ДОКЛАД относно изпълнението и постигането на целите за устойчиво развитие

9.6.2022 - (2022/2002(INI))

Комисия по развитие
Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
Докладчици: Бари Андрюз, Петрос Кокалис
(Съвместни заседания на комисии – член 58 от Правилника за дейността)

Процедура : 2022/2002(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A9-0174/2022
Внесени текстове :
A9-0174/2022
Приети текстове :


PR_INI

СЪДЪРЖАНИЕ

Страница

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

ПИСМО НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА И ОБРАЗОВАНИЕ

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

 



 

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно изпълнението и постигането на целите за устойчиво развитие

(2022/2002(INI))

Европейският парламент,

 като взе предвид резолюцията на ООН, озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, приета на срещата на върха на ООН по въпросите на устойчивото развитие на 25 септември 2015 г. в Ню Йорк (Програмата до 2030 г.),

 като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 18 ноември 2020 г., озаглавен „Изпълнение на целите на ООН за устойчиво развитие — комплексен подход“ (SWD(2020)400),

 като взе предвид публикацията на Департамента по икономически и социални въпроси на ООН от 2022 г., озаглавена „Добрите практики във връзка с целите за устойчиво развитие (ЦУР) – компилация от успешни примери и поуки при изпълнението на ЦУР – Второ издание“,

 като взе предвид доклада на ООН относно устойчивото развитие в световен мащаб за 2019 г.,

 като взе предвид съвместното съобщение на Европейската комисия и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 17 февруари 2021 г. относно засилването на приноса на ЕС към основаното на правила многостранно сътрудничество (JOIN(2021)0003),

 като взе предвид съвместното изявление от 30 юни 2017 г. на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, на Парламента и на Комисията относно новия Европейски консенсус за развитие – „Нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще“[1],

 като взе предвид работния документ на Комисията от 28 януари 2019 г., озаглавен „Доклад на ЕС относно съгласуваността на политиките за развитие“ (SWD(2019)0020),

 като взе предвид рамковите конвенции на ООН по изменение на климата (РКОНИК) и за биологичното разнообразие,

 като взе предвид споразумението, прието на 21-вата конференция на страните по РКOОНИК (COP21) в Париж на 12 декември 2015 г. (Парижкото споразумение),

 като взе предвид обстоятелството, че на 6 март 2015 г. Латвия и Комисията внесоха пред РКООНИК от името на ЕС и на неговите държави членки планираните национално определени приноси на ЕС и на неговите държави членки,

 като взе предвид обстоятелството, че на 17 декември 2020 г. Германия и Комисията внесоха пред РКООНИК от името на ЕС и на неговите държави членки актуализираните национално определени приноси на ЕС и на неговите държави членки,

 като взе предвид Третата международна конференция относно финансирането за развитие, проведена в Адис Абеба от 13 до 16 юли 2015 г.,

 като взе предвид съвместното изявление от 30 юни 2017 г. на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, на Парламента и на Комисията относно новия Европейски консенсус за развитие – „Нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще“[2],

 като взе предвид работните програми на Комисията за 2020 г. (COM(2020)0037), 2021 г. (COM(2020)0690) и 2022 г. (COM(2021)0645) и позоваванията на ЦУР в тях,

 като взе предвид интегрирането на ЦУР в рамката за по-добро регулиране, включително съобщението на Комисията от 29 април 2021 г., озаглавено „По-добро регулиране: обединяване на силите за по-добро законотворчество“ (COM(2021)0219), работния документ на службите на Комисията от 3 ноември 2021 г., озаглавен „Насоки за по-добро регулиране“ (SWD(2021)0305), и инструментариумаза тази цел от ноември 2021 г., включително новия инструмент № #19 относно ЦУР,

 като взе предвид специалния доклад за 2022 г. на Програмата на ООН за развитие, озаглавен „Нови заплахи за сигурността на хората през антропоцена, пораждащи необходимост от по-голяма солидарност“,

 като взе предвид специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) за океаните и криосферата при променящия се климат, публикуван през 2019 г.,

 като взе предвид шестия доклад за оценка на IPCC, озаглавен „Изменението на климата през 2022 г.: последици, приспособяване и уязвимост“,

 като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/947 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юни 2021 г. за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа, за изменение и отмяна на Решение № 466/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) 2017/1601 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО, Евратом) № 480/2009 на Съвета[3],

 като взе предвид Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия за периода 2015— 2030 г., приета от държавите — членки на ООН, по време на третата Световна конференция на ООН за намаляване на риска от бедствия, проведена на 18 март 2015 г.,

 като взе предвид своята резолюция от 24 март 2022 г. относно необходимостта от спешен план за действие на ЕС за гарантиране на продоволствената сигурност във и извън ЕС с оглед на руското нашествие в Украйна[4],

 като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН, озглавен „Нашата обща програма“, представен на Общото събрание на ООН и възложен с резолюция 76/6 на Общото събрание на ООН от 15 ноември 2021 г.,

 като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2021 г. относно перспективата за равенство между половете по време на кризата с COVID-19 и в периода след кризата[5],

 като взе предвид резолюцията си от 14 март 2019 г. относно Годишния стратегически доклад относно изпълнението и постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР)[6],

 като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2014 г. относно ЕС и рамката за световно развитие в периода след 2015 г.[7],

 като взе предвид заключенията на Съвета от 10 декември 2019 г., озаглавени „Изграждане на устойчива Европа до 2030 г. – досегашен напредък и следващи стъпки“,

 като взе предвид заключенията на Съвета от 18 октомври 2018 г.,

 като взе предвид заключенията на Съвета от 20 юни 2017 г., озаглавени „Устойчиво европейско бъдеще: Отговорът на ЕС на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие“,

 като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2017 г. относно действия на Съюза в подкрепа на устойчивостта[8],

 като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2021 г. относно стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.: да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот[9],

 като взе предвид заключенията на Съвета от 9 април 2019 г. „Към все по-устойчив Съюз до 2030 г.“,

 като взе предвид своята резолюция от 12 май 2016 г. относно последващите действия във връзка с Програмата до 2030 г. и нейния преглед[10],

 като взе предвид доклада на Комисията от 15 май 2019 г. за оценката на Седмата програма за действие за околната среда (COM(2019)0233),

 като взе предвид предложението на Комисията за решение на Европейския парламент и на Съвета относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2030 г. (COM(2020)0652),

 като взе предвид доклада на Европейската агенция за околната среда от 2019 г., озаглавен „Европейската околна среда – състояние и перспективи за 2020 г.: Знания за прехода към устойчива Европа“,

 като взе предвид „Мониторингов доклад за напредъка към постигането на ЦУР в контекста на ЕС“ на Евростат за 2021 г.,

 като взе предвид своята резолюция от 11 март 2021 г. относно Европейския семестър за координация на икономическата политика: Годишна стратегия за устойчив растеж за 2021 г.[11],

 като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 19 септември 2018 г., озаглавено „По-подходящи показатели за оценка на ЦУР — приносът на гражданското общество“[12],

 като взе предвид доклада относно устойчивото развитие за 2021 г. от 14 юни 2021 г., озаглавен „Десетилетието за действия в подкрепа на целите за устойчиво развитие“,

 като взе предвид заключенията на Съвета от 22 юни 2021 г., озаглавени „Всеобхватен подход за ускоряване на изпълнението на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие – Да изграждаме отново, но по-добре след кризата с COVID-19“,

 като взе предвид Специален доклад № 26/2020 на Европейската сметна палата, озаглавен „Действията на ЕС за опазване на морската среда са с широк обхват, но без задълбоченост“,

 като взе предвид документа за размисъл на Комисията от 30 януари 2019 г., озаглавен „Към устойчива Европа до 2030 г.“ (COM(2019)0022), и по-специално приложение III към него, озаглавено „Обобщение на приноса на многостранната платформа за ЦУР към документа за размисъл „Към устойчива Европа до 2030 г.“,

 като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

 като взе предвид съвместните разисквания на комисията по развитие и комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните съгласно член 58 от Правилника за дейността,

 като взе предвид писмото на комисията по култура и образование,

 като взе предвид доклада на комисията по развитие и комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A9-0174/2022),

А. като има предвид, че на европейско и международно равнище няма да има справедливост в областта на климата, ако няма устойчиво от екологична, социална и икономическа гледна точка и приобщаващо развитие; като има предвид, че поради това постигането на ЦУР е съществена предпоставка за постигането на справедлив и осигуряващ равнопоставеност преход съгласно Парижкото споразумение и Европейския зелен пакт;

Б. като има предвид, че въздействието на пандемията от COVID-19 все още не е напълно известно, но вече доведе до значителна степен на отстъпление по отношение на ЦУР, особено в държавите от Южното полукълбо, които имат слаби системи за здравеопазване и където процентът на ваксиниране продължава да бъде много нисък, и доведе до задълбочаване на неравенството и бедността; като има предвид, че според доклада на ООН „Финансиране за устойчиво развитие през 2021 г.“ пандемията от COVID-19 би могла да доведе до „изгубено десетилетие“ за устойчивото развитие; като има предвид, че най-слабо развитите страни бяха особено тежко засегнати поради тяхната уязвимост към външни сътресения; като има предвид, че здравословната околна среда е основен стълб на устойчивото развитие; като има предвид, че според оценки индексът на човешкото развитие е претърпял „рязък и безпрецедентен спад“ през 2020 г., което се случва за първи път, откакто е започнало неговото изчисляване преди 30 години; като има предвид, че процентът на крайна бедност е нараснал през 2020 г. за първи път от 20 години насам; като има предвид, че, от друга страна, периодът след пандемията от COVID-19 представлява значителна възможност да променим нашите общества, за да се изпълнят стремежите на ЦУР; като има предвид, че преди пандемията от COVID-19 годишният недостиг на финансиране в световен мащаб се оценяваше на 2,5 трилиона щатски долара (разликата между финансирането и сумите, необходими за постигането на ЦУР); като има предвид, че според една от оценките към началото на 2021 г. икономическата несигурност и свързаният с пандемията недостиг на разходи за възстановяване в развиващите се държави са увеличили тази разлика между наличното финвансиране и потребностите с 50% до 3,7 трилиона щатски долара; като има предвид, че новата специална комисия на Парламента относно пандемията от COVID-19: извлечени поуки и препоръки за бъдещето, би могла да проучи въздействието на пандемията върху ЦУР;

В. като има предвид, че според доклада на ООН относно устойчивото развитие в световен мащаб, публикуван през 2019 г., и според индекса за ЦУР за 2020 г. на Мрежата на ООН за решения за устойчиво развитие (SDSN) нито една държава, включително нито една европейска държава, не е на път да постигне всичките 17 ЦУР до 2030 г.; като има предвид, че според европейския доклад за устойчивото развитие за 2021 г. за първи път след приемането на ЦУР средната стойнаст на индекса за ЦУР на ЕС не се е увеличила през 2020 г.; като има предвид, че според Икономическата комисия за Европа на ООН Европа е на път да постигне само 26 — или 15% — от всичките 169 подцели; като има предвид, че според индекса за ЦУР на SDSN за 2021 г. държавите от ОИСР са най-близо до постигането на целите на Програмата до 2030 г., но генерират най-големите отрицателни странични ефекти, с което се накърнява способността на други държави да постигнат своите цели;

Г. като има предвид, че новите геополитически и хуманитарни реалности, наложени от незаконното нашествие и войната на Русия в Украйна, оказват огромно въздействие върху постигането на ЦУР в световен мащаб, особено по отношение на борбата с неравенствата, бедността и глада, и могат да възпрепятстват графика за тяхното осъществяване до 2030 г.; като има предвид, че спешно е необходим подновен политически тласък за постигането на ЦУР, за да се отчетат въздействието на COVID-19 и последици от руското нашествие в Украйна в световен мащаб; като има предвид, че в този контекст е налице необходимост да се финансират алтернативни източници на енергия, за да се гарантира постигане на съответствие с целите на Програмата до 2030 г. и да се избегне бъдещ финансов натиск в световен мащаб в сектора на енергетиката;

Д. като има предвид, че Съюзът е задължен да включва целите на сътрудничеството за развитие във всички вътрешни или външни политики, които вероятно ще засегнат развиващите се страни, както е посочено в член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз; като има предвид, че постигането на съгласуваност на всички политики на ЕС е от решаващо значение за постигането на ЦУР в световен мащаб; като има предвид, че съгласуваността на политиките за устойчиво развитие е подход за цялостно интегриране на различните измерения на устойчивото развитие на всички етапи от изготвянето на политиките и е ключов елемент от усилията на ЕС за изпълнение на Програмата до 2030 г.; като има предвид, че в работен документ на нейните служби от 18 ноември 2021 г., озаглавен „Изпълнение на целите на ООН за устойчиво развитие — комплексен подход“, Комисията поема ангажимент да възприеме подход към изпълнението на ЦУР, обхващащ цялото управление, който да се координира от председателя Фон дер Лайен; като има предвид, че преходът към икономика на благосъстоянието, която връща обратно на планетата повече от това, което получава, заложен в Осмата програма за действие на ЕС за околната среда и заложен в нейните приоритетни цели за 2030 г. и 2050 г., ще изисква от ЕС да разработи по-цялостен подход към изготвянето на политики;

Е. като има предвид, че Парламентът, Съветът и Европейският съвет след приемането на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие през 2015 г. многократно призовават Европейската комисия да приеме всеобхватна стратегия за цялостно изпълнение на ЦУР;

Ж. като има предвид, че съществува силна взаимозависимост между здравните кризи, екологичните кризи и климатичните кризи; като има предвид, че тези кризи ще нараснат през следващите години, по-специално в резултат от изменението на климата и загубата на биологично разнообразие;

З. като има предвид, че капацитетът за извличане на данни за попълване на показателите за ЦУР е ограничен в няколко развиващи се държави, което може сериозно да възпрепятства оценката на напредъка;

И. като има предвид, че пропастта между най-богатите и най-бедните хора и държави непрекъснато нараства; като има предвид, че намаляването на неравенствата (ЦУР 10) има стратегическо значение и следва да бъде в основата на общите усилия за постигане на Програмата до 2030 г.;

Й. като има предвид, че ЦУР обхващат всички основни проблеми, пред които е изправено човечеството, и не са свързани единствено с политиките за развитие, а също така засягат по-широки публични политики на европейско равнище;

К. като има предвид, че като се ангажира с осъществяването на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, ЕС призна, че достойнството на личността е от основополагащо значение и че целите и задачите на Програмата следва да бъдат постигнати за всички нации, хора и слоеве на обществото;

Л. като има предвид, че Европейският парламент, както и националните парламенти, също така носят отговорност да гарантират, че устойчивото развитие е включено в техните процедури, с цел премахване на комуникационните бариери;

М. като има предвид, че нарастващите неравенства, изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и увеличаването на генерирането на отпадъци са въпроси, по отношение на които са предвидени мерки в рамките на ЦУР; като има предвид, че всички тези фактори имат отрицателно въздействие върху условията на живот на хората;

Н. като има предвид, че многостранната платформа на ЕС на високо равнище относно изпълнението на ЦУР, която функционираше от 2017 до 2019 г., беше създадена, за да подкрепя и консултира Комисията, и предостави форум за обмен на опит и най-добри практики в различните сектори и на местно, регионално и национално равнище и на равнището на ЕС, като обедини заинтересовани лица от гражданското общество, неправителствените организации, частния и корпоративния сектор;

О. като има предвид, че с оглед на всичко, което е посочено по-горе, една европейска стратегия за управление, която интегрира ЦУР в хоризонтален подход, ще даде възможност за по-голяма съгласуваност и ефикасност на публичните политики; като има предвид например, че ЦУР 14 („Живот под водата“), която призовава за опазване и устойчиво използване на океаните, моретата и морските ресурси за устойчиво развитие, следва да се прилага като част от интегрирана морска политика;

П. като има предвид, че напредъкът по отношение на ЦУР в световен мащаб не се разбира добре поради недостатъчния капацитет за мониторинг, по-специално в развиващите се страни;

Р. като има предвид, че пандемията от COVID-19 значително изостри съществуващите проблеми с дълга на развиващите се държави, което поражда допълнителен риск по отношение на усилията им за мобилизиране на достатъчно ресурси за постигане на ЦУР; като има предвид, че съответно спешно са необходими допълнителни усилия по отношение на опрощаването на дълга, за да се избегне вълна от неизпълнение на задължения за плащане в развиващите се държави и да се улеснят инвестициите във възстановяването и ЦУР;

С. като има предвид, че според шестия доклад на IPCC от 2022 г. изменението на климата е понижило продоволствената сигурност и сигурността на водните ресурси, което възпрепятства усилията за постигане на ЦУР;

Т. като има предвид, че ЦУР имат поднационално и местно измерение;

У. като има предвид, че океаните са огромни резервоари на биологично разнообразие и основен регулатор на световния климат; като има предвид, че тяхното опазване е от решаващо значение за устойчивото развитие, допринася за изкореняването на бедността и осигурява устойчив поминък и продоволствена сигурност за милиарди хора;

Ф. като има предвид, че ЦУР са универсални и неделими; като има предвид, че те са общи и приложими за всички участници, включително публичния и частния сектор, гражданското общество и социалните партньори;

Х. като има предвид, че 17-те ЦУР със съответните им 169 подцели и придружаващите ги показатели представляват единствената споделена в световен мащаб и договорена на политическо равнище рамка за основани на факти политики;

Въведение

1. потвърждава отново ангажимента си към Програмата до 2030 г., нейните 17 ЦУР и ангажимента никой човек и никое място да не бъдат изоставени; подчертава, че с оглед на настоящата и бъдещите пандемии и последиците от войната в Украйна Програмата до 2030 г. осигурява уникален път към икономика на благосъстоянието, за да се изгради отново, но по-добър начин един основаващ се в по-голяма степен на равнопоставеност, по-справедлив, по-приобщаващ, по-устойчив и по-издръжлив свят; признава, че ЦУР са обща грижа за човечеството; насърчава Комисията да предприеме действия във връзка с изменението на климата, за зачитане и насърчаване на правата на човека, правото на здраве, местните общности, бежанците и мигрантите, децата, малцинствените групи, хората в уязвимо положение, правото на развитие, равенството между половете, предоставянето на възможности на жените и равнопоставеността между поколенията;

2. припомня, че остават по-малко от осем години за постигане на целите на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и че 20-те години на този век са обявени за Десетилетие на ООН за действия в подкрепа на устойчивото развитие;

3. подчертава, че изпълнението на Програмата до 2030 г. ще допринесе за постигането на справедлив и приобщаващ екологичен и цифров преход в съответствие с амбициите и действията на ЕС, очертани в Европейския зелен пакт и Цифровия компас до 2030 г.;

Управление

4. приветства ангажимента на председателя на Комисията да следва подход, обхващащ цялото управление, към изпълнението на ЦУР на ЕС и да интегрира ЦУР в портфейла на всеки член на Комисията; поради това призовава Комисията и нейния председател да продължат да демонстрират как подходът към ЦУР, който обхваща цялото управление, се прилага на равнището на ЕС; заявява обаче, че такъв подход може да бъде ефективен само ако са налице лидерство на най-високо равнище и конкретен план за гарантиране на цялостни действия в рамките на Комисията; изразява съжаление, че от 2019 г. насам няма член на Комисията, който да отговаря за вътрешното и външното изпълнение и координиране на ЦУР, което доведе до фрагментиран подход, в противоречие са принципа на съгласуваност на политиките за устойчиво развитие; освен това предлага Комисията да назначи специален пратеник за ЦУР, който да се отчита пред отговарящия за тази област член на Комисията, за да се насърчават съгласувани действия във връзка с ЦУР в световен мащаб чрез външните действия на ЕС;

5. отново заявява, че за постигането на ЦУР Програмата до 2030 г. изисква високо равнище на обществена легитимност и истинска политическа реорганизация, което може да бъде постигнато единствено ако ЦУР се разглеждат като възможност за гражданите; подчертава колко са важни медиите в това отношение; припомня, че значението на структурираното участие на заинтересованите лица и многостранните партньорства е в основата на ЦУР; изразява дълбоко съжаление, че мандатът на многостранната платформа не беше подновен през 2019 г., и призовава за нейното спешно възстановяване или за създаването на нов механизъм за структурирано участие с балансирано, диверсифицирано и демократично представителство, обхващащо организациите на гражданското общество, организациите в общността, частния сектор (включително малките и средните предприятия (МСП) и организациите, ръководени от производителите), профсъюзите, кооперациите, академичните среди и научноизследователските институции, регионалните и местните органи на управление и маргинализираните групи; подчертава ключовата роля на всяко от посочените заинтересовани лица, тъй като те следят отблизо изпълнението на ЦУР от страна на правителствата и допринасят пряко за устойчивото развитие; призовава за по-активни контакти и консултации с тези групи; подчертава, че многостранната платформа следва систематично да поддържа връзка с работната група по Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, за да се гарантира действителното участие на държавите членки;

6. признава, че липсата на отчетност, прозрачност и добро управление оказва силно отрицателно въздействие върху изпълнението на Програмата до 2030 г. както в развитите, така и в развиващите се страни, и подчертава необходимостта от насърчаване на борбата с корупцията и на почтеността с цел ускоряване на изпълнението на ЦУР и последователно наблюдение на напредъка;

7. подчертава факта, че усилията за интегриране на ЦУР във всички вътрешни и външни политики на ЕС следва да стигат по-далеч от действия по картографиране; припомня, че много вътрешни политики на ЕС не само допринасят за изпълнението на ЦУР, но също така имат много голямо екологично, социално и икономическо странично въздействие върху развиващите се страни и уязвимите групи и части от населението; поради това настоява, че за да се постигне по-нататъшен напредък на световно равнище, вътрешната и външната дейност на ЕС трябва да бъдат допълнително координирани; подчертава значението на един интегриран подход, за който ще са необходими системни решения; признава постигнатия напредък в изграждането на капацитет, но подчертава необходимостта от засилване на съгласуваността и координацията на дейностите за изграждане на капацитет в целия ЕС;

8. категорично насърчава по-голяма степен на съгласуваност на политиките за развитие в ключовия законодателен пакет „Подготвени за цел 55“[13], в общата селскостопанска политика, в общата политика в областта на рибарството, в общата търговска политика и в работата на Комисията като цяло; изразява съжаление, че липсата на стратегия за изпълнение на ЦУР затруднява постигането на съгласуваност на политиките поради липсата на ясни, измерими и обвързани със срокове общи за ЕС цели за докладване по всички ЦУР; призовава да се отдава приоритет на устойчивото развитие и то да бъде интегрирано в целия цикъл на политиките (разработване, изпълнение и оценка) и всички негови измерения да бъдат систематично вземани предвид в изискванията за оценка на въздействието, оповестяване и външно докладване; предлага Комисията да извърши вътрешен одит, за да се гарантира съгласуваност между вътрешните и външните политики на ЕС; подчертава, че ЦУР следва да формират гръбнака на европейските публични политики;

9. призовава Комисията да приеме нова стратегия на високо равнище за изпълнение на Програмата на ЕС до 2030 г., както беше изискано от Европейския съвет през октомври 2018 г., въз основа на резолюциите и политическите директиви на ЕС, имащи за цел постигането на ЦУР, като се има предвид, че остават по-малко от осем години за постигане на Програмата до 2030 г. и следователно е необходимо спешно изпълнение в съответствие с Десетилетието на действия за постигане на целите в световен мащаб; счита, че тази стратегия следва да определи най-малко:

a) нова рамка за управление, ръководена само от един член на Комисията на високо равнище, който отговаря за изпълнението на ЦУР във всички портфейли и който систематично ще се консултира с новата многостранна платформа;

б) преразгледан набор от конкретни измерими, валидни за целия ЕС, обвързани със срокове цели за засилване на амбицията на ЕС и конкретни мерки за постигането им;

в) актуализирана система за мониторинг и показатели, като се отчитат вътрешното и външното въздействие на ЕС върху напредъка по отношение на ЦУР в световен мащаб;

г) единен финансов план за постигане на ЦУР на ЕС, свързани с горепосочените цели;

д) план за дипломацията на ЕС във връзка с ЦУР и международното сътрудничество, ръководен от специален пратеник за ЦУР, за да се гарантират адекватно споделяне на тежестта и еднакви условия на конкуренция;

приканва председателите на Парламента, Комисията и Съвета да придружат тази стратегия с междуинституционално изявление, подновяващо ангажимента на ЕС към Програмата до 2030 г.; подчертава, че тази стратегия следва да бъде публикувана най-късно до юни 2023 г., за да може ЕС да играе водеща роля при политическата реорганизация на Програмата до 2030 г. на срещата на най-високо равнище за ЦУР през септември 2023 г.; подчертава, че стратегията следва да бъде редовно преразглеждана и да бъде придружена от корективни мерки в областите, в които напредъкът се счита за блокиран или недостатъчен;

10. подчертава, че координацията в рамките на институциите на Съюза и помежду им е предпоставка за повишаване на ефективността на действията на ЕС; призовава за създаването на междуинституционална работна група за улесняване на структурирания диалог относно ЦУР, състояща се от представители на Парламента, Комисията и Съвета; счита, че работната група, която следва да се свиква веднъж на тримесечие, следва да поеме отговорността за координирането на усилията на ЕС за постигане на ЦУР във вътрешен и в световен план; възлага на Комисията редовно да предоставя актуална информация на съзаконодателите относно развитието на политиките и мерките, предприети за изпълнението на ЦУР;

11. приветства включването на ЦУР в преразглеждането през 2021 г. на инструментариума за по-добро регулиране, включително съобщението, насоките и самия инструментариум, по-специално специалния инструмент за изпълнението на ЦУР и посочването на съответните показатели за ЦУР за различните видове въздействия;

12. счита, че приемането на новата всеобхватна стратегия за изпълнение следва да се основава на подход „отдолу-нагоре“, предшестван от картографиране на ЦУР и широк, структуриран, приобщаващ и съдържателен процес на консултации с участието на обществеността, придружен от план за достигане до значителна аудитория и контакти с гражданите, включително гражданското общество, съответните представители на промишлеността и – в по-широк план – частния сектор, профсъюзите, академичните среди, регионалните и местните органи на управление, малцинствата и уязвимите групи;

13. призовава Комисията да предвиди следващата програма на ООН за периода след 2030 г. с пътна карта от цели и мерки за планиране на следващите цели за устойчиво развитие;

Мониторинг

14. призовава Парламентът да назначи постоянен докладчик относно изпълнението на ЦУР, който да работи с Бюрото и с различните комисии, както и с многостранната платформа; освен това предлага всяка комисия да определи член на ЕП, който да отговаря за изпълнението на ЦУР, и тези отговорни членове на ЕП да се срещат помежду си и с постоянния докладчик веднъж на тримесечие, за да се гарантира съгласуваност;

15. подчертава, че Европейският парламент и националните парламенти също трябва да играят определена роля, за да се гарантира, че устойчивото развитие е интегрирано в процедурите и че комуникационните бариери са преодолени; подчертава колко са важни участието и приносът на Парламента по отношение на годишния Политически форум на високо равнище за устойчивото развитие (HLPF), както и ролята, която би могъл да играе в това отношение годишен доклад за изпълнението на ЦУР;

16. заявява, че по-доброто разбиране на реалното въздействие на ЕС върху напредъка по изпълнението на ЦУР в ЕС и в световен мащаб може да бъде постигнато единствено чрез мерки за преодоляване на съществуващите пропуски в данните, включително липсата на групирани данни и слабостите в информационните системи, чрез засилване на използването на съществуващите статистически данни от различни източници и чрез прибягването до гранични данни и изкуствен интелект, в съответствие с разпоредбите и правилата за защита на данните; счита, че е от решаващо значение да се наблюдава напредъкът по всичките 169 подцели; призовава ЕС значително да засили техническото сътрудничество с развиващите се страни, за да се предприемат мерки за преодоляване на недостига на данни в световен мащаб, породен от недостатъчния капацитет за мониторинг и непоследователните методики;

17. приветства годишните мониторингови доклади на Евростат относно ЦУР; призовава за годишен преглед на показателя на Евростат за ЦУР, определен със систематичното участие на регионалните и местните органи на управление и организациите на гражданското общество, в съответствие с прегледа от 2021 г.; подчертава, че устойчивото развитие по своята същност и трансгранично и междусекторно; потвърждава готовността си да предприеме мерки за преодоляване на отрицателните странични ефекти, които изпълнението на ЦУР оказва върху други региони; приветства работата, започната от Евростат за тази цел, и първия опит за частично количествено определяне на подобни странични ефекти, но подчертава, че тази методика трябва да бъде доразвита, за да се отчете в достатъчна степен отпечатъкът на ЕС в световен мащаб[14]; призовава за разширяване на показателя, определен за всяка цел, отвъд максималния му праг от шест, за да се отчетат външната дейност на ЕС, европейските вериги за доставки и създаване на стойност и страничните последици от потреблението в ЕС8;

18. подчертава необходимостта от прилагане на заключенията на Съвета от 24 октомври 2019 г. относно икономиката на благосъстоянието и във връзка с това призовава Комисията незабавно да представи таблото и набора от показатели „Отвъд БВП“, както е посочено в Осмата програма за действие на ЕС в областта на околната среда, която поставя хората и тяхното благосъстояние в центъра на разработването на политиките; призовава Комисията да разгледа възможността за прилагане на алтернативни мерки за постигане на напредък в рамките на мониторинга на изпълнението на ЦУР, например индекса за социален напредък;

19. подчертава, че следва да се установи минимално равнище на данните и статистическото групиране, приведено в съответствие с глобалната рамка за мониторинг а ЦУР и във връзка с ЦУР в ЕС, което да обхваща, когато е целесъобразно, географското местоположение, пола, сексуалната ориентация, доходите, степента на образование, възрастта, расата, етническата принадлежност, миграционния статус, уврежданията и други характеристики, и да взема предвид принципите на основаващия се на правата на човека подход към данните; приветства инициативата на Комисията за създаване на маркери за измерване на неравенството в това отношение; приканва Евростат да предприеме цялата необходима подготвителна работа за включване на това равнище на групиране в предстоящите мониторингови доклади в съответствие с насоките и приоритетите, определени от Междуведомствената експертна група по показателите за ЦУР и адаптирани към контекста на ЕС;

20. припомня, че доброволните национални прегледи са ключовият инструмент за отчетност в Програмата до 2030 г.; припомня значението на националните прегледи като начин за установяване на възникнало напрежение и компромиси между отделните ЦУР и за генериране на повтарящ се процес на адаптиране на политиките с оглед на напредъка към постигането на целите; насърчава държавите – членки на ЕС, да участват в доброволните национални прегледи и в значима степен да вземат под внимание и да изпълняват отправените по този повод препоръки; призовава Комисията да представи доброволен преглед на ЕС на политическия форум на високо равнище за устойчивото развитие за 2023 г. и ежегодно след това, както и да настоява за стандартизиране на националните доброволни прегледи, с акцент върху всяко едно от изключителните и споделените правомощия на ЕС, но също така съдържащ  оценка на съвкупното положително и отрицателно въздействие на ЕС и неговите държави членки върху напредъка по отношение на ЦУР в световен мащаб; счита, че този преглед следва да се основава на преразгледан набор от показатели за ЦУР и следва да обхваща вътрешните приоритети, дипломацията и международните действия за възстановяване и защита на световните блага и мерки за справяне със страничните последици в международен план от вътрешните политики на ЕС, както и с положителните и отрицателните аспекти на действията на ЕС;

21. признава значението на доброволните прегледи на местно равнище и доброволните поднационални прегледи за изпълнението на всяка отделна ЦУР; призовава Комисията да провежда консултации с Парламента и да го информира относно доброволния преглед на ЕС преди срещата на най-високо равнище за ЦУР през 2023 г.; подчертава необходимостта от разработване на редовен преглед на изпълнението на ЦУР на регионално и местно равнище в ЕС; във връзка с това приветства работата на Програмата на ООН за населените места; насърчава по-нататъшното разработване на инициативата на ООН „Адаптиране на ЦУР към местните условия“ с цел ускоряване и разширяване на усилията за постигане на ЦУР до 2030 г. изразява задоволство по отношение на работата на Съвместния изследователски център във връзка с адаптирането към местните условия на Програмата до 2030 г. и Европейския наръчник за доброволните прегледи на местно равнище на ЦУР, който предлага полезни официални и експериментални показатели за създаването на ефективна система за мониторинг на ЦУР на местно равнище, специално насочена към европейските градове; приветства пилотния проект „Мониторинг на ЦУР в регионите на Съюза – попълване на пропуските в данните“, иницииран от Европейския парламент, който ще определи и ще тества хармонизиран набор от показатели за регионите на ЕС с цел мониторинг на изпълнението на ЦУР и проправяне на пътя за процес на систематичен преглед в регионите на ЕС;

22. призовава председателя на Комисията да извършва преглед на постигнатия напредък и на констатациите в годишния мониторингов доклад на Евростат за ЦУР всяка година в рамките на речта за състоянието на Съюза; очаква годишната работна програма на Комисията да включва ЦУР като годишен приоритет, включително конкретни предложения за законодателни или незаконодателни инициативи, имащи за цел да допринесат за тяхното постигане, както и цялостното ингегриране на ЦУР в рамките на годишната работна програма на Комисията;

23. признава значението на докладването от страна на частния сектор за изпълнението на ЦУР; подчертава, че корпоративното отчитане във връзка с устойчивостта и надлежните проверки, когато се подлагат на съответните одити, могат да бъдат важна рамка за насърчаване на по-голяма отчетност в частния сектор по отношение на социалното и екологичното въздействие на дружествата и техния принос за постигането на ЦУР; насърчава всички участници в обществото, включително частните субекти, да се включат в редовно доброволно отчитане относно изпълнението на ЦУР;

24. призовава Комисията да създаде онлайн форум за обмен на най-добри практики за инициативи на местно равнище за постигане на ЦУР, като форумът се организира на принципа за отделно разглеждане на всяка ЦУР; предлага съществуването на този форум да бъде популяризирано като част от външните и вътрешните действия на ЕС във връзка с постигането на ЦУР;

Бюджет и финанси

25. подчертава, че бюджетът на ЕС, в съчетание с пакета за възстановяване NextGenerationEU, е основен инструмент за изпълнение на ЦУР поради общия им размера от 1,8 трилиона евро, дългосрочния им обхват и многонационалното им измерение[15];

26. отбелязва със загриженост, че публичната задлъжнялост в Южното полукълбо беше на безпрецедентно високи равнища още преди COVID-19, в резултат на което все по-голяма част от държавния бюджет се използва за обслужване на външните дългове, като това засяга способността на правителствата да осигуряват необходимото финансиране и да предоставят основни обществени услуги; изразява тревога, че настоящата криза изостри тази вече съществуваща уязвимост по отношение на дълга; призовава за създаването на многостранен механизъм за управление на дълга под егидата на ООН, за да се предприемат мерки за справяне с кризата с дълга в развиващите се страни и за изпълнение на изискванията за финансиране на Програмата до 2030 г.;

27. подчертава колко е важно да се измерва точно и всеобхватно приносът на ЕС за постигането на ЦУР, като се има предвид, че това е съществено условие за постигането на съгласуваност на политиките за устойчиво развитие; приветства целите на Комисията за разходи за официална помощ за развитие (ОПР) във връзка с конкретните ЦУР и нейните усилия да проследява бюджетните разходи на ЕС в областта на климата, биологичното разнообразие, чистия въздух, миграцията и равенството между половете[16]; приветства факта, че в редица политики се въвеждат системи за отчитане относно ЦУР, включително в областта на сътрудничеството за развитие; изразява съжаление обаче, че въпреки ангажимента на Комисията от ноември 2020 г. не е постигнат достатъчен напредък в проследяването на свързаните с ЦУР ресурси и разходи в тяхната цялост — с изключение на областта на външната дейност, както е посочено в прегледа на Европейската сметна палата от 2019 г. — и в проследяването на несъответствията между разходите, като и двата аспекта възпрепятстват способността на ЕС и на трети държави да постигнат ЦУР, по-специално в областта на селското стопанство; поради това настоява, че е необходимо всеобхватно проследяване на разходите за ЦУР, като се използват специални методики, например по отношение на неравенствата (ЦУР 10) и тяхното стратегическо значение за изпълнението на всички ЦУР; отново заявява, че това ще означава да се надхвърлят границите на съществуващото картографиране, което се извършва в рамките на годишния отчет за управлението и изпълнението на бюджета на ЕС; отбелязва със загриженост, че през последните няколко години равнището на субсидиране на ОПР постепенно намалява за развиващите се страни като цяло, и по-специално за най-слабо развитите страни, и призовава ЕС да постигне целта си поне 20% от ОПР да бъде разпределена за човешко развитие като основен инструмент за постигане на ЦУР; подчертава необходимостта донорите да отдават приоритет на финансирането, основано на безвъзмездни средства, особено за най-слабо развитите страни, с оглед на тежестта, която представлява техният неустойчив дълг; призовава Комисията да засили настоящите инструменти за финансиране, за да се постигнат нулеви нетни емисии в европейските операции и вериги на доставки до 2030 г.;

28. подчертава необходимостта от финансиране на обучения за изграждане на капацитет за МСП, за да се научат те как да изпълняват ЦУР в ежедневните си дейности;

29. приветства положените усилия за интегриране на ЦУР в европейския семестър, включително чрез годишните обзори на устойчивия растеж и интегрирането на годишния мониторинг на ЦУР от Евростат като част от пролетния пакет на европейския семестър; отново изразява подкрепа за интегрирането на показателите за биологичното разнообразие в европейския семестър; настоятелно призовава държавите членки да повишат равнището на амбиция на своите национални действия за изпълнението на Програмата до 2030 г.; приветства централното място на ЦУР в есенния пакет, по-специално препоръката държавите членки да следват стратегия „отвъд БВП“ за пълно интегриране на ЦУР в своите действия на национално равнище; призовава Комисията да продължи реформата на европейския семестър, за да балансира икономическите, социалните и екологичните приоритети, така че той да стимулира дългосрочна социална, екологична и икономическа трансформация и да подобри интегрирането на Програмата до 2030 г., Европейския стълб на социалните права и Европейския зелен пакт на всички равнища, като се осигури пълноценното участие на местните и регионалните органи и се допълват реформите и инвестициите в държавите членки; счита, че тази реформа следва да гарантира, че координацията на европейската политика за ЦУР не води до политически процес, паралелен на европейския семестър, а се състои от интегриран и съгласуван подход, основаващ се на нов пакт за устойчиво развитие; очаква процесът на семестъра да повиши капацитета на държавите членки за мониторинг на напредъка по изпълнението на ЦУР;

30. подкрепя Европейския зелен пакт; призовава за по-добро разбиране на ролята на ЦУР за постигане на полезни взаимодействия в рамките на борбата с изменението на климата и подчертава в този контекст ползата от ЦУР, и по-специално ЦУР 13, и възможността да се работи за постигане на компромиси и за съгласуваност на политиките с рамката на ЦУР;

31. изисква цялостно картографиране на финансовите пакети на политиките, програмите и фондовете на ЕС, които са подсилени с допълнителните фондове в рамките на Next Generation EU, за да се създаде по-екологична, по-цифрова и по-устойчива Европа, включително картографиране по въпроса дали инвестициите и структурните реформи, провеждани в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост, са в съответствие с целите на Програмата до 2030 г. и засилват напредъка по тяхното постигане; призовава за пълно прилагане на методиката за проследяване на разходите в областта на климата и на принципа за ненанасяне на значителни вреди в националните планове за възстановяване и устойчивост, както и на социалните и демографските приоритети, определени с ЦУР и Европейския стълб на социалните права;

32. подчертава, че публичното и частното финансиране трябва да бъдат приведени в съответствие с ЦУР; настоятелно призовава Комисията да включи Програмата до 2030 г. в икономическите и финансовите политики и законодателство; призовава ЕС и неговите държави членки, в контекст, в който ОПР продължава да бъде оскъден ресурс, да съсредоточат операциите за смесено финансиране в областите, в които те могат да добавят стойност към местната икономика; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да отдават в по-широк план приоритет на партньорствата с местни предприятия от най-слабо развитите страни, които се стремят към устойчиви и приобщаващи бизнес модели;

33. подчертава колко е важно публичният и частният сектор да работят заедно за насърчаване и финансиране на устойчивото развитие; подчертава необходимостта финансовите институции да определят и приемат стратегии и цели за привеждане на финансовите портфейли в съответствие с ЦУР и редовно да докладват за напредъка; призовава за задълбочени дискусии и контакти с частния сектор с цел насърчаване на частното финансиране и засилване на създаването на годишни работни насоки за ЦУР за микропредприятията и МСП, академичните среди и организациите на гражданското общество; призовава ЕС и неговите държави членки, по-специално поради опасения за устойчивостта на обслужването на дълга, да възприемат предпазлив подход към смесеното финансиране и да гарантират, че цялото финансиране, мобилизирано чрез смесено финансиране, отговаря на принципите за ефективност на развитието и устойчивост и на принципите за смесено финансиране на Комитета за подпомагане на развитието към ОИСР;

34. отбелязва, че ЕС все още няма специален план за финансиране на ЦУР; призовава Комисията спешно да представи такъв план, като се има предвид очакваният годишен недостиг на финансиране за ЦУР в периода след COVID-19 в размер на 3,7 трилиона щатски долара[17]; подчертава, че липсата на такъв план, включително ясно определени и количествено измерими цели, прави невъзможно цялостното проследяване на разходите във връзка с ЦУР в рамките на бюджета на ЕС;

35. призовава ЕС да изпълни обещанията във връзка с ЦУР за инвестиране в образованието и обучението на бежанците и мигрантите, за да се гарантира, че те са в състояние да достигнат своя потенциал в рамките на общностите и икономиките на приемащите държави;

36. отбелязва промените в европейската финансова архитектура за развитие (EFAD), както е посочено в заключенията на Съвета от 14 юни 2021 г.; призовава Комисията да постави изпълнението на Програмата до 2030 г. в центъра на новата европейска финансова архитектура за развитие, за да се подобрят нейното въздействие, ефикасност, координация и приобщаващ характер; подчертава потенциала на една напълно функционираща EFAD за преодоляване на глобалния недостиг на финансиране във връзка с ЦУР; призовава за по-голяма степен на сътрудничество и съответствие между Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), националните банки за развитие и други малки и средни финансови участници, със специален акцент върху инвестиционните проекти на стойност под 5 милиона евро, за да се постигне по-голямо въздействие по отношение на ЦУР; призовава Комисията да разработи обща рамка и насоки за цялостна проверка на устойчивостта на финансирането от ЕС, като следва подхода „Екип Европа“, за да гарантира ефективността и ефикасността на европейските политики за развитие; призовава за използване на подхода „Екип Европа“, за да се гарантира тясна координация между ЕС и неговите държави членки за изпълнението на Програмата до 2030 г.; призовава ЕС да поеме водеща роля в мобилизирането на подходящи финансови ресурси от развитите държави в подкрепа на трансформациите във връзка с ЦУР и неотложните нужди от адаптиране към изменението на климата в най-уязвимите държави; призовава Комисията да гарантира, че новата EFAD следва целта за възстановяване на многостранната система за официално финансиране (MSOF), за да се сложи край на неустойчивото кредитиране на някои държави, които не членуват в MSOF;

37. подчертава неотложната необходимост от засилване на амбициите и действията във връзка със смекчаването на последиците от изменението на климата, адаптирането към тях и съответното финансиране през това критично десетилетие, за да се преодолеят различията между държавите членки по въпросите, свързани с околната среда;

38. подчертава, че е важно да продължат усилията за постигане на ЦУР, и отново заявява, че дори във времена на бюджетни ограничения образованието продължава да бъде основно право и съществена инвестиция, която дава възможност за постигането на всички ЦУР, и подчертава важната роля, която изпълнява ЕС чрез предоставяната от него хуманитарна помощ и по-силни партньорства с различни части на света, включително Африка;

39. подчертава ключовата роля, която образованието, културата, спортът и съответните програми на ЕС в тези области играят за постигането на ЦУР, и призовава за засилване на тяхното международно измерение, като същевременно признава силата на междуличностната дипломация;

40. подчертава значението на ЦУР 4.1, която има за цел постигане на пълен и качествен цикъл на начално, основно и средно образование с продължителност 12 години, който се предоставя безплатно за всички; припомня, че настоящите равнища на държавните разходи в държавите с ниски и по-скоро ниски средни доходи са под равнищата, необходими за постигане на ЦУР; припомня, че външното финансиране е от ключово значение, за да се оказва подкрепа на възможностите за образование на най-бедните в света; призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат помощта си за развитие, за да постигнат целта за всеобщ достъп до образование чрез бюджетна подкрепа от ЕС – подход, доказал своята ефективност в областта на образованието;

41. насърчава световните лидери да разглеждат свързаността и достъпа до цифрова инфраструктура, например достъпа до качествена мрежа на приемливи цени, като право, произтичащо от основното право на образование;

42. призовава Комисията да координира и подкрепя държавите членки със специфични за всяка държава препоръки и обмен на най-добри практики с цел подобряване на качеството и приобщаващия характер на техните образователни системи и преодоляване на неравнопоставеността между половете и социално-икономическите различия при придобиването на основни умения и насочването към дисциплини в областта на науката, технологиите, инженерството, изкуствата и математиката (НТИИМ), в съответствие с визията за европейско пространство за образование, екологичния и цифровия преход на ЕС и ЦУР 4;

43. призовава държавите членки да се възползват в пълна степен от GreenComp, европейската рамка за компетентност в областта на екологичната устойчивост, за да разработят систематичен подход към развитието на нагласа за устойчивост на различните възрастови и образователни равнища, каойто съчетава значението за местните, регионалните и националните реалности със съгласуван подход в рамките на европейското пространство за образование; отново призовава държавите членки да завършат изграждането на европейското пространство за образование до 2025 г., тъй като то представлява съществена междинна стъпка към постигането на подцелите, определени в рамките на ЦУР 4;

44. насърчава изграждането на мрежи между секторите на неформалното и формалното образование с цел създаване на общности за професионално обучение, които да подкрепят учителите, тъй като те обновяват педагогическите практики, насърчават множество видове грамотност, способстват за ангажираността на учениците и насърчават тяхната емоционална интелигентност и устойчивост за справяне със страховете и несигурността; насочва вниманието към опита с масовия спорт и културните сдружения в това отношение;

45. настоява образователните органи да инвестират в подобряване на качеството на професионалното образование и обучение с помощта на най-съвременни инфраструктури, процеси на цифровизация и връзки с триъгълника на знанието, които привеждат сектора в съответствие с целите за екологична и социална устойчивост и му позволяват да предоставя алтернативни пътища за развитие на умения, което ще допринесе за изпълнението на ЦУР;

46. припомня на преподавателите съществената роля на образованието в ранна детска възраст за формирането на нагласи и ценности у малките деца, които допринасят за развитието на нагласи за устойчивост, и за включване на техните семейства в разглеждането на възможните начини, по които те също могат да допринесат за устойчивостта – както в личностен план, така и като общност;

47. насърчава младежкото предприемачество като механизъм за постигане на целите за устойчиво развитие в рамките на ЕС и извън него с европейски инструменти като „Еразъм за млади предприемачи“ и програмата за образование и повишаване на осведомеността по въпросите на развитието (DEAR), като се има предвид потенциалът за подобряване на равнището на заетост, осигуряване на достоен поминък за уязвимите групи и разработване на иновативни решения.

48. изразява съжаление, че три от четирите подцели за 2020 г. в рамките на ЦУР 14 (живот под водата) не са изпълнени от ЕС; изразява съжаление също така, че през 2020 г. Европейската сметна палата констатира, че макар да съществува рамка за опазване на морската среда, действията на ЕС не са довели до възстановяване на доброто екологично състояние на моретата, нито на риболова до устойчиви равнища във всички морета; призовава Комисията да изпълни констатациите и препоръките от доклада в предстоящия си план за действие за съхраняване на рибните ресурси и опазване на морските екосистеми, както и в предстоящите действия в рамките на стратегията за биологичното разнообразие;

49. припомня, че кризите в областта на климата и биологичното разнообразие са взаимосвързани и че мерките за справяне с тях трябва да бъдат предприети съгласувано и съвместно; подчертава, че има спешна необходимост от правно обвързващи цели за възстановяване на природата, за да се предприемат мерки за преодоляване на драстичното намаляване на биологичното разнообразие в ЕС и да се постигнат ЦУР 14 и 15 с цел да се спомогне за смекчаване на кризата, свързана с климата, и да се изгражда издръжливост; във връзка с това изразява съжаление относно забавянето на предложението за законодателен акт на ЕС за възстановяване на природата и призовава за бързото му публикуване;

50. подчертава значението на ЦУР 17 (партньорства за целите); отбелязва, в рамките на глобалните партньорства и изграждането на капацитет, иновативната роля на инициативите с отворен код, например инициативата за цели за вътрешно развитие, които имат за цел да осигуряват образование, да служат като вдъхновение и да предоставят възможности на хората да бъдат положителна сила за промяна в обществото, като по този начин се ускорява напредъкът към постигането на ЦУР;

Многостранно сътрудничество

51. настоява, че ще бъде необходим подновен политически ангажимент в световен мащаб и засилено многостранно сътрудничество, за да могат ЕС и неговите партньори да постигнат значим напредък през следващите осем години; призовава за ориентирани към действия ангажименти за постигане на ЦУР до срещата на най-високо равнище за ЦУР през 2023 г., която ще отбележи средата на периода на изпълнение на Програмата до 2030 г.; припомня, че като най-успешния проект за интеграция в света с доказани успехи в подкрепата за многостранното сътрудничество и като глобален фактор за определянето на стандарти ЕС разполага с уникалната възможност да ускори напредъка по ЦУР 17 (партньорства за целите); поради това призовава ЕС да поеме водеща роля в рамките на политическия форум на високо равнище през 2022 г. и на срещата на най-високо равнище за ЦУР през 2023 г. при определянето на тази политическа реорганизация; предлага председателят на Комисията да участва активно във всеки политически форум на високо равнище;

52. изразява тревога от факта, че загубата на биологично разнообразие и екосистемни услуги ще подкопае напредъка по приблизително 80% от оценените подцели в рамките на ЦУР; припомня, че екологичното възстановяване е от решаващо значение за прилагането на подхода „Едно здраве“; призовава ЕС да се справи с първопричините за загубата на биологично разнообразие и да интегрира задълженията за опазване, възстановяване и устойчиво използване на ресурсите в по-широки политики за развитие;

53. подчертава, че международното право е претърпяло развитие и сега обхваща нови понятия като „общото наследство на човечеството“, „устойчиво развитие“ и „бъдещите поколения“, но подчертава, че не съществува постоянен международен механизъм за наблюдение и противодействие на вредите за околната среда и нейното унищожаване, които значително променят общите блага или екосистемните услуги в световен мащаб;

54. подчертава факта, че Европа е изправена пред най-големите си предизвикателства във връзка с ЦУР в областта на устойчивите продоволствени системи, „чистата“ енергия на приемливи цени, селското стопанство, климата и биологичното разнообразие (ЦУР 2, 12, 13, 14 и 15); призовава Комисията да разработи солиден сравнителен анализ на ЦУР 6 (чиста вода и канализация) и ЦУР 14 (живот под водата), по-специално с оглед на Конференцията на ООН за океаните в Лисабон през юни 2022 г. и политическия форум на високо равнище през юли 2022 г., тъй като тенденциите не могат да бъдат изчислени поради недостатъчните съпоставими данни за последните пет години; призовава Комисията да подчертае необходимостта от устойчиво производство и потребление, особено по отношение на разбирането от страна на потребителите за това колко голямо е въздействието на потребителското им поведение върху ЦУР. подчертава, че споделянето на най-добри практики с държавите партньори може да предостави на ЕС и неговите държави членки значителни познания по отношение на отделните инициативи и действия, които могат да бъдат предприети за постигане на целите на „Подготвени за цел 55“, и че ЕС може също така да споделя своя опит и най-добри практики с държавите партньори; счита, че поради руското нашествие в Украйна и неговото въздействие, наред с другото, върху хранително-вкусовия сектор, е възможно напредъкът по някои от ЦУР, по-специално 1, 2 и 10, да бъде не само бавен, но и да се наблюдава връщане назад, както в рамките на ЕС, така и в световен мащаб; изразява особена загриженост относно покачващите се цени на храните, тяхното въздействие върху най-слабо развитите страни и произтичащото от това нарастване на бедността, продоволствената несигурност, недохранването и глада;

55. припомня, че изменението на климата все повече ще оказва натиск върху производството на и достъпа до храни, особено в уязвимите региони, което ще подкопава продоволствената сигурност и изхранването; подчертава заключенията в доклада на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) за 2022 г., според които глобалното затопляне постепенно ще отслаби здравето на почвите и екосистемните услуги, което ще накърни производителността на хранително-вкусовата промишленост в много региони на сушата и в океаните; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да се придържат в пълна степен към своите международни ангажименти и задължения в областта на климата и биологичното разнообразие, както и към Зеления пакт, включително стратегията за биологичното разнообразие и стратегията „От фермата до трапезата“, особено в контекст, в който пандемичната криза и войната в Украйна показват уязвимостта на развиващите се държави по отношение на смущенията на световния пазар на храни;

56. подчертава колко е важно изпълнението на Програмата до 2030 г. за постигането на положителни странични ефекти, особено в Южното полукълбо, и за създаване на „непорочен кръг“ в рамките на международните партньорства; подчертава колко е важно външното измерение, тъй като ЕС има дял от само 19% от световните икономически дейности и 5,6% от световното население, като и двата дяла намаляват; посочва, че постигането на ЦУР 10 е стратегическият лост, който ще предостави възможност на нашите партньори сами да поемат по пътя към устойчиво развитие;

57. приветства факта, че ще се изисква поне 85% от всички нови външни действия, изпълнявани съгласно Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа, да включват като значителна или основна цел равенството между половете, според определеното в показателя за политиката в областта на равенството между половете на Комитета за подпомагане на развитието към ОИСР, а в поне 5% от тези действия равенството между половете и правата и предоставянето на възможности на жените и момичетата следва да бъдат основна цел; отново заявява, че Европейската служба за външна дейност и държавите членки следва да разглеждат сексуалното и репродуктивното здраве и права като приоритет в процеса на програмиране на ЕС, включително при съвместното програмиране; настоява за бързо и пълно прилагане на изискването в програмата на ЕС за действие за околната среда до 2030 г. равенството между половете да бъде интегрирано в политиките в областта на климата и околната среда като цяло, включително чрез интегриране на перспективата за равенство между половете на всички етапи от процеса на изготвяне на политики;

58. призовава Комисията, Европейската служба за външна дейност и държавите членки, по целесъобразност, да представят съответните резултати, постигнати при изпълнението на петте приоритетни ЦУР, на предстоящия политически форум на високо равнище за 2022 г., а именно ЦУР № 4 (качествено образование), № 5 (равенство между половете), № 14 (живот под водата), №15 (живот на сушата) и № 17 (партньорства за целите); подчертава колко е важно активното участие на Парламента в политическия форум на високо равнище и факта, че той следва да бъде неразделна част от делегацията на ЕС; следователно очаква да бъде позволено на членовете на Парламента  да присъстват на координационните заседания на ЕС и да им бъде гарантиран достъп до документите за цялото времетраене на срещата на най-високо равнище;

°

° °

59. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и ООН.



 

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Тъй като остават само осем години за постигане на целите, очертани в Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, е уместно ЕС незабавно да увеличи усилията си в световен мащаб за постигане на всичките 17 цели за устойчиво развитие (ЦУР). През септември 2015 г. държавите — членки на ООН, приеха Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, като отбелязаха, че 17-те цели и 169-те подцели са интегрирани и неделими и че те балансират икономическите, социалните и екологичните измерения на устойчивото развитие, като осигуряват цялостна визия за благосъстоянието на хората и планетата чрез поставяне на равенството и устойчивостта в центъра на вниманието. Те осигуряват единствената общоприета и общоприложима рамка за основаващо се на факти разработване на политики в световен мащаб през настоящото изключително важно десетилетие. Взаимовръзките и интегрираният характер на ЦУР са от решаващо значение за изпълнението на Програмата до 2030 г. В контекста на пандемията от COVID-19 те осигуряват уникална възможност за възстановяване и „да изградим света отново и по-добър“, т.е. изграждане на по-справедлив и устойчив свят, който просперира в рамките на възможностите на планетата, като същевременно никой не е изоставен.

За тази цел настоящият доклад се съсредоточава върху инструментите, с които ЕС понастоящем разполага, за да подпомогне изпълнението на ЦУР в световен мащаб. Вместо да се съсредоточава върху конкретните подцели в рамките на ЦУР и постигнатия до момента напредък, в настоящия доклад се набелязват все още съществуващите пропуски и предизвикателства и се разглеждат различни възможности, които биха подпомогнали ЕС в усилията му за постигане на всичките 17 ЦУР в световен мащаб до 2030 г. Докладът следва също така да се разглежда като усилие на ЕС да обобщи напредъка си, преди да вземе участие в годишния политически форум на високо равнище през юли 2022 г. Форумът е основната платформа на ООН по въпросите на устойчивото развитие и играе централна роля в последващите действия и прегледа в световен мащаб на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и ЦУР. Тазгодишният форум ще се съсредоточи върху начините за по-добро възстановяване от COVID-19, като същевременно се постигне напредък в цялостното изпълнение на Програмата до 2030 г.

Дългосрочното планиране за постигане на ЦУР вече не е достатъчно и сега са необходими спешни действия. Настоящият доклад има за цел да покаже как, въпреки значителните усилия за картографиране на напредъка на ЕС по ЦУР, досега ЕС не е успял да изпълни водещата си роля в глобалните усилия за постигане на 17-те ЦУР. Поради това е необходимо по-добро изпълнение, което ще изисква по-съгласувано финансиране и преди всичко по-силно лидерство както в рамките на ЕС, така и на световната сцена.

Както показва знаковият Европейски зелен пакт, устойчивото развитие е в основата на идентичността на ЕС. ЕС беше лидер при преразглеждането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) и в преговорите по Програмата до 2030 г. Член 3 от Договора за Европейския съюз ангажира ЕС с устойчивото развитие на Европа, а в член 21 изрично се посочва, че ЕС насърчава устойчивото развитие отвъд своите граници, включително в развиващите се страни. ЕС е задължен да включва целите на сътрудничеството за развитие във всички вътрешни или външни политики, които вероятно ще засегнат развиващите се страни, както е посочено в член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Съгласуваността на политиките за развитие (СПР) е основен стълб в рамките на усилията на ЕС за повишаване на ефективността на сътрудничеството за развитие. Тази концепция за съгласуваност на политиките в подкрепа на целите за развитие беше въведена в основното право на ЕС през 1992 г. с Договора от Маастрихт и беше допълнително укрепена в Договора от Лисабон през 2009 г. и впоследствие в „Европейския консенсус за устойчиво развитие“ от 2017 г. През 2019 г. председателят на Европейската комисия Фон дер Лайен се ангажира с подход към ЦУР, който обхваща цялото управление. В резултат на това бяха положени усилия за интегриране на ЦУР в портфейла на всеки член на Комисията, за да се гарантира, че търговските споразумения насърчават устойчивото развитие, за да се включат обвързващи цели за ЦУР в рамките на инструмента ИССРМС — Глобална Европа, и за интегриране на ЦУР в европейския семестър.

Настоящият доклад обаче има за цел да подчертае, че стратегията на ЕС за изпълнение на ЦУР има сериозни недостатъци, по-специално по отношение на управлението, което оказа отрицателно въздействие върху усилията на ЕС за привличане на политически интерес, осигуряване на напредък и придобиване на обществена легитимност. В това си качество основното изискване на доклада е ЕС да приеме единна стратегия на високо равнище за изпълнението на ЦУР от страна на ЕС до 2030 г. Тя следва да реформира управлението на ЦУР, като предвиди мерки по въпроси като лидерството, подцелите, мониторинга и финансирането.

Неспособността на ЕС да приеме такава стратегия доведе до значителни екологични, социални и икономически странични ефекти в световен мащаб. Въпреки че държавите с високи доходи, включително всички държави — членки на ЕС, са постигнали най-голям напредък по ЦУР, те също така генерират най-големи странични ефекти в световен мащаб, което може да подкопае способността на развиващите се и най-слабо развитите държави да постигнат своите цели. Поради това е необходимо да се постигне по-задълбочено разбиране на трансграничния характер на устойчивото развитие. За тази цел работата на Евростат за количествено определяне на страничните ефекти в изданието от 2021 г. на нейния мониторингов доклад за ЦУР трябва да продължи. От основно значение е използваната методика да бъде доразвита, за да се определи в достатъчна степен истинският отпечатък на ЕС в световен мащаб и да се предприемат корективни мерки.

Изменението на климата е пример за трансгранично явление, което понастоящем засяга всяка държава на всеки континент. То нарушава функционирането на националните икономики и засяга живота на хората, като струва скъпо на общностите и държавите днес и ще им струва още повече утре. Настоящият доклад има за цел да признае тясната взаимовръзка между изменението на климата и устойчивото развитие. Изменението на климата действително може да подкопае напредъка към устойчиво развитие. От друга страна, мерките за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към него, основаващи се на научни данни и факти, могат да имат положителен и дълготраен принос за намаляване на бедността, за продоволствената сигурност, за здравето на екосистемите, за равенството и справедливостта. Някои ЦУР имат силно екологично измерение, например ЦУР 13 относно действията в областта на климата (която има за цел „предприемане на спешни действия за борба с изменението на климата и неговото въздействие“), ЦУР 14 относно опазването на морските екосистеми и ЦУР 15 относно опазването на сухоземните екосистеми и устойчивото използване на техните ресурси. Въпреки това се счита, че всички цели имат силна връзка — пряка или непряка — с действията в областта на климата.

Европейският зелен пакт има за цел превръщането на ЕС в справедливо, приобщаващо и проспериращо общество с кръгова икономика с ефективно използване на ресурсите и без нетни емисии на парникови газове през 2050 г. С оглед на неотдавнашната пандемия и нейните тежки последици за здравето и благосъстоянието на гражданите стойността на Европейския зелен пакт стана още по-очевидна. С ангажимента си за неутралност по отношение на климата и при разработването и приемането на преобразуващите и междусекторните мерки, необходими за постигането на тази цел, ЕС пое ангажимент да постави хората на първо място и да направи прехода справедлив и приобщаващ. В това отношение целите в областта на климата и околната среда, определени в Европейския зелен пакт, са част от стратегията на Съюза за постигане на ЦУР, и обратното. Връзката между Европейския зелен пакт и ЦУР наскоро беше призната в осмата програма за действие за околната среда (ПДОС), която формира основата за постигане на целите, свързани с околната среда и климата, определени в Програмата на ООН до 2030 г. и нейните ЦУР. В навечерието на 27-ата конференция на ООН по изменението на климата (COP27) европейската среща на най-високо равнище за ЦУР на 10—12 октомври 2022 г. ще събере лидерите по въпросите на устойчивото развитие в световен мащаб, за да разгледат един належащ въпрос: как можем да изградим заедно „зелена“ и приобщаваща Европа? Поради това по-ефективното изпълнение на ЦУР е съществена предпоставка за постигането на целите на ЕС в областта на климата.

Трябва да се обърне внимание и на въпроса за отчетността. Доброволните национални прегледи са основният механизъм за отчетност на Програмата до 2030 г. Изготвянето на политики обаче се извършва в значителна степен на равнището на ЕС, което налага представянето на специален доброволен преглед на ЕС. Това ще гарантира, че институциите на ЕС изпълняват ангажиментите си за прилагане на ясна стратегия и постигат необходимите цели. Следва да се вложат повече усилия и в мониторинга на местно и регионално равнище. Демократичният контрол и гражданското участие в изпълнението на ЦУР от страна на ЕС трябва да бъдат допълнително засилени.

И накрая, не може да има изпълнение без подходящо финансиране. В Глобалните перспективи на ОИСР относно финансирането за устойчиво развитие за 2021 г. се посочва, че COVID-19 е причинил общ спад на ресурсите в размер на 700 милиарда щатски долара и нарастване на нуждите в размер на 1 трилион щатски долара (т.нар. „ефект на ножицата“), така че годишният недостиг на финансиране за ЦУР в развиващите се страни в размер на 2,5 трилиона щатски долара преди пандемията би могъл да се увеличи със 70% след COVID-19 и да достигне 4,2 трилиона щатски долара (3,7 трилиона евро).

Въпреки това няма единен план за финансиране на ЦУР — нито на световно равнище, нито на равнище ЕС. Поради това докладът има за цел да подчертае значението на бюджета на ЕС, който играе важна роля за изпълнението на ЦУР. В него обаче също така се признава, че публичните средства няма да бъдат достатъчни. Мобилизирането на ресурси, включително от частни заинтересовани лица, и преразглеждането на европейската архитектура за развитие ще бъдат от ключово значение, както и една по-добра, по-структурирана рамка за проследяване на разходите за ЦУР.

Най-големите предизвикателства на нашето време — изменението на климата, пандемиите, конфликтите, масовото разселване, крайната бедност — са изключително сложни и изискват цялостни отговори на световно равнище: Програмата до 2030 г. е единствената рамка, която дава възможност за такъв отговор. Време е ЦУР да се възприемат сериозно. ЕС трябва да увеличи драстично усилията си за изпълнение на Програмата до 2030 г. във вътрешен план и на световната сцена – това е политически въпрос, който налага предприемането на спешни действия, за да може ЕС да изпълни очакванията, които му се възлагат, и да предприеме мерки за справяне с проблемите, които засягат живота на европейските граждани и нашите партньори по света.


ПИСМО НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА И ОБРАЗОВАНИЕ (8.3.2022)

Г-н Томас Тобé

Председател

Комисия по развитие

БРЮКСЕЛ

 

Паскал Канфен

Председател

Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

БРЮКСЕЛ

Относно: Становище относно „Изпълнение и постигане на целите за устойчиво развитие“ (2022/2002(INI))

Уважаеми господин Тобé,

Уважаеми господин Канфен,

В рамките на горепосочената процедура на комисията по култура и образование беше възложено да представи становище за Вашите комисии. На своето заседание от 26 януари 2022 г. комисията по култура и образование реши да представи това становище под формата на писмо.

Тя разгледа този въпрос на заседанието си от 15 март 2022 г. На същото заседание тя реши да прикани водещите комисии по развитие и по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да включат в предложението за резолюция, което ще приемат, посочените по-долу предложения.

С уважение,

Сабине Ферхайен

 

 


 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

А. подчертава, че е важно да продължат усилията за постигане на ЦУР, и отново заявява, че дори във времена на бюджетни ограничения образованието продължава да бъде основно право и съществена инвестиция, която дава възможност за постигането на всички ЦУР, и подчертава важната роля на ЕС чрез хуманитарна помощ и по-силни партньорства с различни части на света, включително Африка;

Б. подчертава ключовата роля, която образованието, културата, спортът и съответните програми на ЕС играят за постигането на ЦУР, и призовава за засилване на тяхното международно измерение, като същевременно признава силата на междуличностната дипломация;

В. призовава световните лидери да разглеждат свързаността и достъпа до цифрова инфраструктура, като например достъпа до финансово достъпна и качествена мрежа, като право, произтичащо от основното право на образование;

Г. призовава Комисията да координира и подкрепя държавите членки със специфични за всяка държава препоръки и обмен на най-добри практики с цел подобряване на качеството и приобщаващия характер на техните образователни системи и преодоляване на неравнопоставеността между половете и социално-икономическите различия при придобиването на основни умения и насочването към дисциплини в областта на науката, технологиите, инженерството, изкуствата и математиката (НТИИМ), в съответствие с визията за европейско пространство за образование, екологичния и цифровия преход на ЕС и ЦУР 4;

Д. призовава държавите членки да се възползват в пълна степен от GreenComp, европейската рамка за компетентност в областта на екологичната устойчивост, за да разработят систематичен подход към развитието на нагласа за устойчивост на различните възрастови и образователни равнища, като се съчетава значението за местните, регионалните и националните реалности със съгласуван подход в рамките на европейското пространство за образование; отново призовава държавите членки да завършат изграждането на европейското пространство за образование до 2025 г., дори като съществена междинна стъпка към постигането на целите, определени в ЦУР 4;

Е. насърчава изграждането на мрежи между секторите на неформалното и формалното образование с цел създаване на общности за професионално обучение, които да подкрепят учителите, тъй като те обновяват педагогическите практики, насърчават множество видове грамотност, улесняват ангажираността на учениците и насърчават тяхната емоционална интелигентност и устойчивост за справяне със страховете и несигурността; насочва вниманието към опита на масовия спорт и културните сдружения в това отношение;

Ж. настоява образователните органи да инвестират в подобряване на качеството на професионалното образование и обучение с помощта на най-съвременни инфраструктури, процеси на цифровизация и връзки с триъгълника на знанието, които привеждат сектора в съответствие с целите за екологична и социална устойчивост и му позволяват да предоставя алтернативни пътища за развитие на умения, допринасящи за изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие;

З. припомня на преподавателите съществената роля на образованието в ранна детска възраст за формиране на нагласи и ценности у малките деца, които допринасят за развитието на нагласи за устойчивост, и за ангажиране на техните семейства да обмислят начини, по които те също могат да допринесат за устойчивостта – както в личностен план, така и като общност;

И. насърчава младежкото предприемачество като механизъм за постигане на целите за устойчиво развитие в рамките на Европейския съюз и извън него с европейски инструменти като „Еразъм за млади предприемачи“ и програмата за образование и повишаване на осведомеността по въпросите на развитието (DEAR), като се има предвид потенциалът за подобряване на равнището на заетост, осигуряване на достоен поминък за уязвимите групи и разработване на иновативни решения.


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

2.6.2022

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

87

8

13

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Barry Andrews, Eric Andrieu, Nikos Androulakis, Maria Arena, Bartosz Arłukowicz, Margrete Auken, Simona Baldassarre, Marek Paweł Balt, Traian Băsescu, Aurélia Beigneux, Monika Beňová, Hildegard Bentele, Sergio Berlato, Alexander Bernhuber, Dominique Bilde, Malin Björk, Simona Bonafè, Delara Burkhardt, Pascal Canfin, Catherine Chabaud, Mohammed Chahim, Tudor Ciuhodaru, Nathalie Colin-Oesterlé, Antoni Comín i Oliveres, Ryszard Czarnecki, Esther de Lange, Christian Doleschal, Marco Dreosto, Bas Eickhout, Cyrus Engerer, Eleonora Evi, Agnès Evren, Pietro Fiocchi, Raffaele Fitto, Malte Gallée, Gianna Gancia, Charles Goerens, Mónica Silvana González, Catherine Griset, Jytte Guteland, Teuvo Hakkarainen, Pierrette Herzberger-Fofana, Martin Hojsík, Pär Holmgren, György Hölvényi, Jan Huitema, Yannick Jadot, Adam Jarubas, Rasa Juknevičienė, Manolis Kefalogiannis, Petros Kokkalis, Ewa Kopacz, Joanna Kopcińska, Peter Liese, Sylvia Limmer, Javi López, Karsten Lucke, César Luena, Pierfrancesco Majorino, Marian-Jean Marinescu, Fulvio Martusciello, Joëlle Mélin, Tilly Metz, Silvia Modig, Dolors Montserrat, Alessandra Moretti, Ville Niinistö, Janina Ochojska, Grace O’Sullivan, Jutta Paulus, Stanislav Polčák, Jessica Polfjärd, Nicola Procaccini, Luisa Regimenti, Frédérique Ries, Michèle Rivasi, María Soraya Rodríguez Ramos, Sándor Rónai, Rob Rooken, Silvia Sardone, Günther Sidl, Ivan Vilibor Sinčić, Linea Søgaard-Lidell, Maria Spyraki, Nicolae Ştefănuță, Tomas Tobé, Nils Torvalds, Edina Tóth, Véronique Trillet-Lenoir, Miguel Urbán Crespo, Petar Vitanov, Alexandr Vondra, Mick Wallace, Pernille Weiss, Emma Wiesner, Michal Wiezik, Tiemo Wölken, Anna Zalewska, Bernhard Zimniok

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Stéphane Bijoux, Manuel Bompard, Annika Bruna, Stelios Kympouropoulos, Marlene Mortler, Jan-Christoph Oetjen, Caroline Roose, Christel Schaldemose, Carlos Zorrinho

 


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

87

+

ID

Gianna Gancia

NI

Antoni Comín i Oliveres, Edina Tóth

PPE

Bartosz Arłukowicz, Traian Băsescu, Hildegard Bentele, Alexander Bernhuber, Nathalie Colin-Oesterlé, Christian Doleschal, Agnès Evren, György Hölvényi, Adam Jarubas, Rasa Juknevičienė, Manolis Kefalogiannis, Ewa Kopacz, Stelios Kympouropoulos, Esther de Lange, Peter Liese, Marian-Jean Marinescu, Fulvio Martusciello, Dolors Montserrat, Marlene Mortler, Janina Ochojska, Stanislav Polčák, Jessica Polfjärd, Luisa Regimenti, Maria Spyraki, Tomas Tobé, Pernille Weiss

Renew

Barry Andrews, Stéphane Bijoux, Pascal Canfin, Catherine Chabaud, Charles Goerens, Martin Hojsík, Jan Huitema, Jan-Christoph Oetjen, Frédérique Ries, María Soraya Rodríguez Ramos, Nicolae Ştefănuță, Linea Søgaard-Lidell, Nils Torvalds, Véronique Trillet-Lenoir, Emma Wiesner, Michal Wiezik

S&D

Eric Andrieu, Nikos Androulakis, Maria Arena, Marek Paweł Balt, Monika Beňová, Simona Bonafè, Delara Burkhardt, Mohammed Chahim, Tudor Ciuhodaru, Cyrus Engerer, Mónica Silvana González, Jytte Guteland, Javi López, Karsten Lucke, César Luena, Pierfrancesco Majorino, Alessandra Moretti, Sándor Rónai, Christel Schaldemose, Günther Sidl, Petar Vitanov, Tiemo Wölken, Carlos Zorrinho

The Left

Malin Björk, Manuel Bompard, Petros Kokkalis, Silvia Modig, Miguel Urbán Crespo, Mick Wallace

Verts/ALE

Margrete Auken, Bas Eickhout, Eleonora Evi, Malte Gallée, Pierrette Herzberger-Fofana, Pär Holmgren, Yannick Jadot, Tilly Metz, Ville Niinistö, Grace O'Sullivan, Jutta Paulus, Michèle Rivasi, Caroline Roose

 

8

-

ECR

Rob Rooken

ID

Aurélia Beigneux, Annika Bruna, Catherine Griset, Teuvo Hakkarainen, Sylvia Limmer, Joëlle Mélin, Bernhard Zimniok

 

13

0

ECR

Sergio Berlato, Ryszard Czarnecki, Pietro Fiocchi, Raffaele Fitto, Joanna Kopcińska, Nicola Procaccini, Alexandr Vondra, Anna Zalewska

ID

Simona Baldassarre, Dominique Bilde, Marco Dreosto, Silvia Sardone

INI

Ivan Vilibor Sinčić

 

Легенда на използваните знаци:

+ : за“

- : „против“

0 : „въздържал се“

 

 

Последно осъвременяване: 17 юни 2022 г.
Правна информация - Политика за поверителност