ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно опустошителните наводнения в Централна и Източна Европа, загубата на човешки живот и подготовката на ЕС за действия при подобни бедствия, утежнени от изменението на климата

17.9.2024 - (2024/2817(RSP))

за приключване на разисквания по изявление на Комисията
съгласно член 136, параграф 2 от Правилника за дейността

Михал Виезик
от името на групата Renew

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B10-0057/2024

B10‑0059/2024

Резолюция на Европейския парламент относно опустошителните наводнения в Централна и Източна Европа, загубата на човешки живот и подготовката на ЕС за действия при подобни бедствия, утежнени от изменението на климата

(2024/2817(RSP))

Европейският парламент,

– като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно извънредното положение по отношение на климата и околната среда,[1]

– като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата)[2],

– като взе предвид Решение (ЕС) 2022/591 на Европейския парламент и на Съвета от 6 април 2022 г. относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2030 г.[3],

– като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.: Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“ (COM(2020)0380), и резолюцията на Парламента от 9 юни 2021 г.[4] по този въпрос,

– като взе предвид Регламент (ЕС) № 2024/1991 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2024 г. относно възстановяването на природата и за изменение на Регламент (ЕС) 2022/869[5] (Закон за възстановяване на природата),

– като взе предвид предложението на Комисията от 5 юли 2023 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета относно мониторинга и устойчивостта на почвите (Закон за мониторинга на почвите) (COM(2023)0416),

– като взе предвид проверката на Комисията за пригодност от 2019 г. на Рамковата директива за водите, Директивата за подпочвените води, Директивата относно стандартите за качество на околната среда и Директивата за наводненията (SWD(2019)0439),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 24 февруари 2021 г., озаглавено „Изграждане на устойчива на климатичните изменения Европа – новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата“ (COM(2021)0082),

– като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2020 г. относно стратегията на ЕС за адаптация към изменението на климата[6],

– като взе предвид насоките на Комисията от 26 юли 2023 г. относно стратегиите и плановете за адаптиране на държавите членки,

– като взе предвид своята резолюция от 15 септември 2022 г. относно последиците от сушата, пожарите и други екстремни метеорологични явления: увеличаване на усилията на ЕС в борбата с изменението на климата[7],

– като взе предвид своята резолюция от 15 юни 2023 г. относно европейски ден на жертвите на световната криза в областта на климата[8],

– като взе предвид Доклад № 1/2024 на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) от 11 март 2024 г., озаглавен „Европейска оценка на риска, свързан с климата“,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 12 март 2024 г., озаглавено „Управление на климатичните рискове – в защита на хората и просперитета“ (COM(2024)0091),

– като взе предвид Доклад на ЕАОС № 3/2024 от 15 май 2024 г., озаглавен Responding to climate change impacts on human health in Europe: focus on floods, droughts and water quality (Реакция на въздействието на изменението на климата върху човешкото здраве в Европа: фокус върху наводненията, сушите и качеството на водата),

– като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, по-специално Парижкото споразумение от 2015 г. към нея, което влезе в сила на 4 ноември 2016 г.,

– като взе предвид целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), договорени през 2015 г., и по-специално цели 11, 13 и 15,

– като взе предвид шестия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменението на климата, обобщаващия доклад към него, и по-специално най-новите и най-изчерпателни научни доказателства за вредните последици от изменението на климата, представени в доклада,

– като взе предвид докладите на Европейския научен консултативен съвет по изменението на климата, и по-специално неговия доклад от 15 юни 2023 г., озаглавен Scientific advice for the determination of an EU-wide 2040 climate target and a greenhouse gas budget for 2030 – 2050 (Научно становище за определянето на цел в областта на климата за целия ЕС за 2040 г. и на бюджет за парникови газове за периода 2030 – 2050 г.), и своя доклад от 18 януари 2024 г., озаглавен „Към неутралност на ЕС по отношение на климата: напредък, пропуски в политиката и възможности“,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 6 февруари 2024 г., озаглавено „Подсигуряване на нашето бъдеще – Целта на Европа в областта на климата за 2040 г. и нейният път към неутралност по отношение на климата до 2050 г. – изграждане на устойчиво, справедливо и проспериращо общество“ (COM(2024)0063),

– като взе предвид Решение № 1313/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Механизъм за гражданска защита на Съюза[9],

– като взе предвид Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета от 11 ноември 2002 г. за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз[10],

– като взе предвид окончателния доклад от диалога в областта на устойчивостта спрямо изменението на климата, публикуван през юли 2024 г.,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 29 май 2024 г. относно оценката на Механизма за гражданска защита на Съюза – укрепване на готовността на ЕС при извънредни ситуации (COM(2024)0212),

– като взе предвид изявлението на Комисията от 18 септември 2024 г. относно опустошителните наводнения в Централна и Източна Европа, загубата на човешки живот и подготовката на ЕС за действия при подобни бедствия, утежнени от изменението на климата,

– като взе предвид член 136, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

A. като има предвид, че кризата в областта на климата оказва все по-драматично въздействие върху екосистемите, населението и неговия поминък; като има предвид, че според Междуправителствения комитет по изменението на климата европейският континент се затопля по-бързо от други части на света, като температурата се е увеличила с 2 °C през 2019 г. в сравнение с прединдустриалния период, докато повишаването на глобалната средна температура е 1,2°C; като има предвид, че тазгодишните рекордни валежи и наводнения са последните от редица екстремни метеорологични явления, които се засилват по мащаб и тежест; като има предвид, че кръговратът на водата се засилва с изменението на климата, което води до по-чести и по-интензивни засушавания, бури и наводнения;

Б. като има предвид, че проливните дъждове и силните ветрове засегнаха Централна и Източна Европа, по-специално Румъния, Полша, Австрия, Чехия, Словакия, Унгария, Германия и Молдова, като причиниха наводнения, довели до човешки жертви и мащабни щети; като има предвид, че селскостопанското производство, което без това е изправено пред големи предизвикателства вследствие на сухата година, ще претърпи допълнителни загуби, тъй като земеделските стопани не са в състояние да приберат реколтата си и да спасят останалото от нея;

В. като има предвид, че заливните равнини са центрове на човешка икономическа дейност, тъй като те са и най-плодородните райони; като има предвид, че естествено поддържаните заливни равнини са важни инструменти и спомагат за управление на наводненията;

Г. като има предвид, че Механизмът за гражданска защита на Съюза (МГЗС) осигурява европейската рамка за сътрудничество между държавите – членки на ЕС, в областта на гражданската защита, като неговата цел е подобряването на превенцията и готовността, но също така и пряката реакция при бедствия; като има предвид, че всяка държава членка може да поиска помощ и съдействие по време на бедствие, като подаде искане за помощ, след което Координационният център за реагиране при извънредни ситуации – в кратък срок и в сътрудничество с националните органи за гражданска защита – мобилизира помощ, като например екипи за търсене и спасяване и медицински екипи;

Д. като има предвид, че rescEU е програма, интегрирана в МГЗС, която може да се използва от всички държави членки за изграждане на техния капацитет и по този начин за укрепване на тяхната подготвеност за бедствия, като този капацитет включва стратегически запаси от медицинско оборудване и изделия за реакция при химически, биологични, радиологични или ядрени инциденти, мобилни убежища, средства за борба с горските пожари и медицински капацитет;

Е. като има предвид, че през следващите години гражданската защита вероятно ще стане още по-важна предвид по-екстремните метеорологични модели и изменението на климата, както и все по-честото задействане на Механизма за гражданска защита на Съюза;

Ж. като има предвид, че в съобщението на Комисията от 2024 г. за оценка на Механизма за гражданска защита на Съюза се посочват нуждите и предизвикателствата, пред които е изправена гражданската защита в Европа, и се предоставят препоръки за подобряване на ефективността на МГЗС; като има предвид, че в съобщението също така се подчертават все по-сложните и разнообразни предизвикателства и заплахи, пред които е изправен ЕС, които включват нарастващия брой конфликти и причинени от човека бедствени ситуации и природни бедствия, като например екстремни метеорологични явления, както и променящите се рискове за сигурността, и показва как тези събития представляват значителна тежест за рамката на ЕС за управление на риска от бедствия и за оперативната ефективност на МГЗС;

З. като има предвид, че по време на наводненията през септември 2024 г. няколко държави членки (Германия, Полша, Словакия, Румъния и Унгария) активираха услугите за бързо спътниково картографиране по програма „Коперник“;

И. като има предвид, че са необходими спешни действия за смекчаване на последиците от изменението на климата, като се намаляват емисиите на парникови газове и значително се засилят мерките за адаптиране и устойчивост във всички сектори, за да се намали и следи въздействието върху околната среда, здравето на хората и животните, селското стопанство и икономиката;

Й. като има предвид, че Европейският зелен пакт и Общата програма на Европейския съюз за действие за околната среда имат за цел да опазват, съхраняват и увеличават природния капитал на ЕС, както и да защитават здравето и благосъстоянието на гражданите от свързани с околната среда рискове и въздействия;

К. като има предвид, че адаптирането към изменението на климата, което има за цел да повиши устойчивостта към неблагоприятни климатични въздействия в дългосрочен план и да ограничи сериозността на климатичните щети до по-умерени равнища, вероятно ще изисква значителни публични разходи;

Общи забележки

1. изразява своята покруса по повод на трагичната загуба на човешки живот и дълбокото си съчувствие към жертвите във всички засегнати държави;

2. изказва благодарност и признателност към всички спасителни екипи, пожарникари, органи на властта и доброволци, които участват в операциите за оказване на помощ и предоставят помощ и съдействие, като рискуват собствения си живот; изразява благодарност за готовността на Украйна да изпрати спасители и оборудване, за да помогне за справяне с последиците от наводненията;

3. изразява съжаление във връзка с щетите, нанесени на домове, имущество и инфраструктура, и призовава за оказване на всякаква техническа и финансова помощ, необходима за подпомагане на хората в засегнатите общности и региони при почистването и възстановяването;

4. изразява дълбока загриженост относно нарастващата интензивност и честота на екстремните метеорологични явления в ЕС, включително екстремни валежи и мащабни наводнения, горещи вълни и горски пожари, както и относно тяхното сериозно и непосредствено въздействие върху човешкото здраве, поминъка, жилищата, инфраструктурата, селското стопанство и дивата флора и фауна;

Механизъм за гражданска защита на Съюза

5. призовава Комисията и МГЗС да имат готовност да подкрепят всяка държава членка, която поиска спешна помощ;

6. подчертава, че Механизмът за гражданска защита на Съюза трябва да разполага с достатъчно и многобройни ресурси, за да подобри подготвеността си и да се справя по-добре с последиците от изменението на климата;

7. призовава Комисията да предприеме последващи действия във връзка с препоръките, съдържащи се в нейното съобщение от 29 май 2024 г., и да направи конкретни предложения, насочени към укрепване на оперативните способности за реагиране на МГЗС, подобряване на междусекторната координация на усилията на ЕС за превенция и готовност, като прилага подход, обхващащ всички рискове, и към по-нататъшно укрепване на Координационния център за реагиране при извънредни ситуации, като същевременно се гарантира, че знанията се обединяват и се споделя експертен опит, като се обръща специално внимание на нуждите на уязвимите групи в съществуващите механизми за превенция, готовност и реагиране;

8. призовава Комисията да работи с държавите, участващи в Механизма за гражданска защита на Съюза, за подобряване на обхващането на определени опасности, като горски пожари, наводнения и суши, в действията за превенция и готовност и за повишаване на ефективността на това обхващане чрез използване на системи за ранно предупреждение и наблюдение в почти реално време, като по този начин се подобри наблюдението на наводненията, извънредните ситуации в здравеопазването, и други причинени от човека бедствия;

9. призовава за увеличаване на съответните бюджетни редове на многогодишната финансова рамка и на националните бюджети на държавите членки, за да се реагира на нарастващите предизвикателства, и подчертава, че следва да се обърне специално внимание на увеличаването на полезните взаимодействия между съответните инструменти на ЕС, за да се осигури трайно европейско управление на бедствия отвъд сектори и граници; призовава Комисията да гарантира, че ресурси може да бъдат предоставени бързо и чрез фонд „Солидарност“ на ЕС и резерва за спешна помощ;

10. подчертава необходимостта от осигуряване на достатъчно финансиране за Механизма за гражданска защита на Съюза и призовава за по-добро консолидиране на капацитета на ЕС за реагиране при извънредни ситуации; подчертава, че следващата многогодишна финансова рамка трябва да гарантира, че управлението на риска от бедствия е интегрирано като инвестиционен приоритет във всички съответни програми на ЕС за финансиране, като се има предвид нарастващият риск от бедствия и тяхното въздействие върху икономическото, социалното и екологичното развитие в ЕС, като същевременно подчертава, че всички средства, изразходвани в тази област, ще позволят да се избегнат значителни разходи за реагиране и възстановяване;

11. призовава Комисията да прилага хоризонтален подход за подобряване на съгласуваността и избягване на дублирането и припокриването, като същевременно използва потенциалните полезни взаимодействия, и да продължи да разработва интегриран подход към управлението на кризи, така че всички съответни служби на Комисията да работят по координиран начин, като подкрепят и допълват ефективно усилията на държавите членки в областта на превенцията, готовността и реакцията;

Климат

12. подчертава, че бързият анализ на ClimaMeter[11], бърза експериментална рамка за поставяне на екстремните метеорологични явления в климатична перспектива, установи, че проливните валежи в Централна Европа през септември 2024 г. бяха изострени от предизвиканото от човека изменение на климата;

13. отново отправя своята препоръка за поддържане на темпа на изпълнение на приетото законодателство във връзка със Зеления пакт, за приемане на политики за ускоряване на прехода във всички сектори на икономиката и за бързо запълване на законодателните пропуски, включително чрез приемане на целта на ЕС в областта на климата за 2040 г., за да може ЕС да изпълни ангажиментите си за постигане на целта за 1,5 °C; припомня, че в съответствие с Европейския закон за климата, Парижкото споразумение и най-добрите налични научни данни ЕС трябва да засили действията си както за смекчаване на последиците от изменението на климата, за да се ограничи глобалното затопляне до 1,5 °C в сравнение с равнищата от прединдустриалния период, така и за адаптиране с цел насърчаване на устойчивостта; призовава ЕС да актуализира съответно своя национално определен принос съгласно Парижкото споразумение;

14. призовава Комисията да засили действията на ЕС за адаптиране към изменението на климата и да предложи законодателен пакет относно адаптирането към изменението на климата, за да стане ЕС по-устойчив на последиците от изменението на климата;

15. призовава държавите членки да прилагат изцяло и правилно Закона за възстановяване на природата, който ще спомогне за подобряване на полезните взаимодействия между мерките за смекчаване на изменението на климата, адаптиране, предотвратяване на бедствия и възстановяване на природата и ще даде възможност на Закона за възстановяване на природата да стимулира възстановяването на издръжливи на суша екосистеми, включително възстановяването на многовъзрастови, многовидови и биологично разнообразни гори с непрекъснато покритие, влажни зони, естествена растителност, динамика на заливните равнини и естествено проникване на ландшафта, както и подобряване на устойчивостта на речните басейни;

16. подчертава значението на здравето на почвите за задържането и филтрирането на водата и подчертава ролята на предложения закон на ЕС за мониторинг и устойчивост на почвите в това отношение; подчертава, че торфищата имат огромен потенциал като поглътители на въглерод и играят значителна роля за филтрирането на водата и смекчаването на последиците от наводнения, суши и горски пожари;

17. подчертава примерите за мерки за предотвратяване на и защита от наводнения, които помогнаха на някои региони и общности да се защитят от най-тежките последици от събитията от септември 2024 г.[12], и предлага те да се използват като модели за най-добри практики;

18. настоятелно призовава държавите членки да инвестират в подобряване на защитата от наводнения, възстановяване на влажните зони и насърчаване на природосъобразни решения, като например повторно залесяване и екологосъобразна градска инфраструктура, с цел абсорбиране на излишната вода и намаляване на преливането;

19. призовава държавите членки и Комисията да засилят трансграничното сътрудничество чрез разработването на съвместни планове за управление на речните басейни, подобрен обмен на данни и хармонизирани системи за ранно предупреждение съгласно Рамковата директива за водите[13] и Директивата относно рисковете от наводнения[14];

20. подчертава значението на задълбоченото и интегрирано планиране на ландшафта на местно, регионално и национално равнище, за да се предотврати изграждането на жилища и промишлена инфраструктура в райони, изложени на риск от наводнения; подчертава, че плановете на държавите членки за развитие на инфраструктурата следва да вземат предвид последиците както нагоре, така и надолу по веригата; отбелязва в този контекст, че бариерите могат да влошат положението с наводненията нагоре по течението, включително отвъд националните граници, и че всички инвестиции в нова инфраструктура и обновяване трябва да бъдат чувствителни към въздействието върху всички екосистеми и населени места; отново подчертава значението на поддържането на естествените заливни равнини и старите речни корита на европейските реки, които защитават населените райони чрез естествената си регулаторна функция;

21. подчертава значението на постигането на напредък по пълното изпълнение на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие; приветства декларацията на министрите, приета през юли 2024 г. на Политическия форум на високо равнище по въпросите на устойчивото развитие, в която отново се изтъкват действията, които трябва да бъдат предприети за противодействие и обръщане на последиците от изменението на климата, и се подчертава необходимостта от борба с опустиняването, намаляване на влошаването на качеството на земите, възстановяване на деградиралите земи и почви, включително земите, засегнати от опустиняване, суша и наводнения, и полагане на усилия за постигане на неутрален по отношение на деградацията на земите свят;

22. призовава държавите членки да преразгледат строителните регулаторни разпоредби и да модернизират старата и неподходяща (водна) инфраструктура, за да се преодолее уязвимостта на настоящите системи за водна инфраструктура, така че бъдещите проекти на градски водни системи и планирането на адаптирането да могат да вземат предвид очакваните промени в режима на валежите, включително тяхната интензивност, продължителност и честота, и да обмислят приспособими, природосъобразни подходи;

23. подчертава необходимостта от целенасочени здравни интервенции в податливи на наводнения региони, включително подобряване на здравната инфраструктура, достъп до чиста вода и спешни медицински услуги; отбелязва, че честите наводнения пораждат значителни рискове за общественото здраве, по-специално поради разпространението на болести, пренасяни по вода, и замърсяването на снабдяването с питейна вода, без да се споменава отрицателното въздействие върху психичното здраве;

24. призовава държавите членки да дадат приоритет на устойчивостта на здравето чрез включване на риска от наводнения в националните здравни стратегии и призовава за разширяване на схемите за застраховане срещу наводнения в целия ЕС и за укрепване на фонд „Солидарност“ на ЕС в подкрепа на усилията за възстановяване при бедствия;

Сближаване

25. призовава Комисията да предостави техническа и финансова подкрепа на регионите, които са непропорционално засегнати от изменението на климата, включително чрез политиката на сближаване, като по този начин гарантира, че нито една държава членка или регион няма да бъдат изоставени в усилията за повишаване на устойчивостта спрямо изменението на климата и готовността при бедствия; изтъква, че е от съществено значение помощта и финансовите ресурси да се предоставят в засегнатите райони по възможно най-бърз, лесен и гъвкав начин;

26. решително подкрепя укрепването на инвестициите на ЕС, свързани с регионалната и местната устойчивост, в следващата многогодишна финансова рамка, по-специално в рамките на политиката на сближаване; признава необходимостта от вградена гъвкавост при кризи в контекста на регионалното финансиране, за да се запазят допълнителните инвестиции за проекти, които са повредени или унищожени, но все още не са изцяло изпълнени; предлага създаването на специална приоритетна ос в рамките на политиката на сближаване за местните и регионалните власти, която да отговаря на възникващите приоритети в рамките на процес „отдолу нагоре“, иницииран от регионалното и местното равнище; счита, че основният принцип следва да бъде индивидуализиран инвестиционен подход, съобразен със специфичните нужди по места;

27. призовава инвестициите за адаптиране към изменението на климата и за предотвратяване на бедствия и подготвеност за тях да бъдат гарантирани чрез специална цел на политиката чрез тематична концентрация или чрез специфично благоприятстващо условие, за да се осигурят устойчиви инвестиции в местна и регионална инфраструктура и управление на риска в по-слабо развитите градски и селски райони, включително граничните региони, островите и най-отдалечените региони;

28. подчертава, че бъдещата политика на сближаване на ЕС следва да се съсредоточи още повече върху смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него; подчертава значението на разработването и поддържането на съобразени с конкретните нужди програми и мерки на ЕС за регионите, податливи на природни бедствия; признава необходимостта от вградена гъвкавост при кризи в контекста на регионалното финансиране; счита, че регионалните инвестиции чрез бюджета на ЕС следва да останат под споделено управление за програмиране и изпълнение, за да могат да отговорят на нуждите на държавите членки, регионите и градските, селските и отдалечените райони, особено за да се даде възможност на градските и селските райони да се адаптират към новите предизвикателства, като например наводненията;

29. подчертава, че между държавите членки съществуват различия по отношение на правомощията на техните местни и регионални органи; призовава за подобрен ориентиран към местните условия подход, за да се доближат подготвеността за бедствия и тяхното управление до регионалното и местното равнище; подчертава, че техническият, финансовият и административният капацитети са от съществено значение, за да се гарантира, че управляващите органи и местните и регионалните органи придобиват технически познания, особено за изменението на климата, които могат да използват за градско и селско планиране и управление; изразява убеждение, че това ще подобри разработването и оценката на предложенията за проекти и ще даде възможност за по-ефективно разпределение на ресурсите и задоволително изпълнение на бюджета, без значителен риск от отмяна на бюджетни кредити за инвестиции на ЕС;

30. призовава съществуващите програми за техническа помощ и за консултации да се насочат конкретно към по-малките общини и трансграничните, отдалечените и селските райони, както и към най-отдалечените и островните региони, за да им помогнат да се изправят пред нови предизвикателства като екологичния преход и изменението на климата; подчертава в тази връзка значението на разработването на инструменти за техническа помощ чрез сътрудничество между Европейската инвестиционна банка и Комисията; призовава за целенасочена подкрепа под формата на 100% финансиране от ЕС за изграждане на технически, финансов и административен капацитет, изготвяне и подготовка на проекти, определяне и разработване на набор от проекти, както и изграждане на капацитет за стратегическо планиране, включително инструменти за планиране;

°

° °

31. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

 

 

• [1] OВ C 232, 16.6.2021 г., стр. 28.
• [2] OВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2021/1119/oj.
• [3] OВ L 114, 12.4.2022 г., стр. 22, ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/2022/591/oj.
• [4] OВ C 67, 8.2.2022 г., стр. 25.
• [5] ОВ L, 2024/1991, 29.7.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/1991/oj.
• [6] ОВ C 445, 29.10.2021 г., стр. 156.
• [7] ОВ C 125, 5.4.2023 г., стр. 135.
• [8] ОВ C, C/2024/488, 23.1.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/488/oj.
• [9] OВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 924, ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/2013/1313/oj.
• [10] OВ L 311, 14.11.2002 г., стр. 3, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2002/2012/oj.
• [11] ClimaMeter е съфинансиран от Европейския съюз и е разработен от екипа на ESTIMR в Laboratoire des Sciences du Climat et de l’Environnement (Institut Pierre Simon Laplace) в Paris-Saclay, https://www.climameter.org/event-dashboard.
• [12] Schlak, M., „Wie Wien vor der Flut bewahrt wurde“, списание Spiegel, 16 септември 2024 г.,  https://www.spiegel.de/wissenschaft/natur/hochwasser-in-oesterreich-wie-wien-vor-der-flut-bewahrt-wurde-a-c90fef8a-870d-4e19-a9bc-84dae6f135b3.
• [13] Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1,ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2000/60/oj).
• [14] Директива 2007/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно оценката и управлението на риска от наводнения (ОВ L 288, 6.11.2007 г., стр. 27, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2007/60/oj.)