ДОКЛАД относно справянето с продоволствената сигурност в развиващите се страни
27.6.2022 - (2021/2208(INI))
Комисия по развитие
Докладчик: Беата Кемпа
PR_INI
СЪДЪРЖАНИЕ
Стрaница
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ И РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно справянето с продоволствената сигурност в развиващите се страни
Европейският парламент,
– като взе предвид член 25 от Всеобщата декларация за правата на човека и член 11 от Международния пакт за икономически, социални и културни права, които признават правото на храна като част от правото на адекватен стандарт на живот,
– като взе предвид член 21 от Договора за Европейския съюз,
– като взе предвид член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който потвърждава, че Съюзът трябва да взема предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни,
– като взе предвид член 214 от ДФЕС, който определя принципите и целите на операциите на ЕС за хуманитарна помощ,
– като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/947 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юни 2021 г. за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа, за изменение и отмяна на Решение № 466/2014/EС и за отмяна на Регламент (ЕС) 2017/1601 и на Регламент (ЕО, Евратом) № 480/2009 на Съвета[1],
– като взе предвид Регламент (ЕО) № 1257/96 на Съвета от 20 юни 1996 г. относно хуманитарната помощ[2],
– като взе предвид съобщенията на Комисията от 31 март 2010 г. относно хуманитарната хранителна помощ (COM(2010)0126) и рамката за политиката на ЕС за подпомагане на развиващите се страни за справяне с предизвикателствата, свързани със сигурността на прехраната (COM(2010)0127),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 3 октомври 2012 г., озаглавено „Подходът на ЕС към устойчивостта към кризи: уроците от продоволствените кризи“ (COM(2012)0586),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 12 март 2013 г., озаглавено „Подобряване на храненето при майките и децата в рамките на външната помощ: рамка за политиката на ЕС“ (COM(2013)0141),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 10 март 2021 г., озаглавено „Хуманитарната дейност на ЕС: нови предизвикателства, същите принципи“ (COM(2021)0110), в което се предвиждат, наред с другото, ключови действия за укрепване на връзката между хуманитарната дейност, развитието и мира с цел по-добро свързване на спешната помощ с по-дългосрочните решения, както и резолюцията на Европейския парламент от 15 декември 2021 г. относно нови насоки за хуманитарната дейност на ЕС[3],
– като взе предвид съобщението на Комисията от 23 март 2022 г., озаглавено „Гарантиране на продоволствената сигурност и повишаване на гъвкавостта на продоволствените системи“ (COM(2022)0133),
– като взе предвид плана за действие на ЕС относно равенството между половете и овластяването на жените във външните дейности на ЕС за периода 2021 – 2025 г. (GAP III) и резолюцията на Европейския парламент относно този план[4],
– като взе предвид плана за действие на Комисията относно храненето от 3 юли 2014 г., насочен към намаляване на броя на случаите на деца на възраст под пет години, които са със забавен растеж, със 7 милиона до 2025 г. (SWD (2014) 0234), и шестия доклад за напредъка по него от 12 август 2021 г. (SWD(2021)0229),
– като взе предвид своите резолюции относно продоволствената сигурност и изхранването, и по-специално резолюциите от 27 ноември 2014 г. относно недохранването и непълноценното хранене при децата в развиващите се страни[5], от 7 юни 2016 г. относно Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването[6] и от 10 октомври 2016 г. относно следващите стъпки за постигане на глобалните цели и ангажиментите на ЕС в областта на изхранването и продоволствената сигурност по света[7],
– като взе предвид своята резолюция от 24 март 2022 г. относно необходимостта от спешен план за действие на ЕС за гарантиране на продоволствената сигурност във и извън ЕС с оглед на руското нашествие в Украйна[8],
– като взе предвид заключенията на Съвета от 28 май 2013 г. относно продоволствената сигурност и сигурността на изхранването в рамките на външната помощ,
– като взе предвид заключенията на Съвета от 26 ноември 2018 г. относно укрепването на глобалната сигурност в областта на продоволствието и изхранването, от 25 ноември 2019 г. относно Четвъртия доклад за напредъка по плана за действие в областта на изхранването, от 20 май 2021 г. относно приоритетите на ЕС за срещата на върха на ООН по въпросите на продоволствените системи през 2021 г., от 14 юни 2021 г. относно укрепването на ангажимента на „Екип Европа“ към човешкото развитие и от 19 ноември 2021 г. относно водата в контекста на външната дейност,
– като взе предвид Съвместната декларация на Съвета и представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, Парламента и Комисията, за Европейския консенсус относно хуманитарната помощ от 2008 г.[9] и като взе предвид Европейския консенсус за развитие от 2017 г.,
– като взе предвид шестте глобални цели, определени от Световната здравна асамблея през 2012 г. относно храненето на майките, кърмачетата и малките деца до 2025 г., а именно i) намаляване с 40% на случаите на деца на възраст под пет години, които са със забавен растеж, ii) намаляване с 50% на случаите на анемия при жените в детеродна възраст, iii) намаляване с 30% на случаите на деца, родени с ниско тегло, iv) предотвратяване на нарастването на случаите на наднормено тегло при децата, v) увеличаване с поне 50% на дела на бебетата, които се хранят изключително с майчино мляко през първите шест месеца и vi) свеждане до по-малко от 5% на броя на линеещите деца, като взе предвид докладите за състоянието на продоволствената сигурност и изхранването в световен мащаб, глобалния доклад относно продоволствените кризи и доклада за изхранването на световното население, включително неговите издания от 2021 г., насоките относно правото на храна на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), доброволните насоки относно продоволствените системи и изхранването на Комитета на ФАО по световната продоволствена сигурност, 10-те елемента на агроекологията, ръководещи прехода към устойчива продоволствена и селскостопанска система (ФАО), и рамката за действие за продоволствената сигурност и изхранването при продължителни кризи от 2014 г.,
– като взе предвид доклада „Състоянието на световното рибно стопанство и аквакултурите за 2020 г.“ на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО)[10],
– като взе предвид споразуменията за партньорство в областта на устойчивото рибарство между ЕС и трети държави,
– като взе предвид Световната мрежа за борба с продоволствените кризи – алианс на участниците в областта на хуманитарната помощ и развитието, които работят чрез споделен анализ и знания за засилена координация по осъществяването на връзка между хуманитарната помощ, развитието и мира,
– като взе предвид Декларацията на ООН за правата на коренното население от 13 септември 2007 г. и Декларацията на ООН за правата на селяните и другите хора, работещи в селските райони, от 28 септември 2018 г.,
– като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 25 септември 2015 г., озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“,
– като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 1 април 2016 г., озаглавена „Десетилетие на ООН за действия за изхранването (2016 – 2025 г.)“, която има за цел да доведе до засилени действия за слагане на край на глада и премахване на недохранването в световен мащаб и да осигури всеобщ достъп до по-здравословни и по-устойчиви режими на хранене за всички хора, независимо кои са те и къде живеят,
– като взе предвид целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) и техния тясно свързан и интегриран характер, по-специално ЦУР 1 за изкореняване на бедността във всичките ѝ форми и навсякъде, ЦУР 2 за премахване на глада, постигане на продоволствената сигурност и по-добро хранене и стимулиране на устойчиво селско стопанство, ЦУР 3 за осигуряване на здравословен живот и насърчаване на благосъстоянието на всички във всяка възраст, ЦУР 5 за постигане на равенство между половете и овластяване на всички жени и момичета, ЦУР 6 за осигуряване на достъп до вода и канализация за всички, ЦУР 10 за намаляване на неравенството между и в рамките на държавите, ЦУР 12 за осигуряване на устойчиви модели на потребление и производство, ЦУР 13 за предприемане на спешни действия за борба с изменението на климата и неговите последици и ЦУР 17 за укрепване на средствата за изпълнение и възобновяване на глобалното партньорство за устойчиво развитие,
– като взе предвид Резолюция 2417 на Съвета за сигурност на ООН от 2018 г., в която се осъждат умишленото подлагане на глад на гражданското население като метод за водене на война, както и незаконният отказ на достъп на гражданското население до хуманитарна помощ,
– като взе предвид доклада от юни 2020 г. на Междуправителствената платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES) и Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК)[11], в който се подчертава връзката между борбата с изменението на климата и опазването на биологичното разнообразие,
– като взе предвид доброволните насоки на Комитета по световната продоволствена сигурност (CFS) относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите в контекста на националната продоволствена сигурност (2012 г.) и принципите на CFS за отговорно инвестиране в селскостопанските и продоволствените системи (2015 г.),
– като взе предвид движението за подобряване на изхранването (Scaling Up Nutrition) и неговата работа за прекратяване на недохранването във всичките му форми чрез подкрепа за ръководени от правителството инициативи и приоритетите на участващите държави, в сътрудничество с гражданското общество, ООН, донорите, предприятията и изследователите,
– като взе предвид ангажимента на Комисията, поет на срещата на върха на тема „Изхранване за растеж“ в Токио през декември 2021 г., за предназначаване на 2,5 милиарда евро за борба с недохранването през периода 2021 – 2024 г. и продължаващия ангажимент на ЕС за намаляване на случаите на деца със забавен растеж с най-малко 7 милиона до 2025 г.,
– като взе предвид пакта на Г-7 за предотвратяване на глада и хуманитарните кризи, одобрен на срещата на върха на Г-7 в Корнуол на 13 юни 2021 г., съгласно който членовете на Г-7 поеха ангажимент за борба с глада и за предотвратяване на масовия глад чрез съвместни действия,
– като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,
– като взе предвид становището на комисията по земеделие и развитие на селските райони,
– като взе предвид доклада на комисията по развитие (A9-0195/2022),
А. като има предвид, че умерената или тежката продоволствена несигурност се увеличава бавно от 2014 г. насам, като почти един на всеки трима души (2,37 милиарда души) не е имал достъп до подходяща храна през 2020 г.[12];
Б. като има предвид, че сериозността и мащабът на продоволствените кризи са се увеличили от 2020 г. насам в резултат на конфликти, икономически сътресения и екстремни метеорологични явления или комбинация от тези фактори, като през 2021 г. близо 193 милиона души са страдали от остра продоволствена несигурност и са се нуждаели от спешна продоволствена помощ – най-големият брой хора в света, страдащи от остра продоволствена несигурност, регистриран в глобалния доклад относно продоволствените кризи в рамките на шестгодишното му съществуване; като има предвид, че между 720 и 811 милиона души гладуват и се счита, че пет държави са изложени на риск от масов глад, включително Южен Судан, Етиопия, Мадагаскар, Нигерия (16 щата и територията на федералната столица) и Йемен[13];
В. като има предвид, че правото на храна се отнася до размера на наличността, достъпността, адекватността (достатъчно количество и стабилност на достъпа);
Г. като има предвид, че според Организацията за прехрана и земеделие (ФАО) продоволствена сигурност съществува, когато всички хора, по всяко време, имат физически и икономически достъп до достатъчна, безопасна и питателна храна, за да задоволят своите хранителни нужди и предпочитания за активен и здравословен живот[14];
Д. като има предвид, че незаконната, непровокирана и неоправдана агресивна война на Русия в Украйна допълнително дестабилизира и без това крехките селскостопански пазари и влоши и без това тежкото положение, причинено от COVID-19, и оказа допълнителен натиск върху текущите продоволствени кризи и световната продоволствена сигурност, тласкайки международните цени на храните и фуражите далеч над техните и без това високи равнища; като има предвид, че това вероятно ще увеличи продоволствената несигурност, бедността, социалните вълнения и нестабилността в много развиващи се страни, които са силно зависими от вноса на украинска и руска пшеница, тъй като 40% от износа на пшеница и царевица от Украйна е предназначен за Близкия изток и Африка;
Е. като има предвид, че според ФАО почти 50 държави зависят от Русия и Украйна за най-малко 30% от нуждите си от внос на пшеница, като 26 от тези държави осигуряват над 50% от своя внос на пшеница от двете държави; като има предвид, че Световната продоволствена програма закупуваше почти половината от световните си доставки на пшеница от Украйна и е посочила, че най-силно засегнати ще бъдат настоящите продоволствени кризи в държави като Афганистан, Етиопия, Сирия и Йемен;
Ж. като има предвид, че както Украйна, така и Русия са нетни износители на селскостопански продукти и че и двете страни играят водеща роля в снабдяването на световните пазари на храни и торове, където доставките, които могат да бъдат изнасяни, често са концентрирани в няколко държави; като има предвид, че тази концентрация би могла да изложи тези пазари на по-голяма уязвимост и нестабилност; като има предвид, че Русия е водещ износител на синтетични азотни торове и техните компоненти, а Беларус е значителен износител на торове на основата на калий; като има предвид, че цените на азотните торове са силно зависими от цените на природния газ – продукт, по отношение на който Русия заема важни пазарни позиции; като има предвид, че още преди конфликта много от развиващите се страни се бореха с отрицателните последици от високите международни цени на храните и торовете;
З. като има предвид, че индексът на ФАО на цените на храните, който проследява международните цени на храните и фуражите, се е повишил до ново рекордно високо равнище и че допълнителните повишения на цените и инфлацията при храните вероятно са далеч над техните и без това високи равнища;
И. като има предвид, че според ФАО индексът на цените на храните е достигнал рекордно високи стойности през февруари 2022 г.; като има предвид, че според организацията факторите, обуславящи инфлацията при храните, не се ограничават до условията на отглеждане на културите и наличностите за износ, но че много по-голям тласък за инфлацията на цените на храните идва извън производството на храни, по-специално от секторите на енергетиката, торовете и фуражите;
Й. като има предвид, че в Африка се наблюдава най-високата степен на продоволствена несигурност, като през 2020 г. 60% от населението на Африка (799 милиона души) е било засегнато от умерена или тежка продоволствена несигурност[15];
К. като има предвид, че Европейският съюз следва да обърне специално внимание на държавите, изправени пред масов глад, утежнен от природни бедствия, като например Мадагаскар, който наскоро беше засегнат от силни циклони и където двама на всеки петима жители са засегнати от остра продоволствена несигурност, особено в региона на Големия юг, където над 300 000 деца страдат от тежко недохранване;
Л. като има предвид, че много дребни земеделски стопани в развиващите се страни нямат достъп до здравословни, питателни и устойчиви хранителни режими предвид отдалечените места, ниските доходи и липсата на достъп до източници на разнообразни храни; като има предвид, че данните показват, че инвестициите в сектора на дребните земеделски стопани и регионалните структури носят най-добрата възвръщаемост от гледна точка на намаляването на бедността и растежа, подчертавайки в резултат на това необходимостта усилията да се съсредоточат върху увеличаването на доходите на дребните земеделски стопани, и особено на жените дребни земеделски стопани, и да се укрепи устойчивостта на уязвимите общности;
М. като има предвид, че здравословното хранене е било недостъпно за около 3 милиарда души по света през 2020 г., и като има предвид, че затлъстяването се увеличава рязко във всички региони[16];
Н. като има предвид, че непълноценното хранене е анормално физиологично състояние, причинено от недохранване, както и от наднормено тегло и затлъстяване; като има предвид, че здравето на жените и момичетата е тясно свързано с физическото и психичното здраве, както и с хранителния статус на бъдещите им деца; като има предвид, че недохранването сред бременните жени и майките увеличава риска от усложнения по време на бременността, майчина смъртност и недохранване и смърт при децата; като има предвид, че неприемливо голям брой деца все още са засегнати от непълноценно хранене: от всички деца на възраст под пет години 22% са със забавен растеж поради хронично недохранване, 6,7% са засегнати от линеене – форма на остро недохранване, а 5,7% са с наднормено тегло[17], а действителните данни за забавения растеж и линеенето се очаква да бъдат по-високи поради последиците от пандемията;
О. като има предвид, че гарантирането на безопасен и сигурен достъп до вода е тясно свързано с подобряването на продоволствената сигурност и храненето; като има предвид, че недостигът на вода засяга повече от 40% от световното население, като според последния Световен доклад на ООН за развитието на водните ресурси (2021 г.) повече от 2 милиарда души нямат пряк и сигурен достъп до безопасна питейна вода в световен мащаб;
П. като има предвид, че оцеляването на над 10% от световното население зависи от рибарството и аквакултурите[18], и като има предвид, че според ООН повече от 3 милиарда души зависят от океаните за основните си източници на белтъчини предимно от риба и морски храни; като има предвид, че над 90% от рибарите и работещите в сектора на рибарството в света се занимават с дребномащабен риболов;
Р. като има предвид, че здравните системи, които не са много устойчиви и силни, са застрашени от редовната поява на епидемии, по-специално що се отнася до способността им да гарантират непрекъснатост на най-основните грижи; като има предвид, че през последните две години ресурсите на здравната система бяха отклонени от редица важни от гледна точка на храненето функции и основни здравни услуги, свързани с недохранването (включително предродилни грижи, добавяне на микроелементи в хранителните вещества, превенция и лечение на детската диария, инфекции и остро недохранване), към борбата с COVID-19, и като има предвид, че лечението и превантивните услуги за недохранването продължават да бъдат недостатъчно интегрирани в пакетите от основни грижи на националните здравни системи, а равният достъп до услуги за полагане на грижи продължава да бъде недостатъчен;
С. като има предвид, че хроничната бедност, високите и постоянни равнища на неравенство и неустойчивите продоволствени системи, в съчетание със зачестилите природни бедствия, свързани по-конкретно с изменението на климата, са основните причини за продоволствената несигурност и недохранването;
Т. като има предвид, че според Шестия доклад на МКИК от 2022 г. изменението на климата, включително увеличаването на честотата и интензивността на екстремните явления, понижава продоволствената сигурност и сигурността на водните ресурси, намалява добивите от културите, променя пасищата и пътищата за смяна на пасищата и намалява хранителната стойност на храните, като по този начин възпрепятства усилията за изпълнение на Програмата до 2030 г. и нейните цели за устойчиво развитие;
У. като има предвид, че изменението на климата допълнително излага жените на рискове и уязвимост; като има предвид, че изменението на климата изостря съществуващите предизвикателства, като например внезапна загуба на производство на храни и достъп до храни, и свързаните с това уязвимости, включително като влошава бедността и продоволствената несигурност, принуждавайки общностите да се изправят пред сложни кризи; като има предвид, че намаляването на разнообразието в хранителните режими доведе до увеличаване на непълноценното хранене в много общности, особено за коренното население, дребните земеделски стопани и домакинствата с ниски доходи, като децата, възрастните хора и бременните жени са особено засегнати;
Ф. като има предвид, че според оценки на ФАО около 75% от генетичното разнообразие на растенията в световен мащаб е било загубено; като има предвид, че мащабната генетична ерозия засилва нашата уязвимост спрямо изменението на климата и появата на нови вредители и болести;
Х. като има предвид, че биологичното разнообразие и свързаните с него услуги – опрашване, хищници на вредители, повишена устойчивост на агроекосистемите на ерозия, суши и наводнения, почвообразуване и поглъщане на въглерод – са от съществено значение за осигуряването на устойчиво производство на храни;
Ц. като има предвид, че изграждането на устойчивостта на биологичното разнообразие и подкрепата за целостта на екосистемите могат да запазят ползите за хората, включително поминъка, човешкото здраве и благосъстояние и осигуряването на храна;
Ч. като има предвид, че броят на хората, нуждаещи се от спешна помощ в областта на продоволствието, изхранването и поминъка, нараства[19]; като има предвид, че основните фактори за продоволствената и хранителната несигурност и недохранването, които се влошават, са конфликтите, изменението на климата и екстремните метеорологични явления, влошаването на околната среда, повишаващите се цени на енергията, ограниченият достъп до вода, икономическите сътресения, хроничната бедност и високите и трайни равнища на неравенство, включително неравенството между половете, липсата на достъп до основни социални и здравни услуги, нарастването на населението в световен мащаб и неуспешното управление, което впоследствие може да доведе до необходимостта от миграция;
Ш. като има предвид, че конфликтите нарушават достъпа до храна и до основни социални услуги, които засягат стабилното здраве, включително услугите в областта на храненето, водоснабдяването, канализацията и хигиената, и нанасят вреди на природните ресурси, инфраструктурата, средствата за производство и добитъка; като има предвид, че продоволствената несигурност може да бъде източник на конфликти сред засегнатите общности, изостряйки по този начин съществуващите предизвикателства и напрежения, свързани с недостига на ресурси;
Щ. като има предвид, че COVID-19 доведе до прекъсване на веригите за създаване на стойност – от производството и транспортирането до съхранението и продажбата на храни, и че ограниченията върху движението намалиха достъпа до пазарите за земеделските стопани и потребителите, като допълнително възпрепятстваха равния достъп до подходяща храна и изхранване за всички и разкриха липсата на устойчивост на базираните на внос продоволствени системи и значението на устойчивите агрохранителни системи;
АА. като има предвид, че COVID-19 доведе до увеличаване на бедността при липсата на универсални минимални равнища на социална закрила; като има предвид, че ограниченията оказаха въздействие върху ежедневните икономически дейности, от които зависят много домакинства, което доведе до трудности по отношение на достъпа до здравословна и питателна храна или задоволяването на здравните потребности; като има предвид, че в много развиващи се страни достъпът до качествено здравеопазване е изключително ограничен, особено за най-уязвимите и маргинализирани лица;
АБ. като има предвид, че приобщаващите, ефикасни, издръжливи и устойчиви продоволствени системи са от решаващо значение за постигането на Програмата до 2030 г. и нейните цели за устойчиво развитие; като има предвид, че пандемията от COVID-19 разкри слабостите в световните продоволствени системи, изостряйки неравенствата и застрашавайки живота и поминъка на най-уязвимите; като има предвид, че в Десетилетието на ООН за действия се отправя призив за ускоряване на революционните решения с цел справяне с глобалните предизвикателства за хората и планетата – от бедността и пола до изменението на климата, неравенството и преодоляването на финансовите различия;
АВ. като има предвид, че храненето е важен въпрос, който стои в основата и е двигател за постигането на поне 12 от 17-те ЦУР, и е неразривно свързан с други ключови въпроси на устойчивото развитие, защото зависи от тях (например вода, канализация и хигиена, и селско стопанство), защото осигурява условия за тях (например здравеопазване и заетост), или защото изпълнява и двете функции (например равенство между половете и образование);
АГ. като има предвид, че Споразумението от Маракеш от 1994 г., и по-специално Споразумението за селското стопанство на Световната търговска организация (СТО), допринесоха за специализацията на селскостопанските региони; като има предвид, че тази специализация е довела до региони с високи нива на износ и други, които са почти изцяло зависими от вноса; като има предвид, че това положение не е устойчиво на кризи, като например войни, и е един от факторите, допринасящи за настоящата нестабилност на храните в световен мащаб;
АД. като има предвид, че високата зависимост от вноса на храни силно излага населението на променливостта на световния пазар, особено лицата, които харчат значителна част от доходите си за ежедневни нужди от храна;
АЕ. като има предвид, че нестабилността на международните пазари води до продоволствена несигурност в държавите, в които няма силни селскостопански политики, тъй като периодите на ниски цени оказват отрицателно въздействие върху производствения капацитет и водят до увеличаване на вноса, което прави градското население уязвимо при покачване на световните цени;
АЖ. като има предвид, че селскостопанските политики са главните макроикономически политики и че поради липсата на защита срещу изключителната променливост на световните цени причинените от инфлацията вреди са опустошителни за нововъзникващите икономики;
АЗ. като има предвид, че продоволствената независимост е правото на хората и държавите да определят собствените си селскостопански и продоволствени политики; като има предвид, че тази концепция има за цел да даде възможност на всяка страна да изхранва собственото си население и да бъде самодостатъчна и автономна; като има предвид, че намерението на стратегията „От фермата до трапезата“ да намали зависимостта на земеделските стопани от външни продукти е в съответствие с това определение;
АИ. като има предвид, че Европейският зелен пакт и стратегията „От фермата до трапезата“ възприемат цялостни подходи към селското стопанство не само за да се предотврати криза в областта на климата и биологичното разнообразие в Европа, но и за да се гарантира продоволствената сигурност и да се подобри храненето и общественото здраве; като има предвид, че тя служи като модел за инвестиции в областта на финансирането на развитието с цел да се увеличи устойчивостта и продоволствената самодостатъчност на развиващите се страни;
АЙ. като има предвид, че стратегията „От фермата до трапезата“ има за цел да намали използването на селскостопански суровини, и по-специално да намали общата употреба на химически пестициди с 50%, на най-опасните пестициди с 50% и на торове с поне 20% до 2030 г.;
АК. като има предвид, че храненето е важна инвестиция, тъй като доброто хранене през първите хиляда дни от живота на детето е от решаващо значение за достигането на пълен физически, интелектуален и човешки потенциал; като има предвид, че гладът и недохранването оказват отрицателно въздействие върху способността на децата да учат и ги карат да напускат преждевременно училище, представляват бреме за хората и обществата през целия живот и оказват неблагоприятно въздействие върху човешкото и националното икономическо развитие; като има предвид, че следователно доброто хранене е крайъгълният камък на просперитета на обществата;
АЛ. като има предвид, че в разгара на пандемията от COVID-19 затварянето на училищата остави 370 милиона деца без достъп до сигурно хранене в училище, често единственото им топло ястие на ден; като има предвид, че програмите за училищна храна са важен елемент за борба с детския глад и множеството форми на недохранване; като има предвид, че от друга страна продоволствената несигурност нарушава функционирането на обществото, включително способността на семействата да изпращат децата си на училище, и като създава допълнителен стрес върху семействата, може да бъде двигател на домашно насилие и насилие, основано на пола; като има предвид, че за всеки долар, инвестиран в интервенции в областта на изхранването, могат да се генерират 16 долара като възвръщаемост;
АМ. като има предвид, че както и в други области на хуманитарната помощ и помощта за развитие, нарастващите потребности не са съчетани с предоставянето на адекватни ресурси, което води до бързо нарастващ недостиг на финансиране, което изисква по-интелигентни и по-системни подходи, системна трансформация в посока към социално справедливи продоволствени системи, тъй като настоящите ни продоволствени системи изострят социално-икономическите неравенства и неравенствата между половете, които възпрепятстват достъпа до здравословно, справедливо и устойчиво хранене;
АН. като има предвид, че жените играят ключови роли в изхранването на света като земеделски стопани, лица, полагащи грижи, и производители, като произвеждат 60 – 80% от храната в развиващите се страни, но имат неравен достъп до храна и до ресурсите, услугите и активите, които увеличават техните добиви и доходи; като има предвид, че жените поемат 75% от неплатените грижи и домашния труд, а жените в селските общности и държавите с ниски доходи прекарват до 14 часа на ден в полагане на грижи;
АО. като има предвид, че неравенството между половете оказва влияние върху разпределението на труда и води до непропорционална тежест за жените и момичетата във връзка с неплатения труд по полагане на грижи;
АП. като има предвид, че е необходимо да се защитят правата на жените и момичетата на всички равнища, да се гарантира защитата на техните права на всички равнища и да им се осигури пространство в процесите на вземане на решения; като има предвид, че жените и момичетата са най-силно засегнати от изменението на климата и бедствията, което води до повишена уязвимост поради комплексни рискове;
АР. като има предвид, че неравенството между половете оказва пряко въздействие върху храненето, като оформя хранителната динамика в домакинството и общността по начини, които засягат производството, достъпа и способността на жените и момичетата да си позволят и да си осигурят храна, грижи и здравни и санитарни услуги, и могат да ги изложат на риск от увеличаване на насилието, основано на пола, и насилието от страна на интимния партньор;
АС. като има предвид, че премахването на разликата между половете сред жените и мъжете земеделски стопани би могло да увеличи селскостопанското производство с 2,5 до 4% в най-бедните региони и да намали глада в световен мащаб със 17%;
АТ. като има предвид, че жените представляват 43% от работната сила в селското стопанство в държавите партньори, като този процент нараства до 50% или повече в някои държави от Азия и Африка на юг от Сахара, а същевременно представляват едва по-малко от 20% от земеделските стопани;
АУ. като има предвид, че по света има 608 милиона семейни стопанства, които заемат между 70 и 80% от земеделската земя в света, представляват над 90% от всички земеделски стопанства в световен мащаб и произвеждат около 80% от храната в световен мащаб в стойностно изражение;
АФ. като има предвид, че една трета от произвежданите в световен мащаб храни се губят или разхищават; като има предвид, че увеличените усилия за намаляване на загубата и разхищението на храни чрез прилагане на кръговата икономика в системите за селскостопанско производство с цел повишаване на устойчивостта и ресурсната ефективност на селскостопанското производство са от ключово значение за справяне с продоволствената несигурност, недохранването и опазването на биологичното разнообразие в световен мащаб;
АХ. като има предвид, че справянето с продоволствената и хранителната сигурност изисква не само повече финансиране, но и решителна политическа насоченост и усилия;
АЦ. като има предвид, че някои трети държави са създали редица иновативни проекти, като например инициативата „Велика зелена стена“ в Африка, която насърчава агроекологични проекти;
АЧ. като има предвид, че Комитетът по световната продоволствена сигурност е най-важната приобщаваща международна и междуправителствена платформа за сътрудничество между всички заинтересовани страни за постигане на общата цел за гарантиране на продоволствена сигурност и изхранване за всички;
АШ. като има предвид, че на 20 декември 2017 г. Общото събрание на ООН прие проект, чрез който обяви 2019 – 2028 г. за Десетилетието на ООН на семейното земеделие;
АЩ. като има предвид, че правата на земеделските стопани бяха установени в Международния договор на ФАО за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие през 2004 г., но правилата за интелектуалната собственост често са били в противоречие с тях, излагайки на риск локалните, традиционните и местните системи за посевен материал;
БА. като има предвид, че активната роля на ЕС в борбата с продоволствената несигурност е от съществено значение, тъй като той осигурява почти половината от световната официална помощ за развитие (ОПР);
Продоволствената сигурност и изхранването са в основата на възстановяването след COVID-19
1. изразява тревога от факта, че не сме на път и е много малко вероятно да постигнем целите в областта на изхранването до 2025 г. или да премахнем глада до 2030 г., което е амбицията на ЦУР 2 „нулев глад“; припомня, че гладът и продоволствената несигурност отново се увеличават в целия свят; отбелязва със загриженост, че до 2030 г. около 660 милиона души може да продължат да са изправени пред глад, което се дължи и на последиците от пандемията от COVID-19; припомня, че са необходими смели действия, по-специално по отношение на неравенството при достъпа до храна, за да се ускори напредъкът към целта за нулев глад; припомня, че прекратяването на недохранването във всичките му форми и ЦУР 2 следва да се разглеждат като приоритети във всички политики, като се обърне специално внимание на хората в най-уязвимо положение;
2. подчертава, че продоволствените системи трябва да играят ключова роля за премахването на бедността и постигането на ЦУР 1, като същевременно се борят с непълноценното хранене и едновременното съществуване на прехранване и недохранване, което ще бъде от решаващо значение за постигането на целите в областта на здравеопазването в рамките на ЦУР 3; подчертава, че ще бъде невъзможно водните ресурси да се управляват устойчиво, за да се постигне ЦУР 6, без селското стопанство да играе централна роля, и че устойчивото управление на рибарството е от основно значение за опазване и устойчиво използване на океаните и моретата и за постигане на ЦУР 14; следователно припомня, че продоволствените системи в по-широк план трябва също така да отразяват нашите ангажименти по отношение на устойчивото потребление и производство в рамките на ЦУР 12, адаптирането към изменението на климата и смекчаването на последиците от него в рамките на ЦУР 13, както и опазването, възстановяването и устойчивото управление на сухоземните екосистеми в рамките на ЦУР 15;
3. припомня решаващата роля на дребномащабния риболов за продоволствената сигурност и изхранването; подчертава, че споразуменията за партньорство в областта на устойчивото рибарство трябва да са в съответствие с най-добрите налични научни становища и не трябва нито да подкопават продоволствената сигурност на местно равнище, нито да застрашават дребномащабния риболов в държавите извън ЕС, поставяйки ги в пряка конкуренция с корабите на ЕС; призовава споразуменията да бъдат приведени в съответствие с Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и със задълженията на ЕС в областта на околната среда и целите на общата политика в областта на рибарството чрез увеличаване на секторната подкрепа и разпоредбите за устойчивост по отношение на излишъците, изхвърлянето на улов и подхода на предпазливост;
4. подчертава, че пандемията от COVID-19 с последвалата икономическа криза и затваряне на границите и настоящият конфликт в Украйна разкриха слабостите на световната продоволствена система; подчертава и припомня на Европейската комисия и на държавите членки, че е важно да се създадат по-силни връзки между краткосрочните, средносрочните и дългосрочните политики, за да се гарантира приобщаващият характер на плановете за възстановяване от COVID-19, като същевременно се обръща специално внимание на най-уязвимите групи, например децата, младите хора, жените, възрастните хора и коренното население;
5. настоятелно призовава ЕС да гарантира правото на прехрана на развиващите се страни и самодостатъчността като средство за постигане на продоволствена сигурност, намаляване на бедността и приобщаващи, устойчиви и справедливи световни вериги на доставки и по-устойчиви продоволствени системи; както и да подкрепя местните и регионалните пазари, като се обърне специално внимание на жените и семейното селско стопанство, с цел да се гарантират снабдяване с достъпна храна на приемливи цени и по-силни мрежи за социална сигурност, за да се гарантира, че най-уязвимите продължават да имат достъп до храна дори в извънредни или кризисни ситуации;
6. припомня, че Украйна и Русия са важни участници на световния пазар за износ на храни; следователно Украйна и Русия имат огромно въздействие върху редица държави с високи равнища на глад, тъй като тези държави внасят значителна част от пшеницата си от Украйна или Русия;
7. подчертава, че в този контекст правителствата следва да избягват забрани за износ и да определят мерки в подкрепа на преструктурирането на селскостопанските пазари и тяхното регулиране, като увеличат тяхната прозрачност и установят нови правила, за да се предотврати подхранване на нестабилността на цените на храните поради прекомерни финансови спекулации, което, особено в условията на война, може изкуствено да повиши цените на едро и да доведе до нестабилност на пазара, като засегне по-специално развиващите се страни и най-уязвимите групи от населението;
8. изразява дълбоко съжаление във връзка с финансовата спекулация със селскостопански и хранителни стоки и призовава Комисията спешно да представи предложения за прекратяване на тази спекулация, по-специално в контекста на войната, с цел да се гарантира стабилността на пазара и селскостопанското производство; във връзка с това припомня, че структурната нестабилност на международните селскостопански пазари представлява заплаха за световната продоволствена сигурност и за политическата стабилност в много развиващи се страни; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят международните правила, насочени към прекратяване на финансовите спекулации със селскостопански и хранителни стоки и на спекулативните практики;
9. припомня, че правото на прехрана е право на човека; призовава за всеобхватни и решителни действия на ЕС, които да съпътстват пълната и постепенна реализация на това право като средство за постигане на продоволствена сигурност за всички; изразява дълбока загриженост във връзка с рязкото увеличаване на продоволствената несигурност през последните няколко години;
10. подчертава, че енергийната криза и неблагоприятните климатични събития преди войната в Украйна доведоха до рязко покачване на цените на селскостопанските стоки на световния пазар, и в този контекст призовава за по-голямо и по-ефективно продоволствено подпомагане, за да се свърже по-добре спешната помощ с дългосрочните решения; по-специално призовава Европейската комисия и държавите – членки на ЕС, да увеличат своя принос към Световната продоволствена програма и да предприемат действия, насочени към преобразуването на нашите продоволствени системи, чрез подкрепа за разнообразието и качеството на селскостопанското производство и преработка в държавите партньори и мерки за справяне със структурната бедност и продължаващите неравенства като основни причини за продоволствената несигурност;
11. отбелязва със загриженост, че руското нашествие в Украйна ще има огромно въздействие в по-широк смисъл, което допълнително ще изостри съществуващата продоволствена несигурност и последиците от пандемията от COVID-19; отбелязва с още по-голяма загриженост, че Украйна е ключов производител на основни хранителни продукти като пшеница, царевица и растителни масла; призовава Комисията да разработи широкообхватни мерки за продоволствена сигурност и да ги приложи в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план; припомня, че ЕС трябва да гарантира, че правото на прехрана за всички не представлява пазарна стока; припомня, че масовият глад е една от потенциалните последици, на които е необходимо да се обърне сериозно внимание като резултат от войната, ако световните лидери не предприемат мерки за противодействие;
12. подчертава, че войната в Украйна показва до каква степен държавите с ниски доходи зависят от световния пазар за своите основни хранителни доставки, като основават продоволствената си сигурност на няколко държави – износителки на зърно, което прави тези държави с ниски доходи особено уязвими към смущения на пазара и увеличаване на цените; припомня, че за да изхранват своя народ, четиринадесет държави с ниски или по-ниски средни доходи внасят над 50% от своята пшеница от Русия и Украйна, като някои от тях вече са изправени пред условия, близки до масов глад;
13. подчертава, че за да поемат предизвиканите от конфликти сътресения и да останат устойчиви, държавите, които зависят от вноса на храни от Украйна и Руската федерация, следва да диверсифицират източниците на своите хранителни доставки, като разчитат на други държави износителки или на съществуващите хранителни запаси, или като подобрят разнообразието на своите вътрешни производствени бази;
14. призовава ЕС и неговите държави членки незабавно да покрият недостига на финансиране във връзка с призивите на ООН от 2022 г. за хуманитарна помощ за Източна Африка и Близкия изток, тъй като понастоящем подкрепата за тези два региона е 99% недостатъчно финансирана; припомня, че вече се наложи СПП да намали дажбите за бежанците и други уязвими групи от населението в Източна Африка и Близкия изток поради липса на финансиране, повишаване на цените и намалено предлагане на стоки на пазарите, включително поради войната в Украйна;
15. подчертава, че амбициозно финансираното програмиране в областта на храните и изхранването следва да бъде в основата на плановете за възстановяване след пандемията;
16. настоятелно призовава ЕС да даде приоритет на храните и устойчивото селско стопанство в своите международни програми за развитие, както и да гарантира достъп до финансиране за местните общности и организации; призовава ЕС, в партньорства с развиващи се страни, да инвестира в мерки и интервенции, с които се предоставя достъп до разнообразни, финансово достъпни, безопасни, устойчиви и достатъчно питателни храни, тъй като инвестирането в храни и изхранване е ключов елемент от изграждането на човешки капитал и конкурентоспособност и постигането на ЦУР;
17. подчертава необходимостта политиките да се ръководят от държавата, да се основават на потребностите и да са съобразени с контекста, тъй като продоволствените системи са много разнообразни; припомня, че следва да се даде приоритет на местното производство на храни чрез финансиране на дребните земеделски стопани, защита на правата на човека и укрепване на семейните селскостопански системи, кооперациите и регионалните вериги на доставки;
18. посочва, че дребните земеделски стопани са основните производители на храни в развиващите се страни и играят ключова роля за продоволствената сигурност и изхранването на тези страни; призовава ЕС в своята помощ за развитие изрично да подкрепя и овластява дребните земеделски стопанства, семейните земеделски стопанства и кооперациите, като същевременно обръща внимание и на достойния труд; подчертава, че подобряването на селскостопанското производство на дребните земеделски стопани означава повече храни на световния пазар, което води до по-ниски цени на храните и по-добри хранителни режими;
19. припомня, че местните селскостопански традиции, допълнени от съвременни технологии, могат да подобрят производството на здравословна и питателна храна; счита, че развиващите се страни следва да могат да защитават своите публични селскостопански политики;
20. подчертава, че местното производство на храни и местното потребление, които подкрепят дребномащабното земеделие и гарантират справедливи цени за производителите и потребителите, намаляват зависимостта на държавите от вноса и уязвимостта им спрямо колебанията на цените на международните пазари;
21. подчертава, че стратегическите инвестиции в устойчиви селскостопански практики могат да играят ключова роля в гарантирането на по-издръжливи и устойчиви агрохранителни системи; настоява инвестициите на ЕС да бъдат в съответствие с Програмата до 2030 г., Парижкото споразумение относно изменението на климата и Конвенцията за биологичното разнообразие; приветства и насърчава инвестициите на ЕС, в партньорство с развиващите се страни, в областта на агроекологията, агролесовъдството и диверсификацията на културите и отново заявява, че подкрепяните от ЕС инвестиции в селското, горското или рибното стопанство или в предприятия, които оказват въздействие върху почвата, пасищата, горите, водите или морето, е необходимо да бъдат в съответствие, наред с другото, с доброволните насоки на ФАО/Комитета по световната продоволствена сигурност (CFS) относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите в контекста на националната продоволствена сигурност, както и с принципите на ФАО/CFS за отговорни инвестиции в селскостопанските и продоволствените системи; подкрепя европейското финансиране за производителите и предприятията от агрохранителния сектор, за да могат да направят необходимите инвестиции за привеждането им в съответствие с изискванията на анализа на опасностите и контрола в критични точки чрез прилагане на мерки за премахване на всеки потенциален риск за продоволствената сигурност.
22. подчертава, че късите вериги на доставки притежават голям потенциал за преодоляване на настоящите недостатъци в продоволствената система, и припомня, че щадящото климата селско стопанство включва, наред с другото, намаляване на зависимостта от енергия от изкопаеми горива, включително използването на химически пестициди и торове;
23. приветства всички инициативи за прилагане или укрепване на национално или регионално равнище на селскостопански политики, които имат за цел да гарантират по-голяма продоволствена независимост, и насърчава прехода на развиващите се страни към по-голяма самостоятелност, като се предоставят на земеделските стопани отговорност, ангажираност и независимост при създаването на устойчиви агрохранителни системи и по-самодостатъчни системи за производство; призовава усилията в областта на селското стопанство да се съсредоточат върху гарантиране на правото на развиващите се страни на продоволствена сигурност, в допълнение към правото на продоволствена независимост[20], както и върху повишаване на способността на тези страни да задоволяват хранителните потребности на своето население;
24. подчертава важността на защитата и подкрепата на правото на местните общности на достъп до и контрол върху природните ресурси, например земята и водата; изразява съжаление относно факта, че заграбването на земи е широко разпространено в много развиващи се страни; посочва, че това е брутална практика, която подкопава продоволствената сигурност и продоволствената независимост и застрашава селските общности;
25. отбелязва, че например правото на паша и общите пасища представляват традиционни права на земеползване, които се основават на обичайното право, а не на документирани права на собственост; въпреки това подчертава, че е изключително важно да се защитават тези обичайни права за селското население;
26. призовава за преодоляване на социалното напрежение между уседналите селскостопански популации и номадските скотовъдни общности, по-специално в регионите с припокриващи се етнорелигиозни конфликти;
27. изразява дълбока загриженост относно голямата зависимост на развиващите се страни от вноса на храни, особено от Европейския съюз, по-специално когато този внос се състои от субсидирани продукти, чиято ниска цена представлява вредна конкуренция за местното дребно селско стопанство;
28. подчертава необходимостта да се защитават правата на земеделските стопани да поддържат генетичните ресурси за целите на продоволствената сигурност и адаптирането към изменението на климата; призовава Комисията, в рамките на своите политики за помощ за развитие и за търговия и инвестиции, да подкрепя селскостопански системи, които са в съответствие с разпоредбите на Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие, който гарантира правата на селяните да поддържат, контролират, защитават и развиват свои собствени семена и традиционни знания;
29. подчертава необходимостта от последователна работа с държавите, международните и регионалните организации от частния сектор, земеделските стопани и дребните земеделски стопани, както и с местното гражданско общество и местните общности, за да се подкрепи разработването, изпълнението и наблюдението на специфични за контекста, осъществими и стабилни национални цели в областта на изхранването; признава ключовата роля на гражданското общество, по-специално за достигането до дребните земеделски стопани, като им се предоставя достъп до обучение, ресурси, пазари и вериги за създаване на стойност;
30. счита, че отдаването на приоритет на нуждите от хранене на майките и кърмачетата е от решаващо значение за гарантирането на стабилна и устойчива продоволствена сигурност, и призовава Комисията и държавите членки да подкрепят националните органи в развиващите се държави при интегрирането на услугите в областта на изхранването в здравните системи, за да се преодолее недохранването във всичките му форми и да се гарантира непрекъснатостта на услугите в областта на изхранването, по-специално ранното откриване и основаното на общностите управление на недохранването в тежка форма и храненето на кърмачетата и малките деца, както и свързаните програми относно храненето на майките; във връзка с това приветства постиженията и работата на движението SUN;
31. призовава ЕС да защити достъпа и контрола от страна на дребните производители върху земята и други ресурси, включително семена на земеделските производители, достъп до вода, както и достъп до инфраструктура за свързване на селските общности с териториалните пазари, включително градските райони;
32. призовава ЕС да гарантира подходящо финансиране и съвместно създаване на знания и технически иновации чрез ръководени от земеделските стопани научни изследвания, включително подкрепа за малки организации на производители и сдружения на жени и техните съвместни дейности по преработка и пускане на пазара;
33. призовава Комисията да установи тесни връзки с държавите партньори с цел обмен на знания в областта на селското стопанство; изтъква експертния опит на европейския селскостопански сектор и подчертава, че е необходимо да се даде приоритет на партньорствата в областта на научните изследвания и иновациите в селското стопанство, включително чрез програма „Хоризонт Европа“, и да се стимулират отговорните и етични иновации с цел популяризиране на устойчивите селскостопански практики, за да се увеличат добивите и селскостопанската продукция; във връзка с това призовава да се разчита в по-голяма степен на приноса на африканските традиционни местни знания в справедливия преход, особено по отношение на селскостопанските практики, рибарството и опазването на горите, като по този начин се овластяват местното население и общности;
34. отбелязва положителните резултати от бюджетната подкрепа, демонстрирани в Шестия доклад за напредъка относно плана за действие в областта на храненето като механизъм за устойчиви, значими и специфични за всяка държава инвестиции в областта на изхранването;
35. призовава ЕС да интегрира глобалните и националните цели в областта на изхранването в съответните програми за развитие и национални стратегии; призовава ЕС и неговите държави членки да мобилизират дългосрочни финансови инвестиции в продоволствената и хранителната сигурност и устойчивото селско стопанство, рибарство и аквакултури, както и да насърчават държавите партньори да инвестират повече в тези сектори чрез националните си бюджети;
36. настоятелно призовава ЕС да даде приоритет на продоволствената сигурност, опазването на биологичното разнообразие и устойчивото селско стопанство в своите международни програми за развитие с държавите партньори, като се вземат предвид техните специфични потребности на местно равнище и същевременно се гарантира достъп до финансиране за местните общности и организации, които ги подкрепят; призовава ЕС и неговите държави членки да оценят и наблюдават, с участието на гражданското общество, неговите инвестиции, за да се гарантира, че те се борят конкретно с бедността и продоволствената несигурност;
37. подчертава ролята на ЕС като фактор, способстващ за преобразуването на световните продоволствени системи, така че те да могат да станат по-издръжливи, устойчиви и справедливи; подчертава, че стратегията „От фермата до трапезата“ е амбициозна политическа рамка на ЕС, която насърчава една по-устойчива и издръжлива агрохранителна система на ЕС и подкрепя глобалния и справедлив преход към устойчиви агрохранителни системи, които са от полза за хората, природата и икономическия растеж и които опазват природните ресурси в съответствие с целите на стратегията за биологичното разнообразие; припомня намерението на стратегията „От фермата до трапезата“ да намали зависимостта на земеделските стопани от външни продукти;
38. настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да останат изцяло ангажирани с международния си ангажимент в областта на климата и биологичното разнообразие, Зеления пакт и стратегията „От фермата до трапезата“ и съответно да изпълнят препоръките на Междуправителствения комитет по изменение на климата за адаптиране към изменението на климата, особено в контекст, в който пандемичната криза и войната в Украйна показват уязвимостта на световния пазар на храни към смущения;
39. настоятелно призовава Комисията да ускори усилията си, за да подкрепи държавите партньори да намалят броя на децата на възраст под пет години със забавен растеж със седем милиона до 2025 г., съгласно ангажимента, поет в Плана за действие на ЕС в областта на изхранването;
40. призовава Европейския съюз да продължи да подкрепя държавите партньори за възстановяване на наличието на разнообразна и питателна храна за децата в училищна възраст чрез програми за храна в училищата, като същевременно се насърчават местно и устойчиво произведени храни и се обръща специално внимание на най-уязвимите деца; подчертава освен това ползата от програмите за възлагане на обществени поръчки за насърчаване на обществената подкрепа за закупуване от дребни земеделски стопани и местни производители при набавянето на питателна храна за разпределяне;
41. приветства подкрепата на Европейската комисия и на няколко държави членки за School Meals Coalition (Коалиция „Училищна храна“) в рамките на последващите действия във връзка със срещата на върха по въпросите на продоволствените системи; отбелязва, че е важно да се гарантира, че съобразените с храненето подходи са свързани с интервенции в областта на изхранването и други интервенции в областта на здравето в развиващите се страни;
42. припомня, че до 811 милиона души по света гладуват и че около два милиарда души страдат от хронично непълноценно хранене, по-специално в Африка на юг от Сахара и Азия, и им липсват важни витамини и минерали; припомня, че тези последици са особено опустошителни за децата през първите хиляда дни от живота им, тъй като ако им липсват основни микроелементи като витамин А, желязо или цинк, тези последици продължават цял живот, като водят до ограничен растеж и влошени умствени способности, засягащи не само отделните лица, но и цели икономики; подчертава, че поради това гладът и недохранването са сред най-големите пречки пред развитието;
43. приветства ангажимента, поет от ЕС по време на срещата на върха на тема „Изхранване за растеж“, за инвестиране на 2,5 милиарда евро за периода 2021 – 2024 г. в борбата срещу недохранването; настоятелно призовава ЕС да покаже лидерство за постигането на тази цел;
44. отбелязва, че пандемията от COVID-19 показа взаимовръзките между здравето на хората, растенията и животните, здравето на околната среда и продоволствената сигурност; посочва, че болестите, които засягат животните и растенията, също продължават да нарушават продоволствената сигурност, като прекъсват доставките на храни в световен мащаб; призовава Европейската комисия и държавите членки да обединят усилията си с международната общност въз основа с принципа „Едно здраве“ с цел препроектиране на продоволствените системи, подобряване на тяхната устойчивост и постигане на по-добро здраве и продоволствена сигурност за всички;
45. припомня, че според научните изследвания трансформирането на продоволствените системи би могло да освободи дванадесетте трилиона щатски долара, изразходвани от света за скритите разходи на храните, и че пренасочването на част от тези средства би могло да предотврати по-нататъшни вреди за околната среда и здравето на хората, като вместо това спомогне за поемането на повече ангажименти за финансиране на адаптирането, какъвто беше призивът на държавите членки и лидерите по време на 26-ата конференция на страните по РКООНИК в Глазгоу;
46. припомня, че изменението на климата все повече ще оказва натиск върху производството на и достъпа до храни, особено в уязвимите региони, което ще подкопава продоволствената сигурност и изхранването; подчертава заключенията в доклада на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) за 2022 г., според които глобалното затопляне постепенно ще отслаби здравето на почвите и екосистемните услуги, например опрашването, ще увеличи натиска от вредители и болести и ще намали биомасата от морски животни, което ще подкопае производителността на хранително-вкусовата промишленост в много региони на сушата и в океаните; приветства неговите препоръки за адаптиране към изменението на климата чрез насърчаване на агроекологични принципи и практики, агролесовъдство, основано на общностите адаптиране, основано на екосистемите управление в рибарството и аквакултурите, както и на други подходи, които работят с естествените процеси в подкрепа на продоволствената сигурност, изхранването, здравето и благосъстоянието;
Изграждане на устойчивост на бъдещи сътресения
47. припомня, че изграждането на устойчивост трябва да се справи с нарастващата честота и интензивност на конфликтите и природните бедствия, по-специално сушите, циклоните и наводненията, както и здравните кризи, загубата на биологично разнообразие, структурните неравенства и икономическите сътресения, които често имат многостранни комплексни въздействия върху най-уязвимите; подчертава, че стратегическите инвестиции в устойчиви селскостопански практики могат да играят ключова роля в гарантирането на по-издръжливи и устойчиви агрохранителни системи;
48. настоятелно призовава ЕС да насърчава предвидимо, конкретно и целенасочено финансиране за изпреварващи и ранни действия с цел предотвратяване на продоволствената несигурност; намаляване на въздействието и увеличаване на вниманието и финансирането за адаптиране и устойчивост на местно равнище; призовава ЕС да укрепи програмите за поминък в подкрепа на продоволствената сигурност и да гарантира способността на хората да създават и поддържат своите средства за живот и да подобряват собственото си благосъстояние, както и това на бъдещите поколения; настоятелно призовава ЕС да защити достъпа и контрола от страна на дребните производители върху земята и други ресурси, включително семена на селяните и инфраструктура за свързване на селските общности с териториалните пазари, включително градските райони;
49. посочва, че продоволствената сигурност оказва положително въздействие върху устойчивостта на населението като цяло и помага на хората да се справят по-добре със сътресения, екстремни явления и продължителни кризи;
50. призовава Комисията да преразгледа съществуващите планове за управление на кризи, по-специално с оглед на производството на храни;
51. подчертава, че стратегиите за адаптиране към изменението на климата следва да имат за цел намаляване на загубата и разхищението на храни; припомня, че най-слабо развитите държави и държавите с ниски доходи показват голям потенциал за намаляване на разхищението на храни чрез по-големи инвестиции в инфраструктура за съхранение, опаковане и транспорт; подчертава значението на прилагането на кръговата икономика в системите за селскостопанско производство с цел повишаване на тяхната устойчивост и ефективността по отношение на ресурсите, както и с цел намаляване на загубите и разхищението на храни във възможно най-голяма степен; призовава Европейската комисия и всички държави членки да създадат и приложат програми за предотвратяване на разхищението на храни, например насърчаване на къси вериги за доставки на храни, които намаляват риска от разхищение на храни; изтъква, че е важно да се разработи и актуализира достъпна за компетентните органи база данни на световно равнище, в която да се съхранява информация за складовите наличности, по-специално запасите от зърнени култури, за да се положат основите на система, която гарантира постоянна продоволствена сигурност на необходимото равнище и свежда до минимум разхищението на храни;
52. подчертава, че продоволствената сигурност зависи от постигането на целите в областта на климата, борбата със загубата на биологично разнообразие и гарантирането на здрави сухоземни, крайбрежни и морски екосистеми; посочва, че поради това е от решаващо значение да се води борба срещу замърсяването с пластмаси и дифузното замърсяване;
53. подчертава, че производството на биогорива оказва въздействие върху продоволствената сигурност, тъй като отклонява селскостопански стоки като зърна, соя, масло от рапица, царевица и захарна тръстика от производството на храни; счита, че гарантирането на по-гъвкави и по-добре координирани политики в областта на биогоривата на международно равнище е от решаващо значение, що се отнася до оптимизирането на употребата на храни, като същевременно се извлича полза от стабилизиращия потенциал на тази алтернативна възможност; призовава ЕС да даде приоритет на производството на храни пред производството на биогорива от хранителни култури, като същевременно се зачита йерархията на отпадъците и се взема предвид принципът на каскадно използване, с цел да се осигурят допълнителни хранителни доставки и да се стабилизират световните пазари на хранителни стоки;
54. отбелязва значението на стратегическите връзки между Африка и Европа, които се основават на напредъка, постигнат в Програмата за действие на Африканския съюз (АС) и ЕС за трансформиране на селските райони; припомня резолюцията на Европейския парламент от 16 септември 2020 г. относно сътрудничеството между ЕС и Африка в областта на сигурността в региона на Сахел, Западна Африка и Африканския рог, в която се припомня, че продоволствената несигурност често е основна причина за тероризъм и въоръжени конфликти; поради това призовава за пълно интегриране на подхода за връзка между хуманитарните действия, развитието и мира в стратегиите за сигурност в трети държави, което изисква подкрепа за предоставянето на основни услуги, включително продоволствена сигурност, с участието на местните общности;
55. припомня, че инициативата „Велика зелена стена“ в региона на Сахел в Африка цели, до 2030 г., възстановяването на 100 милиона хектара земя с влошено качество, улавянето на 250 милиона тона въглерод и създаването на 10 милиона работни места в селските райони, като заедно тези действия следва да подкрепят 15 от 17-те цели за устойчиво развитие, да намалят бедността и глада, да изградят местна устойчивост към изменението на климата, да подобрят здравето и благосъстоянието, да създадат работни места и да стимулират икономическия растеж;
56. приканва ЕС да разшири подкрепата за националните системи за социална закрила, включително базираното на парични средства и способно да реагира на сътресения социално подпомагане, с цел справяне с неравенството в доходите по чувствителен към конфликтите начин, в съответствие с принципа за ненанасяне на вреди, и защита на достъпа до храни за най-уязвимите, като се увеличи покупателната им способност;
57. подкрепя създаването на финансов механизъм, който да помогне на африканските държави да преодолеят съществуващия недостиг на финансиране за спешно разработване на планове за социална закрила, било чрез предстоящия Световен ускорител за работни места и социална закрила или чрез създаването на глобален фонд за социална закрила;
58. подчертава, че е важно да се подкрепя и насърчава споделянето на знания и взаимното обучение, например между земеделски стопани и между предприятия, в областта на производството, обработката и пускането на пазара; посочва основното значение на селскостопанския и хранителния сектор за икономиката и за осигуряването на достойни и устойчиви възможности за работа в селските райони; подчертава, че в повечето случаи това се отнася за малките и семейните земеделски стопанства; отбелязва, че е важно да се насърчават и засилват мерките и инструментите в подкрепа на повишаването на качеството на продуктите, разнообразяването на продуктите, устойчивата модернизация на селскостопанските практики, безопасните условия на труд и мерките за повишаване на устойчивостта на земеделските стопани;
59. отбелязва, че неравенството между половете ограничава производителността и ефективността на селското стопанство и следователно подкопава развитието; припомня, че овластяването на жените и момичетата е от решаващо значение за изхранването, опазването на здравето, продоволствената сигурност и изграждането на устойчивост; посочва, че засилването на ролята на жените и момичетата продължава да бъде предизвикателство за селското стопанство и за продоволствената и хранителната сигурност; призовава Европейската комисия и държавите членки да подкрепят предприемачеството, заетостта и политическото представителство на жените, да гарантират включването на перспективата за равенство между половете в управлението на продоволствената сигурност и да гарантират участието на жените в процеса на вземане на решения, свързани с тази област, включително жените, принадлежащи към дискриминирани малцинства;
60. настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да се стремят, по-специално чрез помощ за развитие, да помагат за преодоляване на дискриминацията, пред която са изправени жените, по-специално по отношение на достъпа на жените земеделски стопани до земя, производствени ресурси и финансови услуги; припомня, че например в Африка почти половината от селскостопанския труд се извършва от жени, а земеделските стопани жени са предимно дребни производители или работници в лични стопанства, които не разполагат с необходимия достъп до информация, кредити, земя, ресурси и технология; насърчава утвърждаването на правата на наследяване за жените и момичетата и призовава ЕС да подкрепя държавите партньори, особено по отношение на признаването от тяхна страна на пълното право на жените на поземлени права; настоятелно призовава Европейската комисия и държавите членки да насърчават трансформиращи за равенството между половете подходи към селското стопанство, рибарството и продоволствените системи чрез изграждане на капацитет за жените в селските райони, специфични реформи на политиката за осигуряване на по-справедливи закони за владение на земя, а също и конкретни инициативи, насочени към икономическото овластяване и достъпа до финансиране, както се посочва в Плана за действие относно равенството между половете III;
61. отбелязва, че жените в селските райони произвеждат повече от половината от храната в света въпреки структурните недостатъци; подчертава неотложната необходимост от подобряване на достъпа и контрола на жените в селските райони върху земята, производствените ресурси, активите и пазарите като необходимо условие за подобряване на продоволствената сигурност в световен мащаб; настоятелно призовава Европейския съюз да обърне специално внимание на жените в селските райони и на тяхното икономическо, социално и политическо овластяване; припомня доброволните насоки на Комитета по световна продоволствена сигурност (CFS) относно отговорното управление на владението на земя като добър инструмент за преодоляване на пречките в обичайните и традиционните системи за наследяване и за гарантиране, че жените познават по-добре законните си права[21];
62. припомня стратегическото значение на инвестирането, на равнището на стопанствата, в селскостопанско биологично разнообразие, за да се гарантира здравословно хранене, качество и диверсификация на хранителния режим, както и приемане на подходящи храни; подчертава по-специално, че е по-вероятно жените и момичетата да постигат минимално разнообразен и подходящ от гледна точка на микроелементите хранителен режим чрез диверсификация на селското стопанство и производство на разнообразни хранителни култури за препитание[22];
63. подчертава значението на трансформацията на селските райони и укрепването на местни, регионални и прозрачни вериги за създаване на стойност с цел създаване на устойчиви работни места, избягване на нарушения на правата на човека и смекчаване на последиците от изменението на климата; подчертава необходимостта от подкрепа за младите хора и жените, по-специално чрез обучение, достъп до кредитиране и достъп до пазари; призовава за тяхното участие в определянето на селскостопанските политики и за подкрепа на колективните действия чрез малки организации на производители;
64. припомня, че предвид недохранването, образованието и повишаването на осведомеността са съществена предпоставка за устойчив начин на живот и успешно общество;
65. приветства текущата работа на Комитета по световна продоволствена сигурност по неговите доброволни насоки за равенство между половете и овластяване на жените и момичетата в контекста на продоволствената сигурност и изхранването;
66. припомня, че изменението на климата и загубата на биологично разнообразие, наред с други фактори, застрашават способността ни да гарантираме продоволствена сигурност в световен мащаб и оказват допълнителен натиск върху без това крехките продоволствени системи; призовава за екологосъобразно производство на храни, като например агроекология и приспособяване към изменението на климата, както и за опазване и възстановяване на природните екосистеми с цел намаляване на рисковете, свързани с климата, справяне с кризата, свързана с климата, спиране на загубата на биологично разнообразие, като по този начин се укрепва издръжливостта на устойчивите агрохранителни системи; във връзка с това изисква от Комисията и държавите членки да подкрепят държавите партньори при приемането на устойчиви селскостопански практики и иновативни решения, включително използване на приходите, набрани от търговете по СТЕ и сертификатите по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, с цел повишаване на тяхната устойчивост спрямо изменението на климата и капацитет за адаптиране и смекчаване на последиците от изменението на климата с цел осигуряване на по-устойчиви продоволствени системи;
67. изисква от Комисията и държавите членки да гарантират, че финансирането по линия на новия Инструмент за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество включва основан на правата на човека подход, който поставя местните общности и коренното население в центъра на усилията в областта на климата, околната среда и развитието; счита, че е важно да се обърне специално внимание на дребните земеделски стопани, които като цяло имат по-малък капацитет за адаптиране към последиците от изменението на климата; във връзка с това приветства предстоящия план за действие на ООН за постигане на всеобщо покритие на услугите за ранно предупреждение срещу екстремни метеорологични условия и изменение на климата през следващите пет години, който ще бъде представен от Световната метеорологична организация по време на Конференцията на ООН по изменението на климата (COP 27) в Египет; припомня, че специалният пратеник на срещата на високо равнище на ООН по въпросите на продоволствените системи подчерта пресечната точка между климата и храните;
68. призовава Комисията да предостави подкрепа за развиващите се страни с цел развитие и защита на техните чувствителни и зараждащи се промишлени отрасли, насърчаване на продоволствената сигурност, подкрепа за смекчаването на последиците от изменението на климата за селското стопанство и спазване на стандартите на ЕС и международните стандарти за устойчивост с оглед на износа на техните селскостопански продукти;
69. счита, че е важно да се помогне на развиващите се страни да въведат публични политики в областта на селското стопанство и храните, които могат да отговорят на потребностите на бързо нарастващото им население; подчертава, че основната цел на политиката в областта на продоволствената сигурност трябва да бъде осигуряването на достатъчна, питателна, безопасна и финансово достъпна храна през цялата година за гражданите по устойчив начин, като същевременно се гарантират справедливи доходи и жизнен стандарт за земеделските стопани; отбелязва, че през цялата история на общата селскостопанска политика премахването на експортните субсидии и отделянето на директните плащания е намалило значително риска от дъмпинг на пазарите на трети държави; призовава Комисията и държавите членки да предоставят по-голяма подкрепа за развитието на селско стопанство, способно да гарантира продоволствена сигурност в развиващите се страни, и решително да увеличат инвестициите си в териториалното развитие на селските райони;
70. подчертава, че продоволствените системи са важни фактори за емисиите на парникови газове; отбелязва, че за изграждането на издръжливост на продоволствените системи спрямо изменението на климата ще е необходимо адаптирането към изменението на климата и намаляването и управлението на риска от бедствия да бъдат интегрирани в краткосрочни, средносрочни и дългосрочни политики; призовава Комисията и държавите членки да подпомагат развиващите се страни в този процес;
71. призовава ЕС да защитава достъпа и контрола на дребните земеделски стопани до земя и други ресурси, включително семена, инфраструктура и вода;
72. призовава ЕС да гарантира, че обществените поръчки дават предимство на местното агроекологично производство, правилата за безопасност на храните, подходящи за дребномащабното производство, защитата на вътрешните пазари срещу внос на ниски цени, както и образованието на потребителите и социалната закрила, за да се увеличи потреблението на питателна местна храна;
73. призовава ЕС да адаптира своето програмиране в рамките на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа, за да подкрепи активно една глобална трансформация към устойчиви продоволствени системи, които могат да осигурят финансово достъпни здравословни и питателни хранителни режими, които са справедливи, издръжливи, основани на права, екологично устойчиви, обръщат специално внимание на потребностите на жените и намаляват натиска от производството на храни върху използването на земята и водата;
74. подчертава, че последиците от изменението на климата имат критично отрицателно въздействие върху продоволствената сигурност в развиващите се страни и че адаптирането към изменението на климата е от съществено значение за гарантиране на издръжливи и устойчиви продоволствени системи; изразява съжаление относно нарушаването на ангажимента, поет от развитите страни в споразумението от Копенхаген от 2009 г. за предоставяне на предвидимо и адекватно финансиране за действия в областта на климата в развиващите се страни, особено за нуждите от адаптиране, което трябваше да достигне 100 милиарда долара през 2020 г.; призовава ЕС да увеличи финансирането в областта на климата отвъд рамките на ИССРМС – Глобална Европа, включително чрез амбициозно използване на приходите от търговете по СТЕ и сертификатите по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите;
75. настоятелно призовава Комисията да подкрепи агроекологичния преход в държавите партньори, за да се осигури питателна, безопасна, разнообразна и финансово достъпна храна за всички през цялата година, като се опазва биологичното разнообразие, увеличава се издръжливостта спрямо изменението на климата и се укрепва социалното сближаване чрез намаляване на социалните неравенства; призовава Комисията да подкрепя развитието на местни продоволствени мрежи за гарантиране на местно производство и потребление, които осигуряват създаването на работни места на местно равнище, гарантират справедливи цени за производителите и потребителите и намаляват зависимостта на държавите от вноса и уязвимостта им спрямо колебанията на цените на международните пазари;
76. подчертава, че инвестициите и интервенциите на ЕС следва да се основават на строги предварителни оценки, пълна прозрачност и включване на тези заинтересовани страни, които са засегнати от инвестициите и интервенциите, включително организациите на гражданското общество, за да се разработят справедливи действия и да се укрепи капацитетът на национално и местно равнище, включително недържавните участници; настоява за признаване на необходимостта от съобразени с контекста мерки за постигане на по-устойчиво селско стопанство и продоволствени системи в държавите партньори;
77. призовава да се преразгледа планът за действие на ЕС в областта на изхранването с цел справяне с всички форми на недохранване съответно в хуманитарен контекст и контекст на развитието и да се включат нови амбициозни политически и финансови ангажименти;
78. отбелязва, че 45 милиона деца под петгодишна възраст страдат от линеене, което се определя като ниско съотношение тегло – ръст, в резултат на остро недохранване в първите години от живота си; припомня, че наднорменото тегло и затлъстяването сред възрастните, подрастващите и децата нарастват до рекордни равнища и засягат 2 милиарда души в световен мащаб, от които 70% живеят в държави с ниски и средни доходи; припомня, че наднорменото тегло и затлъстяването са свързани с риск от заболявания, свързани с храненето, включително незаразни болести, тъй като непълноценното хранене е предизвикателство за всички нации, независимо от етапа на тяхното развитие; следователно понастоящем много държави изпитват „двойна тежест“ от поне два вида непълноценно хранене – едновременно съществуват недохранване и наднормено тегло и затлъстяване; призовава Европейската комисия да преразгледа политическата рамка от 2010 г. за продоволствена сигурност и рамката на политиката за изхранването от 2013 г., за което призоваха държавите – членки на ЕС, в заключенията на Съвета от 2018 г. относно укрепването на световната продоволствена и хранителна сигурност;
79. призовава Комисията да гарантира, че храненето се взема изцяло под внимание, когато ЕС инвестира в селското стопанство, икономическото развитие, опазването на климата и адаптирането към изменението на климата, здравеопазването, здравните грижи и други сектори; подкрепя преразглеждането на Глобалната здравна стратегия от 2010 г. и призовава за включване на борбата срещу недохранването в преразгледания документ; призовава за по-голяма финансова подкрепа за изграждане на силни и устойчиви здравни системи, за да се прекъсне порочният кръг на непълноценното хранене и недохранването между поколенията;
Допълнителни ответни мерки на ЕС в областта на хуманитарната политика и политиката за развитие
80. настоява, че хуманитарната помощ следва да бъде засилена за държавите, изправени пред продоволствени кризи или засегнати от конфликти; отбелязва, че международната общност, включително Европейският съюз, трябва да се стреми да намали нарастващото разминаване между хуманитарните нужди и наличните ресурси в световен мащаб; осъжда всички действия, при които достъпът до храна се използва като средство за потисничество или като военно оръжие, и припомня четирите хуманитарни принципа: хуманност, неутралност, безпристрастност и независимост;
81. подчертава, че хуманитарна помощ може да бъде мобилизирана за справяне с непосредствени животозастрашаващи ситуации, когато съществуващият капацитет е надхвърлен, като едновременно с това трябва да се търсят финансирани от други видове помощ решения за предотвратяване и справяне с факторите за продоволствена несигурност и недохранване;
82. приветства отбелязването на първия Европейски хуманитарен форум за по-нататъшно засилване на въздействието на хуманитарната реакция и за гарантиране на ефективност и ефикасност при предоставянето на помощ и отбелязва решението той да стане ежегодна проява в хуманитарния календар; подчертава значението на съвместната работа като „Екип Европа“ за справяне със световната хуманитарна криза в областта на продоволствената сигурност;
83. призовава правителствата на държавите – членки на ЕС, да предотвратяват по дипломатически път конфликти, да изкореняват всички форми на недохранване и да инвестират повече в предотвратяването на конфликти със специален акцент върху жените и момичетата, като същевременно прилагат изцяло Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН; припомня, че хуманитарната помощ не подлежи на международни санкции; подчертава необходимостта от намиране на устойчиви средносрочни и дългосрочни решения в областта на сътрудничеството за развитие за справяне с първопричините за продоволствената несигурност;
84. припомня, че на Украйна и Русия се падат приблизително 30% от световната търговия с пшеница, 32% от ечемика, 17% от царевицата и над 50% от слънчогледовото масло и 20% от слънчогледовото семе; подчертава, че намаляването или загубата на украинския износ ще засегне държави, които са силно зависими от тяхното производство, включително държави, които вече изпитват продоволствена несигурност и са уязвими от нарушения на доставките и увеличения на цените, както в случая с Африка; призовава Комисията и държавите членки спешно да направят оценка, в координация със своите международни партньори и съответните международни институции, на всички налични средства, за да се избегне неизпълнение на задълженията в платежния баланс на държавите вносители на храни, включително пряко финансиране и преструктуриране на техния дълг; подчертава значението на приоритизирането на основаното на безвъзмездни средства финансиране като вариант по подразбиране, особено за най-слабо развитите държави;
85. подкрепя продължаващото осъществяване на връзката между хуманитарната помощ, развитието и изграждането на мира; подчертава, че този принцип следва да продължи да бъде включван в хуманитарната помощ и в програмирането за продоволствена сигурност и изхранване, подкрепено от ясни насоки относно най-добрите практики, основани на доказателства;
86. приветства работата на ЕС и на агенциите на ООН в Рим, а именно ФАО, СПП и ИФАД, за предприемане на изпреварващи действия за предотвратяване на кризи, преди те да настъпят, и за защита на групите, които са най-уязвими от климатични и причинени от човека бедствия; призовава за укрепване на механизмите за координация с местните участници по места и за намиране на по-голяма взаимообвързаност между краткосрочните изпреварващи действия и дългосрочните правителствени програми; припомня, че приобщаващите изпреварващи действия следва да бъдат съобразени с контекста, да се ръководят на местно равнище и да гарантират, че най-уязвимите лица също имат глас на равнището на вземане на решения, за да отговорят на техните специфични потребности;
87. подкрепя активната роля на ЕС в Световната мрежа за борба с продоволствените кризи и призовава мрежата да бъде задействана в още по-голяма степен, особено в регионален и национален контекст; призовава държавите членки да укрепят Световната мрежа за борба с продоволствените кризи в работата ѝ за справяне с продоволствените кризи чрез многостранни и многосекторни интервенции, изграждане на устойчивост и знания и осъществяване на връзката между хуманитарните действия, развитието и мира; в тази контекст призовава Европейската комисия и държавите членки да работят с развиващите се страни при разработването и прилагането на ръководени от държавите иновативни политики и стратегии за справяне с продоволствената несигурност, насърчаване на икономическото приобщаване и постигане на по-устойчиви продоволствени системи;
88. призовава за необходимостта от подобряване на системите за ранно предупреждение, протоколите за ранни действия и механизмите за наблюдение, за да се гарантира, че своевременни ответни действия се задействат достатъчно рано, за да се смекчи въздействието на опасностите върху продоволствената сигурност, и да се премине от реактивни към проактивни спасителни интервенции чрез изпреварващи хуманитарни действия; подкрепя Комитета по световна продоволствена сигурност като най-важната приобщаваща международна и междуправителствена политическа платформа в областта на продоволствената сигурност и изхранването;
89. призовава Комисията да осигури многосекторен подход към изхранването и да даде приоритет на интегрирането на продоволствената сигурност и изхранването в интервенциите в областта на здравеопазването, образованието, водоснабдяването, канализацията и хигиената, за да се гарантира, че най-малко 20% от официалната помощ за развитие чрез Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа е предназначена за социално приобщаване и човешко развитие;
90. призовава за интегриране на храненето във всеобщото здравно осигуряване, тъй като то е от жизненоважно значение за прекратяване на недохранването и няма да бъде постигнато всеобщо здравно осигуряване, освен ако основните действия в областта на храненето не бъдат ефективно интегрирани като основни здравни услуги и приоритизирани в здравните системи; припомня, че всеобщото здравно осигуряване е от решаващо значение за хората през целия живот, с акцент върху най-нуждаещите се и маргинализирани лица, и следва да бъде съобразено със здравните потребности на населението; припомня, че то може да бъде подкрепено посредством осигуряване на оптимално и безопасно хранене на кърмачетата и малките деца, включително чрез кърмене, посредством стремеж към осигуряване на балансиран и здравословен хранителен режим, включително чрез храна в училищата, посредством предоставяне на образование и консултации относно храненето за съответни промени в поведението, посредством включване на храненето в бюджета на здравния сектор, посредством изграждане на здравни информационни системи за своевременно предприемане на действия и посредством насърчаване на достъпа до ефективни и финансово достъпни продукти, свързани с храненето, като същевременно се намалява предлагането на пазара на нездравословни храни;
91. отчита, че храненето следва да заема централно място в стратегиите, плановете и бюджетите на здравните системи за постигане на всеобщо здравно осигуряване; призовава за по-голяма финансова подкрепа за здравеопазването с цел изграждане на силни и устойчиви здравни системи за прекъсване на порочния кръг на недохранване между поколенията и за предотвратяване и реагиране на здравни кризи; подкрепя интегрирането на лечението и превантивните услуги при недохранване, както и на здравните интервенции, като например семейно планиране, психично здраве и пред- и следродилни грижи, в пакетите от основни грижи на националните здравни системи за постигане на всеобщо здравно осигуряване;
92. отбелязва, че продоволствената сигурност е тясно свързана с достъпа до вода; поради това призовава Европейската комисия да включи правото на вода и развитието на инфраструктури за вода и пречистване на вода в своите мерки за продоволствена сигурност в развиващите се страни;
93. отбелязва, че биологичното разнообразие в храните и селското стопанство повишава устойчивостта на сътресения и улеснява адаптирането, поддържа стабилност и подкрепя възстановяването; припомня, че способността на агроекологията да съчетава икономическите, екологичните и социалните измерения на устойчивостта е призната в ключови доклади на МКИК и IPBES, както и на Световната банка и ръководената от ФАО глобална оценка на селското стопанство (IAASTD); подчертава значението на насърчаването на агроекологията, агролесовъдството, местното производство и устойчивите продоволствени системи, които се съсредоточават върху развитието на къси вериги на доставки както в националните политики, така и в международните форуми, за да се гарантира продоволствена и хранителна сигурност за всички, както и да се увеличи устойчивата производителност на селскостопанския сектор и неговата издръжливост спрямо изменението на климата;
94. настоятелно призовава Комисията да подкрепи държавите партньори в разработването на устойчиви селскостопански практики, включително агроекологията, с цел повишаване на плодородието на почвите, максимално увеличаване на биологичното разнообразие и подобряване на ефективността на използването на водата като ключови елементи за по-добра продоволствена сигурност; отбелязва предизвикателствата, породени от изменението на климата и загубата на биологично разнообразие, и отрицателните последици от тях върху продоволствената и хранителната сигурност, както и необходимостта да се осигурят необходимите ресурси за адаптиране към изменението на климата и смекчаване на последиците от него;
95. отбелязва, че има много агрономически и агроекологични подходи, които могат да бъдат от полза при други климатични условия и ситуации, като например смесване на култури, „поликултури“, агролесовъдство, включително използване на бобови насаждения, които са особено добри за осигуряване на сянка и защита на другите посеви и животните, както и привличане и/или подобряване на водния цикъл и/или задържането на вода;
96. припомня, че унищожаването на тропическите гори доведе до необратима загуба по отношение на биологичното разнообразие и капацитета за поглъщане на въглерод, както и на местообитанията и начина на живот на общностите на коренното население, които живеят в горите; припомня, че горите допринасят значително за постигане на целите в областта на климата, за опазване на биологичното разнообразие и за предотвратяване на опустиняване и екстремна ерозия на почвата; счита, че усилията за опазване, насочени например към горите, дивата флора и фауна и морските и крайбрежните екосистеми, трябва да бъдат засилени чрез използване на регулаторни рамки, достатъчно ресурси и научни данни и да бъдат придружени от действия за възстановяване и управление на екосистемите;
97. призовава да се вземе предвид връзката между общественото здраве и биологичното разнообразие в съответствие с подхода „Едно здраве“; настоятелно призовава ЕС и всички държави партньори да признаят и защитават правата на коренното население на собственост по силата на обичая и на контрол върху неговите земи и природни ресурси по смисъла на Декларацията на ООН за правата на коренното население и на Конвенция 169 на Международната организация на труда, и да спазват принципа на свободно, предварително и информирано съгласие;
98. припомня, че неустойчивите практики на интензификация на селското стопанство са основни причини за влошаването на биологичното разнообразие в световен мащаб, включително генетичната ерозия на видовете култури и добитък; припомня, че стратегията „От фермата до трапезата“ има за цел постепенно намаляване до 2030 г. на цялостната употреба и риска от химически и опасни пестициди от селското стопанство и насърчаването на алтернативни практики; подчертава, че бедните държави са получатели на голяма част от опасните вещества; ето защо приветства намерението на Комисията да представи предложение за прекратяване на тази практика в рамките на стратегията на ЕС за устойчивост в областта на химикалите; настоятелно призовава Комисията обаче да насърчава търсенето на устойчиви и финансово достъпни алтернативи на използването на тези пестициди, за да се избегнат сериозни смущения на продоволствената сигурност в развиващите се страни, които да засилят глада сред най-уязвимите групи от населението; призовава за конкретна подкрепа за образованието и обучението за устойчиви подходи за растителна защита и алтернативи на пестицидите и за свеждане до минимум на излагането на опасни вещества;
99. осъжда факта, че ЕС прилага двоен стандарт по отношение на пестицидите, тъй като позволява от ЕС да бъдат изнасяни опасни вещества, които са забранени в самия него; изтъква, че освен че причинява екологични щети, използването на някои пестициди в интензивното земеделие в развиващите се страни оказва въздействие и върху здравето на работниците; призовава за образование и обучение в областта на устойчивата растителна защита, агроекологичните практики и биологичното земеделие;
100. припомня, че според последните доклади продоволствените системи допринасят за до една трета от емисиите на парникови газове, до 80% от загубата на биологично разнообразие и използват до 70% от прясната вода; подчертава обаче, че устойчивите системи за производство на храни следва да бъдат признати като основно решение на тези съществуващи предизвикателства и че е възможно да се изхранва нарастващото световно население, като същевременно се опазва нашата планета;
101. призовава ЕС активно да изпълнява ангажиментите, поети в рамките на Годината на действие в областта на изхранването – 2021 г., и по-специално тези, произтичащи от срещата на върха на ООН по въпросите на продоволствените системи и срещата на върха на тема „Изхранване за растеж“, и да играе централна роля в сътрудничеството с коренното население по отношение на тези усилия в съответствие със собствената му стратегия „От фермата до трапезата“; приветства решението на Европейската комисия да бъде основен партньор в осем коалиции от срещата на високо равнище на ООН по въпросите на продоволствените системи;
102. призовава Комисията и държавите членки да осъществят контакти с Африканския съюз за осигуряване на по-голям ангажимент и инвестиции за справяне с текущите предизвикателства в областта на изхранването в региона и да подкрепят Годината на Африканския съюз по въпросите на изхранването: „Укрепване на устойчивостта в областта на изхранването и продоволствената сигурност на африканския континент: Укрепване на агрохранителните системи, системите за здравеопазване и социална закрила с цел ускоряване на развитието на човешкия, социалния и икономическия капитал“;
103. изтъква, че цифровите технологии и интелигентното и прецизно земеделие предлагат значителни възможности за развитие на устойчиви агрохранителни системи и за насърчаване на справедлив и приобщаващ растеж в селските райони в развиващите се страни;
104. посочва, че е необходимо да се подобри продоволствената сигурност и изхранването в развиващите се страни чрез цялостен и устойчив подход към продоволствената система; призовава Комисията да приеме приобщаваща, основана на права многостранна стратегия; призовава Европейската комисия да гарантира, че инвестициите на ЕС в селското стопанство, икономическото развитие, смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него, водоснабдяването, канализацията и хигиената, здравеопазването и други сектори вземат изцяло под внимание храненето чрез включване на измерими резултати в областта на храненето на етапа на планиране;
105. подчертава, че е необходимо ЕС да защитава правата на човека и правото на подходяща храна като основен принцип и приоритет на продоволствените системи, да гарантира правото на най-маргинализираните хора на достъп до питателни храни и да признае значението на Декларацията на ООН относно правата на селяните и други лица, работещи в селските райони;
106. подкрепя развитието на възможностите за търговия между ЕС и развиващите се страни, които имат потенциал да стимулират местното селско стопанство; припомня, че семейните земеделски стопани и дребните земеделски стопани са доказали способността си да предоставят разнообразни продукти и да увеличават по устойчив начин производството на храни;
107. подчертава, че е необходимо да се признае водещата роля на земеделските стопани, организациите на производителите и техните представители във всяка стратегия за подобряване на продоволствената сигурност, и изтъква, че трябва да бъде подкрепяно създаването на кооперации и групи на производителите в развиващите се страни, за да се засили колективният им капацитет да се организират по-ефективно, да се възползват от една по-добра позиция във хранителните вериги, както и да споделят добавената стойност на експортните продукти;
108. подчертава, че либерализирането на търговията би могло да има въздействие върху обезлесяването, изменението на климата, загубата на биологично разнообразие, производството на храни и достъпа до храна; счита, че търговската и инвестиционната политика на ЕС по отношение на развиващите се страни следва да се основава на търговска политика, която благоприятства защитата на горите и биологичното разнообразие, развитието на местно селско стопанство и местни производители и земеделски стопани, с цел насърчаване на пълна продоволствена независимост и намаляване на явлението заграбване на земи и обезлесяване за селскостопански износ;
109. счита, че Съюзът и държавите членки следва да насърчават различните инициативи за „справедлива търговия“ и да интегрират екологични и социални цели по всеобхватен и цялостен начин във всички разпоредби на всички търговски споразумения;
110. припомня, че разнообразието на семената е от жизненоважно значение за изграждане на устойчивост на селското стопанство спрямо изменението на климата; припомня, че запазваните в стопанствата семена се оценяват на над 80% от общите потребности от семена на земеделските стопани в някои африкански държави; съответно призовава ЕС да подкрепя в търговските споразумения режими на права върху интелектуалната собственост, които насърчават развитието на адаптирани към местните условия сортове семена и семена, запазени от земеделските стопани, но да се въздържа от оказване на влияние върху реформи на законодателството в областта на семената, по-специално в Африка, чрез приемане на разпоредбите на Международния съюз за закрила на новите сортове растения от 1991 г., доколкото това е несъвместимо с разпоредбите на Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие;
111. подчертава, че продуктите от риболов и аквакултури са едни от най-здравословните храни и имат най-малко въздействие върху природната среда; посочва, че те могат да спомогнат за постигането на няколко ЦУР, особено цел 2 „нулев глад“; поради това призовава Комисията да интегрира продуктите от риболов и аквакултури при приемането на стратегии за продоволствена сигурност, включително за развиващите се страни;
112. насърчава ЕС да продължи да работи за приключване на многостранните преговори относно субсидиите за рибарството в рамките на Световната търговска организация – за изпълнение на цел за устойчиво развитие № 14.6 – за да забрани определени форми на субсидии в областта на рибарството, които допринасят за свръхкапацитета и прекомерния риболов, да премахне субсидиите, които допринасят за ННН риболова, и да се въздържа от въвеждане на нови такива субсидии, в пълно съответствие с целите, определени в Европейския зелен пакт, 8-ата програма за действие за околната среда и Парижкото споразумение;
113. призовава световното измерение на стратегията за биологичното разнообразие да подкрепи правото на подходяща прехрана, да приложи Декларацията на ООН относно правата на селяните и други хора, които работят в селските райони, за да се приемат мерки за подобряване в световен мащаб на условията на труд на селскостопанските работници и доходите на дребните земеделски стопани, които са част от международните вериги за доставки на храни, и да гарантира, че принципът на предпазните мерки е включен във всички изисквания за безопасност на храните; освен това призовава ЕС да приведе търговската си политика в съответствие с целите на стратегията „От фермата до трапезата“ и стратегията за биологичното разнообразие, както и с целта за въглеродна неутралност на Европейския зелен пакт;
114. подчертава, че предварително условие за успешното постигане на целите за устойчивост е третите държави, които действат на световната сцена, да дадат своя принос;
115. подчертава стойността на храната, която трябва да се разбира като много повече от обикновена стока – като право за хората, което трябва да бъде реализирано, а икономическото, социалното и екологичното въздействие и външните ефекти трябва да бъдат по-добре оценени и смекчени или използвани при необходимост;
116. призовава за засилени действия на международно равнище, за да се гарантира, че продоволствената сигурност заема централно място във вземането на политически решения, така че да се избегне недостиг и да се гарантира продоволствената сигурност в най-уязвимите държави;
117. призовава за продължаване на усилията за гарантиране на последователността на политиките на ЕС в съответствие с принципа на съгласуваност на политиките за устойчиво развитие; настоятелно призовава да се гарантира, че европейският износ не вреди на развитието на местното производство и местните пазари; подчертава, че споразуменията на ЕС за свободна търговия не следва да дестабилизират местното селско стопанство, да вредят на дребните производители или да изострят зависимостта от вноса на храни; настоятелно призовава да се подкрепя местното производство и потребление, с което може да се осигури създаване на работни места на местно равнище, да се постигнат справедливи цени, да се гарантира опазване на здравето и безопасността на работниците и да се намали зависимостта на държавите от вноса и тяхната уязвимост спрямо колебанията в цените в международен план;
118. посочва необходимостта от ясни насоки за това как да се постигне съгласуваност на политиките за развитие на равнище ЕС, като същевременно се обърне внимание на потенциално противоречащите си цели на политиката; настоятелно призовава ЕС да гарантира съгласуваността на европейските селскостопански и търговски политики, за да подкрепи продоволствената сигурност и продоволствената независимост и да защити местните и регионалните пазари;
119. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
Годината на действие в областта на изхранването – 2021 г., в рамките на която се проведоха срещата на върха на ООН по въпросите на продоволствените системи през септември и срещата на върха на тема „Изхранване за растеж“ през декември, показа до каква степен продоволствените системи са в основата на устойчивото развитие в световен мащаб и се нуждаят от реформа, съобразена с тяхната сложност. Свидетелствата за последиците от COVID-19 в развиващите се страни поставиха силен акцент върху съществуващите неравенства по отношение на достъпа до здравословно хранене и достатъчно храна. Услугите в областта на изхранването бяха сред най-силно засегнатите, особено за онези, които се намираха в разгара на хуманитарна криза[23].
Лицата, които се намират в нестабилна обстановка, са изложени на високи равнища на остра продоволствена несигурност, която сама по себе си води до всички други форми на недохранване. Хората, които са изпаднали в продоволствени кризи, са изправени пред толкова тежък избор, че често са принудени да предприемат смекчаващи действия с дълготрайни последици за развитието. Конфликтите, социално-икономическите сътресения и природните бедствия са основните фактори за продоволствените кризи. Това създава нестабилност, чието въздействие се засилва и от дългосрочните тенденции, като например влошаването на състоянието на природните ресурси, изменението на климата и демографията.
Поради това, тъй като сътресенията и кризите имат комплексен ефект, акцентът при нестабилна и хуманитарна обстановка трябва да бъде интегрирането на връзката между хуманитарната помощ, развитието и мира. Този подход е от съществено значение за намаляване на рисковете от кризи и за управление на последиците от тях.
Постигането на ЦУР 2 (нулев глад) ще стои в основата на постигането на много други ЦУР. Този доклад следва да послужи като призив за действие по цел 2.1: осигуряване на достъп до безопасна, питателна и достатъчна храна за всички хора през цялата година, и цел 2.2: премахване на всички форми на недохранване до 2030 г. Правото на подходяща храна е неразривно свързано с достойнството на човека и е неделимо от социалната справедливост. Постигането му изисква приемане на подходящи икономически, екологични и социални политики.
Настоящият доклад се фокусира главно върху два от четирите стълба, посочени в рамката на политиката на ЕС, за да се помогне на развиващите се страни да се справят с предизвикателствата, свързани с продоволствената сигурност[24]: i) подобряване на хранителната стойност на приеманата храна и ii) засилване на предотвратяването на кризи и устойчивостта спрямо тях. Той също така се основава на препоръките, отправени от Парламента относно продоволствената сигурност и изхранването през последните няколко години[25].
Целта на доклада е да се предоставят общи политически препоръки, без да се обсъждат конкретни кризи, въпреки че отново трябва да се подчертае, че както стратегиите за изхранване, така и ответните мерки при продоволствени кризи следва винаги да бъдат съобразени с контекста и адаптирани към местните условия. Във всеки случай Парламентът ще продължи да обръща специално внимание на конкретни извънредни ситуации при размяната на мнения и в пленарните си резолюции.
Недохранването – във всичките му форми – е широко разпространен проблем, но се проявява по различни начини в зависимост от контекста. Борбата с недохранването е икономически ефективна, тъй като спомага за предотвратяване на дълготрайната тежест върху държавите и обществата. ЕС следва да играе роля в подпомагането на държавите да определят и прилагат съобразени с контекста, осъществими и стабилни национални планове в областта на изхранването, в които са заложени конкретни цели.
В своя план за действие от 2014 г. относно изхранването ЕС пое ангажимент да помогне на държавите партньори да намалят броя на децата на възраст под 5 години със забавен растеж с поне 7 милиона до 2025 г. и да задели 3,5 милиарда евро за интервенции в областта на изхранването. Само една година по-рано ЕС беше истински лидер в областта на изхранването по време на учредителната среща на върха на тема „Изхранване за растеж“, като поетият от него ангажимент представляваше почти 20% от общата сума. Понастоящем, според констатациите в шестия доклад за напредъка по плана за действие, този ангажимент е изпълнен и дори надхвърлен, като между 2014 и 2020 г. ЕС е инвестирал 4,3 милиарда евро в областта на изхранването под формата на помощ за развитие и хуманитарна помощ. През декември 2021 г. ЕС пое ангажимент за предназначаване на още 2,5 милиарда евро за борба с недохранването между 2021 г. и 2024 г. Намаляването на броя на децата със забавен растеж обаче остава постоянна цел. Тъй като светът все още не е постигнал целта на Световната здравна асамблея, призивът на Парламента да се даде приоритет на изхранването като цел за развитие, както беше изяснено в резолюцията му от 2014 г. относно недохранването при децата в развиващите се страни, остава уместен и неотложен: според оценките по света има 149,2 милиона деца със забавен растеж, т.е. 22% или всяко пето дете.
Недохранването изостря бедността. Според оценки на Световния икономически форум възрастните, които са били със забавен растеж като деца[26], печелят с 20% по-малко, а вероятността да живеят в бедност е с 30% по-голяма. За разлика от това по-доброто хранене може да положи основите за мирни, сигурни и стабилни общества. Недохранването е причината за почти половината от всички смъртни случаи сред деца в световен мащаб и въпреки това по-малко от 1% от донорското финансиране е предназначено за основно изхранване[27]. Децата със забавен растеж се представят по-зле на тестовете за когнитивно функциониране и е по-вероятно да започнат училище по-късно или да напуснат училище.
ЕС следва да продължи да подкрепя адаптирани на местно равнище многосекторни подходи с местно участие, което позволява те да бъдат поддържани в дългосрочен план. Акцентът, който ЕС поставя върху инвестициите в жените и дребните земеделски стопани, продължава да бъде актуален и днес. Увеличаването на доходите на дребните земеделски стопани и подобряването на заетостта в селските райони е ефективен начин за борба с бедността и е в основата на устойчивостта на тези общности. От съществено значение е да се подкрепи по-добрият достъп до пазари, производствени активи и ресурси, както и финансиране и застраховане, да се осигури владение на земята за дребните земеделски стопани и жените и да се подобри техният достъп до технологии и иновации.
Продоволствената несигурност и недохранването са недопустими: те подкопават развитието на отделните хора и просперитета на целите общества. Но те могат да бъдат предотвратени, а добрата новина е, че ЕС е добре подготвен да подкрепи тази цел чрез Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа, чието тематично и географско програмиране следва да включва интервенции с добър ефект в областта на продоволствената сигурност и изхранването. Здравословното хранене е не само право на човека, но и мярка за справедливи и устойчиви общества. В процеса на възстановяване след COVID продоволствената сигурност и изхранването следва да бъдат в центъра на нашите усилия.
СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ И РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ (11.2.2022)
на вниманието на комисията по развитие
относно справянето с продоволствената сигурност в развиващите се страни
Докладчик по становище: Люк Минг Фланаган
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по земеделие и развитие на селските райони приканва водещата комисия по развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
1. счита, че е важно да се помогне на развиващите се страни да въведат публични политики в областта на селското стопанство и храните, които могат да отговорят на потребностите на бързо нарастващото им население; подчертава, че политиката за продоволствена сигурност трябва да отразява основополагащите принципи на общата селскостопанска политика, при което нейната основна цел трябва да бъде осигуряването на достатъчна, питателна и безопасна храна на достъпни цени за гражданите през цялата година, като същевременно се гарантират приемливи доходи и жизнен стандарт за земеделските стопани и се стимулира селскостопанската производителност с цел да се гарантира икономическото благосъстояние на селскостопанските вериги на доставки;
2. изразява загриженост във връзка с увеличаването на продоволствената несигурност в световен мащаб през последната година и перспективите за по-нататъшното ѝ нарастване в близко бъдеще; отбелязва, че дори днес близо 820 милиона души, живеещи основно в развиващите се страни, нямат достатъчно храна, а два милиарда души страдат от недохранване; подчертава, че това драматично положение изостря обезлюдяването на селските райони;
3. подчертава, че стратегическите инвестиции в устойчиви селскостопански практики могат да играят ключова роля в гарантирането на по-издръжливи и устойчиви агрохранителни системи; посочва, че гарантирането на насочването на инвестициите към устойчиви практики може да помогне в прехода към устойчиви и интегрирани продоволствени системи, които позволяват непрекъснати доставки на безопасна, питателна и екологично устойчива храна на достъпни цени;
4. отбелязва, че продоволствената сигурност съществува, когато всички хора, по всяко време, разполагат с физически, социален и икономически достъп до достатъчна, безопасна и питателна храна, която задоволява техните хранителни нужди и предпочитания за активен и здравословен начин на живот;
5. приветства всички инициативи за прилагане или укрепване на селскостопанските политики на национално или регионално равнище, чиято цел е да се гарантира по-голяма продоволствена самодостатъчност и устойчивост за селскостопанското производство;
6. подчертава, че устойчивото селско стопанство и продоволствената сигурност са основите за по-широкото икономическо и социално развитие; поради това насърчава прехода на развиващите се страни към по-голяма самодостатъчност, при което на земеделските стопани се възлага отговорност и автономност при създаването на устойчиви системи за селскостопанско производство; отбелязва, че този преход следва да отговаря на критериите за устойчиво развитие; подчертава, че областта на селскостопанското производство не следва да се увеличава за сметка на защитата на околната среда и опазването на богатите на биологично разнообразие местообитания;
7. подчертава, че е необходимо да се признае водещата роля на земеделските стопани, организациите на производителите и техните представители във всяка стратегия за подобряване на продоволствената сигурност, и изтъква, че трябва да бъде насърчавано създаването на кооперации и групи на производителите в развиващите се страни, за да се укрепи позицията на първичните производители във веригите; счита, че подкрепата на ЕС чрез политиката му на сътрудничество и развитие трябва да се основава на сътрудничество, по-конкретно чрез обучение и обмен на знания, при което на земеделските стопани се възлага отговорност и автономност при определянето на проекти, които самите те разработват заедно с другите участници в техните региони;
8. подчертава, че ЕС може да проявява солидарност, като предоставя продоволствена помощ временно в случай на климатични бедствия или въоръжени конфликти, но че той следва да се фокусира върху това да допринесе за продоволствения баланс в света, като мобилизира международната общност за развитието на управление и демократична организация, за да се гарантира продоволствената сигурност, която се основава на борбата с разхищението и намаляването на експлоатацията; осъжда факта, че заграбването на земи е широко разпространено в много развиващи се страни; отбелязва, че това е практика, която подкопава продоволствената сигурност и застрашава селските общности;
9. подчертава отговорността на ЕС да укрепва своя капацитет за селскостопанско производство, за да гарантира собствената си продоволствена сигурност и да допринесе за световната продоволствена сигурност;
10. отбелязва, че на срещата на високо равнище на ООН по въпросите на продоволствените системи през септември 2021 г. беше подчертана необходимостта да се насърчават политики за устойчиви продоволствени системи на национално и международно равнище и беше предложено ЕС да поеме централна роля в сътрудничеството с коренното население по отношение на тези усилия в съответствие със собствената му стратегия „От фермата до трапезата“;
11. посочва необходимостта от ясни насоки за това как да се постигне съгласуваност на политиките за развитие на равнище ЕС, като същевременно се обърне внимание на потенциално противоречащите си цели на политиката; настоятелно призовава ЕС да гарантира съгласуваността на европейските селскостопански и търговски политики в съответствие с ангажиментите за съгласуваност на политиките за развитие, за да подкрепи глобалния преход към устойчиви продоволствени системи; отбелязва, че съгласуваността на политиките за развитие е подход и инструмент на политиката за интегриране на икономическото, социалното, екологичното и управленското измерение на устойчивото развитие във всички етапи на създаване на вътрешни и международни политики;
12. призовава Комисията да предостави подкрепа за развиващите се страни с цел развитие и защита на техните чувствителни и зараждащи се промишлени отрасли, насърчаване на продоволствената сигурност, подкрепа за смекчаването на последиците от изменението на климата за селското стопанство и спазване на стандартите на ЕС и международните стандарти за устойчивост с оглед на износа на техните селскостопански продукти;
13. потвърждава необходимостта от подход по отношение на продоволствените системи, при който се признава интегрираното естество на продоволствената, екологичната и здравната политика, в чиято основа са поставени трите измерения на икономическа, екологична и социална устойчивост;
14. отбелязва значението на стратегическите връзки между Африка и Европа, които се основават на напредъка, постигнат в Програмата за действие на Африканския съюз (АС) и ЕС за трансформиране на селските райони; изтъква, че според проведената през юни 2021 г. среща на високо равнище на министрите от АС и ЕС по въпросите на селското стопанство само намаляването на тарифите не е достатъчно, за да се насърчи междурегионалната и вътрешнорегионалната търговия, и че трябва да бъдат разгледани и въпроси като търговската логистика, нетарифните бариери и неподходящата бизнес и регулаторна среда;
15. признава, че е необходимо да се насърчава дух на сътрудничество, който съчетава местните проекти и знанията с финансите, технологичния напредък и системите за трансфер на знания чрез модел за професионално обучение, като например дискусионни групи и взаимно обучение;
16. припомня, че е важно систематично да се оценява въздействието на новите политики и стратегии върху развиващите се страни и да се предприемат действия, за да се гарантира, че те са ефективни и постигат целите на ООН за устойчиво развитие, като се поставя особен акцент върху цел 2 „Нулево равнище на глад“;
17. отбелязва, че повече от 45 милиона деца под петгодишна възраст страдат от кахексия, която се определя като нисък ръст и тегло, в резултат на остро недохранване в първите години от живота си; призовава да се даде приоритет на този глобален проблем в бъдещите мерки на политиката на ЕС;
18. отбелязва отрицателните последици от непреките промени в земеползването, особено за продоволствената сигурност в развиващите се страни, включително „ефекта на изместване“;
19. подчертава съществения принос на жените, младите хора и дребните земеделски стопани в селскостопанските и селските икономики в развиващите се страни; припомня, че макар повечето дребни земеделски стопани в развиващите се страни да са жени, те са поставени в изключително неравностойно положение по отношение на достъпа им до храна и работното им натоварване; подчертава, че политиките на ЕС по отношение на справедливите, устойчиви и издръжливи продоволствени системи трябва изрично да обхващат неравенството между половете, по-специално достъпа на жените и момичетата до питателна храна, земя, кредити, знания, достоен труд, природни ресурси и пазари, както и да гарантират техните права и участието им във вземането на решения;
20. приветства по-специално препоръките на работната група за селските райони на Африка и създаването на агрохранителна платформа, свързваща африканския и европейския частен агрохранителен сектор с цел да се насърчи туинингът, обменът на най-добри практики и устойчивите и приобщаващи инвестиции в местното селско стопанство;
21. подчертава, че стратегията „От фермата до трапезата“ е амбициозна политическа рамка на ЕС, която насърчава една по-устойчива и издръжлива агрохранителна система на ЕС и подкрепя глобалния и справедлив преход към устойчиви агрохранителни системи, които са от полза за хората, природата и икономическия растеж и които опазват природните ресурси в съответствие с целите на стратегията за биологичното разнообразие; подчертава ролята на ЕС като фактор, способстващ за преобразуването на продоволствените системи, така че те да могат да станат по-издръжливи, устойчиви и справедливи както в рамките на ЕС, така и извън него;
22. призовава световното измерение на стратегията за биологичното разнообразие да подкрепи правото на подходяща прехрана и да приложи Декларацията на ООН относно правата на селяните и други хора, които работят в селските райони, за да се приемат мерки за подобряване в световен аспект на условията на труд на селскостопанските работници и доходите на дребните земеделски стопани, които са част от международните вериги за доставки на храни, и за да се гарантира, че принципът на предпазните мерки е включен във всички изисквания за безопасност на храните; освен това призовава ЕС да приведе търговската си политика в съответствие с целите на стратегията „От фермата до трапезата“ и стратегията за биологичното разнообразие, както и с целта за въглеродна неутралност на Европейския зелен пакт;
23. изтъква ангажимента на ЕС да се стреми към създаването на съюзи, насочени към установяване на устойчиви продоволствени системи в рамките на двустранни, регионални и многостранни форуми, като се поставя акцент върху предизвикателствата, пред които са изправени развиващите се страни, така че глобалният преход да доведе до постигане на ефикасни интегрирани решения, които да предлагат добавена стойност за хората, околната среда и икономиката;
24. подчертава, че кумулативното пряко и непряко въздействие на стратегията „От фермата до трапезата“ върху световното производство на храни и световните цени на храните трябва да бъде внимателно оценено;
25. подчертава, че е важно да се подкрепя и насърчава споделянето на знания и взаимното обучение, като например между земеделски стопани и между предприятия, в областта на производството, обработката и пускането на пазара;
26. изтъква необходимостта да се работи с коренното население и да се зачитат неговите знания и разбиране за природната среда;
27. изтъква важността на достъпа до финансиране за малките и средните предприятия и дребните земеделски стопани; отбелязва, че осигуряването на достъп до финансиране с ниски лихви е от основно значение за икономическата устойчивост на малките предприятия и холдингови дружества;
28. изтъква ангажимента на ЕС в рамките на стратегията „От фермата до трапезата“ да се фокусира върху международното сътрудничество в областта на научните изследвания и иновациите в хранителния сектор и подчертава, че е необходимо да се постави акцент върху гарантирането на приобщаващи и справедливи вериги за създаване на стойност, насърчаването на здравословното хранене, определянето на мерки за предотвратяване и управление на продоволствени кризи и укрепването на механизмите за готовност и за предотвратяване на риска;
29. изтъква положителния принос на експертния опит на европейския селскостопански сектор за развитието на производството на храни в световен мащаб и подчертава, че е необходимо да се даде приоритет на партньорствата в областта на научните изследвания и иновациите в селското стопанство, включително чрез програма „Хоризонт Европа“, и да се стимулират отговорните и етични иновации с цел популяризиране на устойчивите селскостопански практики, за да се увеличат добивите и селскостопанската продукция; подчертава необходимостта от засилване на тази научноизследователска дейност, споделяне на иновациите, насърчаване на използването на новите технологии и споделяне на иновативни практики и знания между ЕС и развиващите се страни, без да се поражда изместване на въглеродни емисии от ЕС или да се увеличава зависимостта на най-слабо развитите страни, и от повишаване на издръжливостта на продоволствената система, особено в контекста на изменението на климата; ето това изтъква, че е необходимо да се увеличи обменът на европейски технологии и иновации, включително на местно равнище, например чрез създаването на работни групи, които включват европейски експерти и лица, вземащи решения, от развиващите се страни;
30. изтъква, че лошата инфраструктура и канализация в развиващите се страни са също така тясно свързани с продоволствената нестабилност и трябва да бъдат преодолени с оглед на подобряването на продоволствената сигурност;
31. подчертава значението на прилагането на кръговата икономика в системите за селскостопанско производство с цел повишаване на тяхната устойчивост и ефективността по отношение на ресурсите, както и с цел намаляване на загубите и разхищението на храни във възможно най-голяма степен; изтъква възможностите, които предлага цифровизацията за използването на земята и ресурсите по по-ефективен начин, допринасяйки по този начин за повишаването на производството на храни;
32. отбелязва, че има много агрономически и агроекологични подходи, които могат да бъдат от полза при други климатични условия и ситуации, като например смесване на култури, „поликултури“, агролесовъдство, включително използване на бобови насаждения, които са особено добри за осигуряване на сянка и защита на другите посеви и животните, както и привличане и/или подобряване на водния цикъл и/или задържането на вода;
33. счита за неприемливо изнасянето в трети държави на пестициди, които са забранени в ЕС, и подчертава, че бедните държави са получателите на огромна част от този износ; ето защо приветства намерението на Комисията да представи предложение за прекратяване на тази практика в рамките на стратегията на ЕС за устойчивост в областта на химикалите; настоятелно призовава Комисията обаче да насърчава търсенето на алтернативи на използването на тези пестициди, за да се избегнат сериозни смущения на продоволствената сигурност в развиващите се страни, които да засилят глада сред най-уязвимите групи от населението;
34. изтъква, че цифровите технологии и интелигентното и прецизно земеделие предлагат значителни възможности за развитието на устойчиви агрохранителни системи и за насърчаване на справедливия и приобщаващ растеж в селските райони в развиващите се страни;
35. изтъква, че е важно да се разработи и актуализира достъпна за компетентните органи база данни за целия ЕС, в която да се съхранява информация за складовите наличности, по-специално запасите от зърнени култури, за да се положат основите на система, която гарантира постоянна продоволствена сигурност на необходимото равнище и свежда до минимум разхищението на храни;
36. подчертава, че е необходимо да се създадат и редовно да се актуализират национални стратегии за продоволствена сигурност, които следва да се основават на всеобхватни анализи на специфичните нужди на всяка държава членка;
37. насърчава, в съответствие със задължението на ЕС съгласно член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз, по-голямата съгласуваност и взаимно допълване между външната политика, политиката за развитие и търговската политика на ЕС в подкрепа на глобалния преход към устойчиви и самодостатъчни агрохранителни системи, без да се ощетяват европейските земеделски стопани, така че рисковете за продоволствената сигурност, особено тези, свързани с уязвимостите по отношение на ценообразуването, да могат да бъдат сведени до минимум;
38. подчертава, че споразуменията на ЕС за свободна търговия не следва да дестабилизират местното селско стопанство, да вредят на дребните производители или да изострят зависимостта от вноса на храни; припомня принципа на съгласуваност на политиките за развитие, за да се гарантира, че европейският износ не възпрепятства развитието на местното и нововъзникващото производство; призовава за подкрепа за самодостатъчните продоволствени системи и за местните и регионалните пазари, които допълват настоящите ориентирани към търговията селскостопански практики; настоятелно призовава да се подкрепи местното производство и потребление, с което може да се осигури създаването на работни места на местно равнище, да се постигнат справедливи цени, да се гарантира опазването на здравето и безопасността на работниците и да се намали зависимостта на държавите от вноса и тяхната уязвимост спрямо колебанията в цените в международен план;
39. подчертава, че предварително условие за успешното постигане на целите за устойчивост е третите държави, които действат на световната сцена, да дадат своя принос;
40. подкрепя развитието на възможностите за търговия между ЕС и развиващите се страни, които имат потенциала да стимулират местното селско стопанство и да позволят на регионите да подобряват и разширяват своя производствен потенциал; подчертава в тази връзка, че търговските споразумения трябва да отстояват принципа на справедлива търговия и за двамата търговски партньори;
41. подчертава, че всички участници в агрохранителния сектор трябва да извършват надлежна проверка по своята верига на доставки, като установяват отговорни и ефективни практики в областта на околната среда, правата на човека и доброто управление (например изисквания за минимална възраст и безопасност на труда); приветства обявяването на законодателни инициативи през периода 2021 – 2022 г. за засилване на сътрудничеството между първичните производители, за да се подкрепи тяхната позиция в хранителната верига; настоява, че законодателството следва не само да обхваща установените в ЕС производители, но и да защитава производителите и земеделските стопани от развиващите се страни, които работят с европейски дружества;
42. отбелязва, че през цялата история на общата селскостопанска политика премахването на експортните субсидии и отделянето на директните плащания намали значително риска от дъмпингови практики в резултат на европейската селскостопанска политика на пазарите на трети държави;
43. осъжда факта, че ЕС прилага двоен стандарт по отношение на пестицидите, тъй като позволява от ЕС да бъдат изнасяни опасни вещества, които са забранени в самия него; изтъква, че освен че причинява екологични щети, използването на някои пестициди в интензивното земеделие в развиващите се страни оказва въздействие и върху здравето на работниците; призовава за образование и обучение в областта на устойчивата растителна защита, агроекологичните практики и биологичното земеделие;
44. подкрепя европейското финансиране за производителите и предприятията от агрохранителния сектор, за да могат да направят необходимите инвестиции за привеждането им в съответствие с изискванията на HACCP (анализ на опасностите и контрол в критични точки) чрез прилагане на мерки за премахване на всеки потенциален риск за продоволствената сигурност.
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
Дата на приемане |
2.2.2022 |
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
39 1 7 |
||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Mazaly Aguilar, Clara Aguilera, Atidzhe Alieva-Veli, Álvaro Amaro, Attila Ara-Kovács, Carmen Avram, Adrian-Dragoş Benea, Benoît Biteau, Mara Bizzotto, Daniel Buda, Isabel Carvalhais, Asger Christensen, Angelo Ciocca, Ivan David, Paolo De Castro, Jérémy Decerle, Salvatore De Meo, Herbert Dorfmann, Luke Ming Flanagan, Dino Giarrusso, Francisco Guerreiro, Martin Häusling, Martin Hlaváček, Krzysztof Jurgiel, Elsi Katainen, Gilles Lebreton, Norbert Lins, Chris MacManus, Colm Markey, Marlene Mortler, Ulrike Müller, Juozas Olekas, Pina Picierno, Eugenia Rodríguez Palop, Bronis Ropė, Bert-Jan Ruissen, Anne Sander, Petri Sarvamaa, Simone Schmiedtbauer, Annie Schreijer-Pierik, Marc Tarabella, Veronika Vrecionová, Sarah Wiener, Juan Ignacio Zoido Álvarez |
|||
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Joëlle Mélin, Michaela Šojdrová, Adrián Vázquez Lázara |
|||
ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ
39 |
+ |
ECR |
Mazaly Aguilar, Krzysztof Jurgiel, Bert-Jan Ruissen, Veronika Vrecionová |
ID |
Mara Bizzotto, Angelo Ciocca |
NI |
Dino Giarrusso |
PPE |
Álvaro Amaro, Daniel Buda, Salvatore De Meo, Herbert Dorfmann, Norbert Lins, Colm Markey, Marlene Mortler, Anne Sander, Petri Sarvamaa, Simone Schmiedtbauer, Annie Schreijer-Pierik, Michaela Šojdrová, Juan Ignacio Zoido Álvarez |
Renew |
Atidzhe Alieva-Veli, Asger Christensen, Jérémy Decerle, Martin Hlaváček, Elsi Katainen, Ulrike Müller, Adrián Vázquez Lázara |
S&D |
Clara Aguilera, Attila Ara-Kovács, Carmen Avram, Adrian-Dragoş Benea, Isabel Carvalhais, Paolo De Castro, Juozas Olekas, Pina Picierno, Marc Tarabella |
The Left |
Luke Ming Flanagan, Chris MacManus, Eugenia Rodríguez Palop |
1 |
- |
ID |
Ivan David |
7 |
0 |
ID |
Gilles Lebreton, Joëlle Mélin |
Verts/ALE |
Benoît Biteau, Francisco Guerreiro, Martin Häusling, Bronis Ropė, Sarah Wiener |
Легенда на използваните знаци:
+ : „за“
- : „против“
0 : „въздържал се”
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
Дата на приемане |
23.6.2022 |
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
20 0 0 |
||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Barry Andrews, Eric Andrieu, Hildegard Bentele, Stéphane Bijoux, Lefteris Christoforou, Antoni Comín i Oliveres, Mónica Silvana González, Pierrette Herzberger-Fofana, Rasa Juknevičienė, Beata Kempa, Karsten Lucke, Pierfrancesco Majorino, Erik Marquardt, Janina Ochojska |
|||
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Malte Gallée |
|||
Заместници (чл. 209, пар. 7), присъствали на окончателното гласуване |
Aurélia Beigneux, Helmut Geuking, Constanze Krehl, Colm Markey, Luisa Regimenti |
|||
ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
20 |
+ |
ECR |
Beata Kempa |
ID |
Aurélia Beigneux |
NI |
Antoni Comín i Oliveres |
PPE |
Hildegard Bentele, Lefteris Christoforou, Helmut Geuking, Rasa Juknevičienė, Colm Markey, Janina Ochojska, Luisa Regimenti |
RENEW |
Barry Andrews, Stéphane Bijoux |
S&D |
Eric Andrieu, Mónica Silvana González, Constanze Krehl, Karsten Lucke, Pierfrancesco Majorino |
VERTS/ALE |
Malte Gallée, Pierrette Herzberger-Fofana, Erik Marquardt |
0 |
- |
|
|
0 |
0 |
|
|
|
|
Легенда на използваните знаци:
+ : „за“
- : „против“
0 : „въздържал се“
- [1] ОВ L 209, 14.6.2021 г., стр. 1.
- [2] ОВ L 163, 2.7.1996 г., стр. 1.
- [3] Приети текстове, P9_TA(2021)0505.
- [4] https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/TA-9-2022-0073_BG.html
- [5] ОВ C 289, 9.8.2016 г., стр. 71.
- [6] ОВ C 86, 6.3.2018 г., стр. 10.
- [7] ОВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 10.
- [8] Приети текстове, P9_TA(2022)0099.
- [9] OВ C 25, 30.1.2008 г., стр. 1.
- [10] ФАО, The State of World Fisheries and Aquaculture 2020 (Състоянието на световното рибно стопанство и аквакултурите за 2020 г.), https://www.fao.org/3/ca9231en/CA9231EN.pdf
- [11] Съвместен семинар на IPBES и МКИК, Биологично разнообразие и изменение на климата, доклад от семинара.
- [12] Доклад за състоянието на продоволствената сигурност и изхранването в световен мащаб, 2021 г.
- [13] Глобален доклад относно продоволствените кризи за 2021 г., актуализация от септември.
- [14] Voluntary Guidelines to Support the Progressive Realization of the Right to Adequate Food in the Context of National Food Security (Доброволни насоки в подкрепа на постепенното реализиране на правото на подходяща прехрана в контекста на националната продоволствена сигурност).
- [15] Доклад за състоянието на продоволствената сигурност и изхранването в световен мащаб, 2021 г.: https://www.fao.org/3/cb4474en/cb4474en.pdf
- [16] Доклад за състоянието на продоволствената сигурност и изхранването в световен мащаб, 2021 г.
- [17] Съвместни прогнози за недохранването при децата на УНИЦЕФ, Световната здравна организация и Световната банка, Levels and trends in child malnutrition (Равнища и тенденции на недохранването при децата), 2021 г.
- [18] ФАО, The State of World Fisheries and Aquaculture 2020 (Състоянието на световното рибно стопанство и аквакултурите за 2020 г.), https://www.fao.org/3/ca9231en/CA9231EN.pdf
- [19] Глобален доклад относно продоволствените кризи за 2021 г.
- [20] Продоволствената независимост е определена от „Виа Кампезина“ като „правото на народите на здравословна и подходяща от културна гледна точка храна, произведена чрез екологосъобразни и устойчиви методи, и правото им да определят собствените си продоволствени и селскостопански системи“. Съгласно Комитета на ООН по световната продоволствена сигурност продоволствена сигурност е налице, „когато всички хора по всяко време разполагат с физически и икономически достъп до достатъчно безопасни и питателни храни, за да задоволят своите хранителни нужди и предпочитания за активен и здравословен начин на живот“.
- [21] https://www.oxfam.org/en/empowering-women-farmers-end-hunger-and-poverty
- [22] Jones, Andrew D; Creed-Kanashiro, Hilary; Zimmerer, Karl S.; De Haan, Stef; Carrasco, Miluska; Meza, Krysty; Cruz-Garcia, Gisella S.; Tello, Milka; Amaya, Franklin Plasencia; Marin, R Margot; Ganoza, Lizette, 2018. Farm-level agricultural biodiversity in the Peruvian Andes is associated with greater odds of women achieving a minimally diverse and micronutrient adequate diet (Селскостопанското биологично разнообразие на равнище земеделско стопанство в перуанските Анди е свързано с по-голям шанс на жените да постигнат минимално разнообразен и подходящ от гледна точка на микроелементите хранителен режим). Journal of Nutrition 148(10): 1625-1637.
- [23] Световна здравна организация, „Pulse survey on continuity of essential health services during the COVID‑19 pandemic: interim report“ (Проучване относно непрекъснатостта на основните здравни услуги по време на пандемията от COVID-19: междинен доклад), 27 август 2020 г.
- [24] Съобщение на Комисията от 31 март 2010 г. (COM(2010)0127).
- [25] По-специално, резолюциите му от 27 ноември 2014 г. относно недохранването и непълноценното хранене при децата в развиващите се страни, от 7 юни 2016 г. относно Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването и от 5 октомври 2016 г. относно следващите стъпки за постигане на глобалните цели и ангажиментите на ЕС в областта на изхранването и продоволствената сигурност по света.
- [26] Spooner, S., „Why stunting remains a major challenge“ (Защо забавеният растеж продължава да бъде голямо предизвикателство), Световен икономически форум, 29 октомври 2015 г.
- [27] Shekar M. и др., „Investing in nutrition: the foundation for development“ (Инвестиране в храненето: основа за развитие), анализ, извършен от Световната банка, Института за резултати за развитие и 1 000 дни, с подкрепата на фондация „Бил и Мелинда Гейтс“ и фондацията на Детския инвестиционен фонд.