ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно положението на ромите в Европа
6.9.2010
съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността
Cornelia Ernst, Marie-Christine Vergiat, Rui Tavares, Willy Meyer, Nikolaos Chountis, Patrick Le Hyaric, Miguel Portas, Jacky Hénin, Kyriacos Triantaphyllides от името на групата GUE/NGL
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B7-0493/2010
B7‑0500/2010
Резолюция на Европейския парламент относно положението на ромите в Европа
Европейският парламент,
– като взе предвид международните и европейските конвенции, защитаващи правата на човека и основните свободи, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и съответната съдебна практика на Европейския съд по правата на човека[1], както и Хартата на основните права на Европейския съюз,
– като взе предвид Хартата на основните права и по-специално членове 21 (недискриминация) и 45 (свободно движение и пребиваване),
– като взе предвид членове 2, 6 и 7 от Договора за Европейския съюз и член 13 (мерки за борба с дискриминацията, основаваща се, наред с другото, на расата или етническия произход), член 12 (забрана на дискриминация на основание гражданство) и член 18 (свободно движение),
– като взе предвид Директива 2000/43/ЕО на Съвета относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход[2], и по-специално определенията за пряка и непряка дискриминация, и Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки[3],
– като взе предвид Съобщението на Комисията относно социалната и икономическата интеграция на ромите в Европа (COM/2010/0133) и докладите на Агенцията на Европейския съюз за основните права,
– като взе предвид предходните си резолюции относно, наред с другото, ромите, расизма и ксенофобията, мерките срещу дискриминацията и свободното движение, по-специално резолюциите от 31 януари 2008 г. за Европейската стратегия за ромите[4], от 10 юли 2008 г. относно преброяването на ромите в Италия на етническа основа и от 25 март 2010 г. относно Втората европейска среща на най-високо равнище за ромите,
– като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2009 г. относно положението с основните права в Европейския съюз за периода 2004-2008 г.,
– като взе предвид препоръките от 77-то заседание на Комитета на ООН за премахване на расовата дискриминация (2-27 август 2010 г.) по отношение на Дания, Естония, Франция, Румъния и Словения,
– като взе предвид доклада на Съвета на Европа, четвъртия доклад на Европейската комисия срещу расизма и нетърпимостта (ЕКРН) относно Франция, публикуван на 15 юни 2010 г.,
– като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че френското правителство реши на извънредно заседание на 28 юли, свикано за обсъждане на „проблемите, породени от поведението на определени „пътуващи хора” и роми”, че около 300 незаконни лагери, обитавани от роми и „пътуващи хора” ще бъдат затворени до три месеца и че ромите ще бъдат експулсирани в държавите им на произход, главно Румъния и България,
Б. като има предвид, че френските органи заявиха, че се провежда „доброволно” и „хуманитарно” репатриране в замяна на компенсация от 300 евро на възрастен и 100 евро на дете, но пресата посочи, а Комитетът на ООН за премахване на расовата дискриминация установи, че „не всички лица” са дали „свободно пълното си съгласие” или са осъзнавали правата си, като отделни роми са заявили, че са били заплашени със задържане или насилствено изгонване, ако откажат „доброволното" репатриране, а процедурите, постановени от органите, при които мъжете са отделяни от жените и децата, също така предизвикаха сериозни критики; като има предвид, че с оглед предотвратяване на връщане на роми във Франция се е изисквало от бенефициентите на помощ при репатриране да подпишат формуляр и са им вземани отпечатъци; като има предвид, че изплащането на сума от 300 евро при никакви обстоятелства не лишава съответните лица от техните права съгласно европейското законодателство,
В. като има предвид, че Франция експулсира и връща роми в страните на произход от няколко години насам, включително почти 10 000 през 2009 г. и повече от 8 000 през настоящата година; като има предвид, че френското правителство прилага по отношение към ромите, и единствено към тях, специфично законодателство („Циркулярно писмо NOR/INT/D/06/00115/C от 22 декември 2006 г. относно условията за допускане, пребиваване и експулсиране на румънски и български граждани от 1 януари 2007 г.), единствен текст от подобно естество, приложим във Франция към граждани на ЕС; като има предвид, че ромите са единствените граждани на ЕС, които френските органи настаняват в центрове за задържане на мигранти,
Г. като има предвид, че случаите на изгонване на роми са включени в статистиките относно експулсиранията като количествено измерване на ефективността на прилаганата от френското правителство политика за експулсиране на чужди граждани, незаконно пребиваващи във Франция, и че в този контекст ромите са третирани като граждани на държави, които не са членки на ЕС; като има предвид, че експулсираните по този начин роми представляваха през 2009 г. една трета от случаите на експулсиране, публикувани от френското правителство в този контекст, и една трета от всички румънци и българи, живеещи във Франция,
Д. като има предвид, че 86 роми бяха върнати в Румъния и България на 19 август, около 130 на 20 август, около 300 на 26 август и че правителството съобщи, че около 800 роми ще бъдат върнати до края на август,
Е. като има предвид, че според неправителствени организации, работещи с роми във Франция, експулсирането се осъществява на основата на „задължение за напускане на територията на Франция”, формулирано точно по този начин и с такъв кратък срок, че не е възможно да се разгледа индивидуално положението на въпросните роми; като има предвид, че почти винаги експулсирането се извършва в момента, в който мястото, на което живеят ромите, се разрушава, и че това разрушаване често се придружава от полицейско насилие,
Ж. като има предвид, че френското правителство също така заяви, че неуспехът в интегрирането на ромското малцинство следва да спре присъединяването на България и Румъния към Шенген през март, ако те не „поемат своята отговорност“ по отношение на ромите, в противоречие с техническата оценка относно съответствието с изискванията от страна на България и Румъния, която беше одобрена от всички държави-членки в работната група за Шенген; като има предвид, че Комисията също отхвърли това предложение на френското правителство,
З. като има предвид, че въпреки факта, че мерките на френското правителство предизвикаха множество критики на национално, европейско и международно равнище от страна на НПО, правителства, институции и религиозни лидери и организации, по-специално от страна на ООН, Съвета на Европа и органи на ЕС, френското правителство продължи с експулсирането, като е подкрепяно само от италианския вътрешен министър, който е предлагал и прилагал подобни мерки в миналото,
И. като има предвид, че беше изразена дълбока и сериозна загриженост от Европейската комисия срещу расизма и нетърпимостта към Съвета на Европа, от Комитета на ООН за премахване на расовата дискриминация, от комисаря по правата на човека към Съвета на Европа и от председателя на Парламентарната асамблея,
Й. като има предвид, че към Италия вече бяха отправени силни критики през 2008 г. за дискриминационни политики по отношение на ромите; като има предвид, че италианският министър на вътрешните работи поиска от Европейската комисия да предвиди санкции и мерки за експулсиране или репатриране също за граждани на ЕС, които не спазват Директива 2004/38/ЕО,
К. като има предвид, че духът на Договорите и на самия Европейски съюз е в посока на пълна свобода на движението и че законодателство в тази област следва да се разбира като минимална рамка и не трябва да се използва в противоречие с основните цели на Съюза,
Л. като има предвид, че френските органи поканиха министрите на вътрешните работи на Италия, Германия, Обединеното кралство, Испания, Гърция и по-късно Белгия и Европейската комисия, заедно със САЩ и Канада, на среща за обсъждане на въпроси на „имиграцията“ и свободното движение от компетентността на ЕС в Париж през септември, като на тази среща не са поканени други държави-членки, и като има предвид, че министърът на вътрешните работи на Италия обяви намерението си да настоява за по-стриктни правила на ЕС относно имиграцията и свободното движение, по-специално за роми,
М. като има предвид, че правото на свободно движение е основно право, залегнало в Договорите на ЕС и наложено с Директива 2004/38/ЕО, която беше предмет на доклад на Комисията и на насоки за държавите-членки относно правилното прилагане на директивата,
Н. като има предвид, че тройката на ЕС в съвместната си декларация на Втората среща на високо равнище за ромите, която се проведе в Кордоба на 8-9 април 2010 г. пое задължения за:
– постигане на напредък в интегрирането на въпросите, свързани с ромите, в европейските и националните политики за основни права и защита срещу расизма, бедността и социалното изключване;
– подобряване на пътната карта на интегрираната платформа за приобщаване на ромите и определяне като приоритетни на ключовите цели и резултати;
– гарантиране на това, че съществуващите финансови инструменти на Европейския съюз, и по-специално структурните фондове, са достъпни за ромите,
О. като има предвид, че експулсирането на роми в качеството им на такива представлява сериозно нарушение на европейските ценности по отношение на правата на човека и основните свободи и нарушава ангажиментите на държавите-членки на ЕС за засилване на интеграцията на ромите, приети на Втората европейска среща на високо равнище за ромите,
П. като има предвид, че Комисията има задължението да гарантира, че Договорите и правото на ЕС, както и правата на човека и основните свободи се зачитат, защитават и насърчават в ЕС, и е длъжна да реагира незабавно и решително срещу явни нарушения в тази област, още щом те бъдат извършени,
Р. като има предвид, че подобни експулсирания се извършват в контекста на изявления на отговорни лица от френското правителство, съдържащи предположения за връзки между ромите, имигрантите и престъпността, и че са направени също така предложения да се отнема френското гражданство на всяко лице от чуждестранен произход, застрашило живота на полицейски служител;
С. като има предвид, че Германия се подготвя да върне около 10 000 роми в Косово, като половината от тях са деца, включително родени в Германия деца, въпреки призива на УНИЦЕФ и комисаря по правата на човека на Съвета на Европа до западноевропейските държави да престанат да връщат принудително роми в Косово; като има предвид, че Швеция експулсира 50 роми за „просия”, въпреки че просията не е престъпление в Швеция; като има предвид, че други държави прилагат подобни политики; като има предвид, че Дания експулсира роми по съкратена процедура през юли,
Т. като има предвид, че невъзможността за намиране на работа на официалния пазар на труда (често за ромите е по-трудно да получат достъп до пазара на труда, отколкото за гражданите от трети страни), в съчетание с липсата на достатъчно средства, често е пречка за регистрирането на адреса на пребиваване от тяхна страна,
1. дълбоко осъжда мерките, предприети от френските органи и от органите на други държави-членки, насочени към роми и „пътуващи” хора и предвиждащи тяхното връщане в страните на произход, и настоятелно призовава тези органи да прекратят незабавно всякакво експулсиране на роми; призовава Комисията, Съвета и държавите-членки да се намесят със същото искане; припомня, че колективното експулсиране е нарушение на основните права и не може да бъде прието при никакви обстоятелства;
2. подчертава, че тези мерки са в нарушение на Договорите и правото на ЕС, на Директива 2000/43/ЕО, тъй като са равнозначни на дискриминация, основаваща се на раса и етническа принадлежност, и на Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите–членки, като същевременно Хартата за основните права и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи забраняват груповото експулсиране;
3. припомня, че Директива 2004/38/ЕО определя възможността за експулсиране на граждани на Съюза при ясно дефинирани граници и че по-конкретно решенията за експулсиране трябва да бъдат оценявани и взимани поотделно, като се отчитат личните обстоятелства (член 28), трябва да се прилагат процедурни гаранции (член 30), гарантира се достъп до процедури за обжалване по съдебен и административен път (член 31), експулсирането на граждани въз основа на това, че представляват прекомерно бреме за системата за социално подпомагане на приемащата държава-членка не е достатъчно само по себе си, за да оправдае автоматично експулсиране (съображение 16 и член 14), никакво ограничение на свободата на движение и пребиваване, основано на съображения за обществен ред, обществена сигурност или обществено здраве не може да бъде използвано за икономически цели, следва да бъде пропорционално и основано единствено на личното поведение на въпросното лице и в никакъв случай на съображения за обща превенция (член 27), санкциите, постановени от държавите-членки, трябва да бъдат ефективни и съразмерни (член 36);
4. отбелязва, че случаите на експулсиране бяха насочени специално към ромите като към общност, като заплаха за обществения ред и безопасност и като бреме за социалното подпомагане, и бяха проведени в изключително кратък период от време при условия, включващи публично заклеймяване и използването на сила и сплашване; тъй като при подобни условия не може да се направи разумно и надлежно прецизна индивидуална оценка за всеки отделен случай, не бяха приложени и осигурени процедурни гаранции; условието за съразмерност беше нарушено и мерките биха могли да бъдат предприети с икономически цели или за обща превенция; директивата не предвижда или позволява процедура, даваща възможност за улесненото или доброволно завръщане за граждани на ЕС в държавата-членка по произход въз основа на икономически „компенсации“, което би било и в противоречие с духа и буквата на Договорите, тъй като свободата на движение е основно право, което не може бъде отчуждено, купено или продадено, и би създало дискриминация между граждани на ЕС; освен това, според румънските органи, нито един от върнатите никога не е извършвал престъпление във Франция или Румъния;
5. настоятелно призовава държавите-членки стриктно да спазват задълженията си и да премахнат непоследователността при прилагането на изискванията на Директивата за свободното движение;
6. освен това подчертава, че събирането на пръстови отпечатъци на експулсираните роми е незаконно и противоречи на Хартата на основните права на ЕС (член 21, параграфи 1 и 2), Договорите и законодателството на ЕС, по-специално на Директива 2004/38/ЕО и Директива 2000/43/ЕО, и е равносилно на дискриминация, основана на етнически или национален произход;
7. отбелязва закъснялата и слаба реакция на Европейската комисия, изразена в изявлението на члена на Комисията, отговарящ за правосъдието, основните права и гражданството, на 25 август, в което се изразява "загриженост" относно експулсирането на роми от Франция и се заявява, че "никой не трябва да бъде експулсиран просто защото е ром" и призовава "всички държави-членки да спазват общоприетите правила на ЕС за свободно движение, недискриминация и общи ценности на Европейския съюз", който е "общност на ценности и основни права", и по-специално зачитане на основните права, включително правата на хората от малцинствата"; призовава Комисията за незабавни действия с цел да се гарантира спазване на Договорите и правото на ЕС, по-конкретно като незабавно изиска от държавите-членки да спрат експулсирането на роми, тъй като проверката на неговата законност съгласно правото на ЕС не е приключена;
8. отхвърля подстрекателските изявления, свързващи малцинствата и имигрантите с престъпността, тъй като те подхранват отрицателни стереотипи, които допринасят за заклеймяването и дискриминацията спрямо ромите;
9. приветства и изисква да бъде включен в „пълния анализ“, обявен от члена на Европейската комисията във връзка с положението във Франция, и проверката на законността на предприетите мерки съгласно правото на ЕС, както и в обмена на информация между Комисията и френските органи и в работната група, предложена от председателя на Комисията и френските органи; призовава един такъв мониторинг да обхваща всички държави-членки, които имат отношение по случая; настоява Комисията да не основава анализите си единствено на своя обмен със съответните публични органи, но и на задълбочени консултации с неправителствени организации, работещи редовно с ромски общности и представители на ромите;
10. призовава за изготвяне на Европейска стратегия за ромите, съдържаща „конкретни и далновидни мерки за подобряване на социалното приобщаване на ромите“ и „мерки, включващи жилищно настаняване, достъп до пазара на труда, образование и здравеопазване“, за да се допринесе „за подобряване на положението на ромите“; призовава Комисията, Съвета, държавите-членки и регионалните и местните органи да поемат своята обща отговорност за ромите и да допринесат за тази стратегия на съответното си равнище на отговорност, по-конкретно държавите-членки по произход и приемащите държави-членки;
11. припомня, че свободното движение на гражданите на ЕС е въпрос от компетенцията на ЕС и следователно, въз основа на принципа на лоялно сътрудничество, подобни въпроси се обсъждат в институциите на ЕС, а не на срещи в тесен кръг, на които са поканени само правителствата на определени държави-членки;
12. призовава държавите-членки и по-специално Франция, да наваксат изоставането по отношение на закрилата на малцинствата на своята територия, като подпишат и ратифицират Рамковата конвенция за защита на националните малцинства на Съвета на Европа;
13. настоятелно призовава правителствата на Дания, Естония, Франция, Румъния и Словения да спазват стриктно задълженията си съгласно Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, като незабавно подкрепят препоръките на Комитета на ООН за премахване на расовата дискриминация от неговото 77-о заседание; призовава по-специално Франция да избягва групово експулсиране, да предприеме всички необходими мерки, за да гарантира равни възможности в достъпа до качествено образование на всички равнища, здравеопазване, жилищно настаняване и други обществени услуги, да предприеме всички необходими мерки, за да гарантира право на гласуване, да осигури подслон както е планирано в закона от 5 юли 2000 г. относно приемането и жилищата за "пътуващи хора" (закона "Besson") и да осигури еднакво отношение към всички граждани, като премахне специалните пътни документи, изисквани,за "пътуващите хора";
14. припомня на държавите-членки на ЕС задължението им, съгласно международното право в областта на правата на човека, да гарантират правата на всички личности, включително роми и "пътуващи хора", наред с другото, на подходящи жилища, и подчертава, че трябва да бъде предоставено задоволително алтернативно настаняване;
15. повтаря предишните си призиви към държавите-членки да преразгледат и отменят закони и политики, които дискриминират ромите въз основа на раса и етническа принадлежност - пряко или косвено, и призивите си към Съвета и Комисията да контролират прилагането на Договорите и директивите относно мерките против дискриминация и свобода на движение от страна на държавите-членки, по-специално по отношение на ромите, както и да предприемат необходимите мерки, ако това не се случва;
16. отправя искане към Комисията да предостави подробна оценка за използването на средства, отпуснати за борба срещу дискриминацията на роми във всяка държава-членка на ЕС;
17. отправя искане към Агенцията за основните права да изготви проект на становище относно съответствието на подобни политики с Хартата на основните права на ЕС;
18. възлага на компетентната си комисия, при консултации с Агенцията за основните права, НПО, организации, занимаващи се с правата на човека и проблемите на ромите, и организации, представляващи ромите, да следи този въпрос и да изготви проектодоклад относно положението на ромите в Европа, както вече беше решено в началото на мандата, въз основа на резолюциите и исканията, отправени от Парламента в неговите предишни доклади и резолюции;
19. настоятелно призовава държавите-членки да признаят и зачитат правото на социално и жилищно подпомагане, за да гарантират достойно съществуване на всички онези, които не разполагат с достатъчно средства, както и да гарантират, че ромите и другите хора, упражняващи правото си на свободно движение, са информирани относно изискванията, които трябва да бъдат изпълнени;
20. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, на правителствата и на парламентите на държавите-членки, на Съвета на Европа и на ООН.