ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно правата на човека в Иран и по-конкретно случаите на Sakineh Mohammadi Ashtiani и Zahra Bahrami
6.9.2010
съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността
Barbara Lochbihler, Isabelle Durant, Nicole Kiil-Nielsen, Emilie Turunen, Raül Romeva i Rueda, Heidi Hautala от името на групата Verts/ALE
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B7-0494/2010
B7‑0498/2010
Резолюция на Европейския парламент относно правата на човека в Иран и по-конкретно случаите на Sakineh Mohammadi Ashtiani и Zahra Bahrami
Европейският парламент,
– като взе предвид декларацията от декември 2007 г. на Общото събрание на ООН, която за първи път в историята призовава за мораториум върху прилагането на смъртното наказание,
– като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права и Конвенцията на ООН за правата на детето, по които Ислямска република Иран е страна,
– като взе предвид предишните си резолюции и по-специално резолюцията от
– като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че на Иран продължава да принадлежи тъжният рекорд да бъде страната с най-много екзекуции на граждани на глава от населението в света и страната с най-много непълнолетни престъпници и че само през 2010 г. са били произнесени около 2000 смъртни присъди,
Б. като има предвид, че според съобщенията само за последните няколко седмици в затвора Mashad's Vahil Abad са били екзекутирани над сто затворници по обвинения, свързани с наркотици,
В. като има предвид, че в противоречие на твърденията от най-високо равнище на иранската съдебна власт в Иран все още се налага наказанието убиване с камъни, както в случая с Sakineh Mohammadi Ashtiani, обвинена за „прелюбодеяние“, чиито „признания“ бяха показани по телевизията на 11 август 2010 г.,
Г. като има предвид, че през август непълнолетният Ebrahim Hammadi беше осъден на смърт по твърдения за сексуално насилие над мъж, извършено едва на шестнадесетгодишна възраст, за което той признал след изтезания,
Д. като има предвид, че Mohammad Mostafaei, адвокат на обвиняемите по двете дела, опитал се да информира обществеността за тяхното положение, трябваше да напусне страната от страх да не бъде арестуван, и като има предвид, че все повече адвокати, защитници на правата на човека, са изправени пред преследване от страна на държавата, пред извънредно облагане с данъци, пред заплахи за живота им и за семействата им, като в това число са известни личности като носителката на Нобелова награда Ширин Ебади,
Е. като има предвид, че една година след фалшифицираните президентски избори и последвалите масови протести стотици протестиращи, журналисти, активисти, защищаващи правата на човека, и дори граждани без никакво отношение към демонстрациите все още са в затвора, като например нидерландската гражданка Захра Бахрами,
Ж. като има предвид, че се увеличават случаите на мирни защитници на правата на човека, обвинени в „моарабе“ (водене на война срещу Бог), за което се полага смъртно наказание, какъвто е случаят с Shiva Nazar Ahari, член на Комитета на репортерите по въпросите на правата на човека, задържана от 20 декември 2009 г. насам, чийто съдебен процес предстои,
З. като има предвид, че преследването на религиозни и етнически малцинства в Иран продължава с пълна сила; като има предвид, че през август седемте бахайски религиозни водачи Fariba Kamalabadi, Jamaloddin Khanjani, Afif Naeimi, Saeid Rezaie, Mahvash Sabet, Behrouz Tavakkoli и Vahid Tizfahm, които са в затвора от 2008 г. единствено заради религиозните си убеждения, получиха 20-годишни присъди по обвинения в пропаганда против държавата и шпионаж,
И. като има предвид, че продължава тормозът над съперниците на президента Ахмадинеджад в президентските избори Мир Хосейн Мусави и Мехди Каруби, както и над други видни членове на политически партии, както показва най-неотдавнашното въоръжено нападение на дома на г-н Каруби от 3 септември 2010 г.,
1. осъжда твърдо присъдата на Sakineh Mohammadi Ashtiani – убиване с камъни – и призовава иранските власти да не я екзекутират нито по този, нито по друг начин, и да преразгледат случая й;
2. настоява Ислямска република Иран най-накрая да прекрати смъртните наказания за престъпления, извършени преди 18-годишна възраст, и да измени законодателството си, за да го приведе в съответствие с международните конвенции за правата на човека, ратифицирани от Иран, в т.ч. Конвенцията за правата на детето и Международния пакт за граждански и политически права; призовава иранските власти по-конкретно да не екзекутират Ebrahim Hammadi и също така да преразгледат случая му;
3. изразява сериозното си безпокойство поради факта, че Иран продължава да бъде сред няколкото страни заедно с Афганистан, Сомалия, Саудитска Арабия, Судан и Нигерия, които все още практикуват убиването с камъни; във връзка с това силно осъжда убиването с камъни на една двойка в Афганистан на 15 август 2010 г.;
4. потвърждава пълното си несъгласие с използването на смъртната присъда и специалната отговорност на всички държави като върховни гаранти на правата на човека на гражданите си да не лишават никого от живот; приветства факта, че междувременно 140 държави са премахнали смъртното наказание;
5. призовава Парламента на Иран да приеме законодателство за забрана на жестоката и нехуманна практика убиване с камъни, да сложи край на смъртното наказание и като първа крачка да установи мораториум върху екзекуциите, за което настоятелно призовават резолюции 62/149 и 63/168 на Общото събрание на ООН, да забрани практиката бой с камшик и да декриминализира „прелюбодеянието“;
6. призовава настоятелно иранските органи да прекратят практиката да показват по телевизията „признанията“;
7. призовава иранските органи незабавно да освободят всички, които са в затвора единствено заради мирни протести и заради желанието си да се възползват от основното право на човека – свободата на изразяване, и по-конкретно повтаря настояването си да бъдат освободени седемте бахайски религиозни водачи;
8. призовава иранските органи да дадат достъп на Международния комитет на Червения кръст до всички затворници и да позволят на международните правозащитни организации да наблюдават положението в страната;
9. призовава Съвета и държавите-членки да настояват пред ООН да назначи специален пратеник, който да наблюдава положението с политическите затворници и да гарантира, че иранските органи се придържат към международните норми за справедлив процес и към законовите задължения на Иран в областта на правата на човека;
10. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, върховния комисар на ООН по правата на човека, правителството и парламента на Ислямска република Иран.