ДОКЛАД относно укрепването на прозрачността и почтеността в институциите на ЕС чрез създаване на независим орган на ЕС по етика

28.7.2021 - (2020/2133(INI))

Комисия по конституционни въпроси
Докладчик: Даниел Фройнд
Докладчик по становище (*):
Стефан Сежурне, комисия по правни въпроси
(*) Асоциирана комисия – член 57 от Правилника за дейността

PR_INI

СЪДЪРЖАНИЕ

Страница

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ,

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

ПРИЛОЖЕНИЕ: СПИСЪК НА СУБЕКТИТЕ ИЛИ ЛИЦАТА, ОТ КОИТО ДОКЛАДЧИКЪТ Е ПОЛУЧИЛ ИНФОРМАЦИЯ

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТЕН КОНТРОЛ

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКИ И ПАРИЧНИ ВЪПРОСИ

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПЕТИЦИИ

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ

 

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ,

относно укрепването на прозрачността и почтеността в институциите на ЕС чрез създаване на независим орган на ЕС по етика

(2020/2133(INI))

Европейският парламент,

– като взе предвид политическите насоки за следващата Европейска комисия за периода 2019 – 2024 г., представени на 10 септември 2019 г.,

– като взе предвид писмото за определяне на ресора от 1 декември 2019 г. от председателя на Комисията до Вера Йоурова, кандидат за заместник-председател, отговарящ за ценностите и прозрачността,

– като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2017 г. относно прозрачността, отчетността и почтеността на институциите на ЕС[1],

– като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2020 г. относно равносметката след изборите за Европейски парламент[2],

– като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално членове 9, 10, 13, 14, 15, 16 и 17 от него,

– като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 223, параграф 2, и членове 245 и 295 от него,

– като взе предвид Акта за избиране на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори („Акта за избиране“), приложен към Решението на Съвета от 20 септември 1976 г., във вида, в който е изменен,

– като взе предвид проекта за междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за задължителен регистър за прозрачност,

– като взе предвид Специален доклад № 13/2019 на Европейската сметна палата относно етичните рамки на одитираните институции на ЕС,

– като взе предвид заключенията на Съвета относно Специален доклад № 13/2019 на Европейската сметна палата,

– като взе предвид своето решение от 28 септември 2005 г. за приемане на Устав на членовете на Европейския парламент (2005/684/ЕО, Евратом)[3],

– като взе предвид Правилника за дейността на Европейския парламент, и по-специално членове 2, 10 и 11, член 176, параграф 1, приложение I, членове 1 – 3, член 4, параграф 6, членове 5 и 6 и приложение II,

– като взе предвид годишните доклади на Консултативния комитет относно поведението на членовете на ЕП,

– като взе предвид годишните доклади относно прилагането на Кодекса за поведение на членовете на Европейската комисия, включително становищата на независимия комитет по етика,

– като взе предвид препоръките на Европейския омбудсман във връзка със съвместното разследване по жалби 194/2017/EA, 334/2017/EA и 543/2017/EA относно подхода на Европейската комисия към заетостта на бивши членове и на един бивш председател на Комисията след изтичането на мандата им и относно ролята на нейния „комитет по етика“,

– като взе предвид препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Групата държави срещу корупцията (GRECO) към Съвета на Европа и различни НПО,

– като взе предвид Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и Условията за работа на другите служители на Съюза, и по-специално членове 11, 11а, 12, 12а, 12б, 13, 15, 16, 17, 19, 21а, 22а, 22в, 24, 27 и 40 от него,

– като взе предвид правомощията и отговорностите на комисията по правни въпроси на Европейския парламент, посочени в приложение VI от Правилника за дейността,

– като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

– като взе предвид становищата на комисията по правни въпроси, комисията по бюджетен контрол, комисията по икономически и парични въпроси и комисията по петиции,

– като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси (A9-0260/2021),

А. като има предвид, че ДЕС гласи, че „във всички свои дейности Съюзът зачита принципа на равенство между неговите граждани, които се ползват с еднакво внимание от страна на неговите институции, органи, служби и агенции“; като има предвид, че това означава, че публичните решения се вземат в интерес на общото благо;

Б. като има предвид, че с Договорите е установена система за разделение на правомощията между институциите на Съюза, която възлага на всяка институция собствена роля в рамките на институционалната структура на Съюза и във връзка с изпълнението на възложените ѝ задачи;

В. като има предвид, че въпреки че всяка институция на ЕС има право на организационен суверенитет, всички институции на ЕС трябва да отговарят на най-високите стандарти за независимост и безпристрастност;

Г. като има предвид, че ДЕС и ДФЕС определят европейска рамка за управление, основана на разделението на правомощията, като предвиждат отделни права и задължения за всяка институция;

Д. като има предвид, че независимостта, прозрачността и отчетността на публичните институции и техните избрани представители, членовете на Комисията и длъжностните лица са от първостепенно значение за насърчаване на доверието на гражданите, което е необходимо за легитимното функциониране на демократичните институции;

Е. като има предвид, че приложимите за институциите на ЕС етични стандарти в много отношения надвишават приложимите за националните им еквиваленти стандарти, но не се прилагат по задоволителен начин;

Ж. като има предвид, че прилагането на етичната рамка би могло да бъде подобрено;

З. като има предвид, че доверието на гражданите в публичните институции и процесите на вземане на решения е стълб на всяко демократично правителство и изисква даване на пример, почтеност, прозрачност, отчетност и най-високи стандарти на етично поведение;

И. като има предвид, че за да се гарантира, че демократичните процеси няма да станат жертва на частни интереси и че правата на гражданите се зачитат изцяло, е изключително важно да няма неправомерно влияние от страна на представителите на интереси, включително чрез осигуряването на платени дейности за членовете на Европейския парламент, подаръци или покани за пътуване, създаването на очаквания за бъдеща заетост след изтичането на мандата на даден член на Парламента или прекратяването на службата на длъжностно лице и неправомерно използване на информация или контакти;

Й. като има предвид, че недостатъците на настоящата етична рамка на ЕС произтичат до голяма степен от факта, че тя разчита на подход на саморегулиране, и липсата на наказателно право на ЕС и на достатъчно ресурси и компетенции за проверка на информацията; като има предвид, че всяка промяна на етичната рамка на ЕС трябва да има ясно правно основание, като същевременно зачита разделението на правомощията, предвидено в Договорите; като има предвид, че създаването на независим орган по етика би могло да допринесе за укрепване на доверието в институциите на ЕС и тяхната демократична легитимност;

К. като има предвид, че вследствие на това са възникнали случаи на проблемно поведение; като има предвид, че всеки случай на неетично поведение и неадекватното му разглеждане от страна на институциите на ЕС застрашава доверието на европейските граждани в институциите на ЕС и е допринесъл сериозно за увреждането на репутацията на Европейския съюз;

Л. като има предвид, че по-специално явлението на т. нар. „кадрова въртележка между държавния и частния сектор“ се разпространява бързо; като има предвид, че много членове на Комисията и една трета от членовете на Европейския парламент с мандат от 2014 до 2019 г. са били наети от организации, включени в европейския регистър за прозрачност; като има предвид, че това явление създава рискове от конфликт на интереси с легитимните области на компетентност на държавите членки и институциите на ЕС, рискове от разкриване на поверителна информация или злоупотреба с такава, както и рискове, произтичащи от възможността бивши служители да използват своите близки лични контакти и приятелски отношения с бивши колеги за лобистки цели;

М. като има предвид, че настоящите рамки за етични стандарти на равнището на ЕС са съобразени с особеностите на всяка от институциите на ЕС, което води до различни процеси и равнища на прилагане дори за един и същ Правилник за длъжностните лица на ЕС в различните институции, агенции и органи на ЕС, създавайки по този начин сложна система, която е трудна за разбиране както за гражданите на ЕС, така и за тези, които трябва да спазват правилата;

Н. като има предвид, че в своя Специален доклад № 13/2019 Европейската сметна палата препоръча, че в много области има основателни причини за възприемането на хармонизирани подходи за разглеждането на етични въпроси в институциите на ЕС; като има предвид, че Европейският омбудсман и Европейската сметна палата са отправяли многократни предупреждения за наличието на сериозни пропуски в политиките на институциите на ЕС за предотвратяване на конфликти на интереси; като има предвид, че както Омбудсманът, така и Сметната палата изразиха конкретни опасения относно липсата на обща етична рамка на ЕС с ясни процедури и канали за подаване на сигнали; като има предвид, че този проблем засяга по-специално работата на представителите на държавите членки в Съвета, който трябва да разгледа конфликтите на интереси на високо равнище, кадровата въртележка между държавния и частния сектор и правилата за прозрачност; като има предвид, че етичните правила на ЕС не са съгласувани с Насоките на ОИСР за управление на конфликта на интереси в публичния сектор;

О. като има предвид, че примерът на висшия орган за прозрачност на обществения живот (Haute Autorité pour la Transparence de la Vie Publique) във Франция доказва, че единният и независим орган, отговарящ за мониторинга и прилагането на приложимите за публичните органи етични правила и налагането на санкции в тази връзка, е ефективен мощен инструмент, който може да постигне трайно намаляване на случаите на неетично поведение;

П. като има предвид, че балансът на възложените на институциите правомощия е основна гаранция, предоставена от Договорите на гражданите на ЕС;

Р. като има предвид, че доктрината Мерони, разработена от Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС), дава възможност на институциите на ЕС да делегират свои компетенции на външни органи, включително такива, които все още не се упражняват; като има предвид, че според Съда на ЕС всяко делегиране на компетенции трябва да бъде ограничено и може да бъде само във връзка с ясно определени правомощия, чието използване трябва да бъде изцяло подчинено на надзора на делегиращите институции и не може да касае дискреционни правомощия, включващи политически преценки, за да не се застрашава балансът на правомощията между институциите;

С. като има предвид, че съгласно принципа на предоставената компетентност институциите не могат да делегират чрез междуинституционално споразумение правомощия, които те самите нямат, например когато такива правомощия са предоставени от Договорите на Сметната палата или принадлежат на държавите членки;

Т. като има предвид, че по време на разглеждането на потенциалните конфликти на интереси на кандидатите за членове на Комисията през 2019 г. членовете на комисията по правни въпроси подчертаха сериозните ограничения на настоящата процедура; като има предвид, че тези ограничения включват достъп до само ограничен набор от информация, липса на време за разглеждане, липса на правомощия за разследване и липса на подкрепа от експерти; като има предвид, че член 17, параграф 3 от ДЕС предвижда, че членовете на Европейската комисия следва да бъдат избирани „измежду личности, които представят всички гаранции за независимост“;

У. като има предвид, че съществуващата строга етична рамка за членовете на Комисията трябва да бъде доразвита, за да се запълнят съществуващите законодателни пропуски, като например липсата на устав на членовете на Комисията; подчертава, че този процес е тясно свързан с парламентарния контрол и надзор, счита, че трябва да бъде изготвен устав на членовете на Комисията в съответствие с обикновената законодателна процедура, и призовава Комисията да представи предложение;

Ф. като има предвид, че всички водещи кандидати на европейските избори през 2019 г. подкрепиха създаването на независим орган по етика, общ за всички институции на ЕС; като има предвид, че председателят на Комисията изрази подкрепа за това в политическите си насоки;

Х. като има предвид, че свободата на мандата на членовете на Европейския парламент е в интерес на гражданите, които представляват;

Ц. като има предвид, че една от основните функции на Парламента, установена в ДЕС, е да упражнява политически контрол;

Ч. като има предвид, че служителите в институциите попадат в обхвата на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и Условията за работа на другите служители на Съюза;

1. счита, че един единен независим орган на ЕС по етика би могъл да осигури по-добре последователното и пълно прилагане на етичните стандарти във всички институции на ЕС с цел да се гарантира, че публичните решения се вземат с оглед на общото благо и доверието на гражданите в институциите на ЕС; предлага сключването на междуинституционално споразумение (МИС) въз основа на член 295 от ДФЕС за създаване на независим орган на ЕС по етика за Парламента и Комисията, който да бъде отворен за участие на всички институции, агенции и органи на ЕС, и предлага този орган също така да осигурява за участващите институции, агенции и органи обучение и активни насоки;

Принципи

2. счита, че разпоредбите на това МИС трябва да спазват следните разпоредби и принципи:

а) принципа на доброто финансово управление, осигуряващ ефикасното и ефективно управление на ресурсите на Съюза,

б) принципите на предоставената компетентност и разделението на правомощията,

в) свободата при избор на професия и правото на труд, предвидени в член 15 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

г) принципите на правовата държава и основните европейски принципи, като например презумпцията за невиновност, правото на изслушване и принципите на законност и пропорционалност,

д) Устава на членовете на Парламента, и по-специално свободата на мандата, залегнала в член 2 от него,

е) липсата на дублиране или намеса в работата на Европейската служба за борба с измамите (OLAF), Европейската прокуратура, Европейския омбудсман, Европейската сметна палата или Съда на ЕС,

ж) правото на разследване на Европейския парламент, залегнало в член 226 от ДФЕС;

3. счита, че в обхвата на задълженията си, включително по отношение на мониторинга и разследването, органът следва да разчита на съществуващите правомощия на институциите да изискват информация от своите членове или на съгласието на националните органи да споделят информация; подчертава, че председателят на Парламента, колегиумът на Комисията или съответният орган на дадена участваща институция ще продължат да отговарят за крайното вземане на решенията до евентуалното преразглеждане на правилата;

4. счита, че процедурата, следвана от независимия орган на ЕС по етика, следва да гарантира подходящо равнище на прозрачност, като същевременно защитава процедурните гаранции, предвидени в Хартата на основните права на Европейския съюз, и че МИС следва да включва процедурни правила и подходящ протокол за защита на данните, като се позовава на действащите достижения на принципите на съществуващите органи на ЕС по етика, както и на общите ценности на ЕС (член 2 от ДЕС), правата на засегнатото лице да бъде изслушано и да обжалва, задължението за сътрудничество и изискванията за публикуване;

Обхват и мандат

5. счита, че на новия орган на ЕС по етика следва да бъде делегиран списък с договорени задачи за даване на предложения и консултации във връзка с етичните правила за членовете на Комисията, членовете на Европейския парламент и служителите на участващите институции преди, по време на и в някои случаи след края на техния мандат или служба в съответствие с приложимите правила, включително:

а) Устава на членовете на Европейския парламент (членове 2 и 3),

б) Правилника за дейността на Парламента (член 2, член 10, параграфи 5, 6 и 7, член 11, член 176, параграф 1, приложение I, членове 1 – 8 и приложение II),

в) Процедурния правилник на Комисията (член 9), Кодекса ѝ за поведение (членове 2 – 13 и приложение II към него) и решението ѝ от 25 ноември 2014 г. за публикуване на информация относно проведените срещи между членове на Комисията и организации или самостоятелно заети физически лица, както и същото решение за генералните ѝ директори,

г) членове 11, 11а, 12, 12а, 12б, 13, 15, 16, 17, 19, 21а, 22, 22а, 22в, 24, 27, 40, 43, 86, 90, 91a и приложение IX от Правилника за длъжностните лица, като се прилагат mutatis mutandis за всички служители, които са наети от агенциите, ако те са подписали МИС,

д) МИС за задължителен регистър за прозрачност;

6. счита, че споразумението следва да се прилага за членовете и служителите на участващите институции преди, по време на и след края на мандата или службата в съответствие с приложимите правила; счита, че това следва да важи за членовете на Европейския парламент, членовете на Комисията и всички служители на ЕС, които попадат в обхвата на Правилника за длъжностните лица;

7. припомня, че по отношение на лицата, които попадат в обхвата на Правилника за длъжностните лица, компетенциите биха могли да бъдат делегирани на независимия орган на ЕС по етика съгласно разрешаващите това клаузи в член 2, параграф 2 или член 9, параграф 1, или и двете, и биха касаели мониторинга и прилагането на етичните задължения, докато другите професионални задължения ще продължат да се прилагат от органите по назначаването;

8. настоява МИС да бъде отворено за участието на всички институции и органи на ЕС и посочва, че съзаконодателите могат да решат да обвържат агенциите чрез учредителните им регламенти; счита, че МИС следва да позволява на органа по етика да обменя информация с националните органи, когато това е необходимо за изпълнението на неговите задачи, като същевременно третира тази информация със същата поверителност като органа източник, например данъчна информация, поземлени регистри и данни, съхранявани от националните органи по етика, както и да проучва най-добрите практики и партньорските проверки; счита, че без да се засягат общите принципи, посочени в параграф 2, и когато това е от значение за изпълнението на неговите задължения, независимият орган по етика следва да има възможността да участва в сътрудничество и обмен на информация със съответните органи на ЕС, като например OLAF, Европейската прокуратура, Омбудсмана и Европейската сметна палата, в рамките на съответните им мандати;

Компетенции и правомощия

9. счита, че без да се засяга установеният от Договорите баланс между институциите, всички участващи институции следва да възложат, в рамките на съответната им процедурна автономия, на органа на ЕС по етика, от една страна, превантивна роля посредством повишаване на осведомеността и етични насоки, а от друга страна – роля по отношение на спазването и консултативна роля със способността за отправяне на препоръки по етични въпроси, в т.ч. конфликти на интереси; счита, че правомощията за вземане на решения следва да останат в рамките на съответната институция, докато на органа на ЕС по етика не бъдат предоставени правомощия за вземане на решения на подходящо правно основание; припомня, че задачите на органа на ЕС по етика ще бъдат ограничени до договорения списък със задачи, делегирани от участващите институции, и следователно няма да засягат и ще зачитат напълно правомощията на OLAF, Европейската прокуратура и националните юрисдикции във връзка с всякакви нарушения на законите, попадащи в обхвата на тяхната компетентност; подчертава, че с цел мониторинг на почтеността Парламентът следва редовно да възлага проучвания, които определят почтеността с набор от ясно определени цели и показатели за изпълнение, и да докладва за постигнатия напредък;

10. счита, че този капацитет за мониторинг следва да включва, наред с други аспекти, възможността за проверка на достоверността на декларацията за финансови интереси, която следва да бъде представена от попадащите в обхвата му лица пряко на органа на ЕС по етика, в допълнение към Парламента по отношение на кандидатите за членове на Комисията, за да се гарантира, че те стигат възможно най-бързо до всички лица, които отговарят за демократичния и/или публичния контрол, както е предвидено в приложимите правила, разглеждането на конфликтите на интереси, правилата относно лобистките дейности, проверките на задълженията за прозрачност, включително в законодателната процедура, и проверката на спазването на правилата относно кадровата въртележка между държавния и частния сектор, и в по-общ план проверката на спазването на всички разпоредби на кодексите за поведение и приложимите правила за прозрачност, етика и почтеност;

11. отбелязва, че в рамките на институциите на ЕС различните законодателни и други разпоредби, насочени към предотвратяване на конфликти на интереси, съдържат различни определения на понятието „конфликт на интереси“; отбелязва, че определението има контекстуален и променящ се характер и че пълната прозрачност не гарантира непременно липсата на конфликт на интереси, нито гарантира спечелването или увеличаването на общественото доверие; отбелязва, че прилагането на етичните правила и публичната отчетност за конфликтите на интереси са предпоставка за доверието на гражданите в публичните институции;

12. припомня, че е важно да се прави разлика между конфликт на интереси, възникнал по време на изпълнението на дадена функция, и такъв, възникнал след това, както и между действия, които са разрешени, ако са декларирани, и действия, които изобщо не са разрешени;

13. изтъква, че Европейският парламент създаде Консултативен комитет относно поведението на членовете на ЕП като орган, отговарящ за предоставянето на насоки на членовете на ЕП относно тълкуването и прилагането на Кодекса за поведение; освен това отбелязва, че Консултативният комитет също така оценява предполагаеми нарушения на Кодекса за поведение и съветва председателя относно евентуалните действия, които да се предприемат; счита, че Европейският парламент следва да дава пример по отношение на етичните правила и тяхното прилагане;

14. счита, че органът на ЕС по етика би могъл също така да бъде оправомощен по отношение на задълженията, наложени от регистъра за прозрачност, и следва да предвиди по-добра защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, и по-добро управление на конфликтите на интереси в случаи на корупция и измами;

15. счита, че на органа на ЕС по етика следва да бъде възложена задачата да разработи публичен портал на ЕС със съответна информация за етичните правила, доклади за най-добрите практики, проучвания и статистически данни, както и база данни, съдържаща декларациите за финансови интереси на всички участващи институции;

16. настоява, че независимият орган на ЕС по етика следва да има правото да започва разследване по собствена инициатива и да провежда разследвания на място и по документи въз основа на информацията, която е събрал или която е получил от трети страни, например от журналисти, медии, НПО, лица, подаващи сигнали за нередности, гражданското общество или Европейския омбудсман; подчертава факта, че всяко трето лице, което сезира добросъвестно независимия орган по етика, трябва да бъде защитено и самоличността му да остане скрита; счита, че когато започва разследване по собствена инициатива, органът трябва да уведоми с поверително съобщение засегнатото лице и органа, който отговаря за налагането на санкции в съответните институции; счита, че в такъв случай съответният орган на тази институция, агенция или орган може да изиска обяснение от страна на органа;

17. подчертава, че изискването на данъчни документи и банкови извлечения е намеса в частното право, за което трябва да има сериозни обвинения, които попадат в правомощията на OLAF;

18. подчертава необходимостта органът да защитава лицата, подаващи сигнали за нередности, и особено европейските длъжностни лица, за да могат те да изразяват своите опасения относно евентуални нарушения на съществуващите правила, без да се страхуват от репресии; във връзка с това предлага органът да осъществява надзор над механизмите за подаване на вътрешни и поверителни жалби съгласно Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и Условията за работа на другите служители; припомня, че само една сигурна и защитена работна среда ще даде възможност на длъжностните лица да споделят своите опасения и по този начин да допринасят за ефективната работа на независимия орган по етика;

19. счита, че за да бъде напълно ефективен, органът ще съвместява функциите на съществуващите органи, които отговарят за етиката; счита, че органът следва да консултира членовете на Европейския парламент или членовете на Комисията, когато искат насоки по етични въпроси; счита, че органът следва да отправя препоръки за санкции към органа по назначаването във връзка с етичните задължения на служителите и че по отношение на членовете на Европейския парламент или членовете на Комисията органът следва да отправя препоръки към отговорните органи на съответните участващи институции; препоръчва органът по етика да отправя препоръки, които могат да служат като прецеденти в идентични или сходни случаи; счита, че това ще гарантира ефективност и последователност и предвидимо и значително ще намали работното натоварване, особено по въпроси, свързани с персонала, в случай на множество сходни случаи;

20. счита, че органът на ЕС по етика следва да насърчава почтеността и да му бъдат поверени консултативни задачи, за да предоставя надеждни и достоверни консултации на всяко попадащо в неговия обхват лице и/или институция, които желаят да поискат тълкуване на етичен стандарт във връзка с подходящото поведение в конкретен случай; счита, че за да се осигури последователно прилагане на етичните стандарти и предсказуемост, консултациите следва да бъдат обвързващи за независимия орган на ЕС по етика в позицията му по същия въпрос;

21. припомня, че потвърждаването от страна на комисията по правни въпроси на липсата на конфликт на интереси е съществено предварително условие за назначаването на кандидатите за членове на Комисията и че комисията по правни въпроси разполага с ясни правомощия да отхвърля кандидати за членове на Комисията, ако бъде установен конфликт на интереси;

22. припомня, че Парламентът може да оттегли доверието си към отделен член на Комисията, след което председателят на Комисията трябва или да изиска оставката на този член, или да обясни отказа си да направи това пред Парламента по време на следващата месечна сесия, в съответствие с точка 5 от Междуинституционалното споразумение от 20 ноември 2010 г.;

23. изразява становището, че разглеждането на представените от кандидатите за членове на Комисията декларации с цел да се направи извод за конфликт на интереси е от основно институционално и демократично значение и следва да се извършва с най-голямо внимание, ангажираност и чувство за отговорност посредством напълно обективно, демократично и независимо тълкуване; счита, че правилата относно разглеждането на потенциални конфликти на интереси следва да се прилагат и по отношение на декларацията на новоизбрания председател на Европейската комисия;

24. подчертава, че решението относно конфликтите на интереси на кандидатите за членове на Комисията преди изслушванията остава демократична и институционална компетентност на комисията по правни въпроси на Парламента; подчертава в тази връзка, че на бъдещия независим орган на ЕС по етика следва да бъдат предоставени подходящи правомощия за разследване, както и правомощието да изисква и да има достъп до административни документи, за да може да извършва добре обосновани и добре документирани оценки; подчертава необходимостта от пълно спазване на правилата за поверителност, неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни при проверката на последиците от конфликт на интереси; счита, че комисията по правни въпроси следва да разполага с повече време и че, като запазва изцяло компетентността си по този въпрос, комисията по правни въпроси следва да взема решения относно наличието на конфликт на интереси на кандидатите за членове на Комисията, след като получи необвързващи, точни и мотивирани препоръки от независимия орган на ЕС по етика, което би довело до укрепване на нейните действия; счита, че комисията по правни въпроси следва накрая да проведе разискване относно препоръките, отправени от независимия орган на ЕС по етика; счита, че препоръките следва да бъдат публикувани заедно с декларациите за финансови интереси на кандидатите за членове на Комисията; счита, че освен контрола на декларациите на кандидатите за членове на Комисията от страна на комисията по правни въпроси, разглеждането на конфликтите на интереси следва по принцип да се извършва преди, по време на и след приключване на трудово или служебно правоотношение в публичната администрация във всички институции, органи, служби и агенции на Съюза; освен това смята, че тя следва да разполага с достатъчно ресурси, инструменти и умения за кръстосана проверка и намиране на необходимата информация, както и за изискване на допълнителна информация, когато е необходимо;

Състав

25. счита, че органът по етика следва да се състои от девет членове, трима избрани от Комисията, трима избрани от Парламента и трима назначени de jure измежду бившите съдии на Съда на ЕС, Сметната палата и бившите Европейски омбудсмани; счита, че когато се касае за въпроси, свързани с персонала, следва да бъдат включени представители на персонала от институцията на засегнатото лице; посочва, че приложение II към Правилника за длъжностните лица следва да бъде съответно изменено;

26. счита, че неговите членове трябва да бъдат независими, избрани въз основа на своята компетентност, опит и професионални качества, както и на личната си почтеност, да имат безупречно етично поведение и да представят декларация за липса на конфликт на интереси; счита, че съставът на органа следва да бъде балансиран по отношение на половете; подчертава, че всички членове трябва да бъдат независими при изпълнението на своите задължения; счита, че членовете следва да бъдат избирани за период от шест години и да се подновяват с една трета на всеки две години;

27. призовава служителят по етичните въпроси да отговаря за проверката на декларациите на кандидатите; счита, че членовете следва да работят в дух на сътрудничество и съгласуваност на своите анализи и препоръки; призовава в състава на органа да бъде гарантиран балансът между половете;

28. счита, че съставът на органа по етика следва да бъде придружен от рамка за упражняването на мандата, както и от процедура за прекратяване на мандата;

29. предлага, с оглед на осигуряването на широка подкрепа, Парламентът да избира членовете на органа с подкрепата на голямо мнозинство, евентуално по подобие на процедурата за членовете на Органа за европейските политически партии и европейските политически фондации или решенията относно наградата „Сахаров“;

30. предлага всяка институция да избере тези членове по-конкретно измежду бившите съдии в Съда на ЕС, бившите генерални директори на OLAF и на Сметната палата, бившите или настоящи членове на върховните съдилища на държавите членки, бившите членове на Европейския парламент, бившите служители на участващите институции и органи, бившите Европейски омбудсмани и членовете на органите по етика в държавите членки; предлага освен това органът да избере председател и двама заместник-председатели измежду своите членове; подчертава, че това не засяга правото на служителите да самоорганизират своите представители, когато се касае за въпроси, свързани с персонала;

31. подчертава необходимостта да се гарантира многообразие в професионалния път и независимия експертен опит на членовете; предлага участието на бивши членове на Европейския парламент и на Комисията да се ограничи до една трета от състава на органа;

32. препоръчва колегиумът да бъде подкрепен от секретариат с човешки, материални и финансови ресурси, съизмерими с неговия мандат и задачи, включително служител по етичните въпроси, който да отговаря за обучението по етика и да предлага консултации в рамките на независимия орган на ЕС по етика; счита, че обединяването на бюджетите и персонала, разпределени понастоящем за различните органи на ЕС по етика, при сливането им би подобрило ефективността на използването на ресурсите и би могло да намали разходите;

Процедури

33. счита, че създаването на орган на ЕС по етика следва да допринесе за изграждането на институционална култура, базирана основно на превенция, подкрепа и прозрачност; предлага за тази цел двуетапен подход, при който, в случай че органът на ЕС по етика узнае за нарушение или потенциално нарушение на етичните правила, той първо препоръчва в рамките на определен срок действия за прекратяване на нарушението; счита, че тази първа превантивна стъпка следва да гарантира поверителността, тайната и правото на лицето да бъде изслушано и да отхвърли обвиненията; предлага, в случай че засегнатото лице откаже да предприеме подходящи действия и нарушението продължава, органът на ЕС по етика да отправи мотивирана препоръка за налагане на санкции и да предаде цялата съответна информация по случая на компетентния орган, който ще реши какви последващи действия да предприеме във връзка с препоръката в срок от 20 работни дни;

34. счита, че без да се засяга Общият регламент относно защитата на данните и личните права, в края на този период мотивираната препоръка на независимия орган по етика следва да бъде оповестена публично, заедно с решението на компетентния орган, който следва да предостави обяснение, ако препоръките не се спазват изцяло; счита, че като първа мярка публикуването или изпращането на препоръки и становища би могло само по себе си да представлява санкция; подчертава, че такъв орган не може да замества Съда на ЕС; предлага, в изключителни случаи, когато компетентният орган надлежно обоснове, че е необходимо повече време за разследване на случая, той да може да поиска от органа по етика да удължи срока за вземане на решение с до 20 работни дни; счита, че този двуетапен подход следва да се прилага, при условие че няма основателни причини да се счита, че лицето е действало недобросъвестно, и препоръчва всички умишлени нарушения, грубата небрежност, укриването на доказателства, неспазването или липсата на сътрудничество да се считат за утежняващи фактори по отношение на препоръките за санкции, дори когато самото нарушение е преустановено;

35. призовава за ясни разпоредби, даващи право на засегнатото лице да обжалва всяко такова решение, взето от председателя, при пълно зачитане на основните принципи на правовата държава;

36. счита, че като общо правило органът на ЕС по етика следва да взема решения с обикновено мнозинство от своите членове;

37. настоява, че трябва да се прилагат процедурите, предвидени в Договорите, като например прехвърлянето на разследванията от Европейската сметна палата към OLAF и към Съда на ЕС;

Общи разпоредби

38. счита, че органът на ЕС по етика следва да провежда проучвания и да събира годишни статистически данни относно декларациите за финансови интереси, случаите на кадрова въртележка между държавния и частния сектор и друга съответна информация и следва да публикува годишен доклад, съдържащ информация за изпълнението на неговите задачи и по целесъобразност, препоръки за подобряване на етичните стандарти, който трябва да бъде представен на Парламента; препоръчва в годишния доклад да се включват броят на разследваните случаи, институциите, от които идват лицата, видът на съответните нарушения, времето, което са отнели процедурите, срокът, в който нарушението е прекратено, делът на решенията за налагане на санкции и препоръките;

39. счита, че в МИС следва да бъде включена клауза за преглед, която да гарантира, че най-късно две години след създаването му участващите институции могат да приемат оценка на дейностите му, включително анализ на функционирането на правилата и процедурите и опита, придобит при прилагането им; подчертава по-специално, че тази клауза за преглед следва да се фокусира върху оценката на ефективността на изпълнението на мандата на органа на ЕС по етика и че оценката на Парламента следва да взема предвид приноса на самия орган по етика;

40. счита, че новият орган на ЕС по етика следва да има компетентността да допринася чрез предложения за разработването и периодичното актуализиране на обща етична рамка за институциите на ЕС, включително общи правила и общ образец на декларациите за финансови интереси в машинночетим формат и предложение за изменение на неговите правомощия, което да представи пред Европейския парламент; счита, че етичните стандарти на всички институции, агенции и органи следва да бъдат хармонизирани възможно най-скоро; счита, че трябва да бъде изготвен устав на членовете на Комисията в съответствие с обикновената законодателна процедура;

41. предлага независимият орган по етика да работи за общо за институциите на ЕС определение за конфликт на интереси въз основа на най-високите стандарти; подчертава, че много държави членки имат строги правила; отбелязва определението на ОИСР за конфликт на интереси: „когато физическо или юридическо лице (частно или държавно) е в позиция по някакъв начин да използва собствената си професия или официална длъжност за лична или служебна изгода“;

42. призовава за пълна прозрачност по отношение на всички срещи, които органът по етика е организирал и в които участва с частни субекти и техни представители, включително организации със стопанска цел и такива с нестопанска цел;

43. настоява, че без да се засягат посочените в параграф 24 правомощия на Парламента, препоръките на органа на ЕС по етика следва да бъдат надлежно мотивирани, добре документирани и достъпни за засегнатия член или служител и институция; счита, че участващите институции следва да поемат ангажимент за пълно сътрудничество във всички процедури, попадащи в обхвата на договореното МИС, и по-специално да предават на независимия орган на ЕС по етика цялата информация и документи, необходими за правилния контрол на етичните правила; посочва, че дейностите на органа по етика ще подлежат на евентуални жалби до Европейския омбудсман и че решенията на участващите институции въз основа на препоръките ще продължат да подлежат на преразглеждане пред Съда на ЕС;

44. счита, че подобряването на почтеността, прозрачността и отчетността, както и най-високите стандарти за етично поведение в институциите на ЕС и процесите на вземане на решения в ЕС следва да бъдат част от темите, обсъждани в рамките на Конференцията за бъдещето на Европа; подчертава, че това е възможност за гражданите на ЕС да обсъдят преразглеждането на Договорите и че това би осигурило ясно правно основание за въвеждането на такъв независим орган на ЕС по етика за всички институции чрез обикновената законодателна процедура;

45. призовава независимият орган по етика да бъде пример за прозрачност, като публикува всички препоръки, годишни доклади, решения и разходи в машинночетим отворен формат за данни, достъпен за всички граждани, и в съответствие с приложимите правила за защита на данните; настоятелно препоръчва всеки софтуер, разработен за поддържането на етичните стандарти в публичната администрация на ЕС, да бъде предоставен на разположение с безплатен лиценз за софтуер с отворен код и да бъде споделян с всяка институция в Европа, която желае да го използва; призовава за тясно сътрудничество с Европейския надзорен орган по защита на данните в това отношение;

46. призовава държавите членки да гарантират, че наказателните дела, свързани с нарушения на правилата за почтеност, особено тези, в които участват членове на Европейския парламент и национални политици, които играят роля в изготвянето на политиките на ЕС, се разглеждат по ефективен начин и без ненужно забавяне;

°

° °

47. изразява съжаление и безпокойство, че не е обърнато внимание на мерките за предотвратяване и изпълнение, целящи избягване на конфликтите на интереси в процедурите на Комисията за възлагане на обществени поръчки;

48. отбелязва, че при прилагането на действащите правила за членовете на Комисията, членовете на Европейския парламент и длъжностните лица на ЕС са установени твърде много слабости; припомня, че съгласно доклад на организацията „Трансперънси интернешънъл ЕС“ в началото на 2017 г. повече от 50% от бившите членове на Комисията и 30% от бившите членове на Европейския парламент, които са напуснали политиката, работят за организации, регистрирани в регистъра за прозрачност на ЕС; подчертава, по-конкретно за избраните членове на Европейския парламент, необходимостта от прозрачност и отчетност по отношение на личните и финансовите ангажименти; подчертава, че въпросите за прозрачността и почтеността на равнището на ЕС и на национално равнище са силно взаимосвързани; поради това подкрепя работата на Групата държави срещу корупцията (GRECO) на Съвета на Европа и призовава държавите членки да приложат нейните препоръки, най-вече тези, свързани с изработването на строг кодекс за поведение за националните политици и с въвеждането на правила за заетостта след приключване на трудово или служебно правоотношение в публичната администрация;

49. призовава за укрепване на съществуващата регулаторна рамка и рамка за правоприлагане за конфликтите на интереси преди и след приключване на трудово или служебно правоотношение в публичната администрация, за да се установят подходящи, ясни, обвързващи и пропорционални граници между публичния сектор и частния и нестопанския сектор и по този начин да се повиши доверието в процеса на вземане на решения в ЕС в очите на широката общественост;

50. подчертава, че случаите на конфликти на интереси след приключване на трудово или служебно правоотношение в публичната администрация и кадрова въртележка между държавния и частния сектор са постоянен източник на безпокойство със системен характер и проблем, който е общ за институциите, органите, службите и агенциите в целия ЕС; препоръчва приемането на хармонизирани и подходящи периоди на прекъсване от всички институции на ЕС и укрепването на тяхното прилагане; счита, че случаите на конфликти на интереси биха могли да застрашат почтеността на институциите и агенциите на ЕС, като по този начин вредят на доверието на гражданите в тях; подчертава необходимостта от привеждане в съответствие и прилагане на свързаните с този въпрос законодателни разпоредби и кодекси за поведение на ЕС, включително с оглед на изискване на пълна прозрачност по отношение на постовете или проектите, поемани от високопоставени длъжностни лица на ЕС след напускане на публичната длъжност, както и по отношение на всички съпътстващи дейности, извършвани от членове на Европейския парламент; счита, че правилата по отношение на предотвратяването на конфликти на интереси след приключване на трудово или служебно правоотношение в публичната администрация следва да се прилагат в разумен срок, като същевременно се спазват правилата за подходящо обезщетение; подчертава необходимостта от извличане на поуки от най-добрите практики в държавите членки, които вече разполагат с национални органи по етика със съответния експертен опит; подчертава, че съществуват различни национални практики във връзка с прилагането на етичните стандарти; отбелязва, че в някои държави членки от избраните представители се изисква да се въздържат от гласуване по въпроси, от които имат личен интерес, и съответно призовава членовете на ЕП да се въздържат да бъдат докладчици в подобни случаи; в този контекст припомня разпоредбите, предвидени в членове 2 и 3 от Кодекса за поведение на членовете на Европейския парламент по отношение на финансовите интереси и конфликтите на интереси;

51. подчертава, че в допълнение към другите си задачи Европейският омбудсман разглежда жалби, свързани с конфликти на интереси, поради липсата на специален механизъм за тази задача и без да разполага с необходимите средства и правомощия за прилагане на своите решения;

52. подчертава, че един независим орган на ЕС по етика няма да е достатъчен сам по себе си за ефективното разглеждане на случаите на конфликт на интереси в институциите и агенциите на ЕС; счита, че прегледът на правилата на ЕС за етика и почтеност би могъл да включва мерки, като например удължаване на периодите за уведомяване и прекъсване за висшите служители на пропорционална основа за всеки отделен случай, като същевременно се гарантира равно третиране в съответствие с член 15 от Хартата на основните права на Европейския съюз, укрепването на Директива 2014/24/ЕС за обществените поръчки, задължителна продажба на дялове и акции в предприятия, които подлежат на надзор от страна на органа, в който работи новоназначеното длъжностно лице, или които имат отношения с тази институция, задължителен отвод по отношение на въпроси, които засягат бивш работодател от частния сектор, или забрани за индивидуално придобиване на акции от членове на Комисията и висши служители в институциите и агенциите на ЕС, докато заемат длъжност; отново призовава Комисията да разгледа възможността да предложи преглед на съответната правна рамка;

53. счита, че ако се основават на обективна процедура с ясни критерии, по-дългите периоди на прекъсване за висшите служители, които напускат дадена агенция или институция, са обосновани правни мерки за защита на обществения интерес и почтеността на публичните органи;

54. изразява загриженост във връзка с процедурите за назначаване на висши служители на ЕС и разглеждането на конфликти на интереси на членовете на Комисията и нарушения на Кодекса за поведение на членовете на ЕП, както и във връзка с проверките на задълженията за прозрачност и на спазването на правилата относно кадровата въртележка между държавния и частния сектор;

55. счита, че институциите на ЕС следва да прилагат най-високите етични стандарти, за да предотвратят каквито и да било случаи на кадрова въртележка между държавния и частния сектор или конфликти на интереси, включително по отношение на назначенията на висши длъжности в институциите и агенциите на ЕС;

56. счита, че процедурите за подбор на кандидати за висши длъжности следва да се провеждат въз основа на напълно обективни критерии и да са напълно прозрачни за широката общественост; подчертава, че следва да има установена рамка за въпроси и възражения, заедно с открити процедури за последващи действия и правомощия за отмяна на решения, за които може да бъде доказано, че са с недостатъчна прозрачност и почтеност; подчертава, че процедурите следва редовно да се оценяват, за да се следи тяхната ефективност и да се правят подобрения, когато е необходимо;

57. подчертава, че Парламентът трябва да има ключова роля в процеса на подобряване на съществуващата система на ЕС за етичен надзор, приложима за всички институции, агенции и органи на ЕС, за да се повиши общественото доверие в процесите на вземане на решения в ЕС;

58. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

 

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Необходимост от орган на ЕС по етика

Равни права на гражданите, доверие на гражданите в публичните институции и демократичните процеси, силни гаранции, че публичните решения се вземат в общ интерес, въз основа на изборните резултати и политическите мнозинства, почтеност на държавните служители – това са ключови характеристики на всяка функционираща демократична система.

Тя изисква безупречни и прилагани в пълна степен етични правила, които са приложими за публичните институции и длъжностните лица, както и за процесите на вземане на решения.

В ЕС действително имаме етични стандарти, които в много отношения надвишават националните и регионалните правила. За съжаление, системата на ЕС за етичен надзор разчита единствено на подход на саморегулиране. Всяка институция изготвя свои собствени правила и организира прилагането им във вътрешен план, което означава, че прилагането на етичните правила не е строго отделено от политическите процеси.

И накрая, човешките и финансовите ресурси и компетенциите на настоящата система ограничават способността ѝ за проверка на информацията и разследване на случаите на потенциални нарушения.

Ето защо създаването на единен и независим орган на ЕС по етика е необходима стъпка, за да се гарантира последователното и пълно прилагане на етичните стандарти във всички институции на ЕС. Един орган на ЕС по етика, който разполага с достатъчно компетенции и ресурси и цели предоставянето на независими анализи, би гарантирал, че публичните решения се ръководят единствено от демократични процеси и се вземат с оглед на общото благо, и би спомогнал за възстановяването и запазването на доверието на гражданите в европейските институции.

На европейските избори през 2019 г. всички водещи кандидати подкрепиха създаването на независим орган по етика, общ за всички институции на ЕС. Председателят на Комисията обеща такъв независим орган по етика преди избирането си и впоследствие повери неговото създаване на заместник-председателя Вера Йоурова. Неотдавна Европейският парламент също подкрепи това становище в своята резолюция относно равносметката след изборите за Европейски парламент през 2019 г.

Настоящият доклад има за цел да стартира работата по разработването на модел, който би могъл да бъде приемлив за всички институции на ЕС, като същевременно осигури необходимите условия за изпълнение на неговите задачи.

Предложеният от докладчика модел:

• Правно основание

За да се създаде този независим орган на ЕС по етика, докладчикът предлага сключването на междуинституционално споразумение между участващите институции въз основа на член 295 от ДФЕС, което да бъде стартирано поне с Парламента и Комисията и да бъде отворено за участието на всички институции, агенции и органи, които желаят да се присъединят по всяко време.

Изборът на това правно основание е резултат от извършването на задълбочена оценка на различните варианти, които можеха да се предвидят, като например оправомощаването на съществуващи структури като OLAF, Европейския омбудсман или Сметната палата или използването на различно правно основание (като член 298 от ДФЕС или член 352 от ДФЕС).

От процедурна гледна точка, както и от гледна точка на обхвата и компетенциите, нито един от тези алтернативни варианти не изглежда задоволителен.

Поради това докладчикът счита, че използването на МИС въз основа на член 295 от ДФЕС е, както от правна, така и от практическа гледна точка, най-добрият начин за създаване на независим орган на ЕС по етика, който да е в състояние да се справи с някои от настоящите слабости и да гарантира функционирането на системата на ЕС за етичен надзор.

• Компетенции:

Следвайки Мерони, докладчикът предлага на независимия орган на ЕС по етика да бъдат възложени компетенции за мониторинг на прилагането на етичните стандарти, приложими за участващите институции, както и правомощия за консултиране и разследване.

Този модел няма да зависи от допълнителни правомощия, тъй като всички компетенции, които този орган би имал, вече съществуват и са в ръцете на съответните институции.

Що се отнася до консултативните задачи, докладчикът предлага на независимия орган на ЕС по етика да се повери задачата да предоставя консултации на всяко попадащо в неговия обхват лице, което би поискало тълкуване на етичен стандарт във връзка с дадено поведение.

Докладчикът също така посочва, че независимият орган на ЕС по етика би могъл да бъде оправомощен по отношение на регистъра за прозрачност на ЕС.

И накрая, решенията на независимия орган на ЕС по етика следва да подлежат на евентуални жалби до Европейския омбудсман, както и на съдебен контрол от Съда на ЕС;

• Състав:

За да се гарантира ефективността и почтеността на новосъздадения орган, докладчикът предлага независимият орган на ЕС по етика да се състои от 9 независими членове, от които 3 се избират от Комисията, 3 се избират от Парламента, а 3 са de jure членове измежду бившите председатели на Съда на ЕС, Сметната палата и Омбудсмана.

Членовете ще бъдат избирани от всяка институция въз основа на своята компетентност, опит и професионални качества, както и на личната си почтеност. Те следва да имат безупречно етично поведение и да не са засегнати от какъвто и да било конфликт на интереси. Тези независими членове биха могли да бъдат избрани по-конкретно измежду бившите съдии в Съда на ЕС, бившите или настоящи членове на върховните съдилища на държавите членки, бившите членове на Европейския парламент, бившите служители на участващите институции и органи, бившите Европейски омбудсмани и членовете на органите по етика в държавите членки. Органът би могъл да избере председател и двама заместник-председатели измежду своите членове.

Докладчикът също така настоява съставът на независимия орган на ЕС по етика да бъде балансиран по отношение на половете.

Независимият орган на ЕС по етика ще бъде подпомаган от секретариат с човешки и финансови ресурси, съизмерими с неговите задачи. Докладчикът счита, че обединяването на ресурсите, които понастоящем са посветени на етичния надзор в участващите институции, би могло да позволи на институциите да повишат ефективността на използването на съответните ресурси.

• Ефикасни процедури и правилен баланс между правилата за поверителност и изискванията за прозрачност

За да се постигне правилният баланс между поверителността на определена информация и прозрачността, докладчикът предлага в случай на нарушение или потенциално нарушение независимият орган на ЕС по етика да прилага двуетапен подход.

При този подход, в случай че органът узнае за нарушение или потенциално нарушение на етичните правила, той би могъл първо да препоръча действия за прекратяване на нарушението. Тази превантивна стъпка следва да гарантира поверителността и правото на лицето да бъде изслушано. С нея би се намерило решение за ситуации, в които дадено лице добросъвестно и по погрешка е нарушило приложимите етични правила и е изпълнило препоръките на органа на ЕС по етика за прекратяване на нарушението.

В случай че засегнатото лице откаже да предприеме подходящи действия, независимият орган на ЕС по етика следва да направи публично достояние съответната информация по случая и, ако е целесъобразно, да препоръча санкции.

Заключение:

Докладчикът счита, че предложеният от него модел постига правилния баланс между ефективността на органа, на който ще бъдат възложени подходящи компетенции, и осъществимостта на проекта, който е правно издържан и може да разчита единствено на добрата воля на институциите на ЕС.

След като бъде сключено, това междуинституционално споразумение ще позволи на ЕС да си осигури пълноценен механизъм, който да гарантира пълното спазване на етичните стандарти и зачитането на залегналите в тях ценности и принципи в ежедневието на нашия Съюз.

ПРИЛОЖЕНИЕ: СПИСЪК НА СУБЕКТИТЕ ИЛИ ЛИЦАТА, ОТ КОИТО ДОКЛАДЧИКЪТ Е ПОЛУЧИЛ ИНФОРМАЦИЯ

Следният списък е изготвен на доброволни начала в рамките на изключителната отговорност на докладчика. Докладчикът е получил информация от следните субекти или лица при подготовката на проекта на доклада:

Субект и/или лице

Transparency International (TI EU) 1.12.2020

Corporate Europe Observatory 1.12.2020

Access Info Europe 1.12.2020

The Good Lobby 1.12.2020

Europe’s Media Lab 19.11.2020

Transparency International Berlin-Brandenburg 17.11.2020

Markus Frischhut, MCI Management Center Innsbruck

Transparency International Ireland 5.03.2020

Transparency International Ireland 12.05.2020

Haute Autorité pour la Transparence de la Vie Publique

Canadian Ethics Commissioner

Society of European Affairs Professionals (SEAP) 20.05.2020

Bundesverband der Deutschen Industrie e.V. (BDI) 7.02.2020

Alberto Alemanno, HEC Paris

European Commission’s Unit Ethics, Good Administration & Relations with the European ombudsman (SG.DSG1.C.2)

European Parliament’s Advisory Committee on the Code of Conduct for Members

 

 

 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ (25.2.2021)

на вниманието на комисията по конституционни въпроси

относно укрепването на прозрачността и почтеността в институциите на ЕС чрез създаване на независим орган на ЕС по етика

(2020/2133(INI))

Докладчик по становище(*): Стефан Сежурне

(*) Асоциирана комисия – член 57 от Правилника за дейността

 

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правни въпроси приканва водещата комисия по конституционни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. отбелязва, че в рамките на институциите на ЕС различните законодателни и други разпоредби, насочени към предотвратяване на конфликти на интереси, съдържат различни определения на понятието „конфликт на интереси“; поради това счита, че понятието следва да се разбира винаги като конфликт между публичното задължение, предполагащо професионална и официална отчетност, и частните интереси на длъжностно лице, при който длъжностното лице или държавен служител с правомощия за вземане на решения има интереси в качеството си на частно лице, които биха могли неправомерно да повлияят на изпълнението на дейностите и решенията, попадащи под неговата отговорност; отбелязва обаче, че подобно определение има контекстуален и променящ се характер и че пълната прозрачност не гарантира непременно липсата на конфликт на интереси, нито гарантира спечелването или увеличаването на общественото доверие; отбелязва, че налагането на етични правила и публичната отчетност за конфликтите на интереси са предпоставка за доверието на гражданите в публичните институции;

2. отбелязва, че съществува множество от правни подходи по отношение на значението и приложимостта на понятието конфликт на интереси; обръща внимание, че институциите на ЕС проявяват настойчива загриженост за подобряване на ефективността на стандартите и правилата, уреждащи етиката и прозрачността; отбелязва също така, че европейските институции имат фрагментиран подход към предотвратяването на конфликтите на интереси и че всяка отделна институция прилага свои собствени правила; счита, че създаването на независим орган на ЕС по етика би могло да допринесе за хармонизирано тълкуване на съществуващите правила и за подобряване на тяхното прилагане; изтъква, че Европейският парламент създаде Консултативен комитет относно поведението на членовете на ЕП като орган, отговарящ за предоставянето на насоки на членовете на ЕП относно тълкуването и прилагането на Кодекса за поведение; освен това отбелязва, че Консултативният комитет също така оценява предполагаеми нарушения на Кодекса за поведение и съветва председателя относно евентуалните действия, които да се предприемат; счита, че Европейският парламент следва да дава пример по отношение на етичните правила и тяхното прилагане;

3. припомня, че комисията по правни въпроси е комисията, отговаряща за разглеждането на потенциални конфликти на интереси на кандидатите за членове на Комисията, за Устава на членовете на ЕП и Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, и за привилегиите и имунитетите и проверката на пълномощията на членовете на ЕП, както е посочено в приложение VI към Правилника за дейността на Европейския парламент; припомня, че потвърждаването от страна на комисията по правни въпроси на липсата на конфликт на интереси е съществено предварително условие за назначаването на кандидатите за членове на Комисията и че комисията по правни въпроси разполага с ясни правомощия да отхвърля кандидати за членове на Комисията, ако бъде установен конфликт на интереси; подчертава, че тази разпоредба следва да се тълкува във връзка с етичните стандарти, посочени в член 17, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, който предвижда, че членовете на Европейската комисия трябва да бъдат избирани „измежду лица, чиято независимост е извън съмнение“;

4. припомня, че Парламентът може да оттегли доверието си към отделен член на Комисията, след което председателят на Комисията трябва или да изиска оставката на този член, или да обясни отказа си да направи това пред Парламента по време на следващата месечна сесия, в съответствие с точка 5 от Междуинституционалното споразумение от 20 ноември 2010 г.[4];

5. отбелязва, че по време на разглеждането на потенциалните конфликти на интереси на кандидатите за членове на Комисията през 2019 г. членовете на комисията по правни въпроси подчертаха сериозните ограничения на настоящата процедура; освен това отбелязва, че тези ограничения включват достъп до само ограничен набор от информация, липса на време за разглеждане, липса на правомощия за разследване и липса на подкрепа от експерти; изразява становището, че разглеждането на представените от кандидатите за членове на Комисията декларации с цел да се направи извод за конфликт на интереси е от основно институционално и демократично значение и следва да се извършва с най-голямо внимание, ангажираност и чувство за отговорност посредством напълно обективно, демократично и независимо тълкуване; счита, че правилата относно разглеждането на потенциални конфликти на интереси следва да се прилагат и по отношение на декларацията на новоизбрания председател на Европейската комисия;

6. също така счита, че за да бъде тази проверка пълна и точна и за да бъде изключена възможността за конфликт на интереси, често съществено значение могат да имат сведения и документи извън декларацията за финансови интереси на кандидатите за членове на Комисията в настоящата ѝ форма и че следва да бъде възможно да се проверява системно дали информацията е пълна, точна и актуална; подчертава в тази връзка, че на бъдещия независим орган на ЕС по етика следва да бъдат предоставени подходящи разследващи правомощия, както и правомощието да изисква и да има достъп до административни документи, за да може да извършва добре обосновани и добре документирани оценки; подчертава, че независимият орган на ЕС по етика следва да може да налага санкции за неоправдано забавяне или за отказ да се предостави информация; подчертава необходимостта от пълно спазване на правилата за поверителност, неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни при проверката на последиците от конфликт на интереси;

7. поради това изразява убеждение, че на комисията по правни въпроси, в сътрудничество с независимия орган на ЕС по етика, следва да се предостави достатъчно време за оценката на евентуални конфликти на интереси; освен това смята, че тя следва да разполага с достатъчно ресурси, инструменти и умения за кръстосана проверка и намиране на необходимата информация, както и за изискване на допълнителна информация, когато е необходимо;

8. счита, че като се има предвид сложният и комплексен характер на това задължение, разглеждането и установяването на евентуален конфликт на интереси на кандидатите за членове на Комисията следва да бъде демократично и да се извършва по независим и систематичен начин с помощта на независим орган на ЕС по етика със съответните експертни познания и опит; счита, че бъдещият независим орган на ЕС по етика следва да изпълнява своите задачи с най-висока степен на независимост по отношение на своя състав, бюджет и подобаващи разследващи правомощия; призовава Комисията и всички участващи институции да предоставят на бъдещия независим орган на ЕС по етика достатъчно персонал и ресурси за професионална оценка от експерти на всеки отделен случай на потенциални конфликти на интереси, по-специално на членове на Комисията, и евентуално на членове на Парламента и високопоставени длъжностни лица на ЕС;

9. подчертава, че случаите на конфликти на интереси след приключване на трудово или служебно правоотношение в публичната администрация и кадрова „въртележка“ между държавния и частния сектор са постоянен източник на безпокойство със системен характер и проблем, който е общ за институциите, органите, службите и агенциите в целия ЕС; препоръчва приемането на хармонизирани и подходящи периоди на прекъсване от всички институции на ЕС и укрепването на тяхното прилагане; счита, че случаите на конфликти на интереси биха могли да застрашат почтеността на институциите и агенциите на ЕС, като по този начин вредят на доверието на гражданите в тях; подчертава необходимостта от привеждане в съответствие и прилагане на свързаните с този въпрос законодателни разпоредби и кодекси за поведение на ЕС, включително с оглед на изискване на пълна прозрачност по отношение на постовете или проектите, поемани от високопоставени длъжностни лица на ЕС след напускане на публичната длъжност, както и по отношение на всички съпътстващи дейности, извършвани от членове на Европейския парламент; счита, че правилата по отношение на предотвратяването на конфликти на интереси след приключване на трудово или служебно правоотношение в публичната администрация следва да се прилагат в разумен срок, като същевременно се спазват правилата за подходящо обезщетение; подчертава необходимостта от извличане на поуки от най-добрите практики в държавите членки, които вече разполагат с национални органи по етика със съответния експертен опит; подчертава, че съществуват различни национални практики във връзка с прилагането на етичните стандарти; отбелязва, че в някои държави членки от избраните представители се изисква да се въздържат от гласуване по въпроси, от които имат личен интерес, и съответно призовава членовете на ЕП да се въздържат да бъдат докладчици в подобни случаи; в този контекст припомня разпоредбите, предвидени в членове 2 и 3 от Кодекса за поведение на членовете на Европейския парламент по отношение на финансовите интереси и конфликтите на интереси;

10. поставя под въпрос неотдавнашното одобрение от страна на Комисията на наемането на работа на бившия член на Комисията Йотингер от международната консултантска фирма Kekst CNC, чийто най-голям клиент на лобистки услуги за ЕС е Philip Morris International; след мандата на г-н Йотингер като член на Комисията това е десетият му пост, който беше одобрен за по-малко от една година;

11. счита, че за да бъде придобит подходящ експертен опит, бъдещият независим орган на ЕС по етика следва да има постоянна, независима и колегиална структура и че членовете на този орган могат да включват или лица на специфични длъжности, предоставящи гаранции за професионализъм и независимост, като например бивши председатели или бивши съдии на Съда на Европейския съюз, или лица, назначени във основа на номинация или избор на експерти от всяка институция и съответни органи на ЕС като например Европейския омбудсман, Европейската служба за борба с измамите или Европейската сметна палата; освен това счита, че съставът на независимия орган на ЕС по етика трябва да гарантира равенство между половете и да предлага гаранции по отношение на независимостта, безпристрастността, почтеността, честността и опита;

12. подчертава обаче, че оценката на независимостта на кандидатите за член на Комисията остава демократична и институционална компетентност на Европейския парламент; поради това препоръчва комисията по правни въпроси, като запазва изцяло компетентността си по този въпрос, да взема решения относно наличието на конфликт на интереси на кандидатите за членове на Комисията, след като получи необвързваща, публична, точна и обоснована препоръка от такъв независим експертен консултативен орган, което ще доведе до укрепване на нейните действия; счита, че комисията по правни въпроси следва накрая да проведе разискване относно препоръките, отправени от независимия орган по етика; счита, че освен контрола на декларациите на кандидатите за членове на Комисията от страна на комисията по правни въпроси, разглеждането на конфликтите на интереси следва по принцип да се извършва преди, по време на и след приключване на трудово или служебно правоотношение в публичната администрация във всички институции, органи, служби и агенции на Съюза;

13. изразява убеждение, че успоредно с консултативните си функции във връзка с потенциални конфликти на интереси на кандидатите за членове на Комисията, на бъдещия независим орган на ЕС по етика следва също така да бъде възложена и по-широка подпомагаща роля при разглеждането на конфликтите на интереси в рамките на европейските институции и агенции като цяло, като изпълнява – по взаимно допълващ се и балансиран начин – превантивна роля чрез правомощия за повишаване на осведомеността и етично ориентиране, от една страна, и роля по отношение на спазването и налагането на изпълнението на правилата във връзка с конфликтите на интереси, от друга страна; предлага независимият орган на ЕС по етика да подкрепя и гарантира последователното прилагане на съответните правила и да се стреми към най-високи етични стандарти, като по този начин повишава общественото доверие и равнището на прозрачност и почтеност сред членовете и служителите на институциите на ЕС; препоръчва бъдещият независим орган по етика да работи за хармонизиране на етичните стандарти, като същевременно отчита специфичното естество и предизвикателствата на всяка институция;

14. счита, че институционалната култура, основана предимно на превенция, подкрепа и прозрачност, изисква тясно сътрудничество с различните органи и институции, които подлежат на надзор; счита, че вътрешните административни служби, отговарящи за етичните въпроси, могат своевременно да бъдат трансформирани в звена за контакт, отговарящи за връзките с органа на ЕС по етика; подчертава, че на независимия орган на ЕС по етика следва да се даде възможност да започва разследвания по собствена инициатива; счита, че основните задачи за консултиране, предотвратяване и подпомагане на бъдещия независим орган на ЕС по етика биха могли да бъдат придружени от възможността той да предлага правоприлагащи мерки като крайна мярка, за да се гарантира, че неговите препоръки и решения се изпълняват; счита, че публикуването или изпращането на препоръки и становища би могло само по себе си да представлява санкция; подчертава, че такъв орган не следва да замества Съда на ЕС;

15. потвърждава, че органът по етика следва да може да взема под внимание опасенията на заинтересовани страни, включително на лица, подаващи сигнали за нередности;

16. препоръчва създаването на вътрешен механизъм за подаване на жалби в условия на поверителност, така че европейските публични служители да могат да изразяват своята загриженост относно потенциални нарушения на действащите правила, без да се страхуват от ответни мерки;

17. подчертава, че борбата срещу измамите, корупцията, лошото администриране или злоупотребата с публични средства се различава от наблюдението на етичните въпроси в институциите на ЕС, макар и понякога да е свързана с него; в тази връзка подчертава, че създаването на независим орган по етика не трябва да води до премахване или неправомерно ограничаване на други съществуващи органи, които упражняват надзор върху доброто управление на Европейския съюз.

 

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	22.2.2021
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	19 2 3
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Manon Aubry, Gunnar Beck, Geoffroy Didier, Pascal Durand, Angel Dzhambazki, Ibán García Del Blanco, Jean-Paul Garraud, Esteban González Pons, Mislav Kolakušić, Gilles Lebreton, Karen Melchior, Jiří Pospíšil, Franco Roberti, Marcos Ros Sempere, Ernő Schaller-Baross, Stéphane Séjourné, Raffaele Stancanelli, Marie Toussaint, Adrián Vázquez Lázara, Axel Voss, Marion Walsmann, Tiemo Wölken, Lara Wolters, Javier Zarzalejos
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Andrzej Halicki, Javier Nart, Emil Radev

 

 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

19	+
PPE	Geoffroy Didier, Esteban González Pons, Jiří Pospíšil, Axel Voss, Javier Zarzalejos
S&D	Ibán García Del Blanco, Franco Roberti, Marcos Ros Sempere, Tiemo Wölken, Lara Wolters
Renew	Pascal Durand, Karen Melchior, Stéphane Séjourné, Adrián Vázquez Lázara
ID	Jean-Paul Garraud, Gilles Lebreton
Verts/ALE	Marie Toussaint
The Left	Manon Aubry
NI	Mislav Kolakušić

 

2	-
ECR	Angel Dzhambazki, Raffaele Stancanelli

 

3	0
ID	Gunnar Beck
PPE	Ernő Schaller-Baross, Marion Walsmann

 

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“

 

 

 

 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТЕН КОНТРОЛ (1.6.2021)

на вниманието на комисията по конституционни въпроси

относно укрепването на прозрачността и почтеността в институциите на ЕС чрез създаване на независим орган на ЕС по етика

(2020/2133(INI))

Докладчик по становище: Микулаш Пекса

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджетен контрол приканва водещата комисия по конституционни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. подчертава, че прозрачността, отчетността, професионализмът и почтеността са ключови елементи за насърчаването на принципите на етиката в рамките на ЕС и са от съществено значение за защитата на бюджета на ЕС от измами и корупция, както и за запазването на демократичната легитимност на ЕС и на доверието на обществеността в него; посочва, че Организацията за икономическо сътрудничество и развитие определя обществената почтеност като хармонизиране на и придържане към споделени етични ценности, принципи и норми за отстояване и отдаване на приоритет на обществения интерес спрямо частните интереси в публичния сектор; припомня, че неетичното поведение може значително да навреди на финансовите интереси и на процеса на вземане на решения на ЕС, да доведе до накърняване на репутацията на неговите институции и да представлява сериозна заплаха за демокрацията, принципите на правовата държава и обществения интерес, поради което подобно поведение следва да се предотвратява и осъжда;

2. припомня, че в своя Специален доклад № 13/2019 относно етичните рамки на институциите на ЕС от 2019 г. Европейската сметна палата посочва, че одитираните институции са въвели адекватни рамки в областта на етиката както за персонала, така и за своите членовете, но установява и някои слабости в това отношение; препоръчва да се извършат подобрения чрез хармонизиране, повишаване на осведомеността и укрепване на правилата в областта на етиката на ЕС; споделя опасенията на ЕСП относно липсата на обща рамка в областта на етиката на ЕС, уреждаща работата на представителите на държавите членки в Съвета, липсата на цялостни стратегии в областта на етиката в Парламента и в Съвета, ненадеждните процедури за проверка на декларациите за интереси, ограничения контрол върху тези декларации и непълните политики в други области относно съществуващите рамки в областта на етиката;

3. подчертава, че Европейската сметна палата заявява, че следва да бъдат въведени ефективни институционални рамки и ясни процедури и канали за улесняване на докладването за закононарушения и корупция, както и че лицата, подаващи сигнали за нередности, които действат добросъвестно, трябва да бъдат защитени от ответни мерки с цел отмъщение;

4. подчертава, че съществуващите рамки в областта на етиката, които на равнището на ЕС са съобразени с особеностите на всяка от институциите на Съюза, както и липсата на надзор спрямо тези рамки са възпрепятствали правилното прилагане на кодексите за поведение в институциите на ЕС; подчертава, че Европейската сметна палата е установила много области, в които е препоръчително да се прилага хармонизиран в по-голяма степен подход по отношение на решаването на въпросите в областта на етиката; счита, че настоящият подход за саморегулиране не е подходящ за целта и не може да гарантира почтеност и че поради това той следва да бъде преразгледан в интерес на по-голяма ефективност; счита, че е необходим хармонизиран в по-голяма степен подход във важни области като защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, включително запълване на съществуващите законодателни пропуски, например липсата на статут на членовете на Комисията; подчертава, че държавните служители може да не са в позиция сами да оценяват етичните ситуации или конфликтите на интереси и че тази оценка следва да попада в сферата на компетентност на независима специализирана трета страна; припомня, че Европейската сметна палата посочва, че рамките в областта на етиката не могат да бъдат ефективни без подходящи системи за контрол, които следва да отразяват степента на рисковете и да взема под внимание административните задачи на длъжностните лица; признава различията в естеството на различните институции, и по-специално правно гарантираната независимост на съдиите от Съда на Европейския съюз, на членовете на Европейската сметна палата, както и на членовете на Европейския парламент, на националните парламенти и на националните правителства; подчертава необходимостта от повишаване на почтеността на институциите на ЕС и укрепване на общественото доверие;

5. насърчава създаването на независим орган по етика (IEB), за да се съгласуват правилата между институциите, агенциите, службите и органите на ЕС; приветства факта, че Комисията е определила тази задача за свой приоритет и се ангажира да подкрепи усилията на IEB за създаване на обща рамка в областта на етиката на равнище ЕС; призовава всички институции, органи, служби и агенции на ЕС да си сътрудничат и да се координират при определянето на областите, в които съответните им рамки в областта на етиката могат да бъдат по-тясно съгласувани и хармонизирани; счита, че е наложително законодателната власт да упражнява контрол върху изпълнителната, тъй като в противен случай всяка размяна на ролите и правомощията на законодателната и изпълнителната власт ще застраши независимостта на свободния мандат на избраните членове на Парламента; посочва, че подобряването и хармонизирането на настоящите рамки в областта на етиката и тяхното ефективно прилагане следва да не се основават изключително на създаването на IEB и трябва да зачитат особеностите на всяка институция, принципа на разделение на властите, както и институционалния баланс и демократичните роли, установени с Договорите; счита, че е изключително важно преди изготвянето на законодателно предложение за създаването на IEB да бъде извършен задълбочен анализ на разходите и ползите, както и оценка на въздействието; подчертава, че целта е да се защити бюджетът на ЕС от неетично поведение, като същевременно се запазят най-високите етични стандарти и стандарти за почтеност между разнородните и многобройни институции и органи на ЕС;

6. счита, че е налице голям потенциал за надзор на административните правомощия за вземане на решения въз основа на нова хармонизирана рамка в областта на етиката, която въпреки това следва да включва общи правила относно съдържанието и публикуването на декларациите за интереси в съответствие с принципите на пропорционалност и при пълно спазване на правилата за защита на данните; избягването на конфликти на интереси и на „кадрова въртележка“; приемането на подаръци и развлечения; защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, и на лицата, които са жертви на тормоз; прозрачността на срещите с лобисти, обществените поръчки и графиците за срещи на висшите служители; използването на прозрачни банкови сметки за публични средства, като същевременно се вземат под внимание различните дейности, които институциите извършват, както и рисковете, свързани със специфичните задължения на техните членове;

7. счита, че създаването на новия орган по етика следва да доведе до предприемането на хоризонтален подход от отделните институции на ЕС към лицата в неравностойно положение, който дава възможност за гарантиране на съответствието с принципите на равните възможности и еднаквото третиране от всички институции; подчертава, че основните приоритети на IEB трябва да включват гарантиране на равни права на лицата с увреждания и на другите лица в неравностойно положение в рамките на функционирането и работата на институциите на ЕС;

8. счита, че предоставянето на IEB на правомощия относно настоящите вътрешни функции в областта на етиката на институциите на ЕС осигурява възможност да се съсредоточи експертният опит, да се създадат полезни взаимодействия и по този начин да се подобри прилагането на правилата в областта на етиката, като ще изисква от служителите в публичния сектор винаги да действат в полза на общественото благо посредством доброто управление на публичните средства и законосъобразното, справедливо и прозрачно вземане на решения; изразява увереност, че това прехвърляне на правомощия може да доведе до значителни икономии за бюджета на ЕС; припомня, че съгласно Договорите Съдът на ЕС е върховният съдебен орган на ЕС (член 19 от Договора за Европейския съюз) и че не може да има по-висш съдебен орган над него;

9. подчертава необходимостта да се зачитат и отстояват принципите на правовата държава и да се гарантира, че общата рамка в областта на етиката се базира солидно на фундаменталното правно основание на Договорите и на зачитането на принципите на правовата държава при нейното прилагане; подчертава, че IEB следва да получи своя мандат от органа, който понастоящем отговаря за предприемането на действия за предотвратяване, наблюдение, разследване и подкрепа за гарантирането на прилагането на по-обща етична рамка, както и за предоставянето на знания и насоки с цел защита на финансовите интереси на ЕС; подчертава, че IEB следва да може да препоръчва дисциплинарни мерки и да предлага финансови санкции, за да се избегнат злоупотреби с бюджета на ЕС, свързани с неетично поведение; призовава IEB, когато е приложимо, да извършва оценка на прилагането на правилата в областта на етиката от страна на институциите на ЕС и да публикува годишен доклад относно своите констатации с препоръки, които да бъдат представени на Парламента, на Комисията и на всички други участващи институции; подчертава, че IEB трябва да повиши осведомеността на служителите относно разпоредбите на рамката в областта на етиката и относно етичната култура в институциите на ЕС;

10. предупреждава, че прехвърлянето на задачи на IEB, надхвърлящи обхвата на задачите, които понастоящем се изпълняват от институциите, може да доведе до сериозно нарушаване на Договорите;

11. призовава IEB да бъде пример за прозрачност, като публикува всички препоръки, годишни доклади, решения и разходи в машинночетим отворен формат за данни, достъпен за всички граждани, и в съответствие с приложимите правила за защита на данните; настоятелно препоръчва всеки софтуер, разработен за поддържането на етичните стандарти в публичната администрация на ЕС, да бъде предоставен на разположение с безплатен лиценз за софтуер с отворен код и да бъде споделян с всяка институция в Европа, която желае да го използва; призовава за тясно сътрудничество с Европейския надзорен орган по защита на данните в това отношение;

12. насърчава подписването на междуинституционално споразумение (МИС) между институциите на ЕС за създаване на IEB; подчертава колко е важно присъединяването на Съвета, включително представителите на държавите членки, работещи в Съвета, към МИС с оглед на многократните искания от страна на Европейската сметна палата и на Европейския омбудсман за повишаване на етиката и прозрачността в работата на институцията в полза на гражданите на ЕС; припомня задължението на Съвета да се справя с конфликтите на интереси на високо равнище и „кадровата въртележка“, както и правилата за прозрачност на лобирането; призовава за ясни разпоредби, даващи право на съответното лице да обжалва всички засягащи ги препоръки, при пълно зачитане на основните принципи на правовата държава; подчертава, че със създаването на нов консултативен орган по етика за Парламента следва да се избегне дублирането на работа и припокриването на компетентности;

13. подчертава колко е важно да е налице ясно разделение на задачите и засилено сътрудничество, ако е приложимо, между IEB и съответните органи на ЕС, например Европейската служба за борба с измамите (OLAF), Европейската прокуратура, Европейския омбудсман, Европейската сметна палата и други в рамките на съответните им мандати, както и това сътрудничество да генерира постоянен обмен на информация; отбелязва, че за да се поддържа високо равнище на доверие и приемане от страна на гражданите по отношение на нов орган на ЕС, създаването на IEB следва да бъде обосновано от гледна точка на целесъобразността и ефикасността.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	26.5.2021
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	24 4 2
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Matteo Adinolfi, Olivier Chastel, Caterina Chinnici, Lefteris Christoforou, Corina Crețu, Ryszard Czarnecki, José Manuel Fernandes, Luke Ming Flanagan, Daniel Freund, Isabel García Muñoz, Monika Hohlmeier, Pierre Karleskind, Joachim Kuhs, Claudiu Manda, Younous Omarjee, Tsvetelina Penkova, Markus Pieper, Sabrina Pignedoli, Michèle Rivasi, Petri Sarvamaa, Vincenzo Sofo, Michal Wiezik, Angelika Winzig, Lara Wolters, Tomáš Zdechovský
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Joachim Stanisław Brudziński, Katalin Cseh, Mikuláš Peksa, Ramona Strugariu, Lucia Vuolo

 

 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

24	+
NI	Sabrina Pignedoli
PPE	Lefteris Christoforou, José Manuel Fernandes, Monika Hohlmeier, Markus Pieper, Petri Sarvamaa, Michal Wiezik, Angelika Winzig, Tomáš Zdechovský
Renew	Olivier Chastel, Katalin Cseh, Pierre Karleskind, Ramona Strugariu
S&D	Caterina Chinnici, Corina Crețu, Isabel García Muñoz, Claudiu Manda, Tsvetelina Penkova, Lara Wolters
The Left	Luke Ming Flanagan, Younous Omarjee
Verts/ALE	Daniel Freund, Mikuláš Peksa, Michèle Rivasi

 

4	-
ECR	Joachim Stanisław Brudziński, Ryszard Czarnecki, Vincenzo Sofo
ID	Joachim Kuhs

 

2	0
ID	Matteo Adinolfi, Lucia Vuolo

 

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“

 

 

 

 

 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКИ И ПАРИЧНИ ВЪПРОСИ (20.11.2020)

на вниманието на комисията по конституционни въпроси

относно укрепването на прозрачността и почтеността в институциите на ЕС чрез създаване на независим орган на ЕС по етика

(2020/2133(INI))

Докладчик по становище: Дерк Ян Епинк

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по икономически и парични въпроси приканва водещата комисия по конституционни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. припомня своята резолюция от 16 януари 2020 г. относно институции и органи в рамките на Икономическия и паричен съюз: предотвратяване на конфликти на интереси след приключване на трудово или служебно правоотношение в публичната администрация[5], и по-специално подкрепата си за предложението на председателя на Комисията за създаване на независим орган на ЕС по етика, общ за всички институции на ЕС, който да взема решения, свързани с конфликти на интереси;

2. подчертава, че случаите на конфликти на интереси след приключване на трудово или служебно правоотношение в публичната администрация и кадрова въртележка между държавния и частния сектор са постоянен източник на безпокойство и проблем, който е общ за институциите, органите, службите и агенциите в целия ЕС; счита, че случаите на конфликти на интереси застрашават прилагането на високи етични стандарти в институциите и агенциите на ЕС, като по този начин накърняват тяхната почтеност и вредят на доверието на гражданите в тях;

3. посочва, че присъщата сложност на политиките за финансово регулиране, информационната асиметрия между участниците на финансовите пазари и държавните служители и липсата на хармонизирана рамка от правила относно конфликтите на интереси в институциите и агенциите на ЕС правят надзорните и регулаторните органи особено податливи на регулаторно обсебване от финансовия сектор;

4. подчертава със загриженост назначаването на бившия изпълнителен директор на Европейския банков орган (ЕБО) за главен изпълнителен директор на организация за финансово лобиране, в който случай след проверка Европейският омбудсман установи, че ЕБО не е трябвало да разрешава преминаването на нова работа и че не са въведени достатъчни вътрешни предпазни мерки за незабавна защита на поверителната информация, след като планираното преместване е станало известно; отбелязва, че тази заетост след прекратяване на публичната служба без период на прекъсване е в разрез с Правилника за длъжностните лица на ЕС и представлява риск не само за репутацията и независимостта на ЕБО, но и за всички институции на ЕС; приветства в този контекст мерките, въведени от ЕБО вследствие на препоръките на Омбудсмана;

5. освен това изразява съжаление и безпокойство, че не е обърнато внимание на конфликтите на интереси и че липсват мерки за предотвратяване и изпълнение с оглед на тяхното избягване в процедурите на Комисията за възлагане на обществени поръчки;

6. отбелязва, че при прилагането на действащите правила за членовете на Комисията, членовете на Европейския парламент и длъжностните лица на ЕС са установени твърде много слабости; припомня, че съгласно доклад на организацията „Трансперънси интернешънъл ЕС“ в началото на 2017 г. повече от 50% от бившите членове на Комисията и 30% от бившите членове на Европейския парламент, които са напуснали политиката, работят за организации, регистрирани в Регистъра за прозрачност на ЕС; подчертава, по-конкретно за избраните членове на Европейския парламент, необходимостта от прозрачност и отчетност по отношение на личните и финансовите ангажименти; подчертава, че въпросите за прозрачността и почтеността на национално и европейско равнище са силно взаимосвързани; поради това подкрепя работата на Групата държави срещу корупцията (GRECO) на Съвета на Европа и призовава държавите членки да приложат нейните препоръки, най-вече тези, свързани с изработването на строг кодекс за поведение за националните политици и с въвеждането на правила за заетостта след приключване на трудово или служебно правоотношение в публичната администрация;

7. припомня многократните предупреждения от страна на Европейския омбудсман и Европейската сметна палата за наличието на сериозни пропуски в политиките на институциите на ЕС за предотвратяване на конфликти на интереси; отбелязва липсата на съгласуваност на етичните правила на ЕС с Насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за управление на конфликта на интереси в публичния сектор, в които се препоръчва определянето на централно звено, което да отговаря за разработването и поддържането на политиките и процедурите относно конфликтите на интереси; счита, че настоящата правна рамка за етика и почтеност в институциите и агенциите на ЕС е силно фрагментирана и неподходяща за целта и се нуждае от задълбочен преглед с оглед на укрепването на независимостта и правомощията за разследване;

8. призовава за укрепване на съществуващата регулаторна рамка и рамка за правоприлагане за конфликтите на интереси преди и след приключване на трудово или служебно правоотношение в публичната администрация, за да се установят подходящи, ясни, обвързващи и пропорционални граници между публичния сектор и частния и нестопанския сектор и по този начин да се повиши доверието в процеса на вземане на решения в ЕС в очите на широката общественост; приветства в тази връзка работата, извършена от ОИСР, Европейската сметна палата, GRECO и Европейския омбудсман;

9. приветства допълнителните мерки за прозрачност, оповестени от председателя на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард, относно публикуването на становищата на Комитета по етика на ЕЦБ за случаите на конфликти на интереси и трудовата дейност срещу възнаграждение след приключване на мандата на членовете на Изпълнителния съвет, Управителния съвет и Надзорния съвет на ЕЦБ; призовава европейските надзорни органи (ЕНО) да възприемат сходен подход и да публикуват съответните документи, изготвени от вътрешните им органи, които отговарят за конфликтите на интереси и за трудовата дейност срещу възнаграждение след приключване на мандата на техните членове;

10. призовава за създаването на независим орган на ЕС по етика с отговорността да гарантира еднаквото прилагане на етичните правила във всички институции на ЕС, като извършва надзор върху конфликтите на интереси, случаите на кадрова въртележки между държавния и частния сектор и прозрачността на лобирането за всички институции и агенции на ЕС;

11. подчертава, че в допълнение към другите си задачи Европейският омбудсман разглежда жалби, свързани с конфликти на интереси, поради липсата на специален механизъм за тази задача и без да разполага с необходимите средства и правомощия за прилагане на своите решения;

12. отбелязва, че новият орган на ЕС по етика следва да бъде независим по отношение на своята структура, управление и бюджет; подчертава, че при обсъждането на точния състав и мандат на органа по етика следва да се вземе надлежно предвид становището на организациите на гражданското общество;

13. препоръчва органът на ЕС по етика да бъде създаден своевременно, така че още в близко бъдеще да се избегне повторното възникване на случаи на кадрова въртележка между държавния и частния сектор и конфликти на интереси;

14. подчертава, че този орган следва да работи в тясно сътрудничество с вътрешните комисии по етика в институциите на ЕС, секретариата на Регистъра за прозрачност, Европейската служба за борба с измамите и Европейския омбудсман;

15. счита, че за да извършва адекватно определянето, надзора и прилагането на правилата на ЕС за етика и почтеност в институциите и агенциите на ЕС, включително правилата за лобиране и прозрачността, определеният независим орган на ЕС по етика следва да разполага с подходящи човешки и финансови ресурси, с внимателно избран състав, гарантиращ неговата независимост от политически съображения и други интереси, и с широк мандат, който да му предоставя компетентности, правомощия, задачи и задължения за предотвратяване, наблюдение, разследване и санкциониране, включително:

– проактивно наблюдение и санкциониране на нарушенията на правилата за етика и почтеност в институциите и агенциите на ЕС;

– прилагане на строги правила относно заетостта преди и след приключване на трудово или служебно правоотношение в публичната администрация, случаите на кадрова въртележка между държавния и частния сектор и конфликт на интереси за всички служители на институциите и агенциите на ЕС, членовете на Европейския парламент и членовете на Европейската комисия, включително надзор на периодите на прекъсване и преразглеждане на разрешенията за преминаване на нова работа, ако установи, че дадено преместване представлява конфликт на интереси, и отправяне на задължителни препоръки в това отношение;

– технически и безпристрастен преглед на вторичните длъжности, заемани от политици от ЕС, и декларациите за финансови интереси, включително проверка дали се спазват наложените забрани за лобиране и условията за контрол;

– поемане на активна роля във връзка с жалби от определени субекти, включително от лица, подаващи сигнали за нередности;

– налагане на административни санкции, които подлежат на обжалване и съдебен контрол, без намеса в Договорите;

– надзор върху правилното функциониране и независимостта на процеса на вземане на решения на Комисията, включително върху създаването и функционирането на експертните групи на Комисията и подобни органи;

– даване на консултации при поискване и изготвяне на годишни доклади за работата си, включително препоръки по собствена инициатива относно по-нататъшното развитие на системата на ЕС за етика;

– наблюдение на условията и забраните за лобиране, наложени на служителите на ЕС;

– поддържане на онлайн архив по етичните въпроси на европейско равнище, като по този начин се предоставя достъп до ключови документи относно прозрачността;

16. подчертава, че един независим орган на ЕС по етика няма да е достатъчен сам по себе си за ефективното разглеждане на случаите на конфликт на интереси в институциите и агенциите на ЕС; счита, че прегледът на правилата на ЕС за етика и почтеност би могъл да включва мерки, като например удължаване на периодите за уведомяване и прекъсване за висшите служители на пропорционална основа за всеки отделен случай, като същевременно се гарантира равно третиране в съответствие с член 15 от Хартата на основните права на Европейския съюз, укрепването на Директива 2014/24/ЕС за обществените поръчки[6], задължителна продажба на дялове и акции в предприятия, които подлежат на надзор от страна на органа, в който работи новоназначеното длъжностно лице, или които имат отношения с тази институция, задължителен отвод по отношение на въпроси, които засягат бивш работодател от частния сектор, или забрани за индивидуално придобиване на акции от членове на Комисията и висши служители в институциите и агенциите на ЕС, докато заемат длъжност; отново призовава Комисията да разгледа възможността да предложи преглед на съответната правна рамка;

17. признава, че е необходимо да се постигне деликатен баланс, за всеки отделен случай, между регулирането на конфликтите на интереси, въвеждането на мерки, които намаляват ограниченията за индивидуалното право на икономическа свобода, като например уведомяването на кандидатите за работа за системата на конфликт на интереси и за всички други бъдещи ограничения относно наемането на работа, осигуряването на безпрепятствено упражняване на парламентарните и на други институционални задължения и поддържането на динамичен пазар на труда с мобилност между публичния сектор и частния и нестопанския сектор;

18. счита, че ако се основават на обективна процедура с ясни критерии, по-дългите периоди на прекъсване за висшите служители, които напускат дадена агенция или институция, са обосновани правни мерки за защита на обществения интерес и почтеността на публичните органи; счита, че всяка забрана за преминаване на нова работа би могла по целесъобразност да изисква предоставянето на временно обезщетение, което да покрие междинния период преди намирането на подходяща работа.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	19.11.2020
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	26 13 20
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Gunnar Beck, Marek Belka, Isabel Benjumea Benjumea, Stefan Berger, Gilles Boyer, Francesca Donato, Derk Jan Eppink, Engin Eroglu, Markus Ferber, Jonás Fernández, Frances Fitzgerald, José Manuel García-Margallo y Marfil, Luis Garicano, Sven Giegold, Valentino Grant, Claude Gruffat, José Gusmão, Enikő Győri, Eero Heinäluoma, Danuta Maria Hübner, Stasys Jakeliūnas, Othmar Karas, Billy Kelleher, Ondřej Kovařík, Georgios Kyrtsos, Aurore Lalucq, Philippe Lamberts, Aušra Maldeikienė, Pedro Marques, Costas Mavrides, Jörg Meuthen, Csaba Molnár, Siegfried Mureşan, Caroline Nagtegaal, Luděk Niedermayer, Piernicola Pedicini, Lídia Pereira, Sirpa Pietikäinen, Dragoș Pîslaru, Evelyn Regner, Antonio Maria Rinaldi, Alfred Sant, Joachim Schuster, Ralf Seekatz, Pedro Silva Pereira, Paul Tang, Irene Tinagli, Ernest Urtasun, Inese Vaidere, Johan Van Overtveldt, Stéphanie Yon-Courtin, Marco Zanni, Roberts Zīle
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Manon Aubry, Patryk Jaki, Eugen Jurzyca, Maximilian Krah, Ville Niinistö, Mick Wallace

 

 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

26	+
GUE/NGL	Manon Aubry, José Gusmão, Mick Wallace
NI	Piernicola Pedicini
PPE	Frances Fitzgerald, Sirpa Pietikäinen
RENEW	Billy Kelleher
S&D	Marek Belka, Jonás Fernández, Eero Heinäluoma, Aurore Lalucq, Pedro Marques, Costas Mavrides, Csaba Molnár, Evelyn Regner, Alfred Sant, Joachim Schuster, Pedro Silva Pereira, Paul Tang, Irene Tinagli
VERTS/ALE	Sven Giegold, Claude Gruffat, Stasys Jakeliūnas, Philippe Lamberts, Ville Niinistö, Ernest Urtasun

 

13	-
PPE	Isabel Benjumea Benjumea, Stefan Berger, Markus Ferber, José Manuel García-Margallo y Marfil, Enikő Győri, Danuta Maria Hübner, Georgios Kyrtsos, Aušra Maldeikienė, Siegfried Mureşan, Lídia Pereira, Ralf Seekatz, Inese Vaidere
RENEW	Dragoș Pîslaru

 

20	0
ECR	Derk Jan Eppink, Patryk Jaki, Eugen Jurzyca, Johan Van Overtveldt, Roberts Zīle
ID	Gunnar Beck, Francesca Donato, Valentino Grant, Maximilian Krah, Jörg Meuthen, Antonio Maria Rinaldi, Marco Zanni
PPE	Othmar Karas, Luděk Niedermayer
RENEW	Filles Boyer, Engin Eroglu, Luis Garicano, Ondřej Kovařík, Caroline Nagtegaal, Stéphanie Yon-Courtin

 

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“

 

 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПЕТИЦИИ (13.4.2021 г.)

на вниманието на комисията по конституционни въпроси

относно укрепването на прозрачността и почтеността в институциите на ЕС чрез създаване на независим орган на ЕС по етика

(2020/2133(INI))

Докладчик по становище: Радан Кънев

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по петиции приканва водещата комисия по конституционни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. приветства ангажимента, поет от Европейската комисия пред Европейския парламент за създаването на независим орган на ЕС по етика;

2. подчертава, че всички институции на ЕС следва да се придържат към високи стандарти за етика и прозрачност, и призовава всички институции на ЕС да сключат споразумение за установяване на обща етична рамка, за да бъдат отразени тези стандарти; подчертава, че високите стандарти за прозрачност и почтеност във всички институции на ЕС са от съществено значение, за да се даде възможност на гражданите да упражняват пълноценно демократичното си право да участват в процеса на вземане на решения в ЕС и по този начин да се повиши демократичната легитимност и доверието в Съюза, като същевременно се засили доверието в процеса на европейска интеграция; отбелязва във връзка с това, че доверието на гражданите в политическите институции е ключов основополагащ елемент на представителните демокрации; припомня, че в своите политически насоки за Комисията за периода 2019 – 2024 г. председателят на Комисията пое ангажимент да работи за създаването на независим орган по етика, общ за всички институции на ЕС, и подчерта, че за да имат гражданите доверие в ЕС, институциите на ЕС следва да бъдат открити и безупречни по отношение на етиката, прозрачността и почтеността; припомня, че правото на петиции трябва да бъде разширено, за да се предоставя на гражданите най-добрата подкрепа за започване и поддържане на пряк диалог с представителите на институциите на ЕС с цел разрешаването на проблеми, които ги засягат, като по този начин се допринася за подобряване на откритостта, приобщаването, способността за реагиране и отчетността, като същевременно се преодолява разделението между гражданите и институциите на ЕС; отбелязва в тази връзка, че началните страници, от които се подават петиции и искове, следва да бъдат изцяло достъпни и за хората с увреждания;

3. подчертава колко голям е интересът на гражданите към прозрачността и почтеността във функционирането на институциите на ЕС, както стана ясно от редица петиции, получени от комисията по петиции, в които се призовава за пълна прозрачност[7], наред с другото, при вземането на решения от Съвета и контактите му с лобисти; изразява загриженост във връзка с процедурите за назначаване на висши служители на ЕС[8] и с разглеждането на конфликти на интереси на членовете на Комисията и нарушения на кодекса за поведение на членовете на ЕП[9], както и във връзка с проверките на задълженията за прозрачност и на спазването на правилата относно кадровата въртележка между държавния и частния сектор; освен това подчертава, че както и през предходните години, по-голямата част от проверките, приключени от Европейския омбудсман през 2019 г., се отнасят до прозрачността и отчетността, включително публичния достъп до информация и документи;

4. счита, в качеството си на комисия, която е най-пряко ангажирана с общественото мнение и обществения отговор на прозрачността и почтеността на институциите, че демократичният подход и политическата отговорност, в съчетание с най-високите стандарти за етично поведение, прозрачност и отчетност, са основни елементи от механизма за контрол във всяка конституционна демокрация – и следователно и в ЕС; подчертава необходимостта от по-нататъшно укрепване на механизмите за демократична отчетност на равнището на ЕС; във връзка с това насърчава създаването на обща етична рамка за всички институции на ЕС и на орган по етика на ЕС, който следва да функционира деполитизирано и независимо, успоредно с механизмите за политически контрол, залегнали в Договорите, с цел допълнително укрепване и осигуряване на най-високите стандарти за отчетност, прозрачност и почтеност на равнището на ЕС, за да се гарантира, че публичните решения се вземат в общ интерес, и по този начин да се повиши доверието на гражданите в институциите на ЕС;

5. припомня, че Парламента, в качеството си на единствената институция, пряко избрана от гражданите на ЕС, следва да продължи да изпълнява важната си задача на надзор върху политическата оценка на Комисията и други институции, както и да гарантира, че определените кандидати за висши длъжности са подходящи за тази цел; подчертава, че Парламентът трябва да има ключова роля в процеса на подобряване на съществуващата система на ЕС за етичен надзор, приложима за всички институции, агенции и органи на ЕС, за да се повиши общественото доверие в процесите на вземане на решения в ЕС; предлага Парламентът да предложи кандидати за бъдещ независим орган по етика на ЕС;

6. подчертава, че високото ниво на прозрачност на законодателния процес е от съществено значение, за да могат гражданите да следят отчетността на избраните от тях представители и на техните правителства; поради това отново призовава Съвета да приведе методите си на работа в съответствие със стандартите на парламентарната демокрация и демокрацията на участието, както се изисква съгласно Договорите, и да подобри своите правила и практики относно прозрачността на законодателния си процес в съответствие с препоръките на Европейската сметна палата и Европейския омбудсман, които бяха широко подкрепени от Парламента в неговата резолюция от 17 януари 2019 г. относно стратегическото проучване на Омбудсмана OI/2/2017 относно прозрачността на законодателните разисквания в рамките на подготвителните органи на Съвета на ЕС[10], което се основаваше на съвместния доклад на комисията по конституционни въпроси и комисията по петиции; припомня, че комуникацията в рамките на органите на ЕС трябва да бъде достъпна и за хората с увреждания;

7. счита, че е от съществено значение Регистърът за прозрачност да има задължителен характер за всички институции и агенции на Съюза, за да стане възможен общественият контрол, като на гражданите и на други заинтересовани групи се предостави възможността да наблюдават дейностите на лобистите и тяхното въздействие върху решенията и законодателството;

8. подчертава, че настоящата етична рамка за саморегулиране се оказа недостатъчна и доведе до фрагментиран подход и до различни етични стандарти в рамките на различните институции на ЕС; подчертава, че през последните години множество случаи на неетично поведение и нарушения на правилата останаха несанкционирани, което е потвърждение, че настоящата система за етичен надзор в ЕС продължава да бъде засегната от сериозни недостатъци и несъответствия; счита, че е изключително важно да се идентифицират и преодолеят слабостите в настоящите процедури; във връзка с това подчертава, че актуализирането на настоящите фрагментирани процедури, основани на подход на саморегулиране, чрез въвеждането на по-ефективна система на ЕС за етичен надзор чрез създаването на нов единен независим орган на ЕС по етика е от първостепенно значение, за да се гарантира съгласувано и пълно прилагане на етичните стандарти, както и прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране, във всички институции на ЕС; подчертава също така, че въпросният орган по етика следва да поеме ролята на комитетите по етика, осъществяващи понастоящем дейност в различните институции и агенции на ЕС, и да работи за хармонизирането на различните тълкувания на нормите и понятията, като например „конфликта на интереси“, за да се избегнат различия и да се постигне яснота, като по този начин се повиши доверието на гражданите във функционирането на институциите на ЕС;

9. подчертава необходимостта от преразглеждане и синхронизиране на съответните законодателни актове и кодекси за поведение на ЕС, като се изисква пълна прозрачност по отношение на заеманите длъжностни позиции или поеманите проекти от високопоставени и висши длъжностни лица от институциите и агенциите на ЕС или от членове на ЕП след напускане на публичната им длъжност; във връзка с това подчертава, че някои длъжностни лица представят декларации за липса на конфликт на интереси и самооценка по отношение на спазването на етичните стандарти; подчертава обаче, че личните декларации и самооценките не са достатъчни и че по тази причина е необходим допълнителен контрол; подчертава, че тази задача следва да попада в обхвата на компетентност на независима специализирана трета страна под формата на независим орган по етика (НОЕ) за всички институции, агенции, органи и служби на ЕС;

10. счита, че институциите на ЕС следва да прилагат най-високите етични стандарти, за да предотвратят каквито и да било случаи на кадрова въртележка между държавния и частния сектор и конфликти на интереси, включително по отношение на назначенията на висши длъжности в институциите и агенциите на ЕС; изразява загриженост, че всички подобни случаи, дори и да са правно допустими, подкопават значително доверието в институциите на ЕС като цяло и често се използват като антиевропейска пропаганда и средство за въвеждане на евроскептицизъм сред обществеността; призовава за създаването на независим орган по етика за всички институции на ЕС, който да наблюдава прилагането на бъдеща обща етична рамка и да има компетентност върху общите правила относно съдържанието и публикуването на декларации за интереси, избягването на конфликти на интереси и „кадрови въртележки между държавния и частния сектор“, получаването на подаръци и гостоприемство, защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, и на жертвите на тормоз, прозрачността на срещите за лобиране, обществените поръчки и графиците за срещи на висшите служители, както и използването на прозрачни банкови сметки за публични средства;

11. счита, че процедурите за подбор на кандидати за висши длъжности следва да се провеждат въз основа на напълно обективни критерии и да са напълно прозрачни за широката общественост; подчертава, че следва да има установена рамка за въпроси и възражения, заедно с открити процедури за последващи действия и правомощия за отмяна на решение, за което може да бъде доказано, че е с недостатъчна прозрачност и почтеност; подчертава, че процедурите следва редовно да се оценяват, за да се следи тяхната ефективност и да се правят подобрения, когато е необходимо.

12. отбелязва, че някои държави – членки на ЕС, вече имат изисквания за високо равнище на прозрачност за техните избрани и назначени длъжностни лица по отношение на конфликтите на интереси, източниците на доходи и семейните активи; счита, че е наложително институциите на ЕС да стандартизират своите процедури и да прилагат същите високи стандарти за етика и почтеност.

13. подчертава важната роля на Европейския омбудсман за гарантирането на най-високите стандарти за прозрачност и почтеност в институциите на ЕС; подчертава ключовата роля на Омбудсмана при мониторинга на правилното функциониране на европейската публична администрация, което следва да продължи и след създаването на органа на ЕС по етика; в тази връзка счита, че е необходимо да се запази – и при необходимост да се засили – ролята на Омбудсмана като първи орган, към който гражданите могат да се обърнат, в случай че имат въпроси или проблеми, свързани с институциите; призовава комисията по конституционни въпроси да разгледа и изцяло да вземе предвид всички недостатъци и пропуски в настоящата етична рамка на ЕС, както беше потвърдено и в проведените разследвания от Европейския омбудсман, при работата по засилването на етичните правила и тяхното прилагане чрез създаване на единен НОЕ; предлага сключването на междуинституционално споразумение на ЕС за създаване на НОЕ за Парламента и Комисията, който да бъде отворен за участие на всички институции, агенции и органи на ЕС с цел подобряване на всички аспекти, свързани с темата; препоръчва този орган да получи ясен мандат и да функционира на техническо равнище с постоянна, независима, безпристрастна, колегиална и балансирана по отношение на половете структура;

14. препоръчва единният НОЕ да се състои от членове, избрани от Комисията и от Парламента, като кандидатите да могат да бъдат избирани измежду следните: бивши председатели на Съда на Европейския съюз и Сметната палата, бивши Омбудсмани на ЕС, бивши членове на ЕП; препоръчва кандидатите да бъдат избирани въз основа на тяхната почтеност, компетентност, опит и липса на конфликти на интереси; предвид ролята на този орган и необходимото високо равнище на безпристрастност, препоръчва по време на процеса на подбор да бъдат подробно анализирани настоящите и предишните политически роли на кандидатите; подчертава, че следва напълно да се избягва мнозинство от членове, развивали в миналото политическа дейност; изисква балансирано представителство на половете в НОЕ; изразява убеждението, че на НОЕ трябва да бъдат предоставени правомощия за наблюдение и консултации по отношение на етичните стандарти; подчертава, че е необходим допълнителен дебат относно правомощията на НОЕ, така че да се зачетат ролята на съществуващите органи и правата и задълженията на институциите на Съюза, определени в Договорите; поради това призовава комисията по конституционни въпроси да разгледа евентуалните структура, изборни процедури и правомощия на НОЕ;

15. счита, че НОЕ трябва да разполага с достатъчно човешки и финансови ресурси, за да може ефективно да изпълнява своите задачи; подчертава необходимостта НОЕ да извършва наблюдение и системни проверки, за да се гарантира, че институциите на ЕС и всички работещи с тях трети страни, включително изброените в Регистъра за прозрачност, винаги спазват критериите за прозрачност; предлага НОЕ да включва механизми за вътрешно управление на жалбите в рамките на институциите на ЕС, така че опасенията относно евентуални нарушения да могат да бъдат съобщавани поверително и разглеждани дискретно.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	13.4.2021 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	19 6 9
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Alex Agius Saliba, Andris Ameriks, Marc Angel, Margrete Auken, Alexander Bernhuber, Markus Buchheit, Ryszard Czarnecki, Eleonora Evi, Agnès Evren, Gheorghe Falcă, Emmanouil Fragkos, Mario Furore, Gianna Gancia, Ibán García Del Blanco, Alexis Georgoulis, Peter Jahr, Radan Kanev, Stelios Kympouropoulos, Cristina Maestre Martín De Almagro, Dolors Montserrat, Ulrike Müller, Emil Radev, Sira Rego, Frédérique Ries, Alfred Sant, Monica Semedo, Massimiliano Smeriglio, Yana Toom, Thomas Waitz, Stefania Zambelli, Tatjana Ždanoka, Kosma Złotowski
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Anne-Sophie Pelletier, Ramona Strugariu, Rainer Wieland

 

 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

19	+
PPE	Radan Kanev
Renew	Ulrike Müller, Frédérique Ries, Monica Semedo, Ramona Strugariu, Yana Toom
S&D	Alex Agius Saliba, Andris Ameriks, Marc Angel, Ibán García Del Blanco, Cristina Maestre Martín De Almagro, Alfred Sant, Massimiliano Smeriglio
The Left	Anne‑Sophie Pelletier, Sira Rego
Verts/ALE	Margrete Auken, Eleonora Evi, Thomas Waitz, Tatjana Ždanoka

 

6	-
PPE	Alexander Bernhuber, Agnès Evren, Gheorghe Falcă, Peter Jahr, Dolors Montserrat, Rainer Wieland

 

9	0
ECR	Ryszard Czarnecki, Emmanouil Fragkos, Kosma Złotowski
ID	Markus Buchheit, Gianna Gancia, Stefania Zambelli
NI	Mario Furore
PPE	Stelios Kympouropoulos, Emil Radev

 

Легенда на използваните знаци:

+: „за“

–: „против“

0: „въздържал се“

 

 

 

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	14.7.2021
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	18 8 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Gerolf Annemans, Gabriele Bischoff, Damian Boeselager, Fabio Massimo Castaldo, Leila Chaibi, Włodzimierz Cimoszewicz, Gwendoline Delbos-Corfield, Daniel Freund, Charles Goerens, Esteban González Pons, Sandro Gozi, Brice Hortefeux, Laura Huhtasaari, Giuliano Pisapia, Paulo Rangel, Antonio Maria Rinaldi, Domènec Ruiz Devesa, Jacek Saryusz-Wolski, Helmut Scholz, Pedro Silva Pereira, Sven Simon, Antonio Tajani, Mihai Tudose, Guy Verhofstadt, Loránt Vincze, Rainer Wieland
Substitutes present for the final vote	Gilles Boyer

 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ

18	+
ID	Gerolf Annemans, Laura Huhtasaari
NI	Fabio Massimo Castaldo
Renew	Gilles Boyer, Charles Goerens, Sandro Gozi, Guy Verhofstadt
S&D	Gabriele Bischoff, Włodzimierz Cimoszewicz, Giuliano Pisapia, Domènec Ruiz Devesa, Pedro Silva Pereira, Mihai Tudose
The Left	Leila Chaibi, Helmut Scholz
Verts/ALE	Damian Boeselager, Gwendoline Delbos Corfield, Daniel Freund

 

 

8	-
ECR	Jacek Saryusz Wolski
PPE	Esteban González Pons, Brice Hortefeux, Paulo Rangel, Sven Simon, Antonio Tajani, Loránt Vincze, Rainer Wieland

 

 

1	0
ID	Antonio Maria Rinaldi

 

 

• [1] ОВ C 337, 20.9.2018 г., стр. 120.
• [2] Приети текстове, P9_TA(2020)0327.
• [3] ОВ L 262, 7.10.2005 г., стр. 1.
• [4] ОВ L 304, 20.10.2010 г., стр. 47.
• [5] Приети текстове, P9_TA(2020)0017.
• [6] OВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65.
• [7] Петиции № 0134/2019, 0939/2018, 0161/2017, 1367/2015, 0696/2015, 0698/2013.
• [8] Петиции № 0224/2018 и 0799/2018.
• [9] Петиции № 0742/2017, 1004/2016, 2485/2014, 1984/2014.
• [10] ОВ C 411, 27.11.2020 г., стр. 149.