ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
14.2.2008
съгласно член 103, параграф 2 от правилника
от Joseph Daul, Marianne Thyssen и Klaus-Heiner Lehne, от името на групата PPE-DE
Martin Schulz, Udo Bullmann и Edit Herczog, от името на групата PSE
Биляна Илиева Раева, от името на групата ALDE
Daniel Cohn-Bendit, Monica Frassoni и Rebecca Harms, от името на групата Verts/ALE
Brian Crowley, от името на групата UEN
относно приноса към пролетното заседание на Европейския съвет през 2008 г. във връзка с Лисабонската стратегия
B6‑0076/2008
Резолюция на Европейския парламент относно приноса към пролетното заседание на Европейския съвет през 2008 г. във връзка с Лисабонската стратегия
Европейският парламент,
– като взе предвид стратегическия пакет на Комисията за Лисабонската стратегия, който включва съобщение от Комисията до Европейския съвет: „Стратегически доклад относно обновената Лисабонска стратегия за растеж и работни места: начало на новия цикъл (2008-2010)“, със заглавие „Поддържане на темпото на промяна“ (COM(2007)0803) – Част I, оценка на националните програми за реформа, съобщение от Комисията до Съвета и Европейския парламент: „Предложение за Лисабонската програма на Общността 2008-2010 г.“ (COM(2007)0804), „Интегрирани насоки за растеж и заетост (2008-2010)“ (COM(2007)0803) – Част V,
– като взе предвид съобщението на Комисията относно „Изпълнение на Лисабонската стратегия за растеж и работни места посредством политиката на сближаване на ЕС от държавите-членки и регионите, 2007-2013 г.“ (COM (2007)0798),
– като взе предвид 27-те национални програми за реформа в рамките на Лисабонската стратегия, представени от държавите-членки,
– като взе предвид съобщението на Комисията относно „Европейските интереси: постигане на успех в ерата на глобализацията“ (COM(2007)0581),
– като взе предвид заключенията на Европейския съвет от м. март 2000 г., м. март 2001 г., м. март и м. октомври 2005 г., м. март 2006 г. и м. март 2007 г.,
– като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 15 ноември 2007 г. относно „Европейските интереси: постигане на успех в ерата на глобализацията“ (B6-0435/2007),
– като взе предвид член 103, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид обещанието на Комисията изцяло да се съобрази със становищата, изказани от Парламента в неговите резолюции относно Лисабон, като конкретно отбелязва резолюцията относно глобализацията, приета през м. ноември 2007 г. в Страсбург,
Б. като има предвид, че Парламентът в предишните си резолюции демонстрира силна подкрепа за Лисабонската стратегия и особено приветства подхода с нова насока, съсредоточен върху стратегията за растеж и работни места,
В. като има предвид, че съществува силна взаимовръзка между икономическия растеж, заетостта, борбата срещу бедността и социалната интеграция,
Г. като има предвид, че Съюзът и държавите-членки споделят отговорността да дадат отговор на предизвикателствата, възможностите и на несигурността на гражданите по отношение на глобализацията; като има предвид, че ЕС трябва да поеме своята политическа отговорност като глобален фактор и да допринася за постигането и формирането на устойчиво световно развитие в епохата на глобализация, така че хората по целия свят да могат да се възползват от възможностите, които предлага глобализацията,
Д. като има предвид, че единният пазар е важен и ефикасен инструмент за изграждане на динамична и конкурентоспособна икономика, основана на знанието, и за укрепване на конкурентната позиция на Европа на световния пазар с цел подобряване качеството на живот на европейските граждани,
Е. като има предвид, че настоящата резолюция, съгласно мандата на координационната група на Европейския парламент за Лисабонската стратегия и като се зачитат компетенциите на други комисии на ЕП, не разглежда подробности от протичащите в момента законодателни процеси и процеси на консултации,
Общи съображения
1. отново подчертава значимостта на енергично прилагане на Лисабонската стратегия, като се акцентира върху взаимозависимостта между икономическия прогрес, социалния прогрес и напредъка в областта на опазване на околната среда за изграждане на динамична и новаторска устойчива икономика;
2. счита, че икономическото развитие и бъдещото благоденствие в Европа зависят от начина, по който се създават по-добри условия за устойчив растеж и разкриване на работни места и от възможностите и предизвикателствата, които произтичат от действията в отговор на глобализацията, демографските промени и глобалните заплахи за околната среда; вярва, че обновената Лисабонска стратегия и интегрираните насоки са общият инструмент на Европейския съюз;
3. счита, че за да се гарантира успехът на обновената Лисабонска програма, трябва също така да увеличим растежа на Европа, който понастоящем е на ниско равнище от около 2% от БВП и не стига за създаване на достатъчно заетост;
4. посочва, че един от основните проблеми пред европейската икономика в последните години е недостатъчното вътрешно търсене поради липса на доверие у потребители и инвеститори и че увеличението на потреблението трябва да дойде от увеличение на приходите, свързано с повишаване на производителността и заетостта;
5. признава, че Съюзът е изправен пред много предизвикателства за предстоящия период: население, което ще започне да намалява до около 2020 г., засилен икономически натиск от страна на глобалната конкуренция, повишени енергийни цени, изменение на климата и социални дисбаланси; счита, че Европа трябва да отговори на тези предизвикателства с подходящо съчетание от политики;
6. отбелязва, че Лисабонската програма се развива в положителна насока; въпреки това отбелязва, че все още съществуват недостатъци в прилагането ѝ, както и че няма подходящо осъзнаване на факта, че европейският процес на развитие към повече растеж, създаване на работни места, подходяща социална осигуреност и подходящо опазване на околната среда все още не са застраховани срещу кризи;
7. посочва, че като най-голям световен производител и вносител на стоки, най-голям световен износител на услуги и втори по големина източник и получател на преки чуждестранни инвестиции, ЕС е един от най-крупните облагодетелствани от отворената световна икономика; счита, че като такъв, той има голяма отговорност при решаването на глобални проблеми;
8. приветства глобалното измерение на Лисабонския процес и отбелязва, че Лисабонската стратегия представлява европейски отговор на възможностите и рисковете, присъщи на глобализацията; в тази връзка изрично подчертава значението на трансатлантическото сътрудничество, както и значението на подобряването на сътрудничеството с други основни фактори като Китай, Индия, Бразилия и други икономически зони по света;
9. призовава по принцип към предприемане на мерки за борба срещу протекционизма както вътре в Европейския съюз, така и извън него; призовава за сътрудничество и справедлив подход при по-нататъшното провеждане на преговорите от кръга от Доха;
10. изтъква неоспоримата стойност на последователната политика на стабилност и растеж и значението на макроикономическата стабилност като източници на доверие, което е основа за постигане на Лисабонските цели; посочва, че в интерес на макроикономическата стабилност увеличаването на производителността трябва да върви ръка за ръка с по-справедливо разпределение и засилване на социалното сближаване; в тази връзка обръща внимание на призива за повишаване на доходите, за да не се изостава от средносрочния ръст на производителността;
11. подчертава, в съгласие с Комисията, че икономиките на държавите-членки са силно взаимозависими и аргументите в полза на обща програма за реформа са най-силни в еврозоната;
12. посочва преимущественото значение на запазването на стабилността на финансовите пазари и отбелязва, че неотдавнашната криза с ипотечните кредити, отпуснати на лица с лоша кредитна история, показва необходимостта ЕС да развие мерки за надзор с цел да укрепи прозрачността и стабилността на финансовите пазари и по-добре да защищава потребителите; изисква оценка на съществуващите в момента системи и инструменти за финансов надзор в Европа и настоява за тесни консултации с Парламента, които да доведат до ясни препоръки относно начините за подобряване на стабилността на финансовата система и нейните възможности за предоставяне на сигурно дългосрочно финансиране на европейския бизнес;
13. посочва, че субсидиарността е важна, за да могат държавите-членки да адаптират приетите от всички политики по отношение както на сигурността, така и на гъвкавостта към конкретните практики и традиции на националните пазари на труда;
14. припомня, че политиката на сближаване представлява основен принцип на Договорите и инструмент за постигане на политическите цели от Лисабон за растеж и работни места, като до 75 % от средствата, заделени за политиката на сближаване, са посветени на иновациите и Лисабонските цели; счита, че влиянието на политиката на сближаване на ЕС като цяло, и на структурните и кохезионни фондове в частност, трябва да бъде използвано за прилагането на Лисабонската програма на регионално равнище и че е необходимо да се наблюдават внимателно резултатите от този процес на регионално и местно равнище; счита, че настоящото благоприятно развитие на икономиката следва да насърчи по-нататъшни реформи; подчертава необходимостта от разглеждане на ефекта от прилагането на Лисабонската стратегия на регионално равнище, като се има предвид, че 2008 г. е първата година, в която могат да бъдат оценени предварителните резултати от целевото отпускане на средства в рамките на политиката на сближаване;
15. счита, че научните и технологични изследвания са един от ключовите елементи на Лисабонската програма; съгласява се, че е изключително важно да се засили научноизследователската дейност и че държавите-членки следва да вземат допълнителни мерки, за да изпълнят целите си за инвестиции в научноизследователска и развойна дейност за 2010 г., като посочат как националните цели за инвестиции в научноизследователска и развойна дейност за 2010 г. ще бъдат изпълнени и как техните стратегии в областта на научноизследователската и развойна дейност ще допринесат за създаването на европейско изследователско пространство; подчертава, че необходимото преминаване към нисковъглеродна икономика чрез разработване и въвеждане на нови технологии ще създаде разнообразни възможности за ЕС; отбелязва огромните възможности, които се предоставят на европейската икономика от разработването и въвеждането на нови технологии и услуги, които ще способстват за намаляване на емисиите на въглероден двуокис, произвеждани от световната икономика; приветства предложението на Комисията за създаване на контекст на „пета свобода“ – свободата на знание – в този контекст, в допълнение към четирите свободи на движение на стоки, услуги, хора и капитал, както и да обедини ресурсите на ЕС и държавите-членки в научноизследователската и развойна дейност, за да се осигури по-ефективното им използване;
16. приветства неотдавнашните инициативи и инвестиции в областта на индустриалната и научноизследователска политика; в този контекст приветства Европейския институт по новаторство и технология и Галилео като ефикасно средство да се съчетаят необходимостите от новаторство в технологичната сфера с научноизследователските потребности на промишлеността; приветства европейските програми GNSS (Галилео и EGNOS) като ключови проекти на ЕС; подчертава икономическите и обществени достойнства на програмите и ползите от нови услуги и пазари;
17. счита, че мрежите за компетентност (NoE) са необходими за гарантирането на водещата роля на Европа в икономическата и технологична сфера; счита, че държавите-членки и регионите следва да подкрепят развитието на клъстери на компетентност, както и мерки за насърчаване на конкуренцията и сътрудничеството между тях, с цел по-нататъшното активизиране на културата на новаторство; счита, че Комисията, държавите-членки, регионалните и местни органи следва да предприемат последващи стъпки, насочени към активна подкрепа на по-тясно сътрудничество между обществените органи, изследователските институти, университетите и промишлеността;
18. подчертава значението на това, европейският бизнес, европейските граждани и органи успешно да завършат прехода си към цифровата ера и наистина да създадат икономика и общество, основани на знанието, за каквито призовава Лисабонската програма; призовава за по-нататъшно развитие на ролята на науката и технологиите в ежедневния живот на гражданите и насърчаване на интегрирано общество, основаващо се на знанието, в полза на всички негови членове;
19. настоятелно призовава правителствата на държавите-членки и техните регионални администрации, като най-крупни работодатели, купувачи и доставчици на услуги в рамките на единния пазар, да стимулират новаторството чрез създаване на пилотни пазари за новаторски продукти и услуги;
20. отбелязва, че малките и средни предприятия (МСП) играят ключова роля в създаването на нови работни места и използването на нови научноизследователски постижения; твърдо подкрепя предложения от Комисията закон за малките предприятия като средство за създаване на възможности за МСП и насърчаване на култура от типа „мисли първо в малък мащаб“ и за набелязване на подход на интегрирана политика за отключване на потенциала за растеж на всеки етап от жизнения цикъл на МСП;
21. подчертава потенциала за подпомагане на МСП чрез намаляване на регулаторната тежест върху тях, подобряване на техния достъп до обществени поръчки и разработване на по-благоприятен режим за финансиране и експлоатация на новаторството;
22. признава, че в рамките на ЕС новаторските технологии трябва по-бързо да бъдат превръщани в нови продукти и услуги; поради това подкрепя призива на Комисията за „триъгълник на познанието“, състоящ се от научни изследвания, образование и новаторство; очаква по-ефективно инвестиране в нови умения, обучение през целия живот и съвременни системи за образование/обучение;
23. приветства факта, че Комисията се ангажира да намали регулаторната тежест и има за цел по-добро законодателство и насърчаване на държавите-членки да приемат равностойни мерки без да застрашават правата за участие на техните граждани и защитата на потребителите; очаква от Комисията и Съвета да спазят своите ангажименти, очертани в междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество; отбелязва с дълбока загриженост, че напоследък Комисията представя редица съществени законодателни предложения без предшестващи оценки на въздействието и без подходяща оценка на последствията от предишно законодателство в същата сфера;
24. в този контекст подчертава необходимостта от нов всеобхватен подход към външната и търговската политика, съсредоточен върху даването възможност на Европа да поеме лидерството при определяне на правила и стандарти по целия свят, което да улеснява европейския износ и да гарантира, че вносът отговаря на необходимите стандарти; подчертава, че Европа трябва да увеличи максимално потенциала си на трамплин за предприятия, които навлизат на глобалните пазари и привлекателно място за инвеститори; освен това изисква всички двустранни или регионални търговски споразумения на ЕС, които са в процес на договаряне, да включват приложими разпоредби за прилагането на основни трудови стандарти и други аспекти на достойни условия на труд, както и на многостранни екологични стандарти;
25. отново изразява убеждението си, че за създаване на общество, което е в състояние да отговаря на промените, ключова роля ще има интегриращият подход при вземането на икономически решения; припомня решението на Европейския съвет, в което се подчертава, че високо равнище на социална защита е от централно значение за Лисабонската стратегия; отново потвърждава, че е неприемливо хора да живеят под прага на бедността и в състояние на социална изолация; отново потвърждава, че всички европейски граждани следва да имат достъп до достойна работа и достоен живот, дори след пенсионирането си; подкрепя по-нататъшни действия за укрепване на политиките за борба с бедността и социалната изолация с оглед приемане на всеобхватен подход към подновяване на решителния импулс, даден на премахването на бедността до 2010 г., и предоставяне на възможност на всички европейски граждани за достъп до техните основни права; подчертава правнообвързващия характер на включването на европейската Харта за основните права в Договора за реформа от Лисабон; изисква ангажимент от страна на пролетното заседание на Европейския съвет за амбициозна социална програма с конкретно въздействие върху резултатите от Лисабонската стратегия;
26. припомня – като се има предвид, че социалното и териториално сближаване е един от основните елементи на единния пазар – значението на повишаването на увереността на гражданите чрез насърчаване на социални цели и цели, свързани с околната среда, които са общи за държаните-членки, като например висококачествени работни места, равни възможности и опазване на здравето и околната среда, като в същото време се зачита европейското културно разнообразие; призовава Комисията да гарантира, че ЕС изпълнява своята защитна функция в тези сфери и че се избягва регулаторната конкуренция между държавите-членки;
27. счита, че е необходимо по-нататъшно интегриране на транспортния сектор в рамките на Лисабонската стратегия; настоява да се даде приоритет, съгласно новите интегрирани насоки за политиките, на устойчив транспорт, логистика и развиване на трансевропейските мрежи и призовава държавите-членки да гарантират, че националните планове, внесени на предстоящото пролетно заседание на Европейския съвет през 2008 г., отразяват тези приоритети;
Вътрешният пазар и стратегически отговори на глобализацията
28. изтъква, че добре функциониращ вътрешен пазар и уравновесена социална пазарна икономика са най-силното конкурентно предимство за Европа; посочва, че за инвеститори от трети страни вътрешният пазар предлага предимства като равни възможности и свободно движение, но че достъпът до вътрешния пазар следва да бъде придружен от подобно отваряне на трети страни с развити и нововъзникващи икономики за инвеститори от ЕС, което е ключов фактор при привличане на чуждестранни инвестиции и увеличаване на търговията с трети страни; отбелязва, че освен това трябва да създадем най-добрите рамкови условия за европейските предприятия, включително по-съвършено законодателство, добро управление, стабилна и справедлива конкуренция, ефикасно функциониращи пазари на рисков капитал и търговска употреба на резултатите от изследвания и иновации;
29. настоятелно призовава държавите-членки да поставят конкурентоспособността на ЕС на централно място при изготвяне на своите политики и да превърнат доизграждането на единния пазар в свой приоритет, особено чрез своевременно и подходящо прилагане на директивите за единния пазар и премахване на необоснованите бариери, свързани с достъп до националните пазари; все пак припомня, че създаването на единния пазар беше основано на конкуренция, сътрудничество и солидарност, които остават основните предпоставки за бъдещи успехи на единния пазар през 21 век; подчертава, че той трябва да бъде развиван чрез правила за честна конкуренция, ефикасни системи за публични разходи и социална защита, както и високо равнище на защита на потребителите;
30. изтъква потребността от доизграждане на единния пазар и изпълнение на необходимите реформи; призовава държавите-членки да приемат останалите необходими мерки за създаване на единен пазар на ЕС за услуги, включително финансови услуги, и да гарантират, че техните национални регулаторни органи насърчават нови доставчици и продукти, като същевременно осигуряват равни условия и подходяща прозрачност и правна сигурност на интересите на отделните инвеститори; счита, че новите инициативи за политики за доизграждане на единния пазар следва да бъдат обуславяни в по-голяма степен от анализ на последствията за пазарите, икономическите сектори, околната среда, и социалната сфера;
31. подчертава необходимостта от адекватно равнище на защита на правата на интелектуална собственост и подкрепя инициативата за достъпна, сигурна и ефективна патентна система, която да насърчи инвестициите и усилията, влагани в научни изследвания, и да развива капацитет за новаторство, особено по отношение на МСП; настоятелно призовава и трите институции да работят заедно за постигане на политически консенсус за действително подобряване на патентната система, така че гражданите да могат да се възползват от нови продукти и услуги на достъпни цени;
32. отбелязва, че пазарните инструменти (ПИ) включват широка гама от политически средства, които все по-често се използват за постигане на цели в областта на околната среда; счита, че ПИ като данъци, такси и търговия с емисии могат да подкрепят ефикасното разпределение на природните ресурси и в този контекст да допринесат за осъществяването на целите на Лисабонската програма;
33. отново изразява становището си относно ползите, които произтичат от пренасочването на данъчната тежест от труда към влошаването на околната среда като ефективен начин за разрешаване на свързаните с околната среда и със заетостта проблеми и счита, че тежестта върху труда трябва да се намали с цел създаване на повече работни места и борба със сивата икономика;
34. отбелязва, че целите за постигане на сигурност на енергийните доставки и за предоставяне на гражданите на Европа на устойчива мобилност и енергия на разумна цена и поддържане на справедливи равнища на цените могат да бъдат постигнати чрез същата стратегия, която се използва и за амбициозна защита на климата;
35. следователно призовава Комисията да прилага последователно и бързо решенията от срещата на най-високо равнище през пролетта на 2007 г. и да направи възобновяемата енергия и енергийната ефективност наистина приоритети на една обща енергийна политика;
36. посочва, че пренасочването към икономика с ниска енергийна интензивност, основана на възобновяеми енергийни източници, е основна задача за ЕС и останалите индустриализирани страни и че един ефективен подход в случая е прилагането на вече налични технологии, за което обаче се нуждаем от смели действия в областта на политиките за въвеждането им, включително стимули и многостранно договорени санкции за страните, които не са готови да поемат своята част от тежестта; подчертава, че необходимото преминаване към устойчива, нисковъглеродна икономика с ниска енергийна интензивност чрез разработване и въвеждане на нови технологии ще създаде разнообразни възможности за ЕС;
37. подчертава значението на транспортната политика за борба с измененията на климата и за работа върху по-широк кръг от проблеми, свързани с околната среда; препоръчва политики, които намаляват ненужния транспорт чрез разнообразни мерки и призовава трансевропейските транспортни мрежи да станат обект на подходяща стратегическа оценка на въздействието върху околната среда;
38. призовава държавите-членки бързо да разширят взаимосвързаните, съвместими трансевропейски транспортни мрежи, по-специално с оглед на потребностите в новите държави-членки, в рамките на една ефективна, устойчива и екологична транспортна политика; призовава Комисията и държавите-членки да прилагат подходящо съчетание от политики за пълно използване на потенциала на екологичните, интелигентни транспортни системи и новаторски технологии;
39. посочва, че следователно е жизнено важно да се гарантира, че бъдещото търсене на логистични услуги е съвместимо с намаляване на въздействието върху околната среда и на емисиите на парникови газове; счита, че устойчивите транспортни услуги зависят от способността на лицата, отговорни за вземането на политически решения на европейско, национално и регионално равнище да предоставят ефективни стимули за продължаване на усилията на потребителите и доставчиците на транспортни услуги, както и на производителите на превозни средства, за създаване на по-екологичен пазар на логистични услуги;
Пазар на труда и инвестиране в хората
40. признава, че стратегията на ЕС за растеж и работни места носи ползи, но същевременно подчертава, че не всички граждани на ЕС са усетили ползите от тези резултати; подчертава, че за да се посрещне глобализацията и демографското предизвикателство е изключително важно да се дадат на хората необходимите умения и възможности, за да бъдат привлечени повече лица на пазара на труда и заетостта да стане реална възможност за всеки човек, особено посредством мерки по отношение на хората, които са най-отдалечени от пазара на труда;
41. подчертава, че за осигуряване на свободното движение и мобилност на пазара на труда Съветът трябва да приеме директивите относно организацията на работното време, условията на работа за временни работници и преносимостта на пенсионни права, както и да преработи директивата относно Европейски работнически съвет без забавяне; подчертава, че премахването на бариерите пред мобилността в рамките на европейския пазар на труда позволява по-добра защита за европейските работници; отбелязва, че ЕС трябва да положи усилия, за да разясни на гражданите ползите от подход, който ефективно съчетава разширяване, интеграция, солидарност и мобилност на работната сила;
42. потвърждава отново, че Европа не може да си позволи настоящите високи равнища на безработица; отбелязва, че европейският социален модел няма да остане незасегнат от протичащите в света сътресения; счита, че за да посрещне демографското предизвикателство и да осигури устойчивост на публичните финанси, Европа трябва да осъществи реформи на пазарите на труда и в социалните системи, така че да засили стимулите за труд и да предостави на хората възможности и умения за справяне с промените, както и да улеснява връщането им към платен труд; посочва, че ЕС трябва да предприеме множество реформи с оглед на поддържането на конкурентоспособността си на световната сцена; счита, че равнището на доверие между предприятията и служителите, необходимо за такова действие, ще се повиши успоредно с активизирането на социалния диалог; подчертава значението на прилагането на приетите общи принципи за гъвкава сигурност по всеобхватен и уравновесен начин както за работници, така и за работодатели;
43. подчертава, че гъвкавият труд е все по-търсен и от работодатели, и от работници, и че предвид на предизвикателството на демографските промени, той е доказано средство за повишаване на заетостта на жените и за удължаване на професионалния живот на по-възрастните хора; припомня, че образованието, квалификациите и обучението са елемент от висококачествената заетост и че трябва да се обърне внимание на социалните стимули за семействата, включително инфраструктурата за грижи за деца, което е една от предпоставките за повишено участие на жените на пазара на труда; подкрепя приемането на уравновесен набор от общи принципи във връзка с гъвкавата сигурност, съчетаването на гъвкавост и сигурност за работниците и работодателите на пазара на труда; насърчава държавите-членки да включат тези общи принципи като равнопоставена част от консултациите със социалните партньори в рамките на националните програми за реформа и изтъква основната роля на мерките за съчетаване на заетост и личен живот, насърчаването на равни възможности за всички, обучението и преквалификационното обучение, активните политики в рамките на пазара на труда, подходящата социална закрила и премахването на разпокъсването на пазара на труда чрез гарантиране на правата в областта на заетостта за всички работници;
44. признава приноса на гъвкавите и ефективно функциониращи пазари на труда към социалното интегриране чрез създаване на възможности за заетост за всички обществени групи; следователно настоятелно призовава държавите-членки да либерализират правилата за наемане на работа и да инвестират в обучение и активни политики относно пазара на труда, така че да създадат възможно най-добри условия за висока заетост и мобилност на пазара на труда;
45. отбелязва със загриженост тенденцията към увеличаване на неравенствата в доходите и богатството в държавите-членки; вярва, че посоката на подобна тенденция следва да бъде обърната чрез подходящи национални и европейски действия за постигане на по-сплотено общество и за да се гарантира, че гражданите забелязват ползите за себе си от растежа;
46. отбелязва, че някои държави-членки са въвели понятието за минимална работна заплата; посочва възможността други държави-членки да се възползват от техния опит;
47. приветства Лисабонската програма на Общността 2008-2010 г. за това, че предлага програма с по-ясни приоритети, с не повече от 10 ключови цели, които могат да бъдат постигнати през периода 2008-2010 г.; въпреки това подчертава, че основната възможност, която Лисабонската стратегия дава, е да се създадат взаимовръзки между различните необходимости от реформи и инструментите в областта на икономиката, околната среда и заетостта и така те да се обединят в една програма за реформи; следователно призовава Комисията да се придържа към този последователен и интегриращ подход на съчетаване на политики и да не го разгражда чрез преминаване към изолирани мерки в сферата на политиките;
Измерване на напредъка и мониторинг на Лисабонския процес
48. приветства усилията на Европейската комисия за намаляване на бюрокрацията, особено с оглед на подпомагането на малките и средни предприятия, както и за подобряване на оценката на законодателното въздействие; същевременно изразява неодобрение от факта, че Парламентът и Комисията все още не са постигнали съгласие по необходимия тип оценка на въздействието; в тази връзка повтаря призива си за независимо, външно наблюдение на оценката на въздействие;
49. приветства целта на Комисията за намаляване на административната тежест за предприятията; очаква да получи конкретни сведения за напредъка към постигането на тази цел при осигуряване на условия на добро управление; подчертава, че всички равнища на управление могат да допринесат за постигане на тази цел и съответно следва да бъдат включени във вземането на решения по свързаните с това политики; призовава, във връзка с намаляването на бюрокрацията и опростяването на европейското законодателство, за ясен мониторинг за определяне на степента, до която свободата за адаптиране, предлагана от европейските нормативни актове, се използва в действителност от държавите-членки с цел да се вземат предвид националните особености и затрудненията за иновации при транспониране на тези актове;
50. счита, че държавите-членки заедно със заинтересованите страни на национално, регионално и местно равнище са основните участници за изпълнение на Лисабонските цели; посочва, че държавите, отворени за външна конкуренция, които извършват реформи и имат за цел балансирани бюджети и висококачествени публични и частни инвестиции, са държавите, които са постигнали най-висок растеж и са създали най-голяма заетост; изразява съжаление, че видимото присъствие на Лисабонската стратегия в националните политики на много държави от ЕС е все още слабо; счита, че за да се гарантира ефективното ѝ прилагане е необходима мобилизация на всички заинтересовани фактори в икономиката; по-конкретно счита, че по-добро участие на социалните партньори, националните парламенти, органите на регионално и местно равнище и гражданското общество ще подобри резултатите от Лисабонската стратегия и засили обществения дебат относно подходящите реформи; подкрепя предложението на Комисията до държавите-членки за задълбочаване на сътрудничеството с националните и регионални парламенти, като същевременно се предвиждат годишни дебати относно прилагането на техните национални програми за реформа;
51. подчертава значението на ангажирането на регионалните и местните органи и заинтересовани страни за обхвата и новаторския характер на постиженията; в тази връзка приветства силния интерес на Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите за мониторинг на Лисабонската стратегия;
52. припомня, че интегрираните насоки предоставят важен инструмент за координация и обща рамка за различните държави-членки при осъществяването на националните програми за реформа; счита, че анализите и реакциите от държавите-членки показват, че насоките са ефективни, но все пак са необходими подобрения, когато става дума за приспособяване към нови условия в икономиката и в заетостта, както и за последващи действия (сравнителен анализ) по отношение на държавите-членки; призовава за по-всеобхватно въвеждане и прилагане на показатели и цели;
53. приветства докладите за отделните държави, изготвени от Европейската комисия; въпреки това призовава за по-систематичен подход, който посочва както успехите, така и неуспехите; подкрепя предложението на Комисията да въведе конкретни „точки за наблюдение“ като част от многостранното наблюдение, което също дава възможност да се подобрят националните действия по политиките;
54. счита липсата на подходящ мониторинг за основно препятствие пред добре информирания избор на политики; в тази връзка подчертава, че експертният опит и знанията, с които разполагат децентрализираните европейски агенции в сферите на тяхната компетентност, биха могли да бъдат използвани много по-добре;
55. следователно приветства решението на Съвета от 2006 г. да запълни липсата на мониторингови данни и да поиска от Комитета на регионите да подготви мониторинг във връзка със Стратегията за растеж и работни места, в рамките на който 104 региона и града на ЕС споделят своите възгледи за прилагането на Лисабонската политика – проучване, което да бъде представено на пролетното заседание на Съвета през 2008 г.; подчертава, че това проучване показва дали възможността за целево отпускане на структурни фондове е помогнала да се насочи по-голям дял от средствата, отпускани по тези фондове, към новаторство и цели, свързани с околната среда; очаква оценката, която ще бъде дадена в това проучване на добавената стойност на регионализацията на Лисабонската стратегия;
56. счита, че съвсем не е очевидно по какъв начин следва да се измерва успехът на Лисабонската програма или, в по-широк смисъл, какви показатели биха били подходящи за измерване на „напредъка“; въпреки това твърдо счита, че мониторингът на успехите и неуспехите не може да бъде ограничен до икономически показатели като единствено БНД, тъй като БНД е в най-добрия случай показател за създаването на блага в даден период, но дори не предоставя надеждна информация относно равнището на богатство в дадено общество, и не дава ни най-малка представа с цената на какви социални и свързани с околната среда разходи се създават допълнителните блага;
57. заявява, че съществува необходимост от създаване и прилагане на подход с много измерения за оценяване на човешкото благосъстояние отвъд БВП/БНД; следователно приветства дебатите, проведени от ОИСР на нейния втори световен форум „Измерване и подпомагане на напредъка на обществата“ тази година в Истанбул и обсъжданията, проведени на конференцията „Отвъд растежа“ в Европейския парламент по покана на Комисията в началото на м. декември 2007 г., защото надеждните данни са важна основа за информирания политически избор;
58. следователно приветства работата, предприета от различните генерални дирекции на Комисията за разработване на нови качествени показатели; настоятелно призовава тези показатели – независимо дали се отнасят до социалното измерение, като показателя за бедност, или до екологичното измерение, като показателя за биоразнообразие – да се използват при предстоящите оценки на националните Лисабонски програми и да бъдат включени в мониторинга от страна на Комисията, като по този начин се създаде по-пълен набор показатели за измерване на успеха на Лисабон;
59. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията, както и на парламентите на държавите-членки и страните-кандидатки.