Предложение за резолюция - B7-0265/2010Предложение за резолюция
B7-0265/2010
Европейски парламент

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно Конференцията за преразглеждане на Римския статут на Международния наказателен съд, която ще се проведе в Кампала, Уганда

12.5.2010

за приключване на разискванията по изявления на Съвета и на Комисията
съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността

Laima Liucija Andrikienė, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Cristian Dan Preda, Filip Kaczmarek, László Tőkés от името на групата PPE
Richard Howitt, Ana Gomes, Véronique De Keyser, Maria Eleni Koppa от името на групата S&D
Marietje Schaake от името на групата ALDE
Barbara Lochbihler, Heidi Hautala, Eva Joly от името на групата Verts/ALE
Marie-Christine Vergiat, Helmut Scholz от името на групата GUE/NGL


Процедура : 2010/2645(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
B7-0265/2010
Внесени текстове :
B7-0265/2010
Разисквания :
Гласувания :
Приети текстове :

B7‑0265/2010

Резолюция на Европейския парламент относно Конференцията за преразглеждане на Римския статут на Международния наказателен съд, която ще се проведе в Кампала, Уганда

Европейският парламент,

–   като взе предвид решението на Асамблеята на държавите-страни по Римския статут, прието на нейното осмо пленарно заседание на 26 ноември 2009 г.[1], за свикване на Конференция за преразглеждане на Римския статут на Международния наказателен съд в Кампала, Уганда, от 31 май до 11 юни 2010 г.,

–   като взе предвид предишни резолюции и доклади относно Конференцията за преразглеждане, и по-специално Резолюция ICC-ASP/7/Res.2 относно процедурата за номиниране и избор на съдиите, прокурора и заместник-прокурорите в МНС,

–   като взе предвид своите предишни резолюции относно Международния наказателен съд, по-специално тези от 19 ноември 1998 г.[2], 18 януари 2001 г.[3], 28 февруари 2002 г.[4], от 4 юли 2002 г. относно проекта на Законодателен акт за закрила на американските военнослужещи (ASPA)[5] и от 26 септември 2002 г.[6], както и резолюцията си от 22 май 2008 г.[7],

–   като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд (МНС) и влизането му в сила на 1 юли 2002 г.,

–   като взе предвид декларацията от 1 юли 2002 г. относно Международния наказателен съд от председателството на Съвета от името на Европейския съюз,

–   като взе предвид важността, която МНС и ЕС придават на укрепването на принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и международното хуманитарно право, както и опазването на мира и засилването на международната сигурност, в съответствие с Хартата на Организацията на обединените нации, както е посочено в член 21, параграф 21б) от Договора за Европейския съюз,

–   като взе предвид факта, че Съветът на ЕС прие Обща позиция 2003/444/ОВППС относно Международния наказателен съд на 16 юни 2003 г.[8], в която се заявява, че сериозните престъпления в юрисдикцията на МНС засягат всички държави-членки, които са решени да сътрудничат за предотвратяването на такива престъпления и да сложат край на безнаказаността за техните извършители, и с цел да подпомогне ефективното функциониране на Съда и да се предостави всестранна помощ на Съда чрез насърчаване на възможно най-широко участие в Статута,

–   като взе предвид плана за действие за последващи мерки след Общата позиция, завършена от ЕС на 4 февруари 2004 г.[9], за координирането на дейностите на ЕС, универсалността и целостта на Римския статут и независимостта и ефективното функциониране на МНС,

–   като взе предвид приемането от ЕС на набор от „Ръководни принципи“[10], които определят минималните критерии, с които трябва да се съобразяват участващите в МНС държави, когато сключват двустранни споразумения за непредаване,

–   като взе предвид няколко решения[11], приети от Съвета на ЕС в областта на правосъдието, свободата и сигурността с цел засилване на сътрудничеството сред държавите-членки при разследването и наказателното преследване на случаи на геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления на национално равнище,

–   като взе предвид Програмата от Стокхолм, приканваща институциите на ЕС да подкрепят и насърчават дейността на Съюза и държавите-членки срещу безнаказаността и да се борят срещу престъплението геноцид, престъпленията срещу човечеството и военните престъпления, и „в този контекст [да] насърчават сътрудничеството между държавите-членки [...] и МНС“,

–   като взе предвид значителния напредък, постигнат в периода след избирането на първите съдии и първия прокурор на МНС, както и факта, че Съдът в момента провежда разследвания в пет държави (Кения, ДР Конго, Судан/Дарфур, Уганда и Централноафриканската република),

–   като взе предвид факта, че Конференцията на МНС за преразглеждане е удобен момент да се обсъди напредъкът на Съда и неговата работа за предотвратяването и решаването на въоръжени конфликти, особено с оглед на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността,

–   като взе предвид Обяснителния меморандум на Римския статут, определящ юрисдикцията на МНС, който признава изнасилването, сексуалното робство, насилствената проституция, насилственото забременяване, насилствената стерилизация „или всяка друга форма на сексуално насилие с подобна тежест“ за престъпление срещу човечеството,

–   като взе предвид изявленията на Съвета и Комисията относно Конференцията за преразглеждане на Римския статут на Международния наказателен съд, която ще се проведе в Кампала, Уганда,

–   като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A. като има предвид, че ЕС е непоколебим поддръжник на МНС и насърчава всестранното прилагане и защитава целостта на Римския статут с цел да се защитава и засилва независимостта, легитимността и ефективността на международния съдебен процес,

Б.  като има предвид, че постигането на възможно най-широко ратифициране и прилагане на Римския статут беше също така цел на ЕС по време на преговорите за разширяване и в процеса на присъединяване на новите държави-членки на ЕС,

В.  като има предвид, че ЕС систематично се стреми към включването на клауза за МНС при мандатите за преговори и в споразуменията с трети страни,

Г.  като има предвид, че зачитането, насърчаването и защитата на универсалния характер на правата на човека са част от достиженията на правото и етиката на Съюза и представляват крайъгълен камък на европейското единство и цялост[12],

Д. като има предвид, че ролята на ЕС като глобален фактор нарасна през последните десетилетия,

Е.  като има предвид, че неговите Специални представители насърчават политиките и интересите на ЕС в размирни региони и държави и играят активна роля в усилията за укрепване на мира, стабилността и принципите на правовата държава,

Ж. като има предвид, че през април 2006 г. ЕС стана първата регионална организация, подписала споразумение с МНС за сътрудничество и взаимопомощ[13],

З.  като има предвид, че ЕС е предоставил над 40 млн. евро за 10 години в рамките на финансовия инструмент Европейска инициатива за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) за проекти, насочени към подпомагане на МНС и международното наказателно правосъдие,

И. като има предвид, че Съвместната парламентарна асамблея на страните от АКТБ и ЕС развива активна дейност, за да гарантира, че международното наказателно правосъдие е включено в преработеното споразумение за партньорство между страните от АКТБ и ЕС (Споразумението от Котону) и прие няколко резолюции, насочени към включване на борбата срещу безнаказаността в международното сътрудничество за развитие и съответния политически диалог,

Й. като има предвид, че Конференцията за преразглеждане представлява ключова възможност за държавите-страни по Римския статут, както и за тези, които не са страни по него, гражданското общество и други заинтересовани страни решително да препотвърдят ангажимента си за правосъдие и отчетност,

К. като има предвид, че държавите-страни по Римския статут използваха възможността, която им предлага Конференцията за преразглеждане, за да излязат от рамките на предложените изменения на Римския статут и да направят равносметка за дейността на МНС повече от 10 години след неговото създаване и да оценят в по-широк план състоянието на международното наказателно правосъдие, като се съсредоточат върху четири основни въпроса, а именно: взаимно допълване, сътрудничество, въздействие на системата на Римския статут върху жертвите и засегнатите общности, както и мир и справедливост,

Л. като има предвид, че при наличието на 11 държави-страни по Римския статут на МНС някои региони като Близкия Изток, Северна Африка и Азия все още не са достатъчно добре представени,

М. като има предвид, че сътрудничеството между държавите, международните организации и МНС е от основно значение за ефективността и успеха на системата за международно наказателно правосъдие, по-специално по отношение на способността за правоприлагане,

Н. като има предвид, че на 19 април 2010 г. за пръв път от създаването на МНС беше внесено искане до него за констатиране на липса на сътрудничество от страна на една държава,

О. като има предвид, че предварителното условие, на което се опира принципът за взаимно допълване, на който се основава Римският статут, е че държавата сама трябва да разследва и, при необходимост, да възбуди съдебно преследване срещу лица, заподозрени в извършването на престъпления според международното право,

П. като има предвид, че в повечето конфликтни ситуации, в които правосъдието не е било включено като част от миротворческия процес, се е стигнало до връщане към насилието,

1.  отново заявява силната си подкрепа за МНС и неговите цели; подчертава, че Римският статут беше ратифициран от всички държави-членки на ЕС като важен компонент от демократичните принципи и ценности на Съюза и поради това призовава държавите-членки да спазват изцяло Статута като част от достиженията на правото на ЕС;

2.  изтъква важността на избора на една африканска страна, Уганда, да бъде домакин на тази Конференция за преразглеждане, и изразява подкрепа за искането на Съда за откриване на бюро за връзка с Африканския съюз в Адис Абеба, като същевременно признава универсалното измерение на „системата на Римския статут“;

3.  подчертава важността на принципа за универсалност на Римския статут и призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност активно да насърчава присъединяването към Статута и неговото ратифициране;

4.  настоятелно призовава държавите-членки да участват в Конференцията за преразглеждане на възможно най-високо равнище, включително държавни и правителствени лидери, и публично да препотвърдят ангажимента си към МНС;

5.  насърчава държавите-членки да дадат тържествено обещание, като препотвърдят ангажимента си към МНС и изтъкнат практически стъпки, които планират да предприемат в негова подкрепа, като обещаят, наред с другото, да прилагат Римския статут, да ратифицират и прилагат Споразумението за привилегиите и имунитетите на Съда (СПИС), да работят заедно с другите държави, които имат по-малки възможности, за да насърчават повсеместното приемане на Съда, и да потвърдят приноса си за укрепването на системата на взаимно допълване и сътрудничество, особено с оглед на въздействието върху жертвите и засегнатите общности, както и други области на Римския статут;

6.  твърдо подкрепя включването в член 5, параграф 1 от Римския статут на престъплението агресия в материалната юрисдикция на МНС, по отношение на което Специалната работна група на Асамблеята на държавите-страни по Римския статут се споразумя, че за целите на Статута „престъплението агресия“ означава „планирането, подготовката, започването или извършването, от лице, което се намира в позиция да упражнява действителен контрол върху или да насочва политическите или военните действия на дадена държава, на акт на агресия, който по своя характер, сериозност и мащаб представлява очевидно нарушение на Хартата на Организацията на обединените нации“;

7.  решително потвърждава, че всяко решение относно дефинирането на „престъплението агресия“ трябва да е съобразено с независимостта на Съда; препоръчва държавите да приемат предложението, което не изисква филтър на юрисдикцията, за да се определи дали е извършен акт на агресия, преди прокурорът на МНС да може да продължи с дадено разследване; препоръчва също така, ако Конференцията за преразглеждане реши, че трябва да бъде установен филтър на юрисдикцията, те да изискват решението за това дали е извършен акт на агресия да бъде взето от съответната Камара в хода на съдебния процес, който вече е определен в Римския статут;

8.  призовава държавите-членки да се ангажират пълноценно в прегледа на постигнатото, като активно участват в разискванията на официалната комисия, както и в събитията, организирани от гражданското общество (и други участници) извън рамките на официалната конференция;

9.  наред с това, настоятелно приканва държавите-членки да се възползват от Конференцията за преразглеждане и потвърдят своя ангажимент към Съда посредством конкретни ангажименти по отношение на четирите теми на преглед и да изпълнят тези ангажименти;

10. подкрепя МНС в хода на Конференцията за преразглеждане в процеса на преразглеждане на постигнатото на всеки етап от изпълнението и влиянието на Римския статут, като отчита възможността за жертви и засегнати общности;

11. изразява загриженост относно въздействието на системата на Римския статут върху жертви, лица и общности, засегнати от престъпления в рамките на юрисдикцията на МНС; счита за съществено да се гарантира, че жертвите и засегнатите общности имат достъп до информация и разбират работата на Съда, както и че правата и интересите на жертвите ще бъдат основна грижа за общността под Римски статут, като отчита факта, че МНС е съдебна институция, която допълва основната роля на държавите, като предоставя защита и улеснява достъпа до правосъдие и ефективни обезщетения за жертвите - индивидуално или колективно; счита, че държавите-членки следва:

- да сътрудничат активно, когато за дадено лице има издадена от МНС заповед за арест на територията на ЕС, да улеснят трансфера на съответното лице до МНС за издаване на присъда;

- да отчетат иновативните инструменти, които са на разположение на МНС с оглед на упражняването на правото на правосъдие на жертвите, включително възможността за жертвите да участват в производства на МНС и да изискват обезщетения, като отчитат допълващата роля на доверителния фонд на МНС за жертвите при предоставянето на обезщетения и друго съдействие, включително защита на свидетелите; да гарантират, че жертвите, както и техните адвокати, получават достатъчна правна помощ и закрила;

- да отчетат напредъка, постигнат от Съда до този момент в областта на установяването на връзка със засегнатите общности, и да го насърчат да продължи да развива тези дейности; наред с това, да подчертаят значението на действията на МНС по места за увеличаването на влиянието на Съда сред жертвите и засегнатите общности;

- да обърнат особено внимание на групите, които са исторически маргинализирани, като например деца и жени, с цел да се гарантира, че международното наказателно правосъдие не се превръща в инструмент за продължаване на нанасянето на вреда и на стереотипите, чието влияние може да е било изпитано;

- да обявят съществен финансов принос за доверителния фонд за жертвите;

- да се ангажират с гражданското общество в хода на Конференцията за преразглеждане, с цел да се гарантира, че техните възгледи са достатъчно добре представени, включително чрез участие в събития в рамките на инициативата "People’s Space", организирани от Мрежата за права на човека;

12. повтаря призива си към държавите-членки да осигурят пълно сътрудничество между държавите-страни по Статута, подписалите го държави и Съда, в съответствие с член 86 от Римския статут, с цел зачитане на предмета и целта, съобразно която, както гласи преамбюлът "най-тежките престъпления, които безпокоят цялата международна общност, не бива да остават ненаказани", като:

- установят национално законодателство в областта на сътрудничеството, в съответствие с част IX от Римския статут, ако все още не са сторили това;

- препотвърдят своя ангажимент за предоставяне на Съда на цялото необходимо сътрудничество и помощ без ограничения;

- обмислят сключването на ad hoc споразумения със Съда за преместването на жертви и свидетели и влизането в сила на издадените от Съда присъди;

- гарантират, че сътрудничеството ще се превърне в постоянна точка в програмата на Събранието на държавите-страни по Статута на МНС, че реалните предизвикателства и потребности на Съда се обсъждат и че напредъкът, постигнат от държавите, се измерва;

13. приветства прегледа и обсъждането на член 124 ("преходна разпоредба") на Римския статут, който допуска държавите да изберат техните граждани да не подлежат на юрисдикцията на Съда по отношение на военни престъпления за срок от седем години след ратифицирането му, и призовава за незабавното му заличаване от Статута, така че правото да се прилага еднакво за всички заподозрени в предполагаеми военни престъпления, извършени на територията на или от гражданите на държави-страни по Статута;

14. призовава държавите-членки да дадат приоритет на включването - като вид военно престъпление в рамките на юрисдикцията на Съда - на използването на определени оръжия в контекста на въоръжени конфликти, които не са с международен характер, в съответствие с белгийското предложение за изменения на член 8 от Римския статут, представено в рамките на Осмата сесия на Събранието на държавите-страни по Статута, и да криминализира използването на отрова, отровни оръжия, задушливи, отровни или други газове, както и на всички подобни течности, материали или приспособления, както и използването на куршуми, които лесно експлодират или се сплескват в човешкото тяло, по отношение на въоръжените конфликти, които не са с международен характер;

15. изтъква ефективността на принципа за взаимно допълване на Съда, който е основата за широкообхватната система на международното наказателно правосъдие (системата на Римския статут) и съобразно който основното задължение на държавите-страни по Статута да разследват и преследват международни престъпления е категорично утвърдено посредством допълващата (субсидиарна) юрисдикция на МНС;

16. изразява дълбоко убеждение, че в хода на разискванията в Кампала държавите-членки следва:

- да потвърдят своето основно задължение за разследване и преследване на военни престъпления, случаи на геноцид и престъпления срещу човечеството и да се ангажират с въвеждането в своето законодателство на определенията за военни престъпления, геноцид и престъпления срещу човечеството, в съответствие с Римския статут;

- да се ангажират с "позитивно взаимно допълване", като наред с другото, подчертаят необходимостта от ефективни национални производства, включително в страните с висока степен на потребност от правосъдие, като например страните, в които има дела, разследвани от МНС, както и страните, предмет на предварителен анализ от страна на МНС;

- да изтъкнат значението на започването и осъществяването на ефективни национални производства и в частност да обърнат внимание на липсата на политическа воля от страна на държавите;

- да изтъкнат сериозното значение на изграждането на политическата воля на държавите да изпълнят своите задължения в рамките на взаимното допълване, както и да предприемат мерки за насърчаване на държавите да застанат на страната на правосъдието и да се противопоставят на безнаказаността;

17. настоятелно призовава всички държави-страни по Римския статут, особено държавите-членки на ЕС, да установят или да изпълнят национално законодателство, което да гарантира пълноценното им сътрудничество с МНС;

18. настоятелно приканва всички държави-страни по Римския статут да сключат споразумения със Съда във връзка с преместването на жертви и свидетели и изпълнението на присъди;

19. призовава Съюза, държавите-членки и други международни донори да подкрепят процесите на реформа и усилията за изграждане на национален капацитет, които целят засилване на независимата съдебна власт, правоприлагащия сектор и системата на затворите във всички развиващи се страни, които са пряко засегнати от извършването на престъпления, включени в Римския статут, като по този начин гарантират ефективното изпълнение на принципа на взаимното допълване и спазване на решенията на Съда от страна на държавите;

20. призовава държавите-страни по статута да приемат резолюция, въз основа на разискванията в Кампала, която изтъква значението на предоставянето на ефективно правосъдие на жертвите, в контекста на справедливите и безпристрастни съдебни процеси;

21. призовава държавите-членки на ЕС да възобновят своя ангажимент към МНС за в бъдеще;

22. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки, както и на страните кандидати за членство.

 

Правна информация - Политика за поверителност