ДОКЛАД относно стратегия за стандартизация за единния пазар

12.4.2023 - (2022/2058(INI))

Комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите
Докладчик: Адам Белан

PR_INI

СЪДЪРЖАНИЕ

Стрaница

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ОТ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

 

 

 

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно стратегия за стандартизация за единния пазар

(2022/2058(INI))

Европейският парламент,

– като взе предвид Регламент (EО) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно европейската стандартизация[1],

– като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 2 февруари 2022 г. относно прилагането на Регламент (ЕС) № 1025/2012 от 2016 г. до 2020 г. (COM(2022)0030),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 2 февруари 2022 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за стандартизацията – Определяне на световни стандарти в подкрепа на устойчив, екологосъобразен и цифров единен пазар на ЕС“ (COM(2022)0031),

– като взе предвид предложението от 2 февруари 2022 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1025/2012 по отношение на решенията на европейските организации за стандартизация относно европейски стандарти и европейски стандартизационни документи (COM(2022)0032),

– като взе предвид известието на Комисията от 2 февруари 2022 г., озаглавено „Годишна работна програма на Съюза относно европейската стандартизация за 2022 г.“ (COM(2022)0546),

– като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 22 февруари 2022 г., озаглавен „Стратегически зависимости и капацитет на ЕС: втори етап на задълбочените прегледи“ (SWD(2022)0041),

– като взе предвид решението на Комисията от 1 септември 2022 г. за създаване на група от експерти „Форум на високо равнище по въпросите на европейската стандартизация“ (C(2022)6189),

– като взе предвид Съвместната инициатива за стандартизация съгласно стратегията за единния пазар, както е посочено в съобщението на Комисията от 28 октомври 2015 г., озаглавено „Осъвременяване на единния пазар: повече възможности за гражданите и предприятията“ (COM(2015)0550), и обобщението на действията в рамките на съвместната инициатива за стандартизация от 15 юли 2019 г.,

– като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2017 г. относно „Европейски стандарти за 21-ви век“[2],

– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 18 май 2022 г., озаглавено „Стратегия за стандартизация / Регламент относно стандартизацията“,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 19 февруари 2020 г., озаглавено „Изграждане на цифровото бъдеще на Европа“ (COM(2020)0067),

– като взе предвид Бялата книга на Комисията от 19 февруари 2020 г., озаглавена „Изкуствен интелект – Европа в търсене на високи постижения и атмосфера на доверие“ (COM(2020)0065),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 19 февруари 2020 г., озаглавено „Европейска стратегия за данните“ (COM(2020)0066),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 14 юли 2021 г., озаглавено „Подготвени за цел 55“ („Fit for 55“): постигане на целта на ЕС в областта на климата до 2030 г. по пътя към неутралност по отношение на климата“ (COM(2021)0550),

– като взе предвид член 54 от своя Правилник на дейността,

– като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A9-0136/2023),

A. като има предвид, че функционирането на вътрешния пазар се улеснява значително от приемането и използването на стандарти от страна на пазара; като има предвид, че приемането на европейски стандарти и европейски стандартизационни документи улеснява достъпа до пазара, повишава конкурентоспособността на европейските дружества и безопасността на гражданите, допринася за укрепването на единния пазар и опростява постигането на съответствие от страна на участниците на пазара и националните органи, като заменя общо 34 национални стандарта с един европейски стандарт; като има предвид, че хармонизираните стандарти предоставят на производителите, доставчиците на услуги и другите икономически оператори презумпцията за съответствие на техните продукти и услуги със съществените изисквания, предвидени в законодателството на Съюза, наред с други ползи;

Б. като има предвид, че европейската система за стандартизация се базира на приобщаващ, основаващ се на консенсус и пазарно ориентиран подход, който следва да даде възможност за участие на всички заинтересовани лица по такъв начин, че да се гарантира, че стандартите се разработват, за да се реагира на потребностите на промишлеността и същевременно да се допринесе за удовлетворяване на интересите на обществото в по-широк план, включително тези на потребителите и гражданското общество като цяло, както и на изискванията за устойчивост; подчертава във връзка с това необходимостта от допълнителни усилия с цел стандартите да бъдат адаптивни по отношение на равенството между половете, като отразяват физическите различия и предвиждат действия, насочени в еднаква степен към потребностите на жените и мъжете; като има предвид, че Парламентът и съветът вече приеха частично преразглеждане на действащата стандартизационна уредба с цел подобряване на процесите на вземане на решения на европейските организации за стандартизация (ЕОС), за да се запази този двоен акцент върху потребностите на промишлеността и интересите на обществото в по-широк план;

В. като има предвид, че участието на организациите, посочени в приложение III към Регламент (ЕО) № 1025/2012, в процеса на стандартизация е гарантирано от посочения регламент, но е ограничено от все още съществуващи бариери за навлизане на пазара, например липса на експертен опит и достатъчно финансови ресурси за тези организации;

Г. като има предвид, че стандартите – както на международно, така и на европейско равнище – са важни двигатели за развитието на пазара, технологичните промени и иновациите, конкурентоспособността и еднаквите условия на конкуренция в съответствие с целите на Европейския зелен пакт, както и за високо равнище на защита на потребителите; като има предвид, че държавите членки, европейските институции и ЕОС си сътрудничат с международните органи по стандартизация и имат сключени споразумения за улесняване на използването на международни стандарти в Съюза; като има предвид, че макар европейската промишленост да е активен участник в международните работни направления в областта на стандартизацията, действителното представителство на по-малките дружества и заинтересованите лица в обществото в международните форуми трябва да продължи да бъде насърчавано и подкрепяно;

Д. като има предвид, че освен официалното сътрудничество с международните органи Комисията и държавите членки продължават да разработват съвместни подходи с единомислещи трети държави или партньори по търговски споразумения в областта на стандартизацията;

Общи положения

1. приветства приемането на стратегията за стандартизация, която определя пет основни области за действие за Комисията; счита, че класификацията на приоритетните области за действие съответства в много голяма степен на слабостите и силните страни в настоящата система, установени по време на консултациите със заинтересованите лица; подчертава, че списъкът с области за действие може да бъде допълнително разширен и че е необходимо да се засили акцентът на стратегията върху възприемането и прилагането на стандартите, особено сред МСП; отбелязва също така приемането на и напредъка по годишната работна програма в областта на стандартизацията за 2022 г. и очаква с интерес годишните работни програми за 2023 г. и 2024 г.;

2. счита, че основните качества на системата за стандартизация продължават да бъдат актуални и ефективни за правилното функциониране на вътрешния пазар и конкурентоспособността на европейската промишленост; подчертава, че хармонизираните стандарти намаляват пазарните бариери, и припомня, че стандартите са доброволен, пазарно ориентиран и правно необвързващ инструмент, предоставящ технически изисквания и насоки, чието използване улеснява постигането на съответствие на стоките и услугите с европейското законодателство и гарантира лоялна конкуренция на пазара; подкрепя разработването на европейски стандарти по отговорен, прозрачен и приобщаващ начин, като се гарантира, че се вземат предвид потребностите и особеностите на всички имащи отношение заинтересовани лица, включително МСП и други обществени участници;

3. подчертава, че стандартите се прилагат в различни области, но макар да могат да имат правно действие, стандартите не може да се разглеждат като право на ЕС, тъй като законодателството и политиките по отношение на равнището на защита на потребителите, безопасността и данните и на опазване на здравето и околната среда се определят от законодателя; припомня в този контекст доброволния характер на стандартите и счита, че само законодателството на Съюза може да определя задължителни изисквания и общи спецификации, например чрез делегирани актове и актове за изпълнение; във връзка с това подчертава, че е важно да се поддържа приобщаващ процес;

4. припомня, че ЕОС следва винаги да вземат предвид целите на политиката на ЕС при изготвянето на стандарти;

5. подчертава, че европейските стандарти и европейските стандартизационни документи следва да бъдат отворени, приобщаващи, прозрачни, висококачествени и когато е приложимо, да насърчават трайни продукти, които са по-лесни за поправка, повторна употреба и рециклиране, и следва също така да зачитат правилата относно защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот;

6. насърчава усилията, насочени към справяне с противоречащите си стандарти в различните държави членки, които могат да създадат неоснователни пречки пред навлизането на единния пазар; призовава ЕОС да полагат повече усилия за разработване на хармонизирани стандарти с цел да се намали разпокъсаността на пазара, а оттам и да се намалят административните разходи за гражданите и предприятията, по-специално МСП и микропредприятията, включително чрез по-добро представителство на посочените субекти;

7. подчертава колко е важна стандартизацията в областите, в които липсата на стандартизация крие най-голяма опасност да постави в неизгодно положение потребителите, включително възрастните хора и хората с увреждания; подчертава в тази връзка ролята на стандартите за определяне на стабилни и предвидими рамки, по-специално за продуктите, предлагани на потребителите;

8. поради това призовава за по-добро представителство в рамките на системата за стандартизация и за балансирано представителство сред определените експерти, за да се гарантира справедлив резултат от законодателството и стандартите на Съюза в областта на достъпността;

9. подкрепя създаването на годишно табло с резултати в областта на стандартизацията, което да бъде публикувано заедно с годишната работна програма на ЕС и непрекъснатия план за стандартизация на ИКТ, като обхваща планираните, текущите и завършените дейности по стандартизация с цел да се осигури по-голяма прозрачност на европейската система за стандартизация; подчертава, че таблото следва да улеснява всички заинтересовани лица да откриват, следват и когато е приложимо, да допринасят за дейностите, свързани с техните области на интерес;

Въздействие чрез европейската система за стандартизация

10. подкрепя стартирането на Форума на високо равнище по въпросите на стандартизацията и желанието за разширяване на кръга от мнения, които се изслушват при определянето на потребностите от стандартизация и приоритетите в тази област, планирането на бъдещите дейности и координирането на подходите в органите по стандартизация; подчертава, че тази експертна група следва да включва различни заинтересовани лица, включително МСП и организации на потребителите, и да осигури прозрачност по отношение на своите дейности, без да се забравя ориентираният към пазара характер на дейностите по стандартизация, следващ принципа „отдолу нагоре“; счита, че Форумът на високо равнище може да има принос както на стратегическо, така и на оперативно равнище, по-специално във взаимодействие с центъра на ЕС за високи постижения в областта на стандартите по технически въпроси;

11. приветства създаването на център на ЕС за високи постижения в областта на стандартите и назначаването на главен служител по стандартизацията (ГСС) в Комисията; счита, че тази длъжност и центърът, като ресурс, следва да доведат до по-голяма съгласуваност в рамките на Комисията по отношение на исканията за стандартизация и навременното приемане на стандарти и законодателни разпоредби, които са от значение за стандартизацията, както и до съгласуваното прилагане на новата нормативна уредба, което да е от полза за публичните администрации, предприятията и други заинтересовани страни; счита, че лицето, което изпълнява тази надзорна функция, следва да бъде важен събеседник за Парламента, като го информира относно дейностите по стандартизация на Комисията и осигурява възможност за ефективен контрол на техническо равнище;

12. счита, че Комисията, като използва форума на високо равнище и центъра на ЕС за високи постижения, може да разработи по-ефективни методи за техническата оценка на стандартите; счита, че съществува необходимост от яснота в отношенията между страните, участващи в процеса на стандартизация, по въпроса какво е необходимо, както и от ефективни процедури, които да позволят коригиращи действия по време на разработването на стандартите, за да се избегнат забавяния, след като експертите са приключили работата си;

13. подчертава колко е важно да се ускори дейността на Форума на високо равнище по въпросите на стандартизацията и на центъра на ЕС за високи постижения, които следва да възприемат проактивен подход, за да осигурят възможност за своевременно определяне на потребностите от стандартизация, и следва да спомогнат за постигане на справедлив баланс между потребността от съкращаване на времетраенето на процеса и от гарантиране на отворени, приобщаващи, надеждни и висококачествени стандарти; насърчава укрепването на техническия експертен опит и умения в рамките на Форума на високо равнище, включително чрез подгрупи от експерти, които са в състояние да разработят програми за интегриране на дейностите по обучение и да внесат допълнителни подобрения в системата за стандартизация на равнището на ЕС;

14. препоръчва Комисията да установи, като се консултира с ЕОС, ясен набор от ключови показатели за ефективност (КПЕ) и насоки относно аспектите на стандартизацията в рамките на своята компетентност, по-специално за стандартите, свързани с целите на Европейския зелен пакт и на Цифровото десетилетие на Европа, за да се определят точни цели за свързаното със стандартизацията развитие, включително участието на гражданското общество; счита, че КПЕ следва да се управляват чрез ГСС и центъра на ЕС за високи постижения и могат да допринесат за по-ефективното управление и контрол на предприетите от Комисията дейности по стандартизация;

15. отбелязва риска от припокриване между Форума на високо равнище и центъра на ЕС за високи постижения, заедно с други експертни групи, промишлени форуми и обединения по въпросите на конкретни политики, например центърът AccessibleEU, за който Парламентът счита, че може да подпомага Комисията по въпроси, свързани със стандартизацията; насърчава Комисията да избягва дублирането на работни направления и да търси сътрудничество между форумите, когато това е възможно, така че да се използва по най-добрия начин ограниченото време, с което разполагат експертите, да се насърчава участието и да се сведат до минимум административните разходи;

16. приветства намерението за включване на Парламента и Съвета в ежегодна проява за подготовка на приоритетите за дейностите по стандартизация; припомня, че стандартизацията е от стратегическо значение за вътрешния пазар, и счита, че е желателно да се упражнява по-задълбочен и по-редовен контрол от страна на съзаконодателите;

17. приветства факта, че Комисията желае да ускори стъпките, свързани с разработването на стандарти; счита, че навременната подготовка на стабилни висококачествени стандарти, отговарящи на потребностите на пазара и обществото, е необходима за правилното функциониране на вътрешния пазар, за да не се изостава от иновациите и международната конкуренция; подчертава, че в различни сектори е налице забавяне, което води до трудности за операторите, националните органи и гражданското общество, когато не са налични стандарти, или до разпокъсаност, когато могат да се използват само националните стандарти; подчертава във връзка с това, че публичните консултации със заинтересованите лица, изграждането на консенсус, приобщаващият характер и надлежната проверка дали стандартите отговарят на правните изисквания на ЕС, по-специално когато става дума за хармонизирани стандарти, следва да имат предимство пред бързината;

18. счита, че големите забавяния в процесите на стандартизация се дължат на различни причини; счита, че Комисията следва спешно да преразгледа своя подход след делото „James Elliott“[3]; призовава Комисията да избягва използването на прекалено прескриптивни изисквания във връзка с исканията за стандартизация, които ограничават способността на експертите да предлагат подходящи и навременни решения, за да се отговори на потребностите от даден стандарт, и стесняват обхвата на стандартите, подготвени за бъдещето;

19. счита, че законодателството на ЕС в областта на продуктите следва да се съсредоточава върху съществените изисквания в областта на здравето и безопасността, като прилага, когато е възможно, технологично неутрален подход, а техническите изисквания да се определят от хармонизираните стандарти на ЕС;

20. подчертава, че може да има присъщи ограничения за ускоряването на процеса на стандартизация, тъй като изготвянето на стандарти, позоваването на хармонизирани стандарти и прилагането на тези стандарти от страна на промишлеността удължават времето преди приемането от пазара; признава, че може да се окаже по-лесно да се ускорят административните задачи, например публикуването на препратката (позоваването) към хармонизирания стандарт в Официален вестник на Европейския съюз; подчертава, че по-широкото възприемане на съществуващи стандарти вместо разработването на нови също ще има положително въздействие върху сроковете и ще предостави възможност за по-лесно разбиране и прилагане; посочва, че неоснователно прибързаното изготвяне или внедряване на стандарти създава предизвикателства за всички заинтересовани лица, включително националните органи, тъй като всеки съкратен срок може да има отрицателно въздействие върху постигането на широк и стабилен консенсус между всички заинтересовани лица;

21. насърчава Комисията, в процеса на внасяне на подобрения в собствените си вътрешни процеси, да продължи да работи с ЕОС за намирането на начини за постигане на навременно изпълнение, което включително обмен на информация на ранен етап относно съдържанието и осъществимостта на планираните от Комисията искания за стандартизация и разглеждане на най-подходящия стандартизационен документ в зависимост от конкретната потребност;

22. приветства плана за действие, разработен от работната група от представители на Комисията, Европейската асоциация за свободна търговия и ЕОС, който е озаглавен „Успешна европейска система за стандартизация – навременни европейски стандарти за екологосъобразен и цифров единен и глобален пазар“, който е в състояние да повиши ефективността на процеса на стандартизация, тъй като спомага за предприемането на мерки за решаване на въпросите, свързани с разбирането и осъществимостта, на ранен етап;

23. поради това призовава за стабилни и ясни критерии за оценка на хармонизираните стандарти, които да бъдат разбираеми за всички заинтересовани страни, както и за предоставяне на необходимите ресурси с цел гарантиране на своевременно им оценяване; подчертава, че Комисията трябва да гарантира подходящо финансово планиране за консултантите по хармонизираните стандарти, и предлага да се засили координацията между тези консултанти и центъра на ЕС за високи постижения в областта на стандартите;

24. отбелязва, че при определянето на приоритетите за стандартизация и издаването на нови искания за стандартизация отправната точка на Комисията следва да бъде извършен преглед на съответните съществуващи стандарти; подчертава, че следва да се разработят нови стандарти, когато се установят явни пропуски; подчертава, че е важно да се предоставя подкрепа за приемането и използването на стандартите, по-специално от страна на МСП;

Поддържане на целостта, приобщаващия характер и достъпността на европейската система за стандартизация

25. счита, че оценката на Регламент (ЕС) № 1025/2012 може да определи областите, в които са необходими допълнителни усилия с възможности за извършване на реформа, извън вече въведеното от Комисията целево изменение; счита, че ролята, участието и приносът на съответните заинтересовани лица, включително тези, които представляват МСП, социалните партньори и екологичните, социалните и потребителските интереси, следва да бъдат оценени и засилени, когато тези реформи могат да бъдат от полза за и да допълват работата, предвидена от ЕОС вследствие на призива на Комисията към тях да представят предложения за реформа на собственото си вътрешно управление; отбелязва, че реформата следва също така да засили приобщаването и ефективното участие на заинтересованите лица от обществото отвъд настоящата рамка за стандартизация, като по този начин се вземат предвид действителните резултати от процеса на постигане на консенсус;

26. припомня, че през последните години практиките на ЕОС по отношение на вътрешното им управление и процедури за вземане на решения са се променили и че те са засилили сътрудничеството си със заинтересовани лица на международно и европейско равнище;

27. насърчава Комисията да подобри изискванията за прозрачност в областта на стандартизацията и очаква бързо прилагане на регламента за изменение относно решенията на европейските организации за стандартизация по отношение на европейските стандарти и европейските стандартизационни документи; счита, че регламентът за изменение може да спомогне за укрепване на вземането на решения, без да се засяга важната роля, която изпълнява по-широката база от заинтересовани лица при изготвянето на ефективни стандарти, които отговарят на обществения интерес и потребностите на пазара;

28. подчертава, че ефективното участие на европейските МСП и други заинтересованите лица от обществото в международната стандартизация продължава да бъде голямо предизвикателство поради ограничените ресурси, например финансиране; счита, че Комисията следва да си сътрудничи с държавите членки с цел да увеличи финансовата подкрепа и да гарантира наличието на програми за финансиране, които могат да предоставят съществена, дългосрочна и стабилна финансова подкрепа за участието на различни заинтересовани лица, включително МСП и организации на потребителите; призовава за по-добро използване на съществуващите инструменти и насоки, което отчита потребностите и интересите на МСП и други заинтересовани лица; счита, че с цел да се увеличи участието на гражданското общество и да се разшири обхватът на приложение III към Регламент (ЕС) № 1025/2012 Комисията следва да извърши картографиране на организациите на гражданското общество, които проявяват интерес да допринесат за работата по стандартизация на европейско равнище;

29. счита, че следва да се насърчава участието на МСП на национално равнище, тъй като именно на това равнище те могат да бъдат най-ефективни поради по-ниските разходи и липсата на езикови бариери; отбелязва, че уредбата за стандартизация следва да насърчава МСП да участват активно, по-специално чрез достъп до дейности по стандартизация или, когато е осъществимо, чрез прилагане на намалени ставки, и следва да предоставя иновативни технологични решения в дейностите по стандартизация; подчертава, че националните органи за стандартизация следва да улесняват достъпа на МСП до стандарти, като определят в годишните си работни програми проекти за стандартизация от особен интерес за МСП;

30. приветства съсредоточаването върху участието на национално равнище на по-широк кръг от заинтересовани лица, включително МСП и организации на потребителите, в дейностите по стандартизация; счита, че обменът на най-добри практики може да подпомогне държавите членки и националните органи за стандартизация да подобрят участието на различни заинтересовани лица, по-специално МСП и организации на гражданското общество, но предупреждава, че това следва да допълва, а не да дублира работата, която вече е предприета от ЕОС или в мрежите, които вече са създадени от организациите, изброени в приложение III към Регламент (ЕС) № 1025/2012; отбелязва, че не всички организации, изброени в приложение III, имат национални партньори във всички държави членки; счита, че Комисията следва да увеличи финансирането или техническата подкрепа за тези организации, за да гарантира участието в националните дейности по стандартизация, което включва не само техническа работа по стандартите, но и изготвяне на позиции по отношение на исканията за стандартизация на европейско и международно равнище, като по този начин ще се засили приобщаващият характер на процеса като цяло; подчертава, че е важно да се гарантира, че държавите членки предоставят на национално равнище допълнителна финансова подкрепа за участието на МСП и сдружения на МСП;

31. отбелязва, че в някои държави членки националните органи за стандартизация вече са създали механизми за солидарност, в които заинтересованите лица от промишлеността допринасят със средства за таксата за участие на заинтересованите лица от обществото въз основа на определени критерии, например големината и оборота на дружеството; призовава Комисията и ЕОС да направят оценка на тези механизми;

32. признава необходимостта от последователен подход към общите спецификации, по-специално с оглед на факта, че различните законодателни процеси понастоящем водят до различаващи се разпоредби; изразява съжаление, че процедурата за приемане на общи спецификации не е договорена на хоризонтално равнище, и подчертава необходимостта от хармонизиран подход към общите спецификации в различните законодателни актове на Съюза; подчертава колко е важна връзката между общите спецификации и съществуващите европейски и международни стандарти, за да се улесни постигането на съответствие, по-специално за малките и средните предприятия; поради това счита, че този механизъм следва да се използва само при изключителни случаи, когато Комисията е поискала от една или повече ЕОС да изготвят проект на хармонизиран стандарт и съответното искане не е представено в определения срок или ако искането не е било прието, и само ако не се очаква стандартите бъдат публикувани в разумен срок; настоява, че когато хармонизираните стандарти се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз, общите спецификации следва да бъдат отменени; изразява загриженост относно общите спецификации, свързани, наред с другото, със зачитането на основните права, когато прибягването до актове за изпълнение засяга правомощията на съзаконодателите за упражняване на контрол; подчертава, че нито стандартите, нито общите спецификации трябва да предвиждат мерки във връзка с основните права или социално-икономически въпроси;

33. счита, че в рамките на оценката на Регламент (ЕС) № 1025/2012 следва да се оцени възможността за включване на хоризонтални разпоредби относно общите спецификации, така че предстоящите предложения да могат да се позовават на тях по съгласуван начин;

34. счита, че различаващите се регулаторни резултати може също така да засегнат процеса на стандартизация в по-общ план поради различна терминология, липсата на стандартни клаузи за искания за стандартизация и затрудненията при предварителния надзор; подчертава, че този проблем е още по-значителен, когато стандартите са от значение за повече от един регулаторен акт; счита, че може да се проучат възможностите за общ подход или официално споразумение между Комисията и съзаконодателите, за да се рационализира изготвянето на стандарти и подробни условия за общите спецификации;

35. приветства стартирането на процес за партньорски проверки сред държавите членки и националните органи за стандартизация с цел обмен на добри практики и предлагане на нови идеи за по-ефективно участие на гражданското общество и потребителите, както и с цел създаване на благоприятни за МСП условия за стандартизация;

36. приветства създаването на европейски уебсайт, посветен на наблюдението на стандартите за интернет; призовава Комисията да обмисли създаването на регистър със свободен достъп, обхващащ всички стандарти, разработени от ЕС, за да се даде възможност за по-голяма прозрачност и гражданите да бъдат насърчени да проявят интерес към разработването на европейски стандарти;

Определяне на международни стандарти

37. счита, че е от съществено значение да се подобри европейската координация и ангажираността на международно равнище по отношение на стандартизацията, като същевременно се зачита правото на националните делегации да вземат свои собствени решения в рамките на международни форуми; въпреки това счита, че когато съществуват сходни гледни точки, които се споделят и от единомислещи партньори от трети държави, водещата роля на европейската политика в областта на разработването на стандарти може да действа като мултипликатор за водещите позиции на Европа в промишлеността;

38. приветства ценната роля, която се предвижда в стратегията за международните дейности по стандартизация; счита, че приемането на международните стандарти от ЕОС може да подпомогне европейските дружества, когато се стремят да търгуват извън Съюза; припомня, че не всички държави приемат автоматично международните стандарти като заместители за национални стандарти, и приканва Комисията и държавите членки да насърчават трети държави да възприемат този подход;

39. подчертава, че отдаването на приоритет на въпросите на стандартизацията в сътрудничество с трети държави в двустранен, многостранен и неколкостранен контекст също е важно, за да се гарантира, че подходите на единомислие и приобщаване по отношение на стандартизацията могат да надделеят на международно равнище, и да се насърчи сътрудничеството между единомислещи демократични партньори; призовава Комисията и ЕОС да работят с международни партньори и единомислещи търговски партньори с цел гарантиране на по-приобщаващ характер на международната система за стандартизация и по-силно представителство на всички заинтересовани лица, както и да засилят като цяло ролята на ЕС в рамките на глобалната система за стандартизация; във връзка с това насърчава Комисията и ГСС да разработят ключови показатели за изпълнение с цел наблюдение на ангажиментите и развитието в областта на стандартизацията в отношенията между Съюза и трети държави в процес на консултации с ЕОС, което ще доведе до подобряване на конкуренцията на вътрешния пазар и до повишаване на защитата на потребителите, което ще е от полза за цялата икономика;

40. отбелязва, че международните консорциуми имат специално значение в определени сектори, включително по отношение на двойния преход; подчертава положителната роля, която може да изпълнява внедряването на разработените в консорциуми стандарти в европейската схема за стандартизация за постигането на цели в областта на политиката, например приемането на USB-C като обща платформа за зареждане; настоятелно призовава Комисията и ЕОС да използват за основа този и други примери за най-добри практики и да обмислят как по най-добър начин да улеснят приемането на създадени под ръководството на консорциуми стандарти, когато те допринасят за постигането на целите на Съюза;

41. насърчава тясното европейско сътрудничество и сътрудничеството между ЕС и НАТО по отношение на хармонизирането на стандартите в областта на отбраната с цел да се засили оперативната съвместимост;

Авангардни иновации, които насърчават навременното определяне на стандарти

42. подчертава стойността на търговската реализация на научноизследователските дейности, включително тези, които стартират в рамките на програмите на Съюза за финансиране на научни изследвания, чиято пригодност за стандартизация на проекти следва да бъде разглеждана на ранен етап; приветства създаването на „ускорител на стандартизацията“ като изпитвателен стенд за пригодност на стандартите; припомня, че финансираните от Съюза научни изследвания, акцентиращи върху сътрудничеството, включително с изследователи от трети държави, може да е от полза за разработването на стандарти и да подпомага не само създаването на стандарти, но и следващото поколение експерти, които участват в дейностите по стандартизация; счита, че тези усилия следва да имат за цел да помогнат на изследователите да участват в разработването на европейски стандарти в рамките на ЕОС;

43. подчертава, че макар да е необходимо актуализиране на новата нормативна уредба, Комисията следва да популяризира нейния подход, използването и интегрирането на международните стандарти, както и координацията сред всички участници посредством споразумения за свободна търговия, по-специално с оглед на стратегията Global Gateway;

44. подкрепя акцента, който се поставя върху дейностите в областта на стандартите в програми за разгръщане, например Механизма за свързване на Европа и програмата „Цифрова Европа“, като ключово средство за улесняване на възприемането на нови и иновативни технологии и подходи;

45. отчита разработването на Европейския кодекс на практиките за изследователите в областта на стандартизацията с цел насърчаване на всеобхватен подход към дейностите по стандартизация в съответствие с целите на политиките и стратегическите интереси на ЕС;

46. счита, че отворените стандарти могат да бъдат полезни за разработването на иновативни решения и отворени правителствени политики, основаващи се на прозрачност, отчетност и надеждност;

Осигуряване на бъдещ експертен опит в областта на стандартизацията

47. подкрепя разработването на програми за повишаване на осведомеността и обучение, включително програми за учене през целия живот и за професионално образование и обучение, ориентирани към разработване на модели, насочващи към дейности по стандартизация за академичните среди, бъдещите специалисти в промишлеността, лицата, участващи в разработването на политики, и представителите на гражданското общество; призовава за стартиране на програми за обучение и наставничество с цел да се насърчава осведомеността относно стандартите и ползите от стандартизацията, по-специално с насоченост към МСП и други недостатъчно представени заинтересовани лица в областта на стандартизацията; счита, че такива програми за повишаване на осведомеността и обучение трябва да се разработват в сътрудничество с промишлеността, за да се гарантира, че са подходящи за целта и отразяват пазарно ориентирания подход към стандартизацията;

48. подкрепя отпускането на финансиране за европейските организации за стандартизация с цел извършване на предварителни или спомагателни дейности във връзка с европейската стандартизация, които включват също така дейности за сътрудничество, включително в международен план, дейности и мерки, свързани с научни изследвания и оценка на съответствието, чиято цел е да се гарантира, че времето за обработка и преглед на европейските стандарти и европейските стандартизационни документи е намалено, без да се засягат основополагащите принципи, по-специално принципите на откритост, качество, прозрачност и консенсус сред заинтересованите лица;

49. отбелязва, че изготвянето и прилагането на стандарти изисква висока степен на технически експертен опит и че липсата на квалифицирани експерти в публичния и частния сектор може да бъде утежнена от новите предизвикателства в областта на цифровите технологии, които ще изискват повече технически умения и компетентности, и че са необходими допълнителни усилия за повишаване на знанията и осведомеността сред заинтересованите лица от публичния и частния сектор; приветства инициативата на Комисията да организира Университетските дни на стандартизацията с цел повишаване на осведомеността сред академичните среди и студентите и по-нататъшно включване на стандартизацията сред проектите на академичната общност в ЕС; отбелязва, че форумът на високо равнище следва да насърчава разработването на академични модули за преподаване в областта на стандартизацията, за да се подобрят компетентностите, и насърчава държавите членки да включат съответните курсове за професионално образование относно стандартите в своите национални образователни системи;

50. отново призовава за по-голямо сътрудничество между институциите на ЕС, Съвместния изследователски център, националните правителства, гражданското общество и ЕОС за разработване на насоки за обучение за лицата, участващи в разработването на политики, и за създаване на култура на стандартизация, включително разбиране по въпросите как функционират процесите на стандартизация и в кои случаи могат да бъдат използвани те; счита, че това е не по-малко необходимо от други вътрешни реформи, за да се предостави стабилна платформа за бъдещите дейности по стандартизация, контрол и разработване на приоритети в областта на стандартизацията;

°

° °

51. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

 

 

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

 

Общи бележки и актуално състояние

Институциите на Европейския съюз работят усилено за създаването на единен пазар, който е справедлив и ефикасен. Стандартизацията е един от ключовите инструменти за постигането на тази цел. Функционирането на вътрешния пазар към момента се улеснява значително от приемането на пазарни стандарти. Те заменят цели 34 национални стандарта с един европейски стандарт, за да отговорят на нуждите на нашите промишлени отрасли, както и на интересите на обществото като цяло.

На практика това означава, че стандартизацията подкрепя създаването на еднакви условия на конкуренция за предприятията — тя гарантира, че всички спазват едни и същи правила и че на дадено дружество не се предоставят предимства, които са несправедливи спрямо друго дружество.

Стандартизацията спомага и за защитата на потребителите, като гарантира, че продуктите и услугите, които те използват, са безопасни и висококачествени. Следователно потребителите могат да направят информиран избор, когато купуват стоки и услуги със съзнанието, че те отговарят на определени стандарти.

Докладът, изготвен от докладчика г-н Адам Белан, има за цел да очертае приоритетите на Парламента в областта на стандартизацията в рамките на единния пазар, както и в световен мащаб. В доклада относно стратегията за стандартизация се отчитат и разглеждат предимствата и слабостите на системата, установени по време на консултациите със заинтересованите лица.

 

Решаване на проблемите, свързани с прилагането и изоставането по отношение на стандартите

Един от основните въпроси е свързан с по-нататъшното прехвърляне на отговорности между Комисията и организациите за стандартизация. По отношение на тази конкретна промяна докладчикът е убеден, че заинтересованите лица следва да направляват работата, а Комисията да участва в процеса, за да изтъкне предизвикателствата и неадекватния подход по отношение на изискванията. В доклада се подчертава и необходимостта от реформиране на процеса на стандартизация в ЕС. Това се дължи на забавянията при приемането на стандарти. За да се улесни постигането на съответствие с действащото законодателство и да се намалят разходите за спазване на техническите изисквания, от решаващо значение е настоящите забавяния да бъдат рационализирани — това е изключително важно за малките и средните предприятия, които са гръбнакът на европейската икономика. В доклада обаче не се споменава самият технически процес — прекалено прибързаното изготвяне или внедряване на стандарти създава предизвикателства за всички заинтересовани лица.

В този контекст докладчикът приветства новите инициативи, например стартирането на Форума на високо равнище по въпросите на стандартизацията и желанието да се разшири спектърът от мнения, които се изслушват по този въпрос. Докладчикът счита, че този форум може да бъде чудесен инструмент за постигане на компромис между възгледите на Комисията и на заинтересованите лица, при условие че се постигне действително разнообразно представителство, включително географско представителство. Докладчикът също така приветства създаването на Центъра на ЕС за високи постижения в областта на стандартите, който обединява всички експерти на Комисията, и създаването на длъжността „главен служител по стандартизацията“, като по този начин се засилват усилията за координация.

 

Международно сътрудничество в областта на стандартизацията

Освен това докладчикът счита, че международното сътрудничество следва да бъде подкрепено с цел подобряване на европейския ангажимент в тази област. За да се запази динамиката на световната търговия, е необходимо да се гарантира, че сходни и приобщаващи подходи към стандартизацията могат да надделеят на международно равнище, особено в отношенията с геополитическите партньори на ЕС като САЩ, Канада и други икономики със сходна ориентация. Докладчикът съзира добавена стойност в опитите за намиране на глобални, а не регионални решения, особено по въпросите на цифровите технологии.

 

Малки и средни предприятия и заинтересовани обществени групи

Докладът също така се застъпва за подобряване на участието на МСП и други обществени партньори в процеса, както и за намиране на начини за опростяване на спазването на правните изисквания. В доклада също така се насърчава допълнително финансиране и техническа помощ за заинтересованите лица, които действат на национално равнище, но често се пропускат в обсъжданията в Брюксел — това се отнася особено за МСП.

Разработването на програми за повишаване на осведомеността и обучение за представители на академичните среди, бъдещи специалисти в промишлеността и лица, участващи в разработването на политики, също трябва да бъде приветствано.

 

Доброволен характер на стандартите

И накрая, в доклада ясно се посочва, че стандартите са доброволни инструменти и следва да не се използват прекомерно с цел налагане на определени идеи на техническо равнище при прилагането на законодателството. Докладчикът подчертава значението на пазарно ориентирания процес, на който следва да се основават стандартите.

 

Бъдещето на стандартизацията в ЕС

Като цяло докладчикът приветства факта, че на стандартизацията все повече се придава централно значение в рамките на цифровата и промишлената стратегия на ЕС и че тя най-после се радва на заслужено внимание. Докладчикът счита, че прилагането на стандартите е от основно значение за задействане на пазарни тенденции и за стимулиране на технологичните промени в целия ЕС чрез насърчаване на съгласуван подход, като по този начин се избягват конфликти и дублиране на работата.

Законодателството следва да бъде подготвено за бъдещето. Едно от предизвикателствата, пред които е изправен ЕС, е бързият темп на технологичните промени. ЕС ще трябва бързо да се адаптира, за да гарантира, че стандартите са в крак с новите технологии, например изкуствения интелект и интернет на нещата.

Крайната цел на докладчика е да разработи препоръки и ясно да съобщи вижданията на комисията IMCO относно стандартизацията и предстоящата реформа на системата в Европа.

Докладчикът се надява, че този процес е още една стъпка към изграждането на по-добър единен пазар, като повишава ефективността и сигурността на обществените и частните услуги, бизнеса и търговията в Съюза.

 

 

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ОТ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане	28.3.2023
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	38 0 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Andrus Ansip, Brando Benifei, Adam Bielan, Biljana Borzan, Markus Buchheit, Anna Cavazzini, Dita Charanzová, Lara Comi, David Cormand, Alexandra Geese, Sandro Gozi, Maria Grapini, Krzysztof Hetman, Virginie Joron, Arba Kokalari, Andrey Kovatchev, Jean-Lin Lacapelle, Maria-Manuel Leitão-Marques, Antonius Manders, Beata Mazurek, Leszek Miller, Miroslav Radačovský, René Repasi, Christel Schaldemose, Andreas Schwab, Tomislav Sokol, Róża Thun und Hohenstein, Tom Vandenkendelaere, Kim Van Sparrentak, Marion Walsmann
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Marc Angel, Vlad-Marius Botoş, Malte Gallée, Ivars Ijabs, Tsvetelina Penkova, Romana Tomc, Kosma Złotowski
Заместници по член 209, параграф 7, присъствали на окончателното гласуване	Miriam Lexmann, Jan-Christoph Oetjen

 

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

38	+
ECR	Adam Bielan, Beata Mazurek, Kosma Złotowski
ID	Virginie Joron, Jean-Lin Lacapelle
NI	Miroslav Radačovský
PPE	Lara Comi, Krzysztof Hetman, Arba Kokalari, Andrey Kovatchev, Miriam Lexmann, Antonius Manders, Andreas Schwab, Tomislav Sokol, Romana Tomc, Tom Vandenkendelaere, Marion Walsmann
Renew	Andrus Ansip, Vlad-Marius Botoş, Dita Charanzová, Sandro Gozi, Ivars Ijabs, Jan-Christoph Oetjen, Róża Thun und Hohenstein
S&D	Marc Angel, Brando Benifei, Biljana Borzan, Maria Grapini, Maria-Manuel Leitão-Marques, Leszek Miller, Tsvetelina Penkova, René Repasi, Christel Schaldemose
Verts/ALE	Anna Cavazzini, David Cormand, Malte Gallée, Alexandra Geese, Kim Van Sparrentak

 

0	-

 

1	0
ID	Markus Buchheit

 

Легенда на използваните знаци:

+ : „за”

- : „против“

0 : „въздържал се“:

 

 

• [1] ОВ L 316, 14.11.2012 г., стр. 12.
• [2] ОВ C 334, 19.9.2018 г., стр. 2.
• [3] Решение на Съда от 27 октомври 2016 г., James Elliott Construction Limited/Irish Asphalt Limited, C-613/14, ECLI:EU:C:2016:821.