ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно стратегията „ЕС 2020” с оглед на подготовката на заседанието на Европейския съвет през пролетта
3.3.2010
съгласно член 115, параграф 5 от Правилника за дейността
Corien Wortmann-Kool, Peter Liese, Richard Seeber, Pilar del Castillo Vera, Andreas Schwab, Jean-Paul Gauzès, Csaba Őry, Mathieu Grosch, Lambert van Nistelrooij, Albert Deß, Othmar Karas, Marian-Jean Marinescu от името на групата PPE
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B7-0151/2010
B7‑0153/2010
Резолюция на Европейския парламент относно стратегията „ЕС 2020” с оглед на подготовката на заседанието на Европейския съвет през пролетта
Европейският парламент,
– като взе предвид неофициалната среща на Европейския съвет от 11 февруари 2010 г.,
– като взе предвид заключенията на председателството след заседанията на Европейския съвет от март 2000 г., 2001 г., 2005 г., 2006 г., 2007 г. и от декември 2009 г.
– като взе предвид инициираната от Комисията обществена консултация относно „ЕС 2020” и резултатите от нея (SEC (2010)116),
– като взе предвид оценката на Комисията относно Лисабонската стратегия (SEC (2010)114),
– като взе предвид член 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид въпроса от 23 февруари 2010 г. до Комисията относно селското стопанство и бъдещата стратегия „ЕС 2020” (O-0023/2010 – B7‑0000/2010),
– като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че всяка дългосрочна стратегия трябва да бъде съпътствана от конкретни действия, така че да се отговори на непосредствените тревоги и страхове на европейските граждани и че стратегията „ЕС 2020“ следва да обслужва основната ни цел, а именно икономически растеж и работни места,
Б. като има предвид, че стратегията от Лисабон беше успешна само отчасти поради слабата управленска структура и липсата на отчетност на държавите-членки,
В. като има предвид че усилията на Комисията за постигане на устойчива социална пазарна икономика – т.е. по-приобщаваща, по-интелигентна и по-устойчива икономика – трябва да бъдат приветствани,
Г. като има предвид, че за съжаление Комисията не е съсредоточила своята стратегия върху насърчаването и подпомагането на МСП; като има предвид, че повечето от работните места се създават в този сектор и са нужни практически мерки за намаляване на бюрокрацията и за стимулиране и прилагане на новаторски идеи в съответните промишлени отрасли; като има предвид, че финансирането не следва да се съсредоточава единствено върху създаването на „зелени” работни места,
Е. като има предвид, че основни нововъведения като електронната мобилност, технологията за добив на слънчева енергия и множество други няма да могат да бъдат разработвани в Европа, ако не изградим рамка за обезпечаване доставките на суровини,
Е. като има предвид, че в консултациите на Комисията относно бъдещата стратегия „ЕС 2020” по никакъв начин не се засяга темата за селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост и като има предвид, че този пропуск трябва да бъде поправен незабавно предвид факта, че секторите на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост съставляват значителна част от икономиката на ЕС и осигуряват 19,2 млн. работни места (9% от цялата трудова заетост) и 4,3% от БВП за ЕС-27,
Ж. като има предвид, че стратегията „ЕС 2020” започва в Европейската година за борба с бедността и че трябва да се обърне внимание на социалните аспекти на Лисабонската стратегия и на изкореняването на бедността;
З. като има предвид, че кохезионната политика се покрива от новия Договор от Лисабон, че тя е инструмент за постигане на определените цели и че трябва да бъде неразделна част от стратегията „ЕС 2020”, ако държавите-членки искат новата политика за растеж и заетост да проработи; като има предвид, че стратегия „ЕС 2020” следва да покаже релевантността на тази политика както в обикновени, така и в извънредни обстоятелства, както и че трябва да вземе предвид факта, че една добре финансирана политика за регионално развитие след 2013 г. е абсолютно необходима за всички държави-членки на ЕС, ако тяхната цел е постигането на устойчива социална пазарна икономика и растеж,
И. като има предвид, че Комисията следва да предложи, в светлината на недостатъците на Лисабонската стратегия, съдържаща се в един единствен документ ясна и основаваща се на целите стратегия, като този документ следва да включва и обвързва заключенията от доклада на Mario Monti относно даването на нов импулс на единния пазар и всички съответни стратегии на ЕС, така че този документ да бъде с ключова роля през следващите десет години.
1. изисква от Комисията и от Съвета – като припомня, че Комисията и нейният председател Барозу подчертаха изключително важната роля на Европейския парламент в стратегията „ЕС 2020” – изцяло да спазват прерогативите на Парламента при съставянето и прилагането на стратегията, така че да се засили нейната демократична легитимност в очите на гражданското общество;
1. Силно европейско управление за успешна стратегия „ЕС 2020”
2. призовава Комисията, в светлината на недостатъците на Лисабонската стратегия, да предложи ясна стратегия, съдържаща се в един единствен текст, която да се основава на подход, насочен към целите.
3. подчертава, че координираното и конкретно европейско законодателство трябва да взема предвид многообразието в ЕС и следователно да включва силна и прозрачна управленска структура, която напълно да спазва принципа на субсидиарност съобразно Договора от Лисабон;
4. подчертава нуждата от силни механизми за прилагане и проследяване; призовава Комисията да изготви прецизна таблица със съществуващите пречки и да предложи целеви действия относно ключовите проблеми; счита за изключително важно за Европа всяка бъдеща стратегия да предоставя ефективни механизми за постигане на планираните резултати;
5. посочва, че по-устойчива социална пазарна икономика може да бъде постигната единствено, ако целите и стратегиите са добре координирани и се ползват от целенасочени действия от страна на правителствата;
6. счита, че гражданското общество следва да участва със своя дял, за да се постигне успех на стратегията „ЕС 2020”, и че поради тази причина социалните партньори следва да бъдат поканени да допринесат за определянето на стратегията и за нейното прилагане както на европейско, така и на национално равнище;
7. счита, че с оглед постигането на амбициозната цел на Стратегията е от изключително значение да се създаде прозрачно многостепенно управление, както и че целите, задачите и отговорностите на стратегията „ЕС 2020” трябва да бъдат поделени по добре синхронизиран начин между Европейския съюз, държавите-членки и местните и регионални органи, като се действа бързо, решително и с висока степен на неотложност; счита, че многостепенното управление и партньорството следва да са в основата на управлението и изпълнението на Стратегията;
8. счита, че създаването на единен пазар за продукти на финансовите услуги на дребно, трябва да бъде важен елемент в стратегията „ЕС 2020”;
9. счита, че постигнатото от Съвета споразумение относно новата структура на финансовия надзор не съответства на целите на стратегията „ЕС 2020”; поради тази причина изисква от испанското председателство да внесе по-амбициозни предложения, засилващи правомощията на органите, които предстои да бъдат създадени;
10. отбелязва, че един от ключовите аспекти на европейското икономическо управление следва да бъде координирането на националните политики по отношение на МСП, така че да се избегне създаването в държавите-членки на нови препятствия или тежести, като същевременно се цели премахването на съществуващите такива; счита, че включването на нов европейски „МСП тест” в националното законодателство би могло да бъде една от задачите на отрасъла на МСП в европейското икономическо управление;
11. подчертава, че силна, реформирана и гъвкава кохезионна политика, която е адаптирана към настоящите нужди, следва да бъде ключов елемент в стратегията „ЕС 2020”; счита, че тази политика на ЕС, с нейния хоризонтален подход, играе съществена роля за отговарянето на основни предизвикателства, пред които е изправен Съюза, а именно: намаляване на структурните различия между отделните държави и региони, засилване на конкурентоспособността на регионите на ЕС в глобализирания свят, противодействие на ефектите на световната икономическа криза чрез вдъхване на доверие и динамика на европейската икономика, както и ограничаване на ефектите от демографските промени и изменението на климата;
12. счита, че мерките на структурната политика и финансовите средства следва да се съсредоточат върху приоритети на ЕС като конкурентоспособността, ефективното използване на ресурсите и устойчивостта, както и да бъдат в съответствие с тях;
2. Устойчиви публични бюджети
13. подчертава, че обсъждането и вземането на решения относно бъдещото бюджетно разпределение в ЕС ще се извършат в контекста на средносрочния преглед на настоящата многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2007-2013 г. и на подготовката и процедурата за вземане на решения за следващата МФР;
14. подчертава, че устойчивите публични бюджети ще бъдат в основата на финансирането на стратегията „ЕС 2020”; счита, че спазването на Пакта за стабилност и принципите за координирани стратегии за изход с оглед справяне с последствията за публичните бюджети от икономическата и финансовата криза следва да бъдат ключови елементи в бъдещите данъчни политики;
15. подчертава, че антиинфлационните политики и добрите бюджетни правила имат дългосрочен ефект, който се изразява в насърчаването на растежа и увеличаването на работните перспективи пред младите хора; счита, че по този начин държавата ще изпълни своята роля на добър стопанин, гарантирайки наличието на подобаващи обществени услуги за идните поколения;
16. счита, че последните събития показват, че институционалната рамка, уреждаща ИПС, не успя да удържи публичните дефицити под контрол; изисква от Комисията да създаде инициативи за превъзмогване на тази слабост на ИПС; предупреждава за опасността от Европа на две скорости;
3. Насърчаване на МСП и работните места
17. подчертава, че МСП функционират като мотор за нашата икономика в момента, създават работни места и играят съществена роля за даването на нов тласък на икономическия растеж, а също така и че те ще укрепят устойчивата социална пазарна икономика и ще засилят съзидателността и новаторството, които са в основата на икономическата сила и технологичния напредък; счита, че възприетата с въвеждането на Законодателния акт за малкия бизнес политическа линия трябва да се следва по-амбициозно; вярва, че поради тази причина следва да се даде предимство на допълнителните усилия в областта на дерегулацията, като например продължаване на изпълнението на целите за дерегулация и за благоприятно законодателство за МСП, създавайки по този начин жизнена среда за нови начинания, за насърчаване на предприемачеството и подобряване на достъпа до финансиране;
18. подчертава, че една успешна стратегия за периода до 2020 г. следва да се съсредоточи върху насърчаването на МСП и на създаването на работни места не само в сектора на търговията и услугите, но също така в промишлеността, в селскостопанския отрасъл и в сектора на здравеопазването, тъй като те са жизнено важни за бъдещето на нашата икономика;
19. отново подчертава своето искане за един по-обхватен и конкурентен пазар на труда; счита, че преструктурирането на системите за социално осигуряване е необходимо, за да се гарантира, че смяната на професията не води със себе си намаляване на социалната защита, че временната преквалификация за различно работно място не води до намаляване на доходите и че подходът на съчетаването на гъвкавост и сигурност не е едностранно съсредоточен върху гъвкавостта на пазара на труда;
20. счита, че застаряването на населението на Европа изисква политики за учене през целия живот, с насърчаване на възможностите за обучение, които следва да съпътстват хората през целия им професионален живот; счита, че е необходимо да се поддържа броят на трудоспособните хора на трудовия пазар и да се засилва социалното приобщаване; изразява съжаление от факта, че е бил пренебрегван именно трудовият потенциал на възрастните работници и на работниците с увреждания; поради това очаква представянето на предложения за увеличаване на този потенциал и за насърчаване на гъвкавото пенсиониране, дори отвъд настоящата пенсионна възраст;
21. застъпва се за насърчаване на самостоятелната трудова заетост, както това е гарантирано, например, от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ);
22. изисква от Комисията да представи предложение за обща консолидирана корпоративна данъчна основа (ОККДО); счита, че окончателната система на ДДС, основана върху принципа на „държавата на произход”, би спомогнала за повишаване на ефективността на единния пазар и би произвела допълнителни приходи за публичните бюджети без промяна на ставките по ДДС;
4. Към устойчива социална пазарна икономика
23. изисква – като се има предвид, че Европейската комисия трябва да засили вътрешния пазар и да гарантира спазването на правилата за защита на конкуренцията – единният пазар да бъде включен като принцип на социална закрила в стратегията на ЕС за периода до 2020 г. на основата на очаквания доклад Monti относно повторното стартиране на единния пазар; счита, че за завършването на вътрешния пазар на стоки, труд и услуги ще бъде необходимо наличието на добро регулиране и гарантирането на по-добро въвеждане на европейските правила в националното законодателство, по-добро прилагане и европейски надзор на финансовите пазари;
24. счита, че ЕС следва да се възползва от своята водеща роля в устойчивата икономика и технологиите за екологосъобразна мобилност и да разшири своето конкурентно превъзходство в тази област, както и да се възползва от потенциала за износ на това технологично превъзходство; отбелязва, че устойчивите производствени процеси и ефикасното използване на ресурсите и по-нататъшното развитие на добива на енергия от възобновяеми източници ще създадат солидна и трайна производствена основа в Европа, ще увеличат конкурентоспособността чрез намаляване на зависимостта от ресурси и ще спомогнат за постигането на амбициозните цели във връзка с изменението на климата; подчертава, че водещите европейски промишлени отрасли разполагат с потенциал, който може да спомогне за намирането на новаторски решения в тази област; подчертава, че за тази цел на икономиката на ЕС трябва да бъдат предоставени на разположение високотехнологични суровини;
25. счита, че транспортният отрасъл играе важна роля за постигане на т.нар. „зелен растеж”, предвиден в стратегията „ЕС 2020”, и че този отрасъл допринася в значителна степен за икономическия растеж, необходим за изпълнението на „ЕС 2020”; счита, че комбинацията от различни мерки, като например енергиен микс, мерки по ценообразуването и преобразуването на външните разходи във вътрешни са важни в този контекст и че тези мерки следва да бъдат съпровождани от по-ясни и по-реалистични цели, които следва да бъдат редовно преразглеждани;
26. подчертава вече правнозадължителния ангажимент от страна на ЕС за намаляване на емисиите на въглероден двуокис с най-малко 20% до 2020 г. и счита, че ЕС следва да популяризира по-ефикасно своята готовност за преминаване към 30-процентно намаляване на емисиите на парникови газове, при условие че и други държави са готови да се обвържат с предприемане на съответни действия; счита, че са необходими ясни и обективни показатели за измерване на преминаването към устойчива и енергийно-ефективна социална пазарна икономика и че, в този контекст, поставените цели следва да бъдат реалистични и постижими;
27. счита, че бързото завършване на един изцяло интегриран и взаимно свързан вътрешен енергиен пазар е основен елемент за гарантиране на икономически растеж, за интегриране на възобновяемите енергийни източници и за намаляване на уязвимостта на Съюза по отношение на прекъсването на доставките; счита, че следва да бъдат положени усилия за увеличаване на дела на местните нисковъглеродни енергийни източници в енергийния микс на ЕС;
28. счита, че ЕС следва да се възползва от възможностите за износ, предоставени от неговото технологично превъзходство, и да засилва своята водеща роля;
29. подчертава необходимостта от гарантиране на правилно въвеждане на законодателството на ЕС в националните законодателства като цяло и конкретно на директивите относно признаването на професионалните квалификации и относно услугите, за да бъде възможно цялостното използване на потенциала на пазара на услуги, който е областта с най-голяма икономическа активност в ЕС; счита, че за тази цел стратегията следва да има за цел премахването на всички съществуващи бариери в сектора на услугите най-късно до 2020 г.;
30. подчертава необходимостта от насърчаване на подход към единния пазар, който стимулира потребителите да закупуват стоки и услуги чрез трансгранични транзакции, по-специално по интернет, а МСП да се възползват изцяло от възможностите на единния пазар;
5. Устойчив растеж, основан върху знанието
31. подчертава, че основаният върху знание растеж изисква висококачествени дейности в областта на фундаменталните и приложни научни изследвания; счита, че новаторството следва да бъде двигателят на европейския растеж и благоденствие, че фундаменталните изследвания следва да бъдат извършвани на равнище ЕС по съгласуван начин и че резултатите трябва да бъдат от полза за всички граждани на ЕС; счита, в по-конкретен план, че научните изследвания в областта на безопасността и постепенното намаляване на дела въглеродните горива в транспортния отрасъл ще спомогнат за засилване на ролята на ЕС като средище на научни изследвания;
32. настоятелно призовава Комисията да съхрани определената в Лисабонската стратегия цел "3 % от БВП за научноизследователска и развойна дейност” в новата стратегия както за бюджета на ЕС, така и за националните бюджети; счита, че програмите за научноизследователска и развойна дейност и финансовите средства следва да бъдат съсредоточени и да бъдат в съответствие със стратегия „ЕС 2020”; призовава държавите-членки да се възползват по-ефикасно от синергийния потенциал на фондовете на политиката за сближаване и на фондовете за научноизследователска и развойна дейност;
33. счита, че за увеличаването на ефективността на приложните изследвания в Европа е от решаващо значение подобряването и рационализирането на съществуващите структури с цел създаване на инвестиционен климат, който благоприятства научните изследвания и новаторството, както в обществения, така и в частния сектор; призовава Комисията да предложи практически мерки за подобряване на достъпа до финансиране, по-конкретно с цел осигуряване на по-добра наличност на рисков капитал и наваксване в областта на обществените поръчки, предхождащи търговската експлоатация;
34. отбелязва, че новаторството започва с инвестиране в образованието и че създаването на възможности за наемане на работа чрез политики за учене през целия живот ще засили социалното приобщаване; призовава Комисията да стимулира и насърчава нови партньорства между деловите среди, научноизследователските институти и висшите учебни заведения;
35. призовава за широк подход към бъдещата политика на ЕС в областта на иновациите; счита, че съответното обществено и частно финансиране следва да се съсредоточи върху областите, в които ЕС е или може да се превърне в световен лидер, и че следва да бъде отделено специално внимание на развитието на ключови технологии с голям потенциал;
36. приветства предложението на Комисията, в което промишлената политика в ерата на глобализацията се разглежда като един от тематичните приоритети; подчертава, че съществуващите промишлени структури ще продължават да допринасят значително за икономическия растеж в ЕС и поради това следва да бъдат подкрепяни;
37. счита, че, особено в транспортния отрасъл, развитието на технологии и опростяването на многомодалните транспортни вериги за хора и стоки играят значителна роля; по тази причина счита, че транспортът следва да се основава върху ефективна съ-модалност, измервана чрез критерии за икономически аспекти, опазване на околната среда, обществени и трудово-правни условия и безопасност;
38. счита, че Европа следва да стимулира ефективна защита на интелектуалната собственост чрез насърчаване на ефективен патентен режим на ЕС, по-конкретно в областта на цифровата икономика, така че Европа да изпълнява своята водеща роля в света; вярва, че правилното функциониране на цифровата икономика е абсолютно задължително условие за правилното функциониране на цялата икономика на ЕС; въпреки това счита, че свободното движение на цифрови услуги понастоящем се възпрепятства от фрагментираната нормативна уредба на национално равнище; счита, че за постигане на тази цифрова среда на единния пазар е необходимо, на първо място, ефективното прилагане на новата регулаторна рамка, на второ място, следва да бъде увеличен пазарът на цифрови услуги, и на трето място, следва да бъде развито свободното движение на съдържание и знание – т.нар. „пета свобода”;
39. изразява убеждение, че, с помощта на правилната рамка за политики и адекватни бюджетни средства, селското и горското стопанство могат да играят значителна роля в общата европейска стратегия за гарантиране на икономическо възстановяване, като същевременно допринасят за сигурността на храните на равнище ЕС и в глобален план, спомагат за запазването на селския ландшафт, който съставлява 90% от територията на ЕС, гарантират ползи, свързани с околната среда, и спомагат за търсенето на алтернативни енергийни източници;
40. отбелязва, че пропуските в инфраструктурата варират между отделните държави в Европа и са все още значително, като по този начин възпрепятстват нашия потенциал за растеж и плавното функциониране на вътрешния пазар; поради това призовава за създаването на действително еднакви условия чрез подходящи публични и частни инвестиции в отраслите транспорт, енергетика, далекосъобщения и в инфраструктурата на информационните технологии;
41. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.