ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно Бяла книга за бъдещето на европейската отбрана
5.3.2025 - (2025/2565(RSP))
съгласно член 136, параграф 2 от Правилника за дейността
Рейнис Познякс, Адам Белан, Рихардс Колс, Кристиан Терхеш, Алберико Гамбино, Александър Вондра, Аурелиюс Верига, Ядвига Вишневска, Йоахим Станислав Бруджински, Михал Дворчик, Робертс Зиле, Себастиан Тюнкюнен, Богдан Жонца, Карло Фиданца, Ондржей Крутилек, Вероника Вреционова, Геадис Геади
от името на групата ECR
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B10-0146/2025
B10‑0149/2025
Резолюция на Европейския парламент относно Бяла книга за бъдещето на европейската отбрана
Европейският парламент,
– като взе предвид „Стратегическия компас за сигурността и отбраната – за Европейски съюз, който защитава своите граждани, ценности и интереси и допринася за международния мир и сигурност“, приет от Съвета на 21 март 2022 г. и одобрен от Европейския съвет на 25 март 2022 г.,
– като взе предвид националните стратегии за сигурност на държавите членки,
– като взе предвид Решение (ОВППС) 2017/2315 на Съвета от 11 декември 2017 г. за установяване на постоянно структурирано сътрудничество (ПСС) и определяне на списъка на участващите държави членки[1],
– като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/697 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 г. за създаване на Европейски фонд за отбрана и за отмяна на Регламент (ЕС) 2018/1092[2],
– като взе предвид Регламент (ЕС) 2023/1525 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юли 2023 г. относно подкрепата за производството на боеприпаси (ASAP)[3],
– като взе предвид Регламент (ЕС) 2023/2418 на Европейския парламент и на Съвета от 18 октомври 2023 г. за създаване на Инструмент за укрепване на европейската отбранителна промишленост чрез съвместни поръчки (АУЕОПСП)[4],
– като взе предвид Специален доклад № 04/2025 на Европейската сметна палата (ЕСП) от 6 февруари 2025 г., озаглавен „Военната мобилност на ЕС — не е постигната пълна скорост поради слабости в проектирането и пречки по маршрута“[5],
– като взе предвид доклада на Енрико Лета от 18 април 2024 г., озаглавен „Много повече от пазар“, и по-специално неговия раздел „Насърчаване на мира и повишаване на сигурността: към общ пазар за отбранителната промишленост“,
– като взе предвид доклада на Марио Драги от 9 септември 2024 г., озаглавен „Бъдещето на европейската конкурентоспособност“, и по-специално четвърта глава от него – „Повишаване на сигурността и намаляване на зависимостите“,
– като взе предвид доклада на Саули Нинистьо от 30 октомври 2024 г., озаглавен „Заедно в по-голяма безопасност – укрепване на гражданската и военната готовност и подготвеност на Европа“,
– като взе предвид Северноатлантическия договор,
– като взе предвид декларацията от срещата на най-високо равнище в Мадрид, подписана от държавните и правителствените ръководители на страните от НАТО, които участваха в срещата на Северноатлантическия съвет в Мадрид на 29 юни 2022 г.,
– като взе предвид одобрената на 29 юни 2022 г. Стратегическа концепция на НАТО за 2022 г. и комюникето от срещата на най-високо равнище във Вилнюс, прието от държавните и правителствените ръководители на държавите от НАТО, участващи в срещата на Северноатлантическия съвет във Вилнюс на 11 юли 2023 г.,
– като взе предвид трите съвместни декларации относно сътрудничеството между ЕС и НАТО, подписани на 8 юли 2016 г., 10 юли 2018 г. и 10 януари 2023 г.,
– като взе предвид декларацията от срещата на най-високо равнище във Вашингтон, приета от държавните и правителствените ръководители на страните от НАТО, участващи в заседанието на Северноатлантическия съвет във Вашингтон на 10 юли 2024 г.,
– като взе предвид член 136, параграф 2 от своя Правилник за дейността,
А. като има предвид, че след влошаването на геополитическия контекст и на обстановката по отношение на сигурността през последните години укрепването на европейската отбрана, повишаването на способностите за действие на Европа и увеличаването на производството в областта на отбраната са ключови инициативи, които трябва да бъдат предприети с цел гарантиране на мира, насърчаване на развитието и укрепване на единството между гражданите и държавите членки и ще имат решаващ принос за мира на нашия континент и за гарантирането на дългосрочната сигурност на Украйна;
Б. като има предвид, че е от първостепенно значение да се признае, че Русия е най-значителната заплаха за сигурността на Европа в обозримо бъдеще и поради това всички държави членки трябва да гарантират повсеместно увеличаване на производството, свързано с отбраната, и повишаване на оперативните способности, за да се гарантира, че отново е налице надеждно възпиране на европейския континент, като същевременно се признае, че нестабилността в южното съседство трябва да бъде изцяло взета предвид;
В. като има предвид, че с оглед на влошаващата се външна среда и въпреки усилията, положени през последните години за подобряване на готовността на ЕС за действие при кризи чрез ново законодателство, механизми и инструменти в различни области на политиката, ЕС и неговите държави членки продължават да бъдат уязвими по отношение на множество кризисни сценарии;
Г. като има предвид, че на комисаря по въпросите на отбраната и космическото пространство Андрюс Кубилюс и на заместник-председателя на Комисията / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Кая Калас съвместно беше възложена задачата да изготвят бяла книга относно бъдещето на европейската отбрана в рамките на първите 100 дни от мандата на новата Комисия; като има предвид, че този документ има за цел да се премине от политически цели, изразени в най-общи линии, към конкретни и количествено измерими цели, както и да представлява елемент от планирането в областта на отбраната;
Д. като има предвид, че графикът на бялата книга може да съвпадне с преглед на анализа на заплахите в Стратегическия компас, както и с евентуални предложения за преразглеждане на Стратегическия компас, тъй като по-голямата част от неговите ангажименти следва да бъдат изпълнени до 2025 г.;
Е. като има предвид, че основната цел на бялата книга трябва да бъде очертаването на ясен план за начините, по които държавите членки могат да предприемат мерки във връзка с нарастващата си нужда от повече финансови, оперативни и логистични ресурси за своите национални въоръжени сили и разузнавателни служби и да преодолеят тази нужда;
Ж. като има предвид, че бялата книга трябва да гарантира, че може да бъде реализирана ефективна стратегия, чието финансиране е осъществимо, която да противодейства на хибридната война, и по-специално стратегия, която противодейства на продължаващите атаки срещу подводната инфраструктура, които са от съществено значение за световния транспорт на енергия и цифровите комуникации, тъй като приблизително 99 % от световния трафик на данни зависи от подводни оптични кабели;
З. като има предвид, че подводната мрежа на държавите членки се състои от 39 такива кабела, които осигуряват свързаност в Средиземно море, Северно море и Балтийско море; като има предвид, че на прекъсванията на подводните кабели в последно време често не се обръща особено внимание с мотива, че са морски произшествия; като има предвид, че нововъзникващите технологии и бързият напредък в областта на автономните подводни безпилотни апарати и по отношение на капацитета за дълбоководен шпионаж създават ключови уязвимости, които се използват от враждебни държавни и недържавни участници;
И. като има предвид, че бялата книга трябва да гарантира взаимно допълване със стратегическата концепция на НАТО, тъй като НАТО е и трябва да остане основният гарант на сигурността за евроатлантическата зона;
1. отново изразява твърда подкрепа за инициативите, които са насочени към укрепване на европейския капацитет за отбрана и възпиране, справяне с хибридните заплахи и киберзаплахите, насърчаване на промишленото сътрудничество в сектора на отбраната и предоставяне на държавите членки и техните съюзници на висококачествени отбранителни продукти в необходимите количества и в кратък срок; подчертава, че за постигането на тези цели са необходими визия, конкретност и споделени ангажименти както в строго военната област, така и в промишления, технологичния и разузнавателния сектор;
2. подчертава, че ЕС трябва да възприеме всеобхватен, цялостен подход към гражданската и военната подготвеност и готовност, включващ както правителството, така и обществото като цяло, тъй като европейската отбрана се сблъсква с все по-сложни предизвикателства, които изискват промяна в подхода, по-специално по отношение на изкуствения интелект (ИИ), киберсигурността и оперативни стратегии, засягащи множество области; счита, че е важно да се засили сътрудничеството с НАТО и единомислещи държави и да се работи със Съединените щати с цел повишаване на устойчивостта на трансатлантическите отношения;
3. очаква в бялата книга относно бъдещето на европейската отбрана да се направи разграничение между краткосрочни и дългосрочни планове и цели, да се обърне внимание предимно на въпросите, свързани със способностите на отбранителния сектор, промишлената конкурентоспособност и нуждите от инвестиции, както и да се очертае цялостният подход към интеграцията на ЕС в областта на отбраната с цел укрепване на способностите на държавите членки да реагират на заплахи — особено в контекста на продължаващата агресивна война на Русия в Украйна, съчетана с променящите се геополитически предизвикателства за южната част на Европа и повишените военни способности на враждебните държавни и недържавни участници — засилване на сътрудничеството между ЕС и НАТО, гарантиране на по-ефективни разходи за отбрана на държавите членки, подобряване на координацията между държавите членки и укрепване на стратегическите партньорства, като същевременно се отдава приоритет на трансатлантическите отношения;
4. подчертава, че Европа трябва да поеме по-голяма отговорност, и приветства факта, че по-големите инвестиции на държавите членки в областта на отбраната вече ускоряват консолидирането на отбранителната технологична и индустриална база на ЕС (ЕОТИБ), която включва редица големи многонационални дружества, дружества със средна пазарна капитализация и над 2000 малки и средни предприятия (МСП); подчертава, че различните инициативи и разпоредби на ЕС следва да работят заедно, за да стимулират този процес, вместо да създават пречки; подчертава колко е важно да се подобрява съгласуваността и координацията между инструментите и програмите на ЕС, които са от общоевропейски интерес за отбраната;
5. във връзка с това отново заявява, че ще бъде важно също така бързо да се приеме програмата за европейската отбранителна промишленост (ПЕОП), за да се подкрепи стратегията за европейската отбранителна промишленост (СЕОП), приета през март 2024 г., която има за цел да повиши отбранителната готовност на ЕС, и по-специално неговия промишлен капацитет;
6. насърчава разширяването на финансовата подкрепа за бъдещи европейски инициативи за разходи за отбрана, които насърчават масовото развитие на оперативните способности и стратегическите фактори, заедно с надеждно укрепване на инфраструктурата за гражданска отбрана, за да се гарантира националната устойчивост на държавите членки;
7. приветства обявяването на предложението за освобождаване на разходите за отбрана от ограниченията на ЕС за публичните разходи — първа и основополагаща стъпка в правилната посока;
8. припомня, че на 31 януари 2025 г. 19 от държавите членки изпратиха писмо, в което настоятелно призовават Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) да поеме по-голяма роля във финансирането на сигурността и отбраната, по-специално чрез преоценка на списъка на ЕИБ с изключени дейности, увеличаване на финансирането за инвестиции, свързани с отбраната, и проучване на възможността за емитиране на „облигации за отбрана“;
9. призовава ЕИБ да продължи преразглеждането на своята политика относно инвестициите в отбраната; приветства решението на ЕИБ да актуализира определението за допустими проекти с двойна употреба, но отбелязва, че нейната политика за отпускане на заеми все още изключва финансирането на боеприпаси и оръжия, както и на оборудване или инфраструктура, предназначени изключително за военна употреба; подчертава, че следва да се направи повече, за да се осигури достъп до финансиране и да се способства за намаляване на риска за проектите в областта на отбраната във всички финансови институции;
10. настоятелно призовава държавите членки да подкрепят създаването на банка за отбрана, сигурност и устойчивост, която да служи като многостранна кредитна институция, имаща за цел да предоставя нисколихвени дългосрочни заеми, които могат да подкрепят ключови приоритети в областта на националната сигурност, например превъоръжаване, модернизация на отбраната, усилия за възстановяване в Украйна и обратно изкупуване на критична инфраструктура, притежавана понастоящем от враждебни държави извън ЕС;
11. насърчава действията на ЕС в областта на отбраната, които имат за цел да подкрепят, инициират и стимулират по-добра координация между държавите членки, тъй като държавите членки са основните клиенти на сектора за отбранително оборудване, и подчертава, че всяка инициатива на ЕС в областта на отбраната трябва да има за цел постигането на критична маса от развитие на способностите, да подкрепя значителна част от общите европейски инвестиции в областта на отбраната и да подкрепя неговите промишлени инструменти в областта на отбраната с финансови средства, които имат структурно въздействие, без това да става за сметка на националните разходи за отбрана;
12. насърчава държавите членки да поощряват сътрудничеството между различните европейски дружества в областта на отбраната с цел да се стимулира съчетаването на ресурси и компетентности, за да насърчават иновациите и разработването на модерно военно оборудване;
13. счита, че стратегическата среда, в която се намират много мисии на ЕС по линия на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), се влошава радикално, като се имат предвид продължаващата агресивна война на Русия в Украйна и разпростирането на нейното въздействие в Молдова и Южен Кавказ, вълната от преврати в региона на Сахел и подновените терористични кампании в Сомалия и Мозамбик, като всички тези събития показват необходимостта бялата книга да гарантира гъвкавост в рамките на 360-градусов подход към европейската сигурност, насочен към изграждане на надежден и способен капацитет за възпиране за държавите членки, както и да гарантира, че цивилният и военният персонал на държавите членки могат да възпират и да реагират бързо в среда на нарастващи заплахи;
14. признава, че настоящата геополитическа парадигма е резултат от десетилетия на недостатъчни инвестиции в европейската сигурност и прекомерна зависимост от съюзниците и партньорите; счита, че основен приоритет на бялата книга е да се очертае план за действие с цел възобновяване и засилване на възпиращия ефект по периферията на Европа с комбинация от съвместни граждански и военни мисии за обучение, специализирани в учения с комбинирани сили, системи за противодействие на безпилотни летателни апарати (C-UAV), борба със самоделни взривни устройства (C-IED), както и за подобряване на оперативната съвместимост и взаимозаменяемостта между държавите членки и държавите извън ЕС;
15. призовава в бялата книга да се гарантира, че достъпът на ОПСО до планиране, ресурси и логистика се използва по начин, който позволява на ОПСО да се превърне в основен фактор за гражданско управление на кризи по време на извънредни ситуации, и може да се използва като център за практики за социална устойчивост и възстановяване при предизвикани от човека и природни бедствия;
16. подчертава, че бялата книга следва да насърчава тясната координация между ЕС и НАТО, за да се подпомогнат усилията ни за колективна отбрана и възпиране, както и усилията на алианса за насърчаване на съвместната сигурност чрез изграждане на капацитет в областта на отбраната и политиката му на отворени врати;
17. призовава в бялата книга да се очертае начинът, по който ЕС и НАТО следва да си сътрудничат за изграждането на интегриран подход към Черно море с оглед укрепване на партньорството в областта на сигурността, енергетиката и свързаността; призовава ЕС да удвои съвместните усилия на ЕС и НАТО за засилване на възпиращия ефект и устойчивостта на държавите от източното съседство чрез развиване на способности за морска отбрана, подобряване на морската оперативна съвместимост, предоставяне на способности за възпиране и защита срещу киберпрониквания и атаки, разширяване на обмена на разузнавателна информация и поддържане на съвременно оборудване за националните въоръжени сили;
18. подчертава, че агресията на Русия срещу Украйна и агресията на Иран срещу Израел показаха използването на безпилотни летателни апарати в безпрецедентен мащаб в съвременната история на военните действия; настоятелно призовава държавите членки да използват Европейския механизъм за подкрепа на мира, постоянното структурирано сътрудничество, Европейската агенция по отбрана и други налични и бъдещи инструменти, за да гарантират, че инвестициите, разработването и съвместното възлагане на обществени поръчки за системи за защита срещу безпилотни летателни средства (C-UAS) и оборудване срещу въздушни електронни атаки (AEA) се ползват с приоритет, и да интегрират C-UAS и AEA в стратегическата доктрина на военните мисии за обучение по линия на ОПСО;
19. изразява съгласие с амбицията за укрепване на европейския стълб в рамките на НАТО с цел засилване на стратегическото взаимно допълване чрез увеличаване на броя и обхвата на курсовете на НАТО за специализирано обучение с участие на европейските съюзници и партньори, за да се гарантира, че държавите членки ще преодолеят различията със САЩ по отношение на оперативните способности и ефективност; подчертава, че развитието на оперативните способности на ЕС може да върви ръка за ръка със задълбочаването на сътрудничеството между ЕС и НАТО;
20. подчертава, че нарастването на асиметричните транснационални заплахи все повече размива разграничението между външна и вътрешна сигурност, както и между военна и невоенна сигурност, и че тази променяща се обстановка налага всеобхватен и адаптивен подход към сигурността на равнището на ЕС; подчертава, че увеличаването на разходите за отбрана на държавите членки следва да допълва цялостната стратегия за сигурност на ЕС, която трябва да се развива в отговор на промените в стратегическата среда;
21. като има предвид, че НАТО и водещи съюзници като САЩ и Обединеното кралство изиграха решаваща роля за координирането и ръководенето на усилията за оказване на военна подкрепа на Украйна не само с оръжия, боеприпаси и оборудване, но и с разузнавателни и други данни; счита продължаващата агресивна война на Русия за допълнително доказателство, че най-важните за европейската сигурност държави продължават да бъдат Съединените щати и Обединеното кралство, тъй като войната продължава да разкрива дълбоки структурни недостатъци в организацията на сигурността и отбраната на ЕС, както и неприемлив недостиг на способности;
22. подчертава необходимостта да се гарантира сигурността на Черноморския регион, като се подпомогне разминирането на морските води на Украйна и се насърчат държавите членки да предложат съвместни учения в това отношение, с акцент върху развитието на способностите за противодействие на морски мини и защита на критичната инфраструктура по морското дъно;
23. подчертава колко са важни подводните кабели и във връзка с това изразява загриженост относно неотдавнашната поредица от прекъсвания на кабели в Балтийско море, които пораждат загриженост относно тактиките за хибридна война, особено възможността за правдоподобно отричане на спонсорирани от държавата саботажи; припомня, че увеличеното военноморско присъствие на Русия, включително чрез нейния сенчест флот, в европейски води подчертава уязвимостта на инфраструктурата по морското дъно; подчертава необходимостта от разширяване на военноморската координация между НАТО и ЕС по отношение на патрулите в Балтийско море, засилване на капацитета за наблюдение и защита, увеличаване на инвестициите в технологии за подводно наблюдение и укрепване на партньорствата с частни телекомуникационни и енергийни дружества за наблюдение в реално време на подводните заплахи;
24. насърчава държавите членки да предоставят специализирани възможности за МСП в европейския сектор на отбраната, така че те да разполагат с необходимия капацитет за участие в тръжните процедури, чрез мерки като създаване на предварително одобрен списък на дружества с цел да се улесни по-бърз процес на участие, въвеждане на дружества за частни капиталови инвестиции, които инвестират в МСП в процеса на възлагане на поръчки, подпомагане на растежа на МСП чрез инкубация и капиталови инвестиции, намаляване на сложността на подаването на оферти за договори и полагане на вътрешни усилия за реформиране на продължителността на времето, необходимо за разглеждане на подробностите по договорите;
25. насърчава държавите членки да подкрепят обвързващите ангажименти в своите бюджети за отбрана, които гарантират определено минимално ниво на разходите за научноизследователска и развойна дейност, за да се гарантира, че ангажираността на МСП и разпространението на ефектите върху гражданския пазар могат да бъдат подкрепяни осезаемо;
26. подчертава, че амбициите на държавите членки за постигане на отбранителна готовност следва също така да намират развитие чрез партньорства и да се отдава приоритет, когато е възможно, на интегрирането на украинската отбранителна технологична и индустриална база в по-широката европейска отбранителна технологична и индустриална база (ЕОТИБ) и на трансатлантическото технологично и промишлено сътрудничество в областта на отбраната, със специален акцент върху съвместното разработване на безпилотни летателни апарати и боеприпаси;
27. насърчава инициативи като Акта в подкрепа на производството на боеприпаси (ASAP) на ЕС, които да служат като стандарт за постигане на напредък по така необходимото увеличаване на боеприпасите и повишаване на способностите, необходими на нашите въоръжени сили, като ASAP се използва като основа за съчетаване на надеждни и ефективни способности на конвенционалните сили, обхващащи множество области, противоракетна отбрана, подкрепа от космическото пространство, развитие на безпилотни летателни апарати и различни други ключови способности, както е посочено в плана за развитие на способностите на Европейската агенция по отбрана (EDA);
28. подчертава, че Бялата книга трябва да включва описание на институционалните реформи, които укрепват промените на разпоредбите в областта на обществените поръчки и уредбата в областта на интелектуалната собственост, както и използването на данъчни стимули за насърчаване на иновациите, свързани с отбраната; подчертава, че всички подобни промени трябва да бъдат разработени по такъв начин, че да гарантират бързина и ефективност в рамките на процеса на възлагане на обществени поръчки и управлението на жизнения цикъл на оръжейните системи на държавите членки;
29. насърчава бързото финансиране за повишаване на военната мобилност по начин, който гарантира модернизирането на инфраструктурата за военни и граждански цели с двойна употреба, допринася за отбранителните способности на ЕС и реализира напълно функциониращо военно Шенгенско пространство; подчертава, че тези инвестиции предлагат значителни икономически ползи и ползи за сигурността; призовава Комисията да предприеме действия във връзка с препоръките в специалния доклад на Европейската сметна палата от 2025 г. относно военната мобилност и да отдава по-голямо значение на военната оценка в рамките на процедурата за подбор на проекти с двойна употреба;
30. подчертава, че военната мобилност налага премахване на регулаторните пречки, които възпрепятстват предоставянето на способности и ограничават инвестициите, необходими за модернизиране на отбранителните способности и подобряване на военната мобилност; поради това подчертава, че премахването на пречките, прилагането на мониторинг на потоците и оптимизирането на системите за справяне с трансгранични заплахи са от решаващо значение и трябва да бъдат отразени в бялата книга;
31. настоятелно призовава Комисията да обмисли възможността за финансиране, което да гарантира, че способностите за лишаване от достъп и затваряне на определени зони и гражданско-военният синтез се ползват с приоритет в рамките на всички цели за развитие на инфраструктурата, особено по източната граница;
32. подкрепя инициативите за действия с цел укрепване на промишлеността, които са от полза за МСП или за дружества със средна пазарна капитализация, имат доказан принос за създаването на нови форми на трансгранично сътрудничество или включват създаването на нова инфраструктура, съоръжения или производствени линии, или създаването на нови или увеличаването на съществуващи производствени мощности за продукти от особено значение при криза;
33. насърчава държавите членки да отдават приоритет на предварителното разполагане на персонал и способности в подкрепа на източната граница, в съчетание с последващи сили и способност за бързо разполагане, които гарантират ефективна гранична сигурност и възпиране както по отношение на хибридната война, така и срещу руски военни маневри;
34. изтъква стратегическото значение на Арктика в рамката на ЕС за отбрана, като подчертава необходимостта от засилени възпиращи и отбранителни способности в процес на тясно съгласуване с НАТО; подчертава, че това сътрудничество е от съществено значение за преодоляване на засилващата се милитаризация и надпревара за ресурси, предизвикани от действията на Русия и Китай в региона, и за противодействие на тяхното разширяващо се влияние и военно присъствие;
35. насърчава държавите членки да осигурят по-тесни полезни взаимодействия с националните съвместни центрове за обучение и оценка в държавите от Източното партньорство, като същевременно гарантират широко представителство на държавите членки в мисиите по линия на ОПСО в целия регион на Източното партньорство, и да насърчават по-голямо участие в тези мисии на държави извън ЕС, по-специално на държави извън ЕС, които са били домакини на успешно завършени мисии по линия на ОПСО;
36. счита, че космическото пространство е все по-сериозно оспорвано пространство, като използването на космическото пространство като оръжие се задълбочава, сигурността на космическото пространство става все по-важен и спорен въпрос, а стремежът към милитаризиране на космическата инфраструктура се засилва; подчертава необходимостта да се отдава приоритет на отбраната и сигурността на космическото пространство като критична част от отбраната на Европа и подчертава, че е важно да се гарантират космическите способности и инфраструктура на Европа – както на Земята, така и в орбита – за да се гарантира непрекъснат и сигурен достъп до данни и комуникации;
37. признава важната роля, която нововъзникващите революционни технологии като квантовите изчислителни технологии и ИИ ще изпълняват в бъдещите ни отношения с Русия и Китай, и призовава за повишаване на устойчивостта на Европа спрямо нововъзникващите революционни технологии във всички мисии и операции по линия на ОПСО;
38. счита, че хибридните заплахи през идните години ще представляват системна комбинация от информационна война, гъвкави военни маневри, масови кибервоенни действия и нововъзникващи и революционни технологии от морското дъно до космоса, и ще се разгръщат както усъвършенствани въздушни, така и базирани в космоса системи за и наблюдение и нанасяне на удари, като всичко това ще функционира с помощта на усъвършенстван ИИ, квантови изчисления, все „по-интелигентни“ технологии за рояци от дронове, офанзивни киберспособности, свръхзвукови ракетни системи, нанотехнологии и биологична война;
39. подчертава колко са важни гражданската отбрана и готовност в средносрочен и дългосрочен план, включително необходимостта от създаване на подходяща инфраструктура за гражданска защита и планиране за извънредни ситуации; призовава ЕС, неговите държави членки и местните правителства да гарантират необходимите инвестиции за тези цели и специална програма за гаранции за инвестиции в рамките на ЕИБ за инфраструктура за устойчивост при кризи и гражданска отбрана;
40. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, на Съвета, на Комисията, и по-специално на председателя на Комисията, на комисаря за отбраната и космическото пространство и на другите комисари, чиято компетентност е свързани с тези въпроси, на заместник-председателя на Комисията / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на генералния секретар на ООН, на генералния секретар на НАТО, на председателя на Парламентарната асамблея на НАТО, на агенциите на ЕС в областта на сигурността и отбраната, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и страните партньори.
- [1] ОВ L 331, 14.12.2017 г., стр. 57, ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/2017/2315/oj.
- [2] OВ L 170, 12.5.2021 г., стр. 149, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2021/697/oj.
- [3] OВ L 185, 24.7.2023 г., стр. 7, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2023/1525/oj.
- [4] ОВ L, 2023/2418, 26.10.2023 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2023/2418/oj.
- [5] OВ C, C/2025/815, 6.2.2025 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2025/815/oj.