Текст, предложен от Комисията

Изменение

(2) Съюзът трябва да се бори срещу социалното изключване и дискриминацията и да насърчава социалната справедливост и закрила, както и равенството между жените и мъжете, солидарността между поколенията и защитата на правата на детето. При определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът трябва да отчита изискванията, свързани с насърчаването на висока степен на заетост, с осигуряването на адекватна социална закрила, с борбата с бедността и социалното изключване, както и с постигането на висока степен на образование и обучение и защита на човешкото здраве, както е посочено в член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

(2) Съюзът трябва да се бори срещу социалното изключване и дискриминацията и да насърчава социалната справедливост и закрила, както и равенството между жените и мъжете, солидарността между поколенията и защитата на правата на детето. При определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът трябва да отчита изискванията, свързани с насърчаването на приобщаващи пазари на труда, висока степен на заетост, колективно договаряне, достойни работни заплати, с осигуряването на адекватна социална закрила, с борбата с бедността и социалното изключване, със специален акцент върху уязвимите групи, а именно децата, лицата с увреждания, самотните родители, етническите малцинства, като например представителите на ромската общност, ЛГБТИКА+ лицата, хората, живеещи в отдалечени райони, и по-възрастните хора, както и с постигането на висока степен на образование и обучение и защита на човешкото здраве, както е посочено в член 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и в член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(5) Европейският семестър обединява различните инструменти в обща рамка за интегрирана многостранна координация и наблюдение на икономическите политики и политиките по заетостта. Европейският семестър цели да постигне устойчивост на околната среда, производителност, справедливост и стабилност, като в същото време интегрира принципите на Европейския стълб на социалните права и неговия инструмент за мониторинг — набора от социални показатели, и предвижда силна ангажираност със социалните партньори, гражданското общество и други заинтересовани страни. Той подкрепя постигането на целите за устойчиво развитие. Политиките по заетостта и икономическите политики на Съюза и на държавите членки следва да вървят ръка за ръка с прехода на Европа към неутрална по отношение на климата, екологично устойчива и цифрова икономика, да повишават конкурентоспособността, да осигуряват адекватни условия на труд, да насърчават иновациите, да утвърждават социалната справедливост и равните възможности, както и да преодоляват неравенствата и регионалните различия.

(5) Европейският семестър обединява различните инструменти в обща рамка за интегрирана многостранна координация и наблюдение на икономическите политики, политиките по заетостта, социалните политики и политиките в областта на околната среда. Европейският семестър цели да постигне устойчивост на околната среда, производителност, справедливост и стабилност, като в същото време следва да интегрира допълнително принципите на Европейския стълб на социалните права и неговия инструмент за мониторинг – набора от социални показатели, и предвижда силна ангажираност със социалните партньори, гражданското общество и други заинтересовани страни. Той подкрепя постигането на целите за устойчиво развитие, по-специално равенството между половете. Политиките по заетостта и икономическите политики на Съюза и на държавите членки следва да вървят ръка за ръка с прехода на Европа към неутрална по отношение на климата, приобщаваща в социален план, екологично устойчива и цифрова икономика, да повишават конкурентоспособността, да осигуряват достойни условия на труд и солидни системи за социално подпомагане, да насърчават иновациите, да утвърждават социалната справедливост, равните възможности и инвестирането в младежта, както и да преодоляват неравенствата и регионалните различия и да намаляват бедността. Налице е спешна необходимост от осигуряване на качествена и устойчива заетост, включително инициативи за достойни условия на труд при дистанционната работа, правото на откъсване от работната среда, отпуск за отглеждане на дете и отпуск за полагане на грижи, правата на работещите през платформи, обща правна рамка относно възлагането на подизпълнители, с по-голяма прозрачност и препоръки относно отговорността, както и здравословни и безопасни условия на труд и засилване на ролята на колективното договаряне.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(6) Изменението на климата и свързаните с околната среда предизвикателства, глобализацията, цифровизацията, изкуственият интелект, дистанционната работа, основаната на платформи икономика и демографските промени ще преобразят европейските икономики и общества. Съюзът и неговите държави членки следва да работят съвместно с цел ефективно преодоляване на тези структурни фактори и при необходимост да адаптират съществуващите системи, като отчитат тясната взаимозависимост на икономиките и пазарите на труда на държавите членки и свързаните с тях политики. Това изисква съгласувани, амбициозни и ефективни действия на политиката както на равнището на Съюза, така и на национално равнище, в съответствие с ДФЕС и разпоредбите на Съюза за икономическото управление. Тези действия на политиката следва да включват насърчаване на устойчивите инвестиции, подновен ангажимент за подходящо планирани реформи, които подобряват потенциала за икономически растеж, създаването на качествени работни места, производителността, адекватните условия на труд, социалното и териториалното сближаване, конвергенцията във възходяща посока, устойчивостта и упражняването на фискална отговорност. Те следва да съчетават мерки в областта на търсенето и на предлагането, като същевременно отчитат тяхното социално въздействие и въздействие върху околната среда и заетостта.

(6) Изменението на климата и свързаните с околната среда предизвикателства, глобализацията, цифровизацията, изкуственият интелект, дистанционната работа, основаната на платформи икономика и демографските промени преобразяват европейските икономики и общества. Въпреки че дистанционната работа може да се разглежда като стъпка към по-добро равновесие между професионалния и личния живот, която дава възможност на изключени преди това групи работници да получават достъп до пазарите на труда, тя също така носи риск от размиване на границите между работното време и личното време с възможни отрицателни последици за основните права на работниците и тяхното физическо и психическо здраве. Съюзът и неговите държави членки следва да работят съвместно с цел ефективно преодоляване на тези структурни фактори и при необходимост да адаптират съществуващите системи, като отчитат тясната взаимозависимост на икономиките и пазарите на труда на държавите членки и свързаните с тях политики. Това изисква съгласувани, амбициозни и ефективни действия на политиката, включващи социалните партньори, както на равнището на Съюза, така и на национално равнище, в съответствие с ДФЕС, Европейския стълб на социалните права и разпоредбите на Съюза за икономическото управление. Тези действия на политиката следва да включват насърчаване на устойчивите инвестиции, подновен ангажимент за подходящо планирани реформи, които подобряват потенциала за икономически растеж, създаването на качествени работни места, производителността, достойните условия на труд, социалното и териториалното сближаване, конвергенцията във възходяща посока, устойчивостта и упражняването на фискална и социална отговорност. Те следва да съчетават мерки в областта на търсенето и на предлагането, като същевременно отчитат тяхното социално въздействие и въздействие върху околната среда и заетостта. След изявлението от 23 март 2020 г. на министрите на финансите от ЕС относно Пакта за стабилност и растеж в контекста на кризата, породена от COVID-19, в което беше обявена временна дерогация от Пакта за стабилност и растеж (общата клауза за дерогация), и съобщението на Комисията от 2 юни 2021 г., озаглавено „Координиране на икономическите политики през 2021 г.: преодоляване на COVID-19, подкрепа на възстановяването и модернизиране на нашата икономика“, което показва, че общата клауза за дерогация ще продължи да се прилага през 2022 г. и се очаква да бъде дезактивирана от 2023 г., държавите членки следва да използват пълноценно потенциала, предлаган от общата клауза за дерогация, за подкрепа на предприятията, които са в затруднено положение или не разполагат с ликвидност, по-специално микропредприятията и малките и средните предприятия, за запазване на работните места, заплатите и условията на труд и за инвестиране в хората и системите за социално подпомагане. Потенциалният риск за публичните финанси, породен от удължаването, както и потенциалните социални отрицателни последици от неговото дезактивиране, които се очакват през 2023 г., следва да бъдат оценени предварително.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(8) На 8 май 2021 г. лидерите на ЕС на социалната среща на върха в Порто(20) признаха Европейския стълб на социалните права като основен елемент на възстановяването, като отбелязаха, че неговото прилагане ще засили стремежа на Съюза към цифров, екологичен и справедлив преход и ще допринесе за постигането на възходящо социално и икономическо сближаване и за преодоляване на демографските предизвикателства. Те подчертаха, че социалното измерение, социалният диалог и активното участие на социалните партньори са в основата на една силно конкурентна социална пазарна икономика. Държавите членки установиха, че представеният от Комисията план за действие по Европейския стълб на социалните права предоставя полезни насоки за прилагането на стълба, включително в областта на заетостта, уменията, здравеопазването и социалната закрила. Те приветстваха новите водещи цели на ЕС за 2030 г. по отношение на заетостта (78% от населението на възраст 20—64 години следва да са заети), уменията (60% от всички възрастни следва да участват в обучение всяка година) и намаляването на бедността (с най-малко 15 милиона, включително пет милиона деца) и преразгледания набор от социални показатели с оглед на наблюдението на напредъка към прилагането на принципите на социалния стълб като част от рамката за координация на политиките в контекста на европейския семестър. Освен това те отбелязаха, че с постепенното възстановяване на Европа от пандемията от COVID-19 приоритет ще бъде преминаването от защита към създаване на работни места и подобряване на качеството на работните места, и подчертаха, че прилагането на принципите в Европейския стълб на социалните права ще бъде от съществено значение, за да се гарантира създаването на повече и по-добри работни места за всички в рамките на приобщаващо възстановяване. Накрая, държавите членки подчертаха, че е важно да се следи отблизо, включително на най-високо равнище, постигнатият напредък по изпълнението на Европейския стълб на социалните права и водещите цели на ЕС за 2030 г.

(8) На 8 май 2021 г. лидерите на ЕС на социалната среща на върха в Порто(20) признаха Европейския стълб на социалните права като основен елемент на възстановяването, като отбелязаха, че неговото прилагане ще засили стремежа на Съюза към цифров, екологичен и справедлив преход и ще допринесе за постигането на възходящо социално и икономическо сближаване и за преодоляване на демографските предизвикателства. Те подчертаха, че социалното измерение, социалният диалог и активното участие на социалните партньори са в основата на една силно конкурентна социална пазарна икономика. Държавите членки установиха, че представеният от Комисията план за действие по Европейския стълб на социалните права предоставя полезни насоки за прилагането на стълба, включително в областта на заетостта, уменията, здравеопазването и социалната закрила. Те приветстваха новите водещи цели на ЕС за 2030 г. по отношение на заетостта (78% от населението на възраст 20—64 години следва да са заети), уменията (60% от всички възрастни следва да участват в обучение всяка година) и намаляването на бедността (с най-малко 15 милиона, включително пет милиона деца) и преразгледания набор от социални показатели с оглед на наблюдението на напредъка към прилагането на принципите на социалния стълб като част от рамката за координация на политиките в контекста на европейския семестър. Освен това те отбелязаха, че с постепенното възстановяване на Европа от пандемията от COVID-19 приоритет ще бъде преминаването от защита към създаване на работни места и подобряване на качеството на работните места, и подчертаха, че прилагането на принципите в Европейския стълб на социалните права ще бъде от съществено значение, за да се гарантира създаването на повече и по-добри работни места за всички в рамките на приобщаващо възстановяване. Накрая, държавите членки подчертаха, че е важно да се следи отблизо, включително на най-високо равнище, постигнатият напредък по изпълнението на Европейския стълб на социалните права и водещите цели на ЕС за 2030 г. Държавите членки следва да гарантират справедлива мобилност и преносимост на правата чрез по-добра защита на мобилните работници, включително на трансграничните и сезонните работници, по-ефективни инспекции на труда и въвеждането на ефективни цифрови решения.

__________________

__________________

20 Европейски съвет, Декларация от Порто , 8 май 2021 г.

20 Европейски съвет, Декларация от Порто , 8 май 2021 г.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(8a) Бездомничеството е една от най-крайните форми на социално изключване, която оказва отрицателно въздействие върху физическото и психичното здраве, благосъстоянието и качеството на живот на хората, както и върху достъпа им до заетост и други икономически и обществени услуги. Европейският парламент, Комисията, националните, регионалните и местните органи, както и организациите на гражданското общество на равнището на Съюза се споразумяха да стартират Европейската платформа за борба с бездомничеството. С крайната цел до 2030 г. да се сложи край на бездомничеството, те се ангажираха да прилагат принципа „жилище преди всичко“, да насърчават предотвратяването на бездомничеството и да предоставят достъп до подходящи, безопасни и финансово достъпни жилища и услуги за подкрепа на бездомните хора, като същевременно въвеждат необходимите мерки на политиките с подходящо национално финансиране и финансиране от Съюза.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(9) Реформите на пазара на труда, включително националните механизми за определяне на заплатите, следва да следват националните практики на социален диалог с оглед на осигуряването на справедливи заплати, които дават възможност за достоен жизнен стандарт и устойчив растеж. Те следва също така да предоставят необходимата възможност за всеобхватно разглеждане на социално-икономическите въпроси, включително подобряването на устойчивостта, конкурентоспособността, иновациите, създаването на качествени работни места, условията на труд, бедността сред работещите, образованието и уменията, общественото здраве и приобщаването и реалните доходи. Държавите членки и Съюзът следва да гарантират смекчаването на въздействието на кризата с COVID-19 върху социалната и икономическата сфера и заетостта, както и че преходите са социално справедливи и оправдани. Следва да се цели укрепване на възстановяването и стремежа към приобщаващо и устойчиво общество, в което хората са защитени, могат да предвиждат и управляват промените и активно да участват в обществото и икономиката. Необходим е съгласуван набор от активни политики на пазара на труда, състоящи се от временни стимули за наемане и преход, политики за умения и подобрени служби по заетостта, за да се подпомогнат преходите на пазара на труда, както се подчертава в Препоръката на Комисията (ЕС) относно ефективна активна подкрепа за заетостта след кризата с COVID-19 (EASE).

(9) Реформите на пазара на труда, включително националните механизми за определяне на заплатите, следва да следват националните практики на социален диалог с оглед на осигуряването на справедливи заплати, които дават възможност за достоен жизнен стандарт и устойчив растеж. Те следва също така да предоставят необходимата възможност за всеобхватно разглеждане на социално-икономическите въпроси, включително подобряването на устойчивостта, конкурентоспособността, иновациите, създаването на качествени работни места, условията на труд, бедността сред работещите, равенството между половете, образованието и уменията, общественото здраве и приобщаването и реалните доходи. Поради това държавите членки следва да зачитат и укрепват ролята на социалните партньори, да насърчават разширяването на обхвата на колективното договаряне и да подкрепят високата степен на участие на синдикатите и организациите на работодателите, за да се гарантира приобщаващо и социално справедливо възстановяване. Държавите членки и Съюзът следва да гарантират смекчаването на въздействието на кризата с COVID-19 върху социалната и икономическата сфера и заетостта, както и че преходите са социално справедливи и оправдани. Следва да се цели укрепване на възстановяването и стремежа към приобщаващо и устойчиво общество, в което хората са защитени, могат да предвиждат и управляват промените и активно да участват в обществото и икономиката. Необходим е съгласуван набор от активни политики на пазара на труда, състоящи се от временни стимули за наемане и умения за прехода, валидиране и придобиване на компетентности и подобрени служби по заетостта, за да се подпомогнат преходите на пазара на труда, както се подчертава в Препоръката на Комисията (ЕС) относно ефективна активна подкрепа за заетостта след кризата с COVID-19 (EASE). Необходима е задълбочена оценка на националните политики и схеми за подкрепа, използвани за смекчаване на последиците от пандемията от COVID-19, за да могат да се извлекат поуки и да се набележат инструменти за бъдещо използване.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(10) Следва да се води борба с дискриминацията във всичките ѝ форми, да се гарантира равенството между половете и да се подкрепя младежката заетост. Достъпът и възможностите за всички следва да бъдат гарантирани, а бедността и социалното изключване, включително на децата, следва да бъдат намалени, по-специално като се гарантират ефективно функциониращи трудови пазари и подходящи и приобщаващи системи за социална закрила и се премахнат пречките пред образованието, обучението и участието на пазара на труда, включително чрез инвестиции в образованието и грижите в ранна детска възраст, както и в цифровите умения. Навременният и равен достъп до финансово достъпни дългосрочни грижи и здравни услуги, включително превенция и насърчаване на здравните грижи, e от особено значение с оглед на кризата, свързана с COVID-19, и в контекста на застаряващите общества. Потенциалът на хората с увреждания да допринасят за икономическия растеж и социалното развитие следва да бъде оползотворен в по-висока степен. С навлизането на нови икономически и бизнес модели в Съюза трудовите правоотношения също се променят. Държавите членки следва да гарантират, че трудовите правоотношения, произтичащи от новите форми на труд, поддържат и укрепват европейския социален модел.

(10) Следва да бъде премахната дискриминацията във всичките ѝ форми, да се насърчава равенството между половете и младежката заетост. Достъпът и възможностите за всички следва да бъдат гарантирани, а бедността и социалното изключване, включително на децата, следва да бъдат изкоренени, по-специално като се гарантират ефективно функциониращи трудови пазари и подходящи и приобщаващи системи за социална закрила и се премахнат пречките пред образованието, обучението и участието на пазара на труда, включително чрез инвестиции в образованието и грижите в ранна детска възраст, в цифровите умения и в ученето през целия живот. Държавите членки следва да стимулират инвестициите в устойчиви и качествени работни места и да възприемат всеобхватен подход за извеждане на децата от бедността и за подпомагане на родителите на деца в нужда. Европейската гаранция за децата следва да бъде интегрирана във всички сектори на политиката, а финансирането за правата на децата следва да бъде приоритет, като същевременно се използват пълноценно съществуващите политики и фондове на Съюза за конкретни мерки, които допринасят за изкореняването на детската бедност и социалното изключване. Навременният и равен достъп до финансово достъпни дългосрочни грижи и здравни услуги, включително превенция, не на последно място на проблеми, свързани с психичното здраве, на работното място и насърчаване на здравните грижи, e от особено значение с оглед на кризата, свързана с COVID-19, и в контекста на застаряващите общества. Потенциалът на лицата с увреждания да допринасят за икономическия растеж и социалното развитие следва да бъде оползотворен в по-висока степен. С навлизането на нови икономически и бизнес модели в Съюза трудовите правоотношения също се променят. Държавите членки следва да гарантират, че трудовите правоотношения, произтичащи от новите форми на труд, укрепват европейския социален модел, като същевременно гарантират правата на работниците, достойните условия на труд, включително здравословните и безопасни условия на труд, достойното заплащане и доброто равновесие между професионалния и личния живот.

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(12) Държавите членки следва пълноценно да използват REACT-EU(21) за укрепване на фондовете на политиката на сближаване до 2023 г., Европейския социален фонд плюс, новия Механизъм за възстановяване и устойчивост(22) и други фондове на Съюза, включително Фонда за справедлив преход и InvestEU, за да насърчават заетостта, социалните инвестиции, социалното приобщаване, достъпността, по-големите възможности за повишаване на квалификацията и за преквалификация на работната сила, ученето през целия живот и висококачественото образование и обучение за всички, включително цифровата грамотност и умения. Макар интегрираните насоки да са предназначени за държавите членки и Съюза, те следва да се изпълняват в партньорство с всички национални, регионални и местни органи, с активното участие на парламентите, както и на социалните партньори и представителите на гражданското общество.

(12) Държавите членки следва пълноценно да използват REACT-EU21 за укрепване на фондовете на политиката на сближаване до 2023 г., Европейския социален фонд плюс, новия Механизъм за възстановяване и устойчивост22 и други фондове на Съюза, включително Фонда за справедлив преход и InvestEU, за да насърчават заетостта, социалните инвестиции, социалното приобщаване, достъпността, по-големите възможности за повишаване на квалификацията и за преквалификация на работната сила, ученето през целия живот и висококачественото образование и обучение за всички, включително цифровата грамотност и умения. Държавите членки следва също така да използват пълноценно преразгледания Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) в помощ на съкратените работници, създаден с Регламент (ЕС) 2021/691 на Европейския парламент и на Съвета22a, за подпомагане на работниците, съкратени в резултат на кризата, породена от COVID-19. Макар интегрираните насоки да са предназначени за държавите членки и Съюза, те следва да се изпълняват в партньорство с всички национални, регионални и местни органи, с активното участие на парламентите, както и на социалните партньори и представителите на гражданското общество.

__________________

__________________

21 Регламент (ЕС) 2020/2221 на Европейския парламент и на Съвета от 23 декември 2020 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 по отношение на допълнителните средства и уредбата за изпълнение с цел оказване на помощ за улесняване на преодоляването на последиците от кризата в контекста на пандемията от COVID-19 и социалните последици от нея и за подготовка за екологично, цифрово и устойчиво възстановяване на икономиката (REACT-EU) (OВ L 437, 28.12.2020 г., стр. 30—42).

21  Регламент (ЕС) 2020/2221 на Европейския парламент и на Съвета от 23 декември 2020 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 по отношение на допълнителните средства и уредбата за изпълнение с цел оказване на помощ за улесняване на преодоляването на последиците от кризата в контекста на пандемията от COVID-19 и социалните последици от нея и за подготовка за екологично, цифрово и устойчиво възстановяване на икономиката (REACT-EU) (OВ L 437, 28.12.2020 г., стр. 30—42).

22 Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост, (ОВ L 57, 18.2.2021 г., стр. 17–75).

22  Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост, (ОВ L 57, 18.2.2021 г., стр. 17—75).

22a  Регламент (ЕС) 2021/691 на Европейския парламент и на Съвета от 28 април 2021 г. относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) в помощ на съкратените работници и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1309/2013 (ОВ L 153, 3.5.2021 г., стр. 48).

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(13а) В своята законодателна резолюция относно предложението за решение на Съвета относно насоки за политиките по заетостта на държавите членки, приета на 10 юли 2020 г., Европейският парламент призова за преразглеждане на насоките за политиките по заетостта на държавите членки в контекста на пандемията от COVID‑19 и нейните социални последици и последици за заетостта, за да се отговори по-добре на кризата. От съществено значение е насоките за политиките по заетостта на държавите членки да бъдат съответно преразгледани. За да се засили демократичният процес на вземане на решения, Европейският парламент следва да участва в определянето на интегрираните насоки за растеж и работни места наравно със Съвета.

Заглавие

Насоки за политиките по заетостта на държавите членки

Позовавания

COM(2021)0282 – C9-0205/2021 – 2021/0137(NLE)

Дата на консултацията / искането за одобрение

11.6.2021

Водеща комисия

 Дата на обявяване в заседание

EMPL

23.6.2021

Докладчици

 Дата на назначаване

Луция Дюриш Николсонова

14.6.2021

Опростена процедура – дата на решението

14.6.2021

Разглеждане в комисия

28.6.2021

Дата на приемане

1.9.2021

Дата на внасяне

3.9.2021