ДОКЛАД относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2018/841 по отношение на обхвата, опростяването на правилата за съответствие, определянето на целите на държавите членки за 2030 г. и поемането на ангажимент за колективно постигане на неутралност по отношение на климата до 2035 г. в сектора на земеползването, горското стопанство и селското стопанство, и на Регламент (ЕС) 2018/1999 по отношение на подобряването на мониторинга, докладването, проследяването на напредъка и прегледа

24.5.2022 - (COM(2021)0554 – C9-0320/2021 – 2021/0201(COD)) - ***I

Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
Докладчик по становище: Виле Ниенистьо
Докладчик по становище (*):
Норберт Линс, комисия по земеделие и развитие на селските райони
(*) Процедура с асоциирана комисия – член 57 от Правилника за дейността

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

 

относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2018/841 по отношение на обхвата, опростяването на правилата за съответствие, определянето на целите на държавите членки за 2030 г. и поемането на ангажимент за колективно постигане на неутралност по отношение на климата до 2035 г. в сектора на земеползването, горското стопанство и селското стопанство, и на Регламент (ЕС) 2018/1999 по отношение на подобряването на мониторинга, докладването, проследяването на напредъка и прегледа

(COM(2021)0554 – C9-0320/2021 – 2021/0201(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

– като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2021)0554),

– като взе предвид член 294, параграф 2 и член 192, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9‑0320/2021),

– като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

– като взе предвид мотивираното становище, изпратено от Сената на Френската република в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в което се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 8 декември 2021 г.[1],

– като взе предвид становището на Комитета на регионите от 28 април 2022 г.[2],

– като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

– като взе предвид становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, на комисията по транспорт и туризъм и на комисията по земеделие и развитие на селските райони,

– като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A9-0161/2022),

1. приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Изменение  1

Проект на законодателна резолюция

Позоваване 4 a (ново)

Проект на законодателна резолюция	Изменение
	— като взе предвид принципите на пропорционалност и субсидиарност;

Изменение  2

Предложение за регламент

Заглавие

Текст, предложен от Комисията	Изменение
Предложение за	Предложение за
РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА	РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
за изменение на Регламент (ЕС) 2018/841 по отношение на обхвата, опростяването на правилата за съответствие, определянето на целите на държавите членки за 2030 г. и поемането на ангажимент за колективно постигане на неутралност по отношение на климата до 2035 г. в сектора на земеползването, горското стопанство и селското стопанство, и на Регламент (ЕС) 2018/1999 по отношение на подобряването на мониторинга, докладването, проследяването на напредъка и прегледа	за изменение на Регламент (ЕС) 2018/841, за опростяването на правилата за докладване и съответствие и за определянето на целите на държавите членки от 2026 г. до 2030 г. за сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство, и на Регламент (ЕС) 2018/1999 по отношение на подобряването на мониторинга, докладването, проследяването на напредъка и прегледа
(текст от значение за ЕИП)	(текст от значение за ЕИП)

Изменение  3

Предложение за регламент

Съображение 1

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(1) През ноември 2016 г. влезе в сила Парижкото споразумение, прието през декември 2015 г. съгласно Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) („Парижкото споразумение“)36. Страните по него се споразумяха за задържане на покачването на средната температура в световен мащаб до значително под 2 °C над нивата от прединдустриалния период и полагането на по-нататъшни усилия за ограничаване на покачването на температурата до 1,5 °C над нивата от прединдустриалния период.	(1) Парижкото споразумение, прието през декември 2015 г. съгласно Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата (РКООНИК), влезе в сила през ноември 2016 г. („Парижкото споразумение“)36. Страните по него се споразумяха за задържане на покачването на средната температура в световен мащаб до значително под 2 °C над нивата от прединдустриалния период и полагането на по-нататъшни усилия за ограничаване на покачването на температурата до 1,5 °C над нивата от прединдустриалния период. С приемането на Пакта за климата от Глазгоу страните по Парижкото споразумение признаха, че ограничаването на увеличението на средната температура в световен мащаб до 1,5 °C над равнищата от прединдустриалния период ще намали значително рисковете и въздействието от изменението на климата, и поеха ангажимент до края на 2022 г. да възприемат по-решителен подход към целите си за 2030 г., за да се преодолее недостигът при изпълнението на амбицията, в съответствие с констатациите на Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК). Това следва да се направи по начин, който отразява равенството и зачита принципа на общите, но диференцирани отговорности и съответстващи възможности предвид различните национални обстоятелства. Преразглеждането на Регламента за земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) е уникална възможност да се допринесе за засилване на действията на Съюза в областта на климата преди 27-ата сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (РКООНИК COP27) в Египет.
_________________	_________________
36 Парижко споразумение (ОВ L 282, 19.10.2016 г., стр. 4).	36 Парижко споразумение (ОВ L 282, 19.10.2016 г., стр. 4).

Изменение  4

Предложение за регламент

Съображение 1 a (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(1а) Действията и политиките на Съюза досега са били недостатъчни, за да се спре загубата на биологично разнообразие и да се постигнат целите за биологичното разнообразие от Аичи за 2020 г. В своя доклад „Околната среда в Европа – състояние и перспективи 2020 г.: знания за прехода към устойчива Европа“, Европейската агенция за околна среда отбелязва, че „Европа продължава да губи биологично разнообразие с тревожни темпове и много договорени цели на политиката няма да бъдат постигнати. Оценките на видовете и местообитанията, защитени съгласно Директивата за местообитанията, показват предимно неблагоприятен природозащитен статус от 60 % за видовете и 77 % за местообитанията.“1a. Доклад на Съвместния изследователски център от 2021 г. показва, че остават само 4,9 милиона хектара девствени и древни гори в Европа – най-важният елемент за опазването на биологичното разнообразие и смекчаването на последиците от изменението на климата, което представлява едва 3% от общата горска площ на Съюза и 1,2% от общата маса на земите.1б
	__________________
	1а ЕАОС, The European environment – state and outlook 2020 („Околната среда в Европа — състояние и перспективи 2020 г.“), стр. 74
	1б Barredo, J., Brailescu, C., Teller, A., Sabatini, F.M., Mauri, A. и Janouskova, K., Mapping and assessment of primary and old-growth forests in Europe („Картографиране и оценка на девствените и вековните гори в Европа“), EUR 30661 EN, Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2021 г.

Изменение  5

Предложение за регламент

Съображение 1 б (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(1б) Въпреки че дървесната покривка се увеличава, капацитетът на горите на Съюза за премахване на въглерода намалява значително от 2015 г. насам и тази тенденция се очаква да продължи. До 2015 г. поземленият сектор на Съюза успя да премахне около 7% от общите емисии на ЕС (около 300 млн. тона CO2 еквивалент)1a. Според Европейската агенция за околна среда (ЕАОС)1б до 2030 г. една и съща земна площ ще премахва с 40% по-малко CO2 еквивалент (спад до -185 млн. тона през 2030 г.)1в. Този неотдавнашен спад в съхранението на въглерод се дължи отчасти на увеличаването на дърводобива. Освен това изменението на климата би могло да намали потенциала за съхранение на въглерод на европейските гори с 180 млн. тона CO2 годишно през 2021 г. до 2030 г. поради смущения и по този начин да намали очаквания нетен горски поглътител с повече от 50%.1г
	__________________
	1а Доклад на ЕАОС № 6/2019
	1б ЕАОС, Общи тенденции и прогнози за емисиите на парникови газове в Европа (https://www.eea.europa.eu/data-and-maps/indicators/greenhouse-gas-emission-trends-6/assessment-3)
	1в ЕАОС, Общи тенденции и прогнози за емисиите на парникови газове в Европа (https://www.eea.europa.eu/data-and-maps/indicators/greenhouse-gas-emission-trends-6/assessment-3)
	1г Seidl, R.; Schelhaas, M.-J.; Rammer, W.; Verkerk, P. J. (2014 г.): Увеличаване на смущенията в горите в Европа и тяхното въздействие върху съхранението на въглерод. Във: Nature Climate Change 4 (9), стр. 806 – 810. DOI: 10.1038/nclimate2318.

Изменение  6

Предложение за регламент

Съображение 1 в (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(1в) В своето съобщение от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“, Комисията определя нова стратегия, която следва да е първият етап в трансформацията на Съюза в устойчива за околната среда икономика, въглеродно неутрална, нетоксична и изцяло кръгова, при спазване на възможностите на планетата най-късно до 2050 г. Европейският зелен пакт има за цел също така да активизира усилията в световен мащаб за прилагане на подхода „Едно здраве“, който признава неразривната връзка между здравето на хората, здравето на животните и здравата и устойчива среда, и да допринесе за постигането на целите на Парижкото споразумение и Конвенцията за биологичното разнообразие, както и на целите на ООН за устойчиво развитие.

Изменение  7

Предложение за регламент

Съображение 1 г (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	1г.  В Специалния доклад за океаните и криосферата при променящия се климат на Междуправителствения комитет по изменение на климата се установява, че океаните играят основна роля в поглъщането и преразпределянето на антропогенния въглероден диоксид (CO2) и жегата, както и в поддържащите екосистеми.

Изменение  8

Предложение за регламент

Съображение 2

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(2) Справянето със свързаните с климата и околната среда предизвикателства и постигането на целите на Парижкото споразумение са в основата на съобщението, озаглавено „Европейският зелен пакт“, което беше прието от Комисията на 11 декември 2019 г.28. Необходимостта от Европейския зелен пакт и неговото значение се увеличиха допълнително с оглед на много тежките последици от пандемията от COVID-19 за здравето и икономическото благосъстояние на гражданите на Съюза.	(2) Приемането на цялостен подход по отношение на справянето със свързаните с климата и околната среда предизвикателства и постигането на целите на Парижкото споразумение по справедлив и приобщаващ начин, като не се пренебрегва никой, са в основата на съобщението, озаглавено „Европейският зелен пакт“, което беше прието от Комисията на 11 декември 2019 г.28 Поради това е необходимо да се гарантира, че при предприетите за постигането на целите на Парижкото споразумение мерки се взема предвид принципът за „ненанасяне на значителни вреди“ и минималните гаранции по смисъла на членове 17 и 18 от Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета, и също така се съблюдават и принципите, залегнали в Европейския стълб на социалните права. Необходимостта от Европейския зелен пакт и неговото значение, както и необходимостта той да се прилага по устойчив начин се увеличиха допълнително с оглед на много тежките последици от пандемията от COVID-19 за здравето, социалното сближаване и икономическото благосъстояние на гражданите на Съюза.
	________________
28 COM(2019)640 окончателен	28 COM(2019)640 окончателен
	28a Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (OВ L 198, 22.6.2020 г., стp. 13).

Изменение  9

Предложение за регламент

Съображение 2 а (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(2а) Съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. — Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“ засилва амбицията на Съюза по отношение на опазването и възстановяването на биологичното разнообразие и добре функциониращите екосистеми. Научните доказателства, докладите и препоръките относно зоонозите и пандемиите, включително докладът от семинара на IPBES относно загубата на биологично разнообразие и пандемиите, и докладът на Програмата на ООН за околната среда от 6 юли 2020 г., озаглавен „Предотвратяване на следващата пандемия – зоонозни болести и как да се прекъсне веригата на предаване“, показаха значението на спирането на загубата на биологично разнообразие и на цялостното прилагане на принципа „Едно здраве“ в процеса на изготвяне на политиките, което свидетелства за това, че човешкото здраве, животните и околната среда са взаимосвързани и че са спешно необходими преобразуващи промени в обществото.

Изменение  10

Предложение за регламент

Съображение 2 б (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(2б) Целта на 8-ата програма на Съюза за действие за околната среда е да се ускори екологичният преход към кръгова икономика, която е неутрална по отношение на климата, устойчива, нетоксична, с ефективно използване на ресурсите, основана на възобновяема енергия, издръжлива и конкурентоспособна, както и да се опазва, възстановява и подобрява състоянието на околната среда, включително, наред с другото, чрез спиране и обръщане на процеса на загуба на биологично разнообразие. В нея се признава, че основата на благоденствието на всички хора е здравословна околна среда, в която биологичното разнообразие е запазено, екосистемите процъфтяват и природата се опазва и възстановява, което води до повишаване на устойчивостта във връзка с изменението на климата, бедствията, свързани с метеорологичните условия и климата, и други екологични рискове.

Изменение  11

Предложение за регламент

Съображение 2 в (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(2в) В Програмата на ООН за околната среда и Световният форум на ОИСР по въпросите на околната среда се подчертава, че промените в околната среда оказват въздействие, свързано с пола. Диференцираните по пол роли също водят до диференцирана уязвимост при жените и мъжете към последиците от изменението на климата, а последиците от изменението на климата изострят неравенството между половете. В 8-ата програма за действие за околната среда интегрирането на принципа на равенство между половете във всички политики в областта на климата и околната среда, включително чрез включване на перспективата за равенство между половете на всички етапи от процеса на изготвяне на политиките, се определя като жизненоважно, благоприятстващо условие за постигането на приоритетните цели на програмата, което изисква усилия от страна на Комисията, държавите членки, регионалните и местните органи и заинтересованите страни, както е целесъобразно.

Изменение  12

Предложение за регламент

Съображение 3

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(3) В актуализирания национално определен ангажимент за намаляване на емисиите, представен пред секретариата на РКООНИК на 17 декември 2020 г., Съюзът се ангажира да намали до 2030 г. нетните емисии на парникови газове на цялата икономика на Съюза с най-малко 55% под нивата от 1990 г.29	(3) В актуализирания национално определен ангажимент за намаляване на емисиите, представен пред секретариата на РКООНИК на 17 декември 2020 г., Съюзът се ангажира да намали до 2030 г. нетните емисии на парникови газове на цялата икономика на Съюза с най-малко 55% под нивата от 1990 г.29, като същевременно Европейският парламент призова за намаляване до 2030 г. на брутните емисии на парникови газове в цялата икономика на Съюза с поне 60% под равнищата от 1990 г.
__________________	__________________
29 https://www4.unfccc.int/sites/ndcstaging/PublishedDocuments/European%20Union%20First/EU_NDC_Submission_December%202020.pdf	29 https://www4.unfccc.int/sites/ndcstaging/PublishedDocuments/European%20Union%20First/EU_NDC_Submission_December%202020.pdf

Изменение  13

Предложение за регламент

Съображение 3 а (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(3а) Намаляването на емисиите на метан е решаващо значение във връзка с постигането на целта на Парижкото споразумение за ограничаване на повишаването на температурата в световен мащаб до 1,5°C до края на века. По приблизителни оценки в доклад на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) предприемането на бързи действия във връзка с емисиите на метан биха могли да намалят с 0,3°C температурата в световен мащаб до 2045 г. Поради това е налице спешна необходимост Съюзът да приеме цел за намаляване и съпътстващи обвързващи мерки за бързо намаляване на емисиите на метан от всички източници, включително от биогенни източници.

Изменение  14

Предложение за регламент

Съображение 4

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(4) В Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета30, Съюзът е заложил в законодателството целта за неутралност на цялата икономика по отношение на климата до 2050 г. С този регламент се установява обвързващият за Съюза ангажимент за намаляване на нетните емисии на парникови газове (емисиите след приспадане на поглъщанията) до 2030 г. с най-малко 55% под нивата от 1990 г. Очаква се всички сектори на икономиката да допринесат за постигането на тази цел, включително секторът на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство. Приносът на нетните поглъщания към целта на Съюза в областта на климата до 2030 г. се ограничава до 225 млн. тона CO2 еквивалент. В контекста на Регламент (ЕС) 2021/1119 Комисията препотвърждава в съответно изявление намерението си да предложи преработване на Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета31 в съответствие с амбициите за увеличаване до 2030 г. на нетните поглъщания на въглерод в сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство до равнища над 300 млн. тона CO2 еквивалент.	(4) В Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета30, Съюзът е заложил в законодателството целта за постигане на баланс между антропогенните емисии по източници и отстраняването по поглътители на емисиите на парникови газове в цялата икономика на Съюза най-късно до 2050 г., както и целта за постигане на негативни емисии след тази дата. С този регламент се установява обвързващият за Съюза ангажимент за намаляване на нетните емисии на парникови газове (емисиите след приспадане на поглъщанията) до 2030 г. с най-малко 55% под нивата от 1990 г. Очаква се всички сектори на икономиката да допринесат за постигането на тази цел, включително секторът на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство. За да се гарантира, че до 2030 г. се полагат достатъчно усилия за смекчаване на последиците от изменението на климата, приносът на нетните поглъщания към целта на Съюза в областта на климата до 2030 г. се ограничава до 225 млн. тона CO2 еквивалент.
__________	_____________-
30 Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата) (ОВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1).	30 Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата) (OВ L 243, 9.7.2021 г., стp. 1)
31 Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 и Решение № 529/2013/ЕС (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 1).

Изменение  15

Предложение за регламент

Съображение 4 а (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(4а) Секторът на ЗПЗГС се явява значителен поглътител на въглерод от началото на отчетния период през 1990 г. Само горското стопанство е задържало годишно около 400 млн. тона CO2 еквивалент в рамките на Съюза от 1990 г. насам.

Изменение  16

 

Предложение за регламент

Съображение 4 б (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(4б) Изграждането на нова транспортна инфраструктура е необходимо за подобряване на връзките между градските райони, от една страна, и селските и отдалечените райони в Съюза и между държавите членки, от друга страна. В същото време това изграждане може да допринесе за усвояването на земята, което от своя страна може да намали способността на почвата да абсорбира парникови газове. Всяко такова земеползване следва да се разглежда от гледна точка на потенциала му за намаляване на емисиите и въздействието му върху климата, като същевременно се отчита необходимостта от поддържане на баланс между икономическото, социалното и екологичното измерение. Държавите членки следва да бъдат насърчавани да гарантират, че планирането, разрешаването и разгръщането на транспортна и туристическа инфраструктура допринасят за устойчивото изпълнение на целите на настоящия регламент, както и да гарантират добра поддръжка на съществуващата инфраструктура и ефективно земеползване от гледна точка на климата, особено в пътнотранспортните мрежи.

Изменение  17

Предложение за регламент

Съображение 5

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(5) За да се допринесе за засилената амбиция за намаляване на нетните емисии на парниковите газове от най-малко 40% до поне 55% под нивата от 1990 г., следва да се определят обвързващи годишни цели за нетни поглъщания на парникови газове за всяка държава членка през периода 2026—2030 г. (по аналогия на годишно разпределените количества емисии, определени в Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета32), което води до цел от 310 млн. тона CO2 еквивалент на нетните поглъщания за Съюза като цяло през 2030 г. В методологията, използвана за определяне на националните цели за 2030 г., следва да се вземат предвид докладваните от всяка държава членка средни емисии и поглъщания на парникови газове от 2016 г., 2017 г. и 2018 г. и да се отразят текущите резултати от смекчаването на изменението на климата за сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство, както и делът на всяка държава членка от управляваната площ в Съюза, като се вземе предвид капацитетът на въпросната държава членка да подобри резултатите си в сектора чрез практики за управление на земята или промени в земеползването, които да са от полза за климата и биологичното разнообразие.	(5) За да се гарантира, че секторът на ЗПЗГС дава устойчив и предсказуем дългосрочен принос за целта на Съюза за неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г. и за целта за постигане на отрицателни емисии след това, следва да се определят обвързващи годишни цели за нетни поглъщания на парникови газове в сектора на ЗПЗГС за всяка държава членка през периода поне до 2050 г., като се започне от 2026 – 2030 г. (по аналогия на годишно разпределените количества емисии, определени в Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета32), което води до междинна цел от поне 310 млн. тона CO2 еквивалент на нетните поглъщания за Съюза като цяло през 2030 г., както и допълнителна цел от поне 50 млн. тона CO2 еквивалент на нетните поглъщания, която да бъде постигната с допълнителни мерки и инициативи на равнището на Съюза и на държавите членки, за да се подкрепят мерките за улавяне на въглероден диоксид в земеделието въз основа на правила на равнището на Съюза, но на доброволна основа на равнището на земеделските стопанства, като същевременно се гарантира, че тези допълнителни нетни поглъщания не компенсират необходимите намаления на емисиите съгласно целите на Съюза в областта на климата, както са определени в Регламент (ЕС) 2021/1119. В методологията, използвана за определяне на националните цели за 2030 г., следва да се вземат предвид докладваните от всяка държава членка средни емисии и поглъщания на парникови газове от 2016 г., 2017 г. и 2018 г. и да се отразят текущите резултати от смекчаването на изменението на климата за сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство, както и делът на всяка държава членка от управляваната площ в Съюза, като се вземе предвид капацитетът на въпросната държава членка да подобри резултатите си в сектора чрез възстановяване, практики за управление на земята или промени в земеползването, които да са от полза за климата и биологичното разнообразие. Ако държавите членки желаят да си поставят по-високи цели, те следва да бъдат насърчавани да го направят.
__________________	__________________
32 Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 26).	32 Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 26).

Изменение  18

Предложение за регламент

Съображение 5 а (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(5а) Обезлесяването и деградацията на горите допринасят за световната криза в областта на климата, тъй като увеличават емисиите на парникови газове вследствие на свързаните с това горски пожари, като капацитетът за поглъщане на въглерод се премахва трайно, намалява се устойчивостта към изменението на климата на засегнатия район и значително се намалява биологичното разнообразие. Поради това спирането и обръщането на процеса на обезлесяване, както беше потвърдено от лидерите на ЕС на 26-ата конференция на страните по РКООНИК в Глазгоу, е от жизненоважно значение в борбата с изменението на климата. Поради това предложението на Комисията за забрана на вноса и износа на стоки и продукти, свързани с обезлесяването и деградацията на горите (COM(2021)0366), е важен стимул за по-нататъшно укрепване на европейските собственици на гори в областта на устойчивото управление на горите и борбата с обезлесяването.

Изменение  19

Предложение за регламент

Съображение 5 б (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(5б) Следва да се въведат разпоредби за картографиране и мониторинг както на място, така и за наблюдение от разстояние, за да се изисква от държавите членки да разполагат с ясна от географска гледна точка информация, така че да могат да определят приоритетните области, които имат потенциал за възстановяване и могат да допринесат за действия в областта на климата. Като част от общото подобрение на мониторинга, докладването и верификацията, работата ще се съсредоточи и върху хармонизирането и усъвършенстването на базите данни за дейностите и емисионните фактори с цел подобряване на инвентаризациите на парниковите газове.

Изменение  20

Предложение за регламент

Съображение 5 в (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(5в) Органичният въглерод в почвата и въглеродните депа на изсъхнала дървесина, голяма част от които впоследствие захранват въглеродното депо в почвата, са от особено голямо значение в редица категории за докладване както за действията в областта на климата, така и за опазването на биологичното разнообразие. Съществуват емпирични доказателства, че изсъхналата дървесина под формата на груби дървесни отпадъци действа като въглероден поглътител, аналогично на продуктите от добита дървесина. Тя допринася допълнително за създаването на сухоземни поглътители на въглерод в горските почви, които предотвратяват минерализирането и превръщането в CO2, като при докладването и двата механизма следва да бъдат взети предвид по подходящ начин. Освен това научните изследвания потвърждават глобалните модели за вертикалната приложимост на органичния въглерод в почвата за европейските гори, при което приблизително 55 – 65% са в горните 30 cm от почвата, а останалите 40% – на по-голяма дълбочина, измерена до 1 m, по-специално за органични почви. В това отношение регламентът следва да бъде изменен.

Изменение  21

Предложение за регламент

Съображение 6

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(6) Обвързващите годишни цели за нетни поглъщания на парникови газове за всяка държава членка следва да бъдат определени посредством линейна траектория. Траекторията следва да започва през 2022 г. от средната стойност на емисиите на парникови газове, отчетени от тази държава членка през 2021 г., 2022 г. и 2023 г., и да завършва през 2030 г. в целта, определена за въпросната държава членка. По отношение на държави членки, които подобряват своята методология за изчисляване на емисиите и поглъщанията, следва да бъде въведена концепция за техническа корекция. Към целта на тази държава членка следва да се добави техническа корекция, съответстваща на ефекта от промяната в методологията върху целите и усилията на държавата членка за постигането им, с цел зачитане на екологосъобразността.	(6) Обвързващите годишни цели за нетни поглъщания на парникови газове за всяка държава членка следва да бъдат определени посредством линейна траектория. Траекторията следва да започва през 2022 г. от средната стойност на емисиите на парникови газове, отчетени от тази държава членка през 2021 г., 2022 г. и 2023 г., и да завършва през 2030 г. в целта, определена за въпросната държава членка. По отношение на държави членки, които подобряват своята методология за изчисляване на емисиите и поглъщанията, следва да бъде въведена концепция за техническа корекция, подлежаща на независим научен преглед. Към целта на тази държава членка следва да се добави техническа корекция, съответстваща на ефекта от подобрената точност на използваната методология върху целите и усилията на държавата членка за постигането им, с цел зачитане на екологосъобразността.

Изменение  22

Предложение за регламент

Съображение 6 a (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(6а) В своя доклад за глобална оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги от 2019 г. Междуправителствената научно-политическа платформа относно биоразнообразието и предлаганите от екосистемите услуги (IPBES) предостави най-новите научни данни за продължаващата ерозия на биологичното разнообразие в целия свят. Загубата на биологично разнообразие ускорява изменението на климата и значително увеличава уязвимостта към него. На 11 октомври 2021 г. Съветът на ЕС упълномощи Комисията да подкрепи Декларацията от Кунмин от името на Съюза, с което Съюзът пое ангажимент да се обърне настоящата загуба на биологично разнообразие и да се гарантира, че биологичното разнообразие ще поеме по пътя към възстановяването най-късно до 2030 г. Горите и здравите почви са от огромно значение за биологичното разнообразие, но също и за пречистването на въздуха и водата, улавянето и съхранението на въглерод, както и за осигуряването на дълготрайни продукти от устойчиво добита дървесина. Както в новата стратегия на ЕС за горите за 2030 г., така и в Стратегията на ЕС за почвите за 2030 г. се признава необходимостта от защита и от подобряване на качеството на горите и на почвените екосистеми в Съюза и от насърчаване на засилени устойчиви практики за управление, с които може да се увеличи улавянето на въглерод и да се укрепи устойчивостта на горите и на почвите с оглед на кризите в областта на климата и биологичното разнообразие.

Изменение  23

Предложение за регламент

Съображение 7

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(7) В съобщението от 17 септември 2020 г. на тема „Засилване на европейската амбиция в областта на климата за 2030 г.33“ е очертан вариант за обединяване на селскостопанските емисии на парникови газове, различни от СО2, с нетните поглъщания в земеползването, промените в земеползването и горското стопанство, като по този начин се създава нов регулиран поземлен сектор. Такъв принос може да насърчи полезните взаимодействия между мерките за смекчаване на изменението на климата, които се прилагат на сушата, и да даде възможност за по-интегрирано създаване и прилагане на политики на национално равнище и на равнището на Съюза. Във връзка с това следва да се засили задължението на държавите членки на представят интегрирани планове за смекчаване на изменението на климата за поземления сектор.	(7) В съобщението от 17 септември 2020 г. на тема „Засилване на европейската амбиция в областта на климата за 2030 г.“33 са очертани различни пътища и варианти на политиката за постигане на повишената цел на Съюза в областта на климата до 2030 г. В него се подчертава, че постигането на неутралност по отношение на климата ще изисква значително засилване на действията на Съюза във всички сектори на икономиката. Напредъкът в един сектор не следва да компенсира липсата на напредък в други сектори. Приоритет следва да бъде спирането на изпускането на емисии от изкопаеми горива. Освен това поглъщанията на парникови газове от естествени поглътители на въглерод са крехки и потенциално обратими, което води до по-голяма несигурност при измерването на емисиите и поглъщанията в поземления сектор в сравнение с други сектори. Рискът от обръщане на поглъщанията от естествени поглътители на въглерод се утежнява допълнително от изменението на климата. Науката за климата показва също, че климатичната реакция спрямо емисиите и поглъщанията е асиметрична, което означава, че един тон емисии на парникови газове в атмосферата не може да се сравнява с един тон погълнати парникови газове33а. Разлики има също така между парниковите газове с кратък живот, като например метан, и въглеродния диоксид, който може да остане в атмосферата до 1000 години. Поради това целта за увеличаване на поглъщанията от естествени поглътители на въглерод следва да се преследва при ясно разграничаване от целта за бързо и драстично намаляване на емисиите на парникови газове от други сектори, включително емисиите от селското стопанство, различни от CO2.
___________	__________________
33 COM(2020) 562 окончателен.	33 COM(2020)0562.
	33a Zickfeld K., Azevedo D., Mathesius S. et al. Asymmetry in the climate–carbon cycle response to positive and negative CO2 emissions („Асиметричност в реакцията на цикъла климат – въглерод на положителните и отрицателните емисии на CO2“). Nature Climate Change 11, стр. 613 – 617 (2021 г).

Изменение  24

Предложение за регламент

Съображение 8

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(8) Поземленият сектор има потенциала много бързо и разходоефективно да постигне приблизително към 2035 г. неутралност по отношение на климата и впоследствие да генерира повече поглъщания на парникови газове отколкото емисии. Колективен ангажимент, целящ постигането през 2035 г. на неутралност по отношение на климата в поземления сектор на равнището на ЕС, може да осигури необходимата сигурност при планирането, за да бъдат стимулирани в краткосрочен план мерки за смекчаване на изменението на климата, които се прилагат на сушата, като се има предвид, че постигането на желаните резултати от смекчаване може да отнеме много години. Освен това се очаква поземленият сектор да стане най-големият сектор в профила на ЕС за потока на парниковите газове през 2050 г. Затова е особено важно този сектор да се придържа към траектория, която може ефективно да осигури нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г. До средата на 2024 г. държавите членки следва да представят своите актуализирани интегрирани национални планове в областта на енергията и климата в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета34. Плановете следва да включват съответните мерки, с които всяка държава членка допринася по най-добрия начин за колективната цел за неутралност по отношение на климата в поземления сектор на равнището на ЕС през 2035 г. Въз основа на тези планове Комисията следва да предложи национални цели, които да гарантират, че до 2035 г. е налице поне баланс между емисиите и поглъщанията на парникови газове в целия Съюз в сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство и емисиите от секторите на въглеродно неутралното селско стопанство. Обратно на целта за неутралност по отношение на климата на равнището на ЕС за поземления сектор до 2035 г., такива национални цели ще бъдат обвързващи и приложими за всяка държава членка.	(8) Поземленият сектор се очаква да стане най-големият сектор в профила на ЕС за потока на парниковите газове през 2050 г. Очаква се секторите в рамките на свързания със земеползването стълб да допринесат по различен начин за целта за неутралност по отношение на климата. По-специално обработваемите площи, пасищата и влажните зони понастоящем са нетни източници на емисии на парникови газове в Съюза, но имат потенциал да се превърнат в източник на нетни поглъщания на парникови газове, по-специално чрез увеличаване на агролесовъдството, биологичното земеделие и възстановяването на влажните зони и торфищата. Затова е особено важно всеки сектор да се придържа към траектория, която може ефективно да осигури нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г. До средата на 2024 г. държавите членки следва да представят своите актуализирани интегрирани национални планове в областта на енергията и климата в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета34. Плановете следва да включват съответните мерки, с които всяка държава членка допринася по най-добрия начин за целта да се гарантира справедлив принос на всички за тази цел. Въз основа на тези планове и след като вземе предвид становището на Европейския научен консултативен съвет по изменението на климата, както и бюджета на Съюза по отношение на парниковите газове, определен в Регламент (ЕС) 2021/1119, Комисията следва да предложи специфични цели и мерки, за да се гарантира справедливо разпределяне на тежестта между всички поземлени сектори и всички държави членки.
__________________	__________________
34 Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1).	34 Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1).

Изменение  25

Предложение за регламент

Съображение 8 а (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(8а) Торфищата са най-големият сухоземен склад на органичен въглерод, но ако бъдат изсушени, те биха могли да се превърнат в потенциален източник на парникови газове, допринасяйки за кризата с климата. В световен мащаб отводнените торфища отделят около 2 гигатона въглероден диоксид годишно, което съответства на около 5% от антропогенните емисии. Следователно подобряването на управлението и опазването на торфищата следва да се разглежда като приоритет във връзка с увеличаване на поглъщането на парникови газове и по този начин допринасяне за смекчаване на последиците от изменението на климата, както и за опазване на биологичното разнообразие и на почвата от ерозия;

Изменение  26

Предложение за регламент

Съображение 8 б (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(8б) Горите осигуряват важни ползи за биологичното разнообразие, стабилизирането на почвите, пречистването на въздуха и водата, улавянето и съхранението на въглерод, и потенциално предоставят дълготрайни продукти от устойчиво добита дървесина. Същевременно естеството и функциите на горите в Съюза се различават значително, особено в северната част, където производството на дървесина е по-разпространено, и в южната част, където опазването на почвите е приоритет, а други специфични многофункционални видове гори (средиземноморски гори или „ливади“) често изискват специални мерки за опазване и екологични мерки, както и продължителни периоди от време за отстраняването на CO2 от поглътители. Тези средиземноморски гори са по-уязвими по отношение на изменението на климата поради преки въздействия, като например засушаване или предизвикано от температурата изсъхване на гори или развитие на засушаване. В този контекст като един от инструментите, необходими за укрепване на издръжливостта на горите в Съюза, следва да се използва индекс за засушаване.

Изменение  27

Предложение за регламент

Съображение 8 в (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(8в) При прилагането на настоящия регламент следва да се вземе предвид член 349 от ДФЕС, в който се признава особената уязвимост на най-отдалечените региони, дължаща се на тяхната малка площ, островен характер, отдалеченост от континенталните региони, трудните релеф и климат и икономическата им зависимост от малък брой производства – комбинация, която силно възпрепятства тяхното развитие и води до значителни допълнителни разходи в много области, и особено за транспорта. Полаганите усилия и целите за намаляване на емисиите на парникови газове, определени за държавите членки с най-отдалечени региони – Португалия, Испания и Франция, следва да бъдат адаптирани към трудното положение на тези региони, като се балансират екологичните цели и високите социални разходи за тези региони и като се има предвид, че там се намират около 80 % от биологичното разнообразие в Съюза. Следователно тези държави членки следва да включат органите на най-отдалечените региони в изготвянето на своите национални планове в областта на енергетиката и климата, като гарантират справедлив преход.

Изменение  28

Предложение за регламент

Съображение 10

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(10) За да се увеличат поглъщанията на парникови газове, за отделните земеделски или горски стопани трябва да има пряк стимул да съхраняват повече въглерод в своите земи и гори. Новите бизнес модели, които се основават на стимули за улавяне на въглероден диоксид в земеделието и сертифициране на поглъщанията на въглерод, трябва да бъдат все по-широко прилагани в периода до 2030 г. Подобни стимули и бизнес модели ще подобрят смекчаването на изменението на климата в областта на биоикономиката, включително чрез използването на продукти от устойчиво добита дървесина, при пълно зачитане на екологичните принципи, които стимулират биологичното разнообразие и кръговата икономика. Следователно в допълнение към продуктите от добита дървесина следва да се въведат нови категории продукти за съхранение на въглерод. Възникващите бизнес модели, земеделски практики и практики за управление на земята за увеличаване на поглъщанията допринасят за балансирано териториално развитие и икономически растеж в селските райони. Те създават също така възможности за нови работни места и предоставят стимули за съответното обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията.	(10) За да се увеличат поглъщанията на парникови газове, отделните земеделски стопани, собственици на земи или гори или управители на гори следва да се насърчават да съхраняват повече въглерод в своите земи и гори, да дават приоритет на основани на екосистемата подходи и на благоприятстващи биологичното разнообразие практики като практики за природосъобразно горско стопанство, прозалесяване, възстановяване на запасите от въглерод в горите, разширяване на покритието на агролесовъдството, улавяне на въглерод в почвата и възстановяване на влажните зони, както и други иновативни решения. Подобни стимули следва също така да подобряват смекчаването на изменението на климата и цялостното намаляване на емисиите във всички сектори в областта на биоикономиката, включително чрез използването на продукти от устойчиво добита дървесина, при пълно зачитане на екологичните принципи, които стимулират биологичното разнообразие и кръговата икономика. Дълготрайните продукти от устойчиво добита дървесина и за съхранение на въглерод на биологична основа може да допринесат за кръговата биоикономика, като действат като заместители на вариантите с произход от изкопаеми горива, но потенциалът на съхранението на въглерод в тези продукти се определя от продължителността им на живот. Ползата от използването на дървесина за замяна на конкуриращи се енергийни източници или материали с по-висок въглероден отпечатък зависи също и от методите на добив, транспорта и обработката. Следователно нови категории продукти за съхранение на въглерод може да се въвеждат само ако са дълготрайни, имат нетен положителен ефект на улавяне на въглерод въз основа на оценка на жизнения цикъл, включително въздействието върху земеползването и промените в земеползването, свързани с увеличен добив, и при условие че наличните данни са научнообосновани, прозрачни и проверими. Комисията трябва да вземе предвид необходимостта жизненият цикъл на тези продукти да не нанася значителна вреда на екологичните цели по смисъла на член 17 от Регламент (ЕС) 2020/852.

Изменение  29

Предложение за регламент

Съображение 10 а (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(10а) Публичното финансиране по линия на общата селскостопанска политика (ОСП) и други програми на Съюза вече може да се използва в подкрепа на подходи за улавяне на въглерод и благоприятни за биологичното разнообразие подходи в горите и земеделските земи. За да се предостави необходима и съобразена с индивидуалните нужди подкрепа на собствениците или управителите на земи и гори с цел постигане на завишените цели в областта на ЗПЗГС, следва да се мобилизират стратегическите планове по линия на ОСП и други публични или частни източници на финансиране.

Изменение  30

Предложение за регламент

Съображение 10 б (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(10б) За да се гарантира постоянен напредък към постигане на целите на настоящия регламент, държавите членки, които не успеят да постигнат годишните си цели в две последователни години, следва да преразгледат националните си планове в областта на енергетиката и климата и дългосрочните си стратегии, за да гарантират предприемането на допълнителни действия за увеличаване на всички поглътители и резервоари и за намаляване на уязвимостта на площите към естествени смущения.

Изменение  31

Предложение за регламент

Съображение 10 в (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(10в) С цел запазване и засилване на социалното сближаване Европейският зелен пакт трябва да се прилага по икономически устойчив и чувствителен в социално отношение начин, за да се гарантира равноправен и справедлив преход, при който не се пренебрегва никой и се насърчава равенството между половете. Завишеното равнище на амбиция в сектора на земеползването и горското стопанство може да има социално, трудово и икономическо въздействие. То може да създаде възможности за нова качествена заетост и да предостави стимули за съответно обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията. Поради това е важно въздействията от политиките върху работните места и свързаните със заетостта резултати да се прогнозират с помощта на оценки на въздействието върху заетостта, както са определени например в Ръководството на МОТ за оценка на въздействието върху заетостта, за да се гарантира справедлив преход на сектора на земеползването и горското стопанство, за да стане по-устойчив, с пълноценното участие на социалните партньори и съответните организации на гражданското общество във фазите както на планиране, така и на изпълнение, което ще бъде от полза за управителите на гори и земи, земеделските стопани, работниците, околната среда и обществото в по-широк план. Това трябва да бъде взето надлежно предвид в националните политики.

Изменение  32

Предложение за регламент

Съображение 10 г (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(10г) Потенциалът за съхранение на въглерод в продуктите от дървесина се определя от продължителността на живота на тези продукти, която може да варира от няколко дни за листовка до десетилетия или дори стотици години за дървена сграда. Въпреки че продуктът от дървесина представлява въглероден запас, действителната полза от добива от дърво зависи от продължителността на живота на произведения продукт, който трябва да се сравни с този на дървесината в екосистемата, ако дървото не е било отсечено.

Изменение  33

Предложение за регламент

Съображение 10 д (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(10д) Определението за палудикултурни практики (или стопанисване на тресавища) следва да бъде обсъдено допълнително, за да се премине бързо към по-щадящо климата селско стопанство върху органични почви, както и да се спре отводняването и да се възстанови естественото водно равнище.

Изменение  34

Предложение за регламент

Съображение 10 е (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(10е) В съответствие с целта на Съюза за нулево нетно усвояване на земя до 2050 г. следва да се избягва превръщането на природни и земеделски земи в застроени територии. Поради това държавите членки следва да въведат в своите планове за земеползване мерки за компенсиране на евентуалното намаляване на площите в резултат на урбанизацията.

Изменение  35

Предложение за регламент

Съображение 11

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(11) Като се вземат предвид спецификите на сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство във всяка държава членка, както и фактът, че държавите членки трябва да увеличат резултатите си, за да постигнат своите национални обвързващи цели, на разположение на държавите членки следва да бъдат редица възможности за гъвкавост, включително търговски излишъци и разширяването на специфичните за горите възможности за гъвкавост, като същевременно се зачита екологосъобразността.	(11) Като се вземат предвид спецификите на сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство във всяка държава членка, както и фактът, че държавите членки трябва да увеличат резултатите си, за да постигнат своите национални обвързващи цели, на разположение на държавите членки следва да бъдат редица възможности за гъвкавост, включително търговски излишъци на минимална цена и разширяването на специфичните за горите възможности за гъвкавост, като същевременно се зачита екологосъобразността.

Изменение  36

Предложение за регламент

Съображение 12

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(12) Прекратяването на прилагането на настоящите правила за отчитане след 2025 г. създава необходимост от алтернативни разпоредби за естествени смущения като пожар, вредители и бури, за да се преодолее несигурността, дължаща се на естествените процеси или на изменението на климата в сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство. През 2032 г. на държавите членки следва да бъде предоставен механизъм за гъвкавост, свързан с естествените смущения, при условие че те са изчерпали всички други възможности за гъвкавост, с които разполагат, въвели са подходящи мерки за намаляване на уязвимостта на своите земи от такива смущения и Съюзът е постигнал целта за 2030 г. за сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство.	(12) Прекратяването на прилагането на настоящите правила за отчитане след 2025 г. създава необходимост от алтернативни разпоредби за естествени смущения като пожар, вредители и бури, за да се преодолее несигурността, дължаща се на естествените процеси или на смущения в екосистемите, предизвикани от изменението на климата в сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство, при условие че тези смущения не могат да бъдат прогнозирани или предотвратени, по-специално чрез прилагане на мерки за адаптиране. През 2032 г. на държавите членки следва да бъде предоставен механизъм за гъвкавост, свързан с естествените смущения, при условие че те са изчерпали всички други възможности за гъвкавост, с които разполагат, и са доказали, че оставащият излишък е пряко свързан с въздействието на естествени смущения или на смущения в екосистемите, предизвикани от изменението на климата, въвели са подходящи мерки за увеличаване на естествените поглътители на въглерод, така че да се допринася за увеличаване на биологичното разнообразие, намалили са уязвимостта на своите земи от такива смущения и Съюзът е постигнал целта за 2030 г. за сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство.

Изменение  37

Предложение за регламент

Съображение 13

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(13) С определянето на обвързващи национални годишни цели за поглъщания на парникови газове, въз основа на докладваните емисии и поглъщания на парникови газове от 2026 г. нататък, следва да се определят правилата за изпълнение на целите. Залегналите в Регламент (ЕС) 2018/842 принципи следва да се прилагат с необходимите изменения, заедно със санкция за неизпълнение, която се изчислява по следния начин: 108 % от разликата между определената цел и нетните поглъщания, отчетени през дадената година, ще бъдат добавени към емисиите на парникови газове, докладвани през следващата година от държавата членка.	(13) С определянето на обвързващи национални годишни цели за поглъщания на парникови газове, въз основа на докладваните емисии и поглъщания на парникови газове от 2026 г. нататък, следва да се определят правилата за изпълнение на целите. Залегналите в Регламент (ЕС) 2018/842 принципи следва да се прилагат с необходимите изменения, заедно със санкция за неизпълнение, която се изчислява по следния начин: 108 % от разликата между определената цел и нетните поглъщания, отчетени през дадената година, ще бъдат добавени към емисиите на парникови газове, докладвани през следващата година от държавата членка. Комисията следва да предприеме всички необходими мерки в съответствие с Договорите, за да гарантира спазването от страна на държавите членки на определените в настоящия регламент разпоредби.

Изменение  38

Предложение за регламент

Съображение 13 a (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(13а) Общественият контрол и достъпът до правосъдие са съществена част от демократичните ценности на Съюза и инструмент за гарантиране на принципите на правовата държава. Гражданското общество играе съществена роля на пазител в държавите членки и предоставя важна подкрепа в помощ на постигането на целите на Европейския зелен пакт. За да защитят своите права и да противодействат на нарушенията при прилагането на настоящия регламент на национално равнище, държавите членки следва да гарантират, че гражданите и неправителствените организации имат достъп до правосъдие. За да се гарантира еднаквото упражняване на това право във всички държави членки, към настоящия регламент следва да се добави член, който да обхваща достъпа до правосъдие.

Изменение  39

Предложение за регламент

Съображение 14

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(14) За да се гарантират еднакви условия за прилагането на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2018/841 относно определянето на разпределението на годишната цел за държавите членки, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета37.	(14) За да се уточнят изискванията, посочени в настоящия регламент, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз с цел допълване на настоящия регламент по отношение на разпределението на годишната цел за държавите членки за сектора на ЗПЗГС, както и по отношение на метода за определяне на техническата корекция, която трябва да се добави към целите на държавите членки, и за прегледа от независим експерт, като се определят минимални критерии за включване на наблюдението на биологичното разнообразие в системата за мониторинг на земната повърхност и се приема методология за оценка на въздействието на предизвиканите от изменението на климата смущения в екосистемите. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да се извършват в съответствие с принципите, определени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.37а По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки и техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.
______________	______________
	36a OВ L 123, 12.5.2016 г., стp. 1
37 Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (OB L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

Изменение  40

Предложение за регламент

Съображение 15 а (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(15а) В Европа националните инвентаризации на горите (НИГ) се използват да предоставяне на информация за оценките на горските екосистемни услуги. Системата за мониторинг на инвентаризацията на горите се различава между отделните държави, тъй като всяка държава разполага със своя система за инвентаризация на горите със собствена методология. Комисията и държавите членки следва да хармонизират показателите, определението и различните системи за инвентаризация и да създадат съгласувана система за инвентаризация на горите в целия Съюз.

Изменение  41

Предложение за регламент

Съображение 16

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(16) Поради промяната в основаните на докладването цели емисиите и поглъщанията на парникови газове трябва да бъдат изчислени с по-висока степен на точност. Освен това във всички изброени — Съобщението относно стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 203038 г., стратегията „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система39, стратегията на ЕС за горите40, преразгледаната Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета41 и Съобщението на Комисията относно „Изграждане на устойчива на климатичните изменения Европа — новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата42“ — ще се изисква засилен мониторинг на земната повърхност, следователно ще се спомогне за защитата и увеличаването на устойчивостта на естествените поглъщания на въглерод в целия Съюз. Мониторингът и докладването на емисиите и поглъщанията трябва да бъдат подобрени, като се използват съвременни технологии, налични в рамките на програмите на Съюза, като например „Коперник“, и цифрови данни, събрани в рамките на общата селскостопанска политика, като се прилага двойният преход на зелените и цифровите иновации.	(16) Поради промяната в основаните на докладването цели емисиите и поглъщанията на парникови газове трябва да бъдат изчислени и измервани с по-висока степен на точност. Освен това във всички изброени – Съобщението относно стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.38, стратегията „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система39, Стратегията на ЕС за почвите39a, Стратегията на ЕС за горите40a, Съобщението на Комисията относно „Устойчиви въглеродни цикли“40a, актуализираната стратегия на ЕС за биоикономиката40б, преразгледаната Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета41 и Съобщението на Комисията относно „Изграждане на устойчива на климатичните изменения Европа – новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата“42 – ще се изисква засилен мониторинг на земната повърхност, следователно ще се спомогне за защитата и увеличаването на устойчивостта на естествените поглъщания на въглерод в целия Съюз и за стимулирането на полезни взаимодействия между политиките на Съюза в областта на климата и на биологичното разнообразие. Мониторингът и докладването на емисиите и поглъщанията чрез спътници и на място трябва да бъдат подобрени, като се използват съвременни технологии, налични в рамките на програмите на Съюза, като например „Коперник“, и като се използват пълноценно вече съществуващите инструменти като статистическите изследвания LUCAS, цифрови данни, събрани в рамките на общата селскостопанска политика, като се прилага двойният преход на зелените и цифровите иновации. В този контекст Комисията следва да предоставя подкрепа на държавите членки, за да прилагат от 2026 г. нататък методология от ниво 3, така че да се гарантира съгласуваност и прозрачност на данните и да продължи работата по геопространствени данни от ГИС на равнището на Съюза.
__________________	__________________
38 Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.: Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“ (COM(2020) 380 final).	38 Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.: Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“ (COM(2020) 380 final).
39 COM/2020/381 final.	39 COM/2020/381 final.
	39A Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Стратегия на ЕС за почвите за 2030 г. Извличане на ползите от здравите почви за хората, храните, природата и климата“ (COM/2021/699 final).
40 […]	40 […]
	40а Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета „Устойчиви въглеродни цикли“ (COM(2021) 800 final)
	40б Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите – „Устойчива биоикономика за Европа: укрепване на връзката между икономиката, обществото и околната среда“ (COM(2018)673 final).
41 Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 82).	41 Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 82).
42 COM/2021/82 final.	42 COM/2021/82 final.

Изменение  42

Предложение за регламент

Съображение 16 а (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(16а) С цел изпълнение на ангажиментите, поети съгласно Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. и новата стратегия на ЕС за горите за 2030 г., на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз, за да прави изменения на приложение V към Регламент (ЕС) 2018/1999 с цел добавяне на нови категории земи към вече обхванатите от системата за мониторинг на единици за земеползване, които подлежат на опазване, и към обхванатите от системата за мониторинг на единици за земеползване, които подлежат на възстановяване.

Изменение  43

Предложение за регламент

Съображение 17

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(17) Очакваните антропогенни промени в използването на морската и сладководната среда, например планираното разширяване на морската енергия, потенциалното увеличаване в производството на аквакултури и нарастващите нива на опазване на природата с цел постигане на целите на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие, ще повлияят на емисиите на парникови газове и тяхното улавяне. Понастоящем тези емисии и поглъщания не са включени в стандартните таблици за докладване по РКООНИК. В резултат на приемането на методологията за докладване при извършване на прегледа в съответствие с член 17, параграф 2 от настоящия регламент Комисията ще вземе под внимание докладването относно напредъка, възможността за извършване на анализ и въздействието на разширяването на докладването върху морската и сладководната среда въз основа на най-новите научни доказателства за тези потоци.	(17) Антропогенните промени в емисиите и поглъщанията на парникови газове в морските, крайбрежните и сладководните екосистеми могат да бъдат значителни и се очаква да варират в бъдеще в резултат на промени в използването, например чрез планираното разширяване на морската енергия, потенциалното увеличаване в производството на аквакултури и нарастващите нива на опазване на природата, необходими с цел постигане на целите на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие. Крайбрежните влажни зони представляват специален интерес за биологичното разнообразие в Съюза, както и за най-отдалечените региони и екосистемите, засегнати от външната дейност на Съюза, и могат да създадат възможност за големи намаления на емисиите на парникови газове като т.нар. „екосистеми със син въглерод“. Понастоящем тези емисии и поглъщания не са включени в стандартните таблици за докладване по РКООНИК. В резултат на приемането на методологията за докладване при извършване на прегледа в съответствие с член 17, параграф 2 от настоящия регламент Комисията ще вземе под внимание разширяването на обхвата на настоящия регламент, така че да се включат емисиите и поглъщанията на парникови газове от морските, крайбрежните, включително влажните зони по делтите, и сладководните екосистеми въз основа на най-новите научни доказателства за тези потоци и причините за тях, и ще приложи специфични цели за тези емисии и поглъщания.

Изменение  44

Предложение за регламент

Съображение 17 а (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(17а) Регламентът относно ЗПЗГС следва да бъде изменен, за да е в съответствие с член 6 от Парижкото споразумение и резултатите от срещата на високо равнище по въпросите на климата в Глазгоу и да се избягва двойното отчитане. Същевременно Съюзът и държавите членки следва да насърчат, в контекста на предстоящите конференции на ООН по въпросите на изменението на климата и други международни форуми, международните партньори и третите страни също да предприемат допълнителни действия в секторите на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство.

Изменение  45

Предложение за регламент

Член 1 – параграф 1 – точка 1

Регламент (ЕС) 2018/841

Член 1 – параграф 1 – буква в а (нова)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	ва) подцелите за целия Съюз за нетни емисиите на парникови газове от обработваемите площи, пасищата и влажните зони, така че тези категории земи да допринасят за целта на Съюза в областта на климата до 2030 г. и за целта за неутралност по отношение на климата, според посоченото в Регламент (ЕС) 2021/1119;

Изменение  46

Предложение за регламент

Член 1 – параграф 1 – точка 1

Регламент (ЕС) 2018/841

Член 1 – параграф 1 – буква г а (нова)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	га) подцелите за държавите членки за нетни емисиите на парникови газове от обработваемите площи, пасищата и влажните зони, така че тези категории земи да допринасят за целта на Съюза в областта на климата до 2030 г. и за целта за неутралност по отношение на климата, според посоченото в Регламент (ЕС) 2021/1119, като се вземат предвид националните особености;

Изменение  47

Предложение за регламент

Член 1 – параграф 1 – точка 1

Регламент (ЕС) 2018/841

Член 1 – параграф 1 – буква г б (нова)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	гб) ангажиментите на съответните институции на Съюза и държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да увеличават нетните поглъщания на парникови газове в сектора на ЗПЗГС от 2031 г. нататък, така че да се допринесе за изпълнението на член 5, параграф 1 от Парижкото споразумение и да се осигури устойчив и предвидим дългосрочен принос на естествените поглътители за постигане на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г. и за постигане на отрицателни емисии след това, според посоченото в Регламент (ЕС) 2021/1119;

Изменение  48

Предложение за регламент

Член 1 – параграф 1 – точка 1

Регламент (ЕС) 2018/841

Член 1 – параграф 1 – буква д

Текст, предложен от Комисията	Изменение
д) ангажиментите на държавите членки за предприемане на необходимите мерки, насочени към колективно постигане до 2035 г. на неутралност по отношение на климата в Съюза в сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство, включително емисии от въглеродно неутралното селско стопанство.“;	заличава се

Изменение  49

Предложение за регламент

Член 1 – параграф 1 – точка 2

Регламент (ЕС) 2018/841

Член 2 – параграф 3

Текст, предложен от Комисията	Изменение
3. Настоящият регламент се прилага и по отношение на емисии и поглъщания на парникови газове, изброени в раздел А от приложение I, докладвани съгласно член 26, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2018/1999 и възникващи на териториите на държавите членки от 2031 г. и след това при всяка от изброените в параграф 2, букви а)—й) категории площи и във всеки от посочените по-долу сектори:	заличава се
a) ентерична ферментация;
б) управление на оборския тор;
в) отглеждане на ориз;
г) земеделски почви;
д) предписано изгаряне на савани;
е) изгаряне на селскостопански остатъци;
ж) обработка с вар;
з) използване на карбамид;
и) „други торове, съдържащи въглерод“,
й) „други“.

Изменение  50

Предложение за регламент

Член 1 – параграф 1 – точка 3

Регламент (ЕС) 2018/841

Член 4 – параграф 2

Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Целта на Съюза до 2030 г. за нетни поглъщания на парникови газове е 310 млн. тона CO2 еквивалент като сбор от целите на държавите членки, установени в съответствие с параграф 3 от този член и се основава на средната стойност от данните им от инвентаризацията на парникови газове за 2016 г., 2017 г. и 2018 г.	2. Целта на Съюза до 2030 г. за нетни поглъщания на парникови газове в секторите на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство е поне 310 млн. тона CO2 еквивалент като сбор от целите на държавите членки, установени в съответствие с параграф 3 от този член и се основава на средната стойност от данните им от инвентаризацията на парникови газове за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Тази цел се засилва с допълнителни мерки и инициативи на равнището на Съюза и на държавите членки за подкрепа на улавянето на въглероден диоксид в земеделието, като се постигнат поне 50 млн. допълнителни тона CO2 еквивалент нетни поглъщания до 2030 г. на равнището на Съюза.
Всяка държава членка, като взема предвид възможностите за гъвкавост, предвидени в членове 12, 13 и 13б гарантира, че всяка година в периода 2026—2030 г. годишният сбор на нейните емисии и поглъщания на парникови газове на нейната територия и във всички категории площи за докладване, посочени в член 2, параграф 2, букви а)—й), не надхвърля границата, установена посредством линейна траектория, завършваща през 2030 г. в целта, посочена за тази държава членка в приложение IIа. Линейната траектория на дадена държава членка започва през 2022 г.	Всяка държава членка, като взема предвид възможностите за гъвкавост, предвидени в членове 12 и 13б гарантира, че всяка година в периода 2026—2030 г. годишният сбор на нейните емисии и поглъщания на парникови газове на нейната територия и във всички категории площи за докладване, посочени в член 2, параграф 2, букви а)—й), не надхвърля границата, установена посредством линейна траектория, завършваща през 2030 г. в целта, посочена за тази държава членка в приложение IIа. Линейната траектория на дадена държава членка започва през 2022 г.

Изменение  51

Предложение за регламент

Член 1 – параграф 1 – точка 3

Регламент (ЕС) 2018/841

Член 4 – параграф 3

Текст, предложен от Комисията	Изменение
3. Комисията приема актове за изпълнение, в които годишните цели за всяка година от периода 2026—2029 г. се определят въз основа на линейна траектория на нетните поглъщания на парникови газове за всяка държава членка, определени в тонове CO2 еквивалент. Тези национални траектории се основават на докладваната от всяка държава членка средна стойност на данните от инвентаризацията на парникови газове за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. Стойността от 310 млн. тона CO2 еквивалент на нетни поглъщания като сбор от целите на държавите членки, определени в приложение IIа, може да бъде предмет на техническа корекция поради промяна на методологията от държавите членки. Методът за определяне на техническата корекция, която трябва да бъде добавена към целите на държавите членки, се определя в тези актове за изпълнение. За целите на тези актове за изпълнение Комисията извършва цялостен преглед на най-актуалните данни от националните инвентаризации за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., представени от държавите членки съгласно член 26, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2018/1999.	3. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 16, за да допълва настоящия регламент, в които годишните цели за сектора на ЗПЗГС за всяка година от периода 2026—2029 г. се определят въз основа на линейна траектория на нетните поглъщания на парникови газове за всяка държава членка, определени в тонове CO2 еквивалент. Тези национални траектории се основават на докладваната от всяка държава членка средна стойност на данните от инвентаризацията на парникови газове за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. Стойността от най-малко 310 млн. тона CO2 еквивалент на нетни поглъщания като сбор от целите на държавите членки, определени в приложение IIа и допълнително поне 50 млн. тона СО2 еквивалент, както е посочено в параграф 2, може да бъде предмет на техническа корекция поради промяна на методологията от държавите членки, при условие че преглед от независим експерт потвърди необходимостта и пропорционалността на техническата корекция въз основа на подобрената точност на наблюдаваните и докладваните данни. Методът за определяне на техническата корекция, която трябва да бъде добавена към целите на държавите членки, и за прегледа от независим експерт се определя в тези делегирани актове и се прави публично достояние. За целите на тези делегирани актове Комисията извършва цялостен преглед на най-актуалните данни от националните инвентаризации за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., представени от държавите членки съгласно член 26, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2018/1999.
Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 16a.

Изменение  52

Предложение за регламент

Член 1 – параграф 1 – точка 3

Регламент (ЕС) 2018/841

Член 4 – параграф 3 а (нов)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	3а. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 16 за допълване на настоящия регламент, като приема методология за определяне на подцели на равнището на Съюза и на държавите членки за обработваемите площи, пасищата и влажните зони, за да се гарантира, че тези категории земи допринасят за целта на ЕС в областта на климата до 2030 г. и за целта за неутралност по отношение на климата, както е посочено в Регламент (ЕС) 2021/1119, като се вземат предвид националните особености и потенциалът за улавяне на въглерод в тези категории земи.

Изменение  53

Предложение за регламент

Член 1 – параграф 1 – точка 3

Регламент (ЕС) 2018/841

Член 4 – параграф 3 б (нов)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	3б. Съответните институции на Съюза и държавите членки предприемат необходимите мерки, съответно на равнището на Съюза и на национално равнище, за да продължат да увеличават нетните поглъщания на парникови газове в сектора на ЗПЗГС от 2031 г. нататък, за да се допринесе за изпълнението на член 5, параграф 1 от Парижкото споразумение и да се осигури устойчив и предвидим дългосрочен принос на естествените поглътители към целта на Съюза за неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г. и целта за постигане на отрицателни емисии след това, според посоченото в Регламент (ЕС) 2021/1119.
	До 1 януари 2025 г., като взема предвид становището на Европейския научен консултативен съвет по изменението на климата и бюджета на Съюза за парникови газове, определен в Регламент (ЕС) 2021/1119, и въз основа на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, представени от държавите членки до 30 юни 2024 г. съгласно член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999, Комисията представя предложение за изменение на настоящия регламент, за да се определят целите на Съюза и на държавите членки за нетно поглъщане на парникови газове в секторите на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство най-малко за 2035 г., 2040 г., 2045 г. и 2050 г.

Изменение  54

Предложение за регламент

Член 1 – параграф 1 – точка 3

Регламент (ЕС) 2018/841

Член 4 – параграф 4

Текст, предложен от Комисията	Изменение
4. Емисиите на парникови газове в целия Съюз в секторите, посочени в член 2, параграф 3, букви а)—й), трябва да бъдат неутрални до 2035 г., след което Съюзът трябва да постигне отрицателни емисии. Съюзът и държавите членки предприемат необходимите мерки, за да е възможно колективно постигане на целта за 2035 г. До 31 декември 2025 г. и въз основа на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, представени от всяка държава членка, съгласно член 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999 до 30 юни 2024 г. Комисията представя предложения за приноса на всяка държава членка към намаляването на нетните емисии.“	4. До 31 декември 2024 г. въз основа на докладите за напредъка на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата и на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, представени до тази дата от всяка държава членка съгласно членове 14 и 17 от Регламент (ЕС) 2018/1999, и като взема предвид становището на Европейския научен консултативен съвет по изменението на климата и бюджета на Съюза за парниковите газове, определен в Регламент (ЕС) 2021/1119, Комисията представя доклад пред Европейския парламент и Съвета за постигнатия напредък в увеличаването на нетните поглъщания на парникови газове от обработваеми площи, пасища и влажни зони в обхвата на настоящия регламент и постигнатия напредък в намаляването на емисиите на парникови газове от селското стопанство в обхвата на Регламент (ЕС) 2018/842, а също така прави оценка дали настоящите тенденции и бъдещите прогнози са в съответствие с целта за постигане на дългосрочни намаления на емисиите на парникови газове във всички сектори съгласно целта на Съюза за неутралност по отношение на климата и междинните цели на Съюза в областта на климата, според определеното в Регламент (ЕС) 2021/1119.
	Този доклад включва оценка на въздействието, в която се проучват възможности, включително национални цели и секторни подцели, за гарантиране на справедлив принос на всеки сектор и на всяка държава членка към целта на Съюза за неутралност по отношение на климата и междинните цели на Съюза в областта на климат, според посоченото в Регламент (ЕС) 2021/1119, като същевременно се вземат предвид целите на актуализираната стратегия за биоикономиката от 2018 г., устойчивото местно производство на храни и продоволствената сигурност, стратегиите „От фермата до трапезата“ и за биологичното разнообразие, предстоящото законодателство относно устойчивите продоволствени системи, като се прави оценка на полезните взаимодействия и компромисните варианти във връзка с ускоряването на замяната на изкопаемите горива с продукти на биологична основа и се оценяват въздействията надолу по веригата чак до равнището на отделното стопанство.
	След този доклад Комисията представя законодателни предложения, когато счита че това е целесъобразно за гарантирането на приноса от всички сектори в съответствие с целта на Съюза за неутралност в областта на климата и междинните цели на Съюза в областта на климата, според посоченото в Регламент (ЕС) 2021/1119.

Изменение  55

Предложение за регламент

Член 1 – параграф 1 – точка 3

Регламент (ЕС) 2018/841

Член 4 – параграф 4 а (нов)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	4а. При предприемането на мерки за постигане на националните си цели, според посоченото в параграф 2, държавите членки взема предвид принципа за ненанасяне на значителни вреди и минималните гаранции по смисъла на членове 17 и 18 от Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета1а, като същевременно съблюдават принципите, залегнали в Европейския стълб на социалните права. Комисията издава насоки за определяне на общи правила и методики за постигане на определените в настоящия параграф цели. На Комисията се предоставя също така правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 16 за допълване на настоящия регламент, за да се определят минимални критерии за включване на наблюдението на мониторинга на биологичното разнообразие в системите за мониторинг на земната повърхност.
	__________________
	1a Регламент (ЕС) № 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (OВ L 198, 22.6.2020, стр. 13).

Изменение  56

Предложение за регламент

Член 1 – параграф 1 – точка 3

Регламент (ЕС) 2018/841

Член 4 – параграф 4 б (нов)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	4б. Държавите членки гарантират, че поглъщането на CO2 от атмосферата е оптимално насочено към поддържането на горските насаждения във възрастова фаза на висок растеж чрез интелигентно по отношение на климата и устойчиво управление, тъй като това управление на горите заедно с мерките за увеличаване на растежа активно допринасят за поглъщането на въглерод.

Изменение  57

Предложение за регламент

Член 1 – параграф 1 – точка 3 а (нова)

Регламент (ЕС) 2018/841

Член 4 а (нов)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(3а) Вмъква се следният член 4а:
	„Член 4a
	Финансова подкрепа и справедлив преход за засилени действия за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него в сектора на ЗПЗГС
	1. До ... [четири месеца след влизането в сила на настоящия регламент] Комисията представя доклад пред Европейския парламент и Съвета, в който се прави оценка на наличието и съответствието на всички съществуващи инструменти на Съюза за финансиране, целящи повишаване на смекчаването на изменението на климата и адаптирането към него в сектора на ЗПЗГС, за да се допринесе за целите, определени съгласно член 4, параграф 3, в съответствие с член 4, параграф 4а. В този доклад Комисията, когато е целесъобразно, издава препоръки до държавите членки как трябва да бъдат изменени стратегическите им планове по линия на ОСП съгласно член 120 от Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета, за да бъде предоставена необходима и съобразена с индивидуалните нужди подкрепа на собствениците или управителите на земи и гори, така че да се постигнат целите, определени съгласно член 4, параграф 3, в съответствие с член 4, параграф 4а, като се дава приоритет на основани на екосистемата подходи в горите, земеделските земи и агролесовъдството. В тези препоръки се взема под внимание необходимостта да се гарантира постоянство на генерираните чрез тази финансова подкрепа поглъщания, както и рискът те да бъдат изпуснати в който и да е момент в атмосферата, било случайно или умишлено.
	2. Когато държавите членки използват публични приходи, получени от търговете за квоти по СТЕ на ЕС съгласно Директива 2003/87/ЕО, за да подкрепят мерки за смекчаване на изменението на климата и за адаптиране към него, приети от собствениците или управителите на земи и на гори за постигане на целите, определени съгласно член 4, параграф 3, в съответствие с член 4, параграф 4а, приоритет се дава на насърчаването на основани на екосистемата подходи в горите и земеделските земи. Проектите се подбират въз основа на обективни, научнообосновани и прозрачни общи критерии и възнаграждават практики, чиито ползи за климата и околната среда са научно доказани и които водят до устойчиво и дългосрочно увеличаване на улавянето на въглерод в почвите и биомасата, като същевременно се гарантират съпътстващи ползи за обществото.
	3. За целите на параграф 3 Комисията приема насоки за определяне на общи критерии за избора на проекти, основани, наред с другото, на съществуващи насоки, приети от Комисията. Преди да приеме тези насоки, Комисията се консултира с Европейския научен консултативен съвет по изменението на климата, посочен в член 3 от Регламент (ЕС) 2021/1119, както и с гражданското общество и съответните заинтересовани страни.
	4. До 31 декември 2022 г. Комисията представя законодателно предложение, когато е целесъобразно, за определяне на регулаторна рамка за сертифициране на научнообосновани, стабилни, устойчиви, надеждни и постоянни поглъщания на въглерод, включително чрез практики за улавяне на въглероден диоксид в земеделието, които гарантират екологосъобразност и съблюдават благоприятните за биологичното разнообразие екологични принципи.
	5. До ... [две години след влизането в сила на настоящия регламент и на всеки две години след това] държавите членки правят оценка на социалните и трудовите въздействия, включително върху равенството между половете и условията на труд, както на национално, така и на регионално равнище, които определените в настоящия регламент задължения оказват върху всяка от категориите земи и всички сектори, обхванати от член 2.“

Изменение  58

Предложение за регламент

Член 1 – параграф 1 – точка 3 б (нова)

Регламент (ЕС) 2018/841

Член 5 – параграф 1

Текст в сила	Изменение
	(3б) В член 5 параграф 1 се заменя със следното:
1.  Всяка държава членка изготвя и води отчети, които точно отразяват емисиите и поглъщанията, дължащи се на отчетните категории площи, посочени в член 2. Държавите членки гарантират, че техните отчети и другите данни, предоставени съгласно настоящия регламент, са точни, пълни, последователни, сравними и прозрачни. Държавите членки отбелязват емисиите с положителен знак (+), а поглъщанията — с отрицателен знак (–).	"1.  Всяка държава членка изготвя и води отчети, които точно отразяват емисиите и поглъщанията, дължащи се на отчетните категории площи, посочени в член 2. Държавите членки гарантират, че техните отчети и другите данни, предоставени съгласно настоящия регламент, са точни, пълни, последователни, публично достъпни, сравними и прозрачни. Държавите членки отбелязват емисиите с положителен знак (+), а поглъщанията — с отрицателен знак (–).

(32018R0841, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32018R0841&from=BG)

Изменение  59

Предложение за регламент

Член 1 – параграф 1 – точка 3 в (нова)

Регламент (ЕС) 2018/841

Член 5 – параграф 4

Текст в сила	Изменение
	(3в) В член 5 параграф 4 се заменя със следното:
4. Държавите членки включват в отчетите си за всяка отчетна категория площ всяка промяна на запасите от въглерод във въглеродните депа, изброени в приложение I, раздел Б.“ Държавите членки могат да изберат да не включват в своите отчети промените в запасите на въглерод за въглеродните депа при условие че въглеродните депа не са източници. Тази възможност да не се включват в отчетите промените в запасите на въглерод, не се прилага обаче по отношение на въглеродни депа от надземната биомаса, изсъхналата дървесина и продуктите от добита дървесина в отчетната категория площ на управляваните горски площи.	"4. Държавите членки включват в отчетите си за всяка отчетна категория площ всяка промяна на запасите от въглерод във въглеродните депа, изброени в приложение I, раздел Б.“ Държавите членки могат да изберат да не включват в своите отчети промените в запасите на въглерод за въглеродните депа при условие че въглеродните депа не са източници. Тази възможност да не се включват в отчетите промените в запасите на въглерод, не се прилага обаче по отношение на въглеродни депа от надземната биомаса, минералния и органичния въглерод в почвата, изсъхналата дървесина и продуктите от добита дървесина в отчетната категория площ на управляваните горски площи.

(Регламент (ЕС) 2018/841) https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32018R0841&rid=1)

Изменение  60

Предложение за регламент

Член 1 – параграф 1 – точка 3 г (нова)

Регламент (ЕС) 2018/841

Член 5 – параграф 4 – алинея 1 а (нова)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(3г) В член 5, параграф 4 се добавя следната алинея:
	„Не по-късно от една година след [влизането в сила на настоящия регламент за изменение] Комисията приема делегиран акт, в който се определя рекалибрирана стойност за въглеродните запаси за основните категории девствени и вековни гори в Съюза в категорията управлявани горски площи въз основа на измерените данни.
	Комисията използва данните, предоставени от приключилите и текущите изследователски проекти за съответните видове девствени и вековни гори и използва други инструменти на Съюза за финансиране на проектите за видовете гори, за които липсват данни. Ако е приложимо, за целта може да се изготви специална покана за предложения в рамките на мисиите на ЕС по „Хоризонт Европа“, свързани със смекчаването на последствията от изменението на климата и адаптирането към него.“

Обосновка

В рамките на проекта REMOTE учените установиха, че рамката за моделиране в глобален мащаб подценява въглеродните запаси на карпатските букови гори. Стойностите по подразбиране, подценяващи потенциала на тези екосистеми за избягване на емисии, могат да доведат до погрешни решения в тази връзка. Това трябва да бъде поправено. Живеем в информационната ера и трябва да основаваме действията си в областта на климата на коректни данни, а не на погрешни хипотези.

Изменение  61

Предложение за регламент

Член 1 – параграф 1 – точка 3 д (нова)

Регламент (ЕС) 2018/841

Член 5 – параграф 5 а (нов)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(3д) В член 5 се вмъква следният параграф:
	„5a. Събирането на данни се засилва допълнително чрез хармонизиран мониторинг в целия Съюз на промените в съдържанието на органичен въглерод в почвата и факторите, които влияят върху състоянието на почвата и нейните въглеродни запаси, чрез годишните изследвания LUCAS, извършвани от съответните служби на Европейската комисия.“

Изменение  62

Предложение за регламент

Член 1 – параграф 1 – точка 7 – буква а

Регламент (ЕС) 2018/841

Член 9 – заглавие

Текст, предложен от Комисията	Изменение
Продукти за съхранение на въглерод;	Устойчиви продукти за съхранение на въглерод

Изменение  63

Предложение за регламент

Член 1 – параграф 1 – точка 7 – буква б

Регламент (ЕС) 2018/841

Член 9 – параграф 2

Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 16, с цел да измени параграф 1 от настоящия член и приложение V чрез добавяне на нови категории продукти за съхранение на въглерод, включително продукти от добита дървесина, които улавят въглерод, въз основа на ръководствата на МКИК, приети от Конференцията на страните по РКООНИК или Конференцията на страните, служеща като среща на страните по Парижкото споразумение, и които осигуряват екологосъобразност“.	2. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 16, с цел да измени параграф 1 от настоящия член и приложение V чрез добавяне на нови категории продукти от добита дървесина, които улавят въглерод, при условие че методологиите за новите категории са научно обосновани, прозрачни, проверими, избягват двойното отчитане и са въз основа на ръководствата на МКИК, приети от Конференцията на страните по РКООНИК или Конференцията на страните, служеща като среща на страните по Парижкото споразумение, и които осигуряват екологосъобразност.

Изменение  64

Предложение за регламент

Член 1 – параграф 1 – точка 7 – буква б а (нова)

Регламент (ЕС) 2018/841

Член 9 – параграф 2 а (нова)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	ба)  Вмъква се следният параграф:
	„2а. В рамките на 6 месеца след влизането в сила на законодателен акт относно регулаторна рамка на Съюза за сертифициране на поглъщанията на въглерод въз основа на научнообосновани изисквания и правила за отчитане по отношение на качеството на измерването, стандартите за мониторинг, протоколите за докладване и средствата за проверка, позволяващи да се осигури екологосъобразност и да се предотврати отрицателното въздействие върху биологичното разнообразие и екосистемите, и когато нови насоки на МКИК бъдат приети от Конференцията на страните по РКООНИК или Конференцията на страните, изпълняваща функциите на събрание на страните по Парижкото споразумение, Комисията представя доклад пред Европейския парламент и Съвета относно възможните ползи и компромисни варианти по отношение на смекчаването на изменението на климата, адаптирането към него и опазването на биологичното разнообразие във връзка с включването на получени по устойчив начин дълготрайни продукти за съхранение на въглерод на биологична основа, които имат нетен положителен ефект на улавяне на въглерод, въз основа на оценка на жизнения цикъл, включително въздействието върху земеползването и промените в земеползването, свързани с увеличен добив, и при условие че наличните данни са научно обосновани, прозрачни и проверими. Докладът на Комисията може да бъде придружен, когато е уместно, от законодателно предложение за съответно изменение на настоящия регламент, като същевременно се осигурява екологосъобразност, избягва се двойното отчитане и се гарантира, че природните ресурси се използват и рециклират възможно най-дълго и се разпределят на всеки етап за най-важните цели. Комисията взема предвид също така необходимостта жизненият цикъл на тези продукти за съхранение на въглерод да не нанася значителни вреди на други екологични цели по смисъла на член 17 от Регламент (ЕС) 2020/852.“

Изменение  65

Предложение за регламент

Член 1 – параграф 1 – точка 9 – буква а а (нова)

Регламент (ЕС) 2018/841

Член 11 – параграф -1

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	aа) Следният нов параграф-1 се вмъква преди параграф 1:
	„-1. Когато Комисията установи, че държава членка не е успяла да постигне годишната си цел, посочена в член 4, параграф 3, в продължение на две последователни години, тя издава препоръки до тази държава членка, в които се определят подходящи допълнителни мерки в сектора на ЗПЗГС, за да се преодолее това положение. Комисията прави тези препоръки публично достояние. Комисията може да предостави и допълнителна техническа подкрепа на тази държава членка.
	Когато са издадени препоръки в съответствие с първа алинея, съответната държава членка, в рамките на шест месеца от получаването на препоръките, изменя своя национален план в областта на енергетиката и климата и дългосрочната си стратегия, според посоченото в членове 3 и 15 от Регламент (ЕС) 2018/1999, за да приеме допълнителни подходящи мерки, като взема предвид препоръките, приети от Комисията. Тези мерки са надлежно мотивирани и обосновани.
	Съответната държава членка уведомява Комисията за преразгледания национален план в областта на енергетиката и климата и дългосрочната стратегия, прилагайки и изявление, в което се посочва как предложеното преразглеждане ще отстрани несъответствието с годишните цели и как препоръките на Комисията са взети под внимание.
	Ако съответната държава членка не изпълни препоръките на Комисията, Комисията обмисля предприемането на необходимите мерки в съответствие с Договорите.“;

Изменение  66

Предложение за регламент

Член 1 – параграф 1 – точка 9 – буква б

Регламент (ЕС) 2018/841

Член 11 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Дадена държава членка може да използва:	1. Без да се засяга параграф -1, дадена държава членка може да използва:
a) общите възможности за гъвкавост по член 12; както и	a) общите възможности за гъвкавост по член 12; както и
б) за да спази ангажимента по член 4, възможността за гъвкавост за управлявани горски площи по членове 13 и 13б.	б) за да спази ангажиментите и целите по член 4, възможността за гъвкавост за управлявани горски площи по член 13 и механизма по член 13б.
Освен посочените в първа алинея, букви а) и б) възможности за гъвкавост Финландия може да използва допълнителни компенсации съгласно член 13а.	Освен посочените в първа алинея, букви а) и б) възможности за гъвкавост Финландия може да използва допълнителни компенсации съгласно член 13а.

Изменение  67

Предложение за регламент

Член 1 – параграф 1 – точка 9 – буква б а (нова)

Регламент (ЕС) 2018/841

Член 11 – параграф 2

Текст в сила	Изменение
	ба) Параграф 2 се заменя със следното:
2. Ако дадена държава членка не е в съответствие с изискванията за мониторинг, определени в член 7, параграф 1, буква га) от Регламент (ЕС) № 525/2013, централният администратор, определен съгласно член 20 от Директива 2003/87/ЕО („централният администратор“), временно забранява на тази държава членка да прехвърля или натрупва емисии съгласно член 12, параграфи 2 и 3 от настоящия регламент или да използва възможността за гъвкавост на управляваната горска площ съгласно член 13 от настоящия регламент.“	‘2. Ако дадена държава членка не е в съответствие с изискванията за мониторинг, определени в член 7, параграф 1, буква га) от Регламент (ЕС) № 525/2013, централният администратор, определен съгласно член 20 от Директива 2003/87/ЕО („централният администратор“) временно забранява на тази държава членка да прехвърля емисии съгласно член 12, параграф 2 от настоящия регламент или да използва възможността за гъвкавост на управляваната горска площ съгласно член 13 от настоящия регламент.“

Изменение  68

Предложение за регламент

Член 1 – параграф 1 – точка 10 – буква -а (нова)

Регламент (ЕС) 2018/841

Член 12 – параграф 2

Текст в сила	Изменение
	-a) Параграф 2 се заменя със следното:
2. Доколкото общото количество на поглъщанията надвишава общите емисии в дадена държава членка, и след приспадане на евентуалните количества, взети предвид съгласно член 7 от Регламент (ЕС) 2018/842, тази държава членка може да прехвърли оставащото количество на поглъщанията на друга държава членка. Прехвърленото количество се взема под внимание при оценяване на съответствието на приемащата държава членка с ангажимента, поет от нея съгласно член 4 от настоящия регламент.	„2. Доколкото общото количество на поглъщанията надвишава общите емисии в дадена държава членка за периода 2021 – 2025 г. или нетните поглъщания на парникови газове в дадена държава членка надвишават годишната ѝ цел, определена в член 4, параграф 3, тази държава членка може да прехвърли оставащото количество на поглъщанията на друга държава членка, като плащането от приемащата държава членка е в размер на най-малко средната стойност на цените на затваряне, приложими за квотите по СТЕ на ЕС на тръжната платформа през годината, за която се прилага прехвърлянето. Прехвърленото количество се взема под внимание при оценяване на съответствието на приемащата държава членка с ангажимента, поет от нея, и целите съгласно член 4 от настоящия регламент.“

Изменение  69

Предложение за регламент

Член 1 – параграф 1 – точка 10 – буква б

Регламент (ЕС) 2018/841

Член 12 – параграф 5

Текст, предложен от Комисията	Изменение
5. Държавите членки могат да използват приходите, получени от прехвърляния съгласно параграф 2, за да се справят с изменението на климата в Съюза или в трети държави, и информират Комисията за всички такива предприети действия.	5. Държавите членки използват всички приходи, получени от прехвърляния съгласно параграф 2, за финансиране на мерки за смекчаване на изменението климата и адаптиране към него в сектора на ЗПЗГС в Съюза или в трети държави, включително основани на екосистемата подходи, като същевременно вземат предвид принципа за ненанасяне на значителни вреди и минималните гаранции, посочени съответно в членове 17 и 18 от Регламент (ЕС) 2020/852. Държавите членки информират Комисията относно използването на тези приходи и относно предприетите действия в докладите, посочени в член 19 от Регламент (ЕС) 2018/1999.

Изменение  70

Предложение за регламент

Член 1 – параграф 1 – точка 11

Регламент (ЕС) 2018/841

Член 13

Текст, предложен от Комисията	Изменение
Член 13	Член 13
Възможност за гъвкавост за управляваните горски площи	Възможност за гъвкавост за управляваните горски площи
1. Когато в периода 2021—2025 г. в дадена държава членка общите емисии надвишават общите поглъщания в отчетните категории площи, посочени в член 2, параграф 1 [отчетени съгласно настоящия регламент], тази държава членка може да използва предвидената в настоящия член възможност за гъвкавост за управляваните горски площи с оглед спазването на член 4, параграф 1.	1. Когато в периода 2021—2025 г. в дадена държава членка общите емисии надвишават общите поглъщания в отчетните категории площи, посочени в член 2, параграф 1 [отчетени съгласно настоящия регламент], тази държава членка може да използва предвидената в настоящия член възможност за гъвкавост за управляваните горски площи с оглед спазването на член 4, параграф 1.
2. Когато в периода 2021—2025 г. резултатът от изчислението по член 8, параграф 1 е положително число, съответната държава членка има право да компенсира емисиите, получени в резултат от това изчисление, когато са изпълнени следните условия:	2. Когато в периода 2021—2025 г. резултатът от изчислението по член 8, параграф 1 е положително число, съответната държава членка има право да компенсира емисиите, получени в резултат от това изчисление, когато са изпълнени следните условия:
a) държавата членка е включила в своята стратегия, представена в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) 2018/1999, текущи или планирани специфични мерки, с които се гарантират съхранението или, ако е целесъобразно, увеличаването на поглътителите и резервоарите от гори; както и	a) държавата членка е включила в своята стратегия, представена в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) 2018/1999, текущи или планирани специфични мерки, с които се гарантират съхранението или, ако е целесъобразно, увеличаването на поглътителите и резервоарите от гори по начин, който допринася за увеличаване на биологичното разнообразие и за намаляване на уязвимостта на площта към естествени смущения; както и
	aа) държавата членка спазва Директива 92/43/ЕИО* на Съвета и Директива 2009/147/ЕО** на Европейския парламент и на Съвета; както и
б) общите емисии в рамките на Съюза не надвишават общите поглъщания в отчетните категории площи, посочени в член 2, параграф 1 от настоящия регламент за периода 2021—2025 г.	б) общите емисии в рамките на Съюза не надвишават общите поглъщания в отчетните категории площи, посочени в член 2, параграф 1 от настоящия регламент за периода 2021—2025 г.
Когато преценява дали в рамките на Съюза общите емисии надвишават общите поглъщания, посочени в първа алинея, буква б), Комисията гарантира, че се избягва двойното отчитане от държавите членки, по-специално при използването на възможностите за гъвкавост, предвидени в член 12 от настоящия регламент и член 7, параграф 1 или член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/842.	Когато преценява дали в рамките на Съюза общите емисии надвишават общите поглъщания, посочени в първа алинея, буква б), Комисията гарантира, че се избягва двойното отчитане от държавите членки, по-специално при използването на възможностите за гъвкавост, предвидени в член 12 от настоящия регламент и член 7, параграф 1 или член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/842.
3. Посочената в параграф 2 компенсация може да обхване само поглъщанията, отчетени като емисии съгласно референтното ниво за горите на тази държава членка, и не може да надхвърля 50 % от максималния размер на компенсацията за съответната държава членка, определена в приложение VII за периода 2021—2025 г.	3. Посочената в параграф 2 компенсация може да обхване само поглъщанията, отчетени като емисии съгласно референтното ниво за горите на тази държава членка, и не може да надхвърля 50 % от максималния размер на компенсацията за съответната държава членка, определена в приложение VII за периода 2021—2025 г.
4. Държавите членки представят на Комисията доказателства относно въздействието на естествените смущения, изчислени съгласно приложение VI, за да бъдат допуснати до компенсация за останалите поглъщания, отчетени като емисии съгласно своето референтното ниво за горите, до пълния размер на неизползваната компенсация от други държави членки, посочени в приложение VII за периода 2021—2025 г. В случай че искането за компенсация надвишава размера на неизползваната компенсация, която се предоставя, тя се разпределя пропорционално между съответните държави членки.“	4. Държавите членки представят на Комисията доказателства относно въздействието на естествените смущения, изчислени съгласно приложение VI, и мерките, които планират да приемат за предотвратяване или смекчаване на подобни последици в бъдеще, за да бъдат допуснати до компенсация за останалите поглъщания, отчетени като емисии съгласно своето референтно ниво за горите, до пълния размер на неизползваната компенсация от други държави членки, посочени в приложение VII за периода 2021—2025 г. В случай че искането за компенсация надвишава размера на неизползваната компенсация, която се предоставя, тя се разпределя пропорционално между съответните държави членки. Комисията оповестява публично представените от държавата членка доказателства.“
	____________________
	* Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7).
	** Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици (ОВ L 020, 26.1.2010 г., стр. 7).

Изменение  71

Предложение за регламент

Член 1 – параграф 1 – точка 13

Регламент (ЕС) 2018/841

Член 13 б

Текст, предложен от Комисията	Изменение
Член 13б	Член 13б
Механизъм за гъвкавост в областта на земеползването за периода 2026—2030 г.	Механизъм по отношение на естествените смущения за периода 2026—2030 г.
1. В регистъра на ЕС, създаден съгласно член 40 от Регламент (ЕС) 2018/1999, се установява механизъм за гъвкавост в областта на земеползването, който съответства на не повече от 178 млн. тона CO2 еквивалент, при условие че е изпълнена целта на Съюза, посочена в член 4, параграф 2. Механизмът за гъвкавост се предоставя в допълнение към възможностите за гъвкавост, предвидени в член 12.	1. В регистъра на ЕС, създаден съгласно член 40 от Регламент (ЕС) 2018/1999, се установява механизъм, който съответства на не повече от 178 млн. тона CO2 еквивалент, за да се вземе предвид въздействието на естествените смущения или на предизвиканите от изменението на климата смущения в екосистемите, при условие че те не могат да бъдат прогнозирани или предотвратени, по-специално чрез прилагане на мерки за адаптиране, при условие че е изпълнена целта на Съюза, посочена в член 4, параграф 2. Механизмът се предоставя в допълнение към възможностите за гъвкавост, предвидени в член 12.
2. Когато в периода 2026—2030 г. разликата между годишния сбор на емисиите и поглъщанията на парникови газове на територията на дадена държава членка и във всички категории площи за докладване, посочени в член 2, параграф 2, букви а)—й), и съответната цел е положително число, отчетено и докладвано в съответствие с настоящия регламент, тази държава членка може да използва посочената в настоящия член възможност за гъвкавост, за да постигне целта си, определена съгласно член 4, параграф 2.	2. Когато в периода 2026—2030 г. разликата между годишния сбор на емисиите и поглъщанията на парникови газове на територията на дадена държава членка и във всички категории площи за докладване, посочени в член 2, параграф 2, букви а)—й), и съответната цел е положително число, отчетено и докладвано в съответствие с настоящия регламент, тази държава членка може да използва посочения в настоящия член механизъм, за да постигне целта си, определена съгласно член 4, параграф 2.
3. Когато в периода 2026—2030 г. резултатът от изчислението, посочено в параграф 2, е положително число, съответната държава членка има право да компенсира излишъка от емисии, при условие че са изпълнени следните условия:	3. Когато в периода 2026—2030 г. резултатът от изчислението, посочено в параграф 2, е положително число, държавата членка може да използва предвидения в настоящия член механизъм, при условие че условието по точка (-a) или (-aa), както е целесъобразно, а също и всички условия по точки (а) до (в) по-долу са изпълнени:
	-a) държавата членка е предоставила на Комисията достатъчно доказателства, че положителният резултат е пряко свързан с въздействието на естествените смущения, изчислени съгласно приложение VI; Комисията оповестява публично представените от държавата членка доказателства и може да ги отхвърли, ако след проверка на информацията, получена от държавата членка, счете, че те не са достатъчно обосновани или са несъразмерни; или
	-aa) държавата членка е предоставила на Комисията достатъчно доказателства, че положителният резултат е пряко свързан с въздействието на предизвиканите от изменението на климата смущения в екосистемите и че те не могат да бъдат прогнозирани или предотвратени, по-специално чрез прилагане на достатъчно мерки за адаптиране, за да се гарантира устойчивостта на засегнатата област от изменението на климата, в съответствие с методологията в делегирания акт, посочен в параграф 5а; Комисията може да отхвърли представените от държавата членка доказателства, ако след проверка на информацията, получена от държавата членка, счете, че те не са достатъчно обосновани или са несъразмерни; както и
a) в своя актуализиран интегриран национален план в областта на енергетиката и климата, представен съгласно член 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999, държавата членка е включила текущи или планирани специфични мерки за гарантиране на съхранението или, ако е целесъобразно, увеличаването на всички поглътители и резервоари от площи, и намаляването на уязвимостта на площта към естествени смущения;	a) държавата членка е преразгледала ефективно своя интегриран национален план в областта на енергетиката и климата и дългосрочната си стратегия съгласно член 11, параграф -1 и е приела нови мерки за увеличаване на всички поглътители и резервоари от площи по начин, който допринася за подобряване на биологичното разнообразие, както и за намаляването на уязвимостта на площта естествени смущения и на въздействието от изменението на климата;
б) държавата членка е изчерпала всички други налични възможности за гъвкавост съгласно посочения член 12 от настоящия регламент или член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/842;	б) държавата членка е изчерпала всички други налични възможности за гъвкавост съгласно посочения член 12 от настоящия регламент или член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/842;
	ба) държавата членка спазва Директива 92/43/ЕИО и Директива 2009/147/ЕО;
в) разликата в Съюза между годишния сбор на всички емисии и поглъщания на парникови газове на неговата територия и във всички категории площи за докладване, посочени в член 2, параграф 2, букви а)—й), и целта на Съюза [от 310 млн. тона CO2 еквивалент на нетни поглъщания] е отрицателно число в периода 2026—2030 г.	в) разликата в Съюза между годишния сбор на всички емисии и поглъщания на парникови газове на неговата територия и във всички категории площи за докладване, посочени в член 2, параграф 2, букви а)—й), и целта на Съюза, както е посочено в член 4, параграф 2, след като са изчерпани всички други налични възможности за гъвкавост съгласно член 12, е отрицателно число в периода 2026—2030 г.
Когато преценява дали в рамките на Съюза общите емисии надвишават общите поглъщания, посочени в първа алинея, буква в), Комисията определя дали да включи 20 % от нетните поглъщания, които не са натрупани от държавите членки в периода 2021—2025 г. въз основа на въздействието на естествените смущения и използване на информацията, предоставена от държавите членки в съответствие с параграф 5 от настоящия член. При тази оценка Комисията също така гарантира, че държавите членки ще избегнат двойното отчитане, по-специално при използването на възможностите за гъвкавост, предвидени в член 12 от настоящия регламент и член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/842.	Когато преценява дали в рамките на Съюза общите емисии надвишават общите поглъщания, посочени в първа алинея, буква в), Комисията определя дали да включи 20 % от нетните поглъщания, които не са натрупани от държавите членки в периода 2021—2025 г. въз основа на въздействието на естествените смущения и използване на информацията, предоставена от държавите членки в съответствие с параграф 5 от настоящия член. При тази оценка Комисията също така гарантира, че държавите членки ще избегнат двойното отчитане, по-специално при използването на възможностите за гъвкавост, предвидени в член 12 от настоящия регламент и член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/842.
4. Посоченият в параграф 3 от настоящия член размер на компенсацията може да обхване само поглъщания, отчетени като емисии съгласно целта на държавата членка по приложение IIа към настоящия регламент, и не може да надвишава 50 % от предвидения в приложение VII максимален размер на компенсацията за съответната държава членка за периода 2026—2030 г.	4. Посоченият в параграф 3 от настоящия член размер на компенсацията може да обхване само поглъщания, отчетени като емисии съгласно целта на държавата членка по приложение IIа към настоящия регламент, и не може да надвишава 50 % от предвидения в приложение VII максимален размер на компенсацията за съответната държава членка за периода 2026—2030 г.
5. Държавите членки представят на Комисията доказателства относно въздействието на естествените смущения, изчислено съгласно приложение VI, за да бъдат допуснати до компенсация за останалите поглъщания, отчетени като емисии съгласно целта на съответната държава членка, определена в приложение IIа, до пълния размер на неизползваната компенсация от други държави членки, посочени в приложение VII за периода 2026—2030 г. В случай че искането за компенсация надвишава размера на неизползваната компенсация, която се предоставя, тя се разпределя пропорционално между съответните държави членки.	5. В случай че искането за компенсация надвишава размера от 178 милиона тона CO2 еквивалент на разположение съгласно механизма, компенсацията се разпределя пропорционално между съответните държави членки.
	5а. [6 месеца след влизането в сила на настоящия регламент] Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 16 за допълване на настоящия регламент, като приема методология за оценка на въздействието на предизвиканите от изменението на климата смущения в екосистемите, посочена в точка -aa) на параграф 3.

Изменение  72

Предложение за регламент

Член 1 – параграф 1 – точка 14

Регламент (ЕС) 2018/841

Член 13 в

Текст, предложен от Комисията	Изменение
Член 13в	Член 13в
Управление на целите	Управление на целите
Ако преразгледаните емисии и поглъщания на парникови газове на дадена държава членка през 2032 г. надхвърлят нейните годишни цели за която и да е конкретна година от периода 2026—2030 г., като се вземат предвид възможностите за гъвкавост, използвани съгласно членове 12 и 13б, се прилага следната мярка:	Ако в резултат на цялостния преглед, извършен от Комисията през 2032 г. съгласно член 14, параграф 2, Комисията установи, че целите и ангажиментите на дадена държава членка, определени съгласно член 4, не са постигнати за която и да е конкретна година от периода 2026—2030 г., се прилага следната мярка:
В съответствие с мерките, приети съгласно член 15, към данните за емисиите на парникови газове, докладвани от тази държава членка през следващата година, се добавя сума, равна на тоновете CO2 еквивалент на излишните нетни емисии на парникови газове, умножени по коефициент 1,08.	В съответствие с мерките, приети съгласно член 15, към данните за емисиите на парникови газове за тези категории площи, докладвани от тази държава членка през следващата година, се добавя сума, равна на тоновете CO2 еквивалент на излишните нетни емисии на парникови газове, умножени по коефициент 1,08.
	Ако Комисията установи, че държавите членки не спазват настоящия регламент, тя предприема необходимите мерки в съответствие с Договорите.

Изменение  73

Предложение за регламент

Член 1 – параграф 1 – точка 14 а (нова)

Регламент (ЕС) 2018/841

Член 13 г (нов)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(14а) Добавя се следният член 13г:
	Член 13г
	Международно сътрудничество
	Ако държава членка реши да разреши използването на въглеродни кредити от сектора на ЗПЗГС за компенсиране от публични или частни субекти, включително чрез член 6.2 или член 6.4 от Парижкото споразумение, прехвърлените или използваните количества поглъщания не се вземат предвид за постигането на годишните цели на тази държава членка, определени в член 4, параграф 3 от настоящия регламент.

Изменение  74

Предложение за регламент

Член 1 – параграф 1 – точка 15

Регламент (ЕС) 2018/841

Член 14 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията	Изменение
‘1.  До 15 март 2027 г. за периода 2021—2025 г. и до 15 март 2032 г. за периода 2026—2030 г. държавите членки представят на Комисията доклад за съответствието, съдържащ баланса на общите емисии и общите поглъщания за съответния период за всяка от отчетните категории площи, посочени в член 2, параграф 1, букви а)—е), за периода 2021—2025 г. и в член 2, параграф 2, букви а)—й) за периода 2026—2030 г., като използват правилата за отчитане, определени в настоящия регламент.	‘1. До 15 март 2027 г. за периода 2021—2025 г. и до 15 март 2032 г. за периода 2026—2030 г. държавите членки представят на Комисията доклад за съответствието, съдържащ баланса на общите емисии и общите поглъщания за съответния период за всяка от отчетните категории площи, посочени в член 2, параграф 1, букви а)—е), за периода 2021—2025 г. и в член 2, параграф 2, букви а)—й) за периода 2026—2030 г., като използват правилата за отчитане, определени в настоящия регламент.
Докладът за съответствието трябва да включва оценка на:	Докладът за съответствието трябва да включва оценка на:
a) политиките и мерки относно възможностите за компромисни варианти;	a) политиките и мерки относно евентуалните възможности за компромисни варианти с други екологични цели и стратегии на Съюза, като тези, заложени в 8-ата програма за действие за околната среда и в стратегиите на ЕС за биологичното разнообразие и за биоикономиката;
	aа) мерките, предприети от държавите членки за спазване на член 4, параграф 4а;
б) полезните взаимодействия между смекчаването на изменението на климата и адаптацията към него;	б) полезните взаимодействия между смекчаването на изменението на климата и адаптацията към него, включително политики и мерки за намаляване на уязвимостта на земята по отношение на естествените смущения и климата;
в) полезните взаимодействия между смекчаването на изменението на климата и биологичното разнообразие.	в) полезните взаимодействия между смекчаването на изменението на климата и биологичното разнообразие;
Когато е приложимо, докладът трябва също да съдържа подробна информация за намерението да се използват посочените в член 11 възможности за гъвкавост и свързаните с тях количества или за използването на тези възможности за гъвкавост и свързаните с това количества.“	Когато е приложимо, докладът трябва също да съдържа подробна информация за намерението да се използват посочените в член 11 възможности за гъвкавост и свързаните с тях количества или за използването на тези възможности за гъвкавост и свързаните с това количества. Тези доклади се предоставят на обществеността в леснодостъпна форма.
	Докладът за съответствие се основава на набори от годишни данни, включително информация, получена от системи за мониторинг на почвата, като например „Рамковото изследване на земеползването/земното покритие“ (LUCAS), при използване на проби от дълбочина най-малко 30 cm и включване на всички съответни параметри, засягащи потенциала на почвата да улавя въглерод.

Изменение  75

Предложение за регламент

Член 1 – параграф 1 – точка 16 а (нова)

Регламент (ЕС) 2018/841

Член 15 а (нов)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(16а) Вмъква се следният член 15a:
	„Член 15a
	Достъп до правосъдие
	1. Държавите членки гарантират, че в съответствие с тяхната национална правна система членовете на заинтересованата общественост, които отговарят на условията, определени в параграф 2, имат достъп до процедура за обжалване пред съд или друг установен със закон независим и безпристрастен орган, където да могат да оспорят неизпълнението на правните задължения, предвидени в членове 4—10.
	2. Членовете на заинтересованата общественост имат достъп до процедура за обжалване, както е посочено в параграф 1, когато:
	a) имат достатъчен интерес; или
	б) твърдят, че е нарушено право, когато административно-процесуалното право на държава членка изисква това като предварително условие.
	Какво означава достатъчен интерес се определя от държавите членки в съответствие с целта да се осигури на членовете на заинтересованата общественост широк достъп до правосъдие и в съответствие с Конвенцията от Орхус за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда.
	За тази цел интересът на всяка неправителствена организация, която се застъпва за защитата на околната среда и отговаря на изискванията на националното законодателство, се счита за достатъчен за целите на настоящия параграф.
	3. Параграфи 1 и 2 не изключват възможността за прибягване до предварителна процедура на обжалване пред административен орган и не засягат изискването за изчерпване на процедурите за административно обжалване преди преминаването към процедурите на съдебно обжалване, ако съществува такова изискване съгласно националното право. Всяка подобна процедура следва да бъде справедлива, безпристрастна, своевременна и да не бъде прекомерно скъпа.
	4. Държавите членки гарантират, че на обществеността е предоставена лесно достъпна практическа информация относно достъпа до процедури за административно и съдебно обжалване.“

Обосновка

В Съобщението на Комисията от 2020 г. относно „Подобряване на достъпа до правосъдие по въпросите на околната среда в ЕС и неговите държави членки“ се подчертава необходимостта от включване на разпоредби за достъпа до правосъдие в законодателните предложения на ЕС за ново или преработено законодателство на Съюза по въпроси, свързани с околната среда. Формулировката отразява разпоредбите относно достъпа до правосъдие в свързаното законодателство, например член 25 от Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността.

Изменение  76

Предложение за регламент

Член 1 – параграф 1 – точка 17

Регламент (ЕС) 2018/841

Член 16 a (нов)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(17) Вмъква се следният член 16a:	заличава се
Член 16a
Процедура на комитет
1. Комисията се подпомага от Комитета по изменението на климата, създаден с член 44, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2018/1999. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета44.
2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011;
__________________
44 Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2. 2011 г., стр. 13).

Изменение  77

Предложение за регламент

Член 1 – параграф 1 – точка 18

Регламент (ЕС) 2018/841

Член 17 – параграф 2

Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета не по-късно от шест месеца след [...] глобален преглед, договорен по силата на член 14 от Парижкото споразумение, относно действието на настоящия регламент, като включва, когато е приложимо, оценка на въздействието на възможностите за гъвкавост, посочени в член 11, както и относно приноса на настоящия регламент за общата цел на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. и за приноса му за целите на Парижкото споразумение, по-специално по отношение на нуждата от допълнителни политики и мерки на Съюза, с оглед на необходимото увеличаване на намаленията на емисиите на парникови газове и поглъщанията в Съюза.	2. През 2025 г., 2027 г. и 2032 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за напредъка относно действието на настоящия регламент и постигнатия напредък към постигането на целите, посочени в член 4.
	2а. Не по-късно от шест месеца след всеки глобален преглед, договорен по силата на член 14 от Парижкото споразумение, Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно приноса на настоящия регламент за целта на Съюза за неутралност по отношение на климата и за междинните цели в областта на климата, както е посочено в Регламент (ЕС) 2021/1119, за целите на Парижкото споразумение и за други екологични цели на Съюза и целите на Европейския зелен пакт и придружаващите го съответни стратегии и законодателство, като включва оценка на въздействието на възможностите за гъвкавост, посочени в член 11, относно постигането на целите на настоящия регламент. В доклада се оценява нуждата от допълнителни политики и мерки на Съюза, с оглед на необходимото увеличаване на намаленията на емисиите на парникови газове и поглъщанията в Съюза и необходимостта от постигане на екологичните цели на Съюза и като се взема предвид всяко бъдещо подобряване на системата за мониторинг, събиране на данни и докладване относно горите и почвите. В доклада се вземат предвид най-добрите и най-новите налични научни доказателства, включително последните доклади на МКИК, IPBES и Европейския научен консултативен съвет по изменението на климата, посочени в член 3 от Регламент (ЕС) 2021/1119.
След доклада Комисията прави законодателни предложения, когато е целесъобразно. В предложенията по-специално се определят годишни цели и управление, насочени към постигане на целта за неутралност по отношение на климата до 2035 г., както е посочено в член 4, параграф 4, допълнителни политики и мерки на Съюза и рамка след 2035 г., включително на емисиите и поглъщанията на парникови газове в обхвата на Регламента от допълнителни сектори, като морската и сладководната среда.	След този доклад Комисията прави законодателни предложения, когато е целесъобразно. По-специално, в предложенията се определят допълнителни политики и мерки на Съюза за постигане на целите в областта на ЗПЗГС за периода след 2030 г., посочени в член 4, параграф 3, и се разширява обхватът на настоящия регламент, за да се включат емисиите и поглъщанията на парникови газове от морските, крайбрежните и сладководните екосистеми въз основа на надеждни научни методики, както и да се определят допълнителни цели за нетните поглъщания на тези екосистеми.
	2б. След влизането в сила на законодателен акт относно регулаторна рамка на Съюза за възстановяване на природата, Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета, като оценява съгласуваността на настоящия регламент, по-специално на ангажиментите и целите, посочени в член 4, с целите на този законодателен акт. Докладът може да се придружава по целесъобразност от законодателни предложения за изменение на настоящия регламент“;

Изменение  78

Предложение за регламент

Член 2 – параграф 1 – точка 2

Регламент (ЕС) 2018/1999

Член 4 – параграф 1 – буква а – точка 1 – подточка ii

Текст, предложен от Комисията	Изменение
ангажиментите на държавата членка и националните цели за нетни поглъщания на парникови газове съгласно член 4, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2018/841 и нейния принос за постигане на целта на Съюза за намаляване до 2035 г. на емисиите на парниковите газове до нетни нулеви емисии и последващото постигане на отрицателни емисии съгласно член 4, параграф 4 от въпросния регламент;	ангажиментите на държавата членка и националните цели за нетни поглъщания на парникови газове съгласно член 4, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2018/841;

Изменение  79

Предложение за регламент

Член 2 – параграф 1 – точка 2 a (нова)

Регламент (ЕС) 2018/1999

Член 26 – параграф 6

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(2a) В член 26, параграф 6 се създава следната буква:
	„aa) изменят се точки б) и в) от част 3 на приложение V, за да се добавят съответно категории площи към обхванатите от системата за мониторинг на единици за земеползване, които подлежат на опазване, и към обхванатите от системата за мониторинг на единици за зeмеползване, които подлежат на възстановяване, в съответствие със съответното законодателство на Съюза в областта на околната среда.“;

Изменение  80

Предложение за регламент

Член 2 – параграф 1 – точка 3 – буква в

Регламент (ЕС) 2018/1999

Член 38 – параграф 4

Текст, предложен от Комисията	Изменение
След приключване на проведения съгласно параграф 1 цялостен преглед, чрез акт за изпълнение Комисията определя общата сумарна стойност на емисиите за съответните години в резултат на коригираните данни от инвентаризацията за всяка държава членка, разделени между данни за емисиите от значение за член 9 от Регламент (ЕС) 2018/842 и данни за емисиите, посочени в част 1, буква в) от приложение V към настоящия регламент, и определя общата сумарна стойност на емисиите и поглъщанията, които са от значение за член 4 от Регламент (ЕС) 2018/841.;	След приключване на проведения съгласно параграф 1 цялостен преглед, Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 43, с които допълва настоящия регламент, като определя общата сумарна стойност на емисиите за съответните години в резултат на коригираните данни от инвентаризацията за всяка държава членка, разделени между данни за емисиите от значение за член 9 от Регламент (ЕС) 2018/842 и данни за емисиите, посочени в част 1, буква в) от приложение V към настоящия регламент, и определя общата сумарна стойност на емисиите и поглъщанията, които са от значение за член 4 от Регламент (ЕС) 2018/841.

Изменение  81

Предложение за регламент

Приложение ІI

Регламент (ЕС) 2018/841

Приложение II a – таблица

Текст, предложен от Комисията
Целта на Съюза и националните цели на държавите членки за нетни поглъщания на парникови газове съгласно член 4, параграф 2, които трябва да бъдат постигнати през 2030 г.
Държава членка	Стойност на намаляването на нетните емисии парникови газове в килотона CO2 еквивалент през 2030 г.
Белгия	-1 352
България	-9 718
Чехия	-1 228
Дания	5 338
Германия	-30 840
Естония	-2 545
Ирландия	3 728
Гърция	-4 373
Испания	-43 635
Франция	-34 046
Хърватия	-5 527
Италия	-35 758
Кипър	-352
Латвия	-644
Литва	-4 633
Люксембург	-403
Унгария	-5 724
Малта	2
Нидерландия	4 523
Австрия	-5 650
Полша	-38 098
Португалия	-1 358
Румъния	-25 665
Словения	-146
Словакия	-6 821
Финландия	-17 754
Швеция	-47 321
ЕС-27	-310 000
Изменение
Целта на Съюза и националните цели на държавите членки за нетни поглъщания на парникови газове съгласно член 4, параграф 2, които трябва да бъдат постигнати през 2030 г.
Държава членка	Стойност на намаляването на нетните емисии парникови газове в килотона CO2 еквивалент през 2030 г.
Белгия	Най-малко - 1 352
България	Най-малко - 9 718
Чехия	Най-малко - 1 228
Дания	Най-малко 5 338
Германия	Най-малко - 30 840
Естония	Най-малко - 2 545
Ирландия	Най-малко 3 728
Гърция	Най-малко - 4 373
Испания	Най-малко - 43 635
Франция	Най-малко - 34 046
Хърватия	Най-малко - 5 527
Италия	Най-малко - 35 758
Кипър	Най-малко - 352
Латвия	Най-малко - 644
Литва	Най-малко - 4 633
Люксембург	Най-малко - 403
Унгария	Най-малко - 5 724
Малта	Най-малко 2
Нидерландия	Най-малко 4 523
Австрия	Най-малко - 5 650
Полша	Най-малко - 38 098
Португалия	Най-малко - 1 358
Румъния	Най-малко - 25 665
Словения	Най-малко - 146
Словакия	Най-малко - 6 821
Финландия	Най-малко - 17 754
Швеция	Най-малко - 47 321
ЕС-27	Най-малко - 310 000

Изменение  82

Предложение за регламент

Приложение ІII

Регламент (ЕС) 2018/1999

Приложение V – част 3

Текст, предложен от Комисията	Изменение
Част 3 от приложение V към Регламент (ЕС) 2018/1999 се заменя със следното:	Част 3 от приложение V към Регламент (ЕС) 2018/1999 се заменя със следното:
„Географски данни за преобразуването на земеползването в съответствие с ръководствата на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризации на парникови газове. Инвентаризацията на парниковите газове се извършва въз основа на електронни бази данни и географски информационни системи и включва:	„Географски данни за преобразуването на земеползването в съответствие с ръководствата на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризации на парникови газове, неговото допълнение от 2013 г. и неговото усъвършенстване от 2019 г. Инвентаризацията на парниковите газове се извършва въз основа на електронни бази данни и географски информационни системи, за които институциите на Съюза предоставят подходящо подпомагане и съдействие на държавите членки, за да се гарантира последователност и прозрачност на събраните данни, и включва:
a) система за мониторинг на единици за земеползване с терени с високи въглеродни запаси съгласно определението в член 29, параграф 4 от Директива 2018/2001;	a) система за мониторинг на единици за земеползване с терени с високи въглеродни запаси съгласно определението в член 29, параграф 4 от Директива 2018/2001;
б) система за мониторинг на единици за земеползване, които подлежат на опазване, определени като терени, обхванати от една или повече от посочените по-долу категории:	б) система за мониторинг на единици за земеползване, които подлежат на опазване, определени като терени, обхванати от една или повече от посочените по-долу категории:
– терени с голямо значение за биологичното разнообразие съгласно определението в член 29, параграф 3 от Директива 2018/2001;	– терени с голямо значение за биологичното разнообразие съгласно определението в член 29, параграф 3 от Директива 2018/2001;
– територии от значение за Общността и специални защитени зони съгласно определението в член 4 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета 4 и единици площ, които не са обхванати от посочените категории и спрямо които се прилагат мерки за опазване и консервационни мерки съгласно член 6, параграфи 1 и 2 от същата директива с оглед на изпълнението на целите за опазване на територията;	– територии от значение за Общността и специални защитени зони съгласно определението в член 4 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета 4 и единици площ, които не са обхванати от посочените категории и спрямо които се прилагат мерки за опазване и консервационни мерки съгласно член 6, параграфи 1 и 2 от същата директива с оглед на изпълнението на целите за опазване на територията;
– места за размножаване и почивка на видовете, посочени в приложение IV към Директива 92/43/ЕИО, спрямо които се прилагат мерки за опазване съгласно член 12 от същата директива;	– места за размножаване и почивка на видовете, посочени в приложение IV към Директива 92/43/ЕИО, спрямо които се прилагат мерки за опазване съгласно член 12 от същата директива;
– естествените местообитания, посочени в приложение I към Директива 92/43/ЕИО, и местообитанията на видовете, посочени в приложение II към Директива 92/43/ЕИО, които се намират извън територии от значение за Общността или специални защитени зони и които допринасят тези местообитания и видове да достигнат благоприятен природозащитен статус съгласно член 2 от същата директива или спрямо които могат да се прилагат мерки за предотвратяване и мерки за отстраняване съгласно Директива 2004/35/EC 5 ;	– естествените местообитания, посочени в приложение I към Директива 92/43/ЕИО, и местообитанията на видовете, посочени в приложение II към Директива 92/43/ЕИО, които се намират извън територии от значение за Общността или специални защитени зони и които допринасят тези местообитания и видове да достигнат благоприятен природозащитен статус съгласно член 2 от същата директива или спрямо които могат да се прилагат мерки за предотвратяване и мерки за отстраняване съгласно Директива 2004/35/EC 5 ;
– специални защитени зони, класифицирани съгласно член 4 от Директива 2009/147/ЕИО на Европейския парламент и на Съвета 6 , и единици площ, които не са обхванати от посочената категория и спрямо които се прилагат мерки за опазване и консервационни мерки съгласно член 4 от Директива 2009/147/ЕИО и член 6, параграф 2 от Директива 92/43/ЕИО с оглед на изпълнението на целите за опазване на територията;	– специални защитени зони, класифицирани съгласно член 4 от Директива 2009/147/ЕИО на Европейския парламент и на Съвета 6 , и единици площ, които не са обхванати от посочената категория и спрямо които се прилагат мерки за опазване и консервационни мерки съгласно член 4 от Директива 2009/147/ЕИО и член 6, параграф 2 от Директива 92/43/ЕИО с оглед на изпълнението на целите за опазване на територията;
– единици площ, спрямо които се прилагат мерки за опазване на птици, за които се съобщава, че нямат статут на „незастрашени“ съгласно член 12 от Директива 2009/147/ЕО, с цел да се изпълни изискването по член 4, параграф 4, второ изречение от същата директива за полагане на усилия за избягване на замърсяването и влошаването на местообитанията, или да се изпълни изискването по член 3 от същата директива за запазване, поддържане на достатъчно разнообразие и площ от местообитания за видове птици;	– единици площ, спрямо които се прилагат мерки за опазване на птици, за които се съобщава, че нямат статут на „незастрашени“ съгласно член 12 от Директива 2009/147/ЕО, с цел да се изпълни изискването по член 4, параграф 4, второ изречение от същата директива за полагане на усилия за избягване на замърсяването и влошаването на местообитанията, или да се изпълни изискването по член 3 от същата директива за запазване, поддържане на достатъчно разнообразие и площ от местообитания за видове птици;
– всички други местообитания, които държавите членки са определили за цели, еквивалентни на посочените в Директива 92/42/ЕИО и Директива 2009/147/ЕО;	– всички други местообитания, които държавите членки са определили за цели, еквивалентни на посочените в Директива 92/42/ЕИО и Директива 2009/147/ЕО;
– единици площ, спрямо които се прилагат мерки, необходими за опазване и гарантиране на невлошаване на екологичното състояние на повърхностните води, посочени в член 4, подточка iii) от Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 7 ;	– единици площ, спрямо които се прилагат мерки, необходими за опазване и гарантиране на невлошаване на екологичното състояние на повърхностните води, посочени в член 4, подточка iii) от Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 7 ;
– естествени заливни равнини или райони за задържане на наводняващи води, защитени от държавите членки във връзка с управлението на риска от наводнения съгласно Директива 2007/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 8 ;	– естествени заливни равнини или райони за задържане на наводняващи води, защитени от държавите членки във връзка с управлението на риска от наводнения съгласно Директива 2007/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 8 ;
	– защитените територии, определени от държавите членки за постигане на целите относно защитените територии;
в) система за мониторинг на единици за земеползване, които са обект на възстановяване и които се определят като терени, обхванати от една или повече от посочените по-долу категории:	в) система за мониторинг на единици за земеползване, които са обект на възстановяване и които се определят като терени, обхванати от една или повече от посочените по-долу категории:
– територии от значение за Общността и специални защитени зони, описани в буква б) по-горе, заедно с единици площ, които не са обхванати от посочените категории и за които е установено, че се нуждаят от мерки за възстановяване или компенсаторни мерки с оглед на изпълнението на целите за опазване на територията;	– територии от значение за Общността и специални защитени зони, описани в буква б) по-горе, заедно с единици площ, които не са обхванати от посочените категории и за които е установено, че се нуждаят от мерки за възстановяване или компенсаторни мерки с оглед на изпълнението на целите за опазване на територията;
– местообитанията на дивите видове птици, посочени в член 4, параграф 2 от Директива 2009/147/ЕО или в приложение I към нея, които се намират извън специални защитени зони и за които е установено, че се нуждаят от мерки за възстановяване за целите на Директива 2009/147/ЕО;	– местообитанията на дивите видове птици, посочени в член 4, параграф 2 от Директива 2009/147/ЕО или в приложение I към нея, които се намират извън специални защитени зони и за които е установено, че се нуждаят от мерки за възстановяване за целите на Директива 2009/147/ЕО;
– естествените местообитания, посочени в приложение I към Директива 92/43/ЕИО, и местообитанията на видовете, посочени в приложение II към същата директива, които се намират извън територии от значение за Общността или специални защитени зони и за които е установено, че се нуждаят от мерки за възстановяване за целите за постигане на благоприятен природозащитен статус съгласно Директива 92/43/ЕИО, и/или за които е установено, че се нуждаят от мерки за отстраняване за целите на член 6 от Директива 2004/35/ЕО;	– естествените местообитания, посочени в приложение I към Директива 92/43/ЕИО, и местообитанията на видовете, посочени в приложение II към същата директива, които се намират извън територии от значение за Общността или специални защитени зони и за които е установено, че се нуждаят от мерки за възстановяване за целите за постигане на благоприятен природозащитен статус съгласно Директива 92/43/ЕИО, и/или за които е установено, че се нуждаят от мерки за отстраняване за целите на член 6 от Директива 2004/35/ЕО;
– зони, за които е установено, че се нуждаят от възстановяване съгласно приложимия в дадена държава членка план за възстановяване на природата;	– зони, за които е установено, че се нуждаят от възстановяване, или които са обект на мерки за гарантиране на тяхното невлошаване съгласно приложимия в дадена държава членка план за възстановяване на природата;
– единици площ, спрямо които се прилагат мерки, необходими за възстановяване на доброто екологично състояние на повърхностните води, посочени в член 4, подточка iii) от Директива 2000/60/ЕО, или мерки, необходими за възстановяване на доброто екологично състояние на тези повърхностни води, когато това се изисква от законодателството;	– единици площ, спрямо които се прилагат мерки, необходими за възстановяване на доброто екологично състояние на повърхностните води, посочени в член 4, подточка iii) от Директива 2000/60/ЕО, или мерки, необходими за възстановяване на доброто екологично състояние на тези повърхностни води, когато това се изисква от законодателството;
– единици площ, спрямо които се прилагат мерки за рекреация и възстановяване на влажните зони в съответствие с част Б, подточка vii) от приложение VI към Директива 2000/60/ЕО;	– единици площ, спрямо които се прилагат мерки за рекреация и възстановяване на влажните зони в съответствие с част Б, подточка vii) от приложение VI към Директива 2000/60/ЕО;
– зони, които се нуждаят от възстановяване на екосистемите, за да се постигне добро състояние на екосистемите в съответствие с Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент на Съвета 9 ;	– зони, които се нуждаят от възстановяване на екосистемите, за да се постигне добро състояние на екосистемите в съответствие с Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент на Съвета 9 ;
г) система за мониторинг на единици за земеползване с висок риск за климата:	г) система за мониторинг на единици за земеползване с висок риск за климата:
– зони, за които се дължи компенсация за естествени смущения съгласно член 13б, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2018/841;	– зони, за които се дължи компенсация за естествени смущения съгласно член 13б, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2018/841;
– зони, посочени в член 5, параграф 1 от Директива 2007/60/ЕО;	– зони, посочени в член 5, параграф 1 от Директива 2007/60/ЕО;
– зони, определени в националните стратегии за адаптиране на държавите членки като изложени на високи природни и предизвикани от човека рискове, в които са необходими действия за намаляване на риска от бедствия, свързани с климата.	– зони, определени в националните стратегии за адаптиране на държавите членки като изложени на високи природни и предизвикани от човека рискове, в които са необходими действия за намаляване на риска от бедствия, свързани с климата.
	га) система за мониторинг на запасите от въглерод в почвата, като се използват, наред с другото, набори от годишни данни от рамковото изследване на земеползването/земното покритие (LUCAS).
Инвентаризацията на парниковите газове позволява обмена и интеграцията на данни между електронните бази данни и географските информационни системи.	Инвентаризацията на парниковите газове позволява обмена и интеграцията на данни между електронните бази данни и географските информационни системи, както и тяхната съпоставимост и публична достъпност.
За периода 2021—2025 г. се прилага методология от ниво 1 в съответствие с ръководствата на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризации на парникови газове. За емисиите и поглъщанията на въглеродно депо, на което се падат най-малко 25—30 % от емисиите или поглъщанията в категория източник или поглътител — която е приоритетна в рамките на националната система за инвентаризация на държавата членка, тъй като оценката за нея оказва значително влияние върху общата извършена от държавата инвентаризация на парниковите газове от гледна точка на абсолютното равнище на емисиите и поглъщанията, тенденцията на емисиите и поглъщанията или неточността по отношение на емисиите и поглъщанията в категориите земеползване, и от 2026 г. за всички прогнози на емисии и поглъщания от въглеродни депа — се прилага най-малко методология от ниво 2 в съответствие с ръководствата на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризации на парникови газове.	За периода 2021—2025 г. се прилага методология от ниво 1 в съответствие с ръководствата на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризации на парникови газове, неговото допълнение от 2013 г. и неговото усъвършенстване от 2019 г. За емисиите и поглъщанията на въглеродно депо, на което се падат най-малко 25—30 % от емисиите или поглъщанията в категория източник или поглътител — която е приоритетна в рамките на националната система за инвентаризация на държавата членка, тъй като оценката за нея оказва значително влияние върху общата извършена от държавата инвентаризация на парниковите газове от гледна точка на абсолютното равнище на емисиите и поглъщанията, тенденцията на емисиите и поглъщанията или неточността по отношение на емисиите и поглъщанията в категориите земеползване, и от 2026 г. за всички прогнози на емисии и поглъщания от въглеродни депа — се прилага най-малко методология от ниво 2 в съответствие с ръководствата на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризации на парникови газове, неговото допълнение от 2013 г. и неговото усъвършенстване от 2019 г.
	След 2026 г. за всички прогнози на емисии и поглъщания от въглеродни депа, попадащи в зони с единици за земеползване с високи въглеродни запаси, посочени в буква в) по-горе, в зони с единици за земеползване, които са предмет на опазване или възстановяване, посочени в букви г) и д) по-горе, както и в зони с единици за земеползване, изложени на високи бъдещи климатични рискове, посочени в буква е) по-горе, държавите членки прилагат методология от ниво 3, в съответствие с ръководствата на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризации на парникови газове, неговото допълнение от 2013 г. и неговото усъвършенстване от 2019 г.“

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Целта за неутралност по отношение на климата, заложена в законодателния акт на ЕС в областта на климата, определя ново задължение за ЕС и държавите членки да увеличат въглеродните поглътители, за да се постигне баланс между антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители най-късно до 2050 г., като се постигнат отрицателни емисии след това. Поради това е необходимо амбициозно преразглеждане на Регламента за ЗПЗГС, за да се гарантира устойчив, предвидим и дългосрочен принос на естествените въглеродни поглътители към целта на ЕС за неутралност по отношение на климата.

 

1. Осигуряване на амбициозен, устойчив, предвидим и дългосрочен принос на естествените поглътители към целта на ЕС за неутралност по отношение на климата

 

Настоящото положение е тревожно. Главно поради рекордно високите добиви в горите на ЕС и интензивните селскостопански практики поглътителите в ЕС непрекъснато намаляват от 2013 г. насам. Тази ситуация е несъвместима с целта на ЕС за неутралност по отношение на климата и тенденцията следва да бъде обърната. Състоянието на въглеродните поглътители се влошава, като същевременно те следва не само да се запазят, но и да се увеличат, ако ЕС иска да постигне както своите цели в областта на климата, така и целите в областта на околната среда. Докладчикът счита, че преразгледаният Регламент за ЗПЗГС следва да определи амбициозни общи за ЕС и национални цели за увеличаване на нетните поглъщания от сектора на ЗПЗГС, като същевременно гарантира, че това увеличение на нетните поглъщания не вреди значително на други екологични цели на ЕС, по-специално на целите на ЕС в областта на биологичното разнообразие.

Въз основа на различни научни оценки на потенциала за увеличаване на естествените въглеродни поглътители в ЕС докладчикът предлага да се определи цел за целия Съюз от 490 милиона тона нетни поглъщания до 2030 г. като сума от националните цели, определени в приложение IIa. Целта на ЕС може да бъде постигната например чрез прилагане на следните мерки:

• Национални цели, за да се гарантира, че обработваемата земя, пасищата и влажните зони постепенно се превръщат в източник на нетни поглъщания на парникови газове на равнище ЕС, например чрез преобразуване на обработваеми земи върху органични почви във влажни зони, гори и пасища;

• Преминаване към по-щадящо климата хранене;

• Въвеждане на по-устойчиви методи за управление на горите, като например по-близко до природата управление на горите;

• Насочване на допълнителни публични приходи за подпомагане на отделните земеделски стопани и управители на гори да въведат основани на екосистемите подходи и практики, благоприятстващи биологичното разнообразие;

• Увеличаване на дела на дълготрайните продукти от дървесина;

• Възстановяване на деградиралата земя в съответствие със стратегията на ЕС за биологичното разнообразие и предстоящото законодателство за възстановяване;

• Спиране на обезлесяването в ЕС;

• Залесяване и повторно залесяване в съответствие с екосистемни подходи.

 

Целите за ЗПЗГС за периода след 2030 г. следва да бъдат определени своевременно, за да се гарантира постепенно увеличаване на нетните поглъщания от сектора на ЗПЗГС, като се вземат предвид препоръките на Европейския научен консултативен съвет по изменението на климата и съответстващия на Парижкото споразумение бюджет на ЕС за парниковите газове, който следва да бъде представен от Комисията до средата на 2024 г.

В съответствие с препоръките на Междуправителствената научно-политическа платформа относно биоразнообразието и предлаганите от екосистемите услуги (IPBES) и Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК), както и в подкрепа на „зелената клетва“ на Европейския зелен пакт, докладчикът също така настоява, че увеличаването на естествените въглеродни поглътители в ЕС следва да се извършва по начин, който опазва и увеличава биологичното разнообразие. 

 

2. Преминаване към по-точна и прозрачна система за докладване за сектора на ЗПЗГС

 

Докладчикът напълно подкрепя предложението на Комисията за преминаване към система, основана на емисиите и поглъщанията, съгласно докладваното от държавите членки пред РКООНИК в техните инвентаризации на парниковите газове. Тази система гарантира пълна прозрачност, надеждност и проверимост и е в съответствие с нашите международни ангажименти. Докладчикът подчертава необходимостта от гарантиране на надеждна и прозрачна система за отчитане и докладване, основана на по-качествени данни, като се използват спътници, когато това е възможно, и която включва всички сектори на земеползването, включително задължително докладване на емисиите и поглъщанията от влажните зони, считано от 2026 г. 

Въпреки че докладчикът напълно подкрепя целта за стимулиране на използването на дълготрайни дървесни продукти в сравнение с такива, които имат по-кратък срок на ползване, той подчертава, че е малко вероятно потенциалните допълнителни ползи от замяната на материали да компенсират намаляването на нетния поглътител на горите, свързано с увеличения добив, както наскоро беше посочено от самата Комисия в новата стратегия на ЕС за горите за 2030 г. Освен това докладчикът подчертава, че на този етап няма международен научен консенсус относно правилното отчитане на поглъщанията на въглерод в дългосрочен план в редица материални продукти. Поради това докладчикът не подкрепя предложението на Комисията за разширяване на категорията продукти от добита дървесина, така че да включва и други продукти за съхранение на въглерод. 

 

3. Запазване на екологосъобразността на Регламента относно ЗПЗГС

Поглъщанията на парникови газове от естествени поглътители на въглерод са крехки и потенциално обратими, което води до по-голяма несигурност при измерването на емисиите и поглъщанията в поземления сектор в сравнение с други сектори. Рискът от обръщане на поглъщанията от естествени поглътители на въглерод се утежнява допълнително от изменението на климата и поставя въпроса за мониторинга, докладването и отчетността в случай на обратимост или изместване. Науката за климата показва също, че климатичната реакция спрямо емисиите и поглъщанията е асиметрична, което означава, че един тон емисии на парникови газове в атмосферата не може да се сравнява с един тон погълнати парникови газове. Поради това докладчикът подчертава, че увеличаването на нетните поглъщания на парникови газове от сектора на ЗПЗГС следва да се осъществява в отделна рамка и в никакъв случай не следва да се използва за компенсиране на емисиите на парникови газове от промишлеността на изкопаемите горива, включително от селскостопанския сектор. 

Докладчикът не вижда полза от включването на емисиите на селското стопанство, различни от CO2, в ЗПЗГС, както предлага Европейската комисия. Напротив, по този начин ще се създаде опасност от укриване на емисии от селскостопанския сектор зад горски поглътители, без стимули за селскостопанския сектор да намалява емисиите.

За прилагането на принципа „замърсителят плаща“, предвиден в член 191 от ДФЕС, следва да бъдат въведени общи правила за търговията с излишъци от нетни поглъщания между държавите членки, както и за случаите на неспазване от страна на съответната държава членка.

Докладчикът също така счита, че Регламентът относно ЗПЗГС следва да вземе предвид последните развития на международно равнище, по-специално във връзка с прилагането на член 6 от Парижкото споразумение. Когато държава членка реши да разреши използването на въглеродни кредити от сектора на ЗПЗГС за компенсиране от публични или частни субекти, количеството прехвърлени или използвани поглъщания следва да се приспадне от размера на нетните поглъщания, който се взема предвид за целите на спазването на целта за ЗПЗГС на тази държава членка.

4. Подпомагане на управителите на земи при разширяването на екосистемните подходи

Въпреки че постигането на целите в областта на ЗПЗГС е отговорност на държавите членки, отделните земеделски стопани и управители на гори биха могли да се възползват от стимули за съхранение на повече въглерод в своите земи и гори, като същевременно се гарантира опазването на биологичното разнообразие и други социални съпътстващи ползи. Публичното финансиране по линия на общата селскостопанска политика и други програми на ЕС (LIFE, кохезионните фондове, „Хоризонт Европа“, Фонда за възстановяване и устойчивост, Фонда за справедлив преход) следва да бъде допълнително мобилизирано в подкрепа на основани на екосистемите подходи в горите и земеделските земи. Освен това от държавите членки следва да се изиска да използват най-малко 5% от публичните приходи, генерирани от тръжната продажба на квоти по СТЕ на ЕС за програми, които подпомагат разширяването на екосистемите подходи в горите и земеделските земи.

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ И РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ (26.4.2022)

на вниманието на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

относно предложението за регламент на Европейския Парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2018/841 по отношение на обхвата, опростяването на правилата за съответствие, определянето на целите на държавите членки за 2030 г. и поемането на ангажимент за колективно постигане на неутралност по отношение на климата до 2035 г. в сектора на земеползването, горското стопанство и селското стопанство, и на Регламент (ЕС) 2018/1999 по отношение на подобряването на мониторинга, докладването, проследяването на напредъка и прегледа

(COM(2021)0554 – C9‑0320/2021 – 2021/0201(COD))

Докладчик по становище: Норберт Линс

 

 

КРАТКА ОБОСНОВКА

Предложението на Европейската комисия за „Преразглеждане на Регламента за земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС)“ е част от пакета „Подготвени за цел 55“ от 14 юли 2021 г. в рамките на Европейския зелен пакт и има за цел да се спомогне за осъществяването на целта за намаляване на емисиите с 55% на равнището на ЕС като важна междинна цел по пътя към постигането на неутралност по отношение на климата в целия ЕС до 2050 г.

Промените в ЗПЗГС осигуряват важни стимули за включването на засилено опазване на климата в политиките в областта на горското и селското стопанство, като в същото време се поставят и цели за разработване на справедлива, гъвкава и интегрирана рамка на политиката, опростяване на прилагането и подобряване на мониторинга и докладването. За първи път има предложение за задължителна цел за Европа за поглъщанията на въглероден диоксид, която да бъде постигната до 2030 г., а от 2031 г. нататък обхватът на Регламента за ЗПЗГС ще бъде разширен, за да включва селскостопанските емисии, различни от CO2, като по този начин рамката за целия поземлен сектор вече ще бъде обхваната от един инструмент на политиката в областта на климата. Селското и горското стопанство изпълняват икономически, социални и екологични функции за обществото. Тази многофункционална роля на устойчивото селско стопанство и устойчивото управление на горите трябва да бъде призната и възнаградена по подходящ начин в европейската политика в областта на климата. Поради това стимулите за намаляване на парниковите газове трябва да бъдат съчетани с гарантиране на сигурността на доставките и с ясен ангажимент към Европа като място за производство на устойчиви хранителни продукти и биомаса. Селското стопанство и устойчивото използване на биомаса не противоречат на амбициите в областта на климата и следва да се разглеждат като част от решението.

В Европейския закон за климата за първи път се признават климатичните показатели на сектора на селското и горското стопанство, като се въвежда нетна цел, включваща поглъщанията в сектора на ЗПЗГС. До 225 млн. тона CO2 еквивалент от ЗПЗГС може да бъдат причислени към усилията за постигане на целта в областта на климата. Тази цел е въведена, за да се постави акцент върху намаляването на емисиите от изкопаеми горива, като в същото време се подобрят условията на горите, за да се увеличат поглъщанията на въглерод в дългосрочен план. За първи път се посочва изрично, че селското стопанство и горското стопанство допринасят за опазването на климата и са първият сектор, който има потенциала да стане неутрален по отношение на климата. Благодарение на съхранението на въглерод в горите, почвите и продуктите от дървесина секторът не само допринася активно за опазването на климата, но и за биологичното разнообразие и биоикономиката, в съответствие с европейската кръгова икономика и замяната на изкопаемите суровини.

Поради това следва да бъдат подчертани следните изменения към предложението на Комисията:

- Целта за поглъщанията до 2030 г. трябва да бъде реалистична, амбициозна и да се основава на най-актуалните данни и научни анализи. Тя следва да е в съответствие с устойчивото активно управление на горите и да стимулира улавянето и съхранението на въглерод и замяната на изкопаемите горива. Секторът на ЗПЗГС не трябва да се използва единствено, за да компенсира за емисиите от други сектори, но също така следва да улесни премахването на емисиите и продуктите от изкопаеми горива.

- Създаването на поземлен сектор, с което се съчетават емисиите на CO2 и емисиите, различни от CO2, от ЗПЗГС и селското стопанство, е съгласувано и осигурява условия за цялостна политическа рамка. С включването на метана възниква необходимост от повторна оценка на емисиите на краткотрайни биогенни парникови газове. Също така трябва да се извърши и оценка на въздействието върху продоволствената сигурност, биоикономиката и замяната на изкопаемите горива. Не трябва да има отрицателно въздействие или ефекти на изместване на емисии.

- За да се постигне неутралност по отношение на климата в целия поземлен сектор до 2035 г., поглъщанията на въглерод следва да балансират емисиите на парникови газове от всички дейности, свързани с използването на земя, селскостопански животни и торове. Трябва да се създадат устойчиви и издръжливи на изменението на климата въглеродни цикли чрез действия като разширяване на мащаба на решенията за поглъщане на въглерод, при които CO2 се улавя от атмосферата и се съхранява дългосрочно. За да се увеличат поглъщанията на въглерод, трябва да се въведе система на основани на пазара и доброволни стимули на равнището на отделните управители на земя. Комисията следва да предложи необходимата рамка със съчетание на публични и частни инвестиции.

- Приносът към целта за 2030 г. и целта за неутралност по отношение на климата следва да бъде балансиран справедливо между отделните сектори и държави членки.

ИЗМЕНЕНИЯ

Комисията по земеделие и развитие на селските райони приканва водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да вземе предвид следните изменения:

 

Изменение  1

Предложение за регламент

Съображение 2

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(2) Справянето със свързаните с климата и околната среда предизвикателства и постигането на целите на Парижкото споразумение са в основата на съобщението, озаглавено „Европейският зелен пакт“, което беше прието от Комисията на 11 декември 2019 г.28. Необходимостта от Европейския зелен пакт и неговото значение се увеличиха допълнително с оглед на много тежките последици от пандемията от COVID-19 за здравето и икономическото благосъстояние на гражданите на Съюза.	(2) Справянето със свързаните с климата и околната среда предизвикателства и постигането на целите на Парижкото споразумение са в основата на съобщението, озаглавено „Европейският зелен пакт“, което беше прието от Комисията на 11 декември 2019 г. Европейският зелен пакт съчетава всеобхватен набор от ефективни мерки и разумни инициативи за постигане на неутралност по отношение на климата в Съюза до 2050 г., като същевременно въвежда необходимостта от ефективен и справедлив преход за постигане на предсказуемост за инвеститорите и гарантиране на необратимостта на процеса на постигане на неутралност по отношение на климата. Необходимостта от Европейския зелен пакт и неговото значение се увеличиха допълнително с оглед на много тежките последици от пандемията от COVID-19 за здравето и икономическото благосъстояние на гражданите на Съюза.
_________________
28 COM(2019)640 final.

Изменение  2

 

Предложение за регламент

Съображение 4

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(4) В Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета30, Съюзът е заложил в законодателството целта за неутралност на цялата икономика по отношение на климата до 2050 г. С този регламент се установява обвързващият за Съюза ангажимент за намаляване на нетните емисии на парникови газове (емисиите след приспадане на поглъщанията) до 2030 г. с най-малко 55 % под нивата от 1990 г. Очаква се всички сектори на икономиката да допринесат за постигането на тази цел, включително секторът на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство. Приносът на нетните поглъщания към целта на Съюза в областта на климата до 2030 г. се ограничава до 225 млн. тона CO2 еквивалент. В контекста на Регламент (ЕС) 2021/1119 Комисията препотвърждава в съответно изявление намерението си да предложи преработване на Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета31 в съответствие с амбициите за увеличаване до 2030 г. на нетните поглъщания на въглерод в сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство до нива над 300 млн. тона CO2 еквивалент.	(4) В Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета30, Съюзът е заложил в законодателството целта за неутралност на цялата икономика по отношение на климата до 2050 г. С този регламент се установява обвързващият за Съюза ангажимент за намаляване на нетните емисии на парникови газове (емисиите след приспадане на поглъщанията) до 2030 г. с най-малко 55 % под нивата от 1990 г. Очаква се всички сектори на икономиката да допринасят пропорционално за постигането на тази цел за всички емисии, като основният приоритет е намаляването на емисиите от изкопаеми горива. Що се отнася до сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС),Регламентът може да допринася за смекчаването на изменението на климата по няколко начина, по-специално чрез намаляване на емисиите, запазване и увеличаване на поглътителите и въглеродните запаси, замяна на изкопаемите горива с възобновяеми енергийни източници и използване на потенциала на биоматериалите от устойчивото управление на горите за поглъщане, както и на техния потенциал за замяна на изкопаемите горива, като се взема предвид целият жизнен цикъл на тези материали – от добива на суровини до етапите на преработка и производство. Биоикономиката и биоенергията представляват абсолютно необходимо средство за постигането на зелена икономика, свободна от изкопаеми горива. Освен това следва да се осигури местното производство на храни в Съюза и стабилното снабдяване с необходимите материали, като например произведени в Съюза природни ресурси с устойчив произход. Това включва производството в Съюза на устойчиви и рециклируеми жизненоважни компоненти на растителната среда. Приносът на нетните поглъщания към целта на Съюза в областта на климата до 2030 г. се ограничава до 225 млн. тона CO2 еквивалент. В контекста на Регламент (ЕС) 2021/1119 Комисията препотвърждава в съответно изявление намерението си да предложи преработване на Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета31 в съответствие с амбициите за увеличаване до 2030 г. на нетните поглъщания на въглерод в сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство  (ЗПЗГС) до нива над 300 млн. тона CO2 еквивалент. Настоящият регламент следва да определи цели за поглътителите за сектора на ЗПЗГС, както и съответните правила за отчитане, докато условията за мерките и правилата в този сектор следва да бъдат определени в други свързани законодателни актове.
__________________	__________________
30 Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 („Европейски закон за климата“) (ОВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1).	30 Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 („Европейски закон за климата“) (ОВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1).
31 Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 и Решение № 529/2013/ЕС (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 1).	31 Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 и Решение № 529/2013/ЕС (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 1).

Изменение  3

Предложение за регламент

Съображение 4 a (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(4a) Ефектът на заместване, постигнат чрез използването на суровини от селското и горското стопанство, по-специално продукти от дървесина или на основата на дървесина, вместо суровини за изкопаеми горива, представлява резултатите в областта на опазването на климата за сектора и поради това се признава и се отчита за сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство.

Изменение  4

Предложение за регламент

Съображение 4 б (ново)

Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(4б) Секторът на ЗПЗГС се явява значителен поглътител на въглерод от началото на отчетния период през 1990 г. Само в горското стопанство са улавяни около 400 млн. тона CO2 еквивалент годишно в рамките на Съюза през този период.

Изменение  5

 

Предложение за регламент

Съображение 5

Текст, предложен от Комисията	Изменение
(5) За да се допринесе за засилената амбиция за намаляване на нетните емисии на парниковите газове от най-малко 40 % до поне 55 % под нивата от 1990 г., следва да се определят обвързващи годишни цели за нетни поглъщания на парникови газове за всяка държава членка през периода 2026—2030 г. (по аналогия на годишно разпределените количества емисии, определени в Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета32), което води до цел от 310 млн. тона CO2 еквивалент на нетните поглъщания за Съюза като цяло през 2030 г. В методологията, използвана за определяне на националните цели за 2030 г., следва да се вземат предвид докладваните от всяка държава членка средни емисии и поглъщания на парникови газове от 2016 г., 2017 г. и 2018 г. и да се отразят текущите резултати от смекчаването на изменението на климата за сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство, както и делът на всяка държава членка от управляваната площ в Съюза, като се вземе предвид капацитетът на въпросната държава членка да подобри резултатите си в сектора чрез практики за управление на земята или промени в земеползването, които да са от полза за климата и биологичното разнообразие.	(5) За да се допринесе за засилената амбиция за намаляване на нетните емисии на парниковите газове от най-малко 40 % до поне 55 % под нивата от 1990 г., следва да се определят цели за нетни поглъщания на парникови газове за всяка държава членка през периода 2026—2030 г. (по аналогия на годишно разпределените количества емисии, определени в Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета32), което води до цел от 310 млн. тона CO2 еквивалент на нетните поглъщания за Съюза като цяло през 2030 г., и следва да бъдат взети предвид последните развития, както и принципите на устойчиво управление на горите 2020, договорени от Forest Europe и ФАО 2020, и наблюдаваното и очакваното въздействие на изменението на климата, които са от решаващо значение за растежа на биомасата, и следователно за целта за генериране на CO2/хектар в определена времева рамка. Целта за 2030 г. следва да бъде в съответствие с устойчивото управление на горите, което позволява адаптиране на горите към изменението на климата в дългосрочен план, постигане на значителен ефект на заместване чрез биоикономиката,