Предложение за резолюция - B6-0197/2007Предложение за резолюция
B6-0197/2007

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ

2.5.2007

внесено вследствие на декларация на Комисията
съгласно член 103, параграф 2 от правилника
от Martin Schulz, Harlem Désir, Stephen Hughes, Jan Andersson, Kader Arif, Glyn Ford, Matthias Groote, Inés Ayala Sender, Alejandro Cercas, Harald Ettl и Anne Van Lancker
от името на групата PSE
относно укрепване на европейското законодателство в сферата на информирането и консултирането на работниците

Процедура : 2007/2546(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
B6-0197/2007
Внесени текстове :
B6-0197/2007
Приети текстове :

B6‑0197/2007

Резолюция на Европейския парламент за укрепване на европейското законодателство в сферата на информирането и консултирането на работниците

Европейският парламент,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, по специално нейните постановления относно социалните права, както и член 136 от Договора за ЕО, според който държавите-членки имат за цел насърчаване на заетостта, подобряване условията на живот и труд, адекватна социална защита, диалог между работодателите и служителите и развитието на човешките ресурси с цел дългосрочна заетост и борба със социалното изключване,

–  като взе предвид Директива 2002/14/ЕО от 11 март 2002[1] относно информирането и допитването до служителите, Директива 98/59/ЕО [2] от 20 юли 1998 г. относно сближаването на законодателството на държавите-членки относно колективните уволнения и Директива 94/45/EО от 22 септември 1994 г.[3] относно установяването на европейски работнически съвети; като има предвид, че последните две директиви се отнасят до хармонизирането на законодателствата на държавите-членки по отношение на инструментите за социален диалог между ръководните кадри и работниците,

–  като взе предвид съобщението на Комисията "Преструктуриране и трудова заетост - предвиждания и придружаващи мерки с цел развиване на заетостта: ролята на Европейския съюз" (COM (2005) 0120 окончателен) и становището на Икономически и социален комитет от 14 декември 2005 г. (CESE 1495/2005),

–  като взе предвид своята резолюцията относно "Преструктурирането и трудовата заетост" (2005/2188 (INI)), приета на 16 март 2005 г.,

–  като взе предвид своите предишни резолюции относно индустриалните преструктурирания и сливания,

–  като взе предвид декларацията на Комисията на пленарното заседание на 25 април 2007 г. относно укрепването на европейското законодателство в сферата на информацията и консултирането на работниците,

–  като взе предвид член 103, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че Лисабонската стратегия цели да превърне ЕС в най-конкурентноспособната и динамична, основана на знания икономика в света, способна да осъществи устойчив икономически растеж, съпроводен от създаването на повече и по-добри работни места и по-силно социално сближаване,

Б.  като има предвид, че Европа се нуждае от последователни и ефективни политики, с цел изграждане на мостове от пост-индустриалното общество към глобализирано общество, основаващо се на знания, което да съхрани своите ценности и идентичност,

В.  като има предвид, че силният социален диалог и воденето на колективни преговори, индустриалната политика, ориентирана към нововъведенията и активният пазар на труда са ключови за постигане на целите за бърз и екологичен растеж, както е заложено в Лисабонската стратегия и, чрез осигуряване на условия, при които индустриалните дейности, за които е наета голяма част от населението в трудоспособна възраст в Европа, могат да бъдат поддържани и развивани,

Г.  като има предвид, че проекти като Галилео са ключови за постигане на подобни индустриални политики, ориентирани към нововъведенията,

Д.  като има предвид, че процесът на преструктуриране, сливане, преместване и т.н., който засяга всички сектори на дейност и води до промени в структурата на компаниите, в производството и заетостта се е засилил,

1.  Призовава Комисията, както вече е поискано от Европейския парламент при редица случаи и съвсем наскоро в своята резолюция от 16 март 2006 г. (2005/2188 (INI), да се преразгледа и осъвремени европейското законодателство относно консултирането и информирането, с оглед гарантиране на последователна и ефективна правна рамка, избягване на правната несигурност и да се подобри формулирането на социалния диалог на национално и европейско равнище;

2.  Призовава Комисията да гарантира, че в държавите-членки се извършва подходящо прилагане във връзка с информирането и консултирането и трябва да се предприемат действия срещу онези държави-членки, където не се прилагат директивите за информирането и консултирането;

3.  Припомня, че ЕС трябва да се стреми да остане основна индустриална сила, а не да се ограничава до развиване на сектора на услугите, и следователно припомня на Комисията необходимостта от воденето на последователна индустриална политика на европейско равнище; счита, че социалните партньори трябва да играят ключова роля в разработването на подобна политика;

4.  Призовава Комисията да подобри вътрешната координация на своите политики в сферата на заетостта и социалните въпроси, икономическите и паричните въпроси, индустрията и изследователската дейност и развитието, и да насърчава социалните партньори да вземат дейно участие в развитието на последователен набор от политики, които целят поддържането на конкурентоспособността и новаторството на европейската индустрия;

5.  Призовава съответните комисии на Европейския парламент да включат в своите работни програми доклади, които да предоставят на Комисията основа за разработване на по-устойчиви политики, в отговор на глобализацията на европейско равнище със засилен социален диалог, да увеличат частните и държавни инвестиции в сферата на научноизследователската дейност, по-добро обучение през целия живот и действащи политики за пазара на труда;

6.  Призовава Комисията да приеме по-решителна стратегия, за да отговори на индустриалното преструктуриране и да се справи с неговото социално отражение, с оглед намаляване на страха от глобализацията у европейските граждани;

7.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки и социалните партньори.