ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно правата на човека в Иран и по-конкретно случаите на Sakineh Mohammadi-Ashtiani и Zahra Bahrami
6.9.2010
съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността
Frédérique Ries, Marietje Schaake, Ramon Tremosa i Balcells, Marielle De Sarnez, Alexander Alvaro, Renate Weber, Leonidas Donskis, Niccolò Rinaldi, Sonia Alfano от името на групата ALDE
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B7-0494/2010
B7‑0497/2010
Резолюция на Европейския парламент относно правата на човека в Иран и по-конкретно случаите на Sakineh Mohammadi-Ashtiani и Zahra Bahrami
Европейският парламент,
– като взе предвид предишните си резолюции за Иран, и по-конкретно тези относно правата на човека,
– като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз и конституциите на държавите-членки,
– като взе предвид изявлението на Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката за сигурност Катрин Аштън от 6 юли 2010 г. относно предстоящите екзекуции в Иран,
– като взе предвид отвореното писмо от 7 юли 2010 г., отправено към правителството на Иран относно случая на Sakineh Mohammadi Ashtiani, публикувано в The Times и подписано и от председателя Бузек,
– като взе предвид съвместното изявление на Трансатлантическия законодателен диалог от юни 2010 г. относно правата на човека в Иран,
– като взе предвид случая на Zahra Bahrami, нидерландско-иранска гражданка, държана в изолация в затвора Евин повече от осем месеца,
– като взе предвид случая на Sakineh Mohammadi Ashtiani, осъдена на смърт за прелюбодеяние и очакваща екзекуция от 2006 г.,
– като взе предвид декларацията на председателя Бузек от 11 август 2010 г. относно осъждането на седем бахайски религиозни водачи в Иран на 20 години затвор,
– като взе предвид изявлението на председателя си от 9 октомври 2009 г., потвърждаващо ангажимента на Парламента за премахване на смъртното наказание в световен мащаб,
– като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН от 23 септември 2009 г. относно положението във връзка с правата на човека в Ислямска република Иран,
– като взе предвид Резолюция 62/149 от 18 декември 2007 г. и Резолюция 63/168 от 18 декември 2008 г. на Общото събрание на ООН относно мораториума върху прилагането на смъртното наказание,
– като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), Международния пакт за икономически, социални и културни права (МПИСКП), Конвенцията за премахването на всички форми на расова дискриминация и Конвенцията за правата на детето, по които Иран е страна,
– като взе предвид Виенската конвенция за дипломатическите и консулските отношения от 1963 г.,
– като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че общото положение във връзка с правата на човека в Иран продължава да се влошава,
Б. като има предвид, че Европейският парламент е особено загрижен във връзка със случаите на Sakineh Mohammadi Ashtiani и Zahra Bahrami,
В. като има предвид, че Sakineh Mohammadi Ashtiani, иранска жена от азерски произход, има издадена смъртна присъда в Иран от 2006 г.,
Г. като има предвид, че нейният спорен случай стана международно известен през 2010 г., след като тя беше призната за виновна за прелюбодеяние и осъдена на смърт чрез убиване с камъни,
Д. като има предвид, че наказанието „убиване с камъни“ е възстановено през 1979 г. по време на Ислямската революция в Иран, счита се за варварско и е последният съществуващ метод за екзекуция чрез мъчение,
Е. като има предвид, че по мнение на експерти, от 1979 г. насам между 200 и 300 жени са били екзекутирани чрез убиване с камъни след присъждане на наказание от иранската съдебна система,
Ж. като има предвид, че екзекутирането чрез убиване с камъни с практикува и в Нигерия, Судан, Сомалия, Саудитска Арабия и Афганистан,
З. като има предвид, че кампания, подета от двете деца на Mohammadi Ashtiani, е успяла да предотврати екзекуцията й през юли 2010 г., но не и да отмени смъртното й наказание,
И. като има предвид, че 45 годишната Zahra Bahrami, нидерландско-иранска гражданка, е арестувана по време на протестите на деня Ашура на 27 декември 2009 г. и държана при строг тъмничен режим в затвора Евин повече от осем месеца, лишена от правото на посещение,
Й. като има предвид, че иранските органи не разрешават предоставянето на консулска помощ на Zahra Bahrami от страна на нидерландските органи и не дават каквато и да било информация относно състоянието й,
К. като има предвид, че държавите-членки на ЕС носят конституционна отговорност за осигуряване на благосъстоянието на техните граждани;
Л. като има предвид, че правителствата на държавите-членки на ЕС търсят контакт с гражданите си в затвори в чужбина, независимо от извършените от тях престъпления,
М. като има предвид, че редица европейски граждани имат и иранско, т.е. двойно гражданство,
Н. като има предвид, че Иран не признава европейско гражданство наред с иранското,
О. като има предвид, че главното обвинение срещу Zahra Bahrami е, че е действала против националната сигурност на Иран, като има предвид, че не е назначен адвокат, който да се заеме със защитата в нейния случай,
П. като има предвид, че по време на първите месеци от задържането й, семейството й не е получавало никаква информация по нейния случай,
Р. като има предвид, че и двете – Sakineh Mohammadi Ashtiani и Zahra Bahrami вероятно са били подложени на сексуален тормоз, както и на физически и психически мъчения по време на продължителни разпити, като има предвид, че провеждащите разпити служители, които принадлежат към тайните служби, са правили опити да принудят затворниците да направят фалшиви самопризнания и да дават интервюта по телевизията,
С. като има предвид, че нарушаването на основни човешки права под формата на изтезания и малтретиране на затворници, лишаване от сън, строг тъмничен затвор, незаконно задържане, прилагане на жестоко, нечовешко и унизително отношение, физическо насилие, включително сексуално насилие и липсата на наказателна отговорност за държавните служители продължават да са широко разпространени,
Т. като има предвид, че присъдите срещу представителите на бахайската религия са шокиращ сигнал и огромно разочарование за всички, които се надяваха на подобрение на положението по отношение на правата на човека в Иран,
У. като има предвид, че съществуват сериозни съмнения по отношение на справедливостта и прозрачността на съдебното производство,
Ф. като има предвид, че насилието и физическите, икономическите, политическите, съдебни и социални репресии срещу политически опоненти, активисти в сферата на правата на човека, журналисти, блогъри, учители, интелектуалци, учени, хомосексуални лица, жени, студенти, синдикалисти и членове на религиозни, етнически и езикови малцинства продължават да се увеличават,
Х. като има предвид, че ограниченията върху свободата на печата и свободата на изразяване продължават да растат, както показват броят на задържаните журналисти и блогъри след изборите, систематичното блокиране на интернет медиите и информационните източници, смущенията в сателитните излъчвания и конфискуването на паспортите на редица известни ирански журналисти,
Ц. като има предвид, че съдебната система в Иран свързва лицата, обвинени в извършване на престъпление, с политическата опозиция в Иран, а лицата от политическата опозиция – с извършване на престъпления, така че да приравни политическата опозиция с престъпление,
Ч. като има предвид, че поради пълната изолация на страната международната общественост не може да провери спазването на човешките права на заподозрените лица, прилагането на правото на справедлив съдебен процес и на достъп до адвокат,
Ш. като има предвид, че правителството на Иран арестува редица адвокати, защищаващи правата на човека, в това число Nasrin Sotoudeh, Mohammed Ali Dadkah, Mohammad Oliayifard, Mohammad Seifzadeh и Mohammad Mostafei, който беше принуден да напусне страната по време на защитата на Sakineh Ashtiani,
Щ. като има предвид, че се злоупотребява с данъчното законодателство с цел да се попречи на дейността на адвокатите, защищаващи правата на човека,
1. отдава почит на смелостта на всички ирански мъже и жени, които се борят за защита на основните свободи, за спазване на човешките им права и на демократичните принципи и които желаят да живеят в общество без репресии и заплахи;
2. настоятелно призовава правителството на Иран да преосмисли още веднъж случаите на г-жа Ashtiani и г-жа Bahrami, да им осигури справедлив съдебен процес съгласно международните стандарти и да разреши достъпа до адвокат и до предоставяне на консулска помощ;
3. призовава правителството на Иран да въведе незабавно законодателство, което да забрани убиването с камъни и други форми на смъртното наказание, телесни наказания или задържането в затвор на обвинените в „прелюбодейство“ или други престъпления, да въведе отново мораториум върху екзекуциите, съгласно призивът, отправен в резолюции 62/149 и 63/168 на Общото събрание на ООН;
4. настоятелно призовава иранските органи да премахнат, както на законово равнище, така и на практика, всички форми на изтезание и друго жестоко, нечовешко и унизително отношение или наказание, както и да прилагат принципа за справедлив съдебен процес и да прекратят безнаказаността за нарушения на правата на човека;
5. изразява дълбоко съжаление за липсата на справедливост и прозрачност на съдебния процес и призовава органите на Иран да осигурят справедлива и открита процедура на обжалване;
6. призовава представителите на ЕС и Върховния представител да поднови ангажимента си в диалог по правата на човека с Иран;
7. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите-членки, генералния секретар на ООН, Съвета на ООН по правата на човека и правителството и парламента на Ислямска република Иран.