ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
13.11.2007
съгласно член 103, параграф 2 от правилника, от:
- –Maria Martens и Nirj Deva, от името на групата PPE-DE ,
- –Alain Hutchinson, Glenys Kinnock, Ana Maria Gomes и Thijs Berman, от името на групата PSE ,
- –Thierry Cornillet, от името на групата ALDЕ,
- –Ryszard Czarnecki и Ewa Tomaszewska, от името на групата UEN,
- –Raül Romeva i Rueda, от името на групата Verts/ALE
B6‑0476/2007
Резолюция на Европейския парламент относно действията на ЕС в отговор на ситуации на нестабилност в развиващите се страни
Европейският парламент;
– като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „ ЕС в търсене на отговор за справяне със ситуации на несигурност - намеса в трудна среда с цел устойчиво развитие, стабилност и мир” от 25 октомври 2007 г.[1],
– като взе предвид Европейския консенсус за развитие;
– като взе предвид Регламент (ЕО) № 1905/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година за създаване на финансов инструмент за развитие на сътрудничеството, известен като„Инструмент за сътрудничество за развитие“,
– като взе предвид Споразумението от Котону,
– като взе предвид „Политиката на Африканския съюз в областта на следконфликтното възстановяване и развитие“, приета от 52 държави-членки на АС по време на срещата на върха на АС в Банджул през м. юли 2006 г.,
– като взе предвид „Десетте принципа за международно участие в нестабилните държави и ситуациите на несигурност“ на Групата на нестабилните държави към Комитета за подпомагане на развитието в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), приети на срещата на високо равнище на Комитета за подпомагане на развитието на 3-4 април 2007 г. в Париж;.
– като взе предвид Резолюция 60/1 от 24 октомври 2005 г на Генералната асамблея на ООН относно резултатите от Световната среща на върха през 2005 г. и по-специално параграфи 138 до 140 от него относно отговорността за осигуряване на защита;
– като взе предвид член 103, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че от 90-те години на миналия век насам Световната банка и международната общност за развитие определя като „нестабилни“ държавите, които нямат достатъчен капацитет да изпълняват своите „традиционни“ функции и да ръководят процеса на развитие и чиито институции са нестабилни,
Б. като има предвид, че нестабилността на дадена държава е по-скоро емпирично, отколкото нормативно понятие и че то е зависима променлива, а не първоначално състояние; като има предвид, че ситуациите на нестабилност се наблюдават или преди дадена криза, или след нея; като има предвид, че гражданите следва да носят отговорността за определяне на това кога тяхната държава вече престава да бъде „нестабилна“,
В. като има предвид, че независимо от факта, че вече няма двусмислено работно определение на това понятие, е възможно да бъдат определени държавите, в които се наблюдават ситуации на нестабилност, а броят на държавите, които по преценка на Световната банка се считат за „нестабилни“, почти се е удвоил от 14 на 26 в периода между 2000 г и 2006 г., като 14 от тях са държави в Африка на юг от Сахара,
Г. като има предвид, че е от съществено значение да се постигне разбиране за външните и вътрешните фактори за нестабилността, за да се предостави помощ и правомощия на такива държави, в пряка полза на техните граждани и в интерес на мира и благоденствието в регионален и световен аспект,
Д. като има предвид, че различните видове нестабилност (например предразположение към появата на конфликти, така нареченото „проклятие на природните ресурси“, недобро управление, липсата на достъп до море) изискват различни видове намеса, като има предвид, че дадена страна може да изпадне в различни по вид ситуации на нестабилност, като по този начин се затруднява категоризирането и предприемането на конкретни действия,
Е. като има предвид, че намирането на изход от ситуациите на нестабилност е дълготраен процес и изисква устойчив и дългосрочен ангажимент едновременно от засегнатите страни и от международната общност,
Ж. като има предвид, че Африканският съюз признава, че възстановяването е по-скоро политически, отколкото технически проблем; следователно подчертава необходимостта от легитимни правомощия на държавите, управление, основаващото се на консенсуса, утвърдителни действия за уязвимите групи и изграждане на капацитет на местно равнище в рамките на програмата за справедливо разпределяне на правомощията и взаимна отчетност [2]
З. като има предвид, че нестабилните ситуации често се коренят в бедността и лошите условия на живот, водейки в най-крайните случаи до разпадане на държавата и постоянна несигурност; като има предвид, че липсата на защита и на права за гражданите на засегнатите страни налага и трябва да бъде в центъра на действията от страна на ЕС и на международната общност,
И. като има предвид, че все още няма достатъчен обмен на опит в сферата на изграждането на държавни структури между страните и между донорите, като по този начин се възпрепятства извличането на поуки,
Й. като има предвид, че има нужда от двоен механизъм за отчетност: между донорите и страните бенефициенти и между последните и тяхното население;
К. като има предвид, че опасност от дублиране или недостиг на средства грози многобройните инструменти за финансиране и че това прави отчетността и участието за тези вече изнемощели общества още по-трудни;
1. счита, че нестабилността е сложно предизвикателство пред развитието и подчертава необходимостта от добре определена и съгласувана програма за борба срещу нестабилността, основаваща се на принципа на „ненанасяне на вреди“, т.е. пригодена към ситуацията, отчитаща дългосрочните съображения и координираща многобройните цели и подходи на различните заинтересовани страни в светлината на основната и всеобхватна цел за намаляване на бедността и постигане на Целите на хилядолетието за развитие;
2. приветства изготвянето на план от страна на ЕС за преодоляване на нестабилността и подчертава необходимостта от намеса на парламентите във всички етапи от прилагането на тази стратегия;
3. заявява, че една стабилна демократична политическа система, благоприятстваща развитието, принципа на правовата държава, зачитането на правата на човека, доброто управление и мирното предотвратяване на конфликти е най-доброто средство за превъзмогване на нестабилността и за постигане на добре функциониращи открити институции и ефективно и справедливо изготвяне на политиката;
4. отбелязва, че е необходимо изготвяните програми и действията в ситуации на несигурност да бъдат всеобхватни и последователни и в основата им да е залегнала загрижеността за хората и устойчивото развитие в засегнатите страни; счита, че съществуващите инструменти и механизми трябва да включват подход, който е чувствителен към ситуациите на несигурност, и изцяло споделя възгледа, че е необходимо да се повиши потенциалът на стратегическите документи за страните и на тематичните програми, изготвяни съвместно, за предотвратяване на ситуации на несигурност;
5. подчертава, че програмата за преодоляване на ситуации на несигурност следва да включва три елемента, с акцент върху бедните и предотвратяване на тези ситуации: насърчаване на сигурността на населението, подобряване на развитието и гарантиране на мира; също така подчертава необходимостта от тяхното последователно прилагане на практика;
6. счита, че е необходимо да се координира дългосрочното стратегическо планиране с изпълнението на програмите на място, които трябва да запазят гъвкавостта и приспособимостта си, както и че е необходимо то да се адаптира към контекста в дадената страна; поради това призовава Комисията да насърчава дългосрочното развитие, но също така да предоставя основни услуги, например в областта на здравеопазването и образованието, в краткосрочен план;
7. подчертава, че програмите за развитие в ситуации на несигурност следва да се ръководят от същите основни принципи, които важат за всички други програми за развитие, т.е. усвояване, партньорство, взаимна отчетност и устойчивост;
8. призовава Комисията да подкрепя мира, политическия диалог и помиряването с участието на всички страни, както и да способства за повишаване на участието на различните общности и гражданското общество във всички аспекти на процеса на възстановяване и стратегиите за развитие;
9. подчертава, че може да се постигне дълготраен мир единствено ако виновните получат справедливо наказание и ако обществеността приеме, че наказанието е било справедливо, по-специално във връзка с военните престъпления и престъпленията срещу човечеството; в тази връзка призовава Комисията да подкрепи укрепването на законодателните и съдебни системи на държавите, в които се наблюдават ситуации на несигурност, с цел да гарантира, че извършителите на тежки престъпления срещу човечеството са подведени под съдебна отговорност, но също така с оглед на успоредното развитие на правосъдието и инициативите за помирение;
10. призовава за утвърждаване на законните права на личността, включително правото на собственост върху земята за най-бедните; също призовава Комисията да подкрепя усилията на развиващите се страни за разнообразяване на селскостопанската им продукция с цел те да могат да се отърсят от състоянието си на уязвими икономики, зависещи от една култура, и по този начин да избегнат ситуации на несигурност, предизвикани от икономически срив;
11. отново изтъква необходимостта в рамките на действията на ЕС за развитие и оказване на хуманитарна помощ да се обърне по-голямо внимание на превантивните мерки, ранното предупреждение и анализирането на рисковете с цел да се избегнат както предизвиканите от човека, така и природните бедствия, които водят до ситуации на несигурност;
12. потвърждава, че един бъдещ модел за преодоляване на ситуации на несигурност и за развитие следва да взема предвид съществуващите инициативи на местно, регионално и континентално равнище, например неотдавнашната „Политика на Африканския съюз за постконфликтно възстановяване и развитие“, Новото партньорство за развитие на Африка, Механизма за партньорска проверка в Африка и Хартата за демокрация, провеждане на избори и управление в Африка; поради това призовава Комисията да подкрепи усилията за задълбочаване на сътрудничеството в посока юг-юг в тази област;
13. призовава Комисията да гарантира не само пълното участие на заинтересованите страни на национално равнище в усилията за преодоляване на ситуации на несигурност, но и вземането предвид на техните концепции и определения на изграждането на държавни структури и техния държавен модел, както и използването на местни експерти;
14. подчертава решаващата роля, която изпълняват жените и уязвимите групи за насърчаване на развитието и мира, и призовава Комисията да насърчава тяхното овластяване, по-конкретно като вземе предвид техните специфични потребности и положение в среда, характеризираща се с несигурност;
15. приветства факта, че съгласно рамката на своята съвместна стратегия, ЕС и Африка ще проведат диалог относно концепцията за „ситуации на несигурност“, насочен към постигането на общо тълкувание и съгласуване на стъпките, които могат да се предприемат, както и че този диалог вече е предвиден в плана за действие;
16. напомня, че всяка отделна държава носи отговорност за защита на своето население срещу геноцид, военни престъпления, етническо прочистване и престъпления срещу човечеството, както и че ЕС силно подкрепя отговорността за оказване на защита, в съответствие с Резолюция 60/1 на Генералната асамблея на ООН от 24 октомври 2005 г.; подчертава, че отговорността за оказване на защита включва оказването на постоянен дипломатически, икономически и правен натиск и отправяне на заплахи, като военната намеса е само крайно средство и е необходимо върху нея да се оказва строг контрол;
17. подчертава, че предприемането на действия в отговор на ситуации на несигурност е сложен процес и изисква значителни финансови и човешки ресурси, както и поемане на дългосрочни ангажименти; поради това призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че се предоставят достатъчни ресурси по подходящ и предвидим начин, както и че донорите съгласуват своите дейности;
18. подчертава, че използването на бюджетна подкрепа не е подходящо в ситуации на несигурност, в които възможностите за одитиране и контрол са незначителни или изобщо не съществуват; поради това призовава Комисията да използва други видове финансиране в подобни ситуации, освен ако тя може да предостави подробна информация относно изразходването на средствата;
19. призовава Комисията да предостави на Парламента информация относно донорите и международните участници, както и вида извършвана от тях дейност, с оглед на осъществяване на наблюдение на възможно най-доброто използване на наличните инструменти и ресурси;
20. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата на държавите-членки, съпредседателите на Парламентарната асамблея на АКТБ-ЕС и Африканския съюз.