ДОКЛАД относно план за действие на ЕС за биологичното земеделие
11.4.2022 - (2021/2239(INI))
Комисия по земеделие и развитие на селските райони
Докладчик: Симоне Шмидбауер
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно план за действие на ЕС за биологичното земеделие
Европейският парламент,
– като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 39, член 192, параграфи 1 и 349 от него,
– като взе предвид Програмата на ООН за устойчиво развитие за периода до 2030 г. и Целите за устойчиво развитие (ЦУР),
– като взе предвид Парижкото споразумение, постигнато на 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP21),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 25 март 2021 г. относно план за действие за развитието на биологичното производство (COM(2021)0141),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019) 0640),
– като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт[1],
– като взе предвид Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета[2],
– като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2021 г. относно стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.: да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот[3],
– като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2021 г. относно стратегията „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система[4],
– като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013[5],
– като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/2117 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. за изменение на регламенти (ЕС) № 1308/2013 за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти, (ЕС) № 1151/2012 относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни, (ЕС) № 251/2014 за определяне, описание, представяне, етикетиране и правна закрила на географските указания на ароматизирани лозаро-винарски продукти и (ЕС) № 228/2013 за определяне на специфични мерки за селското стопанство в най-отдалечените региони на Съюза[6],
– като взе предвид заключенията на Съвета от 19 юли 2021 г. относно плана за действие за развитието на биологичното земеделие,
– като взе предвид своята резолюция от 17 април 2018 г. относно европейска стратегия за насърчаване на протеиновите култури – поощряване на производството на богати на протеин растения и бобови растения в рамките на европейския селскостопански сектор[7],
– като взе предвид заключенията на Съвета от 19 октомври 2020 г. относно стратегията „От фермата до трапезата“,
– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 22 септември 2021 г. относно плана за действие за развитие на биологичното производство на ЕС,
– като взе предвид становището на Европейския комитет на регионите от 2 декември 2021 г. относно плана за действие на ЕС за биологично земеделие,
– като взе предвид член 54 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A9-0126/2022),
А. като има предвид, че в съобщението на Комисията относно план за действие за развитието на биологичното производство (план за действие за биологичното производство, ПДБП) се подчертава, че Зеленият пакт, стратегията „От фермата до трапезата“ и стратегията за биологичното разнообразие, включени в него, са от ключово значение за насочване на прехода към по-устойчива продоволствена система, по-специално увеличаване на усилията на земеделските стопани към защита на околната среда, запазване на биоразнообразието и справяне с изменението на климата; като има предвид, че ключова роля за постигането на тази цел играе селското стопанство като цяло и по-специално биологичното земеделие;
Б. като има предвид, че след изчакване от дванадесет месеца, вече е готово практически цялото вторично законодателство, необходимо за влизането в сила на Регламент (ЕС) № 2018/848, макар че това не се отнася за делегирания регламент, който урежда биологичното производство на сол;
В. като има предвид, че този делегиран регламент трябва да изведе на преден план естествените процеси, които характеризират производството на морска сол, без добавки или въглеродни емисии при приготвянето ѝ, за да може тя да бъде сертифицирана като биологичен продукт;
Г. като има предвид, че европейската продоволствена система трябва да осигурява устойчиво произведена и питателна храна на достъпни цени и да гарантира продоволствената сигурност по начин, който гарантира здраво общество и здрава планета, допринася за социалното и икономическото благосъстояние, защитава здравето както на екосистемите, така и на европейските граждани и гарантира рентабилността на селскостопанското производство, а следователно и справедлив живот за земеделските стопани; като има предвид, че е от съществено значение да се гарантира, че увеличаването на площите, използвани за биологично земеделие, е съизмеримо със способността на пазара да усвоява биологични продукти;
Д. като има предвид, че с Регламент (ЕС) 2018/848 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти земеделските стопани се задължават да спазват преходния период, през който трябва да прилагат всички правила за биологично производство;
Е. като има предвид, че този период може да продължи до три години; като има предвид, че през този период земеделските стопани трябва да поемат по-високи производствени разходи, без да се извличат ползи от по-високите пазарни цени на биологичните продукти;
Ж. като има предвид, че биологичното земеделие предлага разнообразни ползи за околната среда, включително намаляване на емисиите на парникови газове, и има потенциала да спомогне за това селскостопанският сектор да изпълни своята роля в борбата срещу изменението на климата, в приспособяването към него и в справянето с ключови предизвикателства като загубата на работни места в селските райони, плодородието на почвата и загубата на биологично разнообразие, както и в насърчаването на устойчивост в условията на икономически предизвикателства;
З. като има предвид, че разнообразието в селскостопанския сектор и по-късите вериги между земеделския производител и потребителя са важни елементи за една здравословна и устойчива продоволствена система;
И. като има предвид, че биологичното земеделие може да допринесе за постигането на амбициозен баланс по отношение на устойчивостта от икономическа, социална и екологична гледна точка, като насърчава опазването на почвите, водите и биологичното разнообразие и хуманното отношение към животните, и предлага на младите хора възможности за навлизане в професията на земеделския стопанин;
Й. като има предвид, че стандартите за опазването на околната среда и за хуманното отношение към животните в ЕС са сред най-високите в света; като има предвид, че площите с биологично земеделие имат с 30% по-голямо биоразнообразие, полезни са за опрашителите и ограничават използването на изкуствени торове и продукти за растителна защита;
К. като има предвид, че биологичното земеделие може също така да допринесе за съживяването на селските райони, създаването на работни места, устойчивостта на малките стопанства, като сближава потребителите и производителите, засилва връзките с местната икономика и насърчава положителния мултиплициращ икономически ефект; като има предвид, че с новата обща селскостопанска политика (ОСП) се въвеждат нови амбициозни мерки за насърчаване на устойчивото производство, включително биологичното земеделие;
Л. като има предвид, че е от съществено значение да се гарантира, че потребителите, които придават все по-голямо значение на качеството на това, което консумират, както и секторът на кетъринга, имат възможност да правят информиран и съзнателен избор при закупуването на храна;
М. като има предвид, че е необходимо да се гарантира, че потребителите са правилно информирани относно ползите от консумацията на биологични продукти и че са защитени от умишлено подвеждащи етикети, опаковки и реклами;
Н. като има предвид, че през 2019 г. общата земеделска площ на ЕС, предназначена за биологично земеделие, нарасна до 13,8 милиона хектара; като има предвид, че понастоящем тя представлява 8,5% от общата използвана земеделска площ в ЕС; като има предвид, че между 2010 и 2019 г. стойността на пазара на биологични продукти в ЕС се е увеличила над два пъти;
О. като има предвид, че продажбите на дребно на биологични продукти са се увеличили от 18 милиарда евро на 41 милиарда евро през периода от 2009 г. до 2019 г.; като има предвид, че увеличаването на биологичното производство изпреварва развитието на пазара на биологични продукти в някои части от ЕС, като съществуват значителни различия в потреблението на биологични продукти сред държавите членки; като има предвид, че производството на биологични продукти е много слабо или не съществува в някои части на ЕС, като съществуват големи различия между държавите членки, вариращи от 0,5% до 26,5% от наличната площ, предназначена за сектора;
П. като има предвид, че ПДБП включва 23 действия, осигуряващи солидна основа за устойчиво развитие на сектора на биологичното производство; като има предвид, че се предвижда междинен преглед на ПДБП през 2024 г. и че е установен ежегоден „Ден на биологичното производство в ЕС“, което представлява възможност за подобряване на видимостта и признаването на биологичното земеделие и за повишаване на осведомеността относно ползите от биологичното производство, тъй като биологичните земеделски стопани се считат за „пионери на устойчивото селско стопанство“;
Р. като има предвид, че Регламент (ЕС) 2018/848, който ще се прилага от 1 януари 2022 г., има за цел по-специално да повиши доверието на потребителите в биологичните продукти чрез по-строги проверки и правила за внос;
С. като има предвид, че през май 2021 г. бяха публикувани стратегически насоки за по-устойчив и конкурентоспособен сектор на аквакултурите в ЕС за периода 2021 – 2030 г. и че те ще бъдат развивани в национални стратегически планове;
Общи бележки
1. приветства съобщението на Комисията относно план за действие за развитие на биологичното производство, целта за увеличаване на земеделската площ на ЕС за биологично земеделие до 2030 г. чрез развитие на търсенето и предлагането, както и признаването от страна на Комисията на биологичното земеделие като един от основните компоненти по пътя на ЕС към по-устойчиви продоволствени системи, използване на по-устойчиви селскостопански практики, по-ефективно използване на възобновяеми източници, гарантиране на по-високи стандарти за хуманно отношение към животните и подпомагане на осигуряването на по-високи приходи за европейските земеделски стопани;
2. призовава Комисията да извърши оценка на въздействието по отношение на дела на земеделските площи в ЕС, използвани за биологично земеделие; счита, че развитието на биологичното земеделие, което носи много положителни външни въздействия и ползи за смекчаването на последиците от изменението на климата, биологичното разнообразие и опазването на почвите, ще допринесе за постигането на целите на стратегията „от фермата до трапезата“ и стратегията за биологичното разнообразие; същевременно признава потенциала на другите устойчиви производствени модели и селскостопански методи, като интегрираното производство и биологичния контрол, да допринесат за постигането на целите на Зеления пакт;
3. подчертава, че делът на земеделската земя, използвана за биологично земеделие, се различава значително в отделните държави членки; подчертава, че това трябва да бъде взето предвид при разработването на политики и инструменти, насочени към увеличаване на биологичното производство, и настоятелно призовава Комисията да обърне специално внимание на подкрепата за изоставащите държави членки;
4. настоява всички мерки и инструменти, предложени в тази връзка, да се основават на задълбочени анализи и оценка на въздействието; счита, че законодателството и ПДБП трябва да предоставят достатъчно възможности за гъвкавост, за да се вземат предвид различията в естеството и условията на биологичното земеделие в държавите членки;
5. посочва, че при въвеждането на новия Регламент (ЕС) 2018/848 относно биологичното производство през 2022 г. Комисията трябва да извърши организиран и внимателен преход спрямо старото законодателство на ЕС за биологичното производство, за да запознае сектора на биологичното производство своевременно и сигурно с новата уредба; призовава Комисията да извърши оценка на въздействието на новия регламент пет години след неговото прилагане, с оглед да се направят необходимите корекции;
6. подчертава, че развитието и растежът на сектора на биологичното производство и на биологичните райони, както е предвидено в стратегията „от фермата до трапезата“, с ключова роля за съживяването и поддържането на жизнеспособни селски райони, трябва да бъдат пазарно ориентирани и придружени от цялостно развитие на веригата на доставки, включително преработката, както и от политически мерки за допълнително стимулиране на предлагането и търсенето на биологични храни и за гарантиране на доверието на потребителите;
7. подчертава, че комбинацията от тези подходи следва да позволява балансирано развитие в съответствие със способността на пазара да поема биологичното производство, за да се запази бъдещата рентабилност на пазара на биологични продукти и на биологичното земеделие в ЕС;
8. в този контекст подчертава необходимостта от премахване на прекомерната административна тежест; подчертава, че ползите за околната среда от биологичното земеделие не трябва да се подкрепят само от потребителите на биологични продукти, които са готови да платят по-висока цена, но също така от бюджета на ОСП следва по подходящ начин да бъдат възнаграждавани занимаващите се с биологично производство земеделски стопани за обществените блага, които те предоставят чрез опазването на околната среда и природните ресурси, чрез намаляване на вложените ресурси и чрез подкрепата за по-високи стандарти за хуманно отношение към животните;
9. подчертава, че стимулирането на устойчивостта на селското стопанство и на издръжливостта на продоволствената система на ЕС следва да бъде приоритет и че биологичното земеделие е ключов елемент за постигането на целите в областта на околната среда и климата; счита, че устойчивите иновации в практики като биологичното земеделие и в по-общ план агроекологията могат да доведат до по-голямо разнообразие в рамките на земеделските системи;
10. подчертава, че съвместното съществуване на различни земеделски системи е важно, тъй като разнообразието е от ключово значение за сигурността и устойчивостта на продоволствените системи и е от полза за устойчивото развитие; посочва, че не съществува един-единствен модел на земеделие, който да е подходящ за всички държави и региони, и подчертава, че трябва да се признаят ползите от различните модели на устойчиво земеделие;
11. посочва, че е важно да продължи увеличаването на биологичните добиви, за да се предотврати увеличаването на екологичния отпечатък от производството на храни в държави извън ЕС, като същевременно в регионите на ЕС се осъществява по-широко преминаване към модела на биологично земеделие;
12. отбелязва, че за да бъде успешен един план за действие на ЕС, той трябва да стимулира и мобилизира държавите членки, като отчита техните особености и различни отправни точки; счита, че регионалните и местните ПДБП, където е приложимо, следва също да играят роля в развитието на сектора за биологично земеделие;
13. поради това счита, че държавите членки следва да бъдат насърчавани да създадат свои собствени национални стратегии за биологично земеделие и да разработят свои собствени национални и/или регионални ПДПБ, в координация с националните стратегически планове, които следва да имат високо равнище на амбиция за развитието на биологичното земеделие, с реалистични и конкретни цели, действия, срокове и бюджети, включително стимули за земеделските стопани, които улесняват избора и подкрепят инициативи „отдолу нагоре“;
14. призовава Комисията да гарантира, че тези условия се спазват изцяло при одобряването на националните стратегически планове, представени от държавите членки, и да осигури предоставянето на достатъчно финансови ресурси, заедно с най-ефективните инструменти, за постигане на съответните цели по отношение на развитието на сектора; подчертава необходимостта от обмен на ноу-хау и най-добри практики, тъй като някои държави членки имат повече опит в разработването и прилагането на амбициозни национални планове;
15. призовава Комисията да включи такива обмени в рамките на планираните публични срещи за последващи действия; подчертава, че националните ПДБП следва да създават предвидимост и яснота за земеделските стопани и промишлеността, като по този начин насърчават развитието на сектора на биологичното земеделие и търговската реализация на биологични продукти;
16. приветства разширяването на обхвата на регламента относно биологичното земеделие, така че да включва някои продукти, тясно свързани със селското стопанство, които не са включени в приложение I към ДФЕС, като например солта; въпреки това изразява своята загриженост относно доклада за биологичната сол, публикуван на 6 август 2021 г. от експертната група за технически консултации в областта на биологичното производство (EGTOP), тъй като подкрепя разширяването на обхвата на етикетирането за биологично производство на ЕС с методи на производство, които не отговарят на принципите на Регламент 2018/848 на ЕС; поради това призовава Комисията да не следва препоръките на EGTOP;
17. подчертава, че държавите членки следва да ангажират всички заинтересовани страни, по-специално занимаващите се с биологично производство земеделски стопани, съответните асоциации и кооперативи, местните и регионалните органи, търговците на едро от сектора на хранително-вкусовата промишленост, представителите на потребителите и на частния сектор и сектора на хотелиерството и ресторантьорството, включително едрите доставчици на кетъринг услуги и асоциациите за образование в областта на храненето, както и гражданите, в рамките на консултативен процес, когато се изготвят, приемат, разглеждат и прилагат техните национални ПДБП, за да бъдат постигнати най-добрите възможни полезни взаимодействия и целта за увеличаване на площите, използвани за биологично земеделие, както е определено в техните национални стратегически планове;
18. признава, че биологичното производство предлага по-добра икономическа възвращаемост на земеделските стопани, но често е свързано с по-високи производствени разходи и поради това изисква пазарните цени и прякото подпомагане да бъдат достатъчни за възстановяване на тези разходи, за да се осигурят справедливи доходи за земеделските стопани;
19. отбелязва, че по-високите цени за потребителите може да представляват пречка за разширяването, но че понастоящем са необходими за поддържането на сектора на биологичното земеделие; припомня, че в някои случаи биологичните селскостопански продукти не намират място на пазара, което принуждава земеделските стопани да ги продават като конвенционални селскостопански продукти на по-ниска цена;
20. припомня, че биологичното земеделие включва много високи производствени стандарти; подчертава необходимостта да се обърне внимание на приемливите цени, а оттам и на достъпността на биологичните продукти; категорично подчертава, че производителите трябва да бъдат подкрепяни в процеса на преход към биологично производство и трябва да извличат ползи от добавената стойност на биологичното земеделие; отбелязва, че както и в случая на конвенционалните продукти, по-доброто разпределение на стойността между участниците във веригата на биологичните храни би било от полза както за земеделските производители, така и за потребителите;
21. признава, че развитието на сектора на биологичното производство ще позволи икономии от мащаба в преработката и логистиката, които ще повишат ефективността и ще доведат до по-ниски разходи; подчертава значението на Директивата за нелоялните търговски практики за развитието на сектора и за да се гарантира, че търговците на дребно нямат прекомерно високи маржове на печалба от биологични продукти; счита също така, че биологичните продукти биха могли да бъдат включени в програмите в рамките на Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица, при условие че са налице достатъчни доставки;
22. приветства факта, че Комисията работи за подобряване на хуманното отношение към животните като цяло и посочва, че проучването на Евробарометър от 2020 г. относно селското стопанство и ОСП е установило, че 80% от гражданите на ЕС свързват биологичното земеделие с по-голямо зачитане на хуманното отношение към животните; подчертава в този контекст значението на подкрепата за биологичното животновъдство;
23. подчертава значението на ускоряването на развитието на биологичното отглеждане на аквакултури пазара за него в ЕС, както и повишаването на търсенето и засилването на доверието на потребителите в тези продукти; изтъква, че един от всеки четири продукта от риболов произхожда от аквакултурите; посочва обаче, че тъй като по-голямата част от потреблението на тези продукти се осигурява от внос, който представлява 60% от общото предлагане, съществува огромен потенциал за растеж, от който трябва да се възползваме, за да развием европейската аквакултура като цяло и в частност биологичната аквакултура;
24. подчертава необходимостта от координиране на мерките в областта на биологичните аквакултури с новите стратегически насоки за по-устойчива и конкурентна аквакултура на ЕС през периода 2021 – 2030 г. и развитието на сектора в държавите и в регионите;
Стимулиране на търсенето и гарантиране на доверието на потребителите
25. подкрепя Комисията в по-нататъшното насърчаване и споделяне на информация относно логото на ЕС за биологични продукти сред потребителите, включително чрез училищни схеми, които следва да дават по-голям дял на биологичните продукти при преразглеждането на училищните схеми, както и в други институции, като например домовете за възрастни хора; подкрепя популяризирането на местните знаци за биологично производство, които съществуват в няколко държави членки и които предлагат най-малко същите гаранции като логото на ЕС за биологични продукти и се използват заедно с него; отбелязва, че схемите за хранене в училищата трябва да бъдат основа за педагогическа дискусия относно храненето и устойчивите храни и да бъдат придружени от мерки, насочени към информиране и образоване на децата относно по-добрите хранителни режими;
26. подчертава, че е от първостепенно значение проучванията сред потребителите относно биологичните продукти да бъдат последвани от действия за по-нататъшно повишаване на осведомеността относно ползите от биологичното земеделие за здравето, благополучието и високото качество на живот, като същевременно се гарантира, че не се подкопава доверието на потребителите в безопасността и устойчивостта на конвенционалните методи на земеделие в Съюза; подчертава необходимостта от предоставяне на точна информация, за да се гарантира, че новите инициативи, които се разработват за етикетиране на устойчиви храни, не отслабват логото на ЕС за биологични продукти и не създават объркване за потребителите по отношение на техния обхват и значение;
27. изразява своята загриженост относно подвеждащите етикети, опаковки и реклами, които затрудняват потребителите да различават конвенционалните от биологичните продукти; отбелязва, че Регламент (ЕС) 2018/848 и честите независими проверки са основата на доверието на потребителите в биологичните продукти, и призовава държавите членки да информират ясно за логото на ЕС за биологични продукти;
28. подчертава ролята, която трябва да играят супермаркетите и различните вериги за доставка на храни за насърчаването и подкрепата на логото на ЕС за биологични продукти; очаква бъдещите инициативи на Комисията, насочени към по-добро насочване на потребителите при избора им на храни чрез етикетиране, кампании за поощряване и информационни кампании, основани на солидни, независими и оперативни научни основи и пълни и съгласувани методологии; отбелязва, че задължителното етикетиране, посочващо произхода на всички хранителни продукти от ЕС, има потенциала да повиши значително прозрачността и проследимостта, като по този начин спомага за борбата срещу измамите и незаконните методи на производство, както и да подобри доверието на потребителите;
29. припомня, че изискванията на професионалните кухни се различават от тези на домакинствата; подчертава значението на създаването на добавена стойност за веригата на доставки и повишаването на нивото на преработка на биологичните продукти, за да се отговори на нуждите на професионалните кухни;
30. счита, че прегледът на екологосъобразните обществени поръчки (ЕОП) от 2019 г. следва да бъде популяризиран по-добре в държавите членки, за да се подобри осведомеността и той да послужи като силен стимул за действия, насочени към насърчаване на биологичното производство и към подкрепа за по-здравословен и по-екологосъобразен хранителен режим в институции като училища, болници, домове за възрастни хора и затвори, и може също така да намали количеството отпадъци от биологични продукти в държавите членки с излишъци; счита, че институциите на ЕС следва да дават пример в своите собствени заведения; счита, че за постигането на това увеличаване на ЕОП е необходимо да се осъществява координация със сектора чрез неговите представителни организации, за да се гарантира, че снабдяването се осъществява без инциденти;
31. призовава Комисията да продължи своите проучвания на настоящите структурни и логистични пречки и да насърчи използването на критерии за ЕОП в държавите членки, както и на действия за информиране, образование и насърчаване на биологичните продукти с цел постигане на по-голяма ефективност на тази мярка; изтъква, че решението за увеличаването на използването на ЕОП следва да се взема на национално равнище в съответствие с националното търсене и целите, определени в националните ПДБП; счита, че ЕОП трябва да поставят силен акцент върху биологичните продукти на ЕС, което би стимулирало производството и би помогнало на ЕС да постигне своите цели в областта на климата;
32. подчертава, че биологичното производство и преработка трябва да се развиват по подходящ начин на регионално и местно равнище с участието на местните производители на биологични продукти; подкрепя разработването на регионални устойчиви продоволствени системи, основани на сътрудничество, с участието на всички заинтересовани страни в областта на храните; изразява съжаление поради липсата на проверени данни относно използването на биологични продукти в обществените столови и ресторанти;
33. посочва, че местните, регионалните и националните органи, заедно със сдруженията на земеделските стопани и търговците на едро в областта на хранително-вкусовата промишленост, играят важна роля за подпомагане на структурирането на сектора на биологичното земеделие по отношение на производството, колективната преработка, логистиката и търговията, улесняването на достъпа до земя за земеделските стопани, занимаващи се с биологично земеделие, улесняването на сътрудничеството между самите производители, между производителите и потребителите и с предоставящите услуги в областта на храните;
34. подчертава освен това ролята на местните, регионалните и националните органи за повишаване на обществената осведоменост относно всички видове устойчиви методи на земеделие, за доставка на биологични продукти в столовите и при разработването на образователни програми за предучилищните заведения и училищата;
35. посочва в този контекст, че фермерските пазари на местно и регионално равнище са ефективен инструмент за преодоляване на пропастта между производителите и потребителите и следва да бъдат насърчавани; припомня също така, че местните и регионалните органи и асоциациите на земеделските стопани предоставят изключително ценна техническа помощ на земеделските стопани, занимаващи се с биологично земеделие, и на онези, които са в процес на преобразуване, което е от решаващо значение за прилагането на тези практики и изисква подходящо финансиране от ОСП и други източници;
36. подчертава, че всички органи трябва да гарантират, че регулаторната рамка продължава да дава възможност за развитието на сектора и да го стимулира, като същевременно поддържа административната тежест на минимално равнище; припомня, че местните и регионалните органи в много държави членки отдавна участват в подкрепата за развитието на биологичното земеделие, по-специално чрез управлението и прилагането на програмите за развитие на селските райони;
37. подчертава, че когато участват местни и регионални органи, се изисква подход, отчитащ мястото, в съответствие с разпоредбите на „Териториалната програма за 2030 г.“, за да се отговори на различните нужди на селските, крайградските и градските зони в цяла Европа;
38. подчертава, че успехът на ПДБП ще зависи от по-активното участие на частния сектор в стимулирането на търсенето и предоставянето на справедливо възнаграждение на земеделските стопани, по-специално в държавите с по-слабо развити пазари на биологични продукти и биологично производство; призовава Комисията да определи набор от инструменти, които да позволят на държавите членки да насърчават веригите за търговия на дребно да съдействат активно за популяризиране и предоставяне на информация относно значението на потреблението на продукти от биологично земеделие, както и за създаването на местни вериги за доставка на биологични продукти; подчертава, че увеличението в биологичното производство трябва да е резултат преди всичко от по-високото частно търсене, а не само от политически стимули;
39. подчертава значението на подобряването на прозрачността във веригата на доставки на биологични храни и на по-добрата проследимост на всички процеси на производство и дистрибуция в съответствие с изискването от европейските потребители да разполагат с повече информация относно произхода и методите на производство на храните, които те консумират; приветства доброволни инициативи от страна на търговци на дребно за закупуване на продукти, произведени при преход към биологично производство, на по-висока цена, и счита, че такива инициативи следва да бъдат насърчавани;
40. отбелязва надлежно трудностите, пред които се изправят търговците на дребно при продажбата на потребителите на тези продукти, произведени при преход към биологично производство, поради липса на хармонизирани правила за търговията с тях, и призовава Комисията да извърши оценка на мерките за улесняване на тази търговия, като например чрез хармонизирано етикетиране;
41. подчертава, че е от съществено значение Комисията, държавите членки и заинтересованите страни да се ангажират активно в определянето на начини, по които съществуващите механизми за сертифициране и контрол могат да станат по-надеждни с цел предотвратяване на измами в областта на биологичното производство и търговия;
42. счита, че механизмите за сертифициране и контрол трябва да бъдат по-подходящи за земеделските стопани, занимаващи се с биологично земеделие, и че процесът трябва да бъде опростен, включително чрез ИТ решения;
43. подчертава, че трябва да се обърне специално внимание на процедурите за издаване на разрешения на сертифициращите органи; подчертава, че процесът на сертифициране в прехода към биологично земеделие продължава да бъде тромав и труден за изпълнение и следва да бъде улеснен, по-специално за дребните земеделски стопани; счита, че земеделските стопани следва да бъдат подпомагани при покриването на разходите за сертифициране;
44. подчертава необходимостта от наличието на хармонизирани европейски системи за сертифициране на суровини за биологичното земеделие, което да предотврати разпространението на частно сертифициране с различни изисквания и системи за контрол; призовава Комисията да насърчи хармонизирането им на равнището на ЕС чрез ПДБП;
45. настоятелно призовава Комисията да засили митническите проверки чрез единни механизми за пряк единен контрол в координация с държавите членки и при пълно спазване на принципа за субсидиарност, с цел предотвратяване на измамите с храни, подправянето на храни и вноса на продукти, които не отговарят на стандартите за биологично производство на ЕС, както и с цел избягване на риска от поставянето на сектора на биологичното земеделие на ЕС в неблагоприятно конкурентно положение поради липса на глобално сближаване на стандартите и на увеличените разходи за клиентите; подчертава в този контекст необходимостта от по-голямо участие на съответните митнически органи, за да се гарантира качеството и безопасността на биологичните продукти и да се гарантира лоялна конкуренция между производителите в рамките на ЕС и извън него;
46. изразява съжаление поради отсъствието от плана за действие за биологичното земеделие на препратки към трудностите и големите разходи, наложени на сектора, поради необходимостта да прилага устойчиви мерки по време на обработването, прибирането на реколтата, транспортирането, съхранението и преработването, за да не допуска неразрешени продукти, например ГМО, във веригата за биологично производство;
47. подчертава, че селскостопанските продукти с произход от ЕС са признати в международен план заради високото си качество; счита, че са необходими положителни и поощряващи търговията действия за по-нататъшно насърчаване на биологичните продукти на ЕС в международен план; признава в тази връзка потенциалната роля, която може да играе съществуващата политика на ЕС за насърчаване на биологичното производство; подчертава, че всяка политика на насърчаване следва да признава широкия спектър от устойчиви методи на производство, практики и продукти в ЕС;
48. посочва, че географските указания, които се подкрепят от политиката на ЕС за насърчаване, допринасят значително за икономическия растеж в много селски райони и имат водеща роля в европейското селско стопанство; изисква от Комисията да информира Парламента относно потенциала за разширяване на пазара на биологични продукти и да ускори текущите преговори за постигане на преход от еквивалентност към съответствие със стандартите на ЕС за внос на биологични продукти;
49. подкрепя глобалния преход към устойчиви продоволствени системи; счита, че действията на равнище ЕС, включително по-специално стратегията на Зеленият пакт, следва да имат за цел редовното повишаване на осведомеността относно околната среда в световен мащаб; изразява съжаление относно факта, че в споразуменията за свободна търговия понякога не се обръща достатъчно внимание на значителните разлики в стандартите за селскостопанското производство между ЕС и трети държави по отношение на опазването на околната среда и хуманното отношение към животните, което възпира земеделските стопани в ЕС да продължат да инвестират в опазване на околната среда, включително в биологично производство;
Стимулиране на прехода и укрепване на цялата верига за създаване на стойност
50. счита, че за да бъдат изпълнени амбициите на Националните стратегически планове, от съществено значение е наличието на подходящ бюджет на ОСП, както и съвместимост с европейските фондове или програми, така че да бъдат създадени стимули, насърчаващи земеделските стопани да преминат към и да поддържат практики на биологично земеделие, чрез подходящо финансирани мерки за развитие на селските райони или финансово атрактивни екосхеми, или комбинация от двете;
51. призовава екосхемите да бъдат достъпни за земеделски стопани, занимаващи се както с конвенционално, така и с биологично земеделие, и да бъдат проектирани по начин, който ги прави съвместими с мерките за агроекология и климат и ги допълват; припомня значението на подкрепата за земеделски стопани, занимаващи се с биологично земеделие, и след етапа на преход; призовава държавите членки да подкрепят приемствеността между поколенията в областта на биологичното земеделие чрез съответните публични политики, да насърчават предприемачеството в селското стопанство сред жените и да подкрепят развитието на жизнеспособни малки и средни биологични земеделски стопанства;
52. изразява съжаление във връзка с намаляването на бюджета на ОСП през последните две десетилетия, по време, в което изискванията, наложени на селскостопанския сектор, нараснаха; отбелязва, че в рамките на настоящата ОСП едва 1,8% от бюджета се изразходват за мерки за подпомагане на биологичното земеделие и приветства факта, че новата ОСП, по-специално чрез екосхеми и мерки за развитие на селските райони, предоставя на държавите членки по-голяма гъвкавост за увеличаване на сумите, предназначени за сектора на биологичното земеделие;
53. отбелязва потенциала на късите, местните, сезонните и интелигентните вериги за доставка на храни и възможностите за директна търговия, включително фермерските пазари, за това производителите на биологични продукти и икономиките в селските райони да предоставят ползи за околната среда и хуманното отношение към животните, като същевременно осигуряват доходи, запазват и създават работни места, гарантират жизнеспособността на селските райони и преодоляват отдалечеността между производителите и потребителите в ЕС; посочва, че развитието на пазара е от съществено значение за устойчивото развитие на сектора на биологичното земеделие;
54. призовава държавите членки да разпределят достатъчно ресурси за инвестиции с цел улесняване на развитието на къси продоволствени вериги, например чрез увеличаване на броя на мобилните кланици или преработвателните съоръжения в стопанството; счита, че прибягването до местни вериги на доставки следва да се насърчава в рамките на процедурите за обществени поръчки; подчертава, че акцентът върху местното производство и късите вериги не следва да води до допълнителни пречки в рамките на вътрешния пазар на ЕС;
55. призовава Комисията и държавите членки да играят активна роля за подобряване на структурата на веригите за доставка на биологични продукти и за изграждането на капацитета на организациите на производителите на биологични продукти; настоятелно призовава държавите членки да използват „секторни интервенции“ и всички налични мерки за подобряване на организацията на производителите на биологични продукти във всички съответни сектори и да ги подпомагат в случай на временно свръхпроизводство;
56. изтъква, че биологичното земеделие, чието производство е по-малко като обем и поради което по-скъпо, може да има понижени възможности за водене на преговори при търговските договори и следователно може да бъде особено уязвимо към нелоялни търговски практики, по-специално под формата на забавени плащания за нетрайни продукти, анулиране в последния момент или принуждаване на доставчиците да плащат за непродадени или развалени продукти; подчертава необходимостта от ясни договорни условия и справедливо признаване на работата на производителите на биологични селскостопански продукти и счита, че следва да се насърчават инструменти като договорите по веригата на доставки;
57. приветства подкрепата на Комисията за развитието на биообласти, наричани също екорегиони, в рамките на държавите членки, тъй като те са многофункционални по своята същност, насърчават късите вериги на доставки и създават полезни взаимодействия, наред с другото, между земеделските стопани, потребителите, преработвателните дружества, търговците на дребно, сектора на хотелиерството и ресторантьорството и предприятията в областта на културата; призовава Комисията да предостави на държавите членки информация относно инструментите, които те могат да използват за насърчаване на развитието на биообласти, като се обръща специално внимание на урбанизирани райони; отбелязва, че техният успех зависи от силната регионална интеграция и участието на местните и регионалните власти;
58. подчертава основното значение на разширяването на структурирания обмен на знания и най-добри практики в областта на биологичното земеделие между държавите членки и земеделските стопани; подчертава ползите от засилването на сътрудничеството между учени, университети по селскостопански науки и сектора на образованието като цяло, консултанти или предоставящи консултантски услуги, земеделски стопани и техните сдружения и организации, както и обществото; подчертава важната роля, която трябва да играят в развитието на биологичното производство предоставящите независими консултантски услуги в областта на селското стопанство, които държавите членки трябва да включат в своите стратегически планове по ОСП, и подчертава необходимостта от отпускане на достатъчно финансови ресурси за тях;
59. отбелязва, че според доклада на съвместния изследователски център, озаглавен „Modeling environmental and climate ambition in the agricultural sector with the CAPRI model“ (Моделиране на екологични и климатични амбиции в селскостопанския сектор с модела CAPRI)[8] е необходимо повишаване на производителността по отношение на биологичното земеделие и управление на хранителните вещества, което може да се постигне, наред с другото, чрез прецизно земеделие, нови цифрови технологии и други иновативни техники;
60. отбелязва, че новаторските цифрови инструменти имат потенциала да повишат значително прозрачността и проследимостта, като по този начин спомагат за борбата срещу измамите и незаконните методи на производство и повишават доверието на потребителите; поради това насърчава Комисията, включително чрез стратегическите планове по ОСП, да гарантира по-широко внедряване на цифровите технологии, като например прецизното земеделие и блоковите вериги в биологичното земеделие; подчертава обаче, че тези технологии допълват системния подход за устойчивост на биологичното земеделие и че трябва да се гарантират неприкосновеността на личния живот, рентабилността и независимостта на земеделските стопани по отношение на данните;
Подобряване на приноса на биологичното земеделие за устойчивостта
61. отново изтъква значението на научните изследвания и иновациите за устойчивостта на сектора на биологичното земеделие и за посрещане на очакванията на обществото по отношение на биологичното разнообразие, изменението на климата и приспособяването към изменението на климата, хуманното отношение към животните и ефективното използване на ресурсите, и приветства намерението на Комисията да задели финансиране по „Хоризонт Европа“ в подкрепа на тези цели; подчертава в този контекст необходимостта от научни изследвания и иновации за насърчаване на прехода към биологично земеделие, включително животновъдство, за да се намерят алтернативи за някои суровини както в селското стопанство, така и в преработката, така че да се увеличат добивите и да се гарантира наличието на необходимите протеинови фуражи, витамини, продукти за растителна защита, по-специално решения за биологичен контрол, торове и генетични ресурси, с цел по-нататъшно развитие на стабилни селскостопански системи и повишаване на устойчивостта към суша, вредители и болести; призовава Комисията да стимулира и насърчава сътрудничеството между изследователските общности, работещи в областта на биологичните и конвенционалните храни и земеделие, по-специално чрез Европейското партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост (EIP-AGRI);
62. насърчава научно обоснован подход по отношение на плодородието на почвата и необходимостта от разработване, приемане и стимулиране на иновациите в нови растителни източници на хранителни вещества в биологичното земеделие, включително увеличаване на рециклирането на хранителните вещества чрез подходяща преработка и отделяне на хранителните вещества и когато е подходящо и целесъобразно – продукти за наторяване, произведени от възобновяеми източници, като например отпадъци от биомаса и животински тор, за да се избегне дългосрочен недостиг на хранителни вещества; припомня значението на оборския тор като органичен тор и насърчава устойчивото му използване в цикъла на отглеждане; призовава Комисията да извърши оценка на новите рециклирани материали, които съдържат основните растителни фитонутриенти (фосфор, калий и азот), за бъдещо допълване на списъка на влаганите материали по Регламент (ЕС) 2018/848 в съответствие с принципите на биологичното земеделие и като се гарантира качество, безопасност и доверие на потребителите;
63. призовава за повече научни изследвания и информация относно потенциалните ползи от използването на растителни биостимуланти и подобрители на почвата на биологична основа в системите за биологично земеделие и как те допринасят за усвояването на хранителни вещества и по-добрите резултати в този производствен модел, за да се даде възможност за по-широкото им използване и да се спомогне за намаляване на разликата между биологичните и конвенционалните добиви; посочва, че насърчаването на използването на подходящо, специфично за земеделското стопанство съчетание от различни външни хранителни вещества, в допълнение към биологичното свързване на азота, би могло да отговори на предизвикателството, свързано с дисбаланса в бюджетите за хранителни вещества в системите за биологично земеделие;
64. подчертава спешната необходимост от развитие на производството на биологични растителни протеини и от стимулиране на производството на биологични бобови култури, включително в системите за фураж, в Европейския съюз с цел намаляване на зависимостта на сектора на биологичното производство от вноса; настоятелно призовава Комисията да изработи специален стратегически план в това отношение;
65. приветства приноса на биологичното земеделие за намаляване на употребата на синтетични пестициди и призовава Комисията, при изготвянето на новото законодателство относно устойчивата употреба на пестициди, да даде определение за продукти за биологичен контрол и да увеличи наличието на решения за биологичен контрол и естествени вещества, които могат да бъдат употребявани много по-широко, чрез подобряване и ускоряване на процеса на оценка и разрешаване;
66. припомня на Комисията и на държавите членки резолюцията на Парламента от 15 февруари 2017 г. относно биологични пестициди с нисък риск[9] и подчертава необходимостта от подкрепа за разработването на безопасни, ефективни и достъпни алтернативни продукти за растителна защита и от насърчаване на по-широката им употреба, по-специално чрез облекчаване както на процедурата за разрешаване на основни вещества, така и на разширяването на тяхната употреба, като важен компонент в развитието на биологичното производство; подчертава необходимостта от създаване на условия за равен достъп до биологични продукти за растителна защита и торове в държавите членки; подчертава, че остатъците от пестициди, които присъстват в околната среда, могат потенциално да засегнат също така биологичните продукти;
67. посочва, че земеделските стопани, занимаващи се с биологично земеделие, които гарантират високи екологични стандарти в производството, не трябва да носят отговорност за рискове, които са извън техния контрол, и призовава Комисията да продължи да насърчава хармонизирането на обработването на находки на остатъци от пестициди;
68. подчертава значението на достатъчно наличие на висококачествени биологични семена, хетерогенни материали и високодобивни сортове растения, местни сортове и сортове, приети на местно равнище; отбелязва техния потенциал за укрепване на устойчивостта срещу болести по растенията и въздействието от изменението на климата; насърчава Комисията и държавите членки да увеличат усилията, включително чрез специфични действия, за подобряване на функционирането на пазара на биологични семена и счита, че преходните периоди биха били полезни за постигането на тази цел; призовава Комисията да осигури предоставянето на достатъчно финансови ресурси за научни изследвания в областта на биологичните семена и селекцията в животновъдството;
69. подчертава значението на подкрепящите програми за опазване и подбор на местни породи, които предвид своята надеждност са особено подходящи за биологично земеделие; подчертава необходимостта от подкрепа за традиционната селекция на земеделски култури за развитието на здравословни и устойчиви сортове, както и необходимостта от съвременни и иновативни методи при разработването на нови органични семена и земеделски практики, като се поддържа високо ниво на защита на човешкото здраве и околната среда;
70. подчертава в този контекст ролята, която научните иновации в селекцията на растенията могат да играят, по-специално за подобряване на устойчивостта на сортовете, за насърчаване на разнообразието на генетичните ресурси и за укрепване на системите за производство на храни, като същевременно припомня, че използването на генетично модифицирани семена (ГМО) не е разрешено в биологичното земеделие;
71. подкрепя намерението на Комисията да разшири анализа на обсерваториите на пазара на ЕС по отношение на биологичните продукти; подчертава, че е важно да се засили събирането и да се подобри наличието на точни и навременни данни, включително на регионално равнище, относно сектора на биологичното земеделие, за да се оценят по-добре неговите екологични, икономически и социални последици;
72. счита, че това следва да включва данни относно приноса на сектора за екологичната устойчивост, заедно с данни относно производството, преработката, потреблението, включително в сектора на хотелиерството и ресторантьорството и в обществените столови, относно търговията в рамките на ЕС и с държави извън ЕС и относно цените франко земеделско стопанство и цените на дребно, предпочитанията на потребителите, структурите на веригата на доставки, добавената стойност и дела на земеделските стопани във веригите на доставки; изразява убеждение, че тези данни са от съществено значение за формирането и наблюдението на политиката на ЕС в областта на биологичното земеделие и за преодоляване на дисбаланса между търсенето и предлагането, за оценка на тенденциите в потреблението и производството и за увеличаване на прозрачността и доверието в сектора;
73. признава потенциала на едно общо европейско пространство на данни за селското стопанство за увеличаване на познанията и доверието на потребителя, както и за подобряване на проследимостта на веригата за доставки на биологични продукти; подчертава, че за да се стимулира търсенето, е от съществено значение да се определят потребностите на потребителите чрез съответни оценки; призовава държавите членки да подобрят комуникацията относно икономическите резултати на сектора на биологично производство; призовава Комисията да проведе цялостни проучвания и анализи на въздействието, което увеличаването на биологичното земеделие би имало както върху изменението на климата, така и върху продоволствената сигурност в Европейския съюз;
°
° °
74. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
На 25 март 2021 г. Комисията публикува плана за действие на ЕС за развитието на биологичното производство (ПДБП), обявен в стратегията „От фермата до трапезата“ и Стратегията за биологичното разнообразие, в които Комисията е поставила цел за дела на земеделската площ в ЕС, която да бъде предназначена за обработване по правилата на биологичното земеделие, и предвижда значително увеличение на биологичното отглеждане на аквакултури до 2030 г. Тези стратегии са част от Европейския зелен пакт – политическата програма на Комисията за устойчива, неутрална по отношение на климата Европа до 2050 г. Комисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI) взе решение да изготви доклад по собствена инициатива относно този план за действие.
В ПДБП се подчертава, че чрез производството на висококачествена храна с ниска степен на въздействие върху околната среда биологичното земеделие, заедно с други устойчиви селскостопански методи, ще играят съществена роля за развитието на устойчива продоволствена система на ЕС. В ПДБП се определят конкретни действия, обхващащи цялата верига на доставки – от производството на храни до потреблението.
ПДБП е разделен на три взаимосвързани направления, които допринасят за постигане на амбициите на целите за устойчивост на Зеления пакт: 1. Стимулиране на търсенето и гарантиране на доверието на потребителите; 2. Стимулиране на прехода и укрепване на цялата верига за създаване на стойност; 3. Подобряване на приноса на биологичното земеделие за екологичната устойчивост. Трите направления ще бъдат подкрепени от 23 действия, с които се продължават някои от действията в ПДБП за периода 2014 – 2020 г., като освен това се предлага набор от нови действия и се мобилизират различни източници на финансиране. През 2024 г. се предвижда междинен преглед на ПДБП и е създаден „Ден на ЕС на биологичното производство“, който ще бъде отбелязван ежегодно на 23 септември.
Сертифицираните биологични продукти обикновено са по-скъпи в сравнение с техните конвенционални аналози, тъй като биологичното производство често е свързано с по-високи производствени разходи и следователно са необходими по-високи пазарни цени, за да се възстановят тези разходи. Това може да представлява пречка пред разширяването на сектора на биологичното производство, но в същото време представлява икономическа предпоставка за продължаването и по-нататъшното преминаване към биологично земеделие.
През 2019 г. общата земеделска площ на ЕС, предназначена за биологично земеделие, нарасна до 13,8 милиона хектара и в момента представлява 8,5% от общата използвана земеделска площ на ЕС. Обемът на биологичното производство се различава значително в отделните държави членки и варира между 0,5% и 26% от земеделската площ, предназначена за биологично земеделие. Целта на ЕС в областта на биологичните продукти до 2030 г. изисква значителен растеж в сектора на биологичното производство в рамките на едва осем години, което поставя държавите членки в изпълнено с предизвикателства положение да коригират своите амбиции по отношение на биологичните продукти.
За да се предложи на държавите членки възможността да създават съобразени с конкретните условия национални ПДБП, които да действат като помощен инструментариум, съпътстващ техните национални амбиции по отношение на биологичните продукти в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП), в ПДБП на ЕС трябва да се предложат правилните инструменти, стимули, гъвкавост и баланс за справяне с различните обстоятелства в различните региони на Европа.
ПДБП на ЕС трябва да следва цялостен подход, който се основава на многофункционалните ефекти на биологичното земеделие и насърчава икономическата, екологичната и социалната устойчивост по еднакъв начин и който стимулира и мобилизира държавите членки да разработват свои собствени национални ПДБП с конкретни, обвързани с крайни срокове действия. Тези национални ПДБП следва да включват действия, насочени към подпомагане на напредъка на цялата верига за доставки на биологични продукти, насърчаване на екологосъобразните обществени поръчки (ЕОП), укрепване на капацитета за стимулиране на развитието на пазара и подпомагане на земеделските стопани при прехода и приемането на най-добри практики в областта на биологичното земеделие, наред с други действия, съобразени с нуждите на държавите членки.
На първо място, развитието и растежът на сектора на биологичното производство на ЕС трябва да бъдат придружени от пазарно ориентирано и цялостно развитие на веригата на доставки, включително мерки за стимулиране на по-нататъшното търсене на биологични храни и гарантиране на доверието на потребителите. Свръхпроизводството на биологични продукти би могло да доведе до съответен спад в цените на биологичните продукти, което в крайна сметка би могло да отслаби икономически занимаващите се с биологично производство земеделски стопани в ЕС, да намали мотивацията им за преминаване към биологично земеделие и впоследствие да не бъде ефективно по отношение на целите на Зеления пакт в областта на климата и околната среда до желаното равнище. Следователно очакваното бъдещо увеличение на предлагането на биологични храни трябва да бъде посрещнато със съответно високо равнище на търсене, за да се гарантира бъдещата рентабилност на пазара на биологични продукти и биологичното земеделие в ЕС.
Стимулиране на търсенето и гарантиране на доверието на потребителите
За да може ПДБП да изпълни своята функция като помощен инструментариум за съответните амбиции на държавите членки по отношение на биологичното земеделие по ОСП, следва да бъде осигурен подходящ бюджет на ОСП, за да се създадат стимули за земеделските стопани да преминат към и да поддържат практики на биологично земеделие на национално равнище чрез мерки за развитие на селските райони, нововъведени екосхеми или комбинация от двете. Във връзка с това e от решаващо значение подкрепата на държавите членки за приемственост между поколенията в областта на биологичното земеделие.
Успехът на ПДБП ще зависи и от по-активно участие на частния сектор с цел стимулиране на търсенето, по-специално в държавите с по-слабо развити пазари на биологични продукти и биологично производство.
Нарасналите амбиции в областта на ЕОП в държавите членки могат да увеличат търсенето на биологични продукти и да стимулират постигането на целта в областта на биологичните продукти. Комисията следва да дава пример и да прилага критериите за ЕОП в столовите, ресторантите и кафенетата на институциите и агенциите на ЕС. Проучването на настоящите структурни и логистични пречки пред разширяването на използването на критериите за ЕОП от държавите членки и предлагането на решения е друга важна задача на Комисията, за да допринесе за бъдещото развитие на потреблението на биологични продукти. Държавите членки следва също така да включат разпространението на биологични продукти в схемата за училищата в ЕС.
От съществено значение е да се гарантира, че потребителите имат възможност да правят информиран избор при закупуването на храна. За да се превърне логото на ЕС за биологично производство в инструмент за потребителите при вземането на решения за покупка, е от съществено значение неговото по-нататъшно популяризиране, като то трябва да служи като гаранция за ключови аспекти на регулаторната рамка на ЕС за биологичните продукти, по-специално общи стандарти, сертифициране, стриктно правоприлагане и ясно етикетиране.
Потребителите, които купуват биологични храни, имат определени очаквания по отношение на тяхното качество и разчитат на сертифициращи организации и контрол върху сектора на биологичното производство, които да проверяват това качество, както и да предоставят информация относно произхода на биологичните продукти. Недоверието в процеса на сертифициране на биологични продукти в ЕС и съмненията във връзка с логото на ЕС за биологично производство могат да навредят трайно на усилията за по-нататъшно укрепване на сектора на биологичното производство. Следователно прозрачността е от решаващо значение за потребителите и изисква задължителен контрол от страна на независими контролни органи. Като се има предвид сложността на веригата за доставки на биологични продукти, от съществено значение е Комисията, държавите членки и заинтересованите страни да се ангажират активно в определянето на начини, по които съществуващите механизми за сертифициране и контрол могат да станат по-надеждни с цел предотвратяване на измами в областта на биологичното производство и търговия както в ЕС, така и в държавите извън ЕС, както и с цел избягване на допълнителна административна тежест и разходи за земеделските стопани. Тук следва да влязат в действие ИТ решенията.
С цел да се постигне максимално развитие на сектора на биологичното производство, от решаващо значение е участието на местните и регионалните органи. Местните и регионалните представители често имат ясна представа за недостатъците в съответния им регион или общност и могат да определят възможностите за подобрение и конкретни действия. Големите и малките градове и регионите играят все по-ценна роля в подпомагането на структурирането на сектора на биологичното производство по отношение на производството, логистиката и търговията или улесняването на създаването на организирано сътрудничество между производителите и потребителите. Дейности за повишаване на осведомеността и информационни дейности, както и разработване на образователни програми за предучилищните образователни заведения и училищата, включително посещения на биологични земеделски стопанства с цел развиване на по-силна връзка със селското стопанство и стойността на храните, могат да бъдат полезни действия за образоване на потребителите и бъдещите потребители на местно равнище.
В някои части на ЕС увеличаването на биологичното производство изпреварва развитието на пазара на биологични продукти. Могат да бъдат необходими действия за насърчаване на износа на биологични продукти от ЕС, за да се избегне свръхпроизводството и да се гарантира рентабилността на пазара на биологични продукти и биологичното земеделие в ЕС.
Освен това, за да може ЕС да реализира своя потенциал по отношение на определянето на световни стандарти в областта на устойчивото селско стопанство, от съществено значение са програмите за информиране и насърчаване на биологичните продукти на ЕС, както и повишаването на осведомеността и признаването на логото на ЕС за биологично производство в държавите извън ЕС, като последното предоставя на потребителите гаранции за устойчивостта, качеството и характеристиките на продуктите и използваните производствени процеси.
Биологичното отглеждане на аквакултури е сравнително млад сектор със значителен потенциал за растеж и държавите членки и заинтересованите страни следва да гарантират, че неговото развитие се ускорява.
Стимулиране на прехода и укрепване на цялата верига за създаване на стойност
В условията на балансиран пазар късите и местните вериги за доставка на храни, които отчитат и сезонността, както и възможностите за директна продажба – когато това е възможно – носят значителен потенциал за предоставяне на икономически и екологични ползи за занимаващите се с биологично производство земеделски стопани и икономиките на селските райони чрез осигуряване на доходи и създаване на работни места, като същевременно допринасят за хуманното отношение към животните, както и за опазването на околната среда, биологичното разнообразие и климата.
Развитието на биообласти в рамките на държавите членки създава полезни взаимодействия между земеделските стопани, потребителите, сектора на хотелиерството и ресторантьорството и предприятията в областта на културата, тъй като те са многофункционални по своята същност и насърчават икономическия и социално-културния потенциал на даден регион. Съществуващите мрежи следва да бъдат насърчавани да разширяват броя на включените в тях села, малки или големи градове.
За да се стимулира преходът и да се укрепи цялата верига за създаване на стойност, от основно значение е да се разшири структурираният обмен на знания и най-добри практики в областта на биологичното земеделие между държавите членки и земеделските стопани, както и да се укрепят консултантските услуги в областта на селското стопанство. Нарастващото сътрудничество между учените, предоставящите консултантски услуги, образователния сектор, земеделските стопани и обществото е от полза за развитието на сектора на биологичното производство.
Използването на цифрови технологии, включително прецизно земеделие и блокови вериги, може да бъде от значение за развитието на биологичното земеделие. Налице са нарастващи разлики по отношение на използването на технологиите в малките и големите предприятия, преработвателните съоръжения и земеделски стопанства, което е различно в отделните държави членки. Адаптирането на широкомащабните технологии и цифровите решения, така че да съответстват на нуждите на малките предприятия за биологично производство, преработвателните съоръжения и земеделските стопанства, както и иновациите в нови, съобразени с конкретните условия решения за дребномащабно производство, ще окажат положително въздействие върху биологичното производство, например по отношение на ефективното използване на ресурсите.
Подобряване на приноса на биологичното земеделие за устойчивостта
Значителното разширяване на земеделските площи на ЕС, предназначени за биологично земеделие, трябва да бъде съпътствано, насърчавано и подпомагано основно от силна политика в областта на научните изследвания и иновациите. Съществуващите пречки и ограничения трябва да бъдат премахнати. Спешно необходими са научни изследвания и иновации за преодоляване на ограниченията в областта на биологичното земеделие, като например наличието на биологични протеинови фуражи, витамини, продукти за растителна защита, торове и генетични ресурси, както и за насърчаване на удовлетворяването на обществените очаквания по отношение на хуманното отношение към животните и ефективното използване на ресурсите. Заделянето на финансиране по „Хоризонт Европа“ и стимулирането и насърчаването на сътрудничеството между изследователските общности, работещи в областта на биологичните и конвенционалните храни и земеделие, за да се учат едни от други, може да окаже значително въздействие върху подобряването на приноса на биологичното земеделие за устойчивостта.
Например: имаме нужда от достатъчно наличие на висококачествени органични семена, хетерогенни материали и високодобивни сортове растения, които да осигуряват по-силна устойчивост срещу болести по растенията и въздействието от изменението на климата. Освен това трябва да се намерят и популяризират алтернативни продукти и методи за растителна защита, тъй като пазарният сегмент за естествени вещества е малък и по-малко доходоносен, а процесът на регистрация е скъпоструващ и отнема много време. Комисията и държавите членки трябва да увеличат усилията за подобряване на функционирането на пазара на биологични семена и продукти за растителна защита и да предвидят преходни периоди за тяхното създаване и развитие.
Засиленото събиране и наличието на точни, навременни и съпоставими данни за сектора на биологичното производство са от съществено значение за неговото по-нататъшно развитие. По-специално данните за производството, потреблението, търговията в рамките на ЕС и с държави извън ЕС и постигането на устойчивост, включително цената франко земеделското стопанство и цената на дребно, потребителските предпочитания, структурите на веригата на доставки, добавената стойност и дела на земеделските стопани във веригите на доставки, са необходими за наблюдението и оформянето на политиката на ЕС в областта на биологичното производство и за оценка на потребителските и производствените тенденции. По този начин екологичните, икономическите и социалните последици от сектор на биологичното производство на ЕС могат да станат видими, а доверието в биологичните продукти на ЕС може да се повиши чрез по-голяма прозрачност на данните. Поради това трябва да бъде приветствано намерението на Комисията да разшири анализа на обсерваториите на пазара на ЕС по отношение на биологични продукти.
В заключение висококачествената храна, произведена на регионално равнище и в хармония с природата, е от съществено значение за качеството на живот на европейските граждани и за опазването на околната среда, биологичното разнообразие и климата. Това е смисълът на биологичното земеделие. В Европа предоставяме повече възможности за разгръщане на модела на биологичното земеделие, като същевременно зачитаме потенциала на другите устойчиви селскостопански методи да допринесат за постигането на целите на Зеления пакт.
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
Дата на приемане |
31.3.2022 |
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
45 0 0 |
||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Mazaly Aguilar, Clara Aguilera, Atidzhe Alieva-Veli, Álvaro Amaro, Attila Ara-Kovács, Carmen Avram, Adrian-Dragoş Benea, Benoît Biteau, Mara Bizzotto, Daniel Buda, Isabel Carvalhais, Asger Christensen, Angelo Ciocca, Dacian Cioloş, Paolo De Castro, Jérémy Decerle, Salvatore De Meo, Herbert Dorfmann, Luke Ming Flanagan, Dino Giarrusso, Martin Häusling, Martin Hlaváček, Elsi Katainen, Camilla Laureti, Gilles Lebreton, Julie Lechanteux, Norbert Lins, Chris MacManus, Colm Markey, Marlene Mortler, Ulrike Müller, Bronis Ropė, Bert-Jan Ruissen, Anne Sander, Petri Sarvamaa, Simone Schmiedtbauer, Annie Schreijer-Pierik, Marc Tarabella, Veronika Vrecionová, Sarah Wiener |
|||
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Anna Deparnay-Grunenberg, Anja Hazekamp, Tonino Picula, Michaela Šojdrová, Tom Vandenkendelaere |
|||
ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
45 |
+ |
ECR |
Mazaly Aguilar, Bert-Jan Ruissen, Veronika Vrecionová |
ID |
Mara Bizzotto, Angelo Ciocca, Gilles Lebreton, Julie Lechanteux |
NI |
Dino Giarrusso |
PPE |
Álvaro Amaro, Daniel Buda, Salvatore De Meo, Herbert Dorfmann, Norbert Lins, Colm Markey, Marlene Mortler, Anne Sander, Petri Sarvamaa, Simone Schmiedtbauer, Annie Schreijer-Pierik, Michaela Šojdrová, Tom Vandenkendelaere |
Renew |
Atidzhe Alieva-Veli, Asger Christensen, Dacian Cioloş, Jérémy Decerle, Martin Hlaváček, Elsi Katainen, Ulrike Müller |
S&D |
Clara Aguilera, Attila Ara-Kovács, Carmen Avram, Adrian-Dragoş Benea, Isabel Carvalhais, Paolo De Castro, Camilla Laureti, Tonino Picula, Marc Tarabella |
The Left |
Luke Ming Flanagan, Anja Hazekamp, Chris MacManus |
Verts/ALE |
Benoît Biteau, Anna Deparnay-Grunenberg, Martin Häusling, Bronis Ropė, Sarah Wiener |
0 |
- |
0 |
0 |
Легенда на използваните знаци:
+ : „за“
- : „против“
0 : „въздържал се“
- [1] ОВ C 270, 7.7.2021 г., стp.
- [2] ОВ L 150, 14.6.2018 г., стp. 1.
- [3] ОВ C 67, 8.2.2022 г., стр. 25.
- [4] Приети текстове, P9_TA(2021)0425.
- [5] ОВ L 435, 6.12.2021 г., стр. 1.
- [6] ОВ L 435, 6.12.2021 г., стр. 262.
- [7] ОВ C 390, 18.11.2019 г., стр. 2.
- [8] Barreiro Hurle, J., Bogonos, M., Himics, M., Hristov, J., Perez Dominguez, I., Sahoo, A., Salputra, G., Weiss, F., Baldoni, E. и Elleby, C., Modelling environmental and climate ambition in the agricultural sector with the CAPRI model (Моделиране на екологични и климатични амбиции в селскостопанския сектор с модела CAPRI), Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2021 г.
- [9] ОВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 184.