ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно "ЕС 2020" - последващи действия във връзка с неофициалната среща на Европейския съвет от 11 февруари 2010 г.
4.3.2010
съгласно член 115, параграф 5 от Правилника за дейността
Rebecca Harms, Daniel Cohn-Bendit от името на групата Verts/ALE
B7‑0159/2010
Резолюция на Европейския парламент относно "ЕС 2020" - последващи действия във връзка с неофициалната среща на Европейския съвет от 11 февруари 2010 г.
Европейският парламент,
– като взе предвид неофициалната среща на Европейския съвет от 11 февруари 2010 г.,
– като взе предвид заключенията на председателството след заседанията на Европейския съвет от март 2000 г., 2001 г., 2005 г., 2006 г., 2007 г. и от декември 2009 г.,
– като взе предвид инициираната от Комисията обществена консултация относно "Европа 2020" и резултатите от нея (SEC (2010)116),
– като взе предвид оценката на Комисията относно Лисабонската стратегия (SEC (2010)114),
– като взе предвид член 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид въпроса от 23 февруари 2010 г. до Комисията относно селското стопанство и бъдещата стратегия „ЕС 2020” (O-0023/2010 – B7‑0000/2010),
– като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че при консултациите на Комисията относно бъдещата стратегия „ЕС 2020” липсва подходящ процес на консултация със заинтересовани страни и не е включен ЕП,
Б. като има предвид, че целите на Лисабонската стратегия не са постигнати; като има предвид, че определянето на бъдещата стратегия "ЕС 2020" трябва да се основава на подходяща и задълбочена оценка на Лисабонската стратегия,
В. като има предвид, че икономическата и финансова криза разкри структурната уязвимост на ЕС – и по-специално на еврозоната; като има предвид, че положението в Гърция и в други уязвими държави от ИПС е повод за сериозна загриженост и неотложно предизвикателство пред по-общата икономическа интеграция на ЕС,
Г. като има предвид, че кризата унищожава милиони работни места и влошава проблема с несигурността на работните места и с бедността; като има предвид, че 16% от жителите на ЕС са изправени пред риск от бедност; като има предвид, че 23 милиона жители на ЕС са безработни,
Д. като има предвид, че наличието на леснодостъпни кредити, краткосрочното мислене, дерегулацията на финансовата сфера и прекомерното поемане на рискове на финансовите пазари стимулираха спекулативно поведение, което на свой ред доведе до растеж, подхранван от балон, и увеличаване на неустойчиви дисбаланси в рамките на ЕС и в глобален план,
Е. като има предвид, че изменението на климата изисква драстични и спешни действия,
Ж. като има предвид, че силната зависимост от конвенционални горива и неефикасната употреба на суровини заплашват пътя на ЕС към устойчива икономика,
З. като има предвид, че няма друг вариант освен да се ускори преходът към "зелена", изцяло основана на възобновяеми източници, високоефективна икономика за справяне с изменението на климата, гарантиране на сигурност на доставките и осигуряване на висока заетост и социално сближаване,
И. като има предвид, че ефективното използване на ресурсите и намаляването на използването на ресурсите в абсолютни стойности са необходими за гарантиране на устойчивостта по отношение на околната среда,
Й. като има предвид, че демографското застаряване се ускорява, като активното население на ЕС ще започне да намалява от 2013–2014 г.,
К. като има предвид, че съществува ясна необходимост да се споделят по-равностойно трудът и полагането на грижи между мъже и жени и да се подобри положението на жените на пазара на труда и в по-общ план да се търси равенство между половете,
Л. като има предвид, че инвестирането в образование, обучение и учене през целия живот е ключов елемент както за подобряване на условията на живот, така и за икономика, основана на знанието и новаторството,
М. като има предвид, че визията на Комисията за бъдещето във връзка със стратегия "ЕС 2020" не засяга важната роля на биоразнообразието, както и на селското стопанство и на по-общата роля, която играят икономиките на селските райони в осигуряването на храни, управлението на природните ресурси и заетостта и техния голям потенциал за борба с изменението на климата и с други ключови предизвикателства; като има предвид, че загубата на биоразнообразие има екологична, социална и икономическа цена в световен мащаб, чийто размер се оценява в доклада относно „Икономика на екосистемите и биоразнообразието“ (TEEB) на сума от 1350 до 3100 млрд. евро годишно през 2008 г. и на 7% от глобалния БВП до 2050 г.,
Н. като има предвид, че този пропуск изглежда отразява сериозно неосъзнаване на необходимостта значително да се реформира Общата селскостопанска политика и политиките за развитие на селските райони, така че да се реагира на тези предизвикателства, да се установят устойчиви практики чрез управление на почвите и водите, да се намали зависимостта от нефта, да се запази биоразнообразието и да се разнообрази заетостта в селското стопанство и икономиката на селските райони по устойчив начин,
О. като има предвид, че бюджетът на ЕС представлява само 2,5% от общите публични разходи в ЕС и по-малко от 1% от БВП на ЕС,
I. EС 2020: от уязвимост към устойчивост: общи и специфични цели за новата стратегия
1. подчертава, че стратегията "ЕС 2020" трябва да изведе Европа на водещи позиции в "зелената" революция на 21 век, която трябва да съвмести човешкото развитие и физическите ограничения на планетата Земя;
2. следователно призовава общата цел на стратегията "ЕС 2020" да се измести от преследването единствено на растеж на БВП към по-широка политическа концепция за бъдещето на ЕС като социален и устойчив съюз, който поставя хората и защитата на околната среда в центъра на изграждането на своите политики и цели да създава благосъстояние и най-добри възможности за всички; подчертава в тази връзка, че конкурентоспособността не е цел сама по себе си;
3. счита, че новата стратегия следва да включва освен БВП и набор показатели за благосъстояние, както и показатели, отчитащи общите икономически външни разходи и натиска върху околната среда, и че тези показатели следва да се дефинират, приемат и оценяват чрез демократични и новаторски процедури;
4. припомня, че Европейският съвет потвърди отново в рамките на средносрочния преглед на Лисабонската стратегия през март 2005 г., че стратегията трябва да се разглежда в по-широкия контекст на устойчивото развитие, което се счита за ключов принцип, направляващ всички политики и дейности на Съюза;
5. изразява тревога, че подготовката на Комисията за стратегия "ЕС 2020" не е насочена към лидерство в един свят, изправен пред изменение на климата и сериозно изчерпване на природните ресурси, в който е заплашено съществуването на глобалните екосистеми;
6. изразява сериозна загриженост, че в стратегията "ЕС 2020" липсват конкретни цели или дори споменаване на цели за биоразнообразие до 2020 г.; следователно призовава за приемане на измерими цели, насочени към спиране на загубата на биоразнообразие и екосистемни услуги и възстановяването им, където е възможно, до 2020 г.;
7. припомня, че всякакви вътрешни цели за намаляване на парниковите газове, по ниски от -30% в сравнение с равнищата от 1990 г., въобще няма да бъдат в синхрон с научните резултати и няма да предотвратят драматичните последствия от неовладяното изменение на климата; счита, че това също така би демонстрирало загубата на водещата роля на ЕС в глобалната политика по отношение на климата; следователно настоява, че тази цел следва да се определи като намаление от 40%; отхвърля субсидиите за съмнителни и рисковани технологии, които могат да донесат единствено намаления на емисии на парникови газове, които са прекалено малко и прекалено закъснели, като ядрената енергетика и улавянето и съхранението на въглерод;
8. подчертава, че устойчивостта на околната среда зависи от намаляването на употребата на ресурси в абсолютни стойности; призовава в тази перспектива за приемане на цел за повишаване на ефикасното използване на ресурси от най-малко 3% на година при отчитане на повишението на БВП;
9. призовава, като първа стъпка към "зелена", изцяло основана на възобновяеми източници, високоефективна икономика, ЕС да определи задължителни цели за 2020 г., за да намали потреблението си на енергия с най-малко 20% в сравнение с равнищата от 1990 г. и да увеличи дела на възобновяема енергия до най-малко 25% до 2020 г., като премахва техническите и други бариери пред по-нататъшното развитие на устойчива енергетика от възобновяеми източници;
10. подчертава, че ЕС трябва да увеличи усилията си за силни политики, основани на права, срещу дискриминацията и за истинско социално сближаване, целящи да намалят неравенствата и да премахнат разликите между бедни и богати, като донесат по-добри резултати в здравеопазването, подобрят резултатите в образованието, намалят престъпността и укрепят цял различен набор от социални права и блага, които само борбата с бедността не може да постигне;
11. счита в този контекст, че стратегията "ЕС 2020" следва изрично да включва амбициозни цели за намаляване на бедността наполовина на всеки пет години (напр. цел за равнище на бедността 8,5% до 2015 г. и 4% до 2020 г.) и за намаляване на неравенството и по-конкретно на различията между бедни и богати; поради това счита, че бедността трябва да се измерва като "относителна бедност", за да се определят онези, които са изправен пред риск от изключване, и че показателят Джини следва да бъде изрично определен за инструмент на стратегията "ЕС 2020";
12. призовава за силно съсредоточаване върху постигане на равенство между половете чрез поставяне на цел за 60% заетост на жени на работни места, които носят достатъчен доход за гарантиране на икономическа независимост, и цел за намаляване на различията в положението на половете наполовина на всеки пет години (т.е. намаляване на разликата в условията за мъже и жени на 8,5% до 2015 г. и 4% до 2020 г.), чрез подобряване на достъпа до грижи за деца за най-малко 50% от децата под 3-годишна възраст и 100% за децата над 3-годишна възраст, чрез създаване на Европейска наблюдателна служба за насилието срещу жени и чрез определяне на квота от 40% жени в управителните съвети на дружествата;
13. настоятелно призовава Европейския съвет и Комисията да определят и приемат амбициозна програма за достоен труд, която включва целта за заплата, която осигурява съществуването, задължителни стандарти за заетост на млади хора, които не могат да превишават общата средна безработица, и подход към заетост в продължение на целия живот, подкрепени от адекватни държавни пенсионни схеми;
14. призовава Съвета и Комисията да създадат Европейска гаранция за младежта, установяваща правото на всеки младеж в ЕС да получи предложение за работа, професионално обучение, допълнително обучение или комбинация от работа и обучение след не повече от 6 месеца безработица;
15. счита, че стратегията "ЕС 2020" следва да включва целта за постигане на 100% завършване на средно образование, както и ясни качествени цели и показатели за основно и средно образование;
16. призовава за приемане на цел за отпускане на 4% от БВП за научни изследвания и новаторство; счита в тази светлина, че следва да се определят изрични цели за инструменти за финансиране, съвместими с МСП, както и за насърчаване на отворени стандарти за гарантиране на цифрова оперативна съвместимост и достъпност;
17. привлича внимание върху необходимостта да се преразгледа системата на правата на интелектуална собственост, тъй като една прекалено амбициозна система на патенти и изключителни права може на практика да забави новаторството и да ограничи достъпа до най-важни ресурси; подчертава, че ненужните бариери пред свободното движение на знание следва да се премахнат, тъй като споделянето на знание е съществен инструмент за постигане на просперитет;
18. подчертава, че разходите за изследователски и развойни цели във военната и ядрената сфера следва да се изключат от 4-те процента от БВП, отпускани за научноизследователска и развойна дейност и иновации;
19. призовава за ясна интеграция на целите на ЕС за екологични иновации като част от целта за 4% от БВП;
20. подчертава необходимостта от основно преразглеждане на търговската стратегия на Комисията за "Глобална Европа", с цел насърчаване на сътрудничеството по обвързващи стандарти за социално и екологично устойчиви търговски отношения; в тази светлина призовава за прекратяване на подписването на споразуменията за свободна търговия (ССТ) с Колумбия, Перу и Корея и мораториум върху текущите преговори по ССТ с Индия, Канада, държавите от Персийския залив и редица държави от АКТБ в рамките на споразумения за икономическо партньорство;
ІІ. Укрепване на управлението за стратегията "ЕС 2020"
21. счита, че стратегията "ЕС 2020" следва да установи обвързващи цели и механизми за постигане на съответствие, които съчетават хармонизация във възходяща посока и гъвкавост;
22. призовава в тази светлина Европейския съвет и Комисията да приемат икономически стимули, като например допълнителни средства от ЕС, както и санкции, като например допълнителни такси, които ефективно подкрепят целите на "ЕС 2020";
23. счита, че всяка държава-членка следва да представи на Комисията своята национална програма до 2020 г., съответстваща на целите на "ЕС 2020", на основата на специфичното си изходно положение;
24. настоятелно призовава Европейския съвет и Комисията да включат в стратегията "ЕС 2020" амбициозно икономическо управление на равнището на целия ЕС, включително съвместно стартиране на програмите за стабилност и сближаване и на националните програми за реформа в една обща рамка;
25. подчертава факта, че някои недостатъци на конструкцията на ИПС и до известна степен икономическите политики на държавите партньорки затрудняват държавите-членки да въведат ред в своите финанси; по-специално изразява съжаление, че координирането на фискалната политика се ограничава до правилата, заложени в Пакта за стабилност и растеж, който визира само публичните дефицити и публичната задлъжнялост;
26. посочва, че настоящият механизъм за координиране на политиките в еврозоната трябва да се разшири, за да се поправят настоящите и бъдещите икономически дисбаланси и различия в рамките на еврозоната; изразява съжаление в тази връзка, че не съществуват обвързващи ангажименти между правителствата за прилагане на координацията в рамките на ИПС и по-общо в рамките на ЕС;
27. счита, че Комисията следва да отправя препоръки относно осъществимостта на националните цели и да оценява доколко е желателно да се отпускат допълнителни средства на основа на период от три години; призовава Комисията да възприеме процедури за публично обявяване на слабостите, когато оценява националните програми;
28. подчертава, че Европейският парламент следва да оценява ежегодно изпълнението на стратегия „ЕС 2020” и, в качеството си на бюджетен орган, следва да свързва изрично тези оценки с допълнително финансиране от страна на ЕС;
29. счита, че демократичната подкрепа е от решаващо значение за успеха и че поради това е необходимо националните парламенти да участват активно в определянето и изпълнението на стратегия „ЕС 2020”; в същия дух счита, че регионите, общините, социалните партньори и НПО следва да участват активно в определянето и изпълнението на стратегията;
30. счита, че стратегията „ЕС 2020”следва да подобри своите стратегически и оперативни връзки с всеобхватната стратегия за устойчиво развитие и също с пакета от мерки за енергетиката и изменението на климата, Социалната програма, Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за периода след 2010 г. и Общата селскостопанска политика; в този контекст призовава Комисията да представя ежегодни съобщения относно взаимодействието и последователността на тези стратегии;
31. призовава Комисията да включи реформата на Общата селскостопанска политика и политиките за развитие на селските райони в стратегията „ЕС 2020”, така че целите сближаване, конкурентоспособност и устойчивост да бъдат разглеждани като три неделими цели, както това вече е предвидено в програмите на Съюза от Лисабон и Гьотеборг;
III. Осигуряване на основни средства и инструменти за гарантиране на успеха на новата стратегия
32. призовава държавите, разполагащи с излишъци по текущата сметка, да стимулират заетостта и вътрешното търсене посредством, наред с другото, въвеждане на минимална работна заплата, ако тя още не е въведена, и увеличаване на инвестициите за устойчивост, при едновременно отчитане на правилата на Пакта за стабилност и растеж; призовава държавите с дефицит по текущата сметка да ограничат прекомерното потребление и да увеличат устойчивите инвестиции;
33. подчертава, че поддържането на умерен курс на заплатите също така има възпиращ ефект по отношение на растежа на доходите на домакинствата и по този начин ограничава частното потребление; поради това предупреждава срещу съсредоточаването основно върху поддържането на умерен курс на заплатите като средство за постигане на ценова стабилност; припомня, че увеличената световна конкуренция вече е допринесла за натиска за намаляване на възнагражденията, докато по-високите цени на стоките са накърнили покупателната способност на потребителите в ЕС;
34. счита, че размерът на европейския бюджет не е достатъчен, за да ограничи ефективно неравенствата между държавите-членки и за да има достатъчен антицикличен ефект; поради това предлага корекция за повишаване на неговия размер; счита, че предстоящото обсъждане на Финансовата перспектива предлага възможност за обмисляне с цел увеличаване на размера на бюджета на ЕС, което обмисляне следва да бъде ясно интегрирано в процеса на преразглеждане на стратегия „ЕС 2020”;
35. счита за много важно развитието на допълнителни механизми на солидарност в ЕС за преодоляване на асиметричните шокове; призовава Комисията да проучи осъществимостта на създаването на фонд за солидарност, в който държавите могат да правят вноски, когато времената са благоприятни, за да бъдат в състояние да се справят по-добре с асиметричните шокове;
36. изразява съгласие с Комисията, че надзорът и регулирането на финансовите пазари с цел съхраняване на финансовата стабилност, избягване на спекулативни балони и ограничаване на вътрешните и външните неравенства са от основно значение за успешното развитие на ЕС;
37. счита, че е необходима трансгранична основа за всички (европейски и неевропейски) трансгранични и междуотраслови дружества и представители, развиващи дейност в ЕС на равна основа;
38. счита, че всички финансови пазари, участници и инструменти трябва да бъдат регулирани, а също така и важните финансови инфраструктури, като например системите за плащания, клиринг и сетълмент , механизми и платформи, както и свързаното с това предоставяне на попечителски услуги;
39. счита, че ефективното и повишено финансово регулиране е абсолютно необходимо за насочване на депозитите и спестяванията към устойчиви и екологосъобразни инвестиции и създаване на работни места; подчертава необходимостта от единен европейски надзорен орган за всички трансгранични и междуотраслови институции; изисква съответни инструменти за преодоляване на спекулациите с активи и стоки и за контрол над финансовите иновации;
40. счита, че пруденциалното регулиране трябва да бъде значително засилено и следва да съдържа по-високи и по-качествени капиталови изисквания, като например изисквания за антицикличен капитал и ликвидност, коефициенти на ливъридж, както и изисквания за съответно нарастване на капитала и ликвидността в зависимост от размера на дружеството;
41. счита, че банковите дейности следва да се съсредоточат отново върху традиционните банкови дейности (съхраняване на депозити и предоставяне на заеми), че те следва да бъдат строго регулирани и в замяна да се възползват от помощта на крайни заемодатели и крайни маркет мейкъри; счита, от друга страна, че останалите банкови дейности следва да бъдат регулирани и надзиравани на различна основа и в съответствие със същите принципи като други системно важни пазари и небанкови институции с висока степен на заемно финансиране (ливъридж), като например хедж-фондовете и фондовете за дялово участие;
42. изразява дълбоката си загриженост във връзка с неустойчивото равнище на държавния дълг и прогнозираното му бързо увеличаване през 2010 и 2011 г., причинено от необходимата експанзионистична фискална политика за противодействие на кризата, което представлява още по-голяма тежест, като се има предвид, че бъдещите поколения също така ще наследят нарастващ екологичен и частен финансов дълг; припомня, че личната задлъжнялост също отбеляза неустойчиво увеличение в множество държави-членки в предшестващия кризата период;
43. подчертава, че прекомерното вземане на кредити увеличава риска от балони с цените на активите; поради това призовава ЕЦБ и Европейската система на централните банки да обмислят съответни мерки, като например корекция на изискванията за задължителен резерв, за да бъде защитена финансовата стабилност чрез избягване на прекомерното нарастване на частния дълг;
44. счита за необходимо преразглеждането на правилата на Пакта за стабилност и растеж (ПСР), които не са били предназначени за целите на очакваното следкризисно равнище на натрупан дълг в множество държави-членки или за мониторинга на развитието на частния дълг; в този контекст предлага процедурата, разработена за прекомерни дефицити съгласно ПСР, да се прилага и по отношение на държави-членки с прекомерни излишъци по текущата сметка и по отношение на прекомерния частен дълг;
45. припомня, че публичните дефицити будят голяма тревога и че държавите-членки трябва да предприемат съответни мерки за тяхното намаляване, при отчитане на икономическия цикъл, включително равнището на частен дълг и балансите по текущата сметка; подчертава рисковете от дефлация, ако публичните дефицити и възнаграждения бъдат съкратени независимо от общото финансово положение на държавите-членки, и по-конкретно без оглед на разликата между потенциалния и реалния БВП;
46. счита в същия контекст, че развитието на заплатите следва да протича със същия темп като производителността и определеното равнище на инфлация;
47. призовава Комисията да предложи набор от мерки за оказване на помощ на държавите-членки във връзка с възстановяването на равновесието на публичните сметки и за финансиране на публични инвестиции чрез:
а) еврооблигации или подобни мерки за намаляване на разходите по лихвите за обслужване на публичния дълг, като се има предвид, че лихвените проценти между държавите-членки не са паднали под равнището преди разразяването на кризата;
б) придвижване от данъчно съревнование между държавите-членки към данъчно сътрудничество, което да включва график за въвеждане на обща консолидирана данъчна основа за корпоративните печалби и механизъм, който да гарантира минимална координация между ставките за корпоративния данък по начин, подобен на този, който понастоящем се прилага за ДДС;
в) координирано въвеждане на екологични данъци с цел преместване на тежестта от облагането на трудовите доходи към облагане на неустойчиви дейности и продукти;
г) данъци върху финансовите операции на територията на ЕС, като например данък от типа „Тобин/Спан”;
д) въвеждане на отчитане страна по страна на корпоративните печалби и заплатените върху тези печалби данъци, както и автоматичен обмен на информация;
е) закриване на т.нар. „данъчни оазиси”, като се започне от данъчните убежища на територията на ЕС;
48. призовава Комисията, Евростат и държавите-членки да полагат усилия за определянето на инструменти за увеличаване на съпоставимостта на националните бюджети с оглед на разходите в различните категории, като предоставят на Комисията правото да проверява открито национални статистически данни;
49. припомня също така,че глобалните неравенства, свързани с колебанията на обменните курсове между, например, долара, юана и еврото, трябва също да бъдат разрешени, за да се избегне избухването на финансови кризи в бъдеще; призовава съответно Еврогрупата, Съвета и ЕЦБ да повишат съгласуваността на своите действия в сферата на политиката на обменните курсове;
50. подчертава необходимостта на еврозоната в крайна сметка да бъде предоставено едно единствено място в съответните международни финансови институции и да й бъде даден един глас по въпросите на политиката на обменните курсове;
51. призовава Комисията в бъдеще да зачита законодателните разпоредби, които имат обща приложимост съгласно Договора от Лисабон, като например новата хоризонтална социална клауза (член9), разпоредбите относно недискриминацията (членове 8 и 10), устойчивото развитие (член 11) и защитата на потребителите (член 12); счита, че процедурата за оценка на въздействието следва да бъде съответно доразвита;
52. счита, че за постигането на социално приобщаване следва да бъде гарантиран адекватен основен доход от рамкова директива на ЕС, прилагана и управлявана от всички държави-членки, както и увеличени публични финанси, основани върху прогресивно данъчно облагане и ефективно събиране на данъците;
53. настоятелно призовава Комисията да представи всеобхватен анализ на последствията от либерализацията до настоящия момент и да направи преглед на напредъка във връзка с прилагането на новия протокол относно услугите от общ интерес;
54. припомня необходимостта от гарантиране на общодостъпни висококачествени услуги и, за постигането на тази цел, отправя призив за рамкова директива на ЕС, признаваща особеното значение на услугите от общ интерес, както и директива на ЕС относно социалните услуги и услугите, свързани със здравеопазването;
55. призовава социалните партньори, в сътрудничество с Комисията, да дадат ход на общи европейски инициативи за борба срещу социалния дъмпинг и намаляване на бедността сред работниците; настоятелно призовава Комисията да публикува ежегодно показатели относно качеството на работните места, както беше потвърдено от Съвета;
56. счита, че за постигането на "по-интелигентна", по-устойчива и по-солидарна икономика ЕС се нуждае от стратегия за "зелени работни места", която да дава положителни резултати по отношение на уменията, приспособяването към работното място и преобразуването на обществото; счита, че тази стратегия следва да включва интелигентни инвестиции за създаване на нови „зелени” работни места; стимули за преобразуване на съществуващите работни места в „зелени, т.е. екологосъобразни” работни места; инвестиции за обучение и учене през целия живот за подпомагане на развитието на работниците, така че те да могат да заемат нови работни места, ако това е необходимо; рамково споразумение относно сигурност при прехода, включително право на обучение и достатъчна социална обезпеченост по време на преминаване от една работа към друга; споразумение между социалните партньори относно правото на учене през целия живот и обучение на работното място; както и подкрепа за приспособяване на уменията и организация на работното място във всички сфери на икономиката;
57. подчертава, че стратегията „ЕС 2020” следва да включва истинска програма за социална политика, включително правилно насочване на Европейския социален фонд и PROGRESS, програма за активно приобщаване, подкрепена от финансиране и способи за управление, силен ангажимент за подпомагане на хората във всички житейски ситуации, включително тези без работа (рамкова директива на ЕС за сигурност при преход), както и цели за държавите-членки, свързани с финансови стимули;
58. призовава за пълно признаване и насърчаване на социалната икономика като алтернативен икономически модел, свързващ икономическата дейност с реализирането на целите на социалната и здравната политика, както и на политиките в сферите на заетостта и жилищата, в отговор на потребностите на местно равнище и на целта за създаване на заетост;
59. призовава Комисията да гарантира, че структурните фондове на ЕС са обвързани със строги социални и екологични условия и следователно допринасят за целите на ЕС в сферата на климата чрез въвеждане на климатична проверка за всички интервенции по структурните фондове, като при по-големите проекти се започне незабавно;
60. призовава за подкрепа за иновациите чрез патентни пулове, патентни платформи, награди за стимулиране на новаторството, лицензи с пълни права и клъстери на знание, задължителни лицензи, както и други инструменти в областта на интелектуалната собственост, целящи да съвместят достъпността и новаторството;
61. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет и на Комисията.