ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
7.11.2007
съгласно член 103, параграф 2 от правилника
от Anne Van Lancker и Jan Andersson
от името на комисията по заетост и социални въпроси
от Margarita Starkevičiūtė и Pervenche Berès
от името на комисията по икономически и парични въпроси
относно Европейските интереси: постигане на успех в ерата на глобализацията
B6‑0433/2007
Резолюция на Европейския парламент за Европейските интереси: постигане на успех в ерата на глобализацията
Европейският парламент,
– като взе предвид подготвителния доклад от 26 януари 2007 г. относно общите насоки за икономическа политика за 2007 г.(A6-0012/2007),
– като взе предвид съобщението на Комисията относно Европейските интереси: постигане на успех в ерата на глобализацията (COM(2007)0581),
– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Време е да превключим на по-висока скорост: новото партньорство за растеж и работни места“ (COM(2006)0030),
– като взе предвид решенията на Съвета от 4 октомври 2004 г., 12 юли 2005 г., 18 юли 2006 г. и 10 юли 2007 г. относно насоките за политиките на държавите-членки в областта на заетостта ,
– като взе предвид своята законодателна резолюция относно насоките за политиките за заетост на държавите-членки[1],
– като взе предвид Европейския пакт за младежта, приет от Европейския съвет на 23 и 24 март 2005 г.,
– като взе предвид Европейския пакт за равенство между половете, приет от Европейския съвет на 23 и 23 март 2006 г.,
– като взе предвид съобщението на Комисията ”Образование и обучение 2010 г.: успехът на Лисабонската стратегия зависи от провеждането на спешни реформи“ (COM(2003)0685),
– като има предвид своята резолюция относно положението на лицата с увреждания в разширения Европейски съюз: Европейски план за действие 2006-2007 г.[2],
– като взе предвид заключенията от неофициалната среща на министрите по заетостта и социалните въпроси, състояла се в Гимараеш на 5 и 6 юли 2007 г., на тема „Дванадесетте ключови точки, за да се справим с предстоящите предизвикателства”,
– като взе предвид член 103, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че икономическата политика включва всички действия, които правителствата трябва да предприемат в икономическата област, за да осигурят устойчив и дългосрочен икономически растеж и да отговорят на потребностите на гражданите на ЕС,
Б. като има предвид, че това дали дадена политика способства или не за растежа зависи от причините и пречките за растеж, които преобладават в икономиката, и от по-широкия набор от ограничения и възможности на световната икономическа сцена,
В. като има предвид многобройните доказателства за това, че високата инфлация, прекомерното макроикономическо неравновесие, недостатъчното инвестиране в човешкия капитал и високата степен на търговски протекционизъм не допринасят за устойчив и ефективен икономически растеж,
Г. като има предвид, че настоящата финансова нестабилност поражда несигурност и би могла допълнително да забави растежа и като има предвид, че незначителното коригиране на есенните прогнози от страна на Европейската комисия може също да предизвика повратен момент в икономическия цикъл, освен ако доверието на потребителите не се възстанови чрез прозрачност на пазарите и подходящи действия на политическите лидери,
Д. като има предвид, че новият ЕС е едно уникално съчетание от развити икономики и сближаващи се с тях нискоразходни икономики, което разкрива възможности за намаляване на разходите, реализиране на вътрешни и външни икономии от мащаба и противопоставяне на дефлационния и инфлационния натиск на развиващите се икономики,
Е. като има предвид, че разширеният ЕС, който със своите 500 милиона жители е един от най-големите пазари на света, е вече фактор от световен мащаб, играещ основна роля при определянето на световните стандарти,
Ж. като има предвид, че растящите престиж и привлекателност на единния пазар на ЕС насърчават икономическата имиграция, търсенето на политическа и финансова помощ за разрешаване на проблеми в цял свят и притока на средства от частни инвеститори и от суверенни фондове,
З. като има предвид, че разширеният ЕС и неговото въздействие върху икономиката, както и върху политическото и социално-културното развитие на държавите-членки изискват реформи и подобряване на сътрудничеството в рамките на системата за вземане на политически решения,
И. като има предвид, че взаимозависимостта в еврозоната е по-силна отколкото в ЕС като цяло, и като има предвид, че това все още не се изразява в ефективни и последователни политически процеси – по-специално по отношение на връзката между стабилните публични финанси, висококачествените разходи и инвестирането в стратегии за растеж на производителността,
Й. като има предвид, че когато определят общите насоки за икономическата политика на ЕС, политиците трябва да определят, ясно формулират и потърсят разрешение на общите настоящи и бъдещи предизвикателства пред икономиките от ЕС,
К. като има предвид, че европейската икономика е постигнала по-добри резултати през 2006 г спрямо тези от предходните години; като има предвид, независимо от това, че след финансовата нестабилност и поради повишените рискове Европейската комисия леко е преразгледала прогнозите за икономически растеж за 2007 г. като ги е понижила слабо до 2,5% за еврозоната и до 2,8% за ЕС,
Л. като има предвид, че информираността и активната подкрепа от страна на гражданите на ЕС са едно от условията за успешното осъществяване на прилагането на мерките в рамките на икономическата политика,
М. като има предвид, че възможността за преразглеждане на набора от инструменти от Лисабон следва да се използва , за да може интегрираните насоки да се приспособят, така че да отразяват новите предизвикателства и да спомогнат за преодоляване на недостатъците и липсата на последователност между настоящите ангажименти,
Н. като има предвид, че Европейската стратегия по заетостта (ЕСЗ) се нуждае от по-голяма видимост, възможност за осъществяване на контрол и стимул за участие в рамките на обновената Лисабонска стратегия, по-специално в Националните програми за реформа (НПР) и докладите за изпълнението на НПР,
О. като има предвид, че докладите за изпълнението на НПР показват, че секторите, в които осъществяването на политиките е най-слабо, са тези, свързани с подобряване приспособимостта на работниците и предприятията и повишаването на инвестициите в образованието и обучението,
П. като има предвид, че съществува силна взаимовръзка между икономическия растеж, заетостта, борбата срещу бедността и социалното включване; като има предвид, че увеличаващата се бедност сред работниците все повече се откроява като ключово предизвикателство както в рамките на политиките по заетостта, така и на политиките за социално включване; като има предвид, че следователно е от първостепенно значение да се осъществи пренастройване на интегрираните насоки, за да се изпълнят техните социални цели, както и целите, свързани с опазването на околната среда, и да се разгледа взаимодействието между различните области,
Р. като има предвид, че по време на гореспоменатата неофициална среща на министрите по заетостта и социалните въпроси в Гимараеш се е стигнало заключението, че социалното включване е основно измерение за устойчивите стратегии за развитие в Европа, тъй като предоставя инструментите за създаване на възможности за всички и има положително въздействие върху заетостта, уменията и човешкото развитие,
С. като има предвид, че много мерки в процеса на изпълнение на НПР имат очевидно въздействие върху политиките за социално включване, по-специално мерките, насочени към заетостта, докато все още липсват цели и политики за социално включване в процеса на изпълнение на НПР,
Външни политики
1. отбелязва, че глобализацията на икономиката създава нови възможности за икономиките на ЕС, които са обвързани с това да играят по-важна роля през предстоящите десетилетия и да извлекат допълнителни ползи като използват възможностите, предоставяни от икономиите от мащаба, наличния капацитет, урбанизацията, мрежите и добрата репутация,
2. подчертава, че ЕС може да изпълни Лисабонските цели в своите рамки единствено като бъде активен и единен на световната сцена; следователно приветства намерението да се разработи последователно външно измерение на Лисабонската стратегия; счита, че един всеобхватен подход към външната политика, съсредоточен върху сътрудничеството в областта на нормативните рамки, сближаването на стандартите и уеднаквяването на правилата трябва да насърчи както лоялната конкуренция, така и търговията; същевременно предупреждава в тази връзка, че не трябва да се подценява значението на последващите подобрения по отношение на вътрешното сътрудничество и процесите на реформи;
3. подчертава нарастващото значение на ЕС като фактор от световен мащаб и един от главните бенефициенти в рамките на отворената световна икономика, в качеството си на най-голям износител и вносител на стоки, най-голям износител на услуги и второ по значимост местоназначение и източник на преки чуждестранни инвестиции; счита, че като такъв той носи голяма отговорност при решаването на проблеми от световно значение и създаването на инструменти на общата външна икономическа политика с цел да се управлява по подходящ начин външното въздействие на единния пазар на ЕС;
4. счита, че консолидирането на промишлените сектори в световен мащаб и придобиването на дружества на ЕС от инвеститори от трети страни и обратно намаляват ефективните капиталови разходи; призовава за предприемане на мерки за борба срещу протекционизма както в, така и извън Европейския съюз; независимо от това изтъква, че без подходяща координация при създаването на институционалната рамка на ЕС за надзор и стриктното прилагане на правилата на ЕС в областта на конкуренцията, предимствата на единния пазар и ползите от икономиите от мащаба, свързани с участието на ЕС на световния пазар като един субект, биха могли да намалеят;
5. застъпва се за независимостта на ЕЦБ при определяне на паричната политика и при управлението на нестабилните световни финансови пазари; подчертава, че повишаването на обменния курс на еврото е резултат от нарастващи диспропорции в трети страни и слабото търсене в ЕС, което увеличава конкурентния натиск върху дружествата в ЕС и определя необходимостта от реакция от страна на ЕС чрез стабилна икономическа политика, международни споразумения и сътрудничество;
6. счита, че рязкото нарастване на търсенето на природни ресурси, основни продукти и услуги, предизвикано от икономическия растеж в развиващите се страни, може да окаже инфлационен натиск върху икономиките на държавите-членки на ЕС; който до този момент е бил компенсиран от техния принос за повишаване на предлагането в световен мащаб; счита, че държавите-членки на ЕС следва да изготвят инструменти за антиинфлационна икономическа политика за технологически растеж и рамка за възможно макроикономическо приспособяване и подобряване на координацията в отговор на този проблем;
7. приветства намерението на Комисията да доразвие регулаторното сътрудничество, сближаването на стандартите и уеднаквяването на правилата в рамките на своите преговори с трети страни; призовава Комисията да насърчава осигуряването на достойни условия на труд и качество на живота, да се бори срещу социалния дъмпинг, систематически да включва глава относно устойчивото развитие в своите споразумения с трети страни в областта на търговията и сътрудничеството, изискваща ратифициране и прилагане на основните стандарти на Международната организация на труда и принципите за достойни условия на труд, както и да прилага системно своите социални ценности и принципи при сключване на споразумения с трети страни;
Вътрешни политики
Мост между стратегиите за социална закрила и социално включване и интегрираните насоки
8. приветства декларацията на Комисията по отношение на това, че ще се отдели по-голямо внимание на активното включване и равните възможности, че следва да се насърчава подходящата социална закрила и да се активизира борбата срещу бедността, както и че са необходими по-ефективни способи за гарантиране на съществуващите права на гражданите на достъп до работни места, образование, социални услуги, здравеопазване и други форми на социална закрила в цяла Европа;
9. подчертава необходимостта от гарантиране и подобряване на включването и осезаемата роля на социалното измерение в новия цикъл от Лисабонската стратегия и по-специално в интегрираните насоки; счита, че съществува спешна необходимост от преодоляване на съществуващото неравновесие в насоките за заетостта, които не успяват да придадат достатъчна тежест на някои основни социални цели, например целите, свързани с намаляване на броя на работещите бедни и подобряване на достъпа до висококачествена заетост, образование, здравеопазване и други форми на социална закрила за всички; призовава Комисията да приеме интегрираните насоки с цел да се изправи срещу новите предизвикателства и да преодолее тези недостатъци;
10. призовава Комисията и държавите-членки да възприемат систематичен подход за гарантиране на ефективна последователност между процеса на изпълнение на НПР, насочен към растежа и повече и по-добри работни места, от една страна, и процеса на социална закрила и социално включване, от друга;
Прилагане на насоките за заетостта
11. призовава Комисията да предприеме мерки по отношение на разликите между държавите-членки при прилагането и ефективността на насоките за заетостта, като гарантира, че държавите-членки прилагат по-цялостно показателите и целите на Eвропейската стратегия по заетостта, инструментите за обучение през целия живот и мерките, предвидени в Европейския пакт за младежта, Европейския пакт за равенство между половете и Плана за действие на ЕС за лицата с увреждания за 2006-2007 г.; призовава всички тези ангажименти, цели и стандарти да бъдат включени в интегрираните насоки с цел да се подобри последователността и ефективността на Европейската стратегия по заетостта;
12. подчертава голямото значение на подобряването на стратегическите възможности на политиките в областта на заетостта; призовава Комисията и държавите-членки да обърнат специално внимание в рамките на координационната си дейност на качеството на работните места, съвместяването на професионалния, семейния и личния живот, предлагането и качеството на образованието и обучението за всички, прилагането на антидискриминационно законодателство, укрепването на политиките за равни възможности за жените и мъжете, както и на въпросите, свързани с имиграцията;
13. подкрепя приемането на уравновесен набор от общи принципи във връзка с гъвкавосигурността, която съчетава гъвкавостта и сигурността за работниците и работодателите на пазара на труда; насърчава държавите-членки да включат тези общи принципи в консултациите със социалните партньори в рамките на Националните програми за реформа и изтъква основната роля на обучението и преквалификационното обучение, активните политики в рамките на пазара на труда, подходящата социална закрила и премахването на разпокъсването на пазара на труда чрез гарантиране на правата в областта на заетостта за всички работници;
Икономически политики
14. отбелязва, че ЕС трябва да положи усилия, за да разясни ползите от вътрешния пазар на гражданите, които за загрижени във връзка с това, че повишените в резултат на разширяването на Съюза конкуренция, интеграция и мобилност на работната сила постепенно заменя традиционните режими на работа с по-гъвкави модели и смята, че във връзка с тази загриженост следва да се предприемат политически действия за увеличаване на предлагането и подобряване на качеството на онези обществени блага и услуги, които с течение на времето могат да способстват за ускоряване на растежа на производителността и активизиране на политиките в рамките на пазара на труда;
15. Изразява загриженост във връзка с това доколко растежът в Европа ще бъде достатъчно висок, за да компенсира нестабилността на световните финансови пазари и обменни курсове; смята, че надеждните икономически политики биха повишили увереността и намалили несигурността в контекста на настоящата финансова нестабилност; посочва, че един от основните проблеми, пред които е изправена европейската политики през последните години, е недостатъчното търсене на вътрешния пазар;
16. подчертава, че икономиките на държавите-членки си оказват взаимно значително въздействие; в тази връзка подчертава, че е от първостепенно значение да се подобри координацията както на надеждните фискални политики, така и на висококачествените публични финанси, включително на крайно необходимите „Лисабонски инвестиции“;
17. застъпва становището, че прозрачността на финансовите пазари, ефективните правила в областта на конкуренцията и подходящото регулиране и надзор ще продължат да бъдат от решаващо значение, като се имат предвид глобализацията на финансовите пазари и необходимостта от гарантиране на правата на потребителите; поради това призовава Комисията да доразвие и включи въпросите на финансовите пазари в съответни инициативи за цяла Европа в рамките на Лисабонската програма на Общността;
18. подчертава, че забавянето на растежа на производителността е повод за загриженост в рамките на икономическата политика и че въпреки че варира в рамките на ЕС, то проявява общи характеристики, които са показателни за недостатъци на пазарите, в разпределението и финансовите услуги;
19. подчертава, че липсата на структурна гъвкавост възпрепятства ефективното използване на технологии и на достъпа до мрежи в изоставащите промишлени сектори; счита, че насоките на икономическата политика трябва да предвиждат действия в областта на предлагането, които да създават благоприятен климат за трансгранични стопански операции и за ускоряване на появата на единен финансов пазар;
20. признава, че Европа се нуждае от по-бързо преобразуване на иновациите в нови продукти и услуги; поради това подкрепя призива на Комисията за „триъгълник на познанието“, състоящ се от изследвания, образование и иновации; очаква, че ще се инвестира по-ефективно в нови умения, обучение през целия живот и съвременни системи за образование/обучение;
21. застъпва се за оказване на подкрепа за преструктурирането на икономиката на базата на новаторски управленчески процеси, процедури и организационни структури; застъпва становището, че новите дружества в тази област се нуждаят от по-голям достъп и по-творчески подход, както и че те предлагат многобройни възможности за малките предприятия и по-младото поколение;
22. отбелязва, че политиката в областта на конкуренцията следва да допълва структурните политики, да предотвратява появата на картели и да гарантира, че условията не допускат изтласкването от пазара на малките предприятия;
23. смята, че подобренията във функционирането на пазарите, разпределението и финансовите услуги могат да се постигнат чрез разширяване на обхвата на координацията на икономическите реформи в различните държави-членки, по-специално в рамките на еврозоната, и модернизация на икономиката чрез повишаване на усилията за инвестиране в технологията; подкрепя идеята за интегриран подход за икономическо управление, основаващ се на добавената стойност на интеграцията;
Институционални схеми
24. застъпва становището, че икономическата среда не влияе автоматично на дългосрочния растеж и че развитието на чувствителни към потребностите на пазара институции определя дали дадена икономика ще успее да реализира своя потенциал за структурен растеж; поради това настоятелно приканва Комисията да представи действително осъвременени интегрирани насоки за периода 2008-2010 г.;
25. счита, че институционалното развитие на ЕС следва да улеснява ефективното координиране на икономическите политики и да осигури последователност между интегрираните насоки и националните програми за реформа; поради това призовава Комисията да гарантира, че националните програми за реформа се основават в по-голяма степен на интегрираните насоки и да представи специфични за всяка държава-членка препоръки въз основа на показатели за измерване на тяхната дейност;
26. посочва, че прозрачността на дейността на Еврогрупата, Икономическия и финансов комитет, Комитета по финансови услуги и Комитета по икономическа политика е от жизненоважно значение за ефективната координация и изпълнение на действията на ЕС в областта на икономическата политика;
27. изразява убеждение, че е необходимо подобрено усвояване и разбиране на програмата за реформа в рамките на Европа, както и че е необходимо да се затвърди ролята на Европейския парламент и националните парламенти, както и на съответните формации на Съвета на министрите при определяне на икономическата стратегия;
28. застъпва становището, че е необходимо допълнително подобряване на управлението на ЕС в съответствие с Лисабонската стратегия, по-специално по отношение на следните аспекти: по-тясно сътрудничество между съответните формации на Съвета на министрите, по-специално по отношение на една надеждна координация на Националните програми за реформа, предоставяне на достатъчно време на държавите-членки за изготвяне на техните Национални програми за реформа като най-после се осъвременят/потвърдят интегрираните насоки още на годишния Пролетен съвет на ЕС, и пълни права на консултация за ЕП;
29. отново изказва съжаление във връзка с това, че Парламентът, Съветът и Комисията все още не са съгласували ясен план и правилник, които биха гарантирали подходящо сътрудничество и пълното участие на съответните три институции на ЕС в целесъобразния бъдещ подход към интегрираните насоки за политиките като ключови инструменти в рамките на Лисабонската стратегия; в тази връзка призовава Съвета и Комисията да представят предложения за тясно сътрудничество между трите институции на ЕС с оглед на предстоящото преразглеждане на интегрираните насоки за политиките;
Участие на заинтересованите страни
30. призовава Комисията и държавите-членки да насърчават усвояването и подобряването на участието на националните парламенти, органите на регионално и местно равнище, социалните партньори, организациите, представляващи безработните лица, както и онези групи от обществото с най-малък достъп до пазара на труда, в рамките на Лисабонската стратегия и по-специално в рамките на процеса на изпълнение на Националните програми за реформа;
31. приветства предложението за провеждането от Комисията на консултации с малките и средни предприятия и техните представители и последващото разработване на „Акт за малките предприятия“ за Европа; изразява надежда, че в рамките на социалния диалог ще се вземат предвид становищата на малките предприятия и че принципът на „дребния мащаб като отправна точка“ ще бъде изцяло включен в процеса на вземане на решения;
График
32. очаква с нетърпение да изпълни консултативната си роля, както се предвижда в член 128, параграф 2 от Договора, с оглед на преразглеждането на насоките за заетостта; настоятелно призовава Комисията и Съвета да предоставят на Парламента необходимото време, във всички случаи не по-малко от пет месеца, за да изпълни своето задължение;
33. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и парламентите и правителствата на държавите-членки.
- [1] Приети текстове, P6_TA(2007)0048.
- [2] ОВ C 316 E, 22.12.06, стр. 370.