ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно резултата от срещата на високо равнище по изменението на климата в Копенхаген
2.2.2010
съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността
Corinne Lepage, Jens Rohde, Lena Ek, Chris Davies, Fiona Hall, Gerben‑Jan Gerbrandy от името на групата ALDE
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B7-0064/2010
B7‑0066/2010
Резолюция на Европейския парламент относно резултата от срещата на високо равнище по изменението на климата в Копенхаген
Европейският парламент,
– като взе предвид Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКОНИК) и Протокола от Киото към нея,
– като взе предвид плана за действие от Бали (Решение 1/COP 13),
– като взе предвид последната Конференция на страните по РКОНИК (COP 15) в Копенхаген,
– като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2009 г. относно стратегията на ЕС за Конференцията по изменението на климата в Копенхаген (COP 15)[1],
– като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че въпреки присъствието на над 100 държавни ръководители в Копенхаген не беше постигнато споразумение,
Б. като има предвид, че постоянно нарастващият брой научни доказателства потвърждава факта, че изменението на климата се случва по-бързо, отколкото се считаше преди, и като има предвид, че последните открития принудиха над сто държави да поставят искане, вместо предишното общоприето равнище от 2° C, нашата цел за ограничаване на глобалното затопляне да не надвишава 1,5° C над равнището на температурите преди индустриалната революция;
В. като има предвид, че осъществяваният в рамките на ООН процес в тази толкова техническа и политически чувствителна област до момента не успя да разреши глобален проблем като изменението на климата, тъй като поради изискването за консенсус е невъзможно да се съгласуват исканията на развиващите се държави с желанията на развитите държави,
Г. като има предвид, че ЕС не следва да позволява неговият собствен ангажимент към борбата срещу изменението на климата да среща пречки, дори и ако някои от нашите основни партньори в преговорите изглежда продължават да не желаят да ограничат кривата на своите емисии или да не са способни да го направят,
Д. като има предвид, че въпреки че процесът в рамките на ООН не може да бъде изоставен, ЕС трябва, от една страна, да адаптира своята преговорна позиция с оглед на настоящата ситуация, а от друга, да преразгледа своите цели за следващата среща на страните по РКОНИК в Мексико,
1. отбелязва, че не може да се счита, че споразумението, разпространено в края на срещата на високо равнище в Копенхаген, има правна сила, тъй като то не беше одобрено и не съдържа обвързващи ангажименти за намаляване на емисиите, нито пък за пълноценни процедури за проверка, мониторинг и докладване;
2. отново потвърждава нашия ангажимент да намалим емисиите си с 20% до 2020 г., който вече е правнообвързващ, както и нашето желание да направим крачка напред към намаление от 30%, дори и да няма обвързващо международно споразумение; отбелязва също така, че предприетите в рамките на ЕС инициативи за популяризиране и насърчаване на зелената икономика ще улесняват все повече изпълнението на ангажимента за намаление на емисиите от 30%;
3. счита, че не може да има обвързващо международно споразумение, освен ако ЕС, Съединените щати и Китай не договорят приемливи цели за намаление на емисиите, придружени от мониторинг, проверка и докладване относно всяко намаление на емисиите; непосредствен приоритет за ЕС трябва да бъде работата за постигане на такова споразумение през следващите месеци;
4. убеден е, тъй като ООН все още не е представила изпълнимо решение на глобалната заплаха, породена от изменението на климата, че е необходимо ЕС да пристъпи към успоредни преговори с участието на държавите, които се явяват най-големи източници на емисии, за да допълни процеса в рамките на ООН и да гарантира стойностно споразумение преди срещата на COP 16 в Мексико;
5. счита, че ЕС следва незабавно за започне преговори с нашите партньори от САЩ, за да гарантира, че възникващият пазар на въглеродни емисии в САЩ е съвместим с нашия собствен, създавайки така трансатлантически пазар на въглеродни емисии като предшественик на един глобален пазар; освен това счита, че следва да укрепим нашия собствен пазар на въглеродни емисии, като например насърчим инвестициите в нисковъглеродни технологии, въведем по-строга горна граница и наложим минимална цена на въглеродните емисии;
6. счита, че срещата в Мексико ще бъде успешна само ако предварително има широко съгласие между ЕС, САЩ и Китай; поради това счита, че дву- и тристранни преговори с Китай следва да започнат едва след като сме постигнали всеобхватно споразумение със САЩ за намаляване на въглеродните емисии;
7. счита също така, че постигането на споразумение в Мексико ще бъде възможно само ако държавите, които се явяват най-големи източници на емисии, успеят да постигнат споразумение преди ноември; счита, че Форумът на големите икономики би бил идеалното място за такива преговори, тъй като той представлява най-големите производители на въглеродни емисии;
8. изразява съжаление относно отказа на Китай да приеме определянето на дългосрочни цели за намаляване на емисиите, дори и за развитите държави; призовава по-специално Китай да признае своите отговорности към развиващите се държави, тъй като се очаква именно те да понесат най-тежките последици от изменението на климата;
9. подчертава, че ЕС трябва да изразява единна позиция на всички бъдещи срещи на ООН по изменението на климата (както прави в рамките на Световната търговска организация) и да не позволява по време на преговорите да се изразяват различни национални позиции;
10. отбелязва значението на инвестициите в нови „зелени“ технологии, особено в настоящия период на рецесия; счита също така, че енергийната ефективност, енергията от възобновяеми енергийни източници и улавянето и съхранението на въглероден диоксид могат да играя много важна роля за намаляването на въглеродните емисии;
11. призовава Комисията да гарантира, че нашите вноски към новосъздадения в Копенхаген „Зелен фонд за климата“ са допълнителни спрямо останалата помощ за развитие, както и да представи предложения за техните източници и за критериите, които тя би искала да бъдат приложени към проектите, които ще бъдат финансирани по фонда;
12. посочва растящата осведоменост на обществото относно последиците от изменението на климата в развиващия се свят, но също и в държавите с бързо развиващи се икономики като Китай; призовава за засилен диалог, особено с най-слабо развитите държави, малките островни развиващи се държави и Африка, за постигане на обвързващо международно споразумение относно изменението на климата, с цел да се ограничат въздействието и предвидимите последици от изменението на климата за демографското развитие, общественото здраве, миграцията и икономиката в тези региони;
13. призовава председателя на Комисията, предвид факта, че това е ключова област на политики за новата Комисия, да гарантира, че новият член на Комисията, отговарящ за действията в областта на климата, разполага с всички необходими ресурси, особено персонал и бюджет, които да й позволят да постигне общ напредък по отношение на дневния ред в областта на изменението на климата;
14. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата на Съединените щати, Китай, Япония, Индия, Бразилия, Мексико и Южна Африка, както и на ООН.
- [1] Приети текстове от тази дата: P7_TA(2009)0089.