ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
25.3.2009
съгласно член 103, параграф 2 от Правилника
от Véronique De Keyser, Jan Marinus Wiersma и Hannes Swoboda
от името на групата PSE
относно откриването на международни преговори за приемане на международен договор за защита на Арктика
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B6-0163/2009
B6‑0163/2009
Резолюция на Европейския парламент за относно откриването на международни преговори за приемане на международен договор за защита на Арктика
Европейският парламент,
– като взе предвид Международната полярна година,
– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европейският съюз и Арктическият регион“ (COM (2008) 763),
– като взе предвид своята резолюция от 9 октомври 2008 г. относно управлението на Арктика в условията на глобализация,
А. като има предвид, че съществува опасност териториалните спорове в този район, в който икономическите интереси могат да бъдат съществени, да го превърнат в сцена на сериозни конфликти между страни, които искат да защитят, включително и чрез военни действия, това, което считат за свои национални интереси,
Б. като има предвид, че геополитическото неутрализиране би позволило да се разшири сътрудничеството на Европейския съюз с полярните нации,
В. като има предвид, че регионалната сигурност на Арктика засяга Европейския съюз, а не единствено съседните държави,
Г. като има предвид, че Съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент „Европейският съюз и Арктическия регион” (COM(2008)763) от 20 ноември 2008 г. представя вярно и точно въпросите, свързани с опазването и съхраняването на Арктика, както и насърчаването на устойчивото използване на ресурсите,
Д. като има предвид, че както се посочва в това съобщение на Комисията, „не съществува специален договорен режим за Арктика. Нито една държава или група от държави не притежава суверенитет над Северния полюс или Северния ледовит океан около него“,
Е. като има предвид развитието в сферата на екологосъобразните технологии и в правото след приемането на Конвенцията на ООН по морско право (Монтего Бей, 1982 г.),
Ж. като има предвид, че излагането на опасност на околната среда на Арктика изисква ответна реакция от страна на международното право, която да съответства на целите,
З. като има предвид, че единствено международен режим на контрол е в състояние да гарантира опазването на тази уникална околна среда,
И. като има предвид, че единствено една „харта“ със задължителен характер относно Арктика , подобна на Договора за Антарктика , както предлага Европейският парламент в своята резолюция от 9 октомври 2008 г., би могла да предостави решение на проблемите, изложени от Комисията в нейното съобщение,
1. призовава Съветът да предприеме действия, за да превърне Арктика в зона на мир и сътрудничество, в която се провеждат единствено мирни действия и няма спорове за споделяне на суверенитет, и да допринесе за сътрудничеството в областта на сигурността в Арктика;
2. призовава Съветът да предприеме действия в полза на откриването на международни преговори с цел приемането на „международна харта за опазването на Арктика“, по подобие на Договора за Антарктика, както предлага Европейският парламент в своята резолюция от 9 октомври 2008 г.;
3. призовава Съветът да включи Арктика в дневния ред на следващата среща на високо равнище ЕС-Русия;
4. призовава Комисията да предложи конкретни изменения на нормативната уредба на Международната морска организация (ММО) с цел да засили правилата за международна сигурност на морския трафик в региона, в особено чувствителните зони;
5. призовава Комисията да се стреми да установи „полярен кодекс за арктическа навигация“, който да гарантира нейната безопасност;
6. призовава Комисията да гарантира свободата на корабоплаването и правото на преминаване, както и че няма да съществуват дискриминационни практики, по-специално в областта на таксите, задължителните услуги и нормативните уредби;
7. призовава Комисията и Съветът да работят за налагането на мораториум върху използването на геоложките ресурси на Арктика в продължение на 50 години, в очакване на нови научни изследвания;
8. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата на държавите-членки, на Норвегия, Исландия, Русия, Канада, САЩ, както и на участниците в международното сътрудничество.