ДОКЛАД относно европейския семестър за координация на икономическите политики: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в годишния обзор за устойчив растеж за 2022 г.
3.3.2022 - (2021/2233(INI))
Комисия по заетост и социални въпроси
Докладчик: Хелмут Гойкинг
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно европейския семестър за координация на икономическите политики: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в годишния обзор за устойчив растеж за 2022 г.
Европейският парламент,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 24 ноември 2021 г. относно Годишния обзор на устойчивия растеж за 2022 г. (COM(2021)0740),
– като взе предвид предложението на Комисията от 24 ноември 2021 г. за съвместен доклад за заетостта от Комисията и Съвета (COM(2021)0743),
– като взе предвид препоръката на Комисията от 24 ноември 2021 г. за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната (COM(2021)0742),
– като взе предвид доклада на Комисията от 24 ноември 2021 г., озаглавен „Доклад за механизма за предупреждение за 2022 г.: изготвен в съответствие с членове 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 относно предотвратяването и корекцията на макроикономически дисбаланси (COM(2021)0741),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 24 ноември 2021 г., озаглавено „Проекти на бюджетни планове за 2022 г.: обща оценка“ (COM(2021)0900),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 1 юли 2020 г., озаглавено „Европейска програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост“ (COM(2020)0274),
– като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост[1],
– като взе предвид европейската икономическа прогноза на Комисията от есента на 2021 г.,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 30 септември 2020 г. относно постигането на европейското пространство за образование до 2025 г. (COM(2020)0625),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 30 септември 2020 г., озаглавено „План за действие в областта на цифровото образование за 2021–2027 г.: приспособяване на образованието и обучението към ерата на цифровите технологии“ (COM(2020)0624),
– като взе предвид предложението на Комисията за препоръка на Съвета относно индивидуални сметки за обучение (COM(2021)773),
– като взе предвид Регламент (ЕС) 2020/672 на Съвета от 19 май 2020 г. за създаване на Европейски инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE) вследствие на избухването на COVID-19,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 5 март 2020 г., озаглавено „Съюз на равенство: Стратегия за равенство между половете (2020 – 2025 г.)“ (COM(2020)0152),
– като взе предвид неофициалния документ на Австрия, България, Дания, Естония, Финландия, Ирландия, Латвия, Литва, Малта, Нидерландия и Швеция[2], съдържащ коментар към декларацията за социалната среща на върха в Порто,
– като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2021 г. относно заетост и социални политики в еврозоната през 2021 г.[3],
– като взе предвид декларацията от Астана относно първичната здравна помощ (2018 г.),
– като взе предвид Европейския стълб на социалните права (ЕССП), прокламиран от Европейския съвет, Парламента и Комисията през ноември 2017 г.,
– като взе предвид плана за действие за социалната икономика от 9 декември 2021 г.,
– като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,
– като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A9-0040/2022),
А. като има предвид, че координирането на политиките в рамките на европейския семестър и държавите членки на ЕС трябва да спазват приложимите и относими правила на Съюза за стабилни публични финанси; като има предвид, че европейският семестър осигурява обща рамка за надзора и координирането на икономическите, бюджетните и трудовите политики във всички държави – членки на ЕС, с оглед на гарантирането на стабилни и устойчиви публични финанси, на гарантирането макроикономическа стабилност, на подкрепата на структурните реформи и на стимулирането на инвестициите, включително за двойния екологичен и цифров преход; като има предвид, че в рамките на семестъра също така се отчита създаването на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), който ще насочва реформите и инвестициите на държавите членки в съответствие с приоритетите на ЕС, определени в неговите шест стълба, като същевременно се обръща внимание на предизвикателствата, установени в предстоящите специфични за всяка държава препоръки; като има предвид, че той има за цел постепенен преход на координацията на икономическите политики от справянето с кризата с COVID към полагането на основите за приобщаващо възстановяване и по-силна устойчивост[4]; като има предвид, че като част от рамката за икономическо управление на ЕС европейският семестър трябва да бъде адаптиран, за да се вземат предвид не само икономическите и социалните цели, но и целите, свързани с екологичния и цифровия преход, консолидирането на здравните системи и достъпа и възможностите за децата и младите хора;
Б. като има предвид, че е от решаващо значение да се гарантира, че в рамките на семестъра се координират и наблюдават усилията на държавите членки за изпълнение на принципите на ЕССП, по-специално водещите цели на ЕС, като се гарантира, че до 2030 г. поне 78% от хората на възраст между 20 и 64 години следва да бъдат трудово заети, поне 60% от всички възрастни следва да участват в обучение всяка година и броят на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, следва да бъде намален с най-малко 15 милиона души, включително най-малко 5 милиона деца; като има предвид, че в Съвместния доклад за заетостта за 2022 г. е поставен засилен акцент върху прилагането на ЕССП в съответствие с ангажиментите на плана за действие от март 2021 г. и на лидерите на ЕС в Декларацията от Порто от 8 май 2021 г.; като има предвид, че прилагането на европейския семестър следва да укрепи стремежа на Съюза към екологичен, цифров и справедлив преход и да допринесе за постигането на възходящо социално и икономическо сближаване, като се обръща внимание на демографските предизвикателства и постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР);
В. като има предвид, че ЕС се основава на основните ценности на Договорите, като зачитането на човешкото достойнство, равенството и правата на човека; като има предвид, че неговите държави членки са поели ангажимент да отстояват тези ценности и да изпълняват Парижкото споразумение, ЦУР на ООН и ЕССП; като има предвид, че дълбокото икономическо и социално въздействие на продължаващата пандемия от COVID-19, включително конкретното въздействие върху децата и младите хора, уязвимите групи и работниците, които ще бъдат най-силно засегнати от икономическия спад след пандемията от COVID-19 и структурните трансформации на европейските икономики, свързани с двойния преход, показва необходимостта от справяне със социалните проблеми на европейско равнище, както и необходимостта от устойчиво, цифрово и стабилно възстановяване, което ще създаде качествени работни места и устойчив растеж и ще консолидира стратегическата ни автономност, като същевременно се зачита многообразието на националното право и практики; като има предвид, че в преамбюла на Договора за Европейския съюз всеобхватните цели на икономическата политика са определени като „укрепването и сближаването на своите икономики“ и „икономическия и социалния напредък на своите народи, отчитайки принципа на устойчивото развитие“;
Г. като има предвид, че през 2020 г. икономиката претърпя рязък спад в резултат на пандемията от COVID-19; като има предвид, че европейските региони и икономики не са засегнати по един и същи начин и в еднаква степен; като има предвид, че въздействието на резкия спад на БВП през 2020 г. върху безработицата беше смекчено от различни политически мерки, наред с другото, схеми за запазване на работни места; като има предвид, че заетостта и общият брой отработени часове почти са се върнали на равнищата отпреди кризата, въпреки че темпът на възстановяване е неравномерен в отделните държави членки; като има предвид, че въздействието на кризата създава значително предизвикателство, но и възможност за рестартиране на нашите икономики и общества и продължаване на екологичния и цифровия преход по по-устойчив, стабилен и приобщаващ начин; като има предвид, че тази трансформация следва да обърне нарастващите неравенства, да укрепи социалното сближаване и да гарантира, че никой няма да бъде изоставен; като има предвид, че според европейската икономическа прогноза от есента на 2021 г. растежът се очаква да бъде 5% през 2021 г., 4,3% през 2022 г. и 2,5% през 2023 г., по-висок, отколкото се очакваше; като има предвид, че възстановяването обаче ще бъде силно зависимо от по-нататъшното развитие на пандемията[5] и от ограниченията на икономическата активност за нейното възпиране; като има предвид, че след началото на възстановяването отново имаше недостиг на работна ръка в производството и услугите; като има предвид, че отчетеният недостиг в определени професии в някои държави или региони на ЕС съществува паралелно с излишък на квалифицирани работници в други професии, подчертавайки значението на трудовата мобилност и миграционните потоци; като има предвид, че недостигът на работна ръка се дължи и на структурни тенденции (напр. застаряване) и други фактори, предшестващи пандемията;
Д. като има предвид, че стагнацията на пазара на труда обхваща безработните, непълно заетите (т.е. работниците на непълно работно време, които биха искали да работят повече часове, но не могат да намерят работа, предлагаща това) и лицата със слаба връзка с пазара на труда (безработни работници, които или в момента са непосредствено на разположение, за да започнат работа, но не търсят такава, или които търсят работа, но не са непосредствено на разположение, за да започнат работа); като има предвид, че в резултат на сътресенията стагнацията на пазара на труда обхваща 14,6% от работната ръка през второто тримесечие на 2020 г. в ЕС в сравнение с 13,1% през второто тримесечие на 2019 г.; като има предвид, че това са недостатъчно използвани трудови ресурси в икономиката;
Е. като има предвид, че пандемията от COVID-19 създава голяма тежест за хората в ЕС, особено тези от по-уязвими групи като жени, хора с увреждания, деца, млади хора и възрастни хора, по отношение на тяхното ежедневие, професионален живот и поминък като цяло[6]; като има предвид, че кризата с COVID-19 имаше отрицателно въздействие върху европейския пазар на труда; като има предвид, че тези промени в някои държави членки доведоха до увеличаване на бедността и различия в стандарта на живот; като има предвид, че бедността сред работещите се е увеличила от 8,5% през 2010 г. на 9% през 2019 г. в ЕС-27; като има предвид, че работниците на временен договор са изправени пред много по-висок риск от бедност сред работещите в сравнение с тези на постоянен договор (16,2% спрямо 5,9%), както и нискоквалифицираните работници в сравнение с висококвалифицираните (19% спрямо 4,9%); като има предвид, че освен това за уязвимите групи, включително млади работници, самотни родители, хора с увреждания, ЛГБТИ, роми или работници от трети държави, има много по-голяма вероятност да бъдат работещи бедни; като има предвид, че много семейства на сезонни и трансгранични работници бяха разделени по време на първоначално некоординираните ограничителни мерки; като има предвид, че в резултат на ограничителните мерки родителите, предимно жените, често са принудени да балансират отговорностите си както към децата си, така и към възрастните роднини или роднини с увреждания; като има предвид, че липсата на баланс между професионалния и личния живот може често да доведе до стрес и проблеми с психичното здраве;
Ж. като има предвид, че макар и да показа първоначални признаци на възстановяване преди средата на 2021 г., равнището на безработица сред младите хора в ЕС остана 17,4% през второто тримесечие на 2021 г., което е почти три пъти по-високо от равнището на безработица сред населението на възраст 25 – 74 години; като има предвид, че въздействието на кризата с COVID върху пазара на труда обърна продължилия шест години спад на броя на неработещите, неучещите и необучаващите се лица, отчасти в резултат на несигурните позиции на младите хора на пазара на труда[7]; като има предвид, че психичното здраве на младите хора се влоши значително по време на пандемията, като проблемите, свързани с психичното здраве, се удвоиха в няколко държави членки в сравнение с равнищата от преди кризата; като има предвид, че през пролетта на 2021 г. 64% от младите хора във възрастовата група 18 – 34 години бяха изложени на риск от депресия отчасти вследствие на липсата на перспективи за заетост, образование и на финансови перспективи в дългосрочен план;
З. като има предвид, че пандемията от COVID-19 оказа опустошително въздействие върху младите хора, като равнището на заетост спадна, а личните доходи значително намаляха; като има предвид, че предишната криза показа, че ако на младите хора не бъдат осигурени качествени стажове и работни места – въз основа на писмени споразумения и достойни условия на труд, включително заплата, гарантираща жизнен минимум, професионални консултации и ориентиране и допълнително обучение – отново ще възникне висок риск те да бъдат принудени да приемат несигурни работни места, да напуснат страната си, за да си намерят работа, или да се записват многократно за образование или обучение; като има предвид, че стажовете трябва не само да бъдат платени, но и да бъдат ограничени по отношение на тяхната продължителност и брой, така че младите хора да не бъдат впримчени в безкрайни повтарящи се стажове и да не бъдат експлоатирани като евтина или дори безплатна работна ръка без социална закрила и пенсионни права; като има предвид, че един от основните приоритети на ЕС следва да бъде да се избегне още едно „изгубено поколение“ от млади хора;
И. като има предвид, че жилищната криза засяга както богатите, така и не толкова богатите държави, което води до социално изключване и пространствена сегрегация; като има предвид, че достъпът до достойни жилища на достъпна цена е по-труден за уязвимите групи, към които спадат работещите бедни, жените, младите хора, и по-специално младите безработни лица, самотните родители, големите семейства, възрастните хора, особено тези, които живеят сами, ЛГБТИК лицата, мигрантите, бежанците, хората с увреждания, хората с физически или психиатрични заболявания, както и хората от маргинализирани общности, в т.ч. ромите;
Й. като има предвид, че според макроикономическата база данни на Комисията AMECO[8] броят на държавите с отрицателно развитие на реалните заплати се е увеличил от две през 2019 г. на тринадесет през 2020 г.; като има предвид, че в много държави от ЕС равнищата на реалните заплати все още са под нивото от кризисната 2009 година; като има предвид, че за да се запази покупателната способност на работниците, реалните заплати ще трябва да се повишат с 5% през 2022 г.;
К. като има предвид, че според проучване на ОИСР[9] една трета от общото неравенство в заплатите може да се обясни с различия в практиките за определяне на заплатите между дружествата, а не с различия в уменията на работниците; като има предвид, че дружествата с високи заплати плащат около два пъти повече от тези с ниски заплати за съпоставими работници; като има предвид, че когато работниците не могат лесно да се преместят от едно дружество в друго (например поради разходи за търсене на работа и преместване), заплатите се определят не само от уменията на работниците, но и от практиките на дружествата за определяне на заплатите;
Л. като има предвид, че екологичният и цифровият преход ще доведат до известно пренасочване на заетостта между задачи и сектори; като има предвид, че пренасочването на работници между секторите ще бъде по-трудно от гледна точка на нуждите от умения, отколкото пренасочването между дружества в рамките на секторите и може да доведе до по-дълги периоди на безработица;
М. като има предвид, че работата от разстояние понякога може да размие сегашните граници между работата и личния живот, водейки до по-висок интензитет на работата и до други затруднения; като има предвид, че цифровите технологии крият рискове за качеството на заетостта; като има предвид, че за хората, които редовно работят от дома си, има вероятност да работят повече от два пъти над изискваните максимум 48 часа седмично; като има предвид, че почти 30% от работещите от разстояние съобщават, че работят в свободното си време всеки ден или няколко пъти седмично;
Н. като има предвид, че изменението на климата изостри вече съществуващите неравенства и засегна непропорционално бедните и най-уязвимите групи и региони; като има предвид, че последиците от изменението на климата и от екстремните метеорологични явления се усещат по-интензивно и по-често от преди от европейските граждани и работници; като има предвид, че целите на ЕС за неутралност в областта на климата представляват както предизвикателство за работниците и предприятията, така и възможности за подобряване на благоденствието на хората и абсолютна необходимост с оглед на опазването на климата и изграждането на по-добро бъдеще за по-младите и бъдещите поколения; като има предвид, че политиките за постигане на целите на ЕС в областта на климата влияят по различен начин на различните региони, като имат най-голямо въздействие върху тези, които са силно зависими от изкопаемите горива; като има предвид, че бързото нарастване на цените на енергията в целия ЕС, което е свързано с редица причини, които не са ограничени до икономическото въздействие на пандемията от COVID-19, засяга най-уязвимото население в ЕС, по-специално лицата и домакинствата с най-ниски доходи; като има предвид, че предизвикателството да се адаптират нашите икономики и общества трябва да се управлява по начин, който гарантира равноправен и справедлив преход; като има предвид, че появата на нови свързани сектори също така предоставя възможности за предприятията и създаде необходимост от преквалификация и повишаване на квалификацията на работниците за ориентирани към бъдещето и устойчиви работни места; като има предвид, че ако бъде добре ръководен, този процес следва да защити социално уязвимите хора, семейства и микропредприятия; като има предвид, че създаването на качествени работни места, амбициозните мерки за справедлив преход, както и ефикасните програми за повишаване на квалификацията и преквалификация ще бъдат от съществено значение за гарантиране на плавен и приобщаващ преход за работниците;
О. като има предвид, че държавите членки, подкрепени от ЕС, предоставиха безпрецедентна фискална подкрепа и помощ за ликвидност на своите икономики, за да избегнат масови съкращения, да запазят доходите и да защитят предприятията в отговор на кризата от COVID-19; като има предвид, че в тази връзка са от основно значение активирането на „общата клауза за дерогация“ в рамките на процедурите на Пакта за стабилност и растеж, приемането на плана за Next Generation EU и МВУ, Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса (CRII) и CRII+ и въвеждането на Европейски инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE); като има предвид, че този силен и координиран политически отговор подчертава значението на постоянната силна координация на икономическите, трудовите и социалните политики чрез различните инструменти за политика и финансиране; като има предвид, че нарасналата нужда от финансиране и инвестиции за укрепване на икономиката е възможно да постави бюджетни ограничения пред държавите членки;
П. като има предвид, че темпът на растеж на населението на ЕС спада и се очаква населението да намалее значително в дългосрочен план; като има предвид, че степента на демографските промени се различава в отделните държави членки и региони; като има предвид, че демографските промени засягат социалните системи и пазарите на труда[10], по-специално в сектора на полагането на грижи, и изискват цялостен подход, основаващ се на комбинация от политически решения в областта на пенсиите, социалната сигурност, услугите в сферата на грижите за деца и дългосрочните грижи, жилищното настаняване, училищата за ранна детска възраст, здравните системи, социалното приобщаване, интеграцията на малцинствата и мигрантите, равновесието между професионалния и личния живот и равенството между половете; като има предвид, че настоящата криза още веднъж подчерта значението и подценената роля на сектора на полагането на грижи в нашите общества; като има предвид, че населението в трудоспособна възраст на ЕС намалява през последното десетилетие, което също е определящ фактор за нарастващия недостиг на работна ръка; като има предвид, че кризата с COVID-19 показа решаващия принос на работниците мигранти за подпомагането на европейските икономики и основните услуги и за запълването на недостига на работна ръка; като има предвид, че е от съществено значение да се създават качествени работни места за средно- и нискоквалифицирани работници и по-специално за жени и млади хора;
Р. като има предвид, че безпрецедентното развитие на цифровите технологии и нарастващото приложение на изкуствения интелект предоставят възможност на ЕС да заеме водеща роля в областта на етичния, ориентиран към човека изкуствен интелект и да създаде по-стабилна и по-устойчива икономика, основаваща се на цифровия напредък; като има предвид, че цифровизацията донесе много предимства на работодателите и работниците, но също така и недостатъци; като има предвид, че прилагането на системите за автоматизация, изкуствения интелект и свързаните с тях авангардни технологии в икономиката непрекъснато се засилва и следователно предполага социално-икономическа и цифрова трансформация; като има предвид, че новата цифрова икономика следва да осигури ползи за работниците и обществото като цяло чрез подобряване на качеството на живот и на условията на труд, осигуряване на добър баланс между професионалния и личния живот, създаване на нови възможности за заетост и като допринася за социално-икономическото сближаване; като има предвид, че изкуственият интелект има необходимия потенциал, за да насърчава просперитета и да улесни прехода към устойчива, стабилна и по-гъвкава икономика, ако е добре регулиран; като има предвид, че изкуственият интелект предлага икономически ползи и нови възможности за предприятията, като същевременно поражда правни и свързани със заетостта предизвикателства; като има предвид, че работниците трябва да получат необходимото обучение по отношение на уменията, необходими за работа с развиващите се технологии и за адаптиране към двойния екологичен и цифров преход;
С. като има предвид, че настоящата криза показа, че работните места на всички равнища на умения осигуряват стойност за нашите общества и икономики и следва да се гарантират безопасни и здравословни работни места и качествена заетост; като има предвид, че е налице силно търсене на работници в специфични области и професии; като има предвид, че образованието и обучението, включително политиките за обучение през целия живот, които предвиждат и отразяват нуждите на пазара на труда, гарантират по-добра интеграция на пазара на труда и са от ключово значение за икономическите оператори и за професионалното развитие на работниците; като има предвид, че програмите за повишаване на квалификацията, преквалификация и обучение трябва да са достъпни за всички работници, включително тези с увреждания, и също така да бъдат адаптирани към нуждите и способностите на работниците;
Т. като има предвид, че в ЕС–27 през 2018 г. все още е имало над 3300 трудови злополуки с фатален изход и 3,1 милиона трудови злополуки с нефатален изход; като има предвид, че всяка година над 200 000 работници умират от свързани с работата заболявания[11]; като има предвид, че тези данни не включват злополуките, настъпили в рамките на недекларирания труд, което подсказва, че действителният брой вероятно ще надхвърли официалните статистически данни[12]; като има предвид, че според Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) 21% от работните места в Европа през 2017 г. са били „високоплатени“, а 20% от работните места са били с „лошо качество“[13] и са излагали работниците на повишен физически или психически риск; като има предвид, че 14% от работниците са изложени на високо равнище на психосоциални рискове; като има предвид, че 23% от европейските работници считат, че тяхната безопасност или здраве са изложени на риск поради работата им; като има предвид, че свързаните с работата заболявания и наранявания струват на Европейския съюз 3,3% от неговия БВП[14]; като има предвид, че работниците имат право на здравословни, безопасни и достъпни работно място и среда, които допринасят за прилагането на Европейския стълб на социалните права и на стандартите за здравословни и безопасни условия на труд; като има предвид, че недостатъчните превантивни стратегии и стратегии за интегриране на по-възрастни работници, работници с увреждания, както и работници, желаещи да се реинтегрират на пазара на труда след продължителни заболявания, водят до пропуснати възможности за работниците, предприятията и обществото като цяло;
Глава I
1. отбелязва, че устойчивостта, социалното приобщаване и благосъстоянието на хората в Европа трябва да бъдат в основата на икономическата стратегия на ЕС, както и че председателят на Комисията пое ангажимент в този смисъл; посочва, че ЕС се нуждае от реформа на икономическото управление, която се фокусира върху устойчивото развитие и благосъстоянието; подчертава необходимостта от социални и екологични публични инвестиции в националните планове за възстановяване и устойчивост;
2. припомня, че съгласно Договорите Съюзът трябва да работи за устойчивото развитие на Европа въз основа на балансиран икономически растеж, пълна заетост, здравословни и безопасни работна среда и условия, социален напредък, висока степен на опазване и подобряване на качеството на околната среда, насърчаването на научния и технологичния напредък, борбата срещу бедността, неравенствата, социалното изключване и дискриминацията и насърчаването на социалното приобщаване във възходяща посока, социалната справедливост и закрила, равенството между жените и мъжете, солидарността между поколенията и защитата на правата на детето и на хората с увреждания; настоява, че тези цели трябва да бъдат основните приоритети на дългосрочната стратегия на ЕС за устойчив растеж в съответствие с целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), Европейския стълб на социалните права и Зеления пакт и да подкрепят плановете на държавите членки за възстановяване и устойчивост; призовава Комисията да гарантира, че европейското икономическо управление е в съответствие с тези цели и стратегии;
3. призовава Комисията да извлече поуки от тази криза и да работи за прилагането на трансформирано устойчиво управление в ЕС, основаващо се на солидарност, социална справедливост и интеграция, справедливо разпределение на богатството, равенство между половете, висококачествени обществени услуги, включително обществена, универсална и висококачествена образователна система, качествена заетост и устойчив растеж; призовава Комисията, преди да вземе решение за дезактивиране на общата клауза за дерогация, да разгледа възможността не само за цялостна оценка на състоянието на икономиката въз основа на количествени критерии, а за оценка, която правилно отразява стоящите в неговата основа неравенства, както и положението със заетостта, социалната сфера и здравеопазването в държавите членки;
4. подчертава, че е изключително важно да се разглежда успехът на икономиката на ЕС от перспективата на благосъстоянието на гражданите и работниците, приобщаващите пазари на труда и трудовите и екологичните стандарти;
5. подчертава, че устойчивият икономически растеж трябва да бъде целта на приобщаващата и устойчива социално-екологична трансформация на нашите икономики, като се избягват социалните, икономическите и екологичните дисбаланси чрез борба срещу бедността, намаляване на неравенствата, създаване на достойни работни места с адекватни заплати и условия на труд; отбелязва, че ако нашите икономики са конкурентоспособни, те могат да развиват правилните способности за бъдещето, включително способността да се върви в крак с изискванията на съвременния пазар на труда; подчертава, че значителна част от приходите, генерирани от икономическия растеж, и последващите фискални приходи следва да се използват за финансиране на обществените услуги, включително системите на общественото здравеопазване и образование; посочва, че е необходима силна подкрепа за обществените услуги, системите на здравеопазването и образованието, включително с цел да се стимулира създаването на качествена заетост, приобщаващо възстановяване и предвиждането на бъдещи кризи; призовава да се извърши преглед на настоящото европейско икономическо управление, и по-специално на фискалните правила на ЕС; подчертава, че устойчивият и приобщаващ икономически растеж е необходим за напредъка, иновациите, достойните работни места и самостоятелния живот; подчертава, че достойният доход гарантира достоен стандарт на живот и осигурява социална закрила за семействата;
6. изразява загриженост, че някои държави членки бяха задлъжнели преди пандемията от COVID-19; приветства историческата и безпрецедентна европейска реакция под формата на NextGenerationEU и на Механизма за възстановяване и устойчивост като инструменти за смекчаване на икономическото и социалното въздействие на пандемията в държавите членки;
7. подчертава, че трябва да бъде засилена демократичната отчетност за текущия процес на оценка на европейския семестър; призовава Комисията и държавите членки да реформират финансовата нормативна уредба и процеса на европейския семестър, за да гарантират, че новата рамка за икономическо управление ще засили демократичната отчетност и участието на Парламента, ще засили ролята и участието на ЕС и на националните социални партньори и ще гарантира подход, основан на изпълнението и ориентиран към резултатите, по отношение на целите на политиката;
8. подчертава, че планът за действие на ЕССП включва три основни цели и че последната се отнася до бедността и има за цел да намали броя на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, с най-малко 15 милиона, от които най-малко 5 милиона следва да са деца, спрямо 2019 г.; изразява съжаление обаче, че Комисията все още не е представила ясен и изчерпателен дневен ред за постигане на тази цел чрез ефективни инструменти и финансови средства; призовава Комисията незабавно да представи стратегия за борба срещу бедността, съдържаща ангажимент за премахване на бедността в Европа до 2050 г.; счита, че тази стратегия следва да включва, наред с другото, социалния напредък като инвестиционен приоритет, като означава, че Next GenerationEU, многогодишната финансова рамка (МФР) и бюджетът на ЕС трябва да отделят инвестиции за постигане на социалните цели, и по-специално социален напредък, които отговарят по амбиция на инвестициите в „зелената“ и цифровата област, и че намаляването на бедността и на неравенствата също следва да бъде съображение от общ характер по отношение на всички разходи.
9. счита, че съществуващите в момента елементи на гъвкавост при прилагането на фискалните правила следва да се прилагат по-щедро на практика, така че намаляването на дълга да не е в ущърб на други важни цели, например пълна заетост, качествени обществени услуги и опазване на климата; в този смисъл счита, че МВУ следва да стане постоянен инструмент, за да се гарантира, че той отново ще бъде на разположение при възникване на кризи с подобна тежест и може да бъде осигурен достъп до него по по-бърз начин;
10. приветства предложението на Комисията за социален фонд за климата с цел да се предприемат мерки за преодоляване на социалните последици от трансформацията на нашите общества, за да ги направим по-неутрални по отношение на климата; изразява убеждение, че социалното въздействие на „зелените“ политики трябва да бъде разгледано в по-широк план, и подчертава, че е спешно необходимо да се приемат инструменти, които дават възможност на всички части на обществото да се възползват от предимствата на неутрално по отношение на климата общество и защитават хората и домакинствата, и по-специално най-уязвимите лица, както от въздействието на изменението на климата, така и от замърсяването, и възпрепятстват всякакви отрицателни социални последици, които биха могли да възникнат от изпълнението на действията на Европейския зелен пакт в областта на климата;
11. подкрепя засилването на демократичния характер на процеса на семестъра; изразява твърдо убеждение, че реформата на икономическото управление трябва да върви ръка за ръка с укрепването на социалното измерение; счита, че политиките за равенство между половете трябва да бъдат заложени и интегрирани във всички етапи на икономическото управление;
12. счита, че позовавания на неравнопоставеността между половете в областта на пенсиите трябва да бъдат включени в годишния обзор на устойчивия растеж, какъвто беше случаят в някои от тези обзори в миналото;
13. приканва Комисията да обмисли прилагането в процеса на семестъра на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и на съществуващите национални стратегии за хората с увреждания; насърчава държавите членки и Комисията да извършат оценка по въпроса дали мерките в областта на социалната закрила и уврежданията, включително обезщетенията за защита на доходите, представляват подходящи мерки за борба срещу бедността;
14. подчертава необходимостта от намаляване на бюрократичните тежести и бюрокрацията, за да се подкрепят и стимулират икономическият растеж и конкурентоспособността, и изтъква в този контекст програмата на Комисията за по-добро регулиране; призовава Комисията, в контекста на специфичните за всяка държава препоръки, да препоръча реформи с цел намаляване на бюрокрацията и улесняване на достъпа до финансиране за възможно най-широк кръг от бенефициенти, включително предприятия и МСП, НПО, социалните предприятия, общините и гражданите; подчертава, че по-специално МСП страдат от прекомерна административна тежест;
15. приветства съобщението на Комисията от 9 декември 2021 г., озаглавено: „Изграждане на икономика, която работи за хората: план за действие за социалната икономика“; призовава Комисията да представи амбициозни мерки за създаването и развитието на кооперации и социални предприятия, които поради своята същност поставят силен акцент върху справедливите условия на труд и предоставянето на права на работниците и гражданите;
16. подчертава, че кризата с COVID-19 вече доведе до загуба на работното място за много млади хора или за хора, които работят на несигурно работно място; призовава Комисията и държавите членки да се борят срещу младежката безработица и да гарантират, че младите хора получават подходящ и качествен първоначален трудов опит; призовава Комисията да гарантира достъпа на младите хора до платени качествени стажове и чиракуване и осъжда практиката на неплатените стажове като форма за експлоатация на млади работници и нарушаване на техните права; призовава Комисията да представи нормативна уредба за ефективни практики, стажове и чиракуване;
17. призовава Комисията да преразгледа съществуващите европейски инструменти, например Рамката за качество на стажовете и Европейската рамка за качествено и ефективно чиракуване, и да включи критерии за качество на предложенията, които получават младите хора, включително принципа за справедливо възнаграждение за стажантите и практикантите, достъп до социална закрила, устойчива заетост и социални права;
18. подчертава, че бавното преразпределение и несъответствието между уменията и изискванията на пазара на труда могат да доведат до съществени смущения в процеса на свързване на свободните работни места с хората без работа и съответно до по-високи равнища на структурната безработица; отбелязва, че политиката трябва да подкрепя работниците при намирането на работни места, които изискват квалификации, различни от предишните им професии;
19. подчертава, че подобряването на условията на заетост и труд на групите, които са най-силно засегнати от пандемията, ще допринесе за предотвратяването на трайни отрицателни последици от безработицата и липсата на активност, както и на увеличаването на неравенствата; счита, че съчетаването на широк обхват на колективното трудово договаряне с висок процент на участие в синдикални организации, както и добре финансираните активни политики за пазара на труда и социалните предимства са съществен елемент в борбата срещу бедността сред работещите;
20. счита, че правилата за прозрачност в заплащането са важен инструмент, с който се повишава осведомеността по отношение на дискриминацията в заплащането спрямо жените, може да се осигури правото на информация относно равнищата на заплащане по полове, да се изисква от дружествата да докладват относно заетостта и заплащането по полове и те да се стимулират да извършват одити на заплащането на мъжете и жените; подчертава, че мерките за еднакво заплащане за равностоен труд са особено важни за определени държави, в които има големи първоначални разлики в заплащането на мъжете и жените в ранните етапи на професионалното развитие на работниците;
Икономика, която защитава здравето и безопасността на работниците, като същевременно гарантира добри условия на труд
21. приветства стратегическата рамка на Комисията за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2021 – 2027 г., и по-специално въвеждането на подхода за „Нулева смъртност“ (Vision Zero) по отношение на свързаните с работата злополуки и заболявания; изразява съжаление обаче, че равнището на амбиция на стратегията не съответства на нейната цел за „Нулева смъртност“, и призовава Комисията да представи предложения, които да отговарят на тази амбиция; призовава за създаването на пътна карта за намаляване на злополуките и смъртните случаи на работното място, с подходящо финансиране за държавите членки и дружествата с цел завършване на прехода към „нулев брой смъртни случаи“; подчертава, че подходът „Нулева смъртност“ следва да не води до недостатъчно докладване за свързани с работата злополуки и заболявания; призовава Комисията да обхване всички наранявания и злополуки, както и намаляването на физическите и психическите способности, в подхода за „Нулева смъртност“; призовава Комисията и държавите членки значително да засилят акцента върху стратегиите за превенция, например укрепване на инспекциите по труда, националните служби за здравословни и безопасни условия на труд и диалога със социалните партньори, за да се гарантира, че всички служители, независимо от вида или големината на техния работодател, имат право на най-високото възможно равнище на закрила по отношение на здравословните и безопасни условия на труд;
22. счита, че са необходими силно сътрудничество със социалните партньори и законодателни действия по няколко аспекта на политиката на ЕС в областта на здравословните и безопасни условия на труд, за да се допълнят разнообразните незадължителни мерки, които са предвидени с цел превръщане на целта за „Нулева смъртност“ в реалност; призовава за поставяне на ясен акцент върху участието на работниците и засилването на консултациите със социалните партньори;
23. подчертава възникването на нови рискове в областта на здравословните и безопасни условия на труд поради ускоряването на изменението на климата и потенциалното му въздействие върху работниците, както и поради технологичните иновации, например изкуствения интелект и цифровизацията, които биха могли да доведат до опасни условия на труд; насочва вниманието към своята резолюция от 20 октомври 2021 г., съдържаща препоръки към Комисията относно защитата на работниците от азбест[15], и приветства постигнатия напредък в процеса на преразглеждане на Директивата относно канцерогените и мутагените (CMD4); призовава Комисията да предприеме подходящи и пропорционални законодателни и незаконодателни действия за справяне с тези нововъзникващи рискове;
24. приветства и подчертава централната роля на новата стратегическа рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2021 – 2027 г. за гарантирането на здравословни и безопасни работни места, по-специално чрез предвиждане и управление на промяната в контекста на екологичните, цифровите и демографските промени; подчертава необходимостта от подобряване на превенцията на свързаните с работата злополуки и заболявания, премахване на смъртните случаи, свързани с работата, и повишаване на готовността за реагиране на настоящи и бъдещи здравни кризи, така че да се запази здравето и безопасността на работниците и да бъде гарантирана производителността и конкурентоспособността; подчертава необходимостта от поставяне на акцент в стратегиите върху справянето с предизвикателствата, произтичащи от увеличаващия се дял на възрастните работници и работниците с увреждания или хронични заболявания; отново заявява, че стресът, тревожността или депресията спадат към втората по големина група от съобщаваните по собствена инициатива свързани със работата здравословни проблеми, които могат значително да увеличат риска от други здравословни проблеми, включително автоимунни заболявания или мускулно-скелетни смущения и ревматични/хронични възпалителни заболявания;
25. призовава Комисията да предложи нова директива относно психичното здраве с цел предотвратяване на разпространението на психосоциалните рискове и гарантиране на благосъстоянието на работниците; счита, че обвързващото регулиране е от ключово значение за ефективната превенция на психичните разстройства, като например тревожност, депресия, синдром на професионалното изчерпване и посттравматичен стрес, както и за тяхното признаване като професионални заболявания; счита, че минималните изисквания за дистанционна работа следва да бъдат разгледани в настоящата директива, за да се гарантира, че работниците могат да упражняват правото си на откъсване от работната среда; счита, че в тази директива следва да бъде уредено използването на съществуващите и новите цифрови инструменти за целите на работата и да се изяснят условията на труд за дистанционните работници, които трябва да бъдат еквивалентни на тези, валидни за работниците в сходно положение;
26. отбелязва, че пандемията от COVID-19 подчерта вече съществуващите структурни проблеми на социалния сектор, по-специално в сферата на дългосрочните грижи, включително проблеми като недостига на персонал, незадоволителните условия на труд, ниското заплащане и слабото използване на цифрови решения;
Глава III
27. счита, че увеличаването на покупателната способност и по-високите заплати са важен компонент на икономическото възстановяване, който стимулира съвкупното вътрешно търсене, като същевременно гарантира благосъстоянието на гражданите; счита, че съществува риск увеличението на заплатите през следващата година като цяло да се повиши под равнището на инфлацията, което ще намали покупателната способност на работниците; предупреждава, че покупателната способност на заплатите би могла да стагнира или дори да намалее, ако цените на енергията, жилищата и храните продължат да нарастват; счита, че домакинствата с ниски доходи следва да бъдат защитени от отрицателните последици от нарастващите цени на услугите, стоките и основните хранителни продукти; подчертава, че това следва да бъде съчетано с мерки за увеличаване на дела на домакинствата със средни доходи; счита, че колективното договаряне и обединяването в профсъюзи могат да възстановят баланса на силите между различните групи в обществото; подчертава значението на справянето с бедността сред работещите, енергийната бедност и трайната безработица; приветства предложението на Комисията за директива относно достойно заплащане в Европейския съюз, за да се спомогне за изкореняването на бедността сред работещите и да се повиши колективното трудово договаряне;
28. изразява загриженост, че въпреки неотдавнашното повишаване на минималната работа заплата в много държави членки, задължителните минимални работни заплати често остават ниски в сравнение с други заплати в икономиката и много са значително под 60% от средната заплата в държавата;
29. отбелязва, че 22,4% от населението на ЕС е изложено на риск от бедност или социално изключване, от които 24,9% са деца, 23,3% са жени и 18,2% са на възраст над 65 години, както и че рискът от бедност сред хората с увреждания нараства до 34,6%;; изразява дълбока загриженост, че равнището на младежка безработица в ЕС е над 15%; подчертава, че пандемията от COVID-19 прави прилагането на гаранцията за децата, засилената гаранция за младежта и стратегията на ЕС за правата на хората с увреждания по-важно от всякога; призовава Комисията да подкрепя държавите членки в борбата с бедността, особено сред децата, жените и възрастните хора, бедността сред работещите и бездомността като крайни форми на бедност и социално изключване;
30. призовава държавите членки да гарантират, че са на разположение достатъчно адекватни и финансово достъпни социални жилища, за да се покрият жилищните нужди на населението и да се намали степента на прекомерните жилищни разходи; във връзка с това призовава за реформа на рамката за икономическо управление, която да даде възможност на държавите членки да направят необходимите екологични и социални публични инвестиции, включително тези, свързани с развитието и подобряването на социални, публични, финансово достъпни и енергийно ефективни жилища; подчертава, че бездомничеството е една от най-екстремните форми на социално изключване; приветства стартирането на европейската платформа за борба с бездомничеството и нейната крайна цел да се сложи край на бездомничеството до 2030 г.; призовава държавите членки да приемат амбициозни национални стратегии, с подходящо национално и европейско финансиране, които се основават на принципа на жилищно настаняване преди всичко, да спомагат за предотвратяването на бездомничеството и да предоставят достъп до адекватни, безопасни и финансово достъпни жилища;
31. призовава Комисията и държавите членки да гарантират достъп до достойно жилищно настаняване за всички чрез национални планове за жилищно настаняване на достъпни цени, включени в националните програми за реформи;
32. приветства вниманието, отделено в стратегията за равенство на ЛГБТИК на бездомничеството на ЛГБТИК лицата, и по-специално на бездомничеството сред младите ЛГБТИК лица; приканва Комисията да разреши проблема с бездомничеството сред ЛГБТИК лицата заедно с държавите членки;
33. счита, че качествените, адекватни и достъпни услуги на разумни цени са предпоставка за възстановяването от пандемията от COVID-19 и успешното изпълнение на Европейския стълб на социалните права, по-специално за намаляване на бедността и социалното изключване във всичките му форми;
34. отбелязва, че водещата цел за намаляване на броя на хората, живеещи в бедност, с 15 милиона души няма да бъде постигната, без да се обърне внимание на най-уязвимите групи; призовава Комисията и държавите членки да разработят целенасочени начини за подкрепа на трайно безработни и бездомни лица, както и на лица, изправени пред множество пречки и различни видове дискриминация;
35. призовава Комисията и държавите членки да гарантират всеобщ достъп до безплатно публично образование в ЕС за деца до тригодишна възраст, което би допринесло за равни възможности за следващото поколение, както и за увеличаване на участието на жените на пазара на труда; подчертава значението на транспонирането на Директивата относно равновесието между професионалния и личния живот, за да се осигури равен достъп и балансирано използване на договореностите за отпуск както от мъжете, така и от жените, което ще позволи на родителите с деца или работниците с роднини на тяхна издръжка да постигнат по-добър баланс между отговорностите, свързани с полагането на грижи, и професионалните задължения;
36. отбелязва, че семействата, децата и уязвимите групи са сред основните жертви на пандемията от COVID-19; подчертава, че изкореняването на детската бедност и гарантирането на благосъстояние и равни възможности за децата трябва да заемат челно място сред приоритетите на Европа; призовава Комисията да работи за спешното прилагане на Европейската гаранция за децата и да осигури специален бюджет от 20 милиарда евро и да изпълни тази задача в периода 2021–2027 г. с цел борба с бедността за всички деца и техните семейства, без ограничения; подчертава, че това следва да бъде придружено от предстоящото предложение за препоръка на Съвета относно минималния доход, за да се допринесе за целта за намаляване на бедността; подчертава, че целта на Европейската гаранция за децата е да подкрепя националните политики за предотвратяване и борба със социалното изключване чрез гарантиране на достъп на всички деца в нужда до ключови услуги, включително деца, граждани на трети държави, независимо от техния миграционен статут; счита, че гаранцията за децата трябва да бъде разширена, за да допълва националните схеми за детски надбавки; призовава държавите членки да използват наличните ресурси, наред с другото, в рамките на МВУ и ЕСФ+, за да се гарантира, че Гаранцията за децата предотвратява и противодейства на социалното изключване и бедността сред децата в нужда и насърчава равните възможности; освен това призовава Комисията внимателно да наблюдава внимателно напредъка в тази област;
37. припомня, че младите хора бяха сред най-силно засегнатите от пандемията, тъй като те са прекомерно представени в секторите, които пострадаха най-силно от ограниченията, породени от пандемията, и има по-голяма вероятност да работят на временни договори и договори на непълно работно време, чувстват несигурност във връзка с жилищното настаняване в сравнение с други групи и изпитват непропорционално въздействие по отношение на удовлетвореността си от живота и психичното благоденствие, като почти две трети от младите хора са в риск от депресия[16]; призовава за засилен инструмент за гаранция за младежта и актуализирани национални схеми с цел намаляване на трайната и младежката безработица с най-малко 50% до 2030 г., като бъдат включени и критерии за създаване на качествени работни места в съответствие с ЦУР № 8 от Програмата на ООН до 2030 г.; счита, че е време гаранцията за младежта да стане задължителна за всички държави членки и приобщаваща, като бъдат включени активни мерки за осведомяване, насочени към дългосрочно неработещи, неучещи и необучаващи се лица и млади хора в неравностойно социално-икономическо положение, като например младите хора с увреждания и младите хора от ромски произход;
38. подчертава, че е необходимо държавите членки да продължат да инвестират достатъчно ресурси по линия на ЕСФ+ в мерки за подкрепа на целенасочени действия и структурни реформи за качествена младежка заетост, професионално образование и обучение, и по-специално за чиракуване и предприемачески умения; освен това подчертава, че държавите членки трябва да включат реформи и инвестиции в следващото поколение, в децата и младите хора в съответствие с целите на Гаранцията за децата и Гаранцията за младежта, така че те да получават достъп до финансиране по линия на МВУ; призовава Комисията да наблюдава отблизо инвестициите на държавите членки в тази област чрез цикъла на семестъра и националните програми за реформи по линия на МВУ;
39. призовава ЕС и държавите членки да преодолеят структурните проблеми – причина за детската бедност и социалното изключване, като насърчават високо равнище на заетост и социално приобщаване, включително сред групите в неравностойно положение; подчертава необходимостта от гарантиране на равенство между половете, недискриминация и социално равенство в трудовите правоотношения; подчертава, че това е важен градивен елемент за устойчива и просперираща икономика и силна демокрация;
40. подчертава, че всички деца имат право да упражняват правата на човека и да живеят в безопасна среда като съществени условия за предотвратяване на ранното напускане на училище, защита на психичното им здраве и пълноценно участие в обществото и на пазара на труда; във връзка с това изразява съжаление, че децата от групата на ЛГБТИ лицата често са жертви на тормоз и насилие в училищата и че това има сериозно отражение върху благосъстоянието им; счита, че политиките за борба с тормоза, както и достъпът на децата до информация относно сексуалната ориентация и половата идентичност следва да са неразделна част от образователните системи;
41. подчертава необходимостта в специфичните за всяка държава препоръки в европейския семестър да се инвестира в подходящи надбавки за увреждане, което да е съвместимо с други форми на доход, за да се намали рискът от бедност, пред който са изправени хората с увреждания;
42. подчертава необходимостта от решителни и ефективни социални инвестиции на европейско, национално и регионално равнище с цел укрепване на социалните услуги;
43. призовава ЕС и държавите членки да гарантират, че всеки в нашето общество притежава подходящите умения, за да намери работа и да развие своите таланти, особено по-младото поколение; подчертава необходимостта от укрепване на образователните програми на ЕС, като същевременно образованието и обучението бъдат приведени в съответствие с потребностите на икономиката и обществото на бъдещето; работниците, учителите и обучителите следва да определят, подкрепят и насърчават подходящите умения в процеса на обучение; счита, че инвестициите в цифрова инфраструктура са неизбежни; изразява убеждение, че пречки, като например недостигът на работна ръка, възпрепятстват икономическия растеж; призовава Комисията и държавите членки да приложат незабавно всеобхватен пакет от мерки за справяне с недостига на работна ръка, като се съсредоточат върху заплатите, осигуряващи жизнен минимум, подобряването на условията на труд, засилването на трудовата мобилност в ЕС, улесняването на интеграцията на мигрантите на пазара на труда и улесняването на достъпа до финансиране за МСП; призовава за укрепване на Европейската квалификационна рамка с цел адекватно признаване на компетентностите и квалификациите, придобити извън границите на Европа; призовава държавите членки да признават, валидират и сертифицират съществуващите формално и неформално придобити компетентности, таланти и ноу-хау на хората от трети държави; подчертава необходимостта от гарантиране на достъп до формално, самостоятелно и неформално образование и висококачествено обучение през целия живот;
44. подчертава колко е важно публичните служби по заетостта да бъдат добре обезпечени с ресурси; счита, че публичните служби по заетостта следва да предлагат персонализирана подкрепа и оценка на нуждите на търсещите работа лица с увреждания, по-възрастните търсещи работа лица и трайно безработните;
45. счита, че повечето предстоящи препоръки по линия на европейския семестър следва да включват акцент върху качеството и финансирането, както и условията на труд в дългосрочните грижи, в чийто център е човекът, включително социални грижи и подкрепа; припомня на държавите членки Декларацията от Астана от 2018 г., както и техния ангажимент да укрепват първичните здравни грижи с цел предоставяне на равнопоставени, достъпни, безопасни и финансово приемливи грижи, полагани в общността, за по-възрастните хора;
46. изразява дълбока загриженост във връзка с въздействието на пандемията върху психичното здраве на работниците и на обществото като цяло; приканва Комисията да отправя систематично препоръки за укрепване на системите за грижи за психичното здраве;
47. счита, че в препоръките в областта на политиката по заетостта не трябва да се губят от поглед трайната безработица и неактивност, по-специално сред по-възрастните хора; приветства предходните препоръки, адресирани към някои държави членки, в които се посочва необходимостта от преразглеждане на системата от стимули за наемане на работа така, че да се насърчи младежката заетост; във връзка с това приканва Комисията да ги разшири, така че те да обхванат и по-възрастните търсещи работа лица;
48. подчертава силно увреждащите и разнообразни последици за здравето от сексуалното и основаното на пола насилие, за което е доказано, че има потенциала да доведе до тежки последици за физическото и психичното здраве; поради това призовава за подходяща защита и адекватни ресурси за жертвите на сексуално и основано на пола насилие, както и за увеличаване на ресурсите и на ефективните действия за тази цел;
Глава IV
49. изразява загриженост относно недостига на много стоки в световен мащаб, дължащ се отчасти на смущенията, причинени от пандемията; призовава Комисията да идентифицира недостига на стратегически производствени обекти и да представя стратегии за укрепване на самодостатъчността на ЕС в критични отрасли и за диверсифициране на източниците, за да се намали зависимостта на ЕС от недемократични трети държави; призовава за укрепване на социалното и икономически устойчивото измерение на промишлената стратегия, със специален акцент върху качествената заетост и стратегическите вериги за създаване на стойност в ЕС, както и за адаптиране или въвеждане на необходимите регулаторни изисквания в това отношение, за да се гарантира устойчив, стабилен европейски промишлен капацитет и за подходяща условна финансова подкрепа; подкрепя извършването на амбициозна и последователна промишлена политика с участието на социалните партньори с цел укрепване на реалната икономика и насърчаване на конкурентоспособни и устойчиви промишлени отрасли и услуги; призовава Комисията да създаде нова рамкова директива относно информирането, консултирането и участието на работниците за минимални европейски стандарти, включително за предвиждане на промените; призовава също така за преразглеждане на Директивата за Европейския работнически съвет (ЕРС) с цел укрепване на правото на представителите на работниците на информиране и консултиране, особено в процесите на преструктуриране; счита, че една силна промишлена база изисква еднакви условия на конкуренция със силни стимули за иновации, високи екологични стандарти и добри условия на труд; подчертава значението на участието на социалните партньори в разработването на промишлени стратегии;
50. призовава Комисията да повиши европейския промишлен и производствен капацитет с цел намаляване на зависимостите; подчертава значението на развитието на технологичния суверенитет и създаването на европейска стойност и работни места в стратегически промишлени области; подчертава значението на стратегическата автономност на ЕС и на издръжливост на неговото верига на доставки;
51. счита, че участието на работниците в делата на дружествата е от съществено значение за гарантиране на устойчиво корпоративно управление и предотвратяване на недостига на стратегически стоки и на изнасянето на производството; призовава Комисията и държавите членки да определят необходимите условия и изисквания, така че поне 80% от корпоративните предприятия да бъдат обхванати от споразумения за устойчиво корпоративно управление до 2030 г., като се установят стратегии, съгласувани с работниците, за да се окаже положително влияние върху екологичното, социалното и икономическото развитие чрез управленски практики и присъствие на пазара, подобряване на отчетността на директорите по отношение на интегрирането на устойчивостта в процеса на вземане на корпоративни решения и да се насърчат практики за корпоративно управление, които допринасят за устойчивостта на дружеството, по отношение, наред с другото, на корпоративното отчитане, възнаграждението на съвета, максималните разлики в съотношението на заплатите, състава на съвета и участие на заинтересованите лица;
52. призовава за директива относно задължителна надлежна проверка на спазването на правата на човека и отговорното бизнес поведение – в това число и правата на работниците като правото на сдружаване, правото на колективно договаряне, правото на здраве и безопасност, социална закрила и добри условия на труд – установяваща задължителна надлежна проверка, която обхваща дейностите на дружествата и техните стопански взаимоотношения, в това число и техните вериги на доставки и подизпълнители; подчертава, че тази директива следва да гарантира пълното участие на синдикалните организации и представителите на работниците в целия процес на надлежна проверка, както и правото на постигане на колективно договаряне на съответните равнища относно политиките за надлежна проверка; подчертава, че както националните инспекции по труда, така и Европейският орган по труда (ЕОТ) трябва да могат да извършват съвместни инспекции по цялата верига, да са отворени за подаване на жалби и да бъдат в състояние да предложат подкрепа за постигане на съответствие на всички дружества от ЕС и на дружествата, които искат да получат достъп до вътрешния пазар; призовава Комисията да настоява за ратифициране на конвенции на Международната организация на труда (МОТ) № 81 (инспекция по труда) и № 129 (инспекция по труда в селскостопанския сектор) от всички търговски партньори на ЕС;
53. призовава Комисията да работи за постигане на икономическа устойчивост, да насърчава публичните инвестиции в стратегически сектори и в системи за социално подпомагане, да защитава предприемачеството и МСП и да гарантира социален напредък в ЕС чрез добре платени работни места; призовава Комисията и държавите членки да увеличат устойчивостта на икономиката, нейната конкурентоспособност и подготвеност за бъдещи кризи, за да създадат благоприятна за стопанска дейност среда, която ще спомогне за привличане на инвестиции и предприемачи, и да гарантират справедлив и социален ЕС с работни места, които дават възможност за достоен живот, при което никой няма да бъде изоставен, като се зачита субсидиарността на държавите членки; призовава държавите членки да намалят административната тежест за предприятията със специален акцент върху МСП, които са гръбнакът на европейската икономика;
54. призовава Комисията да включи в препоръките си призив към всички държави членки да инвестират в социалната и в кръговата икономика не само заради потенциала им да създават работни места, но и в качеството им на способстващи фактори за приобщаващо икономическо възстановяване и за екологичния преход;
55. подчертава необходимостта от преодоляване на липсите и недостига на умения в ЕС, за да се премахнат случаите на недостиг на капацитет на пазара на труда; отбелязва, че някои от тези липси възпрепятстват производителността и икономическия растеж и възпират работниците да се включват в пазара на труда; подчертава необходимостта от трансформиране и модернизиране на обучението, формалното и неформалното образование, както и от подобряване на професионалното ориентиране, придобиването на цифрови умения и образованието по тях, както и от насърчаване на професионалното обучение и ученето през целия живот; изразява загриженост относно необходимостта от подобряване на цифровите умения в ЕС в съответствие с потребностите на бъдещите пазари на труда, както е отразено, наред с другото, в недостига на специалисти в областта на информационните технологии; подчертава също така значението на основните цифрови умения за социалното приобщаване, включително за по-възрастните хора и хората, които живеят в отдалечени райони; подчертава значението на съсредоточаването върху професионалното образование и обучение и инвестирането в него в контекста на двойния цифров и екологичен преход, на всички равнища на образованието, преквалификацията и повишаването на квалификацията и продължаването на ученето през целия живот, със специален акцент върху уменията в областта на НТИМ за момичетата и жените; припомня в този контекст необходимостта от осигуряване на равен достъп до обучение за всички работници; призовава образователните системи в ЕС да се уеднаквят повече, а квалификациите да се признават по-широко; подчертава необходимостта от създаване на мрежова среда за образователните и висшите учебни заведения, центровете за професионално обучение и работодателите, които да работят заедно за прогнозиране и посрещане на бъдещите потребности на пазара на труда; подчертава, че при намаляващото население в трудоспособна възраст мерките за привличане на повече хора на пазара на труда са от съществено значение; счита, че интегрирането на мигранти на пазара на труда може да има положително въздействие върху предлагането на труд, да намали недостига на работна ръка и да подкрепи по-високи проценти на заетост; счита, че това трябва да бъде съчетано с други мерки; подчертава, че е важно да се даде възможност за по-здравословен трудов живот, да се подобрят условията на труд и да се адаптират по-добре пазарите на труда към променящите се потребности на работниците в течение на техния живот;
56. призовава Комисията да определи като приоритет в рамките на процеса на европейския семестър реформата и инвестициите в областта на дългосрочните грижи и потребностите от осигуряване на качествени, достъпни, финансово приемливи и подходящи дългосрочни грижи, като се постави акцент върху предоставяните в общността и овластяващи услуги за полагане на грижи, в чийто център е човекът, които отговарят на потребностите на хората и са достъпни за хора с по-ниски доходи; отбелязва, че инвестициите в дългосрочни грижи представляват възможност за създаване на работни места; подчертава колко е важно да се обърне внимание на създаването на качествени работни места с достойни възнаграждения и условия на труд;
57. подчертава, че инвестициите във възприемането на авангардни цифрови технологии и в научните изследвания и иновациите са от ключово значение за бъдещите икономически политики за управление на цифровия преход; призовава настоятелно Комисията и държавите членки да преодолеят недостига на инвестиции в цифровата област както в публичния, така и в частния сектор, като се съсредоточат по-специално върху подкрепата за МСП;
Глава V
58. подчертава, че за да се гарантира справедлив преход, трябва да действаме в отговор на предизвикателствата и възможностите, които възникват при преследването на нашите цели, и да търсим ползата от тези предизвикателства и възможности; счита, че преходът към въглеродно неутрална икономика трябва да бъде равнопоставен, характеризиращ се със социална справедливост и да не бъде изоставян нито един работник и нито една местна общност; подчертава, че работните места следва да бъдат запазени и условията на труд следва да бъдат подобрени въз основа на социална пазарна икономика със силни научни изследвания и иновации в областта на новите технологии; счита, че екологичният и цифровият преход следва да бъде справедлив и приобщаващ и да доведе до по-устойчива и конкурентоспособна Европа, в която работниците имат достойнство и възможности да процъфтяват; отбелязва, че според икономическата прогноза на Комисията от пролетта на 2021 г. се очаква публичните инвестиции да нараснат през 2021 г. и 2022 г. в сравнение със стойностите за 2019 г.;
59. изразява съгласие с определението на МОТ за справедливия преход към устойчиво развитие като насочен към човека подход спрямо бъдещето на труда, който преобразува икономиките и обществата, предоставя максимални възможности за достоен труд за всички, намалява неравенството, насърчава социалната справедливост и подкрепя секторите, работниците и общностите;
60. припомня съществената роля на европейските, националните и секторните социални партньори при предвиждането на промените; подчертава необходимостта да бъдат включени до голяма степен синдикалните организации и представителите на работниците на всички равнища на вземане на решения, за да се гарантира ефективен и справедлив преход; подчертава решаващата роля на колективните трудови договори за гарантиране на най-високите стандарти за здравословни и безопасни условия на труд, развиване на подходящите умения и стратегическо предвиждане на промените; подчертава, че европейските и международните права на човека гарантират на всички работници правото да се организират, да създават и да се присъединяват към синдикални организации, да участват в колективно договаряне, да предприемат колективни действия за защита на правата си и да се ползват от защита чрез колективни договори, независимо от техния трудов статут; призовава държавите членки да премахнат всички национални нормативни актове, които възпрепятстват колективното договаряне, включително чрез осигуряване на достъп на синдикалните организации до работните места с цел организиране, споделяне на информация и консултиране, като така се укрепи представителството на работниците;
61. призовава Комисията и държавите членки да подкрепят инициативи, насочени към намаляване на неравенствата и защита на достойните условия на труд за всички; подчертава при дистанционната работа правото на отделяне от работата, психологическо благосъстояние в работата и здравословни и безопасни условия на труд; призовава за създаване на качествени работни места за работниците, а по този начин и за засилване на ролята на социалните партньори и колективното договаряне; приветства предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета относно подобряване на условията на труд при работата през платформа и призовава за бързото му приемане; приветства въвеждането на оборима презумпция за трудово правоотношение въз основа на принципите на предимство на фактите съгласно тази директива за всички лица, работещи за цифрови трудови платформи; счита, че е от съществено значение да се гарантират еднакви условия на конкуренция и за платформите да се прилагат същите правила на пазара на труда като за традиционните дружества; призовава Комисията да гарантира, че цифровите платформи използват прозрачни, недискриминационни и етични алгоритми; подчертава значението на човешките трудови правоотношения и достойнството на работното място и счита, че е от съществено значение алгоритмичното управление да се извършва от надзорници хора и техните решения да бъдат отчетни, възможни за обжалване и когато е целесъобразно, обратими;
62. призовава държавите членки да засилят прилагането и да се борят срещу практиките на недобросъвестните агенции за временна заетост; призовава Комисията да направи сертифицирането задължително за обществените поръчки в целия ЕС и да създаде социален регистър за тази цел; припомня ролята, която социално отговорните обществени поръчки могат да играят за създаване на възможности за заетост, достоен труд, социално и професионално приобщаване и по-добри условия за уязвимите групи; подчертава, че държавите членки следва да финансират реформи в тази област, включително по линия на МВУ, така че да направят правилата за обществените поръчки по-динамични и прозрачни, да вземат предвид социалните цели и целите за пазара на труда и по-конкретно да насърчават достъпа на предприятията от социалната икономика до обществени поръчки в съответствие с Плана за действие в областта на социалната икономика;
°
° °
63. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
Като се има предвид икономическото положение в Европа и последиците от пандемията от COVID-19, настоящият доклад е особено значим като стойност. Поради това за докладчика е много важно този доклад да бъде подкрепен от всички политически групи и да достигне до по-широка аудитория.
Така настоящият доклад се различава от предишните доклади по своята значимост, цели и яснота. Пазарите в Европа и по света бяха мащабно засегнати не само от COVID-19, но и от климатичната криза, изкуствения интелект и нарастващия дисбаланс между социалните разпоредби и пазарната икономика, което е свързано с отрицателни до голяма степен механизми.
Като се има предвид, че Европа и нейните пазари преминаха през процес на развитие на различни равнища, който трябва да продължи, настоящият доклад също така подкрепя отхвърляне на инициативата на Световния икономически форум, т.нар. „Голямо рестартиране“ за реорганизация на световната икономика и общество след пандемията от COVID-19.
Докладчикът приема, че много други доклади по темата са мултидисциплинарни в подхода си. Той изрично подчертава, че настоящият доклад е допълващ на много равнища, че Пактът за стабилност и растеж трябва да се спазва и че бюджетната гъвкавост на отделните държави членки трябва да бъде запазена при спазване на принципа на субсидиарност и многообразието на Европа. Настоящият доклад съдържа много конкретни твърдения, които са от основно значение за една жизнеспособна, издръжлива и устойчива европейска икономика.
В глава I се призовава за по-силен акцент и повече финансиране за устойчив икономически растеж. С оглед на празните правителствени каси в публичните бюджети на Европа трябва да намерим нови и по-добри начини за финансиране.
Икономическите програми и заделените до момента средства няма да бъдат достатъчни за жизнеспособно, устойчиво и трайно икономическо възстановяване и стабилни пазари, които да са по-издръжливи на по-нататъшни кризи. Целта на устойчивия икономически растеж трябва да бъде да се гарантира, че можем да преодоляваме бъдещите кризи по най-добрия възможен начин, да се подсигурят пазарите и да се разширят инфраструктурите, като същевременно се постигне благоприятно за климата въздействие.
За тази цел е създадена системата „Manacle Bonds“. Докладчикът препоръчва Комисията да я разгледа и съответно да я въведе.
При разясняването на системата следва да се отбележи, че докладчикът се противопоставя както на бюджет на еврозоната с по-високи членски вноски, така и на повсеместно преминаване към общностен режим на държавните дългове чрез еврооблигации. Докладчикът счита, че подходът, при който се използва една реформирана програма на ЕЦБ за закупуване на облигации, е разумна мярка.
ЕЦБ следва да може да купува облигации, емитирани от ЕС. ЕС би могъл да емитира (дългова) облигация, която например би включвала европейски икономически мерки или би дала възможност за финансиране на европейска надбавка за разходите за деца. Не следва да е възможно да се финансират национални мерки. В тази програма трябва да бъдат включени само общи европейски мерки – солидарно – с цел обща полза. (Дълговите) облигации не трябва да могат да се търгуват. Институциите и частните инвеститори не трябва да могат да ги купуват. Само ЕЦБ трябва да има право да държи тези облигации. Те не включват обещание за лихва, а дата на погасяване. Всички държави членки, които участват в емитирането на облигацията, носят отговорност за изплащането. Държавите членки носят отговорност само за съответния си дял. Неплащането може да представлява основание за отхвърляне при бъдещи емисии. От съображения за солидарност всички държави членки следва да участват в дадена (дългова) облигация. Фактически държавите членки постигат съгласие:
- за целта, която трябва да се преследва (борба с детската бедност чрез европейска надбавка за разходи за деца); (борба с безработицата чрез надбавка/икономически мерки при работа на непълно работно време) и др.;
- за размера на (дълговата) облигация;
- за датата на погасяване;
- и за възможните предварителни условия (реформи) за (съ-)емитиращите държави;
ЕЦБ би решавала въз основа на собствените си критерии (като данни за минали плащания, правен преглед и др.) дали емитираната (дългова) облигация може да бъде закупена. ЕЦБ би вземала решенията си независимо. Няма гаранция, че дадена (дългова) облигация действително може да бъде пласирана. (Дълговите) облигации ще могат да бъдат закупувани само от ЕЦБ, което да ѝ позволява да инжектира средства в общото икономическо пространство по контролиран начин и да ги неутрализира след изплащането. Тъй като само ЕЦБ действа като кредитор, последващо опрощаване на вземането е напълно възможно. Тази форма на дългови облигации разширява политическия обхват, като същевременно запазва независимостта на Европейската централна банка.
В глава II са представени последиците при взаимодействието с околната среда и здравето, както и необходимите превантивни мерки в областта на трудовата медицина. Загубените поради болест дни имат отрицателно икономическо въздействие върху производството, производствените разходи, търговията и услугите.
В глава III се подчертава, че като цяло не само конвергенцията между държавите в Европа е в застой, но и все повече се появяват големи различия между Севера и Юга в социалното подпомагане на хората. В резултат на това субективната бедност е на рекордно високо равнище, докато обективните равнища на бедност също са се затвърдили на много високо равнище.
Ето защо е наложително и необходимо в ориентираните към бъдещето икономически програми да се постави акцент върху покупателната способност. Това ще им позволи да бъдат напълно ефективни в рамките на европейския семестър за координация на икономическите политики: аспектите, свързани със заетостта и социалната политика, в годишната стратегия за устойчив растеж за 2022 г.
За да се стабилизира устойчивият икономически растеж, повишаването на покупателната способност обикновено трябва да е последвано от съответно повишаване на производителността. Едно последствие от това би било намаляването на работата на непълно работно време и безработицата и да доведе до значителни икономии на разходи. Чрез по-голямо потребление могат да се очакват и по-високи данъчни приходи в държавите членки. Като се вземе предвид всичко това, увеличаването на покупателната способност не само възпрепятства нарастването на риска от бедност, но също така активно го ограничава. Ето защо по-конкретно в глава III се предлага въвеждането на надбавка за детски разходи 25/25, която е обяснена по-долу.
Животът като цяло стана по-бърз, трескав и сложен. Семействата с деца стават все по-бедни и по-бедни. Много родители вече не могат да издържат и са отвъд предела на възможностите си. Конфликтите се увеличават. Един от резултатите е например увеличаването на насилието в рамките на семействата. В цяла Европа се наблюдава драстично нарастване на случаите на оставяне без внимание и малтретиране на деца. За да се противодейства на това, са необходими решителни действия. Европа трябва да се бори активно, пряко и на местно равнище с детската бедност в рамките на семейството.
Семействата са крайъгълният камък на нашето европейско общество, като определят начина, по който всички живеем заедно, и гарантират, че Европа ще продължи да съществува. Само силни семейства могат да изградят едно силно общество, което е в състояние да устои на световната конкуренция. За да се приложи Гаранцията за децата, докладчикът счита, че въвеждането на европейска надбавка за деца 25/25 е както необходимо, така и закъсняло.
Тази допълнителна европейска подкрепа за издръжка на деца не може да бъде удържана от каквито и да било други социални придобивки. В окончателния доклад „Проучване относно осъществимостта на „Гаранция за децата“, представен от Европейската комисия през март 2020 г., се обясняват подробно съществуващото правно основание и съществуващите отговорности. С тази европейска надбавка за деца 25/25 се създава проект за устойчиво икономическо развитие. Семействата от своя страна ще добавят допълнителни средства към паричния цикъл, така че те ще са от полза и за всички европейци пряко и косвено.
Сумата от 50 EUR е съществена за всяко дете, което е родено в Европа и чиито родители имат доход под медианния за съответната държава членка. Тя се разделя на две: 25 EUR на дете под формата на пряко плащане от съществуващите семейни фондове в държавите членки, като останалите 25 EUR на дете са за създаването на нововъведените европейски съветници по семейни въпроси, които ще работят активно със семействата на местно равнище.
Европейският семеен придружител означава:
- присъствие на Европа в рамките на семейната единица, с което се постига по-добра идентификация с Европа;
- връзка под европейска егида между семействата, структурите за предоставяне и общностите;
- превантивна подкрепа за семействата от бременността до пълнолетието на децата, индивидуално приспособена към семействата като общност;
- ранно установяване на проблемите (прекомерни изисквания, недостатъчно внимание, малтретиране, изоставяне, насилие в семейството, разстройства на развитието при децата и др.)
- решения, които включват вече съществуващите структури за предоставяне и индивидуално включване в мрежа на тези структури за семействата.
Като се превърне Европейският съюз в по-благоприятна среда за семействата, в Европа отново ще се раждат повече деца, при което укрепването на семействата означава укрепване на обществото като цяло.
В глава IV се разглежда по-специално устойчивият икономически растеж чрез връщане в Европа на важни производствени съоръжения, например полупроводникови технологии, медицински продукти, лекарства и хигиенни продукти със скъсени вериги на доставки, така че да се развиват и разширяват секторите, предоставящи заетост. В глава IV докладчикът разглежда също така въздействието на недостига на умения и нарастващото значение на образованието, иновациите и научните изследвания. Това са стълбовете на социално приемливата заетост в Европа.
Глава V е посветена на устойчивия икономически растеж чрез подобряване на принципите на производство, услуги и търговия.
От гледна точка на европейската социална политика в областта на заетостта това означава по-специално благоприятстването на семействата, устойчивостта, климатичната съобразеност, прозрачността на заплатите и основните социални ценности на заетостта да бъдат вписвани в социален регистър за сертифициране. След това те следва да бъдат кодифицирани за обществените поръчки и търговете, обхващащи цяла Европа, и да служат за насърчаване на устойчива, социално приемлива заетост и икономически растеж.
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
Дата на приемане |
28.2.2022 |
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
15 11 29 |
||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Marc Angel, Dominique Bilde, Gabriele Bischoff, Vilija Blinkevičiūtė, Milan Brglez, Sylvie Brunet, Jordi Cañas, David Casa, Leila Chaibi, Ilan De Basso, Margarita de la Pisa Carrión, Jarosław Duda, Estrella Durá Ferrandis, Rosa Estaràs Ferragut, Nicolaus Fest, Loucas Fourlas, Cindy Franssen, Helmut Geuking, Elisabetta Gualmini, Alicia Homs Ginel, France Jamet, Agnes Jongerius, Radan Kanev, Ádám Kósa, Stelios Kympouropoulos, Katrin Langensiepen, Miriam Lexmann, Elena Lizzi, Giuseppe Milazzo, Sandra Pereira, Kira Marie Peter-Hansen, Dragoş Pîslaru, Manuel Pizarro, Dennis Radtke, Elżbieta Rafalska, Guido Reil, Daniela Rondinelli, Mounir Satouri, Monica Semedo, Michal Šimečka, Beata Szydło, Eugen Tomac, Romana Tomc, Marie-Pierre Vedrenne, Marianne Vind, Maria Walsh, Stefania Zambelli, Tatjana Ždanoka, Tomáš Zdechovský |
|||
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Konstantinos Arvanitis, Alin Mituța, Evelyn Regner, Eugenia Rodríguez Palop, Véronique Trillet-Lenoir, Anna Zalewska |
|||
ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
15 |
+ |
PPE |
David Casa, Jarosław Duda, Loucas Fourlas, Cindy Franssen, Helmut Geuking, Stelios Kympouropoulos, Maria Walsh |
Renew |
Sylvie Brunet, Jordi Cañas, Alin Mituța, Dragoş Pîslaru, Monica Semedo, Michal Šimečka, Véronique Trillet-Lenoir, Marie-Pierre Vedrenne |
11 |
- |
ECR |
Margarita de la Pisa Carrión |
ID |
Dominique Bilde, Nicolaus Fest, France Jamet, Elena Lizzi, Guido Reil, Stefania Zambelli |
NI |
Ádám Kósa, Daniela Rondinelli |
PPE |
Radan Kanev |
The Left |
Sandra Pereira |
29 |
0 |
ECR |
Giuseppe Milazzo, Elżbieta Rafalska, Beata Szydło, Anna Zalewska |
PPE |
Rosa Estaràs Ferragut, Miriam Lexmann, Dennis Radtke, Eugen Tomac, Romana Tomc, Tomáš Zdechovský |
S&D |
Marc Angel, Gabriele Bischoff, Vilija Blinkevičiūtė, Milan Brglez, Ilan De Basso, Estrella Durá Ferrandis, Elisabetta Gualmini, Alicia Homs Ginel, Agnes Jongerius, Manuel Pizarro, Evelyn Regner, Marianne Vind |
The Left |
Konstantinos Arvanitis, Leila Chaibi, Eugenia Rodríguez Palop |
Verts/ALE |
Katrin Langensiepen, Kira Marie Peter-Hansen, Mounir Satouri, Tatjana Ždanoka |
Легенда на използваните знаци:
+ : „за“
- : „против“
0 : „въздържал се“
- [1] ОВ L 57, 18.2.2021 г., стр. 17.
- [2] https://www.government.se/articles/2021/04/social-summit-non-paper-by-austria-bulgaria-denmark-estonia-finland-ireland-latvia-lithuania-malta-the-netherlands-and-sweden/
- [3] Приети текстове, P9_TA(2021)0426.
- [4] https://ec.europa.eu/info/business-economy-euro/economic-and-fiscal-policy-coordination/eu-economic-governance-monitoring-prevention-correction/european-semester/european-semester-timeline/2022-european-semester-cycle_en
- [5] Институционален документ на Европейската комисия, озаглавен „Европейска икономическа прогноза: есен 2021 г.“, ноември 2021 г., стр. 2.
- [6] Доклад от 2021 г. на Bundesinstitut für Bevölkerungsforschung (Федерален институт за проучвания на населението), озаглавен „Belastungen von Kindern, Jugendlichen und Eltern in der Corona-Pandemie“ (Тежести за децата, младежите и родителите в пандемията от коронавирус).
- [7] https://ec.europa.eu/info/sites/default/files/economy-finance/2022_european_semester_proposal_for_a_joint_employment_report_0.pdf
- [8] https://ec.europa.eu/info/business-economy-euro/indicators-statistics/economic-databases/macro-economic-database-ameco/ameco-database_en
- [9] https://www.oecd-ilibrary.org/sites/7d9b2208-en/index.html?itemId=/content/publication/7d9b2208-en
- [10] Доклад на Комисията от 17 юни 2020 г. относно въздействието на демографските промени (COM(2020)0241).
- [11] https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/IP_21_3170
- [12] https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Accidents_at_work_statistics#Number_of_accidents; https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/PDF/?uri=CELEX:52021DC0323&from=NL
- [13] „Sixth European Working Conditions Survey – Overview report“ („Шесто европейско проучване на условията на труд – Обобщаващ доклад“) (актуализиран текст от 2017 г.), Eurofound, 2017 г., Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург.
- [14] Съобщение на Комисията от 28 юни 2021 г., озаглавено „Стратегическа рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2021 – 2027 г.: здравословни и безопасни условия на труд в променящ се свят на труда“ (COM(2021) 0323).
- [15] Приети текстове, P9_TA(2021)0427.
- [16] https://www.eurofound.europa.eu/sites/default/files/ef_publication/field_ef_document/ef20036en.pdf