ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ

7.2.2007

внесено вследствие на декларации на Съвета и на Комисията
съгласно член 103, параграф 2 от правилника
от Karl-Heinz Florenz
от името на комисията по околната среда, здравеопазването и безопасността на храните
относно изменението на климата

B6‑0045/2007

Резолюция на Европейския парламент за изменението на климата

Европейският парламент,

–  като взе предвид дванадесетата Конференция на страните (COP 12) по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата и втората Конференция на страните, която представлява среща на страните по Протокола от Киото (COP/MOP 2), проведена в Найроби, Кения от 6 до 17 ноември 2006 г.,

–  като взе предвид своите предишни резолюции относно изменението на климата, и по-специално резолюциите от 16 ноември 2005 г. относно "Спечелване на битката срещу глобалното изменение на климата"[1] и от 26 октомври 2006 г. относно "стратегията на ЕС за Конференцията в Найроби (COP 12 и COP/MOP 2)"[2],

–  като взе предвид съобщението на Комисията относно "Ограничаване на глобалното изменение на климата до 2 градуса по Целзий - Пътят напред до 2020 г. и след това"[3],

–  като взе предвид член 103, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че неотдавнашните екстремални атмосферни явления, като например опустошаващия ураган "Кирил", доведоха до още по-интензивен дебат за изменението на климата,

Б.  като има предвид, че едно отделно екстремално атмосферно явление може и да не е пряко свързано с изменението на климата, но трябва да се отчете факта, че много учени виждат връзка между повишената интензивност на екстремалните атмосферни явления и изменението на климата,

1.  подчертава необходимостта от спешно предприемане на конкретни действия на глобално равнище за справяне с изменението на климата, както и необходимостта от политическо ръководство за направляване на процеса;

2.  приветства, в този контекст, факта, че както Европейската комисия, така и настоящото председателство са поставили изменението на климата в центъра на политическия си дневен ред;

3.  настоятелно призовава Европейския съюз да продължи да изпълнява водещата си роля в преговорите с оглед създаване на международна рамка за изменението на климата за периода след 2012 г. и да поддържа високото равнище на амбиция в бъдещите дискусии с международните си партньори;

4.  настоятелно призовава Европейския съюз да покаже решителността си, като предприеме действия по отношение на изменението на климата чрез постигане на измерим напредък по намаляване на емисиите на парникови газове (GHG) и постигане на своите вътрешни и международни цели за намаляване на емисиите;

5.  признава, че делът на ЕС в емисиите на парникови газове (GHG) от 14%[4] може и да изглежда нисък; подчертава, независимо от това, че измерен от гледна точка на емисиите на глава от населението, делът на ЕС е един от най-високите в света; с цел намаляване на тези различия, припомня на Комисията и държавите-членки техните задължения по Протокола от Киото и споразуменията от Маракеш за осигуряване на допълняемост на използваните от тях гъвкави механизми;

6.  подчертава необходимостта от значително ускоряване на международните преговори по рамката за периода след 2012 г., така че да се гарантира, че между първия и втория период на ангажиране по Протокола от Киото няма прекъсване и да се даде на международната общественост време за планиране на необходимите мерки; отново призовава за постигане на споразумение до края на 2008 г. или най-късно до 2009 г.;

7.  подчертава, че ЕС следва да базира стратегията си върху предположението, че на международно равнище ще бъде постигнато споразумение за периода след 2012 г.; счита, следователно, че още е твърде рано на този етап да се обсъжда резервна стратегия при непостигане на такова международно споразумение;

8.  припомня, че както се посочва в неговите резолюции от 16 ноември 2005 г. и от 26 октомври 2006 г., и частично се признава от Комисията в нейните съобщения, стратегията на ЕС относно изменението на климата следва да се базира на следните ключови цели:

• i)ограничаване повишаването на средната глобална температура до 2°C в сравнение с нивата от прединдустриалния период;
• ii)поемане на ангажимент за намаляване на емисиите с 30% до 2020 г., в сравнение с нивата на емисиите през 1990 г., с оглед постигане на намаление от порядъка на 80% до 2050 г.;

9.  изразява съжаление за липсата на яснота по отношение на "пакета от мерки за енергията и климата" на Комисията, във връзка с целта за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г.; подчертава, че е необходимо да се постигне най-малко 30% намаление, за да е налице приемлива възможност за постигане на целта на ЕС за ограничаване повишаването на средната температура до 2°C;

10.  подчертава, че за да се постигне споразумение на международно равнище за 30 процентно намаление на емисиите на парникови газове във всички индустриализирани страни, Европейският съюз следва да съсредоточи усилията си не само върху политиката за околната среда, но също и върху външната политика и международната търговска политика, както и върху желанието за промяна на търсенето на енергия и други природни ресурси, и този контекст, следователно, трябва да се включи в обсъждането на стратегията за постигане на горепосочената цел;

11.  счита, че икономически развитите държави-членки са изнесли голяма част от техните енергоемки и ресурсоемки дейности и технологии в по-слабо развити страни, където същите дейности най-вероятно водят до отделяне на повече емисии на парникови газове; следователно, настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да установят политики за предотвратяване на тези практики;

12.  настоява за поемане на конкретна отговорност от развитите страни при решаване на въпроса с изменението на климата на световно равнище; призовава, следователно, страните по приложение I да спазват поетите от тях ангажименти и да си поставят амбициозни цели за втория период на ангажиране след 2012 г.; призовава още тези индустриализирани страни, които не са ратифицирали Протокола от Киото, да преосмислят позицията си, да предприемат строги национални мерки и да играят активна роля в бъдещи международни преговори, с оглед участието им в бъдещо преодоляване на изменението на климата;

13.  призовава Комисията и държавите-членки да проучат възможността за предприемане на мерки за адаптиране на търговията, с цел компенсиране на краткосрочните конкурентни предимства, които производителите в индустриализираните страни можеха да имат, ако ги нямаше ограниченията върху количеството на въглерода;

14.  отново предлага преразглеждането на Схемата за търговия с емисии (ETS), с цел хармонизиране на метода на разпределение на базата на сравнение на резултатите и търговия с емисиите;

15.  изразява съгласие с Комисията, че страните, за които не важи приложение I, трябва да се включат по-пълно в процеса, но подчертава, че развиващите се страни не могат да се третират общо и че дейностите, предприети от или в развиващи се страни, трябва да се диференцират въз основа на специфичното положение на страната; подчертава още, че от най-слабо развитите страни не трябва да се изисква да поемат никакви ангажименти;

16.  с цел осигуряване на равнопоставеност на международно равнище, призовава Комисията и държавите-членки да обмислят предлагането на секторни цели за енергоемките експортни производства в страни, които не са поели задължителни ангажименти за намаляване на емисиите, като допълнение към задължителните цели за емисиите на индустриализираните страни;

17.  подчертава, че енергийната политика е съществен елемент от глобалната стратегия на ЕС по отношение изменението на климата и че диверсификацията на енергийните ресурси и преминаването към алтернативни, невъглеродни и нисковъглеродни енергийни технологии има голям потенциал за намаляване на емисиите, като в същото време осигурява по-малка енергийна зависимост от външни източници;

18.  счита, че е налице огромен потенциал за намаляване на емисиите в областта на енергийната ефикасност; призовава Комисията и държавите-членки да приемат амбициозни мерки и цели в тази област и да проучат възможността за завишаване на целта за 20 процентно намаление, предложена от Комисията;

19.  счита, че с добре балансирани национални данъчни системи/системи на таксуване енергийната ефикасност в държавите-членки може да бъде повишена, а ненужното енергийно потребление - избегнато;

20.  приканва държавите-членки да изпълнят ангажиментите си, като вземат необходимите мерки за осигуряване на бързо прилагане на Директива 2002/91/ЕО относно енергийната ефикасност на сградите, която влезе в сила на 4 януари 2003 г. и която се очаква да донесе разходно ефективни икономии в сектора на строителството от около 22%; приканва, следователно, Комисията да открие процедура срещу онези държави-членки, които все още не са предприели съответните мерки, необходими за прилагане на Директива 2009/91/ЕО;

21.  подчертава, че най-голямо увеличение на енергийното потребление е налице в транспортния сектор; пътният транспорт допринася с приблизително 25% от емисиите на CO2 в Общността; следователно, приканва към насърчаване на обществения транспорт;

22.  приветства предложението да се въведе задължителна цел за увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници в енергийния микс на ЕС до 25% до 2020 г.;

23.  изразява съжаление от отсъствието на задължителни за отделните сектори цели за възобновяемите енергийни източници, тъй като единствено такива задължителни секторни цели ще донесат истинско подобрение за преодоляване на изменението на климата; настоятелно приканва Комисията, в допълнение към общата цел, да изисква от държавите-членки и конкретни секторни цели за възобновяема енергия, както бе предложено в оценката на въздействието на Пътната карта за възобновяема енергия;

24.  посочва отново, че отоплението и охлаждането с използване на възобновяеми енергийни източници предлага огромен потенциал за икономически ефективно намаляване на CO2 и на зависимостта от изкопаемите горива; изразява съжаление от факта, че Европейската комисия не е представила предложение за директива за насърчаване на отоплението и охлаждането чрез използване на възобновяеми енергийни източници, както бе обещано на Европейския парламент, но отбелязва, че Комисията все още планира законодателни мерки в тази област;

25.  настоява на своето предложение, което бе формулирано в резолюцията на Парламента от 14 февруари 2006 г.[5];

26.  изразява съжаление от закъснението на Комисията да представи предложения за задължителни ограничения на автомобилните емисии, въпреки неколкократните призиви на Европейския парламент за въвеждане на такива ограничения като част от цялостен пакет от мерки за намаляване на емисиите на парникови газове от транспортния сектор; отбелязва предложението на Комисията за задължителна минимална цел, делът на биогоривата да достигне 10% от автомобилните горива до 2020 г.; подчертава значимостта на устойчивото производство на биогорива; счита, че макар биогоривата да имат важна роля за намаляване на зависимостта ни от изкопаемите горива, увеличението на дела им не трябва да е за сметка на производството на хранителни продукти или да води до засилване на процеса на обезлесяване в световен мащаб; подчертава необходимостта от задължително екологично и социално сертифициране на биогоривата и от диференциране на евентуалните стимули въз основа на въздействието на целия жизнен цикъл върху климата;

27.  подкрепя предложеното енергийно партньорство с Африка; въпреки това, силно препоръчва да се установи подобно партньорство също с Китай и Индия, като се има предвид бързият ръст на емисиите на парникови газове в тези страни и неотложната необходимост да бъдат подпомогнати при изграждането на капацитет, както и при инвестициите в невъглеродни, ниско въглеродни и енергийно ефикасни технологии (с предимство на възобновяемите енергийни източници), и същевременно настоява ЕС да работи със съответните региони за спиране на обезлесяването на тропическите гори и за насърчаване на процесите на залесяване и повторно залесяване; освен това, предлага да се засили енергийното сътрудничество с Русия;

28.  счита, че значителните усилия за намаляване на емисиите могат да се съчетаят с икономическото развитие и дори представляват предпоставка за устойчиво икономическо развитие в предстоящите десетилетия; отново посочва, че екологично чистите технологии могат да дадат на Европейския съюз конкурентно предимство, като същевременно допринасят в значителна степен за намаляване на емисиите; отбелязва, че екологично чистите технологии са, следователно, в центъра на една стратегия за устойчиво развитие, която е съвместима с поетите от ЕС ангажименти по Протокола от Киото и с Лисабонската стратегия;

29.  подчертава ужасните икономически, социални и здравословни последици от бездействието, посочени, наред с другото, в Доклада „Stern” относно икономическия ефект от изменението на климата; припомня, че липсата на действие би предизвикала щети в размер на 5-20% от световния БВП на година, докато разходите за една разумна политика в областта на климата и инвестициите в чисти технологии се оценяват в границите на 0,5% - 1% от световния БВП на година до 2050 г., без да се отчитат допълнителните ползи за околната среда и здравето; признава, че забавянето на действието ще увеличи риска от отрицателни екологични последици и разходите за смекчаване на последиците;

30.  изразява становище, че би следвало да се насърчават научните изследвания в тази област и да се приемат ясни целеви показатели за околната среда, за да се стимулира развитието и използването на по-добри и по-екологични технологии;

31.  поддържа становището, че намаляването на емисиите в световен мащаб не трябва да води до други заплахи, като например разпространението на ядрени технологии или тероризъм; следователно смята, че ядрената тема трябва да остане извън CDM/JI или други механизми, насочени към възнаграждаване на намаляването на емисиите в развиващите се страни;

32.  насърчава европейските граждани да вземат много по-голямо пряко участие в усилията за намаляване на емисиите;

33.  приканва отново Европейския съюз и неговите държави-членки да приемат амбициозна политика на технологични партньорства и трансфери на чисти технологии с развиващите се страни, която да подпомага развитието на техните икономики и повишаването на благосъстоянието им по по-устойчив начин;

34.  изразява загриженост за рисковете във връзка с действащи ядрени съоръжения в крайбрежни зони, които произтичат от изменението на климата и от наличието на цунами, и приканва Комисията и Съвета към оценка на тези рискове, подготовка за тях и предотвратяване на изграждането на нови ядрени мощности в крайбрежни зони;

35.  призовава Европейската комисия да направи оценка на последиците от изменението на климата за повишаването на температурата на земната повърхност, намаляването на дъждовете и състоянието на подпочвените водни маси; счита за особено важно да се изследват последиците от намаляването на обработваемите повърхности като източници на биомаса и въглеродни резервоари; подчертава значението на определени практики на управление в селското стопанство;

36.  приканва всички свои заинтересувани комисии и делегации към тясна съвместна работа в областта на изменението на климата, с цел мерките на политиката му в сферата на промишлеността, енергетиката, транспорта, селското стопанство, научно-развойната дейност и други инициативи да бъдат по-добре съгласувани с целите във връзка с изменението на климата и темата за изменението на климата да бъде редовно повдигана на равнище междупарламентарни делегации и в контекста на Трансатлантическия законодателен диалог;

37.  приканва двете председателства на Съвета през 2007 г. да следят за увеличаване на набраната скорост по отношение на изменението на климата, както и за повишение на степента на политическа ангажираност и на броя на международните партньори в процеса на международно равнище;

38.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки и на Секретариата на Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата, с молба да бъде разпространена до всички държави-нечленки на ЕС, които са страни по конвенцията.

• [1]     Приети текстове, P6_TA (2005)0433.
• [2]  Приети текстове, P6_TA(2006)0460.
• [3]     COM(2007)2
• [4] Източник: Четвърто национално съобщение на Европейската общност по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (COM(2006)40)
• [5]  Приети текстове, P6-TA (2006)0058