ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
7.2.2007
съгласно член 103, параграф 2 от правилника
от Guntars Krasts
от името на групата UEN
относно приноса към заседанието на Съвета, което ще се проведе през пролетта на 2007 г., във връзка с Лисабонската стратегия
B6‑0044/2007
Резолюция на Европейския парламент за приноса към заседанието на Съвета, което ще се проведе през пролетта на 2007 г., във връзка с Лисабонската стратегия
Европейският парламент,
– като взе предвид доклада на Комисията за заседанието на Съвета през пролетта на 2007 г.,
– като взе предвид Лисабонската програма на Общността, изготвена от Комисията, и прилагането й през 2006 г.(SEC(2006)1379),
– като взе предвид двадесет и петте национални програми за реформа на Лисабонската стратегия, представени от държавите-членки,
– като взе предвид съобщението на Комисията за по-добро регулиране (COM(2006)689),
– като взе предвид насоките на Комисията за прилагане на Структурните фондове в съответствие с Лисабонската стратегия ,
– като взе предвид съобщението на Комисията за глобалната конкурентоспособност (COM(2006)567),
– като взе предвид съобщението на Комисията за интегрираните насоки за растеж и заетост през периода 2005-2008 г. (COM(2005)141),
– като взе предвид заключенията на Европейския съвет от март 2000 г., март 2001 г., март и октомври 2005 г. и март 2006 г.,
– като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика относно европейската стратегия за устойчива, конкурентоспособна и сигурна енергетика - Зелена книга (A6-0426/2006),
– като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси относно макроикономическия ефект от повишаването на цените на енергията (A6-0001/2007),
– като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския съвет относно енергийната политика за Европа (COM(2007)001),
– като взе предвид член 103, параграф 2 от своя правилник,
◙ Общи наблюдения
1. приветства усилията от страна на Комисията и държавите-членки за успешно изпълнение на Лисабонската стратегия и отбелязва, че Лисабонската стратегия представлява отговора на Европа на предизвикателствата на глобализацията; освен това, подчертава още веднъж това, че растежът и заетостта са предпоставки за успеха на Лисабонската стратегия, наред с взаимната обвързаност на икономическите, социалните и екологичните реформи, с цел изграждане на динамична и иновационна икономика и общество; предупреждава стратегията да не се свежда само до няколко приоритета, свързани с изграждането на вътрешния пазар и по-доброто регулиране; привлича вниманието върху множеството допълняеми елементи на Стратегията за устойчиво развитие и Лисабонската стратегия, например общите им цели за повишаване на конкурентоспособността, създаване на повече и по-качествени работни места, засилване на социалното приобщаване, опазване на околната среда и предотвратяване на рисковете;
2. приветства мерките, взети от Европейския съвет през март 2005 г. за съживяване на Лисабонската стратегия, включително и изясняване разделението на отговорността по прилагане на отделните мерки от държавите-членки и Общността;
3. счита, че в един свят на ограничени ресурси и крехка екосистема, Европейският съюз би трябвало да положи усилия да се превърне в най-ефективния икономически регион в света по отношение използването на ресурсите и енергията; изтъква високата цена на бездействието или отложеното действие в тази област и подчертава огромния икономически потенциал на енергийно ефективните технологии и възобновяемите източници на енергия на световния пазар, като Европа е в най-добра позиция по отношение използването им;
4. счита, че иновациите играят много важна роля за способността на Европа да отговори ефективно на предизвикателствата и възможностите на глобалната икономика, както и на други големи предизвикателства, като например изменението на климата;
5. изтъква, че за прилагането на Лисабонската стратегия се изисква наличие на достатъчно и правилно разпределени финансови средства от бюджета на Общността; във връзка с това изразява съжаление за липсата на финансови средства, предназначени за постигане на целите, заложени в Лисабонската стратегия;
◙ Растеж, заетост и конкурентоспособност
Създаване на по-голяма заетост и възможности
6. счита, че реформата на пазара на труда трябва да е насочена към съчетаване на изискванията на промишлеността за по-голяма гъвкавост и исканията на работниците за по-голяма сигурност, например чрез създаване на нови перспективи за заетост и нови форми на сигурност; изразява убеждението си, че това съчетание на гъвкавост и социална сигурност улеснява адаптацията на работниците, предприятията и МСП към предизвикателствата на динамичната икономика и променящото се общество; приканва, следователно, Европейския съвет и държавите-членки да определят ясни и обективни принципи и да внедрят ускорен метод за съпоставяне на резултатите и обмен на най-добри практики, с оглед подготовка и прилагане на "флексигурността";
7. призовава за отделяне на повече инвестиции и за по-добре подготвени и по-високо квалифицирани работници, с оглед повишаване на производителността и процента на заетост и постигане на целите на Лисабонската стратегия, което би позволило на Европейския съюз да отговори на предизвикателството на глобалната конкуренция; изтъква, че модернизацията на системите на заетост и социално осигуряване във всички държави-членки, в това число и насърчаването на активни мерки на пазара на труда (мерки от типа на тези от датския модел), представлява политически императив, и че благосъстоянието и солидарността са тясно свързани и допълващи се цели в Лисабонската стратегия;
8. припомня, че безработицата засяга най-вече уязвимите категории, и по-специално категорията на работниците с по-ниска квалификация; следователно е необходимо полагането на специални усилия за насърчаване на активни политики за професионално обучение на безработни лица с по-ниска квалификация и подобряване на образователната система, с цел намаляване високото равнище на неуспеваемост на учащите;
9. счита, че пречките пред създаването на работни места, включително и факторите, възпиращи безработните от приемане на по-ниско платена работа, следва да се премахнат; признава отговорността на безработните лица за приемане на предложения за работа; признава необходимостта от наличието на достатъчно гъвкави разпоредби за работното време, за да може да се отговори на нуждите на работодателите и работниците и да предоставят възможности на хората за балансиране на професионалния и семейния живот;
10. осъжда факта, че пропорцията на жените в работната сила все още не отговаря на Лисабонските цели; счита, че на по-възрастните работници би следвало да се дава възможност за оставане на работа, ако желаят това, като им се осигурява необходимото обучение и здравно обслужване на работното място; ранното пенсиониране не е препоръчително и на работниците, които желаят да продължат да работят, следва да се дава възможност да остават на работа и след определената със закон възраст за пенсиониране, с тяхно съгласие и със съгласието на техните работодатели; настоява върху необходимостта на тези мерки за стимулиране на икономическия растеж и укрепване устойчивостта на публичните финанси;
11. подчертава, че по-възрастните работници съставляват все по-голям дял от работещото население на ЕС и икономическия производствен капацитет; следователно, призовава за по-големи усилия за промяна на данъчната система и системата на социално осигуряване, с оглед насърчаване на по-дълъг активен трудов живот;
12. отбелязва, че в ЕС е налице липса на квалифицирана работна ръка и че ученето през целия живот е от съществено значение за постигане на Лисабонските цели; настоятелно призовава държавите-членки, в сътрудничество със социалните партньори, да положат повече усилия за създаване на заетост и увеличаване участието на младите хора, жените и възрастните работници на пазара на труда, по-специално чрез:
- -гарантиране, че в срок от шест месеца на всеки завършващ училище се предлага работа, обучение или други мерки на заетост, а на безработните лица се предоставя по-широк достъп до обучение;
- -съкращаване на времето за стартиране на нов бизнес до не повече от една седмица, с ниски начални такси и административни разходи;
- -увеличаване на инвестициите за широка гама достъпни грижи за децата и други обслужващи мрежи;
- -по-нататъшно намаляване на данъчната тежест за заетите;
- -борба със социалната изолация и дискриминация и развитие на имиграционната и интеграционната политика, което отговаря на нуждите на европейската икономика и общество;
- -даване на нов тласък на познанието и иновациите чрез увеличаване на инвестициите; установяване на по-ясни права и задължения в областта на образованието, професионалното обучение и ученето през целия живот; използване на информационните технологии; подобряване на взаимовръзката между образователната система и нуждите на новите пазари на труда; и също така включване на предприемачеството в образователните програми;
13. подкрепя политиката на даване на възможност на университетите да получават частно финансиране и насърчава частния сектор да изразява позицията си за това какво образование и обучение са необходими за нуждите на пазара;
14. счита, че здравните аспекти на демографските промени са от изключително значение и изтъква, че колкото по-дълго хората се радват на добро здраве, толкова по-дълго те ще могат и ще остават икономически активни и няма да допринасят за спираловидното увеличаване на разходите за здравеопазване; изразява убеждението си, че инвестициите в мерки за предпазване на хората от фактори, предизвикващи хронични или дългосрочни заболявания, са от особено значение;
15. настоятелно призовава държавите-членки да преразгледат неефективните социални модели в контекста на финансовата им устойчивост, променящата се глобална динамика и демографските тенденции, за да може тези модели да станат по-устойчиви;
16. отбелязва, че в ЕС вече е налице липса на квалифицирана работна ръка; осъжда "изтичането на мозъци" от Европа; разглежда имиграцията, и по-специално тази на висококвалифицираните специалисти, като необходимост за поддържане на европейските пазари на труда и публичните финанси; подчертава, че ученето през целия живот дава възможност на европейските граждани активно да реагират на последствията от глобализацията, демографските промени, цифровите технологии и замърсяването на околната среда; отбелязва, че по-специално частният сектор изостава с изпълнението на Лисабонските цели по отношение на научноизследователската и развойна дейност;
Премахване на останалите пречки пред развитието на вътрешния пазар
17. подчертава, че ако европейската икономика иска да е конкурентоспособна в глобален мащаб, тя се нуждае и от динамичен вътрешен пазар; препоръчва предприемането на мерки за улесняване на достъпа до пазара и насърчаването на благоприятни за иновациите политики, съответстващи на принципите за защита на обществения интерес и осигуряване на високо равнище на защита на потребителите, така че гражданите да могат да се възползват максимално от ползите на вътрешния пазар; приветства инициативата на Комисията за извършване на преглед на функционирането на единния пазар и напълно подкрепя желанието й за приключване на този проект; призовава държавите-членки да се възползват максимално от вътрешния пазар и да установят култура на сътрудничество помежду си, с оглед упражняване на контрол и насърчаване участието на фирми в паневропейски дейности; подчертава по-специално значението на правилното прилагане и привеждане в сила на законодателството на ЕС и в тази връзка подчертава важната роля на подходящо обучените национални съдебни органи;
18. отбелязва, че укрепването на вътрешния пазар в дългосрочен план е от съществено значение за усилията, полагани за осъществяване на целите на Лисабонската стратегия, и по-специално усилията за превръщане на Европа в устойчиво конкурентоспособна сила в условията на глобалната икономика; всички европейски институции и държавите-членки следва да продължават да полагат усилия за укрепване на този ключов аспект от интеграционния процес;
19. подчертава, че свободното движение на стоки е един от основните елементи на вътрешния пазар; изтъква, че за продукти, които не са били обект на хармонизиране на равнище на Общността, членове от 28 до 30 от Договора за ЕО забраняват на държавите-членки да поддържат или налагат пречки за търговията на стоки в рамките на Общността; поради това призовава държавите-членки и Комисията окончателно да премахнат всички пречки за свободното движение на стоки в рамките на ЕС;
20. отбелязва, че във връзка със свободното движение на стоки, има все още сериозни пропуски в сферата на взаимното признаване на нехармонизирани продукти; следователно подкрепя плановете на Комисията да гарантира приемането на законов инструмент, който ще направи съответната съдебна практика на Съда на ЕС задължителна във всички държави-членки;
21. след окончателното приемане на директивата за услугите на вътрешния пазар, подчертава задължението на Европейската комисия да осигури насоки за държавите-членки и да проследява техния напредък; настоятелно приканва на компетентните органи в държавите-членки да сътрудничат за осигуряване на последователно прилагане на тази директива в ЕС; подчертава, че това е от съществено значение, за да може европейската икономика да функционира съобразно разпоредбите на Договора и да продължи изграждането на вътрешния пазар;
22. подчертава, че свободното движение на услуги е един от основните елементи на вътрешния пазар; изтъква, че секторът на услугите възлиза на не по-малко от 70% от БВП и пазара на труда; призовава към по-добро сътрудничество между здравните служби, по-специално по отношение на мобилността на пациентите;
23. подчертава, че прилагането и защитата на правата на интелектуална собственост (ПИС) в Европа все още струва относително скъпо и отнема много време, което възпрепятства конкурентоспособността в областта на иновациите; не се обръща достатъчно внимание на въпроса за стандартизацията както на европейско, така и на национално равнище; отново отправя своя призив за усъвършенстване на рамковите условия за по-добра политика в областта на интелектуалната собственост и патентите, а именно чрез въвеждане на общоевропейски стандарти, подобряване на сътрудничеството между националните органи за стандартизация и опростяване на процедурите; припомня необходимостта от ефективна намеса срещу фалшифицирането (например на лекарства) в интерес на безопасността на пациентите;
24. изключително съжалява за неуспеха за осъществяване на напредък в европейската патентна политика и счита за недопустим неуспеха да се развие единна европейска патентна стратегия; привлича вниманието върху резултата от разглеждането на регламента за европейските патенти на първо четене, който дава решение на проблемите, които още не са намерили своето разрешение в Съвета; призовава Комисията незабавно да представи предложения за нова патентна стратегия, за да може незабавно да се установи нова основа за водене на преговори в Съвета; призовава държавите-членки да приемат ефективна система за патентоване въз основа на предходни консултации, в т.ч. да обмислят участието си в Споразумението за уреждане на спорове относно европейски патенти (EPLA), за да се гарантира възможно най-скоро напредък и правна сигурност;
25. подчертава необходимостта от ефективна, новаторска и добре функционираща система на обществени поръчки за създаване на конкурентоспособен вътрешен пазар; призовава Комисията да продължи реформата си на рамката за обществените поръчки, максимално да увеличи участието и да сведе до минимум бюрокрацията, както и да намери най-добрия начин за гарантиране на справедлив достъп на МСП до обществени поръчки;
26. приветства постигнатия напредък благодарение на осъществяването на първия план за действие относно финансовите услуги и подчертава, че един добре функциониращ финансов пазар е от първостепенно значение за перспективите за растеж на европейската икономика; настоятелно призовава държавите-членки и Комисията да гарантират, че европейското законодателство в областта на финансовите услуги се спазва изцяло от международните партньори на ЕС;
27. изтъква, че добре функциониращите финансови пазари са от първостепенно значение за правилното функциониране на единния пазар; счита, че осигуряването на разработването на висококачествени финансови продукти на трансгранична основа ще допринесе за създаването на новаторски бизнес климат в Европа; вярва, че бързото развитие на иновациите и растежът на международните финансови операции създават нови предизвикателства за бизнес сектора и за международната финансова система; призовава Комисията да подобри прозрачността и да определи по-ефективни регулаторни политики за насърчаване на финансовата стабилност, осигуряване на подходяща защита на потребителите и запазване на целостта на пазара; настоятелно приканва Съвета и Комисията да разгледат нуждата от по-ефективни правила за надзор за частните капиталови и застрахователни фондове;
28. призовава държавите-членки и Комисията да превърнат свободното движение на капитали в действителност; изказва неодобрение относно скорошните случаи, при които национални правителства се опитват да попречат на трансгранични сливания в рамките на Европейския Съюз; поздравява Комисията за нейната недвусмислена защита на Договора за ЕО в тази връзка; следователно призовава Комисията да представи незабавно, в областта на търговското право, нови предложения за улесняване на движението на фирми и капитали в Европейския съюз; това по-специално се отнася за 14-та директива относно прехвърлянето на регистрираните седалища и европейските частни дружества;
Укрепване на външната конкурентоспособност на ЕС
29. подчертава, че свободната и лоялна търговия повишава благоденствието в Европа и в останалия свят; отбелязва, че предприятията на вътрешния пазар функционират в една глобална среда, която се характеризира с взаимозависими пазари и глобални участници; призовава държавите-членки да се въздържат от провеждането на политика на протекционизъм; счита, че по-нататъшната глобална икономическа интеграция може да стимулира конкурентоспособността, растежа и създаването на работни места в ЕС; изтъква важността на международното сътрудничество в областта на регулирането, особено в областта на надзора, нормативните реформи и опростяването на законодателството; все пак, отбелязва, че международната търговия може да има и отрицателни последици за най-уязвимите и най-ниско квалифицирани работници в някои сектори;
30. счита, че достъпът до пазара, по-добре балансираният регионален подход, насърчаването на прилагането на определените от МОТ основни трудови норми и осигуряването на достойни условия на труд по света са от жизнено важно значение за засилване на външната конкурентоспособност на ЕС и че избягването на екологичен дъмпинг е съществен елемент на лоялната конкуренция; изразява готовност да разгледа подходящи търговски мерки срещу държавите, които не поемат своята отговорност в борбата срещу глобалните промени на климата, като същевременно се отчитат различните етапи на икономическо и социално развитие на търговските партньори на ЕС;
31. подчертава, че социалната отговорност на предприятията не следва да се тълкува като едностранно наложено от държавата задължение, чрез създаване на нови правни тежести за стопанските субекти, което би довело до отслабване на конкурентоспособността и способността за създаване на работни места; вярва, че вместо това социалната отговорност трябва да се приведе в действие чрез инициативи на предприятията под формата на фискални или други стимули, така че предприятията доброволно да поемат да изпълняват функции от обществен интерес;
32. подчертава необходимостта от осигуряване на по-добри финансови, трудови или данъчни условия за МСП, които са източника на европейската икономическа конкурентоспособност, като това ще спомогне за постоянното обновяване на продуктите; счита, че е абсолютно наложително да се прилагат ефективни политики, за да се отговори на предизвикателствата на глобализацията;
33. посочва важността на международното сътрудничество в областта на регулирането, особено в областта на нормативната реформа и опростяването на законодателството; счита, че трябва да се засили сътрудничеството на основата на многостранност и демократична отчетност, за да се постигне балансирано отваряне на чуждестранни пазари за продукти и услуги на европейски предприятия; в този контекст, подчертава необходимостта да се балансира споразумението за държавни доставки, като се гарантира, че допускането на изключения за МСП, залегнало в споразумения на няколко подписали ги страни, е компенсирано в европейските споразумения чрез подобно допускане на изключения или разпоредба, позволяваща на страните по споразумението да предоставят на МСП преференциални условия, при условие, че това преференциално третиране важи за всички МСП, без дискриминация за МСП от която и да страна по тези споразумения;
34. счита, че оказването на съдействие от страна на ЕС на правителствата на трети страни по прилагането на социални разпоредби и разпоредби в областта на околната среда в съответствие с международните конвенции, заедно с ефективни системи на контрол, са необходимо допълнение към постигането на напредък в областта на корпоративната социална отговорност на европейските стопански субекти в световен мащаб; подчертава, че корпоративната социална отговорност трябва да бъде част от стопанския диалог с други пазари;
◙ Стимулиране развитието на капацитета на ЕС за новаторство
35. подчертава жизнено важното значение от увеличаване на инвестициите на ЕС в научноизследователската и развойна дейност, като се обхванат едновременно продукти и услуги;
| 36. | приветства приемането на Седмата рамкова програма, чиято основна цел е да се укрепи научно-техническата основа на общностната индустрия, като с това се гарантира високо равнище на конкурентоспособност на международната сцена; | отново повтаря значението на целите за използване на 3% от БВП за финансиране на научни изследвания и приканва държавите-членки сериозно да изпълняват ангажиментите, които поеха в Барселона през 2002 г.; подчертава основната цел на Седмата рамкова програма и нейния принос за постигане на целта ЕС да се превърне в световен лидер в областта на научноизследователската дейност; изтъква, че многократно е подчертавал значението на научноизследователската и развойната дейност и все по-голямата роля на познанията за насърчаване на икономическия растеж и социалното и екологично благосъстояние; |
37. силно подкрепя работата на Съвместните технологични платформи по популяризиране на последователни програми за стратегически изследвания в ключови за конкурентоспособността на Европа области; призовава държавите-членки да насърчават участието в тези платформи на малки предприятия и научноизследователски организации;
38. поздравява Комисията за насочването на целеви средства чрез съвместни технологични инициативи за подпомагане превръщането на изследователски идеи в конкретни програми; призовава държавите-членки да популяризират тези програми чрез своите национални инициативи за иновации;
39. отбелязва разликата в обема на инвестициите в информационни и съобщителни технологии на заето лице в САЩ и ЕС и съотношението между инвестициите в информационни и съобщителни технологии (ИСТ) и производствения прираст; потвърждава необходимостта от подкрепа и развиване на високо конкурентноспособен ИСТ сектор в ЕС, по-конкретно чрез пълното прилагане във всички държави-членки на регулативната рамка на ЕС в областта на съобщенията;
40. подчертава големия потенциал за използване на средствата за обществени поръчки за насърчаване на иновациите; отбелязва, че предконкурентното осигуряване на новаторски стоки и услуги може да се провежда в рамките на съществуващата нормативна уредба за обществените поръчки; призовава държавите-членки да насърчават тази дейност в рамките на собствените им публични органи; отбелязва, че ефективното прилагане на информационните и съобщителните технологии за доставка на обществени услуги ще обогати опита на потребителите и ще помогне на компаниите в ЕС да произвеждат конкурентоспособни продукти в световен мащаб;
Обезпечаване на устойчива енергийна политика
41. изразява увереност, че Лисабонската стратегия може да бъде успешна, само ако се положат още усилия за въвеждане на обща енергийна политика; все пак, тази политика следва да води не до прехвърляне в обхвата на Общността и стандартизиране на националните енергийни политики, а до повече конкуренция и ползи за потребителите; изтъква, че предимството на Европа, както и сигурност на енергийните доставки, се дължат на наличието на разнообразие;
42. напомня за значението на трите основни европейски енергийни цели: сигурност на доставките, устойчивост и конкурентоспособност, за стабилността и растежа в Европейския съюз; подчертава необходимостта тези три цели да се преразглеждат в контекста на променящите се обстоятелства и да се търси нов баланс между тях;
43. напомня първостепенното значение на достатъчните и евтини доставки на енергия за конкурентоспособността и растежа на европейската промишленост;
44. приветства Зелената книга на Комисията относно една европейска стратегия за устойчива, конкурентоспособна и сигурна енергетика, но подчертава необходимостта да се отчитат постоянно изменящите се условия на глобалния енергиен пазар в широк смисъл и изтъква важността от разширяване на перспективата на производителя до един систематичен подход, който взима под внимание производството, разпространението и потреблението, с цел разработването на една европейска енергийна политика, която да гарантира на европейските предприятия и домакинства енергия на достъпни цени;
45. изразява съгласие с Комисията относно това, че основен елемент на общата енергийна политика следва да бъде засилената солидарност между държавите-членки, с оглед справяне с трудностите, свързани с физическата безопасност на инфраструктурата и сигурността на доставките; нещо повече, счита, че подобна засилена солидарност би увеличила значително капацитета на ЕС да защитава своите общи енергийни интереси на международно равнище;
46. отбелязва, че енергийната политика, и в частност сигурността на енергийните доставки, трябва да станат неделима част от общите политики на ЕС в областта на външните отношения, развитие на търговията и сигурността, и призовава за обща стратегия за осигуряване и диверсификация на доставките и транзитните маршрути, демонстрирайки солидарност в рамките на ЕС; в този контекст, настоятелно приканва Комисията и държавите-членки да вземат сериозно под внимание реалната опасност от дефицит в доставките на газ от Русия след 2010 г., дължащ се, наред с други причини, на липсата на инвестиции; настоява, при обсъждането на енергийни въпроси с Русия, държавите-членки и Съюзът да изискат ратифицирането на Транзитния протокол и договора относно енергийната харта; смята, че споразуменията за партньорство и сътрудничество трябва да бъдат използвани за създаването на стабилна, но отворена регулаторна рамка в страните-доставчици и че членът на Комисията, отговарящ по енергийните въпроси, трябва да следва ясно очертан мандат, който да набелязва дългосрочен европейски подход относно планирането в областта на енергията;
47. подчертава, че опитът от миналата зима и драстичното увеличение на потреблението на енергия в страните с бързо развиваща се икономика (като Китай и Индия) показаха ясно, че нито един източник на енергия не бива да остава неизползван, с цел гарантиране сигурността на доставките на енергия;
48. признава факта, че ядрената енергия е важна част от набора от източници на енергия, с който разполагат редица държави-членки (т.нар. „енергиен микс”); признава ролята, която ядрената енергия играе понастоящем в някои държави-членки за поддържането на сигурността на доставката на енергия, като част от енергийния микс и с цел предотвратяване на емисиите на CO2; подчертава, при все това, че са налице рискове, свързани с производството на такава енергия и за момента не съществуват трайни решения за рециклиране на ядрените отпадъци; счита, че решението дали производството на ядрена енергия трябва да продължи да играе роля в някои държави-членки може да бъде взето единствено на равнище на държавите-членки в рамките на субсидиарността;
49. осъзнава факта, че атомната енергия в цяла Европа представлява 32% от производството на електричество и че в някои държави-членки, като Белгия или Франция, този дял значително надвишава 50%; отбелязва, че голяма част от вноса на уран идва от стабилни трети страни, които са се доказали като надеждни търговски партньори, и че още не е намерен подходящ заместител на употребата на атомна енергия; изразява увереност, че поради тези факти, един отказ от атомна енергия би застрашил в значителна степен сигурността на доставките;
50. приветства усилията за постигане на договорените в Киото цели за намаляване на емисиите на CO2; счита, че понастоящем атомната енергия е най-добре развитата възможност за съчетаване производството на електричество с необходимостта от постигане на тези цели; подкрепя изследванията в областта на сигурността на реакторите и на новите технологии, като международния термоядрен експериментален реактор (ITER), като средство за укрепване водещата позиция на Европа в областта на използването на атомна енергия за цивилни цели;
51. напомня нарастващата зависимост на Европейския съюз от вноса на петрол и земен газ, която може да достигне съответно до 94% и 85% през 2030 г., докато зависимостта от вноса на твърди горива ще се покачи не повече от 59%; изтъква, че вносът на петрол и земен газ все повече ще се осигурява от политически нестабилни региони, в които, в резултат на това, ще се вливат значителни парични суми и Европейският съюз няма да има влияние по отношение на начина, по който те ще се употребяват;
52. подчертава, че инфлационният натиск, предизвикан от увеличаването на цените на петрола, увеличава несигурността относно обсега на свързаното с него затягане на паричната политика, водещо до по-висока оценка на риска, по-строга глобална ликвидност и увеличена нестабилност, по-специално на стоковия и капиталовия пазар; предупреждава, че спекулацията с цените на петрола на финансовите пазари играе отрицателна роля, която може да задълбочи кризата, свързана с цените на петрола; призовава Комисията и Съвета да разработят подробен план за намаляване на зависимостта на ЕС от вноса на петрол и преминаване към чисти енергийни източници; призовава за разработване на интегриран механизъм на ЕС при извънредни ситуации, с оглед гарантиране сигурността на доставките;
53. изтъква факта, че е необходима нова форма на политически диалог и сътрудничество между страните потребителки, особено със САЩ, Китай, Индия и Япония; отбелязва, че подобен диалог между ключовите държави потребителки и производителки се налага и с цел разработването на глобален подход към енергията; вярва, че тези нови форми на глобален диалог по енергийните въпроси трябва да бъдат насочени към постигане на стабилност, сигурност и прозрачност на световните енергийни пазари и в същото време за създаване на непрекъснати стимули в полза на чисти енергийни източници и енергийна ефикасност;
54. призовава Комисията и Съвета да насърчават създаването на призната на международно равнище посредническа система за разрешаване на конфликти и спорове, свързани с доставката и разпределението на енергия; вярва, че ЕС би могъл да започне такъв процес чрез разработване на посредническа система като част от своята политика на добросъседство, също и с други ключови държави доставчици, както и чрез активно насърчаване на тази посредническа система на глобално равнище; изразява становище, че ЕС трябва, следователно, да разработи примерен подход към управлението на разпределението на енергия на международно равнище;
55. приветства проекта на Договор за енергийна общност като съществен принос към стабилизиране на Югоизточна Европа, отваряне на енергийните пазари и сигурност на транзитните маршрути в Европа; призовава за постепенно включване в Енергийната общност на Норвегия и Турция, както и на всички страни, които участват в европейската политика на добросъседство;
Безопасна за околната среда енергийна политика
56. подчертава, че необходимостта да се промени настоящия енергиен микс не представлява тежест, а възможност; използването на слънчева, вятърна, водна, геотермална енергия или биомаса, както и на други технологии за енергийна ефективност, ще помогне да бъдат изпълнени поетите в Киото ангажименти, както и тези, произтичащи от Рамковата конвенция на ООН за измененията на климата, а също така ще засили иновационната политика, създаването на работни места и конкурентоспособността в Европа;
57. подкрепя, следователно, усилията за развитие на възобновяеми енергийни източници, с оглед осигуряване на устойчиви доставки на енергия; приветства стабилния ръст на този сектор и неговото положително влияние върху заетостта; вижда голям потенциал за износ на предприятия за производство на възобновяема енергия в трети страни;
58. призовава Европейския съвет, който ще се проведе през пролетта на 2007 г., да одобри предложения от Комисията план, който би следвало да съдържа поне следните елементи: поставяне на потребителите, както домакинства, така и търговски и промишлени предприятия, във фокуса на енергийната политика; пътна карта на равнище Съвет и Комисия за постигането на 50-процентно използване на възобновяеми източници на енергия към 2040 г., 30% намаление от страна на ЕС в рамките на целите за намаляване на емисиите на CO2 за 2020 г. и 60-80% намаление за периода до 2050 г.; реформа на схемата за търговия с емисии на ЕС (СТЕ), която да насочва пазара към инвестиции в нисковъглеродните енергийни източници, които да се ръководят от установената цел за емисиите на въглероден двуокис в ЕС до края на 2020 г., включваща целта за достигане на 25% от възобновяеми енергийни източници и задължителната цел за емисиите от автомобили; стъпка напред в промяната на енергийната ефективност; ускоряване на прилагането на съществуващите правни норми на ЕС в законодателството на държавите-членки или внасяне на конкретни подобрения в регулаторната рамка; установяването на по-ясно разделение между производството на енергия и нейното разпределение чрез по-строг независим регулаторен контрол, който отчита интересите на Европа като цяло; усилия за създаване на липсващите свързващи звена между енергосистемите; стимулиране на инвестициите и новаторството; минимални задължителни ръководни принципи за регулаторни органи, включително и процедура по назначаване на регулаторни органи; независимост, прозрачност и подотчетност, амбициозна стратегия за изследвания и развитие на технологиите за чиста енергия; увеличаване с поне 50% на годишните разходи за научноизследователска дейност в течение на следващите седем години; разработване на действителен механизъм за солидарност, който да се задейства при криза на енергийните доставки; обща външна стратегия за енергийна политика, така че ЕС да говори с един глас при преговори с трети страни; удвояване на усилията за предприемане на всеобхватни действия за борба с измененията на климата, тъй като ЕС не може сам да се справи с проблема, и цялостно прилагане на текущото енергийно законодателство на ЕС;
59. признава, че измененията на климата създават сериозни проблеми за околната среда, които изискват незабавна реакция на ЕС и на международната общност; вярва, че към 2050 г. огромните енергийни нужди на ЕС ще бъдат задоволявани от безвъглеродни източници или ще бъдат произвеждани с технологии без емисии на газове с парников ефект, като акцентът се постави на пестенето на енергия, енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници, и че следователно, е налице необходимост от установяването на ясна пътна карта за постигането на тази цел; приканва настоятелно лидерите на ЕС да се споразумеят до края на 2008 г. относно определянето на цел с обвързващ характер по отношение намаляването на емисиите CO2 до 2020 г. , както и на цел с индикативен характер за периода до 2050 г.;
60. признава значителната роля на източниците за възобновяема енергия за подпомагане на малките и средни предприятия за постигане на целите на Лисабонската стратегия; призовава Комисията и държавите-членки да предприемат конкретни мерки за подобряване на енергийната ефикасност на малките и средни предприятия; те трябва да включват, по-специално, мерки за повишаване информираността по тези въпроси и улесняване на достъпа до финансови средства, например от структурни фондове, Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), така че фирмите да могат да влагат инвестиции, с цел намаляване на потреблението на енергия;
61. призовава Съвета и Комисията да гарантират превръщането на ЕС в най-ефикасната енергийна икономика в света до 2020 г. и да установят мерки за енергийна ефективност като хоризонтален приоритет за всички сектори в ЕС; призовава Комисията да осигури навременното прилагане на директивите на ЕО в тази област и приканва Съвета да приеме предложенията в плана за действие в областта на енергийната ефективност, а държавите-членки да се придържат към най-добрите практики при изготвянето на техните планове за действие, касаещи енергийната ефективност, които трябва да бъдат представени до м. юни 2007 г.; припомня, че ако държавите-членки трябваше напълно да приложат съществуващото законодателство на ЕС, 50% от целта на ЕС да се спести 20% от енергията до 2020 г. биха били вече постигнати; призовава председателя на Комисията да насърчи постигането на глобално споразумение за енергийна ефективност;
- 62.призовава Европейския съвет, който ще се проведе през м. март 2007 г., да гарантира, че бъдещата европейска енергийна политика е подкрепена от амбициозна стратегия за научноизследователска и развойна дейност в областта на енергетиката, включително по-целесъобразно обществено финансиране и силни стимули за увеличаване на частното финансиране в областта на научноизследователската и развойна дейност; насърчава държавите-членки да изработят стратегия за увеличаване на бюджета за изследвания в областта на енергетиката, в контекста на средносрочния преглед на общностния бюджет, в рамките на Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности и в рамките на специалната програма „Интелигентна енергия“ и приветства предложението на Комисията, съгласно което Европейският съюз трябва да увеличи поне с 50% годишните си разходи в областта на енергийните изследвания в рамките на следващите седем години; призовава за разработването на европейски стратегически план в областта на енергийните технологии и изразява надежда, че той ще включва области на изследване в посока новите енергийни технологии (например, всички възобновяеми енергийни източници, включително енергията на водата и приливите, газификация, и по-специално съхранение на енергията), във връзка с перспективите в средносрочен и дългосрочен план;
Създаване на вътрешен енергиен пазар
63. призовава държавите-членки да признаят, че енергийният пазар на ЕС все още не е напълно либерализиран; счита, че вероятното разширяване на регулаторната рамка следва да бъде отсрочено и вместо това да се ускори прилагането в държавите-членки на съществуващите разпоредби на ЕО; счита, че ясна и устойчива политическа рамка и конкурентен енергиен пазар са необходими за установяването на висока степен на конкурентоспособност, енергийна независимост, дългосрочна стабилност, ефективност, загриженост към околната среда и сигурност на доставките; призовава Съвета, който ще се проведе през м. март 2007 г., да предостави по-обширна визия за общите европейски интереси в областта на енергетиката, с цел поставянето на доизграждането на вътрешния пазар в ясна политическа рамка, нещо, което понастоящем липсва;
64. счита, че трансграничната търговия ще доведе до премахване на съществуващите пречки между националните пазари; настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да насърчават подобряване на сътрудничеството между оператори на преносни системи (TSO), особено в области като трансграничното разпределение на капацитет, прозрачност, интрадей пазари, планиране на енергийни мрежи и инвестиции, касаещи развитието на регионалните пазари; призовава Комисията да разработи, съвместно с операторите на преносни системи, кодекс на европейските енергийни мрежи, гарантиращ съвместимостта на националните енергийни мрежи;
65. приветства предложението на Комисията за по-нататъшни действия, целящи да гарантират по-ясно разделение между производството и разпределението на енергия, и посредством засилен независим регулаторен контрол, който обхваща цялостно интересите на Европа;
66. счита, че потребителите трябва да бъдат поставени в центъра на бъдещите енергийни политики и че проблемът с недостига на енергия следва да присъства по-ясно в предложенията на Комисията; припомня, че потребителите, особено публичните органи, които трябва да служат за пример в тази сфера, също имат задължения по отношение на енергоспестяването; признава важната роля, която дозирането и заплащането на енергията играят по отношение повишаване информираността на потребителите относно начина и причината за разходване на енергия и следователно, за промяна в потребителското поведение; призовава Съвета и Комисията да предложат мерки, които да подпомогнат домакинствата с ниски доходи да постигнат енергоспестяване в домовете си, като по този начин намаляват сметките си за електроенергия и риска от бъдещи увеличения на цените;
67. изтъква, че енергийната политика изисква вземането на скъпи, дългосрочни решения за инвестиции, които трябва да се основават на по-голяма прозрачност и предсказуемост; призовава държавите-членки и Комисията да предоставят на предприятията тази сигурност при планирането и да не представят на редовни кратки интервали от време нови предложения за регулаторни мерки, които създават несигурност и водят до отлагане заделянето на необходимите инвестиции в енергийната инфраструктура;
68. потвърждава отново решителната си подкрепа за възобновяемите енергийни източници; за да стимулира диверсификацията на енергийните източници, предлага Комисията да установи дългосрочна стабилна рамка на политиката в тази област, с цел създаване на необходимия инвестиционен климат; тази рамка трябва да съдържа цел на ЕС за подобряване на енергийната ефективност с поне 20% до 2020 г.; призовава Комисията да предложи рамка относно обхвата на хармонизираните схеми за подкрепа на възобновяемите енергийни източници като част от пътната карта за възобновяемите енергийни източници;
69. подчертава, че се изискват допълнителни действия за осигуряването на функциониращ вътрешен енергиен пазар, посредством по-ясно разделение между производството и разпределението на енергия; следователно, призовава за засилен независим регулаторен контрол, като се вземе предвид европейския пазар, както и за национални мерки за постигане на целта на Европейския съюз за минимално ниво от 10% на свързващите звена между енергосистемите, чрез идентифициране на трудностите и назначаване на координатори;
◙ Подобряване на насоките на Лисабонската стратегия за по-добро регулиране
По-добро регулиране
70. подкрепя усилията на всички институции за по-добро законотворчество; счита, че Парламентът трябва да запази водещата си роля в насърчаването на по-доброто законотворчество, като осигури основа за съвместни процедури с други институции, за независима оценка на въздействието на предложеното законодателство, за по-голяма отвореност при вземане на решения от Съвета и за подобрен демократичен контрол при приемането от Комисията на делегирано законодателство;
71. отбелязва, че пречките за демокрацията, както и скъпо струващите задълженията не се пораждат само от законодателството, а главно от решения, взети по процедурата на комитология; призовава, следователно, решенията по процедурата на комитология да се подлагат на пълна, независима оценка на последиците от тях;
72. приветства инициативата на Европейската комисия за намаляване на административната и финансова тежест за бизнеса; призовава да му се осигури по-голямо участие при получаването на важни анализи на икономическата ефективност, които да послужат за основа на осведомено вземане на решения, и следователно призовава Комисията да разработи методология за независима предварителна оценка на административните разходи; настоятелно призовава Съвета, Комисията и държавите-членки да се ангажират на предстоящия Съвет на ЕС, който ще се проведе през пролетта, за постигането на обща цел за намаляване на разходите; призовава Комисията редовно да преразглежда всички инструменти на политики, законодателни и незаконодателни, за постигане на желаните цели; настоява всички инициативи за опростяване на законодателството напълно да съответстват на принципите и условията, определени в резолюция му от 16 май 2006 г. относно стратегията за опростяване на регулаторната среда;
73. предлага, че едно намаляване с 25% на административната тежест на държавите-членки би довело до увеличаване на реалния брутен вътрешен продукт от 1 до 1,4%; настоятелно призовава всички държави-членки да си поставят количествени и качествени цели в тази област и да допринесат, по-специално в рамките на по-доброто въвеждане в националното законодателство, за опростяване на съществуващите разпоредби и да въведат процедури за оценка на въздействието, едновременно с установяването на процедури за консултации и подаване на жалби на заинтересованите страни; подчертава важната роля на националните парламенти и нуждата от структури за сътрудничество в този контекст;
Ранно и по-добро въвеждане в националното законодателство
74. призовава, в интерес на увеличаване на прозрачността и насърчаване на по-доброто разбиране на Лисабонската стратегия и нейното прилагане, да бъде разработена обща и последователна структура на националните програми за реформа (НПР), позволяваща по-добър сравнителен анализ на въздействието на предложените действия от държавите-членки, както и отворен и конструктивен диалог на европейско равнище относно постигнатия напредък; в тази връзка подкрепя идеята за създаване на специфични за отделните държави препоръки и система за класифициране на най-добрите практики относно програмата на реформите в различните области на политики; призовава държавите-членки да изготвят таблици на съответствията и да ги представят на Европейската комисия;
Подобряване на насоките на Лисабонската стратегия и национален контрол
75. подчертава, че специфичните за отделните държави препоръки трябва да бъдат обсъдени и приети в Съвета, с цел да се създаде истинска Европейска рамка, да се засили координацията на икономиките и на заетостта и да се насърчи националния контрол;
76. отново подчертава, че няма да решим нашите проблеми в икономиката и заетостта без активната намеса на парламентите на национално и европейско равнище; подкрепя искането на Европейската комисия държавите-членки да насърчат по-широка дискусия на техните НПР и доклади за изпълнението, включително национални препоръки, с техните национални парламенти и да установят по-тесни връзки между НПР и дебатите за национален бюджет;
77. насърчава Комисията да въведе форма на сравнително наблюдение, използвайки показатели за структурна политика, имащи ясно идентифицирана връзка с резултатите и показателите в областта на икономиката и заетостта, подкрепящи извършването на структурен контрол, при отчитане на политиките, които стимулират нововъведенията и създаването на нови работни места;
78. подчертава необходимостта от по-ефективна роля на "г-н/г-жа Лисабон" във всички държави-членки на най-високо политическо равнище, с оглед убеждаването на националните политици да подобрят подхода на съчетаване на политиките в програмата за реформа, както на национално, така и на европейско равнище;
79. отбелязва, че основната роля на Европейски съвет, който ще се проведе през пролетта, е установяването на програма за реформа в областта на растежа и заетостта на Европейския съюз; призовава Европейския съвет да осигури равно участие на всички заинтересовани формации на Съвета;
80. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията.