Предложение за резолюция - B10-0058/2024Предложение за резолюция
B10-0058/2024
Европейски парламент

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно опустошителните наводнения в Централна и Източна Европа, загубата на човешки живот и подготовката на ЕС за действия при подобни бедствия, утежнени от изменението на климата

17.9.2024 - (2024/2817(RSP))

за приключване на разисквания по изявление на Комисията
съгласно член 136, параграф 2 от Правилника за дейността

Юнас Хьостед, Юнус Омаржи
от името на групата The Left

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B10-0057/2024

Процедура : 2024/2817(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
B10-0058/2024
Внесени текстове :
B10-0058/2024
Разисквания :
Гласувания :
Приети текстове :

B10‑0058/2024

Резолюция на Европейския парламент относно опустошителните наводнения в Централна и Източна Европа, загубата на човешки живот и подготовката на ЕС за действия при подобни бедствия, утежнени от изменението на климата

(2024/2817(RSP))

Европейският парламент,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640), и резолюцията на Парламента от 15 януари 2020 г.[1] относно този пакт,

– като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата)[2],

– като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.: Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“ (COM(2020)0380), и резолюцията на Парламента от 9 юни 2021 г.[3] по този въпрос,

– като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, и по-специално Парижкото споразумение от 2015 г. към нея, което влезе в сила на 4 ноември 2016 г.,

– като взе предвид целите на ООН за устойчиво развитие,

– като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за биологичното разнообразие;

– като взе предвид доклада за глобална оценка на Междуправителствената научно-политическа платформа за биологичното разнообразие и екосистемните услуги от май 2019 г. относно биологичното разнообразие и екосистемните услуги,

– като взе предвид Регламент (ЕС) 2024/1991 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2024 г. относно възстановяването на природата и за изменение на Регламент (ЕС) 2022/869[4] (Закон за възстановяването на природата),

– като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно извънредното положение по отношение на климата и околната среда[5],

– като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2020 г. относно стратегията на ЕС за адаптация към изменението на климата[6],

– като взе предвид Европейската харта за водните ресурси,

– като взе предвид Доклад № 01/2024 на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС), озаглавен European Climate Risk Assessment (EUCRA) (Европейска оценка на риска, свързан с климата (EUCRA))[7],

– като взе предвид доклада на Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК), озаглавен Climate Change 2022: Impacts, Adaptation and Vulnerability (Изменението на климата през 2022 г.: последици, приспособяване и уязвимост),

– като взе предвид докладите за оценка и специалните доклади на МКИК,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 24 февруари 2021 г., озаглавено „Изграждане на устойчива на климатичните изменения Европа – новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата“ (COM(2021)0082),

– като взе предвид Регламент (EС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика (Регламент за общоприложимите разпоредби)[8],

– като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/1058 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и относно Кохезионния фонд[9],

– като взе предвид Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета от 11 ноември 2002 г. за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз[10],

– като взе предвид съобщението на Комисията от 29 май 2024 г. относно оценката на Механизма за гражданска защита на Съюза – укрепване на готовността на ЕС при извънредни ситуации (COM(2024)0212),

– като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно напредъка в прилагането на член 6 от Механизма за гражданска защита на Съюза (Решение № 1313/2013/ЕС) – Превенция и управление на риска от бедствия в Европа (COM(2024)0130),

– като взе предвид своята резолюция от 15 юни 2023 г. относно европейски ден на жертвите на световната криза в областта на климата[11],

– като взе предвид доклада на ЕАОС, озаглавен Responding to climate change impacts on human health in Europe: focus on floods, droughts and water quality (Реакция на въздействието на изменението на климата върху човешкото здраве в Европа: акцент върху наводненията, сушите и качеството на водата),

– като взе предвид член 136, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

A. като има предвид, че изключително тежките и продължителни валежи по време на бурята „Борис“ причиниха катастрофални наводнения в държави в Централна и Източна Европа, по-специално в Полша, Румъния, Австрия, Чехия, Унгария и Словакия; като има предвид, че в много райони в региона в рамките на само няколко дена се изсипаха валежи, равняващи се на няколко месеца дъжд; като има предвид, че се очаква, че към средата на седмицата валежите ще спрат, но че може да минат дни, преди водата от наводненията да се оттече;

Б. като има предвид, че досега най-малко 18 души са загубили живота си вследствие на наводненията, а няколко души са обявени за изчезнали в страни от региона; като има предвид, че десетки хиляди души бяха евакуирани от домовете си; като има предвид, че домовете на хиляди хора и тяхното имущество бяха разрушени от наводненията;

В. като има предвид, че инфраструктура от ключово значение понесе сериозни щети вследствие на проливните дъждове и наводненията; като има предвид, че редица моста се срутиха и че стените на няколко язовира се пропукаха, което предизвика наводнения в градовете надолу по течението; като има предвид, че хиляди хора останаха без електричество, отопление и питейна вода;

Г. като има предвид, че 2023 г. беше най-горещата година, за която има сведения, и че средната температура в световен мащаб през 12-месечния период от февруари 2023 г. до януари 2024 г. надхвърли с 1,5° C нивата от прединдустриалния период[12];

Д. като има предвид, че екстремните метеорологични явления през изминалото лято оказаха сериозно въздействие върху поминъка на хората; като има предвид, че непрекъснатият натиск от наводнения, суша и екстремни горещини, както и други климатични явления, предизвикани от изменението на климата, оказаха въздействие върху природните ресурси, от които зависят хората; като има предвид, че други въздействия от изменението на климата, а именно бавно проявяващите се последици, също оказват опустошително въздействие върху поминъка;

Е. като има предвид, че предприемането на незабавни и амбициозни действия е от решаващо значение за ограничаването на глобалното затопляне до 1,5° C, така че да се избегне масовата загуба на биологично разнообразие, влошаването на състоянието на екосистемите, недостига на ресурси, замърсяването и повишените рискове за здравето; като има предвид, че последиците от кризата, свързана с климата, вече се усещат из цял свят и продължават да се задълбочават с тревожни темпове;

Ж. като има предвид, че човечеството не е на път да ограничи глобалното затопляне в съответствие с Парижкото споразумение, което има за цел да ограничи повишаването на средната глобална температура значително под 2° C в сравнение с нивата от прединдустриалния период и да насърчи усилията за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5° C над нивата от прединдустриалния период; като има предвид, че ако понастоящем безусловните национално определени приноси, съгласувани в рамките на Парижкото споразумение, бъдат изпълнени изцяло, то светът ще бъде на път да ограничи покачването на температурата до 2,9° C през настоящия век над нивата от прединдустриалния период;

З. като има предвид, че разполагаме със само още една възможност да разрешим тези екологични и социални кризи; като има предвид, че можем да се изправим пред тези общи предизвикателства по ефективен начин единствено ако подходим колективно към всички тези кризи; като има предвид, че настоящата Комисия е последната, която има възможност да представи предложения за разрешаване на тези кризи и че тя не може да си позволи да се провали в тази си задача;

И. като има предвид, че в доклада на ЕАОС за оценка на риска, свързан с климата, се подчертава, че Европа е най-бързо затоплящият се континент в света и че температурите му нарастват приблизително два пъти повече в сравнение със средната стойност в световен мащаб вследствие на изменението на климата, като проливните дъждове и други екстремни валежи стават все по-силни и през последните години се наблюдават катастрофални наводнения в различни региони успоредно със значителен спад на валежите като цяло и с по-тежки суши; като има предвид, че в доклада се предупреждава, че редица климатични рискове вече са достигнали критични равнища и че във връзка с тях е необходимо да се предприемат действия още сега;

Й. като има предвид, че в този доклад се изтъква, че ако не бъдат предприети решителни действия още сега, по-голямата част от установените климатични рискове биха могли да достигнат критични или катастрофални равнища до края на настоящия век, включително например икономически загуби вследствие на крайбрежни наводнения, които сами по себе си биха могли да надхвърлят 1 трилиона евро годишно; като има предвид, че в доклада се подчертава, че степента, в която ЕС може да избегне вредите, ще зависи до голяма степен от това колко бързо могат да бъдат намалени емисиите на парникови газове в световен мащаб и колко бързо и ефективно нашите общества могат да се подготвят и да се адаптират към неизбежните последици от изменението на климата;

К. като има предвид, че влошеното състояние на екосистемите допринася за наводненията и задълбочава последиците от тях; като има предвид, че здравите екосистеми със свободно течащи реки, влажни зони, водозадържащи зони и заливни равнини биха имали много по-голям капацитет за задържане на водата;

Л. като има предвид, че изменението на климата е фактор, увеличаващ рисковете, който може да изостри съществуващите рискове и кризи; като има предвид, че каскадните климатични рискове могат да доведат до предизвикателства за цялата система, засягащи цели общества, като уязвимите социални групи биха били засегнати в особено голяма степен;

М. като има предвид, че фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, създаден с Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета след големите наводнения в Централна Европа през 2002 г., предоставя финансова помощ на държавите членки и на присъединяващите се държави, пострадали от големи природни (регионални) бедствия; като има предвид, че фонд „Солидарност“ на ЕС представлява израз на солидарността с населението на регионите на ЕС, засегнати от такива бедствия;

Н. като има предвид, че според данни на Евробарометър по-голямата част от европейците считат, че преходът към зелена икономика следва да бъде ускорен, а почти 4 от всеки 10 граждани на ЕС заявяват, че се чувстват лично изложени на рискове и заплахи, свързани с околната среда и климата;

О. като има предвид, че понастоящем всеки осми европеец живее в район, потенциално податлив на речни наводнения, и че настоящите модели на развитие в рисковите райони излагат на риск все повече хора[13]; като има предвид, че много от тези райони разполагат със системи за защита от наводнения, но че равнището на защита варира; като има предвид, че нарастващият риск от мащабни наводнения от реки, море и проливни валежи в условията на променящия се климат в по-голямата част от Европа ще увеличи броя на хората, които са изложени на риск, и ще постави под въпрос настоящата ни защитна инфраструктура, което изисква съгласувани действия за предотвратяване на загубата на човешки живот и увреждането на здравето; като има предвид, че наводненията не само представляват риск за физическото здраве на европейците, но също така потенциално оказват вредно въздействие върху психичното им здраве;

П. като има предвид, че според ЕАОС[14] по-големият брой наводнения и екстремни валежи могат да застрашат постигането на амбициите за нулево замърсяване в Европа, тъй като комбинацията от преливания на канализационните мрежи, щетите, нанесени на промишлените съоръжения, и оттичането от полетата и улиците засягат качеството на водата ни;

Р. като има предвид, че наводненията, както и други екстремни метеорологични явления, засягат уязвимите групи по-тежко, отколкото населението като цяло; като има предвид, че възрастните граждани, децата, хората в недобро здравословно състояние и групите в неравностойно икономическо положение, както и екипите за спешно реагиране и лицата, чиито служебни функции включват почистване след наводнения, са неизменно групите, които са най-силно засегнати от наводненията и които страдат както физически, така и психически, най-вече непосредствено след екстремните метеорологични събития или в дългосрочен план; като има предвид, че групите, които не разполагат със стабилно жилищно настаняване и разчитат на несигурна трудова заетост, са по-пряко засегнати от природните бедствия; като има предвид, че друга ключова група, податлива на каскадното въздействие върху здравето от сушите и наводненията, са земеделските стопани и селските общности в по-широк смисъл, чийто поминък зависи от наличието на подходящи и предвидими метеорологични условия и стабилен климат[15];

С. като има предвид, че ЕС пое ангажимент чрез Механизма за гражданска защита на ЕС да подкрепя, координира и допълва действията на държавите членки в областта на гражданската защита за предотвратяване, подготовка и реагиране на природни и причинени от човека бедствия в рамките на Съюза и извън него;

Т. като има предвид, че оценката на действащия Механизъм за гражданска защита, приета от Комисията през май 2024 г.[16], показва, че е необходимо да има по-координирана реакция в различни сектори и на различни равнища с оглед на нарастващия брой и тежест на сложните извънредни ситуации; като има предвид, че тази оценка също така породи опасения, че гъвкавостта на Механизма за гражданска защита може да не е достатъчна за посрещане на новите потребности, тъй като бедствията стават все по-чести и сложни, а изменението на климата изостря тази тенденция;

У. като има предвид, че през 2019 г. беше създаден допълнителен механизъм (rescEU) към Механизма за гражданска защита на Съюза, който гарантира, че европейските държави разполагат с допълнително ниво на защита в случай на природни бедствия, като съответната държава членка трябва да предостави подходящи ресурси на разположение на засегнатите лица;

Ф. като има предвид, че в рамките на преходен период от пет години Комисията предостави финансиране, за да осигури бързото наличие на национален капацитет като част от капацитета на rescEU;

Х. като има предвид, че тези опустошителни наводнения се наблюдават не само в Европа, но и по света, като има предвид, че тайфуна Яги, най-силният тайфун на годината досега, отне живота на стотици хора и разруши стотици хиляди домове в Източна Азия;

Ц. като има предвид, че проливните валежи в Централна и Източна Европа настъпват едновременно с опустошителните горски пожари в Португалия, където няколко души загубиха живота си поради пожарите и няколко села бяха евакуирани; като има предвид, че Механизмът за гражданска защита на Съюза беше задействан за изпращане на въздухоплавателни средства от други държави членки в засегнатия регион;

1. изразява съчувствие и солидарност с онези, които са загубили живота си, близките си и препитанието си в Централна и Източна Европа в резултат на наводненията, причинени от бурята „Борис“;

2. приветства усилията за подпомагане на жертвите на наводненията и приветства предложенията за помощ за засегнатите региони, включително от Украйна; приветства често дръзките спасителни операции, извършвани от аварийните работници;

3. подчертава, че огромните щети в региона ще изискват огромни усилия за възстановяване и ремонт, и призовава за солидарност и помощ за засегнатите региони;

4. признава, че екстремните валежи се увеличиха в обширни части на Европа, което доведе до нарастващ риск от наводнения и до опустошителни наводнения през последните години, като се очаква тази тенденция да се засили допълнително в условията на затопляне на климата[17]; изтъква, че Европа пострада от други смъртоносни наводнения в близкото минало (наводнения в Емилия-Романя през 2023 г., наводнения в Европа през 2021 г.) и че други части на света също са изправени пред подобни рискове и последици от изменението на климата;

5. изразява своя шок, но не и изненада, от катастрофалните последици от наводненията и други екстремни метеорологични явления, засилени от изменението на климата; изтъква, че научните доказателства отдавна показват ясно, че екстремните метеорологични явления ще станат по-тежки и че без подходящ отговор от страна на ЕС и неговите държави членки положението ще се влоши; подчертава, че са необходими по-големи усилия за адаптиране към изменението на климата, но най-решаващото действие за предотвратяване на още повече катастрофални наводнения и други екстремни метеорологични явления е да се ускорят усилията на ЕС и на световно равнище за постигане на целите на Парижкото споразумение, като същевременно се избягва надхвърлянето на температурните граници, което създава риск за преминаване на повратната точка на климатичната система;

6. предупреждава, че последиците от извънредната ситуация в областта на климата и околната среда, като настоящите наводнения в Централна и Източна Европа, ще стават все по-чести, широко разпространени и сериозни;

7. подчертава, че за да се гарантира безопасността на гражданите на ЕС, е необходима силна и амбициозна цел на ЕС в областта на климата до 2040 г., която да е в съответствие с целта за ограничаване на затоплянето до 1,5°C; подчертава, че силното смекчаване на последствията от изменението на климата и стабилността на климатичната система са предпоставка за амбициозен селскостопански сектор в ЕС и следователно са от съществено значение за гарантиране на безопасността на храните и социално-икономическото благосъстояние на земеделските стопани и селските райони на ЕС;

8. счита, че ЕС и неговите държави членки не могат да постигнат своите цели в областта на климата, освен ако преходът е справедлив и не пренебрегва никого, тъй като политиките зависят от публична подкрепа; изразява твърдо убеждение, че са необходими по-силен фокус и по-силна рамка за справяне със социално-икономическите последици от прехода в краткосрочен и средносрочен план, особено за домакинствата с ниски доходи; посочва, че справедливостта в областта на климата между поколенията изисква бързо и трайно намаляване на емисиите на парникови газове, тъй като стремежът към благосъстояние от настоящото поколение не следва да намалява възможностите за добър и достоен живот за следващите поколения;

9. припомня, че екстремните метеорологични явления стават все по-чести и по-тежки в световен мащаб; посочва, че като богат континент с добре функционираща инфраструктура ЕС е много по-подготвен за екстремни метеорологични явления, отколкото много други части на света; счита, че ЕС следва да положи повече усилия в подкрепа на развиващите се страни за намаляване на емисиите на парникови газове и за адаптиране към неизбежните последици от изменението на климата; припомня, че главният ръководител на ООН Антониу Гутериш настоятелно призова развитите държави да постигнат нулеви нетни емисии до 2040 г.;

10. отново заявява ангажимента си спешно да предприеме конкретните действия, необходими за борба и ограничаване на заплахата от извънредната ситуация в областта на климата и околната среда, преди да стане твърде късно;

11. припомня, че кризите в областта на климата и биологичното разнообразие и нарастващите социални и икономически неравенства са най-важните предизвикателства, пред които е изправено човечеството, и че те трябва да бъдат преодолявани съвместно и ефективно; подчертава, че изменението из основи на политиката, навременното международно сътрудничество, солидарността и високо амбициозните ангажименти са единственият начин да задържим глобалното затопляне под 1,5°C и да се преборим с неравенството; счита, че всички политики в областта на климата и околната среда трябва да бъдат преобразяващи и да водят до радикална, системна и глобална революция в нашите начини на производство, потребление и разпространение;

12. отново изтъква необходимостта новата Комисия да извърши пълна оценка на въздействието върху климата и околната среда на всички съответни законодателни и бюджетни предложения и да гарантира, че всички те са напълно приведени в съответствие с целта за ограничаване на глобалното затопляне до под 1,5°C, както и че не допринасят за загубата на биологично разнообразие;

13. отново изтъква необходимостта новата Комисия да предприеме действия във връзка с непоследователността на настоящите политики на Съюза по отношение на извънредното положение в областта на климата и околната среда, по-специално чрез извършването на радикална реформа на неговите инвестиционни политики в областта на селското стопанство, търговията, транспорта, енергетиката и инфраструктурата;

14. отново потвърждава ангажимента си към Европейския зелен пакт и се ангажира с амбициозен и цялостен подход, за да се гарантира пълното му транспониране в достиженията на правото на ЕС;

15. подчертава необходимостта политиките на ЕС за адаптиране и тяхното практическо прилагане да се съсредоточат върху природосъобразни решения, които опазват, управляват и възстановяват по устойчив начин природните или модифицираните екосистеми, които посрещат ефективно и адаптивно предизвикателствата пред обществото, като същевременно осигуряват ползи за благосъстоянието на хората и биологичното разнообразие; подчертава, че в допълнение към кризата в областта на климата ЕС и човечеството са изправени пред криза в областта на биологичното разнообразие и че усилията за справяне с един от тези проблеми не може да подкопават други;

16. подчертава, че екологосъобразната инфраструктура допринася за управлението на риска от наводнения и адаптирането към изменението на климата чрез защита на природните ресурси, опазване на естествените местообитания и видове, осигуряване на добро екологично състояние, управление на водите и продоволствена сигурност;

17. отбелязва също така, че напредъкът по отношение на броя на местните и регионалните стратегии за адаптация е по-ограничен от очакваното, като се наблюдават различия между държавите членки; насърчава държавите членки да стимулират и да подпомагат регионите в изпълнението на планове и предприемането на действия за адаптация; подчертава, че стратегиите за адаптация следва да отчитат териториалните особености и местните познания; призовава Комисията да гарантира, че всички региони на ЕС са готови да се справят с последиците от изменението на климата чрез адаптация; в този контекст признава значението на Конвента на кметовете, който засили сътрудничеството в областта на адаптацията на местно равнище, както и на постоянните национални многостепенни диалози в областта на климата и енергетиката, както е предвидено в Регламента относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата; призовава за по-голяма роля на адаптацията в Европейския пакт за климата;

18. подчертава необходимостта да се оцени и допълнително да се използва потенциалът на горите, дърветата и зелената инфраструктура за управление на риска от наводнения и други форми на адаптация към изменението на климата и за предоставянето на екосистемни услуги като например дърветата в градските райони, които могат да абсорбират дъждовната вода, в допълнение към другите ползи, като например подобряването на качеството на въздуха; призовава за засаждане на повече дървета в градовете и за подкрепа за устойчивото управление на горите; подчертава, че всички мерки за предотвратяване на наводненията и други мерки за адаптиране за повторно залесяване и селско стопанство следва да се основават на най-новите научни познания и да се прилагат при пълно зачитане на екологичните принципи;

19. призовава всички страни в световен мащаб да ускорят прилагането на глобалната рамка за биологичното разнообразие с подходящо финансиране и да изготвят амбициозна национална стратегия и планове за действие в областта на биологичното разнообразие;

20. настоява за пълно, амбициозно и бързо прилагане на Закона за възстановяване на природата, което ще спомогне за повишаване на устойчивостта спрямо екстремни температури и валежи;

21. подчертава необходимостта от увеличаване на усилията за възстановяване на европейските реки до здравословно, свободно течащо състояние и от осигуряване на подходящи басейни за наводнения, които могат да спомогнат за противодействие на катастрофалните последици от тежките и продължителни валежи; подчертава, че превантивните действия са от съществено значение, и изтъква решаващата роля, която трябва да играят природосъобразните решения;

22. призовава Комисията и държавите членки да осигурят достатъчно допълнително финансиране чрез Механизма за гражданска защита на Съюза и rescEU с цел борба с непосредствените хуманитарни последици от продължаващата криза с наводненията;

23. подчертава значението на по-нататъшното развитие и пълноценното използване на МГЗС във връзка с наводненията и други природни бедствия; призовава Комисията да събира и разпространява знания сред държавите членки относно начините за приспособяване на териториите към настоящото и очакваното изменение на климата в съответствие с новата стратегия на ЕС за адаптиране;

24. призовава Комисията и държавите членки да ускорят създаването на новия постоянен въздушен флот на rescEU и настоятелно ги приканва да гарантират достатъчно финансиране за това и да разширят съществуващата европейска сезонна защитна мрежа във възможно най-кратък срок;

25. подчертава отрицателното въздействие на природните бедствия върху икономическото, социалното и териториалното сближаване в ЕС, което нарушава прилагането на политиката за регионално развитие / политиката на сближаване на Съюза; в тази връзка припомня, че до 2030 г. над 100 милиарда евро от средствата за политиката на сближаване ще бъдат инвестирани в енергийния преход, декарбонизацията и възобновяемите енергийни източници;

26. призовава да се увеличи значително бюджетът на фонд „Солидарност“ на ЕС, за да се помогне на регионите да предвиждат и да смекчават последиците от изменението на климата, както и да се разшири обхватът на фонд „Солидарност“ на ЕС, така че той да може също така да се използва за подкрепа на възстановяването или за изграждането на нова публична и частна инфраструктура, по-устойчива на изменението на климата; подчертава, че сериозността на някои природни бедствия в определени случаи е резултат и от антропогенни фактори, включително недалновидно пространствено планиране, довело до строителството на жилища и инфраструктура в заливните равнини на реки или в предразположени към свлачища територии; във връзка с това отново заявява, че възстановяването на средства от фонд „Солидарност“ на ЕС следва да благоприятства по-голяма издръжливост и устойчивост чрез финансиране на основани на екосистемите решения;

27. посочва, че е от съществено значение помощта и средствата да се изпращат на засегнатите региони възможно най-бързо, лесно и гъвкаво и подчертава, че полезните взаимодействия между фонд „Солидарност“ на ЕС, МГЗС, кохезионните фондове, по-специално ЕФРР, са от съществено значение за създаването на широкообхватен пакет от мерки за реагиране и устойчивост;

28. припомня, че бюджетните инструменти, с които ЕС разполага в настоящата многогодишна финансова рамка (МФР) за справяне с бързите и спешни ответни действия за подпомагане на нуждаещите се и за възстановяване на щетите, напр. МГЗС и Резервът за солидарност и спешна помощ (SEAR), са недостатъчно финансирани; поради това призовава за значително увеличение в рамките на следващата МФР, за да се даде възможност за осезаем израз на солидарността и подкрепата на ЕС чрез достатъчно дългосрочно финансиране на службите за спешно реагиране и усилията за възстановяване чрез инструменти като Механизма за гражданска защита на Съюза и SEAR;

29. призовава за засилване, в рамките на политиката на сближаване, на целта на политиката за адаптиране към изменението на климата в европейските региони;

30. настоява във всички области на политиката и по-специално в рамките на политиката в областта на климата и социалната политика да се използва всеобхватен и значим подход на равенство между половете, като се има предвид, че жените и хората от маргинализирани полове се оказват най-силно засегнати от бюджетните ограничения, социалното изключване и изменението на климата;

31. подчертава, че преодоляването на социално-икономическото неравенство е предпоставка за справедливо адаптиране към изменението на климата; изисква да се вземат предвид различията в уязвимостта на различните групи и подчертава, че настоящите тенденции в застаряването на населението, разпространението на болести и икономическите неравенства налагат основан на равнопоставеност, целенасочен подход за предотвратяване на последиците за здравето при променящия се климат и повишения риск от наводнения[18];

32. подчертава, че ЕС трябва да бъде готов за разселвания в резултат на наводнения и други климатични явления и признава необходимостта от предприемане на подходящи мерки за защита на човешките права на населението, застрашено от последиците от изменението на климата;

33. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

 

 

Последно осъвременяване: 18 септември 2024 г.
Правна информация - Политика за поверителност