ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ

18.12.2006

внесено в следствие на питане, изискващо устен отговор B6‑0013/2007
съгласно член 108, параграф 5 от правилника
от Karl-Heinz Florenz
от името на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
относно дейността на Общността по осигуряване на трансгранично здравно обслужване

B6‑0013/2007

Резолюция на Европейския парламент за дейността на Общността по осигуряване на трансгранично здравно обслужване

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията "Консултация относно дейността на Общността в областта на здравните услуги",

–  като взе предвид член 152 от Договора за ЕС,

–  като взе предвид член 108, параграф 5 от своя правилник,

–  като взе предвид решенията на Съда на Европейските общности по дела Decker (C-120/95, 28 април 1998 г.), Kohll (C-158/96, 28 април 1998 г.), Geraets-Smits & Peerbooms (C-157/99, 12 юли 2001 г.), Vanbraekel (C-368/98, 12 юли 2001 г.), IKA (C-326/00, 25 февруари 2003 г.), Müller-Fauré & van Riet (C-385/99, 13 май 2003 г.), Inizan (C-56/01, 23 октомври 2003 г.), Leichtle (C-8/02, 18 март 2004 г.) и Watts (C-327/04, 16 май 2005 г.,)

–  като взе предвид резолюцията на Европейския парламент относно мобилността на пациентите и напредъка на здравното обслужване в Европейския съюз (P6_TA(2005)0236),

–  като взе предвид въпроса, изискващ устен отговор B6-0/2007 на Комисията по околната среда, здравеопазването и безопасността на храните съгласно член 108 от своя Правилник,

А.  като има предвид, че здравните услуги бяха изключени от директивата за услугите,

Б.  като има предвид, че Съдът на Европейските общности е произнесъл поредица от решения от 1998 г. насам, позволяващи на пациентите да се предвижват свободно в търсене на медицинско обслужване и грижи и по този начин прилагайки принципа на свободното движение към възстановяването на медицински разходи, извършени в чужбина,

В.  като има предвид, че Съдът първоначално постанови, че да се възстановяват разходи, извършени в друга държава-членка, като се изисква предварително разрешение за извършването им, трябва да бъде считано за пречка за предоставянето на услуги, но след това доразви принципите по отношение на възстановяването на разходи и необходимостта от предварително разрешение,

Г.  като има предвид, че системите за здравно обслужване в Европейския съюз са основани на принципите за солидарност, равенство и общодостъпност, с цел да се гарантира, че всички хора, независимо от техните доходи, социално положение и възраст, ще получат подобаващи висококачествени грижи;

Д.  като има предвид, че практиките, свързани с осигуряването на здравно обслужване варират от държава на държава,

1.  Приветства инициативата на Комисията да даде ход на процедура по консултация относно най-добрата форма за дейност на Общността с оглед на осигуряване на рамка за трансграничните аспекти на здравното обслужване;

2.  Припомня задължението по Договора за осигуряване на високо равнище на защита на човешкото здраве във всички политики на Общността; освен това припомня член 95, параграф 3 от Договора за ЕО, който полага правната основа за касаещи здравето мерки за вътрешния пазар; следователно счита за необходимо да се създаде законова рамка за осигуряване на трансгранично здравно обслужване, което най-добре да гарантира навременния достъп на пациентите до подходящо и висококачествено здравно обслужване, развитието на осигуряването на трансгранично здравно обслужване и стабилността на финансирането на здравното обслужване;

3.  Изтъква, че аспектите на трансграничното здравно обслужване покриват както мобилността на пациентите и мобилността на лицата, работещи в здравното обслужване, така и осигуряването на здравно обслужване от друга държава; също така изтъква, че решенията на Съда изрично засягат проблема, касаещ правата на пациентите да търсят здравно обслужване в чужбина и впоследствие разходите им да се възстановяват по техните национални здравноосигурителни схеми;

4.  Следователно счита, че гарантирането на правна сигурност, с оглед на възстановяването на разходите за трансгранично здравно обслужване е един от приоритетните въпроси както за пациентите, така и за националните здравноосигурителни системи и за осигуряващите здравно обслужване; подчертава необходимостта да се изяснят процедурите и условията за възстановяване на разходите в различни случаи;

5.  Настоятелно приканва Комисията да разработи общовалидни принципи и основни насоки за здравното обслужване, с цел да гарантира безопасността на пациента;

6.  Подчертава необходимостта да се гарантира безопасността на пациентите при всички обстоятелства, независимо къде и как се осигурява здравното обслужване; призовава за яснота относно отговорностите на органите по контрол на осигуряващите здравно обслужване; счита за необходимо да се създаде механизъм за оплаквания за небрежно отношение в осигуряването на трансгранично здравно обслужване;

7.  Изтъква, че в почти всички случаи здравното обслужване и медицинските грижи изискват последващо наблюдение, което може да продължи дълго време; признава необходимостта от ясни правила по разделянето на задачите и отговорностите между осигуряващите здравно обслужване по време на различните етапи на лечение и грижи;

8.  Счита въвеждането на правна рамка на общностно равнище за най-добрия начин да се гарантира правна сигурност за пациентите, националните системи за здравно осигуряване и за частните лица и организации, осигуряващи здравно обслужване; вярва, че това е също най-добрият начин да се подобри оптималната употреба на здравни ресурси и да се ускори достъпа до лечение;

9.  Счита за необходимо включването в законовата рамка на механизъм за събиране на данни и обмяна на информация между националните органи, отговорни за осигуряващите здравно обслужване и достъпното експертно мнение; също така вярва, че създаването на мрежа от Европейски центрове за справка би донесло значителна полза за лечението на заболявания;

10.  Призовава Комисията да обърне специално внимание на информирането на пациентите относно техните права и задължения и да въведе подходящи разпоредби в законодателното си предложение;

11.  Счита, че бъдещата общностна рамка може да осигури възможност да се дадат повече права на европейските граждани като пациенти, както и да насърчи държавите-членки да развият техните системи за здравно осигуряване;

12.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, Съвета и правителствата и парламентите на държавите-членки.