Предложение за резолюция - B10-0146/2025Предложение за резолюция
B10-0146/2025
Европейски парламент

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно Бялата книга за бъдещето на европейската отбрана

5.3.2025 - (2025/2565(RSP))

за приключване на разисквания по изявления на Съвета и на Комисията
съгласно член 136, параграф 2 от Правилника за дейността

Раса Юкнявичиене, Николас Паскуал Де Ла Парте, Рио Терас, Михаел Галер, Дейвид Макалистър, Себастиан Бугалю, Анджей Халицки
от името на групата PPE

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B10-0146/2025

Процедура : 2025/2565(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
B10-0146/2025
Внесени текстове :
B10-0146/2025
Разисквания :
Гласувания :
Приети текстове :

B10‑0146/2025

Резолюция на Европейския парламент относно Бялата книга за бъдещето на европейската отбрана

(2025/2565(RSP))

Европейският парламент,

– като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

– като взе предвид дял V от Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално глава 2, раздел 2 от него относно разпоредбите, свързани с общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО),

– като взе предвид Версайската декларация, приета на неформалната среща на държавните и правителствените ръководители на 11 март 2022 г.,

– като взе предвид „Стратегическия компас за сигурността и отбраната — За Европейски съюз, който защитава своите граждани, ценности и интереси и допринася за международния мир и сигурност“, одобрен от Съвета на 21 март 2022 г. и от Европейския съвет на 24 март 2022 г.,

– като взе предвид националните стратегии за сигурност на държавите членки,

– като взе предвид „Пакта относно гражданското измерение на ОПСО — Към по-ефективни граждански мисии“, одобрен от Съвета на 22 май 2023 г.,

– като взе предвид Решение (ОВППС) 2022/1968 на Съвета от 17 октомври 2022 г. относно военна мисия на Европейския съюз за предоставяне на помощ в подкрепа на Украйна (EUMAM Ukraine)[1],

– като взе предвид Решение (ОВППС) 2024/890 на Съвета от 18 март 2024 г. за изменение на Решение (ОВППС) 2021/509 за създаване на Европейски механизъм за подкрепа на мира[2],

– като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 г. за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Съюза[3],

– като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/697 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 г. за създаване на Европейски фонд за отбрана и за отмяна на Регламент (ЕС) 2018/1092[4],

– като взе предвид Регламент (ЕС) 2023/1525 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юли 2023 г. относно подкрепата за производството на боеприпаси (ASAP)[5],

– като взе предвид Регламент (ЕС) 2023/2418 на Европейския парламент и на Съвета от 18 октомври 2023 г. за създаване на Инструмент за укрепване на европейската отбранителна промишленост чрез съвместни поръчки (АУЕОПСП)[6],

– като взе предвид Регламент (ЕС) 2024/1252 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 г. за създаване на рамка за гарантиране на сигурни и устойчиви доставки на суровини от критично значение и за изменение на регламенти (ЕС) № 168/2013, (ЕС) 2018/858, (ЕС) 2018/1724 и (ЕС) 2019/1020[7],

– като взе предвид предложението на Комисията от 18 април 2023 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на мерки за укрепване на солидарността и способностите на Съюза за откриване, подготовка и реагиране при киберзаплахи и инциденти (COM(2023)0209),

– като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 21 февруари 2025 г., озаглавено „План за действие на ЕС относно сигурността на кабелите“ (JOIN(2025)0009),

– като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 10 март 2023 г., озаглавено „Космическа стратегия на ЕС за сигурност и отбрана“ (JOIN(2023)0009),

– като взе предвид Препоръка (EС) 2023/2113 на Комисията от 3 октомври 2023 г. за допълнително оценяване с държавите членки на риска при възлови за икономическата сигурност на ЕС технологични области[8],

– като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 10 ноември 2022 г., озаглавено „План за действие за военната мобилност 2.0“ (JOIN(2022)0048),

– като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 18 май 2022 г. относно анализа на недостига на инвестиции в отбраната и бъдещите действия (JOIN(2022)0024),

– като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 10 март 2023 г. относно актуализиране на Стратегията на ЕС за морска сигурност и свързания с нея план за действие „Засилване на Европейската стратегия за морска сигурност с оглед на променящите се заплахи за морската сигурност“ (JOIN(2023)0008),

– като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 5 март 2024 г., озаглавено „Нова Стратегия за европейската отбранителна промишленост: Постигане на готовност на ЕС чрез бързо реагираща и устойчива европейска отбранителна промишленост“ (JOIN(2024)0010),

– като взе предвид доклада на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 20 юни 2024 г., озаглавен „Доклад за общата външна политика и политика на сигурност – нашите приоритети през 2024 г.“,

– като взе предвид политическите насоки на Урсула фон дер Лайен за следващата Европейска комисия за периода 2024 — 2029 г., озаглавени „Изборът на Европа“ и публикувани на 18 юли 2024 г.,

– като взе предвид доклада на Енрико Лета, озаглавен „Much more than a market“ (Много повече от пазар) и публикуван през април 2024 г., и по-специално неговия раздел, озаглавен „Promoting peace and enhancing security: towards a Common Market for the defence industry“ (Насърчаване на мира и повишаване на сигурността: към общ пазар за отбранителната промишленост),

– като взе предвид доклада на Марио Драги от 9 септември 2024 г. относно бъдещето на европейската конкурентоспособност, и по-специално четвърта глава от него относно повишаването на сигурността и намаляването на зависимостите,

– като взе предвид доклада на Саули Нинистьо от 30 октомври 2024 г., озаглавен „Safer Together: Strengthening Europe’s Civilian and Military Preparedness and Readiness“ (Заедно в по-голяма безопасност — Укрепване на гражданската и военната готовност и подготвеност на Европа),

– като взе предвид Северноатлантическия договор от 1949 г.,

– като взе предвид декларацията от срещата на високо равнище в Мадрид, приета от държавните и правителствените ръководители на държавите от НАТО, участвали в заседанието на Северноатлантическия съвет в Мадрид на 29 юни 2022 г.,

– като взе предвид Стратегическата концепция на НАТО за 2022 г. и комюникето от срещата на високо равнище на НАТО във Вилнюс, прието от държавните и правителствените ръководители на държавите от НАТО, участвали в заседанието на Северноатлантическия съвет във Вилнюс на 11 юли 2023 г.,

– като взе предвид съвместните декларации относно сътрудничеството между ЕС и НАТО, подписани на 8 юли 2016 г., 10 юли 2018 г. и 10 януари 2023 г.,

– като взе предвид деветия доклад за напредъка относно изпълнението на общия набор от предложения, одобрени от Съвета на ЕС и Северноатлантическия съвет на 6 декември 2016 г. и 5 декември 2017 г., представен съвместно от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и генералния секретар на НАТО пред Съвета на ЕС и Северноатлантическия съвет на 13 юни 2024 г.,

– като взе предвид декларацията от срещата на високо равнище във Вашингтон, приета от държавните и правителствените ръководители на държавите от НАТО, участвали в заседанието на Северноатлантическия съвет във Вашингтон на 10 юли 2024 г.,

– като взе предвид плана за победа на Украйна, представен от президента на Украйна Володимир Зеленски пред Европейския съвет на 17 октомври 2024 г.,

– като взе предвид речите и изявленията, направени по време на Конференцията по сигурността в Мюнхен, състояла се на 14, 15 и 16 февруари 2025 г.,

– като взе предвид изявленията, направени на срещата на лидерите относно Украйна, проведена в Лондон на 2 март 2025 г.,

– като взе предвид временното спиране на цялата военна помощ от САЩ за Украйна,

– като взе предвид изявлението на председателя на Комисията от 4 март 2025 г. относно пакета за отбраната — плана „ReArm Europe“,

– като взе предвид член 55 от своя Правилник за дейността,

А. като има предвид, че положението със сигурността в Европа се влоши безпрецедентно през последните години; като има предвид, че съществува общо разбиране, че Европа трябва да бъде в състояние да се справи ефективно с предизвикателствата пред европейската сигурност и да постигне състояние на отбранителна готовност;

Б. като има предвид, че агресивната война на Русия срещу Украйна е повратен момент в европейската история; като има предвид, че агресивната война на Путин срещу Украйна е широко призната като атака срещу европейския мирен ред, установен след Втората световна война, и срещу световния ред като цяло;

В. като има предвид, че въпреки предишните признаци и предупреждения много държави не предприеха необходимите мерки за защита; като има предвид, че целта за заделяне на 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) за разходи за отбрана, договорена от членовете на НАТО през 2014 г., все още не е постигната от всички членове на НАТО от ЕС; като има предвид, че разликата между целта от 2% и действителните разходи за отбрана на държавите — членки на ЕС, възлиза на 1 770 милиарда евро за периода 2006 — 2022 г.[9]; като има предвид, че през 2024 г. се очакваше 16 държави — членки на ЕС, които са и съюзници от НАТО, да надвишат насоките на НАТО за 2% инвестиции в отбраната в сравнение със само девет през 2023 г.;

Г. като има предвид, че в резултат на този недостиг на инвестиции в множество доклади, и по-специално в анализа на недостига на инвестиции в отбраната от май 2022 г., се анализира тревожен недостиг на способности в европейската отбрана;

Д. като има предвид, че в доклада Драги се подчертава необходимостта от финансиране в размер на 500 милиарда евро за европейската отбрана през следващото десетилетие, изтъква се комбинация от структурни слабости, засягащи конкурентоспособността на отбранителната технологична и индустриална база на ЕС (ЕОТИБ) и се установява, че пречки пред постигането на способна ЕОТИБ са разпокъсаността, недостатъчните публични инвестиции в областта на отбраната и ограниченият достъп до финансиране; като има предвид, че политиката на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за отпускане на заеми изключва финансирането на боеприпаси и оръжия, както и на оборудване или инфраструктура, предназначени изключително за военна и полицейска употреба;

Е. като има предвид, че в доклада Нинистьо се подчертава фактът, че ЕС и неговите държави членки все още не са напълно подготвени за най-тежките междусекторни или многоизмерни кризисни сценарии, особено предвид по-нататъшното влошаване на средата извън ЕС; като има предвид, че в доклада се настоява, че тази готовност е необходима, за да сигнализират ЕС и неговите държави членки на потенциалните противници, че те няма да могат да надделеят над ЕС; като има предвид, че в доклада се изразява съжаление във връзка с факта, че ЕС не разполага с общ план в случай на въоръжена агресия, и се подчертава, че ЕС трябва да преосмисли начина, по който определя своята сигурност;

Ж. като има предвид, че продължаващите усилия на Русия в областта на въоръженията и сътрудничеството ѝ в същата област с други авторитарни сили, които значително надхвърлят европейските запаси и производствен капацитет, представляват най-сериозната и безпрецедентна заплаха за световния мир, както и за сигурността и територията на ЕС и неговите държави членки; като има предвид, че руският режим укрепва връзките си по-специално с авторитарното ръководство на Китай, Иран и Северна Корея, за да постигне своите цели;

З. като има предвид, че ЕС е изправен също така пред най-многообразния и сложен набор от невоенни заплахи от създаването си насам, изострени от агресивната война на Русия срещу Украйна, включително чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство, кибератаки, нападения срещу подводната инфраструктура, икономически натиск, изнудване с храна и енергия, инструментализация на миграцията и подривно политическо влияние; като има предвид, че ЕС следва да обърне сериозно внимание на този вид заплахи в своите политики в областта на отбраната и сигурността;

И. като има предвид, че неотдавнашните действия и изявления на администрацията на САЩ допълнително увеличиха опасенията относно бъдещата позиция на САЩ по отношение на Русия, НАТО и сигурността на Европа;

Й. като има предвид, че средата на сигурност на ЕС се влоши не само в Източна Европа, но и в държавите — партньори на ЕС от южното съседство, и в други държави;

К. като има предвид, че катастрофалното въздействие на минали или настоящи войни, нестабилността, несигурността, бедността и изменението на климата в региона на Сахел, Североизточна Африка и Либия представляват сериозен риск за сигурността на ЕС и за неговите икономически и търговски интереси; като има предвид, че нестабилността и несигурността в южните съседни държави и региона на Сахел са тясно свързани с управлението на външните граници на ЕС и смекчаването на незаконната миграция и продължават да бъдат текущо предизвикателство;

Л. като има предвид, че европейската сигурност е свързана със стабилността на африканския континент, като нарастващото присъствие на неевропейски участници е свидетелство за недостатъчните сигурност и дипломатически ангажимент в региона, така че да се противодейства ефективно на предизвикателствата и да се защитят стратегическите му интереси;

М. като има предвид, че ролята на Черно море се измести от второстепенно към основно военно поле на действие за ЕС и НАТО и че заедно с Балтийско море то се превърна в централен стратегически регион за европейската сигурност в противодействието на руската заплаха;

Н. като има предвид, че Арктическият регион придобива все по-голямо значение по отношение на икономическото развитие и транспорта, като същевременно е изправен пред предизвикателства, свързани с изменението на климата и милитаризацията, както и пред предизвикателства, произтичащи от нарастващи геополитическа конкуренция и миграция;

О. като има предвид, че Китай, воден от амбицията да се превърне в световна суперсила, подкопава основания на правила международен ред, като все по-често провежда настъпателна външна политика, враждебна икономическа политика и политика на конкуренция и изнася изделия с двойна употреба, използвани от Русия на бойното поле срещу Украйна, като застрашава по този начин европейската сигурност и европейските интереси; като има предвид, че Китай инвестира също така извънредно много във въоръжените си сили, като използва икономическата си мощ, за да заглуши критиките в световен мащаб, и се стреми да се утвърди като доминираща сила в Индийско-Тихоокеанския регион; като има предвид, че като засилва своите конфронтационни, агресивни и сплашващи действия срещу някои от своите съседи, особено в Тайванския проток и Южнокитайско море, Китай представлява риск за регионалната и световната сигурност, както и за икономическите интереси на ЕС; като има предвид, че от години Китай разпространява в рамките на многостранни и международни форуми алтернативно послание, което поставя под въпрос правата на човека, демократичните ценности и отворените пазари; като има предвид, че нарастващото влияние на Китай в международните организации възпрепятства положителния напредък и допълнително изключва Тайван от полагащото му се значимо участие в тези организации;

П. като има предвид, че през 2023 г. Парламентът и Съветът сключиха споразумения относно Инструмента за укрепване на европейската отбранителна промишленост чрез съвместни поръчки (АУЕОПСП) и Акта в подкрепа на производството на боеприпаси (ASAP), които като краткосрочни и спешни мерки имат за цел да насърчат съвместното възлагане на обществени поръчки за отбранителни продукти, да увеличат производствения капацитет на европейската отбранителна промишленост и да възстановят изчерпаните запаси;

Р. като има предвид, че през 2024 г. Комисията предложи създаването на Стратегия за европейската отбранителна промишленост (СЕОП) и програма за европейската отбранителна промишленост (ПЕОП), насочени по-специално към подобряването на отбранителните способности на ЕС и управлението, сигурността на доставките и интегрирането на украинската отбранителна технологична и индустриална база (ОТИБ) в нейния партньор от ЕС — ЕОТИБ;

С. като има предвид, че за изграждането на отбранителни способности и адаптирането им към военните нужди са необходими обща стратегическа култура и споделени разбиране за и оценка на заплахите, както и разработването на решения, които да бъдат съчетани в съответни доктрина и концепции;

Т. като има предвид, че с оглед на горепосочените предизвикателства и анализи председателят на Европейската комисия възложи на члена на Комисията, отговарящ за отбраната и космическото пространство, и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да подготвят Бяла книга за бъдещето на европейската отбрана, която следва да бъде публикувана на 19 март 2025 г.;

1. счита, че Бялата книга за бъдещето на европейската отбрана трябва да предложи конкретни мерки и възможности на членовете на Европейския съвет, така че да могат да бъдат положени наистина новаторските и така необходими усилия във възможно най-кратък срок, като те трябва да отговорят на следните неотложни нужди: спешно и значително увеличаване на отбранителните способности, преодоляване на разпокъсаността на пазара на европейската отбранителна промишленост, повишаване на капацитета на ЕОТИБ, бързо определяне и прилагане на прагматични решения за значителните нужди от финансиране, задълбочаване на сътрудничеството между ЕС и НАТО чрез стабилен европейски стълб в НАТО и обезпечаване на увеличена военна подкрепа от ЕС за Украйна и други съседни държави, които споделят европейските ценности;

2. призовава председателя на Съвета Антонио Коща незабавно да свика Европейския съвет въз основа на заключенията в Бялата книга, така че лидерите от ЕС да могат да се споразумеят за незабавни и широкообхватни решения за прилагане на Европейския съюз за отбрана, както е посочено в член 42, параграф 2 от ДЕС, и да доразвият мерките, посочени в Бялата книга; настоятелно призовава Съвета и Комисията да определят ясни и конкретни приоритети в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план със съответен график на действията;

3. отново призовава да се обърне сериозно внимание на пряката и непряката заплаха от руско нападение срещу ЕС и спешно да се подготвят, без по-нататъшно забавяне, всички възможни действия за подобряване на европейския военен капацитет, за да се гарантира, че Европа е готова за най-крайните военни ситуации; призовава следователно анализът на заплахите в Стратегическия компас на ЕС да бъде актуализиран и променен на оценка на заплахите, а мерките в рамките на компаса да бъдат съответно адаптирани, за да отразяват мащаба на заплахата за обстановката в ЕС по отношение на заплахите;

4. изразява твърдо убеждение, че европейците трябва да поемат по-голяма отговорност в рамките на НАТО, особено когато става въпрос за гарантиране на сигурността на европейския континент, и поради това подчертава, че един силен и стабилен европейски стълб в НАТО е най-добрият начин за насърчаване на трансатлантическата сигурност и за гарантиране на сигурността на всички европейци; припомня, че едно истинско трансатлантическо партньорство означава споделена отговорност, съвместни усилия и поравно споделяне на тежестта;

5. подчертава, че е важно да се извлекат поуки от опита на Украйна в противодействието на руската агресия, и призовава за незабавни мерки за повишаване на сигурността и отбраната на североизточната граница на ЕС с Русия и Беларус чрез създаване на всеобхватна и устойчива отбранителна линия по суша, въздух и вода с цел противодействие на военните и хибридните заплахи; подчертава необходимостта от координиране и интегриране на националните усилия чрез регулаторните и финансовите инструменти на ЕС с цел ускоряване на изпълнението;

6. подчертава, че Европа продължава да стои твърдо на страната на Украйна, която смело защитава европейския начин на живот, и припомня убеждението си, че бъдещето на Европа ще се реши именно на украинските бойни полета; поради това отново заявява, че ЕС ще подкрепя Украйна толкова дълго, колкото ѝ е необходимо, за да може Украйна да спечели тази война, тъй като принудителната капитулация на Украйна и приемането на „мирен“ договор при условията на Путин биха могли да ускорят пренасочването на руската агресия към ЕС или НАТО; настоятелно призовава ЕС съответно да разработи „стратегия за Украйна“, в която да се очертаят ясни цели за подкрепата за отбранителните способности на Украйна и интегрирането на украинската ОТИБ в ЕОТИБ, и да намери необходимите ресурси за изпълнението на тази стратегия, като същевременно подкрепя дейностите на европейската отбранителна промишленост в Украйна, за да се увеличи местното производство и да се задълбочи сътрудничеството между украинските дружества и дружествата от ЕС в областта на отбраната; подчертава, че подобна стратегия за Украйна трябва да бъде неразделна част от европейската стратегия за отбрана; призовава държавите — членки на ЕС, да заделят поне 0,25% от своя БВП за военна помощ за Украйна;

7. подчертава необходимостта от цялостен подход към европейската сигурност, който да гарантира, че всички политики на ЕС включват измерения от областта на отбраната и сигурността, подкрепени както от регулаторни, така и от финансови инструменти;

8. счита, че ЕС следва да разработи планове за действие при извънредни ситуации в областта на икономическото сътрудничество, за да се подготви за взаимна подкрепа в случай на мащабни кризи в областта на сигурността, и следва да задълбочи диалога с промишлеността по икономическите и свързаните с отбраната въпроси във връзка с ранни предупреждения за явни, хибридни и кибернетични заплахи, за да се насърчи планирането на взаимна подкрепа, защитата на критичната инфраструктура, морската и подводната безопасност, както и други форми на по-задълбочено промишлено сътрудничество в областта на отбраната; призовава, в сътрудничество с НАТО, за по-стабилен отговор на хибридната война на Русия, която има за цел да дестабилизира не само Украйна, но и целия европейски континент;

Отстраняване на пропуските в способностите

9. подчертава необходимостта спешно да се преодолеят пропуските във военното оборудване и боеприпасите, като се надгражда върху успеха на програмите EDIRPA и ASAP, и бързо да се финализира ПЕОП, така че чрез съвместни обществени поръчки нашите общи европейски и украински способности да бъдат увеличени и запасите ни от ключово отбранително оборудване и боеприпаси да бъдат попълнени; приветства потенциала на ПЕОП за подобряване на отбранителните способности на ЕС и неговите държави членки, за укрепване на сигурността на доставките и за подобряване на ефективността и съгласуваността на усилията на ЕС чрез нови управленски структури; подчертава, че финансовият пакет за ПЕОП няма да бъде достатъчен, за да се изпълнят амбициите, заложени в ПЕОП, и поради това призовава за незабавно идентифициране на допълнителни източници на финансиране и за включване на проучване на възможността за преразпределяне на средства в рамките на настоящата многогодишна финансова рамка (МФР), по-специално по отношение на европейските проекти в областта на отбраната от общ интерес и Инструмента за подкрепа на Украйна, който понастоящем не разполага с финансиране; подчертава, по отношение на оценката на заплахата от евентуално руско нападение на територията на ЕС и НАТО през следващите няколко години, спешната необходимост от бързо изпълнение на ПЕОП и от предоставяне на допълнително и значително финансиране за съвместни европейски усилия в областта на отбраната преди следващата МФР;

10. призовава за незабавни действия във връзка с необходимостта от значително увеличаване на наличността на стратегически инструменти във въздушната, морската, подводната, космическата и кибернетичната област;

11. предлага да се даде приоритет на успешните проекти по линия на постоянното структурирано сътрудничество (ПСС) и Европейския фонд за отбрана (ЕФО) в съответствие с установените пропуски в способностите и да се осигури достатъчно финансиране за проектите, които са доказали своята ефективност; призовава за приключване на проектите по линия на ПСС, които не дават резултати и/или не осигуряват добавена стойност за преодоляването на пропуските в способностите и/или европейската отбранителна готовност; подчертава, с оглед на ограничения финансов пакет на ЕФО, че дублирането на усилия, особено в ключови области на способностите, като например свръхзвуковите прехващачи или бъдещите основни бойни танкови системи, разхищават парите на данъкоплатците от ЕС и ще удължат усилията за разработване, като по този начин ще увеличат вероятността за закупуване на такива способности от САЩ, подкопавайки така амбицията, заложена в СЕОП;

12. призовава за рационализиране на структурата на инструментариума за отбранителната промишленост на ЕС, тъй като повече финансови ресурси сами по себе си няма да гарантират успех, като се има предвид, че е още по-важно тези ресурси да се изразходват по по-ефикасен и ефективен начин;

13. подчертава необходимостта незабавно да се гарантира съгласуваност на резултатите между плана на ЕС за развитие на способностите (ПРС) и координирания годишен преглед на отбраната и целите на НАТО по отношение на способностите, за да се насърчи взаимното допълване и да се предотврати нефункционалното дублиране; призовава за изготвянето на конкретен план за действие, включващ ясен график за всеки приоритет, в съответствие както с ПРС, така и с процеса на планиране на отбраната в НАТО;

14. приветства предложението за европейски проекти в областта на отбраната от общ интерес, посветени на развитието на общи способности и надхвърлящи финансовите средства на отделна държава членка, като например европейски въздушен щит, автономен достъп до космическото пространство и наблюдение на космическото пространство, транспортни и комуникационни способности, суверенни цифрови инфраструктури, суверенна облачна инфраструктура, способности за прецизни удари на далечни разстояния и интегрирана противовъздушна отбрана, както и комплексни морски и подводни защитни активи; подчертава, че усилията на ЕС в областта на противоракетната отбрана трябва, с подкрепата на НАТО, да бъдат съгласувани с инициативата за европейски въздушен щит, ръководена от държавите – членки на ЕС, и интегрирани в нея; подчертава необходимостта да се гарантира подходящо финансиране, което да бъде установено много преди 2028 г., за да се постигнат резултати по отношение на анализите на заплахите от евентуално руско нападение срещу територията на ЕС и НАТО през следващите няколко години;

15. призовава да се създадат специфични за ЕС стратегии за бързо реагиране за защита на подводната инфраструктура при съгласуване с НАТО, като същевременно се запази автономността на ЕС; насърчава инвестициите в усъвършенствани системи за откриване и наблюдение с цел мониторинг на подводната инфраструктура;

16. призовава ЕС да ускори допълнително прилагането на военната мобилност; счита, че ЕС трябва да премине от „мобилност“ към „военна логистика“; подчертава необходимостта от значителни инвестиции в инфраструктура за военна мобилност с цел укрепване на капацитета за въздушен превоз на товари, лагерите, инфраструктурата за зареждане с гориво чрез депа, пристанищата, платформите за въздушен, морски и железопътен транспорт, железопътните линии, водните маршрути, пътищата, мостовете и логистичните центрове; подчертава, че това трябва да се направи в сътрудничество с НАТО чрез изготвяне на стратегически план за развитие на мобилността;

17. подчертава необходимостта от бързо договаряне на допълнителни общи европейски военни сили, като се има предвид, че капацитетът за бързо развръщане, проектиран като инструмент за управление на кризи, осигурява само ограничена европейска способност за реагиране и подкрепа на усилията на НАТО в случай на руска агресия срещу територията на ЕС и НАТО; поради това препоръчва да се възобнови военната приоритетна цел от Хелзинки от 1999 г. и капацитетът за бързо развръщане постепенно да бъде разширен, така че в крайна сметка да се създаде европейски корпус от 60 000 войника, който следва да бъде част от постоянна структура на ЕС, като същевременно бъде интегриран в модела на силите на НАТО;

18. препоръчва създаването на режим за сигурност на доставките, включително съвместни стратегически запаси от суровини и критично важни части, за да се гарантира наличието на суровини и компоненти, необходими за производството на отбранителни продукти, и да се даде възможност за ускоряване и съкращаване на производствените цикли;

Насърчаване на отбранителната технологична и индустриална база на ЕС (ЕОТИБ).

19. призовава за значително увеличаване на съвместното възлагане на обществени поръчки от държавите – членки на ЕС, за необходимото европейско отбранително оборудване и способности; призовава държавите членки да обединят търсенето чрез съвместно възлагане на обществени поръчки за отбранително оборудване, с възможност за предоставяне на мандат на Комисията за възлагане на обществени поръчки от тяхно име, като в идеалния случай се гарантира дългосрочен хоризонт на планиране за ЕОТИБ, като по този начин се подобрява производственият капацитет на ЕОТИБ и оперативната съвместимост на европейските въоръжени сили и се използват ефективно парите на данъкоплатците чрез икономии от мащаба;

20. подчертава изключителния успех на първия инструмент на ЕС за съвместно възлагане на обществени поръчки – EDIRPA, чрез стимулиране на съвместното възлагане на обществени поръчки от държавите членки; счита, че е механизмите, подобни на EDIRPA и ASAP, трябва да бъдат продължени, като същевременно се увеличи делът на финансирането за съвместни обществени поръчки в сравнение с мерките за подпомагане на научноизследователската и развойната дейност;

21. счита, че развитието на съвместните способности на ЕС следва да се основава на анализ на риска, предоставен в оценките на заплахите, както и на въздействието на проектите върху смекчаването на съвместните рискове за сигурността на ЕС;

22. счита, че е необходимо да се извършват систематични анализи на поуките, извлечени от войната в Украйна, от гледна точка на използването на технологиите, както и анализи на необходимостта от стандарти на ЕС и НАТО,като се направи сравнение как тези стандарти влияят върху разходите за технологии и продукти и колко ефективни са използваните технологии и продукти;

23. подчертава, че ПЕОП трябва активно да улеснява участието на малки и средни предприятия и на нови участници на пазара чрез опростен достъп до финансиране, намаляване на регулаторните пречки и специални механизми за подпомагане с цел разрастване на операциите; подчертава, че програмата ПЕОП следва да бъде замислена като стъпка напред по пътя към по-голям европейски суверенитет в производството в областта на отбраната;

24. подчертава необходимостта от подкрепа за развиването на общоевропейски вериги за създаване на стойност в рамките на сътрудничеството на ЕС в областта на отбраната чрез включване на дружества от целия ЕС в производството на отбранително оборудване и чрез разпределяне на производствените съоръжения в целия ЕС, за да се подобри сигурността на доставките, да се повиши привлекателността на сътрудничеството на ЕС в областта на отбраната и преди всичко да се засили устойчивостта на мрежата за доставки, като по този начин се намали уязвимостта ни в случай на въоръжено нападение;

25. призовава за преглед и адаптиране на настоящото и бъдещото законодателство по отношение на отрицателните последици за ЕОТИБ, особено по отношение на производствения капацитет и сигурността на доставките; призовава да се разшири картографирането, в сътрудничество с ЕОТИБ, за да се идентифицират всички хоризонтални пречки в действащото законодателство; призовава за разработване на подробен план за действие за разрешаване на проблемите във възможно най-кратък срок; подчертава необходимостта от преглед, опростяване и хармонизиране на настоящата рамка за лицензи за износ и лицензи за трансфер в рамките на ЕС, както и за кръстосано сертифициране на оборудването, като един от приоритетите с цел насърчаване на по-добро сътрудничество в рамките на пазара и между държавите членки;

26. силно акцентира върху необходимостта от значително увеличаване на нашите инвестиции в нововъзникващи и революционни технологии и структури в областта на отбраната, като се внимава нашите ресурси да не бъдат разпръснати в твърде много проекти, включително киберотбрана, космическо пространство, сложни подводни защитни активи, нови материали и производство, изкуствен интелект, квантови изчислителни технологии, изчисления в облак и суверенна облачна инфраструктура, високопроизводителни изчислителни технологии, интернет на нещата, роботика, биотехнологии и нанотехнологии;

27. призовава Комисията да използва пълния потенциал на космическите технологии за двойна употреба, като разглежда космическото пространство както като нова оперативна област, така и като решаващ стратегически инструмент за многосекторни операции; подчертава, че понастоящем ЕС има значителни пропуски в космическите способности в сравнение с основните си конкуренти, и изтъква, че за да се преодолеят тези пропуски в космическите технологии, следва да се подсилят вече съществуващите водещи проекти (напр. „Коперник“ и „Галилео“), така че да имат приложения в областта на отбраната; освен това предлага ЕС спешно да продължи разработването на своята мрежа от спътници IRIS2, заедно с разработването на допълнителни общи проекти на ЕС, например за осведоменост в областта на космическото пространство и космически приложения за ранно предупреждение за ракети;

28. припомня нарастващите заплахи от кибервойна и подчертава необходимостта ЕС да създаде координационен център на ЕС за киберотбрана, който да наблюдава, открива и реагира на киберзаплахи в реално време;

29. подчертава значението на участието на други промишлени участници, които не извършват дейности, свързани с отбраната, като потенциални партньори за увеличаване на производството, когато е необходимо;

30. призовава ЕС да насърчава по-тясното сътрудничество между нашите въоръжени сили, академични среди, промишленост и инвеститори;

Осигуряване на прагматични източници на финансиране

31. призовава Комисията да представи законодателно предложение, съдържащо обвързващ ангажимент държавите членки да достигнат минимален праг от 3% от своя БВП за разходи за отбрана до 2026 г., като е необходимо той да бъде допълнително увеличен на 4% до 2028 г., и да заделят най-малко 0,5 % от своя БВП за обща отбрана на ЕС; подчертава, че в контекста на недостиг, в продължение на три десетилетия, на инвестиции настоящата заплаха за ЕС изисква много по-големи инвестиции в отбраната, като същевременно изтъква, че бюджетът на ЕС може само да допълва, но никога не може да замени усилията на държавите членки в това отношение; подчертава, че националните инвестиции в областта на отбраната от страна на държавите членки ще продължат да служат като гръбнак на отбранителната готовност, а финансирането от ЕС и неговата роля за хармонизирането и рационализирането на процесите може да имат важно въздействие за засилване и умножаване на тези усилия; призовава ЕС и неговите държави членки да работят и да се споразумеят за конкретни начини и средства за постигане на краткосрочно до дългосрочно значително увеличение на публичните и частните инвестиции в отбраната и сигурността на национално и на европейско равнище;

32. приветства съобщението на Комисията относно плана за превъоръжаване на Европа ReArm Europe;

33. приветства предложението на Комисията за задействане на националната клауза за дерогация, предвидена в Пакта за стабилност и растеж.

34. приветства предложението на Комисията за нов инструмент за предоставяне на 150 милиарда евро под формата на заеми на държавите членки за съвместни инвестиции в областта на отбраната;

35. приветства обявените от Комисията планове за насочване на повече средства към инвестиции, свързани с отбраната, включително като се даде възможност за използване на програмите в рамките на политиката на сближаване;

36. призовава за проучване въпроса за създаване на система от европейски облигации в областта на отбраната с цел предварително финансиране на широкомащабни военни инвестиции, за да се гарантира спешно развитие на способностите; призовава за ясни критерии за разпределение, като се дава приоритет на съвместното развиване на способностите, на научните изследвания и иновациите и на инфраструктурата за военна мобилност; призовава, в същия дух, за проучване на въпроса за използване на неизползвани свързани с коронавируса облигации за отбранителни инструменти;

37. подчертава ролята на публично-частните партньорства, които са от съществено значение за финансирането на инвестициите в отбраната; предлага в тази връзка специален инструмент на ЕС за стимулиране на частните инвестиции в отбраната по примера на InvestEU;

38. приветства обявените от Комисията планове да предприеме действия за мобилизиране на частен капитал чрез ускоряване на създаването на Съюз на спестяванията и инвестициите и чрез ЕИБ; призовава за спешно преразглеждане на кредитната политика на ЕИБ и за незабавно осигуряване на гъвкавост с цел премахване на настоящите ограничения върху финансирането на боеприпаси, оръжия и оборудване или инфраструктура, предназначени за военна употреба; подчертава, че тази основна реформа е необходима, за да се отключи значителен инвестиционен потенциал за европейския сектор на отбраната и да се насърчат инструментите за споделяне на риска, за да се улесни кредитирането на сектора от търговски банки; настоятелно призовава ЕИБ да предприеме необходимите стъпки за улесняване на частните инвестиции в отбраната, като гарантира, че финансовата среда подкрепя нарастващите нужди на промишлеността;

39. изисква преглед на миналото и новото законодателство и таксономия, за да се гарантира, че те са най-подходящи за напредъка на нашата европейска отбранителна промишленост;

40. счита, че екологичните, социалните и управленските критерии и правилата на таксономията, както и тяхното тълкуване от агенциите за кредитен рейтинг са пречка за осигуряването на по-голямо публично финансиране за отбраната, и поради това призовава Комисията да разгледа този въпрос, като, наред с другото, адаптира Регламента относно оповестяването на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услуги[10], с цел изрично да се изключи класифицирането на отбранителната промишленост като нанасяща вреди на устойчивостта и на обществото;

Подпомагане на иновациите

41. призовава за създаването на агенция на ЕС, по подобие на Агенцията на САЩ за авангардни научноизследователски проекти в областта на отбраната, като част от Европейската агенция по отбрана, като новата агенция следва да отговаря единствено за подкрепата на научните изследвания в областта на нововъзникващите и революционните технологии и да разполага с достатъчно голям рисков капитал; подчертава необходимостта от разширяване на финансирането за научноизследователска и развойна дейност, за да се гарантира участието на всички държави членки чрез създаването на специализирани „центрове“;

42. счита, че е необходимо да се увеличи финансирането за академични научноизследователски програми с цел сътрудничество с отбранителната промишленост, за да се гарантират дългосрочни задълбочени научни изследвания в областта на отбраната;

Финализиране на общия пазар в областта на отбраната

43. настоятелно призовава държавите членки да спрат да се позовават на член 346 от ДФЕС като средство за избягване на прилагането на Директивата за поръчките в областта на отбраната[11], тъй като подкопават по този начин общия пазар в областта на отбраната; призовава Комисията да отстрани този пропуск чрез незабавно започване на преглед на тази директива, както и на Директивата за трансфера на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността[12], което е планирано за втората половина на 2025 г., и да преработи и двете директиви възможно най-скоро с цел укрепване на общия пазар в областта на отбраната, както и да предостави гъвкавост по отношение на кризисни ситуации като тези, пред които сме изправени в момента;

44. призовава да се превърнат стандартите на НАТО в законодателство на ЕС, за да се улесни оперативната съвместимост на европейските въоръжени сили, като същевременно се укрепи капацитетът ни за договаряне на тези стандарти в рамките на НАТО и за налагане на последователното изпълнение на тези стандарти;

45. настоява за обща европейска схема за сертифициране на оръжейните системи и за надхвърляне на настоящата система за национално сертифициране, за да се ускори въвеждането на оръжейни системи във въоръжените сили на държавите членки;

Насърчаване на ефективното управление

46. изразява съжаление относно липсата на съгласуваност и ефективност на отбранителните структури и инструменти на ЕС в резултат на слабата институционална връзка между Съвета и Комисията, което не само значително ограничава добавената стойност и ефективността на сътрудничеството в рамките на ЕС, но и води до неефективно използване на парите на данъкоплатците;

47. призовава за създаването на постоянен Съвет на министрите на отбраната на държавите от ЕС;

48. предлага членът на Европейската комисия, отговарящ за отбраната и космическото пространство, да оглави Европейската агенция по отбрана и също така да бъде определен за координатор на проектите по линия на постоянното структурирано сътрудничество (ПСС) чрез преработване на съответните решения на Съвета;

49. насърчава създаването на „съвет за отбранителната готовност“, както се предлага в ПЕОП, ръководен от члена на Комисията, отговарящ за отбраната; този съвет следва да заседава често в различни конфигурации, например министри на отбраната на държавите от ЕС, национални директори, отговарящи за обществените поръчки, и представители на промишлеността;

50. счита, че членът на Комисията, отговарящ за отбраната, следва да упражнява надзор над Военния комитет на ЕС, Военния секретариат на ЕС и военните операции;

51. предлага финансирането за ПСС и Европейската агенция по отбрана да бъде прехвърлено към общия бюджет на ЕС;

52. подчертава необходимостта от засилен и ефективен парламентарен контрол в областта на отбраната, като се има предвид значението на тази област и въздействието на увеличаването на инвестициите в отбраната върху други области; поради това призовава за създаването на междуинституционално споразумение, което да гарантира достъпа на Парламента до класифицирана информация и предоставянето на физическа инфраструктура за тази цел, така че заседанията на комисиите да се провеждат на ниво на защита на класифицирана информация EU restricted или на още по-високо ниво на класификацията за сигурност;

Насърчаване на взаимното допълване между ЕС и НАТО

53. призовава за истинско стратегическо партньорство между ЕС и НАТО при пълно зачитане на договорените ръководни принципи на сътрудничество, както и на автономността на двете организации при вземането на решения, и подчертава, че само заедно можем да гарантираме сигурността си и дългосрочния си просперитет;

54. подчертава необходимостта от споразумение относно обмена на класифицирана информация между ЕС и НАТО;

55. призовава за създаването на редовна съвместна конференция по въпросите на въоръжаването между ЕС и НАТО с цел координиране и съгласуване на усилията по отношение на развитието на способностите;

56. припомня необходимостта да се гарантират чести заседания и срещи на високо равнище между ЕС и НАТО на политическо и експертно равнище по приобщаващ, недискриминационен и реципрочен начин;

57. призовава ЕС да засили структурирания диалог с НАТО относно отбранителната промишленост, за да се увеличи сътрудничеството в ключови области като оперативната съвместимост и стандартизацията;

Насърчаване на сътрудничеството с партньори извън ЕС

58. припомня, че не съществува алтернатива на силното и устойчиво трансатлантическо сътрудничество, и поради това счита, че трябва да се положат всички усилия за насърчаване на трансатлантическото сътрудничество във всяка област на военния и отбранителния сектор, като същевременно припомня необходимостта от насърчаване на европейската отбрана и развиване на нашия суверенитет;

59. подчертава необходимостта от засилване на нашето партньорство с държави със сходни възгледи, особено с такива в Европа, като например Обединеното кралство и Норвегия; призовава за широк пакт за сигурност между ЕС и Обединеното кралство, който да обхваща и ключови въпроси като енергетиката, миграцията и минералите от критично значение; посочва добавената стойност на насърчаването на нашите отношения със световни партньори като САЩ, Япония и Австралия;

°

° °

60. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, както и на парламентите и правителствата на държавите – членки на ЕС, и на държавите – членки на НАТО.

 

 

Последно осъвременяване: 10 март 2025 г.
Правна информация - Политика за поверителност