ДОКЛАД относно създаването на насоки за прилагане на общия режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза
1.7.2021 - (2021/2071(INI))
Комисия по бюджети
Комисия по бюджетен контрол
Докладчици: Ейдер Гардиасабал Рубиал, Петри Сарвама
(Процедура на съвместни комисии – член 58 от Правилника за дейността)
Докладчици по становище (*):
Тери Райнтке, комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
(*) Асоциирана комисия – член 57 от Правилника за дейността
PR_INI
СЪДЪРЖАНИЕ
Страница
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ,
СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ГРАЖДАНСКИ СВОБОДИ, ПРАВОСЪДИЕ И ВЪТРЕШНИ РАБОТИ
ПИСМО НА КОМИСИЯТА ПО КОНСТИТУЦИОННИ ВЪПРОСИ
ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ,
относно създаването на насоки за прилагане на общия режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза
Европейският парламент,
– като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 2020/2092 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 г. относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза[1] („регламента“),
– като взе предвид членове 2 и 7 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),
– като взе предвид своята резолюция от 10 юни 2021 г. относно ситуацията в областта на върховенството на закона в Европейския съюз и прилагането на Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 относно обвързаността с условия[2],
– като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2020 г. относно многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г., Междуинституционалното споразумение, Инструмента на ЕС за възстановяване и Регламента относно принципите на правовата държава[3],
– като взе предвид своята резолюция от 25 март 2021 г. относно прилагането на Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 – механизма за обвързване с условия за спазване на принципите на правовата държава[4],
– като взе предвид съобщението на Комисията от 30 септември 2020 г. относно доклада относно върховенството на закона за 2020 г. – ситуация в областта на върховенството на закона в Европейския съюз (COM(2020)0580),
– като взе предвид мотивираното предложение на Комисията за решение на Съвета от 20 декември 2017 г. относно констатирането на очевиден риск от тежко нарушение на принципите на правовата държава от страна на Република Полша, представено в съответствие с член 7, параграф 1 от Договора за Европейския съюз (COM(2017)0835),
– като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012[5] („Финансовия регламент“),
– като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,
– като взе предвид съвместните разисквания на комисията по бюджети и комисията по бюджетен контрол в съответствие с член 58 от Правилника за дейността,
– като взе предвид становището на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,
– като взе предвид писмото на комисията по конституционни въпроси,
– като взе предвид доклада на комисията по бюджети и на комисията по бюджетен контрол (A9-0226/2021),
А. като има предвид, че механизмът за обвързаност с условия, посочен в регламента, беше част от цялостното политическо споразумение относно многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021 – 2027 г., плана за възстановяване Next Generation EU и Решението за собствените ресурси[6] и неговото прилагане не бива да се забавя, по-специално по отношение на прилагането на горепосочените инструменти;
Б. като има предвид, че обемът на МФР за периода 2021 – 2027 г. и на Next Generation EU представлява безпрецедентен бюджет за ЕС от историческа гледна точка, който има за цел да подпомогне икономическото и социалното възстановяване на ЕС след последиците от пандемията от COVID-19 и следователно изисква повече от всякога своевременното и правилно прилагане на принципите на добро финансово управление, както и защитата на финансовите интереси на ЕС;
В. като има предвид, че съгласно регламента зачитането на принципите на правовата държава е важна предпоставка за спазването на принципите на добро финансово управление;
Г. като има предвид, че регламентът влезе в сила на 1 януари 2021 г. и е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки от тази дата за всички плащания, извършвани от влизането в сила на регламента насам;
Д. като има предвид, че Комисията реши да се придържа към необвързващите заключения на Европейския съвет от 10 и 11 декември 2020 г. и заяви, че ще разработи насоки за прилагането на регламента;
Е. като има предвид, че в своята резолюция от 25 март 2021 г. относно прилагането на регламента Парламентът поиска от Комисията да приеме насоките не по-късно от 1 юни 2021 г. и след консултация с Парламента;
Ж. като има предвид, че темата „Ценности и права, върховенство на закона, сигурност“ ще бъде обсъдена на Конференцията за бъдещето на Европа, което ще даде възможност за задълбочен размисъл относно инструментите на Съюза за наблюдение, предотвратяване и справяне с нарушенията на ценностите на ЕС, включително принципите на правовата държава;
1. изразява съжаление във връзка с факта, че Комисията реши да разработи насоки за прилагането на регламента; отново изразява становището си, че текстът на регламента е ясен и не изисква допълнително тълкуване, за да бъде прилаган, както и че съзаконодателите не са делегирали на Комисията никакви правомощия за тази цел; отбелязва проекта на текст на насоките, който Комисията е споделила с Парламента и държавите членки;
2. подчертава, че насоките не са правно обвързващи; изразява разочарование, че Комисията се отклонява от обичайната си практика да изготвя насоки за прилагането на даден правен акт само в случаите, когато действителното изпълнение на акта за определен период от време показва необходимостта от насоки; подчертава, че процесът на разработване на насоки не трябва в никакъв случай да води до допълнително забавяне на прилагането на регламента;
3. припомня, че насоките не могат да променят, разширяват или стесняват текста на регламента; подчертава, че за да добавят някаква стойност, насоките трябва да изяснят начина, по който законодателните разпоредби на регламента ще се прилагат на практика, и следователно да опишат своевременно процедурата, определенията и методологията, които Комисията ще прилага;
4. изразява дълбоко съжаление във връзка с факта, че Комисията не успя да спази определения от Парламента срок за изпълнение на задълженията си съгласно регламента до 1 юни 2021 г., включително по отношение на разработването на насоките; приветства факта, че на 23 юни 2021 г. председателят на Парламента призова Комисията да предприеме действия въз основа на член 265 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), за да изпълни задълженията си и да гарантира пълното и незабавно прилагане на регламента;
5. счита, че Комисията не е използвала ефективно времето от влизането в сила на регламента насам; настоятелно призовава Комисията да избягва всяко допълнително забавяне на прилагането на регламента и да разследва бързо и щателно всички потенциални нарушения на принципите на правовата държава в държавите членки, които накърняват или има сериозна опасност да накърнят достатъчно пряко доброто финансово управление на бюджета на Съюза или защитата на финансовите интереси на Съюза; отново заявява, че положението в някои държави членки вече дава основание за незабавни действия съгласно член 6, параграф 1 от регламента посредством изпращане на писмено уведомление до тези държави членки и информиране на Парламента за това;
6. припомня, че в политическите насоки за Комисията за периода 2019 – 2024 г. се посочва, че „не може да се правят компромиси, когато става въпрос за защитата на нашите основни ценности“, и че ще се гарантира използването на пълния набор от инструменти на Съюза на равнище ЕС; припомня, че Комисията е напълно независима и че нейните членове „нито търсят, нито приемат инструкции от което и да е правителство“ в съответствие с член 17, параграф 3 от ДЕС и член 245 от ДФЕС; припомня освен това, че в съответствие с член 17, параграф 8 от ДЕС Комисията „е отговорна пред Европейския парламент“;
7 изисква от Комисията да докладва на Парламента редовно и проактивно най-малко два пъти годишно за новите и текущите разследвани случаи, като се започне възможно най-скоро с първите случаи; призовава Комисията да започне да докладва на Парламента за първите разследвани случаи най-късно до октомври 2021 г.;
8. ангажира се да следи отблизо прилагането на регламента, когато възникнат опасения във връзка с потенциални нарушения на принципите на правовата държава в държавите членки, които попадат в неговото приложно поле; стреми се да организира редовни сесии за наблюдение на прилагането на регламента във водещите комисии, под ръководството на докладчиците; призовава Комисията да отговаря своевременно на контрола на водещите комисии, като предоставя изчерпателна информация;
Нарушения на принципите на правовата държава
9. подчертава, че регламентът се прилага както за индивидуални нарушения на принципите на правовата държава, така и за „системни“ нарушения, които са широко разпространени или са резултат от повтарящи се практики или пропуски от страна на публичните органи, или на приети от тези органи мерки от общ характер;
10. призовава Комисията да поясни в насоките, че нарушенията на принципите на правовата държава в дадена държава членка, които са резултат от решения или събития, настъпили преди 1 януари 2021 г., все още попадат в обхвата на регламента, докато последиците от тях продължават;
11. обръща специално внимание на списъка с примерни нарушения на принципите на правовата държава, посочен в член 3 от регламента; настоятелно призовава Комисията да разследва потенциалните случаи на включените в този списък нарушения в държавите членки, като същевременно посочва, че други практики или пропуски от страна на публичните органи също могат да бъдат от значение; отбелязва, че годишният доклад на Комисията относно върховенството на закона за 2020 г. вече съдържа сведения за нарушения в няколко държави членки, които може да са от значение за задействането на регламента;
12. изтъква, че видовете поведение на субектите на държавите членки, които са от значение за прилагането на режима на обвързаност с условия, предвиден в член 4 от регламента, не изключват потенциалната значимост на други ситуации или поведение на органи, които имат отношение към доброто финансово управление на бюджета на Съюза или защитата на финансовите интереси на Съюза;
13. подчертава значението на сътрудничеството между институциите на ЕС, държавите членки, Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и Европейската прокуратура; припомня, че неефективното или несвоевременно сътрудничество с Европейската прокуратура и OLAF може да даде основания за предприемане на действия по линия на регламента; подчертава, че в случая на Европейската прокуратура ефективното и своевременно сътрудничество включва не само задължението националните органи активно да подпомагат и подкрепят наказателните разследвания и преследвания от страна на Европейската прокуратура, но и националното правителство да гарантира, че неговите европейски и делегирани прокурори се назначават своевременно и безпристрастно; счита също така, че систематичната липса на последващи действия във връзка с препоръките на OLAF може да представлява пропуск съгласно регламента;
14. припомня, че установяването на нарушения на принципите на правовата държава изисква обективна, безпристрастна, справедлива и обстойна качествена оценка от страна на Комисията, която следва да отчита имащата отношение информация от налични източници и признати институции, включително решенията на Съда на Европейския съюз и съответните национални и международни съдилища, като например Европейския съд по правата на човека, докладите на Сметната палата, годишния доклад на Комисията относно върховенството на закона и Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието, докладите на OLAF и, доколкото е приложимо, на Европейската прокуратура, и заключенията и препоръките на съответните международни организации и мрежи, включително органите на Съвета на Европа, например Групата държави срещу корупцията (GRECO) и Венецианската комисия, по-специално изготвения от нея списък на критериите за принципите на правовата държава, и европейските мрежи на върховните съдилища и съдебните съвети; призовава Комисията да предоставя информация относно начина, по който ще събира, анализира и оценява тази информация, когато съставя дела;
15. счита по-конкретно, че годишният доклад на Комисията относно върховенството на закона, като обективна, безпристрастна, справедлива и качествена оценка на нарушенията на принципите на правовата държава, е важен източник на информация за оценката на Комисията съгласно регламента; призовава Комисията да включи в годишния си доклад относно върховенството на закона раздел, посветен на случаите, в които нарушенията на принципите на правовата държава в дадена държава членка биха могли да накърнят или има сериозна опасност да накърнят достатъчно пряко доброто финансово управление на бюджета на Съюза или защитата на финансовите интереси на Съюза, и да поясни в насоките по какъв начин годишният доклад ще се използва систематично за оценката на Комисията съгласно регламента;
16. призовава Комисията да определи ясна, точна и удобна за ползване система за подаването на жалби и да определи срокове за отговор на жалбите от страна на Комисията; подчертава, че гражданското общество, в това число независимите НПО и гражданите, и основаната на факти разследваща журналистика и медиите играят водеща роля при идентифицирането на потенциални нарушения на принципите на правовата държава на местно и национално равнище и поради това следва да участват в тяхното докладване; припомня необходимостта от прилагане на регламента по начин, който гарантира защитата на лицата, подаващи сигнали за нарушения на правото на Съюза, в съответствие с принципите, установени в Директива (ЕС) 2019/1937[7];
17. припомня, че мерки съгласно регламента се предприемат, когато нарушения на принципите на правовата държава в дадена държава членка накърняват или има сериозна опасност да накърнят достатъчно пряко доброто финансово управление на бюджета на Съюза или защитата на финансовите интереси на Съюза; подчертава, че това предполага всеобхватен, проактивен, основан на риска подход от страна на Комисията с цел гарантиране на разходите на Съюза дори преди да бъдат извършени действителните плащания;
18. припомня, че приложното поле на регламента обхваща дейностите на всички държавни органи, включително организациите на държавите членки, създадени като публичноправни органи или частноправни организации, на които са възложени задължения за предоставяне на обществена услуга, както е предвидено във Финансовия регламент; посочва, че евентуалните промени във вида управление на субект, на който са възложени задължения за предоставяне на обществена услуга в държава членка, не могат да освободят този субект от задължението да спазва регламента;
Защита на бюджета на Съюза
19. подчертава ясната връзка между зачитането на принципите на правовата държава и ефективното изпълнение на бюджета на Съюза в съответствие с принципите на добро финансово управление: икономичност, ефикасност и ефективност, както е предвидено във Финансовия регламент; припомня, че съгласно член 5 от регламента „Комисията проверява дали приложимото право е спазено и при необходимост предприема всички подходящи мерки за защита на бюджета на Съюза“;
20. припомня, че регламентът дава ясно определение на принципите на правовата държава, което трябва да се разбира, като се вземат предвид другите ценности и принципи на Съюза, включително основните права и недискриминацията; счита, че постоянните нарушения на демокрацията и основните права, включително подкрепяната на държавно равнище дискриминация срещу малцинствата и атаките срещу свободата на медиите и свободата на сдружаване и събрания, оказват въздействие върху проектите, които държавите членки решават да финансират със средства на Съюза, и следователно могат да окажат достатъчно пряко въздействие върху защитата на финансовите интереси на Съюза; призовава Комисията да вземе това предвид в своите насоки;
21. припомня, че мерки съгласно регламента са необходими по-специално, но не само, в случаите, когато другите процедури, предвидени във Финансовия регламент, Регламента относно общоприложимите разпоредби и в друго специфично секторно законодателство, не позволяват да се осигури по-ефективна защита на бюджета на Съюза; подчертава, че това не означава, че регламентът трябва да се счита за „крайна мярка“, а по-скоро че Комисията може да използва широк набор от процедури за защита на финансовите интереси на Съюза, включително регламента, които да се избират за всеки отделен случай и да се използват успоредно, ако е необходимо, в зависимост от тяхната ефикасност и ефективност; призовава Комисията да определи начина на действие и процедурните и техническите стандарти, които ще използва, за да избере кои инструменти да приложи;
22. посочва, че регламентът обхваща всички средства на Съюза и се прилага за „системни“ нарушения, както и за случаи на сериозен риск за доброто финансово управление на бюджета на Съюза или защитата на финансовите интереси на Съюза, които може да се окажат трудни за преодоляване с други процедури на Съюза, които се прилагат само за конкретни разходни програми и са свързани с вече настъпили последици за бюджета; подчертава, че регламентът е единственото законодателство на ЕС, което обвързва зачитането на принципите на правовата държава с бюджета на ЕС; поради това счита, че неговите уникални разпоредби следва да се прилагат изцяло, за да се осигури допълнителна защита на принципите на правовата държава в допълнение към защитата на финансите на ЕС;
23. подчертава, че „системните“ нарушения, например тези, които засягат функционирането на съдебната система, независимостта на съдиите и съдебната власт или неутралитета на публичните органи, или правилното функциониране на органите с мандат за предотвратяване и борба с корупцията, измамите, отклонението от данъчно облагане и конфликтите на интереси, или които нарушават принципа на запазване на равнището на защита[8], като цяло имат достатъчно пряко въздействие върху правилното управление, разходване и мониторинг на средствата на Съюза; призовава Комисията да поясни критериите за определяне на в случаите на системни нарушения;
Приемане на мерки
24. припомня, че членове 6 и 7 от регламента определят всички стъпки и точен график за приемането и отмяната на мерки съгласно регламента; подчертава, че процедурата за приемане и отмяна на мерките спазва принципите на обективност, недискриминация и равно третиране на държавите членки и трябва да се провежда въз основа на безпристрастен и основан на доказателства подход;
25. отбелязва, че член 6, параграф 4 от регламента предвижда възможността Комисията да поиска допълнителна информация за оценката си, както преди, така и след изпращането на писменото уведомление; подчертава, че такива искания преди писменото уведомление следва да имат извънреден и еднократен характер, за да не се застраши точният график за приемането на мерките, предвидени в регламента;
26. припомня, че Съветът е длъжен да предприеме действия по всяко предложение на Комисията за приемане на подходящи мерки съгласно регламента в срок от един месец, който може да бъде удължен с най-много два допълнителни месеца при извънредни обстоятелства; счита, че Комисията следва да гарантира, че тези срокове се спазват изцяло с цел своевременно вземане на решение; призовава Комисията да предостави информация за начина, по който ще гарантира хармонизиран подход и последователно прилагане на обвързаността на бюджета с условия във всички свои генерални дирекции;
27. счита, че прозрачността е от съществено значение за насърчаване на доверието на държавите членки и гражданите в механизма за обвързаност с условия; подчертава, че оценката на отделните или системните нарушения на принципите на правовата държава изисква безпристрастно, справедливо и обективно третиране на държавите членки, включително безпристрастни и основани на доказателства разследвания; посочва, че поради това всяка стъпка от посочената в регламента процедура следва да се предприема по напълно прозрачен начин; призовава Комисията да изготви правилата и принципите за прозрачност, които ще прилага при задействането на механизма за обвързаност с условия;
28. припомня, че мерките, предприети съгласно регламента, следва да бъдат пропорционални с оглед на действителното или потенциалното въздействие върху доброто финансово управление на бюджета на Съюза или финансовите интереси на Съюза, като се вземат предвид естеството, продължителността, тежестта и обхвата на нарушенията на принципите на правовата държава; счита, че като цяло сериозността на това въздействие ще отразява сериозността на нарушенията;
Защита на крайните получатели и бенефициерите
29. припомня, че съгласно регламента от основно значение е да се гарантират надлежно законните интереси на крайните получатели и бенефициерите;
30. припомня, че освен ако в решението за приемане на мерките не е посочено друго, налагането на подходящи мерки съгласно регламента не засяга задълженията на държавите членки към законните крайни получатели или бенефициери, включително задължението за извършване на плащания;
31. подчертава, че в случаи като сериозна корупция, непотизъм, системни измами, незаконни връзки с политически партии и конфликти на интереси, и по-специално в случаите, установени от системата за ранно откриване и отстраняване (EDES), предвидена във Финансовия регламент, или в процес на разследване от OLAF или Европейската прокуратура, Комисията следва внимателно да преценява за всеки отделен случай дали плащанията към крайните получатели и бенефициерите следва да продължат или не;
32. призовава Комисията да приложи член 5, параграф 4 от регламента и бързо да създаде уебсайт или интернет портал с информация и насоки в полза на крайните получатели или бенефициерите и с подходящи инструменти, чрез които да я информират за всяко нарушение на правното задължение за продължаване на извършването на плащания след приемането на мерки съгласно регламента, като например опростен, лесен за ползване и структуриран формуляр за жалби; призовава Комисията да обясни как ще приложи ефикасен и ефективен механизъм за жалби за кандидатите, получателите и бенефициерите;
33. подчертава, че при споделено управление не може да се счита, че мерките съгласно регламента засягат наличието на финансиране за плащания на законни искания към бенефициерите; припомня също, че засегнатите от тези мерки държави членки трябва редовно да докладват на Комисията относно спазването на задълженията си към крайните получатели или бенефициерите;
34. призовава Комисията да анализира цялата информация, с която разполага, включително посредством цифрови инструменти за проследяване, и да направи всичко възможно, за да гарантира, че всички суми, дължими законно от държавни органи или държави членки, действително се изплащат на крайните получатели или бенефициерите, което може да доведе до извършване на финансови корекции чрез намаляване на подкрепата от Съюза за програмите в съответствие с приложимите секторни и финансови правила;
35. изисква от Комисията да включи предложенията на Парламента в окончателния вариант на насоките;
°
° °
36. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.
СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ГРАЖДАНСКИ СВОБОДИ, ПРАВОСЪДИЕ И ВЪТРЕШНИ РАБОТИ (29.6.2021)
на вниманието на комисията по бюджети и комисията по бюджетен контрол
относно създаването на насоки за прилагане на общия режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза
Докладчик по становище(*): Тери Райнтке
(*) Процедура с асоциирани комисии – член 57 от Правилника за дейността
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи приканва водещите комисии по бюджети и по бюджетен контрол да включат в предложението за резолюция, което ще приемат, следните предложения:
1. изразява съжаление във връзка със заключенията на Европейския съвет от 10 и 11 декември 2020 г. относно Регламента относно обвързаността с условия за спазване на принципите на правовата държава и счита, че те противоречат на членове 15 и 17 от ДЕС и член 288 от ДФЕС, тъй като въвеждат ненужна правна несигурност; изразява съжаление, че Комисията се ангажира да не предлага никакви мерки съгласно регламента, докато не разработи насоки, чието финализиране зависи от произнасянето на решението на Съда на Европейския съюз по иска за отмяна, заведен от Унгария и Полша; припомня, че исковете, заведени пред Съда на ЕС, нямат суспензивно действие в съответствие с Договорите;
2. подчертава, че мерките съгласно настоящия регламент са необходими по-специално в случаи, в които други процедури, предвидени в законодателството на Съюза, не позволяват да се осигури по-ефикасна защита на бюджета на Съюза; припомня, че в някои държави членки се извършват тежки, постоянни и системни нарушения на ценностите, посочени в член 2 от ДЕС, които се оставят без адекватен отговор и подкопават финансовите интереси на ЕС; припомня, че Комисията следва също така да използва пълноценно всички инструменти от инструментариума в областта на принципите на правовата държава, включително производства за установяване на неизпълнение съгласно член 258 от ДФЕС и процедури съгласно член 7 от ДЕС;
3. отново заявява, че приетият от съзаконодателите Регламент относно обвързаността с условия за спазване на принципите на правовата държава не предвижда разработване на каквито и да било насоки, поради което правното му действие, считано от 1 януари 2021 г., не може да бъде предмет на приемането на такива насоки; изразява съжаление във връзка със забавянето вследствие на разработването от Комисията на насоки за прилагането на регламента;
4. отбелязва, че след като Комисията реши да изготви насоките, в своята резолюция от 25 март 2021 г. относно прилагането на Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 – механизма за обвързване с условие за спазване на принципите на правовата държава, Парламентът поиска от Комисията да представи насоките най-късно до 1 юни 2021 г.; изразява съжаление, че Комисията внесе проекта на насоки относно прилагането на регламента със закъснение от две седмици; счита, че в настоящия си вид проектът на насоки просто повтаря разпоредбите на регламента, има малка или никаква добавена стойност и не съдържа допълнителна информация, която би могла да допринесе за правилното прилагане на регламента; поради това заключава, че насоките на Комисията са част от тактиката за отлагане на прилагането на регламента; счита, че под претекст за избягване на евентуална отмяна от страна на Съда на ЕС на мерките, приети съгласно регламента, Комисията нито обръща внимание на нарушенията на демократичните права, основните права и принципите на правовата държава и отстъплението от тях в държавите членки, нито отговаря на очакванията по отношение на привеждането в действие на този инструмент; счита, че Комисията следва да докладва на всеки три месеца пред всички компетентни парламентарни комисии, работещи в областта на принципите на правовата държава, относно нови и текущи случаи, които са предмет на разследване;
5. изразява съжаление относно времето, прахосано от Комисията след влизането в сила на регламента; настоятелно призовава Комисията да действа своевременно и без каквото и да било по-нататъшно забавяне в прилагането на регламента и да разследва бързо и щателно всички потенциални отделни или системни нарушения на принципите на правовата държава в държавите членки, които накърняват или има сериозна опасност да накърнят достатъчно пряко доброто финансово управление на бюджета на Съюза или защитата на финансовите интереси на Съюза; отново заявява, че положението в някои държави членки вече дава основание за незабавно разследване съгласно регламента и задействане на процедурата, предвидена в член 6, параграф 1 от регламента;
6. приветства призива към Комисията да предприеме действия, изпратен от нейния председател на 23 юни 2021 г.; изразява твърдо убеждение, че Парламентът трябва да продължи своята необходима подготовка по член 265 от ДФЕС срещу Комисията; счита, че бездействието или бавните действия на Комисията са силен политически сигнал не само към европейските институции и държавите членки, но и към европейските граждани;
7. припомня, че насоките не трябва да променят, разширяват или ограничават даден регламент и че те трябва да зачитат намерението на съзаконодателите; подчертава, че законодателите не са предвидили Комисията да приема насоки, актове за прилагане или изпълнителни актове за изясняване на условията за прилагане на регламента; подчертава, че целта на насоките е да очертаят процедурата, определенията и методологията на конкретното прилагане от страна на Комисията; изисква от Комисията да избягва строги или изчерпателни определения на понятията, тъй като това би било в противоречие с регламента; счита, че тълкуването на абстрактни понятия е динамичен процес, който не може да бъде предварително определен в един документ; счита, че насоките следва изцяло да зачитат тълкуването на съответните понятия от Съда на Европейския съюз и Венецианската комисия; посочва задължението да се осигури наличие на финансиране от ЕС за крайните получатели в съответствие с регламента; призовава Комисията да потвърди, че нарушенията на принципите на правовата държава в дадена държава членка, които са резултат от решения или събития, настъпили преди 1 януари 2021 г., попадат в обхвата на регламента, докато последиците от тях продължават;
8. припомня, че в съответствие с регламента, когато оценява евентуални нарушения на принципите на правовата държава от страна на държава членка, Комисията взема предвид имащата отношение информация от налични източници и признати институции, включително решенията на Съда на Европейския съюз, докладите на Сметната палата, годишния доклад на Комисията относно върховенството на закона и Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието, докладите на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и, доколкото е приложимо, на Европейската прокуратура, и заключенията и препоръките на съответните международни организации и мрежи, включително органите на Съвета на Европа като Групата държави срещу корупцията (GRECO) и Венецианската комисия, по-специално изготвения от нея списък на критериите за принципите на правовата държава, и европейските мрежи на върховните съдилища и съдебните съвети;
9. счита, че годишният доклад на Комисията относно върховенството на закона има за цел да гарантира обективна, безпристрастна, справедлива и качествена оценка на нарушенията на принципите на правовата държава и е важен допълнителен източник за целите на регламента; счита, че когато в заключенията на годишните доклади се посочват отделни или системни нарушения на принципите на правовата държава, които засягат или сериозно рискуват да засегнат доброто финансово управление на бюджета на Съюза или защитата на финансовите интереси на Съюза по достатъчно пряк начин, те следва да бъдат пряко свързани със задействането на механизма за обвързаност с условия; изисква от Комисията да включи в годишния си доклад относно принципите на правовата държава специален раздел с анализ на такива случаи; призовава Комисията да изясни методология за създаване на ясна и пряка връзка, когато това е от значение, между годишните доклади и механизма за обвързаност с условия;
10. подчертава, че независимото гражданско общество, в т.ч. НПО, и гражданите играят водеща роля при идентифицирането на евентуални нарушения на принципите на правовата държава на местно и национално равнище и поради това следва да участват в тяхното докладване; призовава Комисията да установи в насоките ефикасен, лесен за ползване и лесно достъпен онлайн център за обслужване на едно гише за гражданите и гражданското общество, за да докладват случаи на измами и корупция във връзка с фондовете на ЕС, както и индивидуални или системни нарушения в тяхната държава членка, което да гарантира поверителност и да води, когато това се счита за целесъобразно от нейните служби, до допълнителни разследвания от страна на OLAF, Европейската прокуратура или Комисията, и който да бъде в съответствие с Директивата за лицата, подаващи сигнали за нередности;
11. припомня, че регламентът дава определение на принципите на правовата държава, в което ясно се заявява, че те трябва да се разбират във връзка с другите ценности и принципи, заложени в член 2 от ДЕС, включително основни права като например недискриминацията; счита, че подкрепяната на държавно равнище дискриминация срещу малцинствата оказва пряко въздействие върху проектите, за които държавите членки решават да изразходват или да не изразходват средства на ЕС, и следователно пряко засягат финансовите интереси на Съюза;
12. счита, че прозрачността е от съществено значение за насърчаване на доверието на държавите членки и гражданите в механизма за обвързаност с условия; подчертава, че оценката на отделните или системните нарушения по отношение на принципите на правовата държава изисква безпристрастно, справедливо и обективно третиране на държавите членки, включително непартийни и основани на доказателства разследвания; посочва, че поради това всяка стъпка от процедурата по регламента следва да се предприема по напълно прозрачен начин; поради това призовава Комисията да определи правилата и принципите за прозрачност, които ще прилага при задействането на механизма за обвързаност с условия;
13. изисква от Комисията да включи предложенията на Парламента в окончателния вариант на насоките.
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
Дата на приемане |
29.6.2021 |
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
52 12 2 |
||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Magdalena Adamowicz, Konstantinos Arvanitis, Malik Azmani, Katarina Barley, Pernando Barrena Arza, Pietro Bartolo, Nicolas Bay, Vladimír Bilčík, Vasile Blaga, Ioan-Rareş Bogdan, Patrick Breyer, Saskia Bricmont, Joachim Stanisław Brudziński, Jorge Buxadé Villalba, Damien Carême, Caterina Chinnici, Marcel de Graaff, Anna Júlia Donáth, Lena Düpont, Cornelia Ernst, Laura Ferrara, Nicolaus Fest, Jean-Paul Garraud, Maria Grapini, Sylvie Guillaume, Andrzej Halicki, Evin Incir, Sophia in ‘t Veld, Patryk Jaki, Marina Kaljurand, Fabienne Keller, Peter Kofod, Łukasz Kohut, Moritz Körner, Alice Kuhnke, Jeroen Lenaers, Juan Fernando López Aguilar, Lukas Mandl, Roberta Metsola, Nadine Morano, Maite Pagazaurtundúa, Nicola Procaccini, Emil Radev, Terry Reintke, Diana Riba i Giner, Ralf Seekatz, Michal Šimečka, Birgit Sippel, Sara Skyttedal, Martin Sonneborn, Tineke Strik, Ramona Strugariu, Annalisa Tardino, Tomas Tobé, Dragoş Tudorache, Milan Uhrík, Tom Vandendriessche, Bettina Vollath, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Jadwiga Wiśniewska, Elena Yoncheva, Javier Zarzalejos |
|||
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Tanja Fajon, Miguel Urbán Crespo |
ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
52 |
+ |
NI |
Laura Ferrara, Martin Sonneborn |
PPE |
Magdalena Adamowicz, Vladimír Bilčík, Vasile Blaga, Ioan-Rareş Bogdan, Lena Düpont, Andrzej Halicki, Jeroen Lenaers, Lukas Mandl, Roberta Metsola, Emil Radev, Paulo Rangel, Ralf Seekatz, Sara Skyttedal, Tomas Tobé, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Javier Zarzalejos |
Renew |
Malik Azmani, Anna Júlia Donáth, Sophia in ‘t Veld, Fabienne Keller, Moritz Körner, Maite Pagazaurtundúa, Michal Šimečka, Ramona Strugariu, Dragoş Tudorache |
S&D |
Katarina Barley, Pietro Bartolo, Caterina Chinnici, Tanja Fajon, Maria Grapini, Sylvie Guillaume, Evin Incir, Marina Kaljurand, Łukasz Kohut, Juan Fernando López Aguilar, Javier Moreno Sánchez, Birgit Sippel, Bettina Vollath, Elena Yoncheva |
The Left |
Konstantinos Arvanitis, Pernando Barrena Arza, Cornelia Ernst, Miguel Urbán Crespo |
Verts/ALE |
Patrick Breyer, Saskia Bricmont, Damien Carême, Alice Kuhnke, Terry Reintke, Diana Riba i Giner, Tineke Strik |
12 |
- |
ECR |
Joachim Stanisław Brudziński, Jorge Buxadé Villalba, Patryk Jaki, Nicola Procaccini, Jadwiga Wiśniewska |
ID |
Nicolas Bay, Nicolaus Fest, Jean-Paul Garraud, Marcel de Graaff, Annalisa Tardino, Tom Vandendriessche |
NI |
Milan Uhrík |
2 |
0 |
ID |
Peter Kofod |
PPE |
Nadine Morano |
Легенда на използваните знаци:
+ : „за“
- : „против“
0 : „въздържал се“
ПИСМО НА КОМИСИЯТА ПО КОНСТИТУЦИОННИ ВЪПРОСИ
Г-н Йохан Ван Овертвелд Председател Комисия по бюджети БРЮКСЕЛ |
Г-жа Моника Холмайер Председател Комисия по бюджетен контрол БРЮКСЕЛ |
Относно: Становище относно създаването на насоки за прилагането на общия режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза (2021/2071(INI))
Уважаема г-жо Председател, уважаеми г-н Председател,
В рамките на горепосочената процедура комисията по конституционни въпроси представя становище на вниманието на Вашите комисии. На своето заседание от 15 юни 2021 г. тя реши да представи това становище под формата на писмо.
Комисията по конституционни въпроси разгледа този въпрос на своето заседание от 22 юни 2021 г. На същото заседание[9] тя реши да прикани комисията по бюджети и комисията по бюджетен контрол (CJ13), като водещи комисии, да включат в предложението за резолюция, което ще приемат, следните предложения.
С уважение,
Антонио Таяни
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
1. приветства влизането в сила на 1 януари 2021 г. на регламента относно защитата на бюджета на Съюза в случаите на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава в държавите членки („регламентът“) и припомня, че той е задължителен в своята цялост по отношение на всички бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания във всички държави членки и за институциите на ЕС, включително по отношение на Next Generation EU; поради това счита, че насоките за прилагането на общия режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза са излишни и дори нещо повече – носят риск от стесняване на обхвата на регламента;
2. изразява съжаление, че Комисията все още не е използвала този инструмент въпреки многото нарушения на принципите на правовата държава, посочени в първия по рода си доклад на Комисията относно върховенството на закона за 2020 г., които оказват въздействие върху доброто финансово управление на бюджета; припомня, че Комисията е задължена от Договорите да гарантира правилното прилагане на правото на ЕС; следователно изисква от Комисията да приложи без забавяне регламента изцяло и проактивно по отношение на всички фондове и програми на ЕС;
3. припомня, че в съответствие с член 15, параграф 1 от ДЕС Европейският съвет не упражнява законодателни функции; следователно счита, че никоя политическа декларация на Европейския съвет не може да се счита за тълкуване на законодателството, тъй като тълкуването е възложено на Съда на Европейския съюз;
4. като припомня, че годишният доклад относно върховенството на закона е отделен инструмент, допълващ регламента относно обвързаността с условия във връзка със зачитането на принципите на правовата държава, призовава Комисията да използва констатациите от годишния доклад в своята оценка за целите на регламента;
5. приветства факта, че „европейските права и ценности, включително принципите на правовата държава“, са една от темите, обсъждани на Конференцията за бъдещето на Европа; приканва конференцията да започне задълбочена дискусия и размисъл относно ефективността на съществуващите инструменти на ЕС за наблюдаване, предотвратяване и справяне с нарушенията на ценностите на ЕС и да представи конкретни предложения за укрепване на инструментариума на ЕС;
ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
53 |
+ |
NI |
Sabrina Pignedoli |
PPE |
Lefteris Christoforou, Herbert Dorfmann, José Manuel Fernandes, Niclas Herbst, Monika Hohlmeier, Adam Jarubas, Georgios Kyrtsos, Janusz Lewandowski, Marian-Jean Marinescu, Siegfried Mureşan, Andrey Novakov, Karlo Ressler, Petri Sarvamaa, Rainer Wieland, Michal Wiezik, Angelika Winzig, Tomáš Zdechovský |
Renew |
Olivier Chastel, Katalin Cseh, Pascal Durand, Vlad Gheorghe, Valérie Hayer, Pierre Karleskind, Moritz Körner, Alin Mituța, Nicolae Ştefănuță, Nils Torvalds |
S&D |
Caterina Chinnici, Corina Crețu, Paolo De Castro, Isabel García Muñoz, Eider Gardiazabal Rubial, Elisabetta Gualmini, Eero Heinäluoma, Pierre Larrouturou, Claudiu Manda, Margarida Marques, Victor Negrescu, Tsvetelina Penkova, Nils Ušakovs, Lara Wolters |
The Left |
Luke Ming Flanagan, Silvia Modig, Younous Omarjee, Dimitrios Papadimoulis |
Verts/ALE |
Rasmus Andresen, David Cormand, Daniel Freund, Alexandra Geese, Francisco Guerreiro, Mikuláš Peksa, Viola Von Cramon-Taubadel |
11 |
- |
ECR |
Ryszard Czarnecki, Zbigniew Kuźmiuk, Elżbieta Rafalska, Bogdan Rzońca, Vincenzo Sofo |
ID |
Matteo Adinolfi, Valentino Grant, Jean-François Jalkh, Joachim Kuhs, Hélène Laporte, Jörg Meuthen |
2 |
0 |
ID |
Anna Bonfrisco |
NI |
Mislav Kolakušić |
Легенда на използваните знаци:
+ : „за“
- : „против“
0 : „въздържал се“
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
Дата на приемане |
1.7.2021 |
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
53 11 2 |
||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Matteo Adinolfi, Rasmus Andresen, Anna Bonfrisco, Olivier Chastel, Caterina Chinnici, Lefteris Christoforou, David Cormand, Corina Crețu, Ryszard Czarnecki, Paolo De Castro, José Manuel Fernandes, Luke Ming Flanagan, Daniel Freund, Isabel García Muñoz, Eider Gardiazabal Rubial, Alexandra Geese, Vlad Gheorghe, Valentino Grant, Elisabetta Gualmini, Francisco Guerreiro, Valérie Hayer, Eero Heinäluoma, Niclas Herbst, Monika Hohlmeier, Jean-François Jalkh, Pierre Karleskind, Mislav Kolakušić, Moritz Körner, Joachim Kuhs, Zbigniew Kuźmiuk, Hélène Laporte, Pierre Larrouturou, Janusz Lewandowski, Claudiu Manda, Margarida Marques, Alin Mituța, Silvia Modig, Siegfried Mureşan, Victor Negrescu, Andrey Novakov, Younous Omarjee, Dimitrios Papadimoulis, Tsvetelina Penkova, Sabrina Pignedoli, Karlo Ressler, Bogdan Rzońca, Petri Sarvamaa, Vincenzo Sofo, Nicolae Ştefănuță, Nils Torvalds, Nils Ušakovs, Rainer Wieland, Michal Wiezik, Angelika Winzig, Lara Wolters, Tomáš Zdechovský |
|||
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Katalin Cseh, Herbert Dorfmann, Pascal Durand, Adam Jarubas, Georgios Kyrtsos, Marian-Jean Marinescu, Jörg Meuthen, Mikuláš Peksa, Elżbieta Rafalska, Viola Von Cramon-Taubadel |
- [1] ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 1.
- [2] Приети текстове, P9_TA(2021)0287.
- [3] Приети текстове, P9_TA(2020)0360.
- [4] Приети текстове, P9_TA(2021)0103.
- [5] OВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1.
- [6] Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Решение 2014/335/ЕС, Евратом, OВ L 424, 15.12.2020 г., стр 1.
- [7] ОВ L 305, 26.11.2019 г., стр. 17.
- [8] Решение на Съда от 20 април 2021 г., Repubblika/Il-Prim Ministru, C-896/19, ECLI:EU:C:2021:311, т. 59 – 64.
- [9] На окончателното гласуване присъстваха: Габриеле Бишоф (1‑ви заместник‑председател), Шарл Гьоренс (2‑ри заместник‑председател), Джулиано Пизапия (3‑ти заместник‑председател), Лорант Винце (4‑ти заместник‑председател), Херолф Анеманс, Дамиан Бьозелагер, Фабио Масимо Касталдо, Лейла Шайби, Влоджимеж Чимошевич, Гуендолин Делбос‑Корфилд, Паскал Дюран, Ангел Джамбазки (вместо Херт Буржоа), Даниел Фройнд, Естебан Гонсалес Понс, Сандро Гоци, Брис Ортьофьо, Лаура Хеухтасари, Шон Кели (вместо Антонио Таяни), Паулу Ранжел, Антонио Мария Риналди, Доменек Руис Девеса, Яцек Сариуш‑Волски, Хелмут Шолц, Педру Силва Перейра, Свен Зимон, Михай Тудосе, Ги Верхофстад, Райнер Виланд.