ДОКЛАД относно европейска стратегия за суровините от изключителна важност

12.10.2021 - (2021/2011(INI))

Комисия по промишленост, изследвания и енергетика
Докладчик: Хилдегард Бентеле
Докладчици по становище (*):
Сара Матийо, комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
Роман Хайдер, комисия по международна търговия
(*) Процедура с асоциирани комисии – член 57 от Правилника за дейността

Изменения

• 001-007 (PDF - 130 KB)
• 001-007 (DOC - 84 KB)
• 008-017 (PDF - 148 KB)
• 008-017 (DOC - 89 KB)
• 018-026 (PDF - 140 KB)
• 018-026 (DOC - 87 KB)
• 027-028 (PDF - 114 KB)
• 027-028 (DOC - 75 KB)

PR_INI

СЪДЪРЖАНИЕ

Страница

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ОКОЛНА СРЕДА, ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ И БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО МЕЖДУНАРОДНА ТЪРГОВИЯ

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

 

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно европейска стратегия за суровините от изключителна важност

(2021/2011(INI))

Европейският парламент,

– като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членове 9, 151 и 152, член 153, параграфи 1 и 2, член 173, който засяга промишлената политика на ЕС и се отнася, наред с другото, до конкурентоспособността на промишлеността на ЕС, и член 208, който потвърждава, че ЕС следва да взема предвид целите на сътрудничеството за развитие в прилаганите от него политики, за които е вероятно да засегнат развиващите се страни,

– като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално член 3, параграф 3 от него, който се отнася до вътрешния пазар, устойчивото развитие и социалната пазарна икономика, и член 5, параграф 3, който се отнася до принципа на субсидиарност;

– като взе предвид Протокола (№ 2) относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, приложен към ДЕС и ДФЕС,–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции[1] (Регламента за таксономията),

– като взе предвид Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и Съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци[2] (Регламента за превоз на отпадъци),

– като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/821 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. за определяне на задълженията за надлежна проверка на веригата на доставки на вносителите от Съюза на калай, тантал и волфрам, на рудите на тези метали и на злато с произход от засегнати от конфликти и високорискови зони[3] (Регламента за полезните изкопаеми от засегнати от конфликти зони),

– като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/1037 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейския съюз[4] (Регламента на ЕС срещу субсидирането),

– като взе предвид Директива 2012/19/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО)[5],

– като взе предвид Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците[6] (Рамковата директива за отпадъците);

– като взе предвид Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии (Директивата относно отпадъците от миннодобивните индустрии)[7],

– като взе предвид Директива 2010/75/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността[8] (Директивата за емисиите от промишлеността);

– като взе предвид Директива 2014/52/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за изменение на Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда[9] (Директивата относно оценката на въздействието върху околната среда),

– като взе предвид Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици[10] (Директивата за птиците),

– като взе предвид Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна[11] (Директивата за местообитанията),

– като взе предвид Директива 2014/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за изменение на Директива 2013/34/EС по отношение на оповестяването на нефинансова информация и на информация за многообразието от страна на някои големи предприятия и групи[12] (Директива за оповестяването на нефинансова информация),

– като взе предвид споразумението, прието на 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP21) в Париж на 12 декември 2015 г. (Парижкото споразумение),

– като взе предвид Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и целите за устойчиво развитие (ЦУР), включително ЦУР 12 относно отговорното потребление и производство и ЦУР 15 относно живота на сушата,

– като взе предвид Европейския стълб на социалните права,

– като взе предвид ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека,

– като взе предвид Насоките на ОИСР за надлежна проверка за отговорно бизнес поведение,

– като взе предвид Насоките на Програмата на ООН за околната среда за оценка на социалния жизнен цикъл на продуктите от 2009 г.,

– като взе предвид специалния доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ) от май 2021 г., озаглавен „The Role of Critical Minerals in Clean Energy Transitions“ („Ролята на полезните изкопаеми от критично значение в прехода към чиста енергия“),

– като взе предвид специалния доклад на МАЕ от май 2021 г., озаглавен „Нулеви нетни емисии до 2050 г.: пътна карта за световния сектор на енергетиката“,

– като взе предвид брифинга на Европейската агенция за околната среда от 13 януари 2021 г., озаглавен „Растеж без икономически растеж“,

– като взе предвид доклада на Европейската агенция за околна среда от 30 август 2021 г., озаглавен „Подобряване на въздействието върху климата по отношение на добива на суровини“,

– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 25 март 2021 г., озаглавено „Устойчивост на доставките на суровини от критично значение: начертаване на пътя към по-голяма сигурност и устойчивост“,

– като взе предвид окончателния доклад на Комисията от септември 2020 г., озаглавен „Изследване относно списъка на суровини от изключителна важност на ЕС (2020 г.)“, и придружаващите го информационни фишове относно суровините от изключителна важност;

– като взе предвид прогнозното изследване на Комисията от 3 септември 2020 г., озаглавено „Суровини от изключителна важност за стратегическите технологии и сектори в ЕС“,

– като взе предвид доклада на Комисията от 5 ноември 2018 г., озаглавен „Доклад относно суровините от изключителна важност и кръговата икономика “,

– като взе предвид своята резолюция от 10 март 2021 г. с препоръки към Комисията относно корпоративната надлежна проверка и корпоративната отчетност[13],

– като взе предвид своята резолюция от 16 декември 2020 г. относно нова стратегия за европейските МСП[14],

– като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2020 г. относно нова промишлена стратегия за Европа[15],

– като взе предвид своята резолюция от 10 февруари 2021 г. относно новия план за действие за кръгова икономика[16],

– като взе предвид своята резолюция от 17 април 2020 г. относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и последиците от нея[17],

– като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт[18],

– като взе предвид своята резолюция от 25 март 2021 г. относно нова стратегия ЕС – Африка: партньорство за устойчиво и приобщаващо развитие[19],

– като взе предвид своята резолюция от 27 април 2017 г. относно прилагането на Директивата за отпадъците от миннодобивните индустрии[20],

– като взе предвид предложението на Комисията от 10 декември 2020 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно батериите и отпадъчните батерии, за отмяна на Директива 2006/66/ЕО и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/1020 (COM(2020)0798).

– като взе предвид съобщението на Комисията от 3 септември 2020 г., озаглавено: „Устойчивост на доставките на суровини от критично значение: начертаване на пътя към по-голяма сигурност и устойчивост“ (COM(2020)0474),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 5 май 2021 г., озаглавено: „Актуализиране на новата промишлена стратегия за 2020 г.: изграждане на по-силен единен пазар за възстановяването на Европа“ (COM(2021)0350),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 19 октомври 2020 г., озаглавено „Работна програма на Комисията за 2020 г. – Жизнен съюз в един уязвим свят“ (COM(2020)0690),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 27 май 2020 г., озаглавено: „Часът на Европа: възстановяване и подготовка за следващото поколение“ (COM(2020)0456),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 11 март 2020 г., озаглавено „Нов план за действие относно кръговата икономика – За по-чиста и по-конкурентоспособна Европа“ (COM(2020)0098) и работния документ на службите на Комисията от 11 март 2020 г., озаглавен „Leading the way to a global circular economy: state of play and outlook“ („Проправяне на пътя към глобална кръгова икономика: настояща ситуация и перспективи“) (SWD(2020)0100),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 2 декември 2015 г., озаглавено „Затваряне на цикъла — план за действие на ЕС за кръговата икономика“ (COM(2015)0614),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавено „Стратегия за мястото на МСП в устойчива и цифрова Европа“ (COM(2020)0103),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 18 февруари 2021 г., озаглавено „Преглед на търговската политика – отворена, устойчива и решителна търговска политика“ (COM(2021)0066),

– като взе предвид публикацията на ОИСР от 12 февруари 2019 г., озаглавена „Перспективи за материалните ресурси в световен мащаб до 2060 г.: движещи фактори за икономиката и последици за околната среда“,

– като взе предвид публикацията на Световната банка от 2020 г., озаглавена „Минерали за действия в областта на климата: използването на минерали в рамките на прехода към чиста енергия“,

– като взе предвид заключенията на Съвета от 17 декември 2020 г. относно постигането на кръгово и екологично възстановяване;

– като взе предвид заключенията на Съвета от 16 ноември 2020 г. относно възстановяването, осигуряващо напредък в прехода към една по-динамична, по-издръжлива и по-конкурентоспособна европейска промишленост,

– като взе предвид заключенията на Съвета от 28 ноември 2019 г.,  относно кръговата икономика в строителния сектор,

– като взе предвид заключенията на Съвета от 4 октомври 2019 г., озаглавени „Повече кръговост – преход към устойчиво общество“,

– като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

– като взе предвид становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и на комисията по международна търговия,

– като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A9-0280/2021),

А. като има предвид, че суровините от изключителна важност са източникът на създаване на стойност в промишлеността и следователно оказват значително въздействие върху секторите надолу по веригата; като има предвид, че е от стратегическо значение ЕС да намали своята зависимост, да запази своите потоци, вериги за създаване на стойност и вериги на доставки и да подкрепя, насърчава и цифровизира екосистемите, тъй като това е новият основен капацитет в рамките на международната (промишлена) конкуренция; като има предвид, че една всеобхватна стратегия за управление на суровините от изключителна важност следва да включва високи екологични и обществени стандарти;

Б. като има предвид, че нарастващото население и преходът към цифрови, високо енергийно ефективни и неутрални по отношение на климата икономики водят при всички сценарии до значително нарастване на търсенето на суровини от изключителна важност[21];

В. като има предвид, че технологиите, за които са необходими суровини от изключителна важност, ще бъдат от решаващо значение за възможностите на ЕС и на света като цяло да постигат своите цели съгласно Парижкото споразумение;

Г. като има предвид, че една всеобхватна стратегия на ЕС за суровините от изключителна важност следва да се основава на високи екологични и социални стандарти и стандарти в областта на правата на човека, като се отчита също така недостигът на полезни изкопаеми;

Д. като има предвид, че понастоящем ЕС осигурява само 1% от суровините за вятърна енергия, по-малко от 1% от литиевите батерии, по-малко от 1% от горивните клетки, само 2% от суровините, които са от значение за роботиката, и само 1% от фотоволтаичните модули на силициева основа[22];

Е. като има предвид, че в съобщението на Комисията относно актуализирането на новата промишлена стратегия за 2020 г. са посочени 137 продукта и суровини (представляващи 6% от общата стойност на вноса на стоки за ЕС), използвани в чувствителни екосистеми, от които ЕС е силно зависим – главно в енергоемките отрасли и екосистемите на здравеопазването, както и други продукти, които са необходими за подпомагането на екологичния и цифровия преход; като има предвид, че 52% от тези продукти се внасят от Китайската народна република;

Ж. като има предвид, че COVID-19 оказа отрицателно въздействие върху глобалните вериги за доставки и доведе до недостиг на суровини от изключителна важност  в Европа;

З. като има предвид, че едно от големите предизвикателства по отношение на суровините от изключителна важност в Европа е рециклирането; като има предвид, че секторът на рециклирането на суровини от изключителна важност има значителен потенциал за създаване на работни места; като има предвид, че по приблизителни оценки само секторът за рециклиране на тягови акумулаторни батерии ще създаде около 10 500 работни места до 2035 г. в ЕС;

И. като има предвид, че рециклирането, заместването и променящите се модели на поведение и потребление имат потенциала да намалят търсенето на суровини от изключителна важност;

Й. като има предвид, че според Университета на ООН през 2016 г. общата стойност на вторичните суровини в отпадъците от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) е възлизала на около 55 милиарда евро[23]; като има предвид, че според същото проучване до 90% от електронните отпадъци в света са незаконно търгувани или депонирани;

К. като има предвид, че очевидно – също и във връзка с предвидените нови задължения за надлежна проверка – е необходимо ново устойчиво снабдяване и че потенциалът на ЕС и на съседните му държави да се снабдяват с материали, като спазват високи стандарти за устойчивост, следва да се използва, като се отчитат изцяло възможностите на кръговата икономика, например проектирането на продуктите, заместването и намалената употреба на материали;

Л. като има предвид, че в становището си от 25 март 2021 г. Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) „подчертава значението на разширяването на определението и парадигмата на суровините от критично значение. Традиционно суровините от изключителна важност се считат за материали, идващи главно от миннодобивния сектор. Това е твърде тесен обхват и ограничава растежа на екологичните видове енергия. Днес материалите на основата на дървесина могат да бъдат използвани ефективно за много повече приложения, отколкото в миналото. Като се започне от текстилния сектор и се стигне до новите технологии за производство на по-леки и по-екологосъобразни батерии, това е област, в която се напредва с голяма скорост. Биоикономиката има уникални възможности за повишаване на устойчивостта на икономиката на ЕС и за осигуряване на геополитическа стабилност за нашия континент. Използването на възобновяеми материали ще спомогне и за смекчаване на последиците от изменението на климата, тъй като позволява емисиите от изкопаеми горива да се задържат в земята, с което се създава екологична устойчивост в сектора на изкопаемите горива“;

М.  като има предвид, че както е отбелязано в становището, „има изключително малко примери за износ на суровини в развиващите се страни, водещ до устойчиво икономическо и социално развитие, от което биха се възползвали широки слоеве от населението. По-скоро ситуацията често води до социална експлоатация и замърсяване на околната среда, като от страната на печелившите обикновено са само малко на брой лица“;

Н. като има предвид, че предлагането на много суровини от изключителна важност е силно концентрирано извън ЕС, като Китай осигурява 98% от доставките на редкоземни метали за ЕС, Турция осигурява 98% от доставките на борат за Съюза, а Южна Африка покрива 71% от нуждите от платина, 92% от нуждите от иридий, 80% от нуждите от родий и 93% от нуждите от рутений;[24]

О. като има предвид, че според сценариите за бъдещето за батериите за електрически превозни средства и за съхранението на енергия на ЕС ще са необходими до 18 пъти повече литий и пет пъти повече кобалт през 2030 г. и почти 60 пъти повече литий и 15 пъти повече кобалт през 2050 г. в сравнение с настоящото равнище на доставките за цялата икономика на ЕС[25];

П. като има предвид, че в ЕС са в ход четири проекта за устойчив добив на литий на обща стойност 2 милиарда евро, които следва да бъдат готови за експлоатация между 2022 г. и 2024 г.; като има предвид, че се очаква те да покрият до 80% от нуждите на ЕС от литий в сектора на акумулаторните батерии до 2025 г., като по този начин ще допринасят пряко за нашата стратегическа автономност;

Р.  като има предвид, че недостигът на суровини от изключителна важност води до увеличаване на опасенията в сферата на промишлеността и сигурността, особено поради прогнозираното експоненциално нарастване на производството, особено производството на акумулаторни батерии, които са от съществено значение за прехода към производство на енергия от възобновяеми източници;

С. като има предвид, че ЕС трябва да подобри своята стратегическа автономност в ключови области, като например доставките на суровини от изключителна важност, които също са от ключово значение за повишаването на капацитета на ЕС в областта на отбраната и космическото пространство;

Т. като има предвид обстоятелството, че ЕС ще продължи да зависи от международните вериги за доставки, за да задоволява търсенето си на суровини от изключителна важност, мерките за повишаване на прозрачността, ефективността и предвидимостта на глобалните търговски пазари също ще изпълняват важна роля;

У. като има предвид, че секторът на суровините осигурява около 350 000 работни места в ЕС и повече от 30 милиона работни места в производствените отрасли надолу по веригата, които зависят от него[26]; като има предвид, че преминаването към по-кръгова икономика би могло да доведе до нетно увеличение в размер на 700 000 работни места в ЕС до 2030 г.[27];

Ф. като има предвид, че миннодобивните дейности може да излагат работниците на вредни и опасни условия; като има предвид, че трудовите права и защитата на труда варират в значителна степен в целия свят и в различните миннодобивни обекти;

Х. като има предвид, че суровините от изключителна важност не се срещат самостоятелно, а като примеси в руда с основни метали, и че преработването им изисква значително количество енергия; като има предвид, че поради това конкурентоспособността и доходността на производството зависят от наличността на стабилно и финансово достъпно снабдяване с енергия, както и от откриването и разработването на съответните методи, процедури и технологии;

Ц. като има предвид, че в своя доклад, озаглавен „Растеж без икономически растеж“, Европейската агенция за околна среда заявява, че икономическият растеж е тясно свързан с увеличеното производство, потребление и използване на ресурсите, което оказва отрицателно въздействие върху природата, климата и човешкото здраве, и че настоящите изследвания сочат, че е малко вероятно да се преодолее изцяло въздействието на икономическия растеж върху околната среда;

Предизвикателства и възможности

1. счита, че прилагането на интегриран подход по цялата верига за създаване на стойност – като се започне от проектирането на продуктите с цел да се осигури възможност за рециклиране и се стигне до оползотворяването на материалите – е основна стратегия за увеличаване на предлагането на суровини от изключителна важност; изразява съжаление обаче, че при събирането на отпадъци и при проектирането на продуктите се наблюдават ниски равнища на технологична готовност; подчертава, че акцентирането само върху рециклирането няма да бъде достатъчно, за да се задоволи нарастващото търсене на суровини от изключителна важност; отбелязва, че макар заместването на суровините от изключителна важност да има своите ограничения по отношение на ефикасността на продуктите, това е присъща цел на засегнатите отрасли и съответните научноизследователски проекти поради високите цени и зависимостта и може да спомогне за справянето с предизвикателствата, свързани с наличието на достатъчно суровини от изключителна важност; подчертава необходимостта от полагане на постоянни усилия в областта научните изследвания и иновациите и от тяхното подпомагане във връзка с рециклирането и заместването на суровините от изключителна важност и с проектирането на продуктите;

2. подчертава, че набавянето на суровини от изключителна важност е обвързано с географското местоположение, което до момента е силно зависимо от наличието на енергия от изкопаеми източници, и е изложено на риск от непряко и пряко изместване на въглеродни емисии и излагане на нелоялна конкуренция; отбелязва, че суровините от изключителна важност често се свързват с потенциално значими въздействия върху околната среда, като загуба на биологично разнообразие или замърсяване на въздуха, почвата и водата, както и потенциални конфликти с местните общности; подчертава необходимостта от преход към енергия от възобновяеми източници в секторите на минното дело и рафинирането; поради това отбелязва необходимостта от активна политика в сферата на промишлеността с цел да се подкрепи секторът в неговия преход чрез достъп до източници на екологична енергия на достъпни цени; отбелязва също така благоприятните обстоятелства за устойчиви миннодобивни дейности с ниски емисии в ЕС и изисква да се извърши допълнително проучване на възможностите за снабдяване в държавите членки, които са богати на суровини от изключителна важност;

3. отправя предупреждение, че преходът на ЕС към неутралност по отношение на климата следва да не замества зависимостта от изкопаеми горива със зависимост от суровини; подчертава, че с този преход следва да се намали зависимостта на ЕС от внос на суровини от изключителна важност; освен това подчертава ролята, която могат да изпълняват иновациите, новите технологии, свеждането до минимум на потреблението на ресурси и поддръжката и повторното използване на ценни суровини в рамките на ЕС за намаляване на зависимостта от суровините от изключителна важност;

4. отбелязва, че разработването и бъдещото широкомащабно разгръщане на технологии, включително възникващи цифрови приложения, производство на енергия от възобновяеми източници и батерии за електрически превозни средства и леки транспортни средства, ще засили търсенето на суровини от изключителна важност и други суровини; призовава да се вземе предвид обстоятелството, че нарастващите амбиции на държавите в областта на климата и цифровите технологии увеличават конкуренцията на световните пазари и оказват допълнителен натиск върху сигурността на тяхното снабдяване в Европа;

5.  призовава Комисията внимателно да преразгледа методиката за оценка на изключителната важност преди 2023 г., преди публикуването на следващия списък на суровините от изключителна важност, за да прецени дали е необходимо списъкът да се разшири, като се вземе предвид развитието на международното положение във връзка със суровините от изключителна важност, сценариите за бъдещото търсене на суровини от изключителна важност и други суровини, както и социалните и екологичните критерии въз основа на ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека и ЦУР, за да се получи по-широка представа за условията за добив в целия свят; освен това призовава Комисията да отчита надлежно в своя анализ на риска, що се отнася до доставките, всички външни екологични фактори, свързани с добива и преработката; призовава също така за всеобхватен дебат с участието на всички заинтересовани лица;

6. призовава Комисията да преразгледа методиката за оценка на изключителната важност преди 2023 г., т.е. преди публикуването на следващия списък на суровините от изключителна важност;

7. призовава Комисията да обърне внимание не само на суровините от изключителна важност, но и на потенциалната изключителна важност на други суровини, необходими за наличието на силни вериги за доставки, поддържането на производството и двойния преход, както и тяхната наличност от източници в ЕС, като се отчита и недостигът на полезни изкопаеми; подчертава, че освен специализираните минерали, „обичайно произвежданите“ минерали, например мед, хелий и никел, също придобиват изключителна важност, тъй като в неутрално по отношение на въглеродните емисии общество се увеличава търсенето на тези минерали;

8. изисква от Комисията да подходи цялостно при оценката на последиците от някои нисковъглеродни технологии, технологии на базата на възобновяеми източници и цифрови технологии, конкуриращи се за едни и същи суровини от изключителна важност, и да проучи вериги на доставка от изключително значение, също така във връзка с нуждите на отделните сектори; подчертава, че е важно да се гарантира, че предимство имат принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място, нулевите емисии и решенията за ефективно използване на ресурсите;

9. призовава Комисията да се увери, че националните планове за устойчивост и възстановяване в рамките на „Next Generation EU“ предвиждат мерки за справяне с предизвикателствата, свързани с устойчивите от икономическа, екологична и социална гледна точка доставки на суровини от изключителна важност; призовава държавите членки да инвестират повече в рециклиране на суровини от изключителна важност и да включат изискванията, източниците на доставки и разходите във връзка със суровините от изключителна важност в плановете си за стратегическо възстановяване;

10. призовава за инвестиции в обучение и преквалификация на работници, включително посредством механизма за справедлив преход, тъй като уменията за минен добив може да бъдат прехвърлени към експлоатацията, преработката и рециклирането на метали и минерали, за предпочитане в същите региони; призовава Комисията да гарантира, че съответното финансиране предвижда и средства във връзка със социалното, икономическото и екологичното въздействие на прехода в бившите миннодобивни райони;

11. призовава Комисията и държавите членки да създадат възможно най-скоро важен проект от общоевропейски интерес (ВПОИ), за да се извърши планиране от стратегическа гледна точка и от гледна точка на устойчивостта по отношение на нашето търсене за двойния преход, което да обхваща изискванията, източниците на доставки и (социалните, екологичните и финансовите) разходи във връзка със суровините от изключителна важност; подчертава, че ВПОИ следва да обхваща всички имащи отношение теми, за да се намалят изключителното значение и зависимостта, например рециклирането, повторната употреба, заместването, намаляването на използването на материали и добива; подчертава, че тези проекти следва да отключат неизползвания потенциал в богатите на суровини от изключително значение държави от ЕС, които разполагат с големи неизползвани източници;

12. призовава Комисията да насърчава научноизследователската и развойната дейност в областта на суровините от изключителна важност и уменията и компетентността, свързани с тези суровини, по отношение на малките и средните предприятия (МСП) като стратегия за растеж на високотехнологичните дружества в ЕС, например за литиеви батерии, горивни клетки, вятърни турбини, електрически тягови двигатели, фотоволтаични технологии, роботика, дронове, триизмерен печат и широк набор от цифрови технологии и медицински изделия;

13. призовава Комисията да извърши всеобхватна, научна и основана на факти оценка на въздействието, за да определи минималните обеми на суровините от изключителна важност и със стратегическо значение, необходими за двойния преход;

14. отбелязва, че за ЕС надеждните и напълно функциониращи вериги за създаване на стойност, включително проучването и рециклирането, изпълняват ключова роля и са предпоставка за постигане на целите на Европейския зелен пакт, промишлената стратегия на ЕС и двойния преход и за гарантиране на бъдещата му конкурентоспособност и капацитет за иновации;

15. счита, че възможностите за финансиране на устойчивото производство, преработка или рециклиране на всички суровини от изключителна важност, изброени в съобщението на Комисията относно устойчивостта на суровините от изключителна важност, са абсолютно необходими;

16. призовава Комисията да предложи научно обосновани критерии за устойчивост за да се даде определение по въпроса, какво означава устойчива инвестиция в миннодобивния сектор съгласно Регламента за таксономията; подчертава необходимостта да се даде възможност на минната промишленост на ЕС да допринесе за двойния екологичен и цифров преход;

17. призовава за подпомагане и финансиране от ЕС за технологичното развитие в областта на суровините от изключителна важност,  за да се подобрят ефикасността, заместването, процесите на рециклиране и затворените цикли на материалите; подчертава по-специално необходимостта от специфични финансови инструменти и целеви средства за научни изследвания и иновации за процесите на рециклиране и приветства предложението за насърчаване през 2021 г. на научните изследвания и иновациите в областта на суровините от изключителна важност във връзка с преработването на отпадъци, авангардните материали и заместването в рамките на „Хоризонт Европа“, Европейския фонд за регионално развитие и националните програми за научни изследвания и иновации; освен това подчертава значението на научноизследователската и развойната дейност за постигане на по-голяма осъществимост на процесите по рафиниране, по-специално в минните хвостохранилища и в малките по мащаб мини; призовава Комисията да въведе схеми за подпомагане, насърчаващи иновациите в нови миннодобивни техники и нови проекти в минното дело с малки мащаби; призовава за разработване на нови и иновативни технологии в областта на устойчивия минен добив на суровини от изключителна важност в ЕС;

18. призовава Комисията, Европейската инвестиционна банка и другите институции на ЕС, в сътрудничество с международните партньори, да предоставят техническа и стратегическа финансова подкрепа за дългосрочни стратегически инвестиционни проекти в областта на суровините от изключително значение, включително за намиране на нови инструменти за споделяне на рисковете в миннодобивния сектор, както и да насърчават и подкрепят инвестициите в научни изследвания в областта на устойчивото снабдяване със и преработка на суровини от изключителна важност и в рафиниращите обекти, за да ги приведат в съответствие с правилата на ЕС и с високите социални и екологични стандарти, като по този начин се гарантират еднакви условия на конкуренция;

Стратегическа автономност и устойчивост

19. приветства създаването на Европейския алианс за суровините (ERMA) и с оглед на геополитическата ситуация в световен мащаб и потенциалното напрежение в търговията с богати държави производителки извън ЕС, настоящия му акцент върху суровините от изключителна важност, а именно редкоземни метали и магнити, както и върху количествените цели за снабдяване от вътрешния пазар и извън ЕС, с цел да се подкрепят дългосрочните отношения на доставки за огромен брой малки и големи производители в ЕС и да се намали настоящата зависимост от няколко държави извън ЕС; подчертава ролята на ERMA като „инвестиционен поток“ и го насърчава да се ангажира допълнително с предварителни оценки, за да отключи публични и частни инвестиции за устойчиви проекти за суровини от изключителна важност, за които е извършена оценка на въздействието върху околната среда;

20. счита, че е важно ERMA да продължи да се развива, главно по отношение на материалите, които са от голямо значение за двойния преход, например суровините от изключителна важност, необходими за съхранението и преобразуването на енергия;

21. приветства намерението на Комисията да стартира система за наблюдение чрез бъдещата Обсерватория за технологии от критично значение по отношение на текущите зависимости и рисковете от бъдещи технологични зависимости и призовава за тясно сътрудничество между обсерваторията и лицата, извършващи наблюдение на търсенето на суровини от изключителна важност;

22. изразява съжаление, че създаването на стратегически запаси все още не е част от плана за действие, и призовава Комисията също така да се съсредоточи върху гарантирането на доставките на суровини от изключителна важност в ЕС, като насърчава държавите членки да извършват стратегическо натрупване на запаси като част от координиран подход, когато анализът стигне до заключението, че това за целесъобразно; счита, че стратегическото натрупване на запаси в съчетание с други стратегически мерки допринася за намаляване на зависимостта от суровини от изключително значение; подчертава, че увеличаването на наличността следва да върви паралелно с намаляване на търсенето чрез разглеждане на цялата верига за създаване на стойност – проектиране, функциониране и край на жизнения цикъл;

23. отбелязва, че осведомеността относно евентуални проблеми с недостиг на суровини от изключителна важност е прекалено слаба и следва да бъде повишена; призовава Комисията да разшири обхвата на ERMA, за да се засили сътрудничеството между промишлените участници по цялата верига за създаване на стойност, държавите членки, регионите и държавите извън ЕС, профсъюзите, гражданското общество, научноизследователските и технологичните организации, инвеститорите и неправителствените организации в секторите на икономиката на ЕС, които са най-силно засегнати от затруднения в доставките на суровини от изключителна важност – или чрез рамката, предлагана от ERMA, или чрез формиране на специфични за отделните сектори промишлени съюзи и съюзи на заинтересованите лица; подчертава потенциала за заетост на проектите в Съюза и поради това призовава за насърчаване на всеобхватен социален диалог; подчертава в тази връзка спешната необходимост от по-тесни партньорства между участниците в областта на суровините от изключителна важност, особено в миннодобивните региони, и ползвателите надолу по веригата, и по-точно други промишлени сдружения, както и от обща осведоменост и от задължение да се гарантира, че веригите за създаване на стойност са устойчиви и с кръгов характер;

24. счита, че са необходими повече координация и съвместни усилия за разработване на устойчиви вериги за доставки, за да се посрещне търсенето на настоящи и бъдещи ресурси от изключителна важност за промишлените нужди на ЕС, за да се избегнат прекъсвания по веригата за доставки, да се намали зависимостта и да се поддържат високи социални и екологични стандарти; призовава Комисията да гарантира, че в ЕС оценката на вноса и износа и на световното предлагане и търсене на суровини от изключителна важност, координацията на натрупването на запаси и наблюдението на суровините от изключителна важност се прилагат последователно и съгласувано, например чрез създаване на работна група по въпросите на суровините от изключителна важност;

25. изисква от Комисията да диверсифицира веригите на доставки както за първичните, така и за вторичните източници и призовава за по-голяма прозрачност на информацията относно веригите за доставки;

26. отбелязва, че нарастващото напрежение между големите сили разкри стратегическата уязвимост на ЕС, по-специално по отношение на осигуряването на ключови ресурси, включително суровини от изключителна важност и преработени материали; отбелязва, че наблюдението на стоковите зависимости и осигуряването на достъп до суровини от изключителна важност могат да гарантират по-голяма стабилност на устойчивите вериги за доставки; отбелязва, че при прехода към кръгова икономика следва да се обърне специално внимание на ключовите вериги за доставки, при които зависимостта на ЕС от суровини от изключителна важност е особено висока;

27. отново изтъква потенциала на кръговата икономика за оптимизирано използване на продуктите и услугите; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят нови устойчиви и кръгови бизнес модели в новата инициатива за устойчиви продукти, включително „продуктът като услуга“, при условие че се спестяват ресурси, намалява се въздействието върху околната среда и се гарантира защитата на потребителите; призовава Комисията и държавите членки да улеснят тези подходи чрез създаване на благоприятни нормативни уредби;

28. счита, че е важно да се подкрепя подход на кръгова икономика по цялата верига за създаване на стойност, от проектирането до оползотворяването на материалите, по отношение на технологиите от ключово значение за енергийния и цифровия и преход и прехода в областта на мобилността, например вятърни електроцентрали, електроцентрали за слънчева енергия, производство на акумулаторни батерии, електрическа мобилност и интелигентни мрежи; призовава Комисията да превърне прехода към кръгова икономика в приоритет, като намалява зависимостта на ЕС от вноса, подобрява ефективното използване на ресурсите, оптимизира потреблението на ресурси и запазва и използва повторно ценни суровини в рамките на ЕС; припомня своето искане в своята резолюция относно новия план за действие за кръговата икономика да се разгледа възможността да бъде предложено, въз основа на цялостна оценка на въздействието, ясно и лесно разбираемо хармонизирано етикетиране относно дълготрайността, което би могло да бъде под формата на индекс, и относно възможността за поправка, което би могло да бъде под формата на единен коефициент за поправка;

29. призовава Комисията да засили сътрудничеството с държави извън ЕС по отношение на устойчивото снабдяване със суровини от изключителна важност, по-специално партньорите със сходни възгледи, както и по отношение на дейността си в рамките на Световната търговска организация (СТО);

Затваряне на цикъла за материалите

30. подчертава необходимостта от изграждане на вторични пазари за суровини от изключителна важност, за да се гарантират постоянни потоци от вторични суровини от изключителна важност, от укрепване на промишлената екосистема на Съюза и от запазване на работните места в сектора на производството; призовава в тази връзка Комисията да разгледа баланса между вноса и износа на вторични суровини от изключителна важност в ЕС и бързо да създаде обсерватория за наблюдение на пазара за вторичните суровини от решаващо значение, включително суровини от изключителна важност; подчертава, че третирането на суровините от изключителна важност в държави извън ЕС трябва да отговаря на стандартите на ЕС; отбелязва, че не съществува универсален подход; подчертава, че постигането на чисти и безопасни цикли на материалите е предварително условие за създаването на надежден пазар на вторични суровини в ЕС;

31. приветства предложението за картографиране на потенциалното предлагане на вторични суровини от изключителна важност от запаси в ЕС, отпадъци и преработката на странични продукти; насърчава Комисията да превърне това картографиране в приоритет и да го извърши по-рано от предвиденото; насърчава Комисията също така да разшири обхвата на картографирането, за да включва наличните в момента технологии, използвани за намаляване на търсенето на суровини от изключителна важност и за увеличаване на повторната употреба на суровини от изключителна важност във веригата за доставки; подчертава необходимостта от насърчаване на въвеждането на инструменти за сътрудничество в областта на пазара на суровини от изключителна важност, например платформа на ЕС за суровините, която следва да обхваща и циркулиращите потоци от продукти и техните тенденции, за да се оцени кои вторичните суровини могат да бъдат рециклирани;

32. призовава Комисията и държавите членки да отключат потенциала на проектите за вторична преработка посредством конкретни стимули, включително ускорено лицензиране, и да предоставят стимули за оползотворяване на суровини от изключителна важност, за да се гарантира надежден, сигурен и устойчив достъп до тях;

33. отбелязва колко е важно рециклирането на отпадъците, като се има предвид значителното съдържание на суровини от изключителна важност в електрическото и електронното оборудване; отбелязва, че увеличаването на обема на рециклирани материали може да се окаже недостатъчно за намаляване на минния добив в дългосрочен план; отбелязва освен това, че чрез преминаването към по-кръгова икономика може да бъдат създадени 700 000 работни места[28], особено допълнителни работни места в заводите за рециклиране и услугите за поправка; отбелязва, че разглобяването и рециклирането са важна възможност за връщане на работни места в сферата на промишлеността обратно в ЕС; подчертава също, че развитието на рециклирането може да бъде използвано, за да се отговори на бъдещите нужди от суровини;

34. отбелязва, че делът на събраните рециклируеми литиево-йонни тягови акумулаторни батерии се очаква да нарасне съществено до средата на 30-те години на 21-ви век, с което се създава значителен вторичен източник на предлагане;

35. отбелязва, че за да бъдат успешни, промишлените процеси за рециклиране на суровините от изключителна важност все още се нуждаят от огромни частни и публични инвестиции в инфраструктурата за разделяне, предварителна обработка и оползотворяване, в иновации, научни изследвания и по-широко разгръщане на технологиите, както и в умения, което ще осигури възможности за работа в области, които се очаква да отбележат огромно нарастване през следващите десетилетия; призовава Комисията да предостави стимули за рециклирането и оползотворяването на суровини от изключителна важност от отпадъците от минното дело, от преработката и от търговския сектор, за да се гарантира надежден, сигурен и устойчив достъп до тези суровини;

36. насърчава Комисията да предложи минимални цели за съдържание на рециклирани суровини от изключителна важност и специални цели за рециклиране на суровините от изключителна важност, придружени от стабилна рамка за мониторинг, като черпи вдъхновение от предложението за регламент относно батериите и отпадъците от батерии и въз основа на всеобхватна, научна и основана на факти оценка на въздействието, в която се оценяват минималните обеми на суровините от изключителна важност, необходими за продукти, които ще улеснят двойния преход, процента от това търсене, който би могъл да бъде задоволен чрез рециклиране в съответствие със съществуващите оценки, и наличието на необходимата технология; отбелязва, че целите за намаляване относно първичните суровини следва да не води до общ обем на добива на суровини, който е по-малък от тези минимални обеми;

37. признава, че изоставените промишлени терени (промишлени сметища и хвостохранилища) често съдържат изоставени суровини от изключителна важност, редкоземни метали и други минерали и метали, използвани в технологичните продукти; поради това насърчава документирането, оценяването и извличането на ценните материали, намерени на тези терени, когато това е възможно и приложимо; подчертава необходимостта от подобряване на технологиите за рафиниране, които да бъдат обхванати от съответните механизми за финансиране на научноизследователската, развойната дейност и иновациите с цел отключване на този потенциал;

38. подчертава, че е необходим по-строг контрол върху износа от ЕС на отпадъчни продукти, съдържащи суровините от изключителна важност, и че е необходимо да се установят еднакви условия на конкуренция за рециклиращите оператори, които отговарят на необходимите стандарти за безопасно и ефикасно оползотворяване; призовава Комисията при преразглеждането на Регламента относно превози на отпадъци да предотврати незаконния износ на отпадъчни продукти, съдържащи суровини от изключителна важност; призовава за определянето на изисквания, които позволяват износа само на отпадъчни продукти, съдържащи суровини от изключителна важност, при наличието на гаранция, че те ще бъдат преработени в държавата по местоназначение при условия, равностойни на социалните и екологичните стандарти на ЕС;

39. призовава Комисията и държавите членки да активизират усилията за надлежно събиране и рециклиране на продукти, съдържащи суровини от изключителна важност, в края на жизнения им цикъл, вместо те да се складират в домакинствата или да бъдат изхвърляни на сметища или изгаряни;

40. изисква от Комисията да предложи мерки за проектиране на продуктите, съобразени с различните категории продукти, за лесно идентифициране и отстраняване на части или компоненти, съдържащи суровини от изключителна важност, особено от отпадъци след потреблението, в допълнение към изискванията за екопроектиране с цел значително подобряване на дълготрайността, издръжливостта, възможностите за поправка, модулността, възможността за повторна употреба и рециклиране на излезлите от употреба продукти в края на жизнения им цикъл, произвеждани или продавани в ЕС; подчертава, че тези мерки следва да създават конкурентни предимства за предприятията от ЕС, следва да не създават непропорционална финансова тежест за тях и следва да стимулират иновациите;

41. счита, че заместването е от полза в случаите, когато суровините от изключителна важност могат да бъдат заменени с материал, който е наличен в изобилие, но носи малка полза, ако самият заместител не е устойчив, не помага за преодоляване на проблема с изчерпаемостта на ресурсите, самият той е от изключителна важност или може да стане такъв поради заместването; признава, че е важно да се запазят качествените характеристики на продуктите и тяхната икономическа жизнеспособност; призовава Комисията да насърчава и увеличава научните изследвания и иновациите в областта на заместителите на суровини от изключителна важност за различни приложения;

Снабдяване от ЕС

42. отбелязва, че макар интелигентното проектиране на продукти, повторното използване на материали, замяната с рециклирани материали и насърчаването на отпечатъка на материалите и производството да могат значително да намалят първичното търсене и потенциалът им да следва да бъде използван пълноценно, е необходимо отговорно и устойчиво снабдяване със суровини от изключителна важност, като се извършва предварителна оценка на въздействието с цел смекчаване на евентуалното социално и екологично въздействие, когато предлагането на суровини от изключителна важност не може да се поддържа икономически жизнеспособно чрез споменатите мерки или би довело до по-ниско качество на продуктите;

43. подчертава, че за първичното и вторичното снабдяване в ЕС са приложими най-високите екологични и социални стандарти в световен мащаб, чието изпълнение трябва да бъде гарантирано по подходящ начин, че това снабдяване осигурява хиляди висококвалифицирани работни места и е абсолютно необходима предпоставка за екологичния и цифровия преход; поради това призовава всички участници да насърчават проекти за отговорно и устойчиво снабдяване със суровини от изключителна важност в ЕС, за да се подпомага местното производство и да се повишава осведомеността относно екологичния отпечатък на вноса в ЕС на суровини от изключителна важност от държави извън ЕС; счита, че това трябва да става чрез открит, прозрачен и научнообоснован процес с участието на съответните заинтересовани лица и на местните общности на ранен етап;

44. изразява категорично убеждение, че отговорното снабдяване в ЕС може да се основава единствено на ефективен социален диалог, насърчаващ здравословните и безопасни условия за работниците, гарантиращ достойни работни места и работни условия и защитаващ правата на работниците чрез насърчаване на равенството между половете; призовава държавите членки да гарантират, че работниците в този сектор са защитени с подходящи лични предпазни средства;

45. отбелязва възможността за разработване на отговорна и устойчива верига за създаване на стойност в сектора на акумулаторните батерии чрез снабдяване със суровини от изключителна важност като графит, кобалт и литий от нови съоръжения в ЕС;

46. отбелязва плана на Комисията за разгръщане на програми за наблюдение на Земята и дистанционно изследване за проучване на ресурси, операции и управление на околната среда след извеждането от експлоатация; посочва, че регулаторният надзор на място може да бъде засилен чрез употребата на методи за дистанционно изследване;

47. отбелязва, че преориентирането към кръгова икономика в множество промишлени сектори и услуги в ЕС изисква специфични умения и компетентности, за да се гарантират високи екологични резултати и безопасност на работниците, и подчертава специфичната роля, която играят предприятията пионери, МСП и стартиращите предприятия в това отношение; освен това отбелязва, че минният сектор става все по-автоматизиран, докато рециклирането и преработването са все още по-трудоемки; подчертава колко е важно поддържането, развитието и надграждането на съответните експертен опит и умения в областта на  технологиите за минното дело и за преработка, както и технологиите за рециклиране и други имащи отношение технологии в ЕС по отношение както на суровините от изключителна важност, така и на страничните продукти, тъй като някои от тях може да бъдат използвани за производството на високо технологични химически продукти; отбелязва със съжаление, че суровините, които понастоящем се добиват в ЕС, често се нуждаят от износ за Азия за рафиниране, тъй като съответното ноу-хау и технологии са загубени в ЕС, което представлява друга зависимост;

48. призовава Комисията да изиска ефективното използване на странични промишлени потоци, съдържащи суровини от изключителна важност; подчертава, че предимно в миннодобивната индустрия е налице голям потенциал за възстановяване и отделяне на редкоземни елементи;

49. отбелязва важната роля на държавите членки за увеличаване на устойчивото местно снабдяване със суровини от изключителна важност от първични и вторични източници; призовава държавите членки да подобрят навременността, предвидимостта и прозрачността на процедурите за издаване на разрешения за проекти за проучване и снабдяване, без да се занижават екологичните и социалните стандарти;

50. призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че снабдяването със суровини от изключителна важност се основава на подход, който внимателно балансира между увеличената потребност на ЕС от устойчиво добити суровини от изключителна важност и необходимостта от опазване на природата и биологичното разнообразие;

51. подчертава, че подобрената и по-гъвкава предвидимост и ефикасност, както и отдаването на приоритет на ключови фактори, например конкурентни доставки на енергия от възобновяеми и преходни нисковъглеродни източници, ще спомогнат за отключването на необходимите инвестиции;

52. очаква Комисията да предостави допълнителни подробности относно привеждането в действие на проектите за суровини от изключителна важност като алтернативен бизнес модел и източник на регионална заетост във въгледобива и други региони в преход;

Диверсификация

53. настоятелно призовава Комисията да насърчава отношения с всички държави, които в момента са доставчици на суровини от изключителна важност за ЕС, систематично и стратегически да изгражда нови партньорства в областта на суровините от изключителна важност, в сътрудничество с нашите съюзници, когато е възможно, като отчита суверенитета на третите държави над техните ресурси, за да гарантира, че суровините от изключителна важност ще станат източник на благосъстояние за развиващите се държави, да насърчава участието на МСП и да превърне това начинание в хоризонтална задача на своите външни и вътрешни политики, и да представи резултатите през 2021 г.; приветства плановете на Комисията за установяване на силни и подкрепящи международни партньорски взаимоотношения чрез утвърждаване на глобална програма относно суровините, която цели партньорските отношения на ЕС да гарантират както сигурността на доставките, така и ползите за развитието;

54. подчертава, че ако със Зеления пакт емисиите на парникови газове на Европа просто се прехвърлят към нейните търговски партньори, няма да бъде постигнат никакъв ефект по отношение на изменението на климата; поради това настоятелно призовава ЕС да настоява за приложими многостранни споразумения за овладяване на глобалното затопляне и да разпространява европейските стандарти в областта на околната среда извън ЕС, включително в областта на снабдяването и преработването; счита, че ЕС ще трябва да разработи нови търговски и инвестиционни споразумения, нови модели за финансово и техническо подпомагане и в по-общ план, нов подход към международната дипломация, който има за цел да гарантира еднакви условия на конкуренция;

55. приветства ангажимента на ЕС за отговорно и устойчиво снабдяване и насърчава Комисията да приеме като отправна точка стандарта за отговорно минно дело, разработен от Инициативата за отговорно минно осигуряване, като вземе предвид потребностите на МСП; подчертава необходимостта този ангажимент да бъде утвърден с конкретна техническа подкрепа, трансфер на знания, изграждане на умения, институции и правни уредби, изграждане на институции и политически диалог с държавите партньори; подчертава необходимостта от хомогенни политики в областта на етичните стандарти по отношение на снабдяването със суровини от изключителна важност; подчертава необходимостта от мобилизиране на повече държавни и частни участници, които също да се ангажират със стандартите за устойчивост и да ги прилагат;

56. приветства публичния ангажимент на Комисията да внесе законодателно предложение относно корпоративната надлежна проверка и корпоративната отчетност през 2021 г. и настоява това законодателство да допринесе за справяне със злоупотребите с правата на човека, както и за социални и екологични стандарти във веригите на създаване на стойност; припомня своята резолюция с препоръки към Комисията относно корпоративната надлежна проверка и корпоративната отчетност;

57. счита, че международните споразумения следва да проправят пътя към по-отговорно и устойчиво снабдяване в глобален план; призовава за засилено сътрудничество с цел разработване на международни споразумения за по-добро наблюдение, уведомяване и прилагане на ограниченията за износ на суровини от изключителна важност, за да се насърчава отговорното снабдяване и да се повишава кръговостта в този сектор;

58. припомня призива от своята резолюция относно нова стратегия ЕС-Африка с цел справедлива и устойчива експлоатация на суровините от изключителна важност в Африка; подкрепя Комисията в нейните усилия за сключване на нови партньорства за суровините от изключителна важност с африканските държави, за укрепване на веригата за създаване на стойност в Африка с цел да стане по-устойчива от етична, екологична и технологична гледна точка, и за създаване на условия за подпомагане от ЕС за изграждане на капацитет;

59. призовава Комисията да укрепи дейностите по стандартизация по отношение на свързаните със суровините от изключителна важност висококачествени компоненти в рамките на съответните международни форуми, тъй като това е важно за дружествата в ЕС, и по-специално за МСП;

60. призовава за разширяване на устойчивите селскостопански практики, които са от полза за устойчивото управление на фосфора; подчертава полезните взаимодействия на такива практики с намаляването на отпечатъка върху климата и с биологичното разнообразие;

61. изисква от Комисията да предложи ефективни правила за схеми за събиране, обхващащи целия ЕС, с цел увеличаване на събираемостта на отпадъчните продукти, съдържащи суровини от изключителна важност; призовава Комисията да оцени, наред с други възможности за разширена отговорност на производителя, въвеждането на схеми за обратно изкупуване в законодателството на ЕС в областта на отпадъците, по-специално в Директивата относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване, като се вземат предвид характеристиките на различните продукти, като същевременно се гарантира, че схемите са съвместими във всички държави членки, за да се стимулират потребителите да занасят своето електрическо и електронно оборудване, което се намира в края на своя жизнен цикъл, и особено малки изделия, в специални съоръжения за събиране и рециклиране, като се надгражда положителният опит от схемите за обратно изкупуване на стъкло и пластмаси в множество държави членки;

62. изразява съжаление, че ниското равнище на рециклиране при някои видове употреба[29] и износът на отпадъци и скрап от алуминий[30] са довели до по-нисък процент на ресурси за рециклиране в края на жизнения цикъл (EOL-RIR), отколкото би могъл да бъде постигнат по друг начин; подчертава, че ЕС следва да се стреми да въведе мерки за постигане на 100% рециклиране на алуминий в края на жизнения цикъл;

63. призовава Комисията да отдава приоритетно значение на добива на суровини от изключителна важност от съществуващи мини на територията на ЕС, т.е. от хвостохранилища, отпадъчен дребен чакъл, депа за отпадъци и по-ефективен добив на суровини в градски условия, спрямо новите минни дейности, ако този добив е устойчив, т.е. ако въздействието върху околната среда, включително от използването на енергия и химикали, е по-слабо; подчертава, че този добив и последващото възстановяване трябва да се извършват с помощта на най-добрите налични техники, които гарантират най-добри екологични резултати и икономическа жизнеспособност;

64. призовава Комисията да обръща специално внимание на етапа след извличане в проектите в областта на минното дело, както и на етапа на кроя на жизнения цикъл на суровините от изключителна важност в съответствие с йерархията на отпадъците, установена в Рамковата директива за отпадъците, и особено когато суровините от изключителна важност са също така опасни вещества;

65. счита, че разрешенията и концесиите за миннодобивни дейности следва да включват изисквания за безопасно, ефикасно и устойчиво оползотворяване и преработване на всички икономически и технически оползотворими суровини от изключителна важност; изисква от Комисията да изпълни спешно исканията на Парламента, съдържащи се в неговата резолюция относно прилагането на Директивата за отпадъците от миннодобивните индустрии; отново заявява, че въпросникът, който понастоящем се използва като система за докладване съгласно член 18 от директивата, не е подходящ за целта, и изисква от Комисията да създаде хармонизирана, цифровизирана и прозрачна система на ЕС за регистрация, която да се основава на хармонизирани определения и критерии за третиране на отпадъците от миннодобивните индустрии и да включва всички съответни данни за въздействието върху околната среда, включително за концентрацията на съдържание на депонирани отпадъци;

66. призовава Комисията да затегне гарантирането на изпълнението и да осигури пълното прилагане на действащото законодателство на ЕС в областта на околната среда, както и да предлага изменения на законодателството, когато е необходимо;

67. насърчава извършването на цялостна оценка на включването на минния сектор в обхвата на Директивата относно емисиите от промишлеността с оглед на голямото въздействие на минните дейности върху околната среда, обикновено големия мащаб на проектите за минна дейност, различията в стандартите за управление на замърсяването, прилагани в миннодобивните обекти в целия ЕС, и потенциалното разширяване на минните дейности, свързани със суровините от изключителна важност в ЕС; предлага да бъдат установени най-добрите налични техники за възстановяване на мини, по-конкретно във връзка с почвите и водите;

68. насърчава Комисията да направи преглед на Директивата за оценка на въздействието върху околната среда, за да се гарантира, че се извършва оценка на въздействието върху околната среда за миннодобивни проекти от всякакъв мащаб и че тези оценки се извършват от независима трета страна;

69. счита, че емисиите от миннодобивните дейности и вносът на суровини от изключителна важност трябва да бъдат обхванати от бъдещия механизъм за корекция на въглеродните емисии по границите;

70. счита, че законодателството на ЕС и международните конвенции следва да възпрепятстват извършването на миннодобивни дейности в защитени природни зони, т.е. зоните по „Натура 2000“ и защитените зони по Рамсарската конвенция, други определени от държавата и наднационалните органи защитени зони (напр. обектите в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО), защитените зони на коренно население и на общности, както и дълбоководните зони и Арктика; поради това призовава Комисията да разгледа възможността за изменение на съответните членове от Директивата за птиците и Директивата за местообитанията, за да се постигне тази цел;

71. припомня ангажимента на Комисията да гарантира, че морските минерали в международната зона на морското дъно не могат да бъдат добивани преди да бъде изследвано в достатъчна степен въздействието, което дълбоководният добив на полезни изкопаеми оказва върху морската среда, биологичното разнообразие и човешките дейности, преди да бъдат анализирани рисковете и да бъде доказано, че технологиите и оперативните практики не нанасят сериозни вреди на околната среда, в съответствие с принципа на предпазните мерки, и призовава Парламента и на Съвета да поемат същия ангажимент; насърчава Комисията да превърне този ангажимент в конкретни действия за опазване на тези силно уязвими екосистеми.

72. призовава Комисията да разгледа законодателни варианти в съответствие с конвенциите от Еспоо и Орхус, за да се гарантира, че местните органи приемат и прилагат правото на местните общности на ефективно и приобщаващо участие в процедурите за издаване на разрешения за нови проекти за проучване и добив на полезни изкопаеми, на всички етапи от миннодобивните проекти и когато се подават заявления за разрешение за разширяване на съществуващи мини, както и за да се гарантира, че местните общности имат право да използват ефективни механизми за правна защита, управлявани от независими съдилища и надзорни органи, без конфликт на интереси.

73. приветства акцента върху суровините от изключителна важност в съобщението на Комисията относно прегледа на търговската политика; призовава за решителна търговска политика, при която се поставя акцент върху диверсификацията и устойчивостта на веригите за доставки и се извежда като приоритет подобряването на глобалните механизми и на механизмите на ЕС за създаване на благоприятна търговска среда за промишлеността на ЕС;

74. подчертава, че промишлеността на ЕС е изправена пред ожесточена международна конкуренция за достъп до суровини и е уязвима по отношение на мерките за ограничаване на износа, въведени от държави извън ЕС; потвърждава, че нарастването на търсенето в световен мащаб вероятно ще доведе до повишаване на цените, и насърчава Комисията да представи анализ по този въпрос;

75. поради това призовава Комисията да диверсифицира във възможно най-голяма степен източниците на доставки на суровини от изключителна важност, да повиши ефективността на ресурсите и да намали настоящата зависимост от няколко държави извън ЕС чрез подпомагане на инвестициите, които ангажират европейски и световни партньори и МСП като част от дългосрочна международна стратегия за снабдяване; подчертава, че тази цел следва да се постигне чрез засилване на съществуващите партньорства и търговски споразумения и чрез изготвяне на нови стратегически споразумения или съвместни предприятия на ЕС с богати на ресурси държави и други единомислещи държави снабдителки, в съответствие с ясно определени приоритети; в този смисъл приветства текущия диалог с Канада, Австралия и Чили, чиято цел е да засили търговските отношения в областта на суровините от изключителна важност; призовава Комисията да засили допълнително сътрудничеството в рамките на следващата Конференция по въпросите на материалите от критично значение с участието на ЕС, САЩ и Япония; подчертава необходимостта от по-тясно сътрудничество с ключови международни доставчици в Западните Балкани, Източна Европа, Латинска Америка и Африка, както и с Китай и други развиващи се страни в южното полукълбо;

76. подчертава, че бъдещите споразумения на ЕС за свободна търговия и партньорство могат да осигурят не само по-голяма сигурност на доставките, но и надеждна политическа и икономическа рамка, и че те следва да включват специални разпоредби относно суровините от изключителна важност, както беше обявено от Комисията в нейната стратегия „Търговията – за всички“, с цел насърчаване на сътрудничеството, гарантиране на спазването на международните ангажименти, премахване и избягване на ограниченията върху износа и спазване на настоящите правила за периода преди и след установяването на преки чуждестранни инвестиции; призовава Комисията да засили допълнително мониторинга и прилагането на споразуменията за свободна търговия, включително главите относно търговията и устойчивото развитие, за да гарантира, че ангажиментите и разпоредбите относно отговорното снабдяване със суровини от изключителна важност са определени и се изпълняват от търговските партньори, както и че се вземат предвид евентуалните опасения на общностите, засегнати от добивните дейности; подчертава, че това следва да бъде сред приоритетните задачи на главния служител по правоприлагането в областта на търговията;

77. призовава Комисията да постави началото на дискусия в рамките на СТО относно ограниченията пред разширяването на кръговата икономика, породени от изискванията за местно съдържание, да изгради по-силни партньорски връзки с различни региони по света, по-специално с Африка, и да гарантира, че споразуменията за свободна търговия отразяват по-амбициозните цели на кръговата икономика;

78. призовава правилата за произход да се използват по-строго, за да се гарантира производството на суровини и да се предотврати заобикалянето на правилата в региони, където операторите подлежат на не толкова строги изисквания за устойчивост и за промишлени субсидии; подчертава, че всички нови дейности по снабдяване от страна на дружества, извършващи дейност на пазара на ЕС, трябва да са в съответствие с Регламента относно полезните изкопаеми от засегнати от конфликти зони, правилата за отговорно снабдяване, описани в Директивата относно оповестяването на нефинансова информация, и международните стандарти за отговорно снабдяване със стоки; призовава за забрана на вноса на суровини от изключителна важност, свързани с нарушения на правата на човека и правата на работниците, например принудителен труд или детски труд;

79. подчертава, че една напълно функционираща многостранна търговска система, основаваща се на правила, е от ключово значение за гарантирането на отворени и устойчиви търговски потоци на суровини от изключителна важност; изразява загриженост от налагането на ограничения за износа на суровини от изключителна важност от някои членове на СТО, включително Китай, и настоятелно изисква всички членове да се въздържат от провеждането на такива политики; поради това призовава Комисията да използва международните форуми, за да ограничи тези нарушаващи конкуренцията ограничения на износа на суровини от изключителна важност; във връзка с това подновява призива си към Комисията да удвои своите усилия за постигането на амбициозна реформа на Световната търговска организация с цел борба с нарушаването на международната търговия и нелоялните търговски практики, предоставяне на стабилна и предвидима международна търговска среда и гарантиране на справедлива и ефективна конкуренция в световен мащаб;

80. приветства съвместното изявление на тристранното заседание на министрите на търговията на Япония, САЩ и Комисията и подкрепя предложеното определение за промишлени субсидии; приветства факта, че определението надхвърля предвиденото в Споразумението на СТО за субсидиите и изравнителните мерки и Регламента на ЕС срещу субсидирането и предоставя по-широко определение за субсидия; счита, че такива мерки са от ключово значение за създаването на еднакви международни условия в областта на суровините от изключителна важност, тъй като промишлените субсидии, по-специално в Китай, представляват сериозна заплаха за промишлеността и за работниците на ЕС поради това, че нарушават международната конкуренция;

81. приветства съвместната инициатива на ЕС и САЩ за справяне със световния свръхкапацитет в добива на стомана и алуминий и призовава за всеобхватни и бързи мерки за търсене на отговорност от държави като Китай, които подкрепят нарушаващи правилата за търговия политики; припомня обаче на Комисията, че към момента митата по раздел 232 на САЩ остават в пълна сила и че за този проблем трябва да бъде намерено спешно решение;

82. изразява съгласие с оценката на Комисията, според която прехвърлянето на плащанията на ЕС за внос на суровини от изключителна важност от други международни валути към еврото би довело до определени предимства, като намаляване на нестабилността на цените и спомагане за понижаване на зависимостта на вносителите на стоки от ЕС и на износителите от държави извън ЕС по отношение на пазарите за финансиране в щатски долари;

°

° °

83. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

 

 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ОКОЛНА СРЕДА, ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ И БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ (30.6.2021)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно европейска стратегия за суровините от изключителна важност

(2021/2011(INI))

Докладчик по становище: Сара Матийо

(*) (Асоциирана комисия – член 57 от Правилника за дейността)

PA_NonLeg

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А. като има предвид, че се очаква използването на материали в световен мащаб да нарасне повече от два пъти от 79 Gt през 2011 г. на 167 Gt през 2060 г.; като има предвид, че съгласно прогнозите използването на метали в световен мащаб ще нарасне от 8 на 20 милиарда тона през 2060 г. (+150%); като има предвид, че прогнозите на Европейската комисия и ОИСР сочат, че преходът към цифрови, високо енергийно ефективни и неутрални по отношение на климата икономики ще доведе до по-голямо търсене на суровини и първични материали от изключителна важност;

Б. като има предвид, че половината от съвкупните емисии на парникови газове идват от добива и преработката[31] на ресурси и 2% от миннодобивния сектор[32]; като има предвид, че добивът и преработката на природни ресурси във всички сектори са причина за над 90% от загубата на биологично разнообразие и недостига на вода[33]; като има предвид, че добиването и използването на метали имат широк кръг от последици, свързани със замърсяване, включително токсични ефекти върху хората и екосистемите, като например лошо качество на въздуха, замърсени почви, обезлесяване и загуба на местообитания[34]; като има предвид, че около 10% от първичната енергия в световен мащаб се използва за добив, транспортиране и рафиниране на металните ресурси във всички сектори; като има предвид, че относителният дял на първичната енергия, използвана за метали в световен мащаб, се очаква да нарасне с 40% до 2030 г.[35];

В. като има предвид, че суровините от изключителна важност са невъзобновяеми ресурси; като има предвид, че нарастването на използването на материали, съчетано с екологичните последици от добиването, преработването и изхвърлянето на материали, вероятно ще доведе до увеличаване на натиска върху базите от ресурси на нашите икономики[36];

Г. като има предвид, че добивът на суровини в морското дъно подлага на натиск морския живот, включително видовете и местообитанията, в цяла Европа и увеличава кумулативното въздействие, което намалява цялостната устойчивост на морските екосистеми[37]; като има предвид, че вероятно целта за постигане на добро екологично състояние на европейските морски води до 2020 г. не е била постигната[38]; като има предвид, че в световен мащаб океаните, моретата и морските ресурси са обект на застрашаване, влошаване и унищожаване във все по-голяма степен от човешка дейност;

Д. като има предвид, че с минното дело са свързани множество рискове от замърсяване на повърхностните и подпочвените води; като има предвид, че това замърсяване предизвиква заразяване, дори изчезване на водната фауна и може да се разпространи далече надолу по веригата на миннодобивните обекти; като има предвид, че това замърсяване оказва въздействие върху растежа на растенията и върху сухоземните животни, които пият тази вода; растежа на растенията, че местното население е изложено на заразяване, когато консумира замърсена вода, както и растения и животни, които са консумирали същата вода;

Е. като има предвид, че сеизмичното сондиране и сондирането в открито море причиняват значително шумово замърсяване в океаните и моретата, и като има предвид, че много на брой морски животни са пряко засегнати от това шумово замърсяване, понякога смъртоносно;

Ж. като има предвид, че значително количество суровини от изключителна важност днес се доставя или преработва в държави с по-малко строги социални и екологични правила, отколкото в ЕС;

З. като има предвид, че е необходимо да се гарантира устойчивото и етично снабдяване със суровини, включително суровини от изключителна важност, за да се гарантира снабдяването с метали и минерали за технологиите, необходими за целите на Зеления пакт;

И. като има предвид, че само малка част от металите се рециклират сравнително ефективно, а по-голямата част се рециклират по незадоволителен начин, особено редкоземните метали; като има предвид, че отпадъците от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) са един от най-бързо разрастващите се потоци на рециклиране, и като има предвид, че понастоящем в ЕС биват рециклирани по-малко от 40% от ОЕЕО; като има предвид, че едно разрастване на добива на суровини в градски условия може да допринася за ограничаване на зависимостта от чуждестранни доставчици и да ограничи вредите за околната среда; като има предвид, че рисковете за здравето и безопасността, пораждани от ОЕЕО, са значителни, ако те не бъдат управлявани по подходящ начин от предприятията във веригата на създаване на стойност, тъй като те съдържат сложна смес от материали, някои от които са опасни вещества; като има предвид, че често липсва информация относно потенциала за оползотворяване и рециклиране на отделните суровини от изключителна важност;

Й. като има предвид, че  90% от електронните отпадъци в света са били незаконно търгувани или изхвърляни[39], тъй като хиляди тонове електронни отпадъци се декларират невярно като стоки втора употреба; като има предвид, че според изчисленията всяка година 352 474 метрични тона електронни отпадъци се изнасят от държавите от Европейския съюз към държави от Юга, където социалните разпоредби и разпоредбите за здраве и безопасност са по-слаби от тези, които са в сила в Съюза[40];

1. припомня, че в своята резолюция от 10 февруари 2021 г. относно новия научнообоснован план за действие за кръгова икономика той поиска обвързващи цели на ЕС за 2030 г. с цел значително намаляване на отпечатъка на материалите и потреблението в ЕС и че те следва да бъдат въведени в рамките на възможностите на планетата  най-късно до 2050 г., като се използват показателите, които трябва да бъдат приети до края на 2021 г. като част от актуализираната рамка за мониторинг;

2. изисква от Комисията да включи всички възможни варианти за свеждане до минимум на потреблението на ресурси в своите сценарии за търсенето на суровини от изключителна важност;

3. подчертава необходимостта от насърчаване на намаляването на отпечатъка, оставян от материалите и потреблението, за да се намали натискът върху веригите на доставки на суровини от изключителна важност; подчертава, че това е от ключово значение и за свеждане до минимум на нарастването на търсенето на суровини от изключителна важност от „зелени“ технологии, за улесняване на прилагането на Зеления пакт и за прехода към неутрална по отношение на климата икономика; призовава Комисията да реализира прехода към кръгова икономика в приоритет, като намалява зависимостта на ЕС от вноса, подобрява ефективното използване на ресурсите, оптимизира потреблението на ресурси и запазва и използва повторно ценни суровини в рамките на ЕС;

4. счита, че замяната на суровините от изключителна важност със суровини, които не са от изключителна важност и които предлагат сходни резултати, е важен начин за намаляване на зависимостта от трети държави, що се отнася до ресурси от изключителна важност; призовава Комисията и държавите членки да гарантират дългосрочна подкрепа и стимули за научноизследователска и развойна дейност в тази област; посочва обаче границите на заместването, доколкото това означава единствено прехвърляне на търсенето към други метали, което оставя нерешен въпроса за натиска върху металите и ограничените ресурси;

5. отбелязва, че за някои суровини от изключителна важност, като например за фосфора, не съществува заместител; отбелязва освен това, че въпреки че фосфоритната руда вече се появи във втория списък на суровините от изключителна важност през 2014 г., тъй като ЕС е силно зависим от тази руда, не е въведена никаква конкретна структурна мярка за подобряване на ефективността на използването на фосфор в европейското селско стопанство, сектор, който използва 95% от фосфора в Съюза; подчертава, че отрицателният баланс на фосфора в селското стопанство следва да бъде преодолян чрез увеличено използване на рециклирани фосфорни материали, а не чрез снабдяване с фосфорит, и че са необходими допълнителни инициативи за подобряване на кръговостта на фосфора; призовава за разширяване на устойчивите селскостопански практики, които са от полза за устойчивото управление на фосфора; подчертава полезните взаимодействия на такива практики с намаляването на отпечатъка върху климата и биологичното разнообразие;

6. изисква от Комисията да предложи мерки за проектиране на продуктите, съобразени с различните категории продукти, за лесно идентифициране и отстраняване на части или компоненти, съдържащи суровини от изключителна важност, особено от отпадъци след потреблението, в допълнение към изискванията за екопроектиране с цел значително подобряване на дълготрайността, издръжливостта, възможностите за поправка, модулността, възможността за повторна употреба и рециклиране на излезлите от употреба продукти в края на жизнения им цикъл, произвеждани или продавани в ЕС;

7. повтаря призива от своята резолюция от 10 февруари 2021 г. относно новия план за действие за кръгова икономика за ясно и хармонизирано етикетиране относно издръжливостта и възможностите за поправка на продуктите под формата на индекс за поправка; изисква от Комисията също така да направи оценка на възможното приемане на индекс за рециклируемост за всички електрически и електронни продукти, произвеждани или продавани в ЕС, аналогичен на енергийния етикет на ЕС;

8. отново изтъква потенциала на кръговата икономика за оптимизирано използване на продукти и услуги; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят нови устойчиви и кръгови бизнес модели в новата инициатива за устойчиви продукти, включително „продуктът като услуга“, при условие че спестяват ресурси, намаляват въздействието върху околната среда и гарантират защитата на потребителите; призовава Комисията и държавите членки да улесняват тези подходи чрез създаване на благоприятни регулаторни рамки;

9. изисква от Комисията да предложи ефективни правила за  схеми за събиране, обхващащи целия ЕС, с цел увеличаване на събираемостта на отпадъчните продукти, съдържащи суровини от изключителна важност; призовава Комисията да оцени, наред с други възможности за разширена отговорност на производителя, въвеждането на схеми за възстановяване на депозитите в законодателството на ЕС в областта на отпадъците, по-специално в Директива 2012/19/ЕС, като се вземат предвид характеристиките на различните продукти, като същевременно се гарантира, че схемите са съвместими във всички държави членки, за да се стимулират потребителите да носят своето електрическо и електронно оборудване, което се намира в края на своя жизнен цикъл, особено малки изделия, в специални съоръжения за събиране и рециклиране, като се доразвива положителният опит от схемите за обратно изкупуване на стъкло и пластмаси в множество държави членки;

10. призовава Комисията да предложи амбициозни цели за минимално рециклирано съдържание на суровини от изключителна важност и специални цели за рециклиране на суровините от изключителна важност, определени за всяка категория продукти, придружени от стабилна рамка за мониторинг, като черпи вдъхновение от предложението за регламент относно батериите и отпадъците от батерии (COM(2020)0798); призовава Комисията да представи, по-специално, законодателни предложения, основани на всеобхватна оценка на въздействието, за постепенно заместване на целите за рециклиране, основаващи се на вложените ресурси, съдържащи се в Директивата за ОЕЕО, с цели за рециклиране, основани на резултатите, за различните категории продукти, за да се увеличи оползотворяването на суровините от изключителна важност от ОЕЕО; приветства текущата оценка на Комисията на потенциалните подобрения на стандартите за рециклиране на ЕС за електрическо и електронно оборудване с цел по-голямо оползотворяване и рециклиране на съдържанието на суровини от изключителна важност;

11. изисква от Комисията да гарантира съгласуваност между стратегията на ЕС за суровините от изключителна важност и стратегията за химикалите с цел устойчивост, включително ефективни мерки за управление на риска за безопасната употреба и рециклирането на основни метали, когато заместването не е технически или икономически осъществимо;

12. призовава за задължителни минимални стандарти за третиране на ефективността на процесите, екологичните показатели и безопасността за сервизите и рециклиращите предприятия на ключови групи продукти, като се вземе предвид излагането на работниците на токсични и радиоактивни материали, съдържащи се в ОЕЕО; подчертава значението на оборудването на работниците в съоръженията за ремонт и рециклиране с лични предпазни средства, включително в неформалния сектор на ремонта и рециклирането; във връзка с това отново заявява позицията на Парламента относно четвъртото предложение за изменение на Директивата за канцерогените и мутагените;

13. Подчертава, че в списъка на суровините от изключителна важност за 2020 г. беше добавен бокситът, който може да бъде рафиниран в алуминий; отбелязва, че докато бокситът е нерециклируем, тъй като се изхабява по време на всички свои употреби, алуминият може да се рециклира неограничен брой пъти, без качеството му да намалява; изразява съжаление, че ниското равнище на рециклиране при някои употреби[41] и при износа на отпадъци и скрап[42] от алуминий са довели до по-нисък процент на вложени ресурси за рециклиране в края на жизнения цикъл (EOL-RIR), отколкото би могъл да бъде постигнат по друг начин; подчертава, че ЕС следва да се стреми да въведе мерки за постигане на 100% рециклиране на алуминий в края на жизнения цикъл;

14. припомня исканията си, отправени в неговата резолюция от 10 февруари 2021 г. относно новия план за действие за кръгова икономика, по отношение на преразглеждането на Регламента относно превозите на отпадъци; призовава Комисията, при преразглеждането на Регламента относно превозите на отпадъци, да определи изисквания, които позволяват износа на отпадъчни продукти, особено на такива, съдържащи суровини от изключителна важност, ако е гарантирано, че те ще бъдат третирани съгласно социални и екологични стандарти, равностойни на прилаганите в ЕС; призовава за по-строго правоприлагане и надзор на пазара с цел предотвратяване на незаконния износ на отпадъчни продукти, съдържащи суровини от изключителна важност; настоятелно призовава Комисията, като част от предстоящото преразглеждане на Регламента за превоз на отпадъци и на Регламента относно рециклирането на кораби през 2023 г., да гарантира, че суровините от изключителна важност от морски плавателни съдове, изпратени за разглобяване на кораби за скрап, не напускат Европейския съюз като отпадък;

15. подчертава изключително важната роля на създаването на добре функциониращ пазар на вторични суровини; във връзка с това призовава Комисията да създаде експедитивно обсерватория на пазара за ключови вторични материали, включително суровините от изключителна важност;

16. посочва, че въпреки че основната цел на устойчивото управление на ресурсите от изключителна важност е да се създаде начин за постигане на по-голяма устойчивост и сигурност, неговият обхват следва да бъде разширен, така че да обхваща всички суровини, включително вторичните суровини, които са стратегически важна част от ключовите вериги за създаване на стойност;

17. признава необходимостта от повишаване на квалификацията и от преквалифициране на работниците, за да се стимулира преходът от „кафяви“ към „зелени“ умения; отбелязва, че преориентирането към кръгова икономика в множество промишлени сектори и услуги в ЕС изисква специфични умения и компетентности, за да се гарантират високи екологични резултати и безопасност на работниците, и подчертава специфичната роля, която играят първопроходците, МСП и стартиращите предприятия в това отношение; призовава Комисията да признае тази роля в актуализациите на промишлената стратегия за Европа и стратегията за МСП; изисква от Комисията да включи програми за обучение и преквалификация за кръговата икономика като приоритет в програмата на ЕС за умения и в програмите за финансиране на ЕС; призовава Комисията да осигурява достатъчно средства за преквалификация и да действа за справянето със социалното, икономическото и екологичното въздействие, както и с въздействието върху заетостта на този преход в бившите миннодобивни райони;

18. призовава Комисията да прилага строги стандарти за публично разкриване, прозрачност и докладване в добивната промишленост;

19. подчертава, че на жертвите, на които са нанесени икономически, екологични и здравни вреди от дейности по добив и преработка на суровини от изключителна важност, следва да се гарантира ефективен достъп до правна защита; В този контекст припомня своята резолюция от 10 март 2021 г., съдържаща препоръки към Комисията относно корпоративната надлежна проверка и корпоративната отчетност; призовава Комисията да обръща специално внимание на социално и екологично отговорното набавяне на всички суровини от изключителна важност, независимо дали от ЕС или извън Съюза, както и на тяхната проследимост по време на целия им жизнен цикъл; подчертава, че е важно в този процес да се вземат предвид нуждите на операторите надолу по веригата, а също така и на МСП в ЕС; ето защо призовава Комисията да отделя специално внимание на сектора на минното дело в предстоящото задължително законодателство в областта на надлежната проверка, като се има предвид значителното въздействие на миннодобивното дело върху околната среда;

20. приветства в този контекст пълната приложимост от 1 януари 2021 г. на Регламент (ЕС) 2017/821 за полезните изкопаеми от зони на конфликт; счита обаче, че регламентът следва да бъде по-амбициозен по отношение както на обхванатите полезни изкопаеми, така и на наложените задължения, и призовава Комисията да направи преглед на регламента до 2023 г.;

21. призовава Комисията да следи отблизо продължаващото предизвикателство, свързано с ограниченията на износа, прилагани от трети държави, и да намери решение на това предизвикателство; призовава Комисията също така да наблюдава как трети държави изкупуват износа на суровини от изключителна важност и ограничават възможностите на ЕС да диверсифицира набавянето; отново заявява необходимостта от използване в максимална степен на настоящите правила за търговия чрез създаване на механизъм за наблюдение на ограниченията за износ на суровините от изключителна важност като инструмент на политиката при двустранни и многостранни преговори и чрез насърчаването на диалог за тяхното използване;

22. призовава Комисията да разработи изследователски програми, които допринасят за смекчаване на рисковете за доставките, като се има предвид, че суровините от изключителна важност са пряко използвани в отбранителната и авиокосмическата промишленост и че тяхната роля е от решаващо значение за развитието на ключови отбранителни способности;

23. призовава Комисията, при изготвянето на списъка на суровините от изключителна важност, да отчита надлежно в своя анализ на риска, що се отнася до доставките, всички външни екологични фактори;

24. приветства амбицията ЕС да се превърне в световен лидер в производството на устойчиви суровини; подчертава, че за това е необходима съгласуваност между всички съответни инициативи на политиките и законодателството на ЕС;

25. призовава Комисията и Европейския алианс за суровините да отдават приоритетно значение на добива на суровини от изключителна важност от съществуващи мини на националната територия, т.е. от отломки от минни дейности, отпадъчни скали, депа за отпадъци и по-ефективен добив на суровини в градски условия, пред новите минни дейности, ако това е устойчив, тоест ако въздействието върху околната среда, включително използването на енергия и химикали, е осезаемо в по-малка степен; подчертава, че този добив и последващото възстановяване трябва да се извършват с помощта на най-добрите налични техники (НДНТ), които гарантират най-добри екологични резултати и икономическа жизнеспособност;

26. призовава Комисията да обръща специално внимание на етапа след извличане в проектите в областта на минното дело, както и на етапа на кроя на жизнения цикъл на суровини от изключителна важност в съответствие с йерархията на отпадъците, установена в Рамковата директива за отпадъците, и особено когато суровините от изключителна важност са също така опасни вещества;

27. счита, че разрешителните и концесиите за миннодобивни дейности следва да включват изисквания за безопасно, ефикасно и устойчиво оползотворяване и преработване на всички икономически и технически оползотворими суровини от изключителна важност; изисква от Комисията да изпълни в спешен порядък исканията на Парламента, съдържащи се в неговата резолюция от 27 април 2017 г. относно прилагането на Директивата за отпадъците от миннодобивните индустрии; отново заявява, че въпросникът, който понастоящем се използва като система за докладване съгласно член 18 от директивата, не е подходящ за целта, и изисква от Комисията да създаде хармонизирана, цифровизирана и прозрачна система на ЕС за регистрация, която да се основава на хармонизирани определения и критерии за третиране на отпадъците от миннодобивните индустрии и да включва всички съответни данни за въздействието върху околната среда, включително за концентрацията на съдържание на депонирани отпадъци;

28. призовава Комисията да установи максимални прагове за концентрацията на сяра и тежки метали в съоръженията за изхвърляне на отпадъци, така че това да води до повишаване на оползотворяването на суровини от изключителна важност от отпадъците от миннодобивните индустрии и до намаляване на потенциалното дрениране на киселинни отпадни води и на замърсяването, като същевременно гарантира достатъчно време за приспособяване към тези нови прагове;

29. призовава Комисията да проучи възможността за включване в правото на Съюза и доразвиване на новия глобален индустриален стандарт за управление на хвостохранилища, приет от Програмата на ООН за околната среда (UNEP), и да стимулира неговото приемане във всички вериги за създаване на стойност на предприятията, които внасят и използват суровини от изключителна важност в рамките на вътрешния пазар;

30. счита, че въпреки че по стратегически причини наличните в Съюза суровини от изключителна важност следва да бъдат насърчавани пред вносните, с оглед на целите на Европейския зелен пакт и по-специално на стратегията за биологичното разнообразие и плана за действие за нулево замърсяване, следва да се гарантира, че законодателството на ЕС в областта на околната среда гарантира, че минното дело в ЕС има минимално въздействие върху околната среда, както и че потенциалните нови миннодобивни дейности в Европа, необходими за Зеления пакт, не просто прехвърлят емисиите на парникови газове и въздействието върху околната среда на ЕС към други части на икономиката;

31. призовава Комисията да затегне правоприлагането и да гарантира пълното прилагане на действащото законодателство на ЕС в областта на околната среда, както и да предлага изменения на законодателството, когато е необходимо;

32. насърчава извършването на цялостна оценка на включването на минния сектор в обхвата на Директивата относно емисиите от промишлеността с оглед на голямото въздействие на минните дейности върху околната среда, обикновено големия размер на проектите за минна дейност, различията в стандартите за управление на замърсяването, прилагани в миннодобивните обекти в цяла Европа, и потенциалното разширяване на минните дейности, свързани със суровините от изключителна важност в Европа; насърчава всеобхватна оценка на включването на миннодобивния сектор в обхвата на Директивата относно емисиите от промишлеността; предлага да бъдат идентифицирани най-добрите налични техники за възобновяване на мини, по-конкретно във връзка с почвите и водите;

33. насърчава Комисията да направи преглед на Директивата за оценка на въздействието върху околната среда, за да се гарантира, че се извършва оценка на въздействието върху околната среда за миннодобивни проекти от всякакъв мащаб и че тази оценка се извършва от независима трета страна;

34. призовава Комисията да предложи научно обосновани и строги критерии за устойчивост за определяне на това какво означава устойчива инвестиция в миннодобивния сектор съгласно Регламента за таксономията; подчертава, че всички субсидии, свързани със суровините от изключителна важност, следва да спазват принципа за ненанасяне на вреда в съответствие с ангажиментите, поети в рамките на Европейския зелен пакт;

35. подчертава необходимостта от спешно разработване на научноизследователски и иновационни проекти по програма „Хоризонт Европа“ в областта на преработката, рециклирането, обновяването и повторното производство, авангардните материали и заместването, процесите за извличане и преработка на суровини от изключителна важност, включително от минни остатъци, отломки и сложни потоци, за да се намали значително въздействието върху околната среда и да се подобрят резултатите в областта на климата;

36. счита, че емисиите от миннодобивните дейности и вносът на суровини от изключителна важност трябва да бъдат обхванати от бъдещия механизъм за корекция на въглеродните емисии по границите.

37. счита, че всички мерки за ускоряване и улесняване на проектите в областта на минното дело в рамките на програмата за по-добро регулиране в никакъв случай не следва да бъдат пагубни за околната среда и за социалната закрила, както и че те следва да гарантират също участието на обществеността;

38. счита, че законодателството на ЕС и международните конвенции следва да възпрепятстват извършването на миннодобивни дейности в защитени природни зони, т.е. зоните по „Натура 2000“ и защитените зони по Рамсарската конвенция, други определени от държавата и наднационалните органи защитени зони (напр. обектите в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО), защитените зони на коренното население и Общността, както и дълбоките морета и Арктика; поради това призовава Комисията да разгледа възможността за изменение на съответните членове от Директивата за птиците и Директивата за местообитанията, за да се постигне тази цел;

39. припомня ангажимента на Комисията, че морските минерали в международната зона на морското дъно не могат да бъдат добивани преди въздействието, което дълбоководният добив на полезни изкопаеми оказва върху морската среда, биологичното разнообразие и човешките дейности, да бъде изследвано в достатъчна степен, рисковете да бъдат анализирани и технологиите и оперативните практики да са в състояние да докажат липсата на сериозни щети за околната среда, в съответствие с принципа на предпазните мерки и призивите на Европейския парламент и на Съвета в тази насока; насърчава Комисията да превърне този ангажимент в конкретни действия за опазване на тези силно уязвими екосистеми.

40. призовава Комисията да обмисля законодателни варианти в съответствие с конвенциите от Еспоо и Орхус, за да се гарантира, че местните органи приемат и прилагат правото на местните общности на ефективно и приобщаващо участие в процедурите за издаване на разрешения за нови проекти за проучване и добив на полезни изкопаеми, на всички етапи от миннодобивните проекти и когато се подават заявления за разрешение за разширяване на съществуващи мини, както и за да се гарантира, че местните общности имат право да използват ефективни механизми за правна защита, управлявани от независими съдилища и надзорни органи, без конфликт на интереси.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	29.6.2021
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	45 7 24
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Bartosz Arłukowicz, Margrete Auken, Simona Baldassarre, Marek Paweł Balt, Traian Băsescu, Aurélia Beigneux, Monika Beňová, Sergio Berlato, Alexander Bernhuber, Simona Bonafè, Delara Burkhardt, Pascal Canfin, Sara Cerdas, Mohammed Chahim, Tudor Ciuhodaru, Nathalie Colin-Oesterlé, Esther de Lange, Christian Doleschal, Marco Dreosto, Cyrus Engerer, Eleonora Evi, Agnès Evren, Pietro Fiocchi, Andreas Glück, Catherine Griset, Jytte Guteland, Teuvo Hakkarainen, Martin Hojsík, Pär Holmgren, Jan Huitema, Yannick Jadot, Adam Jarubas, Petros Kokkalis, Ewa Kopacz, Joanna Kopcińska, Ryszard Antoni Legutko, Peter Liese, Javi López, César Luena, Fulvio Martusciello, Liudas Mažylis, Tilly Metz, Silvia Modig, Dolors Montserrat, Alessandra Moretti, Dan-Ştefan Motreanu, Ville Niinistö, Ljudmila Novak, Jutta Paulus, Stanislav Polčák, Jessica Polfjärd, Frédérique Ries, María Soraya Rodríguez Ramos, Sándor Rónai, Rob Rooken, Silvia Sardone, Christine Schneider, Günther Sidl, Ivan Vilibor Sinčić, Linea Søgaard-Lidell, Maria Spyraki, Nicolae Ştefănuță, Nils Torvalds, Véronique Trillet-Lenoir, Petar Vitanov, Alexandr Vondra, Mick Wallace, Pernille Weiss, Emma Wiesner, Michal Wiezik, Tiemo Wölken, Anna Zalewska
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Manuel Bompard, Annika Bruna, Kateřina Konečná, Sara Matthieu

 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

45	+
ID	Aurélia Beigneux, Annika Bruna, Catherine Griset
NI	Ivan Vilibor Sinčić
PPE	Stanislav Polčák, Michal Wiezik
Renew	Pascal Canfin, Martin Hojsík, Jan Huitema, Frédérique Ries, María Soraya Rodríguez Ramos, Nicolae Ştefănuță, Linea Søgaard-Lidell, Nils Torvalds, Véronique Trillet-Lenoir, Emma Wiesner
S&D	Marek Paweł Balt, Monika Beňová, Simona Bonafè, Delara Burkhardt, Sara Cerdas, Mohammed Chahim, Tudor Ciuhodaru, Cyrus Engerer, Jytte Guteland, Javi López, César Luena, Alessandra Moretti, Sándor Rónai, Günther Sidl, Petar Vitanov, Tiemo Wölken
The Left	Manuel Bompard, Petros Kokkalis, Kateřina Konečná, Silvia Modig, Mick Wallace
Verts/ALE	Margrete Auken, Eleonora Evi, Pär Holmgren, Yannick Jadot, Sara Matthieu, Tilly Metz, Ville Niinistö, Jutta Paulus

 

7	-
ECR	Sergio Berlato, Pietro Fiocchi, Joanna Kopcińska, Ryszard Antoni Legutko, Rob Rooken, Alexandr Vondra, Anna Zalewska

 

24	0
ID	Simona Baldassarre, Marco Dreosto, Teuvo Hakkarainen, Silvia Sardone
PPE	Bartosz Arłukowicz, Traian Băsescu, Alexander Bernhuber, Nathalie ColinOesterlé, Christian Doleschal, Agnès Evren, Adam Jarubas, Ewa Kopacz, Esther de Lange, Peter Liese, Fulvio Martusciello, Liudas Mažylis, Dolors Montserrat, Dan-Ştefan Motreanu, Ljudmila Novak, Jessica Polfjärd, Christine Schneider, Maria Spyraki, Pernille Weiss
Renew	Andreas Glück

 

Легенда на използваните знаци:

+ :  „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“

 

 

 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО МЕЖДУНАРОДНА ТЪРГОВИЯ (14.7.2021)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно европейска стратегия за суровините от изключителна важност

(2021/2011(INI))

Докладчик по становище (*): Роман Хайдер

 

(*)  Процедура с асоциирани комисии – член 57 от Правилника за дейността

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по международна търговия приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. приветства новия план за действие на ЕС относно суровините от изключителна важност, създаването на европейския алианс за суровините и фокуса върху суровините от изключителна важност в съобщението на Комисията относно прегледа на търговската политика; призовава за решителна търговска политика, при която се поставя акцент върху диверсификацията и устойчивостта на веригите на доставки и се извежда като приоритет подобряването на глобалните механизми и на механизмите на ЕС за създаване на благоприятна търговска среда за европейската промишленост;

2. подчертава, че търговската политика на ЕС играе ключова роля за подобряване на достъпа на ЕС до суровини от изключителна важност, включително неблагородни метали, промишлени минерали, инертни материали и биотични материали, като същевременно насърчава устойчиви стандарти, добро управление и отговорно снабдяване; отбелязва, че преразгледаният списък на ЕС за 2020 г. включва 30 суровини от изключителна важност, включително четири новодобавени; отбелязва освен това, че нарастващото напрежение между големите сили разкри стратегически слабости за ЕС, по-специално по отношение на осигуряването на ключови ресурси, включително суровини от изключителна важност и преработени материали, които са от решаващо значение и са необходими за изпълнението на Зеления пакт и за гарантирането на цифровата трансформация на икономиката на ЕС; отбелязва, че наблюдението на стоковите зависимости и осигуряването на достъп до суровини от изключителна важност могат да гарантират по-голяма стабилност на устойчивите вериги на доставки; подчертава, че това следва да бъде един от ключовите елементи в изпълнението на отворената стратегическа автономност на ЕС;

3. приветства публикуването на актуализираната нова промишлена стратегия[43] и отправения в нея призив за засилване на отворената стратегическа автономност на Европа и новите партньорства с промишлеността и единомислещите международни партньори; приветства текущата работа на Комисията по критичните вериги на доставки и подчертава значението на съгласуването на различните ѝ стратегии и политики; подчертава рисковете във веригите на доставки от изключителна важност, изведени наяве от кризата с COVID-19, и призовава Комисията да приеме стратегия на ЕС за адаптивни и устойчиви вериги на доставки като последващо действие от промишлената стратегия на ЕС, в която да се идентифицират веригите на доставки, изградени върху суровините от изключителна важност, чиято адаптивност и устойчивост ще се увеличат чрез диверсифициране на доставките, връщане на съоръженията за преработка и добив, когато е целесъобразно, както и натрупване на запаси; подкрепя включването на необходимите за този анализ разпоредби относно отчитането в контекста на Директива за отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта;

4. в тази връзка призовава за засилено сътрудничество на инвеститорите и всички свързани заинтересовани страни, включително промишлените участници по веригата за създаване на стойност, държавите членки и регионите, синдикалните организации, гражданското общество, научноизследователските и технологичните организации, инвеститорите и НПО в секторите на икономиката на ЕС, които са най-засегнати от пречките пред доставката на суровини от изключителна важност, чрез рамката, предоставена от европейския алианс за суровините, или чрез създаване на специфични за отделните отрасли и заинтересовани страни съюзи, които да се справят с недостига на доставките на суровини от изключителна важност; счита, че целта на такова сътрудничество следва да бъде да се анализират слабостите на веригата на доставки, ролята, която стратегическото натрупване би могло да играе за справяне със слабостите и финансиране на научни изследвания относно проучванията на нови места и технологии за снабдяване;

5. счита за важно разширяването на обхвата на европейската стратегия за суровините от изключителна важност, чиято крайна цел е да начертае път към постигането на по-голяма сигурност и устойчивост; подчертава, че това усилие за постигане на по-голяма адаптивност следва да включва и да се отнася не само до суровините от изключителна важност, но и за всички суровини, включително вторичните, които са стратегическа част от основните вериги за създаване на стойност;

6. отбелязва със загриженост прогнозата на Международната агенция по енергетика за 2021 г., според която глобалните нужди на енергийния сектор от минерали от изключителна важност биха могли драстично да се увеличат цели шест пъти до 2040 г. в резултат от използването им в батерии, технологии за енергия от възобновяеми източници и мрежова инфраструктура[44] , и изразява убеждение, че значителната зависимост на ЕС от вноса на суровини от изключителна важност, включително 100 % зависимост от вноса на определени специални метали и редкоземни елементи, подкопава стратегическата му автономност и геополитическите му цели; подчертава, че предвид факта, че плановете за доставки и инвестиции на ЕС за много суровини от изключителна важност са недостатъчни, за да отговорят на вътрешното търсене, и че цените на суровините от изключителна важност се определят на световно равнище, промишлеността на ЕС е изправена пред голяма международна конкуренция за достъпа до суровини и е уязвима към мерките за ограничаване на износа, прилагани от трети държави; потвърждава, че нарастването на търсенето в световен мащаб вероятно ще доведе до повишаване на цените, и насърчава Комисията да представи анализ по този въпрос; счита, че този анализ следва да бъде допълнен от силна комуникационна стратегия, с която да бъдат обяснени на гражданите евентуалните компромиси;

7. поради това призовава Комисията – освен укрепването на вътрешното снабдяване със суровини – да диверсифицира във възможно най-голяма степен източниците на доставки на суровини от изключителна важност, да повиши ефективността на ресурсите и да намали настоящата зависимост от няколко държави извън ЕС чрез разработване не само на капацитет за добив, но и на съоръжения за преработка, рафиниране и рециклиране и чрез подпомагане на инвестициите, които ангажират европейски и световни партньори и МСП като част от дългосрочна международна стратегия за снабдяване; подчертава, че тази цел следва да се постигне чрез засилване на съществуващите партньорства и търговски споразумения и чрез изготвяне на нови стратегически споразумения или съвместни предприятия на ЕС с богати на ресурси държави и други единомислещи държави снабдителки, в съответствие с ясно определени приоритети; в този смисъл приветства текущия диалог с Канада, Австралия и Чили, чиято цел е да засили търговските отношения в областта на суровините от изключителна важност; призовава Комисията да засили допълнително сътрудничеството в рамките на Конференцията между ЕС, САЩ и Япония по въпросите на критичните материали; подчертава необходимостта от по-тясно сътрудничество с ключови международни доставчици в Западните Балкани, Източна Европа, Латинска Америка и Африка, както и с Китай и други развиващи се страни в южното полукълбо;

8. подчертава, че добивът на суровини в редица случаи нанася значителни вреди върху околната среда; счита следователно, че кръговата икономика на ЕС следва да бъде засилена чрез повишаване на ефективността на ресурсите, разширяване на рециклирането на първични и вторични суровини, насърчаване на веригите на доставки с кръгов характер, засилване на веригите за създаване на стойност на излезли от употреба материали и, когато е възможно, чрез заместване и намаляване на употребата на суровини от изключителна важност в рамките на веригите на създаване на стойност, например чрез синтетични алтернативи; призовава Комисията, с оглед на несигурността, свързана с развитието на геополитическата ситуация в световен мащаб и потенциалното напрежение в търговията с богати държави производителки извън ЕС, породено от екологични и социални рискове, включително блокирани активи и по-високите разходи за действия в областта на околната среда, да се съсредоточи също така върху гарантирането на доставките на суровини от изключителна важност в Европа чрез установяване на стратегически запаси, когато анализът счете това за целесъобразно;

9. подчертава, че бъдещите споразумения на ЕС за свободна търговия и партньорство могат да осигурят не само по-голяма сигурност на доставките, но и надеждна политическа и икономическа рамка, и че те следва да включват специални разпоредби относно суровините от изключителна важност, както беше обявено от Комисията в нейната стратегия „Търговията – за всички“, с цел насърчаване на сътрудничеството, гарантиране на спазването на международните ангажименти, премахване и избягване на ограниченията върху износа и спазване на настоящите правила за преди и след установяването на преки чуждестранни инвестиции; призовава Комисията да засили допълнително мониторинга и прилагането на споразуменията за свободна търговия, включително главите относно търговията и устойчивото развитие, за да гарантира, че търговските партньори определят и изпълняват ангажиментите и разпоредбите относно отговорното снабдяване със суровини от изключителна важност, както и че се вземат предвид евентуалните опасения на общностите, засегнати от добивните дейности; подчертава, че това следва да бъде сред приоритетните задачи на главния служител по правоприлагането в областта на търговията;

10. призовава Комисията, Европейската инвестиционна банка и другите институции на ЕС, в сътрудничество с международните партньори, да насърчават и подкрепят инвестициите в устойчиви обекти за добив, преработка и рафиниране на суровини от изключителна важност, които са в съответствие с правилата на ЕС, като по този начин се гарантират еднакви условия на конкуренция; призовава Комисията да засили сътрудничеството по отношение на устойчивото снабдяване със суровини от изключителна важност с държави извън ЕС, особено с единомислещи партньори като САЩ например, в рамките на съществуващите и бъдещите политики и инструменти на ЕС, включително политиките за разширяване, съседство, развитие и сътрудничество, както и в ангажимента си в Световната търговска организация (СТО), в съответствие с признатите международни стандарти (напр. тези на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Ръководните принципи на ООН) и глобалните инициативи на промишлеността за отговорно снабдяване; призовава Комисията последователно да приведе своите действия относно суровините в съответствие с други инициативи на ЕС, които насърчават устойчивостта, с цел създаване на еднакви условия за конкуренция и рационализиране на нормативната уредба, така че политиките да не създават прекомерна тежест за промишлеността;

11. подчертава, че укрепването на кръговата икономика в рамките на ЕС и повишаването на дела на рециклиране на ЕС за металите и минералите от изключителна важност, необходими за екологичните и цифровите технологии, биха могли да помогнат на Европа да подобри устойчивостта си в съответствие със стремежа към отворена стратегическа автономност; в тази връзка отбелязва, че при прехода към кръгова икономика следва да се обърне специално внимание на ключовите вериги на доставки, при които зависимостта на ЕС от суровини от изключителна важност е особено висока; призовава Комисията да постигне напредък в отношенията ни с партньорските държави за постигане на световна кръгова икономика, като предложи създаването на глобален алианс на кръговата икономика, да изготви международно споразумение относно управлението на природни ресурси, да започне дискусия в СТО относно ограниченията пред разширяването на кръговата икономика, породени от изискванията за местно съдържание, да изгради по-силни партньорски връзки с различни региони по света, по-специално с Африка, и да гарантира, че споразуменията за свободна търговия отразяват по-амбициозните цели на кръговата икономика; счита, че е важно да се увеличи наличието и по-доброто качество на вторичните суровини, включително железен скрап и редкоземни елементи, с цел подобряване на устойчивостта и кръговото използване на доставките на суровини от изключителна важност;

12. подчертава, че устойчивата търговия и отговорното минно дело, както и задължителната надлежна проверка по цялата верига на доставките, трябва да продължат да бъдат крайъгълните камъни в прилагането на плана за действие на ЕС относно суровините от изключителна важност; призовава правилата за произход да се използват по-строго, за да се гарантира производството на суровини и да се предотврати заобикалянето на правилата в региони, където операторите подлежат на не толкова строги изисквания за устойчивост и за промишлени субсидии; подчертава, че всички нови дейности по снабдяване на дружества, извършващи дейност на пазара на ЕС, трябва да се придържат към Регламента относно полезните изкопаеми от засегнати от конфликти зони, правилата за отговорно снабдяване, описани в Директивата относно оповестяването на нефинансова информация, и международните стандарти за отговорно снабдяване със стоки; призовава за забрана на вноса на суровини от изключителна важност, свързани с нарушения на правата на човека и правата на работниците, като принудителен труд или детски труд;

13. подчертава, че има нужда от засилени проверки на износа от ЕС на потоци от отпадъци, произхождащи от ключови суровини от изключителна важност, включително на електронни отпадъци, батерии и излезли от употреба превозни средства, както и опасни отпадъци, които произхождат от добива на ресурси, с цел избягване на замърсяването от неофициално рециклиране в развиващи се държави и установяване на еднакви условия за операторите, извършващи рециклиране, които отговарят на необходимите стандарти за безопасно и ефективно възстановяване; изисква от Комисията да предприеме бързи и ефективни действия, за да прегледа и преразгледа Регламента относно превози на отпадъци с цел предотвратяване, посредством засилени мерки и укрепена система за проверки, незаконния и съмнителен износ на отпадъчни продукти, съдържащи суровини от изключителна важност; призовава за цялостно изискване, според което отпадъчните продукти, съдържащи суровини от изключителна важност, да се изнасят с гаранция, че ще бъдат обработени в държавата на местоназначение при условия, равностойни на тези в ЕС, така че ресурсите да не се губят чрез неофициални дейности по рециклиране, което също така подкрепя прехода към кръгова икономика;

14. подчертава, че една напълно функционираща многостранна търговска система, основана на правила, е от ключово значение за гарантиране на отворени и устойчиви търговски потоци на суровини от изключителна важност; изразява загриженост от налагането на ограничения за износа на суровини от изключителна важност от някои членове на СТО, включително Китай, и настоятелно изисква всички членове да се въздържат от провеждането на такива политики; поради това призовава Комисията да използва международните форуми, за да ограничи тези нарушаващи конкуренцията ограничения на износа на суровини от изключителна важност; във връзка с това подновява призива си към Комисията да удвои своите усилия за амбициозна реформа на Световната търговска организация с цел борба с нарушаването на международната търговия и нелоялните търговски практики, предоставяне на стабилна и предвидима международна търговска среда и гарантиране на справедлива и ефективна конкуренция в световен мащаб;

15. приветства съвместното изявление на тристранното заседание на министрите на търговията на Япония, САЩ и Комисията и подкрепя предложеното определение за промишлени субсидии; приветства факта, че определението надхвърля Споразумението на СТО за субсидиите и изравнителните мерки и Регламента на ЕС срещу субсидирането и предоставя по-широко определение за субсидия; счита, че такива мерки са от ключово значение за създаването на еднакви международни условия в областта на суровините от изключителна важност, тъй като промишлените субсидии, по-специално в Китай, съставляват сериозна заплаха за промишлеността и за работниците на ЕС поради това, че изкривяват международната конкуренция;

16. приветства съвместната инициатива на ЕС и САЩ за справяне със световния свръхкапацитет в добива на стомана и алуминий и призовава за всеобхватни и бързи мерки за търсене на отговорност от държави като Китай, които подкрепят изкривяващи търговията политики; припомня обаче на Комисията, че към момента митата по раздел 232 на САЩ остават в пълна сила и че този проблем трябва да бъде разрешен в спешен порядък;

17. изразява съгласието си с оценката на Комисията, според която прехвърлянето на плащанията на ЕС за внос на суровини от изключителна важност от други международни валути към еврото, би довело до определени предимства, като намаляване на нестабилността на цените, и спомагане за понижаване на зависимостта от пазарите за финансиране в щатски долари, която изпитват вносителите на стоки от ЕС и износителите от държави извън ЕС;.

18. припомня, че търговската политика на ЕС се състои от многостранни и двустранни ангажименти, както и от автономни мерки, поради което:

– приветства публичния ангажимент на Комисията да внесе законодателно предложение относно корпоративната надлежна проверка и корпоративната отчетност през 2021 г. и настоява това законодателство да допринесе за справяне със злоупотребите с правата на човека, както и за социални и екологични стандарти във веригите на създаване на стойност;

– призовава Комисията да проучи нови технологични решения за подобряване на проследимостта в глобалните вериги на създаване на стойност и припомня, че технологиите на блоковите вериги могат да допринесат за постигането на тази цел;

– приветства също така подготвителната работа за съобразен със СТО механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, който след въвеждането му допълнително ще допринесе за устойчивостта на веригите на създаване на стойност и създаването на еднакви условия на конкуренция;

– приветства плановете на Комисията за установяване на силни и подкрепящи международни партньорски взаимоотношения чрез подкрепа на глобална програма относно суровините, която цели партньорските отношения на ЕС да гарантират както сигурността на доставките, така и ползите за развитието;

– призовава Комисията да осигури конкретни финансови инструменти за научни изследвания и иновации, насочени в следните направления: преработване на отпадъци и конкретно и значително подобряване на материалите, добити от отпадъци, както и технологии и процеси за добив на ценни суровини от остатъци от минната промишленост, отломки и сложни потоци;

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	13.7.2021
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	34 2 4
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Barry Andrews, Anna-Michelle Asimakopoulou, Tiziana Beghin, Geert Bourgeois, Saskia Bricmont, Jordi Cañas, Miroslav Číž, Arnaud Danjean, Paolo De Castro, Markéta Gregorová, Christophe Hansen, Danuta Maria Hübner, Herve Juvin, Karin Karlsbro, Maximilian Krah, Danilo Oscar Lancini, Bernd Lange, Margarida Marques, Gabriel Mato, Sara Matthieu, Carles Puigdemont i Casamajó, Samira Rafaela, Inma Rodríguez-Piñero, Massimiliano Salini, Helmut Scholz, Liesje Schreinemacher, Sven Simon, Dominik Tarczyński, Mihai Tudose, Kathleen Van Brempt, Marie-Pierre Vedrenne, Jörgen Warborn, Iuliu Winkler, Jan Zahradil, Juan Ignacio Zoido Álvarez
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Marek Belka, Markus Buchheit, Seán Kelly, Jean-Lin Lacapelle, Manuela Ripa

 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

34	+
ECR	Geert Bourgeois, Dominik Tarczyński, Jan Zahradil
ID	Markus Buchheit, Herve Juvin, Maximilian Krah, Jean-Lin Lacapelle, Danilo Oscar Lancini
NI	Tiziana Beghin, Carles Puigdemont i Casamajó
PPE	Anna-Michelle Asimakopoulou, Arnaud Danjean, Christophe Hansen, Danuta Maria Hübner, Seán Kelly, Gabriel Mato, Massimiliano Salini, Sven Simon, Jörgen Warborn, Iuliu Winkler, Juan Ignacio Zoido Álvarez
Renew	Barry Andrews, Jordi Cañas, Karin Karlsbro, Samira Rafaela, Liesje Schreinemacher
S&D	Marek Belka, Miroslav Číž, Paolo De Castro, Bernd Lange, Margarida Marques, Inma Rodríguez-Piñero, Mihai Tudose, Kathleen Van Brempt

 

2	-
Renew	Marie-Pierre Vedrenne
The Left	Helmut Scholz

 

4	0
Verts/ALE	Saskia Bricmont, Markéta Gregorová, Sara Matthieu, Manuela Ripa

 

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“

 

 

 

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	27.9.2021
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	59 2 13
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Nicola Beer, François-Xavier Bellamy, Hildegard Bentele, Tom Berendsen, Vasile Blaga, Michael Bloss, Paolo Borchia, Marc Botenga, Markus Buchheit, Cristian-Silviu Buşoi, Jerzy Buzek, Carlo Calenda, Maria da Graça Carvalho, Ignazio Corrao, Ciarán Cuffe, Josianne Cutajar, Nicola Danti, Pilar del Castillo Vera, Martina Dlabajová, Valter Flego, Niels Fuglsang, Lina Gálvez Muñoz, Claudia Gamon, Nicolás González Casares, Christophe Grudler, András Gyürk, Henrike Hahn, Robert Hajšel, Ivo Hristov, Ivars Ijabs, Romana Jerković, Eva Kaili, Izabela-Helena Kloc, Łukasz Kohut, Zdzisław Krasnodębski, Andrius Kubilius, Miapetra Kumpula-Natri, Thierry Mariani, Marisa Matias, Joëlle Mélin, Dan Nica, Angelika Niebler, Ville Niinistö, Aldo Patriciello, Mauri Pekkarinen, Mikuláš Peksa, Tsvetelina Penkova, Morten Petersen, Markus Pieper, Clara Ponsatí Obiols, Manuela Ripa, Robert Roos, Sara Skyttedal, Maria Spyraki, Jessica Stegrud, Beata Szydło, Riho Terras, Grzegorz Tobiszowski, Patrizia Toia, Evžen Tošenovský, Marie Toussaint, Isabella Tovaglieri, Viktor Uspaskich, Henna Virkkunen, Pernille Weiss, Carlos Zorrinho
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Erik Bergkvist, Izaskun Bilbao Barandica, Cornelia Ernst, Valérie Hayer, Ioannis Lagos, Elena Lizzi, Jutta Paulus, Sandra Pereira, Ernő Schaller-Baross, Ivan Vilibor Sinčić, Angelika Winzig

 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

59	+
ECR	Izabela-Helena Kloc, Zdzisław Krasnodębski, Robert Roos, Beata Szydło, Grzegorz Tobiszowski, Evžen Tošenovský
ID	Paolo Borchia, Markus Buchheit, Elena Lizzi, Isabella Tovaglieri
NI	András Gyürk, Clara Ponsatí Obiols, Viktor Uspaskich
PPE	François-Xavier Bellamy, Hildegard Bentele, Tom Berendsen, Vasile Blaga, Cristian-Silviu Buşoi, Jerzy Buzek, Maria da Graça Carvalho, Pilar del Castillo Vera, Andrius Kubilius, Angelika Niebler, Aldo Patriciello, Markus Pieper, Sara Skyttedal, Maria Spyraki, Riho Terras, Henna Virkkunen, Pernille Weiss, Angelika Winzig
Renew	Nicola Beer, Izaskun Bilbao Barandica, Nicola Danti, Martina Dlabajová, Valter Flego, Claudia Gamon, Christophe Grudler, Valérie Hayer, Ivars Ijabs, Mauri Pekkarinen, Morten Petersen
S&D	Erik Bergkvist, Carlo Calenda, Josianne Cutajar, Niels Fuglsang, Lina Gálvez Muñoz, Nicolás González Casares, Robert Hajšel, Ivo Hristov, Romana Jerković, Eva Kaili, Łukasz Kohut, Miapetra Kumpula-Natri, Dan Nica, Tsvetelina Penkova, Patrizia Toia, Carlos Zorrinho
The Left	Cornelia Ernst

 

2	-
The Left	Marc Botenga, Sandra Pereira

 

13	0
ECR	Jessica Stegrud
ID	Thierry Mariani, Joëlle Mélin
The Left	Marisa Matias,
Verts/ALE	Michael Bloss, Ignazio Corrao, Ciarán Cuffe, Henrike Hahn, Ville Niinistö, Jutta Paulus, Mikuláš Peksa, Manuela Ripa, Marie Toussaint

 

Легенда на използваните знаци::

+ : „за“

- : „против“:

0 : „въздържал се“

 

 

 

 

• [1] ОВ L 198, 22.6.2020 г., стр. 13.
• [2] OВ L 190, 12.7.2006 г, стр. 1.
• [3] OВ L 130, 19.5.2017 г., стр. 1.
• [4] OВ L 176, 30.6.2016 г, стр. 55.
• [5] OВ L 197, 24.7.2012 г, стр. 38.
• [6] ОВ C 312, 22.11.2008 г, стр. 3.
• [7] OВ L 102, 11.4.2006 г, стр. 15.
• [8] OВ L 334, 17.12.2010 г, стр. 17.
• [9] OВ L 124, 25.4.2014 г, стр. 1.
• [10] OВ L 20, 26.1.2010 г, стр. 17.
• [11] OВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7.
• [12] OВ L 330, 15.11.2014 г, стр. 1.
• [13] Приети текстове, P9_TA(2021)0073.
• [14] Приети текстове, P9_TA(2020)0359.
• [15] Приети текстове, P9_TA(2020)0321.
• [16] Приети текстове, P9_TA(2021)0040.
• [17] Приети текстове, P9_TA(2020)0054.
• [18] Приети текстове, P9_TA(2020)0005.
• [19] Приети текстове, P9_TA(2021)0108.
• [20] ОВ C 298, 23.8.2018 г., стр. 132.
• [21] Световна банка, „Minerals for Climate Action:„ “The Mineral Intensity of the Clean Energy Transition“; Прогнозно изследване на Европейската комисия; ОИСР, „Global Material Resources Outlook to 2060: Economic Drivers and Environmental Consequences“.
• [22] Прогнозно изследване на Комисията.
• [23] Baldé, C.P., Forti V., Gray, V., Kuehr, R. Stegmann,P. „The Global E-waste Monitor“ – 2017 г., Университет на ООН,
  Международен съюз по далекосъобщения и Международна асоциация за твърди отпадъци, Бон/Женева/Виена, 2017 г.
• [24] Съобщение на Комисията от 2020 г., озаглавено „Устойчивост на доставките на суровини от критично значение: начертаване на пътя към по-голяма сигурност и устойчивост.“
• [25] Съобщение на Комисията от 2020 г., озаглавено „Устойчивост на доставките на суровини от критично значение: начертаване на пътя към по-голяма сигурност и устойчивост.“
• [26] Становище на ЕИСК от 25 март 2021 г
• [27] Съобщение на Комисията от 2020 г., озаглавено „Устойчивост на доставките на суровини от критично значение: начертаване на пътя към по-голяма сигурност и устойчивост.“
• [28] Съобщение на Комисията, озаглавено: „Устойчивост на доставките на суровини от критично значение: начертаване на пътя към по-голяма сигурност и устойчивост“.
• [29] Докато EOL-RIR в Европа за алуминия, използван в транспорта и строителството, надвишава 90%, едва 60% от алуминия, използван за опаковки, е рециклиран през 2013 г.
• [30] „Ако ЕС беше преработил на местно равнище потока от алуминиеви отпадъци и скрап, насочен за износ през 2015 г., степента на рециклиране в края на жизнения цикъл щеше да се увеличи до 16%“ (Passarini et al., 2018 г.) — от проучването на Европейската комисия относно списъка на ЕС на суровини от изключителна важност.
• [31] Доклад на ОИСР, „Global Material Resources Outlook to 2060“ (Перспективи за материалните ресурси в световен мащаб до 2060 г.)
• [32] РКООНИК, „Industry Sector Snapshot: Mining and Metals“ (Моментна снимка на промишления сектор: минно дело и метали), 2018 г.
• [33] Международната комисия за ресурсите към ООН, „Global Resources Outlook“ (Перспективи пред световните ресурси), 2019 г.
• [34] Доклад на ОИСР, „Global Material Resources Outlook to 2060“ (Перспективи за материалните ресурси в световен мащаб до 2060 г.)
• [35] Norgate, T. и Jahanshahi, S., „Reducing the greenhouse gas footprint of primary metal production: Where should the focus be?“ (Намаляване на отпечатъка на емисиите на парникови газове, свързани с първичното производство на метали: къде следва да бъде поставен акцентът), Minerals Engineering, том 24, брой 14, ноември 2011 г., стр. 1563—1570.
• [36] Доклад на ОИСР, „Global Material Resources Outlook to 2060“ (Перспективи за материалните ресурси в световен мащаб до 2060 г.)
• [37] Европейска агенция за околна среда, „The European environment – state and outlook 2020“ (Европейската околна среда – състояние и перспективи за 2020 г.).
• [38] Работен документ на службите на Комисията, „60 окончателни ключови етапа и напредък до 2019 г.“, придружаващ Доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно прилагането на Рамковата директива за морска стратегия (Директива 2008/56/ЕО), SWD(2020)0060.
• [39] UNEP „Waste Crimes, Waste Risks: Gaps and Challenges in the Waste Sector“ (Престъпления, свързани с отпадъците, рискове, пораждани от отпадъците: Пропуски и предизвикателства в сектора на отпадъците), 2015 г.
• [40] Мрежа за действие от Базел, „Holes in the Circular Economy: WEEE Leakage from Europe“ (Пробойни в кръговата икономика: Изтичане на ОЕЕО от Европа), 2019 г..
• [41] Докато EOL-RIR в Европа за алуминия, използван в транспорта и строителството, надвишава 90%, едва 60% от алуминия, използван за опаковки, е рециклиран през 2013 г.
• [42] „Ако ЕС беше преработил на местно равнище потока от алуминиеви отпадъци и скрап през 2015 г., степента на рециклиране в края на жизнения цикъл щеше да се увеличи до 16%“ (Passarini и др., 2018 г.) — от Проучването на Европейската комисия относно списъка на суровини от изключителна важност, (2020 г).
• [43] Съобщение на Комисията от 5 май 2021 г., озаглавено: „Актуализиране на новата промишлена стратегия за 2020 г.:
  изграждане на по-силен единен пазар за възстановяването на Европа“ (COM(2021)350),
   
• [44] https://www.iea.org/reports/the-role-of-critical-minerals-in-clean-energy-transitions