ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно Бялата книга за бъдещето на европейската отбрана
5.3.2025 - (2025/2565(RSP))
съгласно член 136, параграф 2 от Правилника за дейността
Рейнир Ван Лансхот, Мартинш Стакис, Виле Ниенистьо, Дамиан Бьозелагер, Хана Нойман, Мария Охисало, Сергей Лагодински, Виргиниюс Синкевичюс
от името на групата Verts/ALE
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B10-0146/2025
B10‑0147/2025
Резолюция на Европейския парламент относно Бялата книга за бъдещето на европейската отбрана
Европейският парламент,
– като взе предвид своите предходни резолюции относно агресивната война на Русия срещу Украйна,
– като взе предвид своята препоръка от 8 юни 2022 г. до Съвета и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно външната политика и политиката на сигурност и отбрана на ЕС след агресивната война на Русия срещу Украйна[1],
– като взе предвид Устава на ООН,
– като взе предвид Стратегическия компас за сигурността и отбраната, приет от Съвета на 21 март 2022 г.,
– като взе предвид доклада на Саули Ниинистьо, специален съветник на председателя на Европейската комисия, от 30 октомври 2024 г., озаглавен „Заедно в по-голяма безопасност – укрепване на гражданската и военната готовност и подготвеност на Европа“,
– като взе предвид член 136, параграф 2 от своя Правилник за дейността,
А. като има предвид, че председателят на Европейската комисия възложи на члена на Комисията, отговарящ за отбраната и космическото пространство, и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да представят Бяла книга за бъдещето на европейската отбрана;
Б. като има предвид, че Парламентът и експертите призовават за изготвянето на Бяла книга за отбраната вече повече от десетилетие;
В. като има предвид, че стратегическият компас беше изготвен и договорен основно преди 24 февруари 2022 г.; като има предвид, че стратегическият компас е много широка стратегия, която предоставя малко насоки във връзка с неотложната необходимост от постигане на отбранителна готовност и обезпечаване на възпиращи и отбранителни способности, с цел подготовка за най-спешни военни действия;
Г. като има предвид, че е налице спешна необходимост от засилване на парламентарния контрол върху европейската отбрана, за да се гарантира стабилна демократична основа за тази ключова област на политиката;
Д. като има предвид, че европейските участници от отбранителната промишленост не само се сблъскват с предизвикателства, но и са успели да се възползват от много по-голямото търсене на отбранителни продукти от февруари 2022 г. насам, което е довело до рекордни печалби, особено сред главните изпълнители;
Е. като има предвид, че иновативните стартиращи и малки и средни предприятия (МСП), работещи в сферата на отбраната и изделията с двойна употреба, не са успели да се възползват по съпоставим начин от съответните средства или поръчки на ЕС, нито от финансирането, отпускано от националните правителства, в сравнение с главните изпълнители;
Ж. като има предвид, че общите усилия на държавите — членки на ЕС, във връзка с военните разходи вече надхвърлят тези на Русия, но страдат от липсата на икономии от мащаба и от фокус, което показва необходимостта от постигане на по-голяма ефективност и от рационализиране на военните разходи, в допълнение към необходимостта от нови инвестиции;
З. като има предвид, че многото конкретни препоръки, съдържащи се в доклада Ниинистьо, следва да направляват работата по Бялата книга, също така защото докладът представя всеобхватен и цялостен подход към подготвеността и готовността за действия, който включва всички граждански и военни аспекти; като има предвид, че в доклада се подчертава, че ЕС няма план за това какво да направи в случай на въоръжено нападение срещу държава членка и че понастоящем ЕС не разполага с общ капацитет да обедини всички необходими ресурси на Съюза по координиран начин във всички институционални и оперативни подразделения;
И. като има предвид, че целта на хибридните заплахи е да действат в сивата зона между мира и войната, като се съчетават конвенционални и неконвенционални методи като саботаж, шпионаж и политическо проникване за подкопаване на стабилността и устойчивостта на ЕС; като има предвид, че кибератаките се превърнаха в централен елемент на тези кампании, като се използва все по-голямата цифровизация на някои критични сектори като здравеопазването, финансите и енергетиката, и като се причиняват каскадни смущения с потенциално тежки икономически и обществени последици; като има предвид, че чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство допълват тези операции чрез разпространението на дезинформация и пропаганда, с цел да се подкопае доверието в демократичните институции и да се поляризира общественото мнение; като има предвид, че нарастващата сложност, честота и интензивност на тези заплахи показват неотложната необходимост от идентифициране и прилагане на ефективни решения за гарантиране на сигурността и устойчивостта на ЕС;
Й. като има предвид, че руската агресивна война срещу Украйна е предупредителен сигнал за ЕС, като тя представлява непосредствена заплаха за европейската и световната система за сигурност, както и за сигурността на ЕС и неговите държави членки; като има предвид, че този конфликт показва спешната необходимост държавите членки да постигнат общо разбиране за заплахите и да демонстрират истинска солидарност с държавите членки, разположени на първа линия;
К. като има предвид, че изискването за единодушие при гласуването многократно е ограничавало капацитета на ЕС за предприемане на решителни действия в отговор на външни заплахи, като някои държави членки блокират или забавят критичната военна помощ за Украйна и по този начин подкопават европейската сигурност;
Л. като има предвид, че администрацията на Тръмп предлага нормализиране на връзките с Русия и заплашва да изтегли военните сили на САЩ от европейския континент; като има предвид, че администрацията на САЩ изглежда вече не е надежден съюзник в рамките на НАТО, което има неблагоприятни последици за колективната териториална отбрана на членовете на Атлантическия съюз;
1. подчертава, че заплахите за сигурността на европейския континент са сериозни, като те са достигнали безпрецедентно равнище от Втората световна война насам; изразява дълбока загриженост за увеличаващите се геополитически разриви, също така и между западните държави, за новите и подновени империалистични амбиции за господство от страна на авторитарни сили, за системното съперничество между големите сили, за едностранния националистически подход, за първичното и все по-голямо използване на сила и насилие от страна на някои държави и недържавни субекти с цел прокарване на техни политически и икономически интереси или разрешаване на спорове;
2. припомня, че ЕС е мирен проект и че той следва да се стреми към мир и стабилност, като същевременно осъжда агресията; подчертава, че за да се постигне мир и стабилност, трябва да се подкрепя Украйна и Съюзът трябва да стане по-устойчив;
3. счита, че агресивната война срещу Украйна беше част от плана на Путин за преструктуриране на евроатлантическата архитектура за сигурност и че този план беше осуетен благодарение на героичната отбрана на украинския народ;
4. подчертава, че руските актове на саботаж срещу критична европейска инфраструктура, както и манипулирането и намесата на Русия в държави от ЕС и от НАТО са се увеличили значително; подчертава, че според някои експерти Русия може да ескалира допълнително своите агресивни действия и че през следващите години тя може да атакува с конвенционални въоръжени сили и държави — членки на ЕС;
5. изразява съжаление относно факта, че американският президент посочи, че САЩ могат да се опитат да анексират Гренландия, като с този акт ще се наруши международното право и ще се създаде значителна нестабилност за правителството и народа на Гренландия, както и за целия регион, изостряйки още повече влошаването на отношенията в рамките на Атлантическия съюз;
6. следователно призовава ЕС да засили усилията си за промяна на траекторията на руската война срещу Украйна и да подготви почвата за постигане на справедлив, всеобхватен и траен мир в Украйна при нейните условия; подчертава, че победата на Украйна срещу Русия и гарантирането на бъдещия успех на Украйна са най-ефикасните и икономически ефективни инвестиции в европейската сигурност в краткосрочен и средносрочен план;
7. настоятелно призовава държавите членки да предоставят повече оръжия и боеприпаси за Украйна, във възможно най-големи количества и възможно най-бързо, за да може Украйна да освободи своята територия и да възпре по-нататъшните руски нападения;
8. призовава бързото и значително увеличаване на финансирането за военна подкрепа за Украйна да се включи като ключов и структурен компонент на Бялата книга; призовава държавите членки да увеличат преките инвестиции за подкрепа на капацитета на украинската отбранителна промишленост за масово производство на основни отбранителни продукти (по датския модел), и по-специално безпилотни летателни апарати, системи за противовъздушна отбрана, артилерия и ракети с далечен обсег на действие; предлага за Инструмента за подкрепа на Украйна да се предвиди специален бюджет в размер на милиарди евро по Програмата за европейската отбранителна промишленост (ПЕОП), който да е предназначен точно за тази цел; подчертава необходимостта от проучване на законни начини за пълно изземване на замразените активи на руски лица и на Руската централна банка, които да се използват като безвъзмездни средства за покриване на разходите на Украйна във връзка с нейните нужди в областта на отбраната и устойчивостта, както и за нейното възстановяване, в съответствие с международното право; осъжда ветото, наложено от унгарското правителство върху Европейския механизъм за подкрепа на мира (ЕМПМ), което блокира над 6 милиарда евро и което прави ЕМПМ почти безполезен; подчертава освен това неотложната необходимост да се разгледа също така възможността за създаване на специално алтернативно споразумение за тези европейски държави, които желаят да подкрепят Украйна във военно отношение и да финансират съвместно тази помощ;
9. изисква включването на план в Бялата книга, който да посочва как интеграцията на украинската отбранителна промишленост в европейската отбранителна технологична и индустриална база (ЕОТИБ) може да се извърши най-бързо и най-ефективно; припомня неотложната необходимост от осигуряване на подходящо финансиране за инструмента за Украйна по линия на ПЕОП; освен това предлага за критични проекти на ЕОТИБ в Украйна да се предвиди застраховка срещу военни действия; предлага в заседанията на съответните състави на Съвета да участват редовно служители от украинското Министерство на отбраната, със статут на наблюдатели;
10. очаква в Бялата книга за отбраната на ЕС да се определи нова рамка, както и степента, в която Съюзът трябва да постигне отбранителна готовност и подготвеност, и ЕС да се подготви, с оглед на възможността от възникване на много сериозна военна ситуация, за да може да възпира потенциални нападатели, да се защитава, както и да помага на други съюзници от НАТО, които са също държави—членки на ЕС, да се превърнат в надежден европейски стълб в рамките на НАТО;
11. подчертава, че е настъпил моментът процесът на Бялата книга да се използва, за да се определи ясно какво следва да се разбира под израза „истински Европейски съюз за отбрана“; припомня, че приемането на стратегическия компас беше само отправната точка за започване на процеса, но че неговото прилагане продължава да е необходимо и че се изисква актуализация, за да се отразят целите за възпиране и за отбранителна готовност;
12. изразява съжаление относно нежеланието на Съвета и на държавите — членки на ЕС, да преодолеят дълбоките структурни предизвикателства пред европейската отбранителна промишленост, както и липсата на амбиция във връзка със сътрудничеството между техните въоръжени сили на равнището на Съюза; призовава държавите членки да обединят усилията си и да подкрепят извършването на качествен скок към много амбициозна и всеобхватна рамка в областта на отбраната;
13. принципно приветства съобщенията на председателя на Комисията от 4 март 2025 г. относно инициативата за превъоръжаване на Европа; подчертава обаче, че планираните инвестиции следва да бъдат насочени към преодоляване на липсата на сътрудничество и координация между държавите членки, включително и мерки за гарантиране на пълна оперативна съвместимост и превръщане на съвместното възлагане на обществени поръчки в правило;
14. настоятелно призовава Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) и държавите членки да използват процеса на Бялата книга, за да очертаят всеобхватна рамка, включваща най-малко следните ключови компоненти:
а) точно описание на сценариите, при които ЕС и неговите държави членки ще използват инструменти за сигурност и военни инструменти, като тези сценарии следва да включват най-актуални оценки за риска и заплахите и да варират от най-екстремните извънредни военни ситуации до управлението на кризи в чужбина,
б) елементи на военна доктрина, които да описват подробно военните задачи, свързани с различните сценарии, включително и сътрудничеството с НАТО, по-специално чрез по-прецизно привеждане в действие и провеждане на рутинни учения във връзка с различни сценарии съгласно член 42, параграф 7 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),
в) преразгледани и адаптирани приоритетни военни цели, тясно координирани с процеса на планиране на отбраната на НАТО, и точно описание на необходимото количество и качество на военния персонал, включително изискванията за обучение и ключовите военни способности, които са напълно синхронизирани с новия модел за силите на НАТО по отношение на държавите от Съюза, които членуват в НАТО, като например собствените стратегически спомагателни способности, както и запасите от боеприпаси, за изпълнение на настоящите цели за сформиране на военни сили,
г) предложения относно структурите за сътрудничество на въоръжените сили, които излизат извън рамките на специалните договорености, като например бойните групи на ЕС, включително укрепване на капацитета за бързо развръщане (КБР), собствени стратегически спомагателни способности с многонационален екипаж (въз основа на модела на въздушнопреносимата система за управление и контрол – AWACS) на равнище ЕС и допълнителни постоянни многонационални военни части с достатъчен капацитет за гарантиране на възпиране и отбрана,
д) описание на ключовите параметри, необходими за създаването на ефективен и конкурентоспособен единен пазар в областта на отбраната, който ще помогне на държавите членки да постигнат приоритетните цели във връзка със способностите, нужни за осигуряване на пълна отбранителна готовност, и който ще подготви най-близките съюзници на Съюза, като например Украйна;
15. подчертава, че ЕС трябва да възприеме цялостен и хоризонтален подход към сигурността и отбраната, като се вземат предвид многобройните обществени и системни предизвикателства, пред които Съюзът е изправен, като например изменението на климата; подчертава необходимостта от оценка на въздействието на настоящите и бъдещите политики на ЕС, за да се определи как те могат да подкрепят по-добре сигурността и отбраната на ЕС, включително чрез други стратегически цели на Съюза, и по-специално прехода към екологична, цифрова и справедлива икономика;
16. заявява, че големите геополитически промени, които се задълбочиха поради завръщането на мащабни войни в съседните на Съюза държави, са застрашавали и продължават да застрашават сигурността на ЕС и на неговите граждани, че „продължаването на обичайната практика“ не е вариант и че за да се справят със заплахите, ЕС и неговите държави членки трябва да превърнат в правило сътрудничеството на равнище ЕС между отделните национални въоръжени сили и отбранителната промишленост в рамките на Съюза, за да се създаде основан на способностите отбранителен съюз на ЕС, който да може да преодолява заплахите и атаките спрямо сигурността на ЕС;
17. изразява твърдото си убеждение, че трябва да бъде постигнат по-съществен напредък по задействането на член 42, параграф 7 от ДЕС и че е необходим план за привеждането в действие на тази политика на солидарност в Бялата книга във връзка със специфичния характер на политиката за сигурност и отбрана на някои държави членки;
18. настоява, че трябва да се гарантира по-добро сътрудничество и координация, като се вземе предвид волята на ЕС и на Обединеното кралство за установяване на по-тясно партньорство в областта на сигурността; настоятелно призовава за създаването на Европейски съвет за сигурност, който да координира действията на единомислещите държави, които желаят да играят водеща роля по отношение на европейското сътрудничество и интеграция в областта на отбраната; призовава този Европейски съвет за сигурност да послужи като основа за нов Европейски съюз за отбрана, обединяващ единомислещи държави членки и стратегически партньори, които споделят обща визия за сигурността и взаимно доверие;
19. счита, че настоящите стратегически документи, законодателните предложения и проучванията, като например стратегическият компас, Европейската стратегия за отбранителната промишленост и докладът Ниинистьо, следва най-накрая да вдъхновят конкретна и всеобхватна визия за бъдещето на европейската отбрана, включително конкретни цели, задачи и пътни карти, които следва да се включат в Бялата книга;
20. призовава ЕС да обвърже по-добре инструментите на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) с инструментите за вътрешна сигурност и да засили сътрудничеството във връзка с изделията с двойна употреба и гражданско-военното сътрудничество на равнището на Съюза;
21. решително подкрепя множеството добри препоръки, отправени в доклада Ниинистьо; напълно подкрепя целта на доклада, която е „да не се ограничава нашето равнище на готовност до това, което е удобно от политическа гледна точка“, а да се направи необходимото, за да може Съюзът да реагира адекватно и при най-тежките сценарии; настоява, че е важно предстоящата стратегия на Съюза за готовност да насочва ЕС към всеобхватна готовност, включително чрез определяне на жизненоважни обществени и правителствени функции на равнището на ЕС, разработване на основни изисквания за подготвеност на равнището на Съюза за тези функции и гарантиране на съгласуваност на секторните кризисни планове на ниво ЕС; препоръчва по-специално препоръките от доклада Ниинистьо, които целят оправомощаване на гражданите, да се използват за повишаване на устойчивостта на обществото, вдъхновявайки се от финландската концепция за пълна отбрана;
22. призовава ЕС да разработи оценка за рисковете за Съюза, за да се идентифицират междусекторните заплахи и рисковете, пред които е изправен ЕС като цяло, и подкрепя включването на принципа за „готовност още при проектирането“ в рамките на Съюза; настоява, че трябва да се подготви задължителна „проверка за сигурността и готовността“ във връзка с бъдещите оценки на въздействието и „стрес тестовете“ за действащото законодателство, както беше предложено от Ниинистьо; счита, че трябва да се направи оценка за това дали съществуват специфични предизвикателства, които да подкопават навременното приключване на проектите, определени като критично важни за ефективното възпиране на военни действия и за бързото обезпечаване на способности в източната част на континента при извънредни военни ситуации;
23. приканва Комисията и държавите членки да проучат осъществимостта на идеята за Акт за готовност на ЕС с цел хармонизиране усилията на ЕС и националните усилия, когато това е възможно;
24. призовава ЕС и държавите членки да разработят и да проведат всеобхватно учение на ЕС за подготвеност, за да тестват вземането на решения на високо равнище, както и оперативната координация;
25. призовава ОПСО да се ръководи от подход, ориентиран към обезпечаване на сигурността на хората, и да взема предвид Програмата за жените, мира и сигурността; подчертава значението на други многостранни рамки, които целят изграждането на мирно и стабилно бъдеще;
26. призовава държавите членки да настояват за заличаване на правилото за постигане на единодушие при вземането на решения в областта на външната политика и политиката на сигурност в рамките на Съвета; призовава за приемане на изменение на член 46, параграф 6 от ДЕС, за да може да се гласува с квалифицирано мнозинство, вместо с единодушие при управлението на постоянното структурирано сътрудничество, с изключение на решенията, водещи до създаването на военни мисии или операции с изпълнителен мандат в рамките на ОПСО, които трябва да продължат да се вземат с единодушие;
27. предлага да се засили надзорната и контролната роля на Парламента, в съответствие с разширяването на ролята на Парламента в областта на отбраната, включително чрез делегирани актове за работните програми на настоящите и бъдещите програми и инструменти в областта на отбранителната промишленост, които биха позволили упражняването на контрол върху тяхното изпълнение, и по-специално приоритетите, определени от Комисията във връзка с проектите за приоритетни способности; призовава за назначаването на представител на Парламента в новия Консултативен съвет за готовност на отбранителната промишленост, предложен в ПЕОП, където това не е предвидено понастоящем;
28. счита, че ЕС трябва да разбере ясно къде реално се разминават целите за способностите и самите отбранителни способности на държавите членки; подчертава, че производството на отбранителната промишленост трябва да се увеличи, както и че трябва да се обезпечат винаги налични производствени единици, за да може да се отговаря на чуждестранни атаки или на специфични потребности на стратегическите партньори;
29. счита, че редовните анализи на заплахите са абсолютна необходимост и предлага техният цикъл на планиране да се синхронизира с този на сходните редовни анализи на заплахите, които се извършват в рамките на НАТО и от ключови партньори извън НАТО;
30. отново призовава за засилване на сътрудничеството между ЕС и НАТО с цел изграждане на по-европейска НАТО, по-специално чрез постигане на пълно съгласуване между Стратегическия компас на ЕС и стратегическата концепция на НАТО, плана на ЕС за развитие на способностите и целите във връзка със способностите при процеса на планиране на отбраната в НАТО, с изключение на областите с ясно изразени интереси, които са специфични само за ЕС; предлага назначаването на постоянен представител на ЕС в НАТО, включително във военния комитет за обмен на информация и за съответните военни операции;
31. призовава ЕС да обърне внимание на критичните пропуски и слабости в отбранителните способности и да насочи усилията си към конкретни проекти от общоевропейски интерес, които са твърде скъпи, за да може една отделна държава членка да ги изпълни, по-специално във връзка със собствените стратегически спомагателни способности, както и с големите запаси от критично оборудване, за да се осигури истинска добавена стойност за Съюза, която би могла да се постигне най-ефективно чрез съвместни усилия и която може да се управлява чрез рамка на ЕС посредством специален извънбюджетен инструмент; предлага по-специално създаването на следните способности:
а) интегрирани системи за противовъздушна отбрана и за ракети с далечен обсег на действие, оптимално чрез координиране на текущото развитие на инициативата за европейски въздушен щит (ESSI) с европейския подход за ракети с далечен обсег на действие (ELSA),
б) неутрализиране на вражеската военно-въздушна отбрана (SEAD),
в) използване на различни видове дронове (дистанционно управляеми летателни системи – RPAS),
г) електронна война,
д) отбранителни и нападателни киберсистеми,
е) AWACS, зареждане на самолети във въздуха и транспорт на далечни разстояния,
ж) командване, контрол, комуникации и компютри (C4) и способности за разузнавателни данни, наблюдение и разузнаване (ISR), както и космически активи, които са важни за ранното предупреждение, навигацията, наблюдението и комуникацията,
з) основна наземна бойна система (MGCS),
и) бъдеща въздушна бойна система (FCAS);
32. настоятелно призовава ЕС и държавите членки да преминат от подход, основан на потоците, към подход на запасите, със задължителни цели за критичната военна техника; посочва необходимостта от гарантиране на социално и екологично устойчиво обезпечаване на съответните суровини и от прилагане на политики за преодоляване на разминаванията между производството и пазара на труда; подчертава неотложната необходимост производството на отбранителни продукти и складирането на боеприпаси и други продукти да отговарят по-добре на изискванията във връзка със сигурността, като се разработят планове за създаване на по-децентрализирана и устойчива мрежа, както и общи запаси въз основа на „резервите за отбранителна готовност“ в регионите, които са изправени пред по-големи заплахи и пред възможността за избухване на широкомащабна конвенционална война;
33. призовава ЕС да адаптира незабавно своите инструменти към новите реалности, като обезпечи административен капацитет, който да действа много по-бързо в случаи на войни или други широкомащабни кризи; подчертава, че това може да се постигне чрез разработване и въвеждане на задължителни правила, които да се задействат при извънредни ситуации с цел ускоряване на административните и правните процедури, както и чрез предприемането на мерки на входа на веригата за доставки, с цел бързо производство и доставки на военни стоки или реализация на инфраструктурни проекти за европейска мобилност, определени като критично важни за отбраната;
34. настоятелно призовава ЕС да предприеме незабавни действия за обединяване на ресурсите и експертния опит в сферата на киберсигурността, като признава, че отделните държави членки разполагат с ограничени възможности в тази област; решително се застъпва за разработването на единен европейски подход към киберсилите; освен това настоява за бързото създаване на съвместни европейски киберспособности с цел ефективно справяне с общите предизвикателства, пред които са изправени всички държави членки в бързо променящия се контекст на заплахи, като по този начин се подобрят колективната устойчивост и стратегическата автономност на ЕС в цифровата сфера;
35. призовава ЕС да използва Бялата книга, за да опише план, който да спомага за премахване на ненужните национални регулаторни пречки, които забавят военната мобилност, без да се подкопава обществената сигурност; счита, че определението за военна мобилност следва да важи за инфраструктури с двойна употреба, които включват всички логистични аспекти на мобилността, и че за проектите с двойна употреба следва да се прилагат правилно подходящи критерии във връзка с разпоредбите за финансиране, по-специално на равнище ЕС; подчертава необходимостта от значителни инвестиции в инфраструктурата за военна мобилност с цел укрепване на капацитета за въздушен превоз на товари, лагерите, депата, пристанищата, платформите за въздушен, морски и железопътен транспорт, железопътните линии, железопътните терминали, водните маршрути, пътищата и мостовете;
36. отново заявява своята пълна подкрепа за постигане на пълна оперативна готовност на капацитета за бързо развръщане най-късно към средата на 2025 г., така че той да разполага с най-малко 5000 души военен персонал за задачи по спасяване и евакуация, за операции за първоначално навлизане и стабилизиране или за временно подсилване на мисии; предлага капацитетът за бързо развръщане да се укрепи чрез превръщането му в постоянна многонационална сила със свои собствени стратегически спомагателни способности и правомощия за командване и контрол, като се използват поуките от неуспеха на ad hoc бойните групи на ЕС;
37. призовава заместник-председателя/върховен представител да започне обсъждане с държавите членки с цел създаване на допълнителни постоянни многонационални звена в отговор на общата картина на заплахите за ЕС, която се е променила, откакто беше взето решението за създаване на капацитета за бързо развръщане, особено като се имат предвид неотдавнашното сближаване на Тръмп с Путин и коментарите относно Гренландия, които увеличиха необходимостта от ефективно възпиране и отбрана от европейска страна подобно на подхода при най-екстремните военни извънредни ситуации;
38. предлага настоящият Еврокорпус да се укрепи и да се превърне в многонационален корпус със собствени стратегически спомагателни способности и правомощия за командване и контрол, към който да може да бъдат постоянно прикрепени национални бригади със стандартизирано и съвместно закупено оборудване; подчертава, че такъв многонационален европейски корпус може да помогне на по-малките държави членки да изпълнят настоящите си цели за сформиране на военни сили, да предостави възможност на промишлеността да задоволи съвкупно търсене чрез стандартизирани и широкомащабни поръчки за оборудване и да осигури, че ЕС разполага със собствен капацитет, насочен към възпирането и отбраната, включително в полза на държавите кандидатки;
39. предлага на равнището на ЕС да се създадат стратегически спомагателни способности със съвместни екипажи и управление по подобие на въздушнопреносимата система за управление и контрол на НАТО, които са прекомерно скъпи за отделните държави членки, но са от съществено значение за сигурността на ЕС като цяло;
40. призовава Европейското командване на Военнотранспортната авиация да бъде преобразувано във „Въздушен флот на ЕС за реагиране при кризи“, включващ военни транспортни въздухоплавателни средства, които са на разположение на европейско равнище и се предоставят на държавите членки за разполагане на оборудване или развръщане на войски, за спешни евакуации или за мисии за гражданска сигурност;
41. отново призовава на Способностите за планиране и провеждане на военни операции (MPCC) да се предоставят подходящи помещения, достатъчен брой служители, подобрен капацитет за планиране, командване и контрол и ефективни комуникационни и информационни системи;
42. призовава в плана за действие в Бялата книга да се включат по-амбициозна концепция за военното обучение и ключовите елементи на планирането, командването и контрола на равнището на ЕС, например напълно оборудвани и обезпечени с персонал Способности за планиране и провеждане на военни операции; счита, че ЕС трябва да разшири обучението на украинските въоръжени сили в съответствие с нуждите на Украйна, да улесни по-високата степен на оперативна координация между звената, да увеличи максимално ефективното сформиране на военни сили и да създаде условия европейските въоръжени сили да се възползват от опита на украинската армия;
43. настоятелно призовава държавите – членки на ЕС, да съгласуват единна и ясна средносрочна и дългосрочна визия за европейската отбранителна промишленост, насочена към подпомагане на постигането на приоритетните цели в областта на способностите;
44. подчертава спешната необходимост от промяна на начина, по който се изпълняват програмите на отбранителните промишлености в целия ЕС; счита, че е от ключово значение техните работни програми да бъдат в синхрон с преразгледаните приоритетни цели, за да може усилията да се насочат към най-неотложните и важни от военна гледна точка пропуски в способностите; подчертава, че е важно да се преодолее твърде широкото разпределение на оскъдните финансови ресурси и че е необходимо да се предотврати всяко по-нататъшно „двойно снабдяване“ или подобно дублиране на равнището на ЕС, което би допринесло за голям брой дублирания в Европа и за ниска степен на ефективност на отбранителната индустриална база, която все още е разпокъсана;
45. подчертава, че трябва да се увеличат способностите и ресурсите и че разпокъсаността на пазара в областта на отбраната трябва да бъде преодоляна чрез създаването на единен пазар за отбрана, където се прилагат задължителни общи правила, гарантиращи лоялна конкуренция и пълна оперативна съвместимост на отбранителните продукти; споделя становището, съдържащо се в доклада на Марио Драги относно бъдещето на европейската конкурентоспособност, че ЕС трябва спешно да повиши конкурентоспособността в сектора чрез различни средства, например чрез сливания (следвайки най-добрите практики, например Airbus) и чрез по-голяма конкуренция между предприятията в областта на отбраната, които традиционно са консолидирани на национално равнище, и да въведе стимули за отбранителната промишленост на ЕС, за да осигури достатъчно големи публични и частни инвестиции в сигурността и отбраната;
46. счита, че Бялата книга следва да се основава на Стратегията за европейската отбранителна промишленост, и по-специално на Програмата за европейската отбранителна промишленост, да предложи концепция за план за действие при извънредни ситуации за икономическо сътрудничество по време на война, така че да се подготви предоставянето на взаимна подкрепа в случай на големи кризи в областта на сигурността, и също така да подобри икономическата комуникация по време на война с цел да се предоставят ранни предупреждения за физически заплахи, хибридни заплахи и киберзаплахи;
47. подчертава, че създаването на единен европейски пазар в областта на отбраната е приоритет, тъй като разпокъсаността и липсата на конкурентоспособност възпрепятстват способността на ЕС да поеме по-голяма отговорност като гарант на сигурността; изразява съжаление във връзка с факта, че нито програмите за отбранителната промишленост на ЕС, нито увеличените национални бюджети за отбрана не доведоха до значително активизиране на сътрудничеството на равнището на ЕС в сектора на отбраната, което би позволило на държавите членки да постигнат собствените си цели за сътрудничество за 2007 г., определени в рамките на Европейската агенция по отбрана (EDA); отново посочва, че европейското сътрудничество е в застой от 24 февруари 2022 г. насам и че делът на сътрудничеството в областта на научноизследователската и развойната дейност е спаднал от 14% през 2022 г. на 6% през 2023 г., а в областта на съвместните обществени поръчки е бил 18% през 2023 г., като Европейската агенция по отбрана не предостави данни за 2023 г., но подчерта, че е налице „временен спад“; подчертава, че е спешно необходимо да се анализират причините за нежеланието на държавите членки да си сътрудничат на равнището на ЕС и да използват това сътрудничество като основен инструмент за инвестиции в отбраната;
48. решително подкрепя идеята за превръщане на сътрудничеството на равнище ЕС в норма в европейската отбранителна промишленост и за поемане на ангажимент за постигане на конкретните количествени цели за сътрудничество, представени в Стратегията за европейската отбранителна промишленост, с акцент по-специално върху съвместното възлагане на обществени поръчки (най-малко 40% към 2030 г.), търговията в рамките на ЕС (най-малко 35% към 2030 г.) и възлагането на обществени поръчки за отбранителни продукти, произведени в ЕС (най-малко 50% към 2030 г. и 60% към 2035 г.);
49. настоятелно призовава Комисията и Съвета да се справят с двойното предизвикателство, свързано със съвместното производство на военно оборудване и неговото ефективно използване във всички държави членки; призовава да се приеме всеобхватна стратегия, която да осигури повишена оперативна съвместимост чрез насърчаване на съгласуваните граждански и военни стандарти, като например споразуменията за стандартизация на НАТО, в рамките на програмите за отбранителната промишленост на ЕС; отправя искане да се поеме ангажимент за обвързване на финансирането на настоящите и бъдещите инструменти със стандартизацията и сближаването на сертифицирането от страна на държавите – членки на НАТО, както и да бъдат изяснени настоящите стандарти; призовава Комисията да представи конкретни планове за преодоляване на пречките пред оперативната съвместимост и за гарантиране на ефективното използване на съвместно произведеното оборудване от всички участващи държави членки;
50. подчертава значението на европейските проекти в областта на отбраната от общ интерес, представени в Програмата за европейската отбранителна промишленост, които са от решаващо значение за европейската отбранителна готовност и подготвеност; счита, че тези проекти следва да подкрепят промишления и технологичния капацитет въз основа на общите приоритети в областта на отбранителните способности, които не могат да бъдат изпълнени самостоятелно, както е в случая със стратегическите спомагателни способности; препоръчва на члена на Комисията, отговарящ за отбраната, да изготви подробен „производствен план“ въз основа на приоритетните цели за способностите, като определи съответните количествени цели не само за стратегическите спомагателни способности, но и за най-неотложните нужди от широкомащабно оборудване, например основни наземни бойни системи (MGCS) или бъдещи въздушни бойни системи (FCAS) или оборудване в рамките на Инициативата за европейски въздушен щит (ESSI) и Европейския подход за далечен обсег на действие (European Long-Range Strike Approach – ELSA), които след това да бъдат съвместно закупени и поддържани през целия жизнен цикъл на продукта, за да се постигнат икономии от мащаба и оперативна съвместимост по възможно най-ефективен и бърз начин;
51. счита, че създаването на конкурентоспособна и устойчива европейска отбранителна промишленост ще доведе и до преструктуриране на промишления пейзаж (включително чрез сливания), което също така ще намали броя на паралелните програми, които разхищават финансови ресурси, както и до по-добро регионално разпределение на производствените обекти; счита, че нашите политики в областта на отбраната следва да насърчават растежа на центровете на ЕС за високи постижения, като се вземат предвид критериите за децентрализация, сигурност и устойчивост; подчертава, че е необходимо да се даде мощен тласък на стартиращите предприятия, разрастващите се предприятия и малките и средните предприятия в сектора като приоритет и като структурен елемент от раздела на Бялата книга, посветен на единния пазар в областта на отбраната; подчертава, че за утвърдените или системните участници в сектора на отбраната публичните инвестиции следва да бъдат придружени от допълнителни предпазни мерки, за да се гарантира, че публичните средства се инвестират наново, а не се използват единствено за генериране на печалби за акционерите на тези дружества, например чрез данъци върху извънредните печалби;
52. предлага в рамките на европейската отбранителна технологична и индустриална база да се създадат европейски регионални клъстери, обединяващи съоръжения за научни изследвания, развойна дейност, производство и поддръжка, за да се генерират регионални икономии от мащаба и да се развият приоритетните области на технологична специализация; призовава тези клъстери да бъдат стратегически разпръснати в целия ЕС, за да се даде възможност за продължаване на производството по време на криза и за по-равномерно разпределение на икономическите възможности за МСП и за държавите членки със сравнително малка отбранителна промишленост; призовава тези клъстери да бъдат приведени в съответствие със структурата за европейска програма за въоръжаване, предложена в Програмата за европейската отбранителна промишленост;
53. призовава за по-голяма съгласуваност в полза на дружествата чрез намаляване на ненужната административна тежест и бюрокрацията и осигуряване на много по-лесен достъп за дружествата с малка и средна пазарна капитализация в сектора на отбраната;
54. призовава да се приеме всеобхватна стратегия за използване на настоящите инструменти, като например капиталовия механизъм в областта на отбраната, и на нови инициативи като Фонда за ускоряване на трансформацията на веригите за доставки в областта на отбраната, предвиден в Програмата за европейската отбранителна промишленост; отправя искане да се поемат конкретни ангажименти за увеличаване на размера на финансирането за отделните малки и средни предприятия, като същевременно се осигурят прозрачност и отчетност; изисква да се прилагат стабилни механизми за мониторинг, за да се гарантира, че средствата стимулират иновациите и конкурентоспособността сред МСП, без да нарушават пазара; освен това изисква да се докладва редовно за въздействието и ефективността на тези финансови инструменти в подкрепа на стартиращите предприятия и МСП в отбранителната промишленост и сектора на изделията с двойна употреба;
55. призовава Комисията да разработи приемник на Европейския фонд за отбрана, който да подкрепя съвместните научни изследвания и иновации по цялата верига на доставки, и да създаде необходимите условия за справяне с технологичните предизвикателства и за предлагане на европейски решения за преодоляване на основните пропуски в областта на способностите; призовава за създаването на агенция на Комисията със специален акцент върху научноизследователската и развойната дейност с потенциал за двойна употреба, като се почерпи вдъхновение от Агенцията на САЩ за авангардни научноизследователски проекти в областта на отбраната; подчертава, че е необходимо да се постави силен акцент върху подкрепата на равнището на ЕС за най-революционните и иновативни технологии чрез създаването на център за ускоряване на научните изследвания, разработването и изпитването на нови революционни отбранителни технологии, което също така би допринесло за икономическата конкурентоспособност, обединявайки промишлеността, правителствата и експертната общност; подчертава, че този център следва да насърчава културата на поемане на рискове и да има много гъвкав подход и структура; предлага като първа стъпка разпределението на финансирането да се съсредоточи върху ограничен брой проекти от критично значение, включително декарбонизирани отбранителни способности и нови способности за възпиране;
56. призовава за повишаване на енергийната устойчивост и за укрепване на аспектите, свързани с климатичния и екологичния преход, в рамките на приемника на Европейския фонд за отбрана и за осигуряване на издръжливостта спрямо изменението на климата и декарбонизацията (както по отношение на адаптирането към изменението на климата, така и по отношение на смекчаването на последиците от него) на отбраната на ЕС чрез подходящо проектиране и по отношение на всичките пет измерения: оперативна дейност, планиране и развитие на способностите, участие на множество заинтересовани страни, управление и научноизследователска и развойна дейност в полза на ефективността на военните способности, устойчивостта на въоръжените сили и съответно конкурентоспособността на европейската отбранителна технологична и индустриална база;
57. изразява дълбокото си убеждение, че инструментите на равнището на ЕС следва да отдадат предимство на МСП и стартиращите предприятия в сектора на изделията с двойна употреба и отбраната и да увеличат значително подкрепата за тях; подчертава, че е необходимо да се подкрепят МСП и стартиращите предприятия при пускането на пазара на успешно изпитани прототипи, включително чрез подпомагане на разрастването на производството; подчертава необходимостта от преодоляване на настоящия недостиг на финансиране за тези важни стъпки за укрепването на европейската отбранителна технологична и индустриална база, включително в тясно сътрудничество с украинската технологична и отбранителна индустриална база;
58. настоятелно подчертава, че е необходимо да се премахнат пречките пред навлизането на пазара на отбранителни продукти в целия ЕС чрез преразглеждане на директивите относно трансфера на свързани с отбраната продукти и възлагането на обществени поръчки в областта на отбраната; призовава Комисията да предложи действия за по-добър достъп до пазара, по-гладко трансгранично сътрудничество и повишена сигурност на доставките, включително чрез хармонизиране на националните политики за износ;
59. подчертава необходимостта от разработване на ефективна политика на равнището на ЕС в областта на въоръженията, която да включва функциониращо и ефективно външнотърговско измерение в съответствие с настоящите осем критерия, съдържащи се в Общата позиция на Съвета относно износа на оръжия[2], и която да има за цел да подкрепя партньорите, които са изправени пред заплахи от агресивни авторитарни режими, и да предотвратява доставките на оръжие за недемократични агресивни режими и режими, които използват оръжията по незаконен начин, в съответствие с приложимото международно право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право; подчертава необходимостта от преодоляване на прекомерно тясното и национално тълкуване на член 346 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) в това отношение;
60. приканва държавите членки да участват активно в механизъм за определяне на приоритетите за производството в областта на отбраната, който да се основава на картографиране на способностите в областта на сигурността и отбраната, за да се спомогне за приоритизирането на поръчките, договорите и наемането на служители в извънредни ситуации;
61. изразява твърдото си убеждение, че отдаването на предпочитание на европейските предприятия и продукти трябва да бъде крайъгълният камък на политиките на ЕС, свързани с европейския пазар на отбранителни продукти, тъй като това е стратегически необходимо за защита на европейското ноу-хау; подчертава, че принципът на отдаване на предпочитание на европейските предприятия и продукти трябва да бъде отразен в регламентите на ЕС в областта на отбраната чрез ясни и недвусмислени критерии за допустимост; подчертава обаче, че изключенията за извънредните военни ситуации и проекти, които са от решаващо значение за гарантиране на отбранителната готовност, следва да бъдат включени в тези критерии;
62. призовава да се създаде инструмент за реакция при кризи за гарантиране на европейския суверенитет въз основа на модела на Закона на САЩ за производството в областта на отбраната, така че ЕС да разполага с инструмент, който да може да бъде задействан с цел бързо реагиране във военни или кризисни ситуации; призовава в този инструмент да бъдат интегрирани следните ключови компоненти:
а) съвместно възлагане на обществени поръчки за конкретни отбранителни продукти,
б) даване на приоритет на снабдяването с материали от критично значение и приоритизиране на поръчките за конкретни вериги на доставки, например артилерийски боеприпаси,
в) ускоряване на административните и правните процедури за придвижване на военно оборудване и войски и при възможност за изграждане на (инфраструктурни) обекти от критично значение за военната мобилност или други приоритетни области на военната готовност, като същевременно се предотвратява заобикалянето на разпоредбите за опазване на околната среда и се вземат необходимите предпазни мерки;
63. изразява съжаление относно липсата на готовност от страна на държавите членки да инвестират в сътрудничество на равнището на ЕС и настоятелно ги призовава да постигнат целите на ЕС в областта на сигурността и отбраната; подчертава факта, че цената на неподготвеността за най-екстремните военни непредвидени ситуации би била по-висока от цената на решителното осигуряване на подготвеността на ЕС; припомня, че съвкупните разходи на ЕС за отбрана са недостатъчни и че много малка част от националните разходи за отбрана се координират или обединяват с други държави членки или се инвестират в европейски съвместни проекти; призовава ЕС и държавите членки да подготвят и съгласуват конкретни мерки и средства за краткосрочни и дългосрочни публични и частни инвестиции;
64. отбелязва, че според председателя на Комисията недостигът на разходи за отбрана понастоящем възлиза на 500 милиарда евро за следващото десетилетие, но че ако се наложи ЕС да развие собствените си военни способности, според експертите тази сума ще нарасне значително; подчертава, че бюджетът на ЕС сам по себе си не може да запълни недостига, но играе важна роля в това отношение;
65. подчертава, че увеличаването на инвестициите в отбраната не следва да се конкурира с други приоритети в областта на публичните инвестиции, включително социалните разходи, териториалното сближаване и прехода към неутралност по отношение на климата, като се има предвид, че всички те са важни за сигурността на Европа; отново заявява, че най-ефективният начин за запазване на тези приоритети е да се намерят нови средства за инвестиции в отбраната, вместо да се пренасочва вече заделеното финансиране; припомня освен това, че насоките за финансирането следва да се основават на концепция за устойчивостта, обхващаща цялото общество, и съответно изискват широка подкрепа от европейските граждани, както и че тази подкрепа трябва да бъде устойчива в дългосрочен план;
66. отхвърля всяко предложение, насочено към отклоняване на средствата по линия на политиката на сближаване от нейните дългосрочни цели, и припомня, че единствено укрепването на социалната и икономическата структура на Европа и намаляването на териториалните различия ще допринесат за балансираното развитие и стабилността на всички региони на ЕС и в крайна сметка ще укрепят способността на ЕС да се защитава от дезинформацията и чуждестранното влияние;
67. подкрепя обявяването от председателя на Комисията на създаването на нов финансов инструмент на ЕС за подпомагане на държавите членки при увеличаването на техните разходи за отбрана чрез заеми, подкрепени от бюджета на ЕС; отбелязва намерението този нов инструмент да бъде създаден по силата на член 122 от ДФЕС; припомня, че подобни програми, например Инструментът на ЕС за възстановяване, по линия на който бяха отпуснати средства за различни програми на ЕС под формата на заеми, бяха създадени с регламент на Съвета съгласно член 122 от ДФЕС, но че други програми на ЕС, за които бяха разпределени ресурси, включително Механизмът за възстановяване и устойчивост, бяха приети чрез „съвместно вземане на решение“ въз основа на член 175 от ДФЕС; призовава Комисията да приеме подобна правна структура, като зачита обикновената законодателна процедура и гарантира демократичната легитимност на всеки нов инструмент на ЕС за финансиране на отбраната;
68. посреща със задоволство допълнителното разширяване на критериите на групата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за допустимост на стоките с двойна употреба; посреща със задоволство Стратегическата инициатива за европейска сигурност на групата на ЕИБ от 2022 г., чиято цел е да подпомага иновациите в областта на технологиите с двойна употреба; подчертава, че инвестициите на ЕИБ следва да се съсредоточат върху иновативните проекти, но не и върху продукти, които се използват еднократно, например боеприпаси; подчертава, че по-големите инвестиции на ЕИБ в сектора на отбраната могат да насърчат търговските банки да инвестират в сектора; призовава групата на ЕИБ да преразгледа въздействието на разширяването на новата си политика в областта на изделията с двойна употреба и настоява всяко по-нататъшно разширяване на кредитирането в този сектор да се извършва само ако не оказва отрицателно въздействие върху общите разходи на банката за финансиране, върху нейния инвестиционен план или върху приноса ѝ за финансиране на инвестициите, от които ЕС се нуждае за постигане на целите си в областта на климата;
69. счита, че в допълнение към съвместния дълг отпускането на допълнителни заеми за отбраната следва да се извършва от отделна банка, тъй като инвестициите в отбраната по принцип не могат да се считат за инвестиции в сферата на околната среда, обществото или управлението; съответно призовава Комисията и държавите членки спешно да учредят нова банка по подобие на Европейската банка за възстановяване и развитие, чиято дейност да бъде насочена към сектора на отбраната и която би могла да спомогне за задоволяване на глобалните нужди от осигуряване на заеми в областта на отбраната, като същевременно защитава другите инвестиции и дава възможност за участие на съюзниците;
70. отбелязва изявлението на председателя на Комисията относно задействането на клаузата за дерогация по отношение на инвестициите в отбраната; подчертава, че с оглед на други належащи политически приоритети клаузата за дерогация трябва да се прилага по начин, който гарантира, че увеличенията на разходите за отбрана не водят до съкращения в други области и са обвързани с условието средствата да се изразходват за разработване на съвместни проекти на ЕС, включително инфраструктура с двойна употреба, като например железопътни линии, сателитни системи и устойчиви енергийни мрежи;
71. подчертава, че настоящият политически контекст показва, че наскоро приетата рамка на ЕС за икономическо управление не предоставя на правителствата финансовите ресурси, необходими за справяне с настоящите и новите предизвикателства; подчертава, че отдаването на приоритет на една област на политиката за сметка на друга по-скоро изостря, а не смекчава многобройните кризи, пред които е изправен ЕС; призовава за преразглеждане на рамката на фискалните правила на ЕС, което би осигурило дългосрочната сигурност на финансирането, необходимо за инвестициите в насърчаването на справедливия преход, разширяването на европейските производствени способности в областта на отбраната и развитието на инфраструктура с двойна употреба, като по този начин се подкрепи един действително координиран подход на ЕС към инвестиционната политика;
72. настоятелно подчертава, че тези потребности не търпят отлагане и не могат да изчакат следващата многогодишна финансова рамка (МФР); като се има предвид, че държавите членки продължават да отказват да заделят повече ресурси за по-голям общ бюджет на ЕС, включително да отхвърлят идеята за създаване на нови собствени ресурси, и като се има предвид изискването за единодушие за промяна както на Регламента за МФР[3], така и на решението на Съвета за собствените ресурси[4], както и неотложният характер на ситуацията, счита, че трябва незабавно да се обмислят решения за алтернативно финансиране, включително:
а) спешно започване на обсъждане с цел създаването на друг извънбюджетен финансов механизъм[5], който в достатъчна степен да обединява части от националните бюджети за отбрана на равнището на ЕС, като им придава общоевропейски характер, и да обхваща целия жизнен цикъл на военните способности – от сътрудничеството в научните изследвания и развойната дейност и съвместното възлагане на обществени поръчки до съвместната поддръжка, обучение и сигурност на доставките, и който, подобно на настоящия извънбюджетен Европейски механизъм за подкрепа на мира, да бъде отворен за участието на държави извън ЕС като Норвегия и Обединеното кралство; съответно подчертава необходимостта от подобряване на процедурите за вземане на решения и надзор в сравнение с настоящия модел на управление на Европейския механизъм за подкрепа на мира,
б) издаване на гаранции на ЕС за риска от страна на Комисията с цел намаляване на лихвените проценти за участниците в проекти на равнище ЕС, определени като критични за отбранителната готовност,
в) нова програма на ЕС за дългово финансиране по подобие на NextGenerationEU, подкрепена от истински собствени ресурси за погасяване на заетите средства,
г) създаване на нови истински собствени ресурси на ЕС с цел създаване на допълнителни потоци от приходи за финансиране на инвестициите в областта на сигурността и отбраната на равнището на ЕС,
д) по-голямо мобилизиране на собствен и частен капитал; съответно отново призовава за по-големи частни инвестиции в отбраната на ЕС,
е) създаване на специфични финансови продукти, така че частните банки да инвестират повече в сектора на отбраната,
ж) разработване на извънредни процедури за проектите, създадени в отговор на сериозни кризи или войни;
73. счита, че в рамките на следващата МФР следва да се разпределят повече средства за общата сигурност и че МФР следва да бъде по-гъвкава, за да реагира на непредвидени кризи и извънредни ситуации;
74. посреща със задоволство предложенията, направени в неотдавнашния доклад на Виле Ниенистьо по отношение на финансирането на европейската отбрана; подкрепя създаването на механизъм за защита на Европа и на механизъм за гарантиране на сигурността на Европа; приветства и подкрепя също така предложението за създаване на програма за гарантиране на инвестициите по подобие на InvestEU с отворена структура за стимулиране на инвестициите от частния сектор и за издаване на „европейски стандарт за облигации за готовност“;
75. настоява за прилагането на стабилни механизми, за да се гарантира ефективното използване на оскъдните бюджетни ресурси на ЕС и да се предотврати дублирането на усилия в рамките на проектите в областта на отбраната; изисква да се извърши цялостен преглед на настоящите процедури за надзор и да се разработи прозрачна рамка за мониторинг и оценка на ефективността на финансираните от ЕС инициативи в областта на отбраната;
76. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на члена на Комисията, отговарящ за отбраната и космическото пространство, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета и на Комисията.
- [1] ОВ C 493, 27.12.2022 г., стр. 136.
- [2] Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета от 8 декември 2008 г., определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване, ОВ L 335, 13.12.2008 г., стр. 99, ELI: http://data.europa.eu/eli/compos/2008/944/oj.
- [3] Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета от 17 декември 2020 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021—2027, ОВ L 433I, 22.12.2020 г., стр. 11, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2020/2093/oj.
- [4] Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Решение 2014/335/ЕС, Евратом, OВ L 424, 15.12.2020 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/2020/2053/oj.
- [5] В съответствие с параграф 1, буква м) от препоръката на Европейския парламент от 8 юни 2022 г. до Съвета и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно външната политика и политиката на сигурност и отбрана на ЕС след руската агресивна война срещу Украйна (ОВ C 493, 27.12.2022 г., стр. 136).