ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно „ЕС 2020“ - последващи действия във връзка с неофициалната среща на Европейския съвет от 11 февруари 2010 г.
4.3.2010
съгласно член 115, параграф 5 от Правилника за дейността
Ilda Figueiredo, Patrick Le Hyaric, Kyriacos Triantaphyllides, Nikolaos Chountis от името на групата GUE/NGL
B7‑0165/2010
Резолюция на Европейския парламент относно „ЕС 2020“ - последващи действия във връзка с неофициалната среща на Европейския съвет от 11 февруари 2010 г.
Европейският парламент,
– като взе предвид работния документ на Комисията от 24 ноември 2009 г., озаглавен „Консултация относно бъдещата стратегия „ЕС2020“ (COM(2009)0647),
- като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 2 февруари 2010 г., озаглавен „Документ относно напредъка на Лисабонската стратегия“ (SEC(2010)0114),
- като взе предвид изявлението от 11 февруари 2010 г. на държавните и правителствените ръководители на Европейския съюз относно Гърция,
– като взе предвид въпроса от 23 февруари 2010 г. до Комисията относно селското стопанство и бъдещата стратегия „ЕС2020“ (O-0023/2010 – B7‑0000/2010),
– като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,
. I. Относно напредъка на Лисабонската стратегия (2000-2010) и консултацията относно бъдещата стратегия „ЕС 2020“
1. отбелязва документа на Комисията относно напредъка на Лисабонската стратегия (2000-2010), но изразява съжаление относно факта, че не се състоя обстоен публичен дебат по този въпрос и че няма заключения на Съвета относно напредъка на Лисабонската стратегия;
2. счита обаче, че са необходими широки обществени консултации и обстойна оценка на резултатите от Лисабонската стратегия, за да се извлекат заключения за нова стратегия „ЕС 2020“, която в достатъчна степен отразява неуспехите и постиженията на използваните през изминалото десетилетие подходи, с цел да се определят подходите за следващото десетилетие;
3. изразява съжаление относно факта, че публичните консултации във връзка със съобщението на Комисията относно бъдещата стратегия „ЕС 2020“ вече приключиха на 15 януари 2010 г., което доведе до оплаквания от участници в гражданското общество, че не е имало достатъчно време да се даде подобаващ отговор на разискваните сложни въпроси;
4. подчертава изявленията на неправителствени организации (НПО), действащи в социалната сфера и в сферата на опазването на околната среда, и на синдикати, че техните становища и приносът им към обществените консултации са били погрешно интерпретирани в първия преглед на отговорите по консултациите, изготвен от Комисията;
5. посочва, че неофициалната среща на Европейския съвет на 11 февруари 2010 г. първоначално беше свикана с цел да се осъществи широк дебат относно „визията“ за ЕС до 2020 г., включително икономическа стратегия и въпроса за изменението на климата, но в крайна сметка засегна само повърхностно последващите действия във връзка с глобалната конференция по изменението на климата, проведена в Копенхаген през декември 2009 г., които би трябвало да бъдат един от основните въпроси във връзка с развитието на ЕС, и вместо това се съсредоточи най-вече върху процедурата при прекомерен дефицит срещу Гърция;
6. счита, че са необходими нови, по-широки и по-всеобхватни обществени консултации във връзка с новото предложение на Комисията относно стратегията „ЕС 2020“, представено през май 2010 г., за да се подобри активното участие на гражданското общество при оформянето на новата програма;
II. Относно „стратегията за изход“ на ЕС и последиците от нея – не само по отношение на Гърция
7. предупреждава да не се злоупотребява със „стратегии за изход“ за възобновяване на програмата за структурно дерегулиране на пазарите на труда и социалните грижи; посочва, че политиките за съкращаване на социалните грижи, заплатите, обезщетенията за безработица, пенсиите, обществените услуги и защитата на работните места, както и политиките за повишаване на пенсионната възраст, вноските на служителите за социално осигуряване и данъка добавена стойност (ДДС), имат отрицателен ефект върху публичните инвестиции и вътрешното търсене и така удължават рецесията; отправя сериозна критика по отношение на факта, че тези неолиберални политики в момента отново се прилагат в много държави-членки на ЕС в рамките на стратегията на ЕС за изход и се налагат особено на Унгария, Латвия и Румъния като част от съвместни спасителни пакети на ЕС и Международния валутен фонд (МВФ), като имат опустошителни последици в социален и икономически план;
8. изразява загриженост от факта, че глобалната икономическа криза продължава да нанася поражения на икономиките в ЕС и отбелязва, че някои държави-членки, като например Гърция, са особено силно засегнати и изпитват затруднения заради големи дългове, високо равнище на безработица и влошаване на жизнения стандарт;
9. отправя критика срещу настойчивостта на ЕС по отношение на критериите за дефицит и мерките, определени в рамките на Договора от Маастрихт и потвърдени от Договора от Лисабон, която е на път да предизвика дълбока рецесия в гръцката икономика и да доведе до сериозни отрицателни последици не само за гръцкия народ, но и за останалите европейски икономики; подчертава, че скоростта, с която се изисква да бъде намаляван публичният дълг на Гърция, е проява на безотговорност и само ще задълбочи кризата;
10. счита, че от наскоро взетото от Европейския съвет решение (11 февруари 2010 г.) въз основа на член 126, параграф 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз следва, че това е последната стъпка преди вземането на решение за налагане на санкции срещу Гърция, което представлява безпрецедентна по своя характер мярка; посочва, че наложеният на гръцката икономика надзор от Комисията, Европейската централна банка (ЕЦБ) и МВФ, както и политиката на строги ограничения, която беше насърчена от Съвета по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), води икономиката на Гърция към дълбока рецесия;
11. подчертава, че макар равнището на задлъжнялост на Гърция да е високо (12.7% за 2009 г.), това важи и за други страни, като например Великобритания (12%), Ирландия (14.7%) и Испания (10%); подчертава, че почти всяка държава от еврозоната е надхвърлила критериите, наложени от Пакта за стабилност и растеж (ПСР), което води до очевидното заключение, че пактът е неефективен; подчертава факта, че огромните финансови средства за спасяване на банките, програмите за икономическо възстановяване и намаляващите данъчни приходи оставят дълбоки следи в бюджетите навсякъде;
12. осъжда въвеждането на МВФ в икономическата действителност на еврозоната и заявява, че това действие води до по-стриктно прилагане на ПСР, както и до създаване на отрицателен институционален прецедент;
13. изразява загриженост относно спекулативните атаки срещу гръцките държавни облигации от страна на инвестиционни банки (Goldman Sachs, JP Morgan и др.), хедж фондове и агенции за кредитен рейтинг; призовава за обща и координирана реакция от целия ЕС и държавите-членки спрямо тези атаки; в този контекст подчертава необходимостта от упражняване на строг контрол върху хедж фондовете и фондовете с дялово участие вътре в ЕС и от забрана на т.нар. „извънборсов“ пазар;
14. изразява силна загриженост относно безпрецедентната по своя характер кампания срещу Гърция и гръцкия народ, при която затрудненото положение на държавата се използва за съживяването на стари предразсъдъци; изразява също така загриженост относно факта, че има целенасочени действия на медиите и политическите среди срещу Гърция, тъй като заедно с Португалия, Италия, Ирландия и Испания е заклеймявана като една от държавите от групата "PIIGS"; подчертава, че тази кампания противоречи на основополагащите принципи на европейската солидарност;
15. отправя критика във връзка с факта, че сложното положение в Гърция се използва от финансовите пазари, Комисията и неолиберални правителства в ЕС, за да се оказва натиск за съкращаване на социалните грижи; счита, че основната цел на тези атаки е да бъде отслабено значително движението на трудещите се в Гърция, за да се улесни налагането на намаляване на заплатите и да се повиши пенсионната възраст;
16. подчертава необходимостта да се вземат мерки срещу драстичните диспропорции вътре в ЕС на макроравнище; подчертава, че някои държави-членки на ЕС, като например Германия, които имат големи излишъци, трябва да подкрепят вътрешното си търсене, като в същото време дружествата в тези страни трябва да се откажат от агресивните си износни стратегии; отново заявява, че на срещата на върха Г-20 в Питсбърг вече беше прието задължение за страните с излишък да намалят до минимум диспропорциите, като подкрепят вътрешното си търсене;
III. Относно икономическото и социалното положение в ЕС и изискванията относно нова стратегия на ЕС до 2020 г.
17. подчертава факта, че настоящата икономическа и социална криза е също така резултат от неолибералните политики на Европейския съюз – залегнали в Договора от Лисабон и в старата „Лисабонска стратегия“ – на насърчаване на дерегулирани финансови пазари, на либерализирани пазари на продукти и услуги и нарастващо финансиализиране на икономиката, на намаляване на публичните инвестиции, на увеличаване на експлоатацията чрез масово намаляване на заплатите и дерегулиране н трудовите отношения, както и на оказване на натиск за либерализиране и приватизиране на обществените услуги;
18. посочва, че подобни политики насърчиха натрупването на огромни печалби от големите икономически и финансови групи и образуването на големи олигополи през фазите на икономически бум, печалби, които не бяха реинвестирани в „реалната“ икономика, а още повече засилиха спекулациите на либерализираните финансови пазари, докато спекулативните балони се спукаха; с оглед на това счита, че в основата на настоящата икономическа криза стои дълбоко коренящ се проблем на справедливостта при разпределението;
19. счита, че фокусът върху „конкурентоспособност“ и „съкращаване на разходите“, лежащ в основата на Лисабонската стратегия, също влоши тежките икономически диспропорции в еврозоната (страни с голям износен излишък срещу страни с голям дефицит по текущата сметка) и по-общо в рамките на ЕС, което се отразява отрицателно върху икономическото, социалното и териториалното сближаване в ЕС;
20. посочва, че оптимистичните очаквания на Комисията за самостоятелно възстановяване, започващо от последната четвърт на 2009 г. и набиращо скорост през 2010 г., не се осъществи до момента; поради това подчертава, че са необходими още фискални стимулиращи мерки с цел противодействие срещу настоящата тенденция към стагнация, ако не и дефлация в рамките на ЕС, тъй като частният сектор (домакинства и дружества) все още е силно задлъжнял и не е в състояние да поеме водеща роля в инвестициите; счита също така за необходимо въвеждането на мерки за бюджетна подкрепа на държави в по-сериозно положение, по-специално чрез авансовото изплащане на общностни средства без необходимост от национално участие на съответната държава-членка;
21. остро критикува факта, че липсва истинска европейска координация на различните национални планове за възстановяване, а вместо това е налице политика на конкуриращи се национални схеми от типа „за сметка на съседа“; призовава Комисията и Съвета да разработят допълнителна „Европейска инвестиционна програма за устойчиво развитие, заетост и социална интеграция“, на стойност най-малко на 1% от БВП на ЕС като спешна мярка, използвайки инвестиции на европейско равнище (ЕИБ, ЕБВР, бюджет на ЕС и др.), която следва да бъде допълнена от сходни публични инвестиционни програми на държавите-членки, с цел стабилизиране на икономиката, противодействие срещу изменението на климата и насърчаване на пълната заетост с качествени работни места и социални права;
22. счита, че е необходима нова стратегия, която насърчава стабилно в икономически, социален и екологичен план устойчиво развитие в целия ЕС и неговия принос за справяне с глобалните проблеми: цялостна стратегия на ЕС за Социална справедливост, устойчивост и солидарност, основаваща се на взаимно подкрепящи се икономически, социални и екологични стълбове, която трябва да бъде насочвана от демократичен и основан на участието процес на социо-икономическо управление;
23. посочва, че в основата на новата стратегия трябва да има алтернативна програма, като се придава нова форма на и се засилват програмите за икономическо възстановяване на държавите-членки и като те се координират посредством системна Европейска инициатива за възстановяване за равенство, пълна заетост с „добра работа“, „по-зелена“ икономика, социално благоденствие, премахване на бедността и социалната изолация и създаване на по-добро териториално сближаване в ЕС - програма, която е рационализирана и с оглед на равнопоставеността на половете във всичките си компоненти;
24. подчертава, че новата цялостна стратегия ще се нуждае не само от вътрешно (ЕС и държавите-членки), но и от външно измерение (външна политика, търговия, политика на съседство), рационализирано около същите цели като нейното вътрешно измерение – неолибералната програма за "Глобална Европа" трябва да бъде изоставена;
25. подчертава необходимостта от поставяне на амбициозни цели, критерии и показатели за различните компоненти на новата стратегия: тя ще се нуждае от показатели, които излизат извън границите на БВП, включително различни показатели за благосъстояние, премахването на бедността и социалната изолация, равнопоставеност на половете, справедливост и равенство за всички (също и между отделните региони и като се цели преодоляване на неравенството, основано на доходите и богатството), както и енергия, използване на природните ресурси и натиск върху екосистемите; тя ще трябва също да използва за тази цел законодателните способности на ЕС, както и придаването на нова форма и пренасочването на неговите инструменти (като напр. финансово регулиране, структурни фондове и др.), вместо да разчита само на доброволни процедури като отворения метод на координация;
26. подчертава, че тази нова стратегия за ЕС изисква макроикономическа рамка, която да подкрепя устойчивото развитие, засиленото и съобразеното с околната среда вътрешно търсене, основаващо се на прогресивни трудови възнаграждения, пълната заетост, придружена от права, и социалното и икономическо сближаване; в този контекст отправя искане за подпомагащи заетостта и растежа парични и фискални политики, които водят до обединена, гъвкава и съгласувана експанзионна фискална политика на Европейския съюз и държавите-членки, основаваща се на;
(i) смекчаване на паричната политика от страна на ЕЦБ и нейната институционална реформа, основана на демократичната отчетност, политическия контрол и икономически и социални интереси, изразени чрез конкретни цели за растеж и заетост, които трябва да бъдат въведени едновременно с промяна на всеобхватната цел на ЕЦБ за ценова стабилност,
(ii) отмяна на Пакта за стабилност и растеж едновременно със създаването на Пакт за заетост и растеж, който ще ускори публичните инвестиции, ще повиши вътрешното търсене, ще подкрепи микропредприятията и малките и средни предприятия и ще определи конкретни икономически, социални и екологични критерии, съобразени с конкретните нужди на всяка държава-членка, по-специално насочени към намаляване на безработицата и бедността;
(iii) създаването на фонд за парично компенсиране в еврозоната с цел реагиране на асиметрични икономически сътресения;
27. призовава за нова програма за социална политика, чиито цели следва да бъдат:
(i) развитието на общество, основаващо се на интеграцията и сближаването, което предполага мерки, насочени към стабилна заетост и зачитане на правата на трудещите се,
(ii) насърчаването на общество, основаващо се на равнопоставеност на половете, и борбата срещу всички форма на дискриминация;
(iii) разпределение на създадените блага по начин, който допринася за благоденствието на всички, което предполага публично предлагани всеобхватни системи за социални грижи и гарантиран всеобщ достъп да висококачествени обществени услуги, включително здравеопазване, образование и жилищно настаняване,
(iv) социална политика, съобразена с интересите на всички групи,
(v) демокрация на участието като съставна част на различни социални политики и политики на заетост;
28. призовава за нова програма за политика по отношение на околната среда, чиито цели следва да бъдат:
(i) отделяне на икономическия растеж от паралелния растеж на потреблението на енергия, природни ресурси и суровини едновременно с намаляване на това потребление,
(ii) подкрепа за регулаторните рамки и системите за контрол на държавите-членки, които предотвратяват външни ефекти на икономиката върху околната среда, по-специално замърсяване и емисии на парникови газове,
(iii) подкрепа за инвестиции, които насърчават намаляването на отпадъците, повторното използване и рециклирането на материали, както и намаляването и третирането на опасни промишлени и токсични отпадъци,
(iv) насърчаването на по-екологични и сигурни транспортни системи, с инвестиции в качествен обществен транспорт,
(v) инвестиции в екотехнологии, екоиновации и екоефективност;
29. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.