ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ за приключване на разискванията по последващите действия във връзка с неофициалната среща на Европейския съвет от 11 февруари 2010 г.
3.3.2010
съгласно член 115, параграф 5 от Правилника за дейността
Malcolm Harbour, Roberts Zīle от името на групата ECR
B7‑0150/2010
Резолюция на Европейския парламент за приключване на разискванията по последващите действия във връзка с неофициалната среща на Европейския съвет от 11 февруари 2010 г.
Европейският парламент,
– като взе предвид своите разисквания относно неофициалната среща на Европейския съвет от 11 февруари 2010 г. във връзка със стратегията „ЕС 2020”,
– като взе предвид документа на Европейската комисия за консултация относно стратегията „ЕС 2020”, който бе публикуван на 24 ноември 2009 г.,
– като взе предвид първия преглед на отговорите, който бе публикуван от Европейската комисия на 2 февруари 2010 г.,
– като взе предвид документа на Европейската комисия за оценка на Лисабонската стратегия, който бе публикуван на 2 февруари 2010 г.,
– като взе предвид въпроса от 23 февруари 2010 г. до Комисията относно селското стопанство и бъдещата стратегия „ЕС2020” (O-0023/2010 – B7‑0000/2010),
– като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че документът на Европейската комисия относно Лисабонската стратегия гласи, че някои от основните цели на Лисабонската стратегия, включително целта за 70% заетост и за 3% разходи от БВП за научноизследователска и развойна дейност, не бяха постигнати,
Б. като има предвид, че има четири приоритетни области за реформи, включващи научни изследвания и иновации, инвестиции в хората и модернизиране на пазарите на труда, освобождаване на предприемаческия потенциал, особено на МСП, енергетиката и изменението на климата,
В. като има предвид, че реформите в контекста на Лисабонската стратегия за намаляване на административните тежести върху предприятията на стойност от повече от 400 милиарда евро, са добре дошли,
Г. като има предвид, че за да се гарантира постигането на целите е важно да се упражнява надзор в държавите-членки,
Д. като има предвид, че необходимостта Съветът да ускори установяването на общностен патент с оглед постигането на основните цели в областта на иновациите, е от съдбоносно значение за предприятията,
Е. като има предвид, че Европейският парламент, Европейският съвет и Европейската комисията следва да гарантират заедно постигането на целите,
Ж. като има предвид, че за успешното постигане на целите на стратегията "ЕС 2020" от ключово значение е поставянето на ясни и обозрими цели, включващи отворения метод на координация, а не на общи цели,
З. като има предвид необходимостта от разискване на ефективността и координирането на различните възможности по отношение на управлението, включени в обновената Лисабонска стратегия, включително в Интегрираните насоки, националните програми за реформа, специфичните за отделните държави препоръки, общностната програма от Лисабон, годишния доклад на Комисията за напредъка и отворения метод на координация,
И. като има предвид, че принципът на субсидиарност следва да бъде зачитан по отношение на заетостта и социалните политики, тъй като те остават в сферата на дейност на националните правителства,
Й. като има предвид, че Европейският парламент вече изрази своето становище, че е необходимо създаването в най-кратки срокове на междуинституционална система за определяне на дългосрочни тенденции по отношение на основните теми на политики,
К. като има предвид, че при разработването на нова стратегия за заетост и растеж Комисията и Съветът трябва да разгледат в дълбочина въпроса защо някои от главните цели на Лисабонската стратегия не бяха постигнати,
1. счита, че стратегията "ЕС 2020" следва да се съсредоточава върху сравнителните икономически предимства на Европа и досега поетите ангажименти, за да се гарантира нейната конкурентоспособност по отношение на бързо развиващите се икономики, което изисква Европа да се съсредоточи върху развитието на сектора на услугите, като в същото време поддържа конкурентоспособен високотехнологичен производствен сектор;
2. за да се оползотворят съществуващите сравнителни предимства на Европа, съществува остра необходимост от завършване на единния пазар, максимизиране на търговския му потенциал, нови предприемачески начинания и създаване на работни места; приоритетите включват единния цифров пазар, установяването на общностен патент, прилагането на правилата на единния пазар, прилагането на пакета относно стоките и услугите, наблюдение на пазара и усилена координация между държавите-членки за ограничаване на проблемите при прилагането, както и постоянно подобряване в областта на квалификациите, продуктите, иновациите, качеството и ефикасното изпълнение и широкообхватни и радикални разработки на политики в областта на информационните технологии;
3. изтъква значението на определянето на обозрими цели: задължителните оценки на въздействието, включително "тестове в областта на МСП, единния пазар и иновациите", с повече консултации със заинтересованите страни и независими оценки, биха определили дали предложенията носят добавена стойност за ЕС, а оценките на въздействието след прилагането, осъществени от Европейския парламент, Европейския съвет и Европейската комисия са от ключове значение за постигането на "интелигентно регулиране"; подчертава значението на постигането на 25% намаляване на административните тежести за европейската конкурентоспособност до 2012 г.;
4. изтъква значението на отдаването на приоритетно място на иновациите и научноизследователската и развойна дейност в рамките на една нова стратегия за заетост и растеж, например посредством пълноценното изпълнение на европейското изследователско пространство и понататъшното развитие в области, в които европейските научни изследвания вече играят водеща световна роля, разработване на програми за насърчаване на трансфера на изследователските познания в създаване на работни места и блага и насърчаване на началните фази на развитие, като за насърчаването на научното развитие се отдава също толкова голяма тежест на научните изследвания в частния сектор, колкото и на академичните; изтъква необходимостта от това да се даде свобода на действие за иновациите в областта на обществените поръчки с максимално участие на МСП и подобряване на обществените услуги, включително по-добър достъп до предпазарните поръчки, новаторски обществени поръчки и публично-частни партньорства;
5. изтъква значението на обезпечаването на енергийните доставки за Европа посредством действителна диверсификация на видовете енергийни доставки, по-специално посредством подкрепянето на проекта „Набуко“, който ще свърже Европейския съюз с източниците на природен газ в Каспийско море и Централна Азия, както и инвестиции в инфраструктура, взаимосвързаност на енергийните мрежи, споразумения за общи енергийни доставки и планове за управление на кризи, в дух на солидарност между държавите-членки;
6. подчертава ролята на прилагането на пакета от мерки в областта на климата и енергетиката за постигането на тези цели. Следва да се обърне особено внимание на свързването на Схемата за търговия с емисии на ЕС с други системи за намаляване и търговия с емисии, като се гарантира функционирането на системата на търгове. Следва да бъдат засилени действията на ЕС, насочени към насърчаването на по-екологични енергийни модели, включващи възобновяемите енергийни източници и новите технологии, каквито са например улавянето и съхранението на СО2, горивните клетки и ядрения синтез. Енергията, получена посредством ядрен разпад играе ключова роля при производството на електроенергия, особено в краткосрочен и средносрочен план, поради което следва да си поставим за цел увеличаването на нейния дял в доставките на електрическа енергия в ЕС до 40%;
7. подчертава, че различните равнища на развитие сред 27-те държави-членки трябва да бъдат взети предвид при разпределянето на разходите за адаптиране към изменението на климата, така че да не възпрепятстват политиката на сближаване и постепенното изравняване на жизнените стандарти между държавите-членки; припомня, че някои държави-членки вече са изпълнили задълженията си за намаляване на емисиите си на въглероден диоксид в съответствие с Протокола от Киото; припомня, че разходите за адаптиране към една по-зелена икономика ще са различни за отделните държави-членки, в зависимост от тяхното равнище на развитие и енергийните им източници, и следователно призовава за оказване на подкрепа на научноизследователската и развойна дейност в онези държави-членки, които имат значителни разходи при адаптирането към по-зелена икономика. Съотношението между ангажиментите, поети от развитите и развиващите се страни следва да представлява вярно отражение на възможностите на всяка страна да допринесе за намаляването на емисиите;
8. припомня, че главната цел на Общата селскостопанска политика е да гарантира продоволствена сигурност, стабилизиране на пазарите и разумни цени за потребителите, и подчертава необходимостта от развитие в тази област с оглед преодоляването на кризата и гарантирането на устойчива и екологосъобразна политиката на ЕС по отношение на храните, при зачитане на устойчивостта, сигурността и качеството на селскостопанските продукти;
9. подчертава, че значението на преодоляването на различията в ЕС по отношение на жизнения стандарт все още е голямо и призовава Комисията да разработи програми за подобряване на инфраструктурата в онези държави-членки и региони, които не разполагат със задоволителна инфраструктура и степен на достъпност, посредством структурните и кохезионни фондове и в дух на солидарност; в този ред на мисли подчертава, че завършването на единния пазар за всички видове транспорт представлява съществен елемент на европейската икономика, позволяващ движението на хора, стоки и познания през границите на ЕС, както и че инвестициите в транспортна инфраструктура имат ключова роля при повишаването на растежа и заетостта, както и при прокарването на икономическите и екологичните интереси на Европа, и следователно следва да бъдат координирани с още няколко важни области на политики;
10. счита, че гъвкавостта на възнагражденията е от ключово значение, тъй като Европа страда от изключително негъвкави икономики, поради регулирането на пазара на труда на микроравнище; ето защо е необходимо ограничаване на намесата от страна на отделните държави и от страна на ЕС;
11. ролята на динамичната предприемаческа култура и на самостоятелната трудова заетост следва да бъде насърчавана с оглед възникването на свободно предприемачество, свободна и справедлива търговия и конкуренция и създаването на надеждни икономически условия за малките предприятия, които създават мнозинството от новите работни места. Създаването на малки предприятия трябва бъде улеснено, да бъде по-бързо и по-евтино;
12. образователните програми следва да подготвят по-добре младежите за пазара на труда, като сътрудничеството между предприятия и университети е само един от начините за постигането на тази цел, който следва да бъде подкрепян посредством подобрения в качеството на преподаване и развитието на умения;
13. подчертава, че независимо от неблагоприятните последици от данъчната конкуренция, този принцип трябва да остане неприкосновен в ЕС27;
14. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и парламентите и правителствата на държавите-членки.