Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B7-0099/2009

Внесени текстове :

B7-0099/2009

Разисквания :

PV 21/10/2009 - 9
CRE 21/10/2009 - 9

Гласувания :

PV 22/10/2009 - 8.9

Приети текстове :


ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 221kWORD 153k
19.10.2009
PE428.707v01-00
 
B7-0099/2009

за приключване на разискванията по изявления на Съвета и на Комисията

съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността


относно срещата на високо равнище ЕС-САЩ


Pascal Canfin,Reinhard Bütikofer, Yannick Jadot, Nicole Kiil-Nielsen, Barbara Lochbihler от името на групата Verts/ALE

Резолюция на Европейския парламент относно срещата на високо равнище ЕС-САЩ  
B7‑0099/2009

Европейският парламент,

–   като взе предвид предишните си резолюции относно трансатлантическите отношения, по-специално двете си резолюции от 1 юни 2006 г. относно подобряването на отношенията между ЕС и САЩ в рамките на Споразумението за трансатлантическо партньорство и относно трансатлантическите икономически отношения между ЕС и САЩ, резолюцията си от 25 април 2007 г. относно трансатлантическите отношения, както и последната си резолюция от 5 юни 2008 г. относно срещата на високо равнище ЕС-САЩ, и резолюцията си от 26 март 2009 г. относно състоянието на трансатлантическите отношения след изборите в САЩ,

–   като взе предвид Трансатлантическата декларация относно отношенията между ЕС и САЩ от 1990 г. и Новия трансатлантически дневен ред от 1995 г.,

–   като взе предвид заключенията от срещата на високо равнище, проведена в Прага на 5 април 2009 г. между президента Обама и 27те държавни и правителствени ръководители, относно установяването на обща програма,

–   като взе предвид общата декларация и доклада относно напредъка, приети на заседанието на Третия трансатлантически икономически съвет на 16 октомври 2008 г.,

–   като взе предвид предстоящата среща на върха ЕС-САЩ, която ще се проведе на 2-3 ноември 2009 г. във Вашингтон,

–   като взе предвид предстоящия 67и Трансатлантически законодателен диалог, който ще се проведе на 4-6 декември в Ню Йорк,

–   като взе предвид резолюцията си от 17 септември 2009 г. за проекта за международно споразумение за предоставяне на достъп на Министерство на финансите на САЩ до данни за съобщения за финансови плащания с цел предотвратяване и борба с тероризма и неговото финансиране,

–   като взе предвид резолюцията си от 8 октомври 2009 г. относно срещата на високо равнище на Г-20 в Питсбърг на 24-25 септември 2009 г.,

–   като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A. като има предвид, че трансатлантическото партньорство се основава на споделени основни ценности като демокрация, правата на човека, принципите на правовата държава, мирно разрешаване на конфликти и принципа на многостранност, както и на общи цели като отворени и интегрирани икономики и устойчиво развитие, и че то е в основата на сигурността и стабилността в Евроатлантическото пространство,

Б.  като има предвид, че Европейският съюз приветства новата посока, определена от администрацията на САЩ, която се основава на подход за сътрудничество в международната сфера и подобряване на отношенията между ЕС и САЩ,

В.  като има предвид, че Европейският съюз е все по-важен участник на световната сцена и че след влизането в сила на Договора от Лисабон и неговите инструменти за външна политика ЕС ще бъде в състояние да играе още по-значима и последователна роля на международната сцена,

Г.  като има предвид, че неотдавнашните проучвания, като например „Трансатлантически тенденции – 2009 г.“ на германския Marshall Funds, показват безпрецедентна обществена подкрепа от страна на гражданите на ЕС за администрацията на САЩ като основа за съживяване на отношенията между ЕС и САЩ,

Д. като има предвид, че ЕС и САЩ играят ключова роля в световната политика и икономика и споделят отговорност за справянето с многобройните световни предизвикателства като финансовата криза, изменението на климата, енергийната сигурност, разрешаването на конфликтите и разоръжаването, изкореняването на бедността и осъществяването на други Цели на хилядолетието за развитие, защитата и насърчаването на правата на човека и принципите на правовата държава, тероризма и разпространението на ядрено оръжие,

Е.  като има предвид, че в един все по-глобален, сложен и променящ се свят е в интерес на двамата партньори – ЕС и САЩ – да оформят заедно международната среда и съвместно да се справят с общи заплахи и предизвикателства на основата на международното право и многостранните институции, в частност системата на ООН, както и да отправят покана към други партньори за сътрудничество в това усилие,

Ж. като има предвид, че в рамките на борбата срещу международния тероризъм е необходимо да се подчертае значението на пълното зачитане на международните договори и право по отношение на правата на човека и основните свободи,

З.  като има предвид, че трансатлантическото партньорство трябва да остане крайъгълен камък на външната дейност на Съюза,

И. като има предвид, че работата на Трансатлантическия икономически съвет трябва да продължи в посока по-добро функциониране на трансатлантическия пазар,

Й. като има предвид, че ЕС и САЩ ще се изправят пред увеличено световно потребление на енергия и пред изискването да изпълнят глобални ангажименти - които предстои да се приемат в Копенхаген - за борба с изменението на климата, което ще изисква съществени промени в нашите икономики,

Глобални предизвикателства

1.  счита, че понастоящем най-спешната задача пред европейската страна е да убеди администрацията на САЩ в необходимостта по време на Конференцията на тема „Климатични изменения “(COP 15) в Копенхаген да се постигне широкообхватен, амбициозен и правнообвързващ режим след Киото относно емисиите от парникови газове, да разработи трансатлантически „зелен Нов курс“ за обмен на инвестиции и технологии за безопасни и незамърсяващи енергийни и производствени съоръжения, както и да постигне съгласие относно подходяща степен на финансиране за намаляване на изменението на климата и адаптиране в развиващите се страни;

2.  настоятелно призовава двамата партньори да се ангажират с ефективен многостранен подход, като включват новопоявяващите се партньори в дух на споделена отговорност за световния ред, спазване на международното право и общи проблеми; настоява ЕС и САЩ да засилят усилията си за прилагане на програмата за реформа на ООН, включително реформата на Съвета за сигурност на ООН и на други многостранни форуми в рамките на световната архитектура;

3.  призовава двамата партньори да насърчават спазването на правата на човека в съответните си държави и в света като ключов елемент на политиката си; подчертава необходимостта от интензивно координиране на превантивната дипломация и дипломацията по време на кризи; призовава администрацията на САЩ да ратифицира и да се присъедини към Римския протокол за създаването на Международния наказателен съд; повтаря призива си за премахване на смъртното наказание; призовава администрацията на САЩ отново да започне да спазва изцяло международните норми на правовата държава и да премахне всички тайни затвори, да прекрати всички извънсъдебни мерки и да преустанови безнаказаността за нарушаването на правата на човека;

Въпроси, свързани с отбраната, контрола над въоръжението, разпространението на ядрено оръжие и сигурността

4.  подчертава, че измерението, свързано със сигурността, в отношенията на ЕС с Русия и САЩ и ролята на ОВППС и ЕПСО не могат да се разглеждат отделно от по-широката рамка на европейската структура за сигурност, която включва НАТО, ОССЕ и международни договорености като договорите за ПРО и за конвенционалните сили в Европа; счита, че съответните промени в тази по-широка структура за сигурност следва да бъдат започвани в диалог с Русия, САЩ и страните-членки на ОССЕ извън ЕС за подновяване на трансатлантическия консенсус относно сигурността, като се вземат предвид договореностите от Хелзинки или техни актуализирани версии като основа за преговори в рамките на нова конференция за сигурност и сътрудничество в Европа;

5.  приветства във връзка с това решението на Руската федерация и на САЩ да проведат преговори за сключване на ново всеобхватно правнообвързващо споразумение, което да замени Договора за съкращаване на стратегическите въоръжения (START), чието действие изтича през декември 2009 г., и подписването на „Съвместно предварително споразумение за продължаване на договореностите по START-1“ от президентите Барак Обама и Дмитрий Медведев в Москва на 6 юли 2009 г.;

6.  подкрепя концепцията, представена от САЩ на Съвета на 16 септември 2009 г. като част от стратегията на американската администрация за неразпространение на ядреното оръжие и разоръжаване, и приветства съобщението за провеждане през април 2010 г. на световна конференция по въпросите на неразпространението на ядрено оръжие;

7.  приветства резолюцията на Съвета за сигурност от 24 септември 2009 г. относно неразпространението на ядрено оръжие (Резолюция № 1887), която се стреми към по-сигурен свят за всички и към създаване на условия за един свят без ядрени оръжия съгласно целите на Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) по начин, насърчаващ международната стабилност и основаващ се на принципа на неограничена сигурност за всички;

 

8.  счита, че е налице особено голяма възможност за подновяване на трансатлантическото сътрудничество по въпросите на неразпространението на ядрено оръжие и намаляването на ядрения арсенал, включително изтеглянето на американски бойни глави от европейска територия; затова призовава ЕС и САЩ да приемат обща стратегия на всички международни форуми, особено в ООН, по отношение на разоръжаването, включващо оръжия за масово унищожение и конвенционални оръжия; приветства съобщението на американския президент, че ще придвижи ратифицирането на Договора за всеобща забрана на ядрените опити (CTBT); призовава Съвета да допринася проактивно и в положителна насока за подготовката на следващата конференция за преразглеждане на Договора за неразпространение на ядреното оръжие през 2010 г. в тясно сътрудничество със САЩ и Русия;

 

9.  призовава Конференцията по разоръжаването възможно най-скоро да постигне съгласие за договор за забрана на производството на делящи се материали за ядрено оръжие или на други устройства за ядрени експлозии;

10. приветства предстоящата първа обща декларация ЕС-САЩ относно неразпространението на ядрено оръжие, която се очаква да следва духа на Резолюция № 1887 на Съвета за сигурност на ООН и да посочи области на сътрудничество;

11. подчертава, че несигурността относно същността на иранската ядрена програма оказва допълнителен натиск върху системата за неразпространение на ядреното оръжие и върху стабилността в региона и света; приветства установения от президента Обама пряк диалог и подкрепя преследваната съвместно от двамата партньори цел да се намери разрешение чрез преговори с Иран на основата на двойната стратегия на диалог и санкции, съвместно с други членове на Съвета за сигурност и под егидата на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ); настоятелно призовава и двамата партньори да си поставят за цел изграждането в Близкия изток на зона, свободна от ядрено оръжие;

12. във връзка с това изразява съжаление за усилията на френския президент Саркози да продава ядрени технологии на страните от Близкия изток; подчертава, че тази политика е напълно безотговорна и рискува допълнително да дестабилизира положението и да подкопае всяка една инициатива за създаване на зона, свободна от ядрено оръжие в региона;

13. подкрепя преговорите в Женева от 1 октомври 2009 г., при които Иран се съгласи да предостави достъп за международна инспекция в новооткрития си завод за обогатяване на уран в близост до Qum;

14. критикува споразумението между САЩ и Индия относно ядреното сътрудничество, позволило на Индия да стане част от международната система за ядрена търговия въпреки отказа й да стане член на ДНЯО и продължаващия й отказ да разреши инспекции на безопасността от страна на МААЕ в много от ядрените й инсталации; убеден е, че споразумението допълва впечатлението за двойни стандарти, което заплашва да унищожи значимостта на ДНЯО;

15. изразява загриженост по повод на последните ядрени опити, осъществени от Корейска народно-демократична република (КНДР), и отхвърлянето й на Резолюция № 1887 на Съвета за сигурност на ООН; въпреки това подкрепя подхода на САЩ за двустранен диалог в рамките на шестстранните преговори за постигане на освобождаване на Корейския полуостров от ядрено оръжие;

16. приветства отказа на САЩ от плановете за противоракетен отбранителен щит в Европа и призовава за ново глобално споразумение по въпросите на сигурността, включващо ЕС, САЩ, Русия и Китай;

 

Регионални въпроси

17. подчертава, че мирното и справедливо уреждане на близкоизточния конфликт е жизнено важно, и приветства факта, че то представлява един от най-спешните приоритети на американската администрация; иска от администрацията на САЩ да координира действията си в близко сътрудничество с ЕС и да се ангажира в работата на Четворката; изтъква, че и двамата партньори следва да положат усилия за засилване на преговорите, основаващи се на пътната карта и предишното споразумение, с цел намиране на решение от страна на двете държави със суверенната Палестинска държава; призовава трансатлантическите партньори да подкрепят усилията за постигане на вътрешнопалестинско помирение и да сложат край на драматичната хуманитарна ситуация в ивицата Газа и изтъква значението на подобряването на условията на живот на палестинците на Западния бяг и в Газа, в това число възстановяването на Газа;

18. счита, че първата среща между израелския министър-председател Бенямин Нетаняху и палестинския лидер Махмуд Абас, организирана от президента Обама на 23 септември 2009 г., не успя да постигне амбициозните си цели; критикува факта, че все още не е постигнато споразумение по въпроса за изграждането на израелски селища на Западния бряг и в Източен Йерусалим,

19. съжалява за решенето на Съвета по човешки права да отложи изработването на проект на резолюция относно доклада на неотдавнашната проучвателна мисия на ООН по въпросите на конфликта в Газа и препоръките му; очаква Съветът по човешки права да се занимае с това своевременно;

20. подчертава, че ценностите, сигурността и доверието към трансатлантическата общност са заложени на карта в Афганистан; призовава настоятелно ЕС, САЩ, НАТО и ООН да излязат с нова съвместна стратегическа концепция, която да интегрира всички компоненти на поетите международни ангажименти, да подобри условията на живот на местното население, да засили правата на афганските жени и да насърчи демократично развитие, и да прикани всички съседни страни да участват в това усилие, за да се постигне стабилизиране в региона;

21. призовава ЕС и САЩ да разработят съвместна стратегия за Пакистан, насочена към засилване на демократичните му институции, принципите на правовата държава и способността му да се бори с бедността, социалното изключване и тероризма, като същевременно насърчава ангажимента на Пакистан за отговорност за стабилността в региона;

22. призовава партньорите да продължат чрез координирани усилия да работят с правителството на Ирак и с ООН, за да подобрят стабилността и националното помирение и да допринесат за единството и независимостта на Ирак;

 

Финансовата криза и стабилността на банките

23. подчертава, че кредитната криза не е отминала; подчертава във връзка с това, че координираните микроикономически политики са от жизнено значение за постигане на устойчиво глобално икономическо възстановяване, осигуряващо основата за „зелен Нов курс“, който дава възможност за дългосрочно качествено развитие; призовава да се започне работа за координирани, своевременни и ефективни стратегии за излизане от кризата, които да могат бързо да бъдат приложени, веднага след като възстановяването предостави възможност за това;

24. приветства заключенията от срещата на Г-20 като конкретна работна основа за по-нататъшно сътрудничество между ЕС и САЩ и очаква с нетърпение един координиран подход за осъществяване както на финансова стабилност, така и на реформа на световната финансова система;

25. призовава за координиране на пакета на САЩ за реформи на финансовия сектор (предложен на 17 юни 2009 г.) и настоящата реформа на ЕС на структурата за финансов надзор, за да се избегнат бъдещи неуспехи на световния финансов пазар и да се гарантира регулиране на всички системни действащи лица; във връзка с това одобрява включването на главните бързо развиващи се икономики в работата по създаване на Съвет за финансова стабилност;

26. изразява становище, че координацията между САЩ и ЕС трябва да доведе до прогресивното усъвършенстване на глобални правила за ограничаване на риска, за да се избегне регулаторен арбитраж; подчертава, че напредъкът, постигнат в по-широкия контекст на Г-20, се изразява в подход на „минимална хармонизация“, който не трябва да възпира Европейския съюз да прилага по-високи стандарти;

27. вярва във връзка с това, че задълбочаването на сътрудничеството между законодателните, регулаторните и надзорните органи в САЩ и в ЕС е от съществено значение, особено като се имат предвид недостатъците, които излязоха наяве по време на неотдавнашната финансова криза;  

 

28. призовава САЩ да вземе предвид както неотдавнашните, така и предстоящите промени в директивите на ЕС за капиталовите изисквания за кредитни институции и инвеститорски компании, когато прилага рамката Базел ІІ;

 

29. вярва във връзка с това, че прилагането на Базел ІІ в САЩ е от жизнено значение за запазване на глобални равни условия;

 

30. подкрепя призива на Г-20 за ускоряване на сближаването на счетоводните стандарти; приканва настоятелно Съвета по международни счетоводни стандарти (СМСС) и Съвета по финансово-счетоводни стандарти (СФСС) да изработят единни висококачествени световни счетоводни стандарти в контекста на своите независими процеси по определяне на стандарти и да завършат сближаването до юни 2011 г.; призовава за разработване на отчитане страна по страна, което да предоставя на инвеститори, заинтересовани лица и данъчни органи общ поглед върху всяко едно дружество майка от една група, като по този начин се предоставя по-ефективен и прозрачен общ поглед върху решенията, взети във връзка с данъците;

 

31. приканва настоятелно САЩ да се придържа към пътната си карта по отношение на това да се изисква от потребителите в САЩ да прилагат Международните стандарти за финансова отчетност (МСФО); припомня своето искане за това, че до приемането на МСФО от САЩ Комисията по ценните книжа и фондовите борси следва да признава МСФО, така както са приети от Европейския съюз, за еквивалентни на Общите счетоводни принципи на САЩ;

 

32. подчертава, че Съветът по международните счетоводни стандарти (СМСС) следва да продължи управленските си реформи да обезпечи справедливо представителство на клиентите си, които изискват дружествата, чиито акции се котират на борсата, да прилагат МСФО и които са включени в определянето на международни счетоводни стандарти и в надзора на СМСС като попечители;

33. подчертава необходимостта от глобална система на сътрудничество и обмен на информация по данъчни въпроси, като например Световния форум за прозрачност и обмен на информация; счита, че Световният форум трябва да бъде съществено засилен, за да се бори успешно с избягването и укриване на данъци; подчертава, в частност, че при всички обстоятелства трябва да има автоматичен обмен на информация;

34. приветства споразумението на лидерите на Г-20 да работят върху международна рамка за данъчно облагане на финансовите операции и призовава за бърз напредък от страна на САЩ и ЕС с цел да се гарантира, че финансовият сектор ще поеме справедлив дял от тежестта, свързана с постигането на икономическо възстановяване и развитие, тъй като до този момент тя се понася от данъкоплатците, обществените служби и гражданите;

35. надява се ЕС да може да признае режима на застрахователния надзор в САЩ за еквивалентен при условията, определени в Директивата за платежоспособността ІІ; счита, че инициативата за създаване на Национална служба по застраховането би подобрила сътрудничеството и обмена на информация в застрахователния сектор между ЕС и САЩ;

36. счита, че сътрудничеството в областта на регулирането следва да вземе предвид по-строгата регулаторна рамка на ЕС по отношение на директивата за капиталовите изисквания, по-специално относно политиките на изплащане на възнаграждения в сектора на финансовите услуги;

Трансатлантически икономически съвет

37. подчертава необходимостта от по-нататъшно развитие и укрепване на Трансатлантическия икономически съвет (ТИС); счита, че следва да бъде изготвена пътна карта, която да посочва по какъв начин може да бъде изпълнен дългосрочният ангажимент за прозрачен, стойностен трансатлантически пазар, който отчита интересите на всички заинтересовани страни;

 

38. призовава Комисията да гарантира, че резултатите от проучванията относно реализирането на трансатлантическия пазар ще бъдат обсъдени в рамките на съответните парламентарни комисии, преди да се направят конкретни изводи за бъдещето;

 

39. припомня, че информационното общество е основен стълб на трансатлантическото икономическо пространство, който се основава на достъпа до знание и на нов модел на защита и обмен на цифрово съдържание, като се спазва принципът на пропорционалност;

 

40. счита, по-специално, че резултатите от подобреното сътрудничество в такива области като инвестициите, счетоводните стандарти, регулаторните въпроси, безопасността на внасяните продукти и спазването на правата на интелектуална собственост трябва да бъдат обсъждани от законодателите от двете страни на Атлантическия океан преди влизането им в сила.

 

41. призовава Комисията да продължи усилията си, за да гарантира, че американският закон за проверка на 100% от товарите, влизащи в САЩ, ще бъде променен или приложен от администрацията на САЩ по начин, който гарантира, че не се създават нови търговски бариери, които налагат допълнителни разходи на икономическите субекти, без да предоставят ползи от гледна точка на сигурността на веригата на доставки; счита, че би било от полза ТИС да организира в Брюксел и Вашингтон семинари по въпросите, свързани със стопроцентовата проверка, като така се способства за постигане на по-дълбоко разбирателство между законодателите от САЩ и ЕС и за навременно и взаимно приемливо разрешаване на този проблем;

42. възобновява своя призив към ръководителите на ЕС и САЩ, както и към съпредседателите на ТИС да вземат под внимание ключовата роля на законодателите за успеха на процеса в дългосрочен план и настоятелно ги призовава да включат изцяло и пряко представители на Трансатлантическия законодателен диалог (ТЗД) в работата на ТИС;

 

43. счита, че предвид подчертания технически характер на въпросите, разглеждани от ТИС, е от съществено значение да се гарантира, че за участие в дискусията са привлечени най-подходящите членове на Конгреса и Европейския парламент; изтъква, че много от т.нар. „нетарифни бариери“ пред търговията и инвестициите, които ТИС се призовава да премахне, произтичат от съзнателни действия на законодателните органи, които са насочени към постигането на цели в социалната и здравната сфера, в областта на културата или на околната среда, и следователно не трябва да бъдат премахвани без съответстващия нормативен акт;

 

44. приветства факта, че на ТИС се предоставят съвети от редица заинтересовани страни, включително от представители на бизнес средите и отправя искане подобна роля да бъде предоставена на представителите на профсъюзните движения от двете страни на Атлантическия океан, така че социалното измерение да бъде изцяло включено; призовава ръководителите на Трансатлантическия диалог между социалните партньори, както и на бъдещия Трансатлантически диалог по въпросите на енергетиката и възобновения Диалог по околната среда да бъдат включени в експертната група; при все това е на мнение, че тяхната консултативна роля трябва да бъде разграничена от законодателната роля на Конгреса на САЩ и Парламента;

 

45. счита същевременно, че трансатлантическото икономическо сътрудничество трябва да подлежи на по-голяма отчетност, прозрачност и предсказуемост; графиците на заседания, дневният ред, пътните карти и докладите за напредък следва да се публикуват на уебсайт;

 

Въпроси, свързани с транспорта

46. призовава Сената и администрацията на САЩ да позволят пълното и ефективно изпълнение на първоетапното споразумение между ЕС и САЩ в областта на въздухоплаването и на споразумението за авиационна безопасност между ЕС и САЩ и да работят за постигането на второетапно споразумение в областта на въздухоплаването с цел по-нататъшно развитие на сътрудничеството между ЕС и САЩ в тази област;

 

47. призовава Сената и администрацията на САЩ да избягват всякакви мерки, които са в противоречие с посочените цели, като например мерките във връзка с чуждестранните ремонтни бази, антитръстовото освобождаване и гражданството на въздушните превозвачи, упоменати в Резолюция № 915 на Камарата на представителите;

 

48. призовава органите на САЩ и Комисията да ускорят преговорите с цел намиране на балансирани решения относно, наред с другото, потребностите във връзка с авиационната безопасност и защитата на данните от досиетата на пътниците (PNR), преразглеждането на проверките за сигурност по летищата и включването на засилени мерки с цел намаляване на последиците от изменението на климата, причинени от трансатлантическото и международното въздухоплаване, в преговорите от Копенхаген и в споразуменията под егидата на Международната организация по гражданско въздухоплаване;

 

49. припомня както на Комисията, така и на органите на САЩ, че един евентуален неуспех да се сключи второетапно споразумение би могъл да доведе до отмяна от страна на някои държави-членки на първоетапното споразумение, което би накърнило интересите на въздушните превозвачи както от ЕС, така и от САЩ;

 

Прилагане на законите за защита на потребителите, въпроси от митническо естество и наблюдение на пазара

50. призовава Комисията и Съвета да насърчават съвместни действия с органите на САЩ, по-специално с Комисията за безопасност на потребителските продукти на САЩ и други партньори, за да се гарантира, че Китай и други трети страни ще повишат своите производствени стандарти, за да отговарят на изискванията за безопасност на ЕС и САЩ, по-специално относно играчките;

 

51. призовава Комисията да разработи по-мощни и по-ефективни трансгранични механизми на сътрудничество по отношение на прилагането с цел свързване на системата на ЕС за предупреждение „RAPEX” за потребителски продукти, които съставляват сериозен риск за здравето, със системата за предупреждение на американската комисия за безопасност на потребителските продукти и да включи дейностите на Мрежата за сътрудничество за защита на потребителите (CPC) към съответните дейности на американските органи;

 

52. предлага ТИС да одобри приемането на задължителен инструмент за сътрудничество, който да структурира и да улесни обмена на информация относно безопасността на продуктите, а също така и разработването на обща програма за сътрудничество;

 

53. подкрепя инициативата на Комисията за засилване на международното сътрудничество, като се използва правното основание на сътрудничеството за защита на потребителите с цел сключване на сътрудничество за международно сътрудничество с правоприлагащите органи на САЩ, както и чрез разпространението и обмена на добри практити;

 

54. призовава Комисията да ускори работата си по забавилото се дълго време споразумение за сътрудничество в областта на правоприлагането, като разшири своите дейности в тази насока в САЩ (обмен на информация, разследване и предприемане на мерки) в рамките на регламента на ЕС за сътрудничество за защита на потребителите и законодателния акт на САЩ за безопасен интернет;

 

Взаимно признаване и стандартизация

 

55. призовава Комисията да се стреми към официално приемане на процедури за взаимно признаване на декларациите за съответствие на продукти, спрямо които се прилага задължително тестване от трета страна, по-специално за ИКТ и електрическото оборудване; призовава Комисията да настоява за взаимното признаване на законоустановените мерни единици, по-специално приемането на етикетиране само с метрични мерни единици на продукти на ЕС в САЩ;

 

56. призовава Комисията да разгледа въпроса за стандартизацията заедно с органите на САЩ с оглед на координиране на действията по оказване на въздействие върху работата на органите по международна стандартизация;

 

Социални и екологични стандарти/социална отговорност на предприятията

57. подкрепя инициативата на Конгреса на САЩ за преразглеждане на двустранните търговски споразумения, за да бъдат намерени възможности за включването на ключови международни социални и екологични стандарти в тях. изразява убеждението си, че глобалните неравновесия трябва да бъдат разрешени също така чрез установяването на лоялни и устойчиви търговски взаимоотношения;‑{}‑

58. счита, че социалната отговорност на предприятията следва да бъде поощрена чрез саморегулиране, както и чрез стандарти със задължителен характер за регулиране на въздействието на дейностите на предприятията, когато става въпрос за интегриране на социални, свързани с правата на човека и екологични съображения в дейността на предприятието и нейното взаимодействие със заинтересовани лица; счита, че обменът на най-добри практики в областта на КСО между ЕС и САЩ ще има значително отражение върху поведението на предприятията в областта на КСО и върху тяхното позитивно обвързване със социални и свързани с околната среда въпроси;

 

Проблеми, свързани със селското стопанство и Доха

 

59. изтъква, че е важно да бъде постигната балансирано споразумение в рамките на международните търговски преговори в Доха в областта на селското стопанство, което да включва мерки с цел да се избегне нестабилността на цените на селскостопанските продукти и недостига на храна; ангажира се да вземе изцяло предвид изискванията за успешно приключване на кръга от преговори; подчертава необходимостта от цялостно вземане под внимание на корекциите, които вече бяха внесени при неотдавнашната реформа на ОСП и изразява пожеланието САЩ да внесат подобни корекции в своя закон за земеделието;

 

60. продължава да има за цел да гарантира на гражданите на ЕС най-високи стандарти за безопасността на продуктите; подкрепя решението на Комисията във връзка с идентифицираните следи на неодобрени генномодифицирани продукти, предимно в царевични и соеви изделия, докато се извърши оценка на безопасността на съответните продукти за здравето и околната среда;

 

61. привлича вниманието към неотдавнашното развитие по предходни конфликтни въпроси, като например случая с третираното с хормони телешко месо и разрешаването на някои генетично модифицирани продукти; изразява увереност, че посредством непрекъснат и своевременен диалог, проблемите, които оказват въздействие върху търговията на селскостопански продукти могат да бъдат ефикасно разрешени преди да се потърси съдействие от органите за разрешаване на споровете в рамките на СТО;

 

Проблеми, свързани с околната среда и изменение на климата

62. подкрепя усилията на САЩ, представени на организираната от ООН срещата на високо равнище по изменението на климата на 22 септември 2009 г. и перспективите за премахване на субсидиите за изкопаеми горива; приветства факта, че при разработване на своето законодателство САЩ няма да се ограничат с намаляване на емисиите на парникови газове; изразява безпокойство при все това във връзка с факта, че е възможно Сенатът да не приеме въпросното законодателство преди края на следващата година; ето защо призовава ЕС и САЩ да сътрудничат тясно помежду си с оглед успешното провеждане на конференцията в Копенхаген, с участието на всички държави с емисии на парникови газове и поемането от тях на ангажимент за постигането на обвързващи средносрочни и дългосрочни цели;

63. изтъква, че международното споразумение следва да доведе до общо намаляване на емисиите на парникови газове в индустриализираните страни в препоръчания диапазон от 25-40% за 2020 г., в сравнение с 1990 г., както беше препоръчано от четвъртия доклад за оценка, изготвен от Международната експертна група по изменение на климата (IPCC 4AR), и че това намаляване на емисиите следва да се извърши на национално равнище;

 

64. изтъква, че в дългосрочен мащаб целта за намаляване на емисиите за ЕС и другите индустриализирани страни следва да бъде най-малко 80% до 2050 г., в сравнение с 1990 г.;

 

65. приветства усилията, положени от САЩ и Китай в рамките на техния стратегически и икономически диалог, за поемане на ангажименти в областта на чистата енергия и намаляването на емисии;

66. подкрепя принципно идеята за създаване на Трансатлантически съвет в областта на енергетиката (ТСЕ), по модела на ТИС, който да се занимава с трансатлантическото сътрудничество по въпросите, свързани с регулация, енергийна ефективност и енергийна сигурност; изразява надеждата, че ТСЕ би бил по-успешен отколкото Трансантлантическия диалог за околната среда - 2000 г.

 

67. подчертава значението на един активен и непрекъснат диалог между ЕС и САЩ в светлината на преразглеждането на настоящето законодателство на ЕС относно новите грани и използването на нови технологии при производството на хранителни продукти;

 

68. подчертава потенциалното въздействие, което новите технологии, като например наноматериалите, могат да имат за нашето здраве и околната среда, тъй като техните научни свойства са все още непознати; ето защо подчертава, че е важно да се вземе предвид потенциалната тревога сред обществеността и потребителите относно използването на новите технологии, един от примерите за които е прибягването на клониране в животновъдството и безпокойството, което то буди във връзка с благосъстоянието на животните;

 

69. приветства факта, че администрацията на САЩ признава необходимостта от реформиране на закона за контрол на токсичните вещества в близко бъдеще, като част от усилията за гарантиране на ефективна защита на здравето на човека и на околната среда от химическите вещества;

70. призовава съответните органи на ЕС и САЩ да си сътрудничат за създаване на регулаторна система в САЩ, чрез която да се постигне равнище на защита, съпоставимо с това на REACH;

 

 

Съдебно и полицейско сътрудничество, визова политика

71. изразява надежда, че на срещата на министрите на ЕС и САЩ, предвидена за 28 октомври 2009 г. във Вашингтон, ще бъде приета съвместна декларация относно полицейското и съдебното сътрудничество, в което по-специално да бъде включена сигурността на киберпространството;

 

72. подчертава своята решимост за борба срещу тероризма и твърдото си убеждение, че предприемането на мерки за сигурност не трябва да бъде за сметка на защитата на гражданските свободи и основните права и че тези мерки трябва да гарантират възможно най-високата степен на зачитане на личния живост и защита на личните данни; потвърждава, че необходимостта и пропорционалността са ключови принципи, без които борбата срещу тероризма не може да бъде ефективна;

 

73. счита, че е необходима стабилна законова и политическа рамка за тясно сътрудничество между ЕС и САЩ по въпроси, свързани с правосъдието, свободата и сигурността, и че засиленото сътрудничество, включващо парламентарно и демократично измерение, е от съществено значение за ефикасното посрещане на общите предизвикателства като борбата срещу тероризма и организираната престъпност, в съответствие с основните права и принципите на правовата държава, както и съдебното сътрудничество по наказателно-правни въпроси и полицейското сътрудничество, управлението на миграцията и защитата на правото на търсене на убежище и насърчаването на безвизовото движение на всички добросъвестни граждани между двете зони;

 

74. изтъква в тази връзка, че Европейският съюз се основава на принципа на правовата държава и че всеки трансфер на европейски лични данни към трети държави за целите на сигурността следва да е съобразен с процесуалните гаранции и правата на защита и да е в съответствие със законодателството за защита на данните на национално и европейско равнище;

 

75. изтъква, че член 4 от трансатлантическото споразумение между ЕС и САЩ за правно съдействие, което ще влезе в сила на 1 януари 2010 г., предвижда предоставяне на достъп при поискване до целеви финансови данни, посредством националните държавни органи и че това би могло да представлява по-стабилно правно основание за прехвърляне на SWIFT данни, отколкото предложеното временно споразумение;

 

76. отбелязва, че между ЕС и САЩ се водят преговори по временно споразумение относно трансфера на такива данни, което се предвижда за междинен период от не повече от 12 месеца въз основа на клауза за автоматично прекратяване, и че едно ново споразумение, по което се водят преговори, без да се нарушава предвидената в Договора от Лисабон процедура, ще трябва да включва напълно Европейския парламент и националните парламенти и да изпълнява условията, определени в параграф 3 от резолюцията на ЕП от 17 септември 2009 г.;

77. приветства неотдавнашното разширяване на обхвата на програмата за премахване на визовия режим, в който бяха включени още седем държави-членки на ЕС; въпреки това, настоятелно призовава САЩ да премахне визовия режим за оставащите държави-членки и да третира еднакво всички граждани на ЕС на основата на пълна взаимност; изразява загриженост относно планираното въвеждане на административни такси за издаването на разрешителни за гражданите на ЕС в рамките на електронната система за разрешително за пътуване (ESTA) и призовава Комисията приоритетно да обсъди този въпрос с администрацията на САЩ;

 

Развитие и Цели на хилядолетието за развитие (ЦХР)

 

78. приветства потвърждаването на ангажимента по отношение на Целите на хилядолетието за развитие и за изпълнение на обещанията за предоставяне на официална помощ за развитие; призовава и двамата партньори да изпълнят своя ангажимент, като отпуснат 0,7% от техния БВП за сътрудничеството за развитие

79. подчертава, че развиващите се страни не са причинили глобалната финансова и икономическа криза, но са диспропорционално засегнати от нея, като се сблъскват с драматично забавяне на растежа и заетостта, отрицателно въздействие върху търговския и платежния баланс, рязко намаляване на нетния приток на частни капитали и преки чуждестранни инвестиции, намален достъп до кредитиране и търговско финансиране, спадащи парични преводи отвън, резки промени и нестабилност във валутните курсове, срив на резервите, увеличена нестабилност и спад в цените на основните стоки, както и намалени приходи от туризъм; призовава настоятелно трансатлантическите партньори да признаят своята отговорност за тази ситуация;

 

80. приветства ангажимента за приключването на един амбициозен и балансиран Кръг от преговори за развитие от Доха и ясния срок - 2010 г., определен на срещата на високо равнище на страните от Г-20; призовава лидерите да не забравят последната цел за развитието от този кръг на преговори при провеждането на заседанието на Министерската конференция на СТО в Женева в края на ноември;

Институционална рамка

81. подчертава, че настоящият подем следва също така за бъде използван за подобряване и обновяване на рамката за трансатлантическите взаимоотношения; настоява, че необходимостта от замяна на действащия Нов трансатлантически дневен ред от 1995 г. с ново Споразумение за трансатлантическо сътрудничество; счита, че преговорите по новото споразумение следва да започнат след влизането в сила на Договора от Лисабон, така че те да приключат преди 2012 г.

82. счита, че Трансатлантическият законодателен диалог (ТЗД) между ЕП и Конгреса на САЩ вече е допринесъл значително за по-доброто взаимно разбирателство по редица въпроси от общ интерес, включително тези, свързани с икономическите взаимоотношения и международната търговия; призовава за ускоряване на взаимното сътрудничество в рамките на ООН и за създаването на конкретни работни структури за тази цел;

83. счита, че тези въпроси са от съществено значение и че представителите на националните парламенти следва да бъдат информирани редовно относно напредъка по тях; призовава председателя на Парламента да гарантира установяването на механизъм за тази цел;

84. потвърждава, че новото споразумение би могло да превърне настоящия ТЗД в трансатлантическа парламентарна асамблея, съгласно препоръките, отправени в резолюцията на Парламента от 26 март 2009 г.;

85. изразява надежда, че Трансатлантическият диалог между социалните партньори ще играе по-голяма роля в близко бъдеще, с цел да се обсъди по какъв начин политиците биха могли да отговорят на предизвикателствата, свързани с бързо нарастващата безработица, както и на структурната промяна, предизвикана от финансовата криза;

86. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, както и на президента и на Конгреса на Съединените американски щати.

 

Правна информация - Политика за поверителност