ДОКЛАД относно стратегия на ЕС за намаляване на емисиите на метан

4.10.2021 - (2021/2006(INI))

Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
Докладчик: Мария Спираки
Докладчици по становище (*):
Кристиан‑Силвиу Бушой, комисия по промишленост, изследвания и енергетика
Асгер Кристенсен, комисия по земеделие и развитие на селските райони
(*) Асоциирана комисия – член 57 от Правилника за дейността


Процедура : 2021/2006(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A9-0277/2021
Внесени текстове :
A9-0277/2021
Приети текстове :

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно стратегия на ЕС за намаляване на емисиите на метан

(2021/2006(INI))

Европейският парламент,

 като взе предвид член 192 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

 като взе предвид споразумението, прието на 12 декември 2015 г. по време на 21-вата конференция на страните (COP21) по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКOОНИК) в Париж (Парижкото споразумение),

 като взе предвид Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата[1],

 като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата)[2],

 като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. – да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“ (COM(2020)0380),

 като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г. относно „Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“ (COM(2020)0381),

 като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2020 г. относно стратегията на ЕС за намаляване на емисиите на метан (COM(2020)0663),

 като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно извънредното положение по отношение на климата и околната среда[3],

 като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт[4],

 като взе предвид своята резолюция от 10 февруари 2021 г. относно новия план за действие за кръгова икономика[5],

 като взе предвид своята резолюция от 25 март 2021 г. относно прилагането на директивите относно качеството на атмосферния въздух: Директива 2004/107/ЕО и Директива 2008/50/ЕО[6],

 като взе предвид доклада на Международната агенция по енергетика от октомври 2018 г., озаглавен „Бъдещето на нефтохимичните продукти: към по-устойчиви пластмаси и торове“,

 като взе предвид доклада на Програмата на ООН за околната среда от 26 ноември 2019 г. относно разликите по отношение на емисиите и нейния първи обобщаващ доклад относно производството на изкопаеми горива от 20 ноември 2019 г.,

 като взе предвид доклада на Програмата на ООН за околната среда от 6 май 2021 г., озаглавен „Глобална оценка на метана: ползи и разходи във връзка с намаляването на емисиите на метан“,

 като взе предвид доклада на Международната агенция по енергетика от 18 май 2021 г., озаглавен „Нулеви нетни емисии до 2050 г.:  пътна карта за световния сектор на енергетиката“,

 като взе предвид доклада на Европейската агенция за околна среда от 23 ноември 2020 г., озаглавен „Качество на въздуха в Европа – доклад за 2020 г.“,

 като взе предвид доклада на междуправителствената научно-политическа платформа относно биоразнообразието и предлаганите от екосистемите услуги (IPBES) от 2019 г. за глобална оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги и нейния доклад от семинара през 2020 г. за биологичното разнообразие и пандемията,

 като взе предвид научното становище на групата на главните научни съветници на Комисията от март 2020 г., озаглавено „Към устойчива продоволствена система: преминаване от третирането на храната като стока към третиране на храната като общо благо“,

 като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

 като взе предвид становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на комисията по земеделие и развитие на селските райони,

 като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A9-0277/2021),

А. като има предвид, че метанът е мощен парников газ, над 80 пъти по-силен от въглеродния диоксид (CO2) за период от 20 години, което го прави вторият най-важен парников газ, както и прекурсор на замърсители за тропосферния озон (O3), допринасящ за около една четвърт от глобалното затопляне, наблюдавано днес[7]; като има предвид, че емисиите на метан представляват 10% от общите емисии на парникови газове в ЕС; като има предвид, че сценариите, моделирани въз основа на специалния доклад относно глобалното затопляне с 1,5°C на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), шестия доклад за оценка на IPCC и глобалната оценка на метана от 2021 г. на Програмата на ООН за околната среда (UNEP), които ограничават глобалното затопляне до 1,5°C без или с ограничено превишаване, включват значително намаляване на емисиите на метан; като има предвид, че според UNEP с намаляването на причинените от човека емисии на метан с 45% ще се избегне глобално затопляне с почти 0,3°C до 40-те години на ХХІ век и ще се допълнят всички дългосрочни усилия за смекчаване на последиците от изменението на климата;

Б.  като има предвид, че в своя доклад, озаглавен „Нулеви нетни емисии до 2050 г.: пътна карта за световния сектор на енергетиката“, Международната агенция по енергетика посочва, че емисиите на метан от изкопаеми горива следва да бъдат намалени със 75% в периода 2020 – 2030 г. при сценарий за нулеви нетни емисии;

В. като има предвид, че много от най-разходно ефективните икономии на емисии на метан могат да бъдат постигнати в енергийния сектор; като има предвид, че според глобалната оценка на метана на UNEP емисиите на метан могат да бъдат намалени с 45% до края на настоящото десетилетие и че е възможно бързо и значително намаляване на емисиите на метан чрез използване на съществуващи технологии и на много ниска цена; като има предвид, че по оценки на системата за проследяване на метана („Methane Tracker“) на Международната агенция по енергетика, около 40% от свързаните с енергетиката емисии на метан могат да бъдат намалени без нетни разходи, главно чрез отстраняване на изтичането на метан и премахване на изпусканията в сектора на изкопаемите горива;

Г. като има предвид, че Генералната дирекция за парламентарни изследвания отбеляза факта, че емисиите на метан произхождат от широк кръг сектори, а именно от селското стопанство, отпадъците и енергетиката, и че веднъж в атмосферата, метанът се смесва добре с други газове, което затруднява измерването и докладването; като има предвид, че несигурността относно данните за емисиите на метан обикновено е много по-висока в сравнение с емисиите на CO2, когато се изключват емисиите от горите и други свързани със земеползването емисии; като има предвид, че в неотдавнашни проучвания се изчислява, че антропогенните емисии на метан от изкопаеми източници в световен мащаб са подценени с около 25 до 40%[8];

Д. като има предвид, че ЕС няма политика, специално посветена на определянето на цели за намаляване на емисиите на метан чрез междусекторен подход;

Е. като има предвид, че метанът е газообразен прекурсор за вредния тропосферен озон (O3) и допринася за замърсяването на въздуха; като има предвид, че замърсяването на въздуха е най-големият риск за здравето на околната среда в Европа[9], като тропосферният озон допринася за почти 20 000 случая на преждевременна смърт всяка година[10]; като има предвид, че поради това справянето с емисиите на метан е не само приоритет в областта на околната среда и климата, но е необходимо и за защита на здравето на гражданите на ЕС;

Ж. като има предвид, че увеличаването на емисиите на метан оказва въздействие върху биологичното разнообразие и дори върху продоволствената сигурност; като има предвид, че намаляването на емисиите на метан може да доведе до множество ползи в допълнение към ефекта му на охлаждане, включително до по-висок добив от посевите и по-голяма продоволствена сигурност;

З. като има предвид, че вече съществува законодателство на ЕС, което спомага за предоставянето на информация относно емисиите на метан, включително Регламент (ЕО) № 2006/166 за създаване на Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители[11] и Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността[12], но понастоящем няма политика в ЕС, насочена конкретно към намаляване на емисиите на метан;

И. като има предвид, че Европейският законодателен акт за климата ангажира ЕС да постигне неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г., с по-големи намаления на емисиите от поне 55% до 2030 г. в съответствие с Парижкото споразумение; като има предвид, че справянето с емисиите на метан, свързани с енергетиката, е ключов елемент от Европейския зелен пакт, тъй като това е секторът, в който може да се постигне икономически най-ефективно намаляване на емисиите на метан; като има предвид, че в секторите на селското стопанство и отпадъците също са необходими мерки за постигане на целите на ЕС в областта на климата; като има предвид, че в стратегията на ЕС за намаляване на емисиите на метан се отбелязва, че ЕС следва също така да играе водеща роля за гарантиране на намаляването на емисиите на метан на световно равнище, тъй като е най-големият вносител на изкопаеми горива в световен мащаб и важен участник в селскостопанския сектор; като има предвид, че ЕС следва да разработи ефективни методи за мониторинг, докладване и намаляване на тези емисии в рамките на подходящите международни форуми, като същевременно използва регулиране на вноса; като има предвид, че според Европейската агенция за околна среда и въз основа на данни, докладвани на РКООНИК от държавите членки, в ЕС 53% от антропогенните емисии на метан произлизат от селското стопанство, 26% от отпадъците и 19% от енергетиката;

Й. като има предвид, че над 80% от природния газ от изкопаеми източници, 90% от нефта и 40% от въглищата, потребявани в Европа, са внос, и че повечето емисии на метан, произхождащи от потреблението на изкопаеми горива в ЕС, се генерират извън ЕС, което превръща ЕС в най-големия вносител в света на природен газ от изкопаеми източници и важен двигател за емисиите на метан в световен мащаб; като има предвид, че изтичането на метан по време на производството и транспортирането на природен газ от изкопаеми източници допринася значително за емисиите на метан в енергийния сектор; като има предвид, че подобряването на откриването и отстраняването на течове и строгите правила за рутинното изпускане и изгаряне на газ във факел са мерки от ключово значение за намаляване на емисиите на метан от енергийния сектор;

К. като има предвид, че емисиите от течове от оборудване, инфраструктура или затворени и изоставени обекти, както и емисиите от изпускането и непълното изгаряне на метан представляват най-голямата част от емисиите на метан в енергийния сектор;

Л. като има предвид, че намаляването на емисиите на метан е абсолютно необходимо в борбата срещу изменението на климата и трябва да се осъществява на световно и европейско равнище, както е посочено в оценката на въздействието за плана за целта в областта на климата за 2030 г.[13], в която се заявява, че целта за намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 55% до 2030 г. изисква да бъде обърнато внимание на емисиите на метан в съответствие с целите на Парижкото споразумение; като има предвид, че емисиите на метан допринасят за замърсяването на въздуха и следователно е необходимо да се предприемат мерки срещу тези емисии, за да се защити здравето на гражданите на ЕС и да се избегнат отрицателни последици за посевите и за стабилността на екосистемите; като има предвид, че трябва да се избягва прекомерната административна тежест, когато се регулира метанът – както като парников газ, така и като замърсител на въздуха;

М. като има предвид, че депата за твърди битови отпадъци са идентифицирани като значителни източници на метан и че в някои държави членки разпоредбите на ЕС относно депата не се прилагат в задоволителна степен, особено по отношение на контрола върху натрупването и отделянето на газове от депата;

Н. като има предвид, че според глобалната оценка за емисиите на метан на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) намаляването на причинените от човека емисии на метан е една от най-ефективните в икономическо отношение стратегии за бързо намаляване на темпа на затопляне и за значителен принос към усилията в световен мащаб за ограничаване на покачването на температурата до 1,5°C; като има предвид, че намаляването на емисиите на метан може да има голямо и по-бързо въздействие върху забавянето на глобалното затопляне, отколкото намаляването на емисиите на CO2, тъй като метанът е атмосферен замърсител с краткотраен живот, оставащ в атмосферата около 12 години, преди в крайна сметка да се превърне, наред с другото, във CO2; като има предвид, че намаляването на емисиите на метан може да има най-бърз охлаждащ ефект; като има предвид, че мерките трябва да бъдат в допълнение към усилията, които трябва да продължим да полагаме, за да намалим емисиите на CO2 във всички засегнати сектори с цел постигане на неутрална по отношение на климата икономика до 2050 г;

О. като има предвид че много от мерките, които могат да се предприемат на равнище земеделско стопанство с цел намаляване на метана, са също така ефективни за намаляване на амоняка, като по този начин представляват двоен успех за качеството на въздуха;

П. като има предвид, че подобно на CO2, няма разлика между молекулите на биогенния метан и метана от изкопаеми източници;

Р. като има предвид, че над половината от световните емисии на метан произтичат от човешките дейности в три сектора: изкопаеми горива (35%), отпадъци (20%) и селско стопанство (40%); като има предвид, че в сектора на изкопаемите горива добивът, преработката и разпределението на нефт и природен газ възлизат на 23%, а въгледобивът съответно възлиза на 12% от антропогенните емисии на метан в световен мащаб; като има предвид, че в сектора на отпадъците депата и отпадъчните води възлизат на 20% от антропогенните емисии на метан в световен мащаб; като има предвид, че в селското стопанство емисиите от животновъдството, които произлизат от оборска тор и чревна ферментация, представляват приблизително 32%, а отглеждането на ориз съответно 8% от антропогенните емисии на метан в световен мащаб[14];

С. като има предвид, че съществуват планове за създаване на международна обсерватория за емисиите на метан в партньорство с Програмата на ООН за околната среда, Коалицията за климат и чист въздух и Международната агенция по енергетика;

Т. като има предвид, че наситеността на емисиите на метан в ЕС варира значително според степента на зависимост от източници на изкопаеми горива в енергийния микс; като има предвид, че предвид зависимостта на ЕС от трети държави за неговите енергийни доставки, газът представлява само преходно решение;

Междусекторни действия

1. приветства междусекторния подход в стратегията на ЕС за намаляване на емисиите на метан и смекчаване на въздействието им; призовава Комисията да предложи справедлива, всеобхватна и ясна законодателна рамка, определяща обвързващи мерки и цели за намаляване на метана, които да обхващат всички сектори, което да доведе до значително намаляване на емисиите на метан в ЕС до 2030 г., в съответствие с Парижкото споразумение и сценариите за ограничаване на глобалното затопляне с 1,5°C, моделирани въз основа на специалния доклад относно глобалното затопляне с 1,5°C на IPCC, шестия доклад за оценка на IPCC и глобалната оценка на метана на Програмата на ООН за околната среда, за да се постигнат целите на ЕС в областта на околната среда и климата във взаимодействие с европейския и международния бизнес;

2. подчертава, че е важно да се постигне незабавно и бързо намаляване на емисиите на метан през това десетилетие като една от най-ефективните мерки за действия на ЕС в областта на климата, като се обръща внимание на икономическата и социалната устойчивост; отбелязва, че намаляването на емисиите на метан допълва необходимото намаляване на емисиите на CO2 и че голяма част от изискваното по Парижкото споразумение намаляване на емисиите вече може да бъде постигнато с евтино и технически изпълнимо намаляване на емисиите на метан; призовава Комисията и държавите членки да предложат и договорят обвързващо глобално споразумение за смекчаване на последиците от изменението на климата по време на 26-ата конференция на страните по РКООНИК в Глазгоу в съответствие със сценариите за ограничаване на глобалното затопляне с 1,5°C, моделирани въз основа на специалния доклад относно глобалното затопляне с 1,5°C на IPCC, шестия доклад за оценка на IPCC и глобалната оценка на метана на Програмата на ООН за околната среда; отбелязва, че глобалната оценка на метана на Програмата на ООН за околната среда определи количествено глобалните ползи за всички пазарни и непазарни въздействия на приблизително 4 300 щатски долара на тон намалени емисии на метан и че за всеки един милион тона намаление биха могли да бъдат предотвратени приблизително 1 430 случая на преждевременна смърт; счита, че в оценка на въздействието, придружаваща предстоящото законодателно предложение, поради това следва да се вземат предвид разходите за предложените действия, както и разходите, свързани с бездействието или забавените действия;

3. счита за изключително важно всички сектори, които отделят метан, да намалят емисиите си; признава необходимостта да се осигури справедлив преход за сектори, в които намаляването на емисиите на метан може да има социално-икономическо въздействие;

4. подчертава значението на приемането на задължителен мониторинг, докладване и проверка за всички сектори, които отделят метан, включително чрез приемане на правила, стандарти и методики; подчертава освен това значението на приемането на задължителни програми за откриване и отстраняване на течове, обхващащи цялата верига на доставки в енергийния и нефтохимическия сектор; призовава Комисията да търси ефективни инструменти за подобряване на качеството на измерването и докладването на тези емисии във всички засегнати сектори; подчертава, че докладваните данни относно емисиите на метан следва да бъдат публични или, в случай на чувствителна информация, достъпни за компетентните органи и независимите проверители; при все това подчертава, че липсата на данни не е причина да не се предприемат действия за намаляване на антропогенните емисии на метан и смекчаване на въздействието им;

5. подчертава необходимостта от преразглеждане на законодателството на ЕС в областта на климата и околната среда по последователен начин, за да отразява засилената амбиция в съответствие с целите на Парижкото споразумение; призовава Комисията да предложи всеобхватна и обвързваща законодателна рамка относно емисиите на метан, за да се избегне ненужно припокриване между законодателството, да се гарантира съгласуваност на Директивата за националните ангажименти за намаляване на емисиите[15] с постигането на целите на ЕС относно качеството на въздуха, целите в областта на климата за 2030 г. и целта за постигане на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г., както е заложено в Европейския законодателен акт за климата, и съответно да преразгледа Директивата за националните ангажименти за намаляване на емисиите възможно най-скоро; подчертава, че задължителните цели за намаляване на емисиите за държавите членки в Регламента за разпределяне на усилията[16] са един от ключовите законодателни инструменти за намаляване на емисиите на метан като част от общото намаляване на емисиите на парникови газове, заедно с предстоящото преразглеждане на Директивата относно емисиите от промишлеността (ДЕП)[17] и друго законодателство;

6. счита, че като част от цялостния преглед на приложимото законодателство за постигане на целите, определени в Европейския законодателен акт за климата, е целесъобразно да се приемат обвързващи цели на ЕС за намаляване на метана; отбелязва предложението в стратегията за метана за преразглеждане на Директивата за националните ангажименти за намаляване на емисиите и приветства включването на метана сред регулираните замърсители; освен това призовава Комисията да включи метана в списъка на замърсяващите вещества, посочен в приложение II към ДЕП, и да разшири обхвата на Директивата относно емисиите от промишлеността, за да включи по-добре секторите, отделящи метан; счита, че националните цели по Регламента за споделяне на усилията по отношение на емисиите на метан трябва да бъдат проектирани, като се вземе изцяло предвид по-голямото краткосрочно въздействие на метана върху климата и потенциалът за намаляване на метана в атмосферата, така че да се допринесе за неутралност на климата най-късно до 2050 г.;

7. подчертава, че е важно да се изработи списък на ЕС на най-добрите практики и наличните технологии, за да се насърчи по-широко предприемане на иновативни действия за смекчаване на последиците във всички съответни сектори; подчертава, че тези практики и технологии следва да бъдат поставени на солидна научна основа и да бъдат в съответствие с екологичните цели, както и че е необходимо да се проучат различията в достъпа на операторите до тези практики и технологии;

8. посочва, че според глобалната оценка на метана на Програмата на ООН за околната среда, намаляването на хранителните отпадъци и на загубите, съчетано с преминаване към енергия от възобновяеми източници и по-голяма енергийна ефективност, може да намали глобалните емисии на метан с 15% до 2030 г. и да донесе и допълнителни ползи, като спомага за намаляване на натиска върху преживните животни и върху производството на култури;

9. подчертава, че предстоящите регулаторни мерки за метана следва да се стремят да постигнат значително намаляване на емисиите бързо и възможно най-ефективно от гледна точка на разходите и да предоставят стимули и подкрепа на дружествата да постигнат стандарти за изпълнение по оптимален начин, като същевременно зачитат изцяло принципа „замърсителят плаща“; подчертава факта, че според глобалната оценка на метана на Програмата на ООН за околната среда приблизително 60% от целевите мерки, налични в секторите на енергетиката, отпадъците и селското стопанство, са с ниски разходи, докато 50% имат отрицателни разходи;

10. признава значението и необходимостта от подпомагане на доброволните инициативи в промишлеността, насочени към намаляване на емисиите на метан; подчертава обаче, че съществуват ограничения за това, което може да бъде постигнато само чрез доброволни действия, и че сега са необходими регулаторни мерки за ускоряване на намаляването на емисиите на метан, необходимо за постигане на целите в областта на климата на Парижкото споразумение; счита, че регулаторните инициативи следва да вземат предвид най-добрите практики от съществуващите доброволни действия и трябва да бъдат предшествани от задълбочени оценки на въздействието, да включват всички заинтересовани страни, за да се гарантира осъществимост и ефективност на предложените регулаторни инициативи, и да отчитат икономическите, социалните и екологичните разходи както за действие, така и за бездействие, а така също човешкото здраве и здравето на околната среда и на животните, и да прилагат ефективно принципа за ненанасяне на значителни вреди;

11. призовава Комисията да анализира последиците за политиките и мерките от използването на 20-годишен времеви хоризонт за потенциала за глобалното затопляне, като допълнение към 100-годишния срок, използван понастоящем в съответствие с насоките за инвентаризация на парниковите газове по РКООНИК; отбелязва, че по-голяма прозрачност относно краткосрочните последици за глобалното затопляне от емисиите на метан би спомогнала за по-доброто информиране на политиките на ЕС за климата; подчертава, че използването на такъв допълващ показател по никакъв начин не следва да се използва за забавяне на необходимите действия за драстично и бързо намаляване на емисиите на CO2;

12. призовава Комисията да включи метана в рамката за мониторинг за нулево замърсяване;

13. посочва липсата на глобално лидерство в областта на намаляването на емисиите на метан, тъй като се предприемат много малко действия по отношение на метана в международен план; призовава Комисията да превърне намаляването на емисиите на метан в основен приоритет в своята дипломация в областта на климата и да предприеме действия, по-специално чрез базиран на ООН подход, в рамките на дипломатическите и външните отношения на ЕС, за да се даде тласък за международно споразумение за намаляване на емисиите на метан, като се насърчават координирани действия за намаляване на емисиите на метан и се актуализират изискванията за намаляване на емисиите на метан;

14. призовава Комисията да подкрепи създаването на независима международна обсерватория за емисиите на метан, в партньорство с Програмата на ООН за околната среда, Коалицията за климат и чист въздух и Международната агенция по енергетика, която следва да има за задача да събира, съгласува, проверява и публикува данни за антропогенните емисии на метан на световно равнище и да разработи индекс за емисиите на метан; приветства факта, че Комисията желае да бъде начело на тази инициатива, включително чрез мобилизиране на финансиране; счита, че независимите, съпоставими, проверими и прозрачни данни за емисиите са от ключово значение за придобиване на знания относно мащаба на проблема с емисиите и за борба с подценяването на мащаба и количеството на течовете; счита, че такава обсерватория следва да разглежда емисиите на метан във всички имащи отношение сектори; подчертава, че наличието на подробни данни за емисиите следва да доведе до това правителствата и регулаторните органи да могат да налагат принципа „замърсителят плаща“;

Енергетика

15. приветства новата стратегията на ЕС за интеграция на енергийната система[18];

16. отбелязва, че почти 20% от емисиите на метан в ЕС произлизат от енергийния сектор, включително добив, производство, преработка, транспорт, съхранение, пренос и разпределение на нефт и природен газ; признава, че вносът представлява над 80% от потреблението на нефт и газ в ЕС и че повечето емисии на метан, свързани с нефта и газа, възникват извън границите на ЕС; признава, че изкопаемите горива нямат дългосрочна роля в енергийния микс на Съюза, и призовава държавите членки, в сътрудничество с Комисията, да приемат национални планове за постепенно извеждане от употреба на всички изкопаеми горива във възможно най-кратък срок, за да се постигне неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г., в съчетание с преход към високо енергийно ефективна и основана в голяма степен на възобновяеми източници енергийна система в рамките на Съюза; счита, че това следва да бъде свързано с преразглеждане и актуализиране на националните планове в областта на енергетиката и климата и че Комисията следва да оценява тези планове като част от етапа на оценка;

17. повтаря призива си от своята резолюция от 9 юни 2021 г. относно стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г.[19], като настоятелно призовава държавите членки да не разрешават никакви нови дейности по хидравлично разбиване в ЕС и да спрат всички съществуващи дейности – въз основа на принципа на предпазливост и на принципа, че следва да се предприемат превантивни действия, и при отчитане на рисковете и отрицателните въздействия върху климата, околната среда и биологичното разнообразие, свързани с хидравличното разбиване за добив на неконвенционални въглеводороди;

18. призовава за спиране на подкрепата на ЕС за разширяване на инфраструктурата за изкопаеми горива; припомня, че според последния доклад на Международната агенция по енергетика относно постигане на нулеви нетни емисии до 2050 г., в нейния сценарий за нулеви нетни емисии няма нужда от инвестиции в нови доставки на изкопаеми горива, заключение, споделено от Комисията в нейното предложение за регламент за изменение на насоките за трансевропейска енергийна инфраструктура[20];

19. отбелязва, че значителен брой газови кладенци, които са прекратили производството, продължават да отделят метан в атмосферата; призовава компетентните органи да приемат политики, с които да се гарантира, че тези кладенци, чиято собственост може да бъде документирана, са покрити или запълнени, за да се прекрати изтичането на метан, както и да се гарантира правилното прилагане на принципа „замърсителят плаща“;

20. отбелязва, че някои държави извън ЕС вече са въвели забрана на изпускането в атмосферата и изгарянето; призовава Комисията да предложи законодателство за енергийния сектор със задължителни правила относно мониторинга, докладването и проверката, въз основа на методологията на Партньорството за метан в добива на нефт и газ (OSGMP) 2.0 и задължителното откриване и отстраняване на течове, включително за вноса, което следва да се основава на най-добрите практики и да се прилага по цялата верига на доставки; освен това счита, че откриването на течове следва да бъде придружено от надлежно поддържане на регистри и изискване за отстраняване на потенциални течове в рамките на конкретен период от време; приветства обмислянето на правила, обхващащи цялата верига на доставки, за забрана на рутинното изпускане и изгаряне във факел в енергийния сектор до момента на производството, освен в изключителни случаи, необходими от съображения за безопасност; счита, че използването за суровина на газ от изкопаеми източници и нефт, включително за неенергийни цели, като например производството на нефтохимически продукти, следва да бъде включено в подобно предложение;

21. отбелязва, че природният газ от изкопаеми източници и нефтът се използват в енергетиката и нефтохимическата промишленост и че поради това и двата сектора допринасят за емисиите на метан от площадки за добив на природен газ от изкопаеми източници и нефтени кладенци и преработвателни инсталации; отбелязва, че според Международната агенция по енергетика на нефтохимичните продукти се дължат съответно 8% и 14% от общото първично търсене на природен газ от изкопаеми източници и нефт и тези проценти неминуемо ще нараснат; призовава Комисията да гарантира, че задълженията за измерване, отчитане и проверка и за откриване и отстраняване на течовете, както и правилата за рутинно изпускане и изгаряне във факел се прилагат по същия начин за природния газ от изкопаеми източници и нефта, използвани в нефтохимическата промишленост;

22. приканва Комисията, при изготвянето на бъдещото законодателство относно емисиите на метан, надлежно да вземе предвид факта, че инвестициите, направени от операторите на инфраструктура с цел справяне с изтичането на метан, следва да бъдат признати в обхвата на регулираните дейности като знак за значението на дейностите за безопасност и устойчивост, които могат да бъдат насърчавани от регулаторните органи;

23. подчертава, че производството и транспортът на втечнен природен газ (ВПГ) не само са изключително неефективни, предвид загубата на енергия при втечняване и охлаждане, но и допринасят с несъразмерно голям процент към емисиите на метан от сектора за добив на нефт и природен газ; отбелязва със загриженост навлизането на ВПГ като транспортно гориво в сектора на корабоплаването;

24. признава, че вносът представлява над четири пети от потреблението на нефт и газ в ЕС и че повечето емисии на метан, свързани с нефта и природния газ, възникват извън границите на ЕС, поради което допринасят за наличието на значителни емисии на метан в световен мащаб; призовава Комисията да обвърже целия внос на изкопаеми горива в ЕС с условието за съответствието му с разпоредбите на ЕС относно измерването, отчитането и проверката, откриването и отстраняването на течове и правилата относно изпускането и изгарянето, което да се прилага по цялата верига на доставки на изкопаеми горива, включително и производството; счита, че трябва да бъде въведена надеждна система, за да се гарантира, че вносът отговаря на изискванията на ЕС, и че поради това Комисията следва да разработи стабилна независима методика за оценка на съответствието на вноса с изискванията на ЕС; подчертава, че тези правила следва да влязат в сила възможно най-скоро, като същевременно се отдава дължимото внимание на енергийната сигурност; призовава Комисията освен това да подкрепи създаването и използването на система за оценка от трета страна заедно с други методи на мониторинг като възможно решение за проверка на данните за емисиите по цялата верига на доставки, включително по отношение на вноса; подкрепя освен това създаването на независимо одитирана и приложима в световен мащаб система за сертифициране, която ще осигури надеждна оценка на емисиите от метан от цялото производство на природен газ от изкопаеми източници по целия свят; счита, че сертифицирането следва да се одитира и проверява от независима трета страна и да се основава на единен подход към измерването, основаващ се на подробна информация от съответните съоръжения, активи и държави;

25. призовава Комисията да приеме конкретни мерки за идентифициране и справяне с изтичането на метан от свръх големи източници на емисии във всички сектори, без да се ограничава само до енергийния сектор, включително чрез използване на международната обсерватория за емисиите на метан;

26. подчертава значението на програма „Коперник“ и нейната услуга за мониторинг на атмосферата за откриването и наблюдението на свръх големи глобални източници на емисии, както и на по-малки по мащаб източници;

27. подчертава, че въздушното наблюдение също е важно за откриването на изпускане, изгаряне и изтичане на газове; подчертава, че спътниковите данни дават възможност за независима проверка на отпечатъка на дадено предприятие и улесняват ангажимента за намаляване на емисиите; решително подкрепя обмена на информация и технологии между заинтересованите страни в Съюза и на международно равнище, както и с обществеността, с цел той да действа като катализатор на усилията за намаляване на емисиите;

28. приветства инициативите на Комисията за намаляване на емисиите на метан от въгледобивните мини, включително от закрити и изоставени обекти; изразява силната си подкрепа за задължително измерване, отчитане и проверка и откриване и отстраняване на течове за емисиите на метан от въгледобивни мини, включително изискването дружествата, които притежават закрити обекти, или държавите членки (за изоставени мини, за които не съществува собственик, който да е отговорен) да затворят и запечатат ефективно всички изоставени обекти в ЕС възможно най-скоро и да приемат същите мерки за измерване, отчитане и проверка и за откриване и отстраняване на течове, както за обектите в експлоатация; призовава Комисията да предприеме подходящи действия, за да гарантира, че държавите членки обръщат внимание на проблема със собствеността на изоставени обекти и подпомагат мерките за намаляване на емисиите на метан от въгледобивните мини; призовава Комисията да възприеме стандарти за измервателно оборудване и да наложи изискване за измерване по отношение на всички мини; подчертава, че Европейският регистър за изпускането и преноса на замърсители следва да бъде в съответствие с новото докладване, за да се гарантира съгласуваност на политиките;

29. подчертава значението на дейностите по почистване, насочени към предотвратяване и в крайна сметка премахване на емисиите на метан от закритите обекти; призовава Комисията да разработи специална програма за справяне с емисиите на метан от закрити и изоставени въгледобивни мини чрез предоставяне на стимули за бившите въгледобивни мини да предприемат мерки за справяне със своите емисии на метан, без това да води до насърчаване на ползи за собствениците, отговорни за тяхното запечатване, или до пренебрегване на отговорностите им, в съответствие с принципа „замърсителят плаща“, заложен в член 191, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и да подкрепи справедливия преход на въгледобивните региони при разработването на алтернативни дейности, които са в съответствие с целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г.; освен това призовава Комисията и държавите членки да обмислят конкретна програма или други действия, включително финансова подкрепа за мониторинг, докладване и проверка и намаляване на емисиите в изоставени нефтени и газови обекти, за които не е известен собственикът, при пълно зачитане на принципа „замърсителят плаща“; подчертава колко е важно подходящото извеждане от експлоатация на такава инфраструктура;

Селско стопанство

30. изразява загриженост, че на селското стопанство се дължи най-големият дял от антропогенните източници на емисии на метан в ЕС; подчертава обаче, че емисиите на парникови газове в ЕС от европейското селско стопанство (включително животновъдството) отчитат намаляване с 22,2% за периода между 1990 и 2018 г. в ЕС-28, поради намаляване на емисиите на метан в селското стопанство с 21% (чревна ферментация с 22% и управление на оборския тор със 17%); отбелязва обаче, че е налице леко увеличение на емисиите на метан през последните пет години поради увеличения размер на стадата; отбелязва, че макар селското стопанство да е на второ място сред секторите с най-голям общ потенциал за намаляването на емисиите на метан, както е видно от съобщението на Комисията относно стратегията на ЕС за метана, източниците на емисии на метан в този сектор понякога са дифузни, поради което може да породят затруднения във връзка с мониторинга, докладването и проверката; отбелязва обаче, че съществуващата система за мониторинг, основана на методиката от ниво 2, позволява да бъдат предприети действия; подчертава, че емисиите на метан в селското стопанство се дължат предимно на броя на животните, особено на преживните животни; призовава държавите членки да въведат ефективни и устойчиви мерки за справяне с тези емисии в своите национални стратегически планове и призовава Комисията да ги анализира надлежно преди да одобри плановете, с цел да се осигури съгласуваност на политиките; подчертава, че въвеждането на по-строги рамкови условия по отношение на емисиите на метан в селското стопанство, и по-специално в сектора на животновъдството, не трябва да води до изместване на производството в чужбина;

31. посочва, че значителен дял от световните емисии на метан от селското стопанство са с произход извън ЕС, и призовава Комисията да гарантира, че храните продължават да се произвеждат в най-устойчивите в екологично отношение места; подчертава необходимостта ЕС да поеме водачеството в обмена на най-добри практики с търговските си партньори от трети държави с цел намаляване на емисиите на метан от селското стопанство; подчертава значението на международното сътрудничество за намаляването на емисиите на метан;

32. приветства целта на Комисията за многостранен ангажимент и подкрепя активното сътрудничество с международните партньори в рамките на програма „Koronivia Joint Work on Agriculture“ на РКООНИК и на Коалицията за климат и чист въздух, които предоставят важни многостранни платформи за обмен на най-добри практики и за насърчаване на нашите световни партньори да намалят селскостопанското производство, което е източник на емисии на метан, и за подкрепа на техния устойчив преход;

33. припомня, че значителен дял от емисиите на метан в хранително-вкусовата промишленост се дължат на вноса; призовава ЕС да насърчава добрите практики в отношенията със своите търговски партньори, като изисква от тях да прилагат правила, сходни на тези, които са приложими по отношение на производителите в ЕС;

34. призовава Комисията да оцени приноса на вносните продукти на хранително-вкусовата промишленост за антропогенните емисии на метан в ЕС чрез базата данни EDGAR-FOOD;

35. подчертава, че бъдещите политически решения трябва да осигурят ясна уредба за животновъдния сектор, за да се гарантира известна степен на предвидимост;

36. приветства проучването на Комисията относно състоянието на новите геномни техники и решително подкрепя констатациите, че посочените техники имат потенциал да допринесат за по-устойчива продоволствена система; подчертава също така, че изследването представя възможности и ползи за животновъдния сектор: призовава нормативната уредба за тези биотехнологии да бъде адаптирана към най-новите постижения в областта на науката и технологиите;

37. отбелязва, че екстензивното животновъдство може да доведе до по-ниски емисии на метан от стопанствата, но увеличава емисиите на единица произведен продукт; призовава Комисията и държавите членки да вземат предвид въздействието на стратегиите за смекчаване на последиците върху емисиите на метан в световен мащаб;

38. подчертава значението на селското стопанство за улавянето и съхраняването на въглерод; отбелязва важната роля, която изпълнява по-широката кръгова икономика, както и че следва да се стимулира навлизането на прогресивно поглъщане на емисиите на CO2 и засиленото кръговото използване на въглерода, като същевременно се избягва допълнителен натиск върху цената на селскостопанската земя, който би бил в ущърб на младите земеделски стопани; настоятелно призовава мерките, които се предприемат, да не възпрепятстват конкурентоспособността на ЕС;

39. призовава Комисията, в съответствие с Европейския законодателен акт за климата, да проучи разработването на нормативна уредба за сертифициране на поглъщането на въглерод въз основа на надеждно и прозрачно отчитане на въглеродните емисии, която да отчита разликите между парниковите газове, и да проверява автентичността на поглъщането на въглерод и да възнаграждава земеделските стопани за техните усилия за смекчаване на последиците;

40. приветства съобщението на Комисията за създаването на експертна група с цел анализ на матрицата на емисиите на метан през жизнения цикъл;

41. настоятелно призовава Комисията да подкрепи държавите членки в събирането на данни относно потенциала на пасищата за улавяне на въглерод, за да се даде възможност за прилагане на по-целенасочен подход към политиката в областта на климата;

42. признава, че животновъдството е ключова дейност, извършвана върху постоянни пасища, която дава възможност за оцеляване, икономическа стабилност и съществуване на селски стопанства в хълмистите и планинските региони, като по този начин се предотвратява обрастването на тези области; призовава Комисията да съсредоточи инвестиционните усилия върху финансирането на иновациите в областта на метановите инхибитори, включително тези за пасищни системи, и да си сътрудничи с трети държави, участващи в подобни изследвания;

43. отбелязва емисиите на метан, генерирани от възстановяването на торфища; подчертава факта, че при все това, според научните изследвания, ефектът на затопляне достига плато след възстановяването на влажните зони, поради спирането на емисиите на CO2/N2O от възстановените торфища и краткия атмосферен живот на излъчените емисии на метан[21]; подчертава, че това не се отнася за непрекъснатите емисии на CO2 от пресушените торфища, които причиняват по-нататъшно затопляне; призовава за незабавно възстановяване на торфищата, за да се гарантира най-ползотворно охлаждащо въздействие;

44. отбелязва, че съгласно стратегията „От фермата до трапезата“ хранителният режим на повечето европейци не е в съответствие с препоръките за здравословно хранене и че е необходима промяна в моделите на потребление, обхващаща цялото население, към по-здравословни храни, хранителни режими и начин на живот, включително по-голямо потребление на устойчиво произведени растения и храни на растителна основа, например пресни плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни и бобови растения, както и предприемане на мерки за справяне с прекомерното потребление на месо и свръхпреработени продукти, което също ще е от полза за околната среда, а именно чрез намаляване на емисиите на метан и хуманно отношение към животните, и ще осигури по-голяма устойчивост на икономиката; подчертава, че изготвянето на научно обосновани препоръки за целия ЕС, включително ясни цели, за устойчиво, здравословно и по-балансирано хранене, като се вземе предвид културното и регионалното многообразие на европейските храни и хранителни режими, както и потребностите на потребителите, би помогнало на потребителите и би ги насърчило, и би дало на държавите членки информация от полза за собствените им усилия за включване на елементи за устойчивост в националните препоръки относно хранителния режим; призовава Комисията да разработи такива препоръки и конкретни действия за ефективно насърчаване на здравословни, устойчиви и по-добре балансирани хранителни режими;

45. подчертава, че технологиите и практиките за ограничаване на емисиите на метан от селското стопанство, включително практиките за устойчиво управление на селскостопанските животни, се развиват с бързи темпове и следва да бъдат стимулирани и приложени възможно най-скоро; призовава Комисията да гарантира, че в ЕС бързо се прилагат доказано ефективни и икономически ефикасни иновации, които смекчават мерките по отношение на метана в селскостопанското производство, и че вече наличните иновации се използват от производителите от ЕС, за да продължи намаляването на емисиите на метан в рамките на общата селскостопанска политика (ОСП) и националните стратегически планове, включително чрез специфични, специално разработени екосхеми и инициативи за улавяне на въглерод в рамките на ОСП и чрез други частни или публични потоци на финансиране; подчертава, че земеделските стопани следва да получат финансови стимули за въвеждане на практики за смекчаване на последиците по линия на програма „Хоризонт Европа“ и средства по инициативата за икономическа устойчивост; признава обаче, че е малко вероятно земеделските стопани сами да решат проблемите с емисиите, свързани с животновъдството; отбелязва, че структурните различия в областта на селското стопанство между отделните държави членки и националните особености ще засегнат разходите за внедряването на тези техники;

46. подчертава, че вече съществуват добре изпробвани практики за подпомагане на намаляването на емисиите от управлението на оборски тор; отбелязва, че тези практики намаляват и количеството амоняк, отделяно от селскостопанския сектор; призовава Комисията да предложи регулаторни мерки, за да се гарантира внедряването на тези техники, с реалистични и амбициозни цели и срокове; подчертава също така, че торовете на основата на азот са причината за голяма част от емисиите на метан; призовава Комисията да предприеме подходящи действия за намаляване на свързаните с това емисии като част от стратегията „От фермата до трапезата“;

47. подчертава ключовата роля, която ЕС следва да играе в подкрепа на научните изследвания, иновациите и развитието, както и в разгръщането на нови устойчиви технологии и практики, за да спомогне за намаляване на емисиите на метан от всички сектори, включително животновъдството, включително чрез подобряване на измерването, отчитането и проверката на емисиите на метан в сектора, за да се проследи напредъкът към постигането на тези цели, и чрез прилагане на технологии, които вече са налични, като например технологии, свързани с измерването, отчитането и проверката; счита, че следва да се разработят мерки за намаляване на емисиите на метан от пасищни животни, които да зачитат здравето на животните и хуманното отношение към тях и да са в съответствие с принципа на предпазливост; посочва по-специално необходимостта от изследвания, в рамките на няколко поколения, на фуражните добавки и призовава Комисията да гарантира своевременното преразглеждане на Регламента относно фуражните добавки[22];

48. счита, че използването на селскостопански отпадъци и остатъци за производството на биогаз може да бъде двигател за кръговата икономика, и подчертава добавената стойност на селскостопанските остатъци, при условие че се спазва принципът на каскадно използване и се прилагат подходящи критерии за устойчивост; посочва, че производството на биогаз от селскостопански остатъци и други органични отпадъци може да намали емисиите на метан в селскостопанския сектор и да стимулира модела „произвеждащ потребител“ (производител и потребител); призовава за по-добра координация и подобрена инфраструктура между земеделските стопани и производителите на енергия от възобновяеми източници, за да се даде възможност за навлизане на местно свързано производство на устойчив биогаз, и счита, че ОСП следва да стимулира смекчаването и намаляването на емисиите на метан и да подпомага мерките за подкрепа в това отношение; съответно призовава Комисията да гарантира пълна съгласуваност между Европейския закон за климата, ОСП и стратегията за метана;

49. приветства признанието в стратегията за метана, че полученият от хранителни или фуражни култури биогаз увеличава емисиите на метан и следователно може да бъдат подкопани ползите от биогаза по отношение на смекчаването на последиците, и че разработването на съоръжения за биогаз следва да се основава предимно на отпадъци или остатъци; призовава Комисията да разработи стабилна, независима схема за сертифициране на произхода по отношение на методите за производство на биогаз и на изходните суровини; подчертава, че производството на биогаз следва да се основава на модел на кръгова икономика на местно равнище, за да се избегнат свързаните с транспорта емисии и разходи; подчертава, че подкрепата следва да не насърчава интензификацията на животновъдството;

50. отбелязва, че развитието на кръговата икономика и биоикономиката може да създаде повече работни места в първичното производство, и подчертава, че за целите на биоикономиката е необходимо да бъдат разработени и/или допълнително интегрирани в обучението и образованието в този сектор нови умения, нови знания и нови дисциплини, за да се предприемат мерки за справяне с обществените промени, свързани с биоикономиката, да се насърчават конкурентоспособността, растежът и създаването на работни места, да се отговори на нуждите на сектора и да се гарантира по-добро съответствие между уменията и работните места;

Отпадъци

51. призовава Комисията през 2022 г. да продължи с анализа на емисиите на метан от утайки и отпадъчни води и да преразгледа Директивата за утайките от отпадъчни води[23] и Директивата за пречистване на градските отпадъчни води[24] през 2022 г., които следва да съдържат и мерки за справяне със замърсителите на въздуха и емисиите на парникови газове, и по-специално метан; освен това призовава Комисията да бъде амбициозна и да включи силен акцент върху емисиите на метан в прегледа през 2024 г. на Директивата относно депонирането на отпадъци[25] и в предстоящия преглед на Директивата относно емисиите от промишлеността (ДЕП); подчертава необходимостта от мерки, изискващи от депата за отпадъци да използват биометана, който произвеждат, докато енергийното му съдържание спадне под дадена полезна стойност, и когато вече не е възможно да се използва биометанът, произведен в депо за отпадъци, да се използват биологично окисляване и други технологии в горещите точки, за да се намалят оставащите емисии на метан; припомня във връзка с това, че емисиите на метан от сектора на отпадъците отчасти се дължат на течове от инсталации за биогаз; призовава Комисията да публикува насоки относно най-добрите методи за изграждане и експлоатация на инсталации за биогаз с цел предприемане на мерки за справяне с течовете, дължащи се на лоша поддръжка, експлоатация и проектиране; припомня освен това, че ДЕП допринесе за намаляването на замърсяването от промишлени дейности; подчертава обаче, че обезвреждането на отпадъци в депа не е обхванато от нито един референтен документ за най-добрите налични техники (НДНТ);

52. подчертава, че обезвреждането на отпадъци в депа, което представлява най-нежелателният вариант в йерархията на управлението на отпадъците, е най-замърсяващият начин за управление на отпадъците както по отношение на емисиите на парникови газове, така и на другите замърсители във въздуха, почвата и водата; призовава държавите членки да спазват изцяло действащите изисквания на Директивата относно депонирането на отпадъци и призовава директивата да бъде приведена в съответствие с общите принципи на плана за действие за кръговата икономика, включително целта за 2016 г., до която дата количеството на депонираните биоразградими отпадъци трябваше да бъде намалено до 35% или по-малко в сравнение с нивата от 1995 г.; призовава Комисията да разработи всеобхватна стратегия, за да гарантира, че държавите членки, които не са постигнали съответствие с тази целева стойност, предприемат корективни мерки и действия; призовава Комисията да подкрепи държавите членки в усилията им да се откажат от депата за отпадъци; освен това изразява загриженост, че през 2017 г. 15 държави членки не бяха изпълнили изцяло задължението, предвидено в директивата, за третиране на отпадъците преди депонирането им; във връзка с това припомня призива от своята резолюция от 10 февруари 2021 г. относно новия план за действие за кръгова икономика за привеждане на Директивата относно депонирането на отпадъци в съответствие с общите принципи на плана за действие за кръговата икономика и за фокусиране на бъдещото преразглеждане на съответните директиви върху предотвратяването и ограничаването на генерирането на остатъчни отпадъци, както и за подобряване на целта от 10% депониране на отпадъци чрез определяне на таван за депонирането, изразен в килограми на човек за година, за да се постигнат най-добрите екологични резултати от комбинираното въздействие на намаляването, повторната употреба, рециклирането и компостирането, като същевременно се сведе до минимум депонирането на остатъци; счита освен това, че би било постигнато подобрение с ключово значение, ако се гарантира, че методиката за отчитане на парниковите газове от депата е по-стабилна и хармонизирана в целия ЕС;

53. във връзка с гореизложеното призовава Комисията:

 да определи задължителни цели на ЕС по отношение на търговските и промишлените отпадъци, тъй като все още няма конкретни цели по този въпрос;

 да предложи цели за ограничаване на генерирането на остатъчни отпадъци в планирания преглед на Рамковата директива за отпадъците[26] и на Директивата относно депонирането на отпадъци през 2024 г.;

 да приведе Директивата относно депонирането на отпадъци в съответствие с общите цели на ЕС в областта на изменението на климата и намаляването на емисиите на парникови газове, след задълбочен анализ с цел по-добро справяне с проблемите, свързани с парниковите газове;

 да изготви референтен документ за най-добрите налични техники (НДНТ) за депониране на отпадъци, включително разпоредби относно метана;

54. призовава Комисията да наблюдава напредъка, постигнат от държавите членки по отношение на разделното събиране на биологични отпадъци – правило, което следва да бъде приложено до 2023 г.; припомня, че съгласно йерархията за третиране на отпадъците държавите членки са правно задължени да предприемат мерки за насърчаване на рециклирането на биологични отпадъци, което включва компостиране и смилане на биологични отпадъци, като се има предвид, че биологичните отпадъци обикновено се събират и обработват на местно равнище; поради това подчертава, че Комисията следва да насърчава по-нататъшното сътрудничество между регионите и държавите членки, както и хармонизирането посредством обмен на най-добри практики;

55. повтаря целите на новия план за действие относно кръговата икономика за постигане на значителен кръгов характер и избягване на изпускането на емисии на парникови газове, и по-специално на метан, от затворения цикъл; разбира, че за да се прилага успешно йерархията на отпадъците и за да се отдава по-голям приоритет на третирането на отпадъците, следва да се насърчава истински интегрирано управление на отпадъците;

56. подчертава, че процедурите за закриване и последващи грижи за клетките на депата са от ключово значение за намаляване на течовете, като се взема предвид целият жизнен цикъл на депата за отпадъци; призовава Комисията да предостави подкрепа, съобразена с условията във всяка държава членка, за да се гарантира пълно прилагане на йерархията на управлението на отпадъци, като се постави акцент върху предотвратяването на отпадъци, постигането на целта за разделяне при източника и за разделно събиране на биологичните отпадъци до 31 декември 2023 г., включително чрез насърчаване на сътрудничеството между публичния и частния сектор за осигуряване на висока степен на разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на биоразградимите отпадъци, така че да се осигури ефективно отклоняване от депата, без да се предоставя финансиране от ЕС за изгаряне; подчертава, че винаги следва да има осъществима възможност за биологично преработване, например компостиране или анаеробно разлагане; отчита във връзка с това потенциала на анаеробното разлагане от биоразградими отпадъци, което позволява производство на биометан; подчертава, в съответствие с йерархията на управление на отпадъците, че изгарянето е едва на предпоследно място сред вариантите за управление на отпадъците, и припомня позициите си относно изгарянето, изложени в резолюцията си от 10 февруари 2021 г. относно новия план за действие за кръговата икономика;

57. подчертава, че повърхностите на водоемите са източник от световно значение на емисии на парникови газове, включително на метан, основно поради натрупването на утайки във водоемите, и че премахването на язовирните стени може да доведе до значително намаляване на емисиите от водоемите; призовава Европейската агенция за околна среда да събере информация по този въпрос с цел да се извърши оценка на потенциалните политически мерки;

°

° °

58. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.


 

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Метанът е на второ място сред факторите, допринасящи за изменението на климата, като се нарежда след въглеродния диоксид (CO2), със своя дял от 10% от общите емисии на парникови газове в Европа. Метанът е по-мощен от въглеродния диоксид и спомага за образуването на озон в по-долните слоеве на атмосферата, а озонът е силен замърсител на въздуха на местно равнище и причинява сериозни здравни проблеми. Следователно намаляването на емисиите на метан допринася както за забавянето на изменението на климата, така и за подобряването на качеството на въздуха.

 

ЕС вече си е поставил цели за намаляване на емисиите на парникови газове за 2030 г., които се отнасят до всички парникови газове, като емисиите на метан, произхождащи от човешка дейност, са обхванати от задължителни национални цели за тяхното намаляване съгласно Регламента за разпределяне на усилията. До юни 2021 г. ще бъде направен преглед на този регламент като част от изпълнението на новата, по-висока цел за намаляване на емисиите до 2030 г. Повишаването на равнището на амбиция за намаляване на емисиите на парникови газове до най-малко 55% до 2030 г. ще изисква също така ускоряване на усилията за справяне с емисиите на метан, като прогнозите сочат, че е необходимо намаляването на емисиите на метан да се повиши до 35 – 37%. Политическите действия за намаляване на емисиите на метан ще допринесат за усилията на ЕС за декарбонизация за постигане на по-високата амбиция за 2030 г., за неутралност по отношение на климата до 2050 г., а така също и за амбицията на ЕС за нетоксична околната среда.

 

На 14 октомври 2020 г. Комисията публикува стратегията на ЕС за намаляване на емисиите на метан с акцент върху справянето с антропогенните емисии на метан, т.е. тези, свързани с човешката дейност. В стратегията се определят междусекторни действия, както и специфични действия в сектори като енергетиката, селското стопанство и отпадъците, на които се падат съответно 19%, 53% и 26% от антропогенните емисии на метан в ЕС. ЕС може да играе важна роля за постигане на намаляване на емисиите на метан на световно равнище. По-специално стратегията включва няколко международни действия, като например засилване на приноса на ЕС към работата на международни форуми като Коалицията за климат и чист въздух, Арктическия съвет и Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН), за да се предприемат мерки съвместно с държавите партньори за намаляване на емисиите на метан във всички съответни сектори.

 

Стратегията включва, наред с другото, следните действия във всички сектори:

 

 подобрения в измерването, отчитането и проверката на емисиите на метан от дружествата във всички съответни сектори, включително чрез специфични за секторите инициативи

 създаване на независима международна обсерватория за емисиите на метан в рамките на Организацията на обединените нации, в сътрудничество с международни партньори, която да събира, съгласува, проверява и публикува данни за антропогенните емисии на метан на световно равнище

 засилено откриване и мониторинг чрез спътници на емисиите на метан по линия на програмата на ЕС „Коперник“ за откриване и мониторинг на изключително големи източници на емисии в световен мащаб

 преразглеждане на относимото законодателство на ЕС в областта на климата и околната среда с цел по-ефективно справяне с емисиите, свързани с метана, по-специално Директивата относно емисиите от промишлеността и Европейския регистър за изпускането и преноса на замърсители

 предоставяне на целева подкрепа за ускоряване на развитието на пазара на биогаз от устойчиви източници, включително бъдещата нормативна уредба за пазара на газ, предстоящото преразглеждане на Директивата за енергията от възобновяеми източници и пилотен проект за подпомагане на селските райони и земеделските общности при изграждането на проекти за биогаз и достъпа до средства за производство на биогаз от селскостопански отпадъци

В енергийния сектор стратегията включва, наред с другото, законодателни предложения през 2021 г. относно задължително измерване, отчитане и проверка за всички свързани с енергетиката емисии на метан и относно задължението за подобряване на откриването и отстраняването на течове по цялата инфраструктура за природен газ от изкопаеми горива. В нея също така се разглежда възможността за законодателство за премахване на рутинното изпускане и изгаряне на газ във факел в енергийния сектор, обхващащо цялата верига на доставки, до мястото на производство.

В селскостопанския сектор стратегията включва, наред с другото, създаване на експертна група, която да анализира емисиите на метан през жизнения цикъл, като разглежда управлението на селскостопанските животни, оборския тор и фуражите, характеристиките на фуражите, новите технологии и практики. Освен това в нея се предлага до края на 2021 г. да се разработи списък на най-добрите практики и наличните технологии за проучване и насърчаване на по-масово предприемане на иновативни действия и технологии за смекчаване на последиците чрез по-широко внедряване на „улавяне на въглероден диоксид“ в държавите членки и техните стратегически планове по общата селскостопанска политика.

Накрая, в сектора на отпадъците стратегията включва инициативи за борба с незаконните практики и предоставяне на техническа помощ на държавите членки и регионите, така че да се справят с депата, които не отговарят на стандартите, както и за подпомагане на държавите членки и регионите за стабилизирането на биоразградимите отпадъци преди обезвреждането им и за пренасочването на тези отпадъци към производството на биогаз. Освен това в стратегията се предлага при прегледа на Директивата относно депонирането на отпадъци през 2024 г. да се обмислят допълнителни действия за подобряване на управлението на газа от депата, свеждане до минимум на вредното му въздействие върху климата и оползотворяване на всички потенциални ползи от него в областта на енергетиката.

Значение на действията на ЕС по цялата верига на доставки

В стратегията на ЕС за намаляване на емисиите на метан се подчертава, че външните емисии на въглерод или метан, свързани с потреблението на газ от изкопаеми източници и нефт в ЕС (т.е. емисиите, отделяни извън ЕС за производство и доставка на газ от изкопаеми източници за ЕС), са между три и осем пъти повече от количеството на емисиите, възникващи в рамките на ЕС, за газа, а вероятно дори още повече за нефта.

Поради това г-жа Спираки счита, че ЕС е несъразмерно голям фактор за генерирането на емисии на метан в световен мащаб, тъй като внася нефт и газ, след като повечето емисии на метан са били отделени. ЕС трябва да гарантира, че веригата на доставки е обхваната от неговите задължения за измерване, отчитане и проверка и откриване и отстраняване на течове, и забраната на рутинното изпускане и изгаряне на газ във факел, тъй като и двете са необходими, за да се отговори на извънредната ситуация в областта на климата, както и за да се гарантират еднакви условия на конкуренция за производителите на нефт и газ от ЕС.

Измерване, отчитане и проверка

Една силна, независима и строго научна система за измерване, отчитане и проверка е от основно значение за справяне с емисиите на метан. Необходимо е да се предоставят достоверни данни, да се установят проблемите и ефикасните мерки и да се направи оценка на постигнатия напредък. Измерването, отчитането и проверката, които са със слабо изместване и са неточни, възпрепятстват приемането и прилагането на ефективни мерки за справяне с въздействието на този мощен парников газ върху околната среда и здравето. Една задължителна система за измерване, отчитане и проверка ще подобри и докладването от страна на държавите членки до Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), като се подкрепят международните усилия за оценяване и смекчаване на последиците от емисиите на метан.

За да е налице стабилна уредба за измерване, отчитане и проверка е необходимо ЕС да се откаже от доброволните подходи и да приеме обвързващи хармонизирани изисквания. Въпреки че тристепенната система на рамката на Партньорството за метан в добива на нефт и газ (OGMP) 2.0 постигна осезаеми подобрения по отношение на изискванията за отчитане, тя има и пропуски. Например в нея не се изброяват точни измервателни технологии и за най-високите нива на отчитане се посочват само общи подходи за измерване. Поради това Комисията следва постепенно да отиде по-далеч в своите стандарти за измерване, отчитане и проверка.

Емисиите на метан са глобален проблем и справянето с тяхното въздействие върху климата ще изисква международно сътрудничество, натрупване на знания и обмен на най-добри практики. Като се има предвид бързото развитие на технологиите за мониторинг и докладване, обсерваторията би могла да бъде ключова институция за идентифициране и разпространение на иновации в областта на измерването, отчитането и проверката.

Откриване и отстраняване на течове

Наличието на силна програма за откриване и отстраняване на течове е ключов елемент от стратегията на ЕС за намаляване на емисиите на метан и за постигане на целите на ЕС в областта на климата и околната среда. Тя следва да обхваща цялата верига на доставки на газ от изкопаеми източници, нефт и въглища и следва също така да включва биогаза и биометана, за да се гарантира, че са обхванати всички течове на метан от енергийния сектор. Тя следва да бъде достатъчно гъвкава, за да се адаптира бързо и да се възползва от бъдещи иновативни технологии, които се очаква да доведат до ползи за околната среда и/или намаляване на разходите, като например алтернативни технологии за откриване на метан, монтирани на мобилни платформи като камиони, дронове и самолети.

Стандарти за ефективност, референтни показатели и гранични стойности на емисиите

Комисията отчита, че ЕС може да играе роля за гарантиране на намаляването на емисиите на метан на световно равнище, като използва позицията си на най-големия вносител на изкопаеми горива в света. С изключение на Норвегия, която вече е въвела строги разпоредби по отношение на метана, досега са поети малко ангажименти по отношение на намаляването на емисиите на метан нагоре по веригата в основните държави, от които се внася газ в ЕС. Поради това ЕС следва да покаже своя ангажимент за намаляване на глобалния си метанов отпечатък, като проучи възможностите за задължителни стандарти за ефективност на метана за цялото количество газ, продавано на пазара на ЕС.

Изоставени и неизползвани нефтени и газови кладенци

В Европа има много изоставени кладенци, които все още имат потенциал да отделят метан. Отделна програма за измерване, отчитане и проверка и смекчаване на последиците от изоставените кладенци би дала възможност те да бъдат намерени, запечатани и наблюдавани, което ще доведе до значително намаляване на емисиите на метан, както и до възможности за заетост при санирането и наблюдението на кладенците. За тази програма ЕС следва да вземе предвид разнообразните начини, по които кладенците се извеждат от експлоатация, и липсата на разпознаваем собственик, която може да произтече от това. Ще бъде необходимо да се осигури финансиране за мониторинга и покриването на кладенци без законен собственик.

Международни действия

Емисиите на метан са глобален проблем и следователно тяхното намаляване ще изисква глобални усилия и ангажименти. Като най-голям вносител на природен газ в света и един от най-големите вносители на нефт ЕС има възможност да поеме водеща роля по отношение на международните стандарти и да подкрепи прилагането в световен мащаб на силни програми за измерване, отчитане и проверка и откриване и отстраняване на течове. Комисията проучва дали предстоящото законодателство в областта на измерването, отчитането и проверката и откриването и отстраняването на течове следва да се прилага за цялото количество газ, продавано или консумирано в Европа, чрез изисквания за емисиите на метан от цялото количество внесен газ или нефт, за да се разпространи намаляването на емисиите в световен мащаб и да се гарантират еднакви условия на конкуренция между дружествата от ЕС и от трети държави.

Метан от въгледобивни мини

В повечето въгледобивни мини вече съществуват измервателни уреди. При все това, тъй като измерването е само за целите на безопасността, то може да не представя истинския мащаб на емисиите, тъй като измервателният уред може да не е достатъчно точен, за да определи количествено всички емисии с ниска концентрация от вентилационните шахти.

Изоставени и неизползвани въгледобивни мини

Проучванията показват, че закритите и изоставените мини отделят метан дори след прекратяването на дейностите по добив. Тъй като постепенното преустановяване на използването на въглища е неизбежно, стратегията за метана следва да обърне специално внимание на изоставените и закритите обекти, за да се гарантира, че тези емисии се отчитат и намаляват, когато това е технически възможно.

Селско стопанство

Съществуват вътрешно присъщи трудности при точното наблюдение, проверка и отчитане на емисиите на метан от селскостопанския сектор, но могат да бъдат приети мерки за ограничаване на емисиите на метан преди прилагането на прецизна система за измерване, отчитане и проверка.

До края на 2021 г. ЕС следва, в сътрудничество със секторни експерти и с държавите членки, да изготви списък на най-добрите практики и наличните технологии за проучване и насърчаване на по-широкото предприемане на иновативни действия за намаляване на емисиите. Тези действия следва да обърнат специално внимание на метана от чревна ферментация.

Отпадъци

ЕС следва да продължи да противодейства на незаконните практики и да предоставя техническа помощ на държавите членки и на регионите. Чрез тази помощ ще се предприемат мерки за решаване на въпроси като депата за отпадъци, несъответстващи на стандартите. ЕС също така ще помогне на държавите членки и на регионите за стабилизиране на биоразградимите отпадъци преди обезвреждането им и за засилване на използването им за производството на неутрални по отношение на климата, кръгови и биотехнологични материали и химикали, и за пренасочване на тези отпадъци към производството на биогаз.

При прегледа на Директивата относно депонирането на отпадъци през 2024 г. ЕС следва да разгледа възможностите за допълнителни действия за подобряване на управлението на газа от депата, свеждане до минимум на вредното му въздействие върху климата и оползотворяване на всички потенциални ползи от него в областта на енергетиката.


ПРИЛОЖЕНИЕ: СПИСЪК НА СУБЕКТИТЕ ИЛИ ЛИЦАТА, ОТ КОИТО ДОКЛАДЧИКЪТ Е ПОЛУЧИЛ ИНФОРМАЦИЯ

Следният списък е изготвен на доброволни начала в рамките на изключителната отговорност на докладчика. В хода на изготвянето на доклада преди приемането му в комисия следните субекти или лица са предоставили информация на докладчика:

Субект и/или лице

1. Environmental Defence

2. Copa Cogeca

3. Equinor

4. Европейско сдружение за управление на отпадъците (European Waste Management Association, FEAD)

5. Fortum Oslo Varme

6. Европейско бюро по околната среда

7. Syctom

8. MIQ Methane Intelligence

9. Европейско сдружение за биогаз (European Biogas Association, EBA)

10. Солунски университет „Аристотел“

11. Helector

12. Honeywell

13. IOGP

14. Smiths Group PLC

15. Международна агенция по енергетика

16. Eurogas

17. Motor Oil

18. Работна група за чист въздух

19. Veolia Environnement S.A

20. Международна агенция по енергетика

21. DESFA

22. Client Earth

23. Агенция за екологични разследвания

24. DSM

 


 

 

 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПРОМИШЛЕНОСТ, ИЗСЛЕДВАНИЯ И ЕНЕРГЕТИКА (16.7.2021)

на вниманието на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

относно стратегия на ЕС за намаляване на емисиите на метан

(2021/2006(INI))

Докладчик по становище (*): Кристиан‑Силвиу Бушой

(*) Процедура с асоциирани комисии – член 57 от Правилника за дейността

 


 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А. като има предвид, че емисиите на метан са втората по големина причина за глобалното затопляне, като приблизително една трета от антропогенните емисии на метан в световен мащаб идват от енергийния сектор;

Б. като има предвид, че понастоящем концентрацията на метан в атмосферата е приблизително два и половина пъти по-висока отколкото равнищата от прединдустриалния период и непрекъснато се увеличава; като има предвид, че според публикуваната през 2021 г. глобална оценка за емисиите на метан на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) „намаляването на причинените от човека емисии на метан е една от най-ефективните в разходно отношение стратегии за бързо намаляване на темпа на затопляне и за значително допринасяне за усилията в световен мащаб за ограничаване на покачването на температурата до 1,5°C“;

В. като има предвид, че енергийният преход към постигането на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г. ще изисква значително намаляване на емисиите на парникови газове от енергийния сектор, включително на емисиите на метан; като има предвид, че в оценката на въздействието на Плана във връзка с целта в областта на климата за 2030 г.[27] се посочва, че целта за най-малко 55% намаление на емисиите на парникови газове до 2030 г. изисква справяне с емисиите на метан; като има предвид, че в своя доклад, озаглавен „Нулеви нетни емисии до 2050 г.: пътна карта за световния сектор на енергетиката“, Международната агенция по енергетика посочва, че емисиите на метан от изкопаеми горива следва да бъдат намалени със 75% през периода 2020 – 2030 г. за да се постигне сценарият за нулеви нетни емисии; като има предвид, че 15% от съкращенията на емисиите, изисквани съгласно Парижкото споразумение, вече биха могли да бъдат премахнати с ниски разходи и технически осъществими мерки за намаляване на метана;

Г. като има предвид, че голям брой от най-разходно ефективните икономии на емисии на метан могат да бъдат постигнати в енергийния сектор; като има предвид, че според доклада на UNEP емисиите на метан могат да бъдат намалени с 45% до края на настоящото десетилетие и че е възможно бързо и значително намаляване на емисиите на метан чрез използване на съществуващите технологии и на много ниска цена; като има предвид, че по оценки на системата за проследяване на метана („Methane Tracker“) на Международната агенция по енергетика около 40% от свързаните с енергетиката емисии на метан могат да бъдат намалени без нетни разходи, главно чрез отстраняване на изтичането на метан и премахване на изпусканията в сектора на изкопаемите горива;

Д. като има предвид, че най-големите източници на антропогенни емисии на метан в ЕС са секторите на газа и нефта (19%), секторът на отпадъците (26%) и селското стопанство (53%);

Е. като има предвид, че ЕС е най-големият вносител на нефт и природен газ; като има предвид, че ЕС внася до 85% от природния газ и се изчислява, че метановият отпечатък на природния газ, произведен в държавите доставчици, е между три и осем пъти по-голям, отколкото генерираните в Съюза емисии на метан;

Ж. като има предвид, че наситеността на емисиите на метан в ЕС варира значително според степента на зависимост от източниците на изкопаеми горива в енергийния микс; като има предвид, че газът има само преходен характер предвид зависимостта на ЕС от трети държави за неговите енергийни доставки;

З. като има предвид, че Генералната дирекция за парламентарни изследвания[28] отбеляза факта, че емисиите на метан идват от широк кръг сектори, а именно – от селското стопанство, отпадъците и енергетиката, и че веднъж в атмосферата, метанът се смесва добре с други газове, което затруднява измерването и докладването; като има предвид, че несигурността относно данните за емисиите на метан обикновено е много по-висока в сравнение с емисиите на CO2, когато се изключват емисиите от горите и други свързани със земеползването емисии; като има предвид, че в неотдавнашни проучвания[29] се изчислява, че антропогенните емисии на метан от изкопаеми източници в световен мащаб са подценени с около 25 до 40%;

И. като има предвид, че емисиите от течове от оборудване, инфраструктура или затворени и изоставени обекти, както и емисиите от изпускането и непълното изгаряне на метан представляват най-голямата част от емисиите на метан в енергийния сектор;

Й. като има предвид, че вече съществува законодателство на ЕС, което спомага за предоставянето на информация относно емисиите на метан, включително Регламент (ЕО) № 2006/166 за създаване на Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители[30] и Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността[31], но понастоящем няма политика в ЕС, насочена конкретно към намаляването на емисиите на метан;

К. като има предвид, че подобряването и прилагането на подходящи за целта и подходящо насочени технологии и практики за подобрени мониторинг, докладване и проверка (МДП) и намалени емисии са в основата на ефективното намаляване на емисиите на метан;

1. подчертава значението на бързото намаляване на емисиите на метан като една от най-ефективните мерки за действия на ЕС в областта на климата; отбелязва, че намаляването на емисиите на метан допълва необходимото намаляване на емисиите на въглероден диоксид; подчертава, че намаляването на метана носи значителни ползи не само по отношение на намаленото въздействие върху климата, но и от подобряването на качеството на въздуха, тъй като метанът допринася и за образуването на тропосферен озон – мощен местен замърсител на въздуха, който причинява сериозни здравословни проблеми;

2. изразява съгласие, че по-голямата амбиция за намаляване на емисиите на парникови газове с поне 55% до 2030 г. ще изисква допълнителни усилия за справяне с всички парникови газове; подчертава, че тези усилия ще означават, че ще бъдат необходими повече инвестиции в свързани с МДП технологии и откриването и отстраняването на течове;

3. призовава за стратегия на ЕС за намаляване на емисиите на метан; подкрепя една ясна посока и законодателна рамка за намаляване на емисиите на метан по всеобхватен начин в цяла Европа и в международен план чрез насърчаване на положителното взаимодействие между секторите с цел укрепване на икономическите аргументи за улавянето на метан, което има търговска стойност и може да бъде осребрено непосредствено, и за избягване на емисиите на метан с цел принос към постигането на целите на ЕС за декарбонизация; приветства обмислянето на законодателство за цели и стандарти за намаляване на емисиите на метан от потребяваните изкопаеми горива, включително от внос; подкрепя разработването и внедряването на подходящи и икономически ефективни инструменти за намаляване на метана, които дават възможност на промишлеността в различните части на веригата за създаване на стойност да постигне стандарти за ефективност по оптимален начин;

4. подчертава необходимостта от декарбонизиране на газовия сектор, за да се постигне неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г.; отбелязва ролята на природния газ за посрещане на настоящото глобално търсене на енергия и подчертава, че ролята, която той играе в енергийния преход на само преходен източник ще зависи и от успешното намаляване на свързаните с него емисии на метан;

5. признава извършената до момента работа от страна на газовата промишленост за намаляване на емисиите на метан чрез доброволни инициативи, като например Инициатива за климата при добива на нефт и газ (OGCI), Водещите принципи за метана (MGP) и Партньорството за метан при добива на нефт и газ (OGMP 2.0), и подчертава показания ангажимент за предприемане на още по-решителни стъпки за допълнително смекчаване на емисиите на метан по цялата верига за създаване на стойност в сектора на природния газ;

6. приветства изготвянето на законодателство за енергийния сектор със задължителни правила за МДП, въз основа на методологията OGMP 2.0 и задължителното откриване и отстраняване на течове, включително относно вноса, въз основа на най-добрите практики, които правила да се прилагат по цялата верига на доставки, както и разглеждането на правила за забрана на рутинните изпускания и изгаряния в енергийния сектор, обхващащи цялата верига на доставки до производствената точка, освен в изключителни случаи, необходими от съображения за безопасност; настоява, че тази забрана следва да се прилага и по отношение на вноса и че поради това Комисията следва да разработи силна независима методология за оценка на съответствието на вноса с изискванията на ЕС;

7. подчертава, че една добре структурирана, подходяща за целта система за МДП, която да е очертана по подходящ начин в стратегията, включително относно вноса, с цел да се гарантира, че са обхванати всички изтичания на метан, че са постигнати еднакви условия на конкуренция, че се насърчава намаляването на внос, който генерира много метан, и се избягва изместването на въглеродни емисии, и която също така избягва дублиране на задълженията за докладване на равнището на Съюза и на национално равнище, ще бъде от основно значение за по-точното откриване и количественото определяне на емисиите на метан по веригите за създаване на стойност и ще позволи по-добра оценка на резултатите от мерките за смекчаване; подчертава, че ЕС следва да поеме водеща роля в международното сътрудничество при събирането на данни, докладването и насърчаването на политики и технологични решения за по-нататъшно намаляване и премахване на емисиите на метан;

8. счита, че точната система за МДП трябва да разчита на подробни доклади, подробно проучване на оборудването и на прилагането на най-актуалните емисионни фактори по цялата верига на доставки; отбелязва, че правилата за МДП следва да отчитат особеностите на всеки сектор; подчертава, че докладваните данни относно емисиите на метан следва да бъдат публични или, в случай на чувствителна информация, достъпни за компетентните органи и независимите проверители; призовава Комисията да разработи система за оценка от трета страна с цел оценяване и проверка на данните за емисиите по цялата верига на доставки;

9. призовава Комисията да приеме конкретни мерки за справяне с изтичането на метан от свръх големи източници, включително от нефтохимическия сектор;

10. счита, че научните изследвания, развойната дейност и иновациите и бързото прилагане на подходящи за целта технологии и на най-добрите налични практики за подобряване на МДП, откриване и отстраняване на течовете, рутинното изпускане и изгаряне и намаляване на емисиите на метан във всички сектори са в основата на ефективните действия; подкрепя мобилизирането на финансиране от „Хоризонт Европа“, включително за технологични решения за устойчиво производство на биометан и за създаването на международна обсерватория за емисиите на метан; подчертава, че разходите за замърсяването не следва да се прехвърлят на гражданите съгласно принципа „замърсителят плаща“;

11. подчертава значението на програмата „Коперник“ и нейната услуга за мониторинг на атмосферата за откриването и наблюдението на свръх големи глобални източници на емисии, както и на по-малки по мащаб източници; подчертава, че въздушното наблюдение също е важно за откриването на изпускане и изгаряне, и на изтичането на газове; подчертава, че спътниковите данни дават възможност за независима проверка на отпечатъка на дадено предприятие и улесняват ангажимента за смекчаване; решително подкрепя обмена на информация и технологии между заинтересованите страни в Съюза и на международно равнище, и с обществеността, с цел да се катализират усилията за намаляване на емисиите; счита, че независимите, съпоставими, проверими и прозрачни данни за емисиите са от ключово значение за придобиването на знания относно размера на проблема с емисиите и за борбата с подценяването на размера и количеството на течовете също и от внасяните изкопаеми горива;

12. призовава Комисията да продължи тесен диалог с регулаторите, както е посочено в стратегията на Комисията за метана;

13. призовава за задълбочена оценка на разходната ефективност на предложените в енергийния сектор действия, включително на социалните и екологичните ползи от тях, като приоритет, която следва да отчита местните условия и специфичните аспекти на различните части на веригата за създаване на стойност и да предоставя на отрасъла необходимата гъвкавост за тяхното изпълнение без да засяга отрицателно целите за намаляване на емисиите на парникови газове; призовава за обмисляне на задължителна рамка за откриване и отстраняване на течове по цялата верига на доставки, в т.ч. вноса, за да се постигнат стандарти за изпълнение по оптимален и разходно-ефективен начин с цел да се гарантира, че са обхванати всички течове на метан, осигурени са равни условия, насърчено е намаляването на внос с големи емисии на метан и е избегнато изместването на въглеродни емисии;

14. приканва Комисията, при изготвянето на бъдещото законодателство относно емисиите на метан, надлежно да вземе предвид факта, че инвестициите, предприети за справяне с изтичането на метан от операторите на инфраструктура, следва да бъдат признати в обхвата на регулираните дейности като знак за значението на дейностите за безопасност и устойчивост, които могат да бъдат стимулирани от регулаторните органи;

15. призовава за подобряване на измерването на емисиите на метан във въглищните мини, като се популяризират добрите практики и се разпространяват най-добрите възможни технологии и регулаторни и данъчни рамки, също и с цел да се подпомогне развиването на събиране с търговски цели, като се улеснява използването на метан от изоставени обекти; призовава Комисията да разработи специална програма за справяне с емисиите на метан от изоставени, затворени въглищни мини и нефтени и газови кладенци чрез предоставяне на стимули на бивши въгледобивни мини за справяне с техните емисии на метан, без това да води до насърчаване на ползите или пренебрегване на отговорностите на собствениците, отговорни за тяхното запечатване, в съответствие с принципа „замърсителят плаща“, залегнал в член 191, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и да подкрепи справедливия преход на въгледобивните региони при разработването на алтернативни дейности, които са в съответствие с целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г.;

16. приветства новата стратегия на ЕС за интеграция на енергийната система[32] и съдържащите се в нея предложения за постигане на по-кръгова енергийна система посредством устойчивото използване на неизбежните отпадъци и остатъци за производство на биогаз и биометан; призовава Комисията и държавите членки първо да обмислят в пълна степен кръговостта, което означава по-малко отпадъци, намаляване на потреблението на ресурси и енергия и изпълнение на дългосрочни решения за предотвратяване на отпадъците, когато се насърчава разработването на биогаз и биометан; призовава Комисията да обмисли мерки за улесняване на разработването на устойчив биогаз и биометан, като същевременно ефективно се намалят емисиите на метан, и да гарантира внедряването на икономически най-ефективните решения във всички държави членки, като се използват полезните взаимодействия между секторите и се избягват погрешни стимули, които биха могли да доведат до увеличаване на емисиите като цяло;

17. приветства обмислянето на законодателство относно възможните цели, стандарти или други стимули във връзка с потребяваната и внасяната в ЕС енергия от изкопаеми горива; призовава Комисията да обвърже целия внос на изкопаеми горива в ЕС с условието за съответствието му с разпоредбите на ЕС относно МДП, откриването и отстраняването на течове и правилата относно изпускането и изгарянето, което да се прилага по цялата верига на доставки на изкопаеми горива, включително и производството;

18. припомня, че Съюзът е най-големият вносител в света на природен газ, като три четвърти от потребявания в Съюза газ и 90% от нефта се внасят; призовава Комисията да продължи своето активно участие в международни инициативи, като насърчава сътрудничеството с трети държави с цел справяне с емисиите на метан чрез разпространение на най-добри практики за разходно ефективно намаляване на тези емисии по цялата верига за създаване на стойност и подкрепя кампанията на ЕС по дипломатическа линия за привличане на държавите и дружествата – производители на изкопаеми горива, да се включат в Партньорството за метан при добива на нефт и газ (OGMP);

19. припомня колко важно е справянето с рисковете за киберсигурността в енергийния сектор, за да се гарантира устойчивостта на енергийните системи; призовава Комисията да прецени дали са необходими допълнителни действия за предотвратяване на атаки срещу информационните системи.

 


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

15.7.2021

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

45

16

11

Членове, присъствали на окончателното гласуване

François Alfonsi, Nicola Beer, François-Xavier Bellamy, Hildegard Bentele, Tom Berendsen, Vasile Blaga, Manuel Bompard, Paolo Borchia, Marc Botenga, Markus Buchheit, Cristian-Silviu Buşoi, Carlo Calenda, Maria da Graça Carvalho, Ignazio Corrao, Ciarán Cuffe, Josianne Cutajar, Nicola Danti, Pilar del Castillo Vera, Martina Dlabajová, Christian Ehler, Valter Flego, Lina Gálvez Muñoz, Claudia Gamon, Nicolás González Casares, Bart Groothuis, Christophe Grudler, Henrike Hahn, Robert Hajšel, Ivo Hristov, Ivars Ijabs, Eva Kaili, Seán Kelly, Izabela-Helena Kloc, Zdzisław Krasnodębski, Andrius Kubilius, Miapetra Kumpula-Natri, Thierry Mariani, Marisa Matias, Eva Maydell, Georg Mayer, Joëlle Mélin, Iskra Mihaylova, Dan Nica, Angelika Niebler, Ville Niinistö, Aldo Patriciello, Mauri Pekkarinen, Mikuláš Peksa, Tsvetelina Penkova, Markus Pieper, Clara Ponsatí Obiols, Robert Roos, Massimiliano Salini, Sara Skyttedal, Maria Spyraki, Jessica Stegrud, Beata Szydło, Riho Terras, Grzegorz Tobiszowski, Patrizia Toia, Evžen Tošenovský, Marie Toussaint, Isabella Tovaglieri, Henna Virkkunen, Pernille Weiss, Carlos Zorrinho

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Marek Paweł Balt, Damian Boeselager, Valérie Hayer, Othmar Karas, Jutta Paulus, Sandra Pereira

 

 


 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

45

+

PPE

François-Xavier Bellamy, Hildegard Bentele, Tom Berendsen, Vasile Blaga, Cristian-Silviu Buşoi, Maria da Graça Carvalho, Pilar del Castillo Vera, Christian Ehler, Othmar Karas, Seán Kelly, Andrius Kubilius, Eva Maydell, Angelika Niebler, Aldo Patriciello, Markus Pieper, Massimiliano Salini, Sara Skyttedal, Maria Spyraki, Riho Terras, Henna Virkkunen, Pernille Weiss

Renew

Nicola Beer, Nicola Danti, Martina Dlabajová, Valter Flego, Claudia Gamon, Bart Groothuis, Christophe Grudler, Valérie Hayer, Ivars Ijabs, Iskra Mihaylova, Mauri Pekkarinen

S&D

Marek Paweł Balt, Carlo Calenda, Josianne Cutajar, Lina Gálvez Muñoz, Nicolás González Casares, Robert Hajšel, Ivo Hristov, Eva Kaili, Miapetra Kumpula-Natri, Dan Nica, Tsvetelina Penkova, Patrizia Toia, Carlos Zorrinho

 

16

ECR

Robert Roos

ID

Thierry Mariani, Joëlle Mélin

The Left

Manuel Bompard, Marc Botenga, Marisa Matias, Sandra Pereira

Verts/ALE

François Alfonsi, Damian Boeselager, Ignazio Corrao, Ciarán Cuffe, Henrike Hahn, Ville Niinistö, Jutta Paulus, Mikuláš Peksa, Marie Toussaint

 

11

0

ECR

Izabela-Helena Kloc, Zdzisław Krasnodębski, Jessica Stegrud, Beata Szydło, Grzegorz Tobiszowski, Evžen Tošenovský

ID

Paolo Borchia, Markus Buchheit, Georg Mayer, Isabella Tovaglieri

NI

Clara Ponsatí Obiols

 

Легенда:

+ : „за“

 : „против“

0 : „въздържал се“

 

 


 

 

 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ И РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ (14.7.2021)

на вниманието на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

относно стратегия на ЕС за намаляване на емисиите на метан

(2021/2006(INI))

Докладчик по становище (*): Асгер Кристенсен

(*) Процедура с асоциирани комисии – член 57 от Правилника за дейността

 


ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по земеделие и развитие на селските райони приканва водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. изразява съжаление поради липсата на всеобхватна рамка на ЕС за мониторинг на емисиите на метан, особено в селскостопанския сектор, който има втори по големина общ потенциал за намаляване на емисиите на метан и в който източниците на емисии на метан често са разпръснати и правят трудно измерването, докладването и проверката;

2. подчертава, че някои съществуващи системи за мониторинг вече ни позволяват да предприемем действия; приветства инициативата на Комисията да разработи, съвместно с международни партньори, Международна обсерватория за емисии на метан с цел постигане на по-динамична система, която да оценява по-точно теглото на метана, отделян от преживните животни наред с други източници, и да преразгледа потенциала за глобално затопляне на метана (ПГЗ), който представлява измервателна система, която оценява статистически емитирания метан на 100 години и чиито резултати надценяват въздействието на краткотрайните газове като метана;

3. освен това призовава Комисията да подобри измерването, докладването и проверката на емисиите на метан в селскостопанския сектор, където е необходимо да се извърши още по-голямо разделяне на емисионните фактори и определянето им на научна основа за всички производствени системи в ЕС; насърчава Комисията и държавите членки да подкрепят и прилагат наличните технологии и практики за смекчаване на последиците, които имат потенциал за намаляване на емисиите, като се възползват в пълна степен от цифровите инструменти и най-новите научни достижения, като същевременно се избягва ненужна бюрокрация за земеделските стопани;

4. приветства съобщението на Комисията от 14 октомври 2020 г. относно стратегията на ЕС за намаляване на емисиите на метан (COM(2020)0663) като междинна цел в управлението на различни от CO2 парникови газове в Съюза; подчертава, че глобалните антропогенни емисии представляват 59% от всички емисии на метан[33];

5. припомня значителното въздействие на селскостопанския сектор върху емисиите на метан, тъй като на него се дължат 53% от всички антропогенни емисии на метан, и отбелязва факта, че 26% от антропогенните емисии на метан произхождат от отпадъци и 19% от енергетиката;

6. подчертава обаче, че емисиите на парникови газове (ПГ) в ЕС от европейското селско стопанство (включително животновъдството) отчитат намаляване с 22,2% между 1990 – 2018 г. в ЕС-28[34], поради намаляване на емисиите на метан в селското стопанство с 21% (чревната ферментация с 22% и справянето с оборския тор със 17%); отбелязва в тази връзка, че от 2005 г. насам селското стопанство на ЕС не допринася за увеличаване на глобалната температура;

7. подчертава освен това, че повечето емисии на метан възникват извън ЕС; поради това призовава Комисията да изясни приноса на селското стопанство на ЕС към антропогенните емисии на метан в ЕС и да разграничи този дял от дела на селското стопанство в световен мащаб;

8. отбелязва, че метанът с биологичен произход е краткотраен газ, който се различава от CO2 с въздействието си върху глобалното затопляне и може да бъде временно по-силен по отношение на последиците за глобалното затопляне; подчертава освен това, че въздействието на емисиите на метана с биологичен произход върху глобалното затопляне ще бъде неутрално, ако емисиите бъдат намалявани с 0,33% годишно[35];

9. посочва освен това, че емисиите на метан от селското стопанство следва да се разглеждат по различен начин от емисиите на метан от преработката на изкопаеми горива;

10. поради това счита, че те не следва да се отчитат по същия начин и отбелязва, че въздействието на метана с биологичен произход върху температурата в световен мащаб съгласно метода за отчитане на емисиите може да бъде значително надценено;

11. поради това призовава Комисията да приеме модел, основан по-скоро на действителното въздействие за глобалното затопляне, отколкото на вложените емисии, в съответствие с Парижкото споразумение; също така призовава Комисията да проучи разработването на индекс на ефективност за метана, който да сравнява килограмите метан, генерирани за единица продукция от различни селскостопански продукти; освен това призовава Комисията да вземе под внимание разликата между емисиите от метан с биологичен произход и изкопаем метан при разработването и изпълнението на стратегията за метана; подчертава, че прилагането на еквивалент на CO2 е неподходяща мярка за измерване на емисиите на метан;

12. призовава Комисията да определи политики и мерки за синергия с цел насърчаване, подкрепа и стимулиране на подобрените климатични показатели на селскостопанското и животновъдното производство чрез намаляване на емисиите на метан, което би довело до охлаждащи последици;

13. във връзка с това призовава за основани на националните и регионалните особености и производствени системи регулаторни мерки за емисиите от селското стопанство и свързаното с него земеползване като част от пакета „Подготвени за цел 55‘, за да се постигне амбициозно намаляване на всички емисии на парникови газове в тези сектори в ЕС;

14. в този контекст приветства съобщението на Комисията за преразглеждането на Регламента за разпределяне на усилията (РРУ), за да се отразят по-високите цели за намаляване на въглеродните емисии посредством увеличаване на стимулите за намаляване на емисиите на метан, например чрез конкретни специални екологични схеми и инициативи за улавяне на въглерод по новата обща селскостопанска политика (ОСП) и чрез други частни или публични източници на финансиране; настоятелно призовава Комисията да осигури положителни взаимодействия между Регламента относно изменението на климата, Директивата относно емисиите от промишлеността и Директивата относно националните тавани за емисии за да се избегне двойно регулиране; признава необходимостта от установяване на точно базово равнище за емисиите в селското стопанство; посочва необходимостта от хармонизирани методи за изчисляване за метан и за регулаторна рамка, която да стимулира постепенно намаляване на емисиите на метан за изпълнение на целите в областта на климата;

15. отбелязва, че използването на еквивалент на CO2 е неподходяща мярка за емисиите на метан;

16. подчертава важната роля на селскостопанския сектор като фактор за множество решения на проблема с изменението на климата и в полза на стратегията на Съюза за намаляване и оползотворяване на емисиите на метан;

17. подчертава значението на признаването на напредъка, постигнат от хранително-вкусовата промишленост за компенсиране на емисиите и възстановяване на плодородието на почвата; подчертава, че допълнителните инвестиции и научни изследвания на практически условия, мерки и технологии за смекчаване на последиците за климата са от първостепенно значение;

18. призовава Комисията да разработи и актуализира инвентар на най-добрите практики за селскостопанския сектор в съответствие с най-новите технологии и в сътрудничество със земеделските стопани, заинтересованите страни, държавите членки и местните, регионалните и националните органи;

19. подкрепя стимулирането на въвеждане на възстановяващи селскостопански практики, подобряването на достъпа до технологии, данни, обучение и информация, и диверсифициране на доходите на земеделските стопани чрез плащания за екосистемни услуги, като по-този начин се повишава тяхната устойчивост;

20. счита, че съществува голям потенциал в отглеждането, генетиката, интегрираното управление на оборския тор и третирането на емисиите от полутечен оборски тор, както и в адаптирането на хранителния режим и разработването на фуражни добавки за преживни животни и говеда, в съответствие с най-новите факти и рецензирани научни данни, както и със стандартите за хуманно отношение към животните, които могат да намалят емисиите на метан, без да се намалява животновъдството, тъй като това производство е от жизненоважно значение за запазването на селските общности и осигурява източник на заетост;

21. подчертава, че бъдещите политически решения трябва да предоставят ясна рамка за животновъдния сектор, за да се гарантира известна степен на предвидимост;

22. подчертава, че намаленото животновъдство би могло да бъде несъвместимо с целта за гарантиране на европейската продоволствена сигурност; признава, че добрите практики за управление на животновъдството могат да доведат до намаляване с 30% на емисиите на парникови газове[36];

23. подчертава, че с оглед на икономическата устойчивост на земеделските стопанства в ЕС следва да се съсредоточим върху устойчивото производство както на растителни, така и на животински продукти, тъй като всички те представляват важна част от балансираното хранене на хората;

24. в допълнение подчертава възможностите, предлагани от мерките, свързани с управлението на земеделското стопанство, като например оптимално отглеждане на млади животни, които имат потенциал да намалят емисиите на метан на равнището на земеделските стопанства;

25. приветства плановете на Комисията за преразглеждане на Регламента относно фуражните добавки с цел рационализиране на настоящия скъпоструващ и негъвкав процес на разрешаване и счита, че техническите мерки за смекчаване на последиците ще допълнят други значителни постижения в животновъдния сектор в селските райони в съответствие със стратегията на ЕС „От фермата до трапезата“;

26. приветства проучването на Комисията относно състоянието на новите геномни техники и решително подкрепя констатациите, че новите геномни техники имат потенциал да допринесат за по-устойчива продоволствена система; подчертава също така, че проучването представя възможности и ползи за животновъдния сектор, призовава за адаптиране на правната рамка за тези биотехнологии към най-новите научни и технологични разработки и счита, че в това отношение са необходими целенасочени изследвания в рамките на програма „Хоризонт Европа“ и финансиране от фонда на инициативата на ЕИБ за устойчивост;

27. подчертава значението на достъпа до ефективни производствени методи с ниски емисии за единица продукт;

28. счита, че използването на добавената стойност на селскостопанските остатъци и други странични продукти е важна движеща сила за устойчива кръгова икономика и биоикономика, като същевременно признава, че производството на храни е главен източник на доходи за земеделските стопани;

29. във връзка с това припомня, че за да бъдат изпълнени нови екологични цели, следва да се запази равновесие между растениевъдството и животновъдството, което ще осигури достатъчно количество хранителни вещества и органично съдържание в почвите в ЕС и по този начин ще има положително влияние върху биологичното разнообразие;

30. призовава за значително ускоряване на европейското производство на биогаз от селскостопански отпадъци като важен инструмент за намаляване на емисиите на метан и за подобряване на кръговостта в селскостопанския сектор и като източник на възобновяема енергия; счита, че енергията от възобновяеми източници, получена от селскостопански отпадъци, има значителен потенциал и следва да бъде проучена чрез допълнителни научни изследвания и инвестиции и подкрепяща политическа рамка, за да се насърчат земеделските стопани да инсталират технологии за селскостопански остатъци в стопанствата и да се гарантира достъп до националните енергийни мрежи, включително общинско управление на сухия и полутечния оборски тор;

31. подчертава необходимостта от схеми за подпомагане на селското стопанство с цел насърчаване на устойчиво производство на биогаз и стопанска дейност на равнището на земеделските стопанства, например чрез предоставяне на енергия на местни потребители и намаляване на загубите при преноса и разпределението на енергия, като и двете допринасят за подобряване на националната енергийна система и за намаляване на оперативните ѝ разходи;

32. подчертава значението на предоставянето на земеделските стопани на постоянен достъп до инвестиционна подкрепа за производство на биогаз;

33. призовава за по-добра координация и подобрена инфраструктура между земеделските стопани и производителите на енергия от възобновяеми източници, за да стане възможно навлизането на свързано производство на биогаз на местно равнище; призовава Комисията да включи в своята предстояща дългосрочна визия за селските райони междусекторни подходи за сътрудничество със земеделските стопани и местните общности и между тях; отбелязва, че развитието на кръговата икономика и биоикономиката може да създаде повече работни места в първичното производство, и подчертава, че биоикономиката изисква да бъдат разработени и/или допълнително интегрирани в обучението и образованието в този сектор нови умения, нови знания и нови дисциплини, за да се справят хората с обществените промени, свързани с биоикономиката, да се насърчат конкурентоспособността, растежът и създаването на работни места, да се отговори на нуждите на сектора и да се гарантира по-добро съответствие между уменията и работните места;

34. приветства съобщението на Комисията за създаването на експертна група с цел анализ на матрицата на емисиите на метан през жизнения цикъл;

35. счита, че доброволните схеми за сертифициране за ефективно от гледна точка на климата селско стопанство с минимални административни формалности на равнището на земеделските стопанства, включително данните за общо измерване и проверка на намаляването на метана, ще бъдат важен инструмент за наблюдение и стимулиране на намаляването на метана на равнището на земеделските стопанства; подчертава, че подобна схема трябва да се основава на широк спектър от рецензирани научни данни и трябва да бъде оценена и одобрена от Комисията;

36. призовава Комисията да представи доклад относно мерки за подкрепа на ефективни от гледна точка на климата земеделие и производство на храни посредством схеми за сертифициране от трети страни и да публикува списък с мерките от най-добрите практики;

37. подчертава необходимостта да се оцени не само въздействието върху емисиите на метан от специфични практики за управление на селскостопанските животни, решенията за хуманно отношение към животните и избора на интензивно или пасищно земеделие, но и въздействието на допълването на хранителния режим на животните с фуражни добавки върху здравето на животните, устойчивостта на вредители, безопасността (токсичността) на фуража, производителността, качеството на продукта и околната среда; признава различията между държавите членки в практиките за обработка на оборския тор и подчертава ползата от консултантските услуги и обмена на най-добри практики;

38. признава, че пасищното животновъдство може да играе централна роля за смекчаването на емисиите на парникови газове, като същевременно отчита специфичното естество на емисиите на метан от чревната ферментация, свързана с храненето с трева на преживните животни, и признава необходимостта от разграничаване на въглерода с биологичен произход с кратък жизнен цикъл от въглерода с дълъг цикъл от добив на изкопаеми ресурси в контекста на последните научни изследвания[37]; подчертава ролята на постоянните пасища за улавяне на въглерод и признава пълния потенциал на горите и пасищата за действията в областта на климата; подчертава, че съхранението на въглерод от пасищата компенсира до 45%[38] от емисиите на парникови газове, и подчертава необходимостта от интегриране на съхранявания от пасищата въглерод и способността им да не отделят въглерод с цел по-добра оценка на потенциала на селското стопанство за смекчаване на въздействието върху климата;

39. настоятелно призовава Комисията да подкрепи държавите членки в събирането на данни относно потенциала на пасищата за улавяне на въглерод, за да се даде възможност за по-целенасочен подход към политиката в областта на климата;

40. признава, че животновъдството е ключова дейност, извършвана върху постоянни пасища, която дава възможност за оцеляване, икономическа стабилност и съществуване на селски стопанства в хълмистите и планинските региони, като по този начин се предотвратява прекомерното разрастване на тези области; призовава Комисията да съсредоточи инвестиционните усилия върху финансирането на иновациите в областта на метановите инхибитори, включително тези за пасищни системи, и да си сътрудничи с трети държави, участващи в подобни изследвания;

41. подчертава, че намаляването на европейското животновъдно производство с цел борба с изменението на климата води до риск от износ на емисии на парникови газове и приемане на по-ниски стандарти за здравето на животните и хуманното отношение към тях, което води до пренасочване на производството към други части на света и до изоставяне на определени земи, които могат да се използват единствено за паша и представляват богат източник на биологично разнообразие с екологични, социални и икономически последици за селските региони и ландшафти на ЕС;

42. подчертава значението на селското стопанство за улавянето и съхраняването на въглерод;

43. отбелязва, че една по-широка кръгова икономика е от голямо значение и че следва да се стимулират навлизането на начини за постепенно поглъщане на емисии на CO2 и подобряването на кръговото използване на въглерода, като същевременно се избягва допълнителен натиск върху цената на селскостопанската земя, който би бил в ущърб на младите земеделски стопани;

44. призовава Комисията, в съответствие със законодателството на ЕС в областта на климата, да проучи разработването на регулаторна рамка за сертифициране на поглъщането на въглерод въз основа на надеждно и прозрачно отчитане на въглеродните емисии, която да отчита разликите между парниковите газове, да проверява автентичността на поглъщането на въглерод и да подпомага и възнаграждава чрез стимули земеделските стопани за техните усилия за смекчаване на последиците за климата от тяхната дейност; припомня значението на природосъобразни решения за увеличаване на естествените поглътители на въглерод в съответствие със законодателството на ЕС в областта на климата; призовава държавите членки да насърчават навлизането на технологии за смекчаване на последиците за климата и производството на биогаз чрез използване на селскостопански отпадъци чрез по-широко внедряване в националните стратегически планове, но отбелязва, че земеделските стопани следва също така да могат да разчитат на видове подпомагане, различни от тези по ОСП;

45. счита, че замяната на по-скъпо, но съвместимо с климата местно производство с по-евтин и несъвместим с климата внос отменя екологичния преход в ОСП и увеличава вноса с по-ниски стандарти за устойчивост и по-висок въглероден отпечатък;

46. посочва, че значителен дял от световните емисии на метан от селско стопанство произлиза извън ЕС и призовава Комисията да гарантира, че храните продължават да се произвеждат в най-устойчивите в екологично отношение места; подчертава необходимостта ЕС да поеме водачеството в обмена на най-добри практики с търговските си партньори от трети държави с цел намаляване на емисиите на метан от селското стопанство; подчертава значението на международното сътрудничество за намаляването на емисиите на метан;

47. призовава Комисията да оцени приноса на вносните продукти на хранително-вкусовата промишленост към антропогенните емисии на метан в ЕС чрез базата данни EDGAR-FOOD;

48. подчертава, че съгласуваността на нашата търговска политика с нашите цели в областта на околната среда също ще е от ключово значение усилията ни в това отношение да не бъдат напразни; подчертава, че в цялостната стратегия за намаляване на емисиите от животновъдството трябва също така да се вземат под внимание възможните последици за международната търговия със селскостопански продукти и възможното изместване на емисиите в трети държави;

49. признава значението на доброволните инициативи на сектора, насочени към намаляване на емисиите на метан, и счита, че всички регулаторни инициативи следва да се базират на най-добрите практики от съществуващите доброволни действия и трябва да бъдат надлежно предшествани от задълбочени оценки на въздействието;

50. посочва, че делът на емисиите извън ЕС се очаква да нарасне още повече; подчертава, че действията на ЕС трябва да бъдат включени в глобален подход;

51. настоятелно призовава предприетите мерки да не възпрепятстват конкурентоспособността на ЕС;

52. отбелязва, че трябва да се обърне голямо внимание особено на емисиите на метан от точкови източници, които същевременно са необратими, като например от размразяващите се вечно замръзнали почви в Сибир.


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

13.7.2021

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

36

8

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Mazaly Aguilar, Clara Aguilera, Atidzhe Alieva-Veli, Álvaro Amaro, Eric Andrieu, Attila Ara-Kovács, Carmen Avram, Adrian-Dragoş Benea, Mara Bizzotto, Daniel Buda, Isabel Carvalhais, Asger Christensen, Angelo Ciocca, Ivan David, Paolo De Castro, Jérémy Decerle, Salvatore De Meo, Herbert Dorfmann, Luke Ming Flanagan, Martin Häusling, Martin Hlaváček, Krzysztof Jurgiel, Jarosław Kalinowski, Elsi Katainen, Gilles Lebreton, Norbert Lins, Colm Markey, Alin Mituța, Marlene Mortler, Ulrike Müller, Maria Noichl, Juozas Olekas, Pina Picierno, Eugenia Rodríguez Palop, Bronis Ropė, Bert-Jan Ruissen, Anne Sander, Petri Sarvamaa, Simone Schmiedtbauer, Annie Schreijer-Pierik, Veronika Vrecionová, Sarah Wiener, Juan Ignacio Zoido Álvarez

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Anja Hazekamp, Pär Holmgren, Sylvia Limmer

 


 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

36

+

ECR

Mazaly Aguilar, Krzysztof Jurgiel, Bert-Jan Ruissen, Veronika Vrecionová

ID

Mara Bizzotto, Angelo Ciocca, Gilles Lebreton

PPE

Álvaro Amaro, Daniel Buda, Salvatore De Meo, Herbert Dorfmann, Jarosław Kalinowski, Norbert Lins, Colm Markey, Marlene Mortler, Anne Sander, Petri Sarvamaa, Simone Schmiedtbauer, Annie Schreijer-Pierik, Juan Ignacio Zoido Álvarez

Renew

Atidzhe Alieva-Veli, Asger Christensen, Jérémy Decerle, Martin Hlaváček, Elsi Katainen, Alin Mituța, Ulrike Müller

S&D

Clara Aguilera, Eric Andrieu, Attila Ara-Kovács, Carmen Avram, Adrian-Dragoş Benea, Isabel Carvalhais, Paolo De Castro, Juozas Olekas, Pina Picierno

 

8

ID

Ivan David

S&D

Maria Noichl

The Left

Luke Ming Flanagan, Anja Hazekamp

Verts/ALE

Martin Häusling, Pär Holmgren, Bronis Ropė, Sarah Wiener

 

2

0

ID

Sylvia Limmer

The Left

Eugenia Rodríguez Palop

 

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

 : „против“

0 : „въздържал се“

 


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

28.9.2021

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

61

10

7

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Nikos Androulakis, Bartosz Arłukowicz, Margrete Auken, Simona Baldassarre, Marek Paweł Balt, Traian Băsescu, Monika Beňová, Sergio Berlato, Malin Björk, Simona Bonafè, Delara Burkhardt, Pascal Canfin, Sara Cerdas, Mohammed Chahim, Tudor Ciuhodaru, Nathalie Colin-Oesterlé, Christian Doleschal, Bas Eickhout, Cyrus Engerer, Eleonora Evi, Agnès Evren, Pietro Fiocchi, Catherine Griset, Jytte Guteland, Teuvo Hakkarainen, Anja Hazekamp, Martin Hojsík, Pär Holmgren, Jan Huitema, Yannick Jadot, Adam Jarubas, Petros Kokkalis, Athanasios Konstantinou, Ewa Kopacz, Joanna Kopcińska, Peter Liese, Sylvia Limmer, Javi López, César Luena, Fulvio Martusciello, Joëlle Mélin, Tilly Metz, Giuseppe Milazzo, Silvia Modig, Dolors Montserrat, Alessandra Moretti, Dan-Ştefan Motreanu, Ville Niinistö, Ljudmila Novak, Grace O’Sullivan, Jutta Paulus, Stanislav Polčák, Jessica Polfjärd, Luisa Regimenti, Frédérique Ries, María Soraya Rodríguez Ramos, Sándor Rónai, Rob Rooken, Christine Schneider, Günther Sidl, Linea Søgaard-Lidell, Nicolae Ştefănuță, Nils Torvalds, Edina Tóth, Petar Vitanov, Alexandr Vondra, Mick Wallace, Pernille Weiss, Emma Wiesner, Michal Wiezik, Tiemo Wölken, Anna Zalewska

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Annika Bruna, Rosanna Conte, Christophe Hansen, Danilo Oscar Lancini, Ulrike Müller, Maria Spyraki

 


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

61

+

ID

Simona Baldassarre, Annika Bruna, Catherine Griset, Joëlle Mélin

NI

Athanasios Konstantinou

PPE

Bartosz Arłukowicz, Traian Băsescu, Nathalie Colin-Oesterlé, Christian Doleschal, Agnès Evren, Christophe Hansen, Adam Jarubas, Ewa Kopacz, Peter Liese, Fulvio Martusciello, Dolors Montserrat, Dan-Ştefan Motreanu, Ljudmila Novak, Stanislav Polčák, Jessica Polfjärd, Luisa Regimenti, Christine Schneider, Maria Spyraki, Pernille Weiss, Michal Wiezik

Renew

Pascal Canfin, Martin Hojsík, Jan Huitema, Ulrike Müller, Frédérique Ries, María Soraya Rodríguez Ramos, Nicolae Ştefănuță, Linea Søgaard-Lidell, Nils Torvalds, Emma Wiesner

S&D

Nikos Androulakis, Marek Paweł Balt, Monika Beňová, Simona Bonafè, Delara Burkhardt, Sara Cerdas, Mohammed Chahim, Tudor Ciuhodaru, Cyrus Engerer, Jytte Guteland, Javi López, César Luena, Alessandra Moretti, Sándor Rónai, Petar Vitanov, Tiemo Wölken

The Left

Malin Björk, Petros Kokkalis, Silvia Modig, Mick Wallace

Verts/ALE

Margrete Auken, Bas Eickhout, Pär Holmgren, Ville Niinistö, Grace O'Sullivan, Jutta Paulus

 

10

ECR

Sergio Berlato, Pietro Fiocchi, Joanna Kopcińska, Giuseppe Milazzo, Rob Rooken, Alexandr Vondra, Anna Zalewska

ID

Rosanna Conte, Danilo Oscar Lancini, Sylvia Limmer

 

7

0

ID

Teuvo Hakkarainen

NI

Edina Tóth

S&D

Günther Sidl

The Left

Anja Hazekamp

Verts/ALE

Eleonora Evi, Yannick Jadot, Tilly Metz

 

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

 : „против“

0 : „въздържал се“

Последно осъвременяване: 14 октомври 2021 г.
Правна информация - Политика за поверителност