ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно задълбочаващата се криза на демокрацията в Грузия след неотдавнашните парламентарни избори и предполагаемите изборни измами
22.11.2024 - (2024/2933(RSP))
съгласно член 136, параграф 2 от Правилника за дейността
Янис Маниатис, Начо Санчес Амор, Свен Миксер, Тобиас Кремер
от името на групата S&D
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B10-0179/2024
B10‑0183/2024
Резолюция на Европейския парламент относно задълбочаващата се криза на демокрацията в Грузия след неотдавнашните парламентарни избори и предполагаемите изборни измами
Европейският парламент,
– като взе предвид предходните си резолюции относно Грузия, и по-специално резолюцията от 9 октомври 2024 г. относно отстъплението от демокрацията и заплахите за политическия плурализъм в Грузия[1],
– като взе предвид предварителните констатации и заключения на международната мисия за наблюдение на избори, ръководена от Бюрото за демократични институции и права на човека към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ/БДИПЧ), относно парламентарните избори, проведени в Грузия на 26 октомври 2024 г., и изявлението от 27 октомври 2024 г. на ръководителя на делегацията на Европейския парламент за наблюдение на изборите,
– като взе предвид изявлението на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, г-н Жозеп Борел, от 29 октомври 2024 г. относно последните събития след парламентарните избори в Грузия и съвместното изявление на върховния представител и на Комисията от 27 октомври 2024 г. относно парламентарните избори в Грузия,
– като взе предвид съвместното изявление на Еманюел Макрон, президент на Френската република, Олаф Шолц, канцлер на Федерална република Германия, и Доналд Туск, министър-председател на Република Полша, от 7 ноември 2024 г. относно положението в Грузия,
– като взе предвид съвместното изявление относно парламентарните избори в Грузия, направено от председателя на комисията по външни работи, от председателя на делегацията за връзки с Южен Кавказ и от председателя на делегацията в Парламентарната асамблея Евронест на 28 октомври 2024 г.,
– като взе предвид съвместното изявление на министрите на държавите от ЕС от 28 октомври 2024 г. относно изборите в Грузия,
– като взе предвид съвместното изявление от 6 ноември 2024 г. на групата „Приятели на Грузия“, представляваща европейските парламенти, озаглавено „On international inquiry commission to investigate irregularities of elections in Georgia“ („Относно международната анкетна комисия за разследване на нередности във връзка с изборите в Грузия“),
– като взе предвид статута на Грузия като страна – кандидатка за членство в ЕС, предоставен от Европейския съвет на срещата на високо равнище от 14 и 15 декември 2023 г.,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 30 октомври 2024 г., озаглавено „Съобщение относно политиката на ЕС за разширяване за 2024 г.“ (COM(2024)0690), което включва първия доклад за напредъка на Грузия,
– като взе предвид член 136, параграф 2 от своя Правилник за дейността,
А. като има предвид, че на 26 октомври 2024 г. в Грузия бяха проведени редовни парламентарни избори; като има предвид, че множество достоверни сигнали за нарушения, подадени от наблюдатели на изборите, поставят под съмнение изборните резултати, което кара много наблюдатели във и извън Грузия да поставят под въпрос легитимността на изборите и да откажат да ги признаят;
Б. като има предвид, че според предварителните констатации и заключения на международната мисия за наблюдение на избори парламентарните избори в Грузия, въпреки осигурения голям избор на кандидатски листи и факта, че кандидатите като цяло са можели да провеждат свободно своите кампании, са били проведени в среда, белязана от засилваща се поляризация и силно разединяваща предизборна реторика и натиск върху гласоподавателите, както и от опасения във връзка с наскоро приетото законодателство и неговото въздействие върху основните свободи и гражданското общество;
В. като има предвид, че мисията за наблюдение на избори отбеляза задълбочаването на политическите разногласия и значителен дисбаланс при разпределението на финансовите средства, както и множеството предимства в полза на управляващата партия, което прави и без това нееднаквите условия на конкуренция още по-неравнопоставени; като има предвид, че ефективността на финансовия надзор на кампанията беше подкопана от ограниченото правоприлагане и от опасения за безпристрастността и политическото инструментализиране на надзорния орган;
Г. като има предвид, че мисията за наблюдение на избори също така отбеляза, че по време на кампанията често е било докладвано за упражняване на натиск върху гласоподавателите, особено спрямо служители от публичния сектор, и че това, съчетано с масовото проследяване на гласоподавателите в изборния ден, поражда опасения за способността на някои гласоподаватели да гласуват без страх от репресии;
Д. като има предвид, че в навечерието на изборите множество организации на гражданското общество докладваха за стигматизиращото въздействие на т.нар. Закон за „прозрачността на чуждестранното влияние“, който, наред с някои инциденти, свързани с атаки, сплашване и заплахи за налагане на потенциални санкции при неспазването на този закон, засегна способността им да извършват работата си, без упражняване на неправомерен натиск;
Е. като има предвид, че международните и местните наблюдатели документираха системни и организирани нарушения по време на изборите, включително насилие, добавяне на фалшифицирани бюлетини, купуване на гласове, многократно гласуване, масово нарушаване на тайната на гласуването, принуда на гласоподавателите, упражняване на неправомерен натиск и сплашване на гласоподавателите, особено при служители от публичния сектор и други уязвими групи, измами при гласуването, включително конфискация на личните карти на държавни служители, които след това са били предадени на лоялни активисти, за да ги използват за гласуване, както и слово на омразата, системно възпрепятстване на наблюдателите, организирано транспортиране на гласоподаватели и неправдоподобно отклонение в данните за избирателната активност на жените и мъжете от селските райони;
Ж. като има предвид, че парламентарните избори в Грузия на 26 октомври 2024 г. бяха първите избори в страната, проведени при напълно пропорционална система, с електронни устройства за идентификация на гласоподавателите и преброяване на гласовете; като има предвид, че използването на тези технологии породи опасения относно прозрачността, тайната на гласуването и липсата на независима проверка;
З. като има предвид, че грузинският президент, г-жа Саломе Зурабишвили, отказа да признае валидността на резултатите, като се позова на сериозни нередности и злоупотреби, които подкопават доверието в изборния процес и компрометират основното право на гражданите на свободни и честни избори, и призова за провеждането на нови избори;
И. като има предвид, че местните наблюдатели на изборите в Грузия заявиха, че е имало масови нарушения на тайната на гласуването, и призоваха за анулиране на резултатите във всички райони, в които бе проведено електронно гласуване; като има предвид, че грузински организации на гражданското общество са подали жалби до съда и са призовали за разследване на изборните измами, но в много случаи разследващите органи не са започнали разследвания и съдилищата не са проучили надлежно нарушенията; като има предвид, че до момента Централната избирателна комисия на Грузия е отказала да публикува възложения одит на електронната система за гласуване и е признала резултатите от изборите, независимо от горепосочените нередности;
Й. като има предвид, че жалбите, подадени от грузински организации на гражданското общество, бяха последвани от наказателни мерки, наложени от органите спрямо представители на гражданското общество, включително неоснователни призовки за разпит и големи глоби за изказвания срещу изборни измами;
К. като има предвид, че на 16 ноември 2024 г., въпреки многобройните жалби и призиви от страна на независимите наблюдатели на изборите за анулиране на резултатите, Централната избирателна комисия на Грузия обяви окончателния обобщен протокол от парламентарните избори на 26 октомври 2024 г., с който победата се приписва на управляващата партия „Грузинска мечта“, с 54% от подадените гласове;
Л. като има предвид, че четирите опозиционни коалиции, които преминаха изборния праг, отхвърлиха изборните резултати и отказаха да легитимират избрания парламент; като има предвид, че всички опозиционни блокове отказаха да присъстват на свикването на 11-ия грузински парламент, като заявиха, че парламентарните избори от 26 октомври 2024 г. са нелегитимни;
М. като има предвид, че системните и организирани нарушения на изборите предизвикаха масови и продължителни протести в много грузински градове; като има предвид, че бяха арестувани множество демонстранти;
Н. като има предвид, че унгарският министър-председател Виктор Орбан посети Тбилиси, за да поздрави партията „Грузинска мечта“, преди да бъдат публикувани окончателните резултати от изборите и без да проведе предварителни консултации с други лидери от ЕС, като той бе единственият лидер от ЕС, който направи това;
О. като има предвид, че независими наблюдатели документираха и докладваха за множество случаи на дезинформация при изборите и за манипулиране на информацията от страна на Русия по време на предизборната кампания, например публичните изявления, направени от службата за външно разузнаване на Русия;
П. като има предвид, че Грузия, като страна – кандидатка за членство в ЕС, следва да спазва изцяло Споразумението за асоцииране и да изпълни деветте стъпки, посочени в препоръката на Комисията от 8 ноември 2023 г.; като има предвид, че стъпка 4 предвижда гарантиране на свободен, справедлив и конкурентен изборен процес и пълно изпълнение на препоръките на ОССЕ/БДИПЧ;
Р. като има предвид, че ЕС очаква от Грузия да спазва изцяло поетите от нея международни ангажименти, и по-специално да изпълни препоръките, посочени в препоръката на Комисията от 8 ноември 2023 г., въз основа на която Европейският съвет реши да предостави на Грузия статут на страна кандидатка;
С. като има предвид, че в заключенията си от 27 юни 2024 г. Европейският съвет призова грузинските органи да „изяснят намеренията си, като обърнат настоящия курс на действие, който застрашава пътя на Грузия към ЕС, което фактически води до спиране на процеса на присъединяване“;
Т. като има предвид, че на 15 ноември 2024 г. граждани щурмуваха правителствени сгради в региона Абхазия, в знак на протест срещу споразумението за насърчаване на приобщаването на региона към икономическите интереси на Русия;
1. изразява загриженост относно факта, че като страна – кандидатка за членство в ЕС, Грузия проведе на 26 октомври 2024 г. парламентарни избори, които не отговаряха напълно на международните стандарти за демократични избори или на ангажиментите ѝ като държава, участваща в ОССЕ, във връзка с провеждането на свободни и честни избори, предвид сериозното сплашване и упражнения натиск върху гласоподавателите, неразследването на тежки процесуални нередности и значителния дисбаланс в предоставените финансови средства, в полза на настоящата администрация; счита, че тези избори не могат да се считат за проведени в съответствие с международните стандарти;
2. призовава грузинските органи да разследват бързо и изцяло всички жалби, подадени от независими организации за наблюдение на изборите, и призовава за пълно и независимо международно разследване на всички докладвани нередности, нарушения и твърдения за измами и манипулации във връзка с изборите;
3. призовава политическите сили и гражданското общество в Грузия да започнат приобщаващ диалог за преодоляване на настоящата политическа криза; подкрепя бързото разполагане на ad hoc мисия за установяване на фактите в Грузия, с участието на Европейския парламент; в очакване на резултатите от мисията за установяване на фактите и необходимото изясняване на нередностите, подкрепя своевременното организиране на нови избори в по-добра изборна обстановка, включително безпристрастна изборна администрация и държавни институции;
4. изразява загриженост относно климата на сплашване и поляризация, подхранван от изявленията на представители на грузинското правителство и политически лидери, както и от атаките срещу политическия плурализъм, включително чрез заплахи за забрана на опозиционните партии и задържане на лидерите и дори на поддръжници на партията „Гахария за Грузия“;
5. призовава грузинските органи да демонстрират своята ангажираност по отношение на европейските ценности и принципи, като се започне от осигуряването на пълна прозрачност на изборния процес; подчертава, че нарушенията на почтеността на изборите са несъвместими със стандартите, на които се очаква да отговаря една страна – кандидатка за членство в ЕС, и по-специално стъпките, посочени от Комисията на 8 ноември 2023 г.; изразява загриженост относно изземването от прокуратурата на устройства за проверка на гласоподавателите и изборна документация; подчертава, че е важно да се гарантира защитата на всички изборни данни и да се осигури достъп до тях за съответните заинтересовани страни, като се има предвид, че те биха могли да съдържат ключови доказателства за евентуални нередности;
6. изразява дълбока загриженост във връзка със значителното намаляване на политическото представителство на жените в Грузия, което се утежнява от премахването на квотите по пол, и призовава за извършване на законодателни промени за насърчаване на равенството между половете в политиката;
7. решително осъжда системната намеса на Русия в демократичните процеси в Грузия, включително чрез сплашване на гласоподавателите, купуване на гласове и дезинформация; призовава грузинските органи да гарантират основана на факти информация и комуникация, да се въздържат от антиевропейска пропаганда, която противоречи на заявената цел за присъединяване към ЕС, и да подобрят устойчивостта на грузинското общество спрямо руската дезинформация и пропаганда;
8. осъжда изолираното и противоречиво посещение на унгарския министър-председател Орбан в Грузия, което представлява нарушение на позицията на ЕС и пореден опит за подкопаване на общата външна политика и политиката за сигурност на ЕС; подчертава, че за пореден път министър-председателят Орбан не се е изказал от името на ЕС;
9. отново осъжда категорично приемането на т.нар. законодателство за „прозрачността на чуждестранното влияние“ и „семейните ценности и защитата на малолетните и непълнолетните лица“, въпреки масовите протести на грузински граждани и многократните призиви от европейските партньори на Грузия за оттегляне на законопроекта, който по дух и съдържание е несъвместим с нормите и ценностите на ЕС; отново призовава парламента на Грузия да оттегли тези закони и да се въздържа от внасяне на други законодателни предложения, които са несъвместими с принципите на демокрацията, правовата държава, правата на човека и основните свободи, и които следователно подкопават директно пътя на страната към членство в ЕС, желан от грузинския народ;
10. припомня, че на срещата на върха на 14 и 15 декември 2023 г. Европейският съвет предостави на Грузия статут на страна кандидатка, с условието за предприемане на необходимите стъпки, посочени в препоръката на Комисията от 8 ноември 2023 г.; подчертава, че тези препоръки са включвали призиви към Грузия да гарантира, че гражданското общество е в състояние да функционира свободно, както и да се бори с дезинформацията, насочена срещу ЕС и неговите ценности;
11. настоятелно призовава правителството на Грузия да изпълни ангажимента си, поет пред грузинския народ, за укрепване и насърчаване на демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека и основните свободи, и да се ангажира реално да приложи изцяло стъпките, необходими за изпълнение на условията за статута на страна кандидатка и за присъединяване към ЕС, в съответствие с критериите от Копенхаген, в дух на ангажираност и сътрудничество с гражданското общество и политическата опозиция в Грузия;
12. изразява солидарността си със смелия грузински народ, който се бори за своите демократични права и за европейското бъдеще на своята страна; отново изразява непоколебимата си подкрепа за легитимните европейски стремежи на грузинския народ и желанието му неговата страната да се присъедини към европейското семейство; припомня, че ЕС е съюз, основан на ценности, и че европейският проект се базира на доброволен ангажимент, за разлика от някои автокрации, като например Русия;
13. подкрепя населението на региона Абхазия в неговия протест срещу споразумението за по-нататъшно насърчаване на приобщаването на региона към икономическите интереси на Русия;
14. припомня, че в резултат на общото отстъпление от демокрацията, включително приемането на ново антидемократично законодателство, например т.нар. закон за „прозрачността на чуждестранното влияние“, процесът за интеграция на Грузия де факто е спрян и финансовата помощ от ЕС за Грузия до голяма степен също е стопирана; призовава Комисията да запази подкрепата на ЕС за гражданското общество и независимите медии в Грузия;
15. настоятелно призовава грузинското правителство да обърне настоящия си политически курс и да се върне към изпълнението на волята на грузинския народ за продължаване на демократичните реформи, които отварят перспективата за бъдещо членство в ЕС;
16. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Съвета на Европа, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, както и на президента, правителството и парламента на Грузия.
- [1] Приети текстове, P10_TA(2024)0017.