ДОКЛАД относно препоръка на Европейския парламент към Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно насоката на развитие на политическите отношения между ЕС и Русия

28.7.2021 - (2021/2042(INI))

Комисия по външни работи
Докладчик: Андрюс Кубилюс
PR_INI_RecommCFSP

Изменения

• 001-010 (PDF - 150 KB)
• 001-010 (DOC - 89 KB)
• 011-020 (PDF - 147 KB)
• 011-020 (DOC - 86 KB)
• 021-026 (PDF - 133 KB)
• 021-026 (DOC - 80 KB)
• 027-030 (PDF - 121 KB)
• 027-030 (DOC - 77 KB)
• 031-035 (PDF - 137 KB)
• 031-035 (DOC - 82 KB)

ПРЕПОРЪКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

към Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно насоката на развитие на политическите отношения между ЕС и Русия
(2021/2042(INI))

Европейският парламент,

– като взе предвид предишните си резолюции относно Русия, и по-специално тези от 18 септември 2014 г. относно положението в Украйна и актуалното състояние на отношенията между ЕС и Русия[1], от 11 юни 2015 г. относно стратегическото военно положение в Черноморския басейн след незаконното анексиране на Крим от Русия[2], от 16 март 2017 г. относно украинските затворници в Русия и положението в Крим[3], от 14 юни 2018 г. относно окупираните територии в Грузия десет години след руската инвазия[4], от 23 ноември 2016 г. относно стратегическата комуникация от ЕС за противодействие на пропагандата, насочена срещу него от трети страни[5], от 12 март 2019 г. относно състоянието на политическите отношения между ЕС и Русия[6],относно значението на европейската историческа памет за бъдещето на Европа[7], от 19 декември 2019 г. относно руския закон за „чуждестранните агенти“[8], от 17 септември 2020 г. относно положението в Русия: отравянето на Алексей Навални[9], от 21 януари 2021 г. относно задържането на Алексей Навални[10], от 29 април 2021 г. относно Русия, случая с Алексей Навални, увеличаването на военното присъствие по границата на Украйна и руското нападение в Чешката република[11], от 10 юни 2021 г. относно включването от страна на Русия на германски НПО в списъка на „нежеланите организации“ и задържането на Андрей Пивоваров[12],

– като взе предвид Устава на ООН, Конвенцията на ООН по морско право, Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа,

– като взе предвид членството на Руската федерация в Съвета на Европа и в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и произтичащите от това ангажименти и задължения,

– като взе предвид ограничителните мерки на ЕС в отговор на кризата в Украйна, които са в сила от 2014 г. насам,

– като взе предвид пакета от мерки за прилагане на договореностите от Минск, който беше приет и подписан в Минск на 12 февруари 2015 г. и одобрен в неговата цялост чрез Резолюция № 2202 (2015 г.) на Съвета за сигурност на ООН от 17 февруари 2015 г.,

– като взе предвид резултатите от заседанието на Съвета по външни работи на ЕС от 14 март 2016 г., и по-специално споразумението относно петте ръководни принципа на политиката на Европейския съюз спрямо Русия, както и заключенията на Европейския съвет от 24 и 25 май 2021 г. относно Русия и от 24 юни 2021 г. относно външните отношения,

– като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 16 юни 2021 г., озаглавено „Отношенията между ЕС и Русия – оказване на натиск, ограничаване и сътрудничество“ (JOIN(2021)0020),

– като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 10 юни 2020 г., озаглавено „Борба с дезинформацията за COVID-19: боравене с точни факти“ (JOIN(2020)0008),

– като взе предвид член 118 от своя Правилник за дейността,

– като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A9-0259/2021),

А. като има предвид, че Русия е неразривна част от европейския континент и най-големият съсед на ЕС и че между Русия и държавите – членки на ЕС, има силна историческа взаимна свързаност, както и културни и човешки връзки; като има предвид, че събитията в Русия, по отношение на нейните политики и особеностите на нейните органи, засягат пряко ЕС и неговите непосредствени съседи; като има предвид, че въпреки наложените през 2014 г. прегради ЕС все още е най-големият търговски партньор на Русия, а Русия е петият по големина партньор на ЕС; като има предвид, че ЕС е най-големият инвеститор в Русия;

Б. като има предвид, че Парламентът прави разграничение между руския народ и режима на президента Путин, който представлява закостеняла авторитарна клептокрация, ръководена от доживотен президент, заобиколен от кръг от олигарси; като има предвид, че следователно критично важните действия, предложени в настоящата препоръка, са насочени към режима на президента Путин и неговите престъпни действия и антидемократични политики, като същевременно подчертава спешната необходимост да се достигне до руските граждани, за да им се покаже, че Европейският съюз е готов да отговори на техните тревоги;

В. като има предвид, че основният интерес на ЕС е да поддържа свободата, стабилността и мира на европейския континент и извън него, които са застрашени от агресивните политики на руските органи, които представляват едно от основните предизвикателства за стратегическата и външната политика на ЕС;

Г. като има предвид, че Русия може да има демократично бъдеще; като има предвид, че както всички хора, така и руските граждани се стремят към универсалните ценности на свобода и демокрация; като има предвид, че ЕС следва да представи на руския народ конкретни предложения за взаимноизгодно сътрудничество;

Д. като има предвид, че стратегията на ЕС по отношение на Русия трябва да съчетава две основни цели: първо, да спре външната агресивност и вътрешните репресии от страна на Кремъл и, второ, да се свърже с хората на Русия и да им помага да изградят онова алтернативно бъдеще, което би било от полза за всички народи на европейския континент, включително за руснаците;

Е. като има предвид, че отношенията на ЕС с Руската федерация се основават на принципите на международното право, основополагащите принципи на ОССЕ, демокрацията, мирното разрешаване на конфликти и добросъседските отношения; като има предвид, че настоящото руско правителство демонстрира неуважение към тези принципи, въпреки че се е ангажирало с тях; като има предвид, че Русия злоупотребява с други международни институции – главно ООН и ОССЕ, за да възпрепятства справедливостта и разрешаването на конфликти по света;

Ж. като има предвид, че през 2019 г. Русия отново се присъедини към Съвета на Европа, но в нея продължава да има значителни нарушения на правата на човека, както и че Русия отказва да изпълни решенията на Европейския съд по правата на човека;

З. като има предвид, че външната политика на президента Путин очевидно е агресивна и ревизионна, тъй като той иска да бъде възприеман като защитник на руските интереси и се опитва да придобие контрол над територии, които счита за изгубени след разпадането на Съветския съюз, и отвъд тях; като има предвид, че целите на режима на президента Путин включват и следните елементи: да се утвърди авторитета на Русия като велика сила; да се консолидира намесата на режима в държавите от бившия Съветски съюз и извън тях; да се постави суверенитетът на влиятелните държави над правото на суверенитет на други държави; да се използва идеята за защита на етническите руснаци в чужбина като оправдание за хибридна война и дезинформация; да се използват зоните на замразени конфликти като стратегически елемент за намеса в засегнатите държави и за предотвратяване на сближаването им с ЕС и НАТО; да се използват енергийни ресурси и незаконни практики за изпиране на пари като инструмент за манипулация и изнудване; да се подкопае моделът на либерална демокрация и да се представя Русия като морално превъзхождаща Запада; да се потиска демокрацията, демократичната опозиция и правото на хората да изразяват свободната си воля в Русия; като има предвид, че режимът на президента Путин отхвърля по-специално многостранното сътрудничество и основания на правовата държава международен ред, пренебрегва международното право, включително принципите, залегнали в Устава на ООН, Заключителния акт от Хелзинки от 1975 г. и Парижката харта на ОССЕ от 1990 г., както е видно, наред с другото, от конституционните изменения от 2020 г., чийто процес на приемане беше определен от Европейската комисия за демокрация чрез право („Венецианската комисия“) като „очевидно неподходящ“ и наруши както руското законодателство, така и задълженията на Русия спрямо ОССЕ; като има предвид, че Русия не е изпълнила над хиляда решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ);

И. като има предвид, че настоящият руски режим заплашва мира и сигурността в Европа като продължава да извършва системни нарушения на правата на човека спрямо своя народ и да проявява агресивно поведение във външната си политика, което включва, но не се ограничава само до: мащабни военни учения и струпване на военни сили; незаконната и ожесточена окупация и анексирането на Крим; нарушаването на териториалната цялост и дестабилизирането на Украйна, Грузия и Република Молдова; подклаждане на замразени конфликти и неспазване на споразуменията за прекратяване на огъня в Грузия и Украйна; предполагаеми терористични актове на територията на държави – членки на ЕС, като Чехия; кибератаки и атаки срещу чувствителна инфраструктура в държавите – членки на ЕС; нарушения на международното право; намеса в избори; и нарушения на морското и въздушното пространство на държавите в регионите на Балтийско море и Черно море; като има предвид, че липсата на адекватен отговор на ЕС спрямо различните руски нападателни действия от агресията срещу Грузия през 2008 г. насам, накара Русия да продължи агресивните военни и политически кампании, както в съседните държави така и отвъд тях, и по този начин да отслаби и подкопае основания на правила международен ред и стабилността в Европа и в други части на света;

Й. като има предвид, че руската администрация продължава да трупа запаси от бойни оръжия и да разполага войски в близост до границите на ЕС в Калининградския анклав;

К. като има предвид, че при настоящия режим Русия е дългосрочна заплаха за европейската сигурност според неотдавнашната оценка на Групата за размисъл на НАТО; като има предвид, че Русия създаде нови военни бази и модернизира стари военни бази в северната част на страната; като има предвид, че Русия повиши статута на Северния си флот до военен окръг, разшири различни подразделения на своите въоръжени сили и възроди концепцията за бастионна отбрана, насочена към защитата на нейните стратегически мощности; като има предвид, че засиленото присъствие на предна линия на НАТО по източната граница изигра решаваща роля с оглед на възпиране на Русия да извършва дестабилизиращи действия, включително увеличаването на военното присъствие в Западния военен окръг; като има предвид, че провалът в областта на контрола върху оръжията с Русия (например оттеглянето от Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие и от договора „Открито небе“) и липсата на напредък в ядреното разоръжаване съгласно Договора за неразпространение на ядреното оръжие, както и отхвърлянето от страна на Русия на новия договор за забрана на ядрените оръжия пораждат голяма загриженост за сигурността на европейските граждани; като има предвид, че това е съчетано с опасна модернизация на руските ядрени и конвенционални арсенали и средствата за тяхното доставяне и въвеждането на дестабилизиращи технологии (свръхзвукови ракети с ядрен заряд, торпеда и др.);

Л. като има предвид, че по-конкретно през март и април 2021 г. режимът в Кремъл значително увеличи военното си присъствие по източната и северната граница с Украйна, което е най-голямата концентрация на руски войски от 2014 г. насам; като има предвид, че режимът в Кремъл прекрати правото на преминаване за военни кораби и търговски плавателни съдове на други държави през част от Черно море в посока Керченския проток, което е в нарушение на правата на корабоплаване, гарантирани от Конвенцията на ООН по морско право, по която Русия е страна;

М. като има предвид, че Русия предоставя постоянна политическа и икономическа подкрепа за нелегитимния и осъдителен режим на Александър Лукашенко в Беларус; като има предвид, че политическите и икономическите инвестиции на президента Путин в оцеляването на нелегитимния режим на Лукашенко са единствената причина, поради която Лукашенко все още може да продължава бруталното преследване на беларуски граждани, които настояват за зачитане на правата на хората, за свободни и прозрачни избори, върховенство на закона и правосъдие; като има предвид, че неотдавнашните политически събития в Беларус и Русия имат много общи характеристики и че процесите в двете държави оказват значително влияние един върху друг; като има предвид, че протестите срещу авторитарния режим и исканията за промяна в Беларус вдъхновяват подобни искания от страна на хората в Русия; като има предвид, че органите на Кремъл засилват репресиите срещу политическата опозиция преди предстоящите избори за Дума през септември 2021 г. и по този начин унищожават политическата конкуренция, като крадат възможността за честни избори, както беше направено от диктатурата в Беларус през август 2020 г.;

Н. като има предвид, че ръководената от президента Путин Русия продължава с усилията си да дестабилизира държавите – кандидатки за членство в ЕС, и асоциираните държави от Източното партньорство с цел да създаде пречки или да спре процеса на тяхната евроатлантическа интеграция; като има предвид, че се използва политика за издаване на паспорти за увеличаване на броя руски сънародници и за фактическо разширяване на юрисдикцията на Русия в окупираните от нея територии и в отцепнически територии, по-специално Приднестровието, Южна Осетия, Абхазия, Донбас и Кримския полуостров; като има предвид, че тези действия са в нарушение на международните закони;

О. като има предвид, че с руските конституционни реформи от 2020 г. е преразгледана историята на Втората световна война, изчистена е историята на Съветския съюз, а Русия е определена като наследник на Съветския съюз, въведено е правото за международна намеса в защита на руски сънародници и са обявени за незаконни обсъжданията относно връщането на руски земи на чужди държави;

П. като има предвид, че държавите – членки на ЕС, които разрешават двойно гражданство, са изложени на политиката на Русия за издаване на паспорти; като има предвид, че държавите – членки на ЕС, приели така наречените режими на „златни паспорти“, позволяват на поддръжниците на Кремъл да се ползват с европейско качество на живот с пари, откраднати от руския народ, и да разпространяват корупция в ЕС;

Р. като има предвид, че Русия прилага неприятелската концепция „Руски свят“, за да подготви почвата за намесата си в чужди държави в защита на руски сънародници; като има предвид, че „Руският свят“ се популяризира от държавни медийни източници, като например Russia Today и Sputnik на родните езици на държавите – членки на ЕС; като има предвид, че пандемията от COVID-19 се използва от пропагандната машина на Кремъл за засилване на разделение сред държавите – членки на ЕС, за представяне на ЕС като неспособен да се справи с пандемията, за разпространяване на съмнения относно ваксините, одобрени от Европейската агенция по лекарствата, за разубеждаване на гражданите на ЕС да се ваксинират и за реабилитиране на имиджа на Русия в очите на населението на ЕС, по-специално чрез популяризиране на ваксината „Sputnik V“;

С. като има предвид, че руските посолства, консулства и свързаните с тях културни центрове в държавите – членки на ЕС, предлагат безплатни културни събития и уроци по руски език и че множество местни НПО и радикални групи, включително политически движения, получават финансиране от Русия;

Т. като има предвид, че Русия продължава да извършва дейности в няколко части на света, включително в Западните Балкани, Централна Азия, Близкия изток, Северна Африка, Африка на юг от Сахара и Латинска Америка; като има предвид, че Русия използва паравоенни звена („Wagner Group“), за да поддържа диктаторски режими в целия свят и за да подкопава усилията на ЕС и на международната общност за уталожване на конфликти, изграждане на мир и осигуряване на стабилност; като има предвид, че регионът на Западните Балкани, който включва потенциални нови държави – членки на ЕС, се характеризира със силно присъствие на Русия, особено в Сърбия; като има предвид, че през 2016 г. в Черна гора руската военна разузнавателна служба (ГРУ) участва в опити за отхвърляне на парламента на държавата, за убийство на министър-председателя и за поставяне на русофилско правителство, настроено против НАТО, с цел предотвратяване на присъединяването на Черна гора в НАТО;

У. като има предвид, че според становището на ЕС, режимът в Кремъл вероятно е използвал активни членове на руските разузнавателни служби в две експлозии в склад за боеприпаси през 2014 г., при която загинаха двама чешки граждани и бяха причинени големи материални щети; като има предвид, че същите служители на ГРУ са отговорни и за опита за убийство на Сергей и Юлия Скрипал в Обединеното кралство през 2018 г., при който беше използвано нервнопаралитичното вещество за военни цели „Новичок“; като има предвид, че служители на ГРУ също бяха обвинени в опит за убийство на Емилиян Гебрев, собственик на оръжейна фабрика, и на още двама души в България през 2015 г.; като има предвид, че незаконните действия на режима на Кремъл на територията на Чехия, България и много други държави членки, Обединеното кралство и държави от Източното партньорство е сериозно нарушение на техния суверенитет; като има предвид, че режимът в Кремъл не оказва съдействие при разследването на тези престъпления и осигурява подслон на основните заподозрени лица;

Ф. като има предвид, че е годно за съжаление, че руските органи волно или неволно поставят страната си в зависимост от Китай, което може само да отслаби Руската федерация и целия европейски континент, и по-специално да даде възможност на органите в Пекин да разширят своето присъствие и влияние в Централна Азия и Сибир;

Х. като има предвид, че Кремъл продължава своята дезинформация, пропаганда и хибридна намеса във вътрешната политика и демократичните процеси на ЕС, като тези кампании представляват заплаха за основните ценности на ЕС – т.е. зачитане на демокрацията, равенството, принципите на правовата държава и правата на човека – и са в състояние да подкопаят политиките на националните правителства, да разпространяват клевети и да създават образ на Запада като враг, да насърчават омраза, нетърпимост и носталгия по Съветския съюз, да пренапишат историята на съветските престъпления и в крайна сметка да задълбочат разрива между Русия и Европа, особено с държавите, които в миналото принадлежаха към комунистическия блок; като има предвид, че ЕС и институциите на държавите членки, както и обекти със стратегическо значение и демократични процеси, като например избори, са постоянна цел на руски кибератаки; като има предвид, че висшата йерархия на руската православна църква подкрепя режима на Путин; като има предвид, че руското право разрешава потискането на религиозни групи, считани за екстремистки;

Ц. като има предвид, че поради комбинацията от санкции на Запада срещу Русия, намаляване на приходите от износ на изкопаеми горива, неконкурентоспособна икономика, значителни военни разходи и национални социални плащания Русия изпитва финансови трудности; като има предвид, че Русия заема 129-о място от 180 държави по индекса за възприемане на корупцията за 2020 г., тъй като масовата корупция на държавно равнище се отразява на качеството на обществените услуги за руското население, които остават недостатъчно финансирани, включително публичното здравеопазване, което е от особено значение по време на пандемията; като има предвид, че близо 19 милиона руснаци живеят под прага на бедността;

Ч. като има предвид, че руското правителство наложи санкции, наред с другото, на председателя на Европейския парламент Давид Сасоли, на заместник-председателя на Европейската комисия Вера Йоурова и на шестима други служители от държавите членки и че тези санкции са неприемливи и неоснователни, тъй като им липсва правна обосновка; като има предвид, че руското правителство одобри списък на „неприятелски настроени държави“, който включва Чехия и САЩ;

Ш. като има предвид, че през 2019 г. над от 60% от вноса в ЕС от Русия беше на енергийни продукти; като има предвид, че ЕС следва да намали зависимостта на своята икономика, особено в енергийния сектор, от доставки на руски газ на пазарите на ЕС, които сега са 48%, и е вероятно да се увеличават; като има предвид, че Европейският зелен пакт (ЕЗП) е важен инструмент за осигуряване на геополитическата сигурност на ЕС и че според прогнозите на Европейската комисия, ако ЕЗП бъде приложен, се очаква вносът на нефт и природен газ в ЕС драстично да намалее след 2030 г., като вносът на нефт ще намалее със 78 – 79%, а този на природен газ – с 58 – 67% в сравнение със стойностите от 2015 г.;

Щ. като има предвид, че европейското потребление на газ е във връхната си точка и че в момента не се използва напълно капацитетът на съществуващия газопровод „Северен поток“; като има предвид, че създаващото разделение решение на някои държави членки за изграждане на „Северен поток 2“ е несъвместимо с ценностите на солидарност и доверие в Енергийния съюз; като има предвид, че „Северен поток 2“ е несъвместим с целите на ЕЗП за намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС с поне 55% до 2030 г. и постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г.;

АА. като има предвид, че принципите на правовата държава, независимостта на съдебната система и свободният печат са в сърцевината на устойчивите демократични общества;

АБ. като има предвид, че Руската федерация представлява не само външна заплаха за европейската сигурност, но също така репресира собствения си народ; като има предвид, че положението в Русия сериозно се влошава поради нарастващите репресии на президента Путин срещу демократичните сили, чиято цел е заглушаване на неговите вътрешни критици, политическата опозиция и активистите за борба с корупцията, ограничаване на тяхната свобода на събрания и възпрепятстване на дейността им и на дейностите на руското гражданско общество, както се вижда от задържането на над 11 000 мирни демонстранти от руските органи само две седмици след арестуването на Алексей Навални, с което общият брой на руснаците, задържани от 15 януари 2021 г. насам, надхвърля 15 000; като има предвид, че Русия продължава да задържа неправомерно своите граждани и да преследва опозиционни лидери, независими журналисти, протестиращи и активисти в областта на правата на човека; като има предвид, че условията в затворите в Русия продължават да са ужасни и че лишените от свобода биват подлагани на изтезания, тормоз и физически нападения;

АВ. като има предвид, че с приемането на закони относно „чуждестранните агенти“ и „нежеланите организации“ режимът на Кремъл позволява да бъдат заклеймявани отделни лица, сдружения и медии, като по този начин нарушава техните права на човека и свобода на изразяване и сдружаване, като се ограничават правата на гражданите да се ангажират и допринасят за руското гражданско общество и се излага на риск личната им безопасност; като има предвид, че режимът в Кремъл допълнително укрепи тези закони като разшири ограниченията до физически и юридически лица, които подкрепят „чуждестранни агенти“ и „нежелани чуждестранни организации“, като по този начин системно се изключват активните членове на гражданското общество, неправителствените организации за правата на човека и опозицията от участие в парламентарните избори в Русия през 2021 г.; като има предвид, по-конкретно че с новите законодателни актове, приети през декември 2020 г. и януари 2021 г., беше разширен обхватът на лицата и групите, които могат да бъдат определяни като „чуждестранни агенти“, на определението за „чуждестранни средства“ и на изискванията за етикетиране на материали; като има предвид, че новите законопроекти, предложени през май 2021 г., бяха насочени към разширяване на въздействието на правото върху „нежелани“ организации и към налагане на забрани с обратно действие върху потенциални кандидати за руския парламент; като има предвид, че руските органи продължават да преследват хора поради предполагаеми връзки с групи, определени като екстремистки съгласно твърде общия закон на Русия за борба с екстремизма; като има предвид, че решението на руските органи да обявят за екстремистка организация Фондацията за борба с корупцията, ръководена от Алексей Навални, е неоснователно, дискриминационно и е прието с единствената цел да разруши възможностите на опозицията да участва ефективно в предизборни кампании;

АГ. като има предвид, че според Центъра за правата на човека „Мемориал“ понастоящем руските органи задържат близо 400 политически затворници в нарушение на задълженията на Руската федерация по член 5 от Европейската конвенция за правата на човека, член 9 от Международния пакт за граждански и политически права и член 23 от Заключителния документ от заседанието от 5 януари 1989 г. във Виена на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа;

АД. като има предвид, че през последните две десетилетия имаше редица опити за убийство или реални убийства на опоненти на режима и независими журналисти както в самата Русия, така и на чужда земя, включително на Ана Политковская, Борис Немцов, Александър Литвиненко, Сергей и Юлия Скрипал, Сергей Протазанов, Пьотр Верзилов, Владимир Кара-Мурза, Алексей Навални и други; като има предвид, че организаторите на тези престъпления остават неидентифицирани и срещу тях не са повдигнати обвинения, тъй като текущото потискане на общественото недоволство се подсилва от безнаказаността на полицейските сили и силите за сигурност, както и от нежеланието на съдебната система да преследва по съдебен ред истинските извършители на тези престъпления; като има предвид, че представителите на опозицията системно стават жертва на словесни нападки, на кампании, насочени лично срещу тях, и на дехуманизация от страна на правителството или проправителствените медии; като има предвид, че в доклада на парламентарната асамблея на ОССЕ относно убийството на Борис Немцов се съдържа заключението, че „основният проблем за справяне с безнаказаността не са способностите на руските правоприлагащи органи, а политическата воля“; като има предвид, че в доклада на парламентарната асамблея на ОССЕ се отбелязва също, че пълното разследване на убийството „би било първа стъпка за справяне с атмосферата на безнаказаност“ в Русия;

АЕ. като има предвид, че незаконните конституционни и законодателни поправки, освен че освободиха президента Путин от ограничението за президентския мандат през 2024 г., допълнително подкопаха правото на справедлив съдебен процес в Русия, включително като предоставиха на президента правомощието да номинира съдиите от конституционния и върховния съд и да инициира назначаването на всички федерални съдии и освобождаването на висши федерални съдии;

АЖ. като има предвид, че свободата на медиите в Русия се влошава бързо, тъй като руското правителство ускори своята дългогодишна кампания за потискане на гражданското общество и независимия печат и заплашва организации като „Медуза“, радио „Свободна Европа“/радио „Свобода“, VTimes, „За правата на човека“, Европейския фонд за демокрация и „Отворена Русия“ с обременителна законодателна, регулаторна и бюрократична тежест, задушава достъпа до всички източници на финансиране извън контрола на правителството и неговите съюзници, като ги очерня с епитети като „чуждестранен агент“ или „нежелан“, които служат за дискредитиране на тези групи и възвишените журналистически и свързани с правата на човека принципи, които те представляват, без които Русия не може да бъде демократична, просперираща и свободна; като има предвид, че медийното пространство в Русия е под контрола на държавата и е нейна собственост, няма обществен радио- и телевизионен оператор, малкото останали независими медийни източници изпитват финансови затруднения и са обект на преследване, включително физически нападения и лишаване от свобода на техните работници; като има предвид, че от 1992 г. насам в Русия са убити 58 журналисти; като има предвид, че законът за „суверенния интернет“ позволява на правителството да блокира всяко нежелано съдържание в интернет; като има предвид, че свободната и независима работа на организациите на гражданското общество и медиите е крайъгълен камък за всяко демократично общество, основано на принципите на правовата държава;

АЗ. като има предвид, че през последното десетилетие възможностите за безпристрастно наблюдение на изборите в Русия непрекъснато намаляват, тъй като липсата на разпоредби за пряка акредитация на наблюдаващи изборите граждани ги принуждава да действат от името на участниците или медиите и следователно противоречи на самата идея за независим контрол на изборите от страна на гражданското общество, като е в противоречие и с международните стандарти; като има предвид, че в доклада „Свободата в света през 2021 г.“ Русия е поставена в категорията на държавите, които „не са свободни“; като има предвид, че основните свободи на гражданите в Русия са ограничени и че изборната обстановка се контролира, хората в Русия се отказват от участие в обществени протести поради тромавите бюрократични процедури, въведени с цел гражданите да получават разрешение, и поради полицейското насилие по време на мирни протести;

АИ. като има предвид, че тези вътрешни събития ще предвещаят едно възможно по-нататъшно влошаване в навечерието на парламентарните избори в Русия през септември 2021 г. и биха могли да доведат до по-нататъшни репресии срещу политическата опозиция в Русия, включително до тежки нарушения на правата на човека; като има предвид, че руските органи държат в затвора или под домашен арест главните опозиционни фигури в предизборната кампания за парламентарните избори; като има предвид, че продължаващите репресии срещу кандидатите от опозицията от страна на руските органи посредством злоупотреби с процедурите за регистрация и селективна разправа с политически опоненти и организации на гражданското общество по улиците и в съдилищата по изфабрикувани дела ще направят просто невъзможно да се говори за честни парламентарни избори през септември 2021 г., тъй като чрез тези действия режимът в Русия унищожава политическата конкуренция и плуралистичната демокрация;

АЙ. като има предвид, че във връзка с това съществуват основателни съмнения, че предстоящите парламентарни избори ще бъдат свободни и честни;

АК. като има предвид, че Парламентът многократно е изразявал своята загриженост относно състоянието на демокрацията, относно системното неспазване на принципите на правовата държава и незачитане на основните права и принципи, както и относно свиващото се пространство за независимите участници и дисидентите и нападението срещу свободата на медиите в Русия; като има предвид, че непрекъснато нарастващото системно потискане на опозицията в Русия от страна на Кремъл разкрива истината пред цялата международна общност, и като има предвид, че ЕС трябва да бъде готов да се изправи срещу това и да разработи последователна стратегия за отговор; като има предвид, че по-специално ЕС следва да окаже нарастващ натиск върху режима на Кремъл преди и след парламентарните избори през 2021 г., за да защити правото на руския народ да има свободни избори, до които всички политически партии следва да имат равен достъп с равни шансове;

АЛ. като има предвид, че общността на ЛГБТИ+ в различни части на Руската федерация е изправена пред значителна дискриминация, включително тормоз, изтезания, лишаване от свобода и убийства, и като има предвид, че положението е особено опасно в Чечения, която през 2017 г. започна прочистване на ЛГБТИ+ лица, като бяха задържани и травматизирани десетки и поне двама убити, което доведе до това много хора да търсят безопасно убежище в чужбина; като има предвид, че съществуващите закони забраняват публичното обсъждане на „нетрадиционни сексуални отношения‘; като има предвид, че след незаконни конституционни промени беше прието законодателство, което засяга неблагоприятно правата на ЛГБТИ+ лицата, включително правото на встъпване в брак и отглеждане на деца;

АМ. като има предвид, че продължават да съществуват сериозни пропуски в официалния отговор на широкоразпространеното основано на пола насилие и домашно насилие, включително липса на достатъчно закрила и средства за правна защита за жертвите; като има предвид, че проектът на закон относно домашното насилие, който беше предложен през ноември 2019 г., не включваше всеобхватно определение за домашно насилие; като има предвид, че в началото на 2020 г. парламентът отне приоритета на преразглеждането на този законопроект, което все още не е приключило; като има предвид, че омбудсманът на Русия отбеляза, че домашното насилие рязко се е увеличило по време на пандемията от COVID-19, като докладваните случаи са нараснали повече от два пъти по време на ограничителните мерки през пролетта; като има предвид, че във връзка с това стратегията на ЕС относно Русия следва да подеме въпроса за нарастващата дискриминация и неравенството между половете, както и за правата на жените, ЛГБТИ+ и други малцинства в Русия;

АН. като има предвид, че демократичните промени в Русия са от основен интерес за геополитическата сигурност на ЕС и че Русия под управлението на президента Путин остава най-голямото предизвикателство за европейската сигурност;

АО. като има предвид, че в своите резолюции от 17 септември 2020 г., 21 януари 2021 г. и 29 април 2021 г. Парламентът призова върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Европейската комисия Жозеп Борел да направи преглед на политиката на ЕС по отношение на Русия, включително на петте ръководни принципа, договорени през 2016 г., като подчерта, че бъдещите отношения на ЕС с Русия ще зависят от темпа на демократичната трансформация в Русия (или нейната липса); като има предвид, че Парламентът също така призова институциите на ЕС да обмислят нов всеобхватен стратегически подход, като се приема, че всеки диалог с Русия трябва да се основава на зачитането на международното право и правата на човека;

АП. като има предвид, че актуализираната стратегия на ЕС следва да взема предвид различни сценарии, възможни събития и ясни отговори на нарушенията от страна на Русия на международното право и правата на човека, включително ефективни инструменти срещу руската намеса и разпространението на дезинформация, както и инструменти за селективно сътрудничество, когато е възможно; като има предвид, че Парламентът отправи искане и към Съвета незабавно да започне подготовка и да приеме стратегия на ЕС за бъдещите отношения с една демократична Русия, включително широка оферта от стимули и условия за засилване на вътрешните тенденции към свобода и демокрация;

АР. като има предвид, че петте ръководни принципа на ЕС за отношенията с Русия възпряха по-нататъшна агресия срещу Украйна от страна на режима в Кремъл, но те мълчат по отношение на ограничаването на репресиите на президента Путин срещу народа на Русия; като има предвид, че петте ръководни принципа на ЕС за отношенията с Русия остават валидни като функционална рамка, но трябва да бъдат съчетани с действителна стратегия, насочена към постигане на целите на ЕС в отношенията с Русия, включително, наред с другото, като се възпира Кремъл от по-нататъшна агресия срещу съседните държави и по-сериозни последици при военни действия в чужди държави, включително действия чрез посредници и наемници; като има предвид, че тъй като при настоящото руско ръководство няма изгледи за значително положително развитие, петте принципа следва да бъдат допълнени, за да се ограничат репресиите на президента Путин срещу руския народ и по-широките дестабилизиращи дейности на Кремъл;

АС. като има предвид, че новата стратегия на ЕС следва да бъде съсредоточена върху принципите на „отпор, ограничаване и сътрудничество“, които са насочени към укрепване на капацитета на ЕС за борба със заплахите от Кремъл, особено в региона на Източното партньорство, включително Беларус, както и в самата Русия, чрез защита на правата на човека и подпомагане на превръщането на Русия в демокрация в съответствие с принципа „демокрацията на първо място“; като има предвид, че първостепенната ключова цел на ЕС следва да бъде да формира отношенията с Руската федерация по такъв начин, че да се запази мирът, стабилността, сигурността, просперитетът, суверенитетът и териториалната цялост на всички държави в ЕС и в съседство на ЕС, да се спазва международното право, а правата на човека и върховенството на закона да останат водещи принципи; като има предвид, че последните събития в Русия показаха, че стратегията на ЕС относно Русия следва да бъде много по-проактивна и да има ясно определена цел „сътрудничество“, която следва да се фокусира не само върху традиционното, така наречено „селективно“, сътрудничество с Кремъл, а по-скоро върху „стратегическо“ сътрудничество с гражданското общество на Русия за подпомагане на превръщането на Русия в демокрация;

АТ. като има предвид, че стратегията на ЕС относно Русия следва да съдържа в основата си подкрепа за свободата и демокрацията; като има предвид, че подобна стратегия следва да бъде в интерес на сигурността на ЕС и да предлага на Русия конструктивен диалог; като има предвид, че конструктивните отношения ще продължат да бъдат в интерес както на ЕС, така и на Русия и техните народи; като има предвид, че все още съществува възможност за сътрудничество при споделени интереси, за разрешаване на проблеми и справяне със стратегически предизвикателства като политиката в областта на климата или борбата с тероризма, като същевременно се утвърждават ценностите на правата на човека, върховенството на закона и демокрацията и се гарантира, че всяко бъдещо укрепване на двустранните отношения ще зависи от изпълнението на собствените ангажименти на Руската федерация към правата на човека и демокрацията в съответствие с нейната конституция и международните ѝ задължения;

АУ. като има предвид, че същевременно ЕС следва да се съсредоточи върху запазването на доверието в него във връзка с основаното на ценности поведение във вътрешен план, като отстоява върховенството на закона и основните права много по-директно и открито, тъй като полицейското насилие, остарялото наказателно законодателство и съпротивата срещу равенството между половете и многообразието в някои държави членки вреди на репутацията и доверието към ЕС в чужбина; като има предвид, че ЕС също така трябва да оповести съпоставими очаквания спрямо всички партньори, като изобличава нарушенията на международното право, предприема последователно сурови последващи мерки и се въздържа от прилагане на двойни стандарти при оценката на такива нарушения;

АФ. като има предвид, че единството между държавите – членки на ЕС, е най-добрата политика за възпиране на Русия от предприемането на дестабилизиращи и подривни действия в Европа; като има предвид, че във връзка с това при определянето на начина, по който да координира актуализираната си стратегия – по-специално в стратегически области като Европейския съюз за отбрана, Европейския енергиен съюз, киберотбраната, кибертероризма и инструментите за стратегическа комуникация – ЕС следва да бъде по-единен, тъй като политиката на Русия спрямо него от дълго време е да се държат настрана институциите на ЕС в полза на двустранните отношения с държавите членки в опит да се разкрие и увеличи вътрешното разделение в ЕС; като има предвид, че един конструктивен диалог с руските органи би изисквал по-тясна координация, сътрудничество и единство между държавите членки и по-голяма сила и твърдост в техния отговор на всяка провокация и агресия от Москва, така че да се постигне баланс между твърдост и готовност за диалог по въпроси от общ интерес;

АХ. като има предвид, че стратегията на ЕС относно Русия следва да подкрепи Русия по пътя ѝ към демократична държава посредством: 1) отпор и целенасочени санкции срещу намиращите се в Кремъл и тяхното обкръжение, които са готови да откраднат изборите или да раздават подкупи, за да ги спечелят, или извършват други големи престъпления срещу правата на човека и ценностите на демокрацията както в Русия, така и в непосредственото съседство на ЕС, 2) предоставяне на съдействие на държавите от Източното партньорство чрез предлагане на амбициозна политика на ЕС за интеграция и чрез развиване на възможностите за стратегическа отговорност и водеща геополитическа роля на ЕС, необходими за прилагането на такива политики, и 3) наличие на стратегия за сътрудничество с продемократичното общество в Русия с цел определяне на пътя за бъдещите отношения с демократична Русия;

АЦ. като има предвид, че успешното, проспериращо и демократично източно съседство на ЕС се разглежда от Кремъл като заплаха за стабилността на режима на президента Путин, защото може да послужи като вдъхновение за „мека сила“ на обикновените хора в Русия; като има предвид, че поради това демократизацията на източното съседство на ЕС е в интерес на тези страни и на ЕС и има решаващо значение за бъдещата демократизация на Русия; като има предвид, че истинската цел на Кремъл по отношение на конфликтите в този регион е да делегитимира демократичните промени като средство за прехвърляне на властта, да предотврати успешното развитие на тези държави, да дискредитира либералната демокрация и да изнесе своята собствена система на власт;

АЧ. като има предвид, че ЕС следва да се стреми към дългосрочна стратегия относно Русия, основана на предположението, че – както украинците и белорусите – народът на Русия може да се стреми да превърне страната си в демокрация; като има предвид, че превръщането на Русия отново в демокрация ще зависи от готовността на руския народ; като има предвид, че ЕС трябва да бъде готов да подпомогне руснаците в желанието им да живеят в демократична държава;

АШ. като има предвид, че ролята на ЕС като глобален участник и правомощията на институциите на ЕС в областта на външната политика следва да бъдат засилени;

1. препоръчва Съветът, Комисията и заместник-председателят на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) заедно с държавите членки да преразгледат политиката на ЕС по отношение на Русия, включително петте ръководни принципа, и да разработят всеобхватна стратегия на ЕС по отношение на Русия въз основа на следните принципи и действия:

Възпиране на руската заплаха – отпор на заплахата за сигурността

а) ЕС трябва да извърши основна реформа на своята външна политика, за да покаже убедително, че е способен да взема решения и да предприема действия в областта на външната политика, включително посредством разширяване на правомощията на Европейската служба за външна дейност и ЗП/ВП, действащи от името на ЕС, и за да се гарантира, че политиката води до по-голяма автономност и ясни отговорности, премахване на единодушието по въпросите на външната политика, по-ясна комуникация и ръководна роля на държавите членки, като същевременно се гарантират единството и солидарността в рамките на ЕС; освен това ЕС следва да укрепи ролята си като глобален участник, както и капацитета на институциите на ЕС, за да не позволява на Русия да продължава с политиката на двустранност на отношенията с държави от ЕС, тъй като Брюксел следва да бъде единствената столица, където се вземат ключови решения относно отношенията между ЕС и Русия;

б) ЕС, заедно с НАТО и международните партньори, следва да възпира Русия, за да поддържа мира и стабилността в Европа и извън нея, включително като засили собствените си отбранителни способности и като настоява руските органи да не се намесват в източното и южното съседство на ЕС; по-специално, ЕС следва да изиска – включително пред ЕС и международни организации като ОССЕ или ООН – Русия да се ангажира с разрешаването на текущите конфликти и с предотвратяването на бъдещи конфликти, като се започне с връщането на окупираните и незаконно анексираните територии в региона на Източното партньорство в съответствие с техните международно признати граници и като се зачитат европейските, евроатлантическите и демократичните избори на държавите;

в) ЕС, и по-специално неговите държави членки, следва да изпълнят ангажиментите си за колективна отбрана, поети като членове на НАТО; припомня, че ЕС и НАТО споделят общи предизвикателства в областта на сигурността, общи интереси в областта на отбраната и една и съща все по-трудна обстановка в областта на сигурността и че поради това силно трансатлантическо партньорство в областта на сигурността и отбраната чрез НАТО е крайно необходимо, като същевременно ЕС да следва пътя към стратегическа автономност; ЕС трябва да увеличи усилията си за установяване на истински Европейски сили за отбрана в рамките на укрепването на НАТО, за да може да допринася с по-ефективни, с капацитет за разгръщане, оперативно съвместими и устойчиви военни способности и сили, така че да се представи като силен и уверен международен участник, способен да поддържа мира;

г) ЕС трябва да подобри сътрудничеството между разузнавателните служби на своите държави членки, за да бъде по-ефективен в предотвратяването на операциите на руските специални служби на територията на ЕС, и трябва да продължи да работи със своите стратегически партньори по нови мерки за противодействие на спонсорирания от Кремъл тероризъм; освен това ЕС следва да инвестира в проекти за повишаване на своята сигурност и увеличаване на съвместните си военни, контраразузнавателни, кибернетични и енергийни мощности;

д) ЕС следва да бъде готов да използва своето влияние и да призове за изключване на Русия от платежната система SWIFT, за да се възпрат руските органи от участие в по-нататъшно агресивно поведение, и следва да бъде готов да прекрати постепенно вноса на нефт и газ от Русия, ако руските органи продължат заплахите си срещу държавите членки и военните действия срещу съседни държави от Източното партньорство;

е) ЕС трябва също така да пристъпи към пълно синхронизиране на електроенергийните мрежи на всички държави членки със синхронната мрежа на континентална Европа като най-добрия дългосрочен отговор на проблема със стратегическата енергийна зависимост на Европа от Русия, и следва да се противопостави на всяко ново разширяване на сектора на ядрената енергетика на Русия към ЕС и да приеме мерки за избягване на продажбата на пазара на ЕС на електроенергия, произведена в построената от Росатом атомна електроцентрала „Островец“;

ж) в съответствие със своята енергийна политика и интереси ЕС трябва да изготви и приложи ясна стратегия за това как да прекрати зависимостта си от руския газ и нефт и други суровини (по-специално желязо/стомана, алуминий и никел) и да увеличи своята собствена енергийна автономност поне, докато президентът Путин е на власт; във връзка с това ЕС следва да поддържа амбициозна и решителна зелена програма и следва да има като основен геополитически приоритет бързото прилагане на пакета за Европейския зелен пакт, който включва мерки като данък на ЕС върху изместването на въглеродни емисии и инициативи за декарбонизация с развитие на екологосъобразни водородни отрасли; ЕС също трябва незабавно да приложи нови физически мерки, като например изграждане на съоръжения с капацитет за обратен поток и на допълнителна трансгранична инфраструктура между държавите членки; освен това ЕС трябва да разнообрази енергийните си доставки, включително чрез разработване на нови съоръжения за внос на втечнен природен газ (ВПГ) и чрез инициативите за енергиен преход и за декарбонизация, които бързо набират сила и могат да намалят търсенето на изкопаеми горива, като по този начин се спре енергийното господство на Русия на европейския континент; в този контекст изграждането на газопровода „Северен поток 2“, което противоречи на европейската солидарност и рискува да увеличи господстващото положение на Русия и зависимостта на ЕС от руски газ и излага Украйна на руската злонамереност, следва незабавно да бъде прекратено и не следва да се използва при настоящите обстоятелства, дори ако изграждането му приключи;

з) ЕС и неговите държави членки трябва да ускорят изпълнението на Европейския зелен пакт и да отхвърлят идеята за природния газ като предполагаема междинна стъпка за намаляване на въглеродните емисии и за постигане на целите на ЕС в областта на климата, като се има предвид, че най-новата енергийна стратегия на Русия до 2035 г. предвижда увеличение на износа на газ по тръбопроводите в западна посока;

Противодействие на настоящата руска заплаха – борба с руската намеса в държавите от ЕС и държавите от източното съседство

и) ЕС трябва да продължи да отстоява независимостта, суверенитета и териториалната цялост на държавите от Източното партньорство в рамките на международно признатите им граници и да осъжда прякото и непрякото участие на Русия във въоръжени конфликти и военни струпвания в границите на региона на Източното партньорство или по границите на Русия с този регион, незаконната окупация и анексирането на Крим и фактическата окупация на някои части от регионите Донецк и Луганск, както и нарушенията на правата на човека и на международното право, които извършва в окупираните или анексираните от нея територии; ЕС трябва да покаже ясно, че завръщане към „обичайното положение“ не може да се очаква, докато Русия не спре агресивната си политика и хибридната война срещу ЕС, неговите държави членки и държавите от Източното партньорство, и докато териториалната цялост на Грузия, Молдова и Украйна не бъде възстановена в рамките на техните международно признати граници; поради това ЕС следва да гарантира, че санкциите остават в сила, докато Русия не изпълни съответните условия за отмяната им;

й) ЕС трябва да признае европейските стремежи на съседните си държави и да отхвърли политиката на Русия по отношение на сферите на влияние; освен това ЕС следва да признае, че носи стратегическа отговорност за стабилността и развитието в съседните държави, особено в региона на Източното партньорство, и следва да продължи да настоява Русия да участва конструктивно в Нормандския процес и да изпълнява международните си задължения, по-специално съгласно договореностите от Минск и Конвенцията на ООН по морско право; ЕС следва да продължи ангажираността си, включително посредством съответните държави – членки на ЕС, участващи в Нормандския формат, за пълното прилагане на споразуменията от Минск, и да проучи възможностите за трансатлантическо сътрудничество по този въпрос; ЕС следва също така да разшири обхвата на своите санкции, за да включи „издаването на паспорти“ и организирането на незаконни избори в Крим и да увеличи цената, която Русия плаща за блокиране на изпълнението на договореностите от Минск и на преговорите по Нормандския формат; ЕС следва да координира тези мерки със САЩ с цел разширяване на обхвата и повишаване на ефективността им;

к) освен това ЕС следва да предприеме решителни мерки, за да попречи на Русия да заобикаля съществуващите санкции на ЕС; за тази цел ЕС следва да преразгледа и да актуализира своите приложими разпоредби, така че да премахне многото пропуски, за да повиши ефективността на санкциите и да накара действително Русия да заплати по-висока цена за своите агресивни хибридни действия;

л) за да ограничи ревизионисткото поведение на президента Путин спрямо неговите съседи, така че да се укрепи устойчивостта на институциите, икономиките и обществата на държавите от Източното партньорство и да се задълбочат политическото им асоцииране и икономическата им интеграция, както и за да се увеличат усилията за сближаване на тези държави с ЕС, ЕС следва да предложи нова ясна стратегия за дългосрочен ангажимент към държавите от Източното партньорство;

м) солидарността на ЕС с държавите от Източното партньорство следва да е насочена към укрепване на доверието в ЕС като надежден партньор по въпроси в областта на сигурността, като например повишаване на ангажираността за мирното разрешаване на конфликти; ЕС следва да гарантира, че свързаното със сигурността измерение на държавите от Източното партньорство е отразено по подходящ начин и в стратегическия компас на ЕС, и следва също така да обмисли поставянето на начало на редица пактове в областта на сигурността – рамки за увеличаване на инвестициите и помощта в областта на сигурността, военното сътрудничество, разузнаването и сътрудничеството в киберпространството – с избрани държави в съседство на ЕС, като Украйна, Молдова и Грузия, за да се засили тяхната устойчивост; ЕС не следва да гледа на координацията на сигурността с тези държави само през призмата на разширяването на НАТО, а следва да бъде амбициозен при оценката на предизвикателствата в областта на сигурността на място, и в координация с международните партньори да обмисли предоставянето на отбранително оборудване на приятелски настроените държави от Източното партньорство в съответствие с член 51 от Устава на ООН; ЕС следва също така да засили сътрудничеството с приятелски настроените държави от Източното партньорство чрез Европейската агенция по отбрана и в области като устойчивостта на информационните системи и на киберпространството и обмена на разузнавателна информация, и следва да засили съвместните военни учения;

н) ЕС следва да работи с НАТО и да използва оптимално и разшири настоящите си ангажименти в региона на Черно море, и по-специално да си сътрудничи в по-голяма степен с държавите от Източното партньорство посредством подход, ориентиран към цялото общество, за да се постигне сигурност и стабилност в региона на Черно море;

о) ЕС следва също така да се притеснява във връзка с ролята, която изпълнява Кремъл в Западните Балкани, а именно подкрепяна от държавата дезинформация и изграждане на политически и военни връзки с регионалния политически елит; ЕС следва да е наясно, че намесата на Кремъл в изборите и подкрепата на антидемократичните сили в региона на Западните Балкани продължават да бъдат проблем, особено в държавите, които са членки и на НАТО;

п) ЕС трябва също така да реагира на факта, че президентът Путин подкрепя открито режима на г-н Лукашенко и бруталните му репресии срещу народа на Беларус и си сътрудничи с г-н Лукашенко при хибридни атаки срещу демократичните сили на Беларус; поради това ЕС трябва да признае, че по този начин Кремъл представлява пряка заплаха за усилията на Беларус в областта на суверенитета и демокрацията, и трябва да заяви ясно, че ако Русия продължава настоящата си политика по отношение на Беларус, ЕС ще трябва да въведе допълнителни строги ограничителни и възпиращи мерки, тъй като защитавайки демокрацията в Беларус, ЕС подкрепя и демокрацията в Русия;

р) ЕС трябва „да помете пред собствената си врата“, що се отнася до хибридните намеси на Кремъл и практиките на Кремъл за изпиране на пари, които оказват въздействие върху политическия и бизнес елита на ЕС, ако иска ефективно да помогне на руския народ в пътя му към демокрация;

с) отбелязва, че ЕС участва все повече в хибридни конфликти с геополитически противници, включително с Русия; подчертава, че тези действия са особено дестабилизиращи и опасни, тъй като размиват границите между войната и мира, дестабилизират демокрациите и всяват съмнения в съзнанието на целевите групи от населението; поради това, в координация с НАТО и нейните партньори, включително държавите от Източното партньорство, които притежават уникален опит и знания в това отношение, ЕС и неговите държави членки следва да засилят наблюдението и анализа на руските хибридни военни действия (включително манипулативни кампании за дезинформация, кибератаки, шпионаж и намеса в избори); по-специално те следва спешно да гарантират разполагането на достатъчно ресурси, персонал и инструменти, които да могат да идентифицират, анализират, предотвратяват, противодействат и елиминират руски хибридни заплахи и намеси; горепосоченото е особено важно по отношение на опитите за подкопаване на европейския проект, за поляризиране и разделяне на демократичните общества чрез дезинформация и за подкрепа и финансиране на антидемократични, популистки, екстремистки, предимно десни партии или политически сепаратистки сили в цяла Европа, включително в киберпространството и чрез социалните медии и медии като Russia Today и Sputnik; политическите партии в ЕС, които доброволно се възползват от финансови ресурси, предоставени от Руската федерация в замяна на политическа и друга форма на подкрепа, предлагана от Парламента и други организации, за руските политики и цели в ущърб на интересите и ценностите на ЕС, носят морална и политическа отговорност;

т) в това отношение ЕС трябва да разработи координирана и цялостна ограничителна стратегия, включително мерки за защита на собствената си медийна среда и за системен мониторинг на съдържанието, предлагано от руски и свързани с Русия медии и интернет доставчици (на руски или на друг език), без да се ограничава свободата на печата; като част от своята стратегия ЕС следва да призовава Русия всеки път, когато извършва хибридни атаки срещу ЕС и държавите членки, да повишава устойчивостта спрямо кибератаки и да разширява капацитета на Оперативната група за стратегическа комуникация с Източното съседство, тъй като е необходимо да се обхване и дезинформацията в пространството на ЕС; ЕС и неговите държави членки следва да предприемат по-смели и по-координирани и пропорционални ответни мерки за противодействие на такива атаки, например като експулсират руски дипломати на равнището на ЕС в отговор на експулсирането на дипломати от отделни държави членки от страна на руските органи;

у) накрая, ЕС следва да гарантира бързото изпълнение на постъпващите предложения на специалната комисия на Европейския парламент по въпросите на външната намеса, включително дезинформацията, във всички демократични процеси в Европейския съюз;

Сътрудничество и селективен диалог с Кремъл за подготовка на прехода на Русия, включително секторно сътрудничество

ф) в отношенията си с Русия ЕС следва да се движи в две посоки: от една страна, условен селективен диалог с органите в Кремъл и регионалните правителства, а от друга страна, стратегическо сътрудничество с руското гражданско общество, което се стреми към демокрация в Русия, както и независимо сътрудничество с регионалните и местните участници; стратегията на ЕС спрямо Русия не следва да възпрепятства сътрудничеството с органите, когато това е в интерес на ЕС и не подкопава ангажиментите на ЕС по отношение на целите, свързани с правата на човека и демокрацията, тъй като все още е важно ЕС да намери начини за намаляване на настоящото напрежение, като набележи мерки за увеличаване на прозрачността и намаляване на риска от недоразумения и погрешни преценки;

х) по-специално ЕС следва да продължи институционалното сътрудничество с Русия чрез международни организации и многостранни договори като ОССЕ, Арктическия съвет или Съвета на Европа с цел насърчаване на допълващи се или равни интереси, например по въпроси, свързани с околната среда и екологичната трансформация както на Русия, така и на ЕС, относно Договора за „Открито небе“, ядреното разоръжаване, намаляването на оръжията и контрола върху оръжията, по въпросите, свързани с Арктика, и относно изпълнението на Съвместния всеобхватен план за действие (споразумението за ядрената програма за Иран); по-специално ЕС следва да използва Европейския зелен пакт и неговите цели в областта на климата, за да работи с Русия за нейния екологичен преход, по-специално за ускоряване на декарбонизацията, за намаляване на емисиите на CO2 на Русия (които продължават да се увеличават въпреки ратифицирането на Парижкото споразумение), за увеличаване на енергийната ефективност и за разширяване на използването на възобновяеми енергийни източници, за които в Русия има огромен потенциал; ЕС може да помогне и за повишаване на осведомеността относно изменението на климата –процес, който в Русия протича много бавно;

ц) ЕС, неговите държави членки и Русия следва да полагат усилия за поддържане на добро сътрудничество в Арктика в контекста на политиката за Северното измерение, тъй като е от голямо значение те да продължат да си сътрудничат конструктивно за борба с последиците от изменението на климата в Арктика и за предотвратяване на превръщането на региона в друг обект на военно напрежение;

ч) сътрудничеството в някои специфични области обаче не следва да води до отстъпки по отношение на ценностите и ЕС не следва никога да пренебрегва геостратегическите последици и интереси на своите партньори; ЕС трябва да гарантира, че всяко по-нататъшно сътрудничество с Кремъл ще зависи от обещанието на Кремъл да сложи край на своята вътрешна агресия срещу собствения си народ, да спре системните репресии на опозицията и сплашването и изтезанията на политически затворници, да отмени или измени всички закони, които не са съвместими с международните стандарти, като например тези относно „чуждестранните агенти“ и т.нар. екстремистки или нежелани организации, да спре репресиите срещу организациите на гражданското общество, по-специално срещу тези, които се борят с корупцията и защитават правата на човека в Русия, и да прекрати външната си агресия срещу съседните държави; като част от това ЕС трябва също така да напомни на Русия, че задържането на политически опоненти е в противоречие с международните ѝ ангажименти, и да настоява за деполитизиране на съдебната система и гарантиране на правото на справедлив съдебен процес и достъп до адвокат; с други думи, в опита да си сътрудничи с Кремъл, ЕС трябва да има ясно определени „червени линии“, включително пълно зачитане на суверенитета и териториалната цялост на държавите партньори, и трябва да не се стреми към продължаване на сътрудничеството с Русия единствено с цел поддържане на отворени канали за диалог; ЕС не следва да търси някакво грандиозно споразумение с Кремъл, ако Кремъл се стреми към свобода на действие на своя територия и в своята обявена зона на привилегировани интереси (Украйна, Беларус и др.); ЕС трябва да заяви абсолютно ясно, че няма да пожертва интересите на други държави в името на постигането на по-добри отношения с Москва;

ш) освен това ЕС следва настоятелно да призове Руската федерация да разгледа спешните въпроси, повдигнати от международната общност, и незабавно, напълно и изцяло да разкрие своята програма „Новичок“ на Организацията за забрана на химическото оръжие; ЕС следва също така да осъди ролята на Русия в свалянето на полет MH17 през 2014 г. и да призове Руската федерация да сътрудничи изцяло в разследването на сериозни международни престъпления, като например свалянето на полет MH17 на Малайзийските авиолинии, както и други неотдавнашни инциденти, в които са замесени руските разузнавателни служби, на територията на държави – членки на ЕС, и държави от Източното партньорство, включително в Беларус;

щ) ЕС следва да повтори призива си, отправян многократно към руските органи, да върнат на Полша останките и черните кутии на полския правителствен самолет Tu-154, който се разби край Смоленск през април 2010 г.;

Ангажимент за подкрепа на демокрацията – отпор посредством санкции, финансов контрол и международни разследвания

аа) ЕС трябва да засили сътрудничеството си със САЩ и други единомислещи партньори и да създаде съюз за защита на демокрацията в световен мащаб, както и да предложи набор от инструменти за защита на демокрацията, който следва да включва съвместни действия за санкции, политики за борба с незаконните финансови потоци, правила за обвързването на икономическата и финансовата помощ с условия, международни разследвания и амбициозна програма за подкрепа на свободата и демокрацията, активистите за правата на човека и защитниците на демокрацията; освен това програмата на ЕС следва да противодейства на усилията на Русия и Китай за отслабване на демокрацията в световен мащаб и за дестабилизиране на европейския ред;

аб) ЕС следва да създаде централизирана рамка за борба с незаконните финансови потоци, да укрепи допълнително своята рамка за борба с изпирането на пари и да гарантира последователното ѝ прилагане, да улесни засиленото сътрудничество между компетентните органи и да създаде орган на ЕС за финансов контрол с цел подобряване на защитата на ЕС и неговите държави членки от незаконни финансови практики и намеса от страна на Русия и други авторитарни режими, които се използват за подривни политически цели и следователно представляват заплаха за сигурността и стабилността на Европа;

ав) по-специално, ЕС трябва да обмисли включването на Русия в списък на държави извън ЕС, в които рискът от изпиране на пари е висок, което следва да допринесе за упражняването на по-силен контрол от страна на ЕС върху всички съмнителни финансови потоци, произхождащи от Русия и Беларус; освен това ЕС следва да укрепи банковата си система и да създаде регулаторна рамка за борба с финансовата намеса от страна на Русия в демократичните процеси на ЕС и държавите членки, включително стратегията си за превземане на елита и техниката на привличане на държавни служители на най-високо равнище и бивши европейски политици; подобна рамка следва да повиши прозрачността на средствата на руския елит, депозирани или изразходвани в ЕС, и да спомогне за реагиране и предотвратяване на финансирането от страна на руски участници на политически партии, политически движения и политически кампании, както и на инвестиции в стратегическа инфраструктура и органи, включително университети и политически мозъчни тръстове, при които съществува риск от създаване или засилване на зависимостта на определени икономически сектори от Русия и които могат да служат като входни пунктове за руски шпионаж и заплахи за сигурността; в това отношение ЕС следва да налага санкции на руските активи, използвани пряко и непряко за намеса в демократичните процеси и в тези на държавите – членки на ЕС, и държавите от Източното партньорство; успоредно с това националните правителства и международните организации следва да извършват разследвания на скритото имущество на основните руски лидери и олигарси и да правят тези данни достъпни за обществото;

аг) ЕС следва да създаде възможно най-скоро ефективни правни средства за борба с трансграничната корупция и свързаното с това изпиране на пари, особено когато става въпрос за корупция и практики за незаконно финансиране, идващи от Русия, и да прилага в много по-голяма степен неоснованата на присъда конфискация с цел ефективно справяне с клептокрацията на Кремъл; във връзка с това не би трябвало руските организации на гражданското общество и неправителствени организации системно да бъдат лишавани от страна на руските органи от средствата за борба с корупцията; освен това ЕС следва да изгради капацитет за разкриване и спиране на потоците от мръсни пари от Русия и да извади наяве скритите богатства и финансовите активи на автократите на руския режим и на корумпираните олигарси в държавите членки; институциите на ЕС следва да докладват периодично за тези случаи на изслушванията на всеки шест месеца в Европейския парламент относно състоянието на демокрацията в Русия; тези доклади следва да включват имената на най-важните членове на обкръжението на президента Путин;

ад) като се бори за спиране на незаконните парични потоци от Русия, ЕС следва да обърне специално внимание на финансовите потоци от Беларус, тъй като автократите и корумпираните олигарси са взаимосвързани; специалните доклади на институциите на ЕС до Парламента следва да разглеждат въпроса за финансовата намеса на Русия в Беларус, включително в стратегическите сектори, и да включват информация относно активите на обкръжението на Александър Лукашенко и корумпираните олигарси;

ае) ЕС следва да приеме закон за външната намеса на равнището на ЕС за регулиране на работата на регистрираните лобисти, които са активни в областта на политическата намеса и дезинформацията, наред с другото;

аж) в съответствие с принципа „демокрацията на първо място“ ЕС следва да направи по-строго изискването за обвързаност с условия в отношенията си с Русия, като се стреми към диалог или споразумение с Русия относно мерки, насочени към защита на правата на човека, свободата на медиите и провеждането на свободни избори, като по-категорично изискване за диалог; ЕС и неговите държави членки следва също така да преразгледат своите инвестиционни проекти и проекти за икономическо сътрудничество (като например „Северен поток II“ и атомните електроцентрали, изградени от „Росатом“) и следва да увеличат усилията си за ограничаване на стратегическите инвестиции на Кремъл, които често са с произход от държавите членки чрез финансовите потоци на руските олигарси и дружества, създадени за финансиране на злонамерената намеса на Русия и разпространението на корупцията в ЕС; Във връзка с това ЕС следва да обърне специално внимание на правния институт на двойното гражданство и да настоява България и Малта да се откажат от своите режими на „златни паспорти“; освен това ЕС не следва да изпълнява съвместни проекти, свързани с трансакции, или бизнес проекти без предварителна политическа надлежна проверка по отношение на прозрачността, корупцията и политическите последици, тъй като подобни проекти не следва да застрашават солидарността между държавите членки или със съседите на ЕС, не следва да облагодетелстват корупционни системи, било то в Русия или в ЕС, и не следва да оказват отрицателно въздействие върху правата на човека или околната среда;

аз) същевременно ЕС следва също да прилага принципа „демокрацията на първо място“ при преоценката си на програмите за финансова подкрепа за Русия и инвестициите в Русия, които, наред с други мерки, следва да включват преразглеждане на мандатите на финансовите институции на ЕС за предоставяне на заеми; в същия дух ЕС следва да направи оценка на сътрудничеството си с Русия в различни формати на външната политика и да разгледа спазването от страна на Русия на нейните ангажименти към Съвета на Европа;

аи) ЕС следва да създаде нови средства за постигане на по-голяма ефективност при искането за освобождаване на политическите затворници; ЕС следва да изисква от руските органи да освободят всички лица, несправедливо лишени от свобода по политически причини, включително Алексей Навални, Алексей Пичугин, Юрий Дмитриев и всички останали, определени от Центъра за правата на човека „Мемориал“ като „политически затворници“ в съответствие с критериите, установени в Резолюция 1900 (2012) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа; ЕС трябва да използва всяка възможност, за да насочи вниманието на руските органи към тези и други нарушения в областта на свободата на изразяване на мнение, по-специално по отношение на тормоза и преследването на политически активисти, активисти на гражданското общество, журналисти и защитници на правата в Русия, както и физическите нападения срещу тях; ЕС следва решително да изиска тези нарушения да бъдат прекратени и те да бъдат разследвани и настоятелно да призове Русия да търси отговорност от извършителите;

ай) институциите на ЕС трябва редовно да докладват на изслушванията на Парламента относно положението на политическите затворници в Русия, да изграждат тесни контакти и да засилват финансовата подкрепа за руски дисиденти, НПО, организации на гражданското общество, защитници на правата на човека и независими медии и постоянно да са запознати с имената и условията на задържане на лишените от свобода политически активисти в Русия; освен това държавите членки следва да се въздържат да допускат или разрешават депортиране и екстрадиране на политически опоненти и търсещи убежище в Русия, където техният живот или физическа неприкосновеност биха били в опасност; освен това ЕС следва, когато е целесъобразно, да улеснява издаването на визи в спешни случаи и да предоставя временно убежище в своите държави членки;

ак) също така ЕС следва да следи отблизо положението с правата на човека в Русия, включително чрез наблюдение на съдебни дела на организации на гражданското общество, опозиционни политици и активисти от страна на делегацията на ЕС в Русия и посолствата на държавите членки; ЕС следва също така да разшири глобалния режим на ЕС за санкции за нарушения на правата на човека и да го прилага по отношение на нарушенията на правата на човека, извършени във всички територии, засегнати от замразени конфликти или незаконно окупирани региони на държавите от Източното партньорство; успоредно с това ЕС следва да изпълни ангажимента си за интегриране на принципа на равенство между половете във всички външни действия и трябва да подкрепя основните права на човека, включително чрез борба с основаното на пола насилие, расизма, ксенофобията, престъпленията от омраза, полицейското насилие и други форми на дискриминация и чрез защита на равенството между половете, правата на жените, правата на ЛГБТИ+ лицата и правата на малцинствата в Русия; ЕС следва, когато това е възможно, да помага на угнетени жители в Русия, особено на такива, които са подложени на дискриминация въз основа на възраст, религия, раса, етнически произход, езикова или социална група, сексуална ориентация, изразяване на половата принадлежност, полова идентичност, полови белези или всякакви други основания; ЕС следва също така да обсъди с Русия отношението към защитниците на правата на жените, представителството на жените в политиката и публичната администрация, възможностите на жените на пазара на труда и сексуалното и репродуктивното здраве и права в Русия; ЕС следва да продължи да осъжда преследването, произволните арести и изтезанията на ЛГБТИ+ лица в много части от Руската федерация, да подчертава продължаващата необходимост от разследвания и да призовава за незабавно освобождавате на всички затворници в подобни ситуации, по-специално в Република Чечения; ЕС следва да постави допълнителен акцент върху продължаващото използване от страна на руското правителство на забраната за „гей пропаганда“ за оправдаване на наказателни преследвания; ЕС следва, с подкрепата на държавите членки, да улесни процедурите за искане на убежище за тези жертви в съответствие с правото на ЕС и националното право;

ал) ЕС следва да увеличи способността си да подготвя и приема санкции срещу руските власти, руските олигарси, сподвжниците на президента Путин и членовете на техните семейства за нарушения на правата на човека или системни репресии срещу демократичните сили, малцинствата, религиозните групи и групите на ЛГБТИ+ в Русия; за тази цел той следва да централизира вземането на решения, като направи автоматично приемането на санкции в случаи на тежки нарушения на правата на човека, и да обмисли въвеждането на правило за гласуване с квалифицирано мнозинство в Съвета за други нарушения на правата на човека; ЕС следва също така спешно да приеме режим на санкции на ЕС за борба с корупцията, евентуално като следва примера на глобалния режим на Обединеното кралство за санкции срещу корупцията, за да допълни настоящия глобален режим на ЕС за санкции в областта на правата на човека, а в случай на по-нататъшна ескалация следва също така да обмисли въвеждането на санкции, насочени към финансирането на разузнавателните служби и войската, както и на нефтения и газовия сектор; в такъв случай ЕС следва да подготви нов механизъм за санкции, с помощта на който продължаването на враждебните действия, извършвани от Руската федерация, би довело до намаляване с определен процент на вноса на енергия на равнището на ЕС от доставчици от Русия, като в същото време би подпомогнало държавите членки да запълнят липсата чрез мерки, съответстващи на Европейския зелен пакт; подчертава, че намаляването следва автоматично да бъде увеличавано със същия процент на годишна база, докато Руската федерация не отмени враждебните си действия;

ам) ЕС следва да проведе консултации с НПО, за да събере полезна информация за своята политика на санкции, така че тези организации да могат да го подпомагат по всеобхватен начин при подготовката и разследването на случаи; препоръчва държавите членки незабавно да засилят сътрудничеството в областта на контраразузнаването и обмена на информация с цел разкриване и осуетяване на тайните мрежи на Русия в ЕС;

ан) ЕС следва да инициира и да допринася за международното разследване на престъпленията, извършени от режима на президента Путин срещу народа на Русия, както и на престъпленията, извършени от режима на Лукашенко в Беларус, посредством платформа срещу безнаказаността и център на ЕС в областта на правосъдието; в контекста на тези разследвания ЕС следва да създаде работна група от съветници, която да оказва съдействие при национални и международни разследвания, съдебни процеси и създаването на съдилища на ЕС, и да докладва периодично на Парламента относно състоянието на политическата свобода в Русия;

ао) също така ЕС следва да насърчава и подкрепя усилията в национални и международни юрисдикции за започване на наказателни производства с цел подвеждане под отговорност на руски военни и паравоенни групи за нарушения и престъпления, включително военни престъпления, извършени срещу цивилни лица по време на операции в множество държави, като например Сирия, Централноафриканската република и Либия;

ап) ЕС следва също така да изиска независимо и безпристрастно разследване на убийството на опозиционния лидер Борис Немцов и да изправи извършителите пред правосъдието в съответствие с препоръките на ОССЕ и Съвета на Европа;

ар) освен това ЕС следва да осъди най-категорично неоправданите санкции срещу длъжностните лица на ЕС и да призове руските органи незабавно да ги отменят;

ас) ЕС трябва да бъде готов да не признае парламента на Русия и да разгледа възможността да изиска Русия да бъде отстранена от международни организации с парламентарни асамблеи, по-специално Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, ако парламентарните избори в Русия през 2021 г. бъдат признати за измамни и проведени в нарушение на демократичните принципи и международното право; освен това ЕС следва да осъди всеки опит на президента Путин да продължи да изпълнява длъжността си и след края на настоящия си и последен президентски мандат на 7 май 2024 г. въз основа на незаконните изменения на конституцията от 2020 г., които Парламентът окачестви като „незаконно приети“;

ат) ЕС следва да призове руското правителство и Държавната дума да преразгледат правната рамка за избори, включително относно наблюдението на избори, за да спомогне за плурализъм и свободни и честни избори в съответствие с международните стандарти и да създаде еднакви условия на конкуренция за кандидатите от опозицията;

ау) същевременно държавите членки следва да предприемат всички възможни мерки, за да предотвратят участието на своите граждани като международни наблюдатели по време на парламентарните избори през 2021 г. в окупирания Крим, които Русия организира незаконно; в този контекст Парламентът и националните парламенти следва да избягват всяка дейност, за която може погрешно да се твърди, че представлява международно наблюдение;

Ангажимент за подкрепа на демокрацията – подкрепа за продемократично общество в Русия

аф) ЕС следва да изрази волята си за подобряване на отношенията си с народа на Руската федерация чрез приемането и публикуването на „Обръщение към руския народ“;

ах) ЕС следва да вземе под внимание различните възможни развития в отношенията между ЕС и Русия, както и в рамките на Русия; по-специално ЕС следва да има визия и стратегия за бъдещето на отношенията на ЕС със свободна, просперираща, мирна и демократична Русия, която ще бъде изцяло ангажирана с международното право, международните си задължения и принципите на добросъседски отношения; тази стратегия следва да включва широко предложение с условия и стимули като либерализиране на визовия режим, инвестиции в свободна търговия и програми за модернизация, както и стратегическо партньорство, насочени, наред с другото, към гарантиране на стабилността на континента и пълно зачитане на международните му граници; ЕС следва също така да представи потенциалните ползи, които желае да предложи в замяна на демократичното преобразуване на Русия в кооперативна и напълно развита демократична система на управление, която зачита правата на човека, основните свободи, международното право и международния ред, основан на правила, както и в замяна на фундаментална промяна на настоящата ѝ външна политика и международното ѝ поведение;

ац) ЕС следва да подпомага руското гражданско общество и да насърчава междуличностните контакти между ЕС и руските граждани, по-специално като се има предвид, че руските граждани са най-големите получатели на шенгенски визи в света, повечето от които са многогодишни и за многократно влизане; следователно ЕС следва да обмисли намаляването на пречките за получаване на виза и на таксите за виза за руските граждани и да проведе ефективна информационна кампания, за да покаже, че ЕС е благоразположен към руския народ; ЕС следва също така да разшири своите училищни, университетски, научни и културни програми за обмен с Русия и да обмисли предлагането на стажове и преки възможности за наемане на работа както за висококвалифицирани, така и за нискоквалифицирани работници от Русия; ЕС трябва да създаде и разшири алтернативи за политически мотивирани имигранти от Русия, за да могат те да живеят в ЕС при безопасни и сигурни в правно отношение условия; освен това ЕС следва значително да увеличи своята финансова и техническа помощ за профсъюзите, независимите медии, неправителствените организации и организациите на гражданското общество и мерките за изграждане на капацитет в гражданския сектор в Русия; също така ЕС следва да подкрепя финансово програмите за хуманитарни изследвания в университети в ЕС, които биха позволили на руския народ, и по-специално на студентите, да участват в демократична трансформация на своята държава;

ач) ЕС следва да приеме изчерпателен списък на всички налични инструменти за сътрудничество с демократичното общество в Русия, които може да включват предложения, изготвени от много руски организации на гражданското общество;

аш) ЕС следва да се противопоставя на рускоезичната пропаганда и на кампаниите за дезинформация, които режимът на президента Путин провежда в ЕС, в държавите от Източното партньорство и в самата Русия, чрез подпомагане и укрепване на независимите журналисти и медии, които предлагат алтернатива на дезинформацията на Кремъл, и да подкрепи създаването на свободна руска телевизия, излъчваща 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата; ЕС следва също така да подкрепя независимите медии, журналисти и блогъри в Русия, за да се укрепят алтернативните източници и канали, които не се контролират от Кремъл;

ащ) ЕС трябва да противодейства на натиска върху независимите медии, включително чрез създаването на фонд на ЕС за демократични медии, за да оказва подкрепа на независими медии по света, включително в Русия; ЕС трябва да положи също така повече усилия за подкрепа и укрепване на независими журналисти и медии, които предлагат алтернатива на дезинформацията на Кремъл, без която Русия не може да бъде демократична, просперираща и свободна; във връзка с това ЕС следва да подкрепя независими медии като сайта „Медуза“ и радио „Свободна Европа“/радио „Свобода“ с оглед на обременителните и непрактични така наречени закони за „чуждестранните агенти“, приети от руските органи за потискане на свободата на словото и независимата журналистика;

ба) делегацията на Парламента в Комитета за парламентарно сътрудничество ЕС–Русия следва да поеме задачата за идентифициране на лицата, представляващи интерес, които изпълняват водеща роля в руското общество и които биха били отворени към установяването на конструктивен и непрекъснат диалог и към създаването на програма за обществени контакти с гражданското общество, университетите, основните научни и културни институции, неправителствените организации, политическите движения и артистичните и интелектуалните кръгове в Русия;

бб) накрая, ЕС следва да създаде обвързваща правна рамка, която да му позволи да реагира решително на кампании, насочени към подкопаване на демокрацията или върховенството на закона, включително чрез целенасочени действия срещу лицата, отговорни за такива кампании; ЕС следва също така да разработи ефективни стратегии в областта на цифровата политика, за да използва технологичните стандарти и отворения интернет в подкрепа на свободните пространства и за ограничаване на технологиите за потисничество; поради това ЕС следва да подпомага технологиите с отворен код, услугите за сигурна комуникация, децентрализираните платформи и нови нископрагови и съобразени с неприкосновеността на личния живот атрактивни социални медийни платформи за руското население, като същевременно разширява глобалните технологични стандарти, отнасящи се до неприкосновеността на личния живот, създава етични и правни стандарти, които имат сигнализиращ ефект за насърчаване на защитата на основните права, работи за международна забрана на технологиите за масово наблюдение и на инвазивните системи за социален ранкинг и настоява за забрана на автономните оръжейни системи;

Ангажимент за подкрепа на руския народ и демокрацията – успехът на Източното партньорство като вдъхновение за народа на Русия

бв) ЕС следва да продължава да укрепва Източното партньорство с цел насърчаване на демокрацията, принципите на правовата държава, основните свободи, правата на човека, регионалното сътрудничество и добросъседските отношения; по-специално ЕС би могъл да предложи на предстоящата Конференция за бъдещето на Европа стратегия за засилено сътрудничество, за да се подготви за новия импулс на европейската интеграция на източното съседство на ЕС и да се подкрепи успешното развитие на ориентираните към ЕС държави от Източното партньорство, което би послужило като добър пример и би стимулирало руския народ да подкрепя демокрацията; съответно ЕС следва да поддържа реалистична перспектива за членство на държавите от Източното партньорство в ЕС, като по този начин запази мотивацията си за провеждане на по-нататъшни реформи;

бг) ЕС следва да продължи да подкрепя изпълнението от страна на Украйна, Грузия, Молдова, Армения, Азербайджан и Беларус на политическите, демократичните, социалните и правните критерии на ЕС, на които се основават Договорите на ЕС и Хартата на основните права на Европейския съюз;

бд) и накрая, ЕС следва да настоява за по-амбициозна стратегия за интеграция на държавите от Източното партньорство, които имат споразумение за асоцииране с ЕС; по този начин ЕС ще мотивира асоциираните към ЕС държави от Източното партньорство да проведат реформите на ЕС, включително като им предложи модел, основан на модела „всичко освен институциите“, като им предостави всички ползи от интеграцията в ЕС, като например достъп до общите политики на ЕС, финансовите ресурси на ЕС и юрисдикцията на ЕС, като същевременно остави отворена вратата за бъдещо членство в ЕС;

°

° °

2. възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на правителствата и парламентите на държавите от Източното партньорство и Г-7, на Съвета на Европа, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, както и на президента, правителството и парламента на Руската федерация.

 

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Русия може да има демократично бъдеще. Както всички хора, така и руският народ се стреми към универсалните ценности свобода и демокрация. Основният интерес на Европейския съюз е да запази свободата, стабилността и мира на европейския континент и извън него. Днес европейският континент е застрашен от агресивните политики на руските органи, което представлява едно от основните предизвикателства за стратегическата и външната политика на ЕС.

Русия продължава агресивното си поведение на границата с Украйна и се намесва в терористични актове на територията на държави – членки на ЕС, като Чехия, и на източните си съседи, наред с другото чрез подкрепа за незаконния режим на Александър Лукашенко в Беларус.

Положението в Русия се влошава неимоверно поради системните репресии на президента Путин срещу демократичните сили, като например, когато само две седмици след арестуването на Алексей Навални руските органи задържаха над 11 000 мирни демонстранти, с което общият брой на руснаците, задържани от януари 2021 г. насам, надмина 15 000.

Тези вътрешни събития са предупреждение към ЕС за това, до какво може да се стигне в хода на подготовката за парламентарните избори в Русия през септември 2021 г. и след тях, тъй като г-н Путин би могъл да поведе война срещу народа на Русия, също както Лукашенко води война срещу народа на Беларус.

ЕС следва да представи на руския народ конкретни предложения за взаимноизгодно сътрудничество. Трябва да се прави разграничение между руския народ и режима на президента Путин, който представлява закостеняла авторитарна клептокрация, ръководена от доживотен президент, заобиколен от кръг от олигарси.

Политиката, предложена в тези препоръки, съчетава две основни цели. Първо, да се подкрепя народът на Русия и да му се помага да изгради това различно бъдеще, което би било от полза за всички народи на европейския континент. Второ, да се спрат външната агресия и вътрешните репресии на Кремъл.

Препоръките на Европейския парламент следват последователните призиви, отправени в неговите резолюции от 17 септември 2020 г., 21 януари 2021 г. и 29 април 2021 г. за преразглеждане на политиката на ЕС по отношение на Русия, включително петте ръководни принципа, договорени през 2016 г., и се основават на становището, че бъдещите отношения на ЕС с Русия ще зависят от темпа на демократичните промени в Русия, а институциите на ЕС следва да разработят нов стратегически подход с презумпцията, че всякакъв диалог с Русия трябва да се основава на зачитането на международното право и на правата на човека.

Петте ръководни принципа на ЕС за отношенията с Русия възпират режима на Кремъл от по-нататъшна агресия срещу Украйна, но те не помагат за предотвратяване на войната, която президентът Путин води срещу народа на Русия.

Новата стратегия на ЕС следва да бъде съсредоточена върху принципите „отпор, ограничаване и сътрудничество“, насочени към укрепване на капацитета на ЕС за борба със заплахите на Кремъл, особено в региона на Източното партньорство (ИП), включително Беларус, както и в самата Русия, чрез защита на правата на човека и подпомагане на превръщането на Русия в демокрация в съответствие с принципа „демокрацията на първо място“.

Тази стратегия следва да се разработи въз основа на предположението, че народът на Русия може да превърне страната си в демокрация. Тази стратегия следва да работи в интерес на ЕС и да предлага на Русия конструктивен диалог, насочен към утвърждаване на ценностите на правата на човека и демокрацията.

С оглед на всичко това Европейският парламент препоръча Съветът, Комисията и заместник-председателят на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност заедно с държавите членки да преразгледат политиката на ЕС по отношение на Русия, включително петте ръководни принципа, и да разработят всеобхватна стратегия на ЕС по отношение на Русия въз основа на шест основни принципа:

1. Възпиране на руската заплаха – отпор на заплахата за сигурността. Ние следва да възпираме Кремъл и да поддържаме стабилността в региона на Източното партньорство, като настояваме режимът на Кремъл да не се намесва в региона и да върне окупираните територии в източното съседство на ЕС.

2. Ограничаване на руската заплаха – противодействие на руската намеса в ЕС и държавите от източното съседство Трябва да инициираме пактове за сигурност с държавите от Източното партньорство, които имат споразумение за асоцииране с ЕС, и да предложим нова стратегия за интеграция в ЕС за източните партньори въз основа на формулата „всичко освен институциите“ на бившия председател на Комисията Романо Проди. Трябва да продължим работата си за ограничаване на руските хибридни заплахи с инструменти, които са в състояние да елиминират руските хибридни влияния от ЕС и неговите държави членки.

3. Ангажиране и селективен диалог с Кремъл за подготовка на прехода на Русия, включително секторно сътрудничество. Трябва да работим в две посоки: от една страна, условен селективен диалог с органите в Кремъл и регионалните правителства в Русия, а от друга страна, стратегическа ангажираност с гражданското общество на Русия, което се стреми към демокрация в Русия. Трябва да гарантираме, че всяко по-нататъшно сътрудничество с Кремъл следва да зависи от обещанието на Кремъл да прекрати вътрешната си агресия срещу собствения си народ и да прекрати външната си агресия срещу съседните държави.

4. Ангажимент за подкрепа на демокрацията – отпор посредством санкции, финансов контрол и международни разследвания В съответствие с принципа „демокрацията на първо място“ следва да направим по-строго изискването за обвързаност с условия в отношенията си с Русия, като включим във всеки диалог или споразумение с Русия мерки, насочени към защитата на правата на човека и провеждането на свободни избори. Следва да подобрим способността си да подготвяме и приемаме санкции срещу руските органи заради техните системни репресии срещу демократичните сили в Русия. Следва да създадем централизирана рамка за борба с изпирането на пари с цел защита на ЕС и неговите държави членки от незаконни финансови практики и влияния от Русия. Следва да започнем и да допринасяме за международно разследване на престъпленията, извършени от режима на президента Путин срещу народа на Русия, наред с престъпленията, извършени от режима на Лукашенко в Беларус. Трябва да бъдем готови да не признаем парламента на Русия и да поискаме Русия да бъде отстранена от международни организации с парламентарни асамблеи, ако парламентарните избори в Русия през 2021 г. бъдат признати за измамни.

5. Ангажимент за подкрепа на демокрацията – подкрепа за продемократично общество в Русия Следва да приемем и обявим стратегическа визия за бъдещите си отношения с една демократична Русия, която следва да включва широко предложение с условия и стимули, като либерализиране на визовия режим, инвестиции в свободна търговия и програми за модернизация, както и стратегическо партньорство; ЕС следва също така да представи потенциалните ползи, които желае да предложи в замяна за една демократична трансформация на Русия.

6. Ангажимент за подкрепа на руския народ и демокрацията – успехът на Източното партньорство като вдъхновение за народа на Русия Следва да настояваме за по-амбициозна стратегия за интеграция на държавите от Източното партньорство, които имат споразумение за асоцииране със Съюза. По този начин ще мотивираме асоциираните към ЕС държави от Източното партньорство да проведат европейски реформи, включително като им предложим модел, основан на формулата „всичко освен институциите“, като им предоставим пълни ползи от интеграцията в ЕС, като например достъп до общите политики на ЕС, отваряне на финансовите ресурси на ЕС, достъп до юрисдикцията на ЕС, като същевременно вратата за бъдещо членство в ЕС следва да остане отворена.

МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО

съгласно член 55, параграф 4 от Правилника за дейността

Ману Пинеда , от името на групата The Le

 

Политиката на ЕС спрямо Русия изисква преоценка. Нарастващото напрежение и политическата и военната конфронтация, характеризиращи настоящата политика, застрашават мира и стабилността на европейския континент.

ЕС трябва да основава външната си политика на принципите, установени в международното право, включително ненамесата във вътрешните работи, и трябва да отмени всички санкции, които не са договорени на единствения правен форум, а именно Съвета за сигурност на ООН. Това и незабавното изтегляне на войските на НАТО от европейската територия, за да се спре военната ескалация по източните граници на ЕС, е единственият начин конфликтите да бъдат разрешени чрез политически диалог. За тази цел е от основно значение да се възстановят диалогът и нормализираната търговия.

Новата рамка за отношенията с Русия трябва да се основава на ангажименти, поети от двете страни по различни въпроси, включително правата на човека, разоръжаването и изменението на климата. Проектът „Партньорство за модернизация“ и преговорите за либерализиране на визовия режим следва да бъдат възобновени. Сътрудничеството в областта на енергетиката, включително проекти като „Северен поток II“, следва да продължи, а също така е необходимо да се води диалог относно потенциала за сътрудничество в областта на развитието на възобновяемите енергийни източници. ЕС следва да започне диалог на високо равнище относно сътрудничеството с Евразийския икономически съюз (ЕИС) и държавите в общото ни съседство.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	14.7.2021
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	56 9 5
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Alviina Alametsä, Alexander Alexandrov Yordanov, Maria Arena, Petras Auštrevičius, Traian Băsescu, Anna Bonfrisco, Reinhard Bütikofer, Fabio Massimo Castaldo, Susanna Ceccardi, Włodzimierz Cimoszewicz, Katalin Cseh, Tanja Fajon, Anna Fotyga, Michael Gahler, Giorgos Georgiou, Sunčana Glavak, Raphaël Glucksmann, Klemen Grošelj, Bernard Guetta, Márton Gyöngyösi, Andrzej Halicki, Sandra Kalniete, Dietmar Köster, Maximilian Krah, Andrius Kubilius, Ilhan Kyuchyuk, David Lega, Miriam Lexmann, Nathalie Loiseau, Antonio López-Istúriz White, Jaak Madison, Claudiu Manda, Thierry Mariani, Vangelis Meimarakis, Sven Mikser, Francisco José Millán Mon, Javier Nart, Urmas Paet, Demetris Papadakis, Kostas Papadakis, Tonino Picula, Manu Pineda, Giuliano Pisapia, Thijs Reuten, Jérôme Rivière, María Soraya Rodríguez Ramos, Nacho Sánchez Amor, Isabel Santos, Jacek Saryusz-Wolski, Andreas Schieder, Radosław Sikorski, Jordi Solé, Sergei Stanishev, Tineke Strik, Hermann Tertsch, Hilde Vautmans, Harald Vilimsky, Idoia Villanueva Ruiz, Viola Von Cramon-Taubadel, Thomas Waitz, Witold Jan Waszczykowski, Charlie Weimers, Isabel Wiseler-Lima, Salima Yenbou, Željana Zovko
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Ioan-Rareş Bogdan, Andrey Kovatchev, Marisa Matias, Gabriel Mato, Milan Zver

 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

56	+
ECR	Anna Fotyga, Jacek Saryusz-Wolski, Witold Jan Waszczykowski
ID	Anna Bonfrisco, Susanna Ceccardi
NI	Fabio Massimo Castaldo, Márton Gyöngyösi
PPE	Alexander Alexandrov Yordanov, Ioan-Rareş Bogdan, Traian Băsescu, Michael Gahler, Sunčana Glavak, Andrzej Halicki, Sandra Kalniete, Andrey Kovatchev, Andrius Kubilius, David Lega, Miriam Lexmann, Antonio López-Istúriz White, Gabriel Mato, Vangelis Meimarakis, Francisco José Millán Mon, Radosław Sikorski, Isabel Wiseler-Lima, Željana Zovko, Milan Zver
RENEW	Petras Auštrevičius, Katalin Cseh, Klemen Grošelj, Bernard Guetta, Ilhan Kyuchyuk, Nathalie Loiseau, Javier Nart, Urmas Paet, María Soraya Rodríguez Ramos, Hilde Vautmans
S&D	Maria Arena, Włodzimierz Cimoszewicz, Tanja Fajon, Raphaël Glucksmann, Claudiu Manda, Sven Mikser, Demetris Papadakis, Tonino Picula, Giuliano Pisapia, Thijs Reuten, Isabel Santos, Andreas Schieder, Nacho Sánchez Amor
VERTS/ALE	Alviina Alametsä, Reinhard Bütikofer, Jordi Solé, Tineke Strik, Viola Von Cramon-Taubadel, Thomas Waitz, Salima Yenbou

 

9	-
ID	Maximilian Krah, Thierry Mariani, Jérôme Rivière
NI	Kostas Papadakis
S&D	Dietmar Köster
THE LEFT	Giorgos Georgiou, Marisa Matias, Manu Pineda, Idoia Villanueva Ruiz

 

5	0
ECR	Hermann Tertsch, Charlie Weimers
ID	Jaak Madison, Harald Vilimsky
S&D	Sergei Stanishev

 

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“

 

 

 

• [1] ОВ C 234, 28.6.2016 г., стр. 14.
• [2] OВ C 407, 4.11.2016 г., стр. 74.
• [3] ОВ C 263, 25.7.2018 г., стр. 109.
• [4] ОВ C 28, 27.1.2020 г., стр. 97.
• [5] ОВ C 224, 27.6.2018 г., стр. 58.
• [6] OВ C 23, 21.1.2021 г., стр. 7.
• [7] ОВ C 171, 6.5.2021 г., стр. 25.
• [8] ОВ C 255, 29.6.2021 г., стр. 54.
• [9] Приети текстове, P9_TA(2020)0232.
• [10] Приети текстове, P9_TA(2021)0018.
• [11] Приети текстове, P9_TA(2021)0159.
• [12] Приети текстове, P9_TA(2021)0291.