ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно външните аспекти на енергийната сигурност
14.9.2009
съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността
Rebecca Harms, Claude Turmes, Reinhard Buetikofer, Werner Schulz, Franziska Katharina Brantner от името на групата Verts/ALE
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B7-0040/2009
B7‑0045/2009
Резолюция на Европейския парламент относно външните аспекти на енергийната сигурност
Европейският парламент,
- като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета за регионите, озаглавено „Втори стратегически енергиен преглед: план за действие на ЕС за сигурност и солидарност“ (SEC(2008)2870), (SEC(2008)2871), (SEC(2008)2872), наред с придружаващите го документи: „Настоящото и бъдещо енергийно състояние на Европа: потребление — ресурси — инвестиции“, „Пазарът на твърди горива в ЕС през 2004–2006 г. и тенденции през 2007 г.“ (COM(2008)0744),
- като взе предвид Зелената книга „Към сигурна, устойчива и конкурентоспособна европейска енергийна мрежа“, наред с придружаващия я документ: „Петролна инфраструктура: оценка на съществуващата и планираната петролна инфраструктура в рамките на ЕС и към него“ (COM(2008)0737),
- като взе предвид своята резолюция от 26 септември 2007 г. „Към обща европейска външна политика в областта на енергетиката“[1],
- като взе предвид Зелената книга на Комисията, озаглавена „Европейска стратегия за устойчива, конкурентоспособна и сигурна енергетика“ (COM(2006)0105),
- като взе предвид съвместния документ на Комисията и Генералния секретар/Върховния представител (ГС/ВП) на Съвета, озаглавен „Външна политика служеща на европейските енергийни интереси“, представен на Европейския съвет от 15-16 юни 2006 г.,
- като взе предвид своята позиция от 18 май 2006 г. относно предложението за решение на Съвета за сключване от страна на Европейската общност на Договора за създаване на Енергийна общност[2],
- като взе предвид своята резолюция от 23 март 2006 г. относно сигурността на енергоснабдяването в Европейския съюз[3],
- като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския съвет от 12 октомври 2006 г., озаглавено „Външни отношения в областта на енергетиката – от принципи към действие“ (COM(2006)0590),
- като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет от 23-24 март 2006 г. относно подкрепата от Европейския съвет за Зелената книга за енергийна политика за Европа и заключенията на Европейския съвет от 15-16 юни 2006 г. относно съвместния документ на Комисията и ГС/ВП относно външните аспекти на енергийната сигурност,
- като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския съвет и Европейския парламент, озаглавено „Енергийна политика за Европа“ (COM(2007)0001),
- като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет от 8-9 март 2007 г. и Плана за действие на Европейския съвет (2007-2009 г.) за Енергийна политика за Европа (ЕПЕ),
- като взе предвид споразумението, подписано на 13 юли 2009 г. между ЕС и Турция относно правната рамка за газопровода „Набуко“,
- като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет от 19-20 март 2009 г.,
- като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Директива 2004/67/EО (COM(2009)0363 окончателен),
- като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Съвета относно уведомяването на Комисията за инвестиционни проекти за енергийна инфраструктура в Европейската общност, както и за отмяна на Регламент (ЕО) № 736/96 (COM(2009)361 окончателен),
- като взе предвид член 110, параграф 2 от своя Правилник,
А. като има предвид, че енергийната сигурност представлява основен съставен елемент на общата сигурност, стабилност и благоденствие на Европейския съюз, за който обаче все още не съществува правно основание съгласно Договорите,
Б. като има предвид. че липсата на действителна и ефективна обща европейска политика за енергийна сигурност сериозно подкопава последователността на външните действия на ЕС и доверието в тях, по-специално по отношение на утвърждаването на ценностите, върху които е основан ЕС,
В. като има предвид, че зависимостта на ЕС от енергийния внос понастоящем е значителна и се предвижда при сегашните условия да нарасне,
Г. като има предвид, че значителен дял от доставките на газ за ЕС се изразходват в сгради; като има предвид, че сградите с нулево или много ниско енергийно потребление ще дадат по-добър резултат по отношение на независимостта от газа, отколкото проектите на газопроводи „Северен поток“, „Южен поток“ и „Набуко“, взети заедно,
Д. като има предвид, че най-рентабилният начин за намаляване на енергийната зависимост на ЕС е насърчаването на енергоспестяването, възобновяемата енергия и мерките за енергийна ефективност, които също така допринасят за създаването на работни места, борбата с изменението на климата и напредъка към ефикасна в ресурсно отношение икономика,
Е. като има предвид, че въпреки спада на цените на петрола и газа вследствие на световната финансова криза, бавният напредък в преминаването към енергийноефективна и изцяло основана върху възобновяеми източници икономика, намаляващият обем на добива от световните нефтени и газови залежи и нарастващото търсене неизбежно означават завръщане към по-напрегнати пазари на изкопаеми горива и увеличаване на зависимостта от вноса за държавите потребителки, веднага щом кризата приключи,
Ж. като има предвид, че няколко държави-членки са силно зависими от един-единствен доставчик на природен газ и непредвидени нарушения на доставките на газ могат да причинят остри проблеми, както стана ясно от газовата криза между Русия и Украйна в началото на 2009 г.,
З. като има предвид, че съществуващите инструменти за ранно предупреждение се оказаха недостатъчни за предсказване на газовата криза от януари 2009 г.,
И. като има предвид, че предсказуемите заплахи за сигурността на енергийните доставки ще продължават да съществуват, докато държавите-производителки на енергия и транзитните държави не се придържат към общите и прозрачни правила, определени от Договора за Енергийната харта и Транзитния протокол,
Й. като има предвид, че една обща външна европейска енергийна политика, основана на солидарност, диверсификация, единство при защита на общите интереси, засилено сътрудничество с основните държави производителки, потребителки и транзитни държави, както и на насърчаване на възобновяеми енергийни източници, като вятърната и слънчевата енергия, би създала взаимодействие, което да подпомогне гарантирането на сигурност на доставките за Европейския съюз и би увеличила силата на ЕС, способността му за действия в областта на външната политика и доверието в него като световен фактор, включително в областта на изменението на климата,
К. като има предвид, че нашата зависимост от внос на дизел нараства вследствие на прекалено широкообхватната политика за насърчаване на използването на дизел в транспортния сектор,
Л. като има предвид, че на 13 юли 2009 г. държавите-членки на ЕС и Турция подписаха в Анкара споразумение, което проправя път за изграждането на газопровода „Набуко“, като начин за намаляване на зависимостта на ЕС от руския газ,
М. като има предвид, че на 6 август 2009 г. турският министър-председател Ердоган и руският министър-председател Путин подписаха протокол за започване на изследователска работа по газопровода „Южен поток“, който представлява потенциално конкурентна инфраструктура в Южния коридор и, за разлика от проекта „Набуко“, увеличава зависимостта на ЕС от Русия; като има предвид, че няколко държави-членки също участват в проекта „Южен поток“,
Н. като има предвид, че според изявленията на Paolo Scaroni, главният изпълнителен директор на ENI, италианското обществено дружество, което ръководи проекта „Южен поток“ с Газпром, „Набуко“ никога няма да бъде завършен,
1. очаква Комисията и държавите-членки да демонстрират подход на стратегическо лидерство при създаването на обща европейска външна политика в областта на енергетиката, призив за което беше отправен в резолюцията на Парламента от 26 септември 2007 г.;
2. приветства мерките за намаляване на потреблението на енергия в ЕС, като най-евтин и най-бърз начин за подобряване на енергийната сигурност на ЕС; въпреки това счита, че са необходими ясно определени политики и мерки и тяхното бързо изпълнение, по-конкретно в секторите на строителството и транспорта;
3. счита, че подобряването на взаимовръзките в рамките на Европа е от съществено значение, тъй като отстраняването на съществуващите пропуски е жизнено важно за ефективното функциониране на вътрешния пазар, както и за солидарността в областта на енергетиката;
4. подчертава, че диалогът по въпросите на енергетиката в никакъв случай не следва да се провежда за сметка на открития и ориентиран към резултат диалог по въпросите на човешките права;
5. подчертава стратегическото значение на диверсификацията на снабдяването с газ, по-специално с оглед на Южния коридор;
6. изтъква, че във връзка с това и двата проекта „Набуко“ и „Южен поток“ са насочени главно към свързване на ЕС с нови източници на газ, по-конкретно в региона на Каспийско море и Средния изток; в тази връзка изразява неодобрение поради потенциалната конкуренция между двата газопровода и предизвиканото от нея неустойчиво положение в Южния коридор;
7. подчертава, че „Набуко“ е приоритетен проект за ЕС, за чието разработване Комисията предназначи 250 милиона евро; във връзка с това изразява неодобрение на ролята, която играят някои от държавите-членки, включени в проекта „Южен поток“, които чрез подписването на двустранни споразумения с Руската федерация подкопават както проекта „Набуко“, така и насоките и целите на ЕС за диверсификация на енергоснабдяването;
8. изразява неодобрение поради липсата на реакция на Комисията и неспособността ѝ да развие ефективно съгласуване между държавите-членки по един толкова чувствителен въпрос;
9. настоятелно призовава Съвета да започне открито и прозрачно разискване с оглед на разработване и изпълнение на истинска обща европейска политика за енергийна сигурност, която да цели също така премахване на необходимостта от двустранни споразумения, които биха могли да подкопаят сигурността на Съюза или да упражнят отрицателно въздействие върху други държави-членки;
10. приветства идеята за проекта „DESERTEC“, който допринася за доверието в дългосрочната цел за световна икономика, основана на 100% върху възобновяеми източници, и предлага истинска перспектива за устойчиво енергийно и икономическо развитие, при условие че проектът ще служи главно за посрещане на местните нужди от устойчива енергия и създаване на работни места в съответните страни, а останалото неизползвано електричество би могло в крайна сметка да се изнася към ЕС; във връзка с това подчертава, че „DESERTEC“ не следва да подкопава усилията на ЕС за насърчаване на възобновяемите източници на енергия на национално равнище, с цел постигане на крайната цел за превръщане в една 100% ефективна в енергийно отношение икономика, основана върху възобновяеми източници;
11. настоятелно призовава Комисията да включи мерки за енергийна ефективност и източници на възобновяема енергия в Европейската политика на съседство;
12. отправя искане до Комисията да направи конкретни предложения за намаляване на употребата на дизелово гориво в ЕС;
13. счита за недостатъчен броя на служителите на Комисията, които работят по външното измерение на енергийната сигурност, включително проекти за диверсифициране; счита, че за да бъдат постигнати амбициозните заявени цели на Енергийната политика за Европа и да се подобрят възможностите за мониторинг и анализ, това следва също така да бъде отразено в обема на разпределените вътрешни ресурси;
14. призовава Комисията и държавите-членки да разработят подходяща "клауза за солидарност", включително условия и процедури за намеса в извънредни ситуации, предизвикани от прекъсване на енергийни доставки в други държави-членки, в съответствие с Договора от Лисабон;
15. призовава Комисията да изготви цялостна оценка на съществуващата и проектирана газова инфраструктура и електрическа мрежа в ЕС с посочване на графика на строителните дейности и съответната стойност;
16. твърдо подкрепя възгледа, че ЕС следва да води тесен диалог с ключови доставчици на енергия с оглед укрепване на енергийната взаимообвързаност и повишаване на енергийната сигурност за ЕС като цяло, като се набляга по-специално върху повишената ефективност, равните условия на достъп до пазара, недискриминацията и прозрачността;
17. подчертава, че е необходимо ЕС да поддържа съгласувана позиция по отношение на държавите доставчици и транзитните държави и да упражни натиск върху тях да изпълняват своите ангажименти и задължения;
18. призовава за повече усилия за предвиждане на възможните проблеми при енергийните доставки, за да се избегнат бъдещи смущения, наред с другото и посредством ефективна работа на мрежата на ЕС от кореспонденти за енергийна сигурност (NESCO);
19. очаква разглеждането на скорошното предложение на Комисията относно преразглеждане на съществуващите механизми за ранно предупреждение, NESCO и други инструменти, които се оказаха неефективни във връзка с енергийната криза между Русия и Украйна от 2009 г.;
20. предлага разработването на общ подход на ЕС към преговорите с външни партньори относно транзитните правила и такси;
21. призовава Комисията да предприеме незабавни действия срещу стъпки за враждебно придобиване на дружества на енергийния пазар на ЕС от страна на непрозрачни чужди субекти; изразява тревога от неотдавнашното придобиване на дял в унгарското енергийно дружество „MOL” от страна на „Сургутнефтегаз” и от неспособността на „Сургутнефтегаз” да разкрие структурата на собствеността си и самоличността на своите действителни крайни притежатели на дохода, както законно беше поискано от унгарския регулаторен орган за енергийния пазар;
22. подчертава, че напредъкът в развиването на обща европейска енергийна политика зависи до голяма степен от влизането в сила на Договора от Лисабон; настоятелно призовава ЕС и държавите-членки да предприемат стъпки за осигуряване на обвързващо, прогресивно и всеобхватно правно основание съгласно Договорите за обща европейска политика в областта на енергийните доставки и енергийната сигурност; подкрепя Договора от Лисабон, който съдържа клауза за енергийна солидарност и превръща енергийната политика в отговорност, споделена между ЕС и държавите-членки, като стъпка в правилна посока;
23. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки.