ДОКЛАД Доклад за изпълнението във връзка с доверителните фондове на ЕС и Механизма за бежанците в Турция

23.7.2021 - (2020/2045(INI))

Комисия по външни работи
Комисия по развитие
Комисия по бюджети
Докладчик: Дьорд Хьолвени, Януш Левандовски, Милан Звер
(Съвместни заседания на комисии – член 58 от Правилника за дейността)
Докладчик по становище (*):
Сира Рего, комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
(*) Асоциирана комисия – член 57 от Правилника за дейността

Изменения

• 001-006 (PDF - 124 KB)
• 001-006 (DOC - 80 KB)

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ – ОБОБЩЕНИЕ НА ФАКТИТЕ И КОНСТАТАЦИИТЕ

Целта на доклада е да се направи политическа оценка на доверителните фондове на ЕС (EUTF), създадени от 2014 г. насам и удължени до декември 2021 г., както и на Механизма за бежанците в Турция (FRT).

 

Въпреки че са от различно политическо и правно естество – като например FRT е механизъм за координация, а не извънбюджетен инструмент, а вноските на държавите членки за Механизма за бежанците в Турция не са доброволни, а се основават на техните вноски от БНД и са вписани в бюджета на Съюза като външни целеви приходи – както доверителните фондове на ЕС, така и Механизмът за бежанците в Турция поставят предизвикателства, що се отнася до демократичната отчетност, ролята на Европейския парламент, както и целостта на бюджета на ЕС.

 

Парламентът многократно е признавал добавената стойност на тези извънбюджетни (EUTF) и извънредни (FRT) инструменти, но също така многократно е изразявал критиката си относно начина, по който те са били създадени и удължени, като не е успял да осигури подходящото си участие. Контролната роля на Парламента върху тези инструменти също е ограничена.

 

Докладчиците смятат, че външната помощ следва да се финансира изцяло от бюджета на Съюза и да се изпълнява съгласувано, като се следва оптимизиран набор от правила, основани на съвместно създадени посредством законодателство инструменти и при пълно зачитане на законодателните, бюджетните и контролните правомощия на Парламента. Те също така считат, че всички възможности, предоставени от Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС) – Глобална Европа и ИПП III, трябва да бъдат използвани в пълна степен.

 

Особено в случая на ИССРМС – Глобална Европа, те считат, че новият основен външен инструмент ще доведе до повишаване на гъвкавостта и на способността за реагиране, което ще му позволява да продължи дейността на съществуващите доверителни фондове и по този начин ще запази единството на бюджета на Съюза.

 

За да се отговори на евентуални по-големи нужди, ясно се отдава предпочитание на използването на съществуващите инструменти, особено на ИССРМС – Глобална Европа, когато е необходимо, с увеличен пакет чрез преразглеждане на настоящата МФР и на ИССРМС – Глобална Европа, или чрез увеличаване на вноските на държавите членки и на трети държави под формата на външни целеви приходи.

 

В случай че все още е необходим нов доверителен фонд, докладчиците считат, че това следва да бъде надлежно обосновано или от разразяване на сериозна криза, от внезапна промяна в международните отношения, изискваща сериозна финансова реакция от страна на ЕС, или от необходимостта от обединяване на ресурси с трети държави, което не би било осъществимо съгласно съзаконодателните инструменти. В такъв случай, за разлика от предходната МФР за периода 2014 – 2020 г., Парламентът ще трябва да участва пълноценно от самото начало.

 

„БЕКУ“

 

Доверителният фонд „Беку“ за Централноафриканската република беше създаден от ЕС и от 3 държави членки (Франция, Германия, Нидерландия) през юли 2014 г. като първи доверителен фонд на Съюза с цел обединяване и управление на подкрепата за Централноафриканската република след кризата, която обхвана страната през 2012 – 2013 г., и след това. Неговата цел е да се засили устойчивостта на населението и на държавата в един твърде нестабилен контекст, по-специално чрез подпомагане на програми в областта на здравеопазването, водоснабдяването и канализацията, развитието на селските райони и икономическото възстановяване, както и помирението и социалното сближаване.

 

В допълнение към средствата, отпуснати от Европейския фонд за развитие (ЕФР) и от бюджета на ЕС (218,9 милиона евро), Франция, Германия, Нидерландия, Италия и Швейцария финансираха допълнително Фонда, така че през 2019 г. общият му размер достигна 296,8 милиона евро. „Беку“ („надежда“ на местния език санго) има за цел да установи гъвкава и динамична връзка между помощ, възстановяване и развитие и по-дългосрочните интервенции за развитие.

 

От 2014 г. насам ЕС, безспорно първият партньор на Централноафриканската република, и неговите държави членки и други донори, са отделили общо над 910 милиона евро за основни услуги за населението (по-специално образование и здравеопазване, включително след избухването на епидемията, борбата срещу COVID-19), стабилността и мирния процес.

 

„МАДАД“

 

Регионалният доверителен фонд на ЕС в отговор на кризата в Сирия (фонд „Мадад“) беше създаден през декември 2014 г., за да се откликне на по-дългосрочните потребности, свързани с издръжливостта на сирийските бежанци и вътрешно разселените лица в съседни държави, както и за да се оказва подкрепа за приемните общности и техните администрации. Той беше създаден за първоначален период от 5 години с първоначално финансиране в размер на 1 милиард. По-късно през 2019 г. и 2020 г. той беше удължен с още две години до 14 декември 2021 г., за да се гарантира плавен преход към реакция на ЕС на кризата в рамките на настоящата МФР за периода 2021 – 2027 г.

 

Фондът е мобилизирал над 2,2 милиарда евро от бюджета на ЕС, 21 държави членки, Турция и Обединеното кралство, като са сключени договори на стойност 2 милиарда евро (към декември 2020 г.) за над 94 проекта. Междувременно Доверителният фонд подкрепя над 7,29 милиона бенефициенти. През 2015 г. фондът беше изменен, за да обхване и иракската криза. В географско отношение по-голямата част от финансирането е разпределена за многонационални действия, насочени към държавите, които приемат най-голям брой сирийски бежанци: Ливан, Турция и Йордания. Бюджетът се разпределя, както следва: 43% за Ливан, 23% за Турция и 24% за Йордания. Действията за Ирак получават 7%, а 2,1% са разпределени за Западните Балкани (Сърбия, Северна Македония). Възможно е също така от Доверителния фонд да бъде поискано да отговори на нуждите и да предостави подкрепа в Сирия след конфликта, при условие че се осъществи надежден политически преход, в съответствие с Резолюция 2254/2015 на Съвета за сигурност на ООН. Тези условия обаче очевидно не са изпълнени поради продължаващия конфликт.

 

АФРИКА

 

На 12 ноември 2015 г. беше създаден Извънредният доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и преодоляване на първопричините за незаконната миграция и разселването на хора в Африка (Доверителен фонд за Африка), за да се подпомогне преодоляването на многоизмерните предизвикателства, подхранващи нестабилността в регионите на Сахел и езерото Чад, Африканския рог и Северна Африка. Доверителният фонд за Африка обхваща 26 допустими държави в три региона: Сахел и езерото Чад (Буркина Фасо, Камерун, Чад, Гамбия, Мали, Мавритания, Нигер, Нигерия, Сенегал, Гана, Гвинея и Кот д’Ивоар); Африканския рог (Джибути, Еритрея, Етиопия, Кения, Сомалия, Южен Судан, Судан, Танзания и Уганда); и Северна Африка (Алжир, Египет, Либия, Мароко и Тунис).

 

Доверителният фонд за Африка функционира по четири стратегически оси: 1) по-големи икономически възможности и възможности за заетост чрез икономически програми, насочени към създаване на възможности за заетост; 2) укрепване на издръжливостта на общностите, включително предоставяне на основни услуги на местното население, бежанците и разселените лица в областта на продоволствието и изхранването, сигурността, здравеопазването, образованието и социалната закрила; 3) подобряване на управлението на миграцията, включително разработването на национални и регионални стратегии в областта на миграцията, предотвратяване на незаконната миграция, водене на борба срещу трафика на хора и контрабандата на мигранти, насърчаване на ефективното доброволно връщане и устойчивата реинтеграция, международна закрила и убежище, законна миграция и мобилност; и 4) подобряване на управлението и предотвратяването на конфликти, справяне с нарушенията на правата на човека и налагането на принципите на правовата държава, включително чрез изграждане на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието. Фондът е мобилизирал приблизително 5 милиарда евро, от които приблизително 0,6 милиарда евро от държавите – членки на ЕС, и други донори.

 

КОЛУМБИЯ

 

В продължение на повече от 50 години Колумбия беше опустошавана от вътрешен въоръжен конфликт, който отне живота на над 220 000 души, повечето от които цивилни лица, и наложи вътрешното разселване на над 5 милиона колумбийски граждани, което е най-големият брой на вътрешно разселени лица в света. Дългата история на политическо насилие, голямото социално и икономическо неравенство, трафикът на наркотици и други незаконни дейности и липсата на силна държава, способна да предоставя услуги на своите граждани, наред с другото, подхранваха този конфликт, който засегна по-специално селските и отдалечените райони, но оказа силно отрицателно въздействие върху икономическото и социалното развитие на Колумбия като цяло.

 

На 24 август 2016 г. беше постигнато мирно споразумение между правителството на Колумбия и основната бунтовническа група в страната – „Fuerzas Armadas Revolucionarias de Colombia“ (Колумбийски революционни въоръжени сили) (FARC). Въпреки че оттогава е постигнат значителен напредък, положението в Колумбия отново стана по-нестабилно, тъй като страната се справя едновременно с множество кризи: последиците от кризата с бежанците от Венесуела (над 1,8 милиона бежанци от Венесуела понастоящем живеят в Колумбия); мирният процес страда от неуспехи и въздействието на пандемията от COVID-19.

 

Европейският доверителен фонд (TF) за мир в Колумбия беше създаден през декември 2016 г. в подкрепа на изпълнението на мирното споразумение между колумбийското правителство и FARC. Фондът е мобилизирал над 128 милиона евро от бюджета на ЕС, 20 държави членки, Чили и Обединеното кралство.

 

Механизъм за бежанците в Турция (FRT)

 

През октомври и ноември 2015 г. ЕС пое ангажимент да предостави първоначално 3 милиарда евро допълнителни ресурси в подкрепа на сирийците, ползващи се от временна закрила, и на приемните общности в Турция. Впоследствие в края на ноември 2015 г. Комисията прие решение за създаване на Механизъм за бежанците в Турция като отговор от страна на ЕС на призива за подкрепа на бежанците в Турция, които бягат от конфликти в Сирия, Ирак, Афганистан или от други държави. Създаден на 1 януари 2016 г., първоначално Механизмът разполагаше с бюджет от 3 милиарда евро. От тази сума 1 милиард евро бяха финансирани от бюджета на ЕС и 2 милиарда евро от държавите – членки на ЕС, за да се избегне допълнителен натиск върху бюджета на ЕС. Вноските на държавите членки се изчисляват чрез формула за разпределение въз основа на техния брутен национален доход. Механизмът координира финансирането от различни съществуващи външни финансови инструменти на ЕС (ИПП, ЕИС, ИСР). Финансирането обхваща хуманитарни и нехуманитарни дейности, като финансовите средства са съответно 1,4 милиарда евро и 1,6 милиарда евро.

 

В изявлението на ЕС и Турция от 18 март 2016 г. Европейският съвет и Турция потвърдиха ангажимента си за изпълнение на Съвместния план за действие между ЕС и Турция за подпомагане на Турция в управлението на миграционната криза. По този повод беше договорено още 3 милиарда евро да бъдат добавени към бюджета на Механизма преди края на 2018 г. В този случай с 2 милиарда евро от бюджета на ЕС и 1 милиард евро от държавите членки. Проектите, финансирани по двата транша, продължават съответно до средата на 2021 г. и средата на 2025 г., а ЕС и неговите държави членки са най-големите донори за справяне с последиците от кризата в Сирия. Следва да се отбележи, че Доверителният фонд „Мадад“ и FRT се припокриват до известна степен.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

Доклад за изпълнението във връзка с доверителните фондове на ЕС и Механизма за бежанците в Турция

(2020/2045(INI))

Европейският парламент,

– като взе предвид членове 208, 210, 214 и 314 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

– като взе предвид член 21 от Договора за Европейския съюз,

– като взе предвид Хартата за основните права на ЕС,

– като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014 – 2020[1],

– като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012[2],

– като взе предвид Регламент (ЕО) № 1257/96 на Съвета от 20 юни 1996 г. относно хуманитарната помощ[3],

– като взе предвид общите бюджети на Европейския съюз за финансовите 2015, 2016, 2017, 2018, 2019, 2020 и 2021 г.,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 18 ноември 2011 г. относно глобалния подход към миграцията и мобилността (ГПММ) (COM(2020)0743),

– като взе предвид Глобалния пакт за безопасна, организирана и законна миграция и Глобалния пакт за бежанците, приети от Общото събрание на ООН през 2018 г.,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 7 юни 2016 г. относно създаването на нова рамка за партньорство с трети държави в рамките на европейската програма за миграцията (COM(2016)0385),

– като взе предвид плана за действие от срещата на върха във Валета от ноември 2015 г.,

– като взе предвид изявлението на ЕС и Турция от 18 март 2016 г.,

– като взе предвид новия Европейски консенсус за развитие, озаглавен „Нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще“, публикуван на 30 юни 2017 г.,

– като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 30 април 2014 г., озаглавен „Инструментариум: Основан на правата подход в областта на политиката на ЕС за сътрудничество за развитие, обхващащ целия спектър на правата на човека“ (SWD(2014)0152),

– като взе предвид Европейския консенсус относно хуманитарната помощ от 30 януари 2008 г.,

– като взе предвид първоначалните учредителни споразумения на Доверителния фонд на ЕС „Беку“, Доверителния фонд на ЕС „Мадад“, Доверителния фонд на ЕС за Африка и Доверителния фонд на ЕС за Колумбия, както и техните преразгледани учредителни споразумения от декември 2020 г.,

– като взе предвид Решение C(2015) 9500 на Комисията от 24 ноември 2015 г. относно координацията на действията на Съюза и на държавите членки посредством механизъм за координация — Механизма за Турция[4] в полза на бежанците, изменено с Решения на Комисията C(2016)855 от 10 февруари 2016 г.[5], C(2017)2293 от 18 април 2017 г.[6], C(2018)1500 от 14 март 2018 г.[7], както и C(2018)4959 от 24 юли 2018 г.[8],

– като взе предвид четвъртия годишен доклад на Комисията относно Механизма за бежанците в Турция от 30 април 2020 г. (COM(2020)0162), както и предишните нейни доклади,

– като взе предвид 7-ия доклад за резултатите относно Доверителния фонд на ЕС „Мадад“[9],

– като взе предвид специалните доклади на Европейската сметна палата, озаглавени „Доверителният фонд „Беку“ на Европейския съюз за Централноафриканската република: обещаващо начало въпреки някои недостатъци“ (№ 11/2017); „Механизмът за бежанците в Турция: ефикасна подкрепа, но са необходими подобрения за постигане на по-добро съотношение между качество и цена“ (№ 27/2018); „Доверителен фонд на Европейския съюз за Африка: гъвкав, но без достатъчна насоченост“ (№ 32/2018),

– като взе предвид решенията на Комисията за удължаване на срока на действие на Доверителните фондове на ЕС до декември 2021 г. в съответствие с член 234 от Финансовия регламент, както и позициите на Парламента относно проектите на решения за удължаване,

– като взе предвид своята резолюция от 18 април 2018 г. относно изпълнението на инструментите на ЕС за външно финансиране: междинен преглед за 2017 г. и бъдеща структура за периода след 2020 г.[10],

– като взе предвид своята резолюция от 17 април 2018 г. относно прилагането на Инструмента за сътрудничество за развитие, Инструмента за хуманитарна помощ и Европейския фонд за развитие[11],

– като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно Доверителния фонд на ЕС за Африка: последиците за развитието и хуманитарната помощ[12],

– като взе предвид резолюцията от 25 март 2021 г. относно нова стратегия ЕС – Африка: партньорство за устойчиво и приобщаващо развитие,

– като взе предвид своите резолюции от 20 януари 2021 г. относно изпълнението на общата външна политика и политика на сигурност – годишен доклад за 2020 г.[13], от 18 май 2017 г. относно стратегията на ЕС за Сирия[14], от 6 октомври 2016 г. относно Сирия[15], от 24 ноември 2016 г. относно положението в Сирия[16], от 6 юли 2016 г. относно позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 2/2016 на Европейския съюз за финансовата 2016 година: вписване на излишъка от 2015 финансова година[17].

– като взе предвид своите резолюции от 13 март 2019 г. относно доклада на Комисията от 2018 г. относно Турция[18], от 12 декември 2018 г. относно позицията на Съвета относно втория проект на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2019 година[19] и от 4 юли 2018 г. относно позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 3/2018 на Европейския съюз за финансовата 2018 година, раздел III – Комисия: разширяване на Механизма за бежанците в Турция[20],

– като взе предвид проект на коригиращ бюджет № 5/2020[21] и придружаващото решение относно мобилизирането на маржа за непредвидени обстоятелства през 2020 г.: за продължаване на хуманитарната помощ за бежанците в Турция[22],

– като взе предвид своята резолюция от 19 май 2021 г. относно докладите на Комисията за Турция за 2019 – 2020 г.[23],

– като взе предвид решенията на Комисията от 2019 г. и 2020 г. за продължаване на доверителния фонд на ЕС „Мадад“ до 14 декември 2021 г. в съответствие с член 234 от Финансовия регламент,

– като взе предвид ангажиментите за справяне с кризата в Сирия и за подкрепа на нейния народ, поети от ЕС и неговите държави членки по време на състоялите се между 2016 и 2021 г. конференции в Лондон и Брюксел,

– като взе предвид междинната оценка на Комисията за 2018 г. и редовното докладване на резултатите относно доверителния фонд на ЕС „Мадад“,

– като взе предвид Регламент (ЕО) № 1257/96 на Съвета от 20 юни 1996 г. относно хуманитарната помощ[24], предложението от 14 юни 2018 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС – Глобална Европа) за периода 2021 – 2027 г. (COM(2018)0460) и предложението от 14 юни 2018 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП III) 2021 –  2027 г. (COM(2018)0465),

– като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

– като взе предвид съвместните разисквания на комисията по външни работи, комисията по развитие и комисията по бюджети в съответствие с член 58 от Правилника за дейността,

– като взе предвид становищата на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и на комисията по бюджетен контрол,

– като взе предвид доклада на комисията по външни работи, комисията по развитие и комисията по бюджети (A9-0255/2021),

А. като има предвид, че от 2014 г. насам бяха създадени четири доверителни фонда на ЕС, за да се отговори на необходимостта от гъвкави и бързи инструменти за осигуряване на съгласувана и засилена реакция при кризи: доверителният фонд на ЕС „Беку“, създаден на 15 юли 2014 г. с цел подпомагане на всички аспекти на излизането на Централноафриканската република от кризата и усилията ѝ за възстановяване; доверителният фонд на ЕС „Мадад“, създаден на 15 декември 2014 г., който представлява регионален доверителен фонд на Европейския съюз в отговор на кризата в Сирия, за да се даде възможност за обединяване и приспособяване на ресурси и отговор на регионално ниво; доверителният фонд на ЕС за Африка, създаден на 12 ноември 2015 г., който е извънреден доверителен фонд на ЕС за стабилност и преодоляване на първопричините за незаконната миграция и разселването на хора в Африка; и доверителният фонд на ЕС за Колумбия, създаден на 12 декември 2016 г. в подкрепа на изпълнението на мирното споразумение при ранното възстановяване и стабилизиране след конфликта;

Б. като има предвид, че преразглеждането на Финансовия регламент през 2018 г. въведе разпоредби за засилване до определена степен на правомощията на Парламента за контрол при създаването на нови доверителни фондове на ЕС или при продължаването на настоящите такива; като има предвид, че тези разпоредби остават твърде ограничени, за да могат да осигурят пълен демократичен контрол от страна на Парламента, както и пълен парламентарен контрол от страна на бюджетния орган, както е залегнало в Договорите;

В. като има предвид, че през 2020 г. Парламентът даде предимно положителни становища относно исканията за удължаване на срока на действие на доверителните фондове на ЕС до края на 2021 г., изразявайки същевременно загриженост относно липсата на прозрачност при изпълнението на проекти, по-специално по отношение на тези, свързани с управление на границите и миграцията, и в случая с доверителния фонд на ЕС за Африка, при условие че се предоставят задължителни гаранции за зачитане на основните права на човека във всички финансирани проекти;

Г. като има предвид, че създаването както на доверителните фондове на ЕС, така и на Механизма за бежанците в Турция, беше обосновано от необходимостта от гъвкава, ad hoc и бърза реакция, която не е възможна съгласно класическата институционална рамка и ограничените ресурси и гъвкавост, с които разполага бюджетът на ЕС; като има предвид, че новата външна финансова рамка на ЕС (Инструмент за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС) – Глобална Европа) трябва да преодолее ограниченията, които доведоха до необходимостта от стартиране на доверителни фондове, за да се отговори по по-гъвкав и бърз начин на конкретни кризи; като има предвид, че извънбюджетните инструменти като доверителните фондове на ЕС, както и извънредните инструменти като Механизма за бежанците в Турция, застрашават принципите на демократичната отчетност, прозрачността и доброто финансово управление, уронвайки ролята на Европейския парламент, както и целостта и единството на бюджета на ЕС; като има предвид, че не бяха направени консултации с Парламента относно създаването на извънбюджетни инструменти; като има предвид, че  Европейският фонд за развитие (ЕФР) допринесе за доверителния фонд на ЕС за Африка и доверителния фонд на ЕС „Беку“ и следователно Парламентът по никакъв начин не участва в създаването на тези два доверителни фонда на ЕС; като има предвид, че възможното участие на Парламента беше ограничено до възражение срещу проектите на решения за изпълнение на учредителните споразумения за Доверителния фонд на ЕС „Мадад“ и Доверителния фонд на ЕС за Колумбия;

Д. като има предвид, че при създаването на доверителен фонд на ЕС Комисията трябва да обоснове неговата добавена стойност, видимост, взаимно допълване с други финансови инструменти на ЕС и привеждане в съответствие с целите на политиката, и като има предвид, че е от съществено значение да се гарантира непрекъснато наблюдение и оценка на използването на средствата, за да е сигурно, че тяхното въздействие винаги е в съответствие с правото, основните ценности и целите на ЕС;

Е. като има предвид, че съгласно Финансовия регламент доверителните фондове на ЕС трябва да бъдат обект на годишен външен и независим одит и Комисията има правомощието да прекрати споразумението за финансиране, ако държавата партньор наруши задължение, свързано със зачитането на правата на човека, демократичните принципи или принципите на правовата държава и в тежки случаи на корупция; като има предвид, че в специалните си доклади за доверителните фондове на ЕС Европейската сметна палата препоръча на Комисията да подобри координацията на донорите (Доверителeн фонд „Беку“), да премахне слабостите в изпълнението, да увеличи ефикасността и съсредоточените действия (Доверителен фонд на ЕС за Африка) и да предостави по-добра икономическа ефективност (Механизъм за бежанците в Турция);

Ж. като има предвид, че според оценките на Комисията са налице значителни хуманитарни нужди във връзка с бежанците, отвъд обхванатите от Механизма за бежанците в Турция;

З. като има предвид, че Парламентът, макар и да признава тяхната добавена стойност, многократно е изразявал необходимостта от засилен парламентарен контрол върху доверителните фондове на ЕС и Механизма за бежанците в Турция и от по-силно участие в подготовката и преговорите за бъдещи доверителни фондове на ЕС и от удължаването на сроковете на съществуващите доверителни фондове на ЕС и други финансови инструменти в областта на външната дейност на ЕС; като има предвид, че Парламентът призова Комисията да подобри комуникацията си относно доверителните фондове на ЕС и отбеляза, че редовната, основана на цифри информация относно изпълнението на доверителните фондове на ЕС е от съществено значение, за да може Парламентът да упражнява своята демократична надзорна и контролна роля;

И. като има предвид, че най-големият дял от вноските в доверителните фондове на ЕС понастоящем идва от самия бюджет на ЕС, докато вноските от държавите членки представляват много ограничен дял от общите им бюджети; като има предвид, че вноските на държавите членки за Механизма за бежанците в Турция не са доброволни, а се основават на алгоритъма за вноските на база БНД и се включват пряко в бюджета на Съюза като външни целеви приходи съгласно член 21, параграф 2, буква б) от Финансовия регламент; като има предвид, че в случая на доверителните фондове на ЕС вноските на държавите членки не са интегрирани в бюджета на Съюза, съгласно член 187, параграф 6 от Финансовия регламент;

Й. като има предвид, че в изявлението на ЕС и Турция от март 2016 г. и в Споразумението за обратно приемане между ЕС и Турция се обръща специално внимание на предотвратяването на нови морски или сухопътни маршрути за незаконна миграция, разбиването на мрежите за незаконно превеждане през граница, контрола на границите на Турция и приемането на връщанията по недискриминационен начин;

К. като има предвид, че основната цел на политиката на Съюза в областта на сътрудничеството за развитие е намаляването и в дългосрочен план изкореняването на бедността, както е заложено в член 208 от ДФЕС; като има предвид, че новият Европейски консенсус за развитие продължава да бъде идейната рамка за политиката на ЕС за развитие, а Европейският консенсус относно хуманитарната помощ потвърждава основните принципи на хуманитарната помощ; като има предвид, че ЕС и неговите партньори в хуманитарната сфера трябва да могат да осигурят подпомагане и закрила на основата на нуждите и на зачитането на принципите на неутралност, безпристрастност, хуманност и независимост на хуманитарните действия; като има предвид, че средствата от официалните източници на помощ за развитие (ОПР) трябва да бъдат предназначени за икономическо, човешко и социално развитие, по-специално за осигуряване на достъп до качествено образование, изграждане на устойчивост на местно равнище, включително във връзка с изменението на климата, и мироопазващи операции за предоставяне на помощ за развитие и/или хуманитарна помощ, с особен акцент върху предизвикателствата пред развитието, посочени в решението за доверителния фонд;

Л. като има предвид, че учредителното споразумение за Доверителния фонд на ЕС за Африка ясно поставя проектите за управление на границите в Либия в обхвата на мандата на доверителния фонд на ЕС, както и регламента на Европейския инструмент за съседство (ЕИС); като има предвид, че от юли 2017 г. насам чрез Доверителния фонд на ЕС за Африка са отпуснати почти 90 милиона евро за Африка за обучение, оборудване и подкрепа на капацитета на либийската брегова охрана, а 49 милиона евро са отпуснати за подобряване на условията, при които биват задържани завърналите се лица; като има предвид, че учредителното споразумение на доверителния фонд на ЕС ясно посочва, че доверителният фонд ще финансира дейности, които допринасят за подобряване на управлението на миграцията във всички нейни аспекти, в съответствие с глобалния подход към миграцията и мобилността, включително задържане и предотвратяване на нередовната миграция и борба срещу трафика на хора; като има предвид, че въпреки това има твърдения за случаи на нарушения на правата на човека в контекста на дейностите на либийската брегова охрана;

М. като има предвид, че през 2020 г. Парламентът счете, че за да се продължи с удължаването на срока на действие на Доверителния фонд на ЕС за Африка следва да се предоставят задължителни гаранции за зачитането на правата на човека във всички получили финансиране проекти, като се обърне специално внимание на управлението на миграцията и също така се гарантира, че тези гаранции ще бъдат приложени, в случай че в бъдеще възникне необходимост от надлежно обоснован нов доверителен фонд;

Н. като има предвид, че Регионалният доверителен фонд на ЕС в отговор на кризата в Сирия (Доверителен фонд „Мадад“) е мобилизирал 2,3 милиарда евро, включително доброволни вноски от 21 държави – членки на ЕС, Турция и Обединеното кралство; като има предвид, че неговите програми, които са в полза на бежанците, вътрешно разселените лица и местните общности, са насочени към образование, поминък, здравеопазване, защита и водоснабдяване, като се подкрепят повече от 7 милиона бенефициери; като има предвид, че с продължаването на гражданската война в Сирия отговорът на Доверителния фонд „Мадад“ по отношение на връзката между хуманитарни действия и развитие се разгърна допълнително, като се поставя по-голям акцент върху укрепването на системите за подкрепа на усилията и капацитета на приемащите държави да реагират на тази продължителна криза, по-специално чрез предоставянето на обществени услуги в Ирак, Йордания и Ливан;

О. като има предвид, че според оценката за него Доверителният фонд „Мадад“ е сравнително по-бързо средство за стартиране на проекти, отколкото стандартните процедури по Европейския инструмент за съседство и Инструмента за предприсъединителна помощ; като има предвид, че Доверителният фонд „Мадад“ е успял също така да постигне икономии от мащаба с проекти от голям мащаб със среден размер 20 милиона евро и среден период на изпълнение от около 30 месеца;

П. като има предвид, че Механизмът за бежанците в Турция (FRT) се различава от доверителните фондове на ЕС главно поради това, че продължава да бъде включен в бюджета на Съюза;

Р. като има предвид, че според Комисията Механизмът е предназначен да координира съществуващите инструменти на ЕС за финансиране, така че те да бъдат мобилизирани съгласувано и съчетано в отговор на потребностите на бежанците;

I. Общи съображения

Бюджетни аспекти

1. отбелязва, че до 31 декември 2020 г. общият размер на поетите ангажименти към всички доверителни фондове на ЕС възлиза на 7 691 милиона евро, като вноската от бюджета на ЕС възлиза на 3 170 милиона евро, като 3 534 милиона евро са от Европейския фонд за развитие (ЕФР), а 988 милиона евро идват от държавите членки и други донори; отбелязва освен това, че към същата дата са сключени договори за 7 141 милиона евро, а от доверителните фондове на ЕС са били изплатени 4 869 милиона евро; отбелязва също така, че до 31 декември 2020 г. степента на изпълнение на бюджетните кредити за поети задължения за всички доверителни фондове на ЕС е 98% (Доверителният фонд на ЕС „Мадад“ е поел задължения за над 95%, Доверителният фонд на ЕС „Беку“ – за 99%, Доверителният фонд на ЕС за Африка – за 99% и Доверителният фонд на ЕС за Колумбия – за 94% от наличните бюджетни кредити за поети задължения), докато общата степен на изпълнение на бюджетните кредити за плащания е 63% (Доверителният фонд на ЕС за Африка е с 62%, Доверителният фонд на ЕС „Беку“ – с 66%, Доверителният фонд на ЕС за Колумбия – с 52% и Доверителният фонд на ЕС „Мадад“– с 64%);

2. припомня, че Механизмът за бежанците в Турция се състои от два транша, всеки от които по 3 милиарда евро; изразява съжаление относно факта, че за разлика от първия транш за периода 2016 – 2017 г., при който от бюджета на ЕС бяха предоставени 1 милиард евро, а от държавите членки – 2 милиарда евро, при втория транш за 2018 – 2019 г. съотношението на вноските е било обърнато в ущърб на съществуващите проекти на Съюза;

3. припомня, че докато за първия транш от Механизма за бежанците в Турция вноските по инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II) представляваха 52,4%, хуманитарната помощ – 46,6%, инструментът, допринасящ за стабилността и мира – 0,7% и инструментът за сътрудничество за развитие – 0,3%, за втория транш вноските по ИПП II представляват 64,5%, а хуманитарната помощ – 35,5 %;

4. отбелязва, че до края на 2020 г. 36,6% от разпределението на първия транш по Механизма за бежанците в Турция е изпълнено чрез пряко управление и 63,4% – чрез непряко управление (от които над четири пети от международни организации); освен това отбелязва, че за втория транш прякото управление представлява 32,1% (100% от Европейската комисия), а непрякото управление 67,9% (с три четвърти от международни организации);

5. отбелязва освен това, че международните организации са най-големите изпълнители на доверителните фондове на ЕС (36,8%), в по-голяма степен от Европейската комисия (35,7 %), агенциите на държавите членки (24,2%) и публичните органи (3,4%);

Участие на Парламента в рамките за вземане на решения и мониторинг на резултатите и в докладването и/или оценката

6. отбелязва, че председателите на комисии и съответните членове са получили статут на наблюдатели на заседанията на стратегическите съвети на доверителните фондове и в управителния комитет на Механизма за бежанците в Турция; изразява съжаление, че този статут не е бил официално отразен в учредителните споразумения на доверителните фондове; настоятелно призовава поканите за заседанията на управителния съвет да вземат предвид официалния календар на Парламента и цялата необходима информация и документи, които ще бъдат обсъдени на заседанията на управителния съвет, да бъдат предоставени достатъчно време преди заседанията, за да се даде възможност за активно участие на членовете и служителите на Секретариата на ЕП;

7. изразява съжаление относно ограничената роля на Парламента в решението, надзора и контрола на вноските на Съюза в доверителните фондове на ЕС и отново заявява, че съществуващите правни, регулаторни и бюджетни решения трябва да се използват в пълна степен преди създаването и/или удължаването на срока на доверителните фондове на ЕС, които следва да останат крайно средство; припомня предишните си искания, за които не е получил отговор, и отново заявява, че Парламентът следва да бъде представен на заседанията на оперативните комитети и да бъде в състояние да наблюдава дейността им, и призовава Комисията да предоставя своевременно подробна информация относно решенията, взети от тези комитети; счита, че Парламентът трябва да използва в пълна степен своите правомощия за контрол на изпълнението и бюджетен контрол и да гарантира, че решенията за финансиране от ЕС и свързаното с това разпределение на средства са в съответствие с принципите на Съюза за законност и добро финансово управление, като по този начин се осигурява демократична легитимност и отчетност на действията на ЕС;

8. отчита усилията на Комисията за внимателно наблюдение и оценка на интервенциите и за генериране на знания относно дейностите на доверителните фондове на ЕС и на Механизма за бежанците в Турция чрез специален набор от доклади; призовава за постигане на по-голяма прозрачност при тези усилия чрез публикуването на съответните данни, включително конкретни подробности за финансирането на проекти и постигнатите резултати по отношение на заявените цели, на уебстраниците на доверителните фондове на ЕС и Механизма за бежанците в Турция; подчертава, че наличието, равнището на детайлност, пълнотата и фактическата последователност на такива доклади са от съществено значение за подкрепата на Парламента като бюджетен орган с оглед надлежната оценка на прилагането;

9. отбелязва, че информацията относно участието на организациите на гражданското общество е предоставена в годишните доклади за 2019 и 2020 г. на Доверителния фонд на ЕС за Африка; изразява съжаление, че тази информация не е публично достъпна поради ниската прозрачност на възлагането на подизпълнители; отбелязва, че когато е възможно, тази информация следва да бъде разбита на ниво проект, като се вземат предвид надлежно обоснованите изисквания за поверителност и сигурност;

10. изразява съжаление във връзка с късното уведомление от страна на Комисията на своето намерение да удължи срока на действие на доверителните фондове за ЕС и късното оценяване на някои от доверителните фондове, което не позволи на Парламента своевременно да достигне до пълни и точни заключения по отношение на Доверителния фонд за Африка, като по този начин се ограничиха демократичният надзор и отчетността;

11. отново потвърждава своето настояване удължаването на доверителните фондове на ЕС до декември 2021 г., за което бе дал съгласието си, да бъде главно техническо, за да се позволи плавен преход към новата многогодишна финансова рамка и да се позволи ефективно договаряне и използване на вече заделените средства; подчертава уверенията на Комисията, че удължаванията имат за цел да гарантират трайно правно основание за плащанията на поетите задължения по предходната МФР за периода 2014 – 2020 г., както и че няма да бъдат поемани нови ангажименти към доверителните фондове на ЕС по линия на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС) или ИПП III;

12. подчертава, че в своите доклади Комисията следва да описва детайлно взаимното допълване на различни финансови инструменти, предназначени за областите, обхванати от доверителните фондове на ЕС за Африка и Механизма за бежанците в Турция, включително плана за външни инвестиции на ЕС, както и генерираната добавена стойност;

II. Оценка на отделните доверителни фондове на ЕС/Механизма за бежанците в Турция

„Беку“

13. счита, че доверителният фонд „Беку“ е допринесъл частично като един от инструментите за справяне с положението в Централноафриканската република, както и за подхода на връзката между развитието и хуманитарните потребности в Централноафриканската република;

14. позовава се също на заключенията на делегацията на своята комисия по развитие в Централноафриканската република от февруари 2018 г., в които се отбелязва, че доверителният фонд „Беку“ е видим и изглежда добре възприет в страната, като проектите адекватно удовлетворяват потребности в сферата на възстановяването, осигуряването на препитание и по-дългосрочното развитие, най-малкото на местно равнище и в по-малки мащаби;

15. подчертава заключенията на Европейската сметна палата, публикувани в нейния специален доклад за 2017 г., че доверителният фонд „Беку“ като цяло е постигнал положителни резултати и е привлякъл помощ, но малко допълнителни донори, както и че повечето от неговите проекти са постигнали очакваните резултати и са осигурили по-голяма видимост за ЕС; посочва обаче, че в доклада се препоръчва по-добро определение на обхвата на действията, подобрена координация на донорите, процедури за подбор на проекти, мониторинг и измерване на резултатите от дейността, както и оптимизиране на разходите и по-голяма прозрачност при избора на изпълняващи организации; отбелязва, че в оперативния комитет държавите членки са представени от своите национални агенции за развитие, които също се избират като изпълнители на проекти, и изразява загриженост, че това би могло да доведе до потенциален конфликт на интереси в процедурата за подбор на проекти на оперативния комитет;

16. отбелязва, че поради хуманитарната криза, бедността и продължаващите нови предизвикателства пред сигурността в Централноафриканската република по-нататъшната подкрепа от ЕС ще изисква добре насочени програми и по целесъобразност, гъвкаво финансиране от ЕС в рамките на ИССРМС – Глобална Европа за укрепване на хуманитарните ответни мерки, мира и сигурността, демократизация и укрепване на демократичните институции, както и зачитането на правата на човека в Централноафриканската република;

17. счита, че въпреки намесата на ЕС и на други донори положението в държавата остава нестабилно поради появата на нови конфликти и тежка продоволствена несигурност;

„Мадад“

18. счита, че доверителният фонд на ЕС „Мадад“ е доказал своята добавена стойност в отговор на кризата и за ЕС по отношение на по-голямата външна видимост и влияние, засиления контрол, координацията и привличането на средства от различни източници в сравнение с националното равнище или други международни канали; отбелязва, че неговите разходи са били приведени в съответствие с правните основания или с използваните инструменти на Съюза и с техните цели; припомня следователно, че проектите, финансирани по линия на доверителния фонд „Мадад“, трябва да насърчават и защитават достойнството, правата на човека и основните свободи и да поощряват социалното и икономическото приобщаване, по-специално на малцинствата и уязвимите групи; изразява съжаление относно продължаващия конфликт в Сирия и подчертава, че потребностите на сирийските бежанци, които не могат да се завърнат в родната си страна в обозримото бъдеще, както и потребностите на приемащите ги общности по отношение на дългосрочната интеграция и заетост, все още изискват дългосрочната помощ на ЕС и на международната общност за осигуряването на капацитета за по-дългосрочна интеграция и заетост по приобщаващ начин в приемащите общности;  изтъква, че понастоящем изложените на риск от конфликт области в Сирия не позволяват осъществяването на дългосрочно възстановяване;

19. отбелязва, че в доклада за междинна стратегическа оценка от октомври 2018 г. се стига до заключението, че доверителният фонд „Мадад“ е бил „голям и ефективен по отношение на разходите, като е достигнал до голям брой бенефициери на сравнително ниска цена“ и че е „позволил на ЕС да функционира гъвкаво“;

20. приветства бързата и гъвкава реакция на доверителния фонд в подкрепа на партньорските държави и общности по време на пандемията от коронавирус, като така е показана активна ангажираност за преориентирането и пренасочването на дейностите не само в областта на здравеопазването, но и в други области, като например поминъка, защитата, образованието или социалното сближаване в Ливан, Ирак, Турция и Йордания;

21. потвърждава значението на непрекъснатата подкрепа за бежанците, вътрешно разселените лица и уязвимите приемни общности, включително в по-широкия регион, засегнати от продължаващия конфликт, чрез комбинация от дългосрочно, предвидимо, напълно прозрачно и позволяващо бързо разгръщане финансиране в рамките на инструментите, установени за многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021 – 2027 г., и евентуални вноски от държавите членки като външни целеви приходи, като се вземат предвид всички финансови инструменти, предвидени съгласно Финансовия регламент;

22. припомня уязвимостта на палестинските бежански общности в Сирия и региона и призовава за постоянна подкрепа и за включването им в хуманитарните планове и отговори на ЕС във връзка с кризата в Сирия;

Африка

23. отбелязва, че Доверителният фонд за Африка е създаден като извънреден доверителен фонд, който да спомогне за справянето с кризите в три региона в Африка, с цел да се постигнат дългосрочна стабилност и целите за устойчиво развитие; счита, че Доверителният фонд на ЕС за Африка представлява бърз и гъвкав инструмент за подпомагане на справянето с общи глобални предизвикателства като миграцията и принудителното разселване, въздействието на изменението на климата и икономическите кризи; подчертава, че безпрецедентната ситуация, предизвикана в контекста на продължаващата пандемия от COVID-19, налагаше цялата необходима гъвкавост и бързина; подчертава обаче, че гъвкавостта трябва винаги да бъде съчетана с пълна прозрачност и отчетност; счита, че би могло да има възможност за подобрение с по-целенасочени управляеми действия в трите направления и подкрепа за измерването и докладването на резултатите;

24. отбелязва, че 78 проекта са допринесли за по-големи икономически възможности и възможности за заетост, 97 проекта са били предприети за укрепване на устойчивостта, 75 проекта са били посветени на управлението на миграцията и 75 проекта са допринесли за подобряване на управлението и предотвратяването на конфликти; отбелязва със загриженост, че поради специфични обстоятелства управлението на миграцията се е превърнало във фокус на реакцията на ЕС в някои проекти; отново заявява обаче, че първоначалните цели за подобряване на устойчивостта и справяне с първопричините за миграцията следва да бъдат запазени;

25. приветства факта, че Доверителният фонд на ЕС за Африка в няколко случая е допринесъл за подхода на тройната връзка между хуманитарни дейности, развитие и мир, който не беше възможен с финансовите инструменти на ЕС по предходната МФР; припомня, че финансирането на Доверителния фонд на ЕС трябва да се извършва и оценява въз основа на критериите за ОПР и че всички разноски извън това изискване трябва да се финансират от различни източници, които са обединени в доверителния фонд, и осъжда всяко използване на средства на ОПР, противоречащо на целите за развитие; припомня, че съгласно основен принцип хуманитарната помощ трябва да бъде независима;

26. изразява съжаление по повод на факта, че цели 37% от Доверителния фонд на ЕС за Африка се разпределя за мерки, насочени към ограничаване и намаляване на миграцията, докато по-малко от 9% се разпределят за справяне с причините за миграцията и принудителното разселване; отбелязва, че по-малко от 1,5% от Доверителния фонд на ЕС за Африка са разпределени за канали за законна миграция; отчита, че сигурността е от съществено значение за стабилността на африканските държави партньори и че ЕС трябва да подкрепя държавите партньори за справянето с първопричините за незаконните миграционни потоци, контрабандата и трафика на хора;

27. отбелязва съобщенията относно продължаващите нарушения на правата на човека в Либия в контекста на действията на либийската брегова охрана; подчертава, че много от хората, спасени или заловени от бреговата охрана, са върнати за произволно задържане при ужасяващи условия в Либия; изтъква, че връщането на бежанци в държави, в които те не са в безопасност, нарушава Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г.; отбелязва, че в контекста на Механизма за транзитно преминаване при кризисни ситуации съществуват опасения относно зачитането на правата на човека при изпълнението на проекти; отбелязва неспазването на принципа на забрана за връщане в Либия; припомня при все това, че всяка намеса следва да гарантира пълна защита на човешките животи, достойнство и права; във връзка с това призовава Комисията и държавите членки да преразгледат и извършат специфична оценка на риска, в консултация с организациите на гражданското общество, на дейностите за сътрудничество с компетентните органи в областта на морското и граничното наблюдение и управление, финансирани по линия на Доверителния фонд на ЕС за Африка, за да се гарантира обективна оценка на спазването на правата на човека;

28. подчертава значението на сътрудничеството и диалога с местните партньори; приветства консултациите и проучванията, проведени за определяне на приоритетните потребности; настоятелно призовава Комисията да включи по подходящ начин местните органи и организациите на гражданското общество в проектите, подкрепяни от Доверителния фонд на ЕС за Африка;

29. отбелязва, че една от основните цели на Доверителния фонд на ЕС за Африка, както са определени в учредителното му споразумение, е справянето с първопричините за миграцията, по-специално посредством насърчаване на устойчивостта, икономическите и равните възможности, сигурността и развитието, както и справянето с нарушенията на правата на човека; призовава за по-силен акцент върху дългосрочните цели за устойчиво развитие, като заетост, образование, продоволствена сигурност и подобряване на условията на живот на местното население;

30. отбелязва, че в Специален доклад № 32/2018 на Европейската сметна палата се посочват различни недостатъци, включително неприлагането на законодателството на ЕС в областта на обществените поръчки и непрозрачното управление, препоръчва се подобрена процедура за подбор на проекти, по-бърз процес на изпълнение и по-систематичен процес на мониторинг на изпълнението, обхващащ целия спектър от проекти, и се отбелязва, че поради широкия обхват на фонда той често не е ефективен поради липсата на адекватно количествено определяне на потребностите и средствата, чрез които е можело да бъде постигнато премерено въздействие; призовава за опростяване и по-добра комуникация по отношение на заявленията за процедури за възлагане на обществени поръчки, за да се улесни достъпът на по-малки и местни НПО до финансиране от ЕС;

31. отбелязва, че Доверителният фонд на ЕС за Африка е допринесъл за укрепване на устойчивостта и осъществяване на връзката между хуманитарните дейности и развитието в нестабилен контекст; отбелязва освен това, че той също така е насърчил сътрудничеството между различните заинтересовани страни и е дал възможност за принос от донори извън ЕС, което, в контекста след оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС, е придобило особено значение, като също е повишило видимостта на въпроса за миграцията и принудителното разселване, както и реакцията на ЕС; същевременно изразява съжаление, че мониторингът на изпълнението на този фонд не е бил адекватен, и изисква целите S.M.A.R.T. (специфични, измерими, постижими, реалистични и своевременни) да бъдат включени в рамките на проекта, както и да се определят количествено измерими цели за оценяването на проекти;

32. приветства предложението на Комисията за отмяна на задължения за отпускане на средства по Доверителния фонд на ЕС за Африка, които първоначално са били разпределени за Еритрея, по-специално за възлагането на обществени поръчки за възстановяването на пътища, за което е използван принудителен труд;

Колумбия

33. счита, че Доверителният фонд за Колумбия е доказал своята стойност и при сегашните обстоятелства представлява важен инструмент в подкрепа на изпълнението на мирното споразумение между колумбийското правителство и Революционните въоръжени сили на Колумбия (FARC); посочва, че удължаването на срока на действие на Доверителния фонд на ЕС за Колумбия допълнително е потвърдило ангажимента на ЕС и е предоставило така необходимата подкрепа за мирния процес в Колумбия; припомня, че Доверителният фонд на ЕС за Колумбия е създаден в рамките на Инструмента за сътрудничество за развитие и трябва да бъде в съответствие с основната цел на политиката на Европейския съюз за развитие: „Основната задача на политиката на Съюза в тази област е намаляването и, като крайна цел, изкореняването на бедността“ и „Съюзът взема предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни“;

34. подчертава също така важната роля на фонда в предоставянето на помощ за Колумбия в областта на цялостното развитие на селските райони и икономическия растеж; призовава осъществяването на мирния процес в Колумбия да бъде продължено, за да бъдат приоритизирани дългосрочни и средносрочни, напълно прозрачни програми за финансиране и мониторинг, и тези програми да се възползват от подходящо равнище на демократичен контрол и участие на Европейския парламент, и от подходящи, прозрачни и приобщаващи консултации със заинтересованите страни, по-специално с местното гражданско общество;

35. приветства Колумбия за нейните усилия – въпреки собствените ѝ предизвикателства при изпълнението на мирното споразумение – да предостави подкрепа за над 1,7 милиона венесуелски мигранти, избягали в Колумбия, по-специално като им предостави 10-годишен статут за временна закрила;

36. приветства участието на Република Чили като донор в доверителния фонд; отбелязва, че участието на регионалните партньори има висока добавена стойност и е увеличило както признанието на местно равнище, така и легитимирането на ангажираността и сътрудничеството от страна на ЕС;

Механизъм за бежанците в Турция

37. изтъква, че Турция е приела най-многобройното бежанско население в света, включително близо 4 милиона регистрирани бежанци от Сирия, Ирак и Афганистан; припомня важната роля на Механизма за бежанците в Турция при посрещане на бежанците от Сирия; призовава за изчерпателна оценка на въздействието на изявлението ЕС – Турция върху правата на човека и подчертава, че е важно двете страни да спазват основните права в рамките на изпълнението на изявлението; счита, че ЕС следва да продължи да предоставя необходимата подкрепа на сирийските и другите бежанци и приемни общности в Турция, като гарантира, че турското правителство не участва пряко в управлението и разпределението на средствата, които следва да се предоставят предимно пряко на бежанците и приемните общности и следва да се управляват от организации, които гарантират отчетност и прозрачност;

38. счита, че Механизмът за бежанците в Турция е доказал своята стойност като иновативен инструмент за обединяване и важен механизъм за координация за подпомагане на Турция да отговори бързо на непосредствените хуманитарни потребности и свързаните с развитието потребности на бежанците и приемащите ги общности, и изтъква необходимостта да се осигури устойчивостта на тези дейности; затова отбелязва, че мнозинството от проектите е трябвало да бъдат удължени, за да се постигне очакваният резултат; изразява подкрепата си за турското гражданско общество и припомня похвалните усилия на международните организации при изпълнението на тези проекти; подчертава добавената стойност, генерирана от участието на местни организации, експерти и НПО, както и на такива от всички държави членки, в прилагането на Механизма за бежанците в Турция;

39. приветства успеха на първия транш от Механизма, и по-специално Мрежата за социална закрила при извънредни обстоятелства (ESSN) – най-големият хуманитарен проект, управляван от Комисията; приветства напредъка по втория транш, който спомага за постепенно преминаване от хуманитарна помощ към помощ за развитие;

40. признава ролята на Механизма за бежанците в Турция за предоставянето на подкрепа на около 1,8 милиона бежанци посредством подкрепа за основните потребности, на 668 900 деца бежанци – образователна подкрепа, а на милиони бежанци – здравни услуги и услуги за защита; подчертава обаче, че Специален доклад № 27/2018 посочва непоследователност при финансирането на дейности в областта на здравеопазването и образованието, като успоредно се използват различни управленски структури за финансирането на подобни проекти; освен това в доклада се подчертава, че е можело да се постигне по-голяма стойност на проектите за предоставяне на парична помощ, и Комисията се призовава да подобри планирането на общинската инфраструктура и социално-икономическата подкрепа, да даде възможност за създаване на оперативна среда за НПО и да подобри докладването относно Механизма; отбелязва по-специално въздействието на COVID-19 върху бежанците и изтъква, че Механизмът за бежанците в Турция е създаден въпреки съществуването на сериозни опасения относно положението с човешките права на бежанците в Турция от гледна точка на международното право в областта на убежището; припомня, че през 2020 г. Комисията изиска мобилизиране на допълнителни 481,6 милиона евро по маржа за непредвидени обстоятелства от бюджета на ЕС, което излиза извън рамките на първоначално планираното разпределение за Механизма за бежанците в Турция, с цел да се финансират дейности по Мрежата за социална закрила при извънредни обстоятелства и програмата за обвързано с условия предоставяне на парични средства за образователни цели;

41. отново изразява дълбокото си съжаление, че с Парламента не са били проведени официални консултации или че от него не е поискано да даде одобрението си за създаването или разширяването на този механизъм и че той е участвал само като едно от направленията на бюджетния орган, като по този начин е била уронена демократичната отчетност на Механизма за бежанците в Турция; настоява, че Парламентът следва да не бъде изправян пред тази ситуация отново;

42. подчертава, че в Специален доклад № 27/2018 на Европейската сметна палата[25] се повдигат въпроси относно ефикасността на хуманитарните проекти, финансирани от Механизма, тъй като те не са оценили последователно и всеобхватно разумността на бюджетираните разходи; отбелязва, че в доклада също така се изразява загриженост относно факта, че по време на одита не е възможно да се извършва мониторинг на всички хуманитарни проекти; по отношение на това подчертава, че отказът на турските органи да предоставят достъп до данните на бенефициерите за двата проекта за парична помощ може да повдигне въпроси относно надеждността на финансовото управление по Механизма, особено като се има предвид рязкото отстъпление на Турция по отношение на принципите на правовата държава и основните права; припомня необходимостта от контрол на фондовете, изпълнявани от турското правителство и местните органи; отново изтъква, че средствата трябва да се използват изключително за посрещане на всички физически и психологически потребности на бежанците, включително жилищно настаняване, храна, образование и гарантиране на достоен стандарт на живот; призовава Комисията да подобри мониторинга и да получи данните за бенефициерите на всички програми и проекти по Механизма за бежанците в Турция; подчертава, че с цел да се постигне пълна отчетност и да се избягва дублиране на финансирането Комисията следва да предоставя ресурсите въз основа на постигнати цели от изпълняващите партньори на място и след оценка на изпълнението, проведена съгласно правилата на Финансовия регламент; ето защо призовава Комисията да гарантира, че целите и изпълнението на Механизма за бежанците в Турция са в съответствие с общите принципи, политики и цели на ЕС, включително демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека, и изразява загриженост относно влошаването на тези принципи в Турция;

43. подчертава значението на прехода от хуманитарна помощ към сътрудничество за развитие и призовава Комисията да разработи и приложи стратегия за преход, насочена към подпомагане на създаването на възможности за препитание за бежанците, така че да се подобрят тяхната самостоятелност и социалното им приобщаване в приемните общности; припомня дългосрочната цел на ЕС за постепенно поемане на финансираните от ЕС дейности от турските органи при пълно зачитане на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права; призовава всички страни, участващи в предстоящата Многостранна конференция за Източното Средиземноморие, да разгледат този въпрос по всеобхватен начин, наред с хуманитарните въпроси и въпросите, свързани с развитието;

44. отново отправя своето искане Турция да спазва принципа на забрана за връщане, по-специално на сирийската граница, като гарантира, че човешките права на бежанците и техният статут, гарантирани от Конвенцията за бежанците от 1951 г., се спазват изцяло, и че тя не използва миграционните потоци като инструмент за и източник на изнудване спрямо ЕС за политически цели; очаква Турция да изпълни изцяло и по недискриминационен начин изявлението на ЕС и Турция от март 2016 г. и Споразумението за обратно приемане между ЕС и Турция; настоятелно призовава Комисията да осигури внимателен мониторинг на изпълнението на изявлението на ЕС и Турция, включително във връзка с положението с човешките права на търсещите убежище и мигрантите, връщани в Турция, като част от изявлението на ЕС и Турция, и да докладва на Парламента за този мониторинг; призовава турските органи да предоставят пълен достъп на ВКБООН до специалните домове за временно настаняване на турско-сирийската граница, за да може да се наблюдава спазването на принципа на забрана за връщане; подчертава, че финансовата подкрепа за Турция в управлението на бежанските потоци трябва да спазва пълна бюджетна прозрачност, както и неограничено участие на организации на гражданското общество; призовава Комисията да призове турските органи да подобрят работната среда за международните НПО; призовава Комисията да надгражда опита си със специалните системи за проверка от трета страна, за да засилва надзора върху разходите;

45. призовава Турция да се въздържа от задържането на бежанци в центрове за задържане с цел те да бъдат принудени да подпишат формуляри за доброволно връщане и да гарантира достъпа им до здравни услуги, независимо от мястото им на регистрация в страната;

46. отбелязва, че Механизмът за бежанците в Турция подкрепя само регистрирани бежанци; изразява опасения, че много бежанци са останали без помощ, тъй като в някои провинции и градове процесът на регистрация е бил затруднен;

47. приветства поканата на Съвета към Комисията да представи на Съвета предложение за продължаване на финансирането за сирийските бежанци в Турция, както и в Йордания, Ливан и други части на региона;

III. Бъдещи перспективи и препоръки

48. подчертава необходимостта от по-добро посрещане на потребностите от финансиране в ситуации на продължителна криза и с оглед на координацията и прехода между хуманитарната помощ, възстановяването и развитието по гъвкав и взаимосвързан начин, по начин, който е в съответствие с целите на международната политика за развитие, включително целите на ООН за устойчиво развитие и принципите на политиката на Съюза за развитие, като например подкрепа за изкореняването на бедността и намаляването на неравенствата, както и в случай на хуманитарна намеса, при пълно спазване на принципите на хуманност, неутралност, безпристрастност и независимост на хуманитарната помощ, при пълна защита на човешкия живот, достойнството и правата на човека; настоява за необходимостта от ефикасност и ефективност на помощта на ЕС, така че тя да има реално въздействие на място;

49. подчертава необходимостта да се вземат предвид поуките, извлечени при създаването, управлението и изпълнението на доверителните фондове и Механизма за бежанците в Турция, за да бъдат приложени към новото поколение външни финансови инструменти, както и за засилване на полезните взаимодействия и съгласуваността на външната помощ на ЕС и парламентарния контрол; настоятелно призовава Комисията да представи своя окончателен, цялостен преглед на изпълнението на доверителните фондове на ЕС, в който да се прави оценка на тяхното съответствие с целите на ЕС в областта на развитието, правата на човека и хуманитарната област; настоява освен това, че ако в бъдеще възникне необходимост от нов Доверителен фонд на ЕС или специален инструмент, механизмът на вноските от бюджета на Съюза трябва да бъде ясно определен и договорен от самото начало с пълното участие на Парламента; счита също така, че въздействието и видимостта на външната помощ на ЕС следва да бъдат допълнително увеличени, като се подчертае ролята на ЕС и неговите държави членки като най-големите донори на финансиране за развитие в световен мащаб;

50. призовава Комисията да гарантира прозрачна оценка на въздействието, извършвана от независими органи и експерти на ЕС, относно въздействието на финансираните от ЕС проекти върху човешките права на мигрантите и бежанците, както и върху по-голямата част от населението в съответната държава; призовава за създаването на ефективен и независим механизъм за мониторинг с цел цялостно наблюдение и оценка на крайното предназначение на тези средства и протоколи за действие в случаи на нарушаване на основните права; счита, че в тяхното разработване и прилагане е необходимо пълноценното включване на регионалните и местните органи и участниците от гражданското общество; призовава Комисията и държавите членки да установят пълен и ясен преглед на средствата, използвани за финансиране на сътрудничеството с трети държави в областта на управлението на миграцията във всички финансови инструменти и тяхното изпълнение; подчертава значението на споделянето на одитните данни с рамката на ЕС за финансов контрол, включително ЕСП, OLAF и Европейската прокуратура;

51. посочва необходимостта от по-добро преодоляване на предизвикателствата, свързани с миграцията в рамките на Африка, която представлява почти 90% от миграционните потоци в Африка, в тясно сътрудничество с Африканския съюз и в съответствие с неговата рамка за миграционната политика за Африка и плана за действие за периода 2018 – 2030 г.; въпреки това подчертава в дългосрочен план необходимостта от подход, който да избягва създаването на зависимост от външна намеса; във връзка с това настоява за овластяване чрез образование и изтъква значението на качественото образование за създаването на по-силна подкрепа за сътрудничеството за развитие;

52. отбелязва, че равенството между половете и социалното приобщаване са две от основните разходни цели на програмата на ИССРМС – Глобална Европа; отново заявява ангажимента на ЕС за овластяване на жените и момичетата и призовава Комисията да включи равенството между половете, наред с изграждането на устойчивост и адаптирането към изменението на климата, в планирането и изпълнението на доверителните фондове и Механизма за бежанците в Турция; препоръчва при изпълнението на проекти както по линия на доверителните фондове на ЕС, така и на Механизма за бежанците в Турция, да се извършва анализ, отчитащ свързаните с пола аспекти, и да се разглежда участието на жените в разработването на подпомагани проекти;

53. призовава Комисията да задържи или да преразгледа сътрудничеството с трети държави, които не спазват напълно основните права, включително чрез временно спиране на конкретно финансиране и проекти, които застрашават или уронват правата на човека;

54. като отбелязва, че Финансовият регламент позволява създаването на доверителни фондове за външна дейност, отново посочва, че Парламентът отдавна настоява, че външната помощ следва да се финансира изцяло от бюджета на Съюза и да се изпълнява съгласувано, в съответствие с рационализиран набор от правила, въз основа на съвместно изковани законодателни инструменти и при пълно зачитане на законодателните, бюджетните и контролни прерогативи на Парламента, както и на принципите на единство, отчетност, прозрачност, ефективност и добро управление на бюджета на ЕС; подчертава, че приемането на извънредни инструменти увеличава сложността на управлението на финансирането и оказва финансов натиск върху съществуващите инструменти на външната политика, като по този начин може да засегне тяхната ефикасност; счита, че доверителните фондове на ЕС следва да се използват единствено за реагиране на внезапна сериозна криза и на ситуации, при които е необходимо да се координират множество донорски реакции и когато целта на външната политика не може да бъде постигната изцяло от съществуващите инструменти за външно финансиране, и при условие че те спазват принципа на добро финансово управление, както и че доверителният фонд на Съюза не дублира други съществуващи канали за финансиране или подобни инструменти, без да осигурява допълняемост, и че целите на доверителния фонд са съгласувани с целите на инструмента на Съюза или бюджетната позиция, от които се финансира; призовава Комисията да гарантира по-ефективна комуникация на място, като подчертава ролята на ЕС като най-голям донор на помощ за развитие в световен мащаб;

55. посочва, че обединяването на ресурси от Европейския фонд за развитие, бюджета на Съюза и други донори в доверителни фондове не следва да променя способността на действащите политики и програми на ЕС да се стремят към първоначалните си цели, като например изкореняването на бедността и насърчаването на основните права;

56. припомня, че доверителните фондове на ЕС и Механизмът за бежанците в Турция следва да се считат за инструменти, които са изключителни или създавани действително във връзка с извънредни ситуации, и чиято добавена стойност и въздействие на място следва да бъдат обосновани много добре и наблюдавани внимателно; очаква Комисията да използва пълноценно възможностите, предоставени от програмния подход в рамките на географския стълб на ИССРМС – Глобална Европа и ИПП III, които вече не могат да се използват за финансиране на предприсъединителна помощ за Турция, с изключение на подкрепата за турски организации на гражданското общество, чрез финансовия инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека, допълнени от глобално тематично програмиране, финансиране за бързо реагиране и големия непрограмиран резерв в рамките на ИССРМС – Глобална Европа;

57. припомня, че средствата от резерва за нововъзникващи предизвикателства и приоритети по линия на ИССРМС – Глобална Европа се очаква да допълнят финансирането от географските и тематичните програми и действията за бързо реагиране; подчертава, че Комисията е поела ангажимент да обсъди използването на тези средства като част от геополитическия диалог с Парламента и да предоставя подробна информация преди тяхното мобилизиране, като същевременно изцяло взема предвид забележките на Парламента относно естеството, целите и предвижданите финансови суми;

58. приветства новия инструмент на ЕС за външно финансиране – Инструмент за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа, тъй като той предвижда увеличени възможности в рамките на бюджета на ЕС за реакция при нови извънредни положения; Изразява увереност, че ИССРМС – Глобална Европа ще даде възможност за по-ефективно разпределение на ресурсите, както и за достатъчна гъвкавост и способност за реагиране, като същевременно ще се извлекат поуки от минал опит и оценки на съществуващите доверителни фондове от Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа;

59. подчертава, че ИССРМС – Глобална Европа следва да се използва в пълния му потенциал и при необходимост да се подобри, докато прибягването до извънредни инструменти за финансиране следва да бъде ограничено до случаи на непредвидени извънредни положения, като по този начин се гарантира единството и демократичната отчетност на бюджета на Съюза; в това отношение подчертава, че обикновената рамка за управление на процеса на вземане на решения придава по-голяма легитимност на външната дейност на ЕС както в рамките на ЕС, така и в държавите на местоназначение;

60. изисква финансирането на който и да е механизъм – наследник на настоящия Механизъм за бежанците в Турция, да не се извършва за сметка на новоприетите инструменти за финансиране, по-специално ИПП III и ИССРМС – Глобална Европа, включително резерва за нововъзникващи предизвикателства и приоритети, тъй като наследникът на Механизма за бежанците в Турция не отговаря на действително ново предизвикателство или криза; силно подкрепя финансирането на всяка подобна инициатива чрез нови бюджетни кредити, подсилени, ако е необходимо, с вноски от държавите членки; отново заявява, че Парламентът трябва да участва пълноценно и от самото начало в обсъжданията относно правоприемника на Механизма за бежанците в Турция, включително неговите структури за финансиране и управление, които трябва да отразяват произхода на финансирането и ролята на бюджетния орган;

61. в случай на по-големи потребности в МФР за периода 2021 – 2027 г. застъпва становището, че първото и основно решение, което трябва да се проучи, следва да бъде чрез съвместно изковани законодателни инструменти, а именно посредством увеличаване на пакета за ИССРМС – Глобална Европа чрез преразглеждане на МФР и регламентите за ИССРМС – Глобална Европа или като втори вариант и при условие че Парламентът участва пълноценно в процеса на вземане на решения и разполага с подходящи правомощия за контрол, укрепване на съответните бюджетни редове за ИССРМС – Глобална Европа с вноски под формата на външни целеви приходи; очаква във връзка с това предстоящото преразглеждане на Финансовия регламент да осигури подходящо участие на бюджетния орган в управлението на външните целеви приходи; подчертава, че ако въпреки това възникне необходимост от надлежно обоснован нов доверителен фонд, след избухване на сериозна криза, внезапна промяна в международните отношения, която изисква сериозна финансова реакция от страна на ЕС, или необходимостта от обединяване на ресурси с трети държави, което не би било осъществимо въз основа на съвместно изкованите законодателни инструменти, Парламентът трябва да участва пълноценно от самото начало; във връзка с това счита, че Финансовият регламент следва да бъде преразгледан, за да се гарантира подходящата роля на Парламента при създаването и контрола на всеки нов доверителен фонд, включително при изготвянето на учредителното споразумение и мобилизирането на приноса на Съюза, изпълнението, продължаването и евентуалната ликвидация;

62. призовава Комисията да отдаде предимство на подхода на връзка при прилагането на ИССРМС – Глобална Европа и призовава за засилване на сътрудничеството между участниците от ЕС в хуманитарната област и в областта на развитието, особено в следкризисни ситуации и при продължителни кризи, с цел по-добро адаптиране към местните потребности и постигане на по-ефикасни резултати;

63. отбелязва, че възможностите за интегрирането на миграционната политика във външната политика на ЕС се разшириха значително с включването на миграцията в тематичния и географския компонент и компонента за бързо реагиране на ИССРМС; отбелязва със загриженост обаче, че чрез компонента за „бързо реагиране“ сътрудничеството с трети държави в областта на управлението на миграцията може да бъде финансирано, без да е необходимо Комисията да публикува програмни документи или да се консултира с участници от гражданското общество, и без участието на Парламента, включително в рамките на „Подробния план за подготвеност и кризи в областта на миграцията“, в който липсват механизми за оценка на възможното неблагоприятно въздействие на подобни интервенции; във връзка с това настоява, че е необходимо да се гарантира, че МФР за периода 2021 – 2027 г. се придружава от стабилна рамка за правата на човека с цел определяне, изпълнение и мониторинг на бъдещите програми за сътрудничество в областта на миграцията;

64. отбелязва, че ИССРМС – Глобална Европа предвижда междинни и окончателни оценки и подробни годишни доклади на Комисията до Парламента и Съвета относно текущите дейности, постигнатите резултати, ефективността, както и напредъка по отношение на тематичните цели и задачи на регламента; призовава Комисията да разработи и приложи точна методология за проследяване на разходите в размер на 10%, предназначени за миграция и принудително разселване, за да гарантира ефективно подходяща прозрачност и отчетност по отношение на тези разходи, както се изисква от регламента;

65. приветства процедурата за вземане на решения на най-ниско ниво, адаптирането към местните реалности и възможността за изпълнение на трансгранични и многогодишни финансирани проекти в доверителните фондове на ЕС и Механизма за бежанците в Турция, тъй като те са с голяма добавена стойност; призовава за включване на тези аспекти в бъдещите програмни дейности, свързани с бюджетните инструменти за външната политика на ЕС;

66. признава, че сътрудничеството с представители на местните общности и заинтересовани страни, включително местните правителствени органи, организации на гражданското общество, социални партньори и религиозни лидери, в среди, засегнати от конфликти, е от решаващо значение за насърчаване на помирението, диалога и мира; подчертава, че местните църкви и религиозни организации играят активна роля в сътрудничеството за развитие и в предоставянето на хуманитарна помощ на най-нуждаещите се, и призовава Комисията да се ангажира с тях, по-специално по отношение на предоставянето на пряка подкрепа на труднодостъпни общности в развиващите се страни;

67. подчертава, че е важно значителен дял от бъдещото финансиране от ЕС в областта на миграцията да бъде разпределено за групи на гражданското общество в трети държави за предоставяне на помощ и за защита и наблюдение на правата на мигрантите, както и да се гарантира, че значителна част от финансирането от ЕС е предназначено за постигането на подобрение в областта на правата на човека, международната закрила и бъдещите перспективи на бежанците;

68. призовава Комисията да адаптира методите на програмиране към местните реалности и възникващите местни предизвикателства и да подкрепи ангажираността на местно равнище при прилагането на новите инструменти на ЕС за развитие; освен това призовава Комисията да извърши оценка на потребностите и да адаптира отговора на ЕС към местните потребности;

69. призовава Комисията да проучи възможностите за включване на партньори от трети държави в съвместни инициативи и финансиране за справяне с общи предизвикателства като миграцията, принудителното разселване, изменението на климата, овластяването на жените и защитата на уязвимите групи;

70. призовава Комисията да даде приоритет на инвестициите в образованието и създаването на работни места, за да се предоставят възможности на хората в държавите партньори да участват в местни дейности, генериращи доходи;

71. очаква Комисията да се заема с настоящите или бъдещите кризи и потенциалните нужди от възстановяване по по-ефективен и целенасочен начин чрез използване на съществуващите начини и други възможни средства съгласно настоящия Финансов регламент в тясно и координирано сътрудничество с държавите членки и други институции на ЕС, като част от подхода „Екип Европа“ и с единомислещи международни партньори и донори;

°

° °

72. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Съвета.

МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО

от Бернхарт Цимниок

 

Споделям мнението, че Европейският парламент (ЕП) трябва да има право да упражнява пълен контрол върху средствата, събирани от данъкоплатците в държавите членки (ДЧ) и управлявани от администраторите на Комисията (ЕК); неприемливо е, че ЕК не е улеснила това.

 

Текстът обаче представлява очевидно одобрение на нефункциониращия промишлен комплекс за развитие и обещава да го захранва допълнително въпреки неговата неефективност. По-голямата част от тези средства се използват за операции за политическо влияние, с които по-голямата част от гражданите в държавите членки не са съгласни: осъдителна проява на неоколониализъм, която не зачита суверенните права и култури на засегнатите нации. Освен това в текста се призовава за допълнително финансиране на помощта за развитие, когато държавите членки трябва да намалят разходите, за да се гарантира възстановяването от Covid-19, и не се зачита призивът за мораториум върху цялата управлявана от ЕС помощ за развитие. Съществуват неточности, които показват илюзията, че ЕК финансира намеси за развитие, когато в действителност всички средства идват от данъкоплатците в държавите членки. Не е формулиран адекватен отговор срещу Турция и нейната текуща хибридна война срещу държавите членки с използване на оръжия за масова миграция, и неотложната необходимост от прекратяване на цялата администрирана от ЕС помощ за Турция.

 

 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТЕН КОНТРОЛ (15.4.2021)

на вниманието на комисията по външни работи, комисията по развитие и комисията по бюджети

относно доклада за изпълнението във връзка с доверителните фондове на ЕС и Механизма за бежанците в Турция

(2020/2045(INI))

Докладчик по становище: Томаш Здеховски

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджетен контрол приканва комисията по външни работи, комисията по развитие и комисията по бюджети, като водещи комисии, да включат в предложението за резолюция, което ще приемат, следните предложения:

А. като има предвид, че Договорът от Лисабон укрепи ролята на Европейския парламент за гарантиране на съгласуваност и демократична отчетност;

Б. като има предвид, че създаването на доверителни фондове и излизането извън рамките на бюджетните правила на ЕС подкопава принципа на единен бюджет и създава редица проблеми по отношение на доброто финансово управление, прозрачността и отчетността; като има предвид, че четирите съществуващи доверителни фонда на ЕС[26] се използват като финансов механизъм за изпълнение на мерки за международно сътрудничество и развитие; като има предвид, че това увеличава сложността на съществуващите финансови структури, което може да доведе до оперативна неефективност;

В. като има предвид, че Механизмът за бежанците в Турция („Механизмът“) се различава от доверителните фондове на ЕС главно поради това, че продължава да бъде включен в бюджета на ЕС;

Г. като има предвид, че според Комисията Механизмът е предназначен да координира съществуващите инструменти на ЕС за финансиране, така че те да бъдат мобилизирани съгласувано и съчетано в отговор на потребностите на бежанците;

Д. като има предвид, че Европейският парламент се съгласи половината от разходите на Механизма да бъдат поети от бюджета на ЕС, като сумата възлиза на три милиарда евро за периода 2016 — 2019 г.;

1. отбелязва, че доверителните фондове на ЕС са предназначени да обезпечат бърза реакция при трудни обстоятелства и да повишат гъвкавостта на финансирането, което затруднява установяването[27] на конкретните извънредни ситуации, на начина, по който допълнителното финансиране помага за преодоляването им, и осигуряването на качествен контрол на постиганите от тях резултати на място; отново заявява следователно, че тези инструменти следва да бъдат определени като извънредни или създавани във връзка с извънредни ситуации и че тяхната добавена стойност и въздействие на място следва да бъдат добре обосновани и наблюдавани;

2. подчертава, че ЕС трябва винаги да гарантира, че проектите и програмите на доверителните фондове на ЕС насърчават и защитават правата на човека; счита, че трябва да бъдат въведени стабилни системи за наблюдение на въздействието върху правата на човека, заедно със система за отчетност с конкретни показатели, за да се предотвратяват и отстраняват нарушения на международното право;

3. подчертава, че необходимостта от създаване на доверителните фондове на ЕС възникна отчасти като последица от недостатъчната гъвкавост на бюджета на ЕС и от ограничените му възможности да финансира неочаквани потребности в различни области;

4. припомня Специален доклад № 27/2018 на Европейската сметна палата (ЕСП), озаглавен „Механизмът за бежанците в Турция — ефикасна подкрепа, но са необходими подобрения за постигане на по-добро съотношение между качество и цена“; отбелязва констатациите в доклада, че въпреки че одитираните проекти са предоставили ценна подкрепа на бежанците и повечето от тях са изпълнили своите цели, половината от тях все още не са постигнали очакваните резултати; отбелязва в допълнение, че мониторингът на проектите за парична помощ по линия на Механизма е бил ограничен, тъй като Комисията и нейните партньори по изпълнението от ООН не са имали достъп до първичните данни за бенефициентите; приветства факта, че някои от препоръките в доклада на ЕСП са взети предвид при програмирането на втория транш от Механизма; приканва Комисията да докладва допълнително относно изпълнението на препоръките на ЕСП в контекста на процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета;

5. настоява категорично, че е необходимо да се гарантира като въпрос с приоритетна важност, че изпълнението на Механизма и на доверителните фондове на ЕС е в съответствие с общите принципи и правните задължения на ЕС, определени в Договорите, както и с политиките и целите на ЕС, включително демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека; подчертава необходимостта да се осигури постигането на тези цели;

6. отбелязва Специален доклад № 27/2018 на ЕСП относно Механизма, в който тя заключава в крайна сметка, че Механизмът би могъл да бъде по-ефективен и да постигне по-добро съотношение между цена и качество; счита, че все още има възможности за подобрение по отношение на ефикасността на хуманитарните проекти;

7. призовава Комисията непрекъснато да следи дали Механизмът се прилага в съответствие с принципите на добро финансово управление, прозрачност, пропорционалност и недискриминационно и равно третиране, при пълно зачитане на правото на Парламента да упражнява надзор и контрол върху финансирането от ЕС;

8. изразява изключителна загриженост поради факта, че при опитите да се осъществи мониторинг на хуманитарни проекти Комисията е била възпрепятствана от отказа на турските органи да предоставят достъп до данните за бенефициентите на двата проекта за парична помощ; изразява съжаление поради факта, че в резултат на това не е било възможно да се проследят бенефициентите;

9. изразява съжаление поради факта, че потребностите на бежанците от общинска инфраструктура и от социално-икономическа подкрепа не са били достатъчно добре покрити в рамките на Механизма[28]; призовава следователно Комисията да посреща по-добре тези потребности, за да се постигне по-голяма рационализация и по-добра допълняемост на предоставяната помощ;  припомня освен това необходимостта да се осигури равен достъп до образувание и обучение, здравеопазване, защита и други основни потребности, като се отдели специално внимание на момичетата и младите жени;

10. приветства успеха на първия транш от Механизма, и по-специално Мрежата за социална закрила при извънредни обстоятелства — най-големият хуманитарен проект, управляван от Комисията; приветства напредъка по втория транш, който спомага за постепенно преминаване от хуманитарна помощ към помощ за развитие;

11. подчертава положителното въздействие на Механизма върху уязвимите целеви групи, като осигурява достъп до здравно обслужване, образование и програмата за интеграция и хуманитарна помощ за 1,8 милиона души;

12. подчертава изпълнената с предизвикателства работна среда, пред която са изправени неправителствените организации при прилагането на Механизма; приканва Комисията да обърне внимание на необходимостта от подобряване на оперативната среда за организациите на гражданското общество, включително като продължи диалога с турските органи по въпроси, свързани с регистрацията и разрешителните;

13. приветства мониторинговите доклади, предоставени чрез рамката за резултатите от Механизма; подчертава необходимостта да се осъществяват строг мониторинг и предварителни и последващи одити, включително в Турция, за да се гарантира спазването на Финансовия регламент и да се осигурят контрол и достъп за ЕСП, Европейската служба за борба с измамите и Европейската прокуратура; приканва Комисията да докладва по-обстойно относно Механизма и да предоставя цялата информация, необходима на Европейския парламент, за да упражнява правото си на надзор и контрол; призовава Комисията да гарантира, че финансирането по Механизма достига до правилните бенефициенти, насочва се именно към проекти за бежанците и не се използва за други цели; припомня в този контекст значението на достъпността на първичните данни за бенефициентите и на проследимостта на финансирането от ЕС и приканва Комисията да представи планираната стратегическа междинна оценка на Механизма; настоява освен това турските органи да предоставят на партньорите по изпълнението пълен достъп до данните за отговарящите на условията за допустимост бенефициенти, за да се подобри отчетността и ефикасността на рамката за мониторинг на тези водещи проекти[29];

14. отбелязва със загриженост, че кризата, предизвикана от COVID-19, доведе до значително забавяне на напредъка по отделните действия и Механизма като цяло, в резултат на което се очаква забавяне на изпълнението от 3 до 12 месеца, считано от юни 2020 г.; подчертава факта, че според мониторинговия доклад от ноември 2020 г. най-уязвимите бежанци, работещи в неформалния сектор, са засегнати в най-голяма степен; изразява съжаление поради факта, че преустановяването на дейностите с физическо присъствие, например в областта на социалното сближаване, езиковото обучение и психо-социалната подкрепа, оказа непропорционално въздействие върху жените бежанци;

15. припомня, че доверителните фондове на ЕС са гъвкави инструменти, които създават условия за бързото, ефективно и ефикасно изпълнение на проекти в рамките на хуманитарната помощ и извънредни ситуации, като същевременно гарантират добро финансово управление;

16. признава трудностите, срещани при този вид начинания вследствие на различни фактори, като разнородност на целевите групи и местоположение;

17. подчертава, че действията по всяко от направленията на Механизма ще бъдат по-успешни и по-устойчиви и ще постигнат по-голяма икономическа ефективност, ако са част от интегриран подход;

18. призовава Комисията да направи оценка на настоящата насоченост на предоставяната хуманитарна помощ, чиято цел е да се намали и в крайна сметка изкорени бедността, и да повиши ефикасността и да подобри мониторинга на проектите за парична помощ;

19. подчертава необходимостта от качествен мониторинг и признава трудностите да се проконтролират двата проекта за парична помощ, тъй като Комисията и нейните партньори по изпълнението от ООН не са имали достъп до първичните данни за бенефициентите;

20. отбелязва усилията и мерките, предприети от ЕС и от неговите държави членки в подкрепа на бежанците и на приемащите общности в Турция; призовава Комисията да подобри комуникационната си стратегия и да засили контактите си с широката общественост с цел повишаване на осведомеността относно усилията, полагани от ЕС, с цел да се популяризират тези действия и техните цели;

21. подчертава, че трябва да се положат усилия за наблюдение и прилагане на ценностите и нормите на ЕС в областта на подкрепата за бежанците, което ще повиши доверието в ЕС, като изтъкне способността му да постига своите цели;

22. призовава Комисията да настоява пред турските органи за необходимостта от подобряване на работната среда за международните неправителствени организации;

23. призовава Комисията да предприема действия срещу всички опити на Турция да използва Механизма срещу ЕС.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	14.4.2021
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	24 2 2
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Matteo Adinolfi, Olivier Chastel, Caterina Chinnici, Lefteris Christoforou, Corina Crețu, Martina Dlabajová, José Manuel Fernandes, Luke Ming Flanagan, Isabel García Muñoz, Monika Hohlmeier, Jean-François Jalkh, Pierre Karleskind, Alin Mituța, Younous Omarjee, Tsvetelina Penkova, Markus Pieper, Sabrina Pignedoli, Michèle Rivasi, Petri Sarvamaa, Vincenzo Sofo, Michal Wiezik, Angelika Winzig, Tomáš Zdechovský
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Joachim Stanisław Brudziński, Maria Grapini, Hannes Heide, Mikuláš Peksa, Viola Von Cramon-Taubadel

 

 

 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

24	+
ECR	Joachim Stanisław Brudziński, Vincenzo Sofo
NI	Sabrina Pignedoli
PPE	Lefteris Christoforou, José Manuel Fernandes, Monika Hohlmeier, Markus Pieper, Petri Sarvamaa, Michal Wiezik, Angelika Winzig, Tomáš Zdechovský
Renew	Olivier Chastel, Martina Dlabajová, Pierre Karleskind, Alin Mituța
S&D	Caterina Chinnici, Corina Crețu, Isabel García Muñoz, Maria Grapini, Hannes Heide, Tsvetelina Penkova
Verts	Mikuláš Peksa, Michèle Rivasi, Viola Von Cramon‑Taubadel

 

2	-
ID	Matteo Adinolfi, Jean‑François Jalkh

 

2	0
The Left	Luke Ming Flanagan, Younous Omarjee

 

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“

 

 

 

 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ГРАЖДАНСКИ СВОБОДИ, ПРАВОСЪДИЕ И ВЪТРЕШНИ РАБОТИ (11.5.2021)

на вниманието на комисията по външни работи, комисията по развитие и комисията по бюджети

относно доклада за изпълнението във връзка с доверителните фондове на ЕС и Механизма за бежанците в Турция

(2020/2045(INI))

Докладчик по становище: Сира Рего

(*) Процедура с асоциирани комисии – член 57 от Правилника за дейността

 

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи приканва комисията по външни работи, комисията по развитие и комисията по бюджети, като водещи комисии, да включат в предложението за резолюция, което ще приемат, следните предложения:

А. като има предвид, че Механизмът на ЕС за бежанците в Турция беше създаден през 2016 г. в рамките на изявлението на ЕС и Турция и управлява 6 милиарда евро, мобилизирани на два транша: първият за финансиране на проекти, които продължават най-късно до средата на 2021 г., а вторият за финансиране на проекти, които продължават най-късно до средата на 2025 г.; като има предвид, че Механизмът на ЕС за бежанците в Турция е съвместен механизъм за координация, а не инструмент за финансиране сам по себе си;

Б. като има предвид, че Механизмът на ЕС за бежанците в Турция спомогна за подпомагането на живота на над 1,8 милиона бежанци и приемни общности в Турция и следователно представлява основен стълб на хуманитарната помощ и подкрепа; като има предвид, че Механизмът на ЕС за бежанците в Турция беше застрашен от политическия натиск, оказан над Европейския съюз от турското правителство при спорове относно изявлението на ЕС и Турция, което в крайна сметка вреди на бежанците и приемните общности, които зависят от тази подкрепа; като има предвид, че в рамките на това изявление са извършени отделни нарушения на правата на човека, които са несъвместими с Хартата на основните права на ЕС;

В. като има предвид, че регионалният доверителен фонд на ЕС е мобилизирал 2,3 милиарда евро в отговор на кризата в Сирия (доверителен фонд „Мадад“), включително доброволни вноски от 21 държави членки на ЕС, Турция и Обединеното кралство; като има предвид, че неговите програми, които са в полза на бежанците, вътрешно разселените лица и местните общности, са насочени към образование, поминък, здравеопазване, защита и водоснабдяване, като се подкрепят повече от 7 милиона бенефициенти; като има предвид, че с продължаването на гражданската война в Сирия отговорът на доверителния фонд „Мадад“ по отношение на връзката между хуманитарни действия и развитие се разгъна допълнително, като се поставя по-голям акцент върху укрепването на системите за подкрепяне на усилията и капацитета на приемащите държави да реагират на тази продължителна криза, по-специално чрез предоставянето на обществени услуги в Ирак, Йордания и Ливан;

Г. като има предвид, че според оценката за него, доверителният фонд „Мадад“ е сравнително по-бързо средство за стартиране на проекти, отколкото стандартните процедури по Европейския инструмент за съседство и Инструмента за предприсъединителна помощ; като има предвид, че доверителният фонд „Мадад“ е успял също така да постигне икономия от мащаба с проекти от голям мащаб със среден размер 20 милиона евро и среден период на изпълнение от около 30 месеца;

Д. като има предвид, че Извънредният доверителен фонд на ЕС за стабилност и преодоляване на първопричините за незаконната миграция и разселването на хора в Африка (Доверителен фонд на ЕС за Африка) беше учреден през 2015 г. и беше представен като ключов инструмент за изпълнение на плана за действие от Валета; като има предвид, че той се превърна в основния финансов инструмент за политическия ангажимент на ЕС към африканските партньори в сферата на миграцията; като има предвид, че Доверителният фонд на ЕС за Африка е финансирал над 500 проекта в 26 държави в Африка, на територията на три географски региона – Сахел и езерото Чад, Африканския рог и Северна Африка – с общ размер на поетите задължения от над 5 милиарда евро от 2016 г. насам, 4,4 милиарда от които идват от бюджета на ЕС; като има предвид, че тези страни са изправени пред нарастващи предизвикателства, вариращи от демографски натиск през крайна бедност, слаба социална и икономическа инфраструктура, вътрешно напрежение и институционални слабости до недостатъчна устойчивост на продоволствени кризи и натиск върху околната среда;

Е. като има предвид, че в междинния преглед на Доверителния фонд на ЕС за Африка се подчертава добавената стойност на фонда като гъвкав инструмент, който се заема с бързо променящи се ситуации и е насочен към специфични местни въпроси; като има предвид обаче, че в доклад на Европейската сметна палата[30] от 2018 г. се посочват различни недостатъци, включително правни предизвикателства, като например неприлагане на правото на ЕС в областта на обществените поръчки, както и непрозрачно управление; като има предвид, че Комисията заяви, че е взела предвид тези опасения и е въвела подобрения; като има предвид, че гражданското общество изрази загриженост[31] относно качеството на одобрените проекти и по-обезпокоително – относно предполагаемия принос към нехуманно и унизително отношение и/или финансиране на участници, извършили нарушения на правата на човека, например в Либия, Еритрея и Судан;

Ж. като има предвид, че член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз ясно посочва, че сътрудничеството за развитие се осъществява в рамките на принципите и целите на външната дейност на Съюза и че основната цел на политиката на Съюза в областта на сътрудничеството за развитие е намаляването и в дългосрочен план изкореняването на бедността; като има предвид, че Доверителният фонд на ЕС за Африка използва предимно официална помощ за развитие (ОПР), най-вече от Европейския фонд за развитие (ЕФР), и като такава нейното прилагане следва да се ръководи от основните принципи за ефективност на развитието;

З. като има предвид, че вътрешнорегионалната мобилност е изиграла важна роля в историята на Африка; като има предвид, че в отговор на суши местното население традиционно е могло да променя своите стратегии за осигуряване на препитание и е показало способност за приспособяване, често чрез миграция като средство за диверсифициране на своя поминък; като има предвид, че от началото на 21-ви век и по-специално от 2016 г. насам тази система на диверсификация на поминъка е подложена на натиск главно поради ограниченията на вътрешнорегионалната свобода на движение в резултат на подкрепата за борба с незаконната миграция към Европа, предоставена от държави – членки на ЕС, на някои африкански държави;

И. като има предвид, че от 2017 г. насам ЕС е предоставил 57,2 милиона евро в подкрепа на проекта за интегрирано управление на границите и миграцията в рамките на компонента за Северна Африка на Доверителния фонд на ЕС за Африка, за да се увеличи оперативният капацитет на либийската брегова охрана и пристанищна сигурност, на военноморските сили и Генералната администрация за брегова сигурност, за да им се помогне при залавяне на хора в морето, като същевременно се предоставя подкрепа на Международната организация по миграция, за да ѝ се даде възможност да подпомага най-уязвимите мигранти, блокирани в Либия и приемащите държави; като има предвид, че по данни на Международната организация по миграция през 2019 и 2020 г. от либийската брегова охрана са били заловени над 20 000 човека ; като има предвид, че многобройни доклади потвърждават, че Либия не е безопасно място за слизане от борда поради сериозните нарушения на правата на човека, извършени срещу бежанци и мигранти, и поради продължаващия конфликт в страната; като има предвид, че на 8 май 2020 г. върховният комисар на ООН за правата на човека призова за мораториум върху всички залавяния и връщания в Либия; като има предвид, че в доклад, публикуван през март 2021 г., комисарят на Съвета на Европа за правата на човека отново изрази своя призив от 2019 г. да се преустанови подкрепата за либийската брегова охрана, която се отразява върху залавянията и връщанията;

Й. като има предвид, че организации на гражданското общество са подали няколко съдебни дела, производства и жалби срещу ЕС и неговите държави членки във връзка с нарушения на правата на човека, нарушения на финансирането от ЕС и международните разпоредби в областта на правата на човека[32], връщане и други нехуманни действия срещу мигранти[33], свързани пряко или непряко с някои проекти по Доверителния фонд на ЕС за Африка; като има предвид, че е докладвано, че регионалният оперативен център на Доверителния фонд на ЕС за Африка в подкрепа на процеса от Хартум и инициативата АС – Африкански рог и програмите за по-добро управление на миграцията са били временно преустановени от ЕС в Судан през 2019 г.;

К. като има предвид, че Доверителният фонд на ЕС за Африка и други доверителни фондове на ЕС ще изтекат в края на 2021 г.; като има предвид, че следващият многогодишен инструмент за външно финансиране – Инструментът за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС) – понастоящем се очаква да отдели 10% за дейности, свързани с миграцията, в допълнение към установяването на взаимно договорени национални индикативни приоритети и гъвкав, основан на стимули подход;

Л. като има предвид, че би било полезно Комисията и държавите членки да установят ясен и пълен преглед на средствата, използвани за финансиране на сътрудничеството с трети държави в областта на управлението на миграцията във всички финансови инструменти и тяхното изпълнение, включително информация за сумите, целите, намерението, допустимите действия и източника на финансиране;

1. изразява съжаление относно факта, че доверителните фондове на ЕС са ad hoc инструменти, които се отклоняват от обикновената процедура за вземане на решения и заобикалят парламентарния контрол и гарантирането на демократичния надзор, и следователно им липсва прозрачност и демократична отчетност; изтъква, че подробни данни за разпределението на средствата не са налични или са трудно достъпни; настоятелно призовава Комисията да предприеме незабавни стъпки за подобряване на прозрачността и редовен обмен на информация с Европейския парламент и да гарантира по-добър контрол и парламентарен надзор върху определянето, изпълнението и последващите действия във връзка с Доверителния фонд на ЕС за Африка и Механизма за бежанците в Турция, включително всички бъдещи мерки, които следва да бъдат приети съгласно член 8, параграф 10 от ИССРМС; настоява за засилване на отчетността на органите, на които е възложено пряко управлението на средствата; призовава Комисията незабавно да придаде официален характер на статута на наблюдател на Парламента на заседанията на управителните съвети на доверителните фондове на ЕС и да му представя годишен финансов доклад и доклад за правата на човека относно изпълнението на текущи и бъдещи проекти;

2. отбелязва, че средствата на ЕС са били използвани за оказване на натиск върху правителствата партньори, така че да спазват вътрешните цели на ЕС в областта на миграцията, и подчертава все по-честото използване от 2016 г. насам на засилената обвързаност с условия между сътрудничеството за развитие и управлението на миграцията; изразява съжаление по повод на използването на помощ за развитие за прилагането на неформални споразумения, в които липсват парламентарен контрол и демократичен надзор, включително изявлението на ЕС и Турция от 18 март 2016 г., Меморандума за разбирателство между ЕС и Африканския съюз относно мира, сигурността и управлението от 23 май 2018 г. и Меморандума за разбирателство между ЕС и Нигерия от 29 август 2019 г.;

3. отбелязва със загриженост недостатъците при прилагането на законодателството на ЕС в областта на обществените поръчки по отношение на външната политика на ЕС в областта на миграцията[34]; счита, че разпоредбите на член 3 от Решение C(2015) 7293 на Комисията от октомври 2015 г. за създаване на Доверителен фонд на ЕС за Африка и за проекти за хуманитарна помощ, финансирани чрез фонда „Мадад“ и Механизма за бежанците в Турция, са несъвместими със законодателството на ЕС в областта на обществените поръчки или са освободени от него; изтъква липсата на прозрачност по отношение на прилагането и обхвата на правните процедури за възлагане на обществени поръчки при избора на партньори по изпълнението[35]; изразява съжаление по повод на факта, че процедурите и критериите за подбор на проекти не са достатъчно ясни или документирани[36];

4. посочва, че проектите, които понастоящем са обхванати от Доверителните фондове на ЕС, могат да бъдат финансирани по всеки от компонентите на ИССРМС – географски, тематичен или бърз отговор — в рамките на определената в регламента цел за изразходване на 10%; изразява загриженост относно текущите обсъждания в Съвета, насочени към изграждането на инициативи за финансиране на „Екип Европа“ в областта на миграцията, с цел да се предложат действия, свързани с управлението на миграцията в Африка, при които съществува риск от заобикаляне на контрола на Парламента;

5. изтъква, че Механизмът за бежанците в Турция се различава от доверителните фондове на ЕС главно поради това, че продължава да бъде включен в бюджета на ЕС; отчита подкрепата, предоставена от Механизма на ЕС за бежанците в Турция в подкрепа на бежанци и приемни общности в Турция във връзка със здравеопазването, хуманитарната помощ, образованието и социално-икономическата подкрепа; отбелязва обаче, че тази подкрепа достига само до регистрирани бежанци, оставяйки мнозина без помощ; подчертава в това отношение, че от 2016 г. насам в някои провинции и градове в Турция достъпът до регистрация се затруднява, както съобщават НПО като Амнести Интернешънъл;

6. отбелязва факта, че тази жизненоважна подкрепа беше отпусната в рамките на изявлението на ЕС и Турция; изразява загриженост относно двата проекта в подкрепа на управлението на миграцията, които възлизат на 80 милиона евро, с оглед на липсата на достъп и наблюдение от страна на национални и международни наблюдатели, включително до местата за задържане[37]; подчертава необходимостта да се осигури провеждането на строг мониторинг и на одити, за да се гарантира спазването на Финансовия регламент; приканва Комисията да докладва по-обстойно относно Механизма за бежанците в Турция и изисква от нея да гарантира, че средствата са насочвани именно към проекти за бежанците, а не се използват за други цели; призовава Комисията да гарантира, че целите на Механизма за бежанците в Турция са в съответствие с общите принципи, политики и цели на ЕС, включително демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека;

7. подчертава важния принос на доверителния фонд „Мадад“ в подкрепа на достъпа до основни услуги като здравеопазване и образование за сирийските бежанци, вътрешно разселените лица и приемните общности в съседните държави; приветства неотдавнашното приемане на пакет от помощ в размер на 130 милиона евро в подкрепа на сирийските бежанци и местните общности в Йордания и Ливан с оглед на продължаващата хуманитарна криза, дължаща се на продължаващия конфликт в Сирия; призовава за това доверителният фонд „Мадад“ да бъде включен безпроблемно в новата многогодишна финансова рамка (МФР), като се гарантира ефективно договаряне и използване на вече отпуснатите средства;

8. отчита, че някои проекти на Доверителния фонд на ЕС за Африка предоставят жизненоважна подкрепа, а именно чрез инвестиране в здравеопазване и образование, икономическо развитие, създаване на работни места и интеграция на пазарите на труда както за местните общности, така и за бежанците, особено уязвимите групи като жени и млади хора; изразява съжаление по повод на факта, че Доверителният фонд на ЕС за Африка е оказал слабо въздействие върху увеличаването на икономическите възможности и заетостта, както се посочва в междинния преглед, въпреки че това е една от четирите основни цели на фонда;

9. отбелязва констатациите в междинния преглед, че структурата за ръководство и управление на Доверителния фонд на ЕС за Африка е гъвкава и ефективна и осигурява бързи решения въз основа на стратегически преглед на проблемите и компетентен и отдаден персонал; отбелязва, че липсва отчетност и контрол на Доверителния фонд на ЕС за Африка, и продължава да изразява загриженост относно управлението на фонда, обединяването на ресурси на ЕС с различни цели, състава на управителния съвет и регионалните оперативни комитети на фонда, което позволи на някои държави членки да вземат преки решения относно изразходването на средства на ЕС въз основа на вноска от 3 милиона евро, непрозрачността на процеса за определяне и одобряване на проекти и липсата на диалог с местните организации на гражданското общество и организациите на гражданското общество в областта на правата на човека; подчертава липсата на предварителни и текущи оценки на въздействието по отношение на целевите групи от населението и държавите, особено що се отнася до основните права, както и отсъствието на каквато и да било условност по отношение на основните права при използването на финансиране;

10. подчертава, че доверителните фондове на ЕС са съсредоточени главно върху подкрепата за държавите при разработването на национални и регионални стратегии за управление на миграцията, подобряването на капацитета за предотвратяване на незаконната миграция и борбата с трафика на хора и контрабандата на мигранти, както и улесняването на устойчивите и достойни връщания и реинтеграция; подчертава, че основният акцент върху цели 3 и 4 на Доверителния фонд на ЕС за Африка представлява отдалечаване от цялостния подход към миграцията; изразява съжаление по повод на факта, че 37% от Доверителния фонд на ЕС за Африка се разпределя за мерки, насочени към ограничаване и намаляване на миграцията, докато по-малко от 9% се разпределят за справяне с причините за миграцията и принудителното разселване; отбелязва, че по-малко от 1,5% от Доверителния фонд на ЕС за Африка са разпределени за канали за законна миграция; подчертава, че намаляването на мобилността с цел възпиране на миграцията противоречи най-вече на целите на развитието, като увеличава бедността и излага на риск основните права;

11. отново отправя призива си към Комисията и агенциите на ЕС да отказват или да преразглеждат сътрудничеството си с трети държави – включително да спират конкретно финансиране и проекти, застрашаващи правата на човека на засегнатите лица – когато съответните трети държави не зачитат напълно основните права; отново призовава в това отношение Комисията и държавите членки – с оглед на сериозните нарушения на правата на човека срещу бежанци, лица, търсещи убежище, и мигранти в Либия, включително заловените в морето – спешно да преразгледат всички дейности за сътрудничество с компетентните либийски органи в областта на морското и граничното наблюдение и управление, финансирани по линия на Доверителния фонд на ЕС за Африка, и да спрат втората фаза на проекта на Доверителния фонд на ЕС „Подкрепа за интегрираното управление на границите и миграцията“ до въвеждането на ясни гаранции за спазването на правата на човека, включително премахването на закона за инкриминиране на незаконните мигранти; изисква от Комисията да гарантира, че независими органи и експерти на ЕС извършват прозрачна оценка на риска относно въздействието на финансираните от ЕС проекти върху правата на човека на мигрантите и бежанците, както и върху по-голямата част от населението в засегнатата от тях държава; призовава за създаването на независим механизъм за наблюдение на правата на човека и ясни протоколи за действие в случай на нарушения на основните права;

12. подчертава необходимостта от ясно определяне на рамката на Доверителния фонд на ЕС за Африка и Механизма за бежанците в Турция, както и на потенциалните им приемници, включително определяне на проекти, докладване, мониторинг и оценка, за да се гарантира, че действията, финансирани по линия на Доверителния фонд на ЕС за Африка и Механизма за бежанците в Турция, допринасят за постигането на специфичните цели на тези фондове и не се използват за никакви други цели; призовава Комисията да извърши последваща оценка най-малко една година след приключването на всички дейности на Доверителния фонд на ЕС за Африка и да информира съответно Парламента; призовава Комисията да включи организациите на гражданското общество в тази оценка и да обърне специално внимание на въздействието на фонда върху развитието и основните права, като обърне специално внимание на проектите по цели 3 и 4;

13. отбелязва със загриженост, че чрез компонента за бързо реагиране на предложения Инструмент за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС) сътрудничеството с трети държави в областта на управлението на миграцията може да бъде финансирано, без да е необходимо Комисията да публикува програмни документи или да се консултира с участници от гражданското общество и без участието на Парламента; във връзка с това твърди, че е необходимо да се гарантира, че МФР за периода 2021 – 2027 г. се придружава от стабилна рамка за правата на човека с цел определяне, изпълнение и мониторинг на бъдещите програми за сътрудничество в областта на миграцията; призовава Комисията и държавите членки да използват ИССРМС, както и международните си партньорства, за да спомагат за програми за защитата на бежанците и мигрантите в съответствие с правото на ЕС и международното право, и да гарантират, че ОПР се използва за подкрепа и поддържане на устойчивото човешко развитие, демокрацията и правата на човека в защита на всички хора;

14. призовава ЕС да преразгледа изявлението на ЕС и Турция, за да гарантира спазването на стандартите в областта на правата на човека, както и да гарантира, че хуманитарната помощ и подкрепата, предоставяна от Механизма за бежанците в Турция, не са застрашени от политическа нестабилност.

 

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	11.5.2021
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	52 15 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Magdalena Adamowicz, Katarina Barley, Pernando Barrena Arza, Pietro Bartolo, Nicolas Bay, Vladimír Bilčík, Vasile Blaga, Ioan-Rareş Bogdan, Patrick Breyer, Saskia Bricmont, Joachim Stanisław Brudziński, Jorge Buxadé Villalba, Damien Carême, Clare Daly, Marcel de Graaff, Anna Júlia Donáth, Lena Düpont, Cornelia Ernst, Laura Ferrara, Nicolaus Fest, Jean-Paul Garraud, Maria Grapini, Sylvie Guillaume, Andrzej Halicki, Evin Incir, Sophia in ‘t Veld, Patryk Jaki, Marina Kaljurand, Assita Kanko, Fabienne Keller, Peter Kofod, Łukasz Kohut, Moritz Körner, Alice Kuhnke, Jeroen Lenaers, Juan Fernando López Aguilar, Lukas Mandl, Nuno Melo, Roberta Metsola, Nadine Morano, Javier Moreno Sánchez, Maite Pagazaurtundúa, Nicola Procaccini, Emil Radev, Paulo Rangel, Diana Riba i Giner, Michal Šimečka, Birgit Sippel, Sara Skyttedal, Martin Sonneborn, Tineke Strik, Ramona Strugariu, Annalisa Tardino, Tomas Tobé, Dragoş Tudorache, Milan Uhrík, Tom Vandendriessche, Bettina Vollath, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Elena Yoncheva, Javier Zarzalejos
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Abir Al-Sahlani, Damian Boeselager, Sira Rego, Rob Rooken, Domènec Ruiz Devesa, Isabel Santos

 

 

 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

52	+
NI	Laura Ferrara, Martin Sonneborn
PPE	Magdalena Adamowicz, Vladimír Bilčík, Vasile Blaga, Ioan-Rareş Bogdan, Lena Düpont, Andrzej Halicki, Jeroen Lenaers, Lukas Mandl, Nuno Melo, Roberta Metsola, Emil Radev, Paulo Rangel, Sara Skyttedal, Tomas Tobé, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Javier Zarzalejos
Renew	Abir Al-Sahlani, Anna Júlia Donáth, Sophia in 't Veld, Fabienne Keller, Moritz Körner, Maite Pagazaurtundúa, Michal Šimečka, Ramona Strugariu, Dragoş Tudorache
S&D	Katarina Barley, Pietro Bartolo, Maria Grapini, Sylvie Guillaume, Evin Incir, Marina Kaljurand, Łukasz Kohut, Juan Fernando López Aguilar, Javier Moreno Sánchez, Domènec Ruiz Devesa, Isabel Santos, Birgit Sippel, Bettina Vollath, Elena Yoncheva
The Left	Pernando Barrena Arza, Clare Daly, Cornelia Ernst, Sira Rego
Verts/ALE	Damian Boeselager, Patrick Breyer, Saskia Bricmont, Damien Carême, Alice Kuhnke, Diana Riba i Giner, Tineke Strik

 

15	-
ECR	Joachim Stanisław Brudziński, Jorge Buxadé Villalba, Patryk Jaki, Assita Kanko, Nicola Procaccini, Rob Rooken
ID	Nicolas Bay, Nicolaus Fest, Jean-Paul Garraud, Marcel de Graaff, Peter Kofod, Annalisa Tardino, Tom Vandendriessche
NI	Milan Uhrík
PPE	Nadine Morano

 

 

Легенда на използваните знаци:

+ :  „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“

 

 

 

 

 

 

 

 

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ОТ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	13.7.2021
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	100 14 16
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Alviina Alametsä, Alexander Alexandrov Yordanov, Rasmus Andresen, Anna-Michelle Asimakopoulou, Petras Auštrevičius, Traian Băsescu, Hildegard Bentele, Robert Biedroń, Dominique Bilde, Anna Bonfrisco, Udo Bullmann, Fabio Massimo Castaldo, Susanna Ceccardi, Olivier Chastel, Lefteris Christoforou, Włodzimierz Cimoszewicz, Antoni Comín i Oliveres, David Cormand, Katalin Cseh, Ryszard Czarnecki, Paolo De Castro, Tanja Fajon, José Manuel Fernandes, Anna Fotyga, Michael Gahler, Gianna Gancia, Eider Gardiazabal Rubial, Alexandra Geese, Vlad Gheorghe, Sunčana Glavak, Raphaël Glucksmann, Charles Goerens, Mónica Silvana González, Valentino Grant, Klemen Grošelj, Elisabetta Gualmini, Francisco Guerreiro, Bernard Guetta, Márton Gyöngyösi, Andrzej Halicki, Valérie Hayer, Eero Heinäluoma, Niclas Herbst, Pierrette Herzberger-Fofana, Monika Hohlmeier, György Hölvényi, Rasa Juknevičienė, Sandra Kalniete, Beata Kempa, Moritz Körner, Dietmar Köster, Andrius Kubilius, Joachim Kuhs, Zbigniew Kuźmiuk, Ilhan Kyuchyuk, Ioannis Lagos, Hélène Laporte, Pierre Larrouturou, David Lega, Janusz Lewandowski, Miriam Lexmann, Nathalie Loiseau, Antonio López-Istúriz White, Jaak Madison, Pierfrancesco Majorino, Claudiu Manda, Thierry Mariani, Erik Marquardt, Margarida Marques, David McAllister, Vangelis Meimarakis, Sven Mikser, Francisco José Millán Mon, Silvia Modig, Siegfried Mureşan, Javier Nart, Victor Negrescu, Andrey Novakov, Janina Ochojska, Jan-Christoph Oetjen, Jan Olbrycht, Urmas Paet, Demetris Papadakis, Kostas Papadakis, Manu Pineda, Giuliano Pisapia, Karlo Ressler, Thijs Reuten, Michèle Rivasi, Jérôme Rivière, María Soraya Rodríguez Ramos, Bogdan Rzońca, Nacho Sánchez Amor, Isabel Santos, Jacek Saryusz-Wolski, Andreas Schieder, Radosław Sikorski, Jordi Solé, Sergei Stanishev, Nicolae Ştefănuță, Tineke Strik, Marc Tarabella, Hermann Tertsch, Nils Torvalds, Miguel Urbán Crespo, Nils Ušakovs, Johan Van Overtveldt, Hilde Vautmans, Idoia Villanueva Ruiz, Viola Von Cramon-Taubadel, Witold Jan Waszczykowski, Charlie Weimers, Angelika Winzig, Isabel Wiseler-Lima, Chrysoula Zacharopoulou, Bernhard Zimniok, Željana Zovko
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Ioan-Rareş Bogdan, Andrea Cozzolino, Özlem Demirel, Herbert Dorfmann, Markéta Gregorová, Ewa Kopacz, Katrin Langensiepen, Gabriel Mato, Iskra Mihaylova, Marlene Mortler, Patrizia Toia, Mick Wallace, Milan Zver

 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

100	+
NI	Fabio Massimo Castaldo, Márton Gyöngyösi
PPE	Alexander Alexandrov Yordanov, Anna-Michelle Asimakopoulou, Traian Băsescu, Hildegard Bentele, Ioan-Rareş Bogdan, Lefteris Christoforou, Herbert Dorfmann, José Manuel Fernandes, Michael Gahler, Sunčana Glavak, Andrzej Halicki, Niclas Herbst, Monika Hohlmeier, György Hölvényi, Rasa Juknevičienė, Sandra Kalniete, Ewa Kopacz, Andrius Kubilius, David Lega, Janusz Lewandowski, Miriam Lexmann, Antonio López-Istúriz White, David McAllister, Gabriel Mato, Vangelis Meimarakis, Francisco José Millán Mon, Marlene Mortler, Siegfried Mureşan, Andrey Novakov, Janina Ochojska, Jan Olbrycht, Karlo Ressler, Radosław Sikorski, Angelika Winzig, Isabel Wiseler-Lima, Željana Zovko, Milan Zver
Renew	Petras Auštrevičius, Olivier Chastel, Katalin Cseh, Vlad Gheorghe, Charles Goerens, Klemen Grošelj, Bernard Guetta, Valérie Hayer, Moritz Körner, Ilhan Kyuchyuk, Nathalie Loiseau, Iskra Mihaylova, Javier Nart, Jan-Christoph Oetjen, Urmas Paet, María Soraya Rodríguez Ramos, Nicolae Ştefănuță, Nils Torvalds, Hilde Vautmans, Chrysoula Zacharopoulou
S&D	Robert Biedroń, Udo Bullmann, Włodzimierz Cimoszewicz, Andrea Cozzolino, Paolo De Castro, Tanja Fajon, Eider Gardiazabal Rubial, Raphaël Glucksmann, Mónica Silvana González, Elisabetta Gualmini, Eero Heinäluoma, Dietmar Köster, Pierre Larrouturou, Pierfrancesco Majorino, Claudiu Manda, Margarida Marques, Sven Mikser, Victor Negrescu, Demetris Papadakis, Giuliano Pisapia, Thijs Reuten, Nacho Sánchez Amor, Isabel Santos, Andreas Schieder, Sergei Stanishev, Marc Tarabella, Patrizia Toia, Nils Ušakovs
Verts/ALE	Alviina Alametsä, Rasmus Andresen, David Cormand, Alexandra Geese, Markéta Gregorová, Francisco Guerreiro, Pierrette Herzberger-Fofana, Katrin Langensiepen, Erik Marquardt, Michèle Rivasi, Jordi Solé, Tineke Strik, Viola Von Cramon-Taubadel

 

14	-
ECR	Charlie Weimers
ID	Dominique Bilde, Joachim Kuhs, Hélène Laporte, Jaak Madison, Thierry Mariani, Jérôme Rivière, Bernhard Zimniok
NI	Ioannis Lagos
The Left	Özlem Demirel, Manu Pineda, Miguel Urbán Crespo, Idoia Villanueva Ruiz, Mick Wallace

 

16	0
ECR	Ryszard Czarnecki, Anna Fotyga, Beata Kempa, Zbigniew Kuźmiuk, Bogdan Rzońca, Jacek Saryusz-Wolski, Hermann Tertsch, Johan Van Overtveldt, Witold Jan Waszczykowski
ID	Anna Bonfrisco, Susanna Ceccardi, Gianna Gancia, Valentino Grant
NI	Antoni Comín i Oliveres, Kostas Papadakis
The Left	Silvia Modig

 

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“

 

• [1] ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.
• [2] ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1.
• [3] ОВ L 163, 12.7.1996 г., стр. 1.
• [4] OВ C 407, 8.12.2015 г., стр. 8.
• [5] ОВ C 60, 16.2.2016 г., стр. 3.
• [6] ОВ C 122, 19.4.2017 г., стр. 4.
• [7] ОВ C 106, 21.3.2018 г., стр. 4.
• [8] ОВ C 278, 8.8.2018 г., стр. 3.
• [9] https://ec.europa.eu/trustfund-syria-region/sites/default/files/7th_results_reporting_eutf_syria_sept2020.pdf
• [10] ОВ C 390, 18.11.2019 г., стр. 76.
• [11] ОВ C 390, 18.11.2019 г., стр. 33.
• [12] ОВ C 204, 13.6.2018 г., стр. 68.
• [13] Приети текстове, P9_TA(2021)0012.
• [14] ОВ C 307, 30.8.2018 г., стр. 117.
• [15] ОВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 44.
• [16] ОВ C 224, 27.6.2018 г., стр. 88.
• [17] ОВ C 101, 16.3.2018 г., стр. 179.
• [18] OВ C 23, 21.1.2021 г., стp. 58.
• [19] ОВ C 388, 13.11.2020 г., стр. 326.
• [20] OВ C 118, 8.4.2020 г., стр. 264.
• [21] Бюджет 2020/1157, ОВ L 299 11.09.2020, стр. 1.
• [22] Решение 2021/1268, ОВ L 298 11.09.2020, стр. 21.
• [23] Приети текстове, P9_TA(2021)0243.
• [24] ОВ L 163, 2.7.1996 г., стр. 1.
• [25] Специален доклад № 27/2018 на Европейската сметна палата, озаглавен „Механизмът за бежанците в Турция – ефикасна подкрепа, но са необходими подобрения за постигане на по-добро съотношение между качество и цена“, стр. 6 и стр. 40.
• [26] Извънредния доверителен фонд за Африка, доверителния фонд „Беку“, Доверителния фонд за Колумбия и регионалния доверителен фонд в отговор на кризата в Сирия.
• [27] Проучване на тематичния отдел по бюджетни въпроси от май 2018 г., озаглавено „Oversight and Management of the EU Trust Funds: Democratic Accountability Challenges and Promising Practices“ (Надзор и управление на доверителните фондове на ЕС: предизвикателства за демократичната отчетност и обещаващи практики).
   
• [28] Специален доклад № 27/2018 на ЕСП.
• [29] Пак там.
• [30] Специален доклад № 32/2018: Извънреден доверителен фонд на Европейския съюз за Африка: гъвкав, но без достатъчна насоченост, 2018 г., стр. 17 – 25.
• [31] Davis, L., EU external expenditure on asylum, forced displacement and migration 2014-2019 (Дейвис, Л., Външни разходи на ЕС за убежище, принудително разселване и миграция 2014 – 2019 г.) Европейски съвет за бежанците и изгнаниците, 2021 г.
• [32] Глобална мрежа за правни действия, „Финансово съучастие на ЕС в злодеяния срещу мигранти в Либия“.
• [33] Студенти от заключителния семинар за борба с тероризма и международните престъпления (Capstone on Counter-Terrorism and International Crimes), съобщение до Службата на прокурора на Международния наказателен съд, озаглавено „Политики на ЕС в областта на миграцията в Централното Средиземноморие и Либия (2014 – 2019 г.)“.
• [34] Spijkerboer, T. and Steyger, E., „European External Migration Funds and Public Procurement Law“ (Спейкербур, Т. и Стейгър, Е., Европейски фондове за външна миграция и Закон за обществените поръчки), European Papers, Том 4, № 2, 2019 г., стр. 493 – 521 и стр. 520.
• [35] Пак там.
• [36] Специален доклад № 11/2017 на Европейската сметна палата „Доверителният фонд „Беку“ на ЕС за Централноафриканската република – обещаващо начало въпреки някои недостатъци“, 2017 г., стр. 36 – 39.
• [37] Отчет по държави на Global Detention Project, Immigration detention in Turkey: a serial human rights abuser and Europe’s refugee gatekeeper (Задържане на имигранти в Турция: сериен нарушител на правата на човека и пазач на входа на бежанците към Европа), октомври 2019 г.