ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно състоянието на правата на човека в Иран, по-конкретно случаите на Sakineh Mohammadi-Ashtiani и Zahra Bahrami
6.9.2010
съгласно член 122 от Правилника за дейността
Rachida Dati, Ria Oomen-Ruijten, Roberta Angelilli, Potito Salatto, Filip Kaczmarek, Laima Liucija Andrikienė, Elena Băsescu, Sari Essayah, Tunne Kelam, Lena Kolarska-Bobińska, Mario Mauro, Erminia Mazzoni, Bernd Posselt, Cristian Dan Preda, Michèle Striffler, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra от името на групата PPE
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B7-0494/2010
B7‑0501/2010
Резолюция на Европейския парламент относно състоянието на правата на човека в Иран, по-конкретно случаите на Sakineh Mohammadi-Ashtiani и Zahra Bahrami
Европейският парламент,
– като взе предвид предишните си резолюции относно Иран, по-конкретно свързаните с въпроса за правата на човека, а именно резолюциите, приети на 22 октомври 2009 г. и на 10 февруари 2010 г.,
– като взе предвид изявленията на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката за сигурност от 14 юни и 6 юли 2010 г.,
– като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права и Всеобщата декларация за правата на човека, по които Иран е страна,
– като взе предвид резолюциите на Общото събрание на ООН, и по-конкретно резолюции 62/149 и 63/138 относно мораториум върху екзекуциите в очакване на премахването на смъртното наказание,
– като взе предвид член 122 от своя правилник,
А. като има предвид, че през 2006 г. Sakineh Mohammadi-Ashtiani, обвинена в две извънбрачни интимни връзки след смъртта на нейния съпруг, бе осъдена в Иран на 99 удара с камшик - наказание, изпълнено през същата година,
Б. като има предвид, че тя беше също обвинена и в съучастие в убийството на своя съпруг, но след това беше оправдана и обвинена в прелюбодейна връзка по време на брака и осъдена на убиване с камъни,
В. като има предвид, че убиването с камъни, което трябваше да се осъществи на 9 юли 2010 г., беше отложено от иранските органи „по хуманитарни причини” вследствие на международния натиск,
Г. като има предвид, че случаят на Sakineh Mohammadi-Ashtiani не е изолиран случай и е уместно да припомним своя ангажимент към правата на жената, към универсалните ценности и към борбата срещу всички форми на насилие спрямо жените, и по-конкретно към борбата срещу убиването на жени с камъни,
Д. като има предвид, че Zahra Bahrami, нидерландска гражданка на посещение в Иран при семейството си, беше арестувана след протестите в деня на празника Ашура на 27 декември 2009 г. и беше принудена да направи признания по телевизията в потвърждение на обвиненията, които й бяха предявени,
1. осъжда категорично осъждането на Sakineh Mohammadi-Ashtiani на смърт чрез убиване с камъни; счита, че каквито и да са фактите, осъждането на смърт чрез убиване с камъни не може да бъде оправдано и прието;
2. настоятелно приканва иранските органи да преразгледат присъдите, произнесени срещу Sakineh Mohammadi-Ashtiani;
3. припомня, че случаят на Sakineh Mohammadi-Ashtiani за съжаление не е единствен, и изказва своята подкрепа на всички други жени, осъдени на смърт без зачитане на човешкото достойнство, правата на жената и спазване на правата на човека;
4. остро осъжда задържането на Zahra Bahrami и изисква незабавното й и безусловно освобождаване;
5. отново изтъква своето противопоставяне на смъртното наказание и изисква от иранските органи, съгласно резолюции 62/149 и 63/138 на Обединените нации, да наложат мораториум върху екзекуциите в очакване на премахването на смъртното наказание;
6. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите-членки, на генералния секретар на Организацията на обединените нации, на Комисията на ООН по правата на човека, както и на председателя на иранския Върховен съд и на правителството и парламента на Ислямска република Иран.