ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно срещата на върха на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) по въпросите на продоволствената сигурност – премахване на глада по света

23.11.2009

за приключване на разискванията по изявление на Комисията
съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността

Patrick Le Hyaric, João Ferreira от името на групата GUE/NGL

B7‑0173/2009

Резолюция на Европейския парламент относно срещата на върха на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) по въпросите на продоволствената сигурност – премахване на глада по света

Европейският парламент,

–   като има предвид декларацията от срещата на върха на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) по въпросите на продоволствената сигурност, проведена в Рим на 16–18 ноември 2009 г.,

–   като взе предвид Международната оценка на селскостопанските науки и технологии за развитие (IAASTD), обявена от Организацията на обединените нации по инициатива от ФАО и Световната банка и осъществена от Програмата за развитие на ООН (ПРООН), Програмата на ООН по околна среда (ЮНЕП), Световната здравна организация (СЗО) и Организацията за образование, наука и култура към ООН (ЮНЕСКО), в която наскоро бяха отправени препоръки към правителствата относно това, как да се укрепят устойчивите селскостопански системи и да се сложи край на глада и бедността,

–   като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

А. като има предвид, че правото на храна е едно от правата на човека;

Б.  като има предвид, че международната общност трябва да предприеме действия в отговор на безпрецедентното увеличение на броя на гладуващите, който понастоящем надминава 1 милиард души,

В.  като има предвид, че една от Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) е до 2015 г. да се намали наполовина броят на гладуващите по света,

Г.  като има предвид, че предложеният за премахването на глада по света краен срок 2025 г. не беше одобрен на срещата на върха на ФАО,

Д. като има предвид, че мащабът на настоящата продоволствена криза е последица от двадесет години на неадекватни политики, недостатъчни инвестиции в селското стопанство и занемаряване на сектора в ущърб на малките и средни стопанства, макар че той осигурява непосредствено прехраната на 70 % от бедното население на планетата,

Е.  като има предвид, че политиката на либерализация, приватизация и свободна търговия доведе до това, че дребните и средни земеделски стопани изоставиха земята, а големите аграрно-хранителни предприятия окрупниха земеделските земи и придобиха господстващо положение в производството,

Ж. като има предвид, че въпреки добрата световна реколта на зърнени култури през 2009 г. в бедните страни, които не са нетни вносители на храни, цените на хранителните продукти остават трайно високи поради неустойчивостта на цените и че тридесет и една страни са подложени на тежка продоволствена несигурност и имат нужда от спешна помощ,

З.  като има предвид, че предоставяните от държавите-членки субсидии за биогорива водят до интензивно и мащабно производство на култури за горива върху приватизирани земеделски земи, с цел да се отговори на търсенето на пазарите за износ; като има предвид, че насърчаването на тези производства допринесе за нарастването на цените на зърнените и маслодайните култури на международния пазар;

И. като има предвид, че Световната банка, Международния валутен фонд (МВФ) и Световната търговска организация (СТО) наложиха либерализирането на търговията в развиващите се страни, което доведе до засилване на конкуренцията в селското стопанство в ущърб на местните култури и земеделски стопани,

Й. като има предвид, че търговията със селскостопански продукти и несправедливите условия на търговски обмен на световните пазари водят до глад;

К. като има предвид, че чуждестранни предприятия и държави слагат ръка върху милиони хектари земеделски земи в развиващите се страни, с цел да си осигурят продоволствени доставки в дългосрочен план, и че нарастването на броя на сделките за закупуване на земеделски земи от държави и предприятия е нова форма на неоколониализъм, при който бедните държави произвеждат храни за богатите страни за сметка на собственото си население,

Л. като има предвид, че изменението на климата ще намали наличността на водни ресурси и ще доведе до увеличаване на плевелите, вредителите по животните и заболяванията, и че през 2050 г. производството на хранителни и селскостопански продукти ще намалее с повече от 30% в някои региони на развиващите се страни;

М. като има предвид, че развиващите се страни са допринесли в най-малка степен за изменението на климата, но са изправени пред най-тежките последици, и че 40% от международните инвестиции за намаляване на бедността са изложени на риск поради изменението на климата;

1.  отново потвърждава необходимостта от въвеждане на стратегия за борба срещу глада, основана на принципа на правото на храна и насочена към справедливо разпределение, сигурност на приходите на най-бедните слоеве от населението и достъп до храна;

2.  счита, че световната продоволствена система се нуждае от спешна и задълбочена реформа, и изисква да се приемат политики, стратегии и програми, необходими за гарантиране на принципите на суверенност, сигурност и самостоятелно задоволяване на потребностите от храни;

3.  изразява съжаление относно липсата на интерес от страна на богатите страни, и по-специално от страна на Г-8, както и на други правителствени и държавни ръководители, които не присъстваха на срещата на върха на ФАО;

4.  изразява съжаление относно това, че в заключителната декларация от срещата на върха на ФАО в Рим не се съдържат нито график, нито цифри във връзка с борбата срещу глада по света, и изразява съжаление също така относно липсата на финансови ангажименти за осъществяване на инвестициите, необходими в областта на устойчивото семейно селско стопанство;

5.  подчертава, че за целите на борбата срещу глада са необходими инвестиции в устойчивото семейно селско стопанство, особено в развиващите се страни, и че са необходими усилия за увеличаване на частта за селско стопанство в рамките на тези средства;

6.  изразява съжаление относно това, че на срещата на върха на ФАО в Рим не бяха предприети конкретни мерки, за да се укрепи Комитетът по световната продоволствена сигурност (CFS) или да се позволи реформата на ФАО, която спешно се налага;

7.  приканва Съвета, Комисията и държавите-членки да гарантират помощта за селското стопанство, необходима на развиващите се страни, за да постигнат Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), и по-специално намаляването наполовина на броя на гладуващите по света до 2015 г.;

8.  опасява се, че рязкото нарастване на използването за нехранителни цели на селскостопански продукти, на първо място сред които са биогоривата, може да измести селскостопанското производство на храни, а използването на генетично модифицирани организми (ГМО) под натиска на аграрно-хранителната индустрия – да изложи на опасност продоволствената сигурност и независимост;

9.  счита, че реформите на Общата селскостопанска политика (ОСП), които следват либерализацията на селскостопанските пазари, осъществена в рамките на преговорите на СТО, и отговарят единствено на интересите на големите предприятия от аграрно-хранителната индустрия, допринесоха за обедняването на световния селскостопански сектор;

10. счита, че селскостопанското производство на първо място трябва да има за цел прехраната на населението, а не да насърчава монокултурите за износ, и че публичните субсидии за маслодайни култури трябва да се ограничават до създаването на капацитет за самостоятелно задоволяване на собствените потребности и на условия, необходими за спазването на екологичните и социални норми;

11. счита, че капацитетът на страните да развиват своето производство, за да задоволят потребностите от храни на национално или регионално равнище, трябва да се превърне в приоритет и предполага да се даде на всички страни възможност да придобият продоволствена независимост;

12. изисква повече инвестиции в селскостопанския сектор и в производството на храни в развиващите се страни, особено в инфраструктури като инфраструктурата за напояване, транспорт и съхранение на селскостопански продукти;

13. завява, че устойчивото семейно селско стопанство и кооперативите, заедно с политическата воля за преместване на производството и за даване на приоритет на местната и регионалната търговия, могат да допринесат за охлаждането на планетата, а също и за опазването на плодородието на почвите и биологичното разнообразие;

14. отхвърля налагането на търговски споразумения и сляпата либерализация и напротив, подкрепя етичната търговия и култура, основана на правата, а именно правото на достъп до образование, вода, храна и здравни грижи;

15. приканва международната общност да предостави значителна финансова помощ за адаптация на развиващите се страни към изменението на климата и за смекчаването на неговите последици в тези страни, както и да проучи в тази връзка възможностите за новаторски механизми за финансиране;

16. приканва Комисията и държавите-членки да изградят необходимите връзки между изменението на климата и ЦХР, като включат адаптирането към изменението на климата и смекчаването на последиците му в проекти и програми, насочени към постигането на ЦХР, както и във всички стратегии за намаляване на бедността;

17. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки, както и на генералния секретар на ООН.