ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
25.10.2007
съгласно член 108, параграф 5 от правилника
от Guido Sacconi, Karl-Heinz Florenz и Satu Hassi
от името на временната комисия по изменението на климата
относно ограничаване на глобалното изменение на климата до 2 градуса по Целзий – пътят до конференцията в Бали относно изменението на климата и след това (COP13 и COP/MOP3)
B6‑0432/2007
Резолюция на Европейския парламент относно ограничаване на глобалното изменение на климата до 2 градуса по Целзий – пътят до конференцията в Бали относно изменението на климата и след това (COP13 и COP/MOP3)
Европейският парламент,
– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Ограничаване на глобалното изменение на климата до 2 градуса Целзий - Пътят до 2020 година и след това“ (COM(2007)0002),
– като взе предвид Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, Протокола от Киото към нея и процедурите за неговото прилагане,
– като взе предвид обсъжданията в Съвета за сигурност на ООН от 17 април 2007 г. относно въздействието на изменението на климата върху мира и сигурността,
– като взе предвид предстоящата тринадесета конференция на страните по Рамковата конвенция по изменение на климата (COP 13) и третата конференция — среща на страните по Протокола от Киото (COP/MOP 3), която ще се проведе в Бали, Индонезия, от 3 до 14 декември 2007 г.,
– като взе предвид предишните си резолюции относно изменението на климата и по-специално резолюцията си от 16 ноември 2005 г. относно успешната борба с глобалното изменение на климата[1], от 18 януари 2006 г. относно изменението на климата и резултатите от конференцията в Монтреал (COP 11-COP/MOP 1)[2], от 4 юли 2006 г. относно ограничаване на въздействието на въздухоплаването върху изменението на климата[3] и от 14 февруари 2007 г. относно изменението на климата[4],
– като взе предвид въпросите, изискващи устен отговор, B6-0379/2007 и B6-0380/2007 на временната комисия по изменението на климата, внесени съгласно член 108 от правилника, и като взе предвид изявленията на Съвета и на Комисията,
– като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет в Брюксел, състоял се на 8 и 9 март 2007 г.,
– като взе предвид член 108, параграф 5 от своя правилник,
А. като има предвид, че изменението на климата е важно предизвикателство пред нашите общества през 21-ви век, със значителни отрицателни последици за околната среда, както и от икономически, социален и геополитически характер, и че то може също да застраши международния мир и сигурност,
Б. като има предвид, че неблагоприятните последици са неравномерно разпределени и освен че представлява бедствие по отношение на околната среда, изменението на климата също повдига въпроси във връзка с правата на човека и справедливостта в световен мащаб,
В. като има предвид, че не може да се отхвърли правото на бедните на достоен начин на живот,
Г. като има предвид, че 4-тия доклад за оценка на Международната експертна група по изменението на климата потвърждава, че ускоряващите се темпове на изменението на климата се дължат на човешката дейност и вече са довели до тежки последици в световен мащаб,
Д. като има предвид, че многобройни райони в света вече са били засегнати от последиците от повишаването на средните температури в световен мащаб, както и че от последните научни данни може да се заключи, че като се съпостави с нивата, предшестващи индустриализацията, съгласуваната дългосрочна цел на ЕС във връзка с ограничаване на затоплянето до 2 градуса по Целзий може да се окаже недостатъчна с оглед избягването на значителните отрицателни последици от изменението на климата,
Е. като има предвид, че части от населението вече са били изселени в резултат на неблагоприятните последици от изменението на климата, например в Тувалу, Бангладеш и Сахелския регион в Африка,
Ж. като има предвид, че в четвъртия доклад за оценка на Международната експертна група по изменението на климата се заявява, че средната температура в световен мащаб се е повишила с 0.74 градуса по Целзий пред последните 100 години и че ще продължи да се покачва с приблизително 0.7 градуса в резултат на вече отделените емисии на парникови газове, както и че според оценките през настоящия век се очаква допълнително повишаване на средната температура в световен мащаб от порядъка на 1.8 - 4 градуса по Целзий, в зависимост от развитието на обществото,
З. като има предвид, че според най-новите сателитни данни от Европейската космическа агенция разтопяването на ледовете на Северния полюс през лятото е достигнало такива размери, че за първи път корабите могат да преминават през Севернозападния пролив, свързващ Атлантическия и Тихия океан, и като има предвид, че това е още един признак за ускореното изменение на климата в Арктика,
И. като има предвид, че изменението на климата е дългосрочен проблем, както и че краткосрочните мерки сами по себе си няма да бъдат достатъчни, за да се окаже благоприятно въздействие върху климата,
Й. като има предвид, че индустриализираните страни носят голяма отговорност за натрупването на емисии на парникови газове в атмосферата; като има предвид, че най-бедните страни и население ще бъдат най-тежко засегнати от един по-нестабилен климат,
К. като има предвид, че 25-те най-големи страни замърсители отделят 83% от емисиите на парникови газове в световен мащаб, както и че емисиите на глава от населението в развитите страни са многократно по-високи от тези в развиващите се страни,
Л. като има предвид, че според оценките, съдържащи се в „Доклада Stern”, цената на бездействието в икономически, социален и здравен план възлиза на 5-20% от годишния БВП в световен мащаб; като има предвид, че според Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата и Европейската комисия разходите във връзка с една надеждна политика по отношение на климата ще намалят годишния растеж на БВП в световен мащаб само с една минимална част от очаквания растеж, между 0.12 и 0.19%, без да се вземат предвид съпровождащите ползи за околната среда и човешкото здраве или подобряването на енергийната сигурност,
М. като има предвид, че както докладът на Международната експертна група по изменението на климата, така и „Докладът Stern” потвърждават, че развиващите се страни са особено застрашени от изменението на климата поради тяхната по-висока степен на излагане на последиците от него и по-голяма си уязвимост; като има предвид, че причиненото от човека изменение на климата ще доведе до вредно въздействие върху земеделието и хидроложките системи, горите, рибарството, здравеопазването и икономическата инфраструктура, както и че подобни видове въздействие ще изострят бедността и ще изложат на сериозна заплаха постигането на Целите на хилядолетието за развитие,
Н. като има предвид, че според оценките на Световната банка всяка година ще са необходими между 10 и 40 млрд. USD, за да се предпази развитието в най-бедните страни от въздействието на изменението на климата, и като има предвид, че вноските в специалните фондове за приспособяване засега се очаква да достигнат едва 150 до 300 млн. USD годишно,
О. като има предвид, че е необходимо да се очертаят подробни задължителни цели, свързани с ограничаване на емисиите, с цел да се предоставят необходимите стимули за своевременни инвестиции в допълнителното разработване и използване на енергоспестяващи, ефикасни по отношение на използването на ресурсите, възобновяеми и характеризиращи с ниско равнище на емисиите технологии,
П. като има предвид, че е крайно необходимо да се постигне широкообхватно международно споразумение относно дългосрочните цели, свързани с ограничаване на емисиите, с цел да се обезпечи сигурна инвестиционна среда по отношение на технологиите с ниски равнища на емисии на парникови газове, както и по отношение на енергийната ефективност, и с цел да се избегнат инвестициите в несъвместима с тях енергийна инфраструктура,
1. призовава настоятелно Европейския съюз да потвърди водещата си роля и да се стреми да постигне конкретно сътрудничество на конференцията относно климата в Бали и след това, както и за целите на тази среща да съгласува необходимия мандат за водене на преговори с цел да се установи реалистична рамка за международното споразумение относно климата за периода след 2012 г., която да е съвместима с целта, свързана с ограничаване на изменението на климата в рамките на 2 градуса по Целзий в сравнение с нивата, предшестващи индустриализацията;« счита, че Европейския съюз може да затвърди водещата си роля като изпрати редица правителствени ръководители в Бали, което същевременно ще бъде отправи ясно послание, че изменението на климата е многостранен проблем, който следва да се разглежда не само от министрите на околната среда;
2. счита, че един бъдещ режим следва да се основава на ключовите принципи и механизми на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и на Протокола от Киото, като отчита общи, но диференцирани отговорности; счита, че мандатът от Бали следва да се основава на следните елементи:
- –дългосрочна цел, свързана с ограничаване на повишаването на средните температури в световен мащаб в рамките на 2°C в сравнение с нивата отпреди индустриализацията, което означава намаляване на емисиите на парникови газове в световен мащаб с най-малко 50% до 2050 г. в сравнение с нивото от 1990 г.,
– задължителни цели за всички индустриализирани страни,
- –по-широко участие в усилията за намаляване на емисиите, по-специално от страна на държавите с бързо развиващи се икономики чрез справедливи и съразмерни цели,
- –система за ограничаване и търговия на емисии в световен мащаб,
- –по-силни финансови механизми за приспособяване, като се отдели специално внимание на водните ресурси,
– ефективни стимули, включително основаващи се на пазара инструменти, ако те са целесъобразни, с цел предотвратяване на обезлесяването и емисиите от земеделието, включително насърчаване на устойчиви селскостопански практики,
- –финансови и други инструменти за чисто развитие, трансфер и използване на технологии,
- –сключване на споразумение най-късно до 2009 г.;
3. подчертава, че целите, свързани с устойчивото използване на ресурсите и намаляването на емисиите, трябва да се основават на дългосрочната цел; счита, че в светлината на днешните познания е наложително емисиите в световен мащаб да са достигнали максималните си стойности през следващите десет години, концентрацията на еквивалентните на въглеродния двуокис вещества (CO2-eq ) в атмосферата да се поддържа под 450 pmv и емисиите на парникови газове да продължават да намаляват докато достигнат равнище, което може да се поддържа чрез капацитета на природните поглътители за тяхното поемане;
4. призовава да се вземат под внимание предупрежденията на научната общност във връзка с това, че и без това трудната задача да се ограничи глобалното затопляне до 2°C сама по себе си не представлява стандарт за безопасност, тъй като продължава да води до изключително сериозни въздействия и последици;
5. припомня, че индустриализираните страни, включително страните, които все още не са ратифицирали Протокола от Киото, трябва да играят водеща роля при предприемането на действия на световно равнище във връзка с изменението на климата и да се ангажират да намалят своите емисии най-малко с 30% до 2020 г. и с 60-80% до 2050 г. в сравнение с нивата от 1990 г.; вярва, че бъдещият режим следва да предначертае план за действие до 2050 г. съобразно дългосрочната цел, като на всеки пет години се изпълняват междинни цели, при което се поставят и преразглеждат обвързващи цели въз основа на най-новите научни познания;
6. приветства в тази връзка приетата на срещата на Европейския съвет от 8-9 март 2007 г. цел на ЕС, предвиждаща намаляване на емисиите на парникови газове с 30 % в сравнение с нивата от 1990 г., при условие че и други развити страни се ангажират с подобни намаления на емисиите и по-напредналите в икономическо отношение развиващи се страни допринасят съобразно своите отговорности и капацитет, и признава задължението, поето от ЕС, да намали до 2020 г. емисиите на парникови газове най-малко с 20% в сравнение с нивата от 1990 г. независимо от сключването на глобално споразумение за периода след 2012 г.;
7. подчертава, че може да се постигне осезателно намаляване на емисиите на CO2 единствено в международен мащаб чрез привличането на основните замърсители в индустриализираните страни, както и чрез осигуряване на участието на наскоро индустриализираните страни;
8. счита, че страните в преход към пазарна икономика следва да се съгласят с поставянето на ограничение на техните емисии съобразно степента им на развитие, емисиите им на глава от населението, потенциала им за намаляване на емисиите и техния технически и финансов капацитет;
9. счита, че ЕС и индустриалните страни следва да подпомагат развиващите се страни при разгръщането на устойчиви и ефикасни технологии посредством съфинансиране, включително Официална помощ за развитие (ОПР) и мерки за изграждане на капацитет, така че най-развитите от тях от икономическа гледна точка да са в състояние да започнат редуциране на своите емисии или на въглеродния си интензитет веднага, след като тяхната степен на развитие го позволи, но не по-късно от 2020 г.;
10. подчертава важността на спазването и приобщаването към принципите на разумната политика по отношение околната среда във всички проекти на ЕС за помощ за развитие на трети страни;
11. счита също така за необходимо да се насърчат решения, които да направят възможно постигането на целта за намаляване на парниковите газове с 30% до 2020 г.;
12. изразява загрижеността си относно темповете на тропическото обезлесяване, на което се дължат 20 % от глобалните емисии на парникови газове, и относно отрицателното въздействие на този процес върху общия абсорбционен капацитет на естествените поглътители и върху биологичното разнообразие; а също така и върху препитанието на бедните общности; призовава поради тази причина за по-интензивно въвеждане на такива насърчителни мерки при разпределянето на помощ за развитието от дарителите от Европа и останалата част от света;
13. счита, че от изключително значение ще бъде установяването на стратегическо партньорство с най-засегнатите от тропическото обезлесяване страни; изразява твърдото си убеждение, че обвързаните с изискване за конкретни резултати стимули за избягване на обезлесяването трябва да станат част от бъдещите действия по отношение на климата;
14. счита, че такива стимули би трябвало да отчитат основните начални показатели на отделните страни (като взимат предвид ранните действия) и да се комбинират с екологични критерии, правила за устойчивост и гаранции за добро управление; поддържа становището, че временният характер на кредитите за поглътители означава, че държавите трябва да поемат отговорност и да гарантират тяхната дългосрочност, когато кредитите се използват за осъществяването на обвързващи цели;
15. Счита, че основните политики на ООН относно биологичното разнообразие, опустиняването и изменението на климата и съответните текущи международни конференции на страните по конвенцията се нуждаят от ефективна координация, така че да се постигнат общите цели; подчертава нуждата поради тази причина да се избягват всякакви противоречия при изпълнението на мерките за намаление и адаптиране на емисиите, така че да се гарантира координацията и ефикасността помежду им;
16. счита, че съществува необходимост от международно рамково споразумение и система за сертификация на биогорива, за да се избегнат неблагоприятните последици за околната среда и прекомерни емисии на въглероден двуокис, причинени например от обезлесяване и горене на торфени блата; в тази връзка счита за необходими изследователската дейност, развитието и насърчаването на второ поколение биогорива;
17. подчертава моралното задължение на индустриализираните страни по предсказуем и последователен начин да предоставят по-голяма финансова подкрепа и помощ за изграждане на капацитет с цел намаляване на риска и приспособяване към изменението на климата на по-уязвими страни с ниски доходи; призовава в частност за укрепването на съществуващите фондове по силата на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКОНИК) като Фонда за адаптация, Фонда за най-слабо развитите страни (LDCF), Специалния фонд за изменението на климата (SCCF) и стратегическия приоритет за приспособяване (SPA) в рамките на Глобалния екологичен фонд (GEF);
18. потвърждава отново подкрепата си за по-нататъшното използване на Механизма за чисто развитие (МЧР) като средство за популяризирането на благоприятни за климата технологии; подчертава, че възможно най-бързо следва да се създадат условия за продължаването и по-нататъшното развитие на Механизма за чисто развитие след 2012 г.; изтъква необходимостта от повишена ефикасност чрез по-строги критерии за устойчивост, подобрено управление, опростени административни процедури и евентуално пристъпване към създаването на секторен Механизъм за чисто развитие; подчертава все пак, че като механизъм за компенсиране той е единствено временно решение и следва да се задържи целта за установяване на глобално ограничение на въглеродните емисии, основаващо се на справедливо и пропорционално разпределение на квотите; поддържа договорения съгласно Протокола от Киото принцип, според който използването на гъвкави механизми трябва да допълва ограниченията на национално равнище;
19. призовава Комисията да предприеме промяна в курса по отношение на оценяването на кредити за емисии за проекти за залесяване, повторно залесяване и устойчиво управление на горите, когато, с цел да подобри Механизма за чисто развитие (CDM), преразглежда Европейската схема за търговия с емисии;
20. отново призовава за включването на емисиите от въздухоплаването и морския транспорт в международните ангажименти за намаляване на парниковите газове за периода след 2012 г. и призовава за подновяване на усилията за въвеждане на такси върху керосина както на равнище ЕС, така в световен мащаб;
21. изразява загриженост, че все по-голям дял от ресурсите на Земята се използват за отглеждане на добитък; припомня, че според доклада на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО) от ноември 2006 г., озаглавен „Livestock's Long Shadow” („Дългата сянка на животновъдството”), 18% от всички световни емисии на парникови газове се дължат на отглеждането на добитък и производството на месо; подчертава нуждата от международно споразумение за климата след 2012 г., което да включва рамка за устойчиво животновъдство;
22. предлага да се проучи възможността за извеждане от експлоатация на сметищата, които отделят годишно към 60 милиона тона метан в световен мащаб, и за тяхното използване за производство на енергия, с цел намаляване на парниковия ефект и опасността за човека;
23. признава възможностите, които борбата с изменението на климата предоставя посредством стимулиране на технологическото развитие и създаване на по-устойчиви общества; като има предвид, че политиките на освобождаване на икономиката от въглеродната зависимост ще предлагат значителни възможности за бизнеса в много области на технологиите като енергийната ефективност, възобновяемите източници на енергия, обмена на технологии, улавянето и съхраняването на въглероден двуокис (CCS) и др.; призовава за допълнителни усилия от страна на държавите-членки за увеличаване на инвестициите в тази област и за предоставяне на данъчни стимули, които да насърчат изследванията относно чистите технологии;
24. счита, че навлизането на пазара на чисти технологии е възпрепятствано от пречки като субсидирането на изкопаеми горива, вносните мита и липсата на научна основа; призовава за решителни действия по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКОНИК) и Протокола от Киото с цел премахването на такива пречки и прилагането на положителни стимули за инвестиране в технологии за устойчиво развитие, както и за засилено използване на модели за стимулиране на предприемачеството, по-специално, изключително силно и всеобхватно партньорство между индустриалните страни и нововъзникващите пазарни икономики;
25. поддържа становището, че намаляването на емисиите в световен мащаб не трябва да води до други заплахи, като например разпространението на ядрени технологии или тероризъм; следователно смята, че ядрената тема трябва да остане извън Механизмите за чисто развитие (CDM) и за съвместно изпълнение (JI) или други механизми, насочени към насърчаване намаляването на емисиите в развиващите се страни;
26. признава, че лицензионните такси за правата на интелектуална собственост в областта на чистите технологии могат да се превърнат в пречка пред преноса им в развиващите се страни; подчертава, че споразумението за след 2012 г. трябва да установи рамка за партньорства в областта на правото на интелектуална собственост между индустриалните и развиващите се страни, предоставяйки алтернативни средства за компенсиране на носителите на правата на интелектуална собственост, така че едновременно да се гарантират спазването на правата на собственост и улесняването на технологичния поток;
27. признава, че разликите в цените, които произтичат от различията между ангажиментите на национално равнище във връзка с изменението на климата, могат да се превърнат в източник на изкривяване на конкуренцията, включително и за МСП; призовава Комисията сериозно да се заеме с въпроса, включително чрез разработването на инструменти, водещи до по-високо равнище на съгласуваност между екологичните цели и правилата на СТО; признава, че задължителните международни критерии и ангажименти за всички сектори, изложени на рисковете на конкуренцията, биха били за предпочитане пред евентуалното приемане на трансгранични мерки за приспособяване на търговията, които да компенсират изкривяванията между търговските партньори;
28. подкрепя, при липсата на ефективни ограничения и търговия на въглеродни емисии в световен мащаб, поставянето на секторни цели пред енергоемката промишленост в страни, които не са поели обвързващи ангажименти за намаляване на емисиите в допълнение към обвързващите цели в областта на емисиите на индустриалините страни, в съчетание с ангажименти за трансфер на технологии; счита, че такива цели и/или критерии са от изключително значение за енергоемки сектори, които са подложени на конкуренция в световен мащаб (стоманодобив, производство на хартия и цимент);
29. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки, и на Секретариата на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, с молба да бъде разпространена до всички страни по конвенцията, които не са членки на ЕС, както и до всички наблюдатели към Конвенцията.
- [1] Приети текстове, P6_TA (2005)0433.
- [2] Приети текстове, P6_TA (2006)0019.
- [3] Приети текстове, P6_TA (2006)0296.
- [4] Приети текстове, P6_TA(2007)0038.