ДОКЛАД относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение (ЕС) 2015/1814 по отношение на количеството квоти, които се прехвърлят в резерва за стабилност на пазара на схемата за търговия с емисии на парникови газове в Съюза до 2030 г.
16.3.2022 - (COM(2021)0571 – C9‑0325/2021 – 2021/0202(COD)) - ***I
Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
Докладчик по становище: Сайръс Енджерер
ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение (ЕС) 2015/1814 по отношение на количеството квоти, които се прехвърлят в резерва за стабилност на пазара на схемата за търговия с емисии на парникови газове в Съюза до 2030 г.
(COM(2021)0571 – C9‑0325/2021 – 2021/0202(COD))
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
Европейският парламент,
– като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2021)0571),
– като взе предвид член 294, параграф 2 и член 192, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9‑0325/2021),
– като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 8 декември 2021 г.[1],
– след консултация с Комитета на регионите,
– като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,
– като взе предвид становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика,
– като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A9-0045/2022),
1. приема изложената по-долу позиция на първо четене;
2. приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст или внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;
3. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.
Изменение 1
Предложение за решение
Съображение 1
|
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
(1) През ноември 2016 г. влезе в сила Парижкото споразумение, прието през декември 2015 г. в Париж съгласно Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) („Парижкото споразумение“)3. Страните по Парижкото споразумение се договориха за задържане на увеличението на средната температура в световен мащаб да е значително по-малко от 2 °C над равнищата от прединдустриалния период и продължаването на усилията за ограничаване на увеличението на температурата до 1,5 °C над равнищата от прединдустриалния период. |
(1) През ноември 2016 г. влезе в сила Парижкото споразумение, прието през декември 2015 г. в Париж съгласно Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) („Парижкото споразумение“)3. Страните по Парижкото споразумение се договориха увеличението на средната температура в световен мащаб да се задържи до значително по-малко от 2° C над равнищата от прединдустриалния период и да се продължат усилията за ограничаване на увеличението на температурата до 1,5° C над равнищата от прединдустриалния период. С приемането на Пакта за климата от Глазгоу страните по Парижкото споразумение признаха, че ограничаването на увеличението на средната температура в световен мащаб до 1,5 °C над равнищата от прединдустриалния период ще намали значително рисковете и въздействието от изменението на климата, и поеха ангажимент до края на 2022 г. да възприемат по-решителен подход към целите си за 2030 г., за да се преодолее недостигът при изпълнението на амбицията, в съответствие с констатациите на Междуправителствен комитет по изменението на климата (МКИК). Това следва да се направи по начин, който отразява равенството и зачита принципа на общите, но диференцирани отговорности и съответстващи възможности предвид различните национални обстоятелства. Преразглеждането на системата на Европейския съюз за търговия с емисии (СТЕ на ЕС), включително на нейния резерв за стабилност на пазара, е уникална възможност да се допринесе за засилване на действията на Съюза в областта на климата преди 27-ата сесия на Конференцията на страните (COP 27) по РКООНИК в Египет. |
__________________ |
__________________ |
3 Парижко споразумение (ОВ L 282, 19.10.2016 г., стр. 4). |
3 Парижко споразумение (ОВ L 282, 19.10.2016 г., стр. 4). |
Изменение 2
Предложение за решение
Съображение 1 a (ново)
|
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(1a) Констатациите на Междуправителствения комитет по изменението на климата в доклада му от 7 август 2021 г., озаглавен „Изменението на климата през 2021 г.: Научна основа от гледна точка на физиката“, показват, че необходимостта да преследваме целта от 1,5° C, заложена в Парижкото споразумение, е още по-належаща. Междуправителственият комитет по изменението на климата установи, че температурата в световен мащаб ще достигне или надхвърли стойността от 1,5° C по-рано от очакваното, а именно в рамките на следващите 20 години. Той също така установи, че ако няма незабавно и амбициозно намаляване на емисиите на парникови газове, няма да бъде възможно да ограничим глобалното затопляне до около 1,5° C или дори до 2° C. |
Изменение 3
Предложение за решение
Съображение 1 б (ново)
|
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(1б) В своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно извънредното положение по отношение на климата и околната среда1a Европейският парламент призова Комисията да предприеме незабавни и амбициозни действия за ограничаване на глобалното затопляне до под 1,5° C и за предотвратяване на сериозната загуба на биологично разнообразие, включително като обърне внимание на непоследователността на настоящите политики на Съюза на фона на извънредното положение по отношение на климата и околната среда и като гарантира, че всички съответни бъдещи законодателни и бюджетни предложения са напълно съобразени с целта за ограничаване на глобалното затопляне до под 1,5° C и че те не допринасят за загубата на биологично разнообразие. |
|
__________________ |
|
1a OВ C 232, 16.6.2021 г., стp. 28. |
Изменение 4
Предложение за решение
Съображение 1 в (ново)
|
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(1в) Необходимостта от предприемане на неотложни действия нараства и поради увеличаването на честотата и интензивността на екстремните метеорологични условия като пряк резултат от изменението на климата. Според Службата на ООН за намаляване на риска от бедствия през последните 20 години броят на регистрираните в цял свят бедствия и мащабът на световните икономически загуби почти са се удвоили, като голяма част от това увеличение се дължи на значителното повишаване на броя на свързаните с климата бедствия. |
Изменение 5
Предложение за решение
Съображение 1 г (ново)
|
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(1г) Следователно Съюзът следва да отговори на тази необходимост от неотложни действия, като повиши усилията си и се утвърди като международен лидер в борбата с изменението на климата, като същевременно се отразяват принципите на равенство и на общите, но диференцирани отговорности и съответстващи възможности, посочени в член 2, параграф 2 от Парижкото споразумение. |
Изменение 6
Предложение за решение
Съображение 2
|
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
(2) Преодоляването на предизвикателствата, свързани с климата и околната среда, и постигането на целите на Парижкото споразумение са в основата на съобщението относно Европейския зелен пакт, прието от Комисията на 11 декември 2019 г.4 |
(2) Преодоляването на предизвикателствата, свързани с климата и околната среда, и постигането на целите на Парижкото споразумение съответно са в основата на съобщението относно Европейския зелен пакт, прието от Комисията на 11 декември 2019 г.4 |
__________________ |
__________________ |
4 COM(2019)640 final. |
4 COM(2019)640 final. |
Изменение 7
Предложение за решение
Съображение 3
|
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
(3) Европейският зелен пакт съчетава всеобхватен набор от взаимно подсилващи се мерки и инициативи, насочени към постигане на неутралност по отношение на климата в ЕС до 2050 г., и очертава нова стратегия за растеж, която има за цел превръщането на Съюза в справедливо и процъфтяващо общество с модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика, в която икономическият растеж не зависи от използването на ресурсите. Той също така има за цел опазването, съхранението и увеличаването на природния капитал на Съюза, както и защитата на здравето и благосъстоянието на гражданите от свързани с околната среда рискове и въздействия. Същевременно този преход засяга по различен начин жените и мъжете и оказва особено въздействие върху някои групи в неравностойно положение, например възрастните хора, лицата с увреждания и хората с малцинствен расов или етнически произход. Следователно трябва да се гарантира, че преходът е справедлив и приобщаващ и никой не бива изоставен. |
(3) Европейският зелен пакт предоставя отправната точка за постигане на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г. и целта за постигане на отрицателни емисии след това, както е посочено в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета1а. Той очертава нова стратегия за растеж, която има за цел превръщането на Съюза в справедливо и процъфтяващо общество с модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика, като същевременно не се пренебрегва никой в рамките на един справедлив преход, който цели също така преодоляване на енергийната бедност. Той също така има за цел опазването, съхранението и увеличаването на природния капитал на Съюза, както и защитата на здравето и благосъстоянието на гражданите от свързани с околната среда рискове и въздействия. Този преход засяга по различен начин работниците и служителите от различните сектори и от всеки пол и оказва особено въздействие върху някои уязвими групи и групи в неравностойно положение, например възрастните хора, лицата с увреждания и хората с малцинствен расов или етнически произход и лицата и домакинствата с ниски до средни доходи. Той също така създава по-големи предизвикателства за определени региони, по-специално за необлагодетелстваните в структурно отношение и периферните региони, например островите. Следователно трябва да се гарантира, че преходът е справедлив и приобщаващ. |
|
_______________ |
|
1a Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата) (OВ L 243, 9.7.2021 г., стp. 1). |
Изменение 8
Предложение за решение
Съображение 4
|
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
(4) Необходимостта и стойността на Европейския зелен пакт станаха по-осезаеми предвид тежките последици от пандемията от COVID-19 за здравето, условията на живот и труд и благосъстоянието на гражданите на Съюза, които показаха, че нашето общество и нашата икономика трябва да повишат устойчивостта си на външни сътресения и да действат на ранен етап за предотвратяването или смекчаването им. Европейските граждани продължават да застъпват категоричното становище, че това се отнася с особена сила до изменението на климата5. |
(4) Необходимостта и стойността на надеждното прилагане на Европейския зелен пакт станаха по-осезаеми предвид тежките последици от пандемията от COVID-19 за здравето, условията на живот и труд и благосъстоянието на гражданите на Съюза, които показаха, че нашето общество и нашата икономика трябва да повишат устойчивостта си на външни сътресения и да действат на ранен етап за предотвратяването или смекчаването им по начин, който е справедлив и не пренебрегва никого, в т.ч. лицата, които са изложени на риск от енергийна бедност. Европейските граждани продължават да застъпват категоричното становище, че това се отнася с особена сила до изменението на климата5. |
__________________ |
__________________ |
5 Специално проучване „Евробарометър 513“ относно изменението на климата, 2021 г. (https://ec.europa.eu/clima/citizens/support_bg). |
5 Специално проучване „Евробарометър 513“ относно изменението на климата, 2021 г. (https://ec.europa.eu/clima/citizens/support_bg). |
Изменение 9
Предложение за решение
Съображение 4 a (ново)
|
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(4a) Освен това междуправителствената научно-политическа платформа относно биоразнообразието и предлаганите от екосистемите услуги (IPBES) посочва в своя доклад от 29 октомври 2020 г., озаглавен „Биологично разнообразие и пандемии“, че основните причини за пандемиите са същите глобални промени в околната среда, които водят до загубата на биологично разнообразие и до изменението на климата. Ето защо изменението на климата следва да се смекчи с цел да се поддържа и подобрява състоянието на нашето биологично разнообразие, което на свой ред ще спомогне за опазването на човешкото здраве. |
Изменение 10
Предложение за решение
Съображение 6
|
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
(6) С Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета7 Съюзът заложи в законодателството целта за неутралност по отношение на климата в цялата икономика до 2050 г. С този регламент също така се установява обвързващ вътрешен ангажимент за Съюза за намаляване до 2030 г. на нетните емисии на парникови газове (след приспадане на поглъщанията) от най-малко 55 % спрямо нивата от 1990 г. |
(6) С Регламент (ЕС) 2021/1119 Съюзът заложи в законодателството целта за неутралност по отношение на климата в цялата икономика най-късно до 2050 г. и целта за постигане на отрицателни емисии след това. С този регламент също така се установява обвързващ вътрешен ангажимент за Съюза за намаляване до 2030 г. на нетните емисии на парникови газове (след приспадане на поглъщанията) от най-малко 55 % спрямо нивата от 1990 г. Това следва да се осъществи чрез справедлив преход, при който никой не се пренебрегва. |
__________________ |
|
7 Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на Регламент (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата) (ОВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1). |
|
Изменение 11
Предложение за решение
Съображение 7
|
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
(7) Всички сектори на икономиката трябва да дадат своя принос за постигането на тези намаления. Поради това амбицията на системата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС), създадена с Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета8, следва да бъде коригирана, за да съответства на ангажимента за намаляване на нетните емисии на парникови газове в цялата икономика до 2030 г. |
(7) Всички сектори на икономиката трябва да дадат своя принос за постигането на тези намаления. Поради това амбицията на системата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС), създадена с Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета8, следва да бъде коригирана, за да съответства на ангажимента за намаляване на нетните емисии на парникови газове в цялата икономика до 2030 г., на постигането най-късно до 2050 г. на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, както и на целта за постигане на отрицателни емисии след това, посочена в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/1119. |
__________________ |
__________________ |
8 Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32). |
8 Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32). |
Изменение 12
Предложение за решение
Съображение 8
|
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
(8) За да се преодолее структурният дисбаланс между търсенето и предлагането на квоти на пазара, с Решение (ЕС) 2015/1814 на Европейския парламент и на Съвета9 през 2018 г. беше създаден резерв за стабилност на пазара („резервът“), който функционира от 2019 г. |
(8) За да се преодолее структурният дисбаланс между търсенето и предлагането на квоти на пазара, който намали ефективността на СТЕ на ЕС поради по-ниските цени на въглеродните емисии и по този начин попречи на СТЕ на ЕС да предоставя силни стимули за намаляване на емисиите, с Решение (ЕС) 2015/1814 на Европейския парламент и на Съвета9 през 2018 г. беше създаден резерв за стабилност на пазара („резервът“), който функционира от 2019 г. Създаването на резерва допринесе за намаляване на излишъка от квоти в обращение с 29 % през 2019 г. спрямо рекордно високото му равнище през 2013 г. При все това според доклада за пазара на въглеродни емисии за 2021 г. общият брой на квотите в обращение вече се е увеличил през 2020 г. до 1 579 милиарда квоти в сравнение с 1 385 милиарда квоти през 2019 г. Това рязко увеличение на общия излишък беше свързано с по-ниското търсене поради кризата, предизвикана от COVID-19. Комисията прогнозира, че ще отнеме до четири години, за да бъде усвоен този допълнителен излишък от 2020 г., като по този начин ще се отложат допълнително действията във връзка със спешната необходимост да се усвои историческият излишък и СТЕ на ЕС да стане пригодна за предназначението си. Ето защо, без да се засяга извършването на по-нататъшни преразглеждания на резерва като част от общото преразглеждане на Директива 2003/87/ЕО и Решение (ЕС) 2015/1814, което ще се извърши през 2022 г., Комисията следва непрекъснато да следи функционирането на резерва и да гарантира, че резервът ще продължи да е пригоден за предназначението си в случай на бъдещи непредвидими външни сътресения. |
__________________ |
__________________ |
9 Решение (ЕС) 2015/1814 на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 2015 г. относно създаването и функционирането на резерв за стабилност на пазара към схемата на Съюза за търговия с емисии на парникови газове и за изменение на Директива 2003/87/ЕО (ОВ L 264, 9.10.2015 г., стр. 1). |
9 Решение (ЕС) 2015/1814 на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 2015 г. относно създаването и функционирането на резерв за стабилност на пазара към схемата на Съюза за търговия с емисии на парникови газове и за изменение на Директива 2003/87/ЕО (ОВ L 264, 9.10.2015 г., стр. 1). |
Изменение 13
Предложение за решение
Съображение 8 a (ново)
|
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(8a) Стабилният и насочен към бъдещето резерв е от съществено значение за гарантиране на целостта и ефективното управление на СТЕ на ЕС, за да може в качеството си на инструмент на политиката тя да допринася за постигането на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г. и целта за постигане на отрицателни емисии след това, посочена в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/1119. СТЕ на ЕС и следователно резервът следва също така да бъдат приведени в съответствие с усилията за ограничаване на увеличението на температурата в световен мащаб до 1,5° C над равнищата от прединдустриалния период, като се отчита, че това би намалило значително рисковете и въздействието от изменението на климата, и същевременно се отразяват равенството и принципът на общите, но диференцирани отговорности и съответстващи възможности предвид различните национални обстоятелства съгласно член 2 от Парижкото споразумение. |
Изменение 14
Предложение за решение
Съображение 10
|
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
(10) Когато броят на квотите в обращение е над установения горен праг, определено количество квоти, отговарящо на определен процент от квотите над прага се приспада от количествата квоти, които излизат на търг, и се прехвърля в резерва. Междувременно съответният брой квоти се освобождава от резерва за държавите членки и се добавя към количествата квоти, които излизат на търг, ако общият брой на квотите в обращение падне под определения долен праг. |
(10) Понастоящем, когато броят на квотите в обращение е над установения горен праг, определено количество квоти, отговарящо на определен процент от квотите над прага, се приспада от количествата квоти, които се продават чрез търг, и се прехвърля в резерва. Междувременно съответният брой квоти се освобождава от резерва за държавите членки и се добавя към количествата квоти, които се продават чрез търг, ако общият брой на квотите в обращение падне под определения долен праг. |
Изменение 15
Предложение за решение
Съображение 11
|
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
(11) С Директива (ЕС) 2018/410 на Европейския парламент и на Съвета10 беше изменено Решение (ЕС) 2015/1814, като процентът, който се използва за определяне на броя на квотите, прехвърляни в резерва всяка година, беше удвоен от 12 % на 24 % до 31 декември 2023 г. |
(11) С Директива (ЕС) 2018/410 на Европейския парламент и на Съвета10 беше изменено Решение (ЕС) 2015/1814, като процентът, който се използва за определяне на броя на квотите, прехвърляни в резерва всяка година, беше удвоен от 12 % на 24 % до 31 декември 2023 г. като начин за бързо усвояване на историческия излишък, с цел да се отправи по-силен ценови сигнал с оглед на намаляването на емисиите на парникови газове по икономически ефективен начин. Това решение беше взето в контекста на предишната цел на Съюза в областта на климата за 2030 г. за намаляване на емисиите на парникови газове в цялата икономика с най-малко 40 % в сравнение с равнищата от 1990 г. |
__________________ |
__________________ |
10 Директива (ЕС) 2018/410 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2018 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел засилване на разходоефективните намаления на емисии и на нисковъглеродните инвестиции, и на Решение (ЕС) 2015/1814 (ОВ L 76, 19.3.2018 г., стр. 3–27). |
10 Директива (ЕС) 2018/410 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2018 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел засилване на разходоефективните намаления на емисии и на нисковъглеродните инвестиции, и на Решение (ЕС) 2015/1814 (ОВ L 76, 19.3.2018 г., стр. 3). |
Изменение 16
Предложение за решение
Съображение 14
|
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
(14) Анализът, извършен в контекста на прегледа на резерва, и очакваните промени от значение за пазара на въглеродни емисии показват, че определените 12 % от общия брой квоти в обращение, които трябва да се прехвърлят в резерва всяка година след 2023 г., не са достатъчни да предотвратят значително увеличение на излишъка от квоти в СТЕ на ЕС. Ето защо след 2023 г. следва да продължи да се прилага равнището от 24 %, а минималният брой квоти, които трябва да се прехвърлят в резерва, следва да остане 200 милиона. |
(14) Анализът, извършен в контекста на прегледа на резерва, и очакваните промени от значение за пазара на въглеродни емисии показват, че определените 12 % от общия брой квоти в обращение, които трябва да се прехвърлят в резерва всяка година след 2023 г., не са достатъчни, за да предотвратят значително увеличение на излишъка от квоти в СТЕ на ЕС. Ако процентът на общия брой квоти в обращение, които ще бъдат прехвърляни в резерва всяка година, стане отново 12 % след 2023 г., натрупването на значителен и вреден излишък от квоти в СТЕ на ЕС може да наруши стабилността на пазара и правилното функциониране на СТЕ на ЕС и вследствие на това да застраши постигането на намаляването на емисиите на парникови газове, което е необходимо за изпълнението на правно обвързващите цели в областта на климата, както се посочва в оценката на въздействието, извършена от Комисията във връзка с настоящото решение. |
Изменение 17
Предложение за решение
Съображение 15
|
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
(15) Ако процентът на общия брой квоти в обращение, които ще бъдат прехвърляни в резерва всяка година, се върне на 12 % след 2023 г., потенциално вреден излишък от квоти в СТЕ на ЕС може да наруши стабилността на пазара. Освен това равнището от 24 % след 2023 г. следва да бъде определено отделно от общия преглед на Директива 2003/87/ЕО и Решение (ЕС) 2015/1814, за да се укрепи системата на ЕС за търговия с емисии в съответствие с повишената амбиция на Съюза в областта на климата за 2030 г. за гарантиране на предвидимост на пазара. |
(15) Поради това е важно да се гарантира, че процентът няма да се намали отново под 24 % след 2023 г. и че минималният брой квоти, които ще бъдат прехвърляни в резерва, няма да падне под 200 милиона. Това следва да се извърши отделно от общия преглед на Директива 2003/87/ЕО и Решение (ЕС) 2015/1814, за да се укрепи системата на ЕС за търговия с емисии в съответствие с повишената амбиция на Съюза в областта на климата за 2030 г., с цел да се гарантира навременното му влизане в сила и да се осигури по този начин предвидимост на пазара, като се елиминира рискът от спад на равнището под 24%. Запазването на равнището от 24 % не засяга извършването на по-нататъшни преразглеждания на резерва, включително, ако е уместно, на процента на квотите, които ще бъдат прехвърляни в резерва, като част от общото преразглеждане на Директива 2003/87/ЕО и Решение (ЕС) 2015/1814, което ще се извърши през 2022 г. |
Изменение 18
Предложение за решение
Съображение 15 a (ново)
|
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(15a) Равнището от 24 % след 2023 г. следва да бъде определено отделно от общия преглед на Директива 2003/87/ЕО и Решение (ЕС) 2015/1814, за да се укрепи системата на ЕС за търговия с емисии в съответствие с повишената амбиция на Съюза в областта на климата за 2030 г. за гарантиране на предвидимост на пазара. |
Изменение 19
Предложение за решение
Съображение 15 б (ново)
|
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(15б) Доколкото целта на настоящото решение, а именно запазването на настоящите параметри на резерва за стабилност на пазара, установени съгласно Директива (ЕС) 2018/410, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците му може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящото решение не надхвърля необходимото за постигане на тази цел. |
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
Изменението на климата представлява извънредна ситуация в световен мащаб, която засяга държави от различни континенти и причинява икономически сътресения, екстремни метеорологични условия и повишаване на морското равнище. Според неотдавнашния доклад на Междуправителствения комитет по изменението на климата[2], публикуван през август 2021 г., понастоящем сме свидетели на промени в климата, които са безпрецедентни на фона на изминалите хиляди, ако не и стотици хиляди години. Изменението на климата вече оказва въздействие върху живота на милиони хора по целия свят и застрашава всеки един от нас.
Необходимо е да се положат усилия на световно равнище, ако искаме да смекчим опустошителните последици от това явление. Най-големият политически проект на нашeто съвремие е да се опитаме да ограничим въздействието чрез амбициозно намаляване на емисиите на парникови газове, като същевременно осигурим справедлив преход и поддържаме конкурентоспособността на нашите икономики. Този проект може да бъде успешен единствено ако бъде подкрепен от усилия на международно равнище.
Европейският съюз е водеща сила в борбата срещу изменението на климата. Той активизира усилията си и си набави необходимите инструменти, които отразяват необходимата амбиция за справяне с глобалните предизвикателства. Чрез приемането на съобщението относно Европейския зелен пакт ЕС проправи пътя за осъществяването на екологичен преход, основаващ се на конкурентоспособна икономика с ефективно използване на ресурсите, която гарантира, че никой няма да бъде пренебрегнат. Чрез ангажимента в срок до 2050 г. Европа да се превърне в първия неутрален по отношение на климата континент беше изпратен недвусмислен сигнал.
Трансформацията, която се осъществява чрез Европейския зелен пакт, също така е неразривно свързана с възстановяването от пандемията от COVID-19. Пандемията принуди света да преосмисли приоритетите си и показа още по-ясно, че човешкото здраве и състоянието на околната среда и биологичното разнообразие са неразривно свързани и взаимно зависими. Това доведе до подновяване на ангажимента за опазване на околната среда и до необходимостта от възстановяване на нашите икономики по начин, който насочва нашето бъдеще по различен, по-устойчив път в полза на нашата планета и съответно в полза на нашето здраве. Този подновен ангажимент се въплъти и прояви и в NextGenerationEU – един от финансовите инструменти, чрез които ще се прилага Европейският зелен пакт.
Чрез приемането на законодателството на ЕС в областта на климата Европа продължи да проявява своята готовност да премине от думи към действия, като пое правно обвързващ ангажимент в срок до 2050 г. да се превърне в неутрален по отношение на климата континент. Същевременно в срок до 2030 г. емисиите трябва да бъдат намалени с най-малко 55 % в сравнение с нивата от 1990 г. Тази повишена амбиция в областта на климата сега трябва да бъде осъществена на практика и понастоящем ЕС трябва да преразгледа своите политики и съществуващи механизми, за да отрази тези нови цели. Той трябва да гарантира, че всички икономически сектори допринасят за тази амбиция, и следователно един от ключовите приоритети е да се увеличи приносът на неговата система за търговия с емисии към околната среда. Това всъщност е една от ключовите актуализации в пакета „Подготвени за цел 55“, в който рамката на ЕС в областта на климата и енергетиката до 2030 г. се преразглежда, за да се приведе в съответствие с новите цели, определени в законодателството в областта на климата.
В опит да се избегне уронването на СТЕ с оглед на излишъка от квоти за емисии, натрупан от 2009 г. насам, през 2018 г. Европейската комисия създаде резерв за стабилност на пазара като дългосрочно решение, което функционира от 2019 г. насам. След като създаде този резерв през 2018 г., Комисията също така адаптира правилата за прехвърляне на квоти в резерва и за временното им освобождаване до 2023 г. чрез Директива (ЕС) 2018/410 на Европейския парламент и на Съвета, която удвоява процентът от общия брой на квотите в обращение (процентът на прехвърляне), прехвърлян в резерва – от 12 % на 24 %, както и минималното количество, което може да бъде прехвърляно в резерва – от 100 на 200 милиона квоти.
Както въвеждането на резерва, така и последващото адаптиране на неговите оперативни правила бяха важни стъпки за поддържането на системата за търговия с емисии, така че тя да бъде целесъобразна и да се адаптира към динамичните потребности на икономическите сектори, обхванати от СТЕ, например с оглед на въздействието на пандемията от COVID-19 върху тези сектори. Крайната цел на тези действия беше да се преодолее излишъкът от квоти и да се подобри устойчивостта на СТЕ на силни сътресения. Тези цели са още по-актуални сега предвид необходимостта да се отговори на повишената амбиция в областта на климата и да се избегне ситуацията, при която СТЕ е отслабена от по-ниските цени на въглеродните емисии, водещи до намаляване на стимулите за понижаване на емисиите.
Предложението на Комисията, което сега разглеждаме, има за цел да запази временните корекции на резерва, приети чрез Директива 2018/410, до 31 декември 2030 г., когато приключва фаза IV на СТЕ на ЕС. Необходимостта от удължаване на срока на тази временна корекция е очевидна. Ако своевременно не бъде постигнат напредък по отношение на това удължаване, то това може да доведе до вредно увеличение на излишъка от квоти за емисии и да бъде в противоречие с по-големите амбиции, представени в Зеления пакт и заложени в законодателството в областта на климата.
Европа трябва да бъде далновидна в подхода си към изменението на климата, като укрепва инструментите, с които разполага, и увеличава устойчивостта им спрямо външни фактори. Сега не е моментът да подкопаваме СТЕ на ЕС, като отстъпваме по какъвто и да е начин от своята амбиция в областта на климата. Съответно удължаването на срока на временните корекции, предложено в настоящото предложение на Комисията, е необходимо и неотложно и е в пълно съответствие с ролята на Европа на световно равнище в борбата с изменението на климата.
СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПРОМИШЛЕНОСТ, ИЗСЛЕДВАНИЯ И ЕНЕРГЕТИКА (4.3.2022)
на вниманието на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение (ЕС) 2015/1814 по отношение на количеството квоти, които се прехвърлят в резерва за стабилност на пазара на схемата за търговия с емисии на парникови газове в Съюза до 2030 г.
(COM(2021)0571 – C9‑0325/21 – 2021/0202(COD))
Докладчик по становище: Клаудия Гамон
КРАТКА ОБОСНОВКА
Изменението на климата е най-голямото и най-важно глобално предизвикателство за нашето и за следващите поколения. Необходими са реални реформи, за да се борим с изменението на климата, като организираме нашето общество така, че да е по-устойчиво, дълготрайно и съобразено с климата. Икономиката и околната среда трябва да се разглеждат във взаимовръзка и като ключови фактори за постигане на неутралност по отношение на климата.
Европейският законодателен акт за климата, като централен елемент на Европейския зелен пакт, определя обвързващата цел за намаляване на емисиите на парникови газове на ЕС с 55 % до 2030 г. и в крайна сметка за постигането на първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 г.
Схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ) се доказа като ефективен инструмент, с който ЕС да намали своите емисии на парникови газове, като набеляза ясен път към постигане на целите на ЕС в областта на климата. За да гарантира, че СТЕ ще остане ефективен, силен и устойчив на сътресения инструмент, вследствие на Решение 2015/1814 през 2018 г. Европейският съюз създаде резерва за стабилност на пазара (РСП), който започна да функционира от 2019 г. С това решение се формулират ясни правила за справяне с излишъка от квоти чрез задействане на механизъм, с който квоти се поставят в резерва и се освобождават, ако е необходимо. За да се избегне отслабване на СТЕ поради ниските цени на въглеродните емисии, обемът на квотите, които да бъдат поставени в РСП, беше удвоен при преразглеждането на СТЕ от Европейския парламент и Съвета чрез Директива 2018/410: минималното количество на прехвърляне беше повишено от 100 на 200 милиона квоти, а процентът от общия брой квоти в обращение — от 12 на 24 %. Тези мерки ще останат в сила до 2023 г.
В своята оценка на въздействието в контекста на преразглеждането на решението за РСП Комисията заключава, че за да се избегне излишък от квоти и отслабване на СТЕ, най-благоприятното решение е да бъдат удължени настоящите мерки до 2030 г. (процент на прехвърляне от 24 % и минимално количество от 200 милиона квоти, които да бъдат прехвърлени в резерва). Освен това следва да се отбележи, че ако тези мерки не бъдат приети своевременно, това може да доведе до риск от вредно увеличение на излишъка от квоти.
Поради тези причини докладчикът предлага да се запазят мерките във вида, в който са предложени, за да се даде възможност за бързо прилагане и да се гарантира гладкото функциониране на РСП.
ИЗМЕНЕНИЯ
Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да вземе предвид следните изменения:
Изменение 1
Предложение за решение
Съображение 1
|
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
(1) През ноември 2016 г. влезе в сила Парижкото споразумение, прието през декември 2015 г. в Париж съгласно Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) („Парижкото споразумение“)25. Страните по Парижкото споразумение се договориха за задържане на увеличението на средната температура в световен мащаб да е значително по-малко от 2 °C над равнищата от прединдустриалния период и продължаването на усилията за ограничаване на увеличението на температурата до 1,5 °C над равнищата от прединдустриалния период. |
(1) През ноември 2016 г. влезе в сила Парижкото споразумение, прието през декември 2015 г. в Париж съгласно Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) („Парижкото споразумение“)25. В своите специални доклади, публикувани в периода 2018—2021°г., Междуправителственият комитет по изменението на климата (МКИК) описа необходимостта от спешно намаляване на емисиите на парникови газове във всички сектори на икономиката, за да се ограничи глобалното затопляне до 1,5°C и да не се поема риск от достигане или надхвърляне на този праг. Без непосредствени и амбициозни намаления на емисиите на парникови газове вече няма да е възможно да се ограничи глобалното затопляне в съответствие с целите, определени в Парижкото споразумение. С приемането на Пакта за климата от Глазгоу страните по Парижкото споразумение признаха, че ограничаването на увеличението на средната температура в световен мащаб до 1,5°C над равнищата от прединдустриалния период би намалило значително рисковете и въздействието на изменението на климата, и поеха ангажимент да увеличат целите си за 2030 г., за да се преодолее недостатъчната им амбициозност. Преразглеждането на СТЕ на ЕС, включително на нейния резерв за стабилност на пазара, е уникална възможност да се допринесе за засилване на действията на ЕС в областта на климата преди COP27 в Египет. |
__________________ |
__________________ |
25 Парижко споразумение (ОВ L 282, 19.10.2016 г., стр. 4). |
25 Парижко споразумение (ОВ L 282, 19.10.2016 г., стр. 4). |
Изменение 2
Предложение за решение
Съображение 1 a (ново)
|
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(1a) Увеличаването на честотата и интензивността на екстремните метеорологични условия като пряк резултат от изменението на климата повишава необходимостта от спешно предприемане на действия. Според Службата на ООН за намаляване на риска от бедствия през последните 20 години броят на регистрираните в цял свят бедствия и мащабът на световните икономически загуби почти са се удвоили, като голяма част от това увеличение се дължи на значителното повишаване на броя на свързаните с климата бедствия. |
Изменение 3
Предложение за решение
Съображение 1 б (ново)
|
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(1б) Ето защо Съюзът следва да реагира на тази неотложна необходимост, като увеличи усилията си и се утвърди като международен лидер в борбата срещу изменението на климата. |
Изменение 4
Предложение за решение
Съображение 3
|
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
(3) Европейският зелен пакт съчетава всеобхватен набор от взаимно подсилващи се мерки и инициативи, насочени към постигане на неутралност по отношение на климата в ЕС до 2050 г., и очертава нова стратегия за растеж, която има за цел превръщането на Съюза в справедливо и процъфтяващо общество с модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика, в която икономическият растеж не зависи от използването на ресурсите. Той също така има за цел опазването, съхранението и увеличаването на природния капитал на Съюза, както и защитата на здравето и благосъстоянието на гражданите от свързани с околната среда рискове и въздействия. Същевременно този преход засяга по различен начин жените и мъжете и оказва особено въздействие върху някои групи в неравностойно положение, например възрастните хора, лицата с увреждания и хората с малцинствен расов или етнически произход. Следователно трябва да се гарантира, че преходът е справедлив и приобщаващ и никой не бива изоставен. |
(3) Европейският зелен пакт съчетава всеобхватен набор от взаимно подсилващи се мерки и инициативи, насочени към постигане на неутралност по отношение на климата в ЕС до 2050 г., и очертава нова стратегия за растеж, която има за цел превръщането на Съюза в справедливо и процъфтяващо общество с модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика, в която икономическият растеж не зависи от използването на ресурсите. Той също така има за цел опазването, съхранението и увеличаването на природния капитал на Съюза, както и защитата на здравето и благосъстоянието на гражданите от свързани с околната среда рискове и въздействия. Същевременно този преход засяга по различен начин работниците от различните сектори, а също и жените и мъжете, и оказва особено въздействие върху някои групи в неравностойно положение, например възрастните хора, лицата с увреждания и хората с малцинствен расов или етнически произход. Следователно трябва да се гарантира, че преходът е справедлив и приобщаващ и никой не бива изоставен. |
Изменение 5
Предложение за решение
Съображение 3 a (ново)
|
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(3a) Научните изследвания и иновациите ще допринесат значително за постигането на амбициозните цели на „Европейския зелен пакт“, за превръщането на Европа в първото в света неутрално по отношение на климата икономическо пространство до 2050 г. и за превръщането на климатичните и екологичните предизвикателства във възможности. Спешно са необходими инвестиции в иновации, целящи да бъдат пуснати на пазара решения в сферата на промишлеността и технологии с нулеви въглеродни емисии за декарбонизация на Европа и подпомагане на прехода ѝ към неутралност по отношение на климата. По-специално Фондът за иновации следва да се съсредоточи върху силно иновативни технологии и предоставяне на подкрепа на предприятията, по-специално МСП, за създаване на местни, достойни и подготвени за бъдещето работни места и за засилване на европейското технологично лидерство в световен мащаб. |
Изменение 6
Предложение за решение
Съображение 8
|
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
(8) За да се преодолее структурният дисбаланс между търсенето и предлагането на квоти на пазара, с Решение (ЕС) 2015/1814 на Европейския парламент и на Съвета31 през 2018 г. беше създаден резерв за стабилност на пазара („резервът“), който функционира от 2019 г. |
(8) За да се преодолее структурният дисбаланс между търсенето и предлагането на квоти на пазара, който заплашваше да отслаби СТЕ на ЕС поради по-ниските цени на въглеродните емисии, водещи до намаляване на стимулите за дългосрочни инвестиции, целящи понижаване на емисиите, с Решение (ЕС) 2015/1814 на Европейския парламент и на Съвета9 през 2018 г. беше създаден резерв за стабилност на пазара („резервът“), който функционира от 2019 г. |
__________________ |
__________________ |
31 Решение (ЕС) 2015/1814 на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 2015 г. относно създаването и функционирането на резерв за стабилност на пазара към схемата на Съюза за търговия с емисии на парникови газове и за изменение на Директива 2003/87/ЕО (ОВ L 264, 9.10.2015 г., стр. 1). |
31 Решение (ЕС) 2015/1814 на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 2015 г. относно създаването и функционирането на резерв за стабилност на пазара към схемата на Съюза за търговия с емисии на парникови газове и за изменение на Директива 2003/87/ЕО (ОВ L 264, 9.10.2015 г., стр. 1). |
Изменение 7
Предложение за решение
Съображение 8 a (ново)
|
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(8a) Трябва внимателно да се следят и когато е възможно, да се избягват аd hoc намесите в резерва за стабилност на пазара, за да може търговията с емисии да се приведе ефективно в съответствие с целите в областта на климата за 2030 г., да се засили устойчивостта на СТЕ на ЕС спрямо ценовите шокове и да се повиши сигурността при планиране по отношение на разработването и инвестициите в технологии за декарбонизация. |
Изменение 8
Предложение за решение
Съображение 11 a (ново)
|
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(11a) Беше необходима корекция на процента, използван за определяне на броя квоти, който да бъде прехвърлян всяка година в резерва, за да се гарантира, че СТЕ на ЕС ще остане пригодна за целта си и устойчива спрямо външни фактори, които биха могли да представляват пречки по пътя, следван от Съюза в борбата му срещу изменението на климата. |
Изменение 9
Предложение за решение
Съображение 12 a (ново)
|
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(12a) Всяко преразглеждане и корекция на резерва за стабилност на пазара следва да има за цел да се сведат до минимум регулаторната сложност и пазарните спекулации, като същевременно се гарантира максимална степен на пазарна предсказуемост и това, че СТЕ на ЕС остава пригодна за целта си в съответствие с повишените амбиции на Съюза в областта на климата за 2030 г. |
Изменение 10
Предложение за решение
Съображение 15
|
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
(15) Ако процентът на общия брой квоти в обращение, които ще бъдат прехвърляни в резерва всяка година, се върне на 12 % след 2023 г., потенциално вреден излишък от квоти в СТЕ на ЕС може да наруши стабилността на пазара. Освен това равнището от 24 % след 2023 г. следва да бъде определено отделно от общия преглед на Директива 2003/87/ЕО и Решение (ЕС) 2015/1814, за да се укрепи системата на ЕС за търговия с емисии в съответствие с повишената амбиция на Съюза в областта на климата за 2030 г. за гарантиране на предвидимост на пазара. |
(15) Ако процентът на общия брой квоти в обращение, които ще бъдат прехвърляни в резерва всяка година, се върне на 12 % след 2023 г., потенциално вреден излишък от квоти в СТЕ на ЕС може да наруши стабилността на пазара. Освен това равнището от 24 % след 2023 г. следва да бъде определено отделно от общия преглед на Директива 2003/87/ЕО и Решение (ЕС) 2015/1814, за да се укрепи системата на ЕС за търговия с емисии в съответствие с повишената амбиция на Съюза в областта на климата за 2030 г. за гарантиране на навременното му влизане в сила и осигуряване по този начин на предвидимост на пазара, като се елиминира рискът от спад на равнището под 24%. Това не засяга извършването на по-нататъшни преразглеждания на резерва, включително, ако е уместно, на процента на квотите, които ще бъдат поставени в резерва, като част от общото преразглеждане на Директива 2003/87/ЕО и Решение (ЕС) 2015/1814 през 2022 г. |
Изменение 11
Предложение за решение
Съображение 15 a (ново)
|
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(15a) Комисията следва непрекъснато да наблюдава функционирането на резерва. Когато Комисията установи, че общият брой на квотите в обращение се е увеличил в сравнение с последните три години, и когато е целесъобразно, тя следва да изготви законодателно предложение за изменение на този регламент, за да се осигури правилното функциониране на резерва при бързо и стабилно коригиране на структурния дисбаланс между търсенето и предлагането на квоти на пазара. |
Изменение 12
Предложение за решение
Съображение 15 б (ново)
|
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(15б) Доколкото целта на настоящото решение, а именно запазването на настоящите параметри на резерва за стабилност на пазара, установени съгласно Директива (ЕС) 2018/410, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците ѝ може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящото решение не надхвърля необходимото за постигане на тази цел. |
ПРОЦЕДУРА НА ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
Заглавие |
Изменение на Решение (ЕС) 2015/1814 по отношение на количеството квоти, които се прехвърлят в резерва за стабилност на пазара на схемата за търговия с емисии на парникови газове в Съюза до 2030 г. |
|||
Позовавания |
COM(2021)0571 – C9-0325/2021 – 2021/0202(COD) |
|||
Водеща комисия Дата на обявяване в заседание |
ENVI 13.9.2021 |
|
|
|
Дадено становище Дата на обявяване в заседание |
ITRE 13.9.2021 |
|||
Докладчик по становище: Дата на назначаване |
Claudia Gamon 7.10.2021 |
|||
Разглеждане в комисия |
26.1.2022 |
|
|
|
Дата на приемане |
3.3.2022 |
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
52 13 5 |
||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Matteo Adinolfi, Nicola Beer, François-Xavier Bellamy, Hildegard Bentele, Tom Berendsen, Vasile Blaga, Michael Bloss, Manuel Bompard, Paolo Borchia, Marc Botenga, Markus Buchheit, Cristian-Silviu Buşoi, Jerzy Buzek, Maria da Graça Carvalho, Ignazio Corrao, Ciarán Cuffe, Nicola Danti, Pilar del Castillo Vera, Martina Dlabajová, Christian Ehler, Valter Flego, Niels Fuglsang, Lina Gálvez Muñoz, Claudia Gamon, Nicolás González Casares, Bart Groothuis, Christophe Grudler, András Gyürk, Henrike Hahn, Ivo Hristov, Ivars Ijabs, Romana Jerković, Eva Kaili, Seán Kelly, Łukasz Kohut, Zdzisław Krasnodębski, Andrius Kubilius, Thierry Mariani, Marisa Matias, Eva Maydell, Georg Mayer, Joëlle Mélin, Iskra Mihaylova, Dan Nica, Angelika Niebler, Ville Niinistö, Aldo Patriciello, Mauri Pekkarinen, Tsvetelina Penkova, Morten Petersen, Pina Picierno, Markus Pieper, Clara Ponsatí Obiols, Manuela Ripa, Robert Roos, Sara Skyttedal, Maria Spyraki, Jessica Stegrud, Riho Terras, Grzegorz Tobiszowski, Patrizia Toia, Evžen Tošenovský, Marie Toussaint, Isabella Tovaglieri, Henna Virkkunen, Pernille Weiss, Carlos Zorrinho |
|||
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Jakop G. Dalunde, Francesca Donato, Adriana Maldonado López |
|||
ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
52 |
+ |
NI |
Clara Ponsatí Obiols |
PPE |
François-Xavier Bellamy, Hildegard Bentele, Tom Berendsen, Vasile Blaga, Cristian-Silviu Buşoi, Jerzy Buzek, Maria da Graça Carvalho, Pilar del Castillo Vera, Christian Ehler, Seán Kelly, Andrius Kubilius, Eva Maydell, Angelika Niebler, Aldo Patriciello, Markus Pieper, Sara Skyttedal, Maria Spyraki, Riho Terras, Henna Virkkunen, Pernille Weiss |
Renew |
Nicola Beer, Nicola Danti, Valter Flego, Claudia Gamon, Bart Groothuis, Christophe Grudler, Ivars Ijabs, Iskra Mihaylova, Mauri Pekkarinen, Morten Petersen |
S&D |
Niels Fuglsang, Lina Gálvez Muñoz, Nicolás González Casares, Ivo Hristov, Romana Jerković, Eva Kaili, Łukasz Kohut, Adriana Maldonado López, Dan Nica, Tsvetelina Penkova, Pina Picierno, Patrizia Toia, Carlos Zorrinho |
Verts/ALE |
Michael Bloss, Ignazio Corrao, Ciarán Cuffe, Jakop G. Dalunde, Henrike Hahn, Ville Niinistö, Manuela Ripa, Marie Toussaint |
13 |
- |
ECR |
Zdzisław Krasnodębski, Robert Roos, Jessica Stegrud, Grzegorz Tobiszowski, Evžen Tošenovský |
ID |
Matteo Adinolfi, Paolo Borchia, Markus Buchheit, Thierry Mariani, Georg Mayer, Joëlle Mélin, Isabella Tovaglieri |
NI |
Francesca Donato |
5 |
0 |
NI |
András Gyürk |
Renew |
Martina Dlabajová |
The Left |
Manuel Bompard, Marc Botenga, Marisa Matias |
Легенда на използваните знаци:
+ : „за“
- : „против“
0 : „въздържал се“
ПРОЦЕДУРА НА ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
Пълни заглавия |
Изменение на Решение (ЕС) 2015/1814 по отношение на количеството квоти, които трябва да бъдат вкарани в резерва за стабилност на пазара към схемата на Съюза за търговия с емисии на парникови газове до 2030 г. |
|||
Позовавания |
COM(2021)0571 – C9-0325/2021 – 2021/0202(COD) |
|||
Дата на представяне на ЕП |
15.7.2021 |
|
|
|
Водеща комисия Дата на обявяване в заседание |
ENVI 13.9.2021 |
|
|
|
Подпомагащи комисии Дата на обявяване в заседание |
ITRE 13.9.2021 |
|
|
|
Докладчици Дата на назначаване |
Cyrus Engerer 16.9.2021 |
|
|
|
Разглеждане в комисия |
9.9.2021 |
13.1.2022 |
|
|
Дата на приемане |
15.3.2022 |
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
65 20 1 |
||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Mathilde Androuët, Nikos Androulakis, Bartosz Arłukowicz, Margrete Auken, Simona Baldassarre, Marek Paweł Balt, Traian Băsescu, Aurélia Beigneux, Monika Beňová, Hildegard Bentele, Sergio Berlato, Alexander Bernhuber, Malin Björk, Simona Bonafè, Delara Burkhardt, Pascal Canfin, Sara Cerdas, Mohammed Chahim, Tudor Ciuhodaru, Nathalie Colin-Oesterlé, Esther de Lange, Christian Doleschal, Marco Dreosto, Bas Eickhout, Cyrus Engerer, Eleonora Evi, Agnès Evren, Pietro Fiocchi, Raffaele Fitto, Malte Gallée, Andreas Glück, Catherine Griset, Jytte Guteland, Teuvo Hakkarainen, Anja Hazekamp, Martin Hojsík, Pär Holmgren, Jan Huitema, Yannick Jadot, Adam Jarubas, Petros Kokkalis, Athanasios Konstantinou, Ewa Kopacz, Joanna Kopcińska, Peter Liese, Sylvia Limmer, Javi López, César Luena, Fulvio Martusciello, Liudas Mažylis, Joëlle Mélin, Tilly Metz, Silvia Modig, Dolors Montserrat, Alessandra Moretti, Dan-Ştefan Motreanu, Ville Niinistö, Ljudmila Novak, Grace O’Sullivan, Jutta Paulus, Stanislav Polčák, Jessica Polfjärd, Nicola Procaccini, Luisa Regimenti, Frédérique Ries, María Soraya Rodríguez Ramos, Sándor Rónai, Rob Rooken, Silvia Sardone, Christine Schneider, Günther Sidl, Ivan Vilibor Sinčić, Linea Søgaard-Lidell, Maria Spyraki, Nils Torvalds, Edina Tóth, Véronique Trillet-Lenoir, Alexandr Vondra, Mick Wallace, Emma Wiesner, Michal Wiezik, Tiemo Wölken, Anna Zalewska |
|||
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Maria Arena, Marlene Mortler, Susana Solís Pérez |
|||
Дата на внасяне |
16.3.2022 |
|||
ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
65 |
+ |
NI |
Athanasios Konstantinou, Edina Tóth |
PPE |
Bartosz Arłukowicz, Traian Băsescu, Hildegard Bentele, Alexander Bernhuber, Nathalie Colin-Oesterlé, Christian Doleschal, Agnès Evren, Adam Jarubas, Ewa Kopacz, Esther de Lange, Peter Liese, Liudas Mažylis, Marlene Mortler, Dan-Ştefan Motreanu, Ljudmila Novak, Stanislav Polčák, Jessica Polfjärd, Christine Schneider, Maria Spyraki# |
Renew |
Pascal Canfin, Andreas Glück, Martin Hojsík, Jan Huitema, Frédérique Ries, María Soraya Rodríguez Ramos, Susana Solís Pérez, Linea Søgaard-Lidell, Nils Torvalds, Véronique Trillet-Lenoir, Emma Wiesner, Michal Wiezik |
S&D |
Nikos Androulakis, Maria Arena, Marek Paweł Balt, Monika Beňová, Simona Bonafè, Delara Burkhardt, Sara Cerdas, Mohammed Chahim, Tudor Ciuhodaru, Cyrus Engerer, Jytte Guteland, Javi López, César Luena, Alessandra Moretti, Sándor Rónai, Günther Sidl, Tiemo Wölken |
The Left |
Malin Björk, Anja Hazekamp, Petros Kokkalis, Silvia Modig, Mick Wallace |
Verts/ALE |
Margrete Auken, Bas Eickhout, Eleonora Evi, Malte Gallée, Pär Holmgren, Yannick Jadot, Tilly Metz, Ville Niinistö, Grace O'Sullivan, Jutta Paulus |
20 |
- |
ECR |
Sergio Berlato, Pietro Fiocchi, Raffaele Fitto, Joanna Kopcińska, Nicola Procaccini, Rob Rooken, Alexandr Vondra, Anna Zalewska |
ID |
Mathilde Androuët, Simona Baldassarre, Aurélia Beigneux, Marco Dreosto, Catherine Griset, Teuvo Hakkarainen, Sylvia Limmer, Joëlle Mélin, Silvia Sardone |
PPE |
Fulvio Martusciello, Dolors Montserrat, Luisa Regimenti |
1 |
0 |
NI |
Ivan Vilibor Sinčić |
Легенда на използваните знаци:
+ : „за“
- : „против“
0 : „въздържал се“
- [1] Все още непубликувано в Официален вестник.
- [2] AR6 Climate Change 2021: The Physical Science Basis (Шести доклад за оценка, Изменението на климата през 2021 г.: Научна основа от гледна точка на физиката), доклад на работна група I към шестия доклад за оценка, изготвен от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК), август 2021 г.