ДОКЛАД Към по-силно партньорство с най-отдалечените региони на ЕС
20.7.2021 - (2020/2120(INI))
Комисия по регионално развитие
Докладчик: Стефан Бижу
PR_INI
СЪДЪРЖАНИЕ
Страница
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
Към по-силно партньорство с най-отдалечените региони на ЕС
Европейският парламент,
– като взе предвид член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),
– като взе предвид Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и целите за устойчиво развитие (ЦУР), приети от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г.,
– като взе предвид споразумението, прието на 12 декември 2015 г. в Париж на 21-ватаконференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP21) („Парижкото споразумение“), и по-специално член 7, параграф 2 и член 11, параграф 2 от него, в които се потвърждават местното, поднационалното и регионалното измерение на изменението на климата и действията в областта на климата,
– като взе предвид специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) относно глобалното затопляне с 1,5°C, неговия пети доклад за оценка (AR5) и неговия обобщаващ доклад по тези въпроси, както и специалния му доклад относно изменението на климата и земята и специалния му доклад относно океаните и криосферата в един променящ се климат;
– като взе предвид Споразумението от 15 април 2021 г. между Европейския съюз и Организацията на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн,
– като взе предвид новата многогодишна финансова рамка (МФР) на Европейския съюз за периода 2021‑2027 г., одобрена от Европейския парламент и Съвета през декември 2020 г.,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 24 февруари 2021 г., озаглавено „Изграждане на устойчива на климатичните изменения Европа — новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата“ (COM(2021)0082), и свързаната с него оценка на въздействието и уязвимостта на най-отдалечените региони на Европейския съюз,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“ (COM(2020)0380),
– като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската инвестиционна банка от 23 март 2020 г. относно изпълнението на съобщението на Комисията, озаглавено „Засилено и обновено стратегическо партньорство с най-отдалечените региони на Европейския съюз“ (COM(2020)0104),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 24 октомври 2017 г., озаглавено „Засилено и обновено стратегическо партньорство с най-отдалечените региони на ЕС“ (COM(2017)0623),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 20 юни 2012 г., озаглавено „Най-отдалечените региони на Европейския съюз: към партньорство за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2012)0287),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 17 октомври 2008 г., озаглавено „Най-отдалечените региони: преимущество за Европа“ (COM(2008)0642),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 12 септември 2007 г., озаглавено „Стратегия за най-отдалечените региони: постижения и перспективи“ (COM(2007)0507),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 26 май 2004 г., озаглавено „По-силно партньорство за най-отдалечените региони“ (СОМ(2004)0343),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 5 март 2020 г. относно Стратегията за равенство между половете за 2020 − 2025 г. (COM(2020)0152);
– като взе предвид заключенията на Съвета от 23 октомври 2020 г. относно стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за периода до 2030 г.,
– като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за биологичното разнообразие;
– като взе предвид заключенията на Съвета от 19 ноември 2019 г. относно океаните и моретата,
– като взе предвид становището на Европейския комитет на регионите от 10 декември 2020 г. относно доклада на Европейската комисия относно изпълнението на обновено стратегическо партньорство с най-отдалечените региони на Европейския съюз (2021/C 37/10),
– като взе предвид изявленията на председателите на най-отдалечените региони, и по-специално декларацията, приета на XXV-ото заседание на Конференцията на председателите на най-отдалечените региони на Европейския съюз, проведено в Майот на 26 и 27 ноември 2020 г.,
– като взе предвид съвместната декларация на Конференцията на председателите на най-отдалечените региони на Европейския съюз (CPRUP), приета на междинната среща от 3 май 2021 г.,
– като взе предвид своята резолюция от 17 април 2020 г. относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и последиците от нея[1],
– като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт[2],
– като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2018 г. относно политиката на сближаване и кръговата икономика;
– като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно извънредното положение по отношение на климата и околната среда[3],
– като взе предвид своята резолюция от 14 март 2019 г. относно европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика в съответствие с Парижкото споразумение[4],
– като взе предвид проучването на Европейския парламент от 2021 г., озаглавено „Политиката на сближаване и изменението на климата“;
– като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2017 г. относно насърчаването на сближаването и развитието в най-отдалечените региони на ЕС: прилагането на член 349 от ДФЕС[5],
– като взе предвид своята резолюция от 27 април 2017 г. относно управлението на риболовните флотове в най-отдалечените региони[6],
– като взе предвид своята резолюция от 26 февруари 2014 г. относно оптимизираното развитие на потенциала на най-отдалечените региони чрез създаване на полезни взаимодействия между структурните фондове и други програми на ЕС[7],
– като взе предвид своята резолюция от 18 април 2012 г. относно ролята на политиката на сближаване в най-отдалечените региони на Европейския съюз в контекста на стратегията „Европа 2020“[8],
– като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,
– като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие (A9-0241/2021),
А. като има предвид значението на Зеления пакт за Европа, на принципа „да не се причиняват значителни вреди“, на целите за устойчиво развитие (ЦУР) и на Парижкото споразумение;
Б. като има предвид значението на принципите, определени в Европейския стълб на социалните права, включително приноса му за премахването на неравенствата, за насърчаването на равенството между половете и интегрирането на принципа на равенство между половете;
В. като припомня, че най-отдалечените региони (НОР) са свързани с три държави членки, понастоящем са девет – Френска Гвиана, Гваделупа, Реюнион, Майот, Мартиника и Сен Мартен (Франция), Азорските острови и Мадейра (Португалия) и Канарските острови (Испания) – разположени са в два океана – Атлантическия океан и Индийския океан, и имат население над 4,8 милиона жители;
Г. като подчертава, че 80% от европейското биологично разнообразие се намира в европейските НОР и отвъдморски страни и територии (ОСТ) и че тези територии имат стратегическа стойност от гледна точка на геополитическото опазване на биологичното разнообразие в световен мащаб;
Д. като подчертава, че НОР увеличават морското измерение на Европейския съюз, като му предоставят най-голямото морско пространство в света, с повече от 25 милиона км2 изключителна икономическа зона (ИИЗ) и големи икономически възможности;
Е. като изразява загриженост, че НОР са засегнати в по-голяма степен от замърсяването на морската среда в сравнение с всеки друг континентален регион в Европа поради островния си характер, което оказва въздействие върху тяхното развитие от екологична и икономическа гледна точка;
Ж. като изразява съжаление, че процентът на преждевременно напусналите училище след младите хора на възраст между 18 и 24 години в НОР надвишава 20%, което е значително повече от средните 10% за Европейския съюз[9];
З. като счита, че НОР имат изключително културно богатство, което допринася за влиянието на Европа и засилва нейната „мека сила“ в света, и че в съобщението на Комисията, прието през 2017 г., културата се определя като важен аспект и елемент на диференциация между НОР;
И. като изразява съжаление, че настоящата криза, предизвикана от COVID-19, по тревожен начин показа вече уязвимите икономики на НОР, и че тази криза и излизането на Обединеното кралство от ЕС ще имат дългосрочни социални, икономически, екологични, териториални и културни последици;
Й. като има предвид, че здравната криза също така изостри уязвимостта на регионалните здравни служби на НОР, налагайки доста строги мерки за борба с пандемията в тези региони;
К. изразява загриженост, че има опасност няколко сектора на синята икономика, включително крайбрежният и морският туризъм, да бъдат засегнати от настоящата криза, породена от пандемията;
ДЯЛ 1: Консолидиране на напредъка, преодоляване на уязвимостта и залагане на предимствата с цел поставяне на НОР в центъра на европейските действия
1. приветства доклада на Комисията от март 2020 г., в който се прави първоначален преглед на изпълнението на засиленото и обновено стратегическо партньорство с НОР, чието начало беше поставено през октомври 2017 г., както и усилията, положени както в НОР и в съответните държави членки, така и в европейските институции за прилагането му на практика; призовава този напредък да бъде затвърден в новата стратегия на ЕС за тези региони;
2. подчертава значителния напредък, постигнат за НОР в рамките на новата МФР за периода 2021—2027 г., както на бюджетно, така и на законодателно равнище чрез специфични корекции в структурните фондове и хоризонталните програми, и приветства допълнителните мерки, предприети за НОР в контекста на европейския план за възстановяване, озаглавен „Next generation EU“; подчертава необходимостта от тълкуване на член 349 от ДФЕС във връзка с член 7, за да се даде възможност за диференциран подход към НОР при прилагането на правото на ЕС, като се отчитат в пълна степен техните специфични характеристики и структурни ограничения, в съответствие с решението на Съда на Европейския съюз от 15 декември 2015 г.;
3. отбелязва със задоволство удължаването и запазването до 2027 г. на няколко данъчни дерогации за НОР (данък AIEM („Arbitrio sobre Importaciones y Entregas de Mercancías en las Islas Canarias“, приложим за Канарските острови), данък „octroi de mer“, намалени данъчни ставки за ликьори, ром и спиртни напитки от Азорските острови и Мадейра и за традиционни ромове от отвъдморските департаменти (DOM)); припомня, че е важно да се запазят механизмите, основани на член 349 от ДФЕС, за НОР, които трябва да съчетават двойната необходимост от защита на местното производство и борба с високите разходи за живот, като същевременно се гарантира, че гражданите на НОР са добре информирани за прилагането на тези мерки;
4. насърчава службите на Комисията, но също така и националните и регионалните органи, да намерят баланс между основателния и задължителен контрол върху използването на средствата на ЕС и опростяването и гъвкавостта на административните правила, необходими за тяхното модернизиране и оптимизиране, с цел насърчаване на местни инициативи;
А. Систематизиране на „европейския рефлекс по отношение на НОР“
5. изразява желание в европейските институции да се систематизира „европейски рефлекс по отношение на НОР“, насочен към възприемане на хоризонтален и интегриран подход към реалността и предизвикателствата пред НОР във всички европейски публични политики;
6. призовава Комисията, в съответствие с ролята ѝ на „пазител на Договорите“, да превърне отдел „НОР“ към Генерална дирекция „Регионална политика“ в „пазител на правилното прилагане на член 349 от ДФЕС“ и да обмисли създаването на отделна дирекция, пряко свързана с „кореспонденти за НОР“ в другите генерални дирекции;
7. призовава Съвета да създаде специална комисия „НОР“, по модела на Специалния комитет по селско стопанство, с цел да се гарантира, че приоритетите и реалностите на НОР са включени в различните европейски инициативи и законодателство;
8. призовава за създаването на длъжността „постоянен докладчик за НОР“, за да се засили наблюдението от страна на Парламента на правилното прилагане на член 349 от ДФЕС в европейските публични политики;
Б. По-добра комуникация и информация
9. призовава за създаването на истинска комуникационна стратегия, насочена по-специално към включването на младите хора и информирането им за възможностите, предлагани от ЕС, и към повишаване на осведомеността за полезността на Европа в ежедневния живот; призовава за създаването на служба на Комисията във всеки НОР, като се има предвид, че много от тези региони са архипелази, състоят се от множество територии и са отдалечени едни от други;
10. препоръчва по-добро използване на различните платформи за обмен между администрациите, като например програмата TENEX-REGIO PEER 2 PEER за кохезионните фондове, програмата TENEX-EIR PEER 2 PEER по въпросите на околната среда и Европейска платформа на заинтересованите страни в областта на кръговата икономика;
11. предлага създаването на „Еразъм“ за администрациите, управляващи европейските фондове в НОР, с цел обмен на добри практики и примери за оптимизиране на използването на кохезионните фондове;
12. подчертава значението на уебстраницата[10], посветена на статистическите данни за НОР (Евростат), която се изготвя в сътрудничество със статистическите служби на Португалия, Испания, Франция и НОР; изразява съжаление във връзка с липсата на изчерпателни данни за Сен Мартен, което прави невъзможно извършването на обстойни и сравнителни анализи на всички НОР; настоятелно призовава Комисията, и по-специално Евростат, да събира надеждни, обобщени и актуални данни от всички НОР, които позволяват извършването на секторни анализи, както и да оценява въздействието на прилагането на европейските политики в НОР;
В. Изграждане на бъдещето
13. призовава НОР да бъдат по-добре интегрирани в разискванията на Конференцията за бъдещето на Европа, по-специално чрез Конференцията на председателите на НОР, за да се прибави гледната точка на най-отдалечените региони и да се гарантира ефективното прилагане на член 349 от ДФЕС в различните предстоящи програми и политики на Съюза;
14. подчертава, че диалогът с гражданите е основен елемент за създаване на близост и изграждане на връзка между НОР и европейските институции; в тази връзка призовава Комисията да засили този диалог, по-специално в НОР;
15. призовава Комисията да разработи съвместно с НОР нова стратегия, която да отговаря на местните реалности и потребности и да отразява препоръките на Европейския парламент и която да се основава на зачитането на специфичните характеристики, консолидирането на постиженията и оптимизирането на съществуващите механизми, иновациите и валоризацията на НОР като „територии, предлагащи решения“;
16. препоръчва да се изготви истински план за действие за това ново стратегическо партньорство с участието на ключовите заинтересовани страни, включително национални, регионални и местни органи, икономическите и социалните участници, гражданското общество, академичните среди и неправителствените организации;
17. призовава за възможно най-бързото изпълнение на новата стратегия и на нейния план за действие, за да се допринесе за икономическото и социалното възстановяване на НОР;
ДЯЛ 2: Инвестиране в достойни работни места, укрепване на солидарността и предприемане на приоритетни действия за младежта
18. съзнава, че НОР предлагат на Съюза възможности за разработване на пилотни проекти за справяне със социално‑икономическите и климатичните предизвикателства, но че тази динамика налага по-бързо наваксване на закъснението, свързано със структурните недостатъци, както и консолидиране и коригиране на инструментите за компенсиране на тези структурни недостатъци, свързани с отдалечеността и островния характер, които са от съществено значение за пълното и справедливо интегриране на НОР в европейското пространство;
А. Консолидиране на солидарността
19 призовава Комисията, държавите членки и НОР да превърнат борбата срещу бедността, безработицата и социалното изключване, включително на хората с увреждания, в приоритетите на европейската солидарност, като същевременно инвестират в образование и обучение, както и в бъдещи проекти, насочени към иновациите, по-специално социалните иновации, преквалификацията и диверсификацията;
20. счита, че политиката на сближаване следва да валоризира в по-голяма степен жените, живеещи в НОР, и следва да насърчава равенството между половете и ефективното прилагане на стратегията на ЕС за равенство между мъжете и жените в НОР;
21. подчертава важната роля на социалната и солидарна икономика в НОР, партньор на регионалните и местните власти, в борбата с ограниченията, свързани с НОР, бедността и социалното изключване, както и в създаването на работни места и разработването на инициативи в тези региони в съответствие с различните европейски стратегии; подкрепя признаването на тази реалност на европейско равнище и прекия достъп на този нестопански сектор до европейски субсидии;
Б. Опазване на здравето
22. подчертава, че особеностите на НОР ги правят по-уязвими по отношение на глобалните събития, като например пандемията от COVID-19; поради това призовава да се извлекат най-добрите поуки от тази криза и да се вземе предвид особеното положение на НОР в контекста на бъдещи събития от такова естество;
23. предлага създаването на изследователски център, посветен на тропическите инфекциозни болести и на заболяванията, които са особено разпространени в НОР, като диабет, затлъстяване и някои видове рак, както и отпускането на средствата, необходими за компенсиране на закъсненията в здравеопазването в НОР;
24. предлага стартирането на пилотен проект по подобие на подготвителното действие BEST в подкрепа на работата в областта на лечебните растения в НОР;
В. Младите хора: приоритет по отношение на действията и резултатите
25. отново заявява, че в НОР силата на младите хора е важен актив, който често не се цени достатъчно, и че тя следва да бъде приоритет за намирането на конкретни решения чрез масово мобилизиране на европейски средства за образование, обучение и подкрепа, жилищно настаняване и достойни качествени работни места за младите хора;
26. във връзка с това подчертава необходимостта инвестициите във всички равнища на образованието и ученето през целия живот да се превърнат в приоритет в НОР с цел борба с преждевременното напускане на училище; настоятелно призовава Комисията да разглежда образованието като „приоритетна цел“ за развитието на НОР, като помага на регионалните и местните органи да изготвят публични политики, които стимулират младите хора и им предлагат нови привлекателни възможности за образование, обучение, квалификация и преквалификация на местно и регионално равнище, включително цифрови умения, присъствено или дистанционно, с цел те да си изградят пътека с признати умения;
27. насърчава мобилизирането на европейски фондове за създаване на „Център за високи постижения“ в географските басейни на НОР, като се улеснява взаимосвързаността между учебните заведения, университетите и центровете за обучение в НОР и научноизследователските центрове с цел по-добро изучаване и запознаване с биологичното разнообразие на НОР;
28. припомня, с оглед на равнищата на младежка безработица в НОР, необходимостта от създаване на конкретни мерки, по-специално чрез инициативата за младежка заетост; приветства, в тази връзка, отпускането на допълнителни ресурси за НОР по ЕСФ+ 2021-2027 и призовава въпросните региони да се възползват от този нов източник на финансиране в подкрепа на заетостта, мобилността и обучението в НОР;
29. призовава за подкрепа на заетостта за младите хора в НОР, като се въведе цифрово обслужване на едно гише във връзка с частния сектор, университетите и местните органи, за да се подпомогне търсенето на първа работа, създаването или поемането на предприятия в НОР;
Г. Засилване на интегрирането на реалността на НОР в „Еразъм +“
30. призовава при изпълнението на програмата „Еразъм +“ да се предоставя максимална помощ на студенти от НОР, с увеличение на финансовите средства, ако е необходимо за покриване на реалните пътни разходи, както и за насърчаване на мобилността в трети държави от географския, културния и историческия район на всеки НОР и обмена в рамките на НОР;
31. подчертава също така необходимостта от засилване на участието на НОР във всички действия по програмата „Еразъм +“ и от насърчаване на силния обмен на сътрудничество и мобилност между образователните, социалните и спортните институции;
ДЯЛ 3: Развитие на устойчив и справедлив растеж, внедряване на зелена и синя икономика и разработване на нови професии за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г.
32. подчертава значението на насърчаването на местни инициативи чрез подкрепа за всички производствени предприятия в НОР, като се обръща специално внимание на много малките, малките и средните предприятия, както и на секторите на туризма, занаятите, промишлеността, строителството и цифровите технологии; подчертава необходимостта от устойчиви и издръжливи на сътресения иновативни инвестиции;
33. насърчава НОР да се свържат към мрежата „Local 2030“ и да разработят системи за отчитане на резултатите от устойчивото развитие, за да споделят по-ефективно своите постижения;
34. отново подчертава необходимостта от повишаване на привлекателността на професиите в областта на селското стопанство, животновъдството, рибарството, морето и околната среда в НОР поради техния структуриращ характер в икономическо, социално и екологично отношение, с постоянен тласък за младите хора;
А. Селскостопанска политика и зелената икономика
35. подчертава необходимостта от включване на специфичните характеристики и селскостопанските модели на НОР в стратегическите планове и управлението на програмите за развитие на селските райони на ОСП с цел по-регионализиран и гъвкав подход;
36. призовава за запазване или дори засилване на специфичните мерки и финансовите средства по схемата POSEI, за да се постигнат целите за продоволствена независимост, агроекологичен преход, екологосъобразен растеж, диверсификация и способност за реагиране на пазарните кризи в НОР; припомня, че за разлика от други плащания по ОСП, сумите по схемата POSEI не са актуализирани с оглед на инфлацията;
37. поддържа становището, че схемата POSEI е от съществено значение за насърчаването на икономическото и социалното сближаване в рамките на Съюза, за запазването на околната среда в селските райони и за борбата с обезлюдяването на НОР, и във връзка с това подчертава положителната оценка на схемата POSEI, извършена от Комисията;
38. отбелязва, че премахването на квотите и на гарантираните цени, започнало с реформата от 2005 г. на общата организация на пазара на захар, направи уязвими производителите на захар от захарна тръстика в НОР; подчертава необходимостта от запазване на всички специфични схеми, въведени в рамките на член 349 от ДФЕС, за да се даде възможност за устойчива конкурентоспособност на тази индустрия; изисква създаването на механизъм за подкрепа на производителите на захарна тръстика в случай на спад на световните цени на захарта;
39. призовава Комисията да увеличи бюджетите за кампании за насърчаване, повишаване на осведомеността и насърчаване на схемите на Съюза за качество, по-специално чрез:
i) продукти със защитено наименование за произход (ЗНП), защитено географско указание (ЗГУ) и храни с традиционно специфичен характер (ХТСХ), както и схеми за доброволно сертифициране;
ii) методи на биологично производство;
iii) лого за качествени селскостопански продукти от НОР;
40. подкрепя стратегията „От фермата до трапезата“, която допълнително ограничава използването на средства за растителна защита в Съюза, но подчертава необходимостта да се вземат предвид особеностите на тропическите и субтропичните култури в НОР и да се съпътства преходът;
41. припомня също значението на запазването на процента на съфинансиране за НОР в размер на 85% в рамките на ЕЗФРСР, по-специално с цел възстановяване, опазване и подобряване на биологичното разнообразие в селското и горското стопанство и насърчаване на развитието на селските райони в НОР;
Б. Политика в областта на рибарството и синята икономика
42. отново потвърждава основната роля на синята икономика в НОР и за тях; призовава за въвеждане на природосъобразни решения и подчертава необходимостта от зачитане на баланса между океанските ресурси и развитието на морските дейности;
43. призовава Комисията да създаде пилотни проекти в НОР, насочени към синята икономика и обучението, за да се даде на тези региони водеща позиция в управлението на океаните, и да подкрепи иновациите и научните изследвания, включително хидробиоразградимите материали, с оглед на прехода към кръгова икономика, без обаче да разглежда тези материали като средство за преодоляване на замърсяването на морската среда;
44. призовава за засилване на специфичните мерки в рамките на общата политика в областта на рибарството чрез Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (ЕФМДР), за да се постигне целта за независимост по отношение на храните и да се подкрепи синият растеж на НОР, по-специално чрез предоставяне на ефективни и прагматични решения за транспортирането на рибни продукти на НОР, така че те да пристигнат бързо и по най-добрия възможен начин на водещите пазари;
45. изразява загриженост във връзка с понякога влошеното и остаряващо състояние на риболовните флотове в НОР и въздействието на тази опасност върху рибарите и околната среда; посочва, че в тези региони риболовната дейност до голяма степен се основава на традиционни практики и поради това изразява съжаление, че подновяването на непромишлените флотове на НОР не може да бъде подкрепено в рамките на ЕФМДРА за периода 2021 – 2027 г., при условие че има баланс между риболовния капацитет и възможностите за риболов в НОР (зачитане на максималния устойчив улов);
46. настоятелно призовава Комисията да подпомага държавите членки, за да се подобри събирането на научни данни, необходими за изпълнение на условията за допустимост за държавна помощ за обновяване на риболовните флотове в НОР;
47. припомня, че съгласно член 29 г от Регламента за ЕФМДРА Комисията се ангажира да представи междинен доклад по главата за НОР (глава V) и да анализира необходимостта от отделен регламент относно рибарството в НОР;
48. призовава Комисията и Съвета да създадат, считано от 2027 г., инструмент за подкрепа, подобен на POSEI, за морския сектор и сектора на рибарството в НОР, с цел да се осигури финансиране за посрещане на специфичните нужди на тези региони;
49. припомня необходимостта от защита на НОР при сключването на споразумения в областта на рибарството с трети държави;
В. Към устойчив туризъм
50. призовава Комисията и държавите членки да подкрепят решително туристическия сектор в НОР с цел насърчаване на възстановяването и устойчивия растеж и постигане на необходимата социална, екологична и цифрова трансформация на сектора, по-специално в МСП;
51. отново подчертава необходимостта от съсредоточаване върху устойчивия туризъм чрез подкрепа за иновативни пилотни проекти за насърчаване на по-екологични и цифрови решения, като се поставя акцент върху използването и зачитането на естествения потенциал на регионите чрез проекти за екотуризъм;
52. призовава в дългосрочен план за създаването на единен европейски етикет за устойчив туризъм, който да включва и измерения, свързани с качеството, достъпността и приобщаването, с особено внимание към НОР;
Г. Околна среда, биологично разнообразие, климат и енергетика
53. приветства факта, че Зеленият пакт и стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г. отчитат изключителния потенциал на НОР в областта на биологичното разнообразие;
54. решително подкрепя насърчаването на ЦУР на ООН и принципа „да не се причиняват значителни вреди“ по смисъла на член 17 от Регламент (ЕС) 2020/852 относно таксономията;
55. изразява загриженост във връзка с нарастващата честота и сила на метеорологичните явления в НОР, които са пряко свързани с изменението на климата, и отново подчертава необходимостта от решителни действия на всички равнища за координиране на инвестициите, необходими за адаптиране, устойчивост и превенция в контекста на тези засилени климатични заплахи; препоръчва по-голяма мобилизация на Механизма за гражданска защита на Съюза;
56. припомня, че специфичните предизвикателства, пред които са изправени НОР, като например покачването на морското равнище, повишаването на температурата на моретата и увеличаването на честотата на земетресенията и наводненията, изискват законодателната рамка на Съюза да отчита тези особености и ако е необходимо, да предвижда дерогации и финансови и технически стимули;
57. подчертава, че прилагането на стратегията за биологичното разнообразие в НОР трябва да бъде координирано с усилията за устойчиво развитие на селското стопанство, горското стопанство, рибарството и аквакултурите в тези региони;
58. насърчава появата на нови професии, свързани с околната среда, както и подкрепата за местните участници, ангажирани с опазването на околната среда и биологичното разнообразие, по-конкретно сдруженията и НПО и в тази връзка укрепване на Принципа на партньорство;
59. призовава за това новият Център за познания в областта на биологичното разнообразие, предвиден в стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г., да обърне повече внимание на данните на всички европейски отвъдморски територии и да развие отвъдморско измерение на плана на ЕС за възстановяване на природата;
60. призовава Комисията и заинтересованите държави членки активно да насърчават и подкрепят целите за опазване и възстановяване на природата в НОР и призовава също така за създаването на мрежа Транс-НОР за опазване на природата;
61. обръща внимание на факта, че масовото напускане на младите хора от най-изолираните райони в НОР оказва отрицателно въздействие върху капацитета за управление на горите и увеличава риска от пожари поради липсата на управление на тези ресурси и растежа на инвазивни растения; призовава за създаване на схеми за защита на нашата околна среда чрез борба с обезлюдяването, привличане и задържане на повече хора в тези места и насърчаване на дейности, свързани с устойчиво селско стопанство и с природата;
62. приветства факта, че програмата LIFE включва инициативата BEST; призовава за отпускане на най-малко 8 милиона евро годишно за инициативата BEST, която да съпътства териториите при изпълнението на новата стратегия на ЕС за биологичното разнообразие, която изисква най-малко 30% сухоземни и морски защитени зони; предлага да се извърши оценка на въздействието на евентуалното прилагане на програмата „Натура 2000“ по отношение на френските НОР, за да се определят най-подходящите инструменти за опазване на биологичното разнообразие и околната среда в тези региони;
63. отново потвърждава целта за постигане на енергийна автономност на НОР и категорично подкрепя целта за постигане на 100% възобновяема енергия в НОР чрез постепенно прекратяване на използването на изкопаеми горива и увеличаване на нарастващия потенциал на устойчивата енергия и енергията от възобновяеми източници, включително в открито море, в съответствие с Парижкото споразумение и с европейския ангажимент за постигане на въглеродна неутралност най-късно до 2050 г. и целите в областта на климата до 2030 г.;
64. призовава за подкрепа за подобряване на енергийната ефективност на жилищата в НОР; подчертава особеностите и ограниченията по отношение на достъпа до сертифицирани материали; потвърждава значението на Фонда за справедлив преход и инструмента REACT-EU, с които се финансират преходите в НОР;
Д. Интегрирана и утвърдена кръгова икономика
65. подчертава, че кръговата икономика, целта за нулево замърсяване, енергийната ефективност и опазването на биологичното разнообразие трябва да бъдат основни принципи на тази нова стратегия с НОР и трябва да водят до по-устойчиви практики за опазване на териториите, икономическо развитие, заетост и сближаване;
66. призовава Комисията да предложи силна подкрепа за НОР, за да се подпомогне нов устойчив икономически модел, придружен от структуриращи инициативи за развитие на кръговата икономика и насърчаване на работните места и новите „зелени“ професии;
67. подчертава необходимостта от интегриране на кръговата икономика в политиките за управление на отпадъците в НОР; призовава за разработването на новаторски решения за намаляване и оползотворяване на отпадъците в НОР; отправя предупреждение във връзка със сложността и разходите за управление на отпадъците в НОР, за които е необходимо да се подкрепят инвестиции в областта на инфраструктурата, за да се насърчи преходът към кръгова икономика;
68. призовава също така Комисията да създаде център за борба със замърсяването на морската среда в НОР, за да подкрепи създаването на инфраструктура за събиране и третиране на морските отпадъци;
69. призовава Комисията, в рамките на програмата „Хоризонт Европа“, да отправи покани за представяне на кандидатури за научноизследователски проекти, насочени към НОР, в съответствие с резултатите, постигнати от „Хоризонт 2020“;
ДЯЛ 4: Адаптиране към предизвикателствата и възможностите на един глобализиран свят
70. посочва, че НОР имат голям потенциал и специфични предимства, които могат да бъдат от полза за целия Съюз, и че Европа трябва да разчита на НОР и на тяхното сътрудничество със съседните им държави, за да насърчава демократичните ценности и екологичните и социалните цели;
71. призовава Комисията да изготви и насърчи макрорегионални стратегии за НОР в съответните им географски райони, като същевременно проучи всички възможности за по-добра координация на практика на едновременната намеса на различните фондове на Съюза (т.е. ЕФРР, Решението за ОСТ и Европа по света (инструмент за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество));
72. призовава също така Комисията да вземе предвид НОР в макрорегионалната стратегия за Атлантическия океан, като включи темите, които са по-добре адаптирани към тези региони;
73. насърчава разгръщането на новия компонент, посветен на сътрудничеството с НОР, в новата програма INTERREG;
74. подчертава необходимостта от укрепване, стимулиране и насърчаване на развитието на проекти за сътрудничество между различните НОР, за да се подобри тяхното геостратегическо и геоикономическо положение и да се обменят добри практики;
А. Справедлива и подходяща политика в областта на конкуренцията
75. подчертава необходимостта от защита на икономиките на НОР от агресивни търговски практики, като например пазари за освобождаване и злоупотреба с монополни позиции;
76. настоятелно призовава Комисията, при прилагането на своята политика в областта на конкуренцията, да вземе надлежно предвид специфичните характеристики на НОР, по-специално отдалечеността им от европейския континент и малкия размер на техните пазари, и подчертава ползата от дерогациите за държавните помощи за НОР;
77. приветства приспособяването на европейското законодателство относно държавните помощи към кризисните обстоятелства, които произтичат от COVID-19; призовава Комисията да проучи необходимостта от запазването на някои от тези извънредни мерки за НОР за постоянно, успоредно със запазването на мерките, които съществуват за тези региони в Общия регламент за групово освобождаване и в насоките за регионалните държавни помощи;
78. призовава за създаването на специален статут за предприятията в НОР, за да се повиши тяхната конкурентоспособност, по-конкретно в периметъра на техния регион;
Б. Транспорт и преодоляване на изолираността
79. подчертава, че съществуват сериозни неблагоприятни ограничения за НОР, свързани с отдалечеността, слабата свързаност, зависимостта от пристанищата и летищата и орографията; счита, че е необходимо да се създаде транспортна политика, напълно адаптирана към реалността на НОР, в рамките на ЕФРР и Механизма за свързване на Европа (МСЕ); призовава също така Комисията да въведе транспортна програма POSEI като допълнителен инструмент за компенсиране на тези натрупани недостатъци и вреди;
80. подчертава, че е необходимо да се заздравяват и развиват морските и въздушните връзки между НОР, в рамките на НОР, но също и с европейския континент и съседните трети държави, за да се подкрепи преодоляването на тяхната изолираност;
81. подчертава необходимостта от насърчаване на използването на по-устойчиви и по-малко замърсяващи превозни средства в тези региони чрез насърчаване на алтернативи на изкопаемите горива;
82. подкрепя европейския ангажимент за екологичен морски транспорт и иновативни пристанищни дейности с цел намаляване на въглеродния отпечатък и отпечатъка върху околната среда в Съюза и призовава НОР да се възползват от това;
83. подчертава необходимостта от намаляване на транспортните разходи – за пътници или за товари, за да се гарантира принципът на териториална цялост и сближаване, както и равни възможности за всички граждани; призовава за запазване на цените за въздушния транспорт (от тези региони и до тях), сухопътния транспорт (по вътрешните пътища между градовете) и морския транспорт (между регионите и между островите); във връзка с това счита, че дерогациите за НОР следва да се разглеждат в схемата за търговия с квоти за CO2 както за морския, така и за въздушния транспорт, както и при целесъобразност, финансови и технически стимули;
84. призовава Комисията, в рамките на МСЕ, да обяви специална покана за представяне на оферти и да адаптира критериите за допустимост за НОР, така че да осигури рамка за подкрепа на инфраструктурата за алтернативни и устойчиви доставки на горива в главните пристанища на тези региони, градската мобилност и въздухоплаването;
85. призовава също така Комисията, при преразглеждането на Регламент (ЕС) № 1315/2013 относно трансевропейската транспортна мрежа, да включи НОР чрез осигуряване на взаимосвързаност между основните и широкообхватните мрежи и чрез облекчаване на концептуалната рамка за морските магистрали;
86. счита, че е необходимо Комисията да предостави техническа подкрепа, за да се улесни достъпът на НОР до европейско финансиране, по-специално за проекти, свързани със Зеления пакт и изграждането на основна инфраструктура в рамките на програмата InvestEU;
В. Цифрови и космически технологии
87. приветства предложението на програмата „Цифрова Европа“ за насърчаване на по-голяма свързаност и по-добри цифрови умения в НОР; призовава Комисията да предостави необходимата техническа подкрепа за създаването на европейски цифрови иновационни центрове в НОР, както е предвидено в програмата „Цифрова Европа“;
88. подчертава необходимостта от гарантиране на цифровата свързаност на НОР в съответствие с европейската програма в областта на цифровите технологии като инструмент за икономическо развитие и равни възможности в ерата на глобализацията и в един силно цифровизиран свят;
89. обръща внимание на факта, че спътниците осигуряват непрекъсната свързаност с много голям капацитет, което е от съществено значение за преодоляване на цифровото разделение, особено в НОР; поради това призовава Комисията да актуализира Европейската космическа стратегия, като приеме конкретни мерки за НОР;
Г. Търговска политика
90. призовава Комисията да гарантира, че НОР се възползват в пълна степен от международните споразумения (споразумения за икономическо партньорство (СИП), споразумения за свободна търговия (ССТ) и др.), сключени между ЕС и трети държави, като създаде работна група за въздействието на търговската политика върху НОР, която да включва ефективно НОР, в това число представители на секторите на НОР;
91. призовава Комисията да извърши проучване за измерване на кумулативното въздействие на търговските споразумения с трети държави върху социално-икономическото развитие на НОР;
92. призовава за спазване на европейските екологични и социални стандарти в търговските споразумения с трети държави и призовава за гарантиране на спазването на тези споразумения чрез ефективни и оперативни мерки;
93. отбелязва, че увеличаването на броя на търговските споразумения, сключени с трети държави, които произвеждат същите селскостопански продукти за износ като НОР, но с различни социални и екологични условия, може да наруши конкуренцията и да промени разпределянето на пазара, като застраши конкурентоспособността на производителите на такива продукти от Съюза;
94. призовава за диференцирано третиране на производството на НОР при всяко предоговаряне на СИП и ССТ, за да се намери правилният баланс между защитата на чувствителните селскостопански продукти и защитата на офанзивните интереси на Съюза, като се обмислят предпазни клаузи, подходящи преходни периоди и квоти за продуктите от НОР и в някои случаи – изключване на най-чувствителните продукти, като например специалните видове захар;
95. припомня съвместното изявление на трите институции, приложено към регламента относно механизма за стабилизиране след присъединяването на Еквадор към Споразумението между ЕС и Перу и Колумбия, в което се посочва, че Комисията ще анализира развитието на пазара след изтичането на срока на действие на механизма и че ако положението на европейските производители на банани се влоши, тя ще се намеси след консултация със заинтересованите страни;
96. препоръчва специални проверки от страна на главния служител по правоприлагането в областта на търговията, за да се избегнат дискриминационни ситуации за НОР, и призовава за прилагане на принципа на съответствие по отношение на вноса от трети държави на биологични продукти;
Д. Насърчаване на културното развитие
97. подчертава, че НОР са посланици на разширяването на сферата на влияние на Съюза и че те представляват реална възможност за външните политики на Съюза поради близостта им и преките им връзки с голям брой трети държави;
98. подчертава предимствата, които предлагат геостратегическите позиции и историческите отношения на няколко атлантически НОР с американския континент и островните държави от Карибския басейн; препоръчва да се използва привилегированото положение на тези територии, за да се стимулират международните отношения на Европейския съюз в региона;
99. припомня, че културата е стълб на личностното развитие и взаимното обогатяване; счита, че е необходимо да се окаже по-добра подкрепа за обмена в областта на културата;
100. призовава за защита и подкрепа на регионалните езици на НОР, които са както културни ценности, така и средства за макрорегионална интеграция и споделяне;
Е. Миграционна политика
101. отбелязва със загриженост въздействието на миграционните потоци в НОР; изразява загриженост във връзка с положението на непридружените малолетни и непълнолетни мигранти в НОР и призовава за прилагането на най-високите стандарти за хуманитарно приемане, адаптирани към тези малолетни и непълнолетни лица; подчертава необходимостта от хуманен подход, който да е в състояние да гарантира ефективно управление на миграционните потоци в съответствие с новия пакт за миграцията, основана на убежището, и ценностите на ЕС;
102. призовава за мобилизиране на ресурсите на фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и за специални допълнителни средства за предоставяне на по-голяма подкрепа на държавите членки, чиито НОР са подложени на сериозен миграционен натиск;
103. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейския комитет на регионите, държавите членки и на Конференцията на председателите на НОР.
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
Навсякъде, във всички океани и по всички континенти, здравната криза предизвиква заплашващи живота извънредни ситуации. Тя налага осъзнаване на проблема и повече от всякога изисква ефективност на европейските публични политики.
Независимо дали вярваме в „света след кризата“, публичната отчетност е ангажирана и гражданите с право търсят решения за справяне с предизвикателствата, свързани с хората, обществото, икономиката и околната среда.
Както навсякъде и несъмнено повече от където и да е другаде, най-отдалечените региони (НОР) са на предна линия и са изправени пред огромни икономически, социални, климатични и културни предизвикателства.
Член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) е инструментът за развитие и възстановяване на най-отдалечените региони. Този инструмент трябва да бъде консолидиран, системно спазван и напълно интегриран във всички европейски публични политики.
Кризата потвърди впечатляващата устойчивост на жените и мъжете от тези географски отдалечени от европейския континент територии, но също така посочи пътя, който все още предстои да бъде изминат по посока на преодоляване на структурните забавяния и неравенствата в областта на развитието и борбата с бедността.
В разгара на кризата, в допълнение към колективната умора в световен мащаб, когато поради повсеместните ограничителни мерки се наложи закриването на въздушните маршрути и морските връзки, в НОР бремето, произтичащо от островния характер, и ограниченията, свързани с отдалечеността, повдигнаха незабавно въпрос, който бързо се превърна в изискване:
„Когато си европейски гражданин и живееш на остров в Атлантическия океан, в Амазония или в Индийския океан, отдалечен на 10 000 км от Страсбург или Брюксел, на кого можеш наистина да разчиташ?“
На първо място, на всеки един от нас; на нашите природни ресурси, местни умения и устойчивост, наследени от нашите предшественици. Ключовите сектори на селското стопанство, рибарството и местното производство доказаха своята абсолютна необходимост и следователно наложителната нужда от европейска подкрепа, която да им даде възможност да се развиват и да осъществят екологичен преход.
В отговор на извънредните ситуации Европа демонстрира бърза реакция в действията си в подкрепа на регионите и включи гъвкавост в своите режими на работа, по-специално чрез въвеждането на иновативни мерки в своята политика на сближаване с мерки за ИИИ и ИИОК +.
За да бъдем ефикасни при възстановяването на НОР след COVID и след оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС, е необходимо да се извлекат всички поуки от настоящото управление на кризи, като придобитият опит по отношение на иновациите в стратегическите насоки, на ключовите ползи от европейските структурни фондове и опростяването на административните процедури трябва да бъде консолидиран и интегриран в укрепване на партньорството между Европа и НОР.
Заявеното желание на Европа е „никой да не бъде изоставен“ и този път на споделено уважение, изграждане на иновации и нова солидарност неизбежно включва и НОР. Успехът на подхода налага думите бързо да се превърнат в действия в услуга на нов модел на развитие, който защитава човешкия потенциал и природните ресурси; зачита териториалния експертен опит и културните богатства; насърчава местни инициативи; инвестира засилено в обучението на младите хора и интегрира необходимостта от регионална стратегия.
Успоредно с укрепването на основите на механизмите за зачитане на специфичните характеристики и подкрепата, която е от съществено значение за посрещането на структурните предизвикателства, Европа трябва да насърчава смелостта и креативността по места и да създава в НОР условия за съчетаване на икономиката и екологията. Това наистина е неотложно за НОР, които, в контекста на социалната, икономическата и климатичната уязвимост, са изправени едновременно пред предизвикателството да осигуряват заетост и да опазват изключителното си биологично разнообразие.
Въпреки че Европа е поела ангажимент за конкретизиране на Зелен пакт, наложително е също така тя да разработи Син пакт, по силата на който да защитава, развива и оползотворява морския и океанския потенциал на своите територии.
НОР са също така на предна линия на афроатлантическия и индоокеанския фронт на Европа; става въпрос за важна геостратегическа позиция, която налага на НОР да се даде възможност да разработят регионална стратегия за партньорство и обмен със своите регионални съседи. От своя страна Европа трябва да се стреми да не възпрепятства баланса на регионалните отношения на НОР чрез подписването на споразумения за икономическо партньорство или споразумения за свободна търговия с трети държави, които не отчитат необходимостта от защита на интересите на НОР.
Настоящият доклад има за цел да постави НОР не в периферията, а в центъра на европейските публични действия.
Европа и НОР разполагат със средствата за успешно съвместно реализиране на партньорство, при което и двете страни печелят.
Местна поговорка от остров Реюнион насърчава смелостта със следните думи „pa kabab„lé mor san esyé“ („няма да стане“ почина, без да е опитал). Днес НОР и Европа трябва, разбира се, да се опитат да усъвършенстват съществуващите лостове; заедно обаче трябва преди всичко да постигнем успех в изграждането на нов път на развитие чрез структуриране на проактивен политически подход за зачитане на специфичните характеристики, стратегическо насърчаване на иновациите, по-специално в борбата за заетост, изграждане на области за решения на изменението на климата, опазване на биологичното разнообразие и придаване на стойност на културното богатство.
Гражданите изискват това.
Те са основанието на нашата легитимност.
Те ръководят нашата амбиция, действия и изисквания.
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
Дата на приемане |
13.7.2021 |
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
40 0 2 |
||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
François Alfonsi, Mathilde Androuët, Pascal Arimont, Adrian-Dragoş Benea, Isabel Benjumea Benjumea, Tom Berendsen, Erik Bergkvist, Stéphane Bijoux, Franc Bogovič, Vlad-Marius Botoş, Rosanna Conte, Corina Crețu, Rosa D’Amato, Christian Doleschal, Francesca Donato, Raffaele Fitto, Chiara Gemma, Mircea-Gheorghe Hava, Krzysztof Hetman, Peter Jahr, Constanze Krehl, Elżbieta Kruk, Cristina Maestre Martín De Almagro, Nora Mebarek, Martina Michels, Dan-Ştefan Motreanu, Andżelika Anna Możdżanowska, Niklas Nienaß, Andrey Novakov, Younous Omarjee, Alessandro Panza, Tsvetelina Penkova, Caroline Roose, André Rougé, Susana Solís Pérez, Irène Tolleret, Valdemar Tomaševski, Yana Toom |
|||
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Isabel Carvalhais, Laurence Farreng, Stelios Kympouropoulos, Bronis Ropė |
|||
ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
40 |
+ |
ECR |
Raffaele Fitto, Elżbieta Kruk, Andżelika Anna Możdżanowska, Valdemar Tomaševski |
ID |
Rosanna Conte, Francesca Donato, Alessandro Panza |
NI |
Chiara Gemma |
PPE |
Pascal Arimont, Isabel Benjumea Benjumea, Tom Berendsen, Franc Bogovič, Christian Doleschal, Mircea‑Gheorghe Hava, Krzysztof Hetman, Peter Jahr, Stelios Kympouropoulos, Dan‑Ştefan Motreanu, Andrey Novakov |
Renew |
Stéphane Bijoux, Vlad‑Marius Botoş, Laurence Farreng, Susana Solís Pérez, Irène Tolleret, Yana Toom |
S&D |
Adrian‑Dragoş Benea, Erik Bergkvist, Isabel Carvalhais, Corina Crețu, Constanze Krehl, Cristina Maestre Martín De Almagro, Nora Mebarek, Tsvetelina Penkova |
The Left |
Martina Michels, Younous Omarjee |
Verts/ALE |
François Alfonsi, Rosa D’Amato, Niklas Nienaß, Caroline Roose, Bronis Ropė |
0 |
- |
|
|
2 |
0 |
ID |
Mathilde Androuët, André Rougé |
Легенда на използваните знаци:
+ : „за“
- : „против“
0 : „въздържал се“
- [1] Приети текстове, P9_TA(2020)0054.
- [2] Приети текстове, P9_TA(2020)0005.
- [3] Приети текстове, P9_TA(2019)0078.
- [4] Приети текстове, P8_TA(2019)0217.
- [5] Приети текстове, P8_TA(2017)0316.
- [6] Приети текстове, P8_TA(2017)0195.
- [7] Приети текстове, P7_TA(2014)0133.
- [8] Приети текстове, P7_TA(2012)0125.
- [9] https://ec.europa.eu/info/sites/default/files/demography_report_2020_n.pdf
- [10] https://ec.europa.eu/eurostat/cache/RCI/#?vis=outermost.population⟨=fr