ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно положението в Иран
3.2.2010
съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността
Adrian Severin, Hannes Swoboda, Roberto Gualtieri, Sergio Gaetano Cofferati, Ana Gomes, María Muñiz De Urquiza от името на групата S&D
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B7-0078/2010
B7‑0082
Резолюция на Европейския парламент относно положението в Иран
Европейският парламент,
– като взе предвид предходните си резолюции относно Иран,
– като взе предвид изявлението на председателството на ЕС от 28 декември 2009 г. относно неотдавнашните демонстрации в Иран,
– като взе предвид Декларацията на Върховния представител от името на Европейския съюз от 12 януари 2010 г. относно съдебния процес срещу седем бахайски ръководители в Иран,
– като взе предвид декларацията на Европейския съвет относно Иран от 10/11 декември 2009 г.,
– като взе предвид Резолюция 62/149 от 18 декември 2007 г. и Резолюция 63/168 от 18 декември 2008 г. на Общото събрание на ООН относно мораториума върху прилагането на смъртното наказание,
– като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), Международния пакт за икономически, социални и културни права (МПИСКП), Конвенцията за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация и Конвенцията за правата на детето, по които Ислямска република Иран е страна,
– като взе предвид Устава на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и Договора за неразпространение на ядрено оръжие, по които Ислямска република Иран е страна,
– като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че политическите събития в Иран след оспорваните президентски избори през юни 2009 г. разкриха големия потенциал на населението за демократични промени в държавата, ръководени от енергично, добре образовано и дейно гражданско общество,
Б. като има предвид, че продължаващите мирни демонстрации срещу забелязаните фалшификации на изборите и наложеното от Ислямската република сериозно ограничаване на политическите и граждански права и основните свободи, особено свободата на словото и медиите, жестоко се потискат от правителството, по-специално от Революционната гвардия и милицията Басидж,
В. като има предвид, че хиляди мирни демонстранти и дисиденти, включително студенти, активисти за правата на жените, юристи, видни защитници на правата на човека, журналисти, профсъюзни дейци и духовници реформатори, бяха произволно задържани, с ясната цел да се сплашат критиците и задуши протестът; като има предвид, че правителствени служители потвърдиха, че от юни 2009 г. най-малко 30 демонстранти са загинали по време на протести или докато са били задържани и поне още седем са загинали при сблъсъците на 27 декември, свещения ден Ашура; като има предвид, че действителният брой смъртни случаи, причинени от подкрепяно от правителството насилие, се счита за много по-голям,
Г. като има предвид, че Mohammad Reza Ali Zamani и Arash Rahmanipour бяха обесени на 28 януари 2010 г. от иранските органи след несправедлив процес за предполагаемо членство в „монархическата опозиция“; като има предвид, че е оповестена екзекуцията на още девет осъдени на смърт лица; като има предвид, че в Иран равнището на екзекуциите е едно от най-високите в света; като има предвид, че Иран е един от основните нарушители на забраната за смъртно наказание за непълнолетни правонарушители,
Д. като има предвид, че много от задържаните докладваха, че са били бити или изтезавани, а в някои случаи и жертва на сексуално насилие, в затвори и тайни центрове за задържане; като има предвид, че едно проведено в началото на 2010 г. от Меджлиса на Република Иран разследване установи, че заместник-прокурорът Saeed Mortazavi носи пряка отговорност за смъртта на най-малко трима задържани, причинена от изтезание и липса на грижи в затвора Кахризак, чието затваряне е било разпоредено от съдебната власт преди три години;
Е. като има предвид, че от август 2009 г. насам съдебната власт организира показни процеси на стотици видни реформатори и активисти, за които се предполага, че са в контакт с „бунтовници“, които се опитват да популяризират „кадифена революция“; като има предвид, че по време на тези процеси голяма част от тези дисиденти дадоха признания по телевизията, които изглеждаха изтръгнати със сила,
Ж. като има предвид, че освен последвалата изборите криза в областта на правата на човека, силите за сигурност систематично тормозят членове на религиозните малцинства като бахаи, евреи и сунити и произволно задържат редица активисти на гражданските организации на кюрди, азери, белуджи и араби,
З. като има предвид, че иранското правителство продължава да обвинява европейските държави във вмешателство в политическите събития в Иран; като има предвид, че подобни обвинения доведоха в периода след изборите до експулсирането на двама британски дипломати, задържането на няколко иранци, работещи за британското посолство, и задържането на двама германски дипломати за предполагаемата им роля в протестите в Иран при отбелязването на свещения ден Ашура през декември 2009 г.,
И. като има предвид, че иранското правителство упражнява крайно строг контрол върху местните и чуждите медии, като значително ограничава достъпа до информация на иранския народ; като има предвид, че някои европейски предприятия доставяха технологии, които направиха възможна цензура по отношение на протестите в Техеран и други градове в Иран,
Й. като има предвид, че Иран не изпълни срока - до края на годината - за спазване на призивите да предостави достъп до ядрените си съоръжения на инспектори от Международната агенция за атомна енергия; като има предвид, че досега Иран не е направил нищо, за да възстанови доверието на международната общност в изключително мирния характер на своята ядрена програма;
К. като има предвид, че на 3 февруари 2010 г. президентът на Иран Махмуд Ахмадинеджад обяви, че Иран е готов да праща обогатения си уран извън граница за допълнително обогатяване;
Л. като има предвид, че ЮНЕСКО реши да определи Техеран за „Световна столица на философията“ и да организира в Техеран Световния ден на философията за 2010 г.;
1. изцяло подкрепя стремежа към демокрация на иранския народ; отдава дължимото на смелостта на всички иранци и иранки, които защищават основните си свободи и демократични принципи чрез мирен протест; счита,че тези хора изразяват желанието си да живеят в общество без репресии и заплахи и в мир със световната общност;
2. припомня, че свободата на словото и правото на мирни събрания са всеобщи права на човека и трябва да бъдат зачитани, и че Иран се е ангажирал да ги зачита като страна по Международния пакт за граждански и политически права; във връзка с това настоятелно призовава иранското правителство да зачита изцяло правото на мирни събрания и свободата на словото по време на обявените демонстрации за 11 февруари 2010 г.;
3. осъжда категорично използването на насилие от страна на иранското правителството срещу демонстранти, които искат да упражнят правото си на свобода на словото и на мирни събирания; във връзка с това е ужасен от потушаването на демонстрациите след протестите на деня Ашура и по време на погребението на аятолах Montazeri; изисква всички задържани за мирно упражняване на правото си на свобода на словото, сдружаване и събирания да бъдат освободени незабавно и безусловно;
4. изисква да бъдат разследвани и наказателно преследвани правителствените служители и членовете на силите за сигурност, отговорни за убиване, изтезание, изнасилване на демонстранти и задържани и злоупотребата с тях;
5. категорично осъжда неотдавнашната екзекуция на Mohammed Reza Alizamani и Arash Rahmanipour и съобщението за предстоящата екзекуция на още деветима, осъдени на смърт при несправедливи съдебни процеси; изразява сериозна загриженост относно положението на хората, които са обвинявани (и в някои случаи срещу които е повдигнато официално обвинение) в престъпления, които се наказват със смърт, въпреки че тези хора просто са изразили своите мнения относно политическата ситуация и гражданските права в Иран; повтаря призива си към иранските органи да премахнат смъртното наказание и междувременно да въведат мораториум върху екзекуциите, съгласно отправения към тях призив в резолюции 62/149 и 63/168 на Общото събрание на ООН;
6. изразява съжаление относно систематичното ограничаване на свободата на информация чрез блокирането на уебсайтове, забраната те да отразяват неразрешени демонстрации и въвеждането на нови ограничения, които изискват журналистите да получават разрешение преди да отразят каквото и да е събитие; категорично осъжда решението на иранското правителство да заглуши излъчванията на BBC на персийски;
7. приветства плановете на Комисията за финансиране на нов телевизионен канал на фарси; призовава Съвета и Комисията да проучат повече възможности за подпомагане на насърчаването на демократичните промени в Иран в контекста на Инструмента за демокрация и права на човека или други инструменти;
8. призовава европейските дружества да не предоставят на иранското правителство технологии, които може да се използват за потушаване на протести, особено технологии, които правят възможни проверки на електронните комуникации с цел контрол върху съдържанието и проследяване на източника на електронни съобщения, повиквания VoIP, както и публикации в уебсайтове на социалните мрежи;
9. счита, че обвиненията за чуждестранна намеса в следизборните събития в Иран са неосновани и неприемливи; призовава иранското правителство незабавно да освободи двамата германски дипломати, арестувани поради предполагаемо участие в протестите по време на Ашура; във връзка с това призовава иранските органи да зачитат Виенската конвенция и дипломатическите норми;
10. призовава Съвета да обмисли включването на членовете на силите за сигурност, отговорни за потушаването на мирните демонстрации и за нарушаването на правата на човека, в списъка с лицата, които подлежат на забрана за пътуване в ЕС и замразяване на активи;
11. препотвърждава правото на Иран за развитие на ядрена енергетика за мирни цели и съобразно правилата на режима за неразпространение; отбелязва съобщението на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад относно готовността на Иран да изпрати свой обогатен уран в чужбина за по-нататъшно обогатяване; надява се това съобщение да бъде последвано от конкретни мерки, които да намалят тревогите относно ядрената програма на Иран и да са в съответствие с изискванията на МААЕ;
12. подкрепя двупосочния подход относно ядрената програма на Иран; отново призовава настоятелно Иран да се съобрази в пълна степен и незабавно със своите задължения по силата на съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН и МААЕ, и по-специално да изпълни изискванията, посочени в резолюцията от 27 ноември 2009 г. на управителния съвет на МААЕ; настоятелно приканва Съвета да подкрепи действията на Съвета за сигурност на ООН, ако Иран продължи да не сътрудничи с международната общност във връзка с ядрената си програма; призовава Съвета към готовност за предприемане на необходимите разумни, целенасочени и целящи неразпространение мерки, които да съпътстват този процес в рамките на Съвета за сигурност на ООН;
13. призовава Съвета да запази готовността си за провеждане на преговори с Иран, с цел постигане на решение, въз основата на преговори, на ядрения въпрос, както и на свързани с регионалната сигурност въпроси, като се вземат под внимание законните интереси и тревоги на Иран в областта на сигурността, ако Иран вземе конкретно решение за това; изтъква, че такъв ангажимент не бива да накърнява насърчаването на демокрацията и правата на човека в Иран; изразява убеждение, че демократичен и силен Иран би могъл да играе ключова роля за стабилизирането и омиротворяването на региона;
14. приканва ЮНЕСКО да преосмисли решението си за организиране на Световен ден на философията - 2010 г. в Техеран и подкрепата си за предложението на италианската национална комисия ЮНЕСКО да запази номинацията на Техеран като град домакин на тази инициатива, и вместо това осъществи свързаните с нея дейности в други столици, като по този начин даде силен сигнал, който да изтъкне липсата на свобода на словото в Иран;
15. изразява съжаление относно решението на иранското правителство да анулира посещението на делегация на Европейския парламент в Иран; счита, че такова посещение би допринесло за политическия диалог между ЕС и Иран, при условие че делегацията има мандата и възможността да се срещне с правителството, опозицията, защитниците на правата на човека и представителите на гражданското общество,
16. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, генералния секретар на ООН, Съвета на ООН по правата на човека и правителството и парламента (Меджлис) на Ислямска република Иран.