ДОКЛАД относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз

18.11.2021 - (COM(2020)0682 – C9-0337/2020 – 2020/0310(COD)) - ***I

Комисия по заетост и социални въпроси
Докладчици: Денис Радке, Агнес Йонгериус

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз

(COM(2020)0682 – C9-0337/2020 – 2020/0310(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

– като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2020)0682),

– като взе предвид член 294, параграф 2 и член 153, параграф 2, във връзка с буква б) на член 153, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9-0337/2020),

– като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

– като взе предвид мотивираните становища, изпратени от Камарата на депутатите на Република Гърция, Парламента на Кралство Дания, Камарата на представителите на Република Малта и Риксдага на Кралство Швеция в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност,

– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[1],

– като взе предвид становището на Комитета на регионите[2],

– като взе предвид становището на комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание,  като взе предвид членове 59 и 40 от своя Правилник за дейността,

– като взе предвид становището на комисията по правата на жените и равенството между половете,

– като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A9-0325/2021),

1. приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

 

Изменение  1

Предложение за директива

Заглавие

Текст, предложен от Комисията	Изменение
Предложение за	Предложение за
ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА	ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз	относно адекватните и справедливи минимални работни заплати в Европейския съюз

Изменение  2

Предложение за директива

Позоваване 1

Текст, предложен от Комисията	Изменение
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 153, параграф 2 във връзка с член 153, параграф 1, буква б) от него,	като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 153, параграф 2, буква б) във връзка с член 153, параграф 1, буква б) от него,

Изменение  3

Предложение за директива

Съображение 1

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(1) Съгласно член 3 от Договора за Европейския съюз целите на Съюза са, inter alia, да насърчава благоденствието на своите народи и да работи за устойчивото развитие на Европа, основаващо се на силно конкурентна социална пазарна икономика.	(1) Съгласно член 3 от Договора за Европейския съюз целите на Съюза са, inter alia, да насърчава равенството, солидарността, социалната справедливост и благоденствието на своите народи и да работи за устойчивото развитие на Европа, основаващо се на силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел осигуряването на пълна заетост, социален напредък, високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда. Съгласно член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Съюзът следва да взема предвид изискванията, свързани с насърчаването на висока степен на заетост, с осигуряването на адекватна социална закрила и с борбата срещу социалното изключване.

Изменение  4

Предложение за директива

Съображение 1б (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(1б) В член 151 от ДФЕС се посочва, че Съюзът и държавите членки си поставят за цел, inter alia, подобряване на условията на живот и труд, така че да се постигне тяхното хармонизиране докато се осъществява подобряването им, и осигуряване на подходяща социална закрила и социален диалог в съответствие с Европейската социална харта.

Изменение  5

Предложение за директива

Съображение 2

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(2) В член 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз36 се предвижда, че всеки работник има право на условия на труд, които опазват неговото здраве и сигурност и зачитат достойнството му.	(2) В член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз36 (Хартата) се забранява всяка форма на дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация. Член 23 от Хартата предвижда гарантиране на правото на равенство между жените и мъжете във всички области, включително заетостта, труда и възнаграждението. Член 27 от Хартата предвижда гарантиране на правото на работниците на информиране и консултиране. Член 28 от Хартата се посочва, че в съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики работниците и работодателите, или съответните им организации, имат правото да преговарят и да сключват колективни договори на съответните равнища, както и да предприемат колективни действия за защита на своите интереси, включително стачка, в случай на конфликт на интереси. В член 31 се предвижда, че всеки работник има право на условия на труд, които опазват неговото здраве и сигурност и зачитат достойнството му.
__________________	__________________
36 Харта на основните права на Европейския съюз (OВ C 326, 26.10.2012 г., стр. 391).	36 Харта на основните права на Европейския съюз (OВ C 326, 26.10.2012 г., стр. 391).

Изменение  6

Предложение за директива

Съображение 3

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(3) В Европейската социална харта се посочва, че всички работници имат право на справедливи условия на труд. В нея се признава правото на всички работници на справедливо възнаграждение, достатъчно за достоен стандарт на живот за тях и техните семейства. В член 4 от Хартата се признава ролята на свободно сключените колективни трудови договори, както и на законово установените механизми за определяне на минималната работна заплата, за гарантирането на ефективното упражняване на това право.	(3) В член 2 от Европейската социална харта (ЕСХ) се посочва, че всички работници имат право на справедливи условия на труд.  В член 4 от ЕСХ се признава правото на всички работници на справедливо възнаграждение, достатъчно за достоен стандарт на живот за тях и техните семейства. В него също така се признава ролята на свободно сключените колективни трудови договори, както и на законово установените механизми за определяне на минималната работна заплата, за гарантирането на ефективното упражняване на това право. В член 5 от ЕСХ се признава правото на работниците и на работодателите на организиране, а в член 6 от ЕСХ се признава правото на сключване на колективни трудови договори.

Изменение  7

Предложение за директива

Съображение 4

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(4) В глава II от Европейския стълб на социалните права, прогласен в Гьотеборг на 17 ноември 2017 г., е закрепен набор от принципи, които да служат като ръководство при работата за гарантиране на справедливи условия на труд. Принцип № 6 от Европейския стълб на социалните права потвърждава още веднъж правото на работниците на справедливо възнаграждение, което осигурява достоен стандарт на живот. Той предвижда също така, че следва да се осигуряват адекватни минимални работни заплати по такъв начин, че да се удовлетворяват потребностите на работника и неговото семейство в контекста на националните икономически и социални условия, като същевременно се запазят достъпът до заетост и стимулите за търсене на работа. Наред с това в него се напомня, че бедността сред работещите следва да се предотвратява и че всички работни заплати следва да се определят по прозрачен и предвидим начин и като се зачита автономността на социалните партньори.	(4) В глава II от Европейския стълб на социалните права, прогласен в Гьотеборг на 17 ноември 2017 г., е закрепен набор от принципи, които да служат като ръководство при работата за гарантиране на справедливи условия на труд. Принципи номера 2 и 3 на Европейския стълб на социалните права предвиждат равно третиране и равни възможности на мъжете и жените по отношение на участието на пазара на труда, реда и условията за наемане на работа и напредъка в кариерата, независимо от расов или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация. Принцип № 6 от Европейския стълб на социалните права потвърждава още веднъж правото на работниците на справедливо възнаграждение, което осигурява достоен стандарт на живот. Той предвижда също така, че следва да се осигуряват адекватни минимални работни заплати по такъв начин, че да се удовлетворяват потребностите на работника и неговото семейство в контекста на националните икономически и социални условия, като същевременно се запазят достъпът до заетост и стимулите за търсене на работа. Наред с това в него се напомня, че бедността сред работещите следва да се предотвратява и че всички работни заплати следва да се определят по прозрачен и предвидим начин в съответствие с националните практики и като се зачита автономността на социалните партньори. Принцип № 8 на Европейския стълб на социалните права предвижда провеждането на консултации със социалните партньори относно разработването и изпълнението на политиките в областта на икономиката, заетостта и социалните политики в съответствие с националните практики, и предвижда социалните партньори да бъдат насърчавани да договарят и сключват колективни споразумения в области от значение за тях, при спазване на тяхната автономност и право на колективни действия.

Изменение  8

Предложение за директива

Съображение 5

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(5) Насока 5 от Решение 2020/1512/ЕС на Съвета относно насоки за политиките за заетост на държавите членки37 приканва държавите членки да осигурят ефективно участие на социалните партньори при определянето на работните заплати, при което да бъдат предвиждани справедливи възнаграждения, позволяващи достоен стандарт на живот, и да бъде осигурявана възможност за адекватно адаптиране на заплатите към промените в производителността, с цел постигане на конвергенция във възходяща посока. Насоката също така приканва държавите членки да насърчават социалния диалог и колективното договаряне за определяне на работните заплати. Наред с това тя приканва държавите членки и социалните партньори да гарантират адекватни и справедливи работни заплати за всички работници чрез колективни трудови договори или адекватни законово установени минимални работни заплати, като се вземе предвид тяхното въздействие върху конкурентоспособността, създаването на работни места и бедността сред работещите. В Годишната стратегия за устойчив растеж за 2021 г. се посочва, че държавите членки следва да приемат мерки за гарантиране на справедливи условия на труд. Наред с това в Годишната стратегия за устойчив растеж за 2020 г. се припомня, че в контекста на нарастващото социално разделение е важно да се гарантира, че всеки работник получава адекватно възнаграждение. Към някои държави членки бяха отправени и няколко специфични за всяка държава препоръки в областта на минималните работни заплати. Отделните държави обаче може да не са склонни да подобрят начина на определяне на минималната работна заплата поради схващането, че това би могло да се отрази отрицателно на тяхната външна конкурентоспособност по отношение на разходите.	(5) Насока 5 от Решение (ЕС) 2020/1512 на Съвета37 приканва държавите членки да осигурят ефективно участие и сътрудничество със социалните партньори при определянето на работните заплати, при което да бъдат предвиждани справедливи възнаграждения, позволяващи достоен стандарт на живот, като същевременно се обръща специално внимание на групите с ниски и средни доходи, с цел постигане на конвергенция във възходяща посока и с цел коригиране на нарастващите неравенства, като същевременно се подобрява икономическото и социалното развитие на държавите членки. Насоката също така приканва държавите членки да насърчават социалния диалог и колективното договаряне за определяне на работните заплати. Наред с това тя приканва държавите членки и социалните партньори да гарантират адекватни и справедливи работни заплати за всички работници чрез колективни трудови договори или адекватни законово установени минимални работни заплати, като следва да се вземат предвид тяхното въздействие върху устойчивото икономическо развитие, създаването на работни места и бедността сред работещите. В Годишната стратегия за устойчив растеж за 2021 г. се посочва, че държавите членки следва да приемат мерки за гарантиране на справедливи условия на труд. Наред с това в Годишната стратегия за устойчив растеж за 2020 г. се припомня, че в контекста на нарастващото социално разделение е важно да се гарантира, че всеки работник получава адекватно възнаграждение. Към някои държави членки бяха отправени и няколко специфични за всяка държава препоръки в областта на минималните работни заплати с цел подобряване на адекватността на минималните работни заплати, за да се постигне реален растеж на заплатите и да се избегне конкуренция в областта на разходите за труд. Държавите членки следва да подобрят защитата на минималната работна заплата, като вземат предвид националните традиции.
__________________	__________________
37 Решение (ЕС) 2020/1512 на Съвета от 13 октомври 2020 г. относно насоки за политиките за заетост на държавите членки (ОВ L 344, 19.10.2020 г., стр. 28).	37 Решение (ЕС) 2020/1512 на Съвета от 13 октомври 2020 г. относно насоки за политиките за заетост на държавите членки (ОВ L 344, 19.10.2020 г., стр. 28).
38 Съобщение COM(2020) 575 final на Комисията.	38 Съобщение COM(2020) 575 final на Комисията.
39 Съобщение COM(2019) 650 final на Комисията.	39 Съобщение COM(2019) 650 final на Комисията.

Изменение  9

Предложение за директива

Съображение 6

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(6) По-добрите условия на труд и живот, включително чрез адекватни минимални работни заплати, са от полза както за работниците, така и за предприятията в Съюза и са предпоставка за постигането на приобщаващ и устойчив растеж. Преодоляването на големите различия в обхвата и адекватността на защитата на минималната работна заплата допринася за по-голяма справедливост на пазара на труда в ЕС и за насърчаване на икономическия и социалния напредък и конвергенцията във възходяща посока. Конкуренцията в рамките на единния пазар следва да се основава на високи социални стандарти, иновации и повишаване на производителността, гарантиращи еднакви условия на конкуренция.	(6) По-добрите условия на труд и живот, включително чрез адекватни и справедливи минимални работни заплати, са от полза за работниците и предприятията в Съюза, както и за обществото и икономиката като цяло и са предпоставка за постигането на справедлив, приобщаващ и устойчив растеж. Преодоляването на големите различия в обхвата и адекватността на защитата на минималната работна заплата допринася за по-голяма справедливост на пазара на труда в ЕС, за предотвратяването и намаляването на социалните различия и за борбата с нелоялната конкуренция, както и за насърчаването на икономическия и социалния напредък и конвергенцията във възходяща посока. Конкуренцията в рамките на единния пазар следва да се основава на високи социални стандарти, включително на високо равнище на защита на работниците, създаване на качествени работни места, иновации и устойчиво повишаване на производителността, гарантиращи еднакви условия на конкуренция.

Изменение  10

Предложение за директива

Съображение 7

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(7) Когато определените за тях равнища са адекватни, минималните работни заплати защитават доходите на работниците в неравностойно положение, спомагат за осигуряването на достоен живот и ограничават спада в доходите в усилни периоди, както се признава в Конвенция № 131 на Международната организация на труда за определяне на минималната работна заплата. Минималните работни заплати допринасят за поддържането на вътрешното търсене, засилват стимулите за работа, намаляват неравенството в заплащането и бедността сред работещите.	(7) Когато определените за тях равнища, независимо дали чрез законоустановени минимални работни заплати или колективно договаряне, са адекватни и справедливи, минималните работни заплати защитават доходите на всички работници, особено на работниците в неравностойно положение, спомагат за осигуряването на достоен живот за всички и ограничават спада в доходите в усилни периоди, както се признава в Конвенция № 131 на Международната организация на труда за определяне на минималната работна заплата. Минималните работни заплати, които осигуряват достоен стандарт на живот, допринасят за поддържането на вътрешното търсене и покупателната способност на местно, регионално и национално равнище, засилват стимулите за работа, намаляват неравенството в заплащането и разликата в заплащането на жените и мъжете, спомагат за предотвратяването и борбата с бедността сред работещите сред работниците и техните семейства и за укрепването на икономическата устойчивост.  Оценяването на социално-икономическото положение на пазара на труда следва да включва необходимостта от осигуряване на достоен стандарт на живот за работниците.

Изменение  11

Предложение за директива

Съображение 7a (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(7a) Бедността сред работещите в Съюза се е увеличила през последното десетилетие и все повече работници живеят в условия на бедност1. По време на икономически спад, като кризата, породена от COVID-19,  адекватните и справедливи минимални работни заплати придобиват още по-важна роля за осигуряване на защита на нископлатените работници, тъй като те са по-уязвими спрямо последиците, като тази роля е от съществено значение и за целите на подпомагането на едно устойчиво и приобщаващо икономическо възстановяване, което следва да доведе до по-качествена заетост. За да се гарантира устойчиво възстановяване, е от жизненоважно значение предприятията, по-специално микропредприятията и малките предприятия, да преуспяват. Като се имат предвид последиците и продължителността на кризата с COVID-19, преразглеждането на адекватността на заплатите в някои нископлатени сектори, които се оказаха от съществено значение и с голяма социална стойност по време на кризата, става още по-важно. Не всички държави членки са ратифицирали и приложили Конвенция № 131 на МОТ относно определянето на минималната работна заплата.
__________________	__________________
	1 https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/-/DDN-20180316-1

Изменение  12

Предложение за директива

Съображение 8

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(8) Жените, младите хора, нискоквалифицираните работници и лицата с увреждания е по-вероятно да получават минимална или ниска работна заплата в сравнение с други групи. По време на икономически спад, като кризата, породена от Covid-19, минималната работна заплата придобива още по-важна роля за осигуряване на защита на нископлатените работници и е от съществено значение за подпомагането на устойчиво и приобщаващо икономическо възстановяване. Предприемането на действия във връзка с минималната работна заплата допринася за равенството между половете, за премахването на разликата в заплащането и пенсиите на жените и мъжете и за избавяне на жените от бедността.	(8) Жените, младите и по-възрастните работници, мигрантите, самотните родители, нискоквалифицираните работници и лицата с увреждания и особено лицата, които страдат от множество форми на дискриминация, все още е по-вероятно да получават минимална или ниска работна заплата. Гарантирането и подобряването на адекватността и справедливостта на минималната работна заплата допринася за намаляване на разликите в заплащането на хората с увреждания, за зачитането на потребностите на всички поколения, за равенството между половете, за премахването на разликата в заплащането и пенсиите на жените и мъжете и за избавяне на жените и техните семейства от бедността. Осигуряването на равно заплащане и улесняването на доброто равновесие между професионалния и личния живот са от жизненоважно значение за устойчивия икономически растеж в Съюза.

Изменение  13

Предложение за директива

Съображение 9

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(9) Пандемията от Covid-19 оказва значително въздействие върху сектора на услугите и върху малките предприятия, като и двата сектора са с висок дял на работниците, получаващи минимална работна заплата. Освен това минималните работни заплати са важни и с оглед на структурните тенденции, които променят пазарите на труда и които все повече се характеризират с висок дял на нестандартните и несигурните работни места. Тези тенденции доведоха до по-голяма поляризация на заетостта, в резултат на което се увеличи делът на нископлатените и нискоквалифицираните работни места в повечето държави членки, както и до по-голямо неравенство в заплащането в някои от тях.	(9) Пандемията от Covid-19 оказва значително въздействие върху сектора на услугите и върху микро- и малките предприятия, които са с висок дял на работниците, получаващи ниска и минимална работна заплата. Минималните работни заплати следователно са важни и с оглед на структурните тенденции, които променят пазарите на труда и които все повече се характеризират с висок дял на нестандартните и несигурните работни места, често включващи работни места за работници на непълно работно време и сезонни работници и работници, наети през платформи или агенции за временна заетост. В много случаи тези тенденции доведоха до по-голяма поляризация на заетостта, в резултат на което се увеличи делът на нископлатените и нискоквалифицираните работни места и сектори в повечето държави членки, както и до по-голямо неравенство в заплащането в някои от тях. За работниците с нестандартни договори е по-трудно да се организират и да се борят за колективни трудови договори. Стратегиите срещу съюзяването отслабват синдикатите и водят до по-малко или до лишени от съдържание колективни трудови договори. Освен това ниската или намаляваща представителност на организациите на работодателите обезсилва колективното договаряне.

Изменение  14

Предложение за директива

Съображение 9 a (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(9 a) Въпреки че гъвкавостта на пазара на труда и новите форми на заетост, включително работата на непълно работно време и работата за много работодатели, по принцип не са непременно неблагоприятни и понякога са предпочитани от самите работници, те не следва да водят до бедност сред работещите или до заобикаляне на разпоредбите и споразуменията за минимална работна заплата.

Изменение  15

Предложение за директива

Съображение 9б (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(9 б) Поради това следва да се разработят нови технологии, иновативен административен подход и нови форми на социален диалог и колективно договаряне, с цел да се гарантира минималната работна заплата и защитата на всички работници в новата социално-икономическа действителност на цифрова икономика.

Изменение  16

Предложение за директива

Съображение 10

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(10) Защитата на минималната работна заплата съществува във всички държави членки, но в някои от тях тя произтича от законодателни разпоредби („законоустановени минимални работни заплати“) и колективни трудови договори, докато в други се предоставя изключително чрез колективни трудови договори.	(10) Защитата на минималната работна заплата съществува във всички държави членки. Тя произтича от законодателни разпоредби и колективни трудови договори. Много държави членки имат законоустановени минимални работни заплати. В някои държави членки социалните партньори са разработили добре функциониращи автономни структури за договаряне за определяне на заплатите. В тези държави членки социалните партньори разполагат с голям капацитет за договаряне и наблюдение на прилагането на сключените договори. Определянето на заплатите чрез колективни трудови договори допринася за балансирано развитие на формирането на заплатите и намаляване на бедността сред работещите и се е доказало като полезно от социално-икономическа гледна точка. Следва да се зачитат различните национални традиции в държавите членки.

Изменение  17

Предложение за директива

Съображение 11

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(11) В повечето случаи защитата на минималната работна заплата, установена чрез колективни трудови договори за нископлатени работни места, е адекватна; в няколко държави членки законоустановените минимални работни заплати са ниски в сравнение с другите заплати в икономиката. През 2018 г. в девет държави членки законоустановената минимална работна заплата не е осигурявала достатъчен доход на несемеен работник, получаващ минимална работна заплата, за да надскочи прага на риска от изпадане в бедност. Освен това използването на намалени ставки на минималната работна заплата (разлики в размера) и на удръжки от законоустановените минимални работни заплати се отразява отрицателно върху тяхната адекватност.	(11) В повечето случаи защитата на минималната работна заплата, произтичаща от колективни трудови договори за нископлатени работни места, е адекватна и осигурява достоен стандарт на живот и се е доказала като ефективно средство за справяне с бедността сред работещите. В много държави членки законоустановените минимални работни заплати обикновено са ниски в сравнение с другите заплати в икономиката. През 2018 г. в девет държави членки законоустановената минимална работна заплата не е осигурявала достатъчен доход на несемеен работник, получаващ минимална работна заплата, за да надскочи прага на риска от изпадане в бедност, което противоречи на целите на Съюза, посочени в член 9 от ДФЕС. Освен това използването на намалени ставки на минималната работна заплата (разлики в размера) и на удръжки от законоустановените минимални работни заплати се отразява отрицателно върху тяхната адекватност и увеличава риска от бедност сред тези работници както в публичния, така и в частния сектор.

Изменение  18

Предложение за директива

Съображение 12

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(12) Не всички работници в Съюза са защитени чрез минимални работни заплати. В някои държави членки някои работници, макар да попадат в приложното ѝ поле, на практика получават възнаграждение под законоустановената минимална работна заплата поради неспазването на съществуващите правила. Установено беше по-специално, че това неспазване засяга най-вече жените, младите работници, лицата с увреждания и селскостопанските работници. В държавите членки, в които защитата на минималната работна заплата се предоставя само чрез колективни трудови договори, се смята, че делът на работниците, които не са обхванати, варира от 2% до 55% от всички работници.	(12) Не всички работници в Съюза са защитени чрез минимални работни заплати. В някои държави членки някои работници, макар да попадат в приложното ѝ поле, на практика получават възнаграждение под законоустановената минимална работна заплата поради неспазването на съществуващите правила или поради текущи разлики в размера на и удръжки от законоустановената минимална работна заплата. Когато съществуват такива, държавите членки следва редовно да правят преглед на разликите, за да се оцени тяхното въздействие върху уязвимите групи работници. Установено беше по-специално, че това неспазване засяга най-вече жените, младите работници, по-възрастните работници, нискоквалифицираните работници, работниците мигранти, самотните родители, лицата с увреждания, работниците с нестандартни форми на заетост, като например работещите през платформа, работниците на непълен работен ден, селскостопанските работници, сезонните работници и работниците на срочен трудов договор, което от своя страна води до намаляване на заплатите. В държавите членки, в които защитата на минималната работна заплата произтича само от колективни трудови договори, се смята, че делът на работниците, които не са обхванати, варира от 2% до 55% от всички работници.

Изменение  19

Предложение за директива

Съображение 12 а (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(12 a) За да се избегне увеличаването на възможностите за защитена заетост, които не съответстват на законодателството за минималната работна заплата, както и за да се избегне дискриминацията спрямо лицата с увреждания, настоящата директива следва да гарантира, че предприятията за защитена заетост се ръководят от установените в сектора, в който функционират, стандарти, закони или споразумения.

 Изменение  20

Предложение за директива

Съображение 13

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(13) Макар солидното колективно договаряне на секторно или междуотраслово равнище да допринася за осигуряването на адекватна защита на минималната работна заплата, през последните десетилетия традиционните структури за колективно договаряне се рушат, отчасти поради структурните промени в икономиката в посока към сектори, в които има по-малко синдикати, и поради намаляването на броя на членуващите в синдикални организации в резултат на увеличаването на нетипичните и новите форми на заетост.	(13) Макар солидното колективно договаряне на секторно или междуотраслово равнище да допринася за осигуряването на адекватна и справедлива защита на минималната работна заплата под формата на заплати, произтичащи от колективни трудови договори, през последните десетилетия традиционните структури за колективно договаряне се рушат поради намаляване на броя на членуващите в сдружения на работодателите, поради структурните промени в икономиката в посока към сектори, в които има по-малко синдикати, и поради намаляването на броя на членуващите в синдикални организации, което се дължи на увеличаването на несигурните и нестандартните форми на заетост. Освен това след финансовата криза от 2008 г. колективното договаряне на секторно и междуотраслово равнище беше подложено на сериозен натиск Колективното договаряне на секторно и междуотраслово равнище обаче е от съществено значение за постигане на адекватни и справедливи минимални работни заплати и поради това трябва да бъде насърчавано и укрепвано.

 Изменение  21

Предложение за директива

Съображение 14

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(14) В съответствие с член 154 от Договора за функционирането на Европейския съюз Комисията се консултира чрез двуетапен процес със социалните партньори относно възможните действия за справяне с предизвикателствата, свързани със защитата на адекватните минимални заплати в Съюза. Между социалните партньори нямаше съгласие за започване на преговори по тези въпроси. Важно е обаче да се предприемат действия на равнището на Съюза, за да се гарантира, че работниците в Съюза са защитени чрез адекватни минимални работни заплати, като при това се вземат предвид резултатите от консултациите със социалните партньори.	(14) В съответствие с член 154 от Договора за функционирането на Европейския съюз Комисията се консултира чрез двуетапен процес със социалните партньори относно възможните действия за справяне с предизвикателствата, свързани със защитата на адекватните и справедливи минимални заплати в Съюза. Между социалните партньори нямаше съгласие за започване на преговори по тези въпроси. Важно е обаче да се предприемат действия на равнището на Съюза, като същевременно се зачита принципът на субсидиарност, за да се гарантира, че работниците в Съюза са защитени чрез адекватни и справедливи минимални работни заплати, като при това се вземат предвид резултатите от консултациите със социалните партньори.

Изменение  22

Предложение за директива

Съображение 15

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(15) С настоящата директива се установяват минимални изисквания на равнището на Съюза, за да се гарантира, че минималните работни заплати се определят на адекватно равнище и че работниците имат достъп до защита на минималната работна заплата под формата на законоустановена минимална работна заплата или на възнаграждения, установени чрез колективни трудови договори съгласно определението за тях, предвидено за целите на настоящата директива.	(15) С оглед на подобряването на условията на труд и живот, социалната конвергенция във възходяща посока и равенството между половете в Съюза, с настоящата директива се установяват минимални изисквания на равнището на Съюза, за да се гарантира както адекватността и справедливостта на минималните работни заплати, така и достъпът на работниците до защита на минималната работна заплата под формата на законоустановена минимална работна заплата, когато такава съществува, или на възнаграждения, произтичащи от колективни трудови договори съгласно определението за тях, предвидено за целите на настоящата директива.

Изменение  23

Предложение за директива

Съображение 16

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(16) При пълно спазване на член 153, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз настоящата директива няма за цел да хармонизира равнището на минималните работни заплати в целия Съюз, нито да въведе единен механизъм за определяне на минималните работни заплати. Тя не засяга свободата на държавите членки да определят законоустановени минимални работни заплати или да насърчават достъпа до защита на минималната работна заплата, осигурявана чрез колективни трудови договори, в съответствие с традициите и особеностите на всяка държава и при пълно зачитане на националната компетентност и свободата на договаряне на социалните партньори. Настоящата директива не задължава държавите членки, в които защитата на минималната работна заплата е осигурена изключително чрез колективни трудови договори, да въведат законоустановена минимална работна заплата, нито да направят колективните трудови договори общоприложими. Освен това настоящата директива не определя равнището на заплащане, което попада в обхвата на свободата на договаряне на социалните партньори на национално равнище и е от съответната компетентност на държавите членки.	(16) При пълно спазване на член 153, параграф 5 от ДФЕС настоящата директива няма за цел да хармонизира равнището на минималните работни заплати в целия Съюз, нито да въведе единен механизъм за определяне на минималните работни заплати. Тя има за цел гарантирането на адекватни и справедливи минимални работни заплати като праг на достойния живот на национално равнище, подобряването на стандарта на живот и предотвратяването и намаляването на бедността в Съюза. Настоящата директива обаче не засяга свободата на държавите членки да определят законоустановени минимални работни заплати или да насърчават достъпа до защита на минималната работна заплата, осигурявана чрез колективни трудови договори, в съответствие с традициите и особеностите на всяка държава и при пълно зачитане на националната компетентност и правото на социалните партньори да сключват договори. Настоящата директива не задължава и не следва да бъде тълкувана като задължаваща държавите членки, в които защитата на минималната работна заплата е осигурена изключително чрез колективни трудови договори, да въведат законоустановена минимална работна заплата, нито да направят колективните трудови договори общоприложими. Освен това настоящата директива не определя равнището на заплащане, което попада в обхвата на правото на социалните партньори да сключват договори на национално равнище и е от съответната компетентност на държавите членки.

Изменение  24

Предложение за директива

Съображение 17

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(17) Настоящата директива следва да се прилага за работниците, които имат трудов договор или трудово правоотношение съгласно определението за него, предвидено в действащото законодателство, действащите колективни трудови договори или действащата практика във всяка държава членка, като се вземат предвид критериите, установени от Съда на Европейския съюз за определянето на статута на работник. Ако отговарят на тези критерии, домашните работници, работниците на повикване, работниците с непостоянна работа, работниците със заплащане чрез ваучери, фиктивните самостоятелно заети лица, работниците през платформи, стажантите и чираците биха могли да попаднат в обхвата на настоящата директива. Лицата, които са действително самостоятелно заети, не попадат в обхвата на настоящата директива, тъй като те не отговарят на посочените критерии. Злоупотребата със статута на самостоятелно заетите лица, както е определен в националното право, било то на национално равнище или в трансгранични ситуации, е форма на фалшиво деклариран труд, който често се свързва с недекларираната заетост. Фиктивната самостоятелна заетост възниква, когато дадено лице бъде обявено за самостоятелно заето, въпреки че изпълнява характерните за трудовите правоотношения условия, с цел да избегне някои правни или фискални задължения. Тези лица следва да бъдат включени в обхвата на настоящата директива. Установяването на наличие на трудово правоотношение следва да се ръководи от фактите, свързани с действителното изпълнение на работата, а не от описанието на правоотношението, направено от страните по него.	(17) Настоящата директива следва да се прилага за работниците, които имат трудов договор или трудово правоотношение съгласно определението за него, предвидено в действащото законодателство, действащите колективни трудови договори или действащата практика във всяка държава членка, като се вземат предвид критериите, установени от Съда на Европейския съюз за определянето на статута на работник. Ако отговарят на тези критерии, работниците както в публичните, така и в частните сектори, чието заплащане се изчислява въз основа на резултатите, когато това е разрешено от националното законодателство, моряците, домашните работници, работниците на повикване, работниците с непостоянна работа, работниците със заплащане чрез ваучери, работниците, които са фиктивно самостоятелно заети, работниците през платформи, работниците на защитени работни места, работниците на непълно работно време, другите работници с нестандартни форми на заетост, стажантите и чираците биха могли да попаднат в обхвата на настоящата директива. Злоупотребата със статута на самостоятелно заетите лица, както е определен в националното право, било то на национално равнище или в трансгранични ситуации, е форма на фалшиво деклариран труд, който често се свързва с недекларираната заетост. Фиктивната самостоятелна заетост възниква, когато дадено лице бъде обявено за самостоятелно заето, въпреки че изпълнява характерните за трудовите правоотношения условия, с цел да избегне някои правни или фискални задължения. Тези лица следва да бъдат включени в обхвата на настоящата директива. Установяването на наличие на трудово правоотношение следва да се ръководи от фактите, свързани с действителното изпълнение на работата, а не от описанието на правоотношението, направено от страните по него.

Изменение  25

Предложение за директива

Съображение 17a (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(17 a) В условията на социална пазарна икономика всеки, който работи, следва да получава достоен доход и да е в състояние да издържа себе си и своето семейство. Следва да бъдат въведени решения за предотвратяване на бедността сред работещите, нелоялната конкуренция и социалните неравенства. В това отношение адекватните и справедливи минимални работни заплати са от съществено значение. Държавите членки следва да гарантират спазването на правилата относно максималното работно време, установени в националното право или в колективните трудови договори в държавите членки в съответствие с Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета1a, както и други разпоредби относно здравето и безопасността, за да се осигури физическото и психичното благосъстояние на работниците. Държавите членки могат да предприемат ефективни мерки срещу практиката на някои работодатели да увеличават работната норма или интензивността на работа, когато се прилага или увеличава минималната работна заплата, тъй като така индиректно се намалява минималното заплащате на час и се подкопава целта на настоящата директива.
	__________________
	1aДиректива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време (OB L 299, 18.11.2003 г., стр. 9).

Изменение  26

Предложение за директива

Съображение 18

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(18) Добре функциониращото колективно договаряне относно начина за определяне на заплатите е важен способ, чрез който се гарантира, че работниците са защитени чрез адекватни минимални работни заплати. В държавите членки със законоустановени минимални работни заплати колективното договаряне служи в подкрепа на общото развитие на заплатите и следователно допринася за подобряване на адекватността на минималните работни заплати. В държавите членки, в които защитата на минималната работна заплата се осигурява изключително чрез колективно договаряне, нейното равнище, както и делът на защитените работници се определят пряко от начина на функциониране на системата за колективно договаряне и обхвата на колективното договаряне. Солидното и добре функциониращо колективно договаряне, съчетано с широк обхват на секторните или междуотрасловите колективни трудови договори, увеличава адекватността и разширява обхвата на минималните работни заплати.	(18) Колективното договаряне следва във всички случаи да бъде в съответствие с Конвенция № 87 на МОТ относно свободата на сдружаване и защита на правото на организиране, Конвенция № 98 на МОТ относно правото на организиране и колективно договаряне, Конвенция № 154 на МОТ относно колективното договаряне и Препоръка 91 на МОТ относно колективните трудови договори, както и с Хартата и ЕСХ. Добре функциониращото колективно договаряне относно начина за определяне на заплатите е важен способ, чрез който се гарантира, че работниците са защитени чрез адекватни и справедливи минимални работни заплати, които осигуряват възможност за достоен стандарт на живот. В държавите членки със законоустановени минимални работни заплати колективното договаряне служи в подкрепа на общото развитие на заплатите и следователно допринася за подобряване на адекватността и справедливостта на минималните работни заплати, както и условията на труд и живот на работниците. В държавите членки, в които защитата на минималната работна заплата се осигурява изключително чрез колективно договаряне, под формата на заплати, произтичащи от колективни договори, нейното равнище, както и делът на защитените работници се определят пряко от начина на функциониране на системата за колективно договаряне и обхвата на колективното договаряне. Солидното и добре функциониращо колективно договаряне, съчетано с широк обхват на секторните или междуотрасловите колективни трудови договори, увеличава адекватността и разширява обхвата на защитата на минималните работни заплати под формата на заплати, произтичащи от колективно договаряне.

Изменение  27

Предложение за директива

Съображение 18 a (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(18 б) Защитата на минималната работна заплата чрез колективни трудови договори е от полза за работниците и работодателите, както и за предприятията. В някои държави членки няма законоустановени минимални работни заплати, нито каквито и да било системи за обявяване на колективните трудови договори за общо задължителни. Работните заплати, включително защитата на минималната заплата, се осигуряват изключително чрез колективно договаряне между социални партньори. Средните работни заплати в тези държави членки са сред най-високите в Съюза. Тези системи се характеризират с много широк обхват на колективното договаряне, както и с висока степен на членство както в работодателските, така и в синдикалните организации. В системите, в които минималните работни заплати произтичат от колективни трудови договори, които са обявени за общоприложими, без приемащият орган да има право да взема решения по отношение на съдържанието на приложимите разпоредби, минималната работна заплата не следва да се счита за законоустановена минимална работна заплата.

Изменение  28

Предложение за директива

Съображение 19

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(19) В контекста на намаляващ обхват на колективното договаряне е важно държавите членки да насърчават този вид договаряне, за да се повиши достъпът на работниците до защитата на минималната работна заплата, осигурявана от колективните трудови договори. Държавите членки с широк обхват на колективното договаряне обикновено имат малък процент нископлатени работници и високи минимални работни заплати. В държавите членки с малък процент нископлатени работници равнището на обхвата на колективното договаряне е над 70%. Аналогично, в повечето от държавите членки с високи равнища на минималната работна заплата спрямо медианната работна заплата обхватът на колективното договаряне е над 70%. Всички държави членки следва да бъдат окуражавани да насърчават колективното договаряне, като тези, които не достигат посоченото равнище на обхват, следва, след като се консултират и/или споразумеят със социалните партньори, да въведат рамка от улесняващи процедури и институционални договорености, създаващи условия за колективно договаряне, а ако такава рамка вече съществува — да я укрепят. Тази рамка следва да бъде установена със закон или с тристранно споразумение.	(19) В контекста на намаляващ обхват на колективното договаряне е важно държавите членки да защитават правото на участие в него и да насърчават този вид договаряне, за да се повиши достъпът на работниците до защитата на минималната работна заплата, осигурявана от колективните трудови договори. Това се отнася по-специално за държавите членки с ниски равнища на обхват на колективното договаряне, както и за случаите, в които многонационални и големи корпорации упражняват социален дъмпинг и продължават да се възползват от пропуските в социалните системи. Държавите членки с широк обхват на колективното договаряне обикновено имат малък процент нископлатени работници и високи минимални работни заплати. В държавите членки с малък процент нископлатени работници равнището на обхвата на колективното договаряне е над 70%. Аналогично, в повечето от държавите членки с високи равнища на минималната работна заплата спрямо медианната работна заплата обхватът на колективното договаряне е над 70%. Всички държави членки следва да бъдат окуражавани да насърчават колективното договаряне и постепенно да разширяват обхвата на колективното договаряне по отношение на заплащането до най-малко 80% от работниците, като тези, които не достигат посоченото равнище на обхват, следва, след като се консултират и/или споразумеят със социалните партньори, да въведат рамка от улесняващи процедури и институционални договорености, създаващи условия за колективно договаряне, а ако такава рамка вече съществува – да я укрепят. Тази рамка следва да бъде установена в съответствие с националното право и националните практики, със закон, след консултация със социалните партньори, в съгласие със социалните партньори или, след съвместно искане, между социалните партньори.
	(19 a) Държавите членки следва да установят и изпълняват план за действие за насърчаване на колективното договаряне в сътрудничество със социалните партньори. Този план за действие следва да се преглежда и преразглежда най-малко веднъж на всеки две години. Комисията следва също да бъде информирана за него и той следва да бъде оповестен публично. Равнищата на колективно договаряне в държавите членки се различават значително поради редица фактори, включително националните традиции и практики и техния исторически контекст. Това трябва да се взема предвид при оценката на напредъка към по-широк обхват на колективното договаряне, особено по отношение на плана за действие, предвиден в настоящата директива.

Изменение  29

Предложение за директива

Съображение 20

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(20) Необходими са надеждни правила, процедури и практика за определяне и актуализиране на законоустановените минимални работни заплати, за да се осигурят адекватни минимални работни заплати, като същевременно се запазят работните места и конкурентоспособността на предприятията, включително малките и средните предприятия. Те включват редица елементи за запазване на адекватността на законоустановените минимални работни заплати, в това число и критерии и показатели за оценяване на адекватността, редовни и своевременни актуализации, наличие на консултативни органи и участието на социалните партньори. Навременното и ефективно участие на последните е друг елемент на доброто управление, който дава възможност за осъществяване на информиран и приобщаващ процес на вземане на решения.	(20) Необходими са надеждни, ясни правила, прозрачни процедури и ефективна практика за определяне и актуализиране на законоустановените минимални работни заплати, за да се осигурят адекватни и справедливи минимални работни заплати, включително чрез автоматична индексация, където такава съществува, като същевременно се запазят съществуващите и се създават нови, качествени работни места, гарантира се равно третиране и еднакви условия на конкуренция и се осигурява конкурентоспособността на предприятията, включително микро, малките и средните предприятия. Те включват редица елементи за гарантиране и запазване на адекватността и справедливостта на законоустановените минимални работни заплати, в това число и критерии и водещи показатели за оценяване на адекватността и справедливостта, редовни и своевременни актуализации, приноса на консултативни органи и участието на социалните партньори. Навременното, всеобхватно и ефективно участие на социалните партньори е предпоставка за доброто управление, която дава възможност за осъществяване на информиран и приобщаващ процес на вземане на решения, като същевременно се отчита, че социалните и икономическите реалности не са статични.

Изменение  30

Предложение за директива

Съображение 21

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(21) Минималните работни заплати се считат за адекватни, ако са справедливи спрямо разпределението на заплатите в страната и ако осигуряват достоен стандарт на живот. Адекватността на законоустановените минимални работни заплати се определя с оглед на социално-икономическите условия в страната, включително нарастването на заетостта, конкурентоспособността и регионалните и секторните промени. Тяхната адекватност следва да се оценява най-малкото от гледна точка на покупателната им способност, промените в производителността и връзката им с равнищата на брутното възнаграждение, разпределението и растежа. Използването на показатели, които обикновено се използват на международно равнище, например 60% от брутната медианна работна заплата и 50% от брутната средна работна заплата, може да спомогне за насочването на оценката на адекватността на минималната работна заплата спрямо брутното равнище на заплатите.	(21) Минималните работни заплати се считат за адекватни и справедливи, ако подобряват разпределението на заплатите в страната и ако осигуряват достоен стандарт на живот за работниците и техните семейства въз основа на трудов договор на пълен работен ден. Адекватността и справедливостта на законоустановените минимални работни заплати се определя с оглед на социално-икономическите условия в страната, включително нарастването на заетостта, конкурентоспособността и регионалните и секторните промени. Тяхната адекватност и справедливост следва да се оценява най-малкото от гледна точка на покупателната им способност, връзката им с равнищата на брутното възнаграждение, разпределението и растежа. Международно признатото равнище от 60% от брутната медианна работна заплата и 50% от брутната средна работна заплата може да спомогне за насочването на оценката на адекватността на минималната работна заплата спрямо брутното равнище на заплатите. Почти всички държави членки със законоустановена минимална работна заплата не отговарят на тези показатели, докато всички държави членки трябва да предприемат необходимите мерки за забрана на несправедливо ниски равнища на заплатите. Като допълнение една национална кошница от стоки и услуги на реални цени, включително подходящо жилищно настаняване, здравословна храна, облекло, средства и разходи за комуникация, устойчив транспорт и енергия, лични грижи, здравни грижи и медицински консумативи, грижи за децата, както и необходимите ресурси, даващи възможност за пълноценно участие в обществения живот, спорта, културните, образователните и социалните дейности, както и застраховка и спестявания за защита срещу непредвидени събития, може бъде от голямо значение в това отношение. Освен това адекватните и справедливи равнища на минималните работни заплати са важен инструмент в подкрепа на справедливия преход към цифрова и екологична икономика.

 Изменение  31

Предложение за директива

Съображение 22

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(22) За да се насърчи установяването на адекватен размер на минималната работна заплата за всички групи работници, разликите в размера на законоустановените минимални работни заплати и удръжките от тези заплати следва да бъдат сведени до минимум, като същевременно се гарантира провеждането на надлежни консултации със социалните партньори при тяхното определяне. Някои удръжки от законоустановените минимални работни заплати могат да бъдат обосновани от законосъобразна цел, включително платени суми в превишен размер или удръжки, разпоредени от съдебен орган. Други, като удръжките, свързани с необходимото за извършване на работата оборудване, или удръжките за надбавки в натура, например настаняване, могат да бъдат необосновани или непропорционални.	(22) За да се насърчи и гарантира установяването на адекватен и справедлив размер на минималната работна заплата, който осигурява достоен стандарт на живота за всички групи работници, е необходимо да се прилага принципът на равно третиране и да се води борба срещу дискриминацията. Изключването на който и да било работник от защитата на законоустановените минимални работни заплати не може да бъде оправдано. Нищо в настоящата директива не следва да се тълкува като налагащо задължение на държавите членки да въвеждат разлики в размера на и удръжки от минималните работни заплати. Разликите в размера на законоустановените минимални работни заплати, както и удръжките, водещи до равнища на заплащане под законоустановената минимална работна заплата, следва да бъдат сведени до минимум, тъй като подкопават принципа на равно третиране на работниците и целта на настоящата директива. Свързаните с работата разходи, като например необходимото за извършване на работата оборудване, или надбавките в натура, например настаняване, не се плащат от работодателя на работника в замяна на извършената работа и следователно не следва да се удържат от минималната работна заплата.

Изменение  32

Предложение за директива

Съображение 22 a (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(22 a) Като се има предвид прекомерно високият дял на жените на нископлатени работни места, минималните работни заплати могат да допринесат значително за намаляване на съществуващата разлика в заплащането на жените и мъжете, при условие че са установени на адекватни равнища и че няма дискриминация сред работниците, която би могла да доведе до поддържане на занижаването на стойността на труда на жените. В съответствие с настоящата директива и в съответствие с член 9 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета1a  държавите членки следва да предоставят статистическите данни и информацията, посочени в настоящата директива, разбити по пол и етнически произход, когато това е от значение за борбата с дискриминацията и неравенствата.
	__________________
	1а Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

Изменение  33

Предложение за директива

Съображение 23

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(23) За да се гарантира функционирането на националните уредби на законоустановените минимални работни заплати е необходима ефективна система за правоприлагане, включваща проверки и инспекции на място. За повишаването на ефективността на правоприлагащите органи е необходимо също така тясно сътрудничество със социалните партньори, включително за да се преодолеят критични предизвикателства като тези, свързани с възлагането на дейности на подизпълнители, фиктивната самостоятелна заетост или нерегистрирания извънреден труд. Освен това работниците следва да имат лесен достъп до подходяща информация за приложимите законоустановени минимални работни заплати, за да се гарантира достатъчна степен на прозрачност и предвидимост https://www.ilo.org/public/english/standards/relm/ilc/ilc95/pdf/rep-iii-1b.pdf.	(23) За да се гарантира функционирането на и съответствието с националните уредби на законоустановените минимални работни заплати и зачитането на трудовите стандарти за всички работници е необходима ефективна система за правоприлагане, включваща засилен мониторинг, проверки и инспекции на място. За да се гарантира, че инспекциите по труда се извършват ефективно, държавите членки следва да разполагат с достатъчно инспектори по труда в съответствие с Конвенция № 81 на МОТ относно инспекциите на труда и Доклад III на МОТ относно 95-ата Международна конференция по труда през 2006 г.1a, в който се препоръчва да има един инспектор по труда на всеки 10 000 работници. За повишаването на ефективността на правоприлагащите органи е необходимо също така тясно сътрудничество със социалните партньори, включително за да се преодолеят критични предизвикателства като тези, свързани с недобросъвестно възлагането на дейности на подизпълнители, фиктивната самостоятелна заетост или нерегистрирания извънреден труд. Освен това работниците следва да имат лесен достъп до информация за приложимите законоустановени минимални работни заплати, включително относно механизмите за подаване на жалби, механизмите за медиация и правна защита, които следва да бъдат на разположение и във формати, достъпни за хората с увреждания, за да се гарантира висока степен на прозрачност и предвидимост относно условията им на труд и прилагането на техните права. Държавите членки следва да гарантират това, наред с другото, чрез създаването на специални публични уебсайтове и кампании за повишаване на осведомеността.
	_____________________
	1ahttps://www.ilo.org/public/english/standards/relm/ilc/ilc95/pdf/rep-iii-1b.pdf

Изменение  34

Предложение за директива

Съображение 24

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(24) Ефективното прилагане на защитата на минималната работна заплата, уредена с нормативни разпоредби или чрез колективни трудови договори, е от съществено значение за изпълнението на договорите за обществени поръчки и концесионните договори. При изпълнението на такива договори или в последващата верига от подизпълнители действително е възможно неспазване на колективните трудови договори, предвиждащи защита на минималната работна заплата в даден сектор, в резултат на което работниците получават по-ниско заплащане от равнището на заплащане, договорено в секторните колективни трудови договори. За да се предотвратят подобни ситуации, стопанските субекти трябва да прилагат за работниците си заплатите, определени с колективните трудови договори за съответния сектор и географски район, така че да изпълнят приложимите задължения в областта на трудовото право съгласно предвиденото в член 18, параграф 2 и член 71, параграф 1 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за обществените поръчки40, член 36, параграф 2 и член 88, параграф 1 от Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета41 относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и член 30, параграф 3 и член 42, параграф 1 от Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета42 за възлагане на договори за концесия.	(24) Ефективното прилагане на защитата на минималната работна заплата, уредена с нормативни разпоредби или чрез колективни трудови договори, е от съществено значение за изпълнението на договорите за обществени поръчки и концесионните договори. При изпълнението на такива договори или в последващата верига от подизпълнители действително е възможно да не бъдат признати синдикалните организации или да не бъде признато правото на работниците свободно да се организират и да участват в колективно договаряне, както и да не се спазват условията на труд, определени в колективните трудови договори, предвиждащи защита на минималната работна заплата, в резултат на което работниците получават по-ниско заплащане от равнището на заплащане, договорено в секторните колективни трудови договори. За да се предотвратят подобни ситуации, стопанските субекти и техните подизпълнители трябва да бъдат информирани за приложимата защита на минималната работна заплата и приложимите условия на труд, включително правото на организиране и колективно договаряне. Стопанските субекти следва да имат готовност да водят преговори и да си сътрудничат със синдикалните организации, да подобряват колективното трудово правоотношение и да прилагат за работниците си заплатите, определени с колективните трудови договори за съответния сектор и географски район, така че да изпълнят приложимите задължения в областта на трудовото право съгласно предвиденото в член 18, параграф 2 и член 71, параграф 1 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за обществените поръчки40, член 36, параграф 2 и член 88, параграф 1 от Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета41 относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и член 30, параграф 3 и член 42, параграф 1 от Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета42 за възлагане на договори за концесия.
____________________	___________________
40 Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65).	40 Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65).
41 Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 243).	41 Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 243).
42 Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 1).	42 Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 1).

Изменение  35

Предложение за директива

Съображение 24a (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(24 a) За кандидатстващите за финансова подкрепа от фондовете и по програмите на Съюза правилата за обществените поръчки и концесиите, ако има такива, следва да бъдат прилагани по подходящ начин по отношение на колективните трудови договори и минималните работни заплати.

Изменение  36

Предложение за директива

Съображение 25

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(25) Надеждният мониторинг и събирането на данни са от ключово значение за осигуряването на реална защита на минималните работни заплати. Комисията следва да докладва всяка година на Европейския парламент и Съвета за своята оценка на промените във връзка с адекватността и обхвата на минималните работни заплати, като се базира на годишните данни и информацията, които ще се предоставят от държавите членки. Освен това напредъкът следва да бъде наблюдаван в рамките на процеса на координация на икономическата политика и политиката по заетостта на равнището на Съюза. В този контекст Комитетът по заетостта следва да прави ежегоден преглед на положението в държавите членки въз основа на изготвените от Комисията доклади и на други инструменти за многостранно наблюдение, като например сравнителния анализ.	(25) Надеждният мониторинг и събирането на данни са от съществено значение за осигуряването на реална защита на минималната работна заплата. Комисията следва да докладва всяка година на Европейския парламент и Съвета за своята оценка на равнищата и промените във връзка с адекватността и обхвата на защитата на минималната работна заплата и обхвата на колективното договаряне, като се базира на годишните данни и информацията, които ще се предоставят от държавите членки след консултация със социалните партньори. Освен това напредъкът следва да бъде наблюдаван в рамките на процеса на координация на икономическата политика и политиката по заетостта на равнището на Съюза. В този контекст Комитетът по заетостта следва да прави ежегоден преглед на положението в държавите членки въз основа на изготвените от Комисията доклади, като взема предвид информацията, предоставена от държавите членки, европейските междусекторни социални партньори, Eurofound и други инструменти за многостранно наблюдение, като например сравнителния анализ.

Изменение  37

Предложение за директива

Съображение 26

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(26) Работниците следва да могат да упражняват правото си на защита, когато са нарушени правата им, свързани с установената защита на минималната работна заплата. С цел да се предотврати лишаването на работниците от техните права и без да се засягат специалните форми на правна защита и разрешаване на спорове, уредени в колективните трудови договори, включително системите за колективно разрешаване на спорове, държавите членки следва да вземат необходимите мерки, за да гарантират, че работниците имат достъп до ефективно и безпристрастно разрешаване на спорове и право на правна защита, включително и на подходящо обезщетение, както и ефективна защита от всякакви форми на увреждане, в случай че решат да упражнят правото си на защита.	(26) Работниците и техните синдикални представители следва да бъдат информирани за правото си на защита и да могат да упражняват това право, когато са нарушени правата им, свързани с установената защита на минималната работна заплата. С цел да се предотврати лишаването на работниците от техните права и без да се засягат специалните форми на правна защита и разрешаване на спорове, уредени в колективните трудови договори, включително системите за колективно разрешаване на спорове, като например доброволно прибягване до медиация, държавите членки следва да вземат необходимите мерки, за да гарантират, че работниците имат достъп до ефективно, своевременно, ефикасно, безпристрастно разрешаване на спорове и право на правна защита, което, в съответствие с националното законодателство и националната практика, следва да е безплатно поне за тези работници, които не разполагат с достатъчно средства, включително и на подходящо обезщетение, също по цялата верига на подизпълнители, както и на ефективна  правна и административна защита от всякакви форми на увреждане, ако решат да упражнят правото си на защита. Държавите членки следва да преценят как безпристрастното разрешаване на спорове може да бъде подобрено допълнително в съгласие със социалните партньори. Държавите членки следва да осигуряват ефективното, своевременно, пропорционално прилагане на настоящата директива, като гарантират прилагането на принципите на борбата с дискриминацията и възпиращи санкции в съответствие с националното законодателство и националната практика.

Изменение  38

Предложение за директива

Съображение 26 a (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(26 a) С цел да се допринесе за еднакви условия на конкуренция и безопасна работна среда държавите членки следва активно да защитават работниците, членовете на синдикалните организации и представителите на профсъюзите от случаи на неблагоприятно третиране от страна на работодателите в резултат на жалби, подадени с цел прилагане на правата по настоящата директива. Тази защита следва да обхваща и случаите, в които работниците, членовете на синдикалните организации и представителите на синдикалните организации се сблъскват с такова неблагоприятно третиране от страна на трети лица от името на работодателя. Тези ситуации биха могли по-специално да доведат до неблагоприятно третиране от страна на роднини или бизнес партньори на работодателя, агенти или престъпни мрежи.

Изменение  39

Предложение за директива

Съображение 28

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(28) Макар реформите и мерките, приети от държавите членки за насърчаване на адекватната защита на минималната работна заплата на работниците, да представляват стъпки в правилната посока, те не бяха всеобхватни и систематични. Освен това отделните държави може да не са склонни да подобрят адекватността и обхвата на минималните работни заплати поради схващането, че това би могло да се отрази неблагоприятно върху тяхната външна конкурентоспособност по отношение на разходите. Доколкото целите на настоящата директива не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците им могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.	(28) Макар реформите и мерките, приети от държавите членки за насърчаване на адекватната защита на минималната работна заплата на работниците, да представляват стъпки в правилната посока, те не бяха всеобхватни и систематични. Освен това някои държави членки може да не са склонни да подобрят адекватността и обхвата на минималните работни заплати поради схващането, че това би могло да се отрази неблагоприятно върху тяхната външна конкурентоспособност по отношение на разходите. Доколкото целите на настоящата директива не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците им могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

Изменение  40

Предложение за директива

Съображение 29

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(29) Настоящата директива установява минимални изисквания, като по този начин не засяга правото на държавите членки да въвеждат и запазват по-благоприятни разпоредби. Правата, придобити съгласно действащата национална правна уредба, следва да продължат да се прилагат, освен ако с настоящата директива се въвеждат по-благоприятни разпоредби. Прилагането на настоящата директива не може да бъде използвано за намаляване на съществуващи права на работниците, нито да представлява основателна причина за намаляване на общото равнище на закрила, предоставена на работниците, в областта на действие на настоящата директива.	(29) Настоящата директива установява минимални изисквания, като по този начин не засяга правото на държавите членки да въвеждат и запазват по-благоприятни разпоредби, както всъщност са насърчени да направят. Правата, придобити съгласно действащата национална правна уредба, следва да продължат да се прилагат, освен ако с настоящата директива се въвеждат по-благоприятни разпоредби. Прилагането на настоящата директива не може да бъде използвано за намаляване на съществуващи права на работниците, нито да представлява основателна причина за намаляване на общото равнище на закрила, включително, наред с другото, съществуващите равнища на законоустановените минимални работни заплати, вече предоставени на работниците, в областта на действие на настоящата директива.

Изменение  41

Предложение за директива

Съображение 30

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(30) При прилагането на настоящата директива държавите членки следва да избягват налагането на административни, финансови и правни ограничения по начин, който би попречил на създаването и развитието на микро-, малки и средни предприятия. Поради това държавите членки се приканват да оценят въздействието на своя акт за транспониране върху малките и средните предприятия, за да гарантират, че те не са непропорционално засегнати, като обърнат специално внимание на микропредприятията и на административната тежест, както и да публикуват резултатите от тези оценки. Ако се установи, че микро-, малките и средните предприятия са непропорционално засегнати, държавите членки следва да обмислят въвеждането на мерки, чрез които да се помогне на тези предприятия да приспособят системите си за възнаграждение спрямо новите изисквания.	(30) При прилагането на настоящата директива държавите членки следва да избягват налагането на ненужни административни, финансови и правни ограничения, по-специално ако те пречат на създаването и развитието на микро-, малки и средни предприятия. Поради това държавите членки се насърчават да оценят въздействието на своя акт за транспониране върху малките и средните предприятия, за да гарантират, че те не са непропорционално засегнати, като обърнат специално внимание на микропредприятията и на административната тежест, както и да публикуват резултатите от тези оценки. Ако се установи, че микро-, малките и средните предприятия са непропорционално засегнати, държавите членки следва да обмислят въвеждането на мерки, чрез които да се помогне на тези предприятия да приспособят системите си за възнаграждение спрямо новите изисквания.

Изменение  42

Предложение за директива

Съображение 31

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(31) Инструментът за техническа подкрепа43 и Европейският социален фонд плюс44 са на разположение на държавите членки за разработване или подобряване на техническите аспекти на уредбата на минималната работна заплата, включително относно оценката на адекватността, мониторинга и събирането на данни, разширяването на достъпа, а така също и относно прилагането и общото изграждане на капацитет във връзка с прилагането на посочената уредба.	(31) Инструментът за техническа подкрепа43 и Европейският социален фонд плюс (ЕСФ +)44 са на разположение на държавите членки за разработване или подобряване на техническите аспекти на уредбата на минималната работна заплата, включително относно оценката на адекватността, мониторинга и събирането на данни, разширяването на достъпа, а така също и относно прилагането и общото изграждане на капацитет във връзка с прилагането на посочената уредба. ЕСФ + също така задължава всички държави членки да разпределят подходяща сума за изграждане на капацитета на социални партньори, които следва, наред с другото, да бъдат мобилизирани, по-специално за насърчаване на обхвата на колективното договаряне.
__________________	________________
43 Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 28 май 2020 г. за създаване на инструмент за техническа подкрепа (COM(2020) 409 final).	43 Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 28 май 2020 г. за създаване на инструмент за техническа подкрепа (COM(2020) 409 final).
44 Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския социален фонд плюс (COM(2018) 382 final).	44 Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския социален фонд плюс (COM(2018) 382 final).

Изменение  43

Предложение за директива

Съображение 31 а (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(31 a) Комисията и държавите членки следва да положат всички усилия, за да гарантират, че прилагането на настоящата директива няма да има отрицателни последици по отношение на фиктивната самостоятелна заетост, нетипичните договори или недекларираната заетост. Информацията относно въздействието на настоящата директива върху тези аспекти следва да бъде включена в доклада за нейното прилагане.

Изменение  44

Предложение за директива

Член 1 – параграф 1 – уводна част

Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. С цел подобряване на условията на труд и живот в Съюза настоящата директива установява рамка за:	1. С цел подобряване на условията на труд и живот в Съюза за всички работници и с цел да се допринесе за социалното сближаване във възходяща посока и за намаляване на неравенството в заплащането и на разликата в заплащането между половете в целия Съюз, с настоящата директива се установява рамка за:

Изменение  45

Предложение за директива

Член 1 – параграф 1 – буква а

Текст, предложен от Комисията	Изменение
a) определяне на адекватни равнища на минималните работни заплати;	a) определяне на адекватни и справедливи равнища на минималните работни заплати, за да се гарантира поне достоен стандарт на живот на работниците и техните семейства;

Изменение  46

Предложение за директива

Член 1 – параграф 1 – буква б

Текст, предложен от Комисията	Изменение
б) достъпа на работниците до защита на минималната работна заплата под формата на работни заплати, определени чрез колективни трудови договори или под формата на законоустановена минимална работна заплата, когато такава съществува.	б) защита на минималната работна заплата под формата на:
	i. законоустановена минимална работна заплата без дискриминация, когато съществуват законоустановени минимални работни заплати,
	ii. достъп до колективно договаряне за определяне на работните заплати,
	iii. общоприложими колективни трудови договори, когато съществуват общоприложими колективни трудови договори;

Изменение  47

Предложение за директива

Член 1 – параграф 2

Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Настоящата директива не засяга избора на държавите членки да определят законоустановени минимални работни заплати или да насърчават достъпа до защита на минималната работна заплата, предвидена в колективни трудови договори.	2. Настоящата директива не засяга избора на държавите членки да определят законоустановени минимални работни заплати, да насърчават достъпа до защита на минималната работна заплата под формата на заплати, произтичащи от колективни трудови договори, или и двете.

Изменение  48

Предложение за директива

Член 1 – параграф 3

Текст, предложен от Комисията	Изменение
3. Настоящата директива не се тълкува като задължаваща държавите членки, в които определянето на работната заплата става изключително чрез колективни трудови договори, да въведат законоустановена минимална работна заплата, нито да направят колективните трудови договори общоприложими.	3. Настоящата директива следва да се прилага в пълно съответствие с принципа на свободата на сдружаване и правото на колективно договаряне, както се признава в Хартата, в Европейската социална харта и съответните конвенции на МОТ. Настоящата директива не се тълкува като задължаваща държавите членки, в които защитата на минималната работна заплата става изключително чрез колективни трудови договори, да въведат законоустановена минимална работна заплата или да направят колективните трудови договори общоприложими. Настоящата директива не засяга правото на социалните партньори да договарят, наблюдават и определят заплатите чрез колективни трудови договори.

Изменение  49

Предложение за директива

Член 2 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията	Изменение
Настоящата директива се прилага спрямо работниците в Съюза, които имат трудов договор или трудово правоотношение по смисъла на закона, колективните трудови договори или установената практика, които са в сила във всяка държава членка, като се взема предвид съдебната практика на Съда на Европейския съюз.	Настоящата директива се прилага спрямо всички работници в Съюза, които имат трудов договор или трудово правоотношение по смисъла на закона, колективните трудови договори или установената практика, които са в сила във всяка държава членка, като се взема предвид съдебната практика на Съда на Европейския съюз.

Изменение  50

Предложение за директива

Член 3 – параграф 1 – точка 1

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(1) „минимална работна заплата“ означава минималното възнаграждение, което работодателят е длъжен да заплати на работниците за извършената през определен период работа, изчислено въз основа на време или резултат;	(1) „минимална работна заплата“ означава минималното възнаграждение, което работодателят, независимо дали е публичен или частен субект, е длъжен да заплати на работниците за извършената през определен период работа, изчислено въз основа на време;

Изменение  51

Предложение за директива

Член 3 – параграф 1 – точка 2

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(2) „законоустановена минимална работна заплата“ означава минимална работна заплата, определена със закон или други обвързващи правни разпоредби;	(2) „законоустановена минимална работна заплата“ означава минимална работна заплата, определена със закон или други обвързващи правни разпоредби, която не произтича от колективно договаряне;

Изменение  52

Предложение за директива

Член 3 – параграф 1 – точка 3

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(3) „колективно договаряне“ означава всички преговори, провеждани между работодател, група работодатели или една или повече организации на работодатели, от една страна, и една или повече организации на работниците, от друга страна, за определяне на условията на труд и заетост; и/или за регламентиране на отношенията между работодатели и работници; и/или за регламентиране на отношенията между работодатели или техни организации и организация на работници или организации на работници;	(3) „колективно договаряне“ означава всички преговори, провеждани между работодател, група работодатели или една или повече организации на работодатели, от една страна, и една или повече синдикални организации, от друга страна, за определяне на условията на труд и заетост; и/или за регламентиране на отношенията между работодатели и работници; и/или за регламентиране на отношенията между работодатели или техни организации и синдикалните организации;

Изменение  53

Предложение за директива

Член 3 – параграф 1 – точка 4

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(4) „колективен трудов договор“ означава всяко писмено споразумение относно условията на труд и на заетост, сключено от социалните партньори в резултат на колективно договаряне;	(4) „колективен трудов договор“ означава писмено споразумение относно условията, включително относно условията на труд и на заетост, по-специално относно възнаграждението, сключено от социалните партньори в резултат на колективно договаряне;

Изменение  54

Предложение за директива

Член 3 – параграф 1 – точка 5

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(5) „обхват на колективното договаряне“ означава процентът работници на национално равнище, за които се прилага даден колективен трудов договор.	(5) „обхват на колективното договаряне“ означава процентът работници на национално равнище, за които се прилага даден колективен трудов договор, уреждащ възнаграждението;

Изменение  55

Предложение за директива

Член 4 – параграф 1 – уводна част

Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. С цел да се увеличи обхвата на колективното договаряне държавите членки, след консултации със социалните партньори, въвеждат най-малко следните мерки:	1. С цел да се гарантира упражняването на правото на колективно договаряне при определянето на заплатите, засилването и разширяването на обхвата на колективното договаряне, както и достъпът на работниците до защита на минималната работна заплата под формата на заплати, произтичащи от колективни трудови договори, държавите членки, в сътрудничество със социалните партньори, въвеждат най-малко следните мерки:

Изменение  56

Предложение за директива

Член 4 – параграф 1 – буква а

Текст, предложен от Комисията	Изменение
a) насърчават изграждането и укрепването на капацитета на социалните партньори за участие в колективно договаряне за определяне на работните заплати на секторно или междуотраслово равнище;	a) насърчават изграждането и по-нататъшното укрепване на капацитета на социалните партньори за участие в колективно договаряне за определяне на работните заплати, по-специално на секторно или междуотраслово равнище;

Изменение  57

Предложение за директива

Член 4 – параграф 1 – буква б

Текст, предложен от Комисията	Изменение
б) насърчават конструктивни, съдържателни и подкрепени с информация преговори между социалните партньори относно работните заплати.	(Не се отнася до българския текст.)

Изменение  58

Предложение за директива

Член 4 – параграф 1 – буква б a (нова)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	ба) забраняват и предприемат мерки за предотвратяване на всякакви действия, които подкопават правото на работниците да членуват в синдикална организация или ги възпрепятстват да членуват в синдикална организация, или които дискриминират работниците и представителите на синдикатите, които участват или желаят да участват в колективно договаряне относно определянето на работните заплати, и гарантират подходящ достъп за всички работници до необходимата информация относно техните права;
	бб) забраняват всички действия, насочени към подкопаване на колективното договаряне или колективните споразумения за определяне на работните заплати;
	бв) осигуряват ефективна защита срещу дискриминационни действия, свързани с колективното договаряне за определянето на работните заплати;
	бг) гарантират, че работодателите, като вземат предвид размера и капацитета на съответното предприятие, предоставят на представителите на синдикалните организации подходяща информация и средства, за да могат те да изпълняват бързо и ефикасно своите функции по отношение на колективното договаряне за определяне на работните заплати;
	бд) гарантират, че синдикалните организации имат право на достъп до работното място и до работниците, включително когато се работи в цифрова среда, да се срещат и да се свързват с работниците индивидуално или колективно, така че да организират работниците, да договарят заплатите от тяхно име и да ги представляват;
	бе) подкрепят спазването на приложимите колективни споразумения относно заплатите, спазването на приложимите колективни споразумения относно заплатите по веригите на подизпълнение и предоставянето на колективни споразумения относно заплатите на работодателите и на работниците, за които се отнасят.

Изменение  59

Предложение за директива

Член 4 – параграф 2

Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Държавите членки, в които обхватът на колективното договаряне е под 70 % от работниците по смисъла на член 2, предвиждат наред с това чрез закон след консултация със социалните партньори или чрез споразумение с тях, рамка от условия, благоприятстващи колективното договаряне, и изготвят план за действие за насърчаване на колективното договаряне. Планът за действие се оповестява публично и се съобщава на Европейската комисия.	2. Държавите членки, в които цялостният обхват на колективно договаряне за уреждане на възнаграждениетое под 80% от работниците, осигуряват в допълнение към мерките, предвидени в параграф 1, подходящи условия за насърчаване на колективното договаряне под формата на план за действие, чрез закон след консултация със социалните партньори, в съгласие със социалните партньори или, след съвместно искане, между социалните партньори. Планът за действие определя ясен график и конкретни мерки за ефективно гарантиране на правото на колективно договаряне за насърчаване и постепенно увеличаване на обхвата на колективното договаряне до най-малко 80% от работниците. Този план за действие се актуализира най-малко на всеки две години, след консултация със социалните партньори, в съгласие със социалните партньори или, след съвместно искане, между социалните партньори. Планът за действие се оповестява публично и се съобщава на Комисията. Комисията наблюдава напредъка и веднъж годишно представя информация в това отношение на Европейския парламент и на Съвета.

Изменение  60

Предложение за директива

Член 5 – заглавие

Текст, предложен от Комисията	Изменение
Адекватност	Адекватност и справедливост на законоустановените минимални работни заплати

Изменение  61

Предложение за директива

Член 5 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Държавите членки, в които има законоустановени минимални работни заплати въвеждат необходимите мерки, за да гарантират, че определянето и актуализирането на законоустановените минимални работни заплати се извършват според критерии, определени с оглед насърчаване на адекватността с цел постигане на достойни условия на труд и живот, социално сближаване и конвергенция във възходяща посока. Държавите членки определят тези критерии в съответствие с националните си практики, в съответното национално законодателство, в решения на компетентните органи или в тристранни споразумения. Критериите се определят така, че да са стабилни и ясни.	1. Държавите членки, в които има законоустановени минимални работни заплати, които не произтичат от колективно договаряне, установяват необходимите мерки, за да гарантират, че определянето и актуализирането на законоустановените минимални работни заплати като праг на достойния живот допринасят за предотвратяването на и борбата със бедността, по-специално бедността на работещите, насърчават социалното сближаване и намаляват неравенствата в заплащането и се ръководят от критерии за осигуряване на адекватност и справедливост с цел постигане на достойни условия на труд и живот, премахване на разликата в заплащането на жените и мъжете и конвергенция във възходяща посока, като се взема предвид социално-икономическото положение на съответния пазар на труда в съответствие с критериите, определени в параграф 2. Държавите членки определят тези критерии, след провеждането на консултации със социалните партньори, в съответствие с националните си практики, в съответното национално законодателство, в решения на компетентните органи или в тристранни споразумения. Критериите се определят така, че да са ясни. Държавите членки гарантират, че законоустановените минимални работни заплати са адекватни и справедливи и осигуряват достоен стандарт на живот.

Изменение  62

Предложение за директива

Член 5 – параграф 2 – буква а

Текст, предложен от Комисията	Изменение
a) покупателната способност на законоустановените минимални работни заплати, като се вземат предвид издръжката на живота и вноските за данъци и социални придобивки;	a) покупателната способност на законоустановените минимални работни заплати, като се вземат предвид издръжката на живота въз основа на национална кошница от стоки и услуги на реални цени, включително ДДС, разходи за обществено осигуряване и обществени услуги;

Изменение  63

Предложение за директива

Член 5 – параграф 2 – буква в a (нова)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	ва) дела на бедните, по-специално дела на бедните сред работещите;

Изменение  64

Предложение за директива

Член 5 – параграф 2 – буква г

Текст, предложен от Комисията	Изменение
г) развитието на производителността на труда.	заличава се

Изменение  65

Предложение за директива

Член 5 – параграф 3

Текст, предложен от Комисията	Изменение
3. Държавите членки използват ориентировъчни референтни стойности, от които да се ръководят при своята оценка на адекватността на законоустановените минимални работни заплати спрямо общото равнище на брутните работни заплати, например тези, които обичайно се използват на международно равнище.	3. Държавите членки извършват оценка и представят доклад относно адекватността на законоустановените минимални работни заплати и могат да използват ориентировъчни референтни стойности, от които да се ръководят при своята оценка на адекватността на законоустановените минимални работни заплати спрямо общото равнище на брутните работни заплати, например тези, които обичайно се използват на международно равнище, в размер на 60% от брутната медианна работна заплата и 50% от брутната средна работна заплата.

Изменение  66

Предложение за директива

Член 5 – параграф 4

Текст, предложен от Комисията	Изменение
4. Държавите членки въвеждат необходимите мерки, за да гарантират редовното и своевременно актуализиране на законоустановените минимални работни заплати, за да се запази тяхната адекватност.	4. Държавите членки въвеждат необходимите мерки, за да актуализират по прозрачен начин, най-малко веднъж годишно, законоустановените минимални работни заплати, за да се гарантира и запази тяхната адекватност и справедливост.

Изменение  67

Предложение за директива

Член 5 – параграф 4а (нов)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	4a. Годишните актуализации на законоустановените минимални работни заплати, посочени в параграф 4, се извършват, без да се засягат други механизми за подпомагане на доходите.

Изменение  68

Предложение за директива

Член 5 – параграф 5

Текст, предложен от Комисията	Изменение
5. Държавите членки създават консултативни органи, които да съветват компетентните органи по въпросите, свързани със законоустановените минимални работни заплати.	5. Всяка държава членка създава или определя консултативен орган, в който участват социалните партньори, които да съветват компетентните органи по въпросите, свързани със законоустановените минимални работни заплати. Този орган разполага с достатъчно ресурси за провеждане или възлагане на независими изследвания относно икономическото и социалното въздействие на промените в минималната работна заплата.

Изменение  69

Предложение за директива

Член 6 – заглавие

Текст, предложен от Комисията	Изменение
Разлики в размера и удръжки	Равно третиране и удръжки

Изменение  70

Предложение за директива

Член 6 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Държавите членки могат да предвидят възможност за различни ставки на законоустановената минимална работна заплата за определени групи работници. Държавите членки ограничават до минимум тези разлики в размера, като гарантират, че всяка разлика е недискриминационна, пропорционална, ограничена във времето, ако това е релевантно, и е обективно и обосновано оправдана от законосъобразна цел.	заличава се

Изменение  71

Предложение за директива

Член 6 – параграф 2

Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Държавите членки могат да разрешат удръжки, предвидени със закон, намаляващи изплащаното на работниците възнаграждение до равнище, по-ниско от това на законоустановената минимална работна заплата. Държавите членки гарантират, че тези удръжки от законоустановените минимални работни заплати са необходими, обективно обосновани и пропорционални.	заличава се

Изменение  72

Предложение за директива

Член 7 – заглавие

Текст, предложен от Комисията	Изменение
Участие на социалните партньори при определянето и актуализирането на законоустановената минимална работна заплата	Участие на социалните партньори в определянето и актуализирането на законоустановените минимални работни заплати

Изменение  73

Предложение за директива

Член 7 – параграф 1 – уводна част

Текст, предложен от Комисията	Изменение
Държавите членки въвеждат необходимите мерки, за да гарантират, че социалните партньори участват своевременно и ефективно в определянето и актуализирането на законоустановената минимална работна заплата, включително чрез участие в консултативните органи по член 5, параграф 5, по-специално във връзка с:	Държавите членки въвеждат необходимите мерки, за да гарантират, че социалните партньори участват в определянето и актуализирането, включително чрез автоматична индексация, когато такава съществува, на законоустановените минимални работни заплати по своевременен и ефективен начин, който предвижда редовното им участие в преговорите и вземането на решения по време на целия процес, включително чрез участие в консултативния орган, посочен в член 5, параграф 5, и по-специално по отношение на:

Изменение  74

Предложение за директива

Член 7 – параграф 1 – буква а

Текст, предложен от Комисията	Изменение
a) избора и прилагането на критериите и ориентировъчните референтни стойности, посочени в член 5, параграфи 1, 2 и 3, за определянето на равнищата на законоустановените минимални работни заплати;	a) избора и прилагането на критериите и ориентировъчните референтни стойности, посочени в член 5, за определянето на равнището на законоустановените минимални работни заплати;

Изменение  75

Предложение за директива

Член 7 – параграф 1 – буква б

Текст, предложен от Комисията	Изменение
б) актуализациите на равнищата на законоустановените минимални работни заплати, посочени в член 5, параграф 4;	б) актуализирането на законоустановените минимални работни заплати, посочени в член 5;

Изменение  76

Предложение за директива

Член 7 – параграф 1 – буква в

Текст, предложен от Комисията	Изменение
в) установяването на разлики в размера на законоустановените минимални работни заплати и на удръжки от тях, съгласно предвиденото в член 6;	заличава се

Изменение  77

Предложение за директива

Член 7 – параграф 1 – буква г

Текст, предложен от Комисията	Изменение
г) събирането на данни и извършването на проучвания с цел информиране на органите, определящи законоустановената минимална работна заплата.	г) събирането на данни и извършването на проучвания и анализи за предоставяне на информация на органите и на съответните страни, участващи в определянето на законоустановената минимална работна заплата;

Изменение  78

Предложение за директива

Член 7 – параграф 1 а (нова)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	Социалните партньори имат достъп до съответната информация и възможността да предоставят становища и да получават мотивирани отговори преди представянето на предложение и преди вземането на решение.

Изменение  79

Предложение за директива

Член 8 – заглавие

Текст, предложен от Комисията	Изменение
Реален достъп на работниците до законоустановени минимални работни заплати	Мониторинг на спазването и реален достъп на работниците до законоустановени минимални работни заплати

Изменение  80

Предложение за директива

Член 8 – параграф 1 – уводна част

Текст, предложен от Комисията	Изменение
Държавите членки, в сътрудничество със социалните партньори, въвеждат следните мерки за подобряване на достъпа на работниците до защита на законоустановената минимална работна заплата, доколкото е целесъобразно:	Държавите членки,  в които има законоустановени минимални работни заплати, в сътрудничество със социалните партньори, въвеждат най-малко следните мерки за подобряване на достъпа на работниците до защита на законоустановената минимална работна заплата и за мониторинг и гарантиране на спазването на настоящата директива:

Изменение  81

Предложение за директива

Член 8 – параграф 1 – точка 1

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(1) засилват проверките и инспекциите на място, извършвани от инспекторатите по труда или от органите, отговарящи за правоприлагането в областта на законоустановените минимални работни заплати. Проверките и инспекциите са пропорционални и недискриминационни;	(1) подобряват и засилват проверките и интензивността и честотата на инспекциите на място, извършвани от инспекторатите по труда или от органите, отговарящи за правоприлагането в областта на законоустановените минимални работни заплати, и осигуряват наличието на подходящи ресурси в това отношение, така че тези проверки и инспекции да са ефективни, възпиращи, пропорционални и недискриминационни;

Изменение  82

Предложение за директива

Член 8 – параграф 1 – точка 2

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(2) разработват насоки за правоприлагащите органи с цел проактивно насочване на усилията към и преследване на предприятията, които не спазват правилата;	(2) разработват изграждане на капацитет, обучение и насоки за правоприлагащите органи с цел проактивно насочване на усилията към и преследване на работодателите, които не спазват правилата, особено с оглед на рутинни и внезапни посещения, съдебни производства и възпиращи санкции в случай на нарушения;

Изменение  83

Предложение за директива

Член 8 – параграф 1 – точка 3

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(3) гарантират, че информацията относно законоустановените минимални работни заплати се оповестява публично по ясен, изчерпателен и лесно достъпен начин.	(3) гарантират, че информацията относно законоустановените минимални работни заплати и посочените в член 11 механизми за правна защита се оповестява публично по ясен, изчерпателен и лесно достъпен начин и във формати, достъпни за всички, по-специално за хора с увреждания и лица, невладеещи съответния език на ниво роден език, както и че работниците имат достъп до насоки, в случай че работодателите нарушат изискването за заплащане на законоустановената минимална работна заплата;

Изменение  84

Предложение за директива

Член 8 – параграф 1 – точка 3a (нова)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(3a) предоставят на работниците и работодателите, по тяхно искане, достъп до медиация или уреждане на спорове.

Изменение  85

Предложение за директива

Член 9 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията	Изменение
В съответствие с Директива 2014/24/ЕС, Директива 2014/25/ЕС и Директива 2014/23/ЕС държавите членки въвеждат подходящи мерки, за да гарантират, че при изпълнението на договорите за обществени поръчки или концесионните договори икономическите оператори се съобразяват със заплатите, определени с колективни трудови договори за съответния сектор и географски район, както и със законоустановените минимални работни заплати, когато има такива.	В съответствие с директиви 2014/24/ЕС, 2014/25/ЕС и 2014/23/ЕС държавите членки и по-конкретно техните компетентни органи въвеждат подходящи мерки, включително възможността за въвеждане на задължителни условия за възлагане и за изпълнение на договора, за да гарантират, че при изпълнението на договорите за обществени поръчки или концесионните договори икономическите оператори и техните подизпълнители признават синдикалните организации с цел насърчаване на защитата на минималната работна заплата, признават правото на работниците да се организират, да участват в колективно договаряне и да се съобразяват със заплащането и другите условия на труд, определени със закон или с колективни трудови договори за съответния сектор и/или географски район, както и със законоустановените минимални работни заплати, когато има такива, а също и със социалното право на Съюза и националното и международното социално право.

Изменение  86

Предложение за директива

Член 10 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Държавите членки възлагат на своите компетентни органи да разработват ефективни инструменти за събиране на данни с цел наблюдение на обхвата и адекватността на минималните работни заплати.	1. Държавите членки възлагат на своите компетентни органи разработването на ефективни инструменти за събиране на данни с цел наблюдение на обхвата на минималните работни заплати, както и обхвата на колективното договаряне на възнагражденията и адекватността и справедливостта на законоустановените минимални работни заплати. Работодателите, по-специално МСП и микропредприятията, не носят ненужна административна тежест във връзка с прилагането на настоящия параграф. Компетентните органи включват социалните партньори в хода на разработването на тези инструменти за събиране на данни.

Изменение  87

Предложение за директива

Член 10 – параграф 2 – алинея 1 – буква а – точка ii

Текст, предложен от Комисията	Изменение
ii) съществуващите разлики в размера и делът на работниците, попадащи в техния обхват;	ii) съществуващите разлики в размера, дела на работниците, попадащи в техния обхват, и представените основания;

Изменение  88

Предложение за директива

Член 10 – параграф 2 – алинея 1 – буква а – точка iii

Текст, предложен от Комисията	Изменение
iii) съществуващите удръжки;	iii) съществуващите удръжки и представените обективни основания;

Изменение  89

Предложение за директива

Член 10 – параграф 2 – алинея 1 – буква а – точка iv

Текст, предложен от Комисията	Изменение
iv) равнището на обхвата на колективното договаряне;	iv) равнището и развитието на обхвата на колективното договаряне по отношение на възнаграждението;

Изменение  90

Предложение за директива

Член 10 – параграф 2 – алинея 1 – буква б – точка ii

Текст, предложен от Комисията	Изменение
ii) равнището на обхвата на колективното договаряне;	ii) равнището и развитието на обхвата на колективното договаряне по отношение на възнаграждението;

Изменение  91

Предложение за директива

Член 10 – параграф 2 – буква б а (нова)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	ба) за национални планове за действие:

Изменение  92

Предложение за директива

Член 10 – параграф 2 – алинея 1 – буква б a (нова)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	i) напредъка и ефективността на мерките и инициативите, предприемани с оглед насърчаване на колективното договаряне и увеличаване на обхвата на колективното договаряне в съответствие с член 4, параграф 2;

Изменение  93

Предложение за директива

Член 10 – параграф 2 – буква а – подточка ii (нова)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	ii) въздействието на политиката в областта на обществените поръчки върху увеличаването на равнището на колективно договаряне;

Изменение  94

Предложение за директива

Член 10 – параграф 3

Текст, предложен от Комисията	Изменение
3. Държавите членки гарантират, че информацията относно защитата на минималната работна заплата, включително колективните трудови договори и съдържащите се в тях разпоредби относно работните заплати, е прозрачна и достъпна за обществеността.	3. Държавите членки гарантират, че информацията относно защитата на законоустановената минималната работна заплата, включително общоприложимите колективни трудови договори и съдържащите се в тях разпоредби относно работните заплати, е прозрачна и достъпна за обществеността, включително за лица с увреждания. Държавите членки могат, след консултация със социалните партньори и в съответствие с националното законодателство и националната практика, да поддържат или въвеждат допълнителни изисквания за прозрачност.

Изменение  95

Предложение за директива

Член 10 – параграф 4

Текст, предложен от Комисията	Изменение
4. Комисията оценява данните, предоставени от държавите членки в докладите по параграф 2, и докладва ежегодно на Европейския парламент и на Съвета.	4. Комисията оценява данните, предоставени от държавите членки в докладите по параграф 2, и всяка година през ноември представя доклад на Европейския парламент и на Съвета. Едновременно с това Комисията публикува данните, посочени в параграф 2.

Изменение  96

Предложение за директива

Член 10 – параграф 5

Текст, предложен от Комисията	Изменение
5. Въз основа на изготвения от Комисията доклад, Комитетът по заетостта, създаден съгласно член 150 от ДФЕС, извършва ежегодно преглед на насърчаването на колективното договаряне за определяне на работните заплати и адекватността на минималните работни заплати в държавите членки.	5. Комитетът по заетостта, посочен в член 150 от ДФЕС, извършва ежегоден преглед на докладите на Комисията, посочени в параграф 4, за да оцени степента и зачитането на правото на колективно договаряне, насърчаването на колективното договаряне за определяне на работните заплати, равнището на увеличаване на обхвата на колективното договаряне, уреждащо възнагражденията, и адекватността и справедливостта на законоустановените минимални работни заплати в държавите членки в съответствие с настоящата директива. При извършването на прегледа Комитетът по заетостта осигурява участието на представители на междусекторните социални партньори на Съюза, като осигурява по шестима представители на работодателите и работниците.

Изменение  97

Предложение за директива

Член 11 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Държавите членки гарантират, без да се засягат специалните форми на правна защита и на разрешаване на спорове, предвидени, когато е приложимо, в колективни трудови договори, че работниците, включително тези, чието трудово правоотношение е приключило, имат достъп до реално и безпристрастно разрешаване на споровете и право на правна защита, включително и на подходящо обезщетение, в случай на нарушение на правата им, свързани със законоустановената минимална работна заплата, или на защитата на минималната работна заплата, предвидена в колективни трудови договори.	1. Държавите членки, в които има законоустановени минимални работни заплати, гарантират, че работниците, включително тези, чието трудово правоотношение е приключило, и представителите, действащи от тяхно име, имат достъп до реално, своевременно и безпристрастно разрешаване на споровете и право на правна защита, включително и на подходящо обезщетение и възстановяване на дължимото възнаграждение в случай на нарушение на правата им, включително правото на организиране с цел предприемане на колективни действия и на колективно договаряне на възнаграждението, както и на правата им, свързани със законоустановената минимална работна заплата или със защитата на минималната работна заплата, предвидена в общоприложими колективни трудови договори, без да се засягат специалните форми на правна защита и на разрешаване на спорове, предвидени в тези колективни трудови договори.

Изменение  98

Предложение за директива

Член 11 – параграф 2

Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Държавите членки въвеждат необходимите мерки за закрила на работниците, включително онези от тях, които са представители на работниците, срещу неблагоприятно третиране от страна на работодателя и срещу всякакви неблагоприятни последици вследствие на подадена пред работодателя жалба или на производство, образувано с цел осигуряване спазването на правата, свързани със законоустановената минимална работна заплата или със защитата на минималната работна заплата, предвидена в колективните трудови договори.	2. Държавите членки въвеждат необходимите мерки за закрила на работниците, включително на представителите на работниците или членовете и представителите на синдикалните организации, срещу неблагоприятно третиране от страна на работодателя или трети страни и срещу всякакви неблагоприятни последици вследствие на подадена пред работодателя жалба или на производство, образувано с цел осигуряване на прилагането на правата им на организиране с цел участие в колективни действия и колективно договаряне на възнаграждението им, както и спазване на националното право и колективните трудови договори в рамките на приложното поле на настоящата директива.

Изменение  99

Предложение за директива

Член 12 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията	Изменение
Държавите членки установяват правилата за наказанията, които се прилагат в случай на нарушаване на националните разпоредби. Предвидените наказания трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.	Държавите членки, без да се засягат специалните форми на договорни санкции, предвидени, където е приложимо, в правилата относно прилагането на колективните трудови договори, установяват правилата за наказанията, които се прилагат в случай на нарушаване на националните мерки за транспониране на настоящата директива или на съответните разпоредби, които вече са в сила, или на колективни трудови договори относно правата, които попадат в обхвата на настоящата директива. Предвидените наказания трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

Изменение  100

Предложение за директива

Член 13 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията	Изменение
Държавите членки могат да възложат изпълнението на директивата на социалните партньори, ако социалните партньори поискат това и при условие че държавите членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че могат по всяко време да гарантират резултатите, които се целят с настоящата директива.	Държавите членки гарантират навременни консултации със и ефективното участие на социалните партньори по отношение на разработването и прилагането на националните мерки за транспониране на настоящата директива и могат да възложат изпълнението на настоящата директива на социалните партньори, ако социалните партньори поискат това и при условие че държавите членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че задълженията, предвидени в настоящата директива, се спазват по всяко време.

Изменение  101

Предложение за директива

Член 14 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията	Изменение
Държавите членки гарантират, че националните мерки за транспониране на настоящата директива, заедно с вече влезлите в сила съответни разпоредби, отнасящи се до предмета на директивата, посочен в член 1, се довеждат до знанието на работниците и работодателите, включително МСП.	Държавите членки гарантират, че националните мерки за транспониране на настоящата директива, заедно с вече влезлите в сила съответни разпоредби, отнасящи се до предмета на директивата, посочен в член 1, се довеждат до знанието на работниците и работодателите, включително МСП, както и на обществеността.

Изменение  102

Предложение за директива

Член 15 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията	Изменение
Комисията извършва оценка на директивата до [пет години след датата на транспониране]. След това Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, в който се прави преглед на изпълнението на директивата и предлага, доколкото е целесъобразно, законодателни изменения.	Комисията извършва оценка на директивата до [пет години след датата на транспониране]. След това Комисията, след консултации с държавите членки и социалните партньори на равнището на Съюза, представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, в който се прави преглед на изпълнението на директивата и предлага, доколкото е целесъобразно, законодателни изменения.

Изменение  103

Предложение за директива

Член 16 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Настоящата директива не представлява валидно основание за намаляване на общото ниво на защита, което вече се предоставя на работниците в държавите членки.	1. Настоящата директива не представлява валидно основание за намаляване на общото ниво на защита, което вече се предоставя на работниците в държавите членки, по-специално по отношение на намаляването или премахването на минималните работни заплати, и не се тълкува като възпрепятстваща държавите членки да увеличат законоустановените минимални работни заплати.

Изменение  104

Предложение за директива

Член 16 – параграф 3

Текст, предложен от Комисията	Изменение
3. Настоящата директива не засяга други права, предоставени на работниците съгласно други правни актове на Съюза.	3. Настоящата директива не засяга права, предоставени на работниците съгласно други правни актове на Съюза.

Изменение  105

Предложение за директива

Член 16 – параграф 3 a (нов)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	3a. Настоящата директива не засяга правото на социалните партньори да преговарят и да сключват колективни трудови договори. Нищо в настоящата директива не трябва да се тълкува като ограничаващо или засягащо неблагоприятно правата нито на работниците, нито на синдикалните организации, признати от правото на Съюза или международното право и от международни споразумения, по които Съюзът или държавите членки са страна.

Изменение  106

Предложение за директива

Член 17 – параграф 2

Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните мерки от националното право, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.	2. Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните мерки от националното право, които приемат в областта, уредена с настоящата директива. Те съобщават също така начина, по който социалните партньори са участвали в разработването и прилагането на тези мерки.

 

 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ ОТНОСНО ПРАВНОТО ОСНОВАНИЕ

Г-жа Луция Дюриш Николсонова

Председател

Комисия по заетост и социални въпроси

БРЮКСЕЛ

Относно: Становище относно правното основание на предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз (COM(2020) 0682 – C9-0337/2020 – 2020/0310(COD))

Уважаема госпожо Председател,

С писмо от 14 октомври 2021 г.[3] Вие поискахте от комисията по правни въпроси (JURI) съгласно член 40, параграф 2 от Правилника за дейността да предостави становище относно уместността на правното основание на предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз (COM(2020) 682)[4]. 

Комисия JURI разгледа посочения по-горе въпрос на заседанието си от 28 октомври 2021 г.

I – Контекст

На 28 октомври 2020 г. Комисията прие законодателно предложение за директива относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз. Предложението на Комисията се основава на член 153, параграф 2 от ДФЕС във връзка с член 153, параграф 1, буква б) от него. В член 153, параграф 2 се позволява определянето на минимални изисквания чрез директиви, докато в член 153, параграф 1, буква б) на Съюза се предписва да подкрепя и допълва дейностите на държавите членки, наред с другото, в областта на условията на труд.

В своето искане комисията по заетост и социални въпроси (EMPL) посочва, че правната служба е предложила в своето становище от 28 септември 2021 г., че „член 153, параграф 2 от ДФЕС, който понастоящем е посочен като правно основание на предложението, следва да бъде заменен с по-точна препратка към член 153, параграф 2, буква б) от ДФЕС“.

С оглед на горното, EMPL поиска от JURI да предостави становище относно уместността на правното основание за предложението.

Следва да се отбележи също, че редица изменения, внесени в комисия EMPL, въвеждат правни основания, които не са в първоначалното предложение (изменения 85, 86 и 92). Други изменения предлагат Парламентът да отхвърли предложението на Комисията (изменения 80, 81, 82, 83, 84), като отхвърлянето се обосновава, наред с другото, защото „ЕС няма компетентности, що се отнася до заплащането“ (изменение 82).

В момента комисия EMPL разглежда предложението и предвижда гласуване в комисията и обявяване на мандат за преговори на пленарно заседание съответно на 11 и 22 ноември 2021 г.

II – Относими членове от Договора

Дял X от Договора за функционирането на Европейския съюз, озаглавен „Социална политика“, включва съответните разпоредби, които гласят следното (нашият акцент):

 

Член 151

(предишен член 136 от ДЕО)

 

Съюзът и държавите членки, като осъзнават основните социални права, като онези, залегнали в Европейската социална харта, подписана в Торино на 18 октомври 1961 г. и в Хартата на Общността за основните социални права на работниците от 1989 г., си поставят за цел насърчаване на заетостта, подобряване на условията на живот и труд, така че да се постигне тяхното хармонизиране докато се осъществява подобряването, осигуряване на подходяща социална закрила, социален диалог, развитие на човешките ресурси с оглед високо и устойчиво равнище на заетост и борба с изключването от социалния живот.

 

За тази цел Съюзът и държавите членки прилагат мерки, които отчитат разнообразието от национални практики, по-специално в областта на договорните отношения, както и необходимостта от поддържането на конкурентоспособността на икономиката на Съюза.

 

Те считат, че такова развитие ще последва както от функционирането на вътрешния пазар, който ще благоприятства хармонизирането на социалните системи, така и от процедурите, предвидени в Договорите и от сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби.

 

Член 153

(предишен член 137 от ДЕО)

 

1. С оглед постигането на целите на член 151, Съюзът подкрепя и допълва дейностите на държавите членки в следните области:

 

a) подобряване в частност на работната среда с цел закрилата на здравето и безопасността на работниците;

 

б) условията на труд;

 

в) социалната сигурност и социалната закрила на работниците;

 

г) закрила на работниците при прекратяване на трудовия договор;

 

д) информиране и консултиране на работниците;

 

е) представителство и колективна защита на интересите на работниците и работодателите, включително съвместно вземане на решения при спазване на параграф 5;

 

ж) условията за наемане на работа на граждани на трети държави, пребиваващи законно на територията на Съюза;

 

з) интегриране на лицата, изключени от пазара на труда, без да се накърнява член 166;

 

и) равенство между мъже и жени по отношение на възможностите на пазара на труда и третирането при работа;

 

й) борба срещу социалната изолация;

 

к) модернизация на системите за социална закрила, без да се засяга буква в).

 

2. За целта Европейският парламент и Съветът:

 

a) могат да предприемат мерки, насочени към насърчаване на сътрудничеството между държавите членки чрез инициативи, имащи за цел да подобрят познанието, да развият обмена на информация и на най-добри практики, да поощряват новаторски подходи и да оценяват опита, без хармонизиране на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите членки;

 

б) могат да приемат в областите, изброени в параграф 1, букви а) – и), посредством директиви, минимални изисквания, които следва да бъдат приложени постепенно, като се имат предвид условията и техническите правила във всяка държава членка. Тези директиви избягват налагането на административни, финансови и правни ограничения по начин, който би попречил на създаването и развитието на малки и средни предприятия.

 

Европейският парламент и Съветът действат в съответствие с обикновената законодателна процедура след консултация с Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите.

 

В областите, посочени в параграф 1, букви в), г), е) и ж), Съветът действа в съответствие със специална законодателна процедура, с единодушие, след консултация с Европейския парламент и посочените комитети.

 

Съветът с единодушие, по предложение на Комисията, след като се консултира с Европейския парламент, може да вземе решение, обикновената законодателна процедура да бъде приложена към параграф 1, букви г), е) и ж).

 

3. Държава членка може да възложи на социалните партньори по тяхно съвместно искане прилагането на директивите, приети в съответствие с параграф 2 или, при необходимост, изпълнението на решение на Съвета, прието съгласно член 155.

 

В този случай тя е длъжна да осигури не по-късно от датата, до която директивата или решението трябва да бъдат транспонирани или изпълнени, социалните партньори да са въвели необходимите мерки по споразумението, като от заинтересованата държава членка се изисква да предприеме необходимите мерки, които да ѝ позволят по всяко време да бъде в състояние да гарантира резултатите, изисквани от тази директива или това решение.

 

4. Разпоредбите, приети в съответствие с настоящия член:

 

— не засягат правото на държавите членки да определят основните принципи на техните системи за социална сигурност и не могат да оказват съществено влияние върху финансовото равновесие на тези системи;

 

— не са пречка за държавите членки, които желаят да запазят или въведат по-строги предпазни мерки, съвместими с Договорите.

 

5. Разпоредбите на настоящия член не се прилагат спрямо заплащането, правото на сдружаване или правото да се налага локаут.

 

III – Съдебна практика на Съда на ЕС относно избора на правно основание

Съдът на ЕС традиционно разглежда въпроса за релевантността на правното основание като въпрос от първостепенно значение, който гарантира спазването на принципа на предоставената компетентност (член 5 от ДЕС) и определя естеството и обхвата на компетентността на Съюза[5].

Съгласно установената съдебна практика на Съда „изборът на правното основание на общностен акт трябва да се основава на обективни критерии, които да могат да бъдат предмет на съдебен контрол, сред които са по-специално целта и съдържанието на акта“[6]. Следователно изборът на неправилно правно основание може да представлява основание за отмяна на въпросния акт. В този контекст желанието на дадена институция за по-активно участие в приемането на даден акт, обстоятелствата, при които даден акт е приет, както и работата, извършена по други въпроси в рамките на действията, обхванати от даден акт, не са от значение при определянето на правилното правно основание[7].

Ако при проверката на съответния акт се установи, че той има двойна цел или че е съставен от две части, едната от които може да бъде определена като основна или преобладаваща, докато другата е само акцесорна, актът трябва да има едно‑единствено правно основание, а именно правно основание, което съответства на основната или преобладаващата цел или съставна част[8]. По изключение, ако даден акт преследва едновременно няколко цели или е съставен от множество неразривно свързани съставни части, без една от тях да е второстепенна по отношение на другата/другите или да е опосредена от нея/тях, такъв акт трябва да бъде основан на съответните различни правни основания[9]. Това обаче би било възможно само ако процедурите, предвидени за съответните правни основания, не са несъвместими помежду си и не накърняват правото на Европейския парламент[10]. Освен това избраният акт трябва да отговаря на вида законодателен акт, който евентуално е предвиден в Договора.

IV – Цел и съдържание на предложената мярка

Предлага се първо да се разгледа основната цел и съдържание на предложението, за да се оцени уместността на правното основание, т.е. да се прецени дали член 153, параграф 2 във връзка с член 153, параграф 1, буква б) представлява правилното правно основание за предложената директива.

В обяснителния си меморандум Комисията обяснява, че „гарантирането на адекватни работни заплати на работниците в Съюза е от съществено значение за осигуряването на адекватни условия на труд и живот“. Освен това се посочва, че основната цел на предложението е „да гарантира, че работниците в Съюза са защитени чрез адекватни минимални работни заплати, които им позволяват да живеят достойно, независимо от това къде работят“.

Комисията заявява, че „за да се постигне тази обща цел, с предложението се създава уредба за подобряване на адекватността на минималните работни заплати и за разширяване на достъпа на работниците до защитата на минималната работна заплата“ и допълнително уточнява, че „предлаганата директива е изготвена, за да постигне тези цели, като същевременно отчита и напълно зачита особеностите на националните системи, националните сфери на компетентност, автономността на социалните партньори и свободата на договаряне“. Освен това посочва, че „за да се постигнат тези цели, предлаганата директива цели да насърчи колективното договаряне на работните заплати във всички държави членки“.

Що се отнася до съдържанието, в член 1 на предложението се посочва, че:

„С цел подобряване на условията на труд и живот в Съюза настоящата директива установява рамка за:

a) определяне на адекватни равнища на минималните работни заплати;

б) достъпа на работниците до защита на минималната работна заплата под формата на работни заплати, определени чрез колективни трудови договори или под формата на законоустановена минимална работна заплата, когато такава съществува“.

В съображение 15 се предвижда допълнително, че с предложението „се установяват минимални изисквания на равнището на Съюза, за да се гарантира, че минималните работни заплати се определят на адекватно равнище и че работниците имат достъп до защита на минималната работна заплата под формата на законоустановена минимална работна заплата или на възнаграждения, установени чрез колективни трудови договори съгласно определението за тях, предвидено за целите на настоящата директива“.

В предложението се пояснява допълнително, че „при пълно спазване на член 153, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз настоящата директива няма за цел да хармонизира равнището на минималните работни заплати в целия Съюз, нито да въведе единен механизъм за определяне на минималните работни заплати. Тя не засяга свободата на държавите членки да определят законоустановени минимални работни заплати или да насърчават достъпа до защита на минималната работна заплата, осигурявана чрез колективни трудови договори, в съответствие с традициите и особеностите на всяка държава и при пълно зачитане на националната компетентност и свободата на договаряне на социалните партньори. Настоящата директива не задължава държавите членки, в които защитата на минималната работна заплата е осигурена изключително чрез колективни трудови договори, да въведат законоустановена минимална работна заплата, нито да направят колективните трудови договори общоприложими. Освен това настоящата директива не определя равнището на заплащане, което попада в обхвата на свободата на договаряне на социалните партньори на национално равнище и е от съответната компетентност на държавите членки“ (съображение 16).

В член 4, параграф 1 от държавите членки се изисква да предприемат действия за насърчаване на „капацитета на социалните партньори да участват в колективно договаряне за определяне на работните заплати и да насърчават конструктивни, съдържателни и подкрепени с информация преговори между социалните партньори относно работните заплати“. Освен това държавите членки, в които обхватът на колективното договаряне е под 70% от работниците, предвиждат наред с това рамка от условия, благоприятстващи колективното договаряне, и изготвят план за действие за насърчаване на колективното договаряне (член 4, параграф 2).

В член 5 от предложението, с оглед на гарантирането на адекватността на законоустановената минимална работна заплата, от държавите членки със законоустановени минимални работни заплати се изисква да предвидят национални критерии за определяне и актуализиране на законоустановената минимална работна заплата, определени по стабилен и ясен начин; редовни и навременни актуализации на законоустановените минимални работни заплати; и създаването на консултативни органи, които да съветват компетентните органи по въпросите, свързани със законоустановените минимални работни заплати. В предложението се посочва, че „Държавите членки определят тези критерии в съответствие с националните си практики, в съответното национално законодателство, в решения на компетентните органи или в тристранни споразумения“.

С член 6, параграф 1 се ограничава използването на разлики в размера на законоустановената минимална работна заплата и времевият и персоналният обхват на тяхното прилагане. В него най-напред се посочва, че „Държавите членки могат да предвидят възможност за различни ставки на законоустановената минимална работна заплата за определени групи работници“, а след това, че „Държавите членки ограничават до минимум тези разлики в размера, като гарантират, че всяка разлика е недискриминационна, пропорционална, ограничена във времето, ако това е релевантно, и е обективно и обосновано оправдана от законосъобразна цел“.  Предвижда се също така защита на законоустановените минимални работни заплати срещу необосновани или непропорционални удръжки: „Държавите членки могат да разрешат удръжки, предвидени със закон, намаляващи изплащаното на работниците възнаграждение до равнище, по-ниско от това на законоустановената минимална работна заплата. Държавите членки гарантират, че тези удръжки от законоустановените минимални работни заплати са необходими, обективно обосновани и пропорционални“ (член 6, параграф 2).

В член 7 се изисква ефективно и навременно участие на социалните партньори в определянето и актуализирането на законоустановените минимални работни заплати.

За да се подобри достъпът на работниците до защита на законоустановената минимална работна заплата, с член 8 от държавите членки се изисква да предприемат необходимите действия в сътрудничество със социалните партньори, за да гарантират реален достъп на работниците до защита на законоустановената минимална работна заплата. Необходимите действия биха могли да се състоят, „доколкото е целесъобразно“, от укрепване на системата за проверки и инспекции на място, осигуряване на насоки за правоприлагащите органи и предоставяне на подходяща информация на работниците относно приложимите законоустановени минимални работни заплати.

Глава III относно хоризонталните разпоредби съдържа придружаващи мерки, които осигуряват определени процедурни гаранции, насочени към ефективното спазване на задълженията, посочени в предложението, по-специално по отношение на задълженията, предвидени в глави I и II. Глава IV относно заключителните разпоредби няма съществено значение за оценката на правното основание на предложението. 

V – Анализ и определяне на целесъобразното правно основание

На първо място, от целта и съдържанието на предложението произтича, че достъпът до минимална работна заплата, гарантираща достоен стандарт на живот, представлява елемент от „условията на труд“.

Член 1 се отнася до целта за „подобряване на условията на труд и живот в Съюза“, което е ясна препратка към член 153, параграф 1, буква б) от ДФЕС. Правната служба отбелязва в това отношение, че „достъпът и адекватността на минималната работна заплата са взети предвид като самостоятелно „условие на труд“, което е изложено като предмет на целия законодателен акт“.

В съображение 6 се обяснява, че „по-добрите условия на труд и живот, включително чрез адекватни минимални работни заплати, са от полза както за работниците, така и за предприятията в Съюза и са предпоставка за постигането на приобщаващ и устойчив растеж. Преодоляването на големите различия в обхвата и адекватността на защитата на минималната работна заплата допринася за по-голяма справедливост на пазара на труда в ЕС и за насърчаване на икономическия и социалния напредък и конвергенцията във възходяща посока“. Съображение 7 продължава с това, че „когато определените за тях равнища са адекватни, минималните работни заплати защитават доходите на работниците в неравностойно положение, спомагат за осигуряването на достоен живот и ограничават спада в доходите в усилни периоди (...)“. Съображение 8 гласи, че „по време на икономически спад, като кризата, породена от Covid-19, минималната работна заплата придобива още по-важна роля за осигуряване на защита на нископлатените работници и е от съществено значение за подпомагането на устойчиво и приобщаващо икономическо възстановяване“.

В изложението на мотивите на Комисията се обяснява, че „предлаганата директива има за цел да гарантира, че работниците в Съюза са защитени чрез адекватни минимални работни заплати, които им позволяват да живеят достойно, независимо от това къде работят“. Признава се, че „въпреки че заплащането на национално равнище извън всякакво съмнение е от компетентността на държавите членки, големите различия в стандартите за достъп до адекватна минимална работна заплата са част от условията на труд“.

Трябва да се отбележи, че съгласно съдебната практика, член 153, параграф 5 от ДФЕС, който изключва „заплащане“ от прилагането на член 153, параграфи 1 – 4, трябва да се тълкува стриктно като обхващащ мерки, които „биха довели до пряка намеса на правото на Съюза при определянето на възнагражденията в рамките на последния“. Според Съда изключването на „заплащане“ „не може да обхване всички въпроси, които имат известна връзка с възнагражденията, тъй като това би означавало да се лишат от голяма част от съдържанието им определени области, посочени в член 153, параграф 1 от ДФЕС“[11]. Правната служба заключава, че в съответствие със съдебната практика на Съда, „доколкото законодателството на ЕС разглежда въпросите, свързани със заплащането от гледна точка на условията на труд, без да се намесва в каквито и да било основни въпроси, запазени в тази област за държавите членки (...), такова законодателство би останало в обхвата на член 153 от ДФЕС, без да се изключва от член 153, параграф 5 от ДФЕС.

На второ място, член 1, параграф 1 от предложението се отнася до установяването на „рамка“, обхващаща „определяне на адекватни равнища на минималните работни заплати“ и „достъпа на работниците до защита на минималната работна заплата“. Освен това в него не се засяга определянето на минимални работни заплати при конкретни хармонизирани равнища, а се позовава на общото понятие за „адекватност“. В него се оставя „[изборът] на държавите членки да определят законоустановени минимални работни заплати или да насърчават достъпа до защита на минималната работна заплата, предвидена в колективни трудови договори“ (член 1, параграф 2) и „настоящата директива не се тълкува като задължаваща държавите членки, в които определянето на работната заплата става изключително чрез колективни трудови договори, да въведат законоустановена минимална работна заплата, нито да направят колективните трудови договори общоприложими“ (член 1, параграф 3).

В предложението се разглежда въпросът за минималната работна заплата като съществено „условие на труд“, чието определяне следва да се ръководи от „критерии, определени за насърчаване на адекватността“ (член 5), и се предвижда гаранция, че понятията „минимални работни заплати“ и тяхната „адекватност“ не са лишени от цялото съдържание чрез прекомерни разлики в размера и удръжки (член 6). Правната служба отбелязва, че член 6 не регулира пряко равнището на минималните работни заплати като такива, но все пак зачита преценката на държавите членки при вземането на решение относно специфичния характер, обхват и/или размер на удръжките и разликите в размера в рамките на общия стремеж за „ адекватност”.

Това е в съответствие с „минималните изисквания за постепенно прилагане“, предвидени в член 153, параграф 2, буква б) от ДФЕС, който позволява на Европейския парламент и на Съвета да определят минимални изисквания за постепенно прилагане чрез директиви, като се вземат предвид условията и техническите правила във всяка от държавите членки, като се избягва налагането на административни, финансови и правни ограничения по начин, който би възпрепятствал създаването и развитието на малки и средни предприятия.

По отношение на член 153, параграф 2 трябва да се отбележи, че въпреки че предложението се основава на „член 153, параграф 2 във връзка с член 153, параграф 1, буква б)“ (позоваване 1), що се отнася до член 153, параграф 2 обяснителният меморандум се позовава само на буква б): „Член 153, параграф 2 от ДФЕС позволява приемането на минимални изисквания посредством директиви, като същевременно се избягва налагането на административни, финансови и правни ограничения по начин, който би попречил на създаването и развитието на малките и средните предприятия“.

Във връзка с това правната служба отбелязва, че „точки а) и б) от член 153, параграф 2 от ДФЕС, като по-конкретни разпоредби, следва да бъдат изрично посочени, в зависимост от случая, като правилните правни основания за законодателството на ЕС, прието в областта на социалната политика съгласно член 153 от ДФЕС. Поради тази причина член 153, параграф 2 от ДФЕС, който понастоящем е посочен като правно основание на предложението, следва да бъде заменен с по-точна препратка към член 153, параграф 2, буква б) от ДФЕС“.

Следва да се отбележи обаче, че алинея 2 от член 153, параграф 2 от ДФЕС, в която се предвижда, че Европейският парламент и Съветът действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, е извън член 153, параграф 2, буква б). Вследствие на това посочването на член 153, параграф 2 като правно основание, без да се уточнява конкретната разпоредба от него, не изглежда погрешно в това отношение.

В светлината на гореизложеното изглежда, че основната цел на предложението е да се подобрят условията на труд чрез установяване на рамка, с която работниците в Съюза да имат достъп до защита на минималната работна заплата, и че член 153, параграф 2 във връзка с буква б) от член 153, параграф 1 е подходящо правно основание за предложението.

Накрая следва да се спомене, че правната служба предлага незначително преработване на член 4, за да се премахнат съществуващите несъответствия, въпреки че счита, че разпоредбата не излиза извън обхвата на член 153, параграф 1, буква б) от ДФЕС. По подобен начин, за да се изясни, че предложението не надхвърля предвидения обхват и както е предложено от правната служба, първите изречения на параграфи 1 и 2 на член 6, които предвиждат, че държавите членки могат да разрешат съответно „различни ставки на законоустановената минимална работна заплата за определени групи работници“ и „удръжки, предвидени със закон, намаляващи изплащаното на работниците възнаграждение до равнище, по-ниско от това на законоустановената минимална работна заплата“, следва да бъдат заличени или преработени, по възможност под формата на съображение, тъй като изглежда предвиденото им значение е, че държавите членки са компетентните да разрешават или не разлики в размера и удръжки (а не, че с предложената директива им се предоставя възможност в това отношение).

VI – Заключение и препоръка

На своето заседание от 28 октомври 2021 г. комисията по правни въпроси съответно реши с 23 гласа „за“, 1 „против“ и без „въздържал се“[12] да препоръча на комисията по заетост и социални въпроси, че член 153, параграф 2 във връзка с член 153, параграф 1, буква б) е подходящото правно основание за предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз и че препратката към член 153, параграф 2 от ДФЕС може да бъде заменена с по-конкретна препратка към член 153, параграф 2, буква б) от ДФЕС.

С уважение,

 

 

Адриан Васкес Лазара

 

 

 

 

 

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВАТА НА ЖЕНИТЕ И РАВЕНСТВОТО МЕЖДУ ПОЛОВЕТЕ (11.10.2021)

на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси

относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз

(COM(2020)0682 – C9-0337/2020 – 2020/0310(COD))

Докладчик по становище: Лина Галвес Муньос

 

 

КРАТКА ОБОСНОВКА

За Международната организация на труда (МОТ) целта на минималните работни заплати е да се защитят работниците от необосновано ниско заплащане, тъй като те спомагат за гарантиране на справедлив и равнопоставен дял от плодовете на напредъка за всички, както и на минимална заплата, гарантираща жизнен минимум, за всички, които са наети на работа и се нуждаят от такава закрила. Минималните работни заплати могат също така да бъдат един от елементите на политиката за преодоляване на бедността и намаляване на неравенството, включително между мъжете и жените.

 

Последната точка е особено важна, като се има предвид, че някои проучвания като това на Eurofound „Минимални заплати през 2020 г.: Годишен преглед“[13] показват, че макар жените да представляват 48% от служителите в Европейския съюз, те представляват 59% от лицата, получаващи минимална работна заплата. Всъщност по-голямата част от лицата, получаващи минимална работна заплата в Европа, са жени. Жените са също така едни от основните работещи лица с работна заплата под минималната, наред с младите работници, работниците с по-ниско образование или работещите в селските райони с деца на издръжка.

 

Това е особено важно в някои сектори, които се оказаха от съществено значение по време на пандемията от COVID-19, като сектора на платените дългосрочни грижи. Данните показват, че около четири пети (81%) от работната сила в сектора на дългосрочните грижи в ЕС са жени, докато една пета (19%) са мъже, а най-големите последици от кризата с COVID-19 са били понесени от жени, работещи в нископлатени сектори на услугите, какъвто е секторът на полагане на грижи[14].

 

Грижите могат да се предоставят безвъзмездно и срещу заплащане, и в рамките на заплащане, съответно от публичния сектор или от частния сектор, в рамките на формален или неформален режим на работа, което прави за този сектор изключително разумно преодоляването на споразуменията за минимална работна заплата, особено когато става дума за домашни работници. Политическите действия за подобряване на условията на труд в сектора на дългосрочните грижи и за подобряване на достъпа до висококачествени работни места в този сектор имат измерение, свързано с равенството между половете, поради което разширяването на обхвата на минималната работна заплата, така че да обхване домашните работници, може да допринесе значително за намаляване на неравенството.

 

Освен това настоящата криза представлява възможност за преоценка на адекватността на заплатите в някои доминирани от жени нископлатени сектори, които се оказаха от съществено значение и с голяма социална стойност по време на кризата[15]. В този смисъл европейската рамкова директива трябва да допринесе за възходящо социално сближаване и сближаване на заплатите и за борба с бедността, неравенствата и разликата в заплащането на жените и мъжете, особено за да се избегне подценяване на труда, полаган предимно от жени.

 

Разликата в заетостта между жените и мъжете (11,4%), разликата в заплащането на жените и мъжете (14%) и разликата в пенсиите на жените и мъжете (30%) остават неприемливо високи, а преодоляването на разликата в заетостта между половете е социален и икономически императив също и за намаляване на бедността и детската бедност. Използването на междусекторни данни, разбити по пол, и периодичната оценка са необходими, за да се провери напредъкът в подобряването на възможностите за заетост за жените и различните групи жени. Осигуряването на равно заплащане и улесняването на доброто равновесие между професионалния и личния живот, включително за мъжете, са от жизненоважно значение за устойчивия икономически растеж и развитие, производителността и дългосрочната фискална устойчивост в ЕС и благосъстоянието на населението, включително децата.

ИЗМЕНЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да вземе предвид следните изменения:

Изменение  1

Предложение за директива

Съображение 1

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(1) Съгласно член 3 от Договора за Европейския съюз целите на Съюза са, inter alia, да насърчава благоденствието на своите народи и да работи за устойчивото развитие на Европа, основаващо се на силно конкурентна социална пазарна икономика.	(1) Съгласно член 3 от Договора за Европейския съюз целите на Съюза са, inter alia, да насърчава равенството между половете и социалната справедливост, както и благоденствието на своите народи и да работи за устойчивото развитие на Европа, основаващо се на силно конкурентна социална пазарна икономика.

Изменение  2

Предложение за директива

Съображение 1 a (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(1a)  В съответствие с член 27 от Хартата на основните права на Европейския съюз работниците или техните представители имат право на своевременно информиране и консултиране в предвидените от правото на Съюза, от националните законодателства и практики случаи и условия.

Изменение  3

Предложение за директива

Съображение 2

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(2) В член 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз36 се предвижда, че всеки работник има право на условия на труд, които опазват неговото здраве и сигурност и зачитат достойнството му.	(2) В член 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз36 се предвижда, че всеки работник има право на условия на труд, които опазват неговото здраве и сигурност и зачитат достойнството му, а в член 23 от нея се признава, че равенството между жените и мъжете трябва да се гарантира във всички области, включително заетостта, труда и възнаграждението.
_________________	_________________
36Харта на основните права на Европейския съюз (OВ C 326, 26.10.2012 г., стр. 391).	36Харта на основните права на Европейския съюз (OВ C 326, 26.10.2012 г., стр. 391).

Изменение  4

Предложение за директива

Съображение 2 a (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(2a) В член 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз се предвижда правото на равенство между жените и мъжете във всички области, включително заетостта, труда и възнаграждението;

Изменение  5

Предложение за директива

Съображение 2 б (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(2б) В член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз се предвижда правото на недискриминация, според което се забранява всяка форма на дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация.

Изменение  6

Предложение за директива

Съображение 2 в (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(2в) В член 7 от Международния пакт за икономически, социални и културни права се признава правото на всички работници на справедливи възнаграждения и равно заплащане за равен труд, както и достоен живот за тях и техните семейства.

Изменение  7

 

Предложение за директива

Съображение 3

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(3) В Европейската социална харта се посочва, че всички работници имат право на справедливи условия на труд. В нея се признава правото на всички работници на справедливо възнаграждение, достатъчно за достоен стандарт на живот за тях и техните семейства. В член 4 от Хартата се признава ролята на свободно сключените колективни трудови договори, както и на законово установените механизми за определяне на минималната работна заплата, за гарантирането на ефективното упражняване на това право.	(3) В Европейската социална харта се посочва, че всички работници, включително, наред с други, младите хора, домашните работници и полагащите грижи лица, имат право на справедливи условия на труд. В нея се признава правото на всички работници на справедливо възнаграждение, достатъчно за достоен стандарт на живот за тях и техните семейства, правото на равно заплащане за труд с равна стойност и правото на работниците на равни възможности и равно третиране в областта на заетостта и професиите без дискриминация. Тя установява правото на защита срещу бедността и социалното изключване и допринася за намаляване на съществуващата разлика в заплащането между мъжете и жените.  В член 4 от Хартата се признава ролята на свободно сключените колективни трудови договори и на законово установените механизми за определяне на минималната работна заплата, за гарантирането на ефективното упражняване на това право.

Изменение  8

Предложение за директива

Съображение 4

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(4) В глава II от Европейския стълб на социалните права, прогласен в Гьотеборг на 17 ноември 2017 г., е закрепен набор от принципи, които да служат като ръководство при работата за гарантиране на справедливи условия на труд. Принцип № 6 от Европейския стълб на социалните права потвърждава още веднъж правото на работниците на справедливо възнаграждение, което осигурява достоен стандарт на живот. Той предвижда също така, че следва да се осигуряват адекватни минимални работни заплати по такъв начин, че да се удовлетворяват потребностите на работника и неговото семейство в контекста на националните икономически и социални условия, като същевременно се запазят достъпът до заетост и стимулите за търсене на работа. Наред с това в него се напомня, че бедността сред работещите следва да се предотвратява и че всички работни заплати следва да се определят по прозрачен и предвидим начин и като се зачита автономността на социалните партньори.	(4) В глава II от Европейския стълб на социалните права, прогласен в Гьотеборг на 17 ноември 2017 г., е закрепен набор от принципи, които да служат като ръководство при работата за гарантиране на справедливи условия на труд. Принципи № 2 и № 3 уреждат равното третиране и равните възможности на половете по отношение на участието на пазара на труда и реда и условията за наемане на работа и напредъка в кариерата, независимо от расов или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация. Принцип № 6 от Европейския стълб на социалните права потвърждава още веднъж правото на работниците на справедливо възнаграждение, което осигурява достоен стандарт на живот. Той предвижда също така, че следва да се осигуряват адекватни минимални работни заплати по такъв начин, че да се удовлетворяват потребностите на работника и неговото семейство в контекста на националните икономически и социални условия, като същевременно се запазят достъпът до заетост и стимулите за търсене на работа. Наред с това в него се напомня, че бедността сред работещите следва да се предотвратява и че всички работни заплати следва да се определят по прозрачен и предвидим начин и като се зачита автономността на социалните партньори.

Изменение  9

Предложение за директива

Съображение 5 a (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(5a) Равенството между мъжете и жените е основен принцип на Съюза. Съгласно член 3 от Договора за Европейския съюз насърчаването на равенството между жените и мъжете е една от целите на Съюза и съгласно член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз равенството между  мъжете и жените трябва да бъде насърчавано във всички дейности на Съюза.

Изменение  10

Предложение за директива

Съображение 5 б (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(5b) Съгласно член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз всяка форма на дискриминация на каквото и да било основание е забранена, а член 23 предвижда изискване равенството между жените и мъжете да бъде гарантирано във всички области, включително заетостта, труда и възнаграждението.

 

Изменение  11

 

Предложение за директива

Съображение 6

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(6) По-добрите условия на труд и живот, включително чрез адекватни минимални работни заплати, са от полза както за работниците, така и за предприятията в Съюза и са предпоставка за постигането на приобщаващ и устойчив растеж. Преодоляването на големите различия в обхвата и адекватността на защитата на минималната работна заплата допринася за по-голяма справедливост на пазара на труда в ЕС и за насърчаване на икономическия и социалния напредък и конвергенцията във възходяща посока. Конкуренцията в рамките на единния пазар следва да се основава на високи социални стандарти, иновации и повишаване на производителността, гарантиращи еднакви условия на конкуренция.	(6) По-добрите условия на труд и живот, включително чрез адекватни минимални работни заплати и прозрачност на възнагражденията, са от полза както за работниците, предприятията, обществото, така и за икономиката в Съюза и са предпоставка за постигането на приобщаващ и устойчив растеж. Преодоляването на големите различия в обхвата и адекватността на защитата на минималната работна заплата, както и справянето с недекларирания труд, който се полага предимно от жени, посредством схеми за насърчаване на признаването на труда и инструменти за опростено деклариране, допринася за по-голяма справедливост на пазара на труда в ЕС и за насърчаване на икономическия и социалния напредък, конвергенцията във възходяща посока, както и равенството между половете. Конкуренцията в рамките на единния пазар следва да се основава на високи социални стандарти, създаване на качествени работни места, иновации и повишаване на производителността, гарантиращи еднакви условия на конкуренция.

Изменение  12

Предложение за директива

Съображение 6 a (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(6a) Съгласно Международната организация на труда (МОТ) целта на минималните работни заплати е да се защитят работниците от необосновано ниско заплащане, което преобладава в сектора на грижите. Политиките за подобряване на условията на труд и на достъпа до висококачествени работни места в сектора на дългосрочните грижи имат измерение, свързано с равенството между половете, а разширяването на обхвата на минималната работна заплата, така че да обхване работници в сектора на грижите, може да допринесе значително за намаляване на неравенството.

Изменение  13

 

Предложение за директива

Съображение 7

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(7) Когато определените за тях равнища са адекватни, минималните работни заплати защитават доходите на работниците в неравностойно положение, спомагат за осигуряването на достоен живот и ограничават спада в доходите в усилни периоди, както се признава в Конвенция № 131 на Международната организация на труда за определяне на минималната работна заплата. Минималните работни заплати допринасят за поддържането на вътрешното търсене, засилват стимулите за работа, намаляват неравенството в заплащането и бедността сред работещите.	(7) Когато определените за тях равнища са адекватни, минималните работни заплати защитават доходите на работниците в неравностойно положение, спомагат за осигуряването на достоен живот и ограничават спада в доходите в периоди на криза и след криза, както се признава в Конвенция № 131 на Международната организация на труда за определяне на минималната работна заплата. Минималните работни заплати допринасят за поддържането на вътрешното търсене, засилват стимулите за работа, намаляват неравенството в заплащането и спомагат за предотвратяването и борбата с бедността сред работещите. Като се има предвид прекомерният дял на жените на нископлатени работни места, минималните работни заплати също могат да допринесат значително за осигуряването на адекватно заплащане за всички и за намаляване на разликите в заплащането на жените и мъжете.

Изменение  14

 

Предложение за директива

Съображение 7 a (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(7a) Кризата с COVID-19, по време на която някои предимно доминирани от жени нископлатени сектори като полагането на грижи, чистенето, търговията на дребно и образованието се оказаха от съществено значение и с висока социално-икономическа стойност, подчертава необходимостта от преоценка на адекватността на заплатите за видовете заетост в тези сектори, които често са по-малко ценени и по-ниско платени, отколкото в доминираните от мъже сектори.

Изменение  15

 

Предложение за директива

Съображение 8

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(8) Жените, младите хора, нискоквалифицираните работници и лицата с увреждания е по-вероятно да получават минимална или ниска работна заплата в сравнение с други групи. По време на икономически спад, като кризата, породена от Covid-19, минималната работна заплата придобива още по-важна роля за осигуряване на защита на нископлатените работници и е от съществено значение за подпомагането на устойчиво и приобщаващо икономическо възстановяване. Предприемането на действия във връзка с минималната работна заплата допринася за равенството между половете, за премахването на разликата в заплащането и пенсиите на жените и мъжете и за избавяне на жените от бедността.	(8) Жените, мигрантите, лицата с различен расов или етнически произход, младите хора, нискоквалифицираните работници, самотните родители, лицата с увреждания и лицата, които са изложени на многостранни, структурни и междусекторни форми на дискриминация, все пак е по-вероятно да получават минимална или ниска работна заплата в сравнение с други групи или да бъдат изключени от всяка форма на защита на заплащането. По време на икономически спад, като кризата, породена от Covid-19, ролята на минималната работна заплата за осигуряване на защита на нископлатените работници и за предотвратяване на постоянна липса на умения показва съществената необходимост от подпомагане на устойчиво и приобщаващо икономическо възстановяване, подкрепено със силни системи за социална закрила. Определянето на адекватно равнище на минималната работна заплата допринася за равенството между половете и равните възможности, които дават възможности на жените в икономически план, спомагат за гарантиране на равното третиране на работното място, за борбата срещу подценяването на труда, полаган от жените, и неоправдано ниското заплащане в доминирани от жени сектори, както и за намаляването на разликата в заплащането и пенсиите на жените и мъжете и за избавяне на жените и техните деца от бедността и смекчаване на основаната на пола бедност и социалното изключване. Осигуряването на равно заплащане и улесняването на доброто равновесие между професионалния и личния живот, включително за мъжете, са от жизненоважно значение за социалното сближаване, устойчивия икономически растеж и развитие, производителността и дългосрочната фискална устойчивост в Съюза.

Изменение  16

Предложение за директива

Съображение 8 a (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(8a) Докладът на Eurofound „Минимални работни заплати през 2020 г.: годишен преглед“ показва, че жените съставляват 59% от лицата, получаващи минимална работна заплата, което е по-голямата част от лицата, получаващи минимална работна заплата в Съюза. Следователно всяко изменение, свързано с минималните работни заплати, ще ги засегне непропорционално.  Жените са също така една от основните групи работещи лица с работна заплата под минималната, заедно със самотните родители, младите работници, работниците с по-ниско равнище на образование и работещите в селските райони с деца на издръжка.

Изменение  17

Предложение за директива

Съображение 8 б (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(8б) По време на икономически спад, като например кризата с COVID-19, минималните работни заплати дават възможност на хората да живеят достойно, независимо от това къде работят.  Защитата на нископлатените работници е особено важна за подпомагане на устойчивото и приобщаващо икономическо възстановяване и за намаляване на разликата в заплащането и пенсиите на жените и мъжете, както и за извеждането на жените от бедност или социално изключване, тъй като по-голямата част от лицата, получаващи минимална работна заплата, са жени.  Свързаната с COVID-19 криза представлява възможност за увеличаване на усилията за осигуряване на устойчиви и справедливи условия на труд и достойно заплащане, за преодоляване на свързаните с пола стереотипи и за преоценка на адекватността на заплатите в някои сектори и видове заетост с ниско заплащане, предимно доминирани от жени.

Изменение  18

Предложение за директива

Съображение 8 в (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(8в) Прекомерният дял на жените в секторите и видовете заетост с по-ниско заплащане, като хотелиерството и ресторантьорството, търговията на дребно или личните услуги, здравеопазването, грижите и други основни сектори, ги направи особено уязвими по отношение на свързаните с труда и заетостта последици от кризата с COVID-19, включително безпрецедентното нарастване на трудовото натоварване, рисковете за здравето и предизвикателствата пред равновесието между професионалния и личния живот.

Изменение  19

Предложение за директива

Съображение 8 г (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(8г) Настоящата директива следва да допълни европейската стратегия за равенство между половете за периода 2020—2025 г. и да допринесе за постигането на равенство между половете, като насърчава равноправното участие на жените на пазара на труда и спомага за преодоляване на неравнопоставеността между половете по отношение на доходите, заплащането и пенсиите.  Тя следва да вземе предвид демографските промени, включително последиците от застаряването на населението. Освен това тя следва също така да допринася за преодоляване на стереотипите, които се приписват на свързаните с пола роли.

Изменение  20

 

Предложение за директива

Съображение 9

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(9) Пандемията от Covid-19 оказва значително въздействие върху сектора на услугите и върху малките предприятия, като и двата сектора са с висок дял на работниците, получаващи минимална работна заплата. Освен това минималните работни заплати са важни и с оглед на структурните тенденции, които променят пазарите на труда и които все повече се характеризират с висок дял на нестандартните и несигурните работни места. Тези тенденции доведоха до по-голяма поляризация на заетостта, в резултат на което се увеличи делът на нископлатените и нискоквалифицираните работни места в повечето държави членки, както и до по-голямо неравенство в заплащането в някои от тях.	(9) Пандемията от Covid-19 и други кризисни ситуации оказват значително и свързано с пола въздействие върху трудовия пазар, в който жените и доминираните от жени сектори са особено тежко засегнати, като например в сектора на здравеопазването, сектора на услугите и малките предприятия, при всички които има висок дял на работниците, получаващи минимална или ниска работна заплата. Като се има предвид прекомерният дял на жените в тези сектори, при жените се наблюдава безпрецедентно увеличение на трудовото натоварване, рисковете за здравето и предизвикателствата пред равновесието между професионалния и личния живот поради увеличаването на неплатените грижи и домакинската работа по време на пандемията. Освен това минималните работни заплати са важни и с оглед на структурните тенденции, които променят пазарите на труда и които все повече се характеризират с висок дял на нестандартната заетост и несигурните работни места, като например работниците през платформи и полагащите грижи и домашните работници. Тези тенденции доведоха до по-голяма поляризация на заетостта, в резултат на което се увеличи делът на нископлатените и нискоквалифицираните работни места в повечето държави членки, както и до по-голямо неравенство в заплащането в някои от тях.

Изменение  21

Предложение за директива

Съображение 9 a (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(9a) Сегрегацията по полов признак на пазара на труда, която се дължи на неравномерната концентрация на жените и мъжете в различните сектори, е постоянен проблем в Съюза.  3 от всеки 10 жени работят в сферата на образованието, здравеопазването и социалната дейност (8% от мъжете), които традиционно са нископлатени сектори.

Изменение  22

 

Предложение за директива

Съображение 10 a (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(10a) Определянето на минимална работна заплата чрез колективни договори е доказало своята полза в широк социално-икономически аспект с приноса си за постигане на балансирано развитие на формирането на работната заплата и намаляването на бедността сред работещите.

Изменение  23

Предложение за директива

Съображение 12

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(12) Не всички работници в Съюза са защитени чрез минимални работни заплати. В някои държави членки някои работници, макар да попадат в приложното ѝ поле, на практика получават възнаграждение под законоустановената минимална работна заплата поради неспазването на съществуващите правила. Установено беше по-специално, че това неспазване засяга най-вече жените, младите работници, лицата с увреждания и селскостопанските работници. В държавите членки, в които защитата на минималната работна заплата се предоставя само чрез колективни трудови договори, се смята, че делът на работниците, които не са обхванати, варира от 2 % до 55 % от всички работници.	(12) Не всички работници в Съюза са защитени чрез минимални работни заплати. В някои държави членки някои работници, макар да попадат в приложното ѝ поле, на практика получават възнаграждение под законоустановената минимална работна заплата поради неспазването на съществуващите правила. Установено беше по-специално, че това неспазване засяга най-вече жените и доминираните от жени сектори, младите работници, лицата с увреждания, хората, изправени пред пряка, непряка или междусекторна дискриминация, работниците през платформи, полагащите грижи и домашните работници, селскостопанските, сезонните, временно наетите работници и самостоятелно заетите лица. В държавите членки, в които защитата на минималната работна заплата се предоставя само чрез колективни трудови договори, се смята, че делът на работниците, които не са обхванати, варира от 2 % до 55 % от всички работници.

Изменение  24

 

Предложение за директива

Съображение 15

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(15) С настоящата директива се установяват минимални изисквания на равнището на Съюза, за да се гарантира, че минималните работни заплати се определят на адекватно равнище и че работниците имат достъп до защита на минималната работна заплата под формата на законоустановена минимална работна заплата или на възнаграждения, установени чрез колективни трудови договори съгласно определението за тях, предвидено за целите на настоящата директива.	(15) С оглед на подобряването на условията на труд, социалното приобщаване във възходяща посока и равенството между половете в Съюза, с настоящата директива се установяват минимални изисквания на равнището на Съюза, за да се гарантира, че минималните работни заплати се определят на адекватно равнище и че работниците имат равен достъп до защита на минималната работна заплата под формата на законоустановена минимална работна заплата или на възнаграждения, установени чрез колективни трудови договори съгласно определението за тях, предвидено за целите на настоящата директива.

Изменение  25

 

Предложение за директива

Съображение 17

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(17) Настоящата директива следва да се прилага за работниците, които имат трудов договор или трудово правоотношение съгласно определението за него, предвидено в действащото законодателство, действащите колективни трудови договори или действащата практика във всяка държава членка, като се вземат предвид критериите, установени от Съда на Европейския съюз за определянето на статута на работник. Ако отговарят на тези критерии, домашните работници, работниците на повикване, работниците с непостоянна работа, работниците със заплащане чрез ваучери, фиктивните самостоятелно заети лица, работниците през платформи, стажантите и чираците биха могли да попаднат в обхвата на настоящата директива. Лицата, които са действително самостоятелно заети, не попадат в обхвата на настоящата директива, тъй като те не отговарят на посочените критерии. Злоупотребата със статута на самостоятелно заетите лица, както е определен в националното право, било то на национално равнище или в трансгранични ситуации, е форма на фалшиво деклариран труд, който често се свързва с недекларираната заетост. Фиктивната самостоятелна заетост възниква, когато дадено лице бъде обявено за самостоятелно заето, въпреки че изпълнява характерните за трудовите правоотношения условия, с цел да избегне някои правни или фискални задължения. Тези лица следва да бъдат включени в обхвата на настоящата директива. Установяването на наличие на трудово правоотношение следва да се ръководи от фактите, свързани с действителното изпълнение на работата, а не от описанието на правоотношението, направено от страните по него.	(17) Настоящата директива следва да се прилага в еднаква степен за работниците, които имат трудов договор или трудово правоотношение съгласно определението за него, предвидено в действащото законодателство, действащите колективни трудови договори или действащата практика във всяка държава членка, като се вземат предвид критериите, установени от Съда на Европейския съюз за определянето на статута на работник. Ако отговарят на тези критерии, домашните работници, работниците в сектора на грижите, работниците на повикване, работниците с непостоянна работа, работниците със заплащане чрез ваучери, фиктивните самостоятелно заети лица, работниците през платформи, други нестандартни работници, стажантите и чираците биха могли да попадат в обхвата на настоящата директива. Лицата, които са действително самостоятелно заети, не попадат в обхвата на настоящата директива, тъй като те не отговарят на посочените критерии. Злоупотребата със статута на самостоятелно заетите лица, както е определен в националното право, било то на национално равнище или в трансгранични ситуации, е форма на фалшиво деклариран труд, който често се свързва с недекларираната заетост. Фиктивната самостоятелна заетост възниква, когато дадено лице бъде обявено за самостоятелно заето, въпреки че изпълнява характерните за трудовите правоотношения условия, с цел да избегне някои правни или фискални задължения. Тези лица следва да бъдат включени в обхвата на настоящата директива. Установяването на наличие на трудово правоотношение следва да се ръководи от фактите, свързани с действителното изпълнение на работата, а не от описанието на правоотношението, направено от страните по него.

Изменение  26

Предложение за директива

Съображение 21

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(21) Минималните работни заплати се считат за адекватни, ако са справедливи спрямо разпределението на заплатите в страната и ако осигуряват достоен стандарт на живот. Адекватността на законоустановените минимални работни заплати се определя с оглед на социално-икономическите условия в страната, включително нарастването на заетостта, конкурентоспособността и регионалните и секторните промени. Тяхната адекватност следва да се оценява най-малкото от гледна точка на покупателната им способност, промените в производителността и връзката им с равнищата на брутното възнаграждение, разпределението и растежа. Използването на показатели, които обикновено се използват на международно равнище, например 60 % от брутната медианна работна заплата и 50 % от брутната средна работна заплата, може да спомогне за насочването на оценката на адекватността на минималната работна заплата спрямо брутното равнище на заплатите.	(21) Минималните работни заплати се считат за адекватни и справедливи, ако подобряват разпределението на заплатите в страната и ако осигуряват достоен стандарт на живот за работниците и техните семейства въз основа на трудов договор на пълно работно време. Адекватността на законоустановените минимални работни заплати се определя с оглед на социално-икономическите условия в страната, включително нарастването на заетостта, конкурентоспособността и регионалните и секторните промени. Тяхната адекватност следва да се оценява най-малкото от гледна точка на покупателната им способност, връзката им с равнищата на брутното възнаграждение, разпределението и растежа. Международно признатото равнище от 60 % от брутната медианна работна заплата и 50 % от брутната средна работна заплата може да спомогне за насочването на оценката на адекватността на минималната работна заплата спрямо брутното равнище на заплатите.

Изменение  27

Предложение за директива

Съображение 21 a (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(21a) Установяването на минимални работни заплати в целия Съюз е стъпка в правилната посока в борбата с бедността сред работещите, но е недостатъчна за изкореняването на бедността, особено бедността сред жените, и за осигуряването на достоен живот за всички.  Поради това допълнителните и допълващи мерки, като например приемането на схеми за минимален доход, са от съществено значение за постигане на целите и принципите на Европейския стълб на социалните права и за гарантиране, че всеки има право на достоен живот на всички етапи от живота, както и ефективен достъп до стоки и услуги, които дават възможност за това.

Изменение  28

Предложение за директива

Съображение 22 a (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(22a) като се има предвид прекомерно високият дял на жените в сектори с нископлатени работни места, установяването на минималните работни заплати може да допринесе значително за намаляване на съществуващите различия в заплащането между мъжете и жените, при условие че те бъдат установени на равнища, които насърчават равните възможности за жените да влязат на и да останат на пазара на труда, и че между работниците няма дискриминация или изключвания, които биха могли да запазят различията в заплащането между мъжете и жените и подценяването на женския труд, заложени в традиционните различия между сектори и видове заетост.

Изменение  29

 

Предложение за директива

Съображение 23

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(23) За да се гарантира функционирането на националните уредби на законоустановените минимални работни заплати е необходима ефективна система за правоприлагане, включваща проверки и инспекции на място. За повишаването на ефективността на правоприлагащите органи е необходимо също така тясно сътрудничество със социалните партньори, включително за да се преодолеят критични предизвикателства като тези, свързани с възлагането на дейности на подизпълнители, фиктивната самостоятелна заетост или нерегистрирания извънреден труд. Освен това работниците следва да имат лесен достъп до подходяща информация за приложимите законоустановени минимални работни заплати, за да се гарантира достатъчна степен на прозрачност и предвидимост относно условията им на труд.	(23) За да се гарантира функционирането на, и в съответствие с националните уредби на законоустановените минимални работни заплати, по-специално в рисковите сектори, включително в сектори с прекомерен дял на жени, е необходима ефективна система за правоприлагане, включваща засилени проверки и инспекции на място. За повишаването на ефективността на правоприлагащите органи е необходимо също така тясно сътрудничество със социалните партньори, включително за да се преодолеят критични предизвикателства като тези, свързани с възлагането на дейности на подизпълнители, фиктивната самостоятелна заетост или нерегистрирания извънреден труд; и проучване на равнищата на заплатите, разликата в заплащането и средните заплати на жените. Освен това всички работници следва да имат равнопоставен и лесен достъп до подходяща информация за приложимите законоустановени минимални работни заплати, за да се гарантира достатъчна степен на прозрачност и предвидимост относно условията им на труд и прилагането на техните права.

Изменение  30

 

Предложение за директива

Съображение 25

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(25) Надеждният мониторинг и събирането на данни са от ключово значение за осигуряването на реална защита на минималните работни заплати. Комисията следва да докладва всяка година на Европейския парламент и Съвета за своята оценка на промените във връзка с адекватността и обхвата на минималните работни заплати, като се базира на годишните данни и информацията, които ще се предоставят от държавите членки. Освен това напредъкът следва да бъде наблюдаван в рамките на процеса на координация на икономическата политика и политиката по заетостта на равнището на Съюза. В този контекст Комитетът по заетостта следва да прави ежегоден преглед на положението в държавите членки въз основа на изготвените от Комисията доклади и на други инструменти за многостранно наблюдение, като например сравнителния анализ.	(25) Надеждният мониторинг и събирането на данни, разбити по пол и възраст, в рамките на работната сила са от ключово значение за осигуряването на реална защита на минималните работни заплати и за мониторинга на тяхното свързано с пола измерение. Комисията следва да докладва всяка година на Европейския парламент и Съвета за своята оценка на промените във връзка с адекватността и обхвата на минималните работни заплати, като се базира на годишните данни и информацията, които ще се предоставят от държавите членки. Държавите членки следва да представят разбивка на данните и информация, предоставени по пол, възраст, увреждане, размер на предприятието и сектор. Освен това напредъкът следва да бъде наблюдаван в рамките на процеса на координация на икономическата политика и политиката по заетостта на равнището на Съюза. В този контекст Комитетът по заетостта следва да прави ежегоден преглед на положението в държавите членки въз основа на изготвените от Комисията и агенции на Европейския съюз като Европейския институт за равенство между половете (EIGE), както и на други инструменти за многостранно наблюдение, като например сравнителния анализ.

 

Изменение  31

 

Предложение за директива

Съображение 28

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(28) Макар реформите и мерките, приети от държавите членки за насърчаване на адекватната защита на минималната работна заплата на работниците, да представляват стъпки в правилната посока, те не бяха всеобхватни и систематични. Освен това отделните държави може да не са склонни да подобрят адекватността и обхвата на минималните работни заплати поради схващането, че това би могло да се отрази неблагоприятно върху тяхната външна конкурентоспособност по отношение на разходите. Доколкото целите на настоящата директива не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците им могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.	(28) Макар реформите и мерките, приети от държавите членки за насърчаване на адекватната защита на минималната работна заплата на работниците, да представляват стъпки в правилната посока, те не се справиха с разликите в областта на заетостта на половете и заплащането им, както и с бедността сред работещите. Освен това отделните държави може да не са склонни да подобрят адекватността и обхвата на минималните работни заплати поради схващането, че това би могло да се отрази неблагоприятно върху тяхната външна конкурентоспособност по отношение на разходите. Доколкото целите на настоящата директива не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците им могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

Изменение  32

Предложение за директива

Съображение 31 a (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(31a) Процесът на сближаване по отношение на адекватните и по-справедливи минимални работни заплати следва да върви ръка за ръка със законодателното предложение на Комисията за мерки за прозрачност на заплащането.  Директивата относно прозрачността на заплащането е важна стъпка, необходима за преодоляване на разликата в заплащането на жените и мъжете,

Изменение  33

Предложение за директива

Член 1 – параграф 1 – уводна част

Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. С цел подобряване на условията на труд и живот в Съюза настоящата директива установява рамка за:	1. С цел подобряване на условията на труд и живот в Съюза, приобщаването във възходяща посока и равенството между половете, настоящата директива установява рамка за:

Изменение  34

Предложение за директива

Член 1 – параграф 1 – буква а

Текст, предложен от Комисията	Изменение
a) определяне на адекватни равнища на минималните работни заплати;	a) определяне на адекватни равнища на минималните работни заплати, които осигуряват възможност за достоен стандарт на живот и допринасят за намаляването на неравенството и разликата в заплащането между мъжете и жените;

Изменение  35

Предложение за директива

Член 1 – параграф 1 – буква б

Текст, предложен от Комисията	Изменение
б) достъпа на работниците до защита на минималната работна заплата под формата на работни заплати, определени чрез колективни трудови договори или под формата на законоустановена минимална работна заплата, когато такава съществува.	б) достъпа на всички работници до защита на минималната работна заплата без дискриминация, под формата на работни заплати, определени чрез колективни трудови договори или под формата на законоустановена минимална работна заплата, когато такава съществува.

Изменение  36

 

Предложение за директива

Член 2 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията	Изменение
Настоящата директива се прилага спрямо работниците в Съюза, които имат трудов договор или трудово правоотношение по смисъла на закона, колективните трудови договори или установената практика, които са в сила във всяка държава членка, като се взема предвид съдебната практика на Съда на Европейския съюз.	Настоящата директива се прилага спрямо всички работници, при еднакви условия и без дискриминация, в Съюза, които имат трудов договор или трудово правоотношение по смисъла на закона, колективните трудови договори или установената практика, които са в сила във всяка държава членка, като се взема предвид съдебната практика на Съда на Европейския съюз.

Изменение  37

Предложение за директива

Член 1 – параграф 1 – буква а а (нова)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	aа) да се насърчават социалните партньори да създадат конкретни мерки за подобряване на равенството между половете в колективното договаряне;

Изменение  38

Предложение за директива

Член 4 – параграф 2

Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Държавите членки, в които обхватът на колективното договаряне е под 70 % от работниците по смисъла на член 2, предвиждат наред с това чрез закон след консултация със социалните партньори или чрез споразумение с тях, рамка от условия, благоприятстващи колективното договаряне, и изготвят план за действие за насърчаване на колективното договаряне. Планът за действие се оповестява публично и се съобщава на Европейската комисия.	2. Държавите членки, в които обхватът на колективното договаряне е под 70 % от работниците по смисъла на член 2, предвиждат наред с това чрез закон след консултация със социалните партньори или чрез споразумение с тях, рамка от условия, благоприятстващи колективното договаряне, и изготвят национален план за действие за насърчаване на колективното договаряне. Тези национални планове за действие засилват сближаването на заплатите във възходяща посока и установяват най-подходящите мерки и механизми за определяне на заплатите и увеличаване на обхвата на национално равнище с цел премахване на разликата в заплащането на жените и мъжете и намаляване на неравенствата и дискриминацията. Планът за действие се оповестява публично и се съобщава на Европейската комисия.

Изменение  39

 

Предложение за директива

Член 5 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Държавите членки, в които има законоустановени минимални работни заплати въвеждат необходимите мерки, за да гарантират, че определянето и актуализирането на законоустановените минимални работни заплати се извършват според критерии, определени с оглед насърчаване на адекватността с цел постигане на достойни условия на труд и живот, социално сближаване и конвергенция във възходяща посока. Държавите членки определят тези критерии в съответствие с националните си практики, в съответното национално законодателство, в решения на компетентните органи или в тристранни споразумения. Критериите се определят така, че да са стабилни и ясни.	1. Държавите членки, в които има законоустановени минимални работни заплати, въвеждат необходимите мерки, за да гарантират, че определянето и актуализирането на законоустановените минимални работни заплати се извършват според критерии, които осигуряват адекватност и справедливост с цел постигане на достойни условия на труд и живот, равни възможности, социална защита, социално сближаване, намаляване на неравенствата в областта на заплащането и между половете и конвергенция във възходяща посока, както и предотвратяване и намаляване на бедността, особено бедността при децата и бедността сред работещите. Държавите членки определят тези критерии в съответствие с националните си практики, в съответното национално законодателство, в решения на компетентните органи или в тристранни споразумения. Критериите се определят така, че да са ясни.

Изменение  40

Предложение за директива

Член 5 – параграф 2 – буква б

Текст, предложен от Комисията	Изменение
б) общото равнище на брутните работни заплати и тяхното разпределение;	б) общото равнище на брутните работни заплати и тяхното разпределение с цел намаляване на социалното неравенство и неравенството между половете;

Изменение  41

Предложение за директива

Член 5 – параграф 2 – буква в

Текст, предложен от Комисията	Изменение
в) темпа на растеж на брутните работни заплати;	в) темпа на растеж на брутните работни заплати с цел намаляване на неравенствата в заплащането;

Изменение  42

Предложение за директива

Член 5 – параграф 5 – буква г а (нова)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	га) разликата в заплащането на жените и мъжете с цел нейното преодоляване;

Изменение  43

Предложение за директива

Член 5 – параграф 4

Текст, предложен от Комисията	Изменение
4. Държавите членки въвеждат необходимите мерки, за да гарантират редовното и своевременно актуализиране на законоустановените минимални работни заплати, за да се запази тяхната адекватност.	4. Държавите членки въвеждат необходимите мерки, за да гарантират редовното и своевременно актуализиране на законоустановените минимални работни заплати, за да продължи да се насърчава тяхната адекватност.

 

Изменение  44

 

Предложение за директива

Член 5 – параграф 4 а (нов)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	4a. Актуализациите на законоустановените минимални работни заплати не засягат други механизми за подпомагане на доходите, като например държавната помощ за работниците в неравностойно положение и за работниците с увреждания, както е определено в Регламент № 651/2014 на Комисията1a, или правата на подпомагане за инвалидност.
	_____________
	1aРегламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора (ОВ L 187, 26.6.2014 г., стр. 1).

Изменение  45

 

Предложение за директива

Член 5 – параграф 5

Текст, предложен от Комисията	Изменение
5. Държавите членки създават консултативни органи, които да съветват компетентните органи по въпросите, свързани със законоустановените минимални работни заплати.	5. Държавите членки създават консултативни органи, които да съветват компетентните органи по въпросите, свързани със законоустановените минимални работни заплати, включително разликите в заплащането на мъжете и жените и в пенсиите. Тези консултативни органи разполагат с достатъчно ресурси и:
	– се стремят да постигнат равенство между половете в състава си;
	– прилагат перспективата за равенство между половете във всички свои анализи;
	– редовно извършват оценка, отчитаща аспектите на пола.

Изменение  46

Предложение за директива

Член 5 – параграф 5 а (нов)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	5a. Неутрални по отношение на пола инструменти за оценка на работата и критерии за класификация се разработват в тясно сътрудничество със социалните партньори, като се вземат предвид фактори като условията на труд, степента на отговорност, възложена на работника, и физическите или умствените изисквания на работата, за да се прилага принципът на равно заплащане за труд с равна стойност между мъжете и жените в различните професионални сектори.

Изменение  47

Предложение за директива

Член 6 – заглавие

Текст, предложен от Комисията	Изменение
Разлики в размера и удръжки	Равно третиране и удръжки

 

Изменение  48

 

Предложение за директива

Член 6 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Държавите членки могат да предвидят възможност за различни ставки на законоустановената минимална работна заплата за определени групи работници. Държавите членки ограничават до минимум тези разлики в размера, като гарантират, че всяка разлика е недискриминационна, пропорционална, ограничена във времето, ако това е релевантно, и е обективно и обосновано оправдана от законосъобразна цел.	1. Държавите членки гарантират равните възможности и равното третиране на работниците при прилагането на защитата на законоустановената минимална работна заплата. Държавите членки могат да предвидят възможност за различни ставки на законоустановената минимална работна заплата за определени групи работници. Държавите членки ограничават до минимум тези разлики в размера, като гарантират, че всяка разлика е недискриминационна, пропорционална, ограничена във времето, ако това е релевантно, и е обективно и обосновано оправдана от законосъобразна цел.

Изменение  49

Предложение за директива

Член 7 – параграф 1 – уводна част

Текст, предложен от Комисията	Изменение
Държавите членки въвеждат необходимите мерки, за да гарантират, че социалните партньори участват своевременно и ефективно в определянето и актуализирането на законоустановената минимална работна заплата, включително чрез участие в консултативните органи по член 5, параграф 5, по-специално във връзка с:	Държавите членки въвеждат необходимите мерки, за да гарантират, че социалните партньори участват своевременно и ефективно в определянето и актуализирането на законоустановената минимална работна заплата, включително чрез участие в консултативните органи по член 5, параграф 5, като осигуряват обучения във връзка с борбата срещу дискриминацията и с равенството между половете за социалните партньори и компетентните органи и по-специално във връзка с:

Изменение  50

Предложение за директива

Член 7 – параграф 1 – буква г

Текст, предложен от Комисията	Изменение
г) събирането на данни и извършването на проучвания с цел информиране на органите, определящи законоустановената минимална работна заплата.	г) събирането на данни, разбити по пол, и извършването на проучвания с цел информиране на органите, определящи законоустановената минимална работна заплата.

Изменение  51

Предложение за директива

Член 8 – заглавие

Текст, предложен от Комисията	Изменение
8 Реален достъп на работниците до законоустановени минимални работни заплати	8 Равен и реален достъп на работниците до законоустановени минимални работни заплати

Изменение  52

Предложение за директива

Член 8 – параграф 1 – точка 1

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(1) засилват проверките и инспекциите на място, извършвани от инспекторатите по труда или от органите, отговарящи за правоприлагането в областта на законоустановените минимални работни заплати. Проверките и инспекциите са пропорционални и недискриминационни;	(1) засилват проверките и инспекциите на място, извършвани от инспекторатите по труда или от органите, отговарящи за правоприлагането в областта на законоустановените минимални работни заплати, и гарантират, че те разполагат с адекватни ресурси. Проверките и инспекциите са пропорционални и недискриминационни и се съсредоточават върху сектори с прекомерен дял на жените;

Изменение  53

Предложение за директива

Член 8 – параграф 1 – точка 3

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(3) гарантират, че информацията относно законоустановените минимални работни заплати се оповестява публично по ясен, изчерпателен и лесно достъпен начин.	(3) гарантират, че информацията относно законоустановените минимални работни заплати се оповестява публично по ясен, изчерпателен и лесно достъпен начин, включително като се осигурява достъп за работници с увреждания.

Изменение  54

 

Предложение за директива

Член 10 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Държавите членки възлагат на своите компетентни органи да разработват ефективни инструменти за събиране на данни с цел наблюдение на обхвата и адекватността на минималните работни заплати.	1. Държавите членки възлагат на своите компетентни органи, в сътрудничество със социалните партньори, да разработват ефективни инструменти за събиране на данни с цел наблюдение на обхвата и адекватността на минималните работни заплати. При събирането на данни те се разграничават най-малко по пол, възрастова група, вид трудов договор (непълен или пълен работен ден) и сектор и включва междусекторен подход.

Изменение  55

Предложение за директива

Член 10 – параграф 2 – буква а – подточка iv

Текст, предложен от Комисията	Изменение
iv) равнището на обхвата на колективното договаряне;	iv) равнището на обхвата на колективното договаряне и постигнатия напредък по отношение на увеличаването на обхвата, по-специално за уязвимите работници;

Изменение  56

Предложение за директива

Член 10 – параграф 2 – алинея 2

Текст, предложен от Комисията	Изменение
Държавите членки предоставят статистическите данни и информацията, посочени в настоящия параграф, разбити по пол, възраст, увреждане, размер на дружеството и сектор.	Държавите членки предоставят статистическите данни и информацията, посочени в настоящия параграф, анонимизирани и разбити по пол, възраст, увреждане, размер на дружеството и сектор, и по възможност с оглед на расов и етнически произход. На тази основа държавите членки извършват анализ на въздействието по признак пол по отношение на обхвата и адекватността.

Изменение  57

Предложение за директива

Член 10 – параграф 3

Текст, предложен от Комисията	Изменение
3. Държавите членки гарантират, че информацията относно защитата на минималната работна заплата, включително колективните трудови договори и съдържащите се в тях разпоредби относно работните заплати, е прозрачна и достъпна за обществеността.	3. Държавите членки гарантират, че информацията относно защитата на минималната работна заплата, включително колективните трудови договори и съдържащите се в тях разпоредби относно работните заплати, е прозрачна и лесно достъпна за обществеността и в съответствие с принципите за прозрачност на заплащането.

 

Изменение  58

 

Предложение за директива

Член 10 – параграф 4

Текст, предложен от Комисията	Изменение
4. Комисията оценява данните, предоставени от държавите членки в докладите по параграф 2, и докладва ежегодно на Европейския парламент и на Съвета.	4. Комисията оценява данните, предоставени от държавите членки в докладите по параграф 2, и представя годишен доклад на Европейския парламент и на Съвета. Европейският парламент и Съветът могат да представят забележки по този доклад. В доклада се взема предвид перспективата за равенство между половете с междусекторен акцент и се прави оценка до каква степен развитието на минималните работни заплати допринася за премахване на разликата в заплащането на жените и мъжете.

Изменение  59

Предложение за директива

Член 10 – параграф 5

Текст, предложен от Комисията	Изменение
5. Въз основа на изготвения от Комисията доклад, Комитетът по заетостта, създаден съгласно член 150 от ДФЕС, извършва ежегодно преглед на насърчаването на колективното договаряне за определяне на работните заплати и адекватността на минималните работни заплати в държавите членки.	5. Въз основа на изготвения от Комисията доклад, Комитетът по заетостта, създаден съгласно член 150 от ДФЕС, извършва ежегодно преглед на насърчаването на колективното договаряне за определяне на работните заплати и адекватността на минималните работни заплати и свързаното им с пола измерение в държавите членки.

 

Изменение  60

 

Предложение за директива

Член 15 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията	Изменение
Комисията извършва оценка на директивата до [пет години след датата на транспониране]. След това Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, в който се прави преглед на изпълнението на директивата и предлага, доколкото е целесъобразно, законодателни изменения.	Комисията извършва оценка на директивата до [три години след датата на транспониране]. След това Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, в който се прави преглед на изпълнението на директивата и предлага, доколкото е целесъобразно, законодателни изменения. Както оценката, така и докладът включват подход, съобразен с равенството между половете.

ПРОЦЕДУРА НА ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Пълни заглавия	Адекватни минимални работни заплати в Европейския съюз
Позовавания	COM(2020)0682 – C9-0337/2020 – 2020/0310(COD)
Водеща комисия  Дата на обявяване в заседание	EMPL 11.11.2020
Становище на  Дата на обявяване в заседание	FEMM 11.11.2020
Докладчик по становище  Дата на назначаване	Lina Gálvez Muñoz 11.2.2021
Разглеждане в комисия	10.5.2021	15.6.2021	30.9.2021
Дата на приемане	30.9.2021
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	25 3 4
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Isabella Adinolfi, Simona Baldassarre, Vilija Blinkevičiūtė, Annika Bruna, Margarita de la Pisa Carrión, Frances Fitzgerald, Cindy Franssen, Heléne Fritzon, Lina Gálvez Muñoz, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska, Karen Melchior, Andżelika Anna Możdżanowska, Sandra Pereira, Pina Picierno, Sirpa Pietikäinen, Samira Rafaela, Evelyn Regner, Diana Riba i Giner, Eugenia Rodríguez Palop, María Soraya Rodríguez Ramos, Christine Schneider, Sylwia Spurek, Jessica Stegrud, Ernest Urtasun, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Chrysoula Zacharopoulou, Marco Zullo
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Sylvie Brunet, Aušra Maldeikienė, Predrag Fred Matić, Monika Vana
Заместници (чл. 209, пар. 7), присъствали на окончателното гласуване	Łukasz Kohut

 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

25	+
ID	Simona Baldassarre
PPE	Isabella Adinolfi,Frances Fitzgerald,Cindy Franssen,Aušra Maldeikienė,Sirpa Pietikäinen,Elissavet Vozemberg-Vrionidi,Elżbieta Katarzyna Łukacijewska
Renew	Sylvie Brunet,Karen Melchior,Samira Rafaela,María Soraya Rodríguez Ramos,Chrysoula Zacharopoulou,Marco Zullo
S&D	Vilija Blinkevičiūtė,Lina Gálvez Muñoz,Łukasz Kohut,Predrag Fred Matić,Pina Picierno,Evelyn Regner
The Left	Eugenia Rodríguez Palop
Verts/ALE	Diana Riba i Giner,Sylwia Spurek,Ernest Urtasun,Monika Vana

 

3	-
ECR	Jessica Stegrud, Margarita de la Pisa Carrión
S&D	Heléne Fritzon

 

4	0
ECR	Andżelika Anna Możdżanowska
ID	Annika Bruna
PPE	Christine Schneider
The Left	Sandra Pereira

 

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

- : „против“

0 : „въздържал се“

 

ПРОЦЕДУРА НА ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Заглавие	Адекватни минимални работни заплати в Европейския съюз
Позовавания	COM(2020)0682 – C9-0337/2020 – 2020/0310(COD)
Дата на представяне на ЕП	29.10.2020
Водеща комисия  Дата на обявяване в заседание	EMPL 11.11.2020
Подпомагащи комисии  Дата на обявяване в заседание	FEMM 11.11.2020
Докладчици:  Дата на назначаване	Dennis Radtke 9.2.2021	Agnes Jongerius 9.2.2021
Оспорване на правното основание  Дата на становището JURI	JURI 28.10.2021
Разглеждане в комисия	4.3.2021	22.4.2021	3.6.2021
Дата на приемане	11.11.2021
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	37 10 7
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Abir Al-Sahlani, Marc Angel, Gabriele Bischoff, Vilija Blinkevičiūtė, Sylvie Brunet, Jordi Cañas, David Casa, Leila Chaibi, Özlem Demirel, Klára Dobrev, Jarosław Duda, Estrella Durá Ferrandis, Lucia Ďuriš Nicholsonová, Loucas Fourlas, Cindy Franssen, Heléne Fritzon, Helmut Geuking, Elisabetta Gualmini, Alicia Homs Ginel, Agnes Jongerius, Radan Kanev, Ádám Kósa, Stelios Kympouropoulos, Miriam Lexmann, Elena Lizzi, Sandra Pereira, Kira Marie Peter-Hansen, Dragoş Pîslaru, Dennis Radtke, Elżbieta Rafalska, Daniela Rondinelli, Mounir Satouri, Vincenzo Sofo, Beata Szydło, Eugen Tomac, Romana Tomc, Marie-Pierre Vedrenne, Nikolaj Villumsen, Marianne Vind, Maria Walsh, Stefania Zambelli, Tatjana Ždanoka
Substitutes present for the final vote	Ilana Cicurel, Krzysztof Hetman, Peter Kofod, Jeroen Lenaers, Peter Lundgren, Sara Matthieu, Samira Rafaela, Anna Zalewska
Substitutes under Rule 209(7) present for the final vote	Catherine Griset, Maximilian Krah, Predrag Fred Matić, Kathleen Van Brempt
Date tabled	18.11.2021

 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

37	+
ECR	Vincenzo Sofo
NI	Daniela Rondinelli
PPE	David Casa, Jarosław Duda, Loucas Fourlas, Cindy Franssen, Helmut Geuking, Krzysztof Hetman, Radan Kanev, Stelios Kympouropoulos, Jeroen Lenaers, Dennis Radtke, Eugen Tomac, Romana Tomc, Maria Walsh
Renew	Sylvie Brunet, Jordi Cañas, Ilana Cicurel, Dragoş Pîslaru, Samira Rafaela, Marie-Pierre Vedrenne, Lucia Ďuriš Nicholsonová
S&D	Marc Angel, Gabriele Bischoff, Vilija Blinkevičiūtė, Klára Dobrev, Estrella Durá Ferrandis, Elisabetta Gualmini, Alicia Homs Ginel, Agnes Jongerius, Predrag Fred Matić, Kathleen Van Brempt
The Left	Leila Chaibi, Özlem Demirel
Verts/ALE	Sara Matthieu, Mounir Satouri, Tatjana Ždanoka

 

10	-
ECR	Peter Lundgren
ID	Catherine Griset, Peter Kofod, Maximilian Krah
Renew	Abir Al-Sahlani
S&D	Heléne Fritzon, Marianne Vind
The Left	Sandra Pereira, Nikolaj Villumsen
Verts/ALE	Kira Marie Peter-Hansen

 

7	0
ECR	Elżbieta Rafalska, Beata Szydło, Anna Zalewska
ID	Elena Lizzi, Stefania Zambelli
NI	Ádám Kósa
PPE	Miriam Lexmann

 

Легенда на използваните знаци:

+ : „за”

- : „против“

0 : „въздържал се“

 

 

 

• [1] OВ C , , стр. .
• [2] OВ C , , стр. .
• [3] D(2021) 21141.
• [4] COM(2020)682, 28.10.2020 г.
• [5] Становище 2/00, ECLI:EU:C:2001:664, т. 5.
• [6] Решение по дело Комисия/Парламент и Съвет, C-411/06, EU:C:2009:518, т.45 и цитираната съдебна практика. Вж. също решение по дело Парламент/Съвет, C-130/10, EU:C:2012:472, т. 42 и цитираната в него съдебна практика.
• [7] Решение по дело Комисия/Съвет, C-269/97, ECLI:EU:C:2000:183, т. 44.
• [8] Решение по дело Комисия/Съвет, C-137/12, EU:C:2013:675, т. 53; решение по дело Комисия/Парламент и Съвет, C-411/06, EU:C:2009:518, т. 46 и цитираната в него съдебна практика; решение по дело Парламент/Съвет, C 490/10, EU:C:2012:525, т. 45; решение по дело Парламент/Съвет, C 155/07, EU:C:2008:605, т. 34.
• [9] Решение по дело Комисия/Съвет, C-211/01, ECLI:EU:C:2003:452, т. 40; решение до дело Комисия/Европейски парламент и Съвет, C-178/03, ECLI:EU:C:2006:4, т. 43 – 56.
• [10] Решение по дело Комисия/Съвет („Титаниев диоксид“), C-300/89, ECLI:EU:C:1991:244, т. 17 – 25; решение по дело Португалия/Съвет, C-268/94, ECLI:EU:C:1996:461.
• [11] Решение от 19 юни 2014 г. по дело Thomas Specht a.o., C‑501/12 – C‑506/12, C‑540/12 и C-541/12, EU:C:2014:2005, т. 33. Вж. също решенията от 10 юни 2010 г. по дело Tiziana Bruno and Daniela Lotti, C-395/08 и C-396/08, EU:C:2010:329, т. 37, от 15 април 2008 г. по дело Impact, C-268/06, EU:C:2008:223, т. 123 и 124, и от 13 септември 2007 г. по дело Yolanda Del Cerro Alonso, C-307/05, EU:C:2007:509, т. 40 и 41.
• [12] На окончателното гласуване присъстваха следните членове на Парламента: Адриан Васкес Лазара (председател), Сергей Лагодински (заместник-председател), Ибан Гарсия дел Бланко (заместник-председател), Марион Валсман (заместник-председател), Рафаеле Станканели (заместник-председател), Паскал Аримон, Манон Обри, Алесандра Басо, Гунар Бек, Патрик Брайер, Даниел Буда, Жофроа Дидие, Паскал Дюран, Ангел Джамбазки, Евелин Гебхард, Жан-Пол Гаро, Естебан Гонсалес Понс, Хейди Хаутала, Мислав Колакушич, Жил Льобретон, Ангелика Ниблер, Иржи Поспишил, Франко Роберти, Начо Санчез Амор, Стефан Сежурне, Лише Схренемахер, Яна Том, Аксел Фос, Тимо Вьолкен, Лара Волтерс, Хавиер Сарсалехос.
• [13] Минимални заплати през 2020 г.:Годишен преглед (europa.eu).
• [14] Обществени услуги - работна сила в областта на дългосрочните грижи:Условия на наемане и на труд (europa.eu).
• [15] Women and labour market equality:Has COVID-19 rolled back recent gains? („Жените и равенството на пазара на труда: Доведе ли COVID-19 до отстъпление от последните постижения?“), (europa.eu).