ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
20.10.2008
съгласно член 103, параграф 2 от правилника
от Martin Schulz, Hannes Swoboda, Robert Goebbels, Pervenche Berès, Linda McAvan и Jan Marinus Wiersma
от името на групата PSE
относно резултатите от заседанието на Европейския съвет в Брюксел на 15 и16 октомври 2008 г.
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B6-0543/2008
B6‑0552/2008
Резолюция на Европейския парламент относно резултатите от заседанието на Европейския съвет в Брюксел на 15 и 16 октомври 2008 г
Европейският парламент,
– като взе предвид заключенията на председателството, изготвени след заседанието на Европейския съвет от 15-16 октомври 2008 г.,
– като взе предвид доклада на Европейския съвет и декларацията на Комисията относно заседанието на Европейския съвет на 15 и 16 октомври 2008 г.,
– като взе предвид заключенията на Съвета относно надзорната рамка на ЕС и механизмите за финансова стабилност, приети на 14 май 2008 г., и заключенията на Съвета относно свързани въпроси вследствие неговите заседания на 3 юни 2008 г., 4 декември 2007 г. и 9 октомври 2007 г.,
– като взе предвид скорошното приемане в комисия на всички законодателни предложения, които съставят пакета за енергетиката и изменението на климата,
– като взе предвид член 103, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че настоящата финансова криза, която беше предизвикана от финансов инженеринг с отпускането на рискови ипотечни кредити в САЩ и свързани с тях продукти, се разпространи в световната финансова система поради все по-интегрирания характер на финансовите пазари;
Б. като има предвид, че нововъведенията на финансовите пазари могат да бъдат полезни, но такива финансови продукти трябва да бъдат регулирани и прозрачни, така че да се гарантира точният баланс между ефикасност и стабилност и да се предотвратят потенциални опасности от нанасяне на вреди на устойчивия икономически растеж, създаването на работни места и социалното сближаване,
В. като има предвид, че финансовите пазари следва да служат на реалната икономика, а не както се случва в момента – ползите да се приватизират, а загубите да се понасят от всички,
Г. като има предвид, че схемите за изплащане на възнаграждения на ръководния състав и на посредниците насърчаваха прекомерното поемане на риск в краткосрочен план за сметка на необходимите в дългосрочен план резултати и отчетност, вместо да се отразят индивидуалните и корпоративните резултати,
Д. като има предвид, че настоящата криза доказва, че е налице нужда от реформиране и укрепване на структурата и ефективността на понастоящем фрагментирания надзор на ЕС, който не е в синхрон с интегрираността и сложността на финансовите пазари,
Е. като има предвид, че дълги години и неведнъж Парламентът настоява Комисията и държавите-членки да гарантират, че механизмите за регулиране и надзор на финансовите пазари са достатъчно ефикасни, за да се гарантира тяхната стабилност и да се защитят спестяванията, пенсиите и работните места на европейските граждани,
Ж. като има предвид, че Комисията, и в частност членът на Комисията, отговарящ за финансовите услуги, беше прекалено пасивна и упорито отказваше да отговори подобаващо на призивите на Парламента за законодателни мерки за подобряване на регулирането на финансовите пазари,
З. като има предвид, че Комисията следва да се съобрази с искането на Парламента за законодателни предложения преди края на 2008 г., както беше прието с голямо мнозинство в Парламента във връзка с докладите Rasmussen, Lehne и Van den Burg/Daianu,
И. като има предвид, че общата валута беше ключов фактор за смекчаването на ефектите от световната финансова криза, като по този начин се избегна голяма криза при обменните курсове,
Й. като има предвид, че парламентарните процедури по ратификацията на Договора от Лисабон са се състояли в 24 държави-членки,
К. като има предвид неотложната необходимост от институционалните реформи, предвидени в Договора от Лисабон, за да се гарантира гладкото и балансирано функциониране на Европейския съюз при пълен демократичен контрол,
Л. като има предвид, че за важните политически събития през 2009 г., и по-специално за европейските избори и образуването на нова Европейска комисия, е необходима яснота по отношение институционалните разпоредби, които ще се прилагат,
Икономическо и финансово положение
Финансови пазари: управление на кризи и дългосрочни реформи
1. приветства заключенията на Европейския съвет относно икономическото и финансовото положение и приетият на 12 октомври план за действие на ЕС-15 за спасяването на банките, гарантирането на платежоспособността и представянето на гаранции за възстановяване на междубанковия пазар; отдава дължимото на плана на Обединеното кралство, който беше разглеждан като образец от членовете на еврозоната и показа връзките между финансовите пазари на Обединеното кралство и на страните от еврозоната; вярва, че първото в историята заседание на държавните и правителствените глави от еврозоната, вземащи решения в това си качество, ще допринесе за по-голямото равновесие между икономически и валутен съюз и изисква допълнително развитие;
2. счита, че е от изключително значение държавите-членки да покажат своята силна ангажираност и ефикасна способност за управление, за да се възстановят добрите пазарни условия, тъй като това е пътя към постигането на доверие; подчертава обаче, че е отговорност на Комисията да следи отблизо прилагането на тези национални планове; изразява съжаление относно липсата на планиране и относно факта, че Съветът и Комисията предприеха действия едва тогава, когато ситуацията, оценявана като финансова нестабилност, се превърна в тежка криза;
3. призовава Съвета и Комисията да поддържат необходимата съпричастност между държавите-членки, особено като подпомагат по-засегнатите от тях;
4. отбелязва, че наличието на по-голяма прозрачност, повече информация и по-добро управление на риска е от изключително значение за предотвратяването на последващи кризи и че реформирането на регулаторната система трябва следователно да бъде всеобхватно и да се прилага за всички действащи лица и операции на финансовите пазари; подчертава, че регулаторните инициативи трябва да бъдат координирани поне на равнище ЕС; припомня важността на преустановяването в световен мащаб на системите на „данъчен рай” и „законов рай” като се започне със закриването на тези, които са разположени в ЕС; призовава следователно Комисията да представи без допълнително отлагане своето предложение за преразглеждане на директивата относно данъчното облагане на доходи от спестявания;
5. подчертава необходимостта от координираност на европейско равнище, например посредством предлагане на гаранции за влоговете и задълженията на институции със системно значение; отбелязва, че тази краткосрочна гаранция следва също да покрива и отпускането на необезпечени кредити между регулираните институции с цел да се съживи междубанковият пазар; приветства факта, че всички държави-членки ще предприемат същия подход, но настоява, че това трябва да бъде направено независимо от националността на институциите, които упражняват дейност в съответната страна, за да се поддържат условия на равнопоставеност; счита, заедно с Европейския съвет, че всяко действие на национално равнище следва да вземе предвид трансграничните ефекти по отношение на системния риск, равнищата на платежоспособност, нарушаването на конкуренцията и механизмите за надзор;
6. одобрява решението на Съвета да засили ролята на ЕИБ като заемодател и получател на заеми, но счита, че на ЕИБ трябва да се възложи подпомагането на рекапитализацията на банките като европейска мярка за управление на риска, допълваща националните планове;
7. отбелязва, че, в интерес на данъкоплатците и бюджетите на държавите-членки, всеки път, когато се изразходват публични средства за спасяването на финансова институция, следва тези действия да бъдат съчетани с публичен надзор, подобрения по отношение на управлението, ограничаване на схемите за изплащане на възнаграждения на ръководния състав, внасяне на подходящи промени в бизнес моделите и засилена отчетност пред публичните органи; призовава също за насоки от Комисията, за да се гарантира хармонизираното прилагане на плана;
8. подчертава, че схемите за изплащане на възнаграждения на ръководния състав на финансовите институции са довели до съсредоточаване върху поемането на големи рискове и търсенето на краткосрочни печалби; съжалява, че Европейският съвет се е задоволил единствено с призив за отчетност и призовава следователно Комисията да представи законодателни предложения относно схемите и пакетите за изплащане на възнаграждения, които 1) гарантират, че финансовите институции разкриват политиката си на определяне на заплащането, по-специално заплащането и пакетите за изплащане на възнаграждения на ръководния състав и посредниците; 2) гарантират, че всички транзакции, включващи мениджмънта, могат да бъдат ясно идентифицирани във финансовите отчети; 3) гарантират, че органите за надзор включат в оценката си за управлението на риска, влиянието на схемите за възнаграждения, бонуси и данъчно облагане, за да се гарантира, че те съдържат балансирани стимули и не насърчават поемането на рискове;
9. подчертава, че всички престъпни или измамни действия, които бъдат разкрити в рамките на тази криза следва да се накажат съгласно съществуващите национални закони и съдебни процедури; подчертава освен това, че изпълнителни директори във финансовите институции, които са осъдени за нарушение на своите задължения или за извършване на незаконна търговия, следва да бъдат временно отстранени или лишени от правото на работа във всички или в съответните сфери на финансовия сектор;
10. отбелязва, че намаляването на стойността на активите беше подсилено от счетоводното отчитане с преоценка по пазарна стойност (mark-to-market); подчертава, че при определени обстоятелства приема известна степен на гъвкавост при осчетоводяването по реална стойност, както се предлага от Съвета по международните счетоводни стандарти (СМСС), но счита, че по този начин не следва да се подкопава залегналия в основата замисъл; настоява да бъде изцяло включен в бъдещото одобрение на счетоводните стандарти в ЕС и в реформирането на управленската структура на СМСС;
11. изразява съжаление относно факта, че Комисията не е регулирала агенциите за кредитен рейтинг на по-ранен етап, но приветства настоящото й предложение; подчертава, че това предложение следва да гарантира, че агенциите за кредитен рейтинг се задължават да разделят дейността си по оценяване на кредитния рейтинг от всички други услуги (като например консултантски услуги по структурирането на операциите), които предоставят по отношение на всички облигации или образувания, чийто кредитен рейтинг оценяват, и че използват последователна и подходяща терминология за определяне на рейтинга и насърчават прозрачността, яснотата и предоставянето на данни относно комплексните финансови продукти; счита, че предложението следва да гарантира, че процесът на секюритизация и определяне на кредитния рейтинг не води до неоправдано увеличаване на общата стойност на секюритизираните продукти, надвишаваща стойността на съответните активи, и следва да изисква от агенциите за кредитен рейтинг да повишат осведомеността и да отстранят или намалят асиметричната информираност и несигурността, както и да оповестяват конфликтите на интереси;
12. отбелязва в тази връзка, че съществуващите мрежи от национални надзорни органи, механизми за надзор и меморандуми за разбирателство без задължителна правна сила не са достатъчни за преодоляване на сериозна криза, причинена от несъстоятелност на пазарите или от крупни трансгранични финансови групировки; изразява своето дълбоко съжаление относно факта, че заключенията на Европейския съвет не отговориха подобаващо на този проблем и призовава Комисията да представи законодателни предложения преди края на 2008 г. въз основа доклада Van den Burg/Daianu относно бъдещата структура на надзора;
13. приветства факта, че Комисията възнамерява да създаде група на високо равнище с цел да разработи надзорна структура, която е сигурна и устойчива и предоставя възможност за по-добра междусекторна и трансгранична интеграция и координация; настоява да има думата при определянето на състава на групата и нейния секретариат и подчертава значението на факта групата да има точен мандат в рамките на кратък срок и да се отчита пред Съвета, Комисията и Парламента;
14. отбелязва, създаването на звено на високо равнище относно финансовата криза, но съжалява, че това е единствено неофициално предупреждение и механизъм за обмен на информация и оценка; критикува силно факта, че Парламентът не беше включен в това кризисно звено; подкрепя създаването на по-мощна система за ранно предупреждение, която да бъде ръководена от Комисията и да разполага с правомощия за координация и прилагане, и в която да участват комитетите на ниво 3;
15. подчертава колко е важно да се засили координацията на равнище ЕС преди срещите на равнище G8 и изразява твърдо убеждение за нуждата от ответна реакция в световен мащаб спрямо кризата, която следва да насърчи създаването на нов международен финансов ред с реформиране на институциите от Бретън Уудс; одобрява подхода, възприет от Европейския съвет в тази връзка и подкрепя евентуалната роля на МВФ в надзора в световен мащаб, в качеството на „валутен съдник” подкрепя призива на МВФ за мащабна намеса на международно равнище за насърчаване на световната икономика;
16. призовава при приемането в близко бъдеще на всички видове мерки от страна на международните организации, ЕС и националните органи, да се гарантира, че такава изключителна по размерите си криза не може повече да се случи, и да се цели гарантирането на това финансовите услуги да действат в интерес на реалната икономика, и по-специално на растежа и трудовата заетост;
17. признава, че настоящата финансова криза не трябва да подкопае отговорността на ЕС спрямо бедните по света и не трябва да води до каквото и да е отстъпване от ангажимента за предоставяне на помощ за развитие, която е от изключителна важност за постигането на Целите на хилядолетието за развитие;
Въздействието върху реалната икономика
18. приветства неотдавнашното решение на ЕЦБ да понижи лихвения процент в еврозоната, но призовава за допълнителни ясни и решителни действия в тази област;
19. настоятелно подчертава, че е необходимо европейската макроикономическа политика да реагира своевременно и по изключително координиран начин, с цел да се предпази реалната икономика от дълбока рецесия; поради това призовава държавите-членки и Комисията да използват пълноценно преразгледания Пакт за стабилност и растеж, като прилагат неговите антициклични механизми и се възползват от допълнителните разходи, за да насърчат както структурните промени, така и високото качество на публичните финанси, в съответствие с целите от Лисабон;
20. подчертава необходимостта от предприемане на действия по отношение на финансовата стабилност и системния риск; настоятелно приканва Комисията и Съвета да вдъхнат нов живот на програмата от Лисабон и да приспособят до края на годината националните програми на държавите-членки за реформа в настоящия период на икономически сътресения, с оглед на защитата на работните места и доходите на гражданите на ЕС;
21. заема становището, че едновременният и съгласуван подход от страна на държавите-членки към разходите за засилване на растежа, стимулирането на частните инвестиции и съвместните инициативи в областта на частното и общественото сътрудничество могат да доведат до значителна степен на единодействие, ще подкрепят ефективното разпределение на ресурсите и ще стимулират реалната икономика и заетостта в цяла Европа в една изключително трудна икономическа ситуация; призовава за предприемане на допълнителни мерки за оказване на подкрепа на малките и средните предприятия, в допълнение към неотдавнашните мерки на ЕИБ; освен това призовава за предприемане на мерки за оказване на подкрепа на покупателната способност на по-малко заможните и за защита на уязвимите групи от безработицата и от повишаването на цените;
22. горещо приветства своевременната и всеобхватна реакция от страна на Комисията по отношение на прилагането на разпоредбите относно държавните помощи към мерките, предприети във връзка с финансовите институции; призовава Комисията, във връзка със строгия контрол върху извънредните мерки, да създаде интердисциплинарен екип, включващ експерти от ГД „Конкуренция“, от надзорните органи, влизащи в състава на комитетите от ниво 3 (Комитета на европейските регулатори на ценни книжа, Комитета на европейските органи за банков надзор и Комитета на европейските органи за застрахователен надзор и надзор на схемите за професионални пенсии), и от Европейската система на централните банки, с цел да се обединят познанията и уменията и да се гарантира, че държавите-членки ще вземат добре премерени, непредубедени и висококачествени решения;
Договорът от Лисабон
23. отбелязва решението на Европейския съвет да определи на заседанието си през декември елементите за намиране на решение и за следване на общи насоки във връзка с ратифицирането на Договора от Лисабон; подчертава, че настоящата финансова криза и неотдавнашната геополитическа криза във връзка със събитията в Черноморския регион са нагледен пример за необходимостта от по-голяма способност за предприемане на действия, както се предвижда в Договора от Лисабон;
24. призовава Ирландия да определи по какъв начин други държави-членки могат да бъдат от полза по отношение на нейната процедура по ратифициране на Договора;
25. отново изтъква факта, че зачита резултата от ирландския референдум и резултатите от процедурите по ратифициране на Договора в другите държави-членки и счита, че е възможно да се подходи по подходящ начин към проблемите, във връзка с които ирландските граждани са изразили загриженост, с цел във възможно най-кратък срок да се обезпечи намирането на решение, които е приемливо за всички;
Енергетика и изменение на климата
26. приветства решимостта на Европейския съвет, въпреки трудната икономическа обстановка, да изпълни своите ангажименти, поети от него през март 2007 г. и март 2008 г.; призовава Съвета до декември 2008 г. да постигне споразумение относно законодателните предложения, от които се състои пакета относно изменението на климата и енергетиката, като вземе предвид въздействието на инвестициите и работните места;
27. подчертава, че по отношение на постигането на националните цели, предвидени във връзка с възобновяемите източници на енергия, задължителните междинни цели за държавите-членки са от първостепенно значение с оглед на гарантирането на съответствие с директивата;
28. отново изтъква, че тези предложения образуват съгласуван енергиен пакет, чието равновесие и основни параметри трябва да се запазят, и настоятелно приканва Съвета да изпълни своите ангажименти, като действа в тясно сътрудничество с Парламента, с цел да се постигне навременно споразумение;
29. припомня необходимостта от включване на предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на стандарти за емисиите от нови леки пътнически автомобили като част от цялостния подход на Общността за намаляване на емисиите на CO2 от лекотоварните превозни средства като едно от законодателните предложения в общия пакет относно изменението на климата и енергетиката;
30. поема ангажимент да действа в тясно сътрудничество със Съвета, с цел да постигне във възможно най-кратък срок споразумение относно законодателните споразумения, от които се състои цялостният пакет относно изменението на климата и енергетиката;
31. отбелязва, че по време на предстоящите преговори председателството и Комисията ще вземат предвид положението на всяка държава-членка и ще намерят подходящи решения за различните промишлени сектори, които ще бъдат засегнати от пакета относно изменението на климата, с цел да се защитят работните места и конкурентоспособността; напомня на Европейския съвет, че този пакет ще доведе също до разкриването на нови работни места и отрасли и ще спомогне за поемането от Европа на водеща роля по отношение на разработването на съобразени с околната среда технологии;
Енергийна сигурност
32. приветства предложенията и проектодоклада на председателството относно енергийната сигурност; призовава за своевременно прилагане на предложенията; очаква с интерес предстоящия стратегически преглед на енергетиката от страна на Комисията, планиран за ноември 2008 г., и заседанието на Европейския съвет през пролетта на 2009 г., на което ще се извърши оценка на плана за действие „Енергийна политика за Европа“ и на приемането на необходимите мерки в областта на енергийната сигурност;
33. счита, че диверсификацията на енергийните източници, съвместно с повишеното използване на местни източници, децентрализираното производство на енергия и мерките за енергоспестяване ще повишат сигурността на доставките; посочва, че сигурността на енергийните доставки представлява приоритет за Европейския съюз; подчертава в тази връзка, че разработването на съвместни проекти на ЕС за възобновяеми енергийни източници трябва да изпълнява ключова роля за обезпечаване на енергийните доставки, като същевременно се гарантира съответствие с целите от Лисабон и Гьотеборг;
34. приветства призива за активизиране на прилагането на европейския план за действие в областта на енергийната ефективност; същевременно отбелязва факта, че правителствата в много държави-членки не са отредили приоритетно място на цялостното и своевременно транспониране на законодателството в областта на енергийната ефективност и на съответствието с него; подчертава необходимостта от допълнителни инициативи с по-широк обхват в областта на енергийната ефективност, по-специално по отношение на сградите, продуктите и градския транспорт;
35. счита, че пълноценното функциониране на вътрешния пазар е от първостепенно значение за сигурността на доставките; отбелязва, че енергийният пазар в ЕС все още не е доизграден и че пълното му прилагане е наложително; приветства призива за завършване на дейността по законодателния пакет относно вътрешния енергиен пазар преди края на парламентарния мандат; призовава Съвета да открие преговори с Парламента относно пакета относно вътрешния енергиен пазар, основаващ се на политическото споразумение, постигнато на 10 октомври на заседанието на Съвета по енергетика;
36. приветства призива на Съвета за укрепване и допълване на критичната инфраструктура; призовава Комисията да приведе в изпълнение трансевропейските енергийни мрежи и да изготви план от приоритетно значение относно междусистемните връзки, без да се забравят инфраструктурата за регазификация на втечнен природен газ и съоръженията за неговото складиране; приветства факта, че се обръща специално внимание на изолираните региони в ЕС; подчертава значението на допълнителното развитие на европейските междусистемни връзки и енергийна инфраструктура за осигуряване на по-голям дял на пазара за енергията от разположени в морето съоръжения за вятърна енергия; отбелязва, че трансграничните междусистемни връзки ще наложат прилагането на специални мерки, напр. преференциално финансиране или освобождаване от данъци; отбелязва, че доизграждането на липсващите звена в трансевропейските мрежи ще повиши сигурността на доставките и ще допринесе за доизграждането на вътрешния пазар;
37. призовава да се създаде интегриран механизъм на ЕС за извънредни ситуации в областта на сигурността на доставките, с увеличение на минималните петролни запаси в ЕС от 90 на 120 потребителски дена, и да се разработи минимален газов запас за най-малко 90 дена; отбелязва, че по отношение на минималните газови запаси се изисква ефективна координация и подходящи инвестиции от страна на държавите-членки;
38. счита, че ежеседмичното публикуване (въз основа на обществено достъпни данни, както в Съединените щати) на европейските запаси на нефт и нефтени продукти и на вноса и износа, разбити по вид на продукта (суров нефт, бензин, дизелово гориво, мазут и други), би дало по-добра представа относно упражнявания натиск върху световния пазар;
39. призовава за разработването на обща външна европейска политика в областта на енергетиката, която значително да допринася за гарантиране на енергийната сигурност на ЕС като цяло, като в същото време преследва целта да се постигне устойчивост на международно равнище, като по този начин се предоставя на гражданите на ЕС значителна добавена стойност към усилията, полагани на национално равнище; счита, че енергийната политика и по-специално сигурността на енергийните доставки трябва да бъдат основна част от общата външна политика, както и че енергийната политика следва да бъде взета предвид в рамките на всички външни политики;
40. изразява убеждението си, че европейската обща външна политика в областта на енергетиката и усилията на ЕС за осъществяване на международно сътрудничество в рамките на енергийния сектор трябва да се ръководят от принципите на договора за енергийната харта;
41. подчертава необходимостта от задълбочаване на сътрудничеството със съседните страни от Черноморския регион под формата на институционални и многостранни договорености, включително по въпроси, свързани със сигурността на енергийните доставки и транзитен пренос, и относно прозрачността на функционирането на пазара, счита, че съседните държави като Казахстан следва да бъдат включени в този процес в полза на стабилността на целия регион и на енергийните потоци; като отдава дължимото внимание на значението на партньорството с Казахстан, приветства задълбоченото сътрудничество с Узбекистан и призовава за преоценка на отменянето на предвиденото временно търговско споразумение;
42. отправя призив за осъществяване на по-тесен диалог относно енергетиката със страните от региона на Южен Кавказ, Каспийско море и централна Азия, както и със страните от Средиземноморския регион и Близкия изток;
Европейски пакт за имиграцията и убежището
43. приветства инициативата на френското председателство за Европейски пакт за имиграцията и убежището; счита обаче, че тя представлява стъпка назад по отношение на целта да се приеме обща политика на ЕС за имиграцията и убежището, набелязана от Европейския съвет в Тампере през 1999 г., и че липсва каквото и да указание за конкретни законодателни мерки, по-специално с цел да се определят еднакви условия в държавите-членки за законното влизане и пребиваване на граждани на трети страни, без които призива за узаконяване на статута в широк мащаб е чисто символичен;
44. изразява съжаление във връзка с факта, че в рамките на цялостния подход на пакта интеграционните политики и гражданството изпълняват незначителна роля; счита, че една обща политика в областта на имиграцията следва да се основава на предположението, че мигрантите са членове на обществото и потенциални граждани, и следва да включва ясни и ефективни политики за социално включване и интеграция, по-специално с оглед на предложението с по-широк обхват на Парламента относно Черноморския регион;
Последващи действия във връзка със заседанието на Европейския съвет от 1 септември 2008 г.
45. приветства позицията на Съвета относно положението в Грузия; припомня ангажиментите, поети в рамките на споразуменията от 12 август и 8 септември; подчертава, че оттеглянето на руските войски от районите в непосредствена близост до Южна Осетия и Абхазия представлява първоначална стъпка; призовава за безопасното и своевременно завръщане на бежанците, придружено от разполагането на наблюдатели на ЕС в региона; изразява съжаление във връзка с провала на преговорите между Русия и Грузия, проведени в Женева на 15 октомври 2008 г.;
46. приветства решението за оказване на подкрепа на съседните страни, разположени на изток от ЕС, и призовава Съвета да се консултира с Парламента относно бъдещото „източно партньорство“;
47. подкрепя решението на Съвета за отмяна на забраната върху политическите контакти с беларуските органи и за временна отмяна за срок от шест месеца на забраната за издаване на визи на определени държавни служители от Беларус, включително за президента Лукашенко; призовава Съвета да поднови диалога с Беларус и да изготви обвързана със строги условия политика по отношение на тази страна; призовава Съвета и Комисията да разгледат възможността за избирателно прилагане на Европейския инструмент за съседство и партньорство и на Европейския инструмент за права на човека и демокрация спрямо Беларус, чрез предоставяне на повече подкрепа на гражданското общество в Беларус; подчертава, че демократичната опозиция в Беларус трябва да участва пълноценно в диалога между ЕС и Беларус; настоява за отмяна от страна на беларуските органи на фактическата забрана за издаване на визи за членовете на ЕП; призовава Съвета да предприеме допълнителни стъпки за улесняване и либерализиране на визовите процедури за беларуските граждани, включително понижаване на цените на визите за беларуски граждани, влизащи в Шенгенското пространство, тъй като подобно действие е от решаващо значение за улесняването и активизирането на човешките контакти и за демократизирането на страната;подкрепя допълнителното сътрудничество с Беларус в области от общ интерес, като търговията, транспорта, околната среда, енергетиката, митниците и др.;
48. подчертава, че в контекста на настоящата продоволствена криза, държавите-членки не трябва да загърбват своите ангажименти по отношение на развиващите се страни; призовава Съвета и Комисията своевременно да постигнат споразумение относно създаването на схемата с бюджет от 1 милиард EUR за дребни селскостопански производители в развиващите се страни; отново изтъква, че е назрял моментът Европейският съюз да поеме водеща роля при преодоляването на настоящата продоволствена криза;
49. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Европейската централна банка, на Комитета на европейските регулатори на ценни книжа, на Комитета на европейските органи за банков надзор и на Комитета на европейските органи за застрахователен надзор и надзор на схемите за професионални пенсии.