Предложение за резолюция - B7-0064/2010Предложение за резолюция
B7-0064/2010

    ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно резултата от Конференцията по изменението на климата в Копенхаген (COP 15)

    1.2.2010

    за приключване на разискванията по изявления на Съвета и на Комисията
    съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността

    Corien Wortmann-Kool, Karl-Heinz Florenz, Richard Seeber, Peter Liese, Vera Pilar del Castillo, Romana Jordan Cizelj, Sirpa Pietikäinen, Theodoros Skylakakis, Maria Da Graça Carvalho от името на групата PPE

    Вж. също предложението за обща резолюция RC-B7-0064/2010

    Процедура : 2009/2619(RSP)
    Етапи на разглеждане в заседание
    Етапи на разглеждане на документа :  
    B7-0064/2010
    Внесени текстове :
    B7-0064/2010
    Разисквания :
    Приети текстове :

    B7‑0064/2010

    Резолюция на Европейския парламент относно резултата от Конференцията по изменението на климата в Копенхаген (COP 15)

    Европейският парламент,

    –   като взе предвид Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата и Протокола от Киото към нея,

    –   като взе предвид петнадесетата Конференция на страните (COP 15) по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата и петата Конференция на страните, която представлява среща на страните по Протокола от Киото (COP/MOP 5), проведена в Копенхаген, Дания, от 7 до 18 декември 2009 г., и подписаното окончателно споразумение,

    –   като взе предвид пакета от мерки в областта на климата и енергията, приет от Парламента на 17 декември 2008 г., по-специално Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността[1] и Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година относно усилията на държавите-членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г.[2],

    –   като взе предвид предишни свои резолюции относно изменението на климата и, по-специално, резолюцията от 4 февруари 2009 г., озаглавена "2050: Бъдещето започва днес – препоръки за бъдеща интегрирана политика на ЕС за опазване на климата"[3], и тази от 11 март 2009 г., озаглавена "Стратегия на ЕС за постигане на широкообхватно споразумение във връзка с изменението на климата в Копенхаген и относно адекватното предоставяне на финансиране за политиката за противодействие на изменението на климата"[4],

    –   като взе предвид въпросите с искане за устен отговор на ... до Комисията и Съвета относно стратегията за Конференцията по изменението на климата в Копенхаген (COP 15) (O-0000/2009 – B7-0000/2009, O-0000/2009 – B7-0000/2009),

    –   като взе предвид изслушването на г-жа , кандидат за член на Комисията, отговарящ за действията в областта на климата, от 15 януари 2010 г.,

    –   като взе предвид изявленията на Съвета и Комисията относно резултата от срещата на високо равнище в Копенхаген по изменението на климата, направени на 20 януари 2010 г.,

    –   като взе предвид следващата конференция, COP-16, която ще се проведе в Мексико,

    –   като взе предвид член 110, параграф 2, от своя правилник,

    A. като има предвид, че преговорите за всестранно международно споразумение относно изменението на климата за периода след 2012 г., които трябваше да приключат в Копенхаген през декември 2009 г., завършиха с разочароващо споразумение, което не отговори на очакванията на ЕС,

    Б.  като има предвид, че в споразумението не бяха включени нито обвързващи договорености, нито дългосрочни цели,

    В.  като има предвид, че изричното включване на целта от 2°C в споразумението може да бъде оценена като историческа стъпка,

    Г.  като има предвид, че цифровите данни за намаляването на емисиите, предложени от страните по преговорите, не бяха достатъчни за постигането на целта от 2ºC и като има предвид, че заявените към момента ангажименти от отделните държави по никакъв начин няма да отговорят на изискванията за намаляване на емисиите на CO2, заявени от Междуправителствената група по изменението на климата, според които до 2050 г. емисиите на CO2 трябва да бъдат само 700-800 млрд. тона,

    Д.  като има предвид, че развиващите се и нововъзникващите икономики, както и САЩ, приеха своята част от отговорността и признаха необходимостта да се ангажират с действия с цел намаляване на емисиите,

    Е.  като има предвид, че ЕС не успя да изрази водещата си роля в борбата с изменението на климата и дори не участваше в заключителните преговори със САЩ, Китай, Индия, Бразилия и Южна Африка относно окончателния проект на споразумението,

    Ж. като има предвид, че резултатът от Копенхаген доведе до временно прекратяване на международните преговори относно изменението на климата и следващите няколко месеца ще бъдат от ключово значение за извършването на критичен преглед на случилото се през последните няколко месеца и същевременно преодоляване на настоящите неуспехи по този начин,

    1.  изразява съжаление относно неубедителния характер на споразумението, постигнато по време на конференцията (COP-15); въпреки това признава, че то представлява достатъчна основа за постигане на напредък в посока подготовката и успеха на следващата конференция (COP-16), тъй като съдържа някои положителни елементи, като например консенсус по въпроса за ограничаването на глобалното затопляне до 2°C над прединдустриалното равнище, и предвижда преглед на тази цел и действия съгласно споразумението до 2015 г., като се препоръчва да се проучат начини нарастването на температурата в световен мащаб да остане под 1.5°C;

    2.  приветства ангажимента, поет от държавите с бързо развиващи се икономики, за намаляване на емисиите, както и споменаването на развиващите се страни, които ще трябва да представят национални доклади относно намаляването на своите емисии съгласно метод на проверка;

    3.  отбелязва, че споразумението включва формулировка относно годишен фонд в размер на 100 млрд. щатски долара от развитите страни до 2020 г. и сумата от 30 млрд. щатски долара за развиващите се страни през следващите три години (2010-2012 г.), за да се подпомогне борбата срещу изменението на климата и създаването на "зелен" фонд за климата, за да се подпомагат проекти в развиващите се страни, свързани с обезлесяването и деградацията на горите, при условие че всички форми на финансиране са наблюдавани;

    4.  изразява съгласие с изготвянето на механизъм за намаляване на емисиите от обезлесяването и деградацията на горите и засилване премахването на емисиите на парникови газове посредством горите, както и създаването на технологичен механизъм за ускоряване на развитието и трансфера на технологии, и приветства споменаването на ролята на пазарите за засилване на разходната ефективност на мерките за смекчаване;

    5.  изразява задоволство от мерките за приспособяване, особено в тези развиващи се страни, които са особено уязвими (по-специално най-слабо развитите страни, малки островни развиващи се държави и Африка);

    6.  изразява съжаление относно факта, че по вътрешнополитически причини САЩ и Китай не бяха готови да приемат по-амбициозно споразумение и че те, заедно с някои трети държави (Куба, Никарагуа, Судан и Венецуела), заеха блокираща позиция в международните преговори с цел да избегнат строги и обвързващи ангажименти, въпреки високата степен на набрана политическа инерция в Копенхаген;

    7.  счита, че по-нататъшното обсъждане на мерки като корекциите на граничните такси или други санкции ще задълбочи съществуващите в момента различия и няма да спомогне за сключването на международно споразумение по въпросите на климата;

    8.  съжалява, че в споразумението от Копенхаген не се споменава международно споразумение относно въздухоплаването и корабоплаването, но отбелязва, че съгласуваните в Копенхаген правни документи се запазват в програмата и отново обещава емисиите от въздухоплаването и корабоплаването да бъдат включени в международно споразумение;

    9.  съжалява, че ЕС не е успял да запази водещата си позиция в международната рамка и призовава настоятелно ЕС да се поучи от резултата от конференцията (COP-15) и със цел постигане на по-единно, решително и влиятелно европейско присъствие да преосмисли своята стратегия, за да запази водещата си роля в борбата срещу изменението на климата;

    10. вярва, че могат да бъдат извлечени поуки от изхода от конференцията (COP-15), за да бъдат постигнати успешни резултати по време на следващата конференция (COP-16) тази година в Мексико;

    11. подчертава, че следва да бъдат обсъдени нови, глобални подходи като бюджетният подход и да се вдъхнат нови сили на разискванията; освен това вярва, че подобни нови подходи в глобалната политика в областта на климата трябва да съчетават икономическа ефективност и глобално партньорство във връзка с развитието, като същевременно ангажират всички държави, както и тези с бързо развиващи се икономики, да дават отчет във връзка с отговорността по отношение на климата;

    12. е убеден, че ако Европа инвестира в едно устойчиво бъдеще то тя ще способства за намиране на решения, които едновременно с това ще бъдат благоприятни за климата, енергийната сигурност и ще доведат до по-малка енергийна зависимост, ефективност на ресурсите, конкурентоспособност на промишлените отрасли и създаване на работни места;

    13. счита че съществува необходимост от по-добра комуникация относно възможностите, предлагани от действията за опазване на климата, в това число за гарантиране на растеж в бъдеще и за предоставяне на помощ на държавите, които към този момент не са толкова развити (колкото ЕС), за да не допуснат те същите грешки, които държавите в ЕС са допуснали;

    14. настоява, че ЕС, ръководен от принципа си за солидарност, трябва от една страна да обедини партньорите в нов дух на взаимно уважение и отговорност, като от друга страна засилва подходите "отдолу нагоре" (т.е. публично-частните партньорства, инвестирането в нови технологии и изследвания, мерки за насърчаване на партньорствата в областта на климата, насочени към технологиите, иновациите или енергетиката, с Китай, Индия и други държави с бързо развиващи се икономики) с цел подаване на нов тласък от страна на гражданите;

    15. подчертава, че най-същественият елемент за постигане на успех от страна на ЕС е той да се изразява единодушно, за да бъде адекватно възприет от другите страни, участващи в преговорите, и да се гледа на него като на основен събеседник или поне на такъв, който има еднаква тежест;

    16. препоръчва по време на бъдещите конференции един единствен представител да води преговорите от името на ЕС, за да се изтъкне общата позиция на Европа;

    17. подчертава необходимостта от насърчаване използването на всички източници за производство на енергия, които не вредят на климата, ако Европа цели да постигне целите, свързани с изменението на климата, като гарантира сигурност на енергийните доставки; счита, че е от съществено значение ЕС и неговите държави-членки да увеличат инвестициите в чисти технологии, изследвания в областта на енергетиката, както и за енергийна ефективност и ефективност на ресурсите с цел утвърждаване на доверието в ЕС и във водещата му роля на международно равнище;

    18. споделя виждането, че потенциалът на енергийната ефективност в качеството на съществен и не водещ до големи разходи принос към смекчаването на въздействието на изменението на климата следва да бъде по-ясно изтъкнат на международно равнище, като допълнение към преговорите относно конкретни цели за намаляване на емисиите; изразява убеждението, че постигането на международно споразумение относно енергийната ефективност следва да бъде част от резултатите от предстоящите разговори по отношение на климата в град Мексико;

    19. призовава ЕС и неговите държави-членки да не приемат едностранни ангажименти за сметка на конкурентоспособността на промишлените отрасли в рамките на ЕС; счита, че е от съществено значение съизмерими усилия да бъдат приети от други държави с развита промишленост, извън рамките на ЕС, както и да бъдат поети разумни ангажименти за намаляване на емисиите от страна на държавите с развиваща се и бързоразвиваща се икономика; изтъква, че целите за намаляване на емисиите трябва да бъдат измерими, подлежащи на отчитане и проверими;

    20. призовава за провеждане на подробно разискване относно най-добрият избор на инструменти за постигане намаляването на емисиите на глобално равнище, при включване на критична оценка на позициите на ЕС в тази връзка; независимо от това вярва, че следва да се даде превес на прилагането на инструменти, основаващи се на пазара, тъй като тези инструменти позволяват постигането на задължителните цели за намаляване на емисиите при възможно най-ниските социални разходи;

    21. настоятелно призовава развитите страни да инвестират повече в научноизследователска дейност в областта на новаторски и модерни технологии за щадящи климата и енергийно-ефективни процеси на производство; счита, че е от съществено значение за Европа да заеме водеща позиция, като например увеличи съществено разходите, свързани с изследвания относно технологии, щадящи климата, в рамките на Рамковата програма за научни изследвания;

    22. предлага, в рамките на общите международни действия да се намалят ефективно общите емисии на CO2, да се разработи глобален секторен подход "отдолу нагоре" относно промишлените отрасли с интензивно енергопотребление. изтъква, че съгласно този подход, целите за емисиите за тези промишлени отрасли по света, заедно с трансфера на технологии като средство за насърчаване, се доказаха като много ефективни в държави като Япония и сега започват да се разработват от Азиатско-Тихоокеанското партньорство;

    23. счита, че срещата на високо равнище относно изменението на климата в град Мексико ще бъде отлична възможност за подписване на споразумение за разработването на политика, основаваща се на секторен подход "отдолу нагоре", относно промишлените отрасли с интензивно енергопотребление. счита, че подобно международно споразумение следва да включва неизменното участие на САЩ, Китай, Индия и Бразилия;

    24. изтъква, че е от съществено значение ЕС да запази своите амбициозни цели за борба срещу изменението на климата и да запази своите разпоредби относно "изтичането на въглерод", както и механизма, основаващ се на пазара и схемата за търговия с квоти за емисии, но и че следва да бъде готов да прояви по-голяма гъвкавост по отношение на преминаването то Протокола от Киото към възможни доброволно поемани ангажименти от страна на други държави, при условие че те предприемат също така практически действия за значително намаляване на емисиите;

    25. подчертава факта, че в светлината на ангажимента на другите нации, обявен на 31-ви януари, ЕС следва по-ясно да съобщи за своето желание да премине към 30% намаляване на парниковите газове, при условие че другите държави са готови да се ангажират също с предприемането на адекватни действия, основаващи се на принципа на "обща, но диференцирана отговорност", и в по-общ план ЕС следва да провери внимателно дали разчитането на национални доброволни задължения е подходяща глобална стратегия както по отношение на амбицията, така и по отношение на изпълнимостта;

    26. признава, че едно от основните бъдещи предизвикателства е не само намаляването на емисиите на CO2, но също така по-ефективното и устойчиво използване на природните богатства, което ще се окаже ключов въпрос в близко бъдеще;

    27. счита, че двустранните срещи между Европейския парламент и националните парламенти могат да допринесат в значителна степен за разискването и да подпомогнат разбирателството между страните; следователно предвижда провеждането на тези заседания преди началото на официалните преговори, с цел това да даде още по-съществен принос за възможно най-добрия изход от преговорите;

    28. подчертава, че съществува необходимост от създаване на нова "дипломация във връзка с климата" в рамките на ЕС и от укрепване на съюзите с могъщите държави по света, както и с по-прогресивните развиващи се държави като Бразилия, Мексико, Коста Рика и Малдивите; освен това счита, че за да се засилят предстоящите преговори ЕС трябва да подпомогне гарантирането на по-доброто протичане на информацията и осигуряването на по-добра обратна връзка, по- специално към, така и в рамките на разнородни групи като G-77;

    29. настоятелно призовава Секретариата на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата да преразгледа работните методи на водене на международни преговори, по-специално по отношение на ролята на националните ръководители и публично представените позиции, преди края на преговорите, за да гарантира, че предварителните текстове, по които трябва да се постигне споразумение, са предварително изготвени в подходящ вид и че преговарящите страни разполагат с необходимите правомощия за вземане на решения, за да протече процесът ефикасно и да доведе до търсените резултати;

    30. призовава за по-тясна връзка между политиките на ЕС относно външните работи и действията в областта на климата; е убеден, че на изменението на климата следва да се отреди голямо значение в програмата за външна дейност на ЕС; и следователно призовава настоятелно ЕС да заеме единна позиция, за да запази водещата си роля по време на следващите преговори и също така по време на срещата на високо равнище на COP-16 да бъде представляван от председателя на Комисията, г-н Барозу, от Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, баронеса Ashton, както и от члена на Европейската комисия, отговарящ за действията в областта на климата, г-жа Hedegaard;

    31. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки и на Секретариата на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, с молба да бъде разпространена до всички държави, които не са членки на ЕС, които са страни по конвенцията.