ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
11.12.2006
съгласно член 103, параграф 2 от правилника
от Edward McMillan-Scott, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra и Gerardo Galeote
от името на групата PPE-DE
относно наградата „Сахаров”
B6‑0665/2006
Резолюция на Европейския парламент относно наградата „Сахаров”
Европейският парламент,
– като взе предвид член 103, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че създадената през 1988 г. награда „Сахаров” за свободата на мисълта представлява оттогава едно от многобройните средства на ЕП в подкрепа на правата на човека и демокрацията и е начин да се отдаде признание на тези, които се борят срещу насилието, нетърпимостта и несправедливостта по света,
Б. като има предвид, че сред лауреатите на тази награда са различни личности и организации като: Anatoli Marchenk (1989), Aung San Suukyi (1990), Adem Demaci (1991), Laz Madres de la Plaza de Mayo (1992), Oslobodjenje (1993), Taslima Nasreen (1994), Leyla Zana (1995), Wei Jingsheng (1996), Salima Ghezali (1997), Ibrahim Rugova (1998), Xanana Gusmão (1999), Basta Ya (2000), Nurit Peled, Izzat Ghazzawi, Dom Zacarias Kamwenho (2001), Oswaldo Payá Sardiñas (2002), Kofi Annan и Обединените нации (2003), Беларуската асоциация на журналистите (2004), Damas de Blanco (Куба), Репортери без граници и Huawa Ibrahim (ex−aequo) (2005) и Alexandre Milinkievich (2006);
В. като има предвид, че лауреатката за 1990 г. - дисидентката от Бирма Aung San Suukyi, която е под домашен арест, и кубинската организация "Жени в бяло" (Damas de Blanco) - лауреат за 2005 г. все още не са получили разрешение да получат наградата си,
Г. като има предвид, че Председателският съвет реши да изпрати две делегации в Куба и Бирма, за да установи контакт с лауреатите и да се запознае със ситуацията, в която се намират,
Д. като има предвид, че сред останалите лауреати, г-н Payá Sardiñas, получил наградата „Сахаров” през 2002 г., все още не е получил разрешение, след връчването на наградата, да посети европейските институции, за което Парламентът нееднократно е отправял искане,
1. Изразява съжалението си, че на лауреатите все още не е позволено лично да получат своите награди, което нарушава едно от основните права на човека, а именно - свободата на безпрепятствено посещаване и напускане на собствената страна, изрично признато от Всеобщата декларация за правата на човека;
2. счита за неприемлив факта, че вследствие решението на Председателския съвет за изпращане на две делегации, една в Бирма и една в Куба, властите на тези държави биха могли да откажат посещението на въпросните делегации;
3. приветства решението на Председателския съвет от 16 ноември за създаване на механизъм за непрекъснат контакт с лауреатите на наградата „Сахаров” и за редовно изпращане на делегация на Европейския парламент, която да се среща с лауреатите, на които властите на техните страни не са позволили да присъстват на връчването на тяхната награда;
4. повтаря своето искане г-н Oswaldo Payá Sardiñas, получил наградата „Сахаров” през 2002 г., да има възможност да посети европейските институции;
5. отправя искане към своя председател да извърши всички необходими постъпки за практическото прилагане на решенията;
6. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, на бирманското, китайското и кубинското правителства, на китайския и бирманския парламент и на Националното събрание на народната власт на Куба, както и на Съвета по правата на човека на Обединените нации.