ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно предотвратяването на трафика на хора
13.1.2010
съгласно член 115, параграф 5 от Правилника за дейността
Edit Bauer и Simon Busuttil от името на групата PPE
B7‑0030/2010
Резолюция на Европейския парламент относно предотвратяването на трафика на хора
Европейският парламент,
– като взе предвид Хартата на Европейския съюз за основните права и по-специално членове 1, 3, 4, 5 и 6 от нея,
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г., и по-специално членове 4 и 5 от нея, които потвърждават, че търговията с роби се забранява във всичките й форми,
– като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г. и по-специално членове 1, 7, 32, 34 и 35 от нея, както и Факултативния протокол от 2000 г. към нея относно търговията с деца, детската проституция и детската порнография и по-специално член 3 от него,
– като взе предвид Конвенцията на ООН от 1979 г. относно премахването на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW) и по-специално членове 5 и 6 от нея,
– като взе предвид Протокола на ООН от Палермо от 2000 г. за предотвратяване, потискане и наказване на трафика на хора, по-специално жени и деца, допълващ Конвенцията на ООН за борба с транснационалната организирана престъпност,
– като взе предвид Конвенция №29 на Международната организация на труда за принудителния или задължителен труд (1930 г.) и Конвенция №182 за забрана и незабавни действия за премахване на най-тежките форми на детски труд, приета на 87-та сесия на Генералната конференция на МОТ (1999 г.),
– като взе предвид Четвъртата световна конференция за жените, състояла се в Пекин през септември 1995 г., Декларацията и Програмата за действие, приети в Пекин, както и последващите документи за постигнатите резултати, приети на специалните сесии на ООН „Пекин + 5“ и „Пекин + 10“ относно последващите действия и инициативи за прилагане на Декларацията и Програмата за действие от Пекин, приети съответно на 9 юни 2000 г. и 11 март 2005 г.,
– като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа от 2005 г. за борба с трафика на хора,
– като взе предвид доклада на Съвета на Европа от 2005 г. относно състоянието на организираната престъпност,
– като взе предвид Препоръка 1611/2003 на Съвета на Европа относно трафика на органи в Европа,
– като взе предвид Брюкселската декларация относно предотвратяването и борбата с трафика на хора, приета на 20 септември 2002 г.,
– като взе предвид Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета от 19 юли 2002 г. относно борбата с трафика на хора[1],
– като взе предвид предложението на Комисията за рамково решение на Съвета относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите, което отменя Рамково решение 2002/629/ПВР (COM(2009)0136),
– като взе предвид Стокхолмската програма относно пространството на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите,
– като взе предвид Брюкселската декларация от 2009 г. относно трафика на хора, приета на министерската конференция на ЕС на 19-20 октомври 2009 г.,
– като взе предвид докладите на Европол от 2009 г. относно трафика на хора,
– като взе предвид доклада на Агенцията на Европейския съюз за основните права от юли 2009 г. относно трафика на деца в Европейския съюз,
– като взе предвид глобалния доклад на СНПООН (Службата на ООН по наркотиците и престъпността) от февруари 2009 г. относно трафика на хора,
– като взе предвид доклада на Държавния департамент на САЩ от юни 2009 г. относно трафика на хора,
– като взе предвид свята резолюция от 17 януари 2006 г. относно трафика на уязвими за сексуална експлоатация жени и деца[2] и своята препоръка към Съвета относно борбата срещу трафика на хора – интегриран подход и предложения за план за действие[3] ;
– като взе предвид въпросите към Съвета и към Комисията от 3 декември 2009 г. относно предотвратяването на трафика на хора и защитата на жертвите (O-0148/2009 – B7- 0341/2009, O-0149/2009 – B7- 0342/2009),
– като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че трафикът на хора е съвременна форма на робство, тежко престъпление и сериозно нарушение на основните права на човека и довежда хората до състояние на зависимост чрез заплаха, насилие и унижение,
Б. като има предвид, че трафикът на хора е изключително доходоносна дейност за организираната престъпност, с възможности за висока печалба и поемане на ограничен риск,
В. като има предвид, че трафикът съществува под много форми, например свързани със сексуална експлоатация, принудителен труд, незаконна търговия с човешки органи, просия, незаконни осиновявания и домакинска работа,
Г. като има предвид, че според оценката на Европол за 2009 г. трафикът на жени с цел сексуална експлоатация не е намалял, а трафикът с цел принудителен труд нараства и че това е бизнес за много милиони евро/долари на година; и като има предвид, че според наличните данни може да се направи оценката, че всяка година се извършва трафик на няколко стотици хиляди хора към или в рамките на ЕС,
Д. като има предвид, че глобалният доклад на СНПООН относно трафика на хора отбелязва, че най-често срещаната форма на трафик на хора е сексуалната експлоатация, следвана от принудителен труд, и отбелязва също, че 79% от установените жертви на трафика са жени и момичета,
Е. като има предвид, че булки, поръчани по пощата, могат да се озоват в заробваща среда и да се превърнат в жертви на сексуална експлоатация, принудителен труд, домакинска работа и други форми на трафик на хора,
Ж. като има предвид, че децата са особено уязвими и поради това изложени на по-голям риск да се превърнат в жертви на трафика на хора,
З. като има предвид, че правната рамка на ЕС относно трафика на хора в момента се базира главно върху Рамково решение 2002/629/ПВР, но степента на прилагане е недостатъчна и поради това ЕС трябва да предприеме повече действия,
И. като има предвид, че през март 2009 г. Комисията представи гореспоменатото предложение за рамково решение относно предотвратяването и борбата срещу трафика на хора и защитата на жертвите, с цел укрепване на настоящото рамково решение чрез по-строги санкции, по-добра защита на жертвите и активни мерки за предотвратяване,
Й. като има предвид, че Договорът от Лисабон засилва действията на ЕС в сферата на съдебното и полицейско сътрудничество по наказателноправни въпроси, в това число и в борбата срещу трафика на хора, а превръщайки се в съзаконодател, Парламентът ще играе в това пълноправна роля,
К. като има предвид, че борбата с трафика на хора не може да се ограничи до законодателни инструменти, а следва да включва и незаконодателни усилия, в частност при оценка на прилагането на приетите мерки, на събирането и обмена на информация, на изграждането на сътрудничество и партньорство и на обмена на най-добри практики,
Л. като има предвид, че е съществено важно да се ангажират организациите на гражданското общество в тази област от самото начало и на всеки етап - от идентифицирането до предоставянето на помощ на жертвите, в това число в законодателния процес,
М. като има предвид, че към момента не съществуват точни данни за това явление, а с наличната информация се подценява неговия действителен мащаб, тъй като това е вид престъпление, което се извършва под прикритие и често остава незабелязано или се установява погрешно; като има предвид, че трябва да се направят повече проучвания относно изработването на профили на трафикантите, маршрутите на трафика, както и относно начините за намаляване на търсенето; и като има предвид, че сътрудничеството и обменът на информация между държавите-членки и трети страни трябва да се засили,
Н. като има предвид, че бъдещите действия трябва да започнат с интегриран подход, който обединява превенцията и ограничаването на трафика със защитата, подкрепата и помощта за жертвите, и който включва засилено сътрудничество между всички заинтересовани страни,
О. като има предвид, че ако се намали търсенето от страна потенциални купувачи на продукти и услуги от жертви на трафика на хора, от своя страна ще намалее и предлагането на подобни продукти и услуги,
П. като има предвид, че сътрудничеството и партньорството между ЕС, Съвета на Европа, ООН и трети държави, в частност държавите на произход на лицата, жертви на трафик, и Съединените американски щати като всеобщоизвестна страна на местоназначение - е изключително важно с оглед на защитата на основните права и ефективната борба срещу трафика,
Общи положения
1. призовава Съвета и Комисията:
- да разработят мерки срещу трафика на хора въз основата на холистичен подход, който поставя на централно място правата на човека и е насочен към борба срещу трафика, предотвратяване на трафика и защита на жертвите;
- да възприемат ориентиран към жертвите подход, който включва идентифициране, целенасочени мерки и защита за всички потенциални категории жертви, като се отдели специално внимание на децата и други рискови групи;
- да определят, под надзора на члена на Комисията, отговарящ за правосъдие, основни права и гражданство, координатор на ЕС за борба срещу трафика на хора, който да координира действията и политиките на ЕС в тази област, включително дейностите на мрежата от национални докладчици, и който да докладва както пред ЕП, така и пред постоянния комитет за оперативно сътрудничество в областта на вътрешната сигурност (COSI);
- да гарантират, че борбата срещу трафика на хора остава един от основните им приоритети по време на финансова и икономическа криза, напр. при изготвянето на плановете за възстановяване;
- да се борят с трафика на хора посредством последователен политически подход (включващ политика за миграцията, по въпросите на пола, за заетостта, социална политика, политика на развитие, външна политика, политика на съседство и визова политика);
- да изхождат преди всичко от интереса на детето като основен приоритет при всички мерки срещу трафика, в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г.;
- да подхождат към всички политики, стратегии и мерки срещу трафика от гледна точка на пола;
- да засилят координацията и сътрудничеството с Агенцията на Европейския съюз за основните права и Европейския институт за равенство между половете;
- да установят и засилят трайно сътрудничество с неправителствените организации, работещи в тази област;
- да установят постоянна платформа на равнище ЕС, която групира усилията на институциите на ЕС, на агенциите и институтите, на полицията, митническите служби, на службите, отговарящи за обществените поръчки, и на правоприлагащите органи на регионално и национално равнище в държавите-членки, на международните организации и НПО;
2. призовава държавите-членки, които не са ратифицирали и изпълнили Конвенцията на Съвета на Европа за действие срещу трафика на хора от 2005 г., да сторят това;
Събиране на информация:
3. за да разполага с възможно най-много информация, призовава Съвета и Комисията да предприемат действия с оглед на:
- ежегодното публикуване на съвместен доклад на Евроюст, Европол и Frontex, представян пред ЕП и националните парламенти, както и пред Съвета и Комисията, последван от публично изслушване с НПО и представители на гражданското общество, за да се разберат по-добре първопричините за трафика на хора; факторите в страните на произход и местоназначение, които улесняват този трафик; настоящите тенденции, свързани с жертвите, трафикантите и престъпните мрежи, както и начина им на действие; маршрутите на трафика, обстоятелствата на място в страните на дестинация, които благоприятстват използването на услуги от хора, жертви на трафик, и на различни форми на експлоатация;
- разработването на единен за ЕС модел за събиране и съпоставяне на данни, свързани с всички аспекти на трафика на хора, включително възраст и пол, който да се използва както в държавите-членки, така и в трети държави при спазване на съответното законодателство относно защитата на личните данни и правата на субектите на тези данни;
- установяването, съобразно член 70 от Договора за функционирането на Европейския съюз, на обективна и безпристрастна система на ежегодно оценяване, свързана по-специално с прилагането на политиките на ЕС относно трафика на хора, като ЕП и националните парламенти бъдат напълно информирани;
- оценяването на кампаниите за информиране и повишаване на осведомеността, които ще се разработят и проведат както в държавите-членки, така и в трети държави;
Превенция
4. подчертава, че държавите-членки следва да приемат и засилят по-нататъшни законодателни и незаконодателни мерки, включително образователни, социални, културни и административни мерки и кампании за повишаване на осведомеността, насочени към широката общественост, за да се намали търсенето на услуги, извършвани от жертви на трафика на хора;
5. призовава в държавите-членки и в трети държави, за които се знае, че са начална точка или спирка по маршрута на трафика, да се разработят и осъществят масирани кампании за информация и повишаване на осведомеността, насочени както към потенциалните жертви, така и към потенциалните купувачи на услуги от жертви на трафика на хора;
6. призовава държавите-членки да разработят целенасочени образователни програми за повишаване на осведомеността на децата, обръщащи вниманието им към капани, които лесно могат да доведат до трафик на хора, в страните на произход, транзит и местоназначение;
Преследване
7. призовава възможно най-скоро да бъде приета обширна и всеобхватна правна рамка, включваща политики за противодействие на киберпрестъпленията, свързани с трафика на хора;
8. призовава Комисията и държавите-членки да вземат предвид следните елементи при разработването на бъдещи предложения за законодателен инструмент в тази област:
- степента на наказанията и санкциите за лицата, включително юридически лица, които печелят от трафика на хора, следва да съответства на престъплението по тежест и да има разубеждаващ ефект, а трафикът на деца следва да се наказва особено сурово;
- следва да се насочат допълнителни действия към защитата на жертвите -при отчитане на положението на жените и децата - чрез, наред с другото, гарантиране, че съгласието на жертвата за експлоатация никога не е от значение и че жертвите имат право на помощ независимо от това, дали желаят да сътрудничат на наказателното производство;
- по-нататъшни превантивни мерки и действия могат да бъдат фокусирани също така и върху потребителите на услуги, предоставяни от жертви на трафика на хора;
- следва да се обърне съответното внимание на необходимостта от извънтериториална юрисдикция за престъпления, свързани с трафика на хора, както за граждани на ЕС, така и за постоянно пребиваващи;
- всяка разпоредба относно юрисдикцията следва да бъде координирана с проекта за рамково решение относно предотвратяването и уреждането на конфликти при упражняването на юрисдикции по отношение на наказателните производства;
9. призовава държавите-членки и националните парламенти – тъй като от законодателството няма резултат, ако то не се прилага правилно – да приложат изцяло на национално равнище политиките на ЕС относно трафика на хора и да ратифицират и приложат другите правни инструменти в тази област възможно най-скоро;
10. призовава Съвета, Комисията и държавите-членки да предприемат действия за подобряване на координацията на оперативно равнище между такива органи на ЕС като Евроюст и Европол;
11. призовава Frontex и националните агенции за граничен контрол във всички свои дейности да правят разграничение между жертвите на трафик на хора и незаконните имигранти и да повишават осведомеността на длъжностните лица и персонала си относно трафика на хора;
Защита, подкрепа и помощ за жертвите
12. изисква защитата и подкрепата за жертвите да стане приоритет в действията на ЕС в тази област и жертвите да получават възможно най-голяма помощ от момента, в който бъдат идентифицирани като такива,
13. обръща внимание на особено уязвимите жертви като децата и призовава за специални програми за помощ и защита за тях;
14. призовава жертвите да получават професионална помощ, включително безплатна правна помощ, като има предвид, че те не разполагат с финансови средства и следователно не могат да платят за нея;
15. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и националните парламенти на държавите-членки и на Съвета на Европа.