ДОКЛАД относно европейския семестър за координация на икономическите политики: годишен обзор на устойчивия растеж за 2022 г.
1.3.2022 - (2022/2006(INI))
Комисия по икономически и парични въпроси
Докладчик Ирене Тинали
Докладчик по становище (*):
Маргарида Маркеш, комисия по бюджети
(*) Процедура с асоциирани комисии – член 57 от Правилника за дейността
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно европейския семестър за координация на икономическите политики: годишен обзор на устойчивия растеж за 2022 г.
Европейският парламент,
– като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, по-специално член 121, параграф 2 и член 136 от него,
– като взе предвид Протокол № 1 към Договорите относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз,
– като взе предвид Протокол № 2 към Договорите относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,
– като взе предвид Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз,
– като взе предвид Парижкото споразумение на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата и целите за устойчиво развитие,
– като взе предвид Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 година относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки[1],
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1177/2011 на Съвета от 8 ноември 2011 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1467/97 за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит[2],
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1173/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. за ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната[3],
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1174/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно принудителните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната[4],
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1175/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики[5],
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси[6],
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 472/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за засилване на икономическото и бюджетно наблюдение над държавите членки в еврозоната, изпитващи или застрашени от сериозни затруднения по отношение на финансовата си стабилност[7],
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната[8],
– като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 2020/2092 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 г. относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза[9] („Регламент за обвързаността с условия за спазване на принципите на правовата държава“),
– като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост[10] (наричан по-нататък „Регламентът за МВУ“),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 27 май 2020 г., озаглавено: „Часът на Европа: възстановяване и подготовка за следващото поколение“ (COM(2020)456),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юни 2021 г., озаглавено „Координиране на икономическите политики през 2021 г.: преодоляване на COVID-19, подкрепа на възстановяването и модернизиране на нашата икономика“ (COM(2021)0500),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 4 март 2021 г., озаглавено „План за действие на Европейския стълб на социалните права“ (COM(2021) 102),
– като взе предвид Социалния ангажимент от Порто от 7 май 2021 г. на Съвета, Комисията, Парламента и социалните партньори,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 24 ноември 2021 г., озаглавено „Годишен обзор на устойчивия растеж за 2022 г.“ (COM(2021)0740),
– като взе предвид доклада на Комисията от 24 ноември 2021 г., озаглавен „Доклад за механизма за предупреждение за 2022 година“ (COM(2021)0741), и препоръката на Комисията от 24 ноември 2021 г. за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната (COM(2021)0742),
– като взе предвид доклада на Европейския съвет за системен риск от 16 февруари 2021 г., озаглавен Financial stability implications of support measures to protect the real economy from the COVID-19 pandemic (Последиците за финансовата стабилност от мерките за подкрепа за защита на реалната икономика от пандемията от COVID-19),
– като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 27 май 2020 г., озаглавен „Определяне на потребностите на Европа от възстановяване“,
– като взе предвид икономическата прогноза на Комисията от есента на 2021 г., публикувана на 11 ноември 2021 г.,
– като взе предвид оценката на Европейския фискален съвет от 16 юни 2021 г. относно подходящата фискална позиция за еврозоната през 2022 г.,
– като взе предвид своята резолюция от 6 юни 2021 г., озаглавена: „Възгледите на Парламента за текущата оценка на националните планове за възстановяване и устойчивост, извършвана от Комисията и Съвета“,
– като взе предвид своята резолюция от 13 ноември 2020 г. относно Плана за инвестиции за устойчива Европа – как да се финансира Зеленият пакт,
– като взе предвид годишния доклад на Европейския фискален съвет от 10 ноември 2021 г.,
– като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2021 г. относно прегледа на макроикономическата законодателна уредба с цел подобряване на въздействието върху реалната икономика на Европа и постигане на повече прозрачност при вземането на решения и демократичната отчетност[11],
– като взе предвид член 54 от своя правилник,
– като взе предвид становищата на комисията по бюджети и на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,
– като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A9-0034/2022),
А. като има предвид, че европейският семестър играе важна роля за координирането на икономическите и бюджетните политики в държавите членки, с което се гарантира макроикономическата стабилност на Икономическия и паричен съюз; като има предвид, че този процес не следва да пренебрегва целите на Европейския стълб на социалните права и Европейския зелен пакт, както и други въпроси, свързани с финансовия сектор и данъчното облагане; като има предвид, че интегрирането на тези въпроси не следва да накърнява предимно икономическия и фискалния характер на европейския семестър;
Б. като има предвид, че съгласно икономическата прогноза на Комисията от есента темпът на растеж на БВП за 2022 г. се очаква да бъде 4,3% от БВП както за еврозоната, така и за ЕС-27, но че се очаква той да спадне съответно до 2,4% за еврозоната и 2,5% за ЕС-27 през 2023 г.;
В. като има предвид, че икономическата прогноза на Комисията от есента показва значителни разлики в темповете на възстановяване сред държавите членки през 2021 г., като разликите в растежа на БВП варират от 2,7% до 14,6%;
Г. като има предвид, че кризата, причинена от пандемията от COVID-19, доведе до увеличаване на социалните, териториалните, междупоколенческите, икономическите и основаните на пола неравенства;
Д. като има предвид, че според икономическата прогноза на Комисията от есента през 2021 г. средното равнище на безработица е спаднало до 7,9% в еврозоната и 7,1 % в ЕС-27, като през 2022 г. се очаква допълнителен спад съответно до 7,5 % и 6,7 %;
Е. като има предвид, че безпрецедентната икономическа рецесия през 2020 г. и мерките, предприети в отговор на пандемията, повишиха съотношението на публичния дълг към БВП през 2021 г. до 100% в еврозоната и 92,1% в ЕС-27;
Ж. като има предвид, че повишаването на производителността и глобалната конкурентоспособност на ЕС изисква структурни, социално балансирани, стимулиращи растежа и устойчиви реформи, както и подходящо равнище на инвестиции;
З. като има предвид, че икономическото възстановяване след пандемията изисква бързо и ефикасно прилагане на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ); като има предвид, че всички планове за възстановяване и устойчивост следва да разглеждат всеки от шестте стълба и общите и конкретните цели на Регламента за МВУ, както и да зачитат неговите хоризонтални принципи;
И. като има предвид, че по време на процеса на европейския семестър бяха установени предизвикателства, свързани с принципите на правовата държава;
Й. като има предвид, че аспектите, свързани с възможното бъдеще на фискалната рамка на ЕС, бяха разгледани в специален доклад по собствена инициатива на Европейския парламент;
К. като има предвид, че аспектите, свързани със заетостта и социалната политика, на годишния обзор на устойчивия растеж са разгледани в двойния доклад на комисията по заетост и социални въпроси на Парламента, озаглавен „Европейски семестър за координация на икономическите политики: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в годишния обзор за устойчив растеж за 2022 г.
Л. като има предвид, че аспектите, свързани с изпълнението на МВУ, ще бъдат разгледани в специален доклад по собствена инициатива на Европейския парламент;
Икономически перспективи за ЕС
1. отбелязва, че европейската икономика се възстановява от опустошителното въздействие на световната пандемия от COVID-19 по-бързо от очакваното; подчертава, че навременната и иновативна политическа намеса беше и ще продължава да бъде от решаващо значение за смекчаване на въздействието на пандемията върху европейската икономика;
2. изразява загриженост относно нововъзникващите варианти, локализираните локдауни в резултат на пандемията, повишените цени на енергията, инфлационния натиск, прекъсванията на доставките и възникващия недостиг на работна ръка; отбелязва, че тези рискове създават значителна несигурност и биха могли да възпрепятстват перспективите за икономически растеж през следващите месеци и да забавят прехода към по-устойчива, цифрова, конкурентоспособна и подготвена за бъдещето икономика;
3. отбелязва, че се очаква до края на 2022 г. всички държави членки да достигнат своето равнище на производство отпреди пандемията; изразява тревога във връзка с факта, че скоростта на възстановяване се различава в отделните държави членки и региони, като през 2021 г. между държавите членки се наблюдават значителни несъответствия и различия; отбелязва обаче, че се очаква възстановяването да бъде по-равномерно през 2022 и 2023 г.; подчертава факта, че прогнозните темпове на растеж за ЕС през 2022 г. и 2023 г. са по-ниски от прогнозирания световен икономически растеж на БВП;
4. признава, че кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19, засегна особено тежко предприятията, най-вече малките и средните предприятия (МСП), в секторите на туризма, хотелиерството и ресторантьорството и културата; подчертава, че държавите членки, които са били по-зависими от тези услуги, са претърпели най-тежкото икономическо въздействие;
5. признава идеята за европейска солидарност, залегнала в създаването на МВУ; изтъква, че прозрачното и успешно разгръщане на МВУ ще помогне на икономиките и обществата в ЕС да станат по-процъфтяващи, устойчиви, приобщаващи, конкурентоспособни и издръжливи и по-добре подготвени за екологичния и цифровия преход и ще помогне за насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване;
Отговорни и устойчиви фискални политики
6. отбелязва, че общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж ще продължи да се прилага през 2022 г. и се очаква тя да бъде дезактивирана, считано от 2023 г., при условие че съответните обстоятелства, обосноваващи задействането ѝ, престанат да бъдат налице;
7. счита, че е необходим преглед на рамката за икономическо управление на ЕС; изразява съгласие с Европейския фискален съвет, че е важно да има ясен път към преразгледана фискална рамка, за предпочитане преди дезактивирането на общата клауза за дерогация;
8. отбелязва намерението на Комисията да предостави насоки относно фискалните политики за периода до дезактивирането на общата клауза за дерогация, като се отразяват както специфичното икономическо положение на всяка държава членка, така и обсъжданията относно рамката за икономическо управление; във връзка с това припомня своята резолюция от 8 юли 2021 г. относно прегледа на макроикономическата законодателна рамка;
9. изразява убеждение, че координацията на националните фискални политики продължава да бъде от решаващо значение за укрепването на възстановяването; отбелязва, че общата фискална позиция, като се вземат предвид националните бюджети и МВУ, се очаква да продължи да бъде подкрепяща през 2022 г., за да поддържа възстановяването и да гарантира постепенна промяна във фискалната политика; изразява съгласие с Комисията, че държавите членки с ниски или средни равнища на задлъжнялост следва да следват или да поддържат подкрепяща фискална позиция, а че държавите членки с високи равнища на задлъжнялост следва да използват МВУ за финансиране на допълнителни инвестиции в подкрепа на възстановяването, като същевременно следват разумна фискална политика, което обаче не възпрепятства публичните инвестиции, необходими за финансиране на секторите, които са от стратегическо значение за възстановяването и устойчивостта на европейските икономики и общества; изразява съгласие с Комисията, че всички държави членки следва да запазят или до голяма степен да запазят своите инвестиции, финансирани на национално равнище;
10. подчертава, че както приходите, така и разходите на правителствата са от съществено значение, за да се гарантира устойчивостта на публичните финанси; призовава държавите членки да предприемат действия за борба с данъчните измами, избягването на данъци, отклонението от данъчно облагане и изпирането на пари, както и да провеждат устойчиви, социално балансирани и стимулиращи растежа реформи;
Стимулиращи растежа, балансирани, приобщаващи и устойчиви структурни реформи и инвестиции
11. счита, че е от решаващо значение да се координират националните усилия за реформи и инвестиции и обменът на най-добри практики, за да се постигнат по-голямо сближаване и устойчивост на нашите икономики, да се насърчи устойчивият и приобщаващ растеж и да се подобрят институционалните рамки с цел увеличаване на националната ангажираност и отчетност;
12. подчертава, че МВУ предоставя безпрецедентна и уникална възможност за всички държави членки да преодолеят ключови структурни предизвикателства и нужди от инвестиции, включително справедливия, зеления и цифровия преход; настоява всички планове за възстановяване и устойчивост да вземат предвид всички изисквания на Регламента за МВУ, по-специално шестте стълба; подчертава взаимодействието между европейския семестър и МВУ; призовава държавите членки да се възползват максимално от тази възможност и да я използват, за да трансформират икономиките си и да ги направят устойчиви, по-конкурентоспособни и по-издръжливи на бъдещи сътресения; подчертава ролята на Европейския парламент в прилагането на МВУ, както е заложено в Регламента за МВУ;
13. припомня, че МВУ и всеки един от националните планове за възстановяване и устойчивост следва да спазват изцяло Регламента за обвързаността с условия за спазване на принципите на правовата държава, както и че мерките, определени в тези планове, не следва да противоречат на ценностите на ЕС, залегнали в член 2 от Договора за Европейския съюз; настоява, че за тази цел Комисията трябва да гарантира, че няма проекти или мерки, които да противоречат на тези ценности, както на етапа на оценяването, така и на този на изпълнението, и изисква тя да предприеме подходящи действия за преглед;
14. подчертава, че пандемията от COVID-19 оказа значително въздействие върху жените; подчертава, че е важно да се увеличи участието на жените в икономиката, включително приобщаващото участие в цифровата икономика и цифровия преход, и да се гарантира по-приобщаващ растеж като част от решението за възстановяване след пандемията, което ще спомогне за увеличаване на работните места, икономическия просперитет и конкурентоспособността в целия ЕС;
15. отбелязва, че много държави членки трябва да преодолеят неоптимално равнище на частни и публични инвестиции и стари и нови структурни предизвикателства, които възпрепятстват техния потенциал за растеж; поради това подчертава, че справянето със структурните предизвикателства и увеличаването на частните и публичните инвестиции са от решаващо значение за устойчивото възстановяване и непрекъснатия растеж; счита, че провеждането на реформи за преодоляване на старите и новите структурни слабости е от ключово значение не само за подобряване на способността за устояване и справяне със съществуващите предизвикателства, но и за осъществяване на двойния преход по устойчив, справедлив и приобщаващ начин и за намаляване на социалните неравенства; посочва липсата на национална ангажираност като една от основните слабости при провеждането на реформи, насочени към преодоляване на структурните недостатъци;
16. изразява загриженост, че в дванадесет държави членки Комисията е установила случаи на макроикономическа уязвимост, свързани с дисбаланси и прекомерни дисбаланси; изразява загриженост, че естеството и източникът на дисбалансите в държавите членки остават до голяма степен същите като преди пандемията и че пандемията би могла да обостри дисбалансите и икономическите различия; призовава държавите членки да се възползват от безпрецедентната възможност, предоставена от МВУ, за значително намаляване на съществуващите макроикономически дисбаланси, по-специално чрез включване на амбициозни мерки за реформи в националните планове на всички държави членки; подчертава, че доброто изпълнение е от ключово значение за пълноценното използване на тази възможност;
17. отбелязва, че високите равнища на публичния дълг могат да се превърнат в елемент на макроикономическа нестабилност, особено ако паричната политика на Европейската централна загуби своята гъвкавост; подчертава значението на подходяща регулаторна рамка и политически стратегии, които могат да съчетаят намаляването на съотношението на публичния дълг към БВП с подходящо равнище на частни и публични инвестиции, което е в състояние да гарантира устойчив икономически растеж, висока конкурентоспособност и социално сближаване;
18. признава значението на процедурата при макроикономически дисбаланси за установяването, предотвратяването и преодоляването на макроикономическите дисбаланси в ЕС; подчертава, че ще са необходими непрекъснато наблюдение и бдителност, а държавите членки следва да предприемат мерки във връзка с възникващите дисбаланси чрез реформи, които повишават устойчивостта на икономиката и обществото и насърчават цифровата трансформация и екологичния и справедлив преход; подчертава, че Комисията играе важна роля в търсенето на отговорност от управляващите в това отношение;
19. припомня, че цикълът на европейския семестър е добре установена рамка за държавите – членки на ЕС, да координират своите фискални, икономически, социални и свързани със заетостта политики; подчертава, че без координирани усилия за осъществяване на цифровия и екологичния преход и за справяне с определени проблеми, свързани с финансовия сектор, европейските икономики могат да понесат дълготрайни щети, което ще подкопае опитите да се насърчат устойчиви и надеждни фискални политики; поради това призовава Комисията в бъдещите процеси на европейския семестър да разгледа по подходящ начин всички тези елементи, без да подкопава настоящия подход, основан на фискални и бюджетни политики;
По-демократичен европейски семестър
20. подчертава, че е важно националните парламенти и Европейският парламент да участват в изчерпателен дебат и да бъдат ангажирани по подходящ начин в процеса на европейския семестър; отново призовава за засилване на демократичната роля на Парламента в рамката за икономическо управление и призовава Съвета и Комисията надлежно да вземат предвид неговите резолюции;
21. приканва Комисията да информира в еднаква степен както Парламента, така и Съвета, в качеството им на съзаконодатели, относно всички аспекти, свързани с прилагането на рамката на ЕС за икономическо управление, включително относно подготвителните етапи;
22. отбелязва, че Комисията, Съветът и председателят на Еврогрупата следва редовно да се явяват пред компетентната комисия на Европейския парламент, за да предоставят информация и обменят мнения относно последните икономически и политически събития;
23. призовава за ангажирана координация със социалните партньори и други заинтересовани страни както на национално, така и на европейско равнище, за да се засилят демократичната отчетност и прозрачността;
°
° °
24. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.
СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТИ (1.2.2022)
на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси
относно Европейския семестър за координация на икономическите политики: Годишен обзор на устойчивия растеж 2022 г.
Докладчик по становище: Маргарида Маркеш
(*) Процедура с асоциирани комисии – член 57 от Правилника за дейността
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по бюджети приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
1. подчертава, че бързото и решително мобилизиране на значителни бюджетни ресурси на ЕС, заедно с широкомащабните фискални мерки, предприети от държавите членки, допринесоха и ще продължат да допринасят за смекчаване на здравните, социалните и икономическите последици от кризата, предизвикана от COVID-19;
2. подчертава, че извънредният характер на инструмента за възстановяване NextGenerationEU имаше стабилизиращ ефект върху държавите членки във времена на голяма икономическа несигурност, позволявайки на правителствата да поддържат равнищата на инвестиции и да предотвратят покачването на разходите за заеми; подчертава значението на значителните публични инвестиции в подкрепа на устойчивото, справедливо и приобщаващо възстановяване в ЕС;
3. подчертава, че Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ) изисква Европейският семестър да бъде преработен, за да се гарантира изпълнението на ефективни, висококачествени, ориентирани към бъдещето и амбициозни национални планове за възстановяване и устойчивост (НПВУ); припомня, че Европейският парламент, социалните партньори, гражданското общество, академичните среди и местните органи трябва да участват активно в процеса на неговото преработване и изпълнение;
4. счита, че НПВУ са възможност за държавите членки да допринесат значително за икономическото и социалното възстановяване на ЕС, да се справят с установените структурни предизвикателства чрез прилагане на реформи и инвестиции в ключови области като съдебните системи, икономическата среда и бизнес средата, здравеопазването, образованието, културата, заетостта и социалните грижи, да подготвят икономиките си по-добре за кризи и да ги направят по-издръжливи на сътресения, по-устойчиви, по-справедливи и по-приобщаващи в съответствие с Европейския стълб на социалните права, целите на ООН за устойчиво развитие, целите на ЕС в областта на климата и биологичното разнообразие и стратегията на ЕС за равенство между половете; изразява съжаление обаче, че в НПВУ не се обръща необходимото внимание на схемите за агресивно данъчно планиране;
5. припомня, че МВУ определя цели като 37% за разходи в областта на климата, следвайки специфичните изисквания в приложение VI към Регламента за МВУ, и 20% за разходи за цифрова трансформация, включително цифрова инфраструктура, образование и умения, и че той може да подкрепя само мерки, които зачитат принципа за ненанасяне на значителни вреди; настоятелно призовава Комисията да предприеме всички необходими стъпки за ефективно наблюдение, одит и прилагане на тези цели;
6. приветства набора от показатели за възстановяване и устойчивост, предназначен за отчитане на напредъка по прилагането на МВУ и информиране на обществеността; призовава Комисията да разработи инструменти за наблюдение и гарантиране на стабилното изпълнение на НПВУ и за измерване на постигането на крайните и междинните цели като предварително условие за отпускането на средства по МВУ; посочва необходимостта от рационализиране на изискванията за докладване, намаляване на административната тежест и осигуряване на условия за правилно прилагане;
7. настоятелно призовава Комисията в своите годишни доклади и в доклада за междинна оценка да се съсредоточи върху основан на изпълнението или резултатите анализ на разходите по МВУ и върху напредъка към постигането на целите на МВУ, както и да бъде бдителна и отворена за преразглеждане на НПВУ, когато е необходимо;
8. отново посочва необходимостта държавите членки да разполагат с необходимите механизми за контрол и одит, за да се гарантира зачитането на принципите на правовата държава и да се защитават финансовите интереси на ЕС, и по-специално да се предотвратяват измамите, корупцията и конфликтите на интереси и да се осигури прозрачност; подчертава значението на изпълнението на съответните специфични за всяка държава препоръки в това отношение; изразява съжаление, че Комисията все още не прилага Регламента относно общия режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза, въпреки че той е в сила от 1 януари 2021 г.; повтаря призива си Комисията да прилага този регламент изцяло и недвусмислено;
9. припомня, че според оценки на Комисията през следващото десетилетие недостигът на инвестиции за финансиране на екологичния преход ще възлиза на 520 милиарда евро годишно; подчертава, че както публичното, така и частното финансиране са от ключово значение за постигане на целите в областта на климата за 2030 г., за насърчаване на цифровия преход и за справяне с други социални и икономически предизвикателства; счита поради това, че следва да се обсъдят всички варианти за стимулиране на инвестициите на държавите членки за справяне с тези предизвикателства, включително преразглеждането на Пакта за стабилност и растеж, за да се насърчава една ориентирана към бъдещето икономика и разширяването на капацитета за отпускане и вземане на заеми на равнището на ЕС; призовава разходите, финансирани със заеми по МВУ, да се ползват от същото третиране във фискалната рамка на ЕС като в случая с Европейския фонд за стратегически инвестиции в контекста на съобщението на Комисията относно гъвкавостта[12], така че да се гарантира оптимален ефект за възстановяването на ЕС;
10. счита, че управлението на МВУ, по-специално оценката и одобрението на НПВУ от Комисията и Съвета, предоставя солидна основа за дискусии относно начините за осигуряване на достатъчно публични инвестиции съгласно фискалните правила; подчертава, че успехът на МВУ следва да насърчи изграждането на модерна и ефективна рамка за обща фискална политика на ЕС с подновена демократична легитимност и по-голяма парламентарна отчетност и надзор;
11. приветства обещаващите ранни признаци на емитиране на облигации от страна на Комисията за финансиране на първите плащания по МВУ; припомня, че моделът на NextGenerationEU изисква погасяване на дълга чрез въвеждането на набор от нови собствени ресурси на бюджета на ЕС; приветства ратифицирането на Решението за собствените ресурси от всички държави членки; призовава Комисията и Съвета да спазват изцяло графика за въвеждане на нови собствени ресурси в съответствие с правно обвързващата пътна карта, договорена в Междуинституционалното споразумение, така че дългът да може да бъде обслужван по неутрален за бюджета начин за държавите членки.
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
Дата на приемане |
1.2.2022 |
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
32 4 5 |
||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Rasmus Andresen, Robert Biedroń, Anna Bonfrisco, Olivier Chastel, Lefteris Christoforou, David Cormand, Paolo De Castro, Andor Deli, José Manuel Fernandes, Eider Gardiazabal Rubial, Vlad Gheorghe, Valentino Grant, Elisabetta Gualmini, Francisco Guerreiro, Valérie Hayer, Eero Heinäluoma, Niclas Herbst, Monika Hohlmeier, Moritz Körner, Joachim Kuhs, Zbigniew Kuźmiuk, Hélène Laporte, Pierre Larrouturou, Janusz Lewandowski, Margarida Marques, Silvia Modig, Siegfried Mureşan, Victor Negrescu, Lefteris Nikolaou-Alavanos, Andrey Novakov, Jan Olbrycht, Dimitrios Papadimoulis, Karlo Ressler, Bogdan Rzońca, Nicolae Ştefănuță, Nils Torvalds, Nils Ušakovs, Johan Van Overtveldt, Rainer Wieland, Angelika Winzig |
|||
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Henrike Hahn |
|||
ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
32 |
+ |
PPE |
Lefteris Christoforou, José Manuel Fernandes, Niclas Herbst, Monika Hohlmeier, Janusz Lewandowski, Siegfried Mureşan, Andrey Novakov, Jan Olbrycht, Karlo Ressler, Rainer Wieland, Angelika Winzig |
Renew |
Olivier Chastel, Vlad Gheorghe, Valérie Hayer, Moritz Körner, Nicolae Ştefănuță, Nils Torvalds |
S&D |
Robert Biedroń, Paolo De Castro, Eider Gardiazabal Rubial, Elisabetta Gualmini, Eero Heinäluoma, Pierre Larrouturou, Margarida Marques, Victor Negrescu, Nils Ušakovs |
The Left |
Silvia Modig, Dimitrios Papadimoulis |
Verts/ALE |
Rasmus Andresen, David Cormand, Francisco Guerreiro, Henrike Hahn |
4 |
- |
ID |
Joachim Kuhs, Hélène Laporte |
NI |
Andor Deli, Lefteris NikolaouAlavanos |
5 |
0 |
ECR |
Zbigniew Kuźmiuk, Bogdan Rzońca, Johan Van Overtveldt |
ID |
Anna Bonfrisco, Valentino Grant |
Легенда на използваните знаци:
+ : „за”
- : „против“
0 : „въздържал се”
СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ОКОЛНА СРЕДА, ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ И БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ (11.2.2022)
на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси
относно европейския семестър за координация на икономическите политики: годишен обзор на устойчивия растеж за 2022 г.
Докладчик по становище: Паскал Канфен
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
А. като има предвид, че разгледаните в годишния обзор на устойчивия растеж за 2022 г. въпроси имат, наред с другото, ясно въздействие върху биологичното разнообразие, изменението на климата и здравето;
1. отбелязва ангажимента, поет в рамките на годишния обзор на устойчивия растеж за 2022 г., според който устойчивият от макроикономическа и екологична гледна точка, справедлив и екологосъобразен преход ще продължи да се поставя в центъра на процеса на европейския семестър, като икономическата устойчивост, устойчивостта по отношение на околната среда, неутралността по отношение на климата, общественото здраве и благосъстоянието на гражданите ще бъдат заложени като водещи принципи за възстановяването на ЕС;
2. припомня, че съгласно член 2.1, буква в) от Парижкото споразумение ЕС и държавите членки са поели ангажимент да ориентират както публичните, така и частните финансови потоци в посока, която е съвместима с целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C; подчертава, че това изисква постепенното прекратяване на всички преки и косвени субсидии за изкопаеми горива колкото е възможно по-рано, но не по-късно от 2025 г.;
3. подчертава, че е важно да се ускори привеждането на процеса на европейския семестър в съответствие с краткосрочните и дългосрочните цели на ЕС в областта на климата и на околната среда, определени в рамките на Европейския зелен пакт, заложени в законодателството чрез Европейския закон за климата и засилени в пакета „Подготвени за цел 55“; приветства включването във всеки от докладите по държави в рамките на европейския семестър на специални раздели относно напредъка на съответната държава членка в различните области на целите за устойчиво развитие на ООН, както и създаването на допълнителни показатели за мониторинг и насочване на извършената от държавите членки работа с оглед на целите на политиката на Европейския зелен пакт и на Парижкото споразумение, по-специално в очакване на следващия глобален преглед;
4. отбелязва, че изпълнението на амбициозната програма на ЕС, предвидена в Зеления пакт, ще изисква значителни инвестиции и че според Комисията недостигът на частни и публични инвестиции във връзка с осигуряването на екологичния преход се оценява на почти 520 милиарда евро годишно за следващото десетилетие; подчертава, че това налага допълнителни мерки на политиката, за да се пренасочат финансови потоци от вредни към устойчиви икономически дейности; отбелязва също така, че значителна част от инвестициите ще се поемат от частния сектор, но публичните инвестиции и политики, насочващи частните инвестиции към устойчивост, също ще трябва да се увеличат; подчертава, че може да се създаде значително фискално пространство чрез постепенното прекратяване на преките и непреките субсидии, които са вредни за околната среда, по-специално тези за изкопаеми горива;
5. отново призовава за преориентиране на системите за данъчно облагане към засилено използване на екологично данъчно облагане и за борба с отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци;
6. призовава Комисията да разшири настоящия подход на европейския семестър, за да изпълни политическия си ангажимент да го превърне в инструмент за управление в подкрепа на постигането на целите на Европейския зелен пакт и на целите за устойчиво развитие; подчертава необходимостта от по-нататъшно интегриране, без да се отслабва процесът на наблюдение на този разширен подход на европейския семестър, на целите на ЕС в областта на климата, околната среда (включително биологичното разнообразие) и социалната сфера, по един по-всеобхватен начин, за да се предоставят на държавите членки анализ и показатели, извън чисто икономическите показатели, като по този начин се отразяват по-добре настоящите предизвикателства, пред които са изправени държавите членки при намаляването на своя екологичен отпечатък и при превръщането на процеса в двигател на промяната към устойчиво благосъстояние за всички в Европа;
7. счита, че европейският семестър може да подкрепя усилията на ЕС за постигане на целта му в областта на климата за 2030 г. и за неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г., като се осигури фискална стабилност и благоприятна за инвестиции среда; подчертава, че евентуалните промени в европейския семестър не трябва да водят до смекчаване на първоначалната му цел;
8. припомня колко е важно да се гарантира, че европейският семестър е съгласуван с Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), и че е необходимо бързо да се предприемат мерки за преодоляване на въздействието на пандемията от COVID-19 върху европейската икономика; подчертава, че МВУ предоставя безпрецедентна и уникална възможност за всички държави членки да предприемат мерки с цел да се справят с ключови структурни предизвикателства и нужди от инвестиции и да преобразуват своите икономики с цел да ги направят по-устойчиви и по-стабилни при бъдещи сътресения; подчертава колко е важно да се извършват правилно реформите и инвестициите в рамките на всеки от плановете за възстановяване и устойчивост, при пълно спазване на принципа за ненанасяне на значителни вреди и внимателно наблюдение на пълното прилагане на принципа за запазване на равнището на защита в законодателството на ЕС в областта на околната среда; призовава Комисията да анализира всички искания за плащане от посочената по-горе гледна точка и преди извършване на плащания да гарантира пълното спазване на всички междинни и крайни цели в съответствие с Регламента за МВУ, по-специално спазване на принципа за ненанасяне на значителни вреди и специфичните изисквания в приложение VI към Регламента за МВУ, когато е приложимо; счита, че МВУ следва да служи като източник на идеи за прегледа на рамката за макроикономическо управление, по-специално при определянето на общите структурни предизвикателства и нуждите от инвестиции; подчертава освен това, че в рамките на този преглед следва да се разработи рамка, която предоставя на държавите членки възможност да ускорят своя екологичен преход, да преодолеят своя недостиг на благоприятни за климата и околната среда инвестиции и да гарантират бързото постепенно прекратяване на всички вредни за околната среда субсидии, по-специално за изкопаеми горива;
9. припомня, че 7,5% от бюджета на ЕС следва да бъдат предназначени за постигането на цели в областта на биологичното разнообразие от 2024 г. нататък, като този дял следва да нарасне на 10% от 2026 г. нататък; подчертава неотложната необходимост от постигане на тези равнища на разходите дори преди определените срокове; настоятелно призовава държавите членки да увеличат инвестициите в опазването и възстановяването на биологичното разнообразие, да реформират субсидиите, вредни за биологичното разнообразие, и да извършват скрийнинг (ex ante) и мониторинг (ex post) на подкрепата за възстановяване по отношение на тяхното въздействие върху биологичното разнообразие;
10. подчертава необходимостта европейският семестър да улеснява равен достъп до здравеопазване с добро качество; подчертава, че настоящата пандемия засегна в значителна степен основните грижи, по-специално по отношение на хроничните заболявания, но също така и спешната помощ във всички държави членки; отново заявява в тази връзка, че семестърът следва да съдържа мерки във връзка с устойчивостта на здравните системи;
11. призовава Комисията да засили участието на Европейския парламент, както и на регионалните и местните органи, социалните партньори, гражданското общество, младежките и научните организации и други ключови заинтересовани лица в рамките на целия процес, включително по отношение на специфичните за всяка държава препоръки и на етапа на изпълнение, както и на етапите на мониторинг и оценка, с цел да се гарантира, че европейският семестър не е само бюрократична мярка, а осигурява така необходимите решения за гражданите на нашите държави членки;
12. подчертава, че средствата и ресурсите следва да бъдат насочени към проекти и бенефициенти, които ги изразходват по отговорен и ефективен начин и за икономически жизнеспособни проекти;
13. предупреждава да не се увеличава данъчната тежест за данъкоплатците – в пряка или в непряка форма – както и общата регулаторна тежест.
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
Дата на приемане |
10.2.2022 |
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
44 41 2 |
||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Mathilde Androuët, Nikos Androulakis, Bartosz Arłukowicz, Margrete Auken, Simona Baldassarre, Marek Paweł Balt, Traian Băsescu, Aurélia Beigneux, Monika Beňová, Hildegard Bentele, Sergio Berlato, Alexander Bernhuber, Malin Björk, Simona Bonafè, Delara Burkhardt, Pascal Canfin, Sara Cerdas, Mohammed Chahim, Tudor Ciuhodaru, Nathalie Colin-Oesterlé, Esther de Lange, Christian Doleschal, Marco Dreosto, Bas Eickhout, Cyrus Engerer, Eleonora Evi, Agnès Evren, Pietro Fiocchi, Raffaele Fitto, Malte Gallée, Iratxe García Pérez, Catherine Griset, Jytte Guteland, Teuvo Hakkarainen, Martin Hojsík, Jan Huitema, Yannick Jadot, Adam Jarubas, Petros Kokkalis, Athanasios Konstantinou, Ewa Kopacz, Joanna Kopcińska, Peter Liese, Sylvia Limmer, Javi López, César Luena, Fulvio Martusciello, Liudas Mažylis, Joëlle Mélin, Tilly Metz, Silvia Modig, Dolors Montserrat, Alessandra Moretti, Dan-Ştefan Motreanu, Ville Niinistö, Ljudmila Novak, Grace O’Sullivan, Jutta Paulus, Stanislav Polčák, Jessica Polfjärd, Nicola Procaccini, Luisa Regimenti, Frédérique Ries, María Soraya Rodríguez Ramos, Sándor Rónai, Rob Rooken, Silvia Sardone, Christine Schneider, Günther Sidl, Ivan Vilibor Sinčić, Linea Søgaard-Lidell, Maria Spyraki, Nils Torvalds, Edina Tóth, Véronique Trillet-Lenoir, Petar Vitanov, Alexandr Vondra, Mick Wallace, Pernille Weiss, Michal Wiezik, Tiemo Wölken, Anna Zalewska |
|||
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Anna Deparnay-Grunenberg, Karin Karlsbro, Ska Keller, João Pimenta Lopes, Róża Thun und Hohenstein, Idoia Villanueva Ruiz |
|||
ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
44 |
+ |
NI |
Athanasios Konstantinou |
Renew |
Pascal Canfin, Martin Hojsík, Jan Huitema, Karin Karlsbro, Billy Kelleher, Frédérique Ries, María Soraya Rodríguez Ramos, Linea Søgaard-Lidell, Róża Thun und Hohenstein, Nils Torvalds, Véronique Trillet-Lenoir, Michal Wiezik |
S&D |
Nikos Androulakis, Marek Paweł Balt, Monika Beňová, Simona Bonafè, Delara Burkhardt, Sara Cerdas, Mohammed Chahim, Tudor Ciuhodaru, Cyrus Engerer, Jytte Guteland, Javi López, César Luena, Alessandra Moretti, Sándor Rónai, Günther Sidl, Petar Vitanov, Tiemo Wölken |
The Left |
Malin Björk, Petros Kokkalis, Silvia Modig, Idoia Villanueva Ruiz |
Verts/ALE |
Margrete Auken, Anna Deparnay-Grunenberg, Bas Eickhout, Eleonora Evi, Malte Gallée, Yannick Jadot, Tilly Metz, Ville Niinistö, Grace O’Sullivan, Jutta Paulus |
41 |
- |
ECR |
Sergio Berlato, Pietro Fiocchi, Raffaele Fitto, Joanna Kopcińska, Nicola Procaccini, Rob Rooken, Alexandr Vondra, Anna Zalewska |
ID |
Mathilde Androuët, Simona Baldassarre, Aurélia Beigneux, Marco Dreosto, Catherine Griset, Teuvo Hakkarainen, Sylvia Limmer, Joëlle Mélin, Silvia Sardone |
NI |
Edina Tóth |
PPE |
Bartosz Arłukowicz, Traian Băsescu, Hildegard Bentele, Alexander Bernhuber, Nathalie Colin-Oesterlé, Christian Doleschal, Agnès Evren, Adam Jarubas, Ewa Kopacz, Esther de Lange, Peter Liese, Fulvio Martusciello, Liudas Mažylis, Dolors Montserrat, Dan-Ştefan Motreanu, Ljudmila Novak, Stanislav Polčák, Jessica Polfjärd, Luisa Regimenti, Christine Schneider, Maria Spyraki, Pernille Weiss |
The Left |
João Pimenta Lopes |
2 |
0 |
NI |
Ivan Vilibor Sinčić |
The Left |
Mick Wallace |
Легенда на използваните знаци:
+ : „за“
- : „против“
0 : “въздържал се”
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ОТ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
Дата на приемане |
28.2.2022 |
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
49 6 3 |
||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Rasmus Andresen, Gunnar Beck, Marek Belka, Isabel Benjumea Benjumea, Stefan Berger, Gilles Boyer, Carlo Calenda, Engin Eroglu, Markus Ferber, Jonás Fernández, Frances Fitzgerald, José Manuel García-Margallo y Marfil, Luis Garicano, Valentino Grant, Claude Gruffat, Enikő Győri, Eero Heinäluoma, Michiel Hoogeveen, Danuta Maria Hübner, Stasys Jakeliūnas, France Jamet, Othmar Karas, Billy Kelleher, Ondřej Kovařík, Georgios Kyrtsos, Aurore Lalucq, Aušra Maldeikienė, Pedro Marques, Costas Mavrides, Csaba Molnár, Siegfried Mureşan, Caroline Nagtegaal, Luděk Niedermayer, Lefteris Nikolaou-Alavanos, Piernicola Pedicini, Lídia Pereira, Kira Marie Peter-Hansen, Sirpa Pietikäinen, Dragoş Pîslaru, Evelyn Regner, Antonio Maria Rinaldi, Dorien Rookmaker, Alfred Sant, Joachim Schuster, Ralf Seekatz, Pedro Silva Pereira, Paul Tang, Irene Tinagli, Ernest Urtasun, Inese Vaidere, Johan Van Overtveldt, Stéphanie Yon-Courtin, Marco Zanni, Roberts Zīle |
|||
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Damien Carême, Maximilian Krah, Chris MacManus, Mick Wallace |
|||
ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
49 |
+ |
ECR |
Michiel Hoogeveen, Dorien Rookmaker, Johan Van Overtveldt, Roberts Zīle |
NI |
Enikő Győri |
PPE |
Isabel Benjumea Benjumea, Stefan Berger, Markus Ferber, Frances Fitzgerald, José Manuel García-Margallo y Marfil, Danuta Maria Hübner, Othmar Karas, Georgios Kyrtsos, Aušra Maldeikienė, Siegfried Mureşan, Luděk Niedermayer, Lídia Pereira, Sirpa Pietikäinen, Ralf Seekatz, Inese Vaidere |
Renew |
Gilles Boyer, Carlo Calenda, Engin Eroglu, Luis Garicano, Billy Kelleher, Ondřej Kovařík, Caroline Nagtegaal, Dragoş Pîslaru, Stéphanie Yon-Courtin |
S&D |
Marek Belka, Jonás Fernández, Eero Heinäluoma, Aurore Lalucq, Pedro Marques, Costas Mavrides, Csaba Molnár, Evelyn Regner, Alfred Sant, Joachim Schuster, Pedro Silva Pereira, Paul Tang, Irene Tinagli |
Verts/ALE |
Rasmus Andresen, Damien Carême, Claude Gruffat, Stasys Jakeliūnas, Piernicola Pedicini, Kira Marie Peter-Hansen, Ernest Urtasun |
6 |
- |
ID |
Gunnar Beck, France Jamet, Maximilian Krah |
NI |
Lefteris Nikolaou-Alavanos |
The Left |
Chris MacManus, Mick Wallace |
3 |
0 |
ID |
Valentino Grant, Antonio Maria Rinaldi, Marco Zanni |
Легенда на използваните знаци:
+ : „за“
- : „против“
0 : “въздържал се”
- [1] ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 41.
- [2] ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 33.
- [3] ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 1.
- [4] ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 8.
- [5] ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 12.
- [6] ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 25.
- [7] ОВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 1.
- [8] ОВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 11.
- [9] ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 1.
- [10] ОВ L 57, 18.2.2021 г., стр. 17.
- [11] Приети текстове, P9_TA(2021)0358.
- [12] Съобщение на Комисията от 13 януари 2015 г., озаглавено „Пълноценно използване на гъвкавостта, заложена в действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж“ (COM(2015)0012),